Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_01_15 Заветътъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 09:55

От томчето "Ни мъж, ни жена"
Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928),
Издание 1933 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Заветътъ

 

„Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“

Второзаконие 5:2.

 

Петата глава отъ Второзаконието представя единъ скѫпоцененъ камъкъ, заровенъ дълбоко нѣкѫде въ земята. Всичко, което е писано въ Стария Заветъ, не е валидно за всички времена и епохи, обаче, въ него има истини, които сѫ надживѣли времето си, вследствие на което, когато и да се четатъ или казватъ, тѣ иматъ своята цена и своето значение. Тѣ сѫ валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.

 

„Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“ Нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този, да се направи заветъ, договоръ между две разумни сѫщества. Това, което осмисля живота, което внася радость и миръ въ човѣшката душа, сѫ разумнитѣ отношения между всички живи сѫщества. Азъ взимамъ думата разумность въ широкъ смисълъ. Разумниятъ човѣкъ е съвършенъ въ постѫпкитѣ си. И ако понѣкога се забелѣзва нѣкакво несъвършенство въ него, това се дължи на материалитѣ, съ които работи. Когато вещиятъ писарь пише, и дойде нѣкой отъ вънъ, бутне рѫката му, той направи нѣкаква погрѣшка, но вината не е въ него. Причината за погрѣшката е външна. Нѣкое неразумно сѫщество е бутнало рѫката му. Обаче, този вещъ писарь е въ състояние самъ да изправи погрѣшката си. Следователно, разумниятъ човѣкъ всѣкога изправя нѣщата, а глупавиятъ — разваля. Каквото и да дадете на глупавия човѣкъ, въ края на краищата, той все ще го развали: и най-хубавата дреха да му дадете, той ще я развали; и най-доброто управление да му дадете, той ще го развали; и най-разумната религия да му дадете, той ще я развали; и най-добрата наука да му дадете, той ще я развали. И обратно: каквото дадете на разумния човѣкъ, той ще го запази и усъвършенствува.

 

„Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“ Отъ времето на Мойсея до днесъ сѫ се изминали повече отъ три хиляди години. Какво представятъ тия три хиляди години? Тѣ сѫ три Божествени дни. Значи, отъ времето на Мойсея до днесъ сѫ се изминали три Божествени дни. Тъй щото, за Бога хиляда години сѫ като единъ день, но колко интенсивенъ трѣбва да бѫде този день, въ който може да се внесе опитностьта на тия хиляда години! Това показва че пѫтьтъ на човѣшкото развитие е дълъгъ.

 

Питамъ: какво се разбира въ съвременната наука подъ думата развитие или еволюция? Подъ думата еволюция се разбира изминаване на дълъгъ пѫть, съ цель да се придобие нѣщо. Обаче, отъ придобивка до придобивка има разлика. Ако нѣкой човѣкъ въ своя еволюционенъ пѫть е успѣлъ да развие едно грамадно тѣло, като това на предпотопнитѣ животни, де ще се ползува отъ тази придобивка? Или, ако въ своя еволюционенъ пѫть човѣкъ успѣе да намали тѣлото си толкова, че да се превърне въ микробъ, който съвременната наука едва съ микроскопъ може да разглежда, какво се ползува отъ тази придобивка? Какво ще се ползува човѣкъ, ако има грамадно, или пъкъ, ако има малко тѣло? Ако тѣлото на нѣкое животно е грамадно, но сѫщевременно е разумно, това разбирамъ. При това положение то ще принесе голѣма полза на човѣчеството. Обаче, ако тѣлото на нѣкое животно е микроскопическо, но сѫщевременно неразумно, то ще принесе голѣма вреда на човѣчеството. Вземете, напримѣръ, бубоническата чума. Микробътъ на тази болесть е много малъкъ, но причинява голѣми пакости и вреди на хората. Това микроскопическо сѫщество е въ състояние да вдигне на кракъ цѣла култура, като съвременната: всички лѣкари, всички учени, всички религиозни хора се въорѫжаватъ — навсѣкѫде поставятъ карантина. Де се крие силата на това малко сѫщество? И следъ всичката тази тревога, хората ще се примирятъ и ще кажатъ, че болеститѣ били за тѣхъ. Не, болеститѣ не сѫ за всички хора, но само за онѣзи, които се отклоняватъ отъ Божия пѫть. Въ този смисълъ, лѣкаритѣ сѫ необходими само за грѣшнитѣ хора, но не и за праведнитѣ. Праведниятъ е лѣкарь самъ на себе си, а грѣшниятъ се нуждае отъ много лѣкари около себе си, и то все специалисти. Ще кажете: Когато хората станатъ праведни, нѣма да има вече нужда отъ медицина, отъ никакви лѣкари. Не, и тогава ще има лѣкари, и тогава ще сѫществува медицина, но за праведнитѣ, за добритѣ хора.

 

Наскоро дохожда при мене единъ нашъ приятель, който ме запита: Какво да правя за да сполуча въ живота си? — Ако искашъ да сполучишъ, не ставай нито ножъ, да те точатъ, нито точило, ти да точишъ другитѣ, нито пъкъ да носишъ голѣмъ чукъ въ рѫцетѣ си. Защо? Ако си ножъ или точило, отъ дългото употрѣбение единъ день съвсемъ ще се изхабишъ, нищо нѣма да остане отъ тебе. Ако носишъ голѣмъ чукъ въ рѫцетѣ си и не можешъ да си служишъ съ него, както трѣбва, този чукъ ще стане причина единъ день да те пребиятъ съ него. Какво ще спечелишъ отъ тѣзи положения? Нищо нѣма да спечелишъ. Азъ наричамъ съвременната култура — „култура на ножа, на точилото и на голѣмия чукъ.“ Казвате: Точилото трѣбва да се върти, ножътъ трѣбва да се точи, а чукътъ трѣбва да се вдига и слага. Точилото се върти, но се изхабява; ножътъ се точи, но се изтрива; чукътъ се вдига и слага, но и пакости върши. И човѣшкиятъ животъ се върти като точилото, но съ своитѣ мисли и чувства човѣкъ изхабява мозъка и сърцето си, и като достигне 80 годишна възрасть, казва: Остарѣхъ вече, свърши се моятъ животъ, но не разбрахъ смисъла му. Какво разбираме подъ думата старость? Тъй както хората разбиратъ старостьта, тя е резултатъ на напразно изразходване на Божествената енергия въ човѣка. Който пилѣе тази енергия безразборно, той преждевременно остарява. Какво остава на този човѣкъ? Не му остава нищо друго, освенъ да излѣзе отъ тѣлото си, т. е. да съблѣче старата си дреха и да облѣче нова, както змията съблича старата си кожа и се облича въ нова. Щомъ се види голъ, съблѣченъ, този човѣкъ ще каже: Всичко се свърши съ мене! — Да, съ грѣшника всичко се свършва.

 

И тъй, съвременнитѣ хора трѣбва да се домогнатъ до правата философия на живота. Само тази философия ще имъ даде истински разбирания за живота и за смъртьта. Когато водата въ нѣкоя рѣка замръзне и се превърне въ ледъ, тази рѣка може да каже: Свърши се моятъ животъ! До кога? Докато дойде пролѣтьта. Щомъ пролѣтьта дойде, и слънцето започне по-силно да пече, животътъ на рѣката отново дохожда. Тогава пъкъ ледътъ ще каже: Всичко е свършено съ мене! До кога? Докато дойде зимата. Значи, при специални условия, водата има свойството да замръзва при студъ, при низка температура; и отъ ледъ, да се превръща въ течность, при слънчевата топлина, или при висока температура. Какво лошо има въ това, че водата може да замръзва, да се превръща въ ледъ, ледътъ пъкъ да се разтопява, да се превръща въ течность, и после течностьта да се превръща въ пара? Когато тѣзи процеси сѫ физически и ставатъ само съ материята на тѣлата, тѣ сѫ добри, никой не се оплаква отъ тѣхъ. Обаче, когато тѣзи процеси ставатъ въ психиката на човѣка, тогава не е добре. Тѣзи промѣни причиняватъ известни болки на човѣка. Причината за тѣзи болки се дължи на външнитѣ енергии, които нахлуватъ въ организъма, но срѣщатъ известно вѫтрешно съпротивление. Това съпротивление, именно, причинява болезнено състояние въ организъма. Когато външнитѣ енергии влизатъ свободно въ човѣшкия организъмъ, безъ никакво вѫтрешно съпротивление, човѣкъ изпитва въ себе си пълна хармония. При това положение, никакви болки не сѫществуватъ.

 

„Господъ Богъ вашъ направи заветъ.“ Значи, най-важното въ живота на човѣка е договорътъ, заветътъ съ Бога. Този договоръ не е нѣщо, като 14-тѣ точки на Уйлсона. Когато Уйлсонъ излѣзе предъ свѣта съ своитѣ 14 точки, всички казаха: Ето една сигурна работа!— Колко сигурна излѣзе тази работа? Колко отъ тия точки се приложиха? И германскиятъ императоръ даде нѣкакви обещания на българитѣ, но колко отъ тия обещания се изпълниха? Какво показва това? Това показва, че договоритѣ, които двама души си даватъ на земята, не сѫ нищо друго, освенъ сапунени мѣхури. Колкото сапунениятъ мѣхуръ може да живѣе, толкова и обещанията на тия хора ще се реализиратъ. Азъ бихъ желалъ да зная, откакъ свѣтътъ сѫществува, колко отъ договоритѣ, между разнитѣ държави сѫ уцѣлѣли. Египетъ е правилъ договори, Асирия е правила договори, но де сѫ тѣзи държави днесъ? Не само договоритѣ имъ сѫ изчезнали, но и самитѣ държави вече не сѫществуватъ. Не само Египетъ и Асирия, но и държавитѣ въ новитѣ времена сѫ правили и правятъ договори, които сѫщо така не сѫ уцѣлѣли. Обаче, установи ли се договоръ между Бога и човѣка, той непременно уцѣлява. Силата на еврейския народъ се дължи на договора, който Богъ е направилъ съ тѣхъ въ миналото. Този договоръ лежи дълбоко нѣкѫде въ неговото подсъзнание. И ако може да се почерпи единъ добъръ примѣръ отъ еврейския народъ, той се заключава въ това, че основата, ядката на еврейския животъ се опира здраво върху принципитѣ, които Мойсей имъ е далъ. Тази е една отъ добритѣ чърти на еврейския народъ. Колкото лошо да се говори за еврейския народъ, статистиката, обаче, показва, че развратътъ между този народъ е само 5%. Отъ друга страна, при каквито климатически условия да го поставятъ, той издържа. Евреитѣ не сѫ много напредничави, но сѫ много издържливи. Издържливостьта имъ се дължи на това, че спазватъ всичко онова, което Мойсей имъ е оставилъ. Въ това, именно, седи тѣхната сила. Докато човѣкъ остава вѣренъ на идеала на своята душа, дотогава той ще запази своята издържливость. Щомъ измѣни на този идеалъ, съ него заедно ще изгуби и своята издържливость. Следователно, ако еврейскиятъ народъ изгуби нѣкога своитѣ вѣрвания, той ще изгуби и своята издържливость.

 

Възъ основа на това, казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не измѣня. Какви ще бѫдатъ тѣзи възгледи, какви имена ще носятъ, не е важно. За човѣка е важно, неговитѣ убеждения да го повдигатъ, да му даватъ сила правилно да расте и да се развива. Запримѣръ, ще срещнете въ живота разбойници — материалисти и религиозни хора, сѫщо материалисти. И еднитѣ обиратъ и крадатъ, и другитѣ обиратъ и крадатъ. Каква полза отъ това, че първитѣ не вѣрватъ въ Бога, а вторитѣ вѣрватъ? Ще срещнете безвѣрници, които колятъ говедата, овцетѣ и ги ядатъ; ще срещнете и вѣрващи, които правятъ сѫщото. Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде вѣрващъ човѣкъ, отколкото безвѣрникъ. Вие казвате това, но я запитайте вола, какво е неговото мнение по този въпросъ. Волътъ ще отговори: Азъ бихъ желалъ никой да не пипа кожата ми — нито религиознитѣ, нито материалиститѣ. Нека и еднитѣ, и другитѣ да ме оставятъ на свобода и да уважатъ моитѣ идеи. Казвате за нѣкой човѣкъ, че е материалистъ. Питамъ: вие какви сте? — Ние сме религиозни, набожни, вѣрваме въ Бога. — Вѣрвате въ Бога, но колите вола по сѫщия начинъ, както и материалиститѣ, които не вѣрватъ въ Бога. При това, религиознитѣ знаятъ, че Богъ е казалъ „Не убий!“ Който коли волъ, прави сѫщото, както онзи, който убива човѣкъ. Съвременнитѣ християни, които отъ преди две хиляди години сѫ тръгнали следъ Христа, а отъ преди три хиляди години знаятъ заповѣдитѣ Божии, казватъ за вола: Волъ е той, животно е, не чувствува нѣщата като човѣка. Съ тѣзи думи тѣ се успокояватъ и продължаватъ да колятъ воловетѣ. Не е само това. Днесъ хората сѫ дошли до положение да се убиватъ едни други, като мухи, и после казватъ: Нѣма нищо, избиха се много хора, но други ще се родятъ. — Значи, нека майкитѣ раждатъ и отглеждатъ деца, а другитѣ да ги убиватъ. Не, това не е правата философия на живота.

 

Едно трѣбва да се знае: има единъ вѫтрешенъ законъ, който държи отговорни всички народи, общества и хора за тѣхнитѣ постѫпки. Има единъ вѫтрешенъ договоръ, сключенъ въ живота, за неизпълнението на който всѣки човѣкъ ще бѫде сѫденъ. Единъ день, когато човѣкъ напусне земята, ще дава отчетъ за всички свои дѣла. Невидимиятъ свѣтъ е опредѣлилъ два вида ангели, които да посрѣщатъ хората отъ земята. Еднитѣ ангели сѫ свѣтли, а другитѣ — тъмни, черни. Дѣлата на човѣка опредѣлятъ, кои ангели да го посрещнатъ. Свѣтлитѣ ангели водятъ човѣка въ двореца, при царя, дето му даватъ богато угощение. Тъмнитѣ ангели го водятъ въ обществената безопасность. И въ обществената безопасность угощаватъ човѣка, но само следъ като го простратъ на земята, съ лицето надолу. Като стане отъ земята, той казва: Втори пѫть не искамъ да помисля за такова угощение. При всички престѫпления, хората пакъ ще намѣрятъ нѣщо, съ което да се оправдаватъ. Тѣ казватъ: Такава е културата! Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е грѣховно състояние, въ което хората сѫ изпаднали и, отъ което малцина могатъ да излѣзатъ. Ако е въпросъ за култура, хиляди години преди падането на човѣчеството е сѫществувала такава, но тя е била култура на радость и веселие. Всички живи сѫщества сѫ се кѫпѣли въ радость и веселие, всички ангели сѫ пѣли и хвалили Господа.

 

Коя е причината, че тази култура днесъ не сѫществува? Въ тѣзи времена е станала нѣкаква вѫтрешна катастрофа, вследствие на което всички планети въ слънчевата система съ измѣнили своята ось. И земята е измѣнила осьта си, наклонила се е на 23°. Числото 23 е символъ на размирие. Значи, земята е мѣсто на размирие. Въ никоя друга планета не сѫществува такова размирие, каквото въ нашата земя. Когато сѫщества отъ други планети искатъ да разбератъ, какво нѣщо е размирието, тѣ слизатъ на земята. Който иска да научи тия специфични разбирания, нека дойде на земята, да прекара единъ четиригодишенъ курсъ по правнитѣ науки. Само на земята може да се изучи размирието, въ всичкитѣ му подробности и вариации. Съвременнитѣ учени констатиратъ само, че земята е наклонила осьта си на 23°, но повече нищо не казватъ. Какъ се е отразило това наклонение на земната ось върху живота на хората, по това нищо не говорятъ. Обаче, между наклонението на земната ось къмъ нейната еклиптика и моралния животъ на хората, сѫществува известна зависимость. Това наклонение на земната ось е създало единъ упадъкъ въ моралния животъ на хората. На какво се дължи този упадъкъ? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ось, земята се намира въ такова положение, че чрезъ особена събирателна леща привлича само отрицателнитѣ козмически енергии отъ пространството, а отблъсква положителнитѣ. Споредъ наклона на своята ось, земята днесъ нѣма възможность да привлѣче положителнитѣ, възходещитѣ козмически енергии. Тази е причината, поради която хората днесъ сѫ повече лоши, отколкото добри. Единъ день, когато земната ось се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрезъ която ще привлича положителнитѣ енергии на козмоса.

 

Сега, ако разглеждате лицето на вълка и това на овцата, ще видите, че ѫглитѣ на лицата имъ сѫ съвършено различни. Вълкътъ е грубъ, жестокъ, защото ѫглитѣ на неговото лице събиратъ отрицателнитѣ сили въ природата. Ѫглитѣ по лицето на овцата пъкъ сѫ такива, че събиратъ главно положителнитѣ сили въ природата, затова тя е кротка. Казвате: Богъ създаде вълка и овцата; следователно, тѣ не сѫ виновни за ѫглитѣ на своитѣ лица. Това не е вѣрно. За сегашното устройство на главитѣ на вълка и на овцата има редъ вторични причини, които сѫ въ връзка съ развитието на битието. Като се разглеждатъ тия нѣща, ще се разбере, защо вълкътъ е станалъ вълкъ, и овцата — овца. Вълкътъ и овцата впоследствие сѫ станали такива, каквито днесъ ги срѣщаме. Когато искатъ да кажатъ нѣщо лошо за нѣкой човѣкъ, казватъ: Той е цѣлъ вълкъ. Значи, въ овълчаването има нѣщо разумно, което е работило въ противоположность на Божественитѣ закони. Когато казватъ, че нѣкой човѣкъ е цѣла овца, това показва, че и въ овчедушието има нѣщо разумно. Казвате: Човѣкъ не трѣбва да бѫде овца. Да, не трѣбва да бѫде овца, но още повече не трѣбва да бѫде вълкъ. Ако имате общества само отъ вълци, каква култура ще бѫде тѣхната? Тѣзи вълци трѣбва да се хранятъ съ нѣщо, но съ какво? Тѣ не обичатъ трева, месо обичатъ, и то главно овче. Какво ще правятъ тия вълци, ако нѣма достатъчно овце за всички?

 

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до една дилема, до единъ кръстопѫть, и нито напредъ вървятъ, нито назадъ се връщатъ. Евангелиститѣ казватъ: „Повѣрвайте въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдете спасени.“ Питамъ: какво се ползува вълкътъ отъ своята вѣра, че за да измѣни характера си, трѣбва да се храни съ овце? Тази вѣра не може да го спаси, не може да го видоизмѣни. За да не бѫде вълкъ, лицето му трѣбва коренно да се измѣни. Ако срещу нѣкой човѣкъ насочите една пушка, той непременно ще пострада отъ нейнитѣ куршуми. Дали знае действието на пушката, или не, тя не се интересува отъ това, Веднъжъ направена, нейната задача е да убива. И вълкътъ е построенъ така, че дето срещне овце, напада. Тъй щото, ако въ дадено общество се проповѣдватъ известни принципи, които подтикватъ хората къмъ правене на пушки, на разни огнестрелни орѫдия, за това има редъ причини. Пушката крие въ себе си известна динамическа сила, която всѣки моментъ може да се изяви навънъ, както бомбата, — при най-малко сътресение може да експлодира. Сѫщо такава динамическа сила се крие и въ човѣка. Тази сила е гнѣвътъ. По-разрушителна сила въ човѣка отъ гнѣва нѣма. Гнѣвътъ е неестествена сила, която руши. Гнѣвъ и негодувание не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работитѣ. Обаче, като се разгнѣви, човѣкъ моментално кипва и е готовъ да разруши всичко, което се изпрѣчи на пѫтя му. Ако нѣкой човѣкъ е причина за неговия гнѣвъ, той казва: Азъ ще ти дамъ да разберешъ, кой съмъ! — Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. Въ самия него се предизвиква пожаръ, експлозия, следъ която съ седмици не може да дойде на себе си. Питамъ: защо тази сила, гнѣвътъ — не се впрегне на работа да извърши нѣщо полезно? Ако човѣкъ се гнѣви по единъ пѫть презъ годината, както и да е, но ако се гнѣви по десеть пѫти на день, този гнѣвъ не е на мѣстото си. Съвременнитѣ хора сѫ станали неврастеници поради това, че често се гнѣвятъ. И следъ всичко това, тѣ търсятъ лѣкъ противъ неврастенията. Лѣкаритѣ препорѫчватъ инжекции и разни лѣкарства противъ неврастенията, но въ края на краищата, нищо не помага. Казвамъ: ако искате да излѣкувате неврастенията си, престанете да се гнѣвите! — Какъ?— Ще приложите волята си. — Не можемъ съ воля да преодолѣемъ себе си. — Думата „не мога“ е илюзорна. Въ разумния свѣтъ тя не сѫществува. Казвамъ нѣкому: преплавай тази рѣка и мини на срещния брѣгъ. — Не мога да я преплавамъ. — Ще видишъ, че можешъ. По едно време се образува хайка срещу този човѣкъ, и десетина души започватъ да го преследватъ. Той хуква да бѣга, дохожда до сѫщата рѣка, хвърля се въ водата, преплава я и веднага се намира на другия брѣгъ. Значи, това, което въ първия случай бѣше невъзможно, въ втория случай стана възможно.

 

И тъй, понеже Господъ вижда, че доброволно хората нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие, затова е турилъ разбойници да ги гонятъ, да ги заставятъ на сила да влѣзатъ въ Царството Божие. Днесъ и праведниятъ служи на Бога, не толкова отъ голѣма любовь къмъ Него, но защото разбойници го гонятъ. Като премине рѣката, той казва: Слава Богу, че можахъ да мина на другия брѣгъ на рѣката. Богъ ме спаси отъ тия разбойници. Споредъ мене, праведниятъ преплава рѣката, благодарение на разбойницитѣ, които го гониха. Той повѣрва въ тѣхната сила и можа да преплава рѣката. Казвате: Безъ страдания не може ли да се служи на Бога? — Безъ страдания не можете да преплавате рѣката. Страданията правятъ хората смѣли и решителни. Въ първо време страданията ги правятъ малодушни, но като пострадатъ повече, тѣ уякватъ и ставатъ герои. Такъвъ примѣръ имаме въ борбата на нашата лоза съ филоксерата. Въ първо време филоксерата изсушаваше лозата, но въ 12 годишната ѝ борба съ своя неприятель — филоксерата, лозата придоби имунитетъ, уякна, и днесъ вече не се подава на нейното действие. Дълго време нашата лоза се борѝ съ филоксерата на научна почва, докато най-после си изработи серумъ противъ нея. При това положение, филоксерата се отказа да преследва лозата. Българитѣ направиха грѣшка, като замѣниха нашата лоза съ американската. Тѣ трѣбваше да почакатъ 12 години, докато лозата мине презъ процеса на страданията, презъ което време тя щѣше да уякне и да се приспособи къмъ труднитѣ условия на живота. Обаче, тѣ прибързаха, замѣстиха я съ американска лоза, която, наистина, много грозде дава, но и много трудъ и работа изисква.

 

Съвременнитѣ културни хора се намиратъ въ положението на американската лоза, присадена на българска почва, но щастието, блаженството и здравето по този начинъ не могатъ да дойдатъ. И като не могатъ да постигнатъ това, което желаятъ, тѣ казватъ: Като отидемъ въ другия свѣтъ, тамъ ще придобиемъ всичко, каквото ни трѣбва. — Кой е другиятъ свѣтъ? И този, и другиятъ свѣтъ сѫ все Божествени свѣтове. Щомъ тукъ не можете да придобиете това, което търсите, и на другия свѣтъ не ще можете. Веднъжъ сте дошли на земята, вие трѣбва да направите опитъ, да видите, можете ли да живѣете добре на земята, въ този грѣшенъ свѣтъ. Ако на земята живѣете добре, и на онзи свѣтъ ще живѣете добре. За да живѣете на другия свѣтъ, вие трѣбва да имате органи, съответни за този свѣтъ. Ако влѣзете въ този щастливъ свѣтъ, безъ съответнитѣ за него органи, вие непременно ще умрете. За изяснение на мисъльта си, ще приведа следната аналогия. Наблюдавате живота на рибитѣ и казвате: Страшенъ е животътъ на рибитѣ въ водата! Тѣ сѫ изложени на самоунищожение, на пълно безправие, на отсѫтствие на всѣкакъвъ духовенъ животъ. Тѣ нѣматъ никаква писменность, никаква книжнина. И най-после решавате да извадите една отъ тия риби извънъ водата, да я поставите при условия, при които човѣкъ живѣе. Какво ще стане съ рибата? При щастието, което ѝ давате, тя непременно ще умре. Защо? Тя нѣма органи, съ които да използува новитѣ условия. Следователно, ако влѣзете неподготвени въ другия свѣтъ, както рибата — въ човѣшкия, вие непременно ще умрете въ своето щастие.

 

Първото нѣщо: ако искате да влѣзете въ новитѣ условия и да се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да разполагате съ органи, съответни на тѣзи условия. Тъй щото, като говорите и се стремите къмъ единъ свѣтъ, по-високъ отъ физическия, вие трѣбва да сте го опитали, да знаете, какво ви е нужно за този свѣтъ. Не е достатъчно само да вѣрвате, че тамъ по-добре се живѣе, но трѣбва да знаете, какво се изисква отъ васъ, за да влѣзете въ този свѣтъ и да се ползувате отъ него. Ще кажете, че баба ви и дѣдо ви сѫ вѣрвали. Не, това не е достатъчно. Щомъ отивате въ този свѣтъ, вие предварително трѣбва да сте го изпитали и провѣрили. — Тамъ ще ни рѫководятъ. — И това не е достатъчно. Опити се изискватъ. Следователно, онзи свѣтъ, или задгробниятъ животъ, както мнозина го наричатъ, е животъ на опити. Щомъ е опиталъ нѣщата, човѣкъ може вече да вѣрва. Безъ опити никаква вѣра не може да сѫществува. Щомъ е опиталъ нѣщата, човѣкъ може да вѣрва и на хора съ по-голѣми опитности отъ своитѣ.

 

Мнозина подържатъ мисъльта, че въ свѣта живѣятъ сѫщества, по-напреднали, по-културни отъ хората на земята, Че това е така, виждаме отъ редъ примѣри въ живота. Запримѣръ, за да се води разумна политика, на първо мѣсто е необходима висшата математика. А ние срѣщаме въ живота видни, добри политици. Въ това отношение, хората не подозиратъ даже, какво голѣмо значение играе математиката въ политическия животъ. Ако не е така, какъ ще си обясните, защо сполуката, победата въ войнитѣ се движи ту къмъ една, ту къмъ друга страна? Вземете, напримѣръ, Наполеонъ. Защо той, който въ военно отношение бѣше гениаленъ политикъ, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които бѣше далъ предъ невидимия свѣтъ. Тѣ го изпратиха на заточение на островъ св. Елена, тамъ да размишлява, да намѣри погрѣшката си. Въ този случай, англичанитѣ бѣха само изпълнителната власть, а невидимиятъ свѣтъ — законодателната. Невидимиятъ свѣтъ издаде законъ, по силата на който Наполеонъ трѣбваше да отиде на островъ св. Елена. Невидимиятъ свѣтъ заповѣда на англичанитѣ да опредѣлятъ такова мѣсто на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете нѣкакво обещание предъ невидимия свѣтъ и не го изпълните, нѣма да се намѣрите на островъ св. Елена? Наполеонъ имаше познания за сѫществуването на невидимия свѣтъ и за отговорностьта за дѣлата си предъ него, и затова казваше: „Само прадѣдитѣ ми могатъ да ме сѫдятъ за постѫпкитѣ ми, дали правилно съмъ постѫпилъ, или не.“ Казвате: Гениаленъ бѣше Наполеонъ! Наполеонъ бѣше гениаленъ преди да отиде въ Русия, но следъ това той изгуби своята гениалность, следъ което настана голѣмъ обратъ въ действията. Кой човѣкъ не храни въ себе си идеята да отиде въ Русия, да побеждава? Защо отиде Наполеонъ въ Русия? Той искаше да победи цѣла Европа и да застави руския царь да му се поклони. Такива и редъ още нѣща станаха причина войната да вземе нежелателенъ край. Наполеонъ искаше да покаже на руския царь, кой е той, и какво може да направи. Рускиятъ царь не се поклони на Наполеона, заради което последниятъ навлѣзе въ Русия. По този начинъ Наполеонъ научи следния законъ: когато военачалникътъ се отдѣли отъ базата на прехраната си, неизбѣжно го очаква катастрофа.

 

Питамъ: ако и ние се отдѣлимъ отъ Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Нѣкой казва: Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Каква нужда има Богъ отъ твоята вѣра? Дали вѣрвашъ, или не, това е за тебе; ти или ще се ползувашъ, или ще губишъ. Другъ казва: Азъ не искамъ да ямъ, — Твоя работа, ти ще губишъ отъ това. Обаче, като изгладнѣешъ, щѣшъ не щѣшъ, ще ядешъ. Като влѣзоха въ обществената безопасность, дето ги биха на общо основание, много материалисти, безвѣрници, станаха вѣрващи. Какъ станаха вѣрващи? Като ги биха толкова много, тѣ се обърнаха къмъ тия хора, съ молба да ги не биятъ, но никой не ги послуша. Обаче, като не можаха повече да издържатъ боя, тѣ се обърнаха къмъ Бога, съ молба да заповѣда на тия хора да ги не биятъ. За тѣхъ това щѣше да бѫде доказателство, че Богъ, наистина, сѫществува. Тѣ се обърнаха тогава къмъ онѣзи, които ги биеха, помолиха да ги не биятъ повече, и този пѫть молбата имъ бѣше чута. Така повѣрваха тѣ въ Бога и се обърнаха къмъ Него. Който вѣрва въ Бога, и въ обществената безопасность да попадне, и тамъ нѣма да го биятъ. Презъ последнитѣ години въ Русия имаме единъ такъвъ силенъ примѣръ. За нѣкаква измѣна, болшевицитѣ осъдили 250 офицери на смърть. Като дошълъ опредѣлениятъ день за изпълнение на присѫдата, всички тия офицери, единъ следъ другъ, излѣзли предъ екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошълъ редъ на последния, той излѣзълъ предъ комисията, прекръстилъ се и казалъ: „Въ името на Господа Исуса Христа“... Тѣ му казали: Ти ли единственъ се намѣри да вѣрвашъ въ Бога? Щомъ имашъ такава вѣра и упование въ Бога, ние не можемъ да дигнемъ рѫка върху тебе. Бѫди свободенъ! Този офицеръ е запазилъ своя договоръ съ Бога. Който пази договора си съ Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намѣри, той благословенъ ще бѫде. Вѣрата въ Бога не е достояние само за богати и учени, но и за сиромаси и прости. Всички хора могатъ да вѣрватъ въ Бога. Както слънцето еднакво грѣе за богати и за бедни, за учени и за прости, така и Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина сѫ еднакво достѫпни за всички.

 

Много религиозни хора изпадатъ въ лековѣрие и казватъ: Наистина, за насъ ли изгрѣва слънцето? И като изгрѣва, мисли ли за насъ? — Не, слънцето ни най-малко не изгрѣва специално за васъ, но като изгрѣва, то ще даде и на васъ, и на всички сѫщества толкова, колкото искате и колкото можете да възприемете. Като изгрѣва и залѣзва, слънцето има предъ видъ да изпълни своята длъжность. Покрай това, то казва на всички; Който е слабъ, скърбенъ, недоволенъ, нека дойде при мене; азъ ще му дамъ, колкото иска. Да се запитвате, дали Слънцето ви обича, то е все едно, да питате, дали Богъ ви обича. Като се обърнете къмъ Него, дали ви обича Той, или не, не е важно. Той ще ви даде толкова, колкото ви е нужно. Слънцето дава еднакво и на овцата, и на вълка. Тъй щото, не е важно, дали Богъ мисли за васъ, но дали вие мислите за Него. Богъ е съвършенъ, важно е, дали вие сте съвършени. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора се съмняватъ. Донѣкѫде вървятъ добре, но после се сепнатъ, спратъ се и казватъ: Дали сме въ правия пѫть? Следъ това започватъ да разискватъ върху въпроса за създаването на свѣта. Казвамъ; този въпросъ е второстепененъ. Ако мислите първо да разрешите този въпросъ, а после да повѣрвате въ Бога, нито въ едното ще успѣете, нито въ другото. Вие искате първо да разрешите този въпросъ, а после да повѣрвате въ Бога. Това е невъзможно. То е все едно първо да вземете отъ приятеля си пари на заемъ, а после да повѣрвате въ него. Не, ще вѣрвате въ приятеля си преди още да сте взели отъ него пари на заемъ. Защо? Защото, като вземете пари отъ него, вие вече сте предъ свършенъ фактъ, нѣма какво повече да вѣрвате. Впрочемъ, единъ фактъ, една постѫпка, добра или лоша, не опредѣлятъ още човѣка. Нѣкой може да ви даде пари на заемъ, а следъ това да ви обере. Въ какво ще вѣрвате тогава?

 

Сега, ще приведа единъ случай изъ действителния животъ, който е станалъ нѣкѫде въ Европа. Единъ първокласенъ апашъ обралъ нѣколко банки и избѣгалъ. Тайната полиция влѣзла въ следитѣ му, тъкмо когато той се готвилъ да обере друга банка. Преди да дойде до касата на тази банка, тайната полиция решила да му устрои една примка: тя турила на всички банкноти въ касата нѣкакви особени белези, по които да го уловятъ. Като напипалъ паритѣ, апашътъ веднага забелязалъ знацитѣ по тѣхъ, и затова, като излѣзълъ на улицата, започналъ да раздава паритѣ на бедни хора, безъ да задържи нѣщо за себе си. Като гледали, какъ щедро раздава пари, тия хора си казвали: Чудно нѣщо, колко щедъръ човѣкъ! Да, но не следъ много време, всички тия хора били разкарвани отъ полицията, да дадатъ смѣтка, отде иматъ тия пари. Казвамъ: и вие можете да се натъкнете на такъвъ благодетель, който да ви даде пари, да си направите кѫща, но когато полицията види, че тѣзи пари сѫ белязани, ще ви разкарва по участъцитѣ, да пита, отде сте ги взели. Както виждате, съвременнитѣ хора лесно се лъжатъ. Обаче, апашътъ билъ уменъ човѣкъ. Като забелязалъ знаци по банкнотитѣ, той щедро ги раздалъ на бедни хора, и по този начинъ лесно се изплъзналъ отъ рѫцетѣ на полицията. Той избѣгалъ отъ нея, както заекътъ бѣга отъ хрътката.

 

Мнозина искатъ да знаятъ, какво ще стане съ заека, като достигне по-високо развитие. Най-високата форма, до която заекътъ може да достигне, е магарешката. Между магарето и заека има известна прилика. Забележителното въ заека е, че може да бѣга много, а въ магарето — способностьта му да реве. Въ времето на Христа, магарето бѣше на почитъ. Христосъ изказа почитьта си къмъ магарето, заради хулитѣ, обидитѣ и оскърбленията, които свѣтътъ му създава. Той му каза: Азъ ще ти покажа смисъла на страданията, за да се домогнешъ до великата истина, че обезчестениятъ отъ свѣта, ще се благослови отъ Бога. — Господи, всички ми се смѣятъ. — Нѣма нищо, дерзай, напредъ върви! Азъ ще докажа на свѣта, че и отъ тебе може да излѣзе нѣщо. Моитѣ бѫдещи проповѣдници ще проповѣдватъ, като тебе, и на време, и безъ време. — Това сѫ тълкувания, но може да е така, може и да не е така. Фактъ е, обаче, че хората предпочитатъ едни животни предъ други. Магарето има една лоша чърта — упоритость, но то има и добри чърти въ себе си. Първата буква отъ името на магарето — М, означава законъ на жертва. Съ качването си на магаре, Христосъ искаше да каже на свѣта, че трѣбва да се даде нѣкаква жертва. Буквата А показва, че тази жертва трѣбва да бѫде разумна. Буквата Г означава законъ на вѣчностьта, по който се смѣнятъ, т. е. трансформиратъ силитѣ. Като спазва този законъ, човѣкъ ще преодолѣе всички страдания. Когато магарето стигне крайния предѣлъ на своето развитие, всички гонения, всички преследвания срещу него ще престанатъ. При каквито условия да го поставите, магарето винаги ще намѣри пѫтя си. Затова, именно то води и овцетѣ, и камилитѣ. Ако искате да знаете, де има хубава вода, оставете магарето да води. То винаги пие чиста вода. Покрай упоритостьта си, заради която чърта е станало за посмѣшище, магарето крие въ себе си известни добродетели.

 

И тъй, който иска да се повдигне въ живота, той непременно трѣбва да има заветъ съ Бога. Този заветъ е връзка на човѣка съ Бога. Той е тилъ въ живота му. Българската поговорка казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ще станешъ.“ Значи, ако искаме съ Бога да дружимъ, непременно трѣбва да направимъ заветъ съ Него. За да направимъ този заветъ, трѣбва да бѫдемъ разумни.

 

Сега, ще приведа една случка изъ живота, станала пакъ въ Европа нѣкѫде, въ последно време. Единъ князъ поканилъ единъ селянинъ на гости, като му далъ богато угощение. Като седналъ предъ трапезата, селянинътъ, като всички свои братя селяни, турилъ настрана вилицата и ножа и започналъ да си служи съ тритѣ пръста, споредъ тѣхния обичай. Като видѣлъ това, князътъ веднага заповѣдалъ на слугитѣ си да вдигнатъ отъ масата всички вилици и ножове и започналъ да яде, като селянина, съ тритѣ си пръста. Защо? Благоразумието изисквало това. Князътъ можа да каже на селянина: Слушай, братко, ти си поканенъ въ моя домъ на гости и трѣбва да се подчинишъ на реда въ моята кѫща. Обаче, това щѣше да бѫде съблазънь, изобличение за селянина. Затова князътъ си казалъ: Ние ще ядемъ по правилата и обичаитѣ на нашия гостъ, защото пръститѣ предшествуватъ вилицата и ножа.

 

Питамъ: трѣбва ли да употрѣбявате вилици и ножове, или не? Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ рѣжатъ хлѣба съ ножъ. Здравиятъ човѣкъ не трѣбва да рѣже хлѣба съ ножъ. Защо? Когато човѣкъ рѣже хлѣба съ ножъ, желѣзото, отъ което е направенъ ножа, пъкъ и самиятъ ножъ, предизвикватъ въ него желание да клъцне, да порѣже нѣкого. Той казва: Както мога да рѣжа хлѣба съ ножъ, така мога да мушна нѣкого съ този ножъ. Значи, вилицитѣ и ножоветѣ не указватъ възпитателно въздействие върху здравитѣ хора.

 

Тъй щото, когато дойдете до положение да служите на Бога, вие трѣбва да изберете разуменъ методъ, който да съответствува на това служене. Следователно, ако трѣбва да си служите съ ножове и вилици, тѣ трѣбва да бѫдатъ златни, а не желѣзни. Чиниитѣ, въ които ядете, трѣбва да бѫдатъ отъ най-финъ порцеланъ, а тенджеритѣ, въ които готвите — отъ чисто злато. Калаисанитѣ сѫдове, въ които днесъ се готви, не сѫ за препорѫчване. Калаятъ е допринесълъ голѣми злини на човѣчеството. Хората отъ новата култура ще си служатъ съ златни, или поне съ сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желѣзото ще бѫде замѣстено съ злато или съ сребро. Само ралата ще бѫдатъ желѣзни. Кога ще дойде това време? Когато хората направятъ заветъ съ Господа. Не е въпросътъ, че вилицитѣ и ножоветѣ трѣбва да бѫдатъ златни, но това подразбира, че въ човѣка трѣбва да се внесатъ нови чувства, които да иматъ устойчивостьта на златото и на среброто. Устойчивъ човѣкъ е онзи, който при най-голѣмитѣ страдания, изпитания и мѫчнотии, не губи присѫтствието на духа си. Представете си, че нѣкой е внесълъ 500,000 лева въ банка Гирдапъ, и както се храни, съобщаватъ му, че тази банка е фалирала. Ако запази присѫтствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчивъ характеръ — човѣкъ съ великъ моралъ.

 

Казвамъ: въ свѣта има науки, едни отъ които издигатъ хората, а други ги снишаватъ. Сѫщо така има и числа, положителни и отрицателни: едни отъ тѣхъ издигатъ хората, а други ги убиватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ изгуби голѣма сума, отчае се, иска да се самоубие. Срѣща го единъ неговъ приятель и го запитва: Де отивашъ? Защо си толкова отпадналъ духомъ? — Остави се, изгубихъ всичкото си богатство, дошълъ съмъ до самоубийство. — Чакай, не бързай! Ето, вземи тази торба, въ нея има две хиляди златни монети, оправи работата си съ тѣхъ! Той взима торбата съ паритѣ, и веднага се отказва отъ намѣрението си да се убива. Значи, въ първия случай едно число поставя човѣка въ положение да се убива. Въ втория случай числото две, съ три нули накрая, го спасява отъ смърть. Това показва, че числата иматъ смисълъ; тѣ играятъ важна роль въ живота на човѣка. Ако едно число е въ низходеща степень, може да убие човѣка. Ако е въ възходеща степень, сѫщото число може да съживи човѣка. Сѫщо така една дума може да убие човѣка, може и да го възкръси. Ако нѣкой каже, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви заради васъ, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има човѣкъ въ свѣта, който ме обича. Срѣщате другъ човѣкъ, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите. Защо трѣбва да скърбите? Какво лошо има въ това, че нѣкой произнесълъ буквитѣ м, р, з..? Дали нѣкой казва, че ви обича, или че ви мрази, вие трѣбва еднакво, съ едно и сѫщо разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичатъ, и когато ви мразятъ. Ако и при дветѣ положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между умразата и любовьта, вие сте между точилото и ножа, и предъ васъ стои единъ голѣмъ чукъ, съ който всѣки моментъ могатъ да ви ударятъ. Устойчивъ човѣкъ е този, който еднакво приема и умразата, и любовьта. Въ нѣкои отношения умразата ражда любовь, а любовьта ражда умраза. Умразата къмъ едного ражда любовь къмъ другиго; любовьта къмъ едното ражда умраза къмъ другиго. Следователно, ако нѣкой ви мрази, кажете си: Умразата къмъ мене ражда любовь къмъ другъ нѣкой човѣкъ. Когато пъкъ нѣкой ви обича, ще знаете, че тази любовь произвежда умраза къмъ другиго. Значи, когато вие страдате, други се радватъ; когато вие се радвате, други скърбятъ. Страданието на едного е радость на другиго; радостьта на едного е страдание на другиго. Това е Божественъ законъ, който всѣки ще опита.

 

Следователно, като разсѫждавате по този начинъ, вие ще се домогнете до новата, до положителната наука, която ще ви покаже новъ начинъ за създаване на общества; тя ще ви донесе нова религия, безъ форми, безъ външни обреди. Всичко ново може да се опита. — Какъ ще се справимъ съ старото? — Както дърветата презъ есеньта се справятъ съ изсъхналитѣ листа, така и вие ще се справите съ старото. Старитѣ, изсъхналитѣ листа окапватъ и оставатъ около коренитѣ на дърветата, като торъ, а на пролѣть излизатъ нови, млади листа. Значи, старитѣ идеи ще турите около коренитѣ, за торъ, а новитѣ ще поставите на дървото на живота, като листа, чрезъ които ще дишате. Всичко старо въ свѣта трѣбва да се замѣсти съ ново! Следователно, старата любовь ще туримъ при коренитѣ, на мѣстото на окапалитѣ листа, а новата любовь — на дървото, на мѣстото на новитѣ, млади листа. Това показва, че има стара любовь, има и нова любовь; има стара мѫдрость, има и нова мѫдрость; има стара истина, има и нова истина. Ние не вѣрваме вече въ старата любовь, въ старата мѫдрость и въ старата истина, но вѣрваме въ новата любовь, въ новата мѫдрость и въ новата истина. Любовьта, мѫдростьта и истината на миналото не сѫ за нашия вѣкъ. Вѣрванията на миналото не сѫ вѣрвания и за нашия вѣкъ. Нима учението на вълцитѣ може да бѫде учение на хората? Нима учението на вълцитѣ може да бѫде учение на растенията? Ние трѣбва да знаемъ, какъ да посаждаме растенията. Нови начини се изискватъ за посаждане, за култивиране на растенията. Смѣшно е да дойде днесъ човѣкъ да ви учи да живѣете като овцетѣ! Вие сте надрасли живота на овцетѣ, нѣма защо да се връщате назадъ. Нѣма защо да се оставяте да стрижатъ вълната ви и да доятъ млѣкото ви. Веднъжъ сте влѣзли въ човѣшкия животъ, новъ пѫть ви чака — пѫть съ нови методи, за ново разбиране и прилагане.

 

Сега, отъ всички хора се изисква будно съзнание, да разбератъ, че умразата и любовьта сѫ две сили, съ които Богъ еднакво си служи. Бога можете да опитате и въ умразата, и въ любовьта, но по съвършено различни пѫтища. Нима хирургътъ, който туря болния на операционната маса и тегли ножа по тѣлото му, го мрази? Не, той не мрази болния, но като му причинява страдания, мисли неговото добро. Въ случая, страданията ще спасятъ болния. Това не е ли любовь? Любовь е, защото спасява живота на човѣка. Срѣщате на улицата човѣкъ, който е тръгналъ да убива нѣкого, да му отмъсти за нѣщо. Удряте този човѣкъ съ бастона си презъ крака му и го счупвате. Лошо ли направихте на този човѣкъ? Вие му дадохте добъръ урокъ, да знае, какво значи да убива. Ако той жали за своя счупенъ кракъ, колко повече трѣбва да жали за живота на единъ човѣкъ! Ако бѣше извършилъ убийството, той щѣше да изгуби не само единия си кракъ, но и живота си; той щѣше да погуби не само живота си, но и душата си.

 

И тъй, ако разглеждате нѣщата по този начинъ, ще разберете, че всичко, което става въ свѣта, е разумно. Нѣмате ли това разбиране, ще мислите, че животътъ върви назадъ. Когато нѣкой казва, че работитѣ му не вървятъ добре, той не разбира нѣщата право. Само той мисли така, въ сѫщность животътъ му върви напредъ. Както мисли, така излиза. За доказателство на това, че ни върви напредъ, служи факта, че всички ядемъ и растемъ. Казвате: Какъ ще познаемъ, че Богъ сѫществува? Когато умрѣлитѣ започнатъ да гниятъ, това показва, че Богъ сѫществува. На водата казвамъ: когато се размръзишъ, отъ ледъ се превърнешъ въ вода и започнешъ да течешъ, ще познаешъ, че Богъ сѫществува. На растенията казвамъ: когато започнете да растете, това показва, че Богъ сѫществува. На животнитѣ казвамъ: когато живѣете и не умирате, това показва, че Богъ сѫществува. Най-после и на човѣка казвамъ: когато мислишъ право, това показва, че Богъ сѫществува. Да мислишъ право! — ето истинското вѣрую въ свѣта. Да мислишъ право и да прилагашъ своята мисъль право — ето новата наука, новата философия, новата религия въ свѣта! Новото, въ всички области, въ всички направления, осмисля живота. Старата култура трѣбва да падне при коренитѣ на дървото и да изгние. Сѫщото това дърво трѣбва да изсмучи соковетѣ на окапалитѣ листа, да ги преработи и напролѣть да се накичи съ нови листа, съ нови цвѣтове, съ нови плодове, по-сладки и по-красиви.

 

Време е вече всички да възприемемъ новото, което иде отгоре! Жалко ще бѫде, ако чувате нѣкой да казва, че новото разрушава. Старото разрушава, а не новото. Малкитѣ деца разрушаватъ ли живота? Малкитѣ деца съграждатъ живота. Рѣкитѣ, които текатъ и прииждатъ, съграждатъ живота. Стариятъ животъ, стариятъ човѣкъ е пресъхнала рѣка. Новиятъ животъ, новороденото дете е рѣка, която постоянно приижда и носи съ себе си Божествената енергия, Божиитѣ блага. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Съвременнитѣ хора и досега още не могатъ да разбератъ смисъла, който Христосъ е вложилъ въ този стихъ. Детето представя новия животъ, новия човѣкъ, който носи въ себе си Божественитѣ елементи. Вие трѣбва да имате такова понятие за Бога, каквото детето има за своитѣ майка и баща. Ако така се свържете съ Бога, тогава можете да очаквате и Неговото благословение. Божието благословение ще дойде и безъ да искате. Кога? Когато се свържете съ Бога. Това подразбира стиха: „Идете да повикате всички слѣпи, куци, хроми, да насѣдатъ на царската трапеза.“ Ще дойде день, когато куци, слѣпи, хроми ще насѣдатъ на царската трапеза и ще се благословятъ. Каненитѣ ще се откажатъ, а неканенитѣ ще насѣдатъ заедно съ Бога около Божествената трапеза.

 

И тъй, всички трѣбва да направите тази нова връзка, този новъ съюзъ, новъ договоръ, новъ заветъ съ Бога!

 

Новиятъ заветъ съ Бога ще бѫде „Завѣтътъ на Божията Любовь.“ Тази Любовь ще обедини всички хора въ едно общо братство.

 

19. Беседа отъ Учителя, държана на 15 януари, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt