Jump to content
Ани

1928_02_05 Дерзай дъще

Recommended Posts

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Дързай, дъще!

 

А Исусъ, като се обърна и я видѣ, рече: „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“ И отъ онзи часъ оздравѣ жената.

Матея 9: 22.

 

„Дързай, дъще !“

 

Благата въ живота не сѫ за великитѣ хора, но за децата. Никой баща не съгражда кѫща за себе си, но за своитѣ деца. Птицитѣ не градятъ гнѣздата за себе си, но за своитѣ малки. Поетътъ не пише за себе си, но за хората. Художникътъ не рисува за себе си, но за хората. И гладниятъ не яде за себе си; жадниятъ не пие за себе си; ученикътъ не учи за себе си. За кого се върши всичко това? За малкитѣ сѫщества, които живѣятъ въ човѣка.

 

Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ представя колективно сѫщество. Следователно, когато нѣкой казва, че е самъ въ свѣта, това е криворазбрана идея. Никой човѣкъ не е самъ въ свѣта. И най-малкитѣ сѫщества, едва видими подъ микроскопъ, сѫ съставени отъ безброй по-дребни отъ тѣхъ сѫщества. Ако вземете едно малко сѫщество и го разгледате подъ микроскопъ, който увеличава 10—20 пѫти отъ нормалната голѣмина, ще видите, че то има доста обемисто тѣло. Какво щѣше да изглежда това малко сѫщество, ако го наблюдавате подъ микроскопъ, който увеличава тѣлата милионъ пѫти повече отъ тѣхната голѣмина? Тъй щото, ние не знаемъ, доде достига предѣла на най-малкитѣ величини и доде — предѣла на най-голѣмитѣ величини. Най-малкитѣ и най-голѣмитѣ величини сѫ двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великитѣ умове не могатъ да проникнатъ въ тѣхнитѣ предѣли. Толкова необятни сѫ тия два полюса — великото малко и великото голѣмо! Следователно, онова, което може да радва човѣка, това сѫ малкитѣ работи. Който може да се радва на малкитѣ работи въ живота, той е великъ човѣкъ. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Първата хапка, която човѣкъ взима при яденето, е най-сладка. Всички последващи, втора, трета, четвърта хапка, не сѫ вече толкова сладки. И затова често чувате нѣкой да казва: Първата хапка, която взехъ, ми даде нѣщо. Останалитѣ не можаха да ми дадатъ това, което тя ми даде. Първата дума, която чухъ отъ устата на еди-кой си проповѣдникъ, или ораторъ, бѣше най-важна. Много още думи чухъ отъ неговата уста, но първата остана за винаги паметна.

 

„Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те/* Съ тѣзи думи се обърналъ Христосъ къмъ жената, която страдала цѣли 12 години отъ кръвотечение. Въ този стихъ изпѫкватъ две важни положения: вѣрата на страдащата жена и вниманието, съ което Христосъ се отнесълъ къмъ нея. Покрай великитѣ въпроси, които занимавали ума му въ този часъ, Той се спрѣлъ върху този толкова маловаженъ въпросъ, че нѣкаква жена вървѣла следъ Него и се допрѣла до дрехата Му. Той се обърналъ назадъ и казалъ: „Дързай, дъще!“ Да кажешъ на човѣка нѣщо, да го насърдчишъ на време, това е едно отъ великитѣ качества, на което може да се разчита. Тъй щото, не е достатъчно да се каже нѣщо на човѣка, но тази дума трѣбва да се каже на мѣсто и на време. Тази дума се отпечатва и въ вѣковетѣ. Христосъ каза на страдащата жена: „Дързай, дъще!“ По-хубава дума отъ тази нѣма. Тѣзи две думи представятъ прѫчката, съ която Христосъ проби дупка, за да протече презъ нея вода, т. е. животътъ. Важно ли е за случая, отъ какво е направена тази пречка? Прѫчката може да бѫде дървена, оловна, мѣдна, желѣзна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не отъ какво е направена тя, а какво е произвела. Прѫчката, съ която Христосъ си послужи, проби дупка, презъ която потекоха изворитѣ на живота. Следъ това се казва, че отъ онзи часъ оздравѣ жената. Какво ще ни ползува нѣкоя сребърна или златна прѫчка, ако тя не може да пробие дупка, презъ която да потече вода? Значи, не е важно само човѣкъ да говори сладки думи, но тия думи да иматъ силата на Христовото Слово, да пробиятъ дупка въ душата на човѣка, да протекатъ презъ нея изворитѣ на живота. Заради вѣрата, която имаше, тази жена трѣбваше да бѫде здрава.

 

„Дързай, дъще! Твоята вѣра те изцѣли.“ Здравето е необходимо условие за ученето. При здравословното състояние на съвременнитѣ хора, и въпросъ даже не може да става за високо познаване на свѣта. Мнозина твърдятъ, че за да придобие знания, човѣкъ трѣбва да страда. Това отчасти само е вѣрно, обаче, истинското знание не се добива по пѫтя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че следъ голѣми страдания ще придобие много знания, той е на кривъ пѫть. И обратно: който мисли, че следъ голѣми радости и сполуки, ще придобие много знания, и той е на кривъ пѫть. Радостьта и скръбьта сѫ временни обстановки, при които хората се забавляватъ само. Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере, човѣкъ се нуждае отъ здраве и спокойствие на духа. И наистина, ние виждаме, при какви условия сѫ поставени ученицитѣ въ съвременнитѣ училища, за да могатъ правилно и добре да учатъ и да се развиватъ. Бащитѣ и майкитѣ понасятъ всички тегоби, за да могатъ децата имъ да учатъ. Деца, които сѫ родени отъ здрави и разумни родители, успѣватъ повече въ живота. Казваме, че труднитѣ условия въ живота създаватъ велики хора. Това е вѣрно, но то се отнася до външнитѣ, а не до вѫтрешнитѣ условия. Отъ хилави, болни родители не могатъ да излѣзатъ здрави и способни деца. Хилави, болни хора, били тѣ мѫже или жени, не могатъ да родятъ велики идеи. Тогава, какъвъ е смисълътъ на временния животъ на хората? Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ дребни идеи, които не могатъ да имъ допринесатъ нѣщо особено. Срѣщате нѣкой, работи за отечеството си, или за известна партия, или за дома си, или за себе си, но какво представятъ тия идеи въ сравнение съ небето и звездитѣ по него^ Всички тия идеи сѫ временни, а небето и звездитѣ — вѣчни. Ако вземете единъ народъ, колкото голѣмъ да е, и го сравните съ една отъ звездитѣ на небето, той представя малко яйце. Ако цѣлъ народъ представя едно малко яйце, какво ще бѫдете вие като личности? Кой ще ви обърне внимание на небето? Ако вие, като българинъ, отидете въ Европа нѣкѫде, у сте пренебрегнати отъ всички, заради което мнозина се принуждаватъ да криятъ името си, какво остава, като влѣзете въ небето? Когато отиватъ въ странство, много наши видни музиканти се принуждаватъ да турятъ чужди окончания на фамилиитѣ си, да не се издаватъ, че сѫ българи. Ако нѣкой българинъ се покаже по-смѣлъ, да мине съ своята фамилия, ще види и пати, ще бѫде изложенъ на редъ изпитания. Европейцитѣ често се надсмиватъ надъ българитѣ. Когато нѣкой се гордѣе съ името българинъ, или англичанинъ, или германецъ, и това не може да го повдигне. Ако отидете на небето като англичанинъ, тамъ никакво внимание нѣма да ви обърнатъ. Отъ каква нация сте, това не е важно за небето. Какъвто да сте на земята, щомъ отидете на небето, тамъ ще бѫдете ангелъ безъ крила. Много хора носятъ името Христо, но това не значи още, че иматъ ума на Христа.

 

Сега трѣбва да се върнемъ при условията, при които човѣкъ трѣбва да живѣе, за да може правилно да расте и да се развива. Човѣкъ трѣбва да живѣе при най-благоприятни условия, които той самъ може да си създаде. Въ това, именно, седи величието на човѣка. Щомъ се натъкне на известно изпитание, душата на човѣка веднага се смущава, вижда, че условията ѝ ставатъ неблагоприятни и започва усилено да работи, да възстанови нормалнитѣ условия за развитието си, за постигане на знания. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ изяждатъ всичко, каквото иматъ. Често ще срещнете родители, които изяждатъ всичко, каквото сѫ спечелили, като оставятъ децата си въ крайни лишения. Въ края на краищата, тѣ виждатъ децата си въ положението на просеци и казватъ: Нека бѫдатъ способни сами да пробиятъ пѫтя си. Действително, много деца сами си пробиватъ пѫть, но много деца загиватъ.

 

Христосъ каза на страдащата: „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“ Това значи: ти криешъ въ себе си велика сила — вѣра, която е благоугодна на Бога. Заради тази сила, ти се задоволи съ най-малкото, да се допрешъ до дрехата ми. Ти не поиска нѣкакво голѣмо благословение, но се задоволи съ най-малкото. За тази твоя вѣра, и за твоето смирение, бѫди благословена! И отъ онзи часъ жената оздравѣ. Тъй щото, за да постигне известно благо, за да придобие нѣкакво знание, човѣкъ все трѣбва да има въ душата си нѣкаква сила, която да го насърдчава. Това, което има човѣкъ въ себе си, въ своя умъ и въ своето сърце, е добро, но е временно. За него е важно, какво може да занесе съ себе си отъ своитѣ опитности, като замине за другия свѣтъ. Ето, напримѣръ, кой отъ васъ помни нѣщо отъ своитѣ минали сѫществувания? Кой може да предвиди, какво го чака следъ заминаването му въ онзи свѣтъ? Кой отъ васъ може да каже, дали и въ онзи свѣтъ ще запази любовьта си къмъ тия хора, които и на земята е обичалъ? Много нѣща ще се измѣнятъ още докато сте на земята, а още повече като отидете на другия свѣтъ, при съвършено различна обстановка отъ тази, въ която сте живѣли. Напримѣръ, слушали сте, че нѣкои хора умиратъ единъ за другъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Не се минава много време, чувате, че тия хора умиратъ единъ отъ другъ, не могатъ да живѣятъ заедно. Значи, докато любовьта има материални потици, които сѫ временни, и тя е временна. Когато потицитѣ на любовьта сѫ идейни, тя е вѣчна. Въ любовьта си човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ! Смѣлостьта е красивата страна въ човѣшкия животъ. Тя е въ сила да събуди въ човѣка и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия въ човѣка, които могатъ да го направятъ великъ. Всѣки день той трѣбва да написва по единъ листъ на своето съчинение. Написаното ще се предава въ картини и музика. Ако разгърнете книгата на вашия животъ, какво ще прочетете въ нея? Вие искате да бѫдете велики, видни хора. Кои писатели сѫ видни? Видни писатели сѫ тия, езикътъ на които е проникнатъ съ любовь. Видни музиканти, художници, скулптори сѫ тия, произведенията на които сѫ проникнати съ любовь. Само въ такива произведения има изящество, пластичность, мекота.

 

Въ живота на хората се случва и обратното. Тѣ слизатъ надолу, по низкитѣ стѫпала на своя животъ, вследствие на което всѣки день заличаватъ по една страница отъ своята книга. Значи, нѣкои хора пишатъ, а други заличаватъ. Кои отъ дветѣ категории хора печелятъ? Представете си, че вие имате сила въ себе си, всѣки день да загасвате по една звезда отъ небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде день, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животътъ ви напълно ще се обезсмисли. Съ каквато сила и да разполага, човѣкъ никога не може да изгаси звездитѣ на небето; обаче, той може да изгаси звездитѣ въ своята душа. Кой е най-красивиятъ моментъ презъ 24-тѣ часа на денонощието? Най красивиятъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на слънцето. Вторъ красивъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на Венера. Трети красивъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на Сириусъ. Това сѫ тритѣ най-важни момента въ живота на човѣка. Слънцето представя Божествениятъ животъ, който постоянно изгрѣва въ човѣшката душа. Венера представя Божествената Любовь, която търси пѫть да проникне въ човѣшкото сърце. Сириусъ символизира Божията Мѫдрость. Който мисли, че може да придобие Божествения животъ, безъ да наблюдава изгрѣва на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любовь, безъ да наблюдава изгрѣва на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане ученъ човѣкъ, или да придобие свѣтли, поетични мисли, безъ да наблюдава изгрѣва на Сириусъ, и той се самоизлъгва, Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириусъ, вие ще се домогнете до красивата страна въ тѣхъ. Друга красива звезда е Юпитеръ, която турцитѣ наричатъ „Керванъ.“

 

Защо турцитѣ наричатъ Юпитеръ керванъ? Понеже Юпитеръ прилича на Венера, една сутринь, като видѣли на небето Юпитеръ, камиларитѣ помислили, че Венера е изгрѣла, значи съмнало се е вече, и керванътъ тръгналъ на пѫть. Дълго време трѣбвало керванътъ да ходи, докато се съмне, вследствие на което се изморилъ. Оттамъ турцитѣ наричатъ Юпитеръ „керванъ,“ понеже изморилъ кервана. Затова, именно, казватъ че който върви по пѫтя на Юпитеръ, той умира. Следователно, вървете по пѫтя на Венера, която носи за човѣка Любовьта Божия. На земята Юпитеръ представя аристократическото, благородното въ човѣка. Въ съвременния общественъ строй, аристократитѣ представятъ външната страна на управлението.

 

Казвамъ: три важни нѣща трѣбва да интересуватъ човѣка — Слънцето, Венера и Сириусъ. Това не значи, че другитѣ звезди и планети не сѫ важни, но тѣ сѫ толкова много на брой, че ако човѣкъ се впусне да ги изучава, той ще изгуби сѫщественото. Изобщо, звездитѣ показватъ условията за човѣшкото развитие. Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бѫде истински мислещъ човѣкъ. Като говоря за слънцето, за звездитѣ, вие ще се чудите, каква връзка сѫществува между тѣхъ и думитѣ „дързай, дъще!“ Като погледнете къмъ небето, вие нѣма да казвате, че то не е за васъ, но ще бѫдете смѣли, като тази страдаща жена. Ако тази жена имаше смѣлость да се докосне до дрехата на Христа, Когото не познаваше, и повѣрва, че ще оздравѣе, защо и вие да нѣмате смѣлость да се докоснете до дрехата на Божественото знание и да вѣрвате, че ще можете да го придобиете? Сутринь, когато Венера изгрѣва, излизайте да я посрѣщате. Достатъчно ви е само да я зърнете. Тя е скромна богиня, която пѫтува далечъ отъ васъ. Достатъчно е само да се доближите до нейната дреха, безъ да я пригръщате. Мнозина иматъ желание, като обичатъ нѣкого, да го пригърнатъ. Не, любовьта не се изразява чрезъ пригръщания. Когато хората се пригръщатъ, това още не е любовь. Бащата да пригърне блудния си синъ, разбирамъ. Обаче, и въ този случай бащата не пригръща блудния си синъ, но Богъ го пригръща. Той знае, какво може да даде на онзи, когото пригръща, Както хората се пригръщатъ, така и мечката пригръща съ лапитѣ си, но какво може да даде тази мечка? И змията може да пригърне човѣка, но какво може да му даде тя?

 

Казвамъ; човѣкъ трѣбва да разбира, какви желания се криятъ въ него. Той трѣбва да се подвижи, да разбере живота. Казвате: Ние трѣбва да живѣемъ! — Отлична е тази идея, но трѣбва да знаете, за кого да живѣете. Които сѫ женени, тѣ ще кажатъ, че живѣятъ за децата си. Ами децата имъ ще живѣятъ ли за тѣхъ? Не, първо човѣкъ трѣбва да се обърне съ душата си къмъ Бога, къмъ видимото въ свѣта. Богъ има безброй видими форми, чрезъ които се проявява. Когато се казва, че Богъ е невидимъ, това подразбира, че Той е невидимъ за грѣшнитѣ хора, които нищо не виждатъ. За тѣзи хора е казано, че Богъ никой никога не е видѣлъ. Ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ, добритѣ хора виждатъ Бога. Като казвамъ, че Богъ е видимъ, това не значи, че можете да видите Абсолютния, Безграничния Богъ, но можете да видите Неговитѣ най-малки проявления въ живота

 

„Дързай, дъще!“ Христосъ показа голѣмо внимание къмъ страдащата жена, като похвали постѫпката ѝ. Съ това Той искаше да каже на хората, че всички иматъ страдания, мѫчнотии, всички иматъ непостигнати идеали, но нека последватъ примѣра на тази жена и въ положителнитѣ и въ възходещитѣ си състояния, и въ отрицателнитѣ и въ низходещитѣ си състояния, и като болни, и като здрави. Тази жена страдаше цѣли 12 години, но тя не легна на легло, тя не търсѣше лѣкари. Въ нея имаше нѣщо здраво, на което тя се подчиняваше. Тя се борѣше съ болестьта си, докато най-после оздравѣ. На сѫщото основание, всѣки човѣкъ има по една болесть, било отъ физически, сърдеченъ или умственъ характеръ. Тъй щото, всѣки има съ какво да се бори въ живота си. Въ тази борба, именно, човѣкъ се калява и развива. Въ тази борба той има възможность да се прояви, да види, какво живѣе въ него. И тогава той ще разбере, че въ него живѣе нѣкаква велика Божествена идея, нѣкакво велико чувство или желание, които го стимулиратъ. Въ този стимулъ, въ този потикъ той ще види Бога. Това показва, че Богъ се проявява въ безброй форми. Понѣкога Той се проявява и чрезъ децата. Ако едно дете може да ви донесе нѣкоя хубава книга, четете я. Хубавитѣ книги не се носятъ отъ велики хора. Великитѣ хора ги изпращатъ, а малкитѣ деца ги носятъ. Великитѣ учени, великитѣ адепти изпращатъ книгитѣ на хората чрезъ децата. Който иска да срещне нѣкой отъ тия учени, той самъ трѣбва да отиде при тѣхъ, както ученицитѣ на древностьта сѫ ходили въ единъ отъ храмоветѣ на Египетъ, тамъ да четатъ една отъ свещенитѣ книги, за която се казва, че била завързана съ верига; тъй щото, никой не могълъ да взима книгата дома си да чете отъ нея, но трѣбвало да отива въ храма, тамъ да я чете. Страницитѣ на тази книга били направени отъ тънки, неразрушими металически пластинки. Ученицитѣ, които се удостоявали да я четатъ, трѣбвало да отиватъ въ храма, дето се намирала тази свещена книга. Споредъ едно предание, и Библията нѣкога е била вързана съ верига. Обаче, това не е важно. Важно е да се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само отъ евреитѣ. Часть отъ нея е писана отъ египтянитѣ; тѣ пъкъ сѫ взели много нѣща от другаде и т. н. Ако речемъ да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишемъ цѣлъ романъ. Следъ това пъкъ требва да дойдатъ писатели, като Викторъ Хюго, или Достоевски да опишатъ вѫтрешния смисълъ на този романъ. Съ редъ примѣри отъ живота, Достоевски е описалъ добре, какво се крие въ сърцата на хората.

 

Въ единъ свой разказъ той описва следния примѣръ: Единъ руски князъ, богатъ чифликчия, обичалъ често да ходи съ кучетата си на ловъ. Единъ день, като отивалъ на ловъ, по невнимание, едно малко дете ударило съ камъкъ хрътката на този князъ, и тя изквичала. Князътъ се обидилъ отъ това, и веднага изпратилъ слугитѣ си, да разбератъ чие е това дете, което се осмѣлило да удари неговата хрътка. Като намѣрили детето, той заповѣдалъ да му го доведатъ. Съблѣкли детето голо и го пуснали да бѣга; сѫщевременно той насъскалъ кучетата си подиръ детето. Кучетата се спуснали следъ него и започнали най-безмилостно да го хапятъ, докато най-после го разкѫсали. Това ясно говори за сърцата на съвременнитѣ хора. И наистина, за една обида, подобна на тази, която детето нанесло на княза, днесъ могатъ да осѫдятъ човѣка на смърть.

 

Следователно, съвременнитѣ хора сѫ дошли до такава фаза на живота, че за да излѣзатъ отъ нея, тѣ непременно трѣбва да четатъ Библията, да пишатъ онова, което сѫ научили. Ако само четатъ, безъ да пишатъ, тѣ нищо нѣма да научатъ. Който едновременно чете и пише, само той се учи, само той прониква въ вѫтрешния, дълбокия смисълъ на живота. И забележете, всички хора, които пишатъ, сѫ обиколили библиотекитѣ на цѣлия свѣтъ. Тѣ сѫ ходили въ Англия, въ Америка, въ Парижъ, въ Ватикана, и следъ като сѫ събрали голѣмъ, цененъ материалъ, едва тогава сѫ могли да напишатъ нѣщо и да го пуснатъ въ свѣта. Значи, който пише, той трѣбва да се ползува отъ книгитѣ на живата природа, отъ тѣхъ да чете ида се развива. Минералитѣ, растенията, рибитѣ, птицитѣ, и всички останали животни сѫ книгитѣ на природата, отъ които всѣки може да чете и да се поучава. Знаете ли, каква култура имаха рибитѣ въ миналото? Дълго време трѣбваше да мислятъ тѣ, докато създадатъ тази форма, която днесъ виждаме. Много отъ тѣхъ си направиха лампички, било на хрилетѣ, или на опашката, но останаха безъ езикъ, безъ писмена речь. Тѣ съзнаваха, че при условията, при които живѣятъ, не може да се говори. За да развиятъ говора си, тѣ трѣбва да придобиятъ нови органи, присѫщи на новия животъ. Отъ хиляди години насамъ, тѣ се стремятъ къмъ земята, която е сѫщо такъвъ рай за тѣхъ, какъвто е раятъ, къмъ който хората се стремятъ. Едва се отвориха вратитѣ на тѣхния рай, и хората започнаха да ги пекатъ, като имъ казватъ: Щомъ искате любовь, елате въ нашия рай да ви опечемъ. Но и при това положение, рибитѣ нищо не губятъ. Ако човѣкъ изяде една риба отъ любовь, тя влиза въ неговия рай, а засега това е достатъчно за нея.

 

Христосъ казва: „Дързай, дъще! Твоята вѣра те изцѣли.“ Това значи: твоята вѣра, въ която има стремежъ, любовь къмъ Бога, е въ сила да те изцѣли. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ края на вѣка, и положение-к, въ което се намиратъ, е подобно на това, въ което се намираше Иоанъ Кръститель. Той минаваше отъ Стария заветъ въ Новия, а ние — отъ Новия заветъ — въ Завета на Синоветѣ Божии. Подъ „Заветъ на Синоветѣ Божии,“ нѣкои разбиратъ епохата, когато светиитѣ ще дойдатъ да управляватъ свѣта. Тѣ ще турятъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Този редъ и порядъкъ е започналъ вече да се прилага въ живота. Предвиденъ е вече планътъ на новата регулация. Тя ще мине навсѣкѫде, въ всички държави: въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Русия, въ България, и по този начинъ ще преустрои земята. Това означаватъ думитѣ, които нѣкога Христосъ е казалъ: „Съборете този храмъ, и въ три деня азъ ще въздигна отъ него новъ!“ Той е подразбиралъ своето тѣло, но сѫщевременно съ това разбиралъ и стария свѣтъ. Въ Откровението се говори за новия храмъ. И наистина, когато се събаря нѣщо старо, едновременно съ него нѣщо ново се гради. И въ страдащата жена се събори нѣщо старо, и на негово мѣсто се съгради нѣщо ново, здраво, което се постави като основа на бѫдещето.

 

Питамъ: трѣбва ли хората още да се придържатъ въ старата култура? Има хубави нѣща и въ тази култура, но тя носи за човѣчеството повече страдания, отколкото радости. Ако отидете въ крайнитѣ квартали на Лондонъ, Ню-Йоркъ, или нѣкой европейски градъ, ще намѣрите голѣма мизерия. Ако речете да посетите единъ отъ тия квартали въ Лондонъ, непременно стражарь трѣбва да ви придружава. Тамъ ще видите една отъ странитѣ на съвременната култура и цивилизация; тамъ ще видите, какво нѣщо е ожесточаване. Отъ една страна ще видите човѣшкия рай, а отъ друга — човѣшкия адъ. Онѣзи, които сѫ задоволени, осигурени, ще кажатъ: Слава Богу, осигурихме се.— Че сѫ се осигурили, добре е това, но тѣзи хора трѣбва да помислятъ за онѣзи, които не сѫ се осигурили. Споредъ мене, и тия, които мислятъ, че сѫ се осигурили, не сѫ напълно осигурени. Докато придобиятъ вѣчния, новия животъ, тѣ трѣбва да заинтересуватъ съ себе си много още разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Ще кажете, че Христосъ, че разумнитѣ сѫщества трѣбва да ви обичатъ. На какво отгоре? Имате ли нужната вѣра? Азъ говоря за онази положителна, абсолютна вѣра, която предъ нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вѣра, човѣкъ непрекѫснато ще бѫде изпитванъ. За тази цель той трѣбва да пази равновесието си. Това се постига само съ беззаветна любовь. При това, той абсолютно трѣбва да приеме въ ума си мисъльта, че въ свѣта всичко е или добро, или зло, т. е. че свѣтътъ е или добъръ, или лошъ. Обаче, да се мисли така, това говори за човѣшкитѣ възгледи. Първоначално, когато Богъ е създалъ свѣта, той е билъ съвършенъ. Сѫщо така и душитѣ сѫ били съвършени. Това показва, че човѣкъ има възможности да бѫде съвършенъ; човѣкъ има възможности да прояви своитѣ добродетели; и най-после, човѣкъ има възможности да разбира живота на небето. Великитѣ адепти иматъ методъ, по който могатъ да четатъ всичко, което е написано на небето. За да се ползува отъ този методъ, първо човѣкъ трѣбва да разбира, какво се крие въ изгрѣването на слънцето, въ облацитѣ, въ вѣтроветѣ. Той трѣбва да разбира всичко това. Велика е книгата на небето! Щастливъ е онзи, който може да чете по тази книга. Събератъ се двама души и се разговарятъ. Може ли единиятъ отъ тѣхъ да проникне въ душата на другия, да види, какво се крие въ него? Може ли единиятъ отъ тѣхъ да прочете въ очитѣ на другия, като въ книгата на небето, да види, скръбь или радость се таи въ душата му? Не, презъ очитѣ на човѣка вие не можете да проникнете въ неговата душа, Презъ очитѣ на човѣка може да се проникне само въ неговия животъ, и то за известенъ периодъ отъ време и пространство.

 

Вие трѣбва да изучавате погледа на човѣшкитѣ очи, да видите, какво голѣмо разнообразие се крие въ него. Запримѣръ, въ очитѣ на нѣкои хора, родени въ сѫбота, наречени сѫботняци, има нѣщо лошо. Такъвъ човѣкъ, като мине покрай нѣкой волъ и го пожелае, волътъ моментално пада на земята и умира. Българитѣ наричатъ това нѣщо „уроки.“ То не е нищо друго, освенъ отрицателно влияние. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ намислилъ да направи нѣкакво добро и тръгва да го изпълни. По пѫтя го срѣща другъ нѣкой, който долавя мисъльта му, и пакъ мислено започва да му въздействува: Какво си тръгналъ сега да правишъ добро? Друга работа нѣмашъ ли, ами си губишъ времето? Този човѣкъ започва да се колебае и се отказва отъ намѣрението си. Колко пѫти хората се спъватъ въ своитѣ добри намѣрения! Тѣ казватъ: Наистина, празна работа е да върши човѣкъ добро. Казвамъ: Лесно се лѣкуватъ такива хора. Вземете едно яйце, ударете го въ челото му, да се пукне, да потен; по лицето му и ще видите, колко скоро ще се върне въ правия пѫть. Като се дава този методъ за изправяне, хората се смѣятъ, защото не е наученъ методъ. Ние се смѣемъ на всѣко невъзможно нѣщо. За невъзможнитѣ работи турцитѣ казватъ.* И да видишъ, пакъ не вѣрвай! Има хора, които по влияние сѫ точно обратни на сѫботняцитѣ. Тѣ сѫ родени при най-благоприятни планетни съчетания, при пълна вѫтрешна хармония, и затова, когото срещнатъ, работитѣ му тръгватъ напредъ. Такива хора ще ти кажатъ само една дума: Дързай! Тази дума дава потикъ, импулсъ на хората. Съ тази дума се влага довѣрие, надежда, че отъ тебе човѣкъ може да стане. Отправете тази мисъль къмъ другитѣ хора, за да я отправятъ и тѣ къмъ васъ. Законъ е: човѣкъ самъ себе си великъ не може да направи. Тази мисъль може да ви се вижда чудна, но така е. Запримѣръ, ако Толстой стана великъ, това се дължи на хората. Хората направиха Толстоя великъ, а не той самъ. Това, което човѣкъ мисли за себе си, не може да го направи великъ. Кой направи пророцитѣ велики?—Еврейскиятъ народъ. Единъ народъ самъ не може да стане великъ, ако другитѣ народи не го признаятъ такъвъ. Никой музикантъ не може да стане великъ, ако народътъ му не го обича. Щомъ народътъ му го обича, той става великъ.

 

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ такава епоха, когато невидимиятъ свѣтъ постоянно изпраща къмъ тѣхъ своитѣ поздрави и добри желания. Това сѫ последнитѣ дни и години, последнитѣ времена, които тѣ преживяватъ. Мнозина, като чуятъ думитѣ „последни времена,“ ще се уплашатъ, ще мислятъ, че свѣтътъ се свършва. Подъ думитѣ „последни дни“ се разбира последенъ срокъ на падежа. Който просрочи падежа, той пакъ ще плати, но съ лихвитѣ заедно. Който плати на време, той ще се освободи отъ лихвитѣ. Тъй щото, при сегашната еволюция на хората, за да се повдигнатъ, за да видоизмѣнятъ живота си, тѣ трѣбва да спазватъ известни условия. Само по този начинъ тѣ ще могатъ да се освободятъ отъ влиянието на окрѫжаващата срѣда; само по този начинъ тѣ ще бѫдатъ независими отъ водата, отъ въздуха, отъ огъня. Страшно нѣщо е човѣкъ да зависи отъ окрѫжаващата срѣда! Страшно нѣщо е човѣкъ да зависи отъ водата, отъ въздуха, отъ огъня! Мислите ли, че ако човѣкъ влѣзе въ огъня, ще може да се спаси? Обаче, има начинъ, по който човѣкъ може да се спаси отъ огъня. Какъвъ е този начинъ? Като повдигне вибрациитѣ на своя организъмъ по-високо отъ тия на огъня. Тогава той може да влѣзе въ огъня, да стане почти невидимъ и да излѣзе отъ него неповреденъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да влѣзе и въ най-дълбоката вода, безъ да се удави. Кой е този начинъ? Да направи тѣлото си по-обемисто и съ по-малка тежесть. Следователно, има начини, по които хората могатъ да се издигнатъ надъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота. Иначе, колкото и да работите, нищо нѣма да свършите.

 

Единъ отъ виднитѣ български писатели, като билъ въ странство, писалъ на единъ отъ своитѣ приятели: Дотегна ми вече животътъ! Дотегнаха ми изпитанията! Да имамъ револверъ, бихъ свършилъ съ живота си. — Защо му дотегнало? Защото си въобразилъ, че никой не мисли за него, че никой не го обича. Не, има сѫщества, които ви обичатъ, за които вие даже не подозирате. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ: Единъ великъ адептъ въ древностьта се разхождалъ въ една гора. По пѫтя той настигналъ единъ ловецъ, съ стрела въ рѫка, чийто върхъ билъ намазанъ съ отрова. Той отивалъ на ловъ, придружаванъ отъ нѣколко хрътки. По едно време, между шубръцитѣ нѣкѫде, зашавалъ заекъ, който се криелъ отъ ловеца и отъ хръткитѣ му. Като видѣлъ адепта, заекътъ се обърналъ къмъ него съ молба: Моля ти се, спаси ме отъ тия хрътки! Ако ме нападнатъ, нищо нѣма да остане отъ мене. Адептътъ се спрѣлъ предъ ловеца и наблюдавалъ, какво ще прави. Въ това време ловецътъ забелязалъ заека и приготвилъ стрелата си да го удари. Адептътъ веднага извадилъ своята прѫчица, насочилъ я срещу стрелата на ловеца, и тя моментално се стопила. Ловецътъ извадилъ втора стрела, но и нея постигнала сѫщата участь. Въ това време заекътъ избѣгалъ и скрилъ следитѣ си отъ погледа на ловеца.

 

Така постѫпватъ и съ насъ ония, които ни обичатъ. Ще кажете, че това е невъзможно. Не, всичко това е възможно. Какъ? Чрезъ мисъльта. Мисъльта на съвременнитѣ християни трѣбва да бѫде толкова силна, че да е въ състояние да стопи всички щикове, всички орѫдия и топове на неприятеля. Въ това се заключава изпълнението волята Божия. Въ това се заключава идването на Царството Божие въ човѣка. И тогава, ако нѣкой каже, че трѣбва да воюва, това подразбира да воюва за Господа. Хората не трѣбва да воюватъ, но трѣбва да работятъ за Господа. Ако много хора днесъ сѫ готови да се жертвуватъ за народа си, защо да не могатъ тѣ по миренъ начинъ да разрешаватъ спороветѣ? Какво спечелиха народитѣ отъ войната презъ 1914 година? За въ бѫдеще могатъ да видятъ, че сѫ спечелили нѣщо, но днесъ тази война донесе голѣмъ развратъ, голѣми разрушения въ съвременната култура. Войната и днесъ още не е свършена. Хората и до днесъ още не сѫ взели поука отъ тази война. Ако двама души дѣлятъ нѣщо, не могатъ ли да разрешатъ този споръ по любовенъ начинъ? Ако двама души сѫ гладни и спорятъ помежду си, кой повече трѣбва да получи, не могатъ ли да разрешатъ въпроса за глада по миренъ начинъ? — Могатъ, разбира се. Гладътъ, жаждата, невежеството, страданията сѫ условия, дадени на човѣка да научи закона на Любовьта. Като научи този законъ, той ще може да го приложи. Само при труднитѣ условия на живота си, човѣкъ може да се докосне до дрехата на своя Учитель и всички несгоди моментално ще изчезнатъ. Тогава той ще чуе гласа на своя Учитель, Който му казва: „Дързай, твоята вѣра те спаси!“ Ако се съмнява, човѣкъ ще си каже: Този ли е Учительтъ, или не? Дали се докосвамъ до Неговата дреха, или до друга нѣкоя? Това е човѣшкото честолюбие. Нали е въпросъ да се спасишъ, да се излѣкувашъ, какво отъ това, че си се докосналъ до чужда дреха? Малко пѫти ли си буталъ ту на тази, ту на онази врата? Малко пѫти ли си взималъ пари на заемъ оттукъ — оттамъ? Сега ще се съмнявашъ, ще се въздържашъ да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало. Значи, да тропашъ по вратитѣ на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснешъ до връхната дреха на нѣкой човѣкъ, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опитъ ще направишъ. Представи си, че като се докоснешъ до дрехата на този човѣкъ, всичкитѣ ти страдания, недоразумения, болести изчезнатъ. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докосналъ, е дрехата на твоя Учитель.

 

Следователно, ако ти вѣрвашъ, че първитѣ лѫчи на изгрѣващето слънце идатъ отъ Бога, въ живота ти непременно ще стане нѣкаква промѣна. Ако не вѣрвашъ, че тѣзи лѫчи идватъ отъ Бога, ти ще се лишишъ отъ тѣхното благословение. Значи, ако вѣрвашъ и се докоснешъ до първитѣ слънчеви лѫчи, ти ще получишъ Божието благословение и ще оздравѣешъ, Въ това седи тайната на живота. Казвате: Нѣмамъ търпение всѣки день да чакамъ изгрѣването на слънцето. Щомъ нѣмашъ търпение, иди при нѣкой дѫбъ и го запитай, отъ колко време седи въ земята. Той ще ти каже, че цѣли 200 години вече, какъ е заровенъ въ земята, и много още има да седи. Само отъ дърветата човѣкъ може да разбере, какво нѣщо е търпението. Търпение се изисква отъ всички хора! Търпение се иска, за да се постигне една свещена, една велика идея. Дървото съзнава, че му е дадена нѣкаква задача, която трѣбва да реши, и то търпеливо седи, чака времето, докато я реши. Въ това отношение, дърветата сѫ разумни сѫщества. Ученитѣ не признаватъ това. Питамъ: ако дърветата не сѫ разумни сѫщества, отде и какъ е дошла въ ябълката, въ крушата и въ другитѣ плодни дървета, идеята, да създадатъ такива сладки, вкусни плодове? Ще кажете, че въ плодоветѣ се извършватъ редъ химически процеси, вследствие на което се образува сладчината и вкуса въ тѣхъ. Съгласенъ съмъ съ това. Съгласенъ съмъ и съ твърдението на ученитѣ, че първоначално слънцето е било нѣкаква каша, която после се е втвърдила. Съгласенъ съмъ и съ мисъльта, че и вашитѣ кѫщи първоначално сѫ били направени отъ каша, която отпосле се е втвърдила. Какъ? Взимате каль, глина, замѣсвате я, правите отъ нея каша, тѣсто, на което придавате разни форми. Отъ това глинено и циментово тѣсто правите керемиди, плочи, които после се втвърдяватъ и така втвърдени, употрѣбявате за строежъ. Има ли нѣщо лошо въ кашата? Въпросътъ е да знаете, какъ да опечете кашата. Казвате: Забъркахме една, каша, не знаемъ, какъ ще я оправимъ. — Не е тамъ въпросътъ. Важно е, като сте забъркали кашата, да знаете, какъ да я опечете. Който не знае да забърква каша, той нищо не може да направи. Грънчарьтъ първо забърква кашата, а после прави отъ нея грънци. За да направи хлѣбъ, домакинята първо прави каша отъ брашното, която после пече. Тази каша, именно, дава животъ на човѣка. Следователно, безъ каша нищо не става.

 

Казвате: Животътъ е цѣла каша. Не, не е така. Ако животътъ на отдѣлния човѣкъ е каша, той трѣбва да знае какво да направи съ тази каша. Той ще опече тази каша, ще направи отъ нея тухли, керемиди, и после, мнозина заедно ще се събератъ да направятъ едно голѣмо здание, въ което ще живѣятъ и приятелски ще се разговарятъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, искренъ въ себе си, да признае, какъ сѫ поставени нѣщата въ самия него. Той не трѣбва да се съмнява, дали е на правия пѫть, или не. За всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да знае, въ каква посока върви. Пазете следнитѣ правила въ живота си: Не се поставяйте на високо мѣсто! Не се сравнявайте нито съ онѣзи, които седятъ по-високо отъ васъ, нито съ онѣзи, които седятъ по-низко отъ васъ, за да не изпаднете въ противоречие. Знанието не прави човѣка философъ. Гостилницата не прави гостилничаря. Университетътъ не създава ученицитѣ и професоритѣ. Напротивъ, ученицитѣ и професоритѣ създаватъ университета. Църквата не създава богомолцитѣ, но богомолцитѣ създаватъ църквата. Животътъ създава теориитѣ, а не теориитѣ живота. Животътъ е надъ всичко. Единъ день възгледитѣ на хората за живота, за свѣта, сами по себе си, ще се измѣнятъ. Единъ день всички възгледи и понятия на хората за водата, за въздуха, за огъня, за растенията и животнитѣ, за химическитѣ и физическитѣ сили ще се измѣнятъ. Затова, именно, апостолъ Павелъ е казалъ: „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме.“ Въ това отношение, колкото повече живи, разумни частици живѣятъ въ дадено сѫщество, толкова на по-високъ уровенъ се намира то. Значи, хората се различаватъ едни отъ други, именно, по количеството и качеството на разумнитѣ клетки, на разумнитѣ частици или на разумнитѣ живи души, които живѣятъ въ тѣхъ. Това показва, че всички хора нѣматъ еднакво количество отъ тия разумни души въ себе си. Гениалнитѣ, великитѣ хора съдържатъ въ себе си най-голѣмо количество отъ тия разумни души. Нека всѣки отъ васъ се запита, колко отъ тия разумни души живѣятъ въ него.

 

Мнозина отъ васъ сте чели романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго. Каква идея ималъ авторътъ, за да напише този романъ? Той искалъ да покаже на хората, че външнитѣ условия развращаватъ хората. Ние виждаме, какъ главниятъ герой, Жанъ Вължанъ, за открадването на единъ хлѣбъ е трѣбвало да лежи въ затворъ цѣли 19 години. Презъ останалото време е трѣбвало да бѣга, да се крие, да не го хванатъ. Днесъ срѣщате хора, които сѫ откраднали хиляди левове, но не бѣгатъ, никой не ги преследва, ходятъ спокойно отъ градъ на градъ. Въ действителность, сѫществувалъ ли е Жанъ Вължанъ, като реална личность? Той е сѫществувалъ, но не на физическия свѣтъ. Това показва, че идеитѣ, които сѫществуватъ въ умоветѣ на хората, постепенно се изразяватъ и на физическия свѣтъ. Като се вглеждатъ въ живота, хората казватъ: По честенъ начинъ не може да се живѣе, но да станемъ поне учени хора, да откриемъ нѣщо, че да забогатѣемъ. — Какво искате да станете? Искате да станете химикъ, да превръщате елементитѣ едни въ други. Наистина, крайната цель на химията е да превръща елементитѣ единъ въ другъ, да впрѣга на работа силитѣ, които се намиратъ въ тѣхъ. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да бѫде виденъ химикъ, да впрегне силитѣ въ своя организъмъ, да превърне неблагороднитѣ елементи въ себе си въ благородни. За това се изисква разумность, а тази разумность е въ зависимость отъ количеството и качеството на разумнитѣ души, които живѣятъ въ човѣка. Мнозина страдатъ отъ това, че иматъ малко злато въ организъма си; други пъкъ страдатъ отъ излишъкъ на желѣзо въ организъма си. За да не страдате, купете си отнѣкѫде злато, а продайте нѣкому отъ излишното количество желѣзо. Тази е химията, съ която духовнитѣ хора трѣбва да се занимаватъ. Духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ добри, опитни химици.

 

Съвременнитѣ религиозни, духовни хора казватъ, че тукъ не имъ трѣбвало никаква наука. Като отидатъ на небето, тогава ще учатъ, каквото имъ трѣбва.—Това е подобно на положението, въ което се намиралъ единъ българинъ, който прекаралъ младинитѣ си въ Багдатъ. Като се върналъ въ България, той разправялъ на приятелитѣ си: Знаете ли като бѣхъ въ Багдатъ, азъ прескачахъ трапове по 20 метра широки?—Ами защо и тукъ не прескочишъ такива трапове? — Не мога, тукъ въздухътъ не ми благоприятствува. Въ Багдатъ въздухътъ бѣше съвсемъ другъ, по-лекъ, та ми помагаше. Казвамъ: Божествениятъ въздухъ въ природата помага на всички да прескачатъ. Който въ младини е прескачалъ, той и въ старини ще може да прескача. Ученитѣ казватъ, че ако човѣкъ тежи 250 грама, ще може да се качва на луната; той лесно ще минава разстояния отъ четири-петь километра. Когато слушатъ да се говори за луната, за слънцето, туриститѣ казватъ: Кой е ходилъ тамъ, да знае, какво е разстоянието отъ слънцето до земята, или отъ луната до земята? Така и вие ще кажете, че много отъ тия нѣща, за които говоря, сѫ измислени. Може да е така, но питамъ: разнитѣ теории на ученитѣ не сѫ ли измислици? Били ли сѫ тѣ на слънцето, напримѣръ, да сѫ видѣли съ очитѣ си петната, за които тъй положително говорятъ? Ще кажете, че тѣ сѫ наблюдавали небето съ телескопъ. Това е другъ въпросъ. Тѣ и съ телескопъ могатъ да се излъжатъ. Едно е важно: ученитѣ искатъ да докажатъ на хората, че въ слънцето има известна разумность. Виднитѣ адепти пъкъ отдавна сѫ доказали, че слънчевитѣ петна указватъ влияние върху живота на земята. Слънчевитѣ петна започнаха да се явяватъ на земята, следъ като хората започнаха да грѣшатъ. Тия петна предупреждаватъ хората, да изправятъ живота си. Щомъ хората изправятъ живота си, и слънчевитѣ петна ще изчезнатъ, Слънчевитѣ петна се отнасятъ не само до земята, но и до другитѣ планети. Има петна на слънцето» които показватъ грѣховния животъ на Венера, на Юпитеръ, на Марсъ, на Сатурнъ. Тия петна се различаватъ едни отъ други. Щомъ дойде въпросъ до петната, които показватъ живота на земята, тѣ сѫ особено черни, като вѫглени.

 

Сега, като говоря за слънчевитѣ петна, това не значи, че вие непременно трѣбва да ми вѣрвате. За мене това е фактъ, това е научно обяснение. Съ тия петна главно ученитѣ хора се предупреждаватъ. По тия петна се опредѣля не само живота на хората, изобщо, но по-тѣхъ може да се познае, кои народи грѣшатъ най-много. Голѣмитѣ грѣхове на българитѣ, на французитѣ, на англичанитѣ, на италиянцитѣ, на всички народи, изобщо, се отбелязватъ на слънцето. Нѣма нищо скрито-покрито по лицето на земята. Ще кажете, че това сѫ детински работи. Тѣ сѫ толкова детински, колкото могатъ да се нарекатъ детински разнитѣ теории за устройството на земята. Споредъ едни учени, земята е създадена отъ каша. Споредъ други — вѫтрешностьта на земята представя огнена, нагорещена маса, а отвънъ е студена, твърда. Споредъ трети, въ вѫтрешностьта на земята имало една твърда топка, а между нея и външностьта, т. е. кората на земята, имало празно пространство, около две хиляди километра, въ което пространство тази твърда топка се въртѣла. При това, цѣлата земя се върти отлѣво къмъ десно, а тази топка — въ обратна посока, отдѣсно къмъ лѣво На коя отъ тѣзи теории трѣбва да вѣрва човѣкъ? Казвамъ: всички тия нѣща сѫ вѣроятни; и огънь има въ земята, и твърда топка има вѫтре, и празно пространство има.

 

Като проследимъ всички тия теории, най-после ние дохождаме до положението на единъ отъ турскитѣ султани, при когото дошълъ единъ отъ голѣмитѣ шутове да го забавлява. Султанътъ му казалъ; Хайде, кажи ми една голѣма лъжа. Той започналъ: Единъ день баща ми отскубна единъ косъмъ отъ брадата си и го постави за мостъ на Дунава. Презъ този мостъ минаха всички московски войници. — Ола-билиръ! — Единъ день майка ми насади едно паче яйце и отъ него излѣзе една камила. — Ола-билиръ! Шутътъ разказвалъ една, втора приказка, султанътъ все изказвалъ удобрение, намиралъ, че всичко това било възможно. Чуди се той, каква лъжа да му каже. Пакъ започналъ; Единъ день твоятъ баща взе на заемъ отъ баща ми единъ голѣмъ кюпъ съ злато, и съ тия пари отвори война на руситѣ. Въ този моментъ вратата се отворила и четирма хамали внесли въ стаята единъ голѣмъ празенъ кюпъ. — Ето, този е кюпътъ, съ който баща ми даде на заемъ пари на стария султанъ. Тогава той бѣше пъленъ съ злато. — Не, това е невъзможно! — извикалъ султанътъ.

 

И тъй, едно нѣщо се изисква отъ васъ: При великитѣ идеи, които занимаватъ ума ви, и при великитѣ желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнете човѣкъ, който се нуждае отъ нѣщо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: Дързай, дъще! Дързай, братко! Дързай, сестро! Отъ васъ не се изисква да помагате на хората съ пари, или да ги храните. Това сѫ последни нѣща. Отъ васъ се изисква само едно: при всичкитѣ работи, които занимаватъ ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае отъ нѣщо, и да му кажете само две думи: Дързай, братко! Нѣма защо да му говорите, че Господъ ще промисли за него. Въ думитѣ „дързай, братко“ се съдържа идеята, че Богъ, Който живѣе въ всички души, грижи се и промисля за тѣхъ. Който вѣрва въ това, той ще изпита силата на своята вѣра. Христосъ вѣрваше въ Божия Промисълъ, и въ силата на този принципъ. Той нахрани нѣколко хиляденъ народъ съ петь хлѣба и две риби. Който вѣрва въ този принципъ, той може да направи опитъ, какъвто Христосъ направи. Отивашъ въ едно бедно семейство, и въ джоба си носишъ единъ малъкъ хлѣбъ. Разчупвашъ хлѣба, и всички присѫтствуващи сядатъ около масата, ядатъ и после събиратъ остатъцитѣ отъ хлѣба. Това значи благословенъ отъ Бога хлѣбъ! Крайнитѣ вегетарианци питатъ, защо Христосъ е пекълъ риби? Христосъ никога не е пекълъ риби, но Той благословилъ печенитѣ риби. Съ това Той имъ отвори пѫть къмъ по-висока форма. Когато хората ядатъ рибитѣ, съ това последнитѣ изплащатъ своята карма и минаватъ въ по-висока фаза на развитие.

 

Казвамъ: смѣлость, благородство, самопожертвуване се изисква отъ човѣка по отношение на неговитѣ убеждения. При това, всѣки човѣкъ има сили на разположение, съ които може да изправи своя животъ, безъ да очаква на другитѣ хора. Това не значи, че хората трѣбва да се презиратъ едни други. Не, тѣ трѣбва да се обичатъ, да си помагатъ, но да не очакватъ единъ на другъ. Докато уповаватъ единъ на другъ, тѣ всѣкога ще се разочароватъ, ще страдатъ, ще се обезвѣряватъ. Следователно, страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че тѣ живѣятъ въ грѣха, въ безвѣрието. Когато повѣрватъ въ Бога и Го поставятъ за основа на своя животъ, тѣ ще иматъ помощьта на всички добри, разумни хора. Законътъ е такъвъ. Щомъ въ душата на човѣка проникне любовьта, всички хора ще изявятъ любовьта си къмъ Бога. Затова отъ човѣка се изисква жертва, готовность за служене. Тъй щото, когато нѣкой казва, че еди-кой си е виновенъ за неговитѣ нещастия, той не говори истината. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Това всички трѣбва да знаете. Христосъ казва: „О, Израилю, обърни се къмъ мене!“ Значи, всѣки трѣбва да съзнае, че самъ той е виновенъ за своитѣ неуспѣхи и страдания, и самъ той трѣбва да се обърне къмъ Бога. Щомъ е така, той никого не трѣбва да обвинява, въ никого да не се съмнява, на никого да не завижда, и да знае, че въ него сѫ вложени велики блага, велики способности. За разработването на тия дарби и способности, се изисква работа. Всѣка сутринь ставайте рано и посрѣщайте първитѣ слънчеви лѫчи. Тѣзи лѫчи ще ви обновятъ, ще ви дадатъ разположение да гледате на човѣка като на свой братъ. Както и да ви погледне нѣкой човѣкъ, не казвайте, че погледътъ му е страшенъ, но вижте, какво Богъ иска да ви каже чрезъ този погледъ. Срѣщне ви нѣкое куче и започне да ви лае. Това куче иска да ви каже, че чисти трѣбва да бѫдете. Щомъ вѣрвате въ Бога, вие ще можете да превърнете противоречията въ благословения. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ всичко. Добро нѣщо е страхътъ, но кой страхъ? Само онзи страхъ, който е начало на всѣка мѫдрость. Обаче, страхъ, който ограничава човѣка да проявява доброто въ себе си, е спирачка, която му създава редъ страдания.

 

Следователно, ако е въпросъ за страхъ, замѣстете този страхъ съ мѫдрость. При всѣкакъвъ другъ страхъ, бѫдете смѣли, проявете дързость, както страдащата жена, и се докоснете до вѫтрешната дреха на своя Учитель. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде носитель на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Само така човѣкъ ще стане проводникъ на Божията Правда и на Божията Добродетель. Направете опитъ, да провѣрите моитѣ думи. Единъ българинъ, отъ Южна България, религиозенъ човѣкъ, ми казваше: Азъ мога да направя всичко. — Можешъ да направишъ, не се съмнявамъ въ това. Действително, каквото му дохождаше на умъ, той всичко правѣше. Единъ день му дошла идеята да вземе кадилница въ рѫка и да тръгне изъ града да кади. Казвамъ му: направи нѣщо по-велико отъ това. Другъ пѫть пъкъ, като минавалъ край едно село, срещналъ единъ бикъ, който тичалъ силно. Той стигналъ бика и започналъ да му вика: Въ името на Господа Исуса Христа, заповѣдвамъ ти да спрешъ! Бикътъ се обърналъ къмъ него, повалилъ го на земята и започналъ да го натиска, да го тъпче. Той започналъ да вика за помощь. Селянитѣ отъ близкитѣ ниви чули вика му, притърчали на помощь и едва го спасили. Казвамъ му: ти трѣбваше да се боришъ първо съ малки бикчета, а после съ голѣмъ. Освенъ това, като видѣ, че вѣрата ти е слаба, трѣбваше да бѣгашъ, да не се залавяшъ съ такъвъ бикъ. Тъй щото, не бѫдете като този българинъ, да се борите съ биковетѣ, и като видите, че ви тъпчатъ, да викате за помощь и да бѣгате. Правете опити съ малки бикчета, а после съ голѣми. Вие направо започвате борба съ голѣмитѣ бикове, и като видите, че ви тъпчатъ, бѣгате и казвате: Не струва човѣкъ да прави опити. Не, човѣкъ трѣбва да прави опити, но разумни, по силитѣ си.

 

Сега азъ искамъ да оставя въ ума ви мисъльта: Великиятъ въ свѣта минава покрай васъ, и всѣки човѣкъ, боленъ или здравъ, нека се докосне до Неговата мантия. Не само болнитѣ трѣбва да се докоснатъ до Неговата дреха. Голѣмо нещастие бѣше за Христа това, че до Неговата дреха се докосваха само болни хора. Нито на единъ отъ високопоставенитѣ равини не дойде на умъ да се докосне до дрехата на Христа. Тѣ казваха: Ние нѣмаме нужда отъ Христа, отъ Неговото учение. По тази причина, именно, тѣ останаха невежи. Сърцето и ума на човѣка трѣбва да се докоснатъ до дрехата на Господа, за да се очистятъ. Душата на човѣка трѣбва да се докосне до дрехата на Господа, за да се повдигне. Само по този начинъ човѣкъ може да живѣе и да работи правилно и да бѫде винаги радостенъ и веселъ. Трѣбва ли човѣкъ постоянно да говори за своитѣ страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живѣете въ ада. Ако говорите за радоститѣ, вие живѣете въ рая.

 

„Дързай, дъще!“ Тѣзи думи Богъ отправя къмъ всички хора. Който е малодушенъ, страхливъ, той самъ гради сѫдбата си. Затова Христосъ казва: „Който люби, той всичко може да направи.“ „Всѣка прѫчка, която пребѫдва на лозата, дава плодъ много. Всѣка прѫчка, която не пребѫдва на лозата, отсича се и въ огъня се хвърля.“ Въ това отношение, всѣки трѣбва да вѣрва, че е прѫчка отъ лозата, и трѣбва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива. Мислете всички така, ако искате да се освободите отъ наслояванията на миналитѣ вѣкове. Хората се обвиняватъ едни други. — Ако има нѣкой, който трѣбва да сѫди свѣта, това е само Богъ. Що се отнася до хората, тѣ иматъ право само да учатъ, за да разбератъ великия Божественъ пѫть и да използуватъ великитѣ Божии блага.

 

„Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“

 

22. Беседа отъ Учителя, държана на 5 февруари, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×