Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_02_26 Дванадесеттѣ племена

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 10:07

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Дванадесетьтѣ племена.

 

„Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.

 Матея 19:26.

 

За да се създаде положителна философия за живота, не каквато ученитѣ разбиратъ, нито каквато песимиститѣ разбиратъ, човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на дете, съ детска чистота и вѣра. Значи, има единъ истински начинъ за разбиране на живота, който се състои въ постепенно откриване на фактитѣ и явленията въ живота, както на детето постепенно откриватъ азбуката въ училището. Има нѣщо, съ което човѣкъ се ражда и върху него трѣбва да гради. Напримѣръ, човѣкъ се ражда съ добре устроенъ организъмъ, който постепенно расте и се развива; той се ражда съ известни дарби и способности, които съ времето постепенно се развиватъ. Обаче, има нѣща, съ които не се ражда, но отпосле ги придобива. Напримѣръ, той трѣбва да придобие знанието и живота. Животътъ, знанието сѫ дадени на човѣка даромъ, но той трѣбва да ги придобие. Това значи: ако иска да задържи, да развие живота и знанието, човѣкъ трѣбва да работи. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че тѣ иматъ желание да наследятъ всичко даромъ отъ баща си и майка си. Много нѣща могатъ да се наследятъ отъ майка и баща, като богатство, сили, дарби и способности, но за да се развиятъ тѣ, изисква се работа. Какъ може да се задържи живота, ако човѣкъ не работи?

 

Сега, ще изясня тази мисъль съ следния примѣръ. Когато въ царското семейство се роди едно дете, то носи царска кръвъ въ жилитѣ си, но тази кръвь, сама по себе си, не носи нито животъ, нито знание. Това дете е родено отъ майка царица и отъ баща царь, но може да е хилаво; това дете е отъ царски родъ, но може да не е надарено съ особени способности. Значи, ако това дете иска да развива своитѣ жизнени сили, да придобие живота, то трѣбва да работи; ако това дете иска да развива своитѣ умствени способности, сѫщо така трѣбва да работи. И обратно: ако нѣкое дете е родено въ овчарска колиба, отъ бедни, но здрави и разумни родители, то ще има повече животъ въ себе си, повече дарби и способности. Тъй щото, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, че Духътъ Божи пребивава въ него, това значи, че въ жилитѣ му тече царска кръвь; въпрѣки това, той трѣбва да работи, да придобие живота, да придобие знания. Следователно, и като свѣтски, и като духовенъ, има нѣщо, което човѣкъ още не е придобилъ и за което трѣбва да работи; и като простъ, и като ученъ, човѣкъ трѣбва да работи, за да придобие онова, което му липсва. Какъвто е билъ човѣкъ като свѣтски, такъвъ ще бѫде и като духовенъ; напримѣръ, ако като свѣтски човѣкъ лесно се гнѣви и се подава на гнѣва си, и като духовенъ запазва тази чърта въ характера си, само че се въздържа. За такъвъ човѣкъ казватъ, че отвънъ е светия, а отвѫтре — обикновенъ човѣкъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се превъзпита, да дойде въ него истинското знание, истинскиятъ животъ. Щомъ придобие това знание, този животъ, той ще може да пресъздаде, да облагороди необработената почва въ себе си. Единъ французинъ, шегобиецъ, е казалъ нѣщо хубаво за холандцитѣ: Когато Богъ създавалъ свѣта, само Холандия не създалъ. Холандцитѣ сами създали своята страна. Защо? Защото цѣла Холандия е създадена отъ стени и шлюси. Тѣ съ години работили, за да създадатъ своята страна.

 

Казвамъ: и вие, като холандцитѣ, трѣбва да създадете въ себе си нѣщо самостоятелно. Нѣкой казва: Баща ми не ми е далъ еди-какво си. — Много нѣща е далъ баща ти, но ти трѣбва да работишъ. — Обществото не ми е дало онова, което е нужно за развитието ми. — И обществото ти е дало много нѣща, но ти трѣбва да се впрегнешъ на работа. Следователно, когато казвате, че родителитѣ, че обществото не сѫ дали нужното за вашето развитие, че условията ви сѫ неблагоприятни, това сѫ хипнотически мисли, вложени въ умоветѣ ви отъ хиляди години насамъ, чрезъ разни научни теории, чрезъ разни религиозни и философски системи, отъ които днесъ вие трѣбва да се освободите. И когато нѣкой казва, че нищо не може да направи, той не говори истината. Който живѣе, той всичко може да направи. Който има животъ, знания въ себе си, той всичко може да направи. Който нѣма животъ и знания въ себе си, той нищо не може да направи. И наистина, болниятъ нищо не може да направи. Той лежи по цѣли дни и чака да дойдатъ нѣкои отвънъ, единъ да го хване за главата, другъ — за краката, и така да го пренасятъ отъ едно мѣсто на друго. Болниятъ се нуждае отъ чужда помощь, но здравиятъ самъ ходи, той самъ отваря и затваря вратата. Следователно, дойдете ли до истинския животъ, вие трѣбва да бѫдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човѣшката душа, на човѣшкия духъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да пази здравето си като рѣдка скѫпоценность.

 

И тъй, когато говоримъ за великата наука и религия на живота, ние имаме предъ видъ онѣзи методи, чрезъ които пазимъ равновесието на душата, да не изпада човѣкъ въ отчаяние, въ обезсърдчение. Човѣкъ трѣбва да има правилно разбиране за живота, да знае, че животътъ не е създаденъ изключително за него. Животътъ е опредѣлилъ известенъ дѣлъ за всѣки човѣкъ. Въ този смисълъ, всѣки ще използува живота дотолкова, доколкото му е даденъ, но затова пъкъ отъ него се иска разумно и правилно използуване силитѣ на този животъ. Ако нѣкой вѣрва, че може да живѣе хиляда години, и това може да бѫде, но съ условие да не злоупотрѣбява съ силитѣ на живота. Щомъ се усъмни, той внася въ своя животъ безсилието. Турите ли въ ума си мисъльта, че можете да живѣете много години, ще видите, какъ действува тази положителна мисъль. Когато Богъ постави Адама въ рая, Той не опредѣли, колко ще живѣе, но му даде своя заветъ, отъ изпълнението на който зависѣше продължителностьта на неговия животъ. Богъ му каза: „Ето дървото, „за познаване доброто и злото“ е граница на другъ свѣтъ, въ който нѣма животъ, нѣма знания. Той е мѣсто на смъртьта. Ако хапнешъ единъ плодъ отъ това дърво, ти ще влѣзешъ въ тази граница, въ държавата на смъртьта и ще опиташъ нейнитѣ закони.“ Нѣкои казватъ, че познаватъ това дърво, че то не било такова, каквото е предадено въ Писанието. Не, много нѣща могатъ да се кажатъ за дървото на смъртьта, но въпросътъ сега не се отнася до него. Който иска да знае нѣщо повече за това дърво, той нека посети гробищата. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ паметници, върху които сѫ написани нещастията и страданията на хората, вкусили отъ плодоветѣ на това дърво. Гробоветѣ на вашитѣ близки и далечни, заминали за онзи свѣтъ, не сѫ нищо друго, освенъ окапалитѣ, изсъхналитѣ листа на това старо, великолепно дърво на смъртьта. Всички паметници, съ красиви надписи, сѫ окапалитѣ листа на това старо дърво.

 

Като говоримъ за дървото на смъртьта, въ контрастъ на него изпѫква „дървото на вѣчния животъ.“ Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Питамъ: коя майка и кой баща желаятъ детето имъ да умре? Следователно, когато казвате, че сте родени отъ Бога, питамъ: какъ е възможно Богъ, вашиятъ Баща, да ви е родилъ хилави, болни и недѫгави? Какъ може родениятъ отъ Бога да умира? Човѣкъ нѣкога се е родилъ отъ Бога, но се е отклонилъ отъ Него, вследствие на което въ живота му е проникналъ грѣха, страданието, кривитѣ разбирания, болеститѣ, смъртьта. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо Богъ е създалъ такъвъ свѣтъ? Когато нѣкой си порѫча нови обуща, и тѣ излѣзатъ тѣсни, че образуватъ мазоли на краката му, Богъ ли е виновенъ за това? Като си порѫчвате обуща, платете сто лева повече, отколкото обущарьтъ ви иска, но съ условие, че ще му платите следъ като ги носите една седмица, да видите, добре ли ви седятъ, не правятъ ли мазоли на краката ви. При най-малкото стѣгане, ще ги върнете назадъ. Сѫщото условие правете и съ шивача, при когото си порѫчвате дрехи. Днешнитѣ шивачи, като направятъ нѣкаква погрѣшка, нѣматъ желание да я изправятъ и започватъ да ви убеждаватъ, че модата е такава. Оставете модата настрана! Каква мода е тази, едва да влизате въ дрехитѣ си, да ви стѣгатъ, като че сте въ калъпъ? Той не може да скрои дрехата ви, както трѣбва, а после ще ви говори за модата. Това е мода на невежеството. Щомъ сте отишли при нѣкой обущарь, или шивачъ, той е длъженъ да ви ушие обуща, или дрехи, споредъ изискванията на природата. Това е мода.

 

„Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Какви сѫ тѣзи дванадесеть престола? Тѣ означаватъ дванадесеть стола, на които ще седнатъ дванадесетьтѣ Апостоли. Значи, Апостолитѣ, които последваха Христа, седнаха вече на тия дванадесеть стола. Понеже тия дванадесеть престола днесъ сѫ заети вече, за васъ, които сѫщо следвате Христа, нѣма столове. Следователно, вие ще стоите прави. Обаче, друго разбиране има за тия дванадесеть престола. Тия престоли ще се заематъ въ второто битие, когато човѣшкото съзнание дойде до най-високата степень на развитието си. Днесъ за никакъвъ престолъ не може да се говори. Отъ осемь хиляди години насамъ, следъ грѣхопадането, цѣлото човѣчество е потънало въ гѫстата материя, дето, опиянено отъ грѣха, още живѣе въ едно наркотическо състояние. Грѣхътъ е особенъ упоителенъ газъ, особено вещество, подъ влиянието на което хората сѫ заспали, и до днесъ още не могатъ да се събудятъ. Съвременнитѣ учени, философи се събуждатъ само за моментъ, погледнатъ наоколо си и отново заспиватъ. Тази е причината, поради която много отъ тѣхнитѣ философски системи представятъ каша, забъркано тѣсто, отъ което единъ день ще се създаде нѣщо велико, стройно. Нѣкои отъ тия философи казватъ, че въ свѣта сѫществувала нѣкаква зла воля, която имала за цель само да пакости на хората. Религиознитѣ пъкъ обясняватъ тази зла воля съ сѫществуването на зли духове. Други отричатъ сѫществуването на какви и да сѫ духове. Трети говорятъ, че хората сѫ добри и лоши, но никакви духове не сѫществуватъ. Споредъ мене, хората сѫ добри. По-добри отъ тѣхъ нѣма. Обаче, за да имате ясна представа, какво нѣщо е човѣкътъ, ще приведа следния примѣръ.

 

Въ старо време имало единъ богатъ земевладѣлецъ, който притежавалъ въ голѣмо количество говеда, камили, овце, свине, кокошки и др. Той обичалъ да дава угощения на приятелитѣ си, вследствие на което въ двора му често се правили жертвоприношения. Тия животни забелязвали, че всѣки день изчезвали по нѣколко отъ тѣхъ, затова единъ день изпратили делегация до господаря си, съ молба да не прави толкова често тѣзи угощения, защото всичко това се трупало на тѣхната кожа. Господарьтъ имъ отговорилъ: Не мога да удовлетворя молбата ви, защото обичамъ угощенията. Тъй щото, колкото и да не желая да ви причинявамъ страдания, все пакъ кожата на нѣкои отъ васъ трѣбва да отиде жертва. Като не успѣли по този начинъ, животнитѣ изпратили сѫщата делегация при Бога, съ молба, да умилостиви по нѣкакъвъ начинъ сърцето на тѣхния господарь, да не ги коли толкова много, да не прави толкова често тѣзи богати угощения. Въ отговоръ на тѣхната молба, Богъ изпратилъ единъ ангелъ до господаря на този богатъ чифликъ и му казалъ: Ето, каква весть ти нося отгоре. Опредѣлено ти е въ най-скоро време да станешъ вегетарианецъ. Ако не станешъ вегетарианецъ, въ продължение на десеть години и ти, и чифликътъ ти ще хвръкнете, нищо нѣма да остане отъ васъ. Обаче, ако станешъ вегетарианецъ, ще живѣешъ още хиляда години. Той се съгласилъ на това предложение, и отъ този день станалъ вегетарианецъ и заживѣлъ съ всички животни въ чифлика си въ миръ и съгласие. Животнитѣ му се зарадвали, че господарьтъ имъ станалъ вегетарианецъ и престаналъ да ги коли, затова дали помежду си голѣмъ банкетъ, за благодарность и хвала къмъ Господа, че послушалъ молбата имъ. Като дошли приятелитѣ на гости въ чифлика, земевладѣлецътъ ги посрещналъ и казалъ: Получихъ отъ небето послание да стана вегетарианецъ, да не коля животнитѣ, а да се ползувамъ само отъ млѣкото, отъ сиренето и маслото, което мога да получа отъ тѣхъ. Ето защо, преустановявамъ вече угощенията, които досега ви давахъ.

 

Сега и вие трѣбва да станете вегетарианци, но въ духовенъ смисълъ, да престанете да се занимавате съ злото. Това е толкова възможно, колкото е възможно за човѣка да се откаже отъ месото. Споредъ мене, месоядството е злото въ свѣта, дошло отвънъ нѣкѫде и се присадило върху доброто въ човѣка. Вегетарианството е доброто въ свѣта. То е основата на живота, върху която трѣбва да се гради. Въ този смисълъ, добра, чиста, здрава храна е тази, която продължава живота. Въ природата сѫществуватъ два процеса, които се извършватъ отъ два вида клетки: еднитѣ клетки сѫ отъ Божественъ произходъ и служатъ за създаване на живота, за създаване на организмитѣ, като започнете отъ най-малкитѣ и свършите съ човѣка. Вториятъ видъ клетки нѣматъ Божественъ произходъ, вследствие на което не могатъ да създаватъ, но рушатъ, внасятъ противоречия, развиватъ болести и т. н. Следователно, който употрѣбява храна, съставена отъ първия видъ клетки, които внасятъ животъ, той ще придобие безсмъртието, ще минава отъ животъ въ животъ, отъ слава въ слава. Който употрѣбява храна, съставена отъ втория видъ клетки, той ще изгуби живота си и ще минава презъ редъ противоречия и нещастия. Такава е храната, която и досега хората употрѣбяватъ. Ако още продължаватъ да употрѣбяватъ тази храна, тѣ ще останатъ въ положението, въ което сега се намиратъ: ще ядатъ и вѣчно недоволни ще бѫдатъ; ще ядатъ и ще изпитватъ умраза, зависть и редъ отрицателни състояния. Неестествената храна, която хората днесъ употрѣбяватъ, внася въ тѣхъ тия неестествени състояния и пороци, които ги уморяватъ и разрушаватъ. Ако черниятъ дробъ въ човѣка се разстрои, презъ умътъ му минаватъ отрицателни, неприятни мисли; щомъ черниятъ дробъ се изправи, презъ ума на човѣка започватъ да минаватъ свѣтли, чисти мисли. Когато дробоветѣ се разстроятъ, човѣкъ се натъква на песимистически мисли, щомъ дробоветѣ се подобрятъ, и мислитѣ на човѣка ставатъ свѣтли, чисти. Разстройството на черния дробъ развива жестокость въ човѣка. Черниятъ дробъ е свързанъ съ низшитѣ чувства. Като знае това, човѣкъ трѣбва свещено да пази здравето си, което Богъ му е далъ. Запазването на здравето почива на единъ реаленъ, а не илюзоренъ, фантастиченъ законъ.

 

Значи, има единъ начинъ, по който човѣкъ може да постигне щастието, къмъ което се стреми. Обаче, докато не преустрои, не пресъздаде своя вѫтрешенъ свѣтъ, човѣкъ не може да приложи този начинъ. Когато нѣкой казва, че свѣтътъ не може да се пресъздаде, той не разбира основнитѣ закони на живота. Божественото въ човѣка е въ сила да пресъздаде неговия вѫтрешенъ свѣтъ. За това, обаче, човѣкъ не трѣбва да подържа въ себе си песимистичната философия, но да гледа съ вѣра, съ надежда на великитѣ закони, които работятъ въ цѣлокупния животъ. Той не трѣбва да бѫде като ония пѫтници въ Африка, които вдигатъ голѣмъ прахъ около себе си и мислятъ, че цѣлиятъ свѣтъ е потъналъ въ прахъ. Не, прахъ има само 10 — 20 метра около тѣхъ. Този прахъ се вдига отъ движението на пѫтницитѣ, на колитѣ. Щомъ движението спре, и прахътъ се уталожва. Сѫщо така много хора вдигатъ прахъ около себе си и казватъ: Тази работа е невъзможна. Въ Божествения речникъ думата „невъзможно“ не сѫществува. Кога нѣщата сѫ невъзможни? Когато скѫсате вѫжето на кладенеца, невъзможно е да извадите отъ него вода. Когато вѫжето е здраво, можете да извадите вода отъ кладенеца. Каже ли нѣкой, че не може да извади вода отъ кладенеца, азъ зная, че вѫжето на кофата е скѫсано. — Какво трѣбва да правя тогава? — Купи ново вѫже! — Колко струва новото вѫже? — Стотина лева. — Отде ще намѣря тѣзи пари? — Хвани се нѣкѫде на работа и за два деня ще изкарашъ тия пари. — Ама пришки ще се образуватъ на рѫцетѣ ми. — По-добре да се образуватъ пришки на рѫцетѣ ти, отколкото да жадувашъ. Всички трѣбва да имате такова вѫже. Това вѫже символизира вѣрата. Приложете вѣрата въ живота си. — Въ какво да вѣрваме? — Вѣрвайте въ живота, а не въ смъртьта. Вѣрвайте въ доброто, а не въ злото. Вѣрвайте въ милосърдието, а не въ жестокостьта. Вѣрвайте въ благородството, а не въ грубостьта. Вѣрвайте въ всичко положително! Вѣрата е велика сила, съ която човѣкъ трѣбва да работи. Тя е условие за развиване на човѣшкия умъ. Безъ вѣра не може да се създаде никаква наука. Безъ вѣра физическиятъ животъ не може да се закрепи.

 

И въ Писанието е казано: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога,“ Както виждате, вѣрата се взима като необходимъ елементъ въ живота. Ако човѣкъ не вѣрва на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на приятелитѣ си, на своитѣ учители и професори, на религията, на държавата, въ която живѣе, какъвъ е този животъ? Вѣрата е важенъ факторъ въ живота. Следователно, тя трѣбва да се приложи на опитъ. За тази цель, човѣкъ трѣбва да храни мозъка си съ красиви, свѣтли мисли, а не съ илюзии. Какво означава думата „илюзия?“ Всички неразбрани нѣща сѫ илюзорни. Щомъ се разбератъ, тѣ преставатъ да бѫдатъ илюзорни. Въ това отношение, илюзията е часть отъ Божествения животъ, която хората още не разбиратъ. На английски езикъ думата „илюзия“ означава Богъ. Значи, който не прилага нѣщата по Божествено, той живѣе въ свѣтъ на илюзии. Напримѣръ, нѣкой младъ момъкъ се влюбва въ една богата, красива и добре възпитана мома, но не знае, какъ да се отнася съ нея. По прояви, той е малко „бай Ганю“ и се страхува да не постѫпи грубо, неделикатно съ нея, да не я изгуби. За да спечели вниманието ѝ, този младъ момъкъ трѣбва да изучи добре нейния характеръ и да бѫде крайно деликатенъ, да не сгрѣши нѣщо. Той трѣбва да постѫпва съ нея като съ царска дъщеря.

 

И тъй, съвременнитѣ хора трѣбва да възстановятъ своята вѣра, не външно, каквато е вярата на нѣкои религиозни хора. Положителна, непоколебима вѣра се изисква отъ хората. Нѣкой казва, че е вѣрващъ, че е православенъ, но самъ не знае, сѫществува ли Богъ, или не. Това показва, че неговата вѣра не почива на Божествена основа. Той е православенъ, а не вѣрва въ Бога, не вѣрва въ безсмъртието. Кое е по-добре: да бѫдешъ православенъ, или да бѫдешъ безсмъртенъ? Да бѫдешъ философъ, да бѫдешъ богатъ човѣкъ, или да бѫдешъ безсмъртенъ? Отъ всички положения въ живота, за човѣка е най-важно да бѫде безсмъртенъ. Докато не придобиете безсмъртието, вие ще се излагате на редъ страдания и нещастия.

 

Моята беседа днесъ има за цель да покаже на хората начинъ, какъ да пресъздадатъ своя животъ. Тѣ трѣбва да пресъздадатъ своя животъ съобразно първичния животъ, който е вложенъ въ тѣхъ. Само при това положение можемъ да станемъ безсмъртни. Това е желанието на Бога. Затова, именно, Той изпраща гении, велики хора, велики Учители въ свѣта, които да работятъ за обединението на човѣчеството. Кои сѫ гениитѣ на човѣчеството? Който може да направи живота си красивъ, той е гений; който носи великата Истина въ себе си, той е гений; който носи великата Любовь въ себе си и може да я предаде на хората, той е гений; който носи великата наука въ себе си, той е гений. Въ тази наука влизатъ три важни елемента: любовьта, мѫдростьта и истината. Любовь безъ вѣра не може. Значи, любовьта ще се постави като основа на живота, а вѣрата ще бѫде единъ отъ съставнитѣ елементи на тази основа. Защо любовьта се взима за основа на живота? Защото тя носи безсмъртието, а безсмъртието е законъ на вѣчното обновяване. По обновяването, по подмладяването на клеткитѣ сѫ писали разни автори, на различни езици. Клеткитѣ, които съставятъ човѣшкия организъмъ, сами по себе си, сѫ безсмъртни. Обаче, когато смъртьта дохожда за човѣка, причината за това е, че той влиза въ разрѣзъ съ Божествения организъмъ, съ Божественото въ самия човѣкъ, вследствие на което го детрониратъ, т. е. свалятъ отъ власть. При това детрониране, организъмътъ на човѣка се разрушава, клеткитѣ се разпръсватъ изъ пространството, а душата му отива при своя Създатель, да даде отчетъ, защо е напуснала тѣлото преждевременно, защо не е завършила работата си на земята.

 

Питамъ: знаете ли, колко години трѣбва да живѣе човѣкъ на земята? Той трѣбва да живѣе 120 години. При сегашнитѣ условия на живота, когато нѣкой умре на 60 годишна възрасть, държатъ го извънъ земята още 60 години, и следъ това отива при Бога, да даде отчетъ за дѣлата си. Презъ тѣзи 60 години той работи между хората, и когато стане на 120 години, тогава се явява на ауденция при Бога. Той ще му каже: Добре дошълъ, синко! Ти дойде преждевременно тукъ, безъ да свършишъ работата си на земята.

 

Казвате: Кой ще ни гледа цѣли 120 години на земята? Като задавате този въпросъ, вие мязате на Арахангелъ Михаилъ, който запиталъ Бога, защо му дава длъжностьта да взима душитѣ на хората, и по този начинъ да си навлѣче умразата имъ? Богъ му казалъ: „Ти не мисли за това. Слѣзъ на земята да вземешъ първата душа, да видишъ, какъ ще те посрещнатъ хората.“ Той слѣзълъ на земята, и първата душа, която взелъ, била душата на единъ коларь, който падналъ подъ колата си. Коньтъ му го ритналъ, и той издъхналъ. Арахангелъ Михаилъ веднага взелъ душата му, но спрѣлъ да чуе, какво ще говорятъ хората. Тѣ казвали: Горкиятъ коларь, собствениятъ му конь го ритна, и той умрѣ! Следъ това той отишълъ да вземе душата на една бедна вдовица, съ три хубави деца, която постоянно молила Бога да я прибере при себе си. Тя казвала. Господи, прибери ме, моля Ти се, при Тебе. Както виждашъ, беднотията ми е голѣма; освенъ това, и децата ми не ме слушатъ. Като останатъ безъ майка, ще намѣрятъ по-добра нѣкоя; азъ не мога да издържамъ вече на тия условия. Като дошълъ близо при нея, Арахангелъ Михаилъ се нажалилъ и казалъ: Какъ мога да взема душата на тази хубава жена? На кого ще остави тѣзи малки деца? Като разсѫждавалъ по този начинъ, той се отказалъ да изпълни възложената му отъ Бога мисия, затова се върналъ при Него и Му разказалъ историята на бедната вдовица. Тогава Господъ му казалъ: Слѣзъ на дъното на океана, вземи оттамъ единъ камъкъ, разчупи го и вижъ, какво ще намѣришъ въ него. Арахангелъ Михаилъ направилъ, както Богъ го посъветвалъ: слѣзълъ на дъното на океана, взелъ единъ камъкъ, разчупилъ го и останалъ очуденъ, когато видѣлъ вѫтре единъ червей. Богъ го запиталъ: Знаешъ ли, кой храни този червей? Азъ го храня. Азъ храня всички живи сѫщества. Азъ призовавамъ хората къмъ добро.

 

Следователно, когато нѣкой казва, че нѣма кой да го гледа, да го храни, той не говори истината. Богъ го храни. Той внася въ умоветѣ на хората великитѣ идеи, Той внася въ сърцата имъ възвишени чувства и желания, да вършатъ добро, да помагатъ на своитѣ ближни. Често нѣкои се оплакватъ отъ живота си, искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, да поживѣятъ между ангелитѣ. — Тѣ не могатъ да живѣятъ на този свѣтъ, че ще живѣятъ на онзи! Тѣ не могатъ да живѣятъ между хората, че ще живѣятъ между ангелитѣ! Ангелитѣ сѫ възвишени, учени сѫщества. Тѣ изпълняватъ законитѣ, както трѣбва. Тѣ служатъ на единъ великъ редъ и порядъкъ. Това не значи, че нашиятъ строй, нашиятъ редъ и порядъкъ не е добъръ. Добъръ е и нашиятъ строй, но голѣма разлика има между хората и ангелитѣ. Какъвто и да е нашиятъ животъ на земята, ангелитѣ се интересуватъ отъ него. Много ангели слизатъ на земята като на представление. Когато видятъ нѣкое погребение, тѣ се смѣятъ, защото знаятъ, че човѣкъ не може да умре. Като видятъ, че нѣкой страда, защото изгубилъ паритѣ си, тѣ пакъ се смѣятъ, понеже знаятъ, че нищо въ свѣта не се губи. Едно трѣбва да знаете: Това, което Богъ е далъ въ услуга на човѣшката душа, никой не може да ѝ го вземе. Допуснете ли, че можете да изгубите паритѣ си, или ума си, или живота си, вие се лъжете. Много нѣща могатъ да ви повлияятъ отвънъ, но тѣ сѫ временни. Нѣкой влѣзе въ една сладкарница, изяде нѣколко сладкиши, но нѣма пари, не може да плати. Какво е положението му? Трудно е положението му. Той седи, гледа натукъ-натамъ, търси нѣкакъвъ изходъ. Докато не плати, не може да се успокои. Кой е виновенъ сега: сладкарьтъ, или този, който е влѣзълъ въ сладкарницата безъ пари? Сладкарьтъ иска да му се плати — нищо повече. — Ама за Бога! Нѣма ли въ васъ никаква човѣщина? — Ако е въпросъ за човѣщина, щомъ нѣмашъ пари, ти не трѣбваше да влизашъ въ сладкарницата. Като човѣкъ, азъ трѣбваше да те нахраня, но и ти, като човѣкъ, трѣбваше да си платишъ. Каква е вината на сладкаря, или на гостилничаря? Ако дървото не цъвти, слънцето ли е виновно за това? Ако цвѣтето не отваря чашката си на слънчевитѣ лѫчи, слънцето ли е виновно за това?

 

„Ще седнете и вие на дванадесетьтѣ престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израелеви.“ Дванадесетьтѣ престола представятъ дванадесетьтѣ зодии на слънцето, дванадесетьтѣ метода, чрезъ които животътъ на земята може да се прояви. Всѣка зодия представя начинъ, по който могатъ да се придобиятъ, да се използуватъ силитѣ, които се криятъ въ човѣка. Всѣки човѣкъ крие въ себе си известни сили, известни дарби и способности, които трѣбва да се подхранватъ. Грамадни сили сѫ складирани въ човѣшкия организъмъ! Отъ изчисленията, които съмъ правилъ, дошълъ съмъ до заключение, че въ всѣка клетка на човѣшкия организъмъ се крие толкова много енергия, че може да премѣсти земята на разстояние единъ метъръ отъ нейния пѫть. Оттукъ, можете да си представите, каква грамадна енергия съдържа цѣлия човѣшки организъмъ, съставенъ отъ милиарди клетки, съединени въ едно цѣло! Представете си тогава, какво щѣше да стане съ земята, ако всички тия клетки работятъ въ съгласие и хармония помежду си! Тѣ биха отклонили земята отъ нейния пѫть.

 

Питамъ: защо съвременнитѣ хора не успѣватъ въ своитѣ стремежи, щомъ разполагатъ съ такава грамадна сила въ себе си? Причината за неуспѣхитѣ на съвременнитѣ хора се дължи на това, че тѣ впрѣгатъ своитѣ сили за разрушение. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Преди години, въ Варна, въ морската градина, поставиха хубави желѣзни пейки за сѣдане. Кой какъ ги видѣ, каза: Здраво нѣщо сѫ тия пейки! И следъ сто години нѣма да се развалятъ. Какво бѣше очудването ми, когато, едва две години следъ това, винтоветѣ на пейкитѣ бѣха развъртяни. Седя на една отъ тия пейки и размишлявамъ. По едно време до мене седна единъ господинъ, мой познатъ, и азъ го запитахъ: Можете ли да ми кажете, коя е причината, че тия пейки толкова скоро се развалиха? — Не зная. — Споредъ мене, ето коя е причината: въ българитѣ има разрушителна сила, вследствие излишъка отъ електричество, което тѣ съдържатъ въ себе си. Като сядатъ на тия пейки, електричеството действува върху желѣзото и разслабва винтоветѣ. И действително, електричеството има сила да развъртва металическитѣ винтове. Следователно, ако човѣкъ успѣе да отправи силата на мисъльта си въ нова посока, тя ще произведе грамадни резултати. Обаче, ако я впрегне за разрушаване, тя ще произведе убийствено влияние върху неговия организъмъ.

 

Казвамъ: не преставайте да обичате! Обичайте всичко безъ разлика! Минете ли покрай нѣкой изворъ, или покрай нѣкое малко растение, покрай нѣкоя круша, спрете се предъ тѣхъ, вижте хубавото, което е дълбоко нѣкѫде скрито въ тѣхъ и ги обикнете! Виждате змия, мечка, вълкъ — обикнете ги заради хубавото въ тѣхъ! Срѣщате беденъ или богатъ, простъ или ученъ човѣкъ — обикнете го заради хубавото, заради Божественото въ него! Отъ нищо не се страхувайте! Предъ любовьта страхътъ е безпредметенъ. Правете опити съ растения и животни, които сѫ около васъ, да видите, какъ всички се нуждаятъ отъ любовьта ви и я разбиратъ. Ако известно време се грижите за нѣкое растение, като го поливате, наторявате, то ще вирѣе добре. Щомъ го изнесете вънъ и го оставите на произвола на сѫдбата, то започва да скърби и следъ известно време увѣхва. Сѫщо така и животнитѣ се привързватъ къмъ човѣка. Достатъчно е да даде малко отъ любовьта си на нѣкое растение или животно, за да я почувствува то и разбере. Единъ американецъ отгледалъ една катеричка, която толкова се привързала къмъ него, че никога не се отдѣляла. Той я турялъ 20 метра настрана отъ себе си, но тя веднага се спущала къмъ него и се скривала въ палтото му. Питамъ: ако една катеричка може да се облагороди и да се привърже къмъ човѣка, не може ли сѫщиятъ този човѣкъ да облагороди своитѣ съмнения, своитѣ скърби, своитѣ лоши чърти? Задачата на човѣка не седи въ това, да разрушава своитѣ мисли, но той трѣбва да ги превръща: на всѣка лоша и отрицателна мисъль той трѣбва да постави друга нѣкаква, антиподъ на нея. Сѫщото се отнася и до чувствата. Мислитѣ и чувствата трѣбва да се превръщатъ, но не и да се разрушаватъ.

 

И тъй, поставете любовьта, като главенъ факторъ въ живота си. Като казвамъ, че трѣбва да обичате всички безъ разлика, това не значи, че ще обичате всички еднакво. Законътъ за обновяването изисква да обичате непреривно и идейно, а не материално. Материалната любовь носи голѣми страдания. Нѣкоя майка обича детето си много, но случава се, че това дете умира. Следъ нѣколко години и майката умира, не може да понесе раздѣлата съ детето си. Законътъ на обновяването, т. е. законътъ на безсмъртието изисква отъ човѣка да се запознае съ живата свѣтлина, която храни и ума, и сърцето му. Тази свѣтлина създава разни краски, разни цвѣтове въ човѣшкия умъ. Дойдете ли предъ нѣкаква мѫчнотия, или предъ нѣкакво страдание, впрегнете въображението си на работа. При тѣзи трудни моменти, въображението е въ сила да създаде рай за човѣшката мисъль. Представете си, че нѣкой има да дава сто хиляди лева, но нѣма възможность скоро да ги плати. Какво трѣбва да прави? Нека започне да си въобразява, че е милионеръ, че предприема направата на шосета, желѣзници и параходи и се разхожда съ тѣхъ. Ще кажете, че това сѫ илюзии. Ами положението на касиера въ нѣкоя банка не е ли илюзорно? Едно трѣбва да знаете: това, въ което човѣкъ вѣрва, всѣкога става. Всичко, каквото човѣкъ желае, става. Нѣкой беденъ, простъ човѣкъ иска да стане писатель. И това ще стане, но всѣко нѣщо на своето време. Другъ нѣкой иска да стане силенъ, богатъ, красивъ, но не може да постигне желанията си. Защо? Защото не сѫ навременни. Щомъ не сѫ навременни, всѣкога се явява известно закъснение. Закъсненията не сѫ отъ Бога, но отъ хората. Когато човѣкъ пожелае нѣщо, Богъ веднага записва неговото желание и казва: „Дайте на този човѣкъ това, което иска!“ Обаче, докато се удовлетвори желанието му, минаватъ понѣкога дни, месеци и години, защото разстоянието отъ небето до земята е голѣмо. Освенъ това, при реализирането на всѣко желание се изпълняватъ редъ процедури, които сѫщо така отниматъ време. Богъ има следната отличителна чърта: Той дава ходъ на всички молби, отправени до Него. Нѣма нито единъ случай, когато Богъ да е оставилъ безъ последствие желанието на човѣка. Всичко, каквото хората желаятъ, дава имъ се, и то преизобилно.

 

Казвате: Какъ да вземеме тѣзи думи, въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? — И въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Ако има нѣкакви изключения въ живота ви, това се дължи на самитѣ васъ, че сте скѫсали вѫжето на кофата, съ която черпите вода отъ кладенеца. Ако гледате единъ хубавъ плодъ, а не можете да го опитате поради разстройство на стомаха, пакъ вие сте причина за това. Ако искате да опитате вкуса му, трѣбва да възстановите здравословното състояние на стомаха си. Какъ ще възстановите онова, което сте разрушили? Като водите миренъ, тихъ животъ. Вие никога не трѣбва да воювате съ своитѣ съседи. Въ ума ви никога не трѣбва да влиза мисъльта да бѫдете господари на другитѣ хора; нито пъкъ трѣбва да бѫдете тѣхни слуги. Ако подържате въ ума си мисъльта, че трѣбва да бѫдете господари на другитѣ, само по себе си се разбира, че трѣбва да имъ бѫдете и слуги. Защо? Защото господарьтъ винаги води следъ себе си слугата, но и слугата винаги води следъ себе си господаря. Каже ли нѣкой, че не иска да бѫде слуга, това подразбира, че не иска да бѫде господарь; и обратно: щомъ не иска да бѫде господарь, нѣма да бѫде и слуга. Ако иска да бѫде господарь, непременно ще бѫде и слуга. — Искамъ да бѫда богатъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ богатъ, ще бѫдешъ и сиромахъ. Богатството влѣче следъ себе си сиромашията, а сиромашията влѣче следъ себе си богатството. Това е законъ на контрасти, на противоположности. Този законъ се явява като естествено последствие на живота, защото хората не се стремятъ да приложатъ Божественото въ живота си, да поставятъ своитѣ отношения на разумна база. Какво виждаме въ живота? Единъ работи, а другъ иска да живѣе охолно, и вследствие на този неправиленъ животъ се явяватъ

 

противоречията.

 

„На второто битие, когато седне Синъ Человѣчески на престола на славата си, ще седнете и вие на дванадесеть престола.“ Значи, Христосъ е поучавалъ ученицитѣ си на вѫтрешното битие на живота, какъ трѣбва да живѣятъ, за да бѫдатъ здрави, щастливи и богати. Богатството, за което Христосъ е говорилъ, е вѫтрешенъ, духовенъ законъ въ човѣка. Богатъ може да бѫде само истински здравиятъ човѣкъ. Този човѣкъ има връзка съ Бога, и неговата молитва е всѣкога приета. Неговата молитва е разговоръ на душата съ Бога. Защо трѣбва да се молите на Бога? За да се разговаря душата ви съ Него. Въ този смисълъ, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е молилъ. И най-крайнитѣ материалисти, които вѣрватъ въ себе си, въ своята воля, и работятъ за нейното усилване, пакъ се молятъ. На кого? На себе си, на своята воля. Слушате нѣкой да казва: Хайде, Иване, стѣгай се, че работа те чака! — Съ кого се разговаря този човѣкъ? Съ себе си. Единъ евангелистъ, мой познатъ, ми разправяше, че всѣка сутринь си казвалъ: Хайде, Иване, стѣгай се, работа те чака! — Съ кой Иванъ се разговаря? Съ нѣкой другъ Иванъ, който е вѫтре въ него. Той може да има и друго нѣкакво име, а не непременно Иванъ. Значи, двама души живѣятъ въ човѣка: единъ отъ Новия, и единъ отъ Стария Заветъ. Тѣзи двама души се разговарятъ помежду си. Докато сте ивановци, вие всѣкога ще имате две мнения за живота: едно споредъ Стария Заветъ, а друго — споредъ Новия Заветъ, Щомъ станете исусовци, ще имате само едно мнение за живота. Докато сте ивановци, вие ще търсите начинъ, какъ да примирявате противоречията въ живота, а когато станете като Христа, ще придобиете истинския животъ. Първо ще бѫдете Иванъ отъ Стария Заветъ. Като влѣзете въ Новия Заветъ, главата ви ще отрѣжатъ, а съ нея заедно ще изчистите живота си отъ всички ония стари разбирания, които сѫ ви спъвали. И най-после, когато ви дадатъ ново име, името на истинския човѣкъ, ще почувствувате вѫтрешна сила въ себе си. Името на човѣка съдържа известна сила. Щомъ не ви върви нѣщо въ живота, промѣнете името си! Промѣнявайте името си единъ, два, три и повече пѫти, докато най-после ви провърви. — Външно ли да промѣняме името си? — Вѫтрешно, само вие да го знаете. Ако сте нервенъ, сприхавъ, промѣнете името си и вижте, дали е станало нѣкакво смекчение въ характера ви.

 

„Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Съ това, Христосъ искаше да покаже на ученицитѣ си, че тѣ могатъ да живѣятъ на небето, могатъ да бѫдатъ безсмъртни. „Да наследятъ дванадесеть престола,“ въ мистически смисълъ, подразбира, че тѣ могатъ да наследятъ цѣлото човѣчество. Дванадесетьтѣ престола подразбиратъ още всички ония заложби, които сѫ внесени въ човѣшката душа. Когато изучавате астрологията, виждате, че за да придобие известна дарба, човѣкъ трѣбва да се роди въ съответна на нея зодия. Голѣмото разнообразие въ хората се дължи на това, именно, че всѣки човѣкъ е роденъ при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни отъ тия на другитѣ. Всѣки градусъ на зодиитѣ съдържа въ себе си известни дарби и възможности. Всѣка възможность пъкъ съдържа известни принципи. За да се развива добре мозъчната система, човѣкъ трѣбва да се роди около 22 мартъ, деньтъ на равноденствието. При това, майката трѣбва да бѫде при особено подигнато състояние на духа и на душата. На дете, родено при такива условия, цѣлото небе се радва. Никой не е сираче на земята. Цѣлиятъ невидимъ свѣтъ се грижи за него. Вие не знаете и не подозирате, колко много приятели имате въ свѣта!

 

Мнозина се интересуватъ отъ въпроса, какъ да подобрятъ живота си, какъ да измѣнятъ своята сѫдба. Много лесно. — Какъ? — Художници станете! Подъ думата художество, изкуство, азъ разбирамъ методъ, чрезъ който човѣкъ може да видоизмѣни своитѣ душевни състояния. Който не знае да рисува, да пѣе, да свири, той мѫчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духомъ, започнете да рисувате нѣщо хубаво, или да свирите, или да пѣете нѣкоя хубава пѣсень. Това не значи, че човѣкъ може да рисува, да пѣе, да свири външно само. Той може и вѫтрешно да изпълни този номеръ. И въ козмоса има вѣчна хармония, вѣчна музика и пѣсень. Гениитѣ на човѣчеството, които управляватъ козмоса, постоянно слушатъ тази хармония, тази музика. Вижте, напримѣръ, какъ сѫ рисувани крилцата на пеперудитѣ! Велики художници, съ своитѣ четки, сѫ рисували крилцата на пеперудитѣ. Когато нѣкой човѣкъ изпадне въ песимизъмъ, нека наблюдава живота на пеперудитѣ, както и краскитѣ на тѣхнитѣ крилца. Красиви сѫ пеперудитѣ! Като ги наблюдавате отдалечъ, тѣ се докарватъ като моми; щомъ приближите при тѣхъ, тѣ се усмихватъ, подскачатъ и хвъркватъ далечъ отъ васъ. Пеперудитѣ сѫ много подвижни. Вие ще кажете, че нѣма нѣщо особено въ живота на пеперудитѣ. Умни сѫ а, но трѣбва да ги разбирате. Това, че не виждате нѣщо особено въ пеперудата, показва, че не знаете, какъ да гледате на нея. Че и въ ябълчната семка нѣма особено нѣщо. Но я посѣйте тази семка въ земята, следъ две-три години ще видите, какво се криело въ нея. И пеперудата, като ябълчната семка, сега се развива. Имайте търпение да я видите въ следната ѝ фаза. И човѣкътъ е едва въ началото на своето развитие. Сѫщиятъ този човѣкъ се стреми къмъ блага, къмъ богатства, безъ да знае, че той не може да носи тия блага и богатства.

 

„Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Всѣки ще седне на единъ отъ тия престоли и ще се спогажда съ приятелитѣ си разумно. Какво означава числото 12? Първитѣ десеть числа представятъ великитѣ вѣчни сили, които работятъ въ човѣка, а числото две представя разумния принципъ въ живота. Значи, числото 12 показва методи, сили, чрезъ които човѣкъ може да работи, да развива своя животъ. Ако нѣкой боледува, той трѣбва да се лѣкува съ единъ отъ елементитѣ на тия сили. Той ще се лѣкува съ вѣра. Какъ? Ще употрѣби водата, свѣтлината и храната като елементи за своето лѣкуване. Понѣкога човѣкъ може да прибегне и до лѣкарска помощи. Природата разполага съ безброй методи за лѣчение, но въ живота на човѣка тия нѣща сѫ вметнати. Важното за човѣка е здравето, щастието, къмъ тѣхъ той се стреми. Нѣкой не иска да види лѣкарь въ дома си. И това ще бѫде, но кога? Когато той стане безсмъртенъ. Когато хората придобиятъ безсмъртието, тѣ ще станатъ сами на себе си лѣкари, и учители, и проповѣдници. Днесъ има проповѣдници за хората, защото има грѣшници. И азъ днесъ ви проповѣдвамъ. Защо? Да знаете, че трѣбва да вършите волята Божия. Единъ день, когато всички хора станатъ праведни, когато всички придобиятъ безсмъртие, тогава нѣма да има нужда отъ проповѣдници, тогава хората нѣма да ставатъ майки и бащи, нѣма да се прераждатъ. Единъ день, когато всички хора станатъ богати, тогава нѣма да се говори за сиромаси, за страдащи. Нуждитѣ на сегашнитѣ хора сѫ ги поставили въ положение да живѣятъ като богати и бедни, като учени и прости. Обаче, всички хора иматъ единъ и сѫщъ стремежъ: всички хора искатъ да бѫдатъ здрави и щастливи, да постигнатъ идеалитѣ на своята душа. Тѣ искатъ да развиятъ ума си. Има редъ методи за това. Единъ отъ методитѣ е да чете човѣкъ съчиненията на такива писатели, които да не внасятъ никаква отрова въ умоветѣ имъ. Мисъльта на такива писатели е свѣтла, чиста. Каквото сѫ писали, тѣ всичко сѫ опитали.

 

Казва Христосъ: „На второто битие.“ — Второто битие е започнало вече да се създава. Мѫчнотиитѣ и страданията на хората показватъ това, именно, че второто битие се твори. Подъ второто битие се разбира живота на небето. Съвременнитѣ хора мислятъ, че като влѣзатъ въ небето, ще живѣятъ добре, понеже иматъ вече разбирания за живота. Така и турцитѣ мислятъ. Турцитѣ казватъ, че като влѣзатъ въ второто битие, въ небето, тамъ ги чака голѣма планина отъ „пилафъ,“ варенъ оризъ съ захарь и полѣнъ съ масло, и стотици години наредъ ще бѫдатъ осигурени, за нищо нѣма да мислятъ. Ще седятъ съ лъжица въ рѫка предъ тази планина отъ „пилафъ“ и само ще ядатъ. Такова е разбирането на ония хора, които мечтаятъ само за богатство. Защо трѣбва да отидете на небето, за да се наядете на пилафъ? Ако е въпросъ за оризъ, и на земята има достатъчно оризъ. Купете си, колкото искате. Който знае правилно да яде, той може съ единъ килограмъ оризъ да прекара цѣла седмица. На човѣка сѫ достатъчни сто грама оризъ на день. Ученитѣ, обаче, казватъ, че човѣкъ се нуждае отъ разнообразна храна и изчисляватъ точно, по колко грама отъ всѣки елементъ трѣбва да приема организъмътъ всѣкидневно. Да, съвременнитѣ учени казватъ така, но бѫдещитѣ казватъ, че сто грама оризъ дневно сѫ достатъчни на сто души. Значи, на всѣки човѣкъ по единъ грамъ оризъ на день. Какво ще кажете за това? Този единъ грамъ оризъ съдържа толкова енергия, че напълно задоволява нуждитѣ на организъма, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да използува тази енергия. Възъ основа на това твърдение, ученитѣ казватъ, че въ бѫдеще, щѣли да се изнамѣрятъ такива хапчета, които да съдържатъ въ сгѫстено състояние всички ония елементи, които сѫ необходими за храна на човѣшкия организъмъ. По едно такова пилюлче на день ще бѫде достатъчно на всѣки човѣкъ. Като вземе сутринь едно отъ тия пилюлчета, цѣлиятъ день ще работи безъ да огладнѣе. Тѣзи пилюлчета сѫществуватъ въ природата. Следователно, тѣ сѫществуватъ и въ организъма на човѣка, но той трѣбва да знае, какъ да ги извади оттамъ, и какъ да се ползува отъ тѣхъ.

 

И тъй, въ човѣка има скрити сили, които той трѣбва да развива, за да се ползува отъ тѣхъ. За тази цель, човѣкъ първо трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че окрѫжаващата срѣда му препятствува. Тази мисъль е обхванала съзнанието му като кошмаръ, и той трѣбва да се освободи отъ нея. Хората си препятствуватъ, само когато не се обичатъ. Щомъ се обичатъ, тѣ не си препятствуватъ. Вие трѣбва да приемете, че Божественото съзнание прониква навсѣкѫде — и въ хората, и въ животнитѣ, и въ растенията. И когато хората не живѣятъ разумно, т. е. съобразно този Принципъ, Той се опълчва противъ тѣхъ. Когато нѣкой мисли, че може да върши, каквото желае, той ще опита силата на този Принципъ. Ако не живѣе разумно, човѣкъ се опълчва срещу Божествения принципъ, и безъ да подозира, влиза въ стълкновение съ силитѣ на природата, които му показватъ, че той не може да живѣе, както иска. Той може и трѣбва да живѣе разумно! За да живѣе разумно, човѣкъ трѣбва да мине специална школа, каквато е школата на Христовото учение. Тя разполага съ методи, които помагатъ за развиването на способноститѣ въ човѣка. Ако нѣкой, съ слаби музикални способности, прилага тия методи въ продължение на четири години, той ще има нѣкакви резултати. Достатъчно е въ продължение на тия четири години да работи само по два часа на день, за да има вече известни резултати. Днесъ хората нѣматъ голѣми резултати, защото не постоянствуватъ, а искатъ да завладѣятъ свѣта, искатъ да блеснатъ предъ хората. Колко може да блесне човѣкъ, даже и гениаленъ да е? Може ли човѣкъ да блесне повече отъ слънцето? Може ли човѣкъ да огрѣе цѣлия свѣтъ? Кой гениаленъ човѣкъ досега е успѣлъ да завладѣе и да огрѣе цѣлия свѣтъ? Даже и най-великитѣ хора, като Буда, Кришна и Христа не сѫ могли да огрѣятъ цѣлия свѣтъ, както слънцето го огрѣва. Защо не сѫ могли? Защото, като сѫ разбирали законитѣ, тѣ не сѫ се стремѣли къмъ завладяване на свѣта. Тѣ сѫ проповѣдвали на хората любовь къмъ Бога. Тѣ сѫ казвали: Който иска да бѫде свободенъ, той трѣбва да люби Бога. Това е единъ отъ принципитѣ, чрезъ който хората могатъ да се споразумяватъ. Отстѫпвайте си взаимно, и всѣки геройски да носи страданията си.

 

Сега и азъ ви казвамъ: носете геройски страданията си! Кои страдания? Разумнитѣ. Когато въ крака ви влѣзе трънъ, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трѣбва да го носите, това не е разумно страдание. Хванете този трънъ съ щипцитѣ си и кажете му втори пѫть да не влиза въ крака ви. Обаче, ако, при неразбиране на нѣщата, вие направите една погрѣшка, трѣбва да я изправите. Не се осѫждайте, че сте я направили, но се заемете да я изправите. Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трѣбва да страдате: безъ самоосѫждане, безъ роптание и протестъ. Казвате: Не мога да изправя погрѣшката си. Не, има единъ начинъ, по който можете да изправите всичкитѣ си погрѣшки. Той се заключава въ думата „мога.“ Казвайте: Мога да бѫда търпеливъ, милостивъ; мога да обичамъ, мога да правя добро, мога да уча, мога да услужвамъ на хората и т. н. Въ това направление, въ положителното, човѣкъ всичко може да направи. Когато той казва, че може да направи всичко добро, умътъ му се усилва, защото всички велики, напреднали хора му указватъ съдействие.

 

Казвамъ: за да може да работи, човѣкъ непременно трѣбва да обича нѣкого. Този законъ сѫществува въ цѣлата природа. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можемъ ли да имаме животъ? Когато нѣкой посрѣща изгрѣва на слънцето, за този човѣкъ казватъ, че е идолопоклонникъ. Кой не поглежда всѣка сутринь къмъ слънцето и не се пече на неговитѣ лъчи? Между слънцето и човѣшкия организъмъ сѫществува такава връзка, каквато между Бога и човѣшката душа. Безъ тази връзка, безъ тази взаимность, човѣкъ не може да се развива. Сѫщо така има връзка и между Божия Духъ и човѣшкия умъ. Умътъ на човѣка може да се развива само подъ влиянието на Божия Духъ.

 

Съвременнитѣ хора не могатъ да се развиватъ правилно, защото отъ малодушие прекѫсватъ тия връзки и оставатъ сами. Напримѣръ, нѣкой казва: Азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. — Колко голѣмъ грѣшникъ си? Като слонъ ли си голѣмъ? — Много грѣхове направихъ. — Претегли ли колко тежатъ грѣховетѣ ти? Споредъ мене, твоитѣ грѣхове тежатъ най-много десеть грама. — Какъ ще изплатя грѣховетѣ си? — Ще направишъ за 20 грама добро; съ десеть грама добро ще изплатишъ десетьтѣ грама зло, и въ резултатъ пакъ ще имашъ десеть грама печалба. Божественото е въ състояние да изплати и най-голѣмитѣ грѣхове на човѣка, затова той трѣбва да работи съ Него. Като направите нѣкаква погрѣшка по отношение на нѣкой вашъ приятель, влѣзте дълбоко въ себе си и кажете: Приятелю, извини ме, че те ощетихъ. Азъ ще изправя погрѣшката си, ще платя двойно за щетата, която ти причинихъ. При това положение, може ли приятельтъ ви да се сърди? Единъ беденъ студентъ влиза въ дома на единъ богатъ човѣкъ, взима палтото му, скѫпо, хубаво палто, съ самурена кожа на яката, и му остава следната бележка: Господине, азъ съмъ беденъ студентъ, нѣмамъ възможность да завърша образованието си, а имамъ силно желание да свърша. Взехъ палтото ви да го продамъ и спечеля нѣщо отъ него, съ което да свърша университета. Единъ день, когато за почна да печеля, двойно ще платя за палтото ви. Питамъ: какво лошо има въ това, ако този младъ човѣкъ продаде палтото на богатия и съ паритѣ отъ него завърши образованието си? Представете си, че отъ този човѣкъ излѣзе нѣкой гениаленъ, нѣкой великъ ученъ? Този човѣкъ не заслужава ли едно палто? Казвате: Той го е взелъ безъ позволение. — Ами когато хората колятъ животнитѣ, взиматъ кожитѣ имъ и правятъ отъ тѣхъ обуща, дрехи, искатъ ли отъ нѣкого позволение? Това, което хората вършатъ съ животнитѣ, не е ли престѫпление? Когато нѣкой беденъ човѣкъ вземе палтото ви, за да завърши образованието си, благодарете, че сте му дали тази възможность; благодарете, че и вие имате възможность да се облагородите, да погледнете по-широко на нѣщата, да придобиете по-голѣмо снизхождение къмъ погрѣшкитѣ на хората. Когато братъ ти направи нѣкаква погрѣшка, кажи: Братко, погрѣшката ти не е толкова голѣма лесно ще се изправи.

 

Съвременнитѣ хора иматъ навикъ да преувеличаватъ нѣщата, вследствие на което не могатъ да опредѣлятъ, доде се простира отговорностьта имъ за тѣхнитѣ постѫпки. Когато детето взима сладко отъ гърнето безъ позволение на майка си, отъ какъвъ характеръ е това престѫпление? Въ случая, престѫплението на детето зависи отъ това, какъ ще погледне майката: ако майката обича детето си, тя нѣма да приложи прѫчицата върху него; ако не го обича, прѫчицата ще играе на общо основание върху гърба на детето. Едно трѣбва да пазите: нито добродетелитѣ си да преувеличавате, нито погрѣшкитѣ си. Хората сѫ застанали на фалшива база. Тѣ трѣбва да знаятъ, че човѣкъ е създаденъ добъръ. Когато той се проявява зле, причината за това е неговата леность. Човѣкъ е мързеливъ, не иска да учи, не иска да работи. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, азъ зная, че той не иска да учи. Той знае само български езикъ, а е способенъ, може да научи още три-четири езика: френски, нѣмски, английски. — Ще изгубя времето си въ учене на езици. — По-добре учи езици и губи времето си съ тѣхъ, отколкото да се гнѣвишъ и пакъ да губишъ времето си. Вмѣсто да се гнѣвишъ, вземи четка и бои и започни да рисувашъ. День следъ день ти ще придобиешъ техника и ще започнешъ добре да рисувашъ. Изкуствата действуватъ възпитателно върху човѣка. Нѣкой мѫжъ се разгнѣви, започва да вика, да се сърди на жена си, на децата си, хвърля това-онова изъ стаята, чупи, никой не може да се приближи при него. Какъ може да се помогне на този човѣкъ? Има единъ магически начинъ, чрезъ който, въ нѣколко минути, състоянието му може да се смѣни. Какъвъ е този начинъ? Както се сърди, вика, покрай него минава една млада, красива мома, но нищо не му казва. Той я погледне, замисли се. Следъ малко минава втора красива мома. Той и нея погледне, спре да вика, позамисли се. Така се изреждатъ десеть млади, красиви моми. Той вече забравя гнѣва си и дълбоко се замисля. Значи, красивитѣ моми съдържатъ въ себе си особена сила, която е въ състояние да трансформира гнѣва на човѣка. Тъй щото, когато мѫжътъ се разсърди, нека си представи десеть красиви моми, които минаватъ мълчаливо предъ него. Когато жената се разгнѣви, нека си представи десеть красиви момци, които минаватъ мълчаливо предъ нея. — Божествено ли е това? — Защо да не е Божествено? Богъ създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората.

 

Следователно, когато презъ ума на човѣка Богъ прекара десеть красиви ангела, тѣ събуждатъ въ него великото, възвишеното и красивото, и той се пренася на третото небе. Красотата събужда възвишени и благородни чувства въ човѣка. Красивата мома и красивиятъ момъкъ представятъ свѣтли души, които, като минаватъ покрай човѣка, събуждатъ въ него нѣщо възвишено и благородно. Тѣзи души сѫ въ състояние да смѣнятъ енергиитѣ на човѣка отъ низши въ висши, отъ отрицателни въ положителни. Свѣтътъ се нуждае отъ красиви моми и момци, а не отъ стари баби и дѣдовци. Нѣкои се оплакватъ, че сѫ остарѣли вече. Не, за старостьта не трѣбва да се мисли. Който иска да го пенсиониратъ, той има право да мисли за старостьта; който иска да живѣе, той трѣбва да мисли за красивитѣ моми и момци. Подъ „красиви моми и момци“ разбирамъ онзи великъ Божественъ елементъ, който е неопетненъ и носи безсмъртието въ себе си. На какво може да се уподоби красивата мома? На студа. Студътъ представя красива, здрава, спретната мома, която, като минава покрай васъ, усмихва се малко и заминава, отива да върши работата си. Студътъ е сериозна мома. Когато вънъ е студено, тогава имаме най-здраво време. Ако ви боли никога глава, не се затваряйте въ стаята, но излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, даже и при най-голѣмъ студъ. Не казвайте, че времето вънъ е лошо, но кажете, че времето е отлично, и житото ще израсте добре. Ако вънъ има силенъ вѣтъръ, кажете, че времето е отлично, и радиото работи навсѣкѫде. Вѣтърътъ разнася човѣшката мисъль. Благодарете за всичко, което природата дава. — Ама вѣтърътъ ще скѫса палтото ми. — Палтото на праведния никога не се кѫса.

 

„Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Значи, за да се сформира човѣшкиятъ мозъкъ, на всѣки 12 години отъ живота си, човѣкъ трѣбва да промѣня зодията си. И като мине презъ 12-тѣ зодии, той ще е развилъ вече всички свои дарби и способности, ще е развилъ най-добритѣ качества на мозъка си. Мнозина изучаватъ астрологията, но не се спиратъ върху ония възпитателни методи, които тя съдържа. Както изкуствата влияятъ възпитателно върху човѣка, така и астрологията указва своето възпитателно действие върху него. Днесъ не може да се говори за тия методи. Защо? Хората не сѫ готови още да възприематъ новото. Ако художникътъ иска да нарисува една хубава картина, той трѣбва да знае, какъ да държи четката. Има новъ начинъ за държане на четката. Не е достатъчно човѣкъ да бѫде музикаленъ, за да свири на цигулка. Той трѣбва да знае, какъ да държи цигулката, какъ да държи лѫка. Има новъ начинъ, по който може да се държи лѫка. Казвате, че лѫкътъ може да се държи, както и да е. Не, така говорятъ невежитѣ само. За всѣко нѣщо, което искате да правите, трѣбва да знаете, отде да започнете и какъ да свършите. Когато отивате при нѣкоя жена — банкеръ, или при нѣкой мѫжъ — банкеръ, ще си послужите съ два различни метода. Като отидете при жената, ще апелирате къмъ сърцето ѝ. Като отидете при мѫжа, ще апелирате къмъ ума му. Ако постѫпите по този начинъ, пѫтьтъ ви ще се отвори. Щомъ объркате методитѣ, пѫтьтъ ви ще се затвори. Защо е така? Защото, като говорите за силнитѣ качества на човѣка, съ това вие ги закрепвате, т. е. повече ги усилвате. Жената е силна въ сърцето, а мѫжътъ — въ ума. Следователно, жената работи повече съ сърцето, защото има по-малко любовь. Мѫжътъ работи повече съ ума, защото има по-малко мѫдрость. И наистина, който иска да стане богатъ, той има малко пари, затова се стреми къмъ богатство. Като люби жената работи, защото иска да забогатѣе. Женитѣ любятъ повече, защото само по този начинъ ще станатъ богати. Мѫжетѣ мислятъ повече, защото само по този начинъ ще станатъ богати. Съ това не казвамъ, че жената е по-любеща отъ мѫжа, нито пъкъ че мѫжътъ е по-уменъ отъ жената, но искамъ да обърна вниманието ви на методитѣ, съ които работятъ женитѣ и мѫжетѣ. Любовьта и мѫдростьта, т. е. сърцето и умътъ, чрезъ които работятъ женитѣ и мѫжетѣ, сѫ методи, пѫтища, направления, по които тѣ се движатъ, работятъ, за да постигнатъ идеалитѣ на своята душа. Единъ день мѫжътъ и жената ще донесатъ придобитото предъ своята душа и ще го оставятъ въ наследство на своитѣ деца, на бѫдещето поколѣние. Този законъ трѣбва да приложи човѣкъ и върху себе си. Той трѣбва да работи и съ лѣвата, и съ дѣсната страна на мозъка си, за да разпредѣля еднакво неговитѣ енергии.

 

Съвременнитѣ хора не спазватъ този законъ, вследствие на което страдатъ отъ другъ физиологически недостатъкъ, а именно: кръвьта не се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото имъ. Въ здравия организъмъ кръвьта се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото. Не само това, но и енергията, която излиза отъ мозъка, трѣбва да се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото. Сѫщо така и мисъльта на човѣка трѣбва да прониква презъ всички клетки на организъма. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде здравъ. За да запазите здравето, което ви е дадено, всѣка сутринь, като ставате, казвайте: Богъ ме е благословилъ, далъ ми е здраве, далъ ми е единъ талантъ, върху който трѣбва да работя, за да го развия. Вие трѣбва да развиете таланта си така, че неговата свѣтлина да обърне внимание на всички хора, и тѣ да разбератъ, че срещу тѣхъ седи, наистина, талантливъ човѣкъ. Понѣкога вие мислите, че сте талантливи, но хората не ви признаватъ за такива. Вие трѣбва да работите така, че добритѣ хора да ви хвалятъ. Щомъ тѣ започнатъ да ви хвалятъ, вие вървите вече въ Божествения пѫть, а този пѫть е правиятъ.

 

Много отъ съвременнитѣ хора сѫ болни, не само физиологически, но и въ умствено, и въ сърдечно отношение. Тѣзи болезнени състояния въ тѣхъ се дължатъ на нѣкакво отклонение отъ правия пѫть. Достатъчно е да се върнатъ въ правия пѫть, да започнатъ да мислятъ по новия начинъ, и тѣ ще бѫдатъ здрави. Споредъ старитѣ религиозни разбирания на хората, сѫществува адъ и рай — първиятъ за грѣшнитѣ, а вториятъ — за праведните хора. За тази цель сѫ представени различни картини, които рисуватъ мѫченията на хората, а отъ друга страна — тѣхното блаженство въ рая. Това сѫ човѣшки разбирания. Адътъ и раятъ съ мѣста, които сѫществуватъ въ съзнанието на човѣка. На едно мѣсто въ Откровението е казано: „Чухъ цѣлото създание да хвали Господа.“ Това показва, че единъ день Богъ ще премахне всички противоречия между хората, и тогава всички сѫщества на небето и на земята ще хвалятъ Бога и ще видятъ, че Мѫдростьта Му е безкрайна. — Какво ще стане тогава съ грѣшнитѣ хора? — Ще се спасятъ. — Какво ще стане съ дяволитѣ? — Ще се научатъ да служатъ на Бога. И всички хора ще бѫдатъ истински братя и сестри помежду си. — Възможно ли е това? — Въ Бога е всичко възможно. Всички ще опитате този законъ, ще видите, че Богъ работи навсѣкѫде. Не се съмнявайте, не унижавайте Бога въ себе си и вѣрвайте, че всичко, каквото душата ви желае, можете да постигнете. Щомъ дадете ходъ на Божественото въ себе си, вие можете да станете и поетъ и писатель, и художникъ, и добродетеленъ човѣкъ. Съ една дума, каквото желаете, можете да станете.

 

Казвате: Всичко това можемъ да постигнемъ, но въ друго прераждане. — Не, влѣзте още днесъ въ новия животъ и кажете: Господи, благодаря Ти за свѣтлината, която си ми далъ. Азъ искамъ да влѣза въ тази свѣтлина и да Ти служа по новъ начинъ. Тогава единъ вашъ приятель отъ невидимия свѣтъ ще ви пошепне: Вземи четката и боитѣ и започни да рисувашъ! — Нима отсега нататъкъ ще ставамъ художникъ? — Да, вземи четката и боитѣ и започни! — Ама азъ съмъ вече 45 годишенъ човѣкъ. — Ти сега, именно, можешъ да работишъ. Ако всички хора, били тѣ учени или прости, станатъ художници, свѣтътъ ще се оправи. Желалъ бихъ всички хора да станатъ гениални художници. Песимиститѣ ще кажатъ, че за тѣхъ нѣма да има работа. Не, тѣ ще отидатъ на слънцето и, като се върнатъ, ще разправятъ на проститѣ хора, какво сѫ видѣли тамъ. Казвате: Тѣзи работи не ни интересуватъ, ние живѣемъ и работимъ за папото (за хлѣба). — На слънцето не се говори за папото. На земята всички говорятъ за папото, но за да го придобиете, вие трѣбва да бѫдете разумни, гениални хора. Папото казва: Който ме яде, той трѣбва да стане гениаленъ човѣкъ. Казвате: Докажи всичко, което говоришъ. — Има два начина за доказване на въпроситѣ. Ние си служимъ съ силния начинъ.

 

Дохожда нѣкой и ме пита: Какъ може да се развива живота? Азъ изваждамъ едно житно зърно и питамъ: какво искашъ да направя съ това житно зърно — въ земята да го посѣя, или, на воденичния камъкъ да го туря? — Не ме интересува житното зърно; азъ искамъ да намѣря истината. — Щомъ търсишъ истината, трѣбва да бѫдешъ подложенъ на редъ изпитания: ще те посадятъ въ земята и ще те засипятъ отгоре съ пръсть. Следъ това ще дойде влагата, топлината и слънцето, и ти ще изникнешъ, ще цъвнешъ и плодъ ще завържешъ. Ако не искашъ този методъ, ще те турятъ на воденичния камъкъ, дето ще побѣлѣешъ. Следъ това ще те турятъ въ чували и ще попаднешъ въ дома на нѣкоя домакиня. Тя ще вземе часть отъ тебе, ще те пресѣе, ще те постави въ топла вода, ще те помачка, ще ти предаде форма и после ще те опече. Следъ това ще попаднешъ въ устата на човѣка, между зѫбитѣ му, въ кръвьта, въ мозъка му, дето ще разберешъ, какво нѣщо е мисъль. Следъ това ще изникнешъ отново, въ красива, стройна форма, въ формата на нѣкое възвишено сѫщество, богато съ опитности и знания. Тѣзи сѫ двата метода, по които животътъ се развива. Отъ двата метода за предпочитане е да бѫде човѣкъ посѣтъ въ земята, както житното зърно се посажда и следъ време пониква. Сегашното човѣчество е избрало втория начинъ — то минава презъ воденичния камъкъ. Хората се нуждаятъ отъ нови, Божествени идеи. Мнозина казватъ, че новитѣ идеи били празна работа. — Въ живота нѣма празни работи. Въ живота всѣко нѣщо има свой строго опредѣленъ смисълъ. Отъ васъ зависи, какъ ще използувате живота и благата, които ви сѫ дадени. Вие имате здраво, добре устроено тѣло, здравъ мозъкъ, здраво сърце, и нищо друго не ви остава, освенъ да работите съ тѣхъ и да се ползувате отъ енергията имъ.

 

„Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите и вие дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Значи, на всѣки престолъ ще седи по единъ отъ дванадесетьтѣ апостоли, които представятъ дванадесетьтѣ зодии. Помислете, кой апостолъ, на кой престолъ седи. Всѣки престолъ представя Божественъ принципъ, въ който се включва Божествената Любовь, Божественото знание и мѫдрость. Велики работи сѫ тѣзи, но за да се домогнете до тѣхъ, трѣбва да бѫдете млади, съ надежда, че можете да напредвате и да се развивате. Свѣтътъ, въ който живѣете, представя възможности за вашето развитие Когато се казва, че свѣтътъ ще се свърши, това е въ преносенъ смисълъ. Божествениятъ свѣтъ е вѣченъ, той никога не може да се свърши. А това, което човѣкъ е създалъ, предстои на вѣчни промѣни. За да видите, какъ се развива Божествения животъ, трѣбва да се съединятъ безброй картини, които да се движатъ бързо, една следъ друга. Само така можете да имате малка представа за цѣлокупния животъ. Когато животътъ на човѣка се измѣня, това показва, че картинитѣ на неговия животъ се промѣнятъ, и той трѣбва внимателно да следи, за да намѣри вѫтрешната връзка между тѣхъ Следъ време, когато пожелае, човѣкъ отново може да тури тия картини, да види презъ какъвъ пѫть е миналъ. Нищо въ свѣта не се губи, не изчезва. Всичко въ живота има смисълъ.

 

Следователно, докато сте на земята, радвайте се на живота! Радвайте се на изгрѣващето слънце! Радвайте се на цвѣтята, които растатъ и цъвтятъ! Радвайте се на птичкитѣ, които пѣятъ! Радвайте се на здравето си, на разположението си! Всичко, което ви е дадено, струва повече отъ милиони. То съ нищо не може да се сравни, съ нищо не може да се откупи. Когато милионерътъ не разбира живота и не го цени, неговото богатство е товаръ, който го спъва. Той трѣбва да изгуби своето богатство и да стане пъленъ сиромахъ, за да разбере, какво богатство се крие въ живота.

 

Ще изясня тази мисъль съ следния примѣръ. Вървятъ двама души: единиятъ носи на гърба си чувалъ, съ 20 кгр. злато, а другиятъ — въ рѫцетѣ си единъ килограмъ хлѣбъ. Въ първо време тѣ се разговарятъ, радватъ се на природата. Като извървятъ нѣколко километра, първиятъ пѫтникъ започва да остава назадъ, да пъшка, да се обезсърдчава. Вториятъ се обръща назадъ и продължава да му говори. Първиятъ нищо не му отговаря. — Защо мълчишъ? Защо не кажешъ мнението си, какъ мислишъ по дадения въпросъ? — Сега нищо не мога да мисля. — Защо? — Чувалъ имамъ на гърба си, тежко ми е. Свалямъ чувала отъ гърба на първия и го турямъ на втория. Сега той не може да ходи, не може свободно да мисли. Но като сваля чувала и отъ неговия гърбъ, и двамата вървятъ добре, мислятъ свободно и се разбиратъ.

 

И тъй, въпросътъ не седи въ това, да бѫдемъ сиромаси или богати. Важно е и като сиромаси, и като богати, да имаме правилни отношения къмъ Първичната Причина, къмъ душата си и къмъ своя ближенъ. Ако е за богатство, всички хора сѫ синове на богати родители, а при това искатъ още да забогатяватъ, но смисълътъ не е въ богатството. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Значи, две нѣща сѫ нужни на човѣка: Животъ, който постоянно да се придобива, и знание, което сѫщо така постоянно да се придобива. Първичната Причина изисква отъ хората не само да придобиватъ знания, но и да участвуватъ въ радоститѣ и скърбитѣ на живота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ животъ, къмъ свѣтлина, къмъ любовь, къмъ миръ, къмъ радость, която подържа всички тия стремежи.

 

Сега, предъ васъ се разкрива широко поле за работа. Които вѣрватъ, тѣ ще се ползуватъ, които не вѣрватъ, тѣ трѣбва да работятъ, да развиватъ вѣрата си, за да могатъ чрезъ нея, като необходимъ елементъ, да постигнатъ Божествения животъ, който иде вече въ свѣта.

 

24 Беседа отъ Учителя, държана на 26 февруари, 1928 г

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt