Jump to content
Ани

1928_01_29 Синове на възкресението

Recommended Posts

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Синове на възкресението.

 

„Защото не могатъ вече ни да умратъ, понеже сѫ равноангели; и като сѫ синове на възкресението, синове Божии сѫ.“

Лука 20:36.

 

Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ редъ противоречия, голѣми и малки. Голѣмитѣ противоречия се дължатъ на специфичното разглеждане, което хората иматъ за отдѣлнитѣ области на живота. И наистина, ако проникнете дълбоко въ живота на хората, ще видите, че тѣ разглеждатъ специфично всѣки листъ, всѣко клонче, всѣки цвѣтъ и плодъ на дървото, както и живота на всѣки човѣкъ и казватъ: Защо единъ човѣкъ е щастливъ, а другъ — нещастенъ; защо единъ е ученъ, а другъ — простъ, невежа; защо единъ е богатъ, а другъ — сиромахъ? Не, по този начинъ животътъ не може да се разглежда. Въпрѣки това, и най-виднитѣ учени и философи на миналото и днесъ сѫ разглеждали и продължаватъ да разглеждатъ живота по сѫщия начинъ. Малцина сѫ онѣзи, които сѫ търсили и сѫ намѣрили вѫтрешна връзка между всички явления и прояви на живота. Ако изучавате строежа на нѣкоя пирамида отъ древностьта, или на нѣкое отъ съвременнитѣ здания и запитате, защо едни отъ гредитѣ, които влизатъ въ постройката сѫ тънки, а други — дебели, ще ви отговорятъ, че има редъ причини за това. Ако запитате, защо едни отъ желѣзата сѫ дебели, а други — тънки, защо едни отъ стенитѣ сѫ отворени, а други — затворени, и за това има редъ причини. Инжинеритѣ, архитектитѣ и техницитѣ, които предприематъ строежа, знаятъ причинитѣ, защо материалитѣ при строежа не сѫ еднакво дебели. Едно е важно при строежа: и тънкитѣ, и дебелитѣ греди да бѫдатъ тѣсно свързани помежду си. Следователно, ако се разглежда отъ друго становище, животътъ би могълъ да се уподоби на грандиозно здание. Въ това здание, богатиятъ човѣкъ би представялъ дебела греда, поставена на своето мѣсто. Сиромахътъ би представялъ тънка греда, сѫщо тъй поставена на своето мѣсто. Тънката греда може да бѫде поставена на нѣкой прозорецъ, и тамъ да извърши своята работа. Службата не се заключава въ голѣмината на удоветѣ. Нѣкой удъ може да е голѣмъ, но извършва малка служба. И обратно: нѣкой удъ може да е малъкъ, но извършва голѣма служба.

 

При всички тия положения, съвременнитѣ хора отдѣлятъ човѣка отъ цѣлата природа. Запримѣръ, тѣ не помислятъ даже върху въпроса, че между човѣка и растенията, отъ една страна, както и между човѣка и животнитѣ, отъ друга страна, има тѣсна връзка. Тѣ поставятъ себе си като центъръ на вселената. Като погледнатъ къмъ слънцето, къмъ звездитѣ, тѣ намиратъ, че всичко е създадено само за тѣхъ. Ако, наистина, всичко е създадено за хората, тогава нека се запитатъ, тѣ за кого сѫ създадени. Обаче, като се натъкнатъ на този въпросъ, хората казватъ, че по-високи сѫщества отъ човѣка нѣма. Тѣ считатъ човѣка като божество, надъ което нищо друго не сѫществува. Това твърдение е залегнало дълбоко въ умоветѣ на ученитѣ и на философитѣ. Като четете и най-отвлѣченитѣ философии, ще видите, че и тамъ, като се говори за Бога, пакъ човѣка разбиратъ. Като се молятъ на Бога, съвременнитѣ хора пакъ себе си разбиратъ. Тѣ се молятъ за знание, за богатство, за сила и казватъ: Господи, ако ни дадешъ повече сили, повече знание и богатство, ще видишъ, какъ можемъ да преустроимъ свѣта. Това показва, че хората правятъ редъ опити за преустройството на свѣта, а после се питатъ, защо свѣтътъ е толкова разбърканъ. Свѣтътъ е разбърканъ, понеже хората правятъ опити сами, безъ да се допитватъ и подчиняватъ на великитѣ Божии закони И, следъ като направятъ редъ погрѣшки въ това направление, тѣ се запитватъ, защо Господъ не оправи свѣта. Този е единствениятъ въпросъ, на който не може да се отговори. Запитали единъ негърски проповѣдникъ: Какво е правилъ Господъ преди създаването на свѣта? Проповѣдникътъ отговорилъ: Преди създаването на свѣта, Господъ сѣкълъ прѫте, съ които да бие неразумнитѣ деца. Кои сѫ неразумнитѣ деца? Тѣ сѫ хората, които, като не разбиратъ живота, правятъ опити съ експлозивни вещества. За тѣзи деца, именно, Богъ е сѣкълъ прѫте. Обаче, това обяснение още не разрешава въпроситѣ на живота.

 

Въ прочетената глава отъ Евангелието на Лука се засѣгатъ много въпроси, между които и този за женитбата. Женитбата на съвременнитѣ хора представя преходна фаза, край на нѣщо. Докато хората се женятъ и за мѫжъ отиватъ, тѣ всѣкога ще умиратъ. Който се жени, той трѣбва да знае, че ще умре. Ако безсмъртниятъ се ожени, и той ще умре. Въ романа „Занони“ се говори за безсмъртния Занони, който, като се оженилъ, заедно съ жена си били осѫдени, въ времето на френската революция, да бѫдатъ гильотинирани. Занони е билъ членъ на Бѣлото Братство, но за отклонението, което направилъ въ живота си, трѣбвало да умре, заедно съ жена си. Отклонението на хората отъ правия пѫть се заключава въ тѣхното погрѣшно разбиране на женитбата. Тѣ мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Обаче, работата не излиза така. Съ женитбата, именно, започватъ най-голѣмитѣ изпитания на хората. Като засѣгамъ този въпросъ, мнозина ще възразятъ, че бракътъ е свещенъ актъ, установенъ отъ Бога и отъ самата природа. Ако бракътъ, наистина, е установенъ отъ Бога, какъвъ е билъ първичниятъ бракъ? Ако бракътъ е установенъ отъ Бога, защо хората се развеждатъ? Щомъ хората се развеждатъ, щомъ се разлюбватъ, това показва, че бракътъ не е институтъ, установенъ отъ Бога. Днесъ хората само се влюбватъ и разлюбватъ, женятъ и развеждатъ. Значи, това сѫ човѣшки, а не Божествени работи. За оправдание на всичко това, хората турятъ на своитѣ постѫпки по единъ Божественъ етикетъ, за по-голѣмъ авторитетъ, но и това не ги спасява. Тукъ, именно, е тѣхната грѣшка. Тѣ трѣбва да знаятъ, че женитбата е последната фаза на земния животъ. Когато свърши всичкитѣ си работи и стане философъ, най-после човѣкъ се оженва и съ това завършва учението си на земята. Въ това отношение, женитбата е дипломъ, съ който хората отиватъ на гильотината. Това става не само съ мѫжа въ дома, но и съ жена му, и съ децата му.

 

Сега ще приведа единъ разказъ, чийто дълбокъ смисълъ трѣбва да се разбере отъ всички. Единъ отъ индийскитѣ богове се отегчилъ да живѣе на небето, между боговетѣ, и пожелалъ да слѣзе на земята, да види, какъ живѣятъ хората. Като решилъ да дойде на земята, предложили му да си избере, каквато форма хареса, и въ нея да се въплъти. Той започналъ да наблюдава многобройнитѣ форми, въ които животътъ на земята се проявява, и най-после се спрѣлъ върху тази на свинята. Слѣзълъ на земята и започналъ да живѣе като свиня: ходилъ отъ гора въ гора, лягалъ, ставалъ, ялъ, каквото намиралъ изъ горитѣ, радвалъ се на свободата си, докато единъ день се сдружилъ съ една другарка и се оженилъ за нея. Наскоро му се родили малки прасенца, и той се почувствувалъ доволенъ, щастливъ отъ положението си като баща и съпругъ. Година следъ година минавали, но той не помислялъ да се върне обратно на небето. Другаритѣ му се затѫжили за него и пратили посланници да го викатъ. Тѣ му казали: Слушай, приятелю, твоята шега се продължи повече, отколкото трѣбва. Ти реши да слѣзешъ за малко време на земята, а ето, толкова години вече изминаха и не мислишъ да се връщашъ. Мѣстото ти на небето е свободно, всички те очакваме съ нетърпение, да ни разправишъ, какво си научилъ на земята. — Не ме безпокойте, мене ми е добре тукъ. Ходя свободно изъ горитѣ, живѣя, както разбирамъ. Другаритѣ му започнали да мислятъ, какво да направятъ, да го свестятъ, да излѣзе отъ тази форма и да се върне на небето, дето го чакала работа. Най-после намислили да умъртвятъ прасенцата му. Каквото намислили, това направили: отнели прасенцата му. Той поплакалъ малко, потѫгувалъ за тѣхъ, но скоро се утешилъ. Като видѣли, че и това не помага, приятелитѣ му решили да отнематъ и другарката му. Той видѣлъ, че и другарката му умрѣла, и пакъ поплакалъ, но и това не го опомнило, не искалъ да се върне на небето; толкова билъ увлѣченъ отъ земния животъ. Тогава другаритѣ му решили и него да взематъ на онзи свѣтъ, да се върне въ първото си положение. Като се събудилъ отъ дълбокия сънь и се видѣлъ на небето, между своитѣ приятели, той се засмѣлъ и казалъ: Въ какво голѣмо невежество бѣхъ изпадналъ! Благодаря, че ми помогнахте да се освободя отъ своето голѣмо заблуждение.

 

Сега, и азъ казвамъ на съвременнитѣ хора: докато живѣете въ тѣзи ограничени форми, не мислете, че ще разрешите въпроситѣ на живота по-добре отъ индийския богъ. Подъ формата на свинята се разбира грубия материаленъ животъ, животътъ на материята, на плътьта, а не на душата и духа. Следователно, само материята се жени, т. е. свързва, а душата и духътъ не се женятъ. За материята, женитбата, свързването е необходимъ законъ, но времененъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ Вѣчния животъ, съ живота на възкресението, тѣ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ.“ За такива хора е казано: „Тѣ не могатъ вече да умратъ, защото сѫ равноангели; и като сѫ синове на възкресението, синове Божии сѫ.“ Като засѣгатъ въпроса за женитбата, окултиститѣ казватъ, че женятъ се само онѣзи, на които липсва нѣщо. Следователно, който се жени, той непременно ще мине презъ изпитания, които водятъ къмъ смъртьта. Това е първата фаза на живота. Следъ нея се влиза въ втората фаза. Това не значи, че бракъ сѫществува само въ смъртния животъ. Бракътъ постепенно минава въ по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи, бракътъ въ смъртния животъ се замѣства съ възкресението въ Вѣчния животъ. Условието, при което ще живѣятъ хората на възкресението, ще бѫдатъ ангелитѣ, ангелскиятъ свѣтъ. Великото, съ което ще се занимаватъ, ще бѫдатъ Синоветѣ Божии. Обаче, това положение не се отнася за хората отъ сегашния вѣкъ.

 

Като се говори за женитбата, мнозина казватъ, че не искатъ да се женятъ. Докато се намира въ първата фаза на живота, човѣкъ непременно ще се жени; той не може да бѫде свободенъ отъ този законъ. Докато въ сърцето на човѣка се ражда съмнение, безвѣрие и ревность, той, ще не ще, се жени. Всички противоречия, които сѫществуватъ и между растенията, и между животнитѣ, и между хората, се дължатъ на мѫжетѣ и на женитѣ. Мѫжетѣ и женитѣ съ причина за всички противоречия, които сѫществуватъ, както въ живота, така и въ цѣлата природа. Значи, Адамъ и Ева, първитѣ човѣци, създадоха противоречията. За да се освободятъ отъ противоречия, хората трѣбва да живѣятъ въ закона на Любовьта. Но понеже криво разбраха този законъ, тѣ изоставиха любовьта. Днесъ обектъ на човѣшкия животъ не е любовьта, но силата, знанието и богатството. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ сила, знание и богатство. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ външното, къмъ това, което мами, привлича очитѣ. Затова Христосъ казва: „Не търсете слава отъ човѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога!“ На земята славата е временно, преходно нѣщо. Тя е толкова постоянна, колкото е постоянно царското положение, което заема актьорътъ на сцената. Щомъ слѣзе отъ сцената, той става пакъ обикновенъ човѣкъ. Каквото положение да заема човѣкъ въ свѣта, по отношение на Вѣчния животъ, то трае толкова колкото живота на еднодневката.

 

Сега, като засѣгамъ този въпросъ, ни най-малко нѣмамъ предъ видъ да ви обезсърдчавамъ, но искамъ да ви покажа правата посока на живота, която води отъ смъртьта къмъ безсмъртието. Смъртьта служи като звено на безсмъртието. Тя представя окапалия листь отъ дървото. Сегашниятъ животъ на хората, въ сравнение съ Вѣчния, или съ Божия животъ, е живиятъ листъ на дървото, който, ако не днесъ, утре ще окапе. Следователно, докато сѫ листа, хората непременно ще изживяватъ първата фаза, т. е. фазата на смъртьта. По-напредналитѣ сѫщества представятъ клончета отъ дървото, а най-напредналитѣ, Синоветѣ Божии, представятъ плодоветѣ на дървото. Христосъ казва, че за онѣзи, които се сподобятъ съ възкресението, се изисква велика наука. Хората на възкресението сѫ смѣли, решителни. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който влиза въ парахода и преминава океана въ най-голѣмата буря. Отвънъ вълнитѣ удрятъ парахода, но вѫтре е тихо и спокойно. Смѣлиятъ човѣкъ се приближава къмъ равновесието на живота. Въ такова положение бѣше апостолъ Павелъ, когато пѫтуваше съ параходъ по морето. Параходътъ се разрушаваше, а той даваше храна на пѫтницитѣ, като ги заставяше да си хапнатъ, да подкрепятъ силитѣ си, защото ще стигнатъ до брѣга. И вие трѣбва да вѣрвате, че параходътъ, съ който пѫтувате по Божествения океанъ, ще стигне благополучно до брѣга. Всички ще бѫдете спасени, а параходътъ само ще стане жертва. Кой е този параходъ? Човѣшкото тѣло. Следователно, каквото и да правите, само тѣлото ви ще стане жертва. Каквито учени капацитети да дойдатъ, каквито теории да измислятъ, нищо не могатъ да направятъ. Тѣлото трѣбва да се пожертвува за повдигане на човѣшката душа.

 

И тъй, бѫдещиятъ обектъ, къмъ който хората ще се стремятъ, е възкресението. Ако всички мѫже и жени се стремятъ къмъ възкресението, тѣ ще се свържатъ съ вѣчната любовь, а съ тази любовь мѫчнотиитѣ въ живота се разрешаватъ поне 50% по-лесно, отколкото безъ нея. Съ любовь всичко се върши по-лесно, отколкото безъ любовь. Ако се вгледате въ семейния животъ на сегашнитѣ хора, ще забележите, че жената почти не взима участие въ работитѣ на мѫжа. Дали трѣбва да бѫде така, или не, това е другъ въпросъ, но фактътъ е такъвъ. Въ нѣкои случаи е добре жената да не взима участие въ живота на мѫжа, но има случаи, когато жената непременно трѣбва да участвува въ живота на мѫжа. Ако мѫжътъ е кръчмарь, по-добре е жената да не взима участие въ неговитѣ работи, за да не деградира. Често и мѫжътъ не взима участие въ живота и работитѣ на жената. Това показва, че мѫжътъ и жената сѫ чужди единъ за другъ. Казвате: Ние не се разбираме помежду си. — Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете да си дадете нѣщо, но щомъ заболѣете, щомъ изгубите красотата, силата и богатството си, вие преставате вече да се разбирате, не се интересувате едни отъ други. Болниятъ отдѣляте отъ вашата срѣда, поставяте го въ особени институти, въ особени учреждения и почти го забравяте. Сиромахътъ изолирвате, не го посещавате, защото нищо не можете да получите отъ него. Болниятъ предоставяте на ученитѣ хора, тѣ да го лѣкуватъ, да правятъ опити съ него. Сиромахътъ предоставяте на грижитѣ на богатитѣ, или на милосърдието на минувачитѣ. Той ще простира рѫка предъ единъ, или предъ другъ минувачъ и ще си мисли, че Богъ е наредилъ живота така, едни да бѫдатъ бедни, а други — богати. Днесъ просятъ не само стари, но и млади хора, които могатъ да работятъ. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ? Да живѣешъ съ просия, това значи, да гледашъ на живота като на нѣщо временно и да живѣешъ день за день. Този животъ не носи щастие. Той само отдѣля човѣка отъ общия, отъ цѣлокупния животъ. Който разбере смисъла на цѣлокупния животъ, той ще се свърже съ души, по-напреднали отъ него, между които ще има учени, богати, силни хора. Подобното подобно привлича: ако обичашъ, ще те обичатъ; ако учишъ, ще те учатъ, но първото условие за това е любовьта. Ти трѣбва да обичашъ учителя си, за да учишъ, и той да те учи. Днесъ ученикътъ иска само да получи знание отъ учителя си, и съ това мисли, че всичко е свършилъ. Като получи известно знание, той престава да се интересува отъ учителя си, престава да го почита и уважава. Питамъ: какво знание може да има единъ удъ? Ако отсѣчете рѫката на единъ човѣкъ, можете ли отново да я създадете? Вие можете само изкуствена рѫка да му направите, но тази рѫка не може да му служи. Нито пъкъ отсѣчената рѫка може да служи на господаря си. Всѣки удъ може да се учи, да възприема, докато е свързанъ съ цѣлото, съ цѣлия организъмъ. Ученикътъ може да учи, докато е свързанъ съ учителя си.

 

Следователно, цельта на всѣки човѣкъ, който следва Божествения пѫть, е да разбере смисъла на цѣлокупния животъ, смисъла на възкресението и къмъ него да се стреми. Въ това се заключава новата наука, която ще хвърли свѣтлина въ умоветѣ на хората. Който тръгне въ Божествения пѫть и пожелае да се ожени, той непременно ще се спъне. Защо? Защото и жена му, и децата му ще го заставятъ да се грижи първо за тѣхъ, да ги осигури, а после да мисли за нѣщо велико. Ако мѫжътъ тръгне въ Божествения пѫть, жена му ще го ограничава. Който изпадне въ такова положение, билъ мѫжъ или жена, той непременно ще се натъкне на редъ вѫтрешни противоречия. Вѫтрешнитѣ противоречия могатъ да се избегнатъ само тогава, когато човѣкъ се свърже съ сѫщества, по-напреднали отъ него. Кои сѫ по-напреднали сѫщества отъ хората? Ангелитѣ. Тѣ сѫ сѫщества отъ по-висока култура и еволюция отъ тази на хората; тѣ сѫ живѣли при по-благоприятни условия отъ тѣхъ и сѫ ги използували разумно. Ето защо, ангелитѣ могатъ да бѫдатъ въ услуга на човѣчеството. Въ свободното си време, ангелитѣ слизатъ на земята да помагатъ на хората, понеже считатъ, че тѣ сѫ удове, които взиматъ участие въ цѣлокупния животъ. Щастие е за ангела, ако може да обърне една душа къмъ Бога. Казано е въ Писанието: „Голѣма е радостьта между ангелитѣ на небето, когато единъ грѣшникъ се обърне къмъ Бога.“ Сега, каквото и да говоримъ за ангелитѣ, тѣ сѫ щастливи; важно е, какъ могатъ хората да измѣнятъ живота си, и тѣ да станатъ щастливи. Какво е нужно на болния, на невежия, на обезсиления, на сиромаха? Болниятъ се нуждае отъ здраве, той трѣбва да се освободи отъ болестьта си; невежиятъ се нуждае отъ знание, той трѣбва да се освободи отъ невежеството си; който е изгубилъ силата си, той се нуждае отъ сила; сиромахътъ пъкъ се нуждае отъ богатство.

 

Питамъ: ако богатството е цель въ живота на човѣка, какъ може той да го придобие, безъ да накърни съ нѣщо живота на другитѣ хора? Всѣки човѣкъ може да бѫде богатъ. Какъ? Като разработи, като развие своитѣ таланти. Ако успѣе да разработи само единъ отъ своитѣ таланти, той ще може да подобри живота си. Ако нѣкой може да развие въ себе си дарбата да познава лѣчебнитѣ свойства на растенията, и по този начинъ да лѣкува хората, той би станалъ виденъ лѣкарь въ свѣта. Въ природата има много лѣчебни растения, които, употрѣбени на мѣсто, освобождаватъ човѣка отъ всѣкакви болести. Ако пръстътъ на нѣкой човѣкъ започне да бере, достатъчно е да се употрѣби едно отъ тия растения, за да отвори на това мѣсто естествена дупка, презъ която всички нечистотии да излѣзатъ навънъ. Предъ силата на тия лѣчебни растения, всѣкакъвъ хирургически ножъ пада. Тѣзи растения правятъ най-добри операции. Човѣкъ може да развие въ себе си таланта, да познава, кои храни сѫ най-добри. Всѣки организъмъ се нуждае отъ специфична храна, която, ако човѣкъ познава, може да помогне за развитието си, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно. Това показва, че не е достатъчно човѣкъ само да яде, за да задоволи глада си, но отъ голѣмо значение за него е, каква храна ще употрѣбява. Здравето, както и правилното развитие на човѣка, не седи само въ неговата дебелина. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че билъ много поправенъ, надебелѣлъ. Често такива надебелявания носятъ нещастия за хората. Надебеляването е процесъ на натрупване, а не растене. Когато камънитѣ се натрупватъ единъ върху другъ, това не е растене. Растенето се отличава по следнитѣ три признака: тѣлото се развива симетрично; чувствата —хармонично, а мисъльта става свѣтла и обхваща всички области на живота. Такъвъ човѣкъ всѣкога постѫпва разумно. Каква е разликата между разумния и неразумния човѣкъ? И двамата сѫ поставени при еднакви условия на живота, но единиятъ постѫпва разумно, а другиятъ — неразумно. Значи, причината за да постѫпватъ и двамата по два различни начина, е вѫтрешна, а не външна. Може ли времето отвънъ да се измѣни за праведния? Праведниятъ и грѣшникътъ пѫтуватъ при едно и сѫщо време, но праведниятъ знае законитѣ, чрезъ които да акумулира топлината и студа, вследствие на което не усеща студа, нито пъкъ се измѫчва отъ горещината. Този акумулаторъ е въ мисъльта му. Неговата мисъль е положителна. Сѫщо така той лесно се справя и съ вѣтъра. Чрезъ мисъльта си, той може да спре вѣтъра. Ако пъкъ му е приятно вѣтърътъ да го вѣе, той се оставя на неговитѣ вълни. Когато Христосъ бѣше съ ученицитѣ си по морето, излѣзе вѣтъръ, който започна да люлѣе лодката. Този вѣтъръ бѣше приятенъ на Христа, и Той се остави да го полюлѣе малко, но ученицитѣ Му се уплашиха, събудиха Го и казаха: „Учителю, ще потънемъ!“ И заповѣда Христосъ на вѣтъра да престане.

 

Съвременнитѣ учени се интересуватъ, какъ е могълъ вѣтърътъ да престане. Вѣтърътъ не е нищо друго, освенъ въздушно течение, което може да се усилва и отслабва, както желѣзарьтъ, чрезъ мѣха, усилва или отслабва огъня, на който ще топи желѣзото. Значи, разумни сѫщества, съ своитѣ мѣхове, усилватъ или намаляватъ движението на въздуха, т. е. теченията на вѣтроветѣ. Докато тия разумни сѫщества натискатъ мѣха, има вѣтъръ, има и горение; щомъ тѣ престанатъ да натискатъ мѣха, и вѣтърътъ престава, и горението престава. Всѣко по-разумно сѫщество отъ тѣхъ може да спре тия въздушни течения. Обаче, това обяснение за вѣтроветѣ и за спирането имъ, не е научно, то не може да задоволи умоветѣ на ученитѣ хора. Ако е въпросъ за научно обяснение, днесъ всички знаятъ, че причината за образуване на вѣтроветѣ е различната температура на въздушнитѣ слоеве; вследствие на това, когато се срещнатъ два въздушни пласта съ различна температура, тѣ се стремятъ да уравновесятъ гѫстотитѣ си, и между тѣхъ започва движение, което наричаме вѣтъръ. И това обяснение е вѣрно, но всѣки духовенъ човѣкъ, който се стреми къмъ възкресението, самъ може да провѣри тия нѣща. Той може, напримѣръ, да излѣзе вънъ, въ най-голѣмия студъ, и да не замръзне. Защо? Невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ къмъ праведния човѣкъ и му помага. Какъ му помага? Голѣми и много сѫ възможноститѣ, съ които той си служи. Забелязано е, че въ ония мѣста, дето пѫтуватъ праведни хора, се образуватъ топли течения. И обратно; въ мѣста, презъ които минаватъ грѣшни хора, се образуватъ студени течения. Дето стѫпи добъръ човѣкъ, всичко тръгва на добре. Тъй щото, когато казватъ за нѣкои хора, че сѫ щастливи, това показва, че тѣ сѫ по-близо до Божиитѣ закони. Това сѫ хора, които живѣятъ споредъ законитѣ на великата природа и никога не ги нарушаватъ. Слушате нѣкой да говори за тия закони, за волята Божия, но щомъ се натъкне на известна мѫчнотия, казва: Човѣкъ може понѣкога да бръкне и въ чужда каса, нѣма защо да чака всичко да се нарежда по честенъ начинъ. Не, краденото и на Великъ-день се взима. Съ кражби не може да се живѣе. Съвременнитѣ хора живѣятъ повече съ кражби, затова и животътъ имъ е пъленъ съ нещастия и страдания. Кражби има и въ храненето. Нѣкой заколи единъ волъ, или една овца и ги изяжда — това е кражба. Лесно е да се заколи едно животно, но тежко се плаща за него. Имало е случаи, когато за заколването на единъ волъ човѣкъ плаща съ живота на нѣкой отъ своитѣ близки, съ една отъ своитѣ дъщери, или съ единъ отъ синоветѣ си. Разумно ли е тогава, да си позволи човѣкъ такъвъ разкошъ, за парче волско или агнешко месо, да плати съ живота на своята дъщеря? Днесъ вече не се позволява да се колятъ животни и месото имъ да се яде. Въ това отношение се прилага Мойсеевия законъ: „Око за око; зѫбъ за зѫбъ.“ Или, „съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“

 

И тъй, за онѣзи, които влизатъ въ новия животъ, въ новитѣ разбирания, не е достатъчно само да разбиратъ волята Божия, но тѣ трѣбва да я изпълняватъ. Трѣбва ли тия хора, именно, да казватъ, че Господъ е създалъ животнитѣ, за да ги колятъ хората и ядатъ? Богъ създаде животнитѣ по съвсемъ други причини, като имъ опредѣли служба, да бѫдатъ въ услуга на човѣка, да помагатъ въ работата му, но не да се колятъ и ядатъ отъ него. Много отъ растенията, като жито, царевица, ръжь и др., Той опредѣли да служатъ за храна на човѣка. А това, че хората ядатъ месото на много отъ млѣкопитаещитѣ и птицитѣ, е случайно явление, вмъкнало се въ живота следъ грѣхопадането. За да се освободи отъ тия вметнати явления въ живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, силенъ, да разполага съ знания. Запримѣръ, нѣкой се оплаква отъ сърцебиене. Като нѣма знания, той ще извика единъ лѣкарь, ще се остави на него да го лѣкува. Лѣкарьтъ ще му направи нѣколко инжекции, но сърцебиенето не престава. Който има знания, той ще разбере, че причината за сърцебиенето се крие другаде, вследствие на което не може да се лѣкува съ инжекции. Причинитѣ за сърцебиенето сѫ психически. Следователно, тѣзи причини сѫ образували редъ отрови, които сѫ влѣзли въ кръвьта на неговия организъмъ. А природата не търпи никакви нечистотии, никакви отрови, никакви чужди вещества. Тѣзи чужди елементи сѫ полуорганически вещества, и непременно трѣбва да излѣзатъ вънъ отъ човѣшкия организъмъ. Значи, сърцебиенето се дължи на редъ противоположни мисли, чувства и желания, които сѫ непотрѣбни за ума и за сърцето на човѣка. За да се лѣкува, т. е. за да се освободи отъ тия чужди вещества, сѫществуватъ различни методи. Запримѣръ, единъ отъ новитѣ начини за лѣкуване на хората е музиката. Има болни, които се лѣкуватъ като имъ се свири на цигулка; други — като имъ се свири на китара; трети — на флейта и т. н. Различнитѣ инструменти указватъ специфично влияние върху отдѣлнитѣ хора. Ако болниятъ обича да слуша цигулка, ще му посвирите нѣщо, но съ възходещи вибрации, а не миньорни пѣсни. Сърцебиенето, напримѣръ, се лѣкува съ пѣсни, които започватъ съ тона „do,“ обаче, не тона „do,“ взетъ по камертонъ, но естествения тонъ „do.“

 

Малцина отъ съвременнитѣ музиканти взиматъ вѣрно основния тонъ „do“ Ако вземете този тонъ вѣрно, веднага ще почувствувате въ себе си успокояване, малка радость, като че сте придобили нѣщо. Колкото малка да е тази радость, тя внася въ душата ви свѣтлина, проблѣсъкъ, като че слънце е изгрѣло. Основниятъ тонъ „do“ е ключъ за живота. Всѣки може да прави опити въ това отношение, да провѣри тази истина. За българина тѣзи опити не сѫ мѫчни, понеже той е музикаленъ. Всѣки тонъ има опредѣлено число вибрации по сила и по височина. Когато иска да пѣе, човѣкъ предварително трѣбва да се настрои, за да попадне въ естествения тонъ, въ естествения ключъ. Той ще се изправи, ще постои спокоенъ 10 — 15 минути, докато се освободи отъ всички мѫчнотии и противоречия, които сѫществуватъ въ ума му, ще помисли за разумностьта въ живота и ще запѣе. Това значи, че този човѣкъ е успѣлъ да завърти правилно единъ отъ музикалнитѣ ключове, който му е даденъ. Това значи още да изгрѣе слънцето въ него и разумната енергия да потече въ организъма му. Отъ него се изисква да знае, какъ да използува тази енергия. Ако тонътъ „do“ е правилно взетъ, човѣкъ може да възприеме животворната енергия отъ слънцето и да я предаде на всички удове въ своя организъмъ При това положение, той може и цѣлъ день да пѣе вдъхновено и безъ умора. Когато болниятъ пѣе, той има условия въ себе си да се лѣкува и да оздравѣе; когато не пѣе, той е сериозно боленъ, лишенъ отъ условия да се лѣкува. Ето защо, когато сте духомъ неразположени, или болни, помѫчете се да възпроизведете истинския тонъ „do“ Какъ ще познаете, че сте взели истинския тонъ „do“? Ако сте взели вѣрно тона „do“ но сте болни, веднага ще станете отъ леглото си и ще направите малка разходка изъ стаята си. На другия день ще излѣзете вънъ отъ стаята си. Така ще продължавате день следъ день, докато въ продължение на една седмица най-много ще можете да правите разходки вънъ отъ кѫщата си, на разстояние единъ-два километра най-малко. За това се изисква воля, а не усилие. Сегашнитѣ хора се лѣкуватъ по пѫтя на науката. И този пѫть е добъръ, само че науката си служи съ миньорната, а не съ мажорната гама. Горчивитѣ хапове, съ които медицината си служи, сѫ миньорнитѣ гами въ музиката. Който не приема мажорната гама — гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама — гамата на болнитѣ хора; ако не иска да приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама — гама на умиращия човѣкъ, т. е. гама на смъртьта. Миньорната гама е гама на сърцето. Тя има две степени: низходеща и възходеща. И мажорната гама има такива степени. Низходещата степень ограничава, а възходещата — освобождава, разширява.

 

Казвамъ: музиката е необходима въ живота, като методъ за растене, за развиване, за лѣкуване. Като четете живота на великитѣ хора, ще видите, че всички съ били музикални. Давидъ знаеше да свири. Сѫщевременно той пѣеше. Отъ него има много псалми — псалмопѣвецъ бѣше. Саулъ не знаеше да свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давида да му свири, и по този начинъ ги укротяваше. Тъй щото, и вие се нуждаете отъ музика. Вие трѣбва да знаете поне най-елементарнитѣ правила на музиката. Който пѣе, той всѣкога ще бѫде здравъ. Който пѣе и свири за себе си, безъ да мисли за окрѫжаващитѣ, той ще може да въздействува добре върху тѣлото, върху чувствата и мислитѣ си. Това значи здравъ човѣкъ. Да пѣешъ за себе си, това не подразбира да те чува цѣлъ градъ. Това не е пѣние, то е шумъ, викъ. Бучението на вѣтъра още не е пѣние. Истинското пѣние съдържа въ себе си мекота. Такова пѣние е въ състояние да спре всѣки минувачъ, да го застави да слуша. Преди години въ Варна живѣеше една туркиня, която пѣеше толкова хубаво, съ такъвъ мекъ и проницателенъ гласъ, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се да я слушатъ. Хората отъ съседнитѣ къщи отваряха прозорцитѣ си да слушатъ. И вие трѣбва да изливате душитѣ си така, че ангелитѣ отъ небето да отварятъ прозорцитѣ си, да слушатъ, кой пѣе толкова хубаво. Кога пѣятъ хората? Когато съ млади. Тогава тѣ пѣятъ най-хубаво. Когато очаква своя избранникъ, младата мома пѣе; щомъ го срещне, тя престава вече да пѣе. Тамъ е погрѣшката. Това е користолюбие, това е материализъмъ. Хората се интересуватъ отъ живота, отъ богатството, отъ силата, отъ знанието, докато ги придобиятъ. Щомъ ги придобиятъ, тѣ преставатъ да се интересуватъ отъ тѣхъ. Какво имъ остава тогава?

 

И тъй, възкресението, безсмъртието трѣбва да бѫдатъ цель въ живота на човѣка. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, може ли да възкръсне, и при какви условия може да стане това. Казватъ нѣкои, че сѫ немили — недраги, че нѣматъ домъ на земята. И азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ дома нѣма; по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ майката и бащата нѣма; по-хубаво нѣщо отъ брата и сестрата нѣма. И наистина, братството и сестринството е идеалъ за човѣшката душа. На земята, обаче, братството и сестринството още не сѫществува. Братъ или сестра сѫ онѣзи, които сѫ готови всѣкога отъ тѣхъ да замине, а не отъ другитѣ. Братъ е онзи, който е готовъ да се жертвува за другитѣ, както за себе си. Сега всички говорятъ за братство, за сестринство, за домъ, но разбиранията имъ по тѣзи въпроси сѫ, както тия на свѣтскитѣ хора. И религиознитѣ хора говорятъ за любовь къмъ Бога, но не сѫ готови да се жертвуватъ за Него. Тѣ живѣятъ за себе си само. Това не е никаква любовь, никаква обичь. Понеже Богъ е Любовь, Той жертвува всичко за хората, но тѣ не сѫ готови да дадатъ косъмъ отъ главата си за Него, макаръ че говорятъ за любовь. Това е човѣшка религия, човѣшко разбиране, споредъ което съвременнитѣ хора водятъ животъ, несъвмѣстимъ съ Божията Любовь. По тази причина, именно, днесъ всички хора страдатъ.

 

Първото правило: човѣкъ трѣбва да пѣе. За кого? За брата си и за сестра си. За кого пѣе майката? За сина или за дъщеря си. Има майки, които пѣятъ много хубаво. Тѣ пѣятъ отъ любовь къмъ своитѣ деца. Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ възкресението и се свържатъ съ ангелитѣ, тѣ сѫ Синове Божии.“ Да възкръсне човѣкъ, това значи да се върне дома си, да разбере, какво нѣщо е братство и сестринство, какво нѣщо е музиката. Да възкръсне човѣкъ, значи да се свърже съ Бога. Тази връзка се очаква отъ всички хора. Тя не може да стане изведнъжъ. Безъ нея, обаче, не може да се влѣзе въ Вѣчния животъ. Които сѫ завършили своето развитие, тѣ сѫ направили вече тази връзка. Тѣ иматъ свобода, или да се върнатъ отново на земята, или да останатъ да живѣятъ въ дома си. Единъ день, когато хората разбератъ този законъ, тѣ ще влѣзатъ да живѣятъ при Бога и ще бѫдатъ щастливи. Днесъ хората сѫ нещастни по причина на това, че сѫ далечъ отъ своя домъ. Затова именно, тѣ се съмняватъ въ Бога и се запитватъ, обича ли ги Богъ, или не. Щомъ се съмняватъ въ Първата Причина, тѣ се съмняватъ и въ своитѣ ближни. Тѣ казватъ: Ако еди-кой си ни обичаше, той нѣмаше да постѫпи съ насъ така. Прави сѫ тѣ, но сѫщевременно сѫ и криви. Когато нѣщо се отнася до тѣхъ, тѣ много добре разбиратъ, много добре разсѫждаватъ. Щомъ дойде нѣщо до другитѣ хора, тамъ вече тѣ не разбиратъ и започватъ криво да разсѫждаватъ. Какъ трѣбва да ги обичатъ другитѣ, тѣ разбиратъ; какъ тѣ трѣбва да обичатъ, нищо не разбиратъ. Тази е погрѣшката въ хората. Колко отъ съвременнитѣ хора, като градятъ кѫщи, ще предвидятъ една стая съ едно или съ две легла за нѣкой свой братъ, или за нѣкоя своя сестра, бедни странници? Това предвиждатъ само хотелджиитѣ. Единственитѣ хора, които мислятъ за своитѣ братя и сестри, сѫ хотелджиитѣ. Въ това отношение, тѣ сѫ добри хора. Като влѣзе нѣкой въ тѣхния домъ, тѣ го приематъ любезно, свалятъ шапката, палтото му, завеждатъ го въ добре мебелирана стая, но на другия день, като рече да си отива, тѣ го спиратъ предъ вратата и му казватъ: Да видимъ сега смѣтката! И ако е нѣкой беденъ, този гостъ се вижда въ чудо. Хотелджиитѣ сѫ научили добре закона за влизането, но не и закона на излизането. Лесно се влиза при тѣхъ, но мѫчно се излиза. Като влѣзе нѣкой при тѣхъ, тѣ му казватъ: „Добре дошълъ!“ Щомъ излѣзе, тѣ му казватъ да плати. Така постѫпватъ всички хора помежду си: като дойде нѣкой въ дома имъ, тѣ му казватъ „добре дошълъ“, а като си отиде, казватъ му да плати. Какво щастие може да се очаква при такова разбиране на хората? Значи, влѣзешъ ли въ единъ домъ, ще си платишъ честно и почтенно. Ако не можешъ да платишъ, помежду имъ ще се създадатъ горчиви чувства. Горчивитѣ чувства сѫ дисонансътъ въ живота. Следователно, дисонансътъ въ живота на хората се дължи на това, че тѣ не могатъ да плащатъ своитѣ задължения. Този дисонансъ сѫществува не само външно между хората, но и въ самия човѣкъ; той постепенно го разяжда.

 

Днесъ всѣки се бори въ себе си. Защо се бори? Защо се съмнява? Защо се омѫчнява? Защо е недоволенъ? Писано е, че всичко е създадено за човѣка. Щомъ е така, защо човѣкъ е недоволенъ? Дъщерята е недоволна отъ майка си, че я ограничава. Майката е недоволна отъ дъщеря си, че не я слуша. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ е дошълъ на земята не като баща или майка, нито като синъ или дъщеря, но като братъ или сестра. Само че нѣкои братя и сестри сѫ съзнателни, а нѣкой не сѫ съзнателни. На земята бащи и майки не сѫществуватъ. Христосъ казва: „Единъ е вашиятъ Отецъ.“ Единъ Баща сѫществува, и всички останали трѣбва да бѫдатъ въ единство съ Него. Тази мисъль трѣбва да свърже всички хора въ едно цѣло. Така ли е въ сѫщность? Беднитѣ искатъ богатитѣ да имъ помагатъ. Богатитѣ намиратъ, че сѫ работили, спечелили сѫ си богатства, и сега трѣбва да си поживѣятъ свободно, отъ никого не ограничавани. Ако искатъ да бѫдатъ щастливи, и богати, и сиромаси трѣбва да живѣятъ по новия начинъ. Ако живѣятъ по стария начинъ, никой не може да бѫде щастливъ. Смисълътъ на живота не е въ многото ядене, но въ благодарностьта, която сърцето изказва за това, което е получило. Не е беденъ онзи, който, като повдигне очитѣ си къмъ небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Богъ му е далъ. Такъвъ човѣкъ разбира смисъла на звездитѣ, на слънцето, на растенията, на животнитѣ, на цѣлата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастливъ човѣкъ, защото разбира цѣлокупниятъ животъ. Който е недоволенъ, нека започне да рисува. Нека започне отъ най-малкото, отъ нѣкое цвѣтенце и постепенно да върви нагоре. Всѣки день отдѣляйте по половинъ часъ за рисуване. Това е единъ добъръ методъ за възпитание.

 

Сегашното възпитание на човѣчеството трѣбва коренно да се измѣни. И възпитателитѣ на човѣчеството трѣбва основно да се преобразятъ. За да се създаде ново поколѣние, възпитателитѣ трѣбва да знаятъ, какво да внесатъ въ умоветѣ и въ сърцата на хората. Понеже невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хората, затова, чрезъ сънища той имъ показва, какво трѣбва да правятъ. Нѣкой едва се събудилъ отъ сънь и започва да разправя: Снощи сънувахъ, че се качихъ на една висока планина и оттамъ хвръкнахъ. Защо се качвалъ на планината, защо хвъркалъ, и той не знае, но трѣбва да мисли. Другъ разправя, че сънувалъ нѣкакво голѣмо угощение. Трети разправя, че ездилъ на бѣлъ конь, съ знаме въ едната рѫка и съ сабя въ другата. Сънищата сѫ символи, които показватъ на човѣка, какво трѣбва да прави въ будния си животъ. Качването на планината символизира Високото мѣсто — Бога. Значи, човѣкъ трѣбва да мисли за Бога. После ще мисли за коня. Коньтъ символизира практическия умъ на човѣка. Сабята означава Словото Божие, Ако сънувашъ, че си офицеръ, това не значи, че офицеръ трѣбва да станешъ, но да възседнешъ практическия умъ, да се препашешъ съ Словото Божие и да започнешъ да Го прилагашъ въ живота си. Щомъ започнете да мислите по този начинъ, ще видите, че свѣтътъ е разумно създаденъ. Тогава ще видите, че не сте сами. Около васъ стоятъ вашитѣ дѣди и прадѣди, вашитѣ близки. Ще кажете, че това сѫ халюцинации. Споредъ мене, неразбранитѣ нѣща сѫ халюцинации, а разбранитѣ — реалность. Всѣка идея, която внася въ ума на човѣка свѣтлина, а въ душата му — любовь, радость и миръ, тя е реална. Всѣка идея, която нѣма тѣзи качества, тя е халюцинация. Първата идея помага на човѣка въ борбитѣ му, а втората го спъва. Докато тѣзи две идеи се борятъ помежду си, човѣкъ не може да се справи съ положението си. Щомъ се присъедини къмъ една отъ тѣхъ, той или ще падне, или ще се издигне. Всѣкога давайте ухо на свѣтлитѣ идеи въ себе си.

 

Съвременното човѣчество е дошло до положение, дето ангелитѣ и напредналитѣ сѫщества му посочватъ пѫтя, по който трѣбва да върви. На него не остава друго, освенъ да ги послуша, а съ това и да се благослови. Това показва, че никой въ свѣта не е самъ. Вашитѣ близки, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, сѫ живи. Всички, които ви обичатъ, не сѫ далечъ отъ васъ. Вие трѣбва да се стремите къмъ сѫщества по-напреднали отъ васъ, които сѫ завършили развитието си. Тѣ сѫ ангелитѣ, светиитѣ, гениитѣ. Щомъ се свържете съ тѣхъ, вие ставате Синове Божии. А като Синове Божии, вие разполагате вече съ Божията Любовь. Да бѫдете Синове Божии, значи всички съзнателни сѫщества да ви услужатъ, да имате богатство, знание, сила. Дето отивате всички ще ви приематъ съ радость и ще казватъ „Добре дошли!“

 

„Като сѫ Синове Божии, Синове на възкресението сѫ.“ Тази е първата задача на човѣка — да бѫде Синъ Божи. Да бѫдешъ Синъ Божи, това значи още, при най-голѣмитѣ бури въ живота си да запазишъ мекотата на чувствата си. Отвънъ морето може да се вълнува, но вѫтрешно, въ съзнанието си, човѣкъ трѣбва да остане тихъ и спокоенъ, да не загасва свѣтлината на своето кандилце, за да може всѣкога на нея да чете. Докато човѣкъ мисли за Бога, и Той ще мисли за него. Докато обича Бога, и Той ще го обича. Казано е въ Писанието: „Понеже вие се отказахте отъ мене сега ще носите лошитѣ последствия на този отказъ.“ На друго мѣсто е казано: „Обърни се къмъ мене, о, Израилю!“ Обръщането къмъ Бога подразбира възприемане на Божията Любовь и възстановяване на прави отношения между човѣка и Бога, отношения на синъ къмъ баща. Това обръщане къмъ Бога води къмъ възкресение. За стария животъ не трѣбва да се съжалява. Новиятъ животъ иде сега, и вие трѣбва да го приемете. Всички ще минете презъ океана, но щомъ излѣзете на другия брѣгъ, въ новия животъ, въ новата култура, ще срещнете ония, къмъ които се стремите. Кракътъ на много отъ съвременнитѣ хора нѣма да стѫпи на другия брѣгъ на океана. Ако влѣзатъ въ новата култура, тѣ ще бѫдатъ по-нещастни, отколкото сѫ сега. Тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ въ бѫдеще, когато земята се реформира. При новитѣ условия могатъ да живѣятъ само ония, които сѫ готови да изпълняватъ волята Божия. Между тѣзи хора ще владѣе пъленъ миръ, пълно разбиране и съгласие.

 

За сега важниятъ въпросъ е, че всѣки трѣбва да се стреми къмъ възкресение. Не е достатъчно само да се стремите къмъ възкресението, но трѣбва правилно да го разбирате. Първо трѣбва да сте равноангели; и като сте синове на възкресението, да бѫдете Синове Божии. Значи, първо човѣкъ трѣбва да се освободи отъ клещитѣ на смъртьта; после, да бѫде равенъ на ангелитѣ, и най-после да има великъ идеалъ, да стане Синъ Божи. Първо, освобождаване отъ смъртьта; второ, връзка съ ангелитѣ и трето, създаване на правилни отношения съ Бога. Това е красивото въ живота. Този е смисълътъ въ живота — придобиване на безсмъртието, т. е. на възкресението; после, връзка съ ангелитѣ и най-после да станете Синове Божии.

 

21 Беседа отъ Учителя, държана на 29 януари, 1928 г.

София — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×