Jump to content

1928_01_22 Никодимъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ни мъж, ни жена"
Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928),
Издание 1933 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Никодимъ.

 

„Имаше нѣкой человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ, началникъ юдейски. Той дойде презъ нощь при Исуса.“

Иоана 3. 1, 2.

 

Съвременната наука, специално съвременната философия, разглежда условията, при които известни мисли могатъ да се развиватъ, т. е. да се изясняватъ. Значи, за изясняване на известни мисли, за различнитѣ хора се изискватъ различни условия, защото всички хора не се намиратъ на еднакво умствено и духовно развитие. Въ цитирания стихъ, напримѣръ, се казва, че Никодимъ отишълъ вечерь при Христа, вследствие на което не могълъ да разбере това, което Той му говорилъ. Никодимъ самъ се чуди, защо не може да разбере Христовитѣ думи. Ако бѣше отишълъ при Христа презъ деня, той непременно щѣше да разбере, какво му говори Христосъ.

 

Мнозина запитватъ: Що е добро, и що е зло? Що е свѣтлина, и що е тъмнина? — Всѣко нѣщо, което дава условия за растене, е добро; всѣко нѣщо, което спъва растенето въ живота, е зло. Всѣко нѣщо, което разкрива доброто, е свѣтлина; всѣко нѣщо, което разкрива злото, е тъмнина. Следователно, всѣки трѣбва да избира такива условия, при които да има ясни схващания за живота. Всички нещастия въ миналия, както и въ сегашния животъ на хората се дължатъ на факта, че тѣ искатъ да живѣятъ добре, да придобиватъ блага, безъ да знаятъ начина, по който могатъ да постигнатъ тия свои желания. Умнитѣ свѣтски хора, като по-практични отъ религиознитѣ и духовнитѣ, казватъ: Човѣкъ трѣбва да се мѫчи, да се труди, да приложи волята си, за да постигне своитѣ желания. Питамъ: какво особено сѫ придобили свѣтскитѣ хора при своитѣ голѣми усилия и трудъ? Каквито усилия да правятъ, въ края на краищата, тѣ ще се намѣрятъ въ положението на онѣзи англичани - лодкари, които цѣла нощь гребли съ веслата си, и на сутриньта видѣли, че не сѫ се мръднали отъ брѣга. Защо? Презъ деня тѣзи млади англичани посетили единъ египетски градъ, а презъ това време вързали лодката си на брѣга, та като се върнатъ, да продължатъ пѫтуването си. Като влѣзли въ града, тѣ пийнали повечко отъ всѣки другъ пѫть и закъснѣли малко. Въ бързината си, тѣ забравили да развържатъ лодката си, влѣзли въ нея и започнали усилено да гребатъ, да стигнатъ на време за парахода. Какво било очудването имъ, когато се видѣли сутриньта пакъ на сѫщото мѣсто! Коя е причината за тѣхното закъсняване? Тъмнината. Въ тази тъмна нощь тѣ не забелязали, че лодката имъ била вързана за брѣга. Ако пѫтуваха презъ деня, на свѣтло, тѣ щѣха да видятъ, че лодката имъ е вързана, щѣха да я развържатъ и да стигнатъ на време за парахода.

 

И тъй, когато нѣкой казва, че воля е нужна на съвременнитѣ хора, питамъ: тия лодкари нѣмаха ли воля? Тѣ имаха воля, но лодката имъ бѣше вързана на брѣга. Освенъ това, тѣ пѫтуваха вечерь, въ тъмнина, и не знаеха условията, при които се движатъ. Религиознитѣ хора пъкъ казватъ: Господъ ще ни даде всичко, Той ще оправи работитѣ. — Вѣрно е, ние сме съгласни съ първото положение, че хората трѣбва да правятъ усилия, да се трудятъ, да приложатъ волята си; съгласни сме и съ второто положение, че Господъ ще даде всичко. Обаче, ако отидете въ нѣкоя банка, когато тя е затворена, какво ще вземете отъ нея? Или, ако, зимно време влѣзете въ плодна градина, когато всички плодове сѫ обрани, какво ще намѣрите тамъ? Значи, човѣкъ трѣбва да вземе предъ видъ времето, когато ще предприеме нѣкаква работа. Когато религиозниятъ, или свѣтскиятъ човѣкъ не постѫпва съобразно законитѣ на природата, това показва, че той е неразуменъ човѣкъ, има високо мнение за себе си и казва: Ще се наредятъ работитѣ! Нѣма защо да се безпокоимъ, добъръ е Господъ! Да, работитѣ се нареждатъ, но какъ? Направишъ една кѫща, безъ да предвидишъ, доколко срѣдствата ти ще стигнатъ; объркашъ смѣткитѣ си и се виждашъ принуденъ да я продадешъ. Следъ това казвашъ: Нареди се работата! — Нареди се работата, но следъ като хората взеха кѫщата ти. Качвашъ се на една кола, която срѣдъ пѫтя се счупва; ти оставашъ на половината пѫть и казвашъ: Нареди се работата. Тръгвашъ на пѫть, но разбойници те хващатъ и обиратъ. — Нареди се работата! Обаче, има и другъ начинъ за нареждане на работитѣ. Имашъ да давашъ нѣкому голѣма сума. Дойде при тебе приятельтъ ти, отвори кесията, плати дълга ти вмѣсто тебе — нареди се работата. Значи, работитѣ могатъ да се наредятъ по два начина. Ти си слабъ, отивашъ при лѣкарь. Той ти препорѫчва да се хранишъ добре. Ти изпълнявашъ съветитѣ на лѣкаря, но затлъстявашъ. Хване те нѣкоя болесть, държи те четири-петь месеца, докато се освободишъ отъ излишъцитѣ и после казвашъ: Нареди се работата. Тази болесть е дошла да те научи, какъ да спазвашъ законитѣ на природата. Щомъ не спазвашъ нейнитѣ закони, тя дохожда, като бирникъ, взима половината тегло на тѣлото ти и олеквашъ, ставашъ като дете.

 

„Имаше нѣкой человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ“. На времето си, Никодимъ бѣше единъ отъ ученитѣ хора, началникъ Юдейски; и днесъ да бѣше живъ, пакъ щѣше да бѫде ученъ човѣкъ, като Кантъ, като Лайбницъ, или поне като нѣкой отъ сегашнитѣ учени естественици. Той познаваше естественитѣ науки, знаеше закона за странствуването на душитѣ, но запитваше Христа: „Може ли човѣкъ да се роди изново?“ Човѣкъ само единъ пѫть се ражда и умира. Презъ това време той расте и се развива. Когато нѣкой умре, хората казватъ: Всичко се свърши съ този човѣкъ! Да се говори, че съ смъртьта на човѣка всичко се свършва, това подразбира, че следъ като е училъ, напримѣръ, десеть години въ нѣкое училище, той свършва това училище. Дали се е училъ зле, или добре, той излиза отъ това училище. Разликата седи въ това, че ако е училъ добре, получава дипломъ; ако е училъ зле, никакъвъ дипломъ не получава. И двамата ще иматъ познания, но тѣхнитѣ познания ще се различаватъ. Въ това отношение, животътъ е училище. Хората могатъ да свършатъ това училище по два начина: първиятъ начинъ седи въ получаване на дипломъ и докторатъ. Той се отнася до добритѣ ученици. Вториятъ начинъ седи въ излизане отъ училището безъ дипломъ и докторатъ. Този начинъ се отнася до слабитѣ ученици. Като не учатъ, професоритѣ имъ казватъ: Достатъчно толкова. Сега можете вече да излѣзете въ свѣта, тамъ да учите. Значи, който е дошълъ на земята да живѣе, той трѣбва да знае условията на този животъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ да живѣя — нищо повече! — Право е това. Този е най-важниятъ въпросъ. Да живѣешъ, това значи да учишъ. Питамъ тогава: увѣренъ ли си, че ако следвашъ философия, напримѣръ, всичкитѣ ти работи ще вървятъ добре? Ако философията обърка ума ти, не ти даде потикъ да вървишъ напредъ, учи тогава естественитѣ науки. Ако естественитѣ науки не просвѣтятъ ума ти, изучавай правнитѣ науки и дипломация. Ако и тѣ не могатъ да ти помогнатъ при разрешаване въпроситѣ въ живота, стани земедѣлецъ. Ако и като земедѣлецъ не можешъ да успѣешъ, стани слуга. Ако и при това положение не научишъ нищо, влѣзъ въ нѣкоя болница, при най-виднитѣ лѣкари, и пожелай да те лѣкуватъ. За тази цѣль, обаче, трѣбва да приготвишъ пълна кесия съ злато. Така лѣкуватъ лѣкаритѣ, които сѫ завършили съ дипломъ и съ докторатъ. Могатъ да те лѣкуватъ и лѣкари безъ дипломъ и докторатъ, но главата ти ще види и ще пати.

 

„Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Много отъ съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на Никодима: търсятъ Истината вечерь, въ тъмнината. Щомъ се намѣрятъ въ голѣмо затруднение, тѣ започватъ да търсятъ смисъла на живота. Да се търси смисъла на живота, това е последната фаза, последното стѫпало. Първо човѣкъ трѣбва да мисли върху почвата на живота; после — върху формата на живота; следъ това — върху съдържанието на живота и най-после — върху смисъла на живота. Преди да дойдете до смисъла на живота, вие трѣбва да знаете формата и съдържанието на живота. Защо? Защото животътъ безъ форма и съдържание нѣма никакъвъ смисълъ. Сѫщото нѣщо ще забележите и при писането и говоренето. Когато нѣкой пише нѣщо, той първо трѣбва да познава елементитѣ, съ които ще си служи. Тѣзи елементи сѫ буквитѣ. Следъ това той трѣбва да знае, какъ да съпостави тия букви, да знае, какъ да ги нареди. Това зависи отъ любовьта, която сѫществува между буквитѣ. Той не може да ги нареди една следъ друга, по войнишки, а, б, в, г... — така и децата постѫпватъ. Съ а, б, в, нищо не става. Това не е наука. Който пише, той непременно трѣбва да познава законитѣ, по които буквитѣ се съчетаватъ. Основниятъ законъ, който ги съчетава, е законътъ на любовьта. Споредъ този законъ, тѣ се съединяватъ две по две. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, кои букви се съединяватъ помежду си и така да ги нарежда. Съгласнитѣ или мекитѣ букви, наречени още женски букви, показватъ, че жената има преобладаваще влияние въ писмената речь. Гласнитѣ букви пъкъ сѫ наречени мѫжки. Най-добро съчетание между буквитѣ е, когато съгласни се съединяватъ съ гласни. Това показва, че тѣ иматъ помежду си по-голѣма любовь, отколкото, когато се съединяватъ две съгласни, или две гласни. Когато между две букви има любовь, тѣ започватъ да си пишатъ писма, да се разговарятъ, а това създава условия за тѣхното растене и развиване. Като резултатъ на растенето е образуването на слоговетѣ, на думитѣ, на изреченията, а най-после и на цѣлата речь. Достатъчно е две думи да се наредятъ правилно, по единъ вѫтрешенъ законъ, за да образуватъ мисъль. Мнозина мислятъ, че за да говорятъ правилно, трѣбва да изучаватъ граматика. И граматиката е нужна, но сѫществува и природна, естествена граматика. Ако човѣкъ спазва законитѣ на тази граматика, мислитѣ му ще се нареждатъ правилно и хармонично. Въ това отношение, ще срещнете много учени хора въ свѣта, които не се рѫководятъ отъ правилата на обикновенитѣ граматики, но пишатъ и говорятъ правилно. Тѣ нареждатъ мислитѣ си споредъ законитѣ и правилата на природата, които сѫ неизмѣнни. Какво виждаме въ граматикитѣ на човѣшкитѣ езици? Тамъ постоянно ставатъ промѣни. Въ български езикъ, напримѣръ, често се смѣня правописътъ: днесъ една дума се пише съ ѣ, утре — съ е.

 

Сега, ние не се спираме върху формата на буквитѣ, но казваме, че буквитѣ, т. е. звуковетѣ представятъ скрити сили въ природата. Тъй щото, за насъ не е важна само външната форма на буквата, напримѣръ, буквата а, или друга нѣкоя буква, но имаме предъ видъ още и вѫтрешното усилие, което се прави, за да се произнесе дадена буква. Това вѫтрешно усилие пъкъ говори за съдържанието на буквата, което иска да се прояви навънъ. Това усилие крие въ себе си известно течение на сили. И ако въ даденъ случай не може да произнесе известна гласна или съгласна буква, човѣкъ ще си създаде нѣкакво нещастие. И ако не знае, какъ да съчетава буквитѣ въ думи и въ изречения, той пакъ ще си създаде нѣкакво нещастие. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ участъка и се изповѣда предъ властьта, че е открадналъ нѣкаква сума, ще го похвалятъ ли за тази му изповѣдь? Споредъ мене, изповѣдватъ се само гениалнитѣ, а не глупавитѣ хора. Нѣкой казва, че не обича да се изповѣдва. — Като дойде време за изповѣдь, и безъ да обича, ще се изповѣда. Тогава на сила ще го накаратъ да се изповѣда. Да се изповѣдва човѣкъ, това подразбира да съзнае той въ себе си, че не е постѫпилъ споредъ законитѣ на природата. Защо трѣбва да отива по участъцитѣ, да се изповѣдва, че обралъ нѣкого, когато може да срещне този човѣкъ и да му каже: Приятелю, азъ откраднахъ отъ тебе еди каква си сума. Съзнавамъ погрѣшката си и съмъ готовъ да върна паритѣ ти заедно съ лихвата. Следъ това ще имашъ ли нѣщо противъ мене? Нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога, а другъ казва, че вѣрва. Каква нужда има да се изповѣдвашъ предъ хората, че вѣрвашъ, или че не вѣрвашъ въ Бога? Да вѣрвамъ въ Бога, това значи да запаля свѣщьта си и да отида съ нея между хора, които се намиратъ въ голѣма опасность, да имъ помагамъ. Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще освѣтявамъ пѫтя имъ.

 

Често съвременнитѣ хора говорятъ за жертвата и казватъ: Човѣкъ трѣбва да се жертвува! Какво разбиратъ тѣ подъ думата жертва? Двама приятели вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть, но единиятъ отъ тѣхъ, по невнимание, пада въ кладенеца. Трѣбва ли и другиятъ да се пожертвува за него, като се хвърли въ кладенеца? Не, вториятъ трѣбва да каже на приятеля си: Слушай, азъ ще притърча до близкото село, да взема едно здраво вѫже да те извадя отъ кладенеца. Презъ това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, вижъ, дали нѣма нѣкакво богатство заровено въ него. Азъ скоро ще се върна. Питамъ: има ли смисълъ и вториятъ да се хвърли въ кладенеца? Какво ще се постигне съ тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли въ кладенеца, трѣбва да се чака дълго време, да мине нѣкой човѣкъ, да донесе вѫже и да извади и двамата. Нѣкой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствувашъ, не плачешъ съ мене заедно. Единиятъ страда отъ кракъ и плаче. Този плачъ има смисълъ за него, но какво ще се ползуватъ, ако и двамата започнатъ да плачатъ? Съ плача си вториятъ нѣма да помогне на болния кракъ на своя приятель. Плачътъ на втория е подобенъ на услугата, която единъ минувачъ предложилъ на единъ турски кафеджия, но нито той спечелилъ нѣщо, нито кафеджията.

 

Единъ турчинъ излѣзълъ предъ дюкяна си, който билъ близо до джамията, да чука кафе. Турцитѣ иматъ обичай да чукатъ кафето си съ дървенъ чукъ, въ голѣми, специални камъни; като вдигалъ и слагалъ чука, той се задъхвалъ и, при всѣко слагане на чука въ камъка, издавалъ нѣкакъвъ особенъ слогъ „ха.“ Въ това време покрай дюкяна миналъ единъ познатъ на турчина, спрѣлъ се предъ него и му казалъ: Слушай, приятелю, хайде да раздѣлимъ работата си. Ти вдигай и слагай чука, пъкъ азъ ще казвамъ „ха.“ Турчинътъ се съгласилъ: вдигалъ и слагалъ чука, а другиятъ казвалъ само „ха.“ Като правилъ кафета на клиентитѣ си, най-после съдружникътъ му казалъ: Сега ние трѣбва да раздѣлимъ печалбата си. Нали и азъ ти помагахъ? Турчинътъ отговорилъ: Слушай, азъ ще взимамъ паритѣ за кафетата, ще ги турямъ въ тенекиена кутия. Като падне парата въ кутията и чуешъ звука „дзънъ“, това ще бѫде твоята заплата. За твоето „ха“ достатъчно ти е това „дзънъ.“

 

Много отъ съвременнитѣ хора постѫпватъ, като този случаенъ минувачъ, искатъ лесно да прекаратъ живота си. Като кажатъ „ха,“ тѣ искатъ всичко да се нареди добре. Не, ще вдигате и слагате този чукъ по всички правила на изкуството и ще чукате кафето, както природата изисква. Ако не изпълните природнитѣ закони доброволно, животътъ на сила ще ви застави да ги изпълните.

 

„Той дойде средъ нощь при Исуса.“ Разговорътъ между Христа и Никодима е билъ единъ отъ краткитѣ разговори. Обаче, Никодимъ не е разбралъ думитѣ на Христа, понеже не е избралъ благоприятенъ моментъ за посещение. Той е отишълъ средъ нощь при Христа, Който му казалъ: „Ако не разбирате земнитѣ, материалнитѣ работи, какъ ще разберете духовнитѣ?“ Никодимъ вѫтрешно разбралъ Христа, но билъ заинтересуванъ отъ нѣщо лично, материално, та не искалъ да даде видъ, че го разбралъ. Преди години, единъ евангелски проповѣдникъ попадналъ въ едно общество на младежи, които разисквали върху въпроси отъ новитѣ течения. Проповѣдникътъ казалъ: Азъ не вѣрвамъ въ идеитѣ на новитѣ течения. Между младежитѣ имало единъ отъ неговитѣ слушатели. Като се разотишли всички, проповѣдникътъ се обърналъ къмъ своя познатъ и казалъ: Азъ вѣрвамъ въ новитѣ идеи, но не мога гласно да се изкажа предъ това общество, да не би моето началство да чуе отнѣкѫде и да ме уволни отъ служба. Следователно, когато човѣкъ не иска да изкаже своето вѫтрешно убеждение предъ хората, отъ страхъ да не изгуби положението си, или доброто мнение на обществото, той се отнася къмъ категорията на Никодимовцитѣ. Всѣки, който върви по пѫтя на Никодима, а сѫщевременно иска да разбере живота, той непременно ще фалира. Не е достатъчно само да кажете, че имате добри условия въ живота, но вие трѣбва да знаете, че въ свѣта сѫществува великъ законъ, който регулира всички нѣща. Не мислете, че великитѣ хора на земята сѫ велики и на небето. Колко отъ великитѣ писатели и поети на земята сѫ последни на небето! Много отъ нашитѣ велики поети не сѫ приети въ невидимия свѣтъ, даже и въ първи класъ на гимназията. На колцина видни философи на земята ще срещнете името записано между философитѣ въ невидимия свѣтъ? Тамъ никой не познава философията на тия учени хора отъ земята. Колко светии, признати отъ хората за такива, предъ лицето на Бога не минаватъ за никакви светии! Другояче гледа Богъ на работитѣ. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е благодетеленъ, защото пожертвувалъ 20 милиона лева за бедни. — Богъ гледа другояче на тази работа. Този човѣкъ одралъ кожитѣ на хиляди животни, събралъ на готово житото на десетки и стотици земедѣлци, ползува се отъ тѣхния трудъ, а следъ това ще прави добрини съ чужди пари. „Съ чужда пита поменъ не се прави.“

 

Ще приведа единъ примѣръ за подобни благодеяния, които правилъ единъ милионеръ американецъ. Единъ день този американецъ умрѣлъ и, като се видѣлъ въ онзи свѣтъ, първата му работа била да потърси рая. Посочили му рая, и той започналъ да търси вратата, която води въ райската градина. Намѣрилъ вратата и се запѫтилъ направо за тамъ. Предъ вратата на рая стоялъ свети Петъръ, който го спрѣлъ, като му казалъ: Не можешъ да влѣзешъ въ райската градина. — Какъ да не мога? Въ единъ американски градъ съградихъ една църква. — Записано ли е името ти за това благодеяние?— Записано е. — Щомъ е така, платено ти е вече. — Въ еди-кой си градъ построихъ голѣмо училище за сирачета. — Записано ли е името ти тамъ? — Записано е. — И за това ти е платено. Помисли си, направилъ ли си нѣкакво добро дѣло, за което никой да не знае, нито пъкъ името ти да е записано въ книгата на добродетелнитѣ хора на земята. Иначе, ще бѫдемъ заставени да те върнемъ въ ада. Той се почесълъ по врата, позамислилъ се и по едно време се сѣтилъ, че единъ день, като отивалъ за бърза работа въ града, срещнала го една бедна вдовица, спрѣла го и започнала да му разправя положението си, че имала нѣколко деца, слаби, гладни и боси, и нѣма кой да ѝ помогне. Понеже бързахъ за работата си, азъ се обърнахъ къмъ нея съ молба, да не ме спира въ пѫтя ми, но тя вървѣше следъ мене и настояваше да ѝ помогна, защото децата ѝ умирали отъ гладъ. Най-после, за да се освободя отъ нея, бръкнахъ въ джоба си, извадихъ единъ доларъ и ѝ го подхвърлихъ. Този е единствениятъ случай на малко благодеяние, за което никой вестникъ не е писалъ. — Тази работа е малко по-особена, не зная, какъ да я реша, затова ще отидемъ и двамата при Господа, да видимъ, какво Той ще каже. Само Богъ може да разреши правилно този случай. Свети Петъръ разказалъ всичко това на Господа, Който му отговорилъ: Дайте два долара на този човѣкъ и го пуснете да си върви. Той още не е готовъ за рая.

 

Казвамъ: условията, при които живѣете днесъ, представятъ нѣщо велико за васъ. И ако не схванете тѣзи условия този моментъ на живота и не ги използувате разумно, много нѣщо ще изгубите. На всѣка стѫпка въ живота си, вие ще срещнете философи, учени, религиозни, които залъгватъ хората, както лѣкарьтъ залъгва болния. Лѣкарьтъ дойде до леглото на болния, прегледа го, предпише лѣкарства и си излѣзе. Близкитѣ на болния задържатъ лѣкаря и го питатъ за положението му. Той казва, че болниятъ ще оздравѣе, благополучно ще мине кризата. Но като излѣзе вънъ, лѣкарьтъ си казва: А оздравѣе, я не. Викатъ втори, трети лѣкарь — всички казватъ едно и сѫщо нѣщо, но положението на болния не се подобрява. Какво трѣбва да се прави? Лѣкарьтъ трѣбва да каже на болния истината. Той трѣбва да му каже: Слушай, приятелю, ако въ продължение на 24 часа не изправишъ своитѣ мисли и чувства, ти непременно ще заминешъ за онзи свѣтъ. Само Истината ще освободи човѣка отъ ограничителнитѣ условия въ живота. Какво по-голѣмо ограничение отъ смъртьта?

 

Ще приведа единъ примѣръ, да видите, какъ действува истината върху човѣка. Една богата американка заболѣла сериозно, и всички лѣкари се произнесли, че болестьта ѝ е неизцѣрима. Нѣкои отъ лѣкаритѣ. които я лѣкували, били по-смѣли и направо ѝ казали да се готви за другия свѣтъ. Тя извикала мѫжа си да се прости съ него и почнала да плаче, да го милва, да го цѣлува. Най-после се обърнала къмъ него съ думитѣ: Слушай, какво ще ти кажа. Досега съмъ те обичала много, живѣла съмъ добре съ тебе и сега искамъ само едно обещание. Готовъ ли си да ми дадешъ това обещание? Мѫжътъ отговорилъ: Докато не чуя, какво искашъ отъ мене, нищо не мога да ти обещая. Ако е нѣщо, което влиза въ крѫга на моитѣ възможности, обещавамъ ти, че ще го изпълня; ако не е въ крѫга на възможноститѣ ми, никакво обещание не мога да ти дамъ. — Слушай тогава, какво обещание искамъ отъ тебе: дай ми честната си дума, че следъ смъртьта ми ти нѣма да се оженишъ за друга. — Вижъ, такова обещание не мога да ти дамъ. Ти знаешъ, че азъ обичамъ истината и затова казвамъ: Следъ твоята смърть азъ ще се оженя. Болната била много ревнива. Като чула думитѣ на мѫжа си, събрала последнитѣ си сили, скочила отъ леглото си и казала: Тъй ли? Да знаешъ тогава, че азъ нѣма да умра! Въ този моментъ въ организъма ѝ станала нѣкаква вѫтрешна реакция, единъ подемъ на силитѣ, и въ продължение на 24 ч. тя се почувствувала по-добре. Следъ една седмица била напълно здрава и се движила изъ стаитѣ, изпълнявала задълженията си. Идея имала тази жена! Тя не позволявала друга жена да влѣзе въ нейния домъ, макаръ и следъ смъртьта ѝ. Понѣкога една негативна мисъль може да спаси човѣка.

 

Съвременнитѣ хора казватъ, че истината не трѣбва да се говори. Има една истина, която не трѣбва да се говори, но тя не е Божествената Истина. Божествената Истина спасява, освобождава човѣка. Тя носи свѣтлина за човѣшката душа. Следователно, отъ тази истина човѣкъ не трѣбва да се плаши. Божествената Истина оживява, възкръсява човѣка. Тя е нѣщо велико, следователно, и непостижимо. Въ живота си, човѣкъ трѣбва да се домогне до онзи методъ, който ще го доведе до тази велика Истина. Само онзи може да дойде до тази Истина, въ душата на когото цари Любовьта. Любовьта е огнената колесница, съ която може да се достигне свѣта на великата Истина. Значи, безъ Любовьта и безъ Мѫдростьта не можете да приближите до царството на Истината. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере отношенията между всички живи сѫщества.

 

„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.“ И азъ подържамъ мисъльта, че човѣкъ може да се роди изново. Това зависи отъ неговитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, която се ражда въ ума на човѣка, може да бѫде положителна или отрицателна, вследствие на което води следъ себе си известно течение на сили, положително или отрицателно. Ако е отрицателно, то може да бѫде толкова гѫсто, толкова отровно, че да поквари кръвьта на цѣлия организъмъ. Нѣма да минатъ петь-шесть месеца, и тази мисъль ще укаже своето вредно влияние върху организъма. Ако мисъльта е положителна, по сѫщия начинъ тя ще укаже благотворно влияние върху организъма. Всѣка свѣтла, положителна мисъль може да се отрази благотворно даже и върху туберкулозенъ човѣкъ, Тя е въ сила да го спаси. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази отъ отрицателнитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да се пази и отъ религиознитѣ вѣрвания. Защо? Защото религиознитѣ вѣрвания сѫ подобни на стари, скъсани дрехи, които непременно трѣбва да се смѣнятъ съ нови.

 

Сега, азъ говоря за истини, които могатъ да се приложатъ. Запримѣръ, говоря за любовьта, за доброто, за братството. При какви случаи двама души могатъ да бѫдатъ братя? За да се нарекатъ двама души братя, първото условие е да иматъ една и сѫща кръвь. Второто условие е да бѫдатъ родени отъ единъ баща. Значи, тѣ могатъ да бѫдатъ родени отъ една или отъ две майки, но непременно отъ единъ баща. Тъй щото, най-важното условие, което опредѣля братството между двама души, е кръвьта да бѫде еднаква и чиста. Щомъ кръвьта на двама души е еднакво чиста, това показва, че тя е произлѣзла отъ единъ изворъ; това условие вече опредѣля братството между тия двама души. Ако кръвьта имъ не е еднакво чиста, това показва, че е произлѣзла отъ два различни извора, вследствие на което тия двама души не могатъ да се разбиратъ помежду си като братя. Нечистата кръвь носи нечисти мисли. Разгледайте кръвьта на нѣкой престѫпникъ, да видите, колко отрови се съдържатъ въ нея. Лицето му е деформирано, представя неправилна геометрическа фигура. Обикновено лицата на престѫпницитѣ сѫ широки. Лицето не трѣбва да бѫде нито много широко, нито много тѣсно. Що се отнася до лицето, природата е опредѣлила една нормална мѣрка, която всички трѣбва да иматъ предъ видъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за очитѣ, и за носа на човѣка. Дали очитѣ на човѣка сѫ по-далечъ или по-близо до носа, това показва животъ, поставенъ по два различни начина. Широко отворенитѣ очи на нѣкой човѣкъ показватъ, че той се е родилъ презъ нощьта, вследствие на което възприема много впечатления. Затова, именно, умътъ на този човѣкъ се разсѣйва. Той е заетъ съ много нѣща, съ много мисли. Въпрѣки това, обаче, всички тия мисли, всички тия идеи не могатъ да се реализиратъ.

 

Христосъ каза на Никодима: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влезе въ Царството Божие.“ Новораждането подразбира второ раждане, т. е. раждане по духъ. Когато се роди по първия начинъ, т. е. по плъть, човѣкъ не познава майка си и баща си и ги търси; когато изново се роди, по духъ, той познава вече своята майка и своя баща и по име ги зове. При първото раждане и майката, и бащата, и сестритѣ, и братята умиратъ. При новораждането никой не умира. Тамъ и майката, и бащата, и сестритѣ, и братята на човѣка вѣчно живѣятъ. Това се разбира отъ стиха, който Христосъ е казалъ: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е.“

 

„Никодимъ дойде презъ нощь при Исуса.“ Питамъ: Кога трѣбва да отива човѣкъ при Христа? Много християни отиватъ вечерь при Христа. Казвамъ: по този начинъ Истината не може да се намѣри. Като наблюдавамъ небето вечерь, не виждамъ никакъвъ тренъ за пѫтуване, не се продаватъ никакви билети, нѣма отворени дюкяни. Изобщо, навсѣкѫде ще намѣрите затворени врати. Който попадне по това време тамъ, той ще се намѣри въ чудо, нѣма да знае, какво да прави, де да отиде. Обаче, ако денемъ влѣзе въ небето, и то не въ празникъ, а дѣлникъ той ще разбере и научи много нѣща. Казвате: Дотукъ всичко бѣше добро, но защо трѣбва да се говори за онзи свѣтъ? Вие не знаете, че онзи свѣтъ е пакъ около васъ, и затова се плашите. Когато съзнанията на поети, художници, музиканти, учени, писатели се съединятъ въ едно и влияятъ върху съзнанието на хората, не е ли това пакъ онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ представя красивия, великия свѣтъ около насъ. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на формитѣ, а духовниятъ — свѣтъ на съдържанието. Кое е по-важно: формата, или съдържанието? Съдържанието е по-важно, но де ще се постави това съдържание, ако нѣма форма? Значи, за физическия свѣтъ формата е толкова необходима, колкото е необходимо съдържанието за духовния свѣтъ. Не е лошо, че формитѣ сѫществуватъ, но всѣка форма трѣбва да бѫде толкова голѣма, колкото е нужно, ни по-голѣма, ни по-малка отъ опредѣлената ѝ мѣрка за даденъ случай. Запримѣръ, тѣлото на човѣка не трѣбва да расте много, защото ще погълне силитѣ на ума. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, силенъ, но тѣлото му по никой начинъ не трѣбва да поглъща енергиитѣ на ума. Такъвъ човѣкъ прекарва повече растителенъ, отколкото умственъ животъ. Какво печели този човѣкъ? Той ще се мѫчи повече. Като дойде смъртьта при него, той ще се превива, ще охка, ще плаче, не може да предаде душата си на Бога. И той ще се измѫчи, и близкитѣ наоколо му ще се измѫчатъ, и смъртьта ще се измѫчи съ него. Обаче, когато смъртьта дойде при нѣкой слабъ човѣкъ, ще го мушне съ ножа си на две-три мѣста и ще го отнесе съ себе си. Човѣкъ съ голѣмо тѣло е голѣмъ сомъ; човѣкъ съ малко тѣло е малка рибка. Обаче, и голѣмиятъ сомъ, и малката рибка излизатъ отъ житейското море и отиватъ въ другъ, непознатъ за тѣхъ свѣтъ. Сѫществата, които сѫ надъ насъ, си служатъ съ вѫдици и ни вадятъ отъ морето на физическия свѣтъ по сѫщия начинъ, както ние ловимъ рибитѣ. Понѣкога е опасно човѣкъ да се разхожда покрай брѣговетѣ на духовното море, да не го уловятъ преждевременно и да не може да се върне на земята. Като ходѣше край морето, апостолъ Петъръ хвърли нѣколко пѫти мрежата въ водата, но не можа да улови нито една риба. Христосъ му каза: „Хвърли още веднъжъ мрежата си!“ Той хвърли мрежата въ водата и улови много риби. Питате: Защо трѣбва да се ловятъ рибитѣ? Трѣбва ли хората да ги ядатъ? Мнозина казватъ, че рибитѣ, които Петъръ уловилъ, били опредѣлени да станатъ въ бѫдеще хора. Ако това е вѣрно, не струва ли днесъ една риба да се пожертвува, за да стане нѣкога човѣкъ? Истината се заключава въ това, че и като хора, и като риби, всички сѫ осѫдени на изяждане. Обаче, има начинъ, по който човѣкъ може да се освободи, да не бѫде изяденъ. Тогава се явява въпроса за месоядството: трѣбва ли човѣкъ да се храни съ месо, или не трѣбва? Въпросътъ за месоядството не е само за земята. Този въпросъ сѫществува и въ духовния свѣтъ, дето има напреднали сѫщества, ангели, които нѣкога сѫ паднали, и днесъ, като месоядци, изсмукватъ соковетѣ на хората. Когато нѣкой отъ тия ангели хване детето ви, той ще изсмуче кръвьта му и ще си замине. Казвате: Защо Богъ позволява на тия сѫщества да уморяватъ хората? Ако е позволено на комаря да забива хобота си въ тѣлата на хората и да смуче кръвьта имъ, защо да не е позволено сѫщото и на падналитѣ ангели? Днесъ единъ ангелъ ще смуче отъ кръвьта ви, но утре, когато сте на смъртно легло и се обърнете къмъ Бога, ще дойде другъ ангелъ, който ще ви даде отъ своя чистъ и свѣтълъ животъ, и нѣма да забележите, какъ ще преминете кризата и ще влезете отъ смърть въ животъ.

 

Днесъ всѣки човѣкъ живѣе на земята, но животътъ му още не е правиленъ. Защо? Защото не е далъ мѣсто на любовьта въ живота си. Запримѣръ, нѣкой е вегетарианецъ, но сѫщевременно дава пари съ лихви. Наистина, той не трови кръвьта си, както месоядецътъ, но затова пъкъ трови душата си. Истинскиятъ вегетарианецъ трѣбва да се храни, освенъ съ чиста храна, още и съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Едно трѣбва да знае месоядецътъ: каквото и да напише, като поетъ или писатель, или каквото предприеме, като общественикъ или държавникъ, всичко ще бѫде нѣщо обикновено. Той не може да даде на свѣта нѣщо гениално, нѣщо безсмъртно. Всички велики хора, имената на които сѫ написани на небето, сѫ се хранили само съ плодове. Въ нектара на плодоветѣ се крие великото, красивото и възвишеното. Като говоря за плодната храна, азъ нѣмамъ предъ видъ начина по който съвременнитѣ хора се хранятъ. Да опечете една ябълка, това още не е плодна храна. Начинътъ, по който я печете, не е толкова препорѫчителенъ, защото хранителнитѣ ѝ сокове излетяватъ. Преди всичко, вие не знаете, какъ сѫ живѣли, какъ сѫ се хранили великитѣ хора. За Канта, напримѣръ, се казва, че въ действията, въ проявитѣ си той е билъ точенъ, като часовникъ: всѣки день излизалъ и се връщалъ по едно и сѫщо време. Обаче, какъ се е хранилъ, не се знае. Едно е вѣрно; всички поети, писатели, учени, които сѫ създали нѣщо велико, сѫ били хора на Божествената Любовь. Физическа храна тѣ сѫ възприемали малко, понеже сѫ владали единъ особенъ законъ, споредъ който сѫ приемали храна, чрезъ поритѣ си, направо отъ въздуха. Като не владѣятъ този законъ, да се хранятъ чрезъ поритѣ си, съвременнитѣ хора употрѣбяватъ много храна, вследствие на което и много се трудятъ и работятъ. Много отъ страданията и мѫчнотиитѣ на хората днесъ се дължатъ все на липса на ядене. Всички работятъ, трудятъ се и се мѫчатъ все за яденето. Ето защо, ония хора, които искатъ да напредватъ и да се развиватъ правилно, трѣбва сериозно да се заематъ съ изучаване на разумния животъ.

 

Съвременната наука върви по единъ правиленъ пѫть, но много бавно. Двама учени американци се заели да претеглятъ земята, защото, споредъ тѣхъ, въ първоначалното число, което било дадено за земята, имало малка погрѣшка. Споредъ изчисленията на ученитѣ, земята тежи шесть хиляди трилиона тона, или шесть квадралиона килограма. Представете си, че земята трѣбва да се пренесе отъ едно мѣсто на друго. За колко време ще се пренесе? Отъ изчисленията, които сѫ направени, намѣрено е, че тя може да се пренесе следъ четири хиляди милиони години. При това, ако за пренасянето на материалитѣ, отъ които е направена земята, се впрегнатъ всички тренове по свѣта, и всѣки тренъ да е съставенъ отъ сто вагона, които да работятъ непрекѫснато цѣли сто години, едва ли щѣше да се пренесе земята отъ едно мѣсто на друго. Това показва, че земята е тежка, голѣма, не се подава на мѣстене. Оттукъ може да се види, какви сѫ били тия сѫщества, които сѫ взели участие при създаването на земята. Тѣ имали умъ, имали мисъль, имали воля и мощенъ духъ. Тия разумни, гениални сѫщества работѣли подъ рѫководството на Бога. Ние наричаме тия сѫщества ангели, арахангели, и всички заедно съставятъ козмичния човѣкъ. Тъй щото, когато човѣкъ се рѫководи отъ нѣкаква амбиция въ живота, нека тази амбиция не се отнася до постигането на нѣкой министерски постъ, но да дойде човѣкъ до положение да взима участие въ създаване на вселената. Въ това само ще се види великата слава Божия. Какво по-красиво желание отъ това, да види човѣкъ славата Божия! А тъй, да се стреми човѣкъ да стане пръвъ министъръ въ своята държава, и нѣколко години следъ това да бѫде оплютъ и подигранъ, то е равносилно на игра съ кукли. Какъвъ смисълъ има това желание? И следъ всичко това казватъ, че религиознитѣ хора не били умни. Колкото сѫ умни свѣтскитѣ хора, толкова сѫ умни и религиознитѣ. Разликата между еднитѣ и другитѣ седи въ това, че религиознитѣ хора искатъ да спасятъ душитѣ си, а свѣтскитѣ — искатъ да спасятъ тѣлата си. Душата нѣма нужда отъ спасение, тя е безсмъртна. Ако се оставите на душата си свободно, тя ще ви рѫководи. Що се отнася до тѣлото, то е направено отъ такъвъ материалъ, който, въ края на краищата, ще се разруши. Следователно, не мислете, че можете да задържите тѣлото си на земята повече, отколкото има възможность да издържа. Вие ще живѣете въ тѣлото си като въ курортна кѫща, за четири-петь месеца само. Щомъ дойде зимата, ще напуснете тази кѫща и ще отидете да живѣете на друго мѣсто. Значи, смъртьта не е нищо друго, освенъ зимата въ живота.

 

Когато Никодимъ запита Христа за смисъла на живота, Той му отговори: „Докато не се роди изново, човѣкъ не може да разбере смисъла на живота.“ Следователно, докато не се роди изново, човѣкъ не може да разбере великия идеалъ, който трѣбва да следва въ живота. Мнозина си поставятъ за идеалъ въ живота желанието да влѣзатъ въ рая и да слушатъ тамъ пѣсеньта и музиката на ангелитѣ. И това е хубаво, но не е високъ идеалъ. То е все едно да слушате нѣкой великъ музикантъ, на когото липсва нѣщо. Казватъ за нѣкой музикантъ, че ималъ техника и добро изпълнение, но дълбочина нѣмалъ. Така е, на земята моретата сѫ плитки, нѣматъ голѣма дълбочина. За да бѫде нѣкой истински музикантъ, отъ него се изискватъ особени органи, особени инструменти; душа се изисква отъ музиканта, за да разбира и чувствува музиката въ нейната пълнота. Докато музикантътъ свири за хората, той още не е истински музикантъ. Истински музикантъ е онзи, който свири идейно, за Божественото въ себе си. Който не е музикантъ, той не може да влѣзе въ небето. Щомъ отидете въ рая, тамъ непременно ще ви накаратъ да изпѣете нѣкаква пѣсень. Ако не можете да я изпѣете, както трѣбва, нѣма да ви приематъ. Като българи, ще ви накаратъ да изпѣете, „цвѣте мило, цвѣте красно,“ или нѣкаква народна пѣсень. Ако искате да бѫдете приети въ рая, вие трѣбва да бѫдете готови, да изпѣете нѣкаква идейна пѣсень, и то добре, по всички правила на музиката. Българскитѣ народни пѣсни криятъ известна идея въ себе си. Дали разбирате това, или не, то е другъ въпросъ. Запримѣръ, каква е идеята въ пѣсеньта „Стоянъ, мама си, думаше?“ Когато синътъ се разговаря съ майка си, това показва, че той иска да сподѣли нѣщо съ нея. Синътъ се е влюбилъ въ нѣкоя мома и я описва на майка си, като я пита, харесва ли я за снаха. Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне, понеже вечерь си харесалъ момата, не е, синко, булка за тебе. Ти трѣбва денемъ да видишъ своята избранница, да видишъ, какъ вода носи, какъ хлѣбъ мѣси, какъ лозе копае и какъ се съ майка и съ татка обхожда. Твоята избранница, синко, отъ родъ знатенъ и богатъ трѣбва да бѫде.“ Такъвъ е билъ разговорътъ между майката и сина. Следователно, първоначално народнитѣ пѣсни сѫ били идейни, одухотворени, но следъ като сѫ слѣзли на физическия свѣтъ, тѣ сѫ изгубили своята духовность. Първоначално хората сѫ живѣли въ пъленъ миръ и съгласие помежду си, но станала е нѣкаква голѣма катастрофа между тѣхъ, вследствие на което тѣ сѫ се отклонили отъ истинския животъ. И днесъ навсѣкѫде, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества, виждаме само войни и изтребления.

 

Питамъ: какъ ще се разреши тази война? Тъй както военнитѣ разрешаватъ този въпросъ, тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Тъй както духовенството изпълнява своята служба, и то се е отклонило отъ правия пѫть. Тъй както ученитѣ разбиратъ науката и ѝ служатъ, и тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Тъй както поетитѣ пишатъ, и тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Днесъ всички хора сѫ се отклонили отъ правия пѫть, Защо? Защото осьта на нашата земя се е отклонила на 23°. Не е малко това отклонение! При това отклонение на земната ось е станало голѣмо бълникане, голѣмо раздвижване. И всѣки, който се е отклонилъ на 23° отъ правия пѫть на своя животъ, изпитва сѫщо такова бълникане въ себе си. Числото 23 е число на размирие. Числото две и три, взети по отдѣлно, сѫ добри числа, но едно до друго, като число 23, това е число на бълникане, на раздвижване, на размирие.

 

И тъй, не е въпросътъ, какъ започваме нѣщата, но какъвъ е тѣхниятъ краенъ резултатъ. Значи, важенъ е резултатътъ, който ще стабилизира положението на нашето тѣло, на нашитѣ кръвоносна и нервна системи. Всичко това дава условия за засилване на нашия умъ, за облагородяване на нашето сърце, за развиване на нашата душа и за укрепване на нашия духъ. Всѣки трѣбва да носи тази идея въ себе си! За да реализира тази идея, човѣкъ се нуждае отъ знания. Въ това отношение, хората могатъ взаимно да си помагатъ. За тази цель съвременната наука трѣбва да се постави на друга база: тя не трѣбва да се занимава съ недѫзитѣ, съ отрицателнитѣ страни на живота и на хората, но като имъ посочва отклоненията отъ правия пѫть, да ги напѫти къмъ онѣзи сили, закони и принципи, чрезъ които тѣ могатъ да се изправятъ и да се върнатъ къмъ първоначалния си животъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се е родилъ тамъ, дето не е трѣбвало, или се е родилъ 23 деня по-рано, или по-късно. Такова раждане не може да изведе човѣка на добъръ край. Той е трѣбвало да се роди точно въ момента, който природата му е опредѣлила. При това положение, той трѣбва да намѣри въ науката такъвъ методъ, който да му покаже, какъ да изправи това нарушение на законитѣ. Не изправи ли това нарушение, той е осѫденъ на смърть. Сѫщиятъ законъ се отнася и до идеитѣ. Ако нѣкоя идея се роди 23 деня по-рано, или по-късно отъ опредѣленото за нея време, тя ще донесе нещастие за човѣка; обаче, ако една идея се роди точно на време, тя ще внесе въ ума и въ съзнанието на човѣка нова свѣтлина, отъ която той ще разбере, че се е родилъ изново, т. е. точно на опредѣленото за него време. Това подразбира силенъ човѣкъ, съ характеръ, подобенъ на Христовия. Той ще носи кръста си само до едно мѣсто, после ще го захвърли и ще каже: Не искамъ повече да нося този кръстъ!

 

Сега, като говоря за страданията, не мислете, че съмъ за тѣхъ. Азъ подържамъ страданията дотолкова, доколкото човѣкъ може да прояви чрезъ тѣхъ своето геройство. На кого даватъ страдания? На кого даватъ кръстъ? — На героя. На малодушния не даватъ никакви страдания, него оставятъ спокоенъ, докато се засили. Щомъ се засили, и той минава презъ страданията. Когато Христосъ дигна кръста си, 500 милиона хора Го последваха. Голѣмо влияние е упражнилъ Христосъ върху човѣчеството! Питамъ: колко души днесъ могатъ да носятъ този кръстъ? Лесно се носятъ кръстове по вратоветѣ, но мѫчно се носи кръста на страданието. Това не е за обида, но човѣкъ трѣбва да разбере вѫтрешния смисълъ на кръста, както и вѫтрешния смисълъ на страданието. Христосъ казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи Вѣчния Животъ.“ Азъ взимамъ кръста като символъ, като буква отъ азбуката на великия животъ. Всѣки трѣбва да знае, де е този кръстъ въ неговия животъ и какъ да го носи. Една баба казала на единъ младъ човѣкъ: Синко, ако искашъ, нека ти бая, като те срещне мечка, да не се плашишъ. Ще ти кажа, какъ да направишъ кръстъ срещу нея, да не те напада. Младиятъ човѣкъ казалъ: Бабо по-добре ми бай, да ме не срѣща мечка, а не да ме не напада. Азъ не съмъ герой, да устоя на такава срѣща. Не искамъ нито кръстъ да правя, нито мечка да ме срѣща. Какво показва това? Това показва, че вие искате да бѫдете здрави, силни богати, щастливи, и всичко това да постигнете по лесенъ начинъ, безъ мѫчнотии и страдания. Това е незаконно желание. Само законнитѣ желания могатъ да се постигнатъ. Ако законнитѣ желания не се постигнатъ, животътъ на човѣка е изгубенъ.

 

Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ „Ако се не родите изново,“ подразбира „ако се не родите отъ Духъ и вода.“ Никодимъ не разбра Христовитѣ думи, защото си служи съ отрицателния, а не съ положителния методъ. Отъ друга страна, той отиде при Христа вечерь, а не презъ деня. Следователно, при събирането и изваждането, две отрицателни величини не даватъ една положителна. Или, два отрицателни метода не даватъ единъ положителенъ. И да измѣните знака въ положителенъ, методътъ не е положителенъ.

 

Казвамъ: вѣрванията на съвременнитѣ религиозни и свѣтски хора трѣбва да се измѣнятъ. Вѣрата на хората въ науката сѫщо трѣбва да се измѣни. Азъ нѣмамъ нищо противъ религията, нито противъ науката, по тѣ не сѫ въ сила да помогнатъ на хората. Защо? Защото единъ день, когато отидете при Бога, въ невидимия свѣтъ, вие ще бѫдете съвсемъ сами. Всички ония хора, въ които сте вѣрвали до това време, нѣма да дойдатъ съ васъ. Всички теории, въ които сте вѣрвали, ще останатъ на земята. Какво ще правите тогава? Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Който се отрече отъ мене, и азъ ще се отрека отъ него. Който ме последва, азъ ще бѫда съ него до скончанието на вѣка.“ Ето защо, следвайте Христа за да не бѫдете сами нито въ този, нито въ онзи свѣтъ. И следъ всичко това, хората ще говорятъ за гонение на сектантитѣ. Гонение ли? Дайте свѣтлина на хората, и тази свѣтлина сама ще прогони това, отъ което се плашите. Трѣбва ли да се плашите отъ вълка? Трѣбва ли да го стреляте? Щомъ видите вълка, свѣтнете му, и той ще избѣга. Вълкътъ бѣга отъ свѣтлината. Нищо друго не е въ състояние да го прогони. Нѣмате ли свѣтлина, плашите ли се отъ него, той ще ви нападне. Каквото човѣкъ мисли, това става: той мисли, че вълкъ ще го изяде, и наистина вълкъ го изяжда; той мисли, че сиромахъ ще стане, и става сиромахъ; той мисли, че ще се разболѣе, и се разболява; той мисли, че не може да свърши училище, и не свършва. Обаче, ако разумно вѣрва, Богъ ще благослови всичко, въ което вѣрва, и то ще стане. Всички живи сѫщества иматъ свой идеалъ, който тѣ преследватъ. Ако вѣрватъ въ своя идеалъ, тѣ ще го постигнатъ. Ако Богъ украсява дърветата, които сѫ временни, съ красиви цвѣтове и плодове, колко повече би украсилъ и благословилъ хубавото, благородното и възвишеното въ човѣка!

 

Като говоря по този начинъ, азъ искамъ само да ви освѣтля, безъ да очаквамъ нѣщо отъ васъ. Казвамъ ви, че въ пѫтьтъ, по който вървите, ще ви натъкна на известни мѫчнотии, на хора, съ които ще изживѣете редъ неприятности и т. н. Вие трѣбва да знаете всичко това, за да избегнете ония нѣща, които ще ви спънатъ въ живота. Ако срещнете единъ хиромантикъ, или физиогномистъ, той ще ви каже всичко, каквото ще ви се случи въ живота, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ нѣща. Трѣбва ли да съжалявате за това? По линиитѣ на рѫцетѣ и по чъртитѣ на лицето, тѣ ще ви кажатъ, че еди-кой си день, часъ и минута, като минавате покрай нѣкое здание, ще падне нѣкоя греда отъ него и ще ви нарани силно. Или, еди-коя си година, като пѫтувате съ тренъ, ще стане дерайлиране на трена, и ако вие не слѣзете на нѣкоя по-предна гара, ще пострадате. Лошо ли е да знаете всичко това предварително? Ако сте разумни и държите връзка съ Бога, всичко това може да се избегне.

 

Ще приведа единъ примѣръ на такова предсказване. Преди години, въ околностьта на Бургазъ, въ водитѣ на Черно море потъна единъ параходъ. Сѫщиятъ день единъ каракачанинъ, придружаванъ отъ кучето си, отивалъ на пристанището да си купи билетъ за пѫтуване съ този параходъ. Обаче, кучето му го хванало за дрехата и започнало усилено да го тегли. Той погледналъ къмъ кучето си, позамислилъ се, но направилъ нѣколко крачки къмъ гишето и си купилъ билетъ. Кучето пакъ започнало да го тегли за дрехата. Най-после той си казалъ: Ще послушамъ кучето, може би чрезъ него ме предупреждаватъ. Възможно е да ми се случи нѣкакво нещастие. Той отложилъ пѫтуването си за другъ день. И наистина, сѫщиятъ този параходъ потъна. Каракачанинътъ и кучето му избегнаха катастрофата, която сполетѣ парахода и неговия екипажъ. Въ дадения случай кучето бѣше астрологъ. То казваше на господаря си: Господарю, послушай ме, азъ съмъ ясновидецъ. Виждамъ, че този параходъ ще потъне. Ако влѣземъ въ него, и ти, и азъ ще потънемъ. Вѣрвай въ моята астрология! Не се срамувай отъ формата ми! Каракачанинътъ послуша кучето си, но после постоянно казваше: Моето куче спаси живота ми.

 

Казвамъ: ние трѣбва да слушаме всѣки, който може да ни спаси, независимо това, дали той ще бѫде човѣкъ, или нѣкое животно. И като ни спаси, ние трѣбва да му благодаримъ, че ималъ добро желание да ни помогне. Сега и азъ казвамъ: не се качвайте на този параходъ, защото ще потъне, а заедно съ него и вие ще потънете. Не се качвайте на този параходъ, защото той ще потъне толкова навѫтре и далечъ отъ брѣга, че никой не ще може да ви помогне. Отложете пѫтуването си за другъ день, за следния параходъ, който се нарича параходъ на Божията Любовь. Капитанътъ на този параходъ се нарича капитанъ на Божията Мѫдрость. Качете се на този параходъ, ако искате да преминете океана и да отидете въ своето отечество. Съ този параходъ косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. Мислете върху тѣзи въпроси, за да си изясните всичко онова, което става въ живота. При най-малкото свободно време, мислете върху Божията Любовь, върху Божията Мѫдрость и върху Божията Истина. Мислете върху отношенията, които сѫществуватъ между всички живи сѫщества. Всѣки трѣбва да знае, че Богъ го е пратилъ на земята, и затова всѣки день трѣбва да прави по едно малко добро, отъ никого невидено и незабелязано. Всички добрини, които не се виждатъ, се отбелязватъ въ невидимия свѣтъ. Тѣ се отбелязватъ не само въ невидимия свѣтъ, но и върху човѣшкото лице, както и на очитѣ, и на устата на човѣка. Не мислете, че това добро не се вижда и не се отпечатва. Всичко е отбелязано на човѣка: на главата, на лицето, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото му тѣло, както и въ движенията му. Това е наука, която трѣбва да се изучава.

 

Казвамъ: който иска да изучава живота, той трѣбва първо да изучава себе си, а едновременно съ това и хората, тѣхнитѣ движения, тѣхнитѣ прояви. Има учени, които изучаватъ хората по лицето, по рѫцетѣ, по краката, по движенията имъ. Запримѣръ, апашитѣ, разбойницитѣ се познаватъ по това, какъ се обличатъ и събличатъ, какъ турятъ и свалятъ шапката си, какъ обуватъ и събуватъ обущата си и т. н. По тѣзи нѣща вие ще различите апаша отъ благодетелния човѣкъ. Учени хора сѫ посветили десетки години отъ живота си, за да изучаватъ хората по тѣхнитѣ външни движения и сѫ се добрали до ценни данни изъ тази область. Въ това отношение, съвременнитѣ хора иматъ по-голѣма свѣтлина отъ тази на миналитѣ поколѣния. Бѫдещитѣ хора пъкъ ще разполагатъ съ още по-голѣма свѣтлина отъ сегашнитѣ, докато дойде день, въ който нѣма да има скрито-покрито. Хората на бѫдещето нѣма да вършатъ престѫпления. Защо? Преди да извършатъ престѫплението, ще дойдатъ при тѣхъ добри хора, които ще виждатъ мисъльта имъ, и ще кажатъ: Това, което сте намислили да правите, не е добро. Трѣбва да се откажете отъ мисъльта, която храните, защото ще носите нейнитѣ тежки последствия. Следователно, за всѣко зло дѣло човѣкъ ще бѫде предупреденъ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какво трѣбва да направи и кога трѣбва да го направи. Напримѣръ, когато нѣкоя мома стане за женене, започватъ да се явяватъ кандидати за нея. Дойде единъ момъкъ, работата не става; дойде втори, трети, пети — пакъ не се нарежда работата. Изредятъ се десетина момци, докато най-после момата се съгласи да се ожени за единъ отъ тѣхъ. Родителитѣ ѝ се чудятъ, какво става, че не се нарежда работата, Казвамъ: не е дошълъ още онзи момъкъ, който е опредѣленъ за момата. Той нѣколко пѫти е миналъ покрай нея, но тя не е обърнала внимание на него, защото е чакала другъ нѣкой. Тъй щото, който иска да се жени, той ще чака деня и часа, да дойде онзи, който му е опредѣленъ. Който иска да вземе министерски постъ, той ще чака деня и часа, който му е опредѣленъ за това. Доколкото зная, нито единъ отъ българскитѣ министри не е дошълъ на своя опредѣленъ день и часъ. Всѣки министъръ е заелъ поста си 23 деня по-рано, или по-късно. Като се проследи живота на България, въ политическо отношение, виждаме, че тукъ, както въ никоя друга държава, сѫ избити много отъ нейнитѣ държавници. Сѫщо така, нито единъ свещеникъ, нито единъ учитель не е дошълъ на своя опредѣленъ день и часъ. И следъ всичко това ще христианизиратъ младежьта. Не, не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да се работи върху младото поколѣние. Съ това азъ не нападамъ религията. Преди всичко, религията не е нито българска, нито на кой и да е народъ. Религията е Божествено нѣщо. Следователно, да нападамъ религията, значи, да не я считамъ Божествена. Обаче, когато видя, че нѣщо не е нито Божествено, нито човѣшко, азъ го изнасямъ на разглеждане.

 

И тъй, помнете следното нѣщо: човѣкъ дава малко, дяволътъ — много, а Богъ — нищо, или всичко. Като даде много, дяволътъ снима и дветѣ кожи отъ гърба на човѣка, а следъ това го заробва за три-четири поколѣния. Богъ или нищо нѣма да му даде, или всичко, но го оставя свободенъ, като царски синъ. И затова, казвамъ: не се заблуждавайте отъ малкото, което човѣкъ дава! Не се подкупвайте отъ многото, което дяволътъ дава! Дръжте се за нищото, или за всичкото, което Богъ дава! Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате въ живота си. Освенъ тѣхъ, пазете и следнитѣ правила: Не ставайте точило! Не ставайте ножъ! Не ставайте и голѣмъ чукъ въ живота си! Направете си по едно малко чукче и по едно малко ножче, съ което да рѣжете хлѣба си, и го носете въ лѣвия си джобъ, а не въ дѣсния. Носите ли го въ дѣсния, може да се разгнѣвите нѣкога и да мушнете съ него нѣкой човѣкъ. Като го носите въ лѣвия джобъ, вие сте вънъ отъ тази опасность, защото лѣвата страна представя мекия, женския принципъ. Едно време женитѣ носѣха на шапкитѣ си голѣми игли. Тѣ трѣбваше да ги носятъ на лѣвата си страна, да не мушкатъ хората съ тѣхъ.

 

„Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Какъвъ урокъ трѣбва да вземемъ отъ посещението на Христа отъ Никодима? На онзи, който отива при Христа, душата трѣбва да е изпълнена съ единственото желание — да се учи. И Никодимъ трѣбваше да отиде при Христа, като ученикъ, и да каже: Учителю, азъ съмъ училъ нѣщо, но идвамъ при Тебе за нова свѣтлина, за ново знание. Каквото ми кажешъ, ще приложа въ живота си. Обаче, Никодимъ отиде при Христа, като голѣмецъ, и започна да му задава философски въпроси. На всички негови въпроси, Христосъ отговори: „Ако не се родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ И вие понѣкога отивате при Христа, като Никодима, и казвате: Господи, не знаешъ ли, че азъ страдамъ? — Когато страдате, отивате при Христа да се оплаквате. Когато благувате, не отивате при Христа да сподѣлите благата си. Благородството на човѣка изисква да отива при Христа и въ единия, и въ другия случай. При това, страданията на хората още не съ много голѣми. Единъ день отивамъ на Витоша и правя наблюдения върху всичко, което се изпрѣчва на пѫтя ми. Достигна ме единъ селянинъ, препасанъ съ пушка презъ рамо; върви и мисли нѣщо. Както вървѣше, спъна се въ нѣщо, падна на земята, охлузи единия си кракъ. Въ този моментъ той съзрѣ нѣкѫде въ шубръцитѣ заекъ; скочи веднага, прицели се и го рани въ двата крака. Казвамъ: и той пострада, и заекътъ пострада, но не е право да се убиватъ зайцитѣ. Ще възразите, че заекътъ е животно, не чувствува като човѣка. Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелецъ, или ловджия не е придобилъ нѣкакво благо съ своята пушка. Който умишлено счупи крака на заекъ, или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколѣние. Нито едно престѫпление не е останало безнаказано. Това е доказано съ редъ примѣри изъ живота.

 

Едно дете, отъ габровскитѣ села, видѣло петь малки лѣстовички въ едно гнѣздо и решило да си поиграе съ тѣхъ. Качило се на дървото, взело лѣстовичкитѣ въ рѫцетѣ си и слѣзло на земята. После му дошло на умъ да отрѣже езичетата имъ. Извадило ножчето си и извършило, каквото намислило. Като се върнало дома си, детето разправило на майка си, какво направило съ лѣстовичкитѣ. Майката се засмѣла и нищо не казала. Като видѣла една отъ комшийкитѣ си, тя казала: Знаешъ ли, какво направи днесъ моятъ Иванчо? Намѣрилъ петь малки лѣстовички въ едно гнѣздо и на всички отрѣзълъ езичетата. Отде му дойде на умъ да направи това нѣщо? Майката разправила този случай на съседката си и се засмѣла на геройството, което нейното дете проявило. Обаче, това дете расло, порасло, станало голѣмъ момъкъ. Единъ день този момъкъ се оженилъ и му се родили петь деца. Каква била изненадата и отчаянието на този баща, когато всичкитѣ му деца се родили нѣми! Ще кажете: Защо сѫ нѣми тѣзи деца? Защото преди години тѣхниятъ баща отрѣзалъ езичетата на петь малки лѣстовички. Това показва, че сѫществува единъ великъ законъ, великъ моралъ, който регулира всички явления въ живота и въ природата.

 

Единъ кръчмарь, отъ село Чатма, разправяше следната случка. На една отъ гредитѣ въ кръчмата му, две лѣстовички си правили гнѣзда. Едната отъ тѣхъ, въ продължение на две недѣли, ходѣла да събира каль, сламки, да направи гнѣздото си. Отивала, връщала се, но забелѣзвала, че материалътъ ѝ все недостигалъ. Какво ставало, кой взималъ материала отъ гнѣздото ѝ, не могла да разбере — все продължавала да събира и да пренася калчица за гнѣздото си. Обаче, другата лѣстовичка дебнѣла, когато първата отивала да търси материалъ за гнѣздото си, и въ това време се отправяла къмъ гнѣздото ѝ, взимала отъ готовия материалъ и го занасяла въ своето гнездо. Единъ день, като се върнала първата лѣстовичка, съ сламки въ устата си, заварила другата лѣстовичка въ нейното гнѣздо, че краде отъ нейния материалъ. Едва сега тя разбрала, кой билъ крадецътъ. Хвърлила се върху нея и се започнала борба. Въ тази борба дветѣ лѣстовички паднали на земята. Като видѣла това нѣщо, котката на кръчмаря се спуснала къмъ лѣстовичкитѣ и задушила едната отъ тѣхъ. Кръчмарьтъ следилъ цѣлата история, и какво било неговото очудване, когато видѣлъ, че задушената лѣстовичка била онази, именно, която на готово взимала калчица и сламки отъ другата лѣстовичка.

 

Следователно, законътъ на Великата Правда следи за всичко, което става въ свѣта и, споредъ дѣлата, въздава всѣкиму заслуженото. Никой нѣма право да си играе съ този Божественъ законъ! Никой нѣма право да рѣже езичетата на лѣстовичкитѣ! Нито лѣстовичката има право да краде материала, който друга лѣстовичка събира за гнѣздото си. Какво ще кажете тогава за онѣзи, които крадятъ не калчица и сламки, но много по-голѣми нѣща? Ново възпитание трѣбва да се даде на младото поколѣние! Само новата мисъль, новата свѣтлина може да направи човѣка здравъ, да събуди въ него великото, идеалното, което е вложено въ душата му. — Какъ ще постигнемъ това? — Къмъ старото прилагайте новото и, както растенията, превръщайте мъртвата материя въ жива. Бѫдете творители на бѫдещитѣ форми. Ние сме творители въ свѣта; ние градимъ, ние създаваме великото, красивото въ свѣта. Докато ние сме въ България и работимъ, българитѣ могатъ да бѫдатъ сигурни за своето сѫществуване и благоденствие. Въ който день ние напуснемъ България, отъ нея нищо нѣма да остане. България ще се превърне въ пустиня. Това всички трѣбва да знаятъ! Нека се напишатъ тия мои думи въ Божествената книга. Всички трѣбва да знаятъ, че това дѣло е Божие. Ако българитѣ не изпълнятъ волята Божия, тѣ ще изпитатъ на гърба си закона на непослушанието. Мнозина искатъ да докажа това. Нѣма какво да доказвамъ. Вие ще бѫдете свидетели на това време, ще видите, какво ще стане, и тогава ще си спомните, че моитѣ думи съ били вѣрни. Тогава всички ще разбератъ, че Божиитѣ закони не се измѣнятъ. Всѣки трѣбва да служи на високъ идеалъ! Като служи на този идеалъ, той ще приложи закона на любовьта и къмъ своя народъ. При това положение, всѣки може да бѫде патриотъ, всѣки може да бѫде министъръ, или какъвъ и да е, но като човѣкъ съ власть, той нѣма да убива, нѣма да беси, нѣма да затваря хората въ „Обществената безопасность,“ нѣма да изнасилва никого. Който още продължава да върши тия нѣща, той самъ ще носи последствията имъ. Никой да не се лъже съ мисъльта, че както нѣкога Христосъ понесе грѣховетѣ на хората, така и днесъ ще бѫде. Не, сега законътъ е другъ. Днесъ всѣки самъ ще понесе последствията на своитѣ грѣхове и престѫпления. За тази цель ще му се дадатъ условия да изкупи своитѣ грѣхове и престѫпления. — Какъ? — Като възприема Божията Любовь. Това значи: само Божията Любовь е въ сила да заличи грѣховетѣ и престѫпленията на човѣка, но при условие, че въ душата му е станалъ превратъ, и той бѫде готовъ въ името на тази Любовь да се прости и примири съ всички хора. Въ името на Божията Любовь всички хора — мѫже, жени, деца, учители, свещеници, държавници, — трѣбва да си подадатъ рѫка. Тогава всички хора ще бѫдатъ здрави; на земята ще настане плодородие, и заемътъ ще дойде. И сега може да се направи заемъ, но какъ? Америка ще даде заема на Англия, която ще задържи известна комисионна. Англия ще го даде на България, която сѫщо ще задържи известна комисионна. Кое е по-добре за България: да получи заема направо отъ Америка, или посрѣдствено? Следователно, между Бога и човѣшката душа не трѣбва да застава никакъвъ човѣкъ, никакъвъ посрѣдникъ. Това значи свобода. Обаче, ако нѣкой пожелае, да вземе съ себе си даденъ човѣкъ, той трѣбва да го постави или налѣво, или надѣсно отъ себе си, но по никой начинъ предъ себе си. При това, ако е жена, трѣбва да я постави отъ лѣвата си страна; ако е мѫжъ — отъ дѣсната си страна.

 

Едно трѣбва да знаете: вие сте дошли на земята да вършите волята Божия. Който върши волята Божия, той може да разчита на помощьта на всички добри и разумни сѫщества. Който не върши волята Божия, той не може да разчита на ничия помощь. Това не значи, че никой не иска да му помага, но стомахътъ на този човѣкъ е слабъ и не може да носи. Ако му дадете да пренесе нѣколко килограма жито, той не може самъ да ги пренесе, ще търси или човѣкъ, или кола, или нѣкое товарно животно. Не, всѣки трѣбва да върши това, което е по силитѣ му. Въ свѣта сѫществува единъ вѫтрешенъ, великъ моралъ, който всѣки трѣбва да спазва въ живота си. Запримѣръ, впрѣгамъ коня си и излизамъ на разходка. Като дойда до нѣкаква височина, слизамъ отъ коня си и тръгвамъ пешъ. Не е Божествено да измѫчвамъ коня си да ме носи по височинитѣ. Като дойда на равно мѣсто, азъ пакъ се качвамъ на коня и продължавамъ пѫтя си. Като ме заведе до опредѣленото мѣсто, слизамъ отъ коня, потупвамъ го и му благодаря за услугата, която ми е направилъ. Казвамъ: ако трѣбва да благодаримъ на коня, на вола за сторената ни отъ тѣхъ услуга, колко повече всѣки моментъ трѣбва да благодаримъ въ душата си и за най-малкото добро, което нѣкой човѣкъ ни е направилъ! А колко повече трѣбва да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ и направилъ за насъ! Който възприеме Божията Любовь, той ще оправи всичкитѣ си работи — лични, семейни, материални; той ще има помощьта на добритѣ хора не само въ България, но и отъ невидимия свѣтъ. Божията Любовь изключва всички недоразумения, всички обиди, всички огорчения. Трѣбва ли да нападате хората? Ама нѣкой казалъ нѣщо лошо за васъ. Какво отъ това? Когато говорятъ за мене лоши работи, казвамъ: това сѫ комари, които кацатъ върху носа ми. Ще махна съ рѫка и ще се освободя отъ тѣхъ. Вървя изъ улицитѣ и насреща ми иде единъ волъ, който маха опашката си налѣво-надѣсно. Какво трѣбва да направя? Ще се отбия отъ пѫтя си. Животно е той, ще му сторя пѫть да мине. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да си служи съ метода на Никодима, на този горделивъ духъ.

 

„Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Значи, не трѣбва да се отива при Христа вечерь, както Никодимъ направи. Идете при Христа презъ деня и не Му разправяйте страданията си, но помолете Го да ви помогне. Обърнете се къмъ Христа като къмъ нѣкой богатъ и добъръ човѣкъ, съ молба да ви помогне. Следователно, не разправяйте на хората за своитѣ страдания, но помолете се, ако могатъ, да ви помогнатъ. — Ама ще могатъ ли да ни помогнатъ? — Оставете съмнението настрана, то нѣма да ви помогне. Въ много хора съмнението е пуснало дълбоки корени; тѣ нека сами се разправятъ съ съмнението си. Въпросътъ е до онѣзи хора, които иматъ жива вѣра. Тѣ сѫ младитѣ хора, за които е дошло вече време да се повдигнатъ. Подъ думата „младъ“ азъ разбирамъ всѣки човѣкъ, билъ той младъ или старъ, който мисли по новия начинъ, и на когото сърцето е пълно съ топлина, умътъ — съ свѣтлина, а волята — съ животъ. Днесъ времето тече бързо, а съ него заедно и мисъльта. Споредъ новитѣ разбирания на хората, Богъ не живѣе вънъ, на небето нѣкѫде, както едно време сѫ мислили, но Той живѣе въ сърцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и въ духа на хората. Единъ е Той! Философитѣ казватъ: Не търсете Бога на небето! Той не е тамъ. Не Го търсете и на звездитѣ. И тамъ не е. Не Го търсете въ силнитѣ и въ ученитѣ хора! И тамъ не е. Не Го търсете и въ физическитѣ сърца на хората, които постоянно се промѣнятъ! И тамъ не е. Търсете Го, обаче въ онова сърце и въ онзи умъ, които се намиратъ въ човѣшката душа! Тамъ е Той. И когато ви проговори само една дума, тя е толкова мощна, толкова велика, че ще бѫде въ сила да ви възкръси.

 

И сега, на онѣзи хора, които сѫ наскърбени, които сѫ изгубили смисъла на живота, казвамъ: Направете единъ малъкъ опитъ съ Божията Любовь, да видите, какви резултати ще имате. Ще срещнете хора отчаяни, които отиватъ да се давятъ, да се бесятъ, да вършатъ престѫпления. Спрете ги и се разговорете съ тѣхъ. Запитайте ги, защо искатъ да се самоубиватъ. Единъ ще ви каже, че има да дължи нѣкому и не може да изплати дълга си. Другъ ще ви каже, че жена му го напуснала. Спрете се при единия и му помогнете, както и съ каквото можете. Спрете се при другия, поговорете му малко, кажете му да се помоли. Най-после помогнете му и вие съ нѣщо. Ще видите, че тия хора ще се насърдчатъ, ще се откажатъ отъ мисъльта за самоубийство. По този начинъ вие печелите приятели, създавате красиви връзки помежду си. Това изисква новото учение. Този е Божествениятъ пѫть. Обаче, никой не трѣбва да знае, какво сте направили. Досега азъ съмъ ималъ само единъ подобенъ случай въ живота си. Срещнахъ едного, който отиваше въ гората да се беси. Спрѣхъ го и го запитахъ: Де отивашъ? — Остави се, много ми е тежко, дошълъ съмъ до пълно отчаяние, решилъ съмъ да туря край на живота си. — Защо? — Жена ми избѣга отъ мене и ме напусна. — Не бой се! Ти си добъръ човѣкъ; искашъ да направишъ нѣщо много силно, да се обесишъ отъ любовь къмъ жена си. Не се безпокой, тя ще се върне. Тя се е пошегувала съ тебе. Азъ разбирамъ тази работа, и зная, че ще се нареди добре. Следъ това срещнахъ жена му и я посъветвахъ да се върне при мѫжа си, при децата си, да гледа кѫщата си.

 

Днесъ Божествената Любовь ви срѣща и казва: О, Израилю, хора на 20 вѣкъ, върнете се отъ кривитѣ си пѫтища! Каквото пожелаете въ името Божие, ще ви се даде. Откажете се отъ кривитѣ си мисли и чувства, отъ неправилнитѣ желания да се самоубивате! Откажете се отъ стария си навикъ да се одумвате! Дайте мѣсто на Божията Любовь въ душитѣ си, и ще приемете Божието благословение!

 

20. Беседа отъ Учителя, държана на 22 януари, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...