Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_01_08 Жлебътъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 09:54

От томчето "Ни мъж, ни жена"
Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928),
Издание 1933 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Жлебътъ

 

„Азъ самъ изтъпкахъ жлеба; и никой отъ народитѣ не бѣ съ мене.“

 Исаия 63:3

 

Езикътъ, на който сѫ писали древните, библейски хора, или, както нѣкои ги наричатъ, мѫдрецитѣ, не се дължи на тѣхното външно знание. Тѣхниятъ езикъ е особенъ, повече въ символи, въ образи. Ако го сравните съ западноевропейския, той би представялъ буквално предаване на фактитѣ. Предаването на нѣщата по буква губи своя дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Кой не знае, какво нѣщо е стъпкването на жлеба? Каква е цельта на лозаря, когато обира гроздето? Той има предъ видъ да стъпче гроздето, да извади отъ него виното и да го продаде. Има ли нѣщо лошо въ стъпкването на гроздето? Какво представятъ зрънцата на гроздето? Тѣ представятъ сили въ природата, които трѣбва да се трансформиратъ.

 

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, подобенъ на този, въ който живѣятъ лозенитѣ прѫчки. Въ първо време лозенитѣ прѫчки се радватъ, че растатъ; радватъ се, че господарьтъ имъ е разуменъ, благороденъ човѣкъ, който по три пѫти на день чете молитви, ходи на църква, пали свѣщи, но единъ день дохожда при тѣхъ, съ ножъ въ рѫка, и ги изрѣзва по всички правила на модерното лозарство, като оставя чуканитѣ имъ голи. Питамъ; ако лозата има съзнание, какво ще помисли за своя господарь? И лозата има съзнание, но не като човѣшкото. Тя ще си каже: Неразуменъ билъ моятъ господарь! Не, разуменъ е този лозарь, той иска да направи нѣщо хубаво отъ тази лоза, затова ѝ оставя само по едно или по две очи. Колкото очи да остави на лозата, тя все плаче. Добре е да събирате този сокъ отъ лозитѣ и да го употрѣбявате противъ очеболие. Следъ рѣзането, лозата започва отново да расте, и радостьта ѝ се възвръща. Тя се радва, че ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде. Не се минава много време, господарьтъ ѝ пакъ дохожда при нея съ ножъ въ рѫка и започва да рѣже единъ следъ други гроздоветѣ ѝ, докато наново се окастри, оголѣе. Ако бѣхте вие на положението на тази лоза, и редъ години имате сѫщата опитность, какво разбиране ще придобиете за живота? Ще кажете, че сте културни хора, че не сте въ положението на лозата. Наистина, вие не сте като лозата, но не сте и на по-безопасно положение отъ нея. И васъ всѣка година ви рѣжатъ, на общо основание, взиматъ плодоветѣ ви, докато ви окастрятъ. Следователно, и на човѣка предстои, като на лозата, година следъ година да расте, да цъвти, да вързва, да дава плодъ.

 

Всички хора си задаватъ въпроса за смисъла на живота. Когато задаватъ този въпросъ, това ни най-малко още не значи, че тѣ ще го разрѣшатъ, но поне ще се домогнатъ до нѣкой конкретенъ въпросъ, който, въ дадения случай, ги интересува. Всѣки иска да знае своята задача, като разумно сѫщество въ вселената, за да се нагласи въ хармония съ нея, да свърши дадената му работа и да вземе дѣлъ отъ общото благо на тази вселена. Какво ще ви ползува богатството на нѣкой милионеръ, ако вие нѣмате петь пари въ джоба си и гладувате? Какво ще ви ползуватъ стотицитѣ хлѣбове на нѣкой фурнаджия, ако вие нѣмате пари да си купите парче хлѣбъ и гладувате? Богатствата и благата въ свѣта интересуватъ човѣка дотолкова, доколкото той може да вземе участие въ тѣхъ. Благата на живота се осмислятъ за човѣка дотолкова, доколкото той може да се ползува отъ тѣхъ. Вие можете да получите само една ябълка или круша, само единъ гроздъ, или само една монета, но поне сте получили нѣщо. Иначе, всички блага оставатъ за васъ безсмислени, безпредметни.

 

Като четете 63. глава отъ Исаия, виждате, че той се намира въ нѣкакво противоречие и казва, че Богъ самъ създава противоречията, Той самъ рѣже съ ножа си, но разумно рѣже. Въ единъ отъ стиховетѣ на Исаия се казва: „Защо си ни допусналъ, Господи, да се отклоняваме отъ пѫтищата си, да ожесточаваме сърцето си, да Ти се не боимъ? Върни се заради рабитѣ си, племената на Твоето наследие.“ (—17 ст.). Значи, когато дойде при лозата, истинскиятъ лозарь я погледне оттукъ-оттамъ и казва: Ти имашъ 20 прѫчки, а трѣбватъ ти само една-две. Той взима ножа, изрѣзва всички прѫчки на лозата, като оставя само ония, които ѝ сѫ нужни. Като погледне сълзитѣ ѝ, той казва: Сега можешъ да плачешъ, колкото искашъ, но следъ време ще видишъ доброто, което съмъ ти направилъ. Добриятъ, разумниятъ лозарь е свързанъ съ лозената прѫчка. Значи, между лозаря и прѫчката има вѫтрешна връзка, Това показва, че между всички явления въ природата има тѣсна, неразривна връзка. Това се обуславя отъ великия законъ на Любовьта. Когато Любовьта срещне човѣка, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося! — Не, азъ не искамъ да те измѫчвамъ. Човѣкътъ се показва учтивъ, внимателенъ. Тогава Любовьта му казва: Щомъ не искашъ да те нося, не искашъ да ме измѫчвашъ, азъ ще се кача на гърба ти. Тъй щото, или ти трѣбва да се качишъ на гърба ми, или азъ трѣбва да се кача на твоя гръбъ. Друго положение не сѫществува. Или азъ нося, или мене носятъ. Азъ не обичамъ да ме придружаватъ.

 

Сега азъ питамъ съвременнитѣ хора: какво предпочитате — любовьта да ви носи на гърба си, или вие да я носите? Както виждамъ, сегашнитѣ хора съ много деликатни. Тѣ ще кажатъ на любовьта, че не искатъ да я измѫчватъ, не искатъ тя да ги носи на гърба си. Тогава, не остава друго, освенъ любовьта да се качи на гърба имъ, и тѣ да я носятъ. Качи ли се любовьта на гърба имъ, тѣ ще иматъ голѣми мѫчнотии и страдания. Много естествено е това! Колкото лека да е любовьта, все има нѣкаква тежесть. Кой човѣкъ на земята не е билъ наскърбенъ отъ любовьта? Кое сѫщество въ свѣта не е останало огорчено отъ любовьта? Следователно, ако питате, защо човѣкъ скърби, казвамъ: човѣкъ скърби, защото е отказалъ на любовьта да го носи, а се наелъ той да я носи. Законъ е: Силниятъ трѣбва да носи слабия, а не слабиятъ да носи силния. Правилно е силниятъ да носи слабия на гърба си. Тогава ще има щастие на земята. Става ли обратното, идатъ нещастия и страдания въ живота на човѣка. Качи ли се веднъжъ любовьта на гърба на човѣка, тя вече не слиза. Това е великъ законъ, който всѣки трѣбва да знае, за да се справи съ трудноститѣ въ живота. Тъй щото, който не иска да бѫде носенъ отъ любовьта, той ще я носи на гърба си. Той ще я носи, а тя ще го учи. Като слѣзе отъ гърба на човѣка, тя казва: Благодаря ти, задето ме носи. Ти си отличенъ човѣкъ. — Ти си благодарна, но азъ не съмъ благодаренъ. — Щомъ не си благодаренъ отъ това положение, азъ съмъ готова да изправя всичко. Сега ще направимъ обратното: ти ще се качишъ на мене, и по този начинъ ще придобиешъ всичко, каквото имамъ. Моето знание, моето богатство, моето щастие ще бѫдатъ и твои. Тогава ти ще разбирашъ живота, както азъ го разбирамъ.

 

Съвременнитѣ хора страдатъ, вследствие неразбиране на живота. Това неразбиране се дължи главно на недостатъчното свѣтлина на ума. Тази свѣтлина пъкъ е въ зависимость отъ тѣхното умствено развитие. Много майки се радватъ, че децата имъ се развиватъ добре, че се интересуватъ отъ въпроса за слънцето, за звездитѣ и отъ много още велики въпроси. Казвамъ: тия ваши синове и дъщери, които се интересуватъ отъ велики въпроси и загадки въ живота, единъ день ще носятъ любовьта на гърба си, вследствие на което много ще страдатъ. Истинската философия на живота седи въ това, да не се занимава човѣкъ съ разрешаване на великитѣ въпроси. Оставате любовьта да ви качи на гърба си, и тя да се занимава съ великитѣ въпроси, а вие — съ малкитѣ въпроси. Който е придобилъ безсмъртието, само той може да се занимава съ разрешаване на велики въпроси, а обикновениятъ, простосмъртниятъ човѣкъ може да се занимава съ малки, дребни въпроси. Той е силенъ въ науката на страданията, въ науката на разрушенията. Вземете, напримѣръ, колко хубаво е описанъ адътъ отъ Данте. Колкото по-нагоре се качва той, описанието блѣднѣе. Човѣкъ не може да описва нѣщо, което не е видѣлъ и опиталъ. Това е достѫпно само за истински гениални хора.

 

„Азъ самъ изтъпкахъ жлеба“. Като изтъпкалъ жлеба, той пръсналъ и боядисалъ дрехата си червено. Следователно, всички хора, на които лицата сѫ малко червени, сѫ здрави. Защо? Защото, който тъпче, той яде. Да тъпчешъ нѣщо, това подразбира да владѣешъ нѣщата, да излѣзешъ отъ пасивното си положение. Да бѫдешъ пасивенъ, това значи, да седишъ на едно мѣсто и да решавашъ въпроситѣ, защо сѫществува грѣхътъ, защо едни хора сѫ богати, а други — бедни. Ние се нуждаемъ и отъ богати, и отъ бедни хора; ние се нуждаемъ и отъ пълни, и отъ празни торби. За условията, при които сега живѣемъ на земята, ние се нуждаемъ отъ планини и отъ долини, отъ гори и отъ пустини, отъ рѣки и отъ морета. Споредъ васъ, какъвъ трѣбва да бѫде животътъ на земята? Представете си, че при сегашнитѣ условия нѣмаше страдания между хората. Знаете ли, какъвъ щѣше да бѫде животътъ? Не, животъ безъ страдания не може. Страданията сѫ необходимо благо за живота на земята. Чрезъ страданията хората изкупватъ прегрѣшенията си. Страданията сѫ необходими още и като условия за повдигане и развиване на човѣчеството. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да развива всички свои центрове и способности, вследствие на което той трѣбва да мине презъ разни положения и изпитания: той трѣбва да бѫде и богатъ, и беденъ; и ученъ, и простъ и красивъ, и грозенъ. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички положения на живота, за да достигне пълно усъвършенствуване. Като богатъ, човѣкъ развива само единъ центъръ въ себе си — стремежъ за събиране, за трупане на богатства. Този центъръ не е никакъ развитъ въ кокошката. Оставете една крина жито предъ кокошката и вижте, какво ще прави. Тя ще се качи на крината, ще хапне нѣколко зрънца жито, и останалото ще разпръска съ краката си. Защо? Защото кокошката не мисли за утрешния день.

 

Въ това отношение, много хора мязатъ на кокошката; тѣ ядатъ и пиятъ, не мислятъ за утрешния день. Като се свърши крината, тѣ казватъ: Лоши времена настанаха. Да, настанали сѫ лоши времена, но само за тѣзи хора, а не и за цѣлия свѣтъ. Дайте повечко орѣхи на нѣкоя катеричка, и гледайте, какъ тя ще постѫпи. Катеричката ще хапне, колкото трѣбва, а останалитѣ орѣхи ще скрие нѣкѫде, за бѫдещето. Защо кокошката постѫпва по единъ начинъ, а катеричката — по съвсемъ другъ начинъ? Кокошката произлиза отъ високъ родъ, тя има царско произхождение. Баща ѝ билъ царь. Тя яла и пила, живѣла въ изобилие, и за утрешния день никога не е мислила. Катеричката, обаче, произлиза отъ бедно семейство; тя е живѣла въ оскѫдни условия, въ голѣми лишения, вследствие на което всѣкога имала грижа за утрешния день. Като говоря така, богатиятъ ще каже: Азъ кокошка ли съмъ? — Кокошката и катерицата сѫ символи, но вие не трѣбва да разглеждате нѣщата буквално, да не изпаднете въ противоречие. Богъ се обръща къмъ Якова съ думитѣ: „О, червей, Якове!“ Това не значи, че Яковъ е червей, но червеятъ се взима за символъ. Въ червея нѣма никаква злоба, никаква умраза. Въ това отношение, червеятъ е въ елементарно състояние. По характеръ кокошката е щедра. Като дойде нѣкой при нея, тя веднага го поканва на ядене, като казва: Хайде, днесъ да ядемъ и да пиемъ. Като свършимъ, Богъ ще даде още една крина. Казвате: Може ли да се живѣе съ такава вѣра? — Не е въпросътъ тамъ, но важно е, кой е на правия пѫть — кокошката, или катеричката. Ако питате беднитѣ, тѣ ще кажатъ, че кокошката е на правъ пѫть, защото е щедра и обича да дава и на беднитѣ. Ако питате богатитѣ, тѣ ще кажатъ, че катеричката е на правъ пѫть, защото мисли за утрешния день. Кокошката може да жертвува. Тя жертвува не само крината си, но и животътъ си дава за другитѣ.

 

„Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Когато се ражда човѣкъ, всѣки се интересува, каква ще бѫде неговата сѫдба. И българитѣ се интересуватъ отъ сѫдбата на своитѣ деца, или отъ онова занятие, на което тѣ ще се предадатъ. По тази причина тѣ иматъ обичай, когато малкото дете проходи, да му мѣсятъ питка, а заедно съ това да поставятъ на една малка маса ножче, перо, монета и рало и гледатъ, къмъ кое отъ тѣзи четири нѣща детето ще пристѫпи. Ако детето посегне къмъ ножчето, воененъ ще стане; ако вземе перото, писатель ще стане; ако вземе монетата, търговецъ ще стане; ако вземе ралото, земедѣлецъ ще стане. И въ действителность, този законъ е вѣренъ. Щомъ се роди човѣкъ, той е хваналъ вече нѣщо. Докато не хване нѣщо, човѣкъ не може да се роди. Щомъ хване нѣщо, той вече се ражда. Ако наблюдавате развитието на детето въ утробата на майката, ще видите, какъ постепенно се сформируватъ коститѣ, мускулитѣ, кръвоносната система, пищеварителната, докато най-после се сформирува и дихателната система. Щомъ се образува дихателната система, детето излиза вече отъ утробата на майка си, т. е, отъ бащиния си домъ. Тогава майката казва на детето си: Понеже ти бутна едно свещено мѣсто, което не трѣбваше да пипашъ, затова ще излѣзешъ вънъ. Това бутане е съгрѣшаване, заради което детето излиза отъ утробата на майка си. Щомъ се роди, детето започва да плаче, че трѣбва да напусне рая. Майката казва: Нѣма защо да плачешъ. Като живѣешъ по Бога, ти пакъ ще се върнешъ въ рая.

 

Мнозина питатъ: Защо човѣкъ плаче? Казвамъ: човѣкъ плаче, защото е пипналъ едно свещено мѣсто. Той е пипналъ безъ позволение едно свещено мѣсто отъ „дървото за познаване на доброто и злото.“ Затова, именно, майката казва на детето си: Докато си въ утробата ми, само азъ имамъ право да дишамъ. Ти ще дишашъ чрезъ мене. Щомъ искашъ да дишашъ самостоятелно, ти си бутналъ вече свещеното мѣсто на „дървото за познаване на доброто и злото,“ и трѣбва да излѣзешъ вънъ отъ рая. Такъвъ е законътъ. Този законъ има приложение и въ цѣлата природа. Само Богъ има право да диша. Ние ще дишаме чрезъ Него. Обаче, недоволни отъ това положение, ние искаме да станемъ като Бога, вследствие на което се докосваме до „дървото за познаване на доброто и злото,“ за което излизаме отъ рая. — Не сме ли свободни да правимъ, каквото искаме? — Който иска да бѫде свободенъ, да прави всичко по свой умъ, той трѣбва да напусне рая, да излѣзе въ широкия свѣтъ. Като излѣзете отъ рая, вие ще се намѣрите на онзи жлебъ, дето Богъ тъпче хората. Защо ги тъпче? За да извади отъ тѣхъ онѣзи сокове, които сѫ необходими за подържане на великия животъ. Изтъпканиятъ жлебъ представя народитѣ, които сѫ минали подъ Божията нога. Кои сѫ тия народи? Всички ония, които не сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони. И съвременнитѣ народи сѫ поставени въ този жлебъ да се тъпчатъ. Ето защо, всички сегашни държави, общества, управници, учени, философи, свещеници се замислятъ по този въпросъ и се запитватъ: Какво трѣбва да се направи, за да се подобри положението на човѣчеството? Каква трѣбва да бѫде новата култура, която ще донесе миръ и разбирателство между народитѣ? Отъ хиляди години насамъ сѫ сѫществували безброй култури, въ края на краищата, всички сѫ изчезнали. Де остана египетската култура и цивилизация? И тази култура изчезна. На какво се дължи това? Въ Египетъ дохождаха хора отъ различни народности — асирийци, вавилоняни, гърци, съ цель да се запознаятъ съ египетскитѣ тайни, но злоупотрѣбиха съ тѣхъ. По този начинъ, тѣ внесоха едно разслабване въ египетската култура.

 

Следователно, човѣкъ е въ правия пѫть само тогава, когато изучава великитѣ Божии закони и върви съобразно съ тѣхъ. Човѣкъ е на правъ пѫть само тогава, когато изучава небето, слънцето, звездитѣ, планетитѣ, планинитѣ, рѣкитѣ, изворитѣ, растенията, както и устройството на земята. Щомъ се откаже отъ тази наука и пожелае да си поживѣе малко, той вече е на кривъ пѫть. Египтянитѣ не трѣбваше да издаватъ тайнитѣ си. Тѣ продадоха своитѣ тайни. При тогавашнитѣ жреци идваха ученици отъ разни школи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадатъ тайнитѣ си. И днесъ много англичани отиватъ въ Индия, съ цель да се домогнатъ до знанията на индуситѣ, но тѣ, срещу никакви подкупи и заплашвания, не издаватъ знанията си. Тѣ знаятъ законитѣ и строго ги пазятъ. Онѣзи англичани, които искрено търсѣха знанието, трѣбваше да се откажатъ отъ своитѣ традиции, да влѣзатъ като ученици въ тѣзи тайни общества, за да придобиятъ най-малкото знание. Индуситѣ не изнасятъ своитѣ знания навънъ. Единъ англичанинъ станалъ членъ на единъ индуски орденъ, който го заставилъ да прави такива нѣща, които били противъ английскитѣ традиции. За тази цель англичанитѣ въ Индия го затваряли три пѫти, при строга охрана отъ десеть души стражари, да не избѣга, но като влизали въ затвора, не го намирали тамъ. Какъ ставало това, и тѣ не могли да разбератъ, но предполагали, че индуситѣ му помагали по нѣкакъвъ начинъ. За да се освободятъ отъ всѣкакво подозрение, тѣ го завели въ Лондонъ, дето го затворили, но и тамъ се повторила сѫщата история. Тогава този англичанинъ казалъ на своитѣ съотечественици: „Моля ви се, престанете да ме затваряте. Мене затворъ не ме хваща. Оставете ме свободенъ да свърша работата, за която съмъ изпратенъ.“ Това може да изглежда като приказка отъ 1001 нощь, но фактътъ е на лице.

 

Казвамъ: едва сега хората сѫ се докоснали до великитѣ мистерии въ свѣта. Животътъ на цѣлото човѣчество представя область, която трѣбва да се изучава. Вие трѣбва да изучавате законитѣ, на които почива животътъ, както и ония, които го управляватъ. За да бѫде човѣкъ беденъ или богатъ, има редъ причини; за да бѫде човѣкъ ученъ или невежа, пакъ има причини; за да бѫде човѣкъ силенъ или слабъ, за да бѫде философъ, поетъ или художникъ, и за това има причини. Нищо въ свѣта не е произволно. Следователно, ако човѣкъ е нещастенъ, нека пази душата си отъ огорчения, да не мисли, че сѫдбата му е виновна. Сѫдбата на всѣки човѣкъ е такава, каквато той си я създалъ. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. За да бѫде нѣкой поетъ, музикантъ или художникъ, това се дължи на факта, че мнозина го обичатъ. Този човѣкъ е любимецъ на много хора, които съ любовьта си му помагатъ да се издигне. За да бѫде човѣкъ ученъ, пакъ сѫщото положение. Ученъ човѣкъ, въ правъ смисълъ на думата, е онзи, който разбира живота и знае, какъ да приложи своята наука. Значи, щастието на човѣка зависи отъ това — да бѫде той обичанъ. Щомъ изгуби тази любовь, той е вече нещастенъ. И наистина, най-голѣмото нещастие за човѣка се заключава въ това, когато той престава да обича, и когато другитѣ не го обичатъ. Когато нѣкой се оплаква, че никой не го обича, казвамъ: щомъ никой не те обича, ти ще обичашъ. Едно отъ дветѣ положения: или тебе ще обичатъ, или ти ще обичашъ. — Защо никой не ме обича? — Защото ти носишъ любовьта на гърба си. — Защо хората ме обичатъ? — Защото любовьта те носи на гърба си. — Защо страдамъ? — Защото ти, слабиятъ човѣкъ, искашъ да носишъ любовьта на гърба си. — Какво да направя, за да се освободя отъ страданията? — Като дойдешъ до последния вѫзелъ, ще свалишъ любовьта отъ гърба си и ще ѝ кажешъ: Азъ съмъ доволенъ, че те носихъ дотукъ. Сега, обаче, искамъ да ме поносишъ ги; не ми се ходи вече пешъ. — На драго сърце ще сторя това. И азъ искамъ малко да те понося на гърба си.

 

И тъй, ако разбирате великитѣ закони на живота, вие ще придобиете онова знание, което ще ви помогне да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота. Много отъ вашитѣ мѫчнотии ви спъватъ да вървите напредъ. И въпросътъ за храненето представя по нѣкога спънка въ живота ви. Чрезъ храната човѣкъ може да трансформира енергиитѣ си, но тъй, както днесъ се храни, той може само да се спъне. Запримѣръ, преследватъ нѣкой човѣкъ за идеитѣ му, затварятъ го и му казватъ: Ако не се откажешъ отъ идеитѣ си, ще те оставимъ да умрешъ гладенъ. Силниятъ, който разбира дълбокия смисълъ на яденето, ще каже: Гладенъ ще умра, но, отъ идеитѣ си не се отказвамъ. И наистина, този човѣкъ издържа предъ глада. Съ 80 дневенъ постъ единъ ирландецъ направи това, което Гладстонъ съ волята си не можа да направи. Следъ 80 дневния постъ на този ирландецъ, Англия се изпълни съ ангели, съ свѣтли и разумни сѫщества, които издъно разклатиха умоветѣ на англичанитѣ, като имъ казаха: „Или ще дадете свобода на ирландцитѣ, или ще понесете последствията на вашето упорство.“ Англичанитѣ сѫ умни хора. Като разбраха този законъ, тѣ веднага отстѫпиха и дадоха свобода на Ирландия. Който не разбира тия нѣща, той ги обяснява по свой начинъ, обаче, това показва, че разумни закони действуватъ въ свѣта. Животътъ се управлява отъ редъ закони, които човѣкъ трѣбва да спазва, за да може да извърви своя опредѣленъ пѫть.

 

Единъ руснакъ разправяше една своя интересна опитность. Една вечерь, срещу Рождество, нѣколко души се събрали на гости въ едно семейство, да си хапнатъ и пийнатъ. Следъ яденето, попѣли, поразговорили се малко, но пропуснали опредѣления часъ за прибиране по домоветѣ си. Споредъ тогавашнитѣ наредби, всѣки закъснѣлъ пѫтникъ трѣбвало да пролежи останалото време отъ нощьта въ полицията, и на сутриньта го пущали да отиде дома си. Това положение не се харесвало на закъснѣлитѣ пѫтници и тѣ били готови да дадатъ нѣкаква сума на стражаритѣ, само да могатъ да се върнатъ по домоветѣ си. Това лесно имъ се отдало, защото стражаритѣ имали малки заплати и срещу известна сума, тѣ оставяли пѫтницитѣ свободно да си вървятъ. Като закъснѣлъ, този господинъ билъ готовъ да даде на стражаря 10 — 15 рубли, за да продължи пѫтя за дома си. На първия стражарь той далъ десетина рубли и могълъ да продължи пѫтя си, но за да не стане нужда да дава и на другитѣ стражари, които могли да го срещнатъ, първиятъ стражарь му казалъ: Колкото стражари срещнешъ по-нататъкъ, на всички ще кажешъ думата „кукуригу.“ Тя означава, че ти си платилъ веднъжъ и можешъ свободно да се движишъ по улицитѣ. Въ случая, думата „кукуригу“ е символъ, който служи като пропускъ въ живота на човѣка. При слизането си на земята, невидимиятъ свѣтъ е далъ на всѣки човѣкъ по единъ пропускъ, съ който да може свободно да пѫтува. Ако забрави своя пропускъ, той е осѫденъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Казвате: Не сме толкова прости хора, че да употрѣбяваме думата „кукуригу.“ — Като показвате личната си карта на този и на онзи стражарь, тя не е ли сѫщото това кукуригу? Ако на петь-шесть мѣста ви спратъ, да искатъ личната ви карта, вие ще изгубите много време. А тъй, ще кажете „кукуригу“ и ще си заминете. Съ едно кукуригу лесно ще свършите работата си. Който разбира смисъла на това „кукуригу,“ той разбира и вѫтрешния смисълъ на живота. Вѫтрешниятъ смисълъ на живота се заключава въ любовьта, въ нейното приложение, като пропускъ, като динамическа сила.

 

„Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Само онзи може да тъпче вашия жлебъ, който ви обича. Значи, който ви обича, само той може да тъпче. Нѣма по-страшенъ и по-великъ човѣкъ отъ този, който ви обича. Защо? Защото той всичко тъпче. Любещиятъ вади ножъ и излиза на среща ви. Всички работи въ свѣта ставатъ все отъ любовь. Задъ всичко въ свѣта седи великата, мощната сила — Любовьта. Богъ тъпче всички хора, за да ги освободи. Българитѣ разбиратъ смисъла на тъпченето и често го практикуватъ. Когато нѣкой човѣкъ страда дълго време отъ треска, накаратъ го да легне на земята и оставятъ мечка да го тъпче. Мечката е много магнетична, и като потъпче малко човѣка, съ това тя му придава отъ своята магнетична сила. Не само болни хора оздравяватъ отъ мечка, но тя се отразява благоприятно и върху лоши, своенравни хора. Една благородна дама отишла съ мѫжа си на курортъ въ нѣкое планинско мѣсто, но понеже не живѣели добре, постоянно се карали, нищо не разбрали отъ почивката си. Единъ день се спрѣчкали толкова лошо, че жената казала: Дотегна ми вече този животъ! Предпочитамъ да отида въ гората, тамъ да живѣя, отколкото да остана при тебе! Една вечерь тя напуснала дома си и избѣгала въ гората. На пѫтя ѝ се изпрѣчила една мечка и започнала да я плюе: Ти не знаешъ ли, че азъ имамъ малки мечета, които грижливо пазя, та си тръгнала по това време да ги плашишъ? Тя се уплашила отъ мечката и се върнала при мѫжа си. — Защо се върна? — Мечка срещнахъ въ гората. Значи, и мѫжътъ е лошъ, но има нѣщо по-страшно отъ него. Тази жена казвала: Пази, Боже, мечка да те плюе! Съ плюенето си, мечката искала да ѝ каже: Защо бѣгашъ отъ дома си? Защо напущашъ мѫжа си? Вземи урокъ отъ мене. Вижъ, какъ азъ се грижа за своитѣ малки! Върни се дома при своя мѫжъ, и се грижи за него, както азъ се грижа за малкитѣ си. Жената се върнала у дома си съ единъ великъ урокъ отъ мечката и си казала: Сега разбрахъ смисъла на живота. При това положение, и азъ мога да живѣя добре съ своя мѫжъ.

 

Следователно, да ви срещне мечка и да ви плюе, значи да ви постигне нѣкое нещастие. И тогава, не бѣгайте отъ нещастието, но вземете урокъ отъ него. То непременно ще ви научи нѣщо. Нещастията носятъ добри уроци за хората. Задъ мечката, задъ нещастията се крие велика наука. Тѣ представятъ Свещената книга на живота, която всѣки самъ трѣбва да чете. Задъ тази книга пъкъ седатъ миналитѣ поколѣния, хиляди разумни сѫщества, които сѫ взели участие въ написването ѝ. Когато обикновенъ човѣкъ я чете, тази книга е обикновена, проста форма. Когато просветенъ, разуменъ човѣкъ я чете, тази книга буди съзнанието му, и той се свързва съ съзнанията на всички разумни сѫщества, които сѫ живѣли преди него. Силата на книгата се крие въ онѣзи сѫщества, които сѫ я писали. Тѣ и до днесъ сѫ живи. Съвременнитѣ хора не признаватъ това, и както да имъ се обяснява, тѣ казватъ: Духове не сѫществуватъ. — Духове не сѫществуватъ, но съзнания сѫществуватъ. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ, ще видите, че съзнанията на хората отъ физическия и духовния свѣтъ сѫ така преплетени, както се преплитатъ дърветата на физическия свѣтъ. Ако тия съзнания сѫ хармонично преплетени, хората живѣятъ добре; ако съзнанията не сѫ хармонично преплетени, хората не живѣятъ добре. Съзнанията на хората сѫ преплетени както нишкитѣ на чорапитѣ. Следователно, отъ тѣхъ зависи, какъ тия съзнания ще се оплетатъ, и какъ ще се разплетатъ.

 

„Азъ самъ изтъпкахъ жлеба; и никой отъ народитѣ не бѣ съ мене.“ Това значи, че всички хора, които не сѫ разбрали този законъ, не сѫ били съ Господа. Следователно, вие можете да разчитате на любовьта на ония велики души, които всѣкога сѫ съ Господа. Тѣ ви обичатъ и взиматъ участие въ вашия животъ. Тѣзи велики души ще срещнете изъ цѣлия свѣтъ: и въ Англия, и въ Америка, и въ Германия, и въ Франция, и въ Япония и Китай — навсѣкѫде. Тѣ сѫ истинскитѣ човѣци, и отъ тѣхъ свѣтътъ се нуждае. Великъ е онзи човѣкъ, който взима участие въ страданията на своитѣ ближни и желае да имъ помогне. Връзката между хората се дължи на Божия Духъ и на Божественото съзнание, които работятъ върху ума, сърцето и волята на човѣка, съ цель да го пробудятъ, да вземе участие, както въ радоститѣ, така и въ страданията на ближнитѣ си. Участието седи въ помощьта, а помощьта се изразява даже и въ една блага дума. Ако ученикътъ отиде при учителя си, и последниятъ му каже, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, тази дума може да спре развитието му. Обаче, една блага дума отъ страна на учителя, може да повдигне духа на ученика. Учительтъ може да каже на силния ученикъ, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, за да провѣри, доколко силно е желанието му да учи. Обаче, на слабия ученикъ той ще каже, че отъ него може да стане нѣщо. Ако при учителя дойде нѣкой богатъ ученикъ, натоваренъ съ много теории, съ много знания, той ще вземе чука и ще почне да изглажда, да шлифува знанията му. Тогава той ще му каже: Натоварени камили въ училището не се приематъ. Ти ще оставишъ навънъ всичкитѣ си теории, всичкото ненужно богатство и ще влѣзешъ въ школата празенъ, за да възприемешъ новото, което се преподава. Като излѣзешъ отъ училището, пакъ можешъ да се натоваришъ съ своитѣ знания и да отидешъ съ тѣхъ въ свѣта. За свѣта тия знания сѫ необходими, но за школата сѫ излишенъ товаръ. Когато влиза въ добре организиранъ свѣтъ, пъленъ съ храна, съ облѣкло, съ всички необходими пособия за подържане на живота, богатиятъ непременно трѣбва да се разтовари. Засега ние носимъ вода, защото нѣма кой да ни носи; ние носимъ храна и си готвимъ, защото нѣма кой да върши тази работа. Но ако влѣземъ въ единъ добре организиранъ свѣтъ, въ който има всичко необходимо за живота, трѣбва ли да водимъ своитѣ натоварени камили? Този свѣтъ не се нуждае отъ нашитѣ багажи, отъ нашитѣ криворазбрани теории. Когато казвате, че човѣкъ трѣбва да се роди, а после да умре, ето, какво разбирамъ: да се роди човѣкъ, това значи да стане богатъ. Смисълътъ на раждането се заключава въ забогатяването. Да умре човѣкъ, това значи да осиромашее, т. е. да раздаде богатството си на беднитѣ. Смисълътъ на умирането се заключава въ осиромашаването. Раждане и смърть представятъ две смѣни въ живота на човѣка. Следователно, въ даденъ случай, при дадени условия, едни хора ще бѫдатъ богати, а други — сиромаси. Който разбира този законъ, той правилно ще се развива. Който не го разбира, той ще разглежда богатството отдѣлно отъ сиромашията, или сиромашията отдѣлно отъ богатството, и по този начинъ ще води ненормаленъ животъ. Ако нѣкой е богатъ, безъ да е билъ сиромахъ, това е само една идея; или, ако е сиромахъ, безъ да е билъ богатъ, това е друга идея. Обаче, съ една идея само човѣкъ не може да сѫществува. За да сѫществува, той непременно трѣбва да има две идеи. Двойственостьта се срѣща навсѣкѫде въ природата. Запримѣръ, човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две рѫце и т. н. Казвате за нѣкого, че е оглушалъ. — Това е другъ въпросъ вече. Това е анормално положение за човѣка. Вие ще познаете човѣка по това, какъ слуша той. Ако е добъръ, уменъ човѣкъ, той насочва дѣсното си ухо напредъ, съ него слуша. Ако не е добъръ, не е уменъ, той слуша съ лѣвото си ухо.

 

Питамъ: защо сегашнитѣ хора се поздравяватъ съ дѣсната, а не съ лѣвата рѫка? Въ лѣвата рѫка, въ лѣвата страна на човѣка е скрито всичкото му богатство, всичкиятъ му капиталъ, който трѣбва да се пази. Въ такъвъ случай, дѣсната рѫка на човѣка служи за охрана на това богатство. Тя го пази. Затова, именно, дѣсната рѫка излиза на лице, а лѣвата се крие. Съ дѣсната рѫка се поздравяватъ грѣшнитѣ хора, а съ лѣвата — праведнитѣ. Съ дѣсницата си Богъ хваща грѣшнитѣ хора. Единъ день, когато човѣкъ стане праведенъ, съ лѣвата ли рѫка ще хваща, ще поздравява? Човѣкъ подава едната си рѫка, само когато иска да спаси нѣкого. Разбойникътъ сѫщо тъй хваща съ една рѫка. Когато приятельтъ хване едната ти рѫка, и това има своитѣ причини. Какъ ще се поздравяватъ хората въ бѫдеще? Въ бѫдеще, умътъ, сърцето и душата на човѣка трѣбва да взиматъ участие въ поздравленията на хората. Следователно, правилно поздравление е това, въ което умътъ, сърцето и душата на човѣка взиматъ участие. Вънъ отъ него, всѣко поздравление е временно и подлежи на промѣна. Значи, въ бѫдеще хората нѣма да се поздравяватъ съ рѫкуване. Защо? Защото любовьта изключва всѣкакво докосване, всѣкакво пипане. Да се усмихнешъ на любовьта — позволено е; да говоришъ на любовьта — позволено е. Дойде ли, обаче, да я пипнешъ, това тя не позволява. Защо? Защото невъзможно е да пипате любовьта. Когато нѣкой пожелае да пипне любовьта, съ това той нарушава чистотата и красотата на любовнитѣ отношения. Любовнитѣ отношения между хората се развалятъ, вследствие тѣхната невъздържаность. Нѣма нищо лошо въ пипането, но съвременнитѣ хора не сѫ готови още да пипатъ любовьта. За да пипне нѣкой любовьта, рѫцетѣ му трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти, да не остане нѣщо отъ тѣхъ върху нейната дреха. Обикнешъ ли нѣкой човѣкъ, не го пипай. Обикнешъ ли нѣкой човѣкъ, кажи му онази истина, която да му донесе свѣтлина и да го направи свободенъ! Дай му парче отъ онзи хлѣбъ, който може да го нахрани. По-нататъкъ нищо не му говори. Това подразбира истинска свобода. А тъй, да нахранимъ само човѣка и да го заставимъ да мисли като насъ, това не е обичь. Да обичашъ човѣка, това не значи, че той трѣбва да има умъ, сърце и душа като твоитѣ и да мисли като тебе. Нѣма два еднакви момента въ природата; нѣма двама еднакви хора въ свѣта, които да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Ако два еднакви момента се срещнатъ въ природата, тѣ непременно ще нарушатъ нейната хармония. Този, когото обичашъ, по характеръ трѣбва да бѫде противоположенъ на тебе, за да се допълвате взаимно. Въ това седи свободата на хората.

 

Що е свобода, и какво изисква свободата? Свободата подразбира, всѣки човѣкъ да се проявява така, както се подтиква отвѫтре. И при този вѫтрешенъ потикъ, свободата изисква отъ човѣка придобиване на любовьта, мѫдростьта и истината, Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, за моментъ само да зърне любовьта и после да я изгуби. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за моментъ само очитѣ си предъ него, да пролѣе нѣколко сълзи, и следъ това отново да ги затвори. Какъвъ смисълъ има въ затворенитѣ очи? Щастието на грѣшнитѣ хора седи въ затворенитѣ очи, а на праведнитѣ — въ отворенитѣ. Въ живота очитѣ ни всѣкога трѣбва да бѫдатъ отворени. Великото въ живота седи въ отворенитѣ очи. Само онзи човѣкъ може да върши волята Божия, очитѣ на когото сѫ отворени. Значи, задачата на човѣка не седи въ това, да бѫде той добъръ, или да бѫде праведенъ, но да върши волята Божия, да изразява Неговата Любовь, — Ама не можемъ да не правимъ грѣшки. — Това е другъ въпросъ. Ако нѣкой подаде рѫка на брата си, да го спаси, може да направи нѣкаква грѣшка въ това; важно е, обаче, доброто желание, което го подтиква да помогне па по-слабия отъ себе си. Човѣкътъ е въ това, какъ схваща и изявява нѣщата въ даденъ случай, и какво е неговото разположение: има ли единство между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му. Въ този смисълъ, праведенъ, добъръ човѣкъ е онзи, въ когото всички най-разнообразни енергии се хармониратъ. Докато енергиитѣ на човѣка не сѫ въ единство помежду си, той не може да се нарече праведенъ.

 

Сега, като засѣгамъ различни въпроси, безъ да искамъ, нѣкои се обиждатъ. Запримѣръ, за кабаретата азъ имамъ особено мнение, а не както мнозина мислятъ, Азъ зная, че тамъ влизатъ хора, които работятъ, по цѣли нощи свирятъ, за което имъ плащатъ. Благодарение на тѣхната музика, много убийства, много скандали, спорове и недоразумения се избѣгватъ. Но има хора, които прекарватъ тамъ времето си леко, безгрижно. Не е ли сѫщото и въ живота? Едни хора работятъ, а други се веселятъ, удоволствуватъ се. Тъй щото, ако си беденъ, влѣзъ въ кабарето да свиришъ и да спасявашъ хората. Ако си богатъ, излѣзъ вънъ отъ кабарето, отвори кесията си и започни да раздавашъ. Около тебе моментално ще се събератъ безброй хора, между които и бедни музиканти, които ще свирятъ, ще те веселятъ. Дай едно богато угощение на тия хора, да те помнятъ за вѣчни времена. Какво по-голѣмо кабаре отъ това? — Може ли свѣтътъ да се спаси по този начинъ? Може, разбира се. Добрата воля, доброто разположение на хората единъ къмъ другъ е въ сила да имъ помогне. Страданията на хората сѫ на мѣсто, и трѣбва да се носятъ. Който е поканилъ веднъжъ любовьта да се качи на гърба му, той трѣбва да я занесе до края на нейния пѫть. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите отъ гърба си, защото тя ще ви създаде по-голѣмо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пакъ ще я носите, докато най-после тя сама слѣзе отъ гърба ви. Докато краката ви държатъ, ще я носите. Щомъ съвършено изнемогнете, тя сама ще ви освободи. Любовьта ви разбира, тя влиза въ положението ви и никога нѣма да остави да паднете подъ нейната тежесть. Единъ день, когато тя ви тури на гърба си, ще ви изнесе, докрай безъ никакво недоволство и роптание. Любовьта никога нѣма да ви хвърли отъ гърба си. Тъй щото, ако сте направили една погрѣшка, да турите любовьта на гърба си, не правете втора погрѣшка — да я хвърлите отъ гърба си. Издръжте до край.

 

Това е една отвлѣчена теория, която трѣбва да се приложи. Щомъ я приложите, животътъ ви ще се подобри. Не я ли приложите, никой не може да ви помогне. Любовьта е най-важниятъ въпросъ въ живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, отъ какъвто характеръ и да сѫ тѣ — личенъ, семеенъ, общественъ или общочовѣшки. Съ разрешаването на този въпросъ, човѣкъ ще намѣри и своето мѣсто въ природата. Значи, човѣкъ първо ще разреши своитѣ лични въпроси, а следъ това ще дойде до семейнитѣ, общественитѣ и общочовѣшкитѣ. Споредъ мене, геройство се изисква отъ човѣка, който се наема съ разрешаването на въпроси отъ семеенъ, общественъ и общочовѣшки характеръ. Този човѣкъ трѣбва да бѫде единъ отъ най-ученитѣ, най-чиститѣ и най-богатитѣ хора въ свѣта. Човѣчеството се нуждае, именно, отъ такива хора. Слабиятъ пъкъ, за да уякне, да се засили, първо трѣбва да се занимава съ въпроси отъ личенъ, индивидуаленъ, душевенъ и Божественъ характеръ. Само по този начинъ той нѣма да влѣзе въ стълкновение съ никого.

 

Казвамъ: когато нѣкой се оплаква, че е нещастенъ, причината за това е, че той носи любовьта на гърба си и ще я носи дотогава, докато тя желае. Когато се умори, изгуби съзнание, изгуби надежда въ живота и мисли, че всичко съ него е свършено, любовьта ще слѣзе отъ гърба му, ще му направи превръзка, ще му даде отъ нектара на живота и ще каже: Достатъчно вече! Видѣхъ твоята добра воля, но толкова можешъ да ме носишъ. Качи се ти сега на моя гръбъ, азъ да те понося! Той ще се качи на гърба на любовьта, сърцето му ще се отвори, а душата му ще се разцъвти, като роза, която никога не вехне. Това наричатъ индуситѣ „лотосъ.“ Лотосътъ цъвти само на гърба на любовьта. Всѣки човѣкъ трѣбва да се качи на гърба на любовьта, за да цъвне. Любовьта е едно отъ най-великитѣ и свѣтли сѫщества. Тя познава дълбочинитѣ на душата, разбира стремежитѣ на духа. Каквото пожелаете въ нейно име, ще придобиете. Тя казва: Азъ ще ви дамъ всичко, каквото умътъ, сърцето и волята ви желаятъ. Въ това, именно, се заключава животътъ. Не е въпросътъ да се откаже човѣкъ отъ живота, но той трѣбва да живѣе правилно, да има прави разбирания.

 

Следователно, сѫществуватъ две категории хора. Първата категория хора се занимава съ въпроси отъ личенъ, индивидуаленъ, общественъ и Божественъ характеръ. Втората категория се занимава съ въпроси отъ семеенъ, общественъ и общочовѣшки характеръ. Повечето хора се намиратъ въ последната фаза на първата категория. Божествениятъ животъ ще ги свърже съ втората категория. Време е вече да влѣзатъ въ тази категория. Ако пропуснатъ това време, много още има да чакатъ. Нѣкои ще кажатъ, че не се интересуватъ нито отъ обществени, нито отъ религиозни въпроси. Не е въпросътъ клерикали да ставатъ, но тѣ трѣбва да носятъ любовьта въ душата си. Другъ ще каже, че не иска да бѫде воененъ. Той може да не бѫде воененъ, но непременно трѣбва да носи свѣтлината въ ума си. — Ама не искамъ да цъкамъ съ пушка. — Ако не искашъ да цъкашъ съ пушка, ще цъкашъ съ огнивото си, да запалишъ огъня. И това е военщина. Който цъка огнивото, да запали огъня си, той е воененъ; който пали свѣщь, той е воененъ; хирургътъ който прави операции, пакъ е воененъ. — Азъ не съмъ воененъ. — Какъ да не си воененъ? Толкова хора промуши съ сабята си. Вие трѣбва да бѫдете такива военни, че като замахнете съ ножа си срещу човѣка, нищо да не засегнете въ него: нито единъ кръвоносенъ сѫдъ, нито една артерия, нито единъ капиляренъ сѫдъ да не прерѣжете. Военниятъ трѣбва да прави операциитѣ си, както природата ги прави. За всѣки хирургъ, който разкѫсва кръвоносни сѫдове при операциитѣ си, казваме, че е новакъ въ своята область. Ние трѣбва да бѫдемъ носители на любовьта и пакъ да сме военни. Когато трѣбва да правимъ операции, майсторски ще ги правимъ. Нѣкой казва: Азъ направихъ една погрѣшка, но искамъ да я изправя. Това значи: имамъ единъ абцесъ въ себе си, който искамъ да пробия; всичката нечистотия отъ него да излѣзе вънъ отъ тѣлото ми. И наистина, всѣка направена погрѣшка не е нищо друго, освенъ абцесъ въ организъма на човѣка. За да изправи погрѣшката си, той трѣбва да вземе ножъ, да направи една хирургическа операция, да изхвърли всички нечистотии вънъ отъ тѣлото си. Правете операции, но не като онзи хирургъ, който извадилъ сърцето на единъ боленъ и съ това го уморилъ.

 

„Самъ изтъпкахъ жлеба си“. Когато любовьта дойде въ човѣка, тя сама ще стъпче жлеба. Всичко егоистично, всичко користолюбиво, което е създало нещастията и страданията въ съвременната култура, трѣбва да излѣзе навънъ! По този начинъ хората не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Този егоизъмъ, това користолюбие създава противоречията въ живота. За да се освободятъ хората отъ тия противоречия, любовьта тъпче днесъ всички народи, да излѣзатъ соковетѣ имъ навънъ. По този начинъ всички хора трѣбва да отслабнатъ, за да може любовьта да ги поеме на рѫцетѣ си и да ги тури на гърба си. Този е начинътъ, по който свѣтътъ може да се оправи. Иначе, докато хората носятъ любовьта на гърба си, въ свѣта всѣкога ще има противоречия: едни ще бѫдатъ богати, други — бедни; едни ще бѫдатъ учени, други — прости. Когото любовьта тури на гърба си, той се намира вече въ хармонични условия на живота.

 

„Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Тъпкането подразбира страдания. Страданията въ живота могатъ да се разрешатъ само чрезъ закона на любовьта, а той е най-разумниятъ начинъ за разрешаването имъ. Отъ хиляди години насамъ хората разрешаватъ въпроса за страданията, но и до днесъ още не сѫ го разрешили. Защо? Защото тѣ още носятъ любовьта на гърба си. Вследствие на това цѣлата земя е покрита съ гробища. Гробищата говорятъ за неразрешенитѣ въпроси въ живота. Нѣкой човѣкъ е богатъ, но неговото богатство става причина да го убиватъ на бойното поле. Нѣкой е ученъ, но като прави опити съ задушливи газове, става жертва на тия газове. Нѣкой е виденъ архитектъ, гради кѫщи на хората, но като не спази единъ отъ законитѣ на архитектурата, една отъ тия кѫщи се събаря, и той пада подъ нейнитѣ развалини. Добре е да се градятъ голѣми кѫщи, но да не се събарятъ. Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството му не трѣбва да се губи. Богатството представя артериалната кръвь на човѣка. Всички клетки на организъма трѣбва да се ползуватъ отъ тази кръвь. Следователно, всички хора трѣбва да се ползуватъ отъ богатството. Що се отнася до сиромашията, тя представя едно отъ приятнитѣ състояния въ живота на човѣка. Сиромашията е почивка. Отъ сиромаха нищо не се иска; той нѣма никакви задължения, спокоенъ е, и затова седи и почива. Като почине добре, той казва: Господи, досега бѣхъ въ почивка. Можешъ вече да ме натоваришъ съ нѣщо. Казвате: По-добре е човѣкъ да бѫде богатъ, отколкото сиромахъ; по-добре е да бѫде ученъ, отколкото простъ, Така е, но трѣбва да знаете, че скръбьта предшествува радостьта. Да орешъ, да сѣешъ, това е скръбь; да събирашъ житото отъ полето и да го туряшъ въ хамбара, това е радость. Две скърби предшествуватъ една радость.

 

И тъй, човѣкъ първо трѣбва да разбере индивидуалния животъ, за да не се спъва. Казвате: Ние сме правили много усилия. — Усилията, които човѣкъ е правилъ и прави, допринасятъ нѣщо за него. Всичко, каквото е изработилъ, е негова придобивка. Богатството, знанието, силата, които човѣкъ е придобилъ, оставатъ за него. Излишъкътъ, който не може да прибере, не може да обработи да реализира, е Божественъ капиталъ, който ще му се вземе. Следователно, за да се справи съ положението, до което е достигналъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешното разбиране на живота. Хората искатъ да се освободятъ отъ заблужденията си, но тѣ не знаятъ, че при дадени условия тия заблуждения сѫ благо за тѣхъ. Запримѣръ, добре е нѣкога човѣкъ да не знае, че е изгубилъ богатството си; добре е нѣкога да не знае, че е боленъ. Защо? Защото той нѣма знания, съ които да изправи положението си. Обаче, разумниятъ човѣкъ трѣбва да има правилни разбирания за живота. Той трѣбва да разбира моментитѣ и условията, въ които живѣе.

 

Сега, азъ ви оставямъ на последната спирка, дето любовьта ще дойде, ще ви вземе на рѫце, ще ви пригърне въ обятията си, както майка пригръща детето си, и ще ви тури на гърба си, да ви носи. Оставете любовьта да ви носи, и ще видите, колко лесно ще се разрешатъ всички злободневни въпроси, които ви смущаватъ. Посѣйте семето и го оставете само да расте. Помогнете на извора да си пробие пѫть и го оставете свободенъ. По-нататъкъ той самъ ще проправи пѫтя си. Следователно, оставете Божественото въ васъ само да се развива. Не пречете на развитието му. По този начинъ вие ще добиете свободата, която търсите.

 

18. Беседа отъ Учителя, държана на 8 януари, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt