Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_03_04 Изново

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 10:08

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Изново

 

„Истина, истина ви казвамъ. Ако се не роди нѣкой изново, не може да влѣзе въ Царството Божие.

 Иоана 3:3.

 

Сега ще говоря само върху думата „изново“ отъ прочетения стихъ. Вие можете да турите ударението на тази дума или върху слога „из,“ или върху слога „но,“ както искате. Важно е, че се говори за „новото“ въ живота. Силата на човѣшкия животъ не седи въ новото; силата на знанието не седи въ количеството външни знания, които човѣкъ има; силата на богатството не седи въ многото пари и кѫщи, които човѣкъ има; силата на човѣка не седи въ изкуствата, които той владѣе. Сега, като опрѣдѣлямъ тия нѣща, вѣрвамъ, че като учени хора, вие добре ще ме разберете. Като разсѫждавате върху новото, вие ще се домогнете до новъ начинъ на мислене. Вие ще дойдете до заключение, че многото нѣща носятъ нещастия за хората. Многото богатства правятъ човѣка нещастенъ. Многото знания представятъ товаръ за човѣка. Колко отъ своитѣ знания човѣкъ може да приложи въ живота си? Какво ви ползува знанието на цѣлата Библия, знанието на много стихове отъ нея наизустъ, ако не ги прилагате въ живота? Срѣщате двама души, единиятъ отъ които знае цѣлата Библия и Евангелията, но не ги прилага въ живота си, а другиятъ знае само стиха „Богъ е Любовь“ и го прилага въ живота си. Какъ мислите, кой отъ двамата се ползува повече отъ знанието си? Кой отъ двамата е по-силенъ човѣкъ?

 

Ще представя други две положения. Имате предъ себе си човѣкъ, който знае теорията на музиката отлично, съ всичкитѣ ѝ тънкости въ съчетание на тоноветѣ, съ всички знакове за изпълнение, съ всичката хармония, но нѣма рѫце и не може да свири. Казвате: Може да пѣе добре. Представете си, че и гласътъ му е гъгнивъ, има нѣкаква повреда въ ларинкса, вследствие на което не може и да пѣе. Какво се ползува този човѣкъ отъ многото знание на музиката? Срѣщате следъ това другъ човѣкъ, който не знае теорията на музиката, но има усѣтъ къмъ музиката и, какъвто инструментъ хване, може да свири. Отъ друга страна, и гласътъ му е хубавъ, пѣе добре. Кой отъ двата случая представя по-щастливо съчетание на възможности и сили въ себе си? Това не значи, че теорията не е нужна. И теорията е необходима, но животътъ започва първо съ факти, съ практика, а следъ това иде теорията. Дългиятъ животъ създава теорията. Теориитѣ въ живота представятъ нѣщо старо, архаическо, изостанало. Тѣ предполагатъ миналъ животъ на хора, които сѫ живѣли преди хиляди години. Всѣка теория илюстрира минала история на човѣчеството. Има нови теории, които опредѣлятъ бѫдещия животъ на хората. Какъ се създаватъ тѣзи теории? Тѣзи теории говорятъ за нѣкакъвъ бѫдещъ животъ на хората, и затова предвиждатъ, какъ ще живѣятъ тѣзи хора на своето време. Теории за настоящето, обаче, не сѫществуватъ. Значи, има теории на миналото и теории на бѫдещето. Когато изучава и еднитѣ, и другитѣ теории и не може да разбере нито миналото, нито бѫдещето, човѣкъ изпитва недоволство отъ живота, и той започва да спори, коя отъ тия теории е права, и коя не. Споредъ мене, за всѣки даденъ случай, за всѣко дадено време, съответна теория е права. Достатъчно е единъ човѣкъ да подържа дадена теория, за да мине тази теория за права. Следователно, щомъ една теория има единъ последователь, тя е права и може вече да сѫществува поне въ неговия умъ. Тази теория е права, но не е реална.

 

Сега ще опредѣля, какво нѣщо е реалность. Коя е мѣрката на реалностьта? Мѣрката на реалностьта е правата линия. Правата линия има две граници, т.е. тя се ограничава отъ две точки. Ако турите и трета точка на една линия, тази линия вече не е права, но крива линия. Дали тѣзи две точки заематъ пространство, или не, това е другъ въпросъ, обаче, правата се ограничава само отъ две точки. Едната точка представя Първичната Причина, а втората — човѣка. Оттукъ, казваме: правата линия опредѣля отношението между Първичната Причина и човѣка. Съ други думи казано: правата линия опредѣля отношението между Първичната Причина и последствията, които тя е произвела. Значи, връзката между Първичната Причина и последствията, които Тя е произвела, наричаме права линия. Правата линия подразбира абсолютния Божественъ свѣтъ, за който сѫществуватъ много теории. Какво представя Божествениятъ свѣтъ? Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на вѣчна радость, свѣтъ на вѣчна красота, свѣтъ на вѣчно богатство, свѣтъ на вѣчна сила, свѣтъ на вѣчна разумность. И много още може да се говори за Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ изгуби правата линия, т. е. правия пѫть въ живота си, той нарушава отношенията си къмъ Първата Причина, и въ ума му влиза съмнението, като трета точка на правата линия. Щомъ се яви тази точка, правата взима друго направление, изкривява се, и ние имаме вече нова линия, която наричаме крива. Отъ тази крива линия може да се образува триѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу. Задачата на съвременната философия и наука се заключава въ това, да обърне този триѫгълникъ съ върха нагоре и да го превърне въ равностраненъ. Съ равностранния триѫгълникъ ученитѣ искатъ да покажатъ, че тритѣ лица на Бога сѫ еднакви. Тъй щото, отъ която страна на правата да се яви третата точка, налѣво или надѣсно, всѣкога ще се образува крива линия, отъ която впоследствие ще се образува триѫгълникъ. Триѫгълникъ, образуванъ отъ крива линия, представя затворенъ, ограниченъ животъ, отъ който човѣкъ черпи опитности.

 

И тъй, отъ гледището на новитѣ положения въ живота, вие трѣбва да имате строго опредѣлена мѣрка, какво нѣщо е правото. Правото се опредѣля само отъ две точки. Щомъ говорите за правото, вие трѣбва да имате идея за Бога и за себе си. Нѣмате ли опредѣлена идея за Бога, като носитель на красота, радость, сила, богатство, разумность, вие не можете да имате идея за правото, за правата линия. Мнозина иматъ идея за Бога, като за нѣкакво отвлѣчено сѫщество, което изпълва пространството, но което нѣма никакви отношения къмъ хората. Не, едната точка на правата линия е Богъ, а другата точка — човѣкътъ. Значи, Богъ и човѣкъ образуватъ права линия. При това положение, дето и да се намира, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва като Бога. Каже ли, че не знае, какъ да постѫпва, човѣкъ създава вече условия за образуване на крива линия. Правата линия влиза въ устройството на цѣлата слънчева система, въ всички слънца и планети, въ цѣлия козмосъ. Кометитѣ, обаче, се движатъ по криви линии. Въ цѣлата вселена се забелязва стремежъ на всички движения да вървятъ по права линия. Въ този смисълъ, еволюцията на човѣка не е нищо друго, освенъ стремежъ на човѣшката душа да върви по права линия, да дойде до познаване на правата линия, или до отношенията, които сѫществуватъ между Бога и самата нея. Дойде ли до тѣзи отношения, човѣкъ ще придобие онова щастие, онова здраве, къмъ което се стреми. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, нито здравъ, ако нѣма истинска идея въ себе си за Първата Причина. Истинска идея е онази, която при никакви мѫчнотии, при никакви страдания и изпитания не се измѣня. Тя всѣкога остава една и сѫща. Върху тази идея, именно, се гради живота на душата. Ето защо, ние казваме: умътъ мисли, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Сърцето чувствува, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Душата се разширява, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Духътъ се просвѣщава и укрепва, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Който изгуби тази идея, той умира.

 

Какво нѣщо е смъртьта? Смъртьта е врата, която води въ другъ свѣтъ различенъ отъ този, въ който сега живѣете. Сѫщевременно, смъртьта опредѣля точкитѣ на човѣшкото отклонение. Човѣкъ трѣбва да умре, за да види, де се е отклонилъ отъ правия пѫть. Само смъртьта е въ състояние да върне човѣка къмъ първото му състояние, като му обясни причината, за дето той умира. Тя ще му покаже точно мѣстото, дето той се е отклонилъ отъ правата линия. И теориитѣ на съвременнитѣ учени доказватъ, че всички тѣла въ движението си се стремятъ да се приближатъ къмъ правата линия. Нѣкои отъ авторитетитѣ на науката казватъ, че при движението си, орбитата на земята постепенно се стѣснява, при което се очаква единъ день земята да образува права линия съ слънцето. И при това положение, земята ще продължава да живѣе. На мнозина се вижда чудно, какъ е възможно, при такава промѣна съ земята, тя пакъ да продължава да сѫществува. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, като кажа на мравята, че ще живѣе дълъгъ животъ, тя да ме пита, дали ще живѣе по сѫщия начинъ, както днесъ живѣе. Нѣкога, въ далечното бѫдеще, мравята ще живѣе като човѣкъ. Колкото и да говоря на мравята за човѣшкия животъ, тя нѣма да ме разбере. За мравята човѣшкиятъ животъ е толкова разбранъ, колкото и духовниятъ животъ за обикновения простосмъртенъ човѣкъ.

 

Духовниятъ животъ е неразбранъ за човѣка; религиозниятъ животъ е неразбранъ за човѣка; моралниятъ животъ е също неразбранъ за човѣка. До кога този животъ ще остане неразбранъ? Докато дойде до положение той да го живѣе, а не само да говори за него. Когато нѣкой говори за мораленъ животъ, а не го живѣе, това показва, че този животъ за него е неразбранъ. Нѣкой говори за мораленъ животъ, а при това краде; той говори за духовенъ животъ, а го изключва отъ себе си; той говори за сила, а като го срещне мечка, бѣга, крие се отъ нея. Де остава силата на този човѣкъ? — Ама мечката бѣше много голѣма, съ рунтава козина и ме изгледа много страшно. Питамъ: на какво се дължи страха? Кога се е явилъ страхътъ за пръвъ пѫть? Акробатътъ, който върви по вѫже, е смѣлъ и решителенъ, докато пази равновесие подъ краката си. Това значи: докато се образува перпендикуляръ отъ главата къмъ краката му, акробатътъ е смѣлъ. Равновесието му се дължи на този перпендикуляръ. Щомъ перпендикулярътъ се наруши, равновесието изчезва, и акробатътъ започва да губи своята смѣлость. Следователно, страхътъ е резултатъ на нѣкаква вѫтрешна причина въ човѣка, която го отклонява отъ правата линия на неговия животъ. Страхътъ показва, че човѣкъ е изгубилъ своето равновесие. Съмнението, невѣрието е довело човѣка до положение, толкова много да опорочи своя животъ, че да заприлича на старъ лихварь. Едно време полици не сѫществуваха, и хората нѣмаха толкова страдания, колкото днесъ иматъ. Сега нѣкой подписва една полица и се нагърбва цѣлъ животъ да я изплаща. И следъ всичко това, хората казватъ: Да се осигуримъ! — Какъ ще се осигурятъ? Като плащатъ полици цѣли 20 — 30 години наредъ, докато косата имъ побѣлѣе? Сутринь, като ставате, и вечерь, като си лѣгате, все този биволски езикъ — полицата — носите въ ума си и казвате: Нѣма какво, трѣбва да се плаща! И следъ това нѣкой ученъ пише, какъ сгрѣшилъ първиятъ човѣкъ. Богословътъ пъкъ пише, колко време трѣбвало да се изплащатъ грѣховетѣ на първитѣ човѣци. Въ Англия, на всички учени, свършили по философия, право, богословие, прибавятъ къмъ името имъ частицата „дий“, като отличие на ученость. Българинътъ пъкъ, когато оре нивата, казва на коня си: „Дий!“ Съ това той подтиква коня да върви напредъ, да не спира, да върши работа. И продължаватъ философътъ и богословътъ да разискватъ по-нататъкъ, какво наказание предстоело на всѣки, който сгрѣши предъ Бога. Не само това, но тѣ третиратъ въпроса, колко години трѣбва да се изплаща това наказание. Нѣкои отъ тия учени сѫ изчислили, че за голѣмитѣ наказания човѣкъ трѣбвало да плаща толкова години наредъ, колкото сѫ нужни за изпаряването на водата отъ океана, като се приеме, че всѣка година се изпарява по една капка вода отъ океана. Страшно е това наказание! Питамъ: Отде знаятъ ученитѣ тия нѣща? Тѣ били ли сѫ при създаването на Божественото право? Това сѫ човѣшки измислици. Тия учени се спиратъ върху стиха отъ Писанието, дето е казано: „Ще ви изхвърля отъ предъ лицето си.“ Да, но по-нататъкъ е казано: „О, Израилю, обърни се къмъ мене, и азъ ще те помилвамъ!“ Следователно, съ какво право тия учени опредѣлятъ такова грамадно число години за изправяне на човѣчеството? Само Богъ има право да наказва и да прощава грѣшника. Той го създаде, и Той ще го прости. Който люби, само той има право да наказва и да прощава. Който не люби, той нѣма право нито да наказва, нито да прощава. Псалмопѣвецътъ казва: „По правда си ме наскърбилъ.“ Азъ казвамъ: По любовь си ме наскърбилъ. Когато човѣкътъ на безлюбието наказва, казвамъ: Божията Любовь не допуща кривитѣ линии.

 

Ще приведа единъ малъкъ разказъ, за изяснение на тази идея. Единъ свѣтски господинъ уловилъ въ гората едно хубаво славейче и го турилъ въ кафезъ да му пѣе. Всѣка сутринь той му турялъ вода, храна, наглеждалъ го, радвалъ му се. Всичко имало славейчето въ този кафезъ, но свобода нѣмало. Единъ день, въ рѫцетѣ на този господинъ попаднала Библията и Евангелието, и той започналъ редовно да ги чете. Подъ влияние на тази книга, той се обърналъ къмъ Бога и започналъ да размишлява върху главнитѣ принципи, които се съдържали въ нея. Като размишлявалъ върху Истината, която носи свобода, той си казалъ: Наистина, всѣко живо сѫщество трѣбва да се ползува отъ свободата, която му е дадена отъ Бога. Щомъ е така, азъ ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи отъ мене, азъ ще изпълня този великъ Божи законъ. Взелъ кафеза въ рѫцетѣ си, изнесълъ го навънъ, закачилъ го на единъ гвоздей и го отворилъ. Въ това време една сълза се търкулила по лицето му: дожалѣло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило съ своята пѣсень, но казалъ: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено отъ свобода и просторъ. Бѫди щастливо отъ този моментъ и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видѣло кафеза отворенъ, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. Следъ два-три деня славейчето дошло пакъ при своя господарь, но съ другарка. Влѣзли въ кафеза и тамъ прекарали нощьта. На сутриньта пакъ напуснали кафеза. На другата вечерь славеятъ пакъ влѣзалъ въ кафеза на господаря си. Съ това той искалъ да му каже: Понеже ти ме обичашъ, азъ ще дохождамъ всѣка вечерь съ другарката си да ти пѣя, а сутринь ще излизамъ въ гората на свобода.

 

Питамъ: не можете ли и вие, като този свѣтски господинъ, да отворите кафезитѣ съ своитѣ стари възгледи и да ги пуснете въ гората на свобода? Не можете ли и вие, като този славей, който обичалъ господаря си, да идвате всѣка вечерь да му пѣете, а сутринь да излизате на свобода? Тъй щото, не унищожавайте своя кафезъ, но закачете го на стената, да седи тамъ отворенъ, за да може въ него всѣки пѣвецъ свободно да влиза и да излиза. Ако славеятъ можа правилно да разреши своя въпросъ, не можете ли и вие да разрешите своя по сѫщия начинъ? Доволенъ отъ господаря си, славеятъ решилъ всѣка вечерь да дохожда въ кафеза да пѣе, да изкаже благодарностьта си отъ него. При това разрешение и славеятъ, и господарьтъ му останали доволни.

 

„Изново.“ Вие трѣбва да започнете живота си изново. Подъ думата „изново,“ разбирамъ онова чисто, възвишено, благородно, Божествено начало въ човѣка, което осмисля всичко. За тази цель казвамъ: Не внасяйте въ чувствата си никаква киселина! Киселинитѣ трѣбва да служатъ само за стимулъ, но не и за храна на чувствата. Чувствата въ човѣка трѣбва да произтичатъ отъ самия животъ. Това значи: чувствата се пораждатъ само къмъ живитѣ сѫщества; тия чувства трѣбва да бѫдатъ фини, възвишени и благородни. Дето има такива чувства, тамъ има условия за любовь. Значи, любовь може да сѫществува само между две разумни сѫщества, на които съзнанията представятъ дветѣ точки на правата линия. Отъ правитѣ линии на тѣхнитѣ съзнания ще се образуватъ две успоредни прави. При тази паралелность на правитѣ, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на нѣкой човѣкъ, оставете го да върви паралелно съ васъ, не спущайте къмъ него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи да оставите човѣка свободенъ. Свободата е нѣщо относително. Който не разбира Божиитѣ закони, както и законитѣ на своята душа, нито той може да бѫде свободенъ, нито на другитѣ може да даде свобода. За да бѫде свободенъ, той трѣбва да има ясна представа за Първата Причина, а следъ това и за себе си. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да обхване нѣщата съ своя умъ. Човѣкъ може да обхване съ ума си само тия нѣща, които разбира. Хората не разбиратъ Бога, защото искатъ да Го обхванатъ съ ума си. Тѣ не Го разбиратъ, защото му даватъ форма, подобна на тѣхната. На Бога не може да се даде никаква форма. Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го като необятна интелигентность, като безгранична любовь и мѫдрость, която едновременно обхваща всичко въ свѣта, разбира нуждитѣ на всички живи сѫщества и имъ помага.

 

Казвате: Докажи това нѣщо! — Мога да ви го докажа, но искамъ да зная, по кой начинъ желаете да ви го докажа: по закона на посаденото житно зърно въ земята, или по закона на меленето на житното зърно на воденицата? Понеже развитието на сегашното човѣчество върви по втория законъ, т. е. меленето на житното зърно, за това доказване се изискватъ хиляди години. Ако имате търпение да чакате хиляди години, готовъ съмъ да ви донеса факти не само отъ 99 кладенци, но отъ хиляди кладенци още. И тогава, вие ще употрѣбите още толкова години, докато прочетете всички тия факти и се убедите въ моитѣ доказателства. Като се ровите между тѣзи научни данни, нѣкои отъ тѣхъ ще ви отправятъ за сведения къмъ еди-коя си слънчева система, и вие трѣбва да блъскате главата си отъ една система въ друга, докато най-после кажете: Нищо не разбрахъ по този въпросъ. Следъ това ще ви изпратятъ въ друго нѣкое учено общество, което живѣе на звездитѣ, да видите, какъ тамъ разрешаватъ този въпросъ.

 

Като ме слушате да говоря по този начинъ, ще се запитате, отде дойдоха тѣзи учени общества? Какъ се пренесоха отъ пространството на земята? Съ това искамъ да кажа, че ако е въпросъ за съмнения и противоречия, азъ мога много такива да ви създамъ, но интересно е, че следъ като твърдите, че Богъ ви е създалъ, отде дойдоха толкова много съмнения и противоречия въ вашия животъ? Споредъ мене, никакви причини нѣмаше, за да дойде въ васъ съмнението и противоречието. Какъ е възможно да се роди отъ васъ това незаконнородено дете, съмнението? Какъ е възможно, при вашата чистота и светость, да се роди отъ васъ съмнението и подозрението? Всѣки трѣбва да си зададе този въпросъ и да се помѫчи да си отговори. Часть отъ енергията на желанията, които не могатъ да се изпълнятъ, произвеждатъ въ ума на човѣка нѣкаква отрицателна мисъль. Тази отрицателна мисъль впоследствие произвежда съмнение въ човѣка. Напримѣръ, срещате своя приятель, разговаряте се, и той обещава, че еди-кой си день, на опредѣлено мѣсто и въ опредѣленъ часъ, ще се срещнете пакъ, да се уговорите за нѣкаква важна работа. Дохожда опредѣлениятъ день. Вие отивате на опредѣленото мѣсто, но приятельтъ ви не е тамъ. Чакате часъ, два, три, той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате, да търсите причината за неговото закъсняване. Коя може да бѫде причината за това? Или, че той се е размислилъ да дойде, или му се е случило нѣщо важно, което е попречило да изпълни обещанието си. Вие считате, че приятельтъ ви трѣбва да устоява на думата си, да бѫде като божество. Действително, чистиятъ и светиятъ човѣкъ трѣбва да устоява на думата си. Такъвъ човѣкъ съ нищо не може да се оправдае: че тренътъ закъснѣлъ, че параходътъ прекаралъ нѣкакво малко крушение, или че самъ той заболѣлъ — нищо не го оправдава. Не може да се яви причина, която да му противодействува. Ако срещне физически препятствия, най-после той отъ тѣлото си навънъ трѣбва да излѣзе и пакъ да се яви на време въ опредѣления день. Когато нѣкой ангелъ обещае на човѣка нѣщо, той ще се яви на време: дали вънъ ще има буря или земетресение, дали ще бѫде окованъ въ вериги и въ букаи, той трѣбва всичко да преодолѣе и да се яви на време. Не направи ли така ангелътъ Господенъ съ Петра? Той влѣзе точно на опредѣления часъ при Петра, свали оковитѣ отъ краката му и каза: „Стани и излѣзъ вънъ!“

 

Днесъ всички хора се намиратъ въ положението на Апостолъ Петра: хвърлени въ тъмница, краката имъ въ букаи и чакатъ да дойде нѣкой да ги освободи. Ангелътъ се моли сега за васъ и слиза отъ небето да ви освободи. Той влиза въ затвора, сваля букаитѣ отъ краката ви и казва; „Излѣзте вънъ!“ — Излѣзте вънъ, не мислете за своитѣ стари затвори, идете при своитѣ братя и сестри и, заедно съ тѣхъ, благодарете на Бога, че ви е избавилъ.

 

За да постигнете това, за да дойде ангелъ Господенъ отъ небето да ви избави, вие трѣбва да имате разбиранията на онзи забележителенъ американски генералъ, който, като вървѣлъ единъ день изъ улицитѣ, миналъ покрай една казарма, въ двора на която видѣлъ малка дружина войници, около 10 — 15, които се мѫчели да вдигнатъ една голѣма греда, Той се приближилъ при тѣхъ и взелъ да наблюдава, какво ще стане. Войницитѣ се мѫчели да вдигнатъ гредата, но не могли. Генералътъ погледналъ къмъ взводния имъ и попиталъ: Защо не помогнете на войницитѣ заедно да вдигнете гредата? — Азъ съмъ взводенъ, а тѣ — обикновени войници. Моята работа е да заповѣдвамъ, а тѣ трѣбва да изпълняватъ. Тогава генералътъ се навелъ, турилъ рамото си подъ гредата и помогналъ на войницитѣ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ взводния, подалъ картичката си и казалъ: Господине, ти си началникъ на тази малка дружина; азъ пъкъ съмъ генералъ Вашингтонъ.

 

По сѫщия начинъ и Богъ изпрати Сина си срѣдъ човѣчеството да ги научи на закона на служенето. Затова Христосъ казва: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа.“ Синъ Божи дойде да помага на хората, а тѣ, обикновени простосмъртни, обикновени взводни началници на малки дружини, капрали, искатъ да заповѣдватъ на свѣта. Питамъ: отъ какво страда свѣтътъ? Отъ капрали. Свѣтътъ е пъленъ съ капрали, съ взводни. Дето да се обърнете, все капрали ще срещнете: и въ науката, и въ изкуствата — навсѣкѫде въ живота. Щомъ дойде въпросъ да се помага нѣкому, ние трѣбва да бѫдемъ готови да подложимъ рамото си подъ гредата, т. е. подъ мѫчнотията, и да я повдигнемъ. Мѫчнотиитѣ и благата сѫ общи за цѣлото човѣчество.

 

Ще приведа още единъ примѣръ за правилни разбирания. Единъ день американскиятъ председатель на републиката, Вашингтонъ, вървѣлъ изъ града и спрѣлъ малко на пазаря. Въ това време той видѣлъ, че единъ богатъ човѣкъ се озърталъ, като че търсилъ нѣщо. Той го запиталъ: Господине, какво търсите? — Търся нѣкой човѣкъ да ми занесе пуйката до дома. — Азъ мога да ви услужа. — Добре, вземете пуйката. Тръгватъ двамата: богаташътъ напредъ, председательтъ на републиката следъ него. Стигнали най-после до дома на богаташа. Последниятъ се спрѣлъ, бръкналъ въ джоба си, извадилъ отъ кесията си четвъртъ доларъ и го подалъ на носача. Носачътъ погледналъ къмъ паритѣ, погледналъ къмъ богаташа и мълчалъ. — Защо не вземешъ паритѣ? Не си ли доволенъ отъ това, което ти давамъ? Ето, вземи още четвъртъ доларъ! Той пакъ мълчалъ. — Защо мълчишъ? Навѣрно си недоволенъ нѣщо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадохъ. Тогава Вашингтонъ извадилъ отъ джоба картичката си, подалъ я на богаташа, като му казалъ: Приятно ми е, че можахъ да Ви направя една малка услуга — „Председатель на републиката — Вашингтонъ.“ И съвременнитѣ хора, като този богаташъ, съ научени да извадятъ отъ кесията си четвъртъ доларъ, да го дадатъ на носача, който носи пуйката имъ, и съ това разрешаватъ въпроса. Да, ами ако този носачъ е председательтъ на републиката? Какво ще правятъ тогава? Съзнание и разбиране се иска отъ хората.

 

„Изново.“ Въ какво се заключава новото? Кое е новото въ българския народъ? Кое е новото въ духовенството? Съ какво ще се похвалятъ тѣ? Може би ще се похвалятъ съ това, че обявили гонение противъ религиознитѣ секти въ България. И това не е лошо, но казвамъ: ако духовенството е на правъ пѫть, българскиятъ народъ трѣбваше да бѫде въ добро положение. Освенъ това, държавитѣ отъ цѣлия свѣтъ трѣбваше да взематъ примѣръ отъ България. Така ли е въ сѫщность? Какво виждаме ние въ България? Тя е потънала въ дългове, навсѣкѫде се вършатъ насилия; тукъ-тамъ чувате, че се извършили убийства. Така е въ България, така е и въ цѣлия свѣтъ. Но казвамъ: Този не е правиятъ пѫть. Така не може да се живѣе. Това не е новото въ свѣта. Новото седи въ Божественото. То изисква между хората да се създадатъ искрени отношения, които да почиватъ на истината, а не на лъжата. Престѫпление е да живѣешъ съ човѣка, а да подържашъ въ ума си мисъльта да го ухапешъ нѣкѫде, да го изнасилишъ или да смутишъ духа му. Благородството на човѣка се заключава въ това, да покаже на брата си пѫтя къмъ свободата, къмъ знанието и радостьта. Намѣри ли веднъжъ този пѫть, той ще бѫде силенъ, здравъ и богатъ. Всѣки човѣкъ, въ когото Божественото се е събудило, може да покаже на хората пѫтя къмъ забогатяване, но тѣ разбиратъ друго богатство. Божествениятъ човѣкъ, обаче, не се спира предъ външното богатство. Той знае, че това богатство е причина за всички нещастия въ свѣта. Сегашното богатство е богатство на неправда, на насилие; властьта, която цари по цѣлия свѣтъ, е власть на насилие; управляващитѣ въ свѣта си служатъ повече съ неправда и насилие. — Ама ти не вѣрвашъ ли въ държавата? — Азъ не вѣрвамъ въ държава, която се крепи па насилие и неправда. — Въ каква държава вѣрвашъ? — Азъ вѣрвамъ въ държава, въ която сѫществува правда; азъ вѣрвамъ въ държава, въ която сѫществува любовь. Когато такива държави се основатъ въ свѣта, тѣ нѣма да затварятъ престѫпницитѣ по цѣли 20 години въ затворъ и да ги държатъ тамъ съ вериги на рѫцетѣ и на краката, но ще потърсятъ причинитѣ за тѣхнитѣ престѫпления. Щомъ намѣрятъ причинитѣ, ще потърсятъ начинъ да премахнатъ тия причини, за да не поставятъ тия хора при условия да повтарятъ грѣшкитѣ или престѫпленията си.

 

Казвате. Защо Богъ е създалъ свѣта така, че едни хора сѫ богати, а други — сиромаси? —Вие не знаете причинитѣ, които съ заставили Бога да постави едни хора при богати, а други — при бедни условия. Ако Той би поставилъ богатия при условията на бедния, богатиятъ би извършилъ голѣми престѫпления. За да не прави грѣшки, престѫпления, Богъ му даде власть, сила, богатство. Това не значи, че богатитѣ хора сѫ лоши, но понеже не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ не могатъ да използуватъ беднитѣ условия и вмѣсто да се повдигнатъ, ще се провалятъ. На сиромаситѣ Богъ казва: Понеже имате силна воля и свѣтълъ умъ, вие ще можете да използувате условията, при които съмъ ви поставилъ, за вашето растене и развиване. Единъ день, когато преодолѣете тѣзи условия, и вие ще станете богати. Тъй щото, намѣрението, желанието на Бога е да направи всички хора щастливи и богати. Затова, именно, Той е поставилъ всѣки човѣкъ при специфични условия, благоприятни за неговото развиване. — Ама защо днесъ съмъ останалъ неученъ, прость човѣкъ? — Има причини за това, които единъ день ти ще разберешъ. Иначе, желанието на Първата Причина е да бѫдешъ и ученъ, и богатъ, и праведенъ. Всичко това ти ще постигнешъ на своето време и мѣсто. Въ свѣта, въ който сега живѣете, сѫществува пъленъ редъ и порядъкъ, който вие, поради непознаване на Божествения планъ, не разбирате. За неразумнитѣ хора по-лошъ свѣтъ отъ този, въ който живѣятъ, не сѫществува. За разумнитѣ, обаче, по-добъръ свѣтъ отъ сегашния нѣма. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, подобенъ на забавачница, въ която всички части на предметитѣ сѫ разхвърляни, и децата се поставятъ на работа, да турятъ всѣка часть на нейното мѣсто. Децата въ тази забавачница се учатъ да творятъ. Тамъ частитѣ не съ безразборно нахвърляни, но всѣка часть има свой номеръ, и по реда на номерата децата ги поставятъ на съответни за тѣхъ мѣста.

 

Следователно, за да изправи живота си, човѣкъ трѣбва да постави всѣко противоречие на неговото мѣсто. Какво правятъ съвременнитѣ хора, като се натъкватъ на нѣкои противоречия? Като не могатъ да ги поставятъ на съответнитѣ имъ мѣста, тѣ казватъ: Богъ не ни обича, хората не ни обичатъ, никой не мисли за насъ и т. н. — Каква е тази философия? Кѫде може да заведе човѣка тази философия? Нѣма защо да очаквате на хората да ви обичатъ, да се молятъ за васъ. Всѣки самъ трѣбва да се моли за себе си, всѣки самъ трѣбва да работи. Когато положението ви е много затруднено, можете да се помолите заедно съ приятеля си, но всѣкога трѣбва да разчитате първо на себе си. Като се помолите двамата, молитвата ви ще бѫде приета. Казано е въ Писанието: „Дето съ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Синътъ трѣбва да отиде при баща си, да отвори сърцето и душата си предъ него и да се помоли да му даде това, отъ което се нуждае. Той не трѣбва да изисква баща му да отиде при него. Ако синътъ, или детето не може да отвори душата си предъ своя великъ Баща, да Му каже, че е изпадналъ въ тъмнина, въ съмнения, въ подозрения, предъ кого ще отиде? Нека иска свѣтлина отъ своя Баща, да оправи работитѣ си, и ще получи. Когато детето краде отъ сладкото, което майката е скрила отъ него, а после отрича, че е пипало сладкото, не знае ли, че лъже? То познава своята погрѣшка, познава и лъжата, но не се признава, защото се страхува отъ тоягата. Ако детето знаеше, че, като каже истината, нѣма да бѫде наказано, щѣше да признае погрѣшката си. Страхътъ отъ наказание, който хората изпитватъ, става причина тѣ да лъжатъ, да крадятъ, да вършатъ редъ още престѫпления. Въ това се крие лошата страна на възпитанието.

 

Много отъ съвременнитѣ възпитатели казватъ, че тоягата е благословено нѣщо, понеже е излѣзла отъ рая. Вѣрно е това, но докато тоягата бѣше въ рая, имаше паници, пълни съ медъ и масло. Щомъ тоягата излѣзе отъ рая, нищо не остана въ паницитѣ, но по гърбоветѣ на хората останаха следи отъ нея. Като казватъ сега, че тоягата е излѣзла отъ рая, едновременно съ това, тѣ трѣбва да си спомнятъ, че и човѣкъ излѣзе отъ рая. Докато бѣше въ рая, и тоягата бѣше чиста и света като човѣка. Щомъ той излѣзе отъ рая, и тя се опетни. Тъй щото, ако човѣкъ е грѣшенъ, тоягата е десеть пѫти по-грѣшна отъ него. Тогава, защо ще ви биятъ съ една грѣшна тояга? Какъвъ смисъль има въ това? Ако е да ви биятъ, по-добре да взематъ една райска тояга, която още не е опетнена, и съ нея да ви биятъ. Така поне праведни ще станете. А тъй, да ви биятъ съ грѣшна тояга, това не се позволява. Който бие, съ любовь трѣбва да бие. Престѫпление е да биете безъ любовь. Що е престѫплението? Всѣко наказание, нанесено безъ любовь, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ мѫдрость, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ истина, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ правда, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ добродетельта, е престѫпление. На това основание, питамъ: Какъ можешъ да сѫдишъ брата си? Всѣки човѣкъ, когото сѫдишъ, е твой братъ, роденъ отъ една и съща майка. Ще кажете: Ако хората не се сѫдятъ, може ли свѣтътъ да се поправи? — Може. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Тогава казвамъ: право е това, което има две точки. Ако държите въ ума си първата точка, т. е. Първичното съзнание, че Богъ царува навсѣкѫде и изпълва цѣлата вселена, вие сте намѣрили смисъла на живота. Всѣкога дръжте въ ума, въ сърцето и въ душата си това Висше съзнание, за да разберете, колко е великъ Богъ, когато, отъ своето високо положение, слиза до най-малкото сѫщество и го облива съ своята любовь. Когато обичате нѣкого, вие взимате неговата форма. Така и Богъ прави. Като слиза при насъ, Той взима човѣшка форма. Като отиваме при Него, ние взимаме Неговата форма. Значи, сега Богъ става като човѣка, а нѣкога, когато отидемъ при Бога, ние ще станемъ като Него. Това не значи, че ще станемъ, въ букваленъ смисълъ, като Бога, но ще имаме Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки.

 

Мнозина се смущаватъ отъ това, че иматъ много неразрешени въпроси въ живота си. Това не трѣбва да ги смущава. Не очаквайте свѣта да се оправи, но знайте, че той е оправенъ. Защо? Защото Богъ царува въ свѣта. Ако виждате нѣкаква анормалность въ свѣта, тя се дължи главно на особенитѣ схващания на хората за свѣта. Нѣкой казва, че вънъ е студено, а другъ, че вънъ е топло. Студътъ и горещината не сѫ абсолютни нѣща. Когато на едного е студено, на другиго е топло; и обратно: когато на едного е топло, на другиго е студено. Има микроби, които и при 500º горещина не умиратъ, когато човѣкъ, съ всичката си топлина, не издържа и до 50° температура.

 

„Изново.“ Това не значи, че трѣбва да отхвърлите старото, но трѣбва да турите ново начало, да започнете да чъртаете бѫдещето на вашия животъ. Днесъ всѣки иска да го обичатъ. Коя трѣбва да бѫде основната чърта на вашия характеръ, заради която хората могатъ да ви обичатъ? Преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на услуги. Това говори за щедрость на характера. По този начинъ близкитѣ около васъ ще разбератъ, че има добри и разумни хора въ свѣта. Не е достатъчно само да желаете да бѫдете добри, но трѣбва да докажете, че сте такива. Ако искате хората да ви признаятъ за добъръ цигуларь, трѣбва да свирите добре на цигулка. Ако искате да ви признаятъ за добъръ пианистъ, трѣбва да свирите добре на пиано. Ако искате да минавате за художникъ, трѣбва да рисувате добре. Ако искате да минавате за виденъ ученъ, трѣбва да имате знания. При това, вашето знание трѣбва да се приложи въ живота ви, да бѫде въ полза, както на васъ, така и на ближнитѣ ви. Лѣкарьтъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото може да ги лѣкува. Моралистътъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото може да имъ помага, да ги повдига въ живота. Духовниятъ човѣкъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото да имъ даде направление въ живота, да ги подтикне къмъ Великото Начало. Днесъ, между всички народи и общества, се явяватъ нови хора, съ нови и свѣтли идеи, които подтикватъ човѣчеството напредъ. Тѣзи хора се срѣщатъ навсѣкѫде по свѣта: въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Китай, въ Япония, въ Русия, въ България и т. н. Тѣ носятъ новъ моралъ, нови разбирания, които служатъ като звено, като условие за привличане къмъ земята на енергиитѣ, които идатъ отъ духовния свѣтъ. И ако хората днесъ сѫ недоволни отъ себе си, причината за това се дължи на факта, че много отъ небеснитѣ извори сѫ затворени за тѣхъ, и тѣ не могатъ да ги използуватъ. Много отъ енергиитѣ, необходими за пресъздаването на тѣхнитѣ мисли и чувства, не достигатъ до сърцата и умоветѣ имъ. Защо? Тѣ сами сѫ прекѫснали тия съобщения, и сега трѣбва усилено да работятъ, да ги възстановятъ. Нѣкой е недоволенъ. Защо? Липсва му нѣщо. Голѣма липса има сега въ свѣта! За да се набави тази липса, изискватъ се нови хора, нови общества, които да привличатъ духовнитѣ блага къмъ земята. Съвременнитѣ хора мязатъ на моряцитѣ изъ моретата, които понѣкога вода газятъ, жадни ходятъ. Солена е морската вода, не е добра за пиене. Трѣбва да се намѣри начинъ да се пречисти тази вода, да се извади сольта отъ нея. Сегашниятъ свѣтъ е осоленъ повече, отколкото трѣбва.

 

Едно българско семейство, което се състояло отъ свекъръ и свекърва, отъ синъ, снаха и зълва, варили единъ день бобъ. Свекървата вдигнала капака на тенджерата, и като видѣла, че бобътъ е готовъ, турила малко соль и го вкусила — намѣрила, че е добъръ. Подиръ малко дошла снахата: Погледнала боба, видѣла, че е време да се тури соль. Взела лъжицата, турила соль и го вкусила. Добъръ е! — казала снахата. Дошла зълвата. И тя си спомнила, че този день се вари бобъ: Чакай да туря малко соль, да се каже, че и азъ нѣщо съмъ направила. Турила сольта и си отишла. Сѣдатъ на обѣдъ да се хранятъ. Хапналъ свекърътъ, хапналъ синътъ — невъзможно е да ядатъ боба. — Кой тури соль въ боба? Свекървата се обадила: Азъ турихъ. Снахата казала: И азъ турихъ. Зълвата: Че и азъ турихъ. — Затова бобътъ е толкова соленъ! Има ли нѣщо лошо въ това? Лошото не е въ боба, но въ пресоляването: турено му е соль повече, отколкото трѣбва. И въ живота на съвременнитѣ хора е турено соль повече, отколкото трѣбва, и то не онази соль, която дава животъ, но соль, която прибавятъ къмъ хранитѣ, за да не се развалятъ. Не туряйте соль повече, отколкото трѣбва. Пресоленитѣ нѣща сѫ развалени. Месото, веднъжъ заклано, и то е вече развалено. Като го посоляватъ, хората успѣватъ донѣкѫде само да спратъ процеса на разлагането въ него, но щомъ месото не е живо, този процесъ е започналъ вече. Колкото и да се соли, процесътъ не може да се преустанови.

 

„Изново.“ Подъ думата „изново,“ Христосъ разбира вѣченъ процесъ — процесъ на вѣчно обновяване. Като става сутринь, докато изгрѣе слънцето, човѣкъ трѣбва да се измѣни, да бѫде новъ човѣкъ. Това е законъ на вѣчно подмладяване, на вѣчно обновяване. Изхвърляте старитѣ идеи отъ ума си! Новото учение не позволява да носите една и сѫща дреха два деня наредъ. Казвате: Възможно ли е това? — Възможно е. Въ 365 деня ще промѣните 365 костюма. Новото учение не позволява костюмитѣ ви да иматъ еднообразни цвѣтове. Всѣки костюмъ ще има различенъ цвѣтъ. — Практично ли е това? — При сегашнитѣ условия не е практично, но при новитѣ условия, когато ще има много шивачи, това ще бѫде въ реда на нѣщата. И днесъ има много шивачи. Въ бѫдеще тази професия ще представя нѣщо завидно. Ако днесъ това външно разнообразие въ цвѣтоветѣ е невъзможно, вѫтрешно поне е възможно. Какво струва на човѣка, всѣка сутринь, като става да си прави по единъ костюмъ отъ ленъ, или отъ коприна, и то различни по цвѣтове? Какво струва на човѣка, всѣка сутринь, като става, да си каже, че е богатъ, че разполага съ десеть милиона лева въ банката? Щомъ повтаря това всѣка сутринь, кредитъ ще му се даде. Каквото мислите и желаете, това ще стане. Казвате, че ще бѫдете богати — богати ставате. Страхувате се да не осиромашеете — осиромашавате. Турете въ ума си мисъльта, че ще станете богати — и ще ставате богатъ. Човѣкъ е, наистина, богатъ, но засега източницитѣ на богатствата, източницитѣ на живота за него сѫ затворени.

 

Сега, нѣма да доказвамъ това нѣщо, но ще приведа следния примѣръ. Единъ младъ, интелигентенъ, но много беденъ човѣкъ, ималъ силно желание да стане богатъ, да осмисли живота си. Той искалъ да стане богатъ, но по честенъ начинъ, обаче, ималъ голѣми противоречия въ живота си. Единъ день, като вървѣлъ изъ града, срещналъ единъ господинъ, на видъ добре, богато облѣченъ, но на лицето му било очъртано голѣмо отчаяние и безнадежность. Този господинъ билъ много богатъ, но не живѣлъ добре съ жена си. Всѣки день тѣ имали голѣми недоразумения помежду си, които го докарвали до безумие, до пълно отчаяние и готовность да свърши съ живота си. Този день, именно, той тръгналъ изъ улицитѣ, съ намѣрение да се отбие въ нѣкое безлюдно мѣсто и тамъ да тури край на всички мѫчнотии. Младиятъ момъкъ, обаче, погледналъ богатия господинъ съ такова съчувствие, съ такава топлина и нежность, каквито той никога въ живота си не срещалъ. Затова, богатиятъ спрѣлъ младия момъкъ и започналъ да го разпитва, отде е, какъвъ е, какво работи, и останалъ очуденъ отъ неговата интелигентность. Богатиятъ господинъ се разположилъ къмъ младия момъкъ, поканилъ го дома си и решилъ въ себе си да го осинови, понеже тѣ били бездетни.

 

Кой подтикна момъка да спре погледа си върху този богатъ човѣкъ? Това е новото въ живота. Източницитѣ на богатството, които били опредѣлени за младия момъкъ, се криели въ сърцето на тия богати хора. Ключътъ на това сърце пъкъ билъ въ погледа на момъка. По този начинъ, всѣки човѣкъ трѣбва да проявява Божественото, което се крие въ него. Всѣки день носи опредѣлени Божествени блага за всѣки човѣкъ, но той трѣбва да знае, какъ и де да ги намѣри. Когато слънцето изгрѣва, знайте, че то изгрѣва за всѣки едного отдѣлно. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се изолира, да се отдѣли отъ другитѣ, но трѣбва да съзнава, че единъ отъ слънчевитѣ лѫчи е опредѣленъ за него. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да излиза да посреща изгрѣването на слънцето съ вѣра, съ интелигентность и съ разумность, че този моментъ, именно, той ще приеме опредѣлената за него енергия. Сегашнитѣ хора сѫ подложени на вѫтрешенъ тормозъ, вследствие на съмнения, на подозрения, на които често се натъкватъ. Тѣ казватъ: Възможно ли е слънцето да има предъ видъ всѣки човѣкъ отдѣлно? Възможно е. Преди хиляди години още Псалмопѣвецътъ е казалъ: „Господи, на ранина ще Те потърся.“ И Мойсей е казалъ, че Богъ е създалъ слънцето, луната и звездитѣ за времена и години. Интересно е днесъ да се изчисли, на колко хиляди години се равнява времето, откакъ Божественитѣ блага сѫ дошли на земята, и откакъ Божествениятъ лѫчъ е огрѣлъ цѣлия свѣтъ. Откакъ Божествениятъ лѫчъ е влѣзълъ въ душата на човѣка, той е дошълъ за времена и години, затова човѣкъ, щомъ пожелае, ще го има. Това подразбира идване на Царството Божие на земята. Тамъ всичко става като съ магическа прѫчица. Царството Божие седи въ това, да бѫдатъ задоволени всички копнежи и желания на човѣшката душа. Това не може да стане при сегашнитѣ условия, но може да стане, когато човѣкъ се роди отъ вода и духъ, отъ новия животъ и отъ любовьта. Това, което отдѣлниятъ човѣкъ желае е желание на цѣлото, на всички хора по лицето на земята. Достатъчно е да пожелаешъ да бѫдешъ богатъ, или красивъ, въ този моментъ още нѣкой е станалъ богатъ или красивъ. Законътъ е такъвъ. Искашъ да бѫдешъ ученъ — нѣкой е станалъ ученъ. Радвайте се, че желанията ви се изпълняватъ. Щомъ единъ човѣкъ реализира желанията си, всички могатъ да ги реализиратъ. Значи, всички желания сѫ реални и постижими; въпросътъ е само до времето.

 

И тъй, новата философия на живота се заключава въ постигане на щастието, било индивидуално, било общо. Следователно, човѣкъ не трѣбва да търси щастието изключително за себе си, но като общъ законъ, който се отнася до цѣлото човѣчество. Сѫщо така той не трѣбва да схваща светостьта като лична привилегия, но като общъ законъ за всички. Всѣки човѣкъ може да бѫде щастливъ, ученъ, чистъ, силенъ, истинолюбивъ, разуменъ и т. н. Новата мисъль се заключава въ следното: каквото мисли човѣкъ, това става. Следователно, не допущайте отрицателното въ себе си! Борете се съ него, докато положителното въ васъ вземе надмощие. Когато падне въ нѣкоя дълбока рѣка, философътъ нѣма да разсѫждава върху философията си, но ще гледа да се спаси. Ако знае да плава, философията му е права. Не знае ли да плава, отъ него и отъ философията му нищо нѣма да остане. Ако той може правилно да се справи съ законитѣ на водата, като излѣзе оттамъ, наново ще продължи философията си. Казвате, че животътъ е море. — Ако животътъ е море, тогава, каква философия е нужна първо на човѣка? — Философията на плаването. Щомъ излѣзе на брѣга, той ще изучава науката на ходенето; плаването вече не го интересува.

 

Мнозина сѫ недоволни отъ живота, поради това, че нѣкои нѣща оставатъ за тѣхъ тъмни, необяснени. Споредъ мене, всички нѣща сѫ обяснени; въпросътъ е да намѣрите онѣзи хора, които знаятъ истината по тѣзи въпроси. Тѣзи хора можете да ги намѣрите навсѣкѫде: и въ България, и въ Германия, и въ Англия, и въ Китай, и въ Япония, и въ Индия. Има само единъ начинъ, по който можете да ги намѣрите. Кой е този начинъ? Като похлопате на всички врати по лицето на земята и никѫде не ви задоволятъ, най-после ще намѣрите последната врата, отдето ще излѣзе човѣкътъ, който носи Истината въ себе си. Характеръ се иска за това! Нѣкой още на първата врата може да попадне на човѣка на Истината. Другъ ще хлопа на стотина врати и едва тогава ще намѣри Истината. Трети пъкъ ще обиколи всички врати въ свѣта, докато най-после попадне на онази, която съ вѣкове е търсилъ.

 

Първото нѣщо: отъ васъ се изисква постоянство и вѣра, която не се огъва. Казвате: Все трѣбва да се поогъне човѣкъ. — Правата линия не търпи никакво огъване. Моралътъ, духовниятъ животъ търпятъ малки или голѣми измѣнения, но не търпятъ никакви огъвания. Недѫзитѣ, които хората иматъ, сѫ тѣхни специфични чърти, тѣ не сѫ качества на живота. Какви сѫ хората, това не е важно. Дали сѫ добри или лоши, това сѫ тѣхни качества. Животътъ, обаче, не е като тѣхъ. Животътъ е красивъ. По естество, по първиченъ произходъ, като души, всички хора сѫ красиви, но поставени при груби условия въ живота, лишени отъ любовь, тѣ изглеждатъ лоши. Нѣкоя мома се влюбила въ единъ момъкъ и го намира красивъ. Всички се чудятъ, какво е намѣрила момата въ него, че го обича. Понеже го обича, тя е видѣла въ него Божественото. Следователно, вие не можете да познаете Бога, докато не Го любите. — Какъ ще Го любимъ, щомъ не Го виждаме? — Въ това седи изкуството: да любите Бога, безъ да Го виждате. Новото общество люби Бога, безъ да Го вижда. Въ стария животъ хората искаха първо да видятъ Бога, а после да Го любятъ. Новиятъ животъ изисква отъ хората да любятъ Бога, безъ да Го видятъ. Нѣкой казва на приятеля си: Вѣрвай въ мене! Азъ съмъ честенъ човѣкъ, ще ти дамъ десеть хиляди лева. — Я дадешъ, я не. Другъ, обаче, безъ да му е приятель, вѣрва, че ще му даде десеть хиляди лева. Кой отъ двамата седи по-високо? Вториятъ. Той вѣрва, безъ да е видѣлъ нѣщо. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. Тъй щото, и вие трѣбва да вѣрвате на Бога абсолютно, преди още да сѫ дошли до васъ Божиитѣ блага. Дълбоко въ себе си, всѣки трѣбва да си каже: Азъ вѣрвамъ въ всичко, което Богъ е казалъ!

 

„Изново.“ Сега и азъ ви желая да започнете изново съ новата философия: всѣки день да се обновявате, всѣки день да се обличате съ нови костюми.

 

„Изново.“ — Това не е въ противоречие съ вашитѣ разбирания. Всѣки день трѣбва да имате по едно ново разбиране за живота. Тогава, радостьта, веселието, мирътъ, любовьта ще се вселятъ въ душата ви въ своята пълнота. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде доволенъ. Една наука сѫществува въ свѣта. Тази наука седи въ това: да виждате хубавото въ всѣка душа! Като срещнете единъ човѣкъ, потърсете хубавото въ него и кажете: Този човѣкъ има еди-каква си хубава чърта. Като не знаятъ тази наука, съвременнитѣ пророци започватъ да търсятъ недостатъцитѣ на хората и, вмѣсто да имъ помогнатъ, тѣ ги осакатяватъ. Дойде нѣкой при мене, иска да му гадая. Погледна го въ лицето и му казвамъ: следъ десеть години ще направишъ една голѣма погрѣшка, за която ще лежишъ въ затворъ. Въ затвора ти ще се доберешъ до великата Истина, която ще те направи вѫтрешно свободенъ. Като излѣзешъ отъ затвора, ти ще станешъ великъ човѣкъ и ще принесешъ нѣщо въ услуга на човѣчеството. Запомни добре това, което ти казвамъ. Единъ день ще провѣришъ истинностьта на думитѣ ми.

 

Сега и на васъ казвамъ: вие ще направите нѣкакво престѫпление, за което ще ви турятъ въ затворъ. Тамъ ще се домогнете до великата Истина, която ще ви направи свободни. Следъ това ще станете великъ човѣкъ, полезенъ на себе си, на ближнитѣ си и на човѣчеството.

 

„Изново!“

 

25. Беседа отъ Учителя, държана на 4 мартъ, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt