Jump to content
Ани

1928_01_01 Въ образъ Божи

Recommended Posts

От томчето "Ни мъж, ни жена"
Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928),
Издание 1933 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Въ образъ Божи.

 

„Който, въ образъ Божи като бѣ, не го помисли похищение, да е равенъ Богу.“

Филипяномъ 2:6.

 

„Който, въ образъ Божи като бѣ“. Това изречение има външенъ и вѫтрешенъ смисълъ. Мнозина сѫ разглеждали този стихъ, но сѫ се спирали върху външната му страна, защото, изобщо, външното най-много апелира на хората. Азъ ще разгледамъ вѫтрешната страна на този стихъ. Думитѣ „въ образъ Божи“ подразбиратъ вѫтрешнитѣ условия, вѫтрешнитѣ възможности, дадени на човѣка. Въ това отношение, само царскиятъ синъ има външни и вѫтрешни благоприятни условия да учи, да се развива. Той може да си избере, каквито другари иска; той има възможность да си вземе, каквито професори иска. Подъ думата „царски синъ“ разбирамъ онзи, въ жилитѣ на когото тече царска кръвь. Всѣки другъ, който не е царски синъ, нѣма тѣзи благоприятни условия, следствие на което той трѣбва да се бори съ сиромашията, да преодолява мѫчнотиитѣ и лишенията.

 

Сега, като се спирате върху живота, при даденитѣ условия, вие разглеждате временнитѣ блага, които той носи, безъ да се спирате върху факта, че временнитѣ блага създаватъ голѣми нещастия на хората. Ако проследите историята на човѣшкото развитие, както и това на цѣлия органически свѣтъ, ще видите, че този фактъ е вѣренъ. Нѣколко зрънца, дадени на една птичка, могатъ да костуватъ живота ѝ. Тази птичка е гладна, търси нѣкѫде храна, но въ това време нѣколко немирни деца ѝ устройватъ капанъ. Тѣ я примамватъ съ нѣколко житни зрънца, които отниматъ живота ѝ. Тя иска да задоволи глада си, но едновременно съ това животътъ ѝ се отнима. За да изкара плодъ отъ земята, земедѣлецътъ работи месеци наредъ, изразходва енергия, материални блага, докато най-после получи едно временно благо. Младата мома изразходва време, енергия, срѣдства, да се облича хубаво, да се гизди, за да се хареса на нѣкой момъкъ. Най-после тя се домогва до това благо, но цѣлъ животъ носи последствията на това благо. Съ редъ страдания и мѫчнотии тя изкупва придобитото благо.

 

Мнозина запитватъ: Трѣбва ли да учимъ? Споредъ мене, този въпросъ съвсемъ не е на мѣстото си. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се пита, трѣбва ли да гледаме, трѣбва ли да слушаме, трѣбва ли да ходимъ, да ядемъ, да пиемъ, да спимъ и т. н. На живия човѣкъ такива въпроси не могатъ да се задаватъ. Всички тия действия — гледане, слушане, ядене, ходене — сѫ присѫщи на единъ великъ, разуменъ животъ. Когато този животъ престане да се изявява, тогава, само по себе си, и тѣзи действия ще изгубятъ смисълъ. Умрѣлитѣ спятъ ли? Ще кажете, че умрѣлитѣ почиватъ. Може да почиватъ, но тѣ не спятъ. Умрѣлитѣ ядатъ ли? — Не ядатъ. — Умрѣлитѣ виждатъ ли? — Не виждатъ. — Умрѣлитѣ чуватъ ли? — Не чуватъ. Вие можете да плачете на гроба на умрѣлия, колкото искате, но той нищо не чува. За него вашиятъ плачъ е безпредметенъ. Слушалъ съмъ, какъ нѣкоя жена плаче на гроба на умрѣлия си мѫжъ и казвамъ: Колкото да плачешъ, той нѣма да те чуе. Какъвъ смисълъ има тогава този плачъ? При това положение, трѣбва ли майката да плаче на гроба на умрѣлото си дете? Има смисълъ майката да плаче за живото си дете, но да плаче за умрѣлото си дете, нѣма никакъвъ смисълъ. Да четешъ нѣкаква книга предъ единъ разуменъ човѣкъ, има смисълъ въ това; но да четешъ една книга предъ нѣкой глупавъ човѣкъ, или предъ нѣкое животно, въ това нѣма никакъвъ смисълъ.

 

Религиознитѣ хора, както и хората на новитѣ идеи, на новитѣ течения, иматъ амбиция да докажатъ на хората, че тѣхното учение, тѣхнитѣ идеи сѫ прави и на сила искатъ да ги убедятъ въ това. Казвамъ: убедете себе си, а не другитѣ. Който носи въ себе си новитѣ идеи, той трѣбва да бѫде толкова пластиченъ, че каквото да му се случи въ живота, на каквато мѫчнотия да се натъкне, да е готовъ да се справи. Дайте най-мѫчното музикално парче на нѣкой виденъ музикантъ, той ще го погледне оттукъ-оттамъ, и веднага ще се справи съ него, ще го изсвири отлично. Дайте сѫщото парче на нѣкой посрѣдственъ музикантъ, той ще го свири цѣли месеци и години и, въ края на краищата, ще направи редъ погрѣшки. Като го слушате да свири, казвате: Мѫчи се човѣкътъ да свири. Не е лесно да изсвиришъ нѣщо отъ Бетховена. — Не е лесно за посрѣдствения музикантъ, но за опитния музикантъ не е мѫчно. Щомъ става въпросъ за мѫчение, казвамъ: мѫчение има въ ада; трагедия има въ ада. Следователно, мѫчението е за ада; драмата — за човѣшкия животъ; поезията — за рая. Човѣшкиятъ животъ не е трагиченъ, но драматиченъ. Ако питате, какво има вънъ отъ ада, казвамъ: вънъ отъ ада е раятъ. Значи, дето свършватъ трагедията и драмата, тамъ поетътъ туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поетъ може да пише истинска поезия, който е миналъ презъ фазитѣ на трагедията и драмата. Какво нѣщо е трагедията, знаете вече; какво нѣщо е драмата, пакъ знаете. Отсега нататъкъ трѣбва да изучавате поезията. Тя отскоро е започнала да се изучава. Следователно, поезията е нова наука. Първиятъ човѣкъ, който е писалъ поезия, е Адамъ. Обаче, поезията на Адама остана недовършена, защото го изпѫдиха отъ рая. Господъ му даде най-хубавата жена, каквато свѣтътъ познава. Адамъ толкова се възхити отъ своята жена, че се вдъхнови и започна да пише. Той мислише да напише нѣщо особено хубаво, което да остане за вѣчни времена, но и той, както нѣкой си турчинъ, казалъ: „Отиде нашата дуня“. Единъ турчинъ слушалъ, какъ български сѫдия решавалъ едно дѣло, и като чулъ решението на това дѣло, казалъ: „Отиде нашата дуня!“ И сегашнитѣ хора, като този турчинъ, казватъ: Дойде грѣхътъ, и всичко изгубихме. — Не е достатъчно само да се констатира това, но човѣкъ трѣбва да потърси причинитѣ за грѣха и начинитѣ, какъ да се освободи отъ него. Ако грѣхътъ днесъ е дошълъ, и утре има възможность да дойде. Грѣхътъ не е нѣщо случайно. Той представя накопления на желания, които всѣки моментъ могатъ да се изявятъ и да спънатъ човѣка въ неговото развитие. Тѣзи желания иматъ далеченъ произходъ.

 

Сега, азъ искамъ да насоча мисъльта ви къмъ единъ великъ законъ, който организира идеитѣ. И въ този смисълъ, казвамъ: нѣма сила въ свѣта, която може да противодействува на идеитѣ. Идеята, сама по себе си, е мощна. Единъ отъ пророцитѣ казва за Бога: „Нѣма орѫжие въ свѣта, което може да Ти противостои“. Който разбира този законъ, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъль, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своитѣ добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Какъ ще се организира? Тя постепенно ще привлича къмъ себе си подобни на нея идеи, и единъ день, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие въ себе си. Божественото не държи на времето: могатъ да минатъ месеци, години, но въ края на краищата, Божественото пакъ ще се прояви. По този законъ може да се обясни, защо нѣкои идеи сѫ материалистични, а други — идеалистични. Това се дължи на широтата на човѣшкото съзнание, на крѫговетѣ, които се образуватъ въ него. Въпросътъ за крѫговото организиране на идеитѣ е философски и изисква съответенъ умъ за разбирането му. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ живѣе въ идеалистиченъ вѣкъ, и по едно време презъ ума му минава мисъльта, че трѣбва да поправи нѣкои свои погрѣшки или нѣкои погрѣшки въ обществото. Обаче, той отхвърля тази мисъль отъ ума си, счита, че е ненавременна. Мисъльта влиза въ подсъзнанието му и работи тамъ, организира се, чака времето, да се прояви. Като се отказватъ отъ идеитѣ съ широкитѣ крѫгове, хората даватъ предимство на своитѣ мисли, т. е. на мислитѣ съ тѣсни крѫгове, докато постепенно стѣснятъ крѫга на своето съзнание и създадатъ ново течение въ свѣта, обратно на идеалистичното, а именно, материалистично. По този начинъ хората казватъ: Всичко въ свѣта е материя. Значи, когато хората се отказватъ да изправятъ погрѣшкитѣ си, настава въ свѣта ново течение — материализъмъ. Освенъ материята, материалиститѣ не признаватъ нищо друго. Когато се натъкватъ на голѣми противоречия и страдания, хората започватъ да търсятъ нѣкакъвъ изходъ отъ положението, въ което се намиратъ, докато неусѣтно се домогнатъ до идеята за Бога. Това показва, че Божественитѣ идеи сѫ се организирали вече, и отъ подсъзнанието слизатъ въ съзнанието на човѣка. Така се създава въ свѣта идеалистично течение, и хората започватъ да възприематъ Божественитѣ идеи. Следователно, когато хората не искатъ да изправятъ погрѣшкитѣ си, ражда се материализъмътъ. Когато въ тѣхъ се яви готовность да възприематъ Божественитѣ идеи, ражда се идеализъмътъ. Обаче, нито материализъмътъ, нито идеализъмътъ сѫ въ сила да изправятъ живота на хората. Който не иска да стане материалистъ, той трѣбва да разбира закона, по който може да изправи погрѣшкитѣ си. Който иска да стане идеалистъ, той трѣбва да възприема Божественитѣ идеи. Когато хората станатъ идеалисти, тогава ще дойде истинската поезия.

 

„Който, въ образъ Божи като бѣ“. Този стихъ показва, че апостолъ Павелъ е предвиждалъ не само тогавашнитѣ възможности на живота, но и бѫдещитѣ, Които не разбиратъ тия нѣща, тѣ искатъ въ единъ день да преживѣятъ всичко, но това е невъзможно. Нѣкой иска слава. Отъ кого иска тази слава? Кой може да му я даде? Ако вие сте музикантъ, искате мнението на нѣкой виденъ музикантъ, той да ви похвали, това разбирамъ. Мнението на този музикантъ е ценно за васъ. Обаче, ако вие искате мнението на нѣкой човѣкъ, който седи по-долу отъ васъ, като музикантъ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Не търсете слава отъ хората, но отъ Бога“. По-нататъкъ азъ казвамъ: Не търсете знание отъ хората, но отъ Бога. Хората могатъ да бѫдатъ носители на знанието, но извори не могатъ да бѫдатъ. Божественото създава идеитѣ, а не човѣшкото. Божественото е носитель на всички възвишени идеи и мисли, които вълнуватъ човѣшката душа. Днесъ хората говорятъ за нови идеи, за ново учение, но въ сѫщность, схващанията имъ сѫ съвършено различни. И българитѣ казватъ „ново учение“, и американцитѣ казватъ „ново учение“, но и еднитѣ, и другитѣ разбиратъ различни нѣща. Подъ думата „ново учение“ американцитѣ разбиратъ новъ начинъ на лѣкуване. Онѣзи, които подържатъ този начинъ на лѣкуване, казватъ, че никакви болести не сѫществуватъ, защото тѣ отричатъ материята, а признаватъ само духа. Това е едностранчиво разбиране. Защо? Защото човѣкъ не може да отрича това, което не сѫществува. Може да се отрича само това, което сѫществува, но не и това, което не сѫществува. Ако отричате сѫществуването на материята, това показва, че тя сѫществува. Щомъ отричате сѫществуването на духа, това показва, че той сѫществува. Човѣкъ може да отрича само тия нѣща, за които има известни понятия и съ енергията на които става известна промѣна. Запримѣръ, деньтъ и нощьта се обясняватъ съ промѣни, които ставатъ съ слънчевата енергия. Значи, деньтъ се опредѣля отъ изгрѣването на слънцето. Дето има слънце, тамъ има день; дето нѣма слънце, тамъ има нощь. Когато казваме Божественъ день, разбираме присѫтствието на Бога въ човѣшкото съзнание, като изгрѣващо слънце, което го озарява и внася въ него свѣтли, велики мисли. Нощьта въ съзнанието пъкъ подразбира залѣзване на това слънце.

 

Казвате; какво нѣщо е любовьта? — Изгрѣвъ. — Какво представя отсѫтствието на любовьта? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е мѫдростьта? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е глупостьта? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е истината? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е лъжата? — Залѣзъ. — Какво нѣщо правдата? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е безправието? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е милосърдието? — Изгрѣвъ.— Какво нѣщо е жестокосърдечието? — Залѣзъ. Това сѫ две категории състояния. Всѣки човѣкъ трѣбва да опредѣли, въ даденъ моментъ, въ кое отъ тия две състояния се намира, безъ да се стреми да доказва, защо е така. При залѣзъ слънце човѣкъ усѣща въ себе си дълбока скръбь, като че е изгубилъ нѣщо ценно. При изгрѣвъ слънце човѣкъ усѣща едно повдигане на духа, и тогава той лесно изправя погрѣшкитѣ си. Казвате: каква погрѣшка може да се изправи при изгрѣването на слънцето? Представете си, че сте имали единъ приятель, който ви е обичалъ, и който е билъ готовъ на всѣкакви жертви за васъ, но вие не сте преценили неговата любовь. Така се случава, че този човѣкъ умира, и вие оставате натѫженъ, скърбенъ, че нищо не сте направили за него. Какъ ще изправите тази погрѣшка? Такава е грѣшката на цѣлото човѣчество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския народъ, да даде свѣтлина на цѣлото човѣчество. Той искаше да събере всички народи подъ крилетѣ си, както квачка събира пиленцата си. И какъ постѫпиха съ Него? Разпнаха Го на кръстъ. Но, ето, две хиляди години вече, какъ евреитѣ носятъ последствията на своята грѣшка. Тѣ и до днесъ не могатъ да се изправятъ. Защо? Защото Христосъ не е между тѣхъ. Знаете ли, колко скѫпо плащатъ евреитѣ за своята грѣшка? Нѣма другъ народъ въ свѣта, който тъй скѫпо да изкупува своята грѣшка. Казвате: Ако Христосъ дойде днесъ между насъ, ние нѣма да постѫпимъ като евреитѣ. — Не е въпросътъ, какъ днесъ ще постѫпите. Сега вие се чудите, какъ сѫ могли евреитѣ да постѫпятъ така съ Христа! — Всѣки човѣкъ може да постѫпи като евреитѣ. Ако разпне своята велика идея, както евреитѣ разпнаха Христа, не прави ли и той сѫщата грѣшка? Но тази грѣшка носи следъ себе си голѣма катастрофа.

 

Нѣкой казва: Азъ не мога да се откажа отъ удоволствията въ живота; не искамъ да живѣя като отшелникъ. Питамъ: какво удоволствие има въ това, да прекара човѣкъ цѣла нощь въ едно кабаре? Какво удоволствие има въ това, да седишъ цѣла нощь въ кабарето и да дишашъ прашенъ, нечистъ въздухъ? Кое е за предпочитане: да дишашъ отровния въздухъ по кабаретата, или да дишашъ свежия въздухъ на Рила, или на друга нѣкоя планина? Казвате: Какъ живѣятъ хората въ кабаретата? — Живѣятъ тѣ, но въ себе си носятъ отровата на тамошната атмосфера. Тѣ сѫ заразени хора.

 

Въ първитѣ времена на християнството, въ времето на Нерона, единъ виденъ римски патриций се влюбилъ въ една християнка и пожелалъ да я целуне. Тогава жената е заемала низко положение, а не като сегашната, затова този патриций мислилъ, че може да постигне всичко, каквото пожелае. Тогавашнитѣ нрави били много разпуснати. Обаче, християнката се противопоставила на желанието на този патриций. Той се почудилъ на смѣлостьта на тази християнка и казалъ: Азъ искамъ да те целуна. — Не само ти трѣбва да искашъ, но и азъ трѣбва да искамъ това. Още повече, трѣбва да зная, защо искашъ да ме целунешъ. — Азъ не мога да живѣя безъ тебе. Животътъ ми безъ, тебе е съвършено безсмисленъ. — Щомъ е тъй, азъ искамъ да те поставя на изпитъ, да провѣря, дали говоришъ истината. — Готовъ съмъ на всѣкакъвъ изпитъ. — Тогава, ще те пратя при една моя приятелка да я целунешъ. Като се върнешъ оттамъ, тогава ще ти позволя да ме целунешъ. Обаче, ще донесешъ едно писмо отъ моята приятелка, отъ което да се увѣря, че, наистина, си я целуналъ. Той много се зарадвалъ за този изпитъ, и веднага тръгналъ да изпълни дадената му задача, безъ да знае, че приятелката на неговата възлюбена била прокажена. Следъ три деня той се върналъ отъ приятелката на своята възлюбена, но вече заразенъ; на устата си ималъ струпеи, които му причинявали голѣми болки. Като го видѣла, младата християнка му казала: Сега вече можешъ да ме целунешъ. — Не е време за целуване. Азъ имамъ голѣми болки на устата си, първо трѣбва да се излѣкувамъ. — Тогава азъ да те целуна. — Не, още не може. Когато изчистя устата си отъ проказата, тогава ще ме целунешъ. Отишълъ той при лѣкарь въ Римъ да се лѣкува; минавали день, два, три, месеци, но щастливиятъ день за целувката още не настѫпилъ.

 

Сега, ще обясня значението на целувката. Целувката подразбира красивото, възвишеното, което човѣкъ търси въ живота си. Азъ не разглеждамъ целувката въ нейната външна, физическа страна, но имамъ предъ видъ нейния вѫтрешенъ смисълъ. При допирането на устнитѣ, всѣкога взиматъ участие известенъ родъ сили. Напримѣръ, горната устна представя изворъ, отъ който изтичатъ струи на Божествената Мѫдрость. Ако погледнете на човѣка съ разбиранията на ангела, ще забележите, че отъ горната му устна изтичатъ нѣкакви струи, като отъ изворъ, а долната му устна представя коритце, въ което тия струи се изливатъ, Следователно, ако отъ устата на нѣкой човѣкъ изтича нектаръ на живота, тази целувка има смисълъ; обаче, ако отъ устата му изтича отрова, тази целувка е нещастие. Целувка отъ такава уста е целувка на прокаженъ човѣкъ. Тъй щото, не е безразлично, кого ще целувашъ. Има ли смисълъ да целувате умрѣли хора? Докато човѣкъ е живъ, вие го хокате, карате се съ него, но като умре, казвате: Хайде да го целунемъ, да загладимъ работата. — Ако искате да целунете нѣкой човѣкъ, целунете го, докато е живъ, а не следъ като умре.

 

„Който, въ образъ Божи като бѣ.“ Христосъ дойде между хората въ образъ Божи, да имъ покаже начинъ, какъ да приложатъ Божията Любовь и Мѫдрость въ свѣта. Силата на знанието се заключава въ приложението. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ се държи като слѣпецъ за тояга въ своитѣ вѣрвания, въ своитѣ възгледи. Питамъ: кой математикъ не се държи като слѣпецъ за тояга въ числата отъ 1 — 10? Той носи тия числа съ себе си, тѣ представятъ за него мѣрки, безъ които не може. Ако нѣкой го накара да се откаже отъ тия числа и букви, той ще му отговори, че тѣзи числа представятъ за него пѫтища, чрезъ които възприема и предава математическитѣ истини. Следователно, всѣко число е методъ, чрезъ който може да се предаде една математическа идея. Всѣка буква е методъ, чрезъ който може да се оформи дадена математическа идея.

 

Като говоримъ за Божията Любовь, трѣбва да знаемъ едно отъ главнитѣ ѝ качества. Първото качество на тази Любовь седи въ желанието на човѣка да постави своя любимъ на сѫщото положение, на което той самъ се намира. Следователно, когато казваме, че Богъ ни люби, подразбираме, че Той иска да ни приравни съ себе си. Ако горделивиятъ почувствува тази любовь, той казва: Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Обаче, съ тази гордость човѣкъ си създава голѣми страдания и неусѣтно пада отъ положението, въ което Богъ го е поставилъ. Любовьта на Бога къмъ насъ има предъ видъ да ни издигне, да ни даде добри условия за развиване. Ето защо, тази Любовь трѣбва да смири човѣка, а не да го възвеличи. Да любишъ нѣкого, това не значи да слѣзешъ по-долу отъ него, или на неговото положение, но да го поставишъ наредъ съ себе си, за да го разберешъ, Както се стремите къмъ Божественитѣ мисли и чувства, така трѣбва да зачитате мислитѣ и чувствата на онзи, когото обичате. Който има прави отношения къмъ Бога, къмъ своя ближенъ, той разбира смисъла на числата и буквитѣ и може да ги прилага въ новия животъ. Днесъ всѣки човѣкъ се стреми къмъ наука, всѣки иска да бѫде ученъ. Този стремежъ е на мѣсто. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ наука, но къмъ Божествената наука.

 

Казвате: Съвременната медицина Божествена наука ли е? — Всѣка наука, която е резултатъ на Духа, е Божествена, но хората, които се занимаватъ съ нея, не сѫ още Божествени. Запримѣръ, дойде лѣкарьтъ при болния, постави го на операционната маса, извади чървата му, чисти, прави, струва, зашие ги и казва: Платете сега десеть хиляди лева! Срещне ви нѣкой апашъ въ гората, посочи ви револвера си и казва: Дайте паритѣ си! Както виждате, и единиятъ иска пари, и другиятъ иска пари. Значи, и лѣкарьтъ, който си служи съ Божествена наука, иска пари, както и апашътъ, който не си служи съ никаква Божествена наука. Казвате: Може ли да се лѣкува човѣкъ безъ пари? — Може. — Какъ? — Ако лѣкарьтъ излѣкува болния, както трѣбва, и по този начинъ го избави отъ страдания, болниятъ ще даде не само десеть хиляди лева, но и сто хиляди. Какво по-приятно за лѣкаря, да знае, че е помогналъ на нѣкой страдащъ, безъ да иска нѣкакво възнаграждение за това? Отъ друга страна пъкъ, така излѣкуваниятъ боленъ, по никой начинъ не може да не се чувствува задълженъ, да благодари на лѣкаря. При най-оскѫднитѣ срѣдства даже той ще търси начинъ да изкаже своята благодарность, доброволно, а не по външно задължение. При това положение, между лѣкаря и болния се създаватъ красиви отношения. Иначе, въ очитѣ на болния, лѣкарьтъ ще бѫде като търговецъ. Дето има търговски сдѣлки, тамъ нѣма трайни отношения. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни лѣкари, които да лѣкуватъ хората по новъ начинъ. Такъвъ лѣкарь ще лѣкува болния споредъ законитѣ на любовьта, и болниятъ ще му плати споредъ законитѣ на любовьта. Тогава и лѣкарьтъ ще бѫде доволенъ, и болниятъ ще бѫде доволенъ. Бѫдещитѣ лѣкари ще лѣкуватъ не само физическитѣ, но и психическитѣ болести. Въ съвременния човѣкъ има една страшна вѫтрешна проказа, която го разяжда. Погледнете нѣкой човѣкъ, изглежда здравъ, но сърцето му се гърчи отъ болкитѣ на тия вѫтрешни струпеи. Погледнете мозъка му, сѫщо така е подъ влиянието на струпеитѣ въ неговитѣ мисли.

 

И тъй, човѣчеството се нуждае отъ медицина, която да освободи човѣшкия умъ и човѣшкото сърце отъ проказата, която ги разрушава и разяжда. Съвременната медицина изучава свойствата и състава на цвѣтята и на разни треви и ги използува като лѣчебни срѣдства. И Божествената медицина извлича отъ цвѣтята на Божествения свѣтъ лѣчебни вещества, съ които лѣкува психическата проказа, която съвременнитѣ лѣкари не могатъ да лѣкуватъ. Добре е да се направи опитъ съ Божествената медицина и съ човѣшката и да се видятъ резултатитѣ отъ едната и отъ другата. Запримѣръ, при единъ сериозно боленъ, почти на смъртно легло, викатъ двама лѣкари: единиятъ лѣкува по-обикновенъ начинъ, а другиятъ — по Божественъ. Първиятъ предписва нѣкакви лѣкарства на болния, но минава день, два, три, положението не се подобрява. Вториятъ лѣкарь взима една чиста хартия и написва на нея една дума. Следъ това изгаря книжката, събира пепельта, туря я въ вода да се разтвори дава отъ този разтворъ на болния да пие по нѣколко лъжички на день. Не се минаватъ день или два, положението на болния се подобрява. Казвате: Това сѫ илюзии. Не, въ свѣта илюзии не сѫществуватъ. Драми и трагедии сѫщо не сѫществуватъ. Хората сами си създаватъ илюзиитѣ. Тѣ сами създаватъ драмитѣ и трагедиитѣ. Какъ? Мѫжъ бие жена си — ето една драма. Мѫжъ убива жена си — ето една трагедия. Богъ никого не бие. Той никого не убива. Вината не е само въ онзи, който предизвиква. Нѣкой писатель написалъ една пиеса и наредилъ тамъ да биятъ единъ отъ героитѣ. И гледате, излизатъ актьоритѣ на сцената, така се предизвикватъ едни други, че се създава поводъ да биятъ единъ отъ героитѣ. Сѫщо така и въ живота се създаватъ поводи между хората да се биятъ. Нѣкой казалъ на нѣкого една обидна дума. Последниятъ казва: Азъ ще му дамъ да разбере! Той се заканва да го бие. Тази мисъль влиза въ подсъзнанието му, дето се организира, и следъ известно време се проявява на физическия свѣтъ; той набива този човѣкъ. Обаче, следъ два — три месеца най-много, ще се намѣри другъ човѣкъ, който пъкъ него ще набие. Никой не може да избегне закона на възмездието. Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Този законъ работи и съ положителнитѣ, и съ отрицателнитѣ мисли и чувства въ човѣка. Следователно, дойде ли въ ума ви нѣкаква добра идея, колкото малка да е, не я отблъсвайте. Тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, дето ще се организира, и единъ день ще даде плодъ. Вложете тази мисъль като подкрепа въ живота си! Вие сте художникъ; дойде въ ума ви една малка идея, да нарисувате нѣщо, но казвате: На мене ли остана да направя тази работа? — Реализирайте тази идея и не мислете повече. Вие сте музикантъ; дойде въ ума ви идеята да изсвирите нѣщо. Казвате: До мене ли остана да изпълня този номеръ? — Изпълнете този номеръ и не мислете. Ако вложите въ ума си идеята да станете милосърдни, ще станете. Тази идея работи въ подсъзнанието, дето се организира, и незабелязано се проявява и на физическия свѣтъ. Приложете този методъ при самовъзпитанието си. Каквато добра мисъль мине презъ ума ви, приемете я. Тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, и тамъ ще работи. Единъ день ще даде своитѣ плодове на физическия свѣтъ. Защо съвременнитѣ хора не успѣватъ съ този методъ? Защото тѣ, или не вѣрватъ въ него, или наполовинъ вѣрватъ. Въ заключение, всѣки ще получи толкова, колкото е вложилъ.

 

Сега, като се ползувамъ отъ опитноститѣ на цѣлото човѣчество, азъ вадя следния законъ: който иска да успѣва въ работитѣ си, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ! Великитѣ работи растатъ само при абсолютна чистота. Ако искате да станете виденъ човѣкъ, ако искате да станете ученъ човѣкъ, ако искате да станете силенъ човѣкъ, да създадете нѣщо, вие трѣбва да бѫдете абсолютно чисти! Когато човѣкъ добие тази чистота, той схваща своето предназначение, като душа, като носитель на велика Божествена идея.

 

Сега ще приведа единъ примѣръ изъ живота на християнитѣ, въ времето на Нерона. Единъ отъ римскитѣ благородници приелъ християнството, но като християнинъ, билъ подложенъ на голѣми гонения, заради което се принудилъ да напусне Римъ и да отиде въ Африка. Тамъ той се скиталъ изъ горитѣ и се криелъ въ една пещера. По едно време той видѣлъ, че единъ лъвъ се приближилъ къмъ пещерата. Като видѣлъ вѫтре човѣкъ, лъвътъ спрѣлъ спокойно предъ входа на пещерата и вдигналъ лапата си нагоре. Въ първо време християнинътъ помислилъ, че лъвътъ ще го разкѫса, но като видѣлъ спокойствието му, разбралъ, че друга нѣкаква причина го заставила да спре предъ пещерата. Той се вгледалъ въ лапата на лъва и забелязалъ въ нея единъ голѣмъ трънъ. Приближилъ къмъ лъва, извадилъ тръна, превързалъ го внимателно и го оставилъ да си отиде. Лъвътъ се отдалечилъ, а римлянинътъ започналъ да си мисли: Каква полза, че съмъ направилъ едно добро на лъва? Извадихъ тръна му, и нищо повече. Следъ известно време този римлянинъ се върналъ въ Римъ, когато християнитѣ отново били подложени на преследвания. Като християнинъ, и той билъ уловенъ и осѫденъ на смърть, да бѫде разкѫсанъ отъ лъвоветѣ. Когато го извели на арената и пуснали срещу него единъ лъвъ, всички останали поразени, като видѣли, че този лъвъ не се хвърлилъ върху него да го разкѫса, но колѣничилъ и започналъ да лиже нозетѣ му. Цѣлата публика се изказала въ полза на този римлянинъ, да бѫде помилванъ, защото такова нѣщо може да се случи само съ Бога, но не и съ човѣка. Този лъвъ билъ сѫщиятъ, на когото римлянинътъ извадилъ тръна отъ лапата.

 

Оттукъ вадимъ следния законъ: доброто, което човѣкъ прави, се връща къмъ него. Велико, мощно е доброто! Съвременнитѣ хора трѣбва да се занимаватъ съ доброто. Тѣ разглеждатъ външната страна на живота и спорятъ върху въпроситѣ: Има ли Богъ, или не; сѫществува ли другъ свѣтъ, освенъ физическиятъ; що е душа, що е духъ; какво нѣщо е материализъмъ, и какво — идеализъмъ. И това е добро. Тѣзи разисквания развиватъ ума, но не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Всѣка идея е мощна въ приложението си. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който ви обижда, каже ви нѣкаква обидна дума. Ако се подадете на влиянието на тази дума, тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, и тамъ ще почне да се организира, докато единъ день даде своитѣ лоши резултати. Ако искате да се освободите отъ обидата, не бързайте да се подавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете нѣкоя Божествена мисъль или Божествено чувство, съ които да ѝ се противопоставите. Кажете си: Ако Христосъ бѣше на моето мѣсто, какъ щѣше да постѫпи? Божествената мисъль е последното срѣдство, което може да ви помогне. Въ единъ разказъ за Христа се разправя следното: Детето на една бедна вдовица било зле болно, и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пѫтя още то издъхнало въ рѫцетѣ ѝ. Обаче, съ мъртвия трупъ на детето, тя продължила пѫтя си, да търси Христа. Най-после ѝ казали, че Христосъ е разпнатъ вече, не може да ѝ помогне. Въпрѣки това, тя отишла на Лобното мѣсто, сама да види Христа, да Го помоли да съживи детето ѝ. Като видѣла Христа на кръста, тя започнала отчаяно да плаче, че единствената ѝ надежда е изгубена, Христосъ помолилъ единъ отъ войницитѣ да извади гвоздея отъ дѣсната му рѫка, да помогне на тази нещастна вдовица, и следъ това отново да го закове. Войникътъ изпълнилъ желанието на Христа. Тогава Христосъ положилъ рѫката си върху мъртвото дете, и то оживѣло.

 

И тъй, вземете примѣръ отъ Христа. Що се отнася до правене на добро, и на кръста да сте, помолете да отковятъ рѫката ви само за моментъ, да направите последното добро. Това е геройство! Ако искате да бѫдете такива герои, идеята за доброто трѣбва да стане въ васъ плъть и кръвь. Такива трѣбва да бѫдатъ младитѣ хора! Ако младото поколѣние стане образецъ на такова геройство, между младитѣ ще има и учени, и гении, и свети хора. Едно се изисква отъ човѣка: и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота да е готовъ, като Христа, да направи последното добро. Христосъ каза на войницитѣ: „Освободете дѣсната ми рѫка отъ гвоздеитѣ, да помогна на тази жена. После пакъ я заковете“. Така е предадена идеята въ разказа, но азъ казвамъ: Христосъ не се обърна къмъ войницитѣ съ молба, тѣ да извадятъ гвоздеитѣ отъ рѫката му, но Той самъ ги извади. По какъвъ начинъ? Той силно съсрѣдоточи мисъльта си къмъ Бога, и гвоздеитѣ сами паднаха отъ рѫката Му. Щомъ имаше сила да възкръси умрѣлото дете на вдовицата, още по-лесно бѣше за Христа, съ мисъльта си, да извади гвоздеитѣ отъ рѫката си. По този начинъ Христосъ даде добъръ урокъ на човѣчеството, като каза: „Споредъ законитѣ на римското право, вие можете да ме разпнете, но азъ ще ви покажа единъ методъ, чрезъ който можете правилно да разрешавате всички спорове въ свѣта.

 

Питамъ: кое бѣше по-добро, да пострада Христосъ, или да не пострада? Страданието обезслави Христа на земята, но на небето, предъ Бога, Той доби слава. Той изгуби своята слава, но възвеличи Божията. Ако Христосъ не бѣше се обезславилъ предъ хората, човѣчеството щѣше да бѫде изложено на голѣми страдания. Христосъ каза: „По-добре азъ да пострадамъ, отколкото цѣлото човѣчество“. Следователно, по-добре е да пострада физическиятъ човѣкъ, отколкото неговитѣ идеи. Идеитѣ въ човѣка представятъ цѣлото човѣчество. Имаме ли идеи, ние сме човѣци; нѣмаме ли идеи, ние не сме човѣци. Какви идеи трѣбва да има човѣкъ? Благородни и възвишени идеи, благородни и възвишени желания. Безъ такива идеи и желания, човѣкътъ е мъртвецъ, той не живѣе.

 

Казвате: Дано дойде Христосъ на земята! Ако дойде Христосъ на земята, хората пакъ ще Го разпнатъ, не по стария, но по новъ нѣкакъвъ начинъ. Защо? Защото Христосъ люби Бога. Много кръстове е имало и ще има за ония, които любятъ Бога. Ако нѣкой набръчка малко лицето си и запита Господа, защо му дава толкова страдания, Господъ ще каже: „Изпѫдете този навънъ! Той не е за сегашнитѣ времена, нека остане за бѫдещитѣ дни и години“! За онзи, който е готовъ, Богъ ще каже: „Заковете този“! Той ще изпита голѣма радость, че сѫ го удостоили съ такива страдания. Той ще благодари за привилегията, съ която се ползува. Който е готовъ да служи на Бога, той гледа на страданията, като на велико благо, на велика привилегия. Мнозина запитватъ, защо сѫ страданията въ свѣта. Казвамъ: страданията идатъ, за да научатъ хората да правятъ добро. Днесъ хората подържатъ мисъльта, че съ доброто не може да се живѣе, съ истината не може да се живѣе. — Какъ ще се живѣе тогава? Ако съ доброто и съ истината не може да се живѣе, още по-невъзможно е да се живѣе съ злото и съ лъжата. — Тъй, поне малко да се изкриви истината. Не, никакво изкривяване на истината! Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изкривявания, вследствие на което идватъ нещастията и страданията. Въ личния, въ семейния, въ обществения, въ религиозния животъ на хората има изкривявания, които трѣбва да се изправятъ. Въ начинитѣ, по които хората днесъ се лѣкуватъ, пакъ има изкривявания. Когато заболѣе нѣкой, първата му работа трѣбва да седи въ това, да се обърне къмъ Бога, съ молба да му даде нѣкакъвъ правиленъ методъ за лѣкуване, да му изпрати човѣкъ, опредѣленъ за него. Като намѣри този човѣкъ, той ще му каже: Братко, моля ти да ми помогнешъ. Азъ ще ти платя, споредъ колкото разполагамъ, но ще те моля и ти да останешъ доволенъ. Ако разполагамъ, ще ти дамъ и сто хиляди лева, да изкажа своята благодарность. Ще има ли нужда този лѣкарь да ходи отъ кѫща въ кѫща, да лѣкува болни?

 

„Който, въ образъ Божи като бѣ“. Възможно ли е човѣкъ да бѫде образъ и подобие Божие? При сегашното положение на човѣка, съ този умъ и съ това сърце, които днесъ има, той не може да бѫде образъ и подобие Божие, но единъ день, когато умътъ и сърцето му се измѣнятъ, това е възможно. Нова епоха иде, съ нови хора, съ нови постижения, когато всички ще иматъ опитностьта, какво значи Божественъ животъ. Новата епоха ще разполага съ нова наука, съ нови изкуства, съ нови начини за живѣене, за лѣкуване. Казвате: Защо тия нѣща не дойдатъ сега? — За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Напримѣръ, човѣкъ не може да изучава философията или поезията кога и да е — има опредѣлено време за това. Поезия се пише на млади години, а философия — на стари години. Когато стане на 15 годишна възрасть, човѣкъ започва да пише и да чете поезия; на 21 годишна възрасть се занимава съ музика; на 33 годишна възрасть — съ художество. Стане ли на 120 години, той вече трѣбва да се занимава съ философия. Само 120 годишниятъ може да изказва здрави, положителни мисли, чрезъ които да поучава младитѣ, какъ трѣбва да живѣятъ. А на каква възрасть човѣкъ може да стане духовенъ? Човѣкъ трѣбва да се е родилъ духовенъ, отпосле той не може да стане такъвъ. Човѣкъ става поетъ, музикантъ, художникъ, философъ на земята, а религиозенъ и духовенъ става преди още да се е родилъ. За въ бѫдеще, когато нѣкое дете се готви да се роди въ нѣкой домъ, майката ще го пита: Имашъ ли свидетелство за духовность и за религиозность? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ, търси друго мѣсто; азъ не мога да те приема въ моя пансионъ. Азъ взимамъ думата религиозенъ или духовенъ човѣкъ въ високъ смисълъ. Отъ такъвъ човѣкъ всичко може да стане. Той може да стане и поетъ, и музикантъ, и художникъ, и философъ. Който не е духовенъ, никакъвъ не може да стане. Истински духовенъ човѣкъ е онзи, който може да се пожертвува за човѣчеството. Подъ думата жертва, въ правъ смисълъ, разбирамъ такава, каквато Христосъ е направилъ за човечеството. Той даде живота си за човѣчеството, и този животъ послужи за подкваса на новия животъ, който днесъ иде въ свѣта. Идеята, която Христосъ внесе въ свѣта, и до днесъ още продължава да работи въ подсъзнанието на хората. Христосъ не е вънъ отъ насъ. И досега още Неговитѣ идеи продължаватъ да се организиратъ. Нѣма да мине много време, и тия идеи ще се проявятъ. Явяването на тѣзи идеи представя новата епоха. Когато дойде тази епоха, ученитѣ ще почнатъ да се занимаватъ съ въпроси, които днесъ всички отхвърлятъ. По сѫщия начинъ ученитѣ отъ миналитѣ вѣкове отхвърлиха спиритизъма, който много отъ съвременнитѣ учени вече приематъ. Ще кажете, че спиритизъмътъ не може да се докаже научно. Това е другъ въпросъ. Фактъ е, че духовенъ свѣтъ сѫществува. Като дойде времето, и това ще се докаже. Фактъ е, че слънцето, звездитѣ изгрѣватъ и залѣзватъ. Защо е така, какъ се доказва това изгрѣване и залѣзване, то е другъ въпросъ. Има редъ факти, редъ явления въ природата, които ние трѣбва да приемемъ, а доказването имъ ще дойде на своето време, при специални за тѣхъ условия. Запримѣръ, всѣка истина съдържа известно число факти, но тия факти могатъ да бѫдатъ достѫпни за човѣшкия умъ само при свѣтлината на слънцето.

 

Казвамъ: за да се добере до ония истини, които днесъ се отричатъ, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Сегашнитѣ хора гледатъ на окултизма като на нѣщо мистериозно, като на магия. Бѫдещето е на окултната наука. И сегашната наука е окултна. Нима химията не е окултна наука. Нима философията не е окултна наука? Тия и много науки още се занимаватъ съ отвлѣчени въпроси. И окултнитѣ науки се занимаватъ съ такива въпроси, които ние наричаме не отвлѣчени, но велики въпроси, велики загадки за бѫдещето на човѣчеството. Окултната наука ще ни покаже правия пѫть за разрешаване въпроситѣ на живота. Дохожда единъ отъ тия учени и започва да измѣрва пръститѣ на двама души. Първиятъ пръстъ, показалецътъ, на единия е дълъгъ 9 см.; вториятъ, т. е. срѣдниятъ пръстъ е дълъгъ 10,5 см.; безименниятъ — 9,5 см.; малкиятъ — 6 см. После измѣрва пръститѣ на втория и намира, че показалецътъ му е дълъгъ 10 см.; срѣдниятъ — 12 см.; безименниятъ — 10 см.; малкиятъ — 8 см.. Следъ това той сравнява тия данни и казва, че първиятъ човѣкъ е слънчевъ типъ. Той обича музиката, изкуството; обича красивото, великото, но е колебливъ, нерешителенъ. Той седи на плета и казва: Да скоча, или не? Да направя това нѣщо, или не? Бутнете ли го веднъжъ, той тръгва вече, но всичко е, докато го бутнете. И радоститѣ, и скърбитѣ приема еднакво. На всичко въ живота се радва. Това се вижда отъ отношението, което сѫществува между показалеца и безименния. По сѫщия начинъ може да се опредѣлятъ качествата и способноститѣ и на втория човѣкъ. Ще кажете: Какъ може да се знае това? Азъ пъкъ питамъ: отде знаятъ ученитѣ, че разстоянието отъ слънцето до земята е 92 милиона мили? Ще кажете, че учени, авторитети сѫ доказали това. И азъ ще кажа, че учени хора сѫ опредѣлили характера и способноститѣ на човѣка по дължината на неговитѣ пръсти. Това е наука, която е сѫществувала още въ древностьта. Вториятъ човѣкъ, споредъ дължината на пръститѣ си, показва човѣкъ съ високо мнение за себе си. Той не е нито поетъ, нито музикантъ, но държавникъ, който обича да заповѣдва. Ако е мѫжъ, обича да намѣри всичко готово въ дома си, а жена му да стои предъ него като войникъ. Той обича да се облича хубаво, да има пари, слуги на разположение и като дрънне звънеца, всички да сѫ на услугитѣ му. Който познава окултнитѣ науки, той ще се ползува отъ тѣхъ, но ще помага и на другитѣ. Първо, човѣкъ трѣбва да се справи съ своитѣ мисли, чувства и желания. Сѫщевременно, той трѣбва да знае, какви сили се криятъ въ него. Щомъ знае това за себе си, той ще го знае и за другитѣ и ще може да имъ помага. Има нѣкои баби, които познаватъ науката за рѫцетѣ и си служатъ съ нея за лѣкуване. Като отиде нѣкой боленъ при една отъ тѣзи баби, тя измѣрва пръститѣ му, написва числата на чиста, бѣла хартия, която после изгаря. Пепельта отъ тази хартия разтваря въ вода и дава на болния да пие. Следъ това болниятъ оздравява. Други баби измѣрватъ главата на болния и го лѣкуватъ по сѫщия начинъ, както при измѣрването на пръститѣ. Ще кажете, че това сѫ суевѣрия. Суевѣрия въ свѣта не сѫществуватъ.

 

„Който, въ образъ Божи като бѣ“. Значи, има възможность човѣкъ да бѫде образъ и подобие Божие. Запримѣръ, какво по-красиво нѣщо има отъ човѣшкото лице? Каква свѣтлина се крие въ човѣшкитѣ очи! По свѣтлината на очитѣ се сѫди за милосърдието, за любовьта, за истинолюбието и за редъ още добродетели въ човѣка. Тази свѣтлина показва, че Божественото работи въ него. Нѣкой иска да развие добродетельта въ себе си. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да намѣри човѣкъ, въ когото добродетельта е силно развита и да спре вниманието си върху него така, че да отпечата този образъ въ своя умъ, въ своето сърце, въ своята душа. Нова наука е нужна на съвременнитѣ хора.

 

Новата наука трѣбва да се приложи, както при самовъзпитанието на човѣка, така и при възпитанието на бѫдещето поколѣние. Бѫдещитѣ учители нѣма да проповѣдватъ на децата, нито ще ги морализиратъ, но ще ги нареждатъ по такъвъ начинъ, че взаимно да си въздействуватъ: ако нѣкое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мѫжка линия, у което е развито чувството на справедливость, на съвесть. Първото дете е колебливо, а второто — смѣло, положително. Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които иматъ еднакви чърти, тѣ ще се спънатъ. Два пѣтли на едно бунище не пѣятъ. Единъ пѣтелъ и една кокошка лесно се спогаждатъ. Когато намѣри една кокошка, пѣтелътъ цѣлъ день пѣе. Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъвъ пѣвецъ съмъ! Когато единъ пѣтелъ запѣе, и другитѣ пѣтли се провикватъ, но той се спуща къмъ тѣхъ и казва: Какъ смѣете да пѣете съ мене заедно?

 

И тъй, всичко, каквото виждаме въ природата, представя нѣкакви идеи, но тѣ още не съставятъ наука. Тия идеи, тия факти трѣбва да се обобщатъ. Запримѣръ, ако разглеждате пѣтела и кокошката, като форми само, тѣ много не могатъ да ви ползуватъ. Тѣзи форми трѣбва да се осмислятъ. За васъ не е важно, че пѣтелътъ кукурига, но трѣбва да знаете, какво означава това кукуригане. Нѣкои сѫ забелязали, че когато пѣтелътъ кукурига предъ вратата на господаря си, това показва, че гостъ ще дойде. Отде знае пѣтелътъ това? Има ли нѣкакви факти, или това е нѣкакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути следъ кукуригането на пѣтела, гостътъ пристига. Това не значи, че пѣтелътъ е причина за идването на госта, но той предвижда нѣщата. Значи, има известни факти, известни явления въ природата, които често се случаватъ, и на насъ предстои да ги обобщимъ, да извадимъ разумната страна отъ тѣхъ.

 

„Който, въ образъ Божи като бѣ“. За да дойде човѣкъ до положение; да възстанови своя първиченъ образъ, той трѣбва да използува Божественото, което е вложено въ него. За тази цель той трѣбва да се домогне до онази свещена наука, която е въ него. Тази наука отвънъ не се преподава, тя се изучава отвѫтре. Споредъ мене, и науката за пръститѣ е свещена. Природата е създала човѣка по строго опредѣлени математически и геометрически отношения. При отклонението му отъ правия пѫть, ставатъ отклонения и въ тия числа. Ако разгледате научно добрия и лошия човѣкъ, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ: главата, лицето, рѫцетѣ, даже и космитѣ на главата на добрия човѣкъ отговарятъ на съвършено особени числа въ математическо и въ геометрическо отношение отъ тия на лошия човѣкъ. Ако вземете косъмъ отъ престѫпникъ и го прекарате между пръститѣ си, по цѣлата му дължина, ще забележите, че той не е гладъкъ, но има много вѫзли. Ако вземете косъмъ отъ главата на единъ добъръ, благороденъ човѣкъ, ще забележите, че по цѣлата си дължина той е гладъкъ и приятенъ на пипане. Защо сѫществува това различие? Защото мислитѣ на човѣка се отразяватъ върху космитѣ му: добритѣ мисли правятъ космитѣ меки, гладки, тънки. Лошитѣ мисли ги правятъ корави, неравни и дебели. Ако пипнете космитѣ на престѫпникъ, който е убилъ нѣколко души, ще изпитате много неприятни чувства, отъ които съ месеци не ще можете да се освободите. Ако попаднете въ нѣкоя область, дето съ убити много хора, вие ще изпитате ужасъ, страхъ, отвръщение — чувства, които сѫ изпитвали убититѣ въ момента на отнимане живота имъ. Ще кажете, че тѣзи мѣста съ урисани. Не, на тѣзи мѣста съ убити хора, които не могатъ да се примирятъ съ положението си. Като дойдете до тѣзи мѣста, нѣщо отвѫтре ви казва: Не минавайте оттукъ! Вие трѣбва да послушате този гласъ и да се върнете назадъ. Ако не послушате, ще се натъкнете на лошитѣ чувства на убититѣ и можете да заболѣете. Всѣко мѣсто носи свои специфични мисли и чувства, споредъ това, за какво е служило. Ако минавате покрай нѣкоя черкова, ще изпитате мислитѣ и чувствата на богомолцитѣ отъ тази черкова. Ако минавате покрай нѣкоя скотобойна, ще изпитате тежки чувства, като че нѣщо ви стѣга, притиска душата ви.

 

Казвамъ: чисти мисли, благородни чувства и възвишени постѫпки се изискватъ отъ съвременнитѣ хора. Какво виждаме днесъ? Тъкмо обратното. Четете вестницитѣ и виждате, че тѣ сѫ пълни съ невѣрни факти. За този ще пишатъ нѣщо, за онзи ще пишатъ нѣщо, да настроятъ хората. Каква полза отъ това? Какво ще спечели българскиятъ народъ, или другъ нѣкой народъ, като чете тия новини? Христосъ казва: „Всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, не може да устои“. Значи, за да устои едно царство, изисква се сплотеность, единство между всички негови членове. За тази цель, между всички хора, между всички народи трѣбва да се внесе любовьта, мѫдростьта, истината, като елементи за спояване, за съграждане на новото, на великото. Само при това положение можете да гледате на всѣки човѣкъ, като на Божие създание. Ще кажете, че въ Писанието се говори, че всѣка власть е дадена отъ Бога. Да, всѣка справедлива власть е дадена отъ Бога, но не и несправедливата. Всѣка несправедлива власть ще бѫде сѫдена. Всѣки домъ, всѣки народъ, които постѫпватъ несправедливо, ще бѫдатъ сѫдени отъ Бога, като личности. Ученитѣ доказватъ това чрезъ закона за наследственостьта. Много примѣри изъ живота потвърждаватъ този законъ. Такива примѣри има въ Америка: единъ мѫжъ, отъ бѣлата раса, ималъ отношения съ една негърка. Въ първитѣ три поколѣния се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие, затова децата били черни. Въ четвъртото поколѣние, обаче, се родило едно бѣло дете. Всички се чудили, отде е дошло това бѣло дете между чернитѣ. И обратно: една бѣла жена имала отношения съ единъ негъръ. Въ първитѣ три поколѣния се раждали бѣли деца, но въ четвъртото поколѣние се родило едно черно дете. Всички останали очудени, какъ е възможно, отъ почтени, добри родители, да се роди черно дете.

 

Значи, природата е безпристрастна, тя всичко хроникира. Нѣма престѫпление, последствията на което да не се проявятъ поне въ четвъртото поколѣние. И днесъ, когато се проповѣдва на хората добъръ животъ, това има за цель да ги освободи отъ бѫдещето зло. Строгъ е Великиятъ законъ на живота! Никой не може да избегне този законъ. Нѣма защо да съжалявате, че сте подъ този законъ, но трѣбва да знаете, че ви предстои да изправите погрѣшкитѣ си, т. е. да се избавите отъ материализъма. Като изправите погрѣшкитѣ си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото. Нѣкой казва: Материализъмътъ трѣбва да се премахне. Да, но нито съ думи, нито съ аргументи можете да го премахнете. За да се освободите отъ материализъма, трѣбва да изправите всички погрѣшки, които сте направили. А за да придобиете идеализъма, трѣбва да възприемете Божественитѣ идеи. Докато не се изправятъ грѣшкитѣ на материализъма, той винаги ще сѫществува; докато не се възприематъ Божественитѣ идеи, идеализъмътъ нѣма да дойде.

 

Поздравлявамъ ви сега съ новата година, която наричамъ година на дветѣ отворени очи. Тази година е богата, тя носи пъленъ чувалъ съ злато и съ скѫпоценни камъни. Като мине покрай умнитѣ, тя ще имъ остави голѣми богатства. Като мине покрай глупавитѣ, нищо нѣма да имъ остави. Глупавиятъ ще се намѣри въ положението на онзи българинъ, който срещу Юрдановъ день пъхналъ главата си презъ прозореца, но не могълъ да я извади. Между българитѣ сѫществува едно предание, споредъ което, ако нѣкой пъхне главата си презъ нѣкой прозорецъ, срещу Юрдановъ день, когато се отваря небето, и въ този моментъ пожелае нѣщо отъ Господа, всичко ще му се даде. Единъ българинъ решилъ да направи този опитъ. Една вечерь, срещу Юрдановъ день, той пъхналъ главата си презъ желѣзата на единъ отъ прозорцитѣ и чакалъ до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска отъ Бога една крина злато. Като видѣлъ, че небето се отваря, въ бързината, вместо да поиска една крина, пълна съ злато, той казалъ: Господи, дай ми глава, голѣма като крина! Каквото пожелалъ, това станало: главата му се увеличила, станала голѣма като крина, но не могла да излѣзе презъ решетката.

 

Казвамъ: голѣмата глава представя човѣшката лакомия — лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете къмъ Господа и пожелайте отъ Него да ви даде за новата година отъ изобилието на своята Любовь и Мѫдрость. Пожелайте отъ Бога да прогледате тази година, да виждате свѣта презъ очитѣ на Великата Любовь и на Великата Мѫдрость; сърцата ви да бѫдатъ винаги радостни и весели, а умоветѣ ви — чисти и свободни, да носите и на другитѣ хора отъ своята радость, отъ своята чистота и свобода.

 

17. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януари 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×