Jump to content
Ани

1927_12_18 Твърдата храна

Recommended Posts

От томчето "Ни мъж, ни жена"
Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928),
Издание 1933 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Твърдата храна

 

А твърдата храна е за съвършенитѣ, които по навикновение иматъ чувствата си обучени, да разпознаватъ доброто и злото.“

 Посл. къмъ Евреитѣ 5:14.

 

Една отъ главнитѣ способности на човѣка е да различава доброто отъ злото. Страданията въ свѣта сѫ последствия на злото, а радоститѣ — последствия на доброто. Принципиално е така. Отъ Божествено гледище, обаче, страданията на хората идатъ за тѣхно добро. Въ безпредѣлната си Мѫдрость, Богъ превръща страданията на всички народи, общества, хора и души въ добро. Това е въ интереса на Божието Царство. Богъ не търпи дисхармония. Следователно, когато се говори за разпознаване на доброто отъ злото, това подразбира изучаване сѫщината на Божествения животъ. Дойде ли човѣкъ до този животъ, той не може и не трѣбва да прави компромиси съ доброто за смѣтка на злото. Ако направи нѣщо лошо, нищо не може да го оправдае. Доброто е добро, злото е зло. Въ Божествения животъ тѣ сѫ строго разграничени. Който пита, какво нѣщо е доброто и какво — злото, той може да чете по тѣзи въпроси редъ философски трактати. Ние, обаче, не считаме за нужно да обясняваме, какво нѣщо е доброто и какво — злото. Споредъ насъ, доброто е положителна величина, съ знакъ плюсъ; злото е отрицателна величина, съ знакъ минусъ. Въ това отношение, злото и доброто, като величини, могатъ да послужатъ въ математиката, както служатъ всички математически величини. Когато доброто и злото се употрѣбяватъ, като математически величини, на своето мѣсто и време, тѣ сѫ полезни. Обаче, не се ли употрѣбяватъ на своето мѣсто и време, тѣ причиняватъ голѣми пакости, голѣми вреди на човѣчеството. Запримѣръ, приятно е да седишъ зимно време около огъня, но страшно е да накладятъ огънь на главата ти. Неприятно е малко да носишъ цѣлъ кошъ съ ябълки на главата си, но приятно е да носишъ нѣколко ябълки въ стомаха си. Приятенъ е огъньтъ отдалечъ, но опасенъ е огъньтъ отблизо. Въ този смисълъ, колкото и да е желанно доброто, щомъ се приложи върху човѣка въ увеличенъ мащабъ, то става непоносимо.

 

И тъй, всѣко нѣщо, добро или зло, взето въ увеличена мѣрка, не на своето мѣсто и време, не може да ползува човѣка. Запримѣръ, знанието е храна за ума, но многото знание уморява човѣка, още повече, ако не е асимилирано. Отъ Божествено гледище, умътъ е физическото тѣло на духа; въ него духътъ се облича, за да се яви предъ Бога. Умътъ не представя още истинския човѣкъ, но той е неговъ отличенъ слуга, който разрешава всички житейски въпроси. Въ физическия свѣтъ умътъ е единъ отъ главнитѣ фактори; освенъ него има още два фактора: сърцето и тѣлото. Следователно, сѫществува физически, сърдеченъ и умственъ свѣтъ, всѣки отъ които се раздѣля на още три. Колкото и да се говори за тия свѣтове, тѣ представятъ за човѣка ненужно знание. Ако той не може да се ползува отъ него, въ ума му ще се създаде голѣмо натрупване. И наистина, ако се проследятъ причинитѣ за човѣшкитѣ страдания, ще се види, че една отъ причинитѣ се дължи на натрупването на излишна енергия въ физическото, умственото и духовното тѣло на човѣка, или въ тъй нареченото звездно тѣло. Натрупването на тѣзи ненужни вещества въ различнитѣ тѣла на човѣка, произвежда аномалия въ неговия животъ. Запримѣръ, всички отрицателни чувства въ човѣка, като умраза, зависть, гнѣвъ и др., се дължатъ на излишни вещества въ неговото астрално или звездно тѣло. Гордостьта, самосъзнанинто, амбицията и редъ още отрицателни прояви въ човѣка се дължатъ на излишни вещества въ неговото умствено тѣло. Вследствие на тия излишъци, човѣкъ може да изпадне въ нѣкакво неестествено състояние, било въ физическо, въ умствено или въ сърдечно отношение. Тъй щото, когато се говори за самовъзпитанието на човѣка, това подразбира да възпита той своето тѣло, своето сърце и своя умъ. Тѣлото, сърцето и мозъкътъ сѫ тритѣ главни фактора, които играятъ важна роль за развитието на човѣшкия духъ и човѣшката душа.

 

Въ прочетената глава се казва, че на женитѣ е забранено да говорятъ въ църква. Питамъ: вѣченъ принципъ ли е този? Наистина, докато е боленъ, човѣкъ не трѣбва да говори, но като оздравѣе, ще говори. Болниятъ не трѣбва да яде всѣкаква храна, но като оздравѣе, може да яде, каквато храна пожелае. Значи, въ времето на Апостолъ Павла е било забранено на женитѣ да говорятъ въ църква, понеже не сѫ знаели, какво да говорятъ. Може да говори само онзи, който знае, какво да говори, който дълго време се е училъ. Той трѣбва да е свършилъ поне единъ факултетъ въ университета, но не въ университети като сегашнитѣ. Той трѣбва да се е училъ въ Всемирния университетъ, че като излѣзе да говори, да знае, де, какво и какъ да говори. Говорительтъ не трѣбва да бѫде като онѣзи продавачи на симити по улицитѣ, които купуватъ отъ фурнитѣ и ги препродаватъ. Добре е да търгува човѣкъ, но да бѫде самъ и производитель, и продавачъ. Покрай търговията човѣкъ се запознава съ хората, но понѣкога се скарва съ тѣхъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за земледѣлието, и за науката. Докато не знаятъ още, какво и какъ да говорятъ, хората ту ще се запознаватъ, ту ще се каратъ помежду си. Следователно, тѣ трѣбва да дойдатъ до положение, така да използуватъ живота, че всички да бѫдатъ доволни отъ него.

 

А твърдата храна е за съвършенитѣ.“ Животътъ е твърда храна, но ако вие не разбирате, отде е произлѣзълъ той, трѣбва ли да се отказвате отъ него? Ако не можете да свършите университетъ, трѣбва ли да се отказвате отъ знанието? Ако никой не ви обича, трѣбва ли да се откажете отъ любовьта? Ако никой не ви е направилъ добро, трѣбва ли да се откажете отъ правене добро на другитѣ? Казвате: Понеже никой не ми е направилъ добро, и азъ се отказвамъ да правя добро на хората. Понеже не съмъ свършилъ университетъ, не искамъ вече да уча. Не, така не се говори. Само децата могатъ да говорятъ така. Колко години сѫ нужни на човѣка, за да свърши единъ факултетъ? На земята сѫ потрѣбни четири години, за да се свърши единъ факултетъ. Обаче, за да свърши човѣкъ единъ факултетъ въ ангелския свѣтъ, нужни сѫ 777 прераждания. Какво ще кажете на това? Туй е една математическа вѣроятность. Който е свършилъ ангелския университетъ, той знае много нѣща, минава за ученъ човѣкъ. Достатъчно е този ученъ да духне единъ житенъ класъ, за да узрѣятъ моментално зрънцата му. Ще дойде това знание, но за кои? — За съвършенитѣ. Казвате: Какъвъ е смисълътъ на живота? Вие можете да разберете смисъла на живота само следъ като сте се прераждали 777 пѫти на земята, и то епохални прераждания, въ които да сте извършили нѣщо велико. Знаете ли, колко кардинални и колко обикновени прераждания трѣбва да мине човѣкъ на земята? Като не могатъ да отговорятъ на нѣкои трудни въпроси, турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагоре, седемь ката надолу.“ Значи, повече нѣма какво да се мисли. Казано е въ Писанието: „Знанието възгордява, а любовьта назидава.“ Какво означава тази мисъль? — Знание безъ любовь възгордява, а знание съ любовь назидава. Мнозина мислятъ, че знанието не се нуждае отъ любовь. Вие трѣбва да знаете, че любовьта, именно, носи знанието. Самъ Апостолъ Павелъ казва: „Не отдѣляйте знанието отъ любовьта.“ Обаче, знание безъ любовь възгордява. Въ това отношение, мѫдростьта представя най-мѫчния пѫть въ живота на човѣка. По-труденъ пѫть отъ мѫдростьта не сѫществува. И по-лесенъ пѫть отъ любовьта не сѫществува. Нѣма по-лека наука въ живота отъ любовьта. Следователно, любовьта е за децата, а мѫдростьта — за възрастнитѣ, за съвършенитѣ. Въ това нѣма никакво противоречие. И децата, както и възрастнитѣ, вървятъ въ свой пѫть. Като дете, човѣкъ върви въ пътя на любовьта; като възрастенъ, той влиза въ пътя на мѫдростьта.

 

Казвамъ: въ духовнитѣ хора трѣбва да се създаде силно желание къмъ учене. Колкото малко знание да има, човѣкъ трѣбва да го знае така съвършено, че и на изпитъ да се постави, да издържи. Всички изпити, всички добри и лоши мисли, които минаватъ презъ ума ви, не съ произволни, тѣ съ числа, величини, точно опредѣлени. Духътъ и душата вѣчно пѫтуватъ, вѣчно се движатъ въ пространството, и по този начинъ се учатъ. Както духътъ и душата, така умътъ и сърцето сѫ въ вѣчно движение. Всичко въ свѣта се движи. Като се движите, вие виждате различни дървета, цвѣтя, птички, звезди, изгрѣването и залѣзването на слънцето и т. н. Питате: дърветата, рѣкитѣ иматъ ли нѣкакво отношение къмъ насъ? — Иматъ, разбира се, но вие не знаете, какво е отношението имъ къмъ васъ. Вие знаете, напримѣръ, че дадена рѣка тече къмъ изтокъ, друга — къмъ западъ, трета — къмъ северъ и четвърта — къмъ югъ, но нищо повече не знаете. Какво е отношението на една рѣка къмъ васъ, какво е нейното предназначение въ природата — не знаете. Нищо въ свѣта не е случайно създадено. Всѣко нѣщо има свое строго опредѣлено предназначение и съотношение къмъ други нѣща. Нѣкой казва: Какво ме интересува въпроса за голѣмината на Великия или Тихия океанъ? — Тогава, защо се интересувате, колко пари е оставилъ баща ви въ народната банка? Както ви интересува въпроса за вашето наследство, така трѣбва да ви интересува въпроса за голѣмината на Великия или Тихия океанъ, защото, споредъ изследванията на нѣкои учени, предполага се въ него, както и въ други океани и морета, да има около десеть милиона тона разтворено злато. Десеть милиона тона злато! — голѣмо богатство е това. Де да иматъ Българитѣ сега това злато? Трѣбва да се интересувате отъ океанитѣ, понеже тѣ представятъ възможности, условия за вашето развитие. Тѣ сѫ девствена почва, която се приготвя за бѫдещата култура. Водата на Великия океанъ, напримѣръ ще залѣе нѣкои отъ съвременнитѣ континенти, а голѣма часть отъ сега живущитѣ хора на земята ще се преселятъ на неговата почва.— Възможно ли е Господъ да ни извади отъ Европа и да ни постави на почвата на Великия океанъ, при съвсемъ нови условия за насъ? — Въ това нѣма нищо невъзможно. Както сте напуснали небето и сте слѣзли на земята, така ще се изселите и отъ Европа. Това не е нищо друго, освенъ преселване. Едно време бѣхте на небето, веселихте се съ Синоветѣ Божии, но следъ това напуснахте небето и тръгнахте да странствувате. Едно време хората живѣха въ Обетованата земя, но после я напуснаха, и отъ хиляди години насамъ тѣ непрекѫснато странствуватъ. Значи, хората сѫ излѣзли отъ една грамадна земя въ козмоса и сѫ дошли на земята да работятъ, да учатъ. И въ Притчитѣ е казано: „И веселиха се въ Обетованата земя.“

 

Съвременнитѣ учени казватъ, че слънцето на козмоса е 75 милиона пѫти по-голѣмо и съ по-силна свѣтлина отъ нашето слънце. Възъ основа на това, азъ правя следното сравнение: въ козмоса сѫщо така сѫществува земя, която вие нѣкога сте напуснали, за да дойдете на нашата малка земя. Козмическата земя е сѫщо така 75 милиона пѫти по-голѣма отъ нашата. Помните ли, че нѣкога сте живѣли на тази земя? Помните ли нѣкои отъ нейнитѣ гледки? Ще кажете, че нищо не помните. Питамъ: какъ ще си обясните тогава нѣкои ваши странни сънища? Сънувате, запримѣръ, че сте нѣкѫде, но нито на земята, на която днесъ живѣете, нито на небето. Като не можете да си обясните тия сънища съ знанията, които имате на земята, вие се отнасяте къмъ тѣхъ съ пренебрежение и казвате: Фантазия е това! Не, въ подсъзнанието на човѣка сѫ складирани редъ впечатления, редъ спомени, които говорятъ за животъ въ далечното минало. Козмичната земя, за която говоря, е жива. И досега още живѣятъ върху нея съвършени сѫщества, завършили своето развитие. Мнозина наричатъ тази земя „рай,“ а нѣкои я наричатъ „Царство Божие.“ Тази земя има своя външна и вѫтрешна страна. За да дойде човѣкъ до тия възгледи за нѣщата, той трѣбва да участвува въ дѣлата Божии, т. е. да се свърже съ Него. Ако вие не чувствувате въ себе си Божията Любовь, Божията сила и мисъль, де е тогава вашата човѣщина? Ако нѣмате прави отношения къмъ Първата Причина, вие ще живѣете подъ вѣченъ страхъ и ще бѣгате отъ Бога, както животнитѣ бѣгатъ отъ човѣка. Защо животнитѣ бѣгатъ отъ човѣка? Защото той има орѫжия, съ които убива, коли, унищожава. И земята се страхува отъ човѣка. Защо? Защото той впрѣга ралото и започва да оре, да я обработва.

 

Съвременнитѣ културни хора сѫ подобни на ралата, които, дето минатъ, всичко разораватъ. И следъ това тѣ казватъ: Ние оремъ. — Ако на мѣсто орете, има смисълъ това оране; ако на мѣсто не орете, ще причините повече вреда, отколкото полза. Ако искате да знаете, каква е вашата работа, питайте дърветата, скалитѣ, планинитѣ, какво тѣ ще кажатъ за васъ. Съвременнитѣ хора изсичатъ гори, пробиватъ тунели, но съ това заедно и рушатъ. Възвишенитѣ сѫщества създадоха планинитѣ, горитѣ, а хората ги разрушаватъ. Кое е по-голѣмо изкуство: да приготвите една дреха, безъ да прекарате игла презъ нея, или да я скроите, т. е. да нарѣжете плата на парчета и отгоре да минете нѣколко шева съ машина. Първото изкуство е по-голѣмо отъ второто. Невидимиятъ свѣтъ работи по първия начинъ, а хората — по втория. Тѣ разрушаватъ готовото и върху него минаватъ съ машини, наново го обработватъ, като казватъ: Културата изисква това. Когато нѣкоя шивачка ушие една рокля, всички се възхищаватъ отъ нея и казватъ: Голѣма майсторка е тази шивачка! Тя е свършила въ Парижъ. Казвамъ: докато презъ дрехитѣ на съвременнитѣ хора минаватъ желѣзни игли и машини, нищо ново не може да се очаква отъ тѣхъ. Такова шиене на дрехитѣ не може да укаже добро влияние върху възпитанието на човѣчеството. Само ризитѣ на болнитѣ хора могатъ да се шиятъ съ желѣзни игли, за да имъ предадатъ здраве, сила. Обаче, ризитѣ на здравитѣ хора трѣбва да се плетатъ или шиятъ съ златни куки, съ златни игли. Желѣзнитѣ игли внасятъ нѣщо нехармонично въ характера на здравитѣ хора. Съвременнитѣ хора често си служатъ съ желѣзни игли, съ желѣзни шила. Нѣкоя жена живѣе добре съ мѫжа си, но дойде съседката ѝ при нея и започва: Както виждамъ, вие живѣете добре съ мѫжа си. — Да, разбираме се. — Хубаво е това, но едно нѣщо ще ти кажа: Виждамъ, че твоятъ мѫжъ е малко игривъ, обича да хвърля погледи натукъ-натамъ. Бѫди внимателна, следи, да видишъ, какво прави. Мѫжъ е той, нѣма защо да му се вѣрва напълно. Поседи малко тази съседка, поразговори се и си отива. Остава тази млада жена сама и започва да мисли. Какво мисли? Шило е влѣзло вече въ сърцето ѝ. Като се върне мѫжътъ ѝ отъ работа, тя започва да го наблюдава, дали не е станала нѣкаква промѣна въ него. Мѫжътъ се чуди, защо жена му го гледа така изпитателно. — Какво има, жена? — Нищо. Казвамъ: има нѣщо. Съседката е дошла на гости, скроила е нѣщо, турила е въ него желѣзното шило, а заедно съ това е вмъкнала и съмнението. Какво представя съмнението? Съмнението е известна нечистота, която влиза въ астралното, т. е. въ звездното тѣло на човѣка, и той изпитва зависть, умраза, съмнение и казва: Не зная, какво става съ мене, но изгубихъ мира си. Какво да правя сега? — Не приемайте въ дома си шивачки, които работятъ съ желѣзни игли. И ако отидете въ дома на съседката ви, която е свършила по шевъ въ Парижъ, ще ѝ кажете: Азъ имамъ единъ боленъ съседъ, на когото ще ви моля да ушиете една риза. Ако съседката ви се съгласи, ще я заведете при болния, да вземе мѣрка за ризата му. И наистина, казано е: „Болни утешавайте!“ На васъ пъкъ казвамъ: мислете върху желѣзнитѣ игли и шила и приложете тази аналогия въ живота си, да се ползувате отъ нея.

 

Казвате: Какъвъ е смисълътъ на живота? — Животътъ има троякъ смисълъ. Първо, смисълътъ на живота се отнася до физическото тѣло на човѣка, да си създаде той здраво, добре организирано тѣло, въ което духътъ и душата да живѣятъ, да извършатъ своята работа на земята. Второ, смисълътъ на живота се отнася до астралното, или звездното тѣло на човѣка, да подобри неговото състояние, да повдигне неговитѣ чувства и желания на такава степень, че да уравновеси силитѣ на неговото сърце. Тъй организирано това сърце, любовьта ще влѣзе въ него като енергия, като сила, която ще донесе живота. Иначе, това тѣло може да бѫде пълно съ отрицателни чувства и низши желания, които ще му причинятъ смъртьта. И най-после, смисълътъ на живота се отнася до умственото тѣло на човѣка, да създаде той въ себе си здравъ мозъкъ, който да възприема само ония мисли, необходими за храненето на неговия духъ. Щомъ разбере смисъла на живота по този начинъ, човѣкъ се намира вече предъ границитѣ на Божествения свѣтъ, предъ живота на душата, дето сѫществуватъ закони на пълна хармония, закони на вѣчна красота и единство.

 

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия, вследствие на условията, при които живѣятъ, както и на вѣрванията имъ. За да разрешатъ правилно тия противоречия, тѣ трѣбва да знаятъ, де именно се явяватъ тия противоречия, дали въ физическото, въ астралното или въ умственото имъ тѣло. Тѣ трѣбва да знаятъ, де се заражда доброто и де — злото. Доброто и злото сѫ сили, които работятъ, както въ природата, така и въ организъма на човѣка. Тѣзи сили се предаватъ по влияние отъ единъ човѣкъ на другъ, както болеститѣ. Когато въ дома ви дойде нѣкоя шивачка, която страда отъ заразителна болесть, въ дрехата, която ще ви ушие, тя ще остави нѣщо и отъ болестьта си. Добре ли е ушила тази дреха? Външно дрехата може да е ушита добре, но вѫтрешно тя крие въ себе си нѣщо не добро. Както се предаватъ болеститѣ, така може да се предаде и любовьта. Какъ трѣбва да се шие за въ бѫдеще? За въ бѫдеще дрехитѣ нѣма да се шиятъ. Ако разберете тази мисъль буквално, вие ще се намѣрите въ противоречие и ще кажете: Какъ е възможно да не се шиятъ дрехитѣ? Като казвамъ, че за въ бѫдеще нѣма да има никакво шиене, подразбирамъ непреривность въ мисъльта на човѣка. Мисъльта на съвременнитѣ хора е създадена отъ отдѣлни факти. Фактитѣ сѫ граници, които само потвърждаватъ известни истини, но тѣ не представятъ нѣщо цѣло. Единъ фактъ може да показва признаци на животъ, но той още не е самиятъ животъ. Фактътъ свидетелствува само, че на известно мѣсто се проявява животътъ. Следователно, животътъ има смисълъ, когато се прояви въ своята непреривность. Това значи да изработва човѣкъ дрехитѣ си по новъ начинъ, безъ шевове, безъ кроене. Който иска да си изработи дреха по новия начинъ, той трѣбва да пази въ чистота своето физическо, астрално и умствено тѣло и да държи връзка между тѣхъ. Така ще се разбере сѫщината на живота. Сърцето е центъръ на звездното тѣло, а мозъкътъ — на умственото тѣло на човѣка. Който не може да владѣе своето физическо, астрално или звездно и умствено тѣло, той всѣкога ще бѫде изложенъ на страдания, противоречия и несполуки въ живота. Несполукитѣ се дължатъ на известни колебания въ ума. Умътъ на човѣка не трѣбва да се колебае. Несполукитѣ се дължатъ още и на отлагане на нѣщата. Дойде нѣкоя хубава мисъль въ ума ви, или нѣкое благородно чувство въ сърцето ви, но вие отлагате тѣхното реализиране. Дойде нѣкой беденъ човѣкъ въ дома ви, нѣщо ви пошепне да го приемете, но понеже сте свидливъ, вие отказвате да го приемете, като се оправдавате, че днесъ нѣмате тази възможность. Казвате си: Днесъ не можахъ да го приема, но другъ нѣкой день ще стане това. Той ще дойде и другъ пѫть въ моя домъ. Да, природата забавя, но не забравя. Ще дойде день, когато положението на този беденъ ще се измѣни, и тогава вие ще се нуждаете отъ него. Умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде като мѫдреца, да предвижда нѣщата и да гледа на всѣки човѣкъ като на душа, излѣзла отъ Бога и дошла на земята да свърши известна работа.

 

Мнозина питатъ: Душата има ли страдания? Колкото и да е възвишена, душата страда; и тя има свои мѫчнотии, свои трудности. Умътъ пъкъ и сърцето на човѣка често изпадатъ въ смущения и колебания. Колкото възвишенъ и силенъ да е духътъ на човѣка, щомъ е дошълъ на земята, и той носи известни тежести. Богъ предвижда всичко това, вследствие на което е поставилъ всѣки човѣкъ при условия, необходими за неговото растене и повдигане. Той е решилъ да спаси човѣчеството, заради което изпрати Сина си между хората. Но и при това положение хората сѫ неблагодарни и казватъ: Защо ни е този умъ, щомъ страдаме толкова много? — Този умъ, именно, ще ви спаси, но вие трѣбва да го използувате разумно. — Защо ни е това сърце, да изпитваме толкова страдания? —Това сърце, именно, ще ви спаси, но трѣбва правилно да използувате неговитѣ сили. Единственото нѣщо, което ще спаси човѣка, това сѫ страданията. Богъ говори на човѣка чрезъ страданията, а ангелитѣ — чрезъ радоститѣ. Господъ пита човѣка: Ти знаешъ ли, защо страдашъ? — Не знамъ, Господи. — Ти страдашъ, защото си напусналъ бащиния си домъ, забравилъ си майка, баща, братя и сестри, скиташъ изъ свѣта като чужденецъ. Върни се дома си, дето всички те чакатъ. Вънъ е студено, 36° подъ нулата, а ти си босъ, съ скѫсани дрехи. Върни се въ дома си, дето те чака топла стая и любещи сѫщества! Съзнае ли своето отклонение, човѣкъ влиза вече въ небето, въ своя домъ, между сѫщества, които го обичатъ. Ако срещнете едно отъ възвишенитѣ сѫщества, които живѣятъ на небето, първо ще се уплашите отъ него, но после веднага ще се успокоите и ще разберете, че се намирате предъ сѫщество, което нѣма никакви отрицателни мисли и чувства въ себе си. Когато Христосъ се яви на ученицитѣ следъ възкресението си, тѣ първо се уплашиха отъ Него, но като имъ каза „Миръ вамъ,“ тѣ се успокоиха. Разговорътъ, който Христосъ е водилъ тогава съ ученицитѣ си, не е предаденъ въ Евангелието. Той е единъ отъ най-красивитѣ разговори, които ученицитѣ съ имали съ своя Учитель.

 

Апостолъ Павелъ казва, че докато дойде новото знание, старото не трѣбва да се изхвърля. Защо? Защото човѣкъ минава отъ едно преходно състояние въ друго по-постоянно, но докато влѣзе въ новото състояние, трѣбва да има почва подъ себе си. Ако разруши старата основа, преди да е съградилъ нова, ще увисне въ въздуха. Ето, едно време Богъ слѣзе въ ума на човѣка, за да го повдигне, но той имаше тогава за основа сърцето. И днесъ Богъ слиза на земята да повдигне душата въ човѣка, а едновременно съ това ще повдигне и жената, т. е. девата. Бѫдещитѣ хора ще водятъ девственъ животъ. Нѣкои искатъ да знаятъ, трѣбва ли да се женятъ, или не. Не е въпросътъ до жененето, но хората трѣбва да живѣятъ въ абсолютна чистота въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Когато нѣкой мѫжъ срещне жената-дева, въ ума му ще се събудятъ свѣтли и красиви мисли, а въ сърцето — възвишени чувства, и той ще бѫде готовъ да ѝ услужи въ нѣщо, но съ пълно безкористие. Значи, тази жена е внесла въ мѫжа нѣщо Божествено, което го е преобразило.

 

Казвате: Това може да стане, но не въ този свѣтъ на престѫпления, въ който ние живѣемъ. Питамъ: могатъ ли да се вършатъ престѫпления при температура 10000° или даже петь милиона градуса? Значи, днесъ се вършатъ престѫпления, защото температурата на този свѣтъ е низка. Ако живѣете въ единъ свѣтъ, въ чиято атмосфера частицитѣ се движатъ съ бързина, по-голѣма отъ тая на свѣтлината, можете ли да вършите престѫпления? Въ този свѣтъ никакви апаши не сѫществуватъ. Ако нѣкой апашъ влѣзе въ такъвъ свѣтъ, той ще забрави за какво е дошълъ. Ще гледа богатство около себе си, но мисъль нѣма да дойде въ главата му да открадне нѣщо. Обаче, като слѣзе на земята, той ще се събуди отъ дълбокия сънъ и ще си каже: Съжалявамъ, че не взехъ отъ богатството, което ме заобикаляше. Сѫщото нѣщо става и съ хората на земята: докато съ млади, тѣ минаватъ за идеалисти, за чисти хора, но като остарѣятъ, казватъ: Съжаляваме, че не откраднахме нѣщо отъ богатството на господаря си! Какво да правимъ, когато моралътъ ни тогава бѣше другъ, че не можахме да постѫпимъ другояче? Причината за това не се дължи на твоя моралъ, но тогава ти си живѣлъ при единъ светия, който се движи въ свѣтъ, съ голѣма свѣтлина и висока температура, при който всички нечисти мисли и желания изгарятъ. Който веднъжъ само е влѣзалъ между чисти и свети сѫщества, той беденъ не може да излѣзе: тамъ ще му дадатъ една торба съ злато, за да не го поставятъ на изкушение.

 

Съвременнитѣ хора, били тѣ религиозни или свѣтски, не сѫ доволни отъ живота, и намиратъ, че свѣтътъ още не е съвършенъ. Едно трѣбва да знаятъ хората: свѣтътъ е замисленъ и проектиранъ въ най-съвършената си форма, но понеже хората не сѫ готови още да го възприематъ въ тази форма, той се проявява дотолкова, доколкото тѣ могатъ да го използуватъ и разбератъ. Въ този смисълъ Богъ още не се е доизказалъ, не се е напълно проявилъ. Като изучавамъ съвременнитѣ учени, писатели, поети, художници и музиканти, азъ ги разглеждамъ, като носители на Божественото. Богъ иска чрезъ тѣхъ да се проявява, но понеже тѣ още не сѫ добре организирани, не могатъ правилно да предаватъ Божественитѣ идеи. Това не е за упрѣкъ. Ще дойде день, когато тѣ ще могатъ правилно да предаватъ Божественитѣ идеи и чувства. Следователно, всички учени хора, всички хора на музиката и изкуствата сѫ носители на Божественото, независимо това, дали тѣ го съзнаватъ или не. Божественото въ човѣка постепенно се разраства и дава добри резултати. То се развива бавно, но сигурно. Срещате две неприятелски армии, и дветѣ добре въорѫжени: съ най-модерни орѫжия, топове, припаси, телеграфи, телефони, радио-апарати и т. н. Дето минатъ, внасятъ страхъ и трепетъ. Всѣки се запитва, коя отъ дветѣ армии ще победи. Вървите по-нататъкъ и срещате на пътя си единъ беденъ, простъ коларь, който отива нѣкѫде. Вие го запитвате: Какво карашъ въ колата? — Нося едно житно зърно на единъ господарь, който иска да го посади. Вие се засмивате и си казвате: „Трай, коньо, за зелена трева!“ Какъ мислите, какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ сраженията на дветѣ неприятелски армии, и какъвъ — отъ посаденото житно зърно? Въ скоро време ще чуете, че отъ дветѣ неприятелски армии, тъй величествени въ началото си, не е останало нищо, освенъ лошитѣ последствия на разрушението: смърть, сиромашия и плачъ. Майки плачатъ за загубенитѣ си мѫже и синове, бащи — за синоветѣ си, сестри — за бащитѣ и за братята си. Обаче, при житното зърно имате точно обратенъ резултатъ: началото е скромно, незабелѣзано, но краятъ — грандиозенъ: следъ 15 години най-много това житно зърно ще се увеличи, ще даде велики резултати, отъ които ще се пресушатъ сълзитѣ на всички страдащи по лицето на земята. Кое е за предпочитане: да срещнете въ живота си една величествена армия, или единъ простъ човѣкъ, който носи въ колата си едно житно зърно на своя господарь?

 

Сега, пренесете тѣзи два образа къмъ своя личенъ животъ, къмъ обществения животъ и къмъ живота на душата. Чрезъ своитѣ сражения, армията може временно само да спаси отечеството си, но храна не може да му даде. Армията убива, унищожава, съсипва човѣчеството, а житното зърно носи животъ, музика и пѣсень за човѣчеството. Дето има жито, хлѣбъ, тамъ ще чувате само пѣсни и веселби. Следователно, когато небето изпраща при васъ единъ обикновенъ човѣкъ, съ житно зърно въ колата си, не го връщайте назадъ, но благодарете на Бога за здравето, което ви дава. Вземете това зърно, посадете го въ земята, та когато даде плодъ, сдъвчете го и използувайте скритата сила, която то носи въ себе си. Щомъ разберете силата, която се крие въ житното зърно, вие ще почувствувате, какво е вложено въ душата на всѣки човѣкъ и ще разберете, защо той е роденъ. Житното зърно е твърдата храна, която човѣкъ трѣбва да сдъвче и изяде. Въ него е скрито нѣщо велико, което следъ време ще даде добри резултати.

 

При единъ отъ израилскитѣ пророци, на име Елисей, дошълъ единъ отъ царскитѣ посланици, Азаилъ, да го запита за здравето на Сирийския царь. Елисей утвърди лицето си на него, безъ да мръдне, доде се засрами той; и плака человѣкътъ Божи. И рече Азаилъ: Защо плачешъ, Господине мой? А той отговори: Защото зная, колко зло ще сторишъ на Израелевитѣ синове. — Що е рабътъ ти, та да направи това голѣмо нѣщо? И рече Елисей: Господъ ми показа, че ти ще се въцаришъ надъ Сирия. Питамъ: защо плака пророкътъ? Той плака, защото видѣ твърдата храна, която се даваше на неговия народъ. Израилскиятъ народъ, къмъ когото Богъ имаше голѣмо благоволение, не можа да разбере Бога. Защо? Имаше нѣкакви неблагоприятни стечения на условията. И Мойсей работи между този народъ, но най-после каза: Не разбрахте Божиитѣ закони. Ето, и съвременнитѣ хора сѫ непризнателни къмъ Бога, Който иска да ги освободи, да имъ помогне, като внесе подобрение въ тѣхнитѣ тѣла, сърца, умове, а после и въ тѣхнитѣ души и духове. Това може да се постигне чрезъ знанието. Никаква слава не може да се постигне безъ знание. Има знание на ума, знание на душата и знание на духа. Човѣкъ трѣбва да се домогне до знанието на духа. Въ това знание не сѫществува никакво съмнение. То е Божествено знание. Като се говори за различни видове науки, сѫщото може да се каже и за религията. Религията е сѫществувала отъ най-стари времена, сѫществува и днесъ. Най-добрата религия е сѫществувала още въ времето на първия човѣкъ. Тогава е сѫществувала и особена наука. Първиятъ човѣкъ още говори за небето, за звездитѣ. По промѣнитѣ, които ставатъ и съ ставали на небето, се правятъ разни изчисления, отъ които се съди за културитѣ, които сѫ минали отъ това време до днесъ. Първиятъ човѣкъ е разполагалъ съ велика наука, която впоследствие се е забравила, изчезнала. Съвременнитѣ хора се силятъ чрезъ сегашната наука и религия да придобиятъ онова, което въ миналото сѫ изгубили. Това усилие, този тѣхенъ стремежъ е на мѣсто. Затова казва Христосъ: „Кой е онзи пастирь, който, следъ като изгуби една отъ своитѣ овце, нѣма да остави 99-тѣ настрана, за да отиде да търси изгубената?“ Съвременнитѣ хора живѣятъ въ културата на този пастирь, който изгубилъ една отъ своитѣ овце, и казватъ: Отлична е тази култура! Да, отлична е културата на изгубената овца. Трагедия има днесъ въ съвременния свѣтъ; трагедия има въ човѣшкитѣ души; трагедия има и въ човѣшкитѣ вѣрвания! Днесъ Христосъ има 500 милиона последователи, които знаятъ заповѣдьта „не убий,“ но въпрѣки това не могатъ да се повдигнатъ поне до положението братъ брата да не убива. Каква култура е тази?

 

Казвамъ: всѣки човѣкъ за себе си е тази загубена овца, вследствие на което резултатитѣ на тази култура сѫ повече отрицателни. Така седи истината. Когато се говори на хората истината, тѣ се обиждатъ, Много естествено! Но човѣкъ трѣбва да знае, какво го чака утрешниятъ день. Каквато основа поставишъ на живота си, такъвъ ще бѫде и по-нататъшниятъ градежъ. Да водишъ пороченъ животъ, това значи да съградишъ сламенъ мостъ и по него да прекарвашъ тежка артилерия. Какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ този мостъ? Велика наука, велико знание се изисква за човѣчеството. И Апостолъ Павелъ казва: „Твърдата храна е за съвършенитѣ.“ Като знаеха това, древнитѣ учени поставиха знака на „Овенъ“ като символъ за самопожертвуване. Днесъ всички знаятъ, че въ месецъ мартъ настѫпва равноденствие. Второто равноденствие е презъ септември. Равноденствието или знакътъ на „Овена“ представя Божествения принципъ на самопожертвуване. Минаването на слънцето презъ северния полюсъ, презъ полюса на Истината, подразбира законъ на самопожертвуване. За да се познае Истината, Божественото трѣбва да слѣзе въ материалния свѣтъ при онѣзи души, които сѫ вече на земята. Когато казваме, че сѫществува драма, трагедия за човѣшкитѣ души, ние имаме предъ видъ оплитането на тѣзи души въ материята. Тѣзи души трѣбва да се освободятъ! Тѣ сѫ потиснати отъ тежестьта на едно голѣмо здание, каквото представя материалниятъ свѣтъ, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошълъ, защо е дошълъ и де ще отиде. Съвременниятъ човѣкъ е изгубилъ историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на самопожертвуването, той ще се върне къмъ своето битие. Следъ първото равноденствие, въ месецъ априлъ, влиза знака на „Телеца или на Бика,“ който е принципъ на майката, т. е. на онази сила, която съединява всички нѣща. После иде знакътъ „Близнаци,“ който представя принципъ на козмическия, т. е. на Божествения умъ. Той свързва всички сѫщества въ едно цѣло. Тѣзи три знака въ зодиака представятъ една триада, която се повтаря четири пѫти презъ годината. Тѣ съответствуватъ на четиритѣ полета, презъ които човѣкъ е миналъ, докато дойде на земята: той е слѣзалъ отъ причинния свѣтъ въ умствения; отъ умствения — въ астралния; отъ астралния — въ физическия, дето най-после спрѣлъ.

 

Казвате: Това сѫ тритѣ месеца презъ годината — мартъ, априлъ и май, които всички знаемъ. Питамъ: вие разбирате ли значението на месецъ мартъ? Ако разбирахте значението на този месецъ, вие бихте могли да оправите забърканитѣ си работи. Какъ? Като изправите отношенията си къмъ Бога. Презъ месецъ априлъ ще можете да изправите отношенията си къмъ вашитѣ ближни. Презъ месецъ май пъкъ ще изправите отношенията си къмъ самитѣ васъ. Тъй щото, достатъчно е човѣкъ да влѣзе въ правилна връзка съ силитѣ, които влияятъ презъ тия месеци, за да може въ единъ месецъ само да подобри живота си. Какъ ще постигнете това? Чрезъ усилена работа, чрезъ постоянство, а не по начина, по който постѫпилъ единъ пияница на име Здравко. Той пилъ непрекѫснато цѣли 20 години. По едно време му попаднали на рѫка нѣколко въздържателни книги. Прочелъ тия книги и си казалъ: Здравко, ти не трѣбва да пиешъ вече! Нека кръчмарьтъ разбере, че си решилъ въздържатель да станешъ. На другия день той миналъ покрай кръчмата, но не влѣзълъ вѫтре и си казалъ: Браво, Здравко, ти устоя на изкушението. Хайде сега да те почерпя за това. Влѣзълъ въ кръчмата и се напилъ. Това значи раздвояване на човѣшкото съзнание. Така постѫпватъ и много отъ съвременнитѣ хора. Тѣ казватъ: Ние нѣма да се гнѣвимъ, нѣма да завиждаме. На другия день минаватъ покрай кръчмата, въздържатъ се: не се гнѣвятъ, не завиждатъ на никого. Едва минатъ нѣколко крачки, тѣ си казватъ: Браво, издържахме! Хайде сега да влѣземъ въ кръчмата, да се почерпимъ. Влѣзатъ въ кръчмата и се напиватъ, т. е. гнѣвътъ пакъ избухва въ тѣхъ. Човѣкъ не може да се освободи отъ тия отрицателни прояви въ себе си, докато не намѣри тѣхното седалище. Тѣ се намиратъ въ астралното тѣло, затова върху него трѣбва да се работи. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е щестлавенъ. Центърътъ на щестлавието се намира нѣкѫде въ мозъка. Ако се отрѣже този центъръ, човѣкъ пакъ ще прояви щестлавието си. Това показва, че щестлавието е пуснало дълбоки корени въ човѣшкия мозъкъ. Има случаи, когато и умопобъркани хора проявяватъ щестлавие. Тѣ се мислятъ за сѫщества, които могатъ да заповѣдватъ на всички.

 

Въ София имаше една македонка, Султана, която бѣше малко умопобъркана. Тя често казвала: Азъ нося на рѫката си цѣлия свѣтъ — земята, слънцето, луната, звездитѣ, както и всички хора. Каквото кажа, всичко става. Да, каквото каже, става, но за нея само, а не и за другитѣ. Нейнитѣ предсказания сѫ подобни на тия, които давалъ единъ знаменитъ астрологъ. Единъ отъ французкитѣ крале извикалъ този астрологъ при себе си и му казалъ: Азъ мисля да отворя война на Австрия, но искамъ да направишъ изчисления, ще бѫде ли тази война сполучлива. Астрологътъ направилъ своитѣ изчисления и казалъ на краля: Споредъ съчетанията на планетитѣ, ти можешъ да обявишъ война на Австрия. Условията сѫ благоприятни. Кральтъ отворилъ война, но претърпѣлъ голѣмо поражение. За тази цель той решилъ по нѣкакъвъ начинъ да премахне астролога. Извикалъ го у дома си и го запиталъ: Ти знаешъ ли, кога ще умра? Астрологътъ билъ досѣтливъ човѣкъ. Той веднага разбралъ, че кральтъ е намислилъ нѣщо срещу живота му, и казалъ на краля: Ти ще умрешъ 24 часа следъ моята смърть. Кральтъ се замислилъ и си казалъ: Щомъ е така, по-добре да пощадя неговия животъ, за да запазя и своя. Това показва, че кральтъ е билъ уменъ човѣкъ. Той повѣрвалъ въ думитѣ на астролога и си казалъ: Ако моята смърть е въ връзка съ неговата, по-добре да пощадя живота му, за да спася и своя. Той знаелъ закона: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“

 

И тъй, вие трѣбва да поставите въ живота си здрава основа, да не обвинявате сѫдбата си за вашитѣ нещастия и несполуки. Човѣкъ самъ пише сѫдбата си. Той пие, а кръчмарьтъ, като сѫдбата, пише, колко дължи. Щомъ се обърне къмъ законитѣ на държавата, последната отива на страната на кръчмаря и казва: Ще платишъ! Държавата е дала право на кръчмаря да изисква отъ своитѣ посетители да плащатъ. Той казва: Този билетъ ми дава право да си изисквамъ паритѣ, които ми дължишъ. Вие отивате при единъ търговецъ и днесъ взимате на кредитъ, утре взимате, докато единъ день се събератъ хиляди левове дългъ и казвате: За Бога! — не бързай, почакай малко, ще ти платя. — За никакъвъ Богъ не чакамъ. Пари ми трѣбватъ, ще платишъ, нищо повече! Законътъ е на негова страна. Ако този търговецъ е мекъ, добъръ човѣкъ, той ще постѫпи по човѣшки. Обаче, ако е жестокъ, суровъ човѣкъ, ще ви нагруби, ще ви огорчи, ще помните, кога сте имали взимане — даване съ него. Кой е кривъ за това? Умнитѣ хора дългове не правятъ. Казвате: Какво да правимъ сега, като и ние сме направили толкова дългове? Това, именно, желае сега невидимиятъ свѣтъ — да ви освободи отъ дълговетѣ. Той иска да ви покаже начинъ, какъ най-лесно да се освободите отъ дълговетѣ си. Казано е, че свѣтътъ лежи въ лукавия. Това значи, че свѣтътъ е затъналъ въ дългове, които трѣбва да се изплатятъ. Съ пребиваването си на земята, Христосъ е показалъ на хората начинъ, по който тѣ могатъ да изплатятъ дълговетѣ си.

 

Съвременнитѣ хора казватъ, че Христосъ се пожертвувалъ за човѣчеството, т. е. изплатилъ дълговетѣ му. Наистина, Христосъ изплати дълговетѣ на хората, но въ Божествения свѣтъ. Всички хора иматъ да плащатъ на Христа голѣми суми, които ще трѣбва да изплатятъ. Той ще повика длъжницитѣ си при себе си, да платятъ дълговетѣ си, но ако Му се помолятъ да отложи плащането, защото нѣматъ възможность да се издължатъ, Той ще ги прости. Ако онзи, на когото Христосъ е простилъ дълга, отиде да притѣснява и да изтезава нѣкой свой длъжникъ за нищожна сума, Христосъ ще каже на слугата си: „Върнете този при мене, да изплати дълга си!“ Слугата отново ще го въведе при Христа, Който ще го запита: „Ти готовъ ли си да простишъ малкия дългъ на брата си, както азъ ти простихъ голѣмия? Ако си готовъ да простишъ на брата си, и азъ нѣма да искамъ твоя дългъ.“

 

Питамъ: кой отъ васъ е готовъ да прости на брата си? Простите ли дълга на брата си, нѣма да има вече оплаквания, нѣма да се пишатъ заявления, да се давате подъ сѫдъ. Вие забравяте закона „съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“ и постѫпвате по вашему. Какво по-красиво отъ това, да дойде при васъ нѣкой вашъ приятель, да поиска сто лева на заемъ, съ условие, че следъ десеть деня ще ги върне? Вие му давате тия пари и виждате, че точно следъ десеть деня приятельтъ ви носи паритѣ назадъ. Това значи английска точность. Ако не може да ги върне на време, приятельтъ ви трѣбва да дойде при васъ, да се извини, че не може да върне паритѣ на време и да ви помоли, ако можете да му дадете нѣкаква работа — по този начинъ да се изплати. Когато англичанинътъ взима пари на заемъ, той ги връща точно на опредѣления срокъ. Българинътъ, обаче, вземе ли пари на заемъ, не ги връща лесно. Той постѫпва сѫщо така и съ книгитѣ, които взима за четене: вземе една книга за четене отъ нѣкой свой приятель, прочете я, а за връщане не мисли. Изобщо, българинътъ не е точенъ. Точностьта е слабо развита въ него. Срещате единъ български селянинъ и го питате: Моля ти се, знаешъ ли, колко часа пѫть има до това село? — Като минешъ този баиръ, после още единъ, ще повървишъ малко поравно и ще стигнешъ селото, нѣщо около единъ часъ. Ти вървишъ часъ, два, три, нѣма стигане. Това показва, че центърътъ на времето въ него не е развитъ. Или пъкъ, той може да се рѫководи отъ друга математика. Нѣкой българинъ обещава нѣкому, че ще дойде следъ половинъ часъ, а дохожда следъ нѣколко часа. Азъ съмъ правилъ изчисления и съмъ намѣрилъ, че българскиятъ половинъ часъ се равнява на шесть европейски часа. Значи, ако българинъ каже, че ще дойде следъ единъ часъ, трѣбва да го чакате приблизително 12 европейски часа. Следователно, българинътъ се води по друго дѣление на времето, по-високо отъ това на обикновената математика.

 

Казвамъ: понеже българинътъ, по естество, е демократъ, Божественото е изработило друга чърта въ него. Докато не вземе нѣщо отъ нѣкого, той казва, че всичко, което човѣкъ самъ е изработилъ, принадлежи на него. Обаче, щомъ се домогне до желанното, той казва: Всичко принадлежи на Бога. Така е, такъвъ е Христовиятъ законъ. Обаче, ако този законъ се приложи въ неговия животъ, той ще каже, че това е анархия. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ: ако това е анархия за него, трѣбва да бѫде анархия и за другитѣ. Турчинътъ казва: „Каквото давамъ, не търся, но и каквото взимамъ, не връщамъ.“ Когато не успѣе на време да изплати дълга си, българинътъ се извинява, като излага редъ причини: или че ималъ много работа, че не могълъ на време да дойде; или че ималъ гости, които го задържали и т. н. Той казва: Нали знаешъ, човѣщина е, все нѣщо ще те спъне, но колкото време съмъ просрочилъ, ще платя лихвитѣ си. Ако отидешъ въ дома му, да му напомнишъ, че срокътъ наближава, той ще те посрещне добре, ще те нагости и пакъ ще ти се извини. Българинътъ обича да урежда работитѣ си, но ако го сравните съ англичанитѣ, по отношение на тѣхъ, той ще излѣзе неизправенъ. Тази е характерна чърта не само на българитѣ, но на всички славяни, изобщо. Ако изпишете една книга отъ странство, напримѣръ, нѣма да мине много време, и вие ще я получите. Ако изпишете нѣкоя книга отъ Русия, дълго време ще чакате, докато я получите. Руснакътъ ще каже: „Ну, посмотримъ, находится ϶та книга здѣсь или нѣтъ.“ Едно трѣбва да знаете: Природата не обича отлагането. Въ духовно отношение, отлагането е лоша чърта въ човѣшкия характеръ. Бързането е лоша чърта, но и отлагането не е по-добро. Човѣкъ трѣбва да извършва всѣко нѣщо точно на опредѣленото за него време: ни по-рано, ни по-късно.

 

Като наблюдавамъ развитието на съвременната наука, виждамъ, че тя готви човѣка за великото бѫдеще. Тя не е нищо друго, освенъ приготовление. Велики сѫщества, които рѫководятъ сѫдбинитѣ на човѣчеството, взиматъ участие въ това приготовление. Тия сѫщества носятъ различни имена: християнитѣ ги наричатъ ангели на вѣтроветѣ, на горитѣ, на водитѣ, на моретата, на житото, на обществата, на народитѣ и т. н. Индуситѣ ги наричатъ богове. Въ връзка съ тия ангели разнитѣ народи създаватъ редъ традиции въ своя животъ, които, обаче, не сѫ суевѣрия. Тѣзи традиции показватъ, че въ свѣта сѫществува редъ и порядъкъ. Следователно, дето има редъ и порядъкъ, тамъ сѫществува законность; тамъ има и разумность. Задъ всѣки законъ седи едно разумно сѫщество. Законътъ е признакъ на висша разумность. Законътъ изключва всѣкакво безправие. И когато вамъ се струва, че въ свѣта сѫществува безправие, привидно само е така. Въ свѣта сѫществува абсолютна Правда, която въздава всѣкиму заслуженото. Това не значи още, че тази Правда наказва хората; тя имъ посочва само закона за изпълнение волята Божия. Който не изпълни този законъ, самъ по себе си вече, той попада подъ отговорность. Сѫществува Божественъ планъ, споредъ който трѣбва да станатъ всички нѣща въ свѣта. Колкото и да се отклоняватъ хората отъ този планъ, въ края на краищата, тѣ пакъ ще го изпълнятъ, но ще минатъ презъ голѣми страдания. Красивъ е Божествениятъ планъ!

 

Питамъ: какво се изисква отъ човѣка, за да разбере Божествения планъ и да Го изпълни добре? Той трѣбва да постави въ хармония съ душата си своето астрално и умствено тѣло, а душата — съ духа си. Само по този начинъ човѣкъ ще се домогне до възможноститѣ, които се криятъ въ него. Дойде ли до това положение, той ще се подмлади. Ето начинътъ, по който всички хора, които днесъ сѫ на 80 годишна възрасть, могатъ да се подмладятъ. Защо хората остаряватъ днесъ? Защото живѣятъ въ закона на ограничението, което причинява смърть. Смъртьта е бирникъ, който услужва на кармическитѣ духове. Тия духове сѫ наречени още секвестори, стражари. Тѣ присѫтствуватъ при всѣки умиращъ и спорятъ за душата му. Въ Откровението се казва, че Арахангелъ Михаилъ спорилъ съ сатаната за тѣлото на Мойсея. Щомъ имало споръ за тѣлото на Мойсея, това показва, че той дължалъ нѣщо. Кой е сатаната? Той е управительтъ на земята, или тъй наречениятъ „князътъ на свѣта.“ Той туря редъ и порядъкъ въ свѣта. За онзи, който не се подчинява на този редъ и порядъкъ, сѫществуватъ бесилки, куршуми, ножове, саби и т. н. Князътъ на земята казва: „Тукъ управлявамъ азъ, затова вие трѣбва да ми се подчинявате; азъ пъкъ ще отговарямъ предъ Бога. Какво мислите за мене, това не ме интересува.“ Има християни, които не знаятъ нищо за този князъ, вследствие на което изпадатъ въ противоречие. Писанието казва: „Никого не одумвайте,“ т. е. не говорете лошо за никого. Следователно, не говорете лошо и за този падналъ духъ, както мнозина го наричатъ.

 

Ще приведа единъ анекдотъ, отъ който се вижда, че наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото нѣкои наричатъ Луциферъ. Единъ беденъ човѣкъ говорилъ лошо за Луцифера, който веднъжъ го спрѣлъ на пѫтя и му казалъ: Слушай, престани да се занимавашъ съ мене! Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беденъ човѣкъ, и трѣбва да държишъ езика въ устата си. Азъ мога така да ти напакостя, че да ме помнишъ за винаги и да разберешъ, какво значи почитъ и уважение. — Не искамъ да зная. — Добре, азъ ще ти докажа, какво мога да направя съ тебе. Единъ день Луциферъ преобразилъ единъ отъ своитѣ слуги на магаре, като му казалъ: Ще те изпратя на земята при единъ господарь, който ще те заведе на пазаря и ще те продаде евтино, за да може да те купи единъ беденъ човѣкъ, когото имамъ предъ видъ. По-нататъкъ ти знаешъ вече, какво ще правишъ. И наистина, слугата слѣзълъ на земята, като магаре, което господарьтъ му завелъ на пазаря да продава. Като видѣлъ това магаре, бедниятъ човѣкъ пожелалъ да го купи и запиталъ, колко струва. — Евтино го продавамъ, казалъ господарьтъ му. — Тъкмо това търся и азъ; беденъ човѣкъ съмъ, не разполагамъ съ много пари. Пазарлъкътъ станалъ лесно. Бедниятъ човѣкъ купилъ магарето и тръгналъ за дома си доволенъ, че могълъ да купи толкова евтино магаре. Турилъ юларътъ на магарето и го завелъ на чешмата да го напои. Като се навело да пие вода, магарето влѣзло въ курната на чешмата и така се наврѣло вѫтре, че само ушитѣ му се виждали. Седи беднякътъ предъ чешмата, иска да извади магарето отъ курната, но не може, не излиза магарето. По едно време, дошълъ единъ човѣкъ да пие вода на чешмата и попиталъ бедния: Хубава ли е водата? — Водата е хубава, но въ курната има едно магаре, което не може да излѣзе. Погледналъ човѣкътъ въ курната, но нищо не видѣлъ. — Защо лъжешъ? ударилъ му единъ бой и си отишълъ. Седи бедниятъ човѣкъ предъ чешмата, чуди се, какво да прави. Дошълъ втори човѣкъ да пие вода. Бедниятъ казалъ и на него, че въ курната на чешмата се е скрило едно магаре. Погледналъ и той, но нищо не видѣлъ. — Ще ти дамъ да разберешъ, какъ се лъже! И той го набилъ добре и си отишълъ. Дошълъ трети човѣкъ, но и той го набилъ за лъжата. Седи бедниятъ и си казва: Какво да правя? Ушитѣ на магарето виждамъ, но по никой начинъ не се решавамъ вече да казвамъ на хората, че въ курната на чешмата се е скрило магаре. Не мога повече да понасямъ хорскитѣ удари, не искамъ да ме биятъ. Страхъ ме е да разправямъ на хората за моето магаре.

 

Сега и азъ казвамъ: За никого не говорете лошо! Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да знае, кога какво да говори. Всѣко нѣщо трѣбва да се казва на своето време. Що се отнася до погрѣшкитѣ на хората, не се занимавайте съ тѣхъ! Има кой да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората. Първо, човѣкъ самъ се занимава съ погрѣшкитѣ си, а следъ него цѣла иерархия отъ сѫщества изучава неговитѣ погрѣшки, като прави редъ математически изчисления. Да се занимава човѣкъ съ погрѣшкитѣ на хората, това значи да се трови. За каквото човѣкъ мисли, и съ каквото се занимава, такъвъ става. Затова, именно, той трѣбва да се занимава, както съ своето добро, така и съ доброто на хората. Като срещнете нѣкой човѣкъ, търсете въ него доброто и красивото, а що се отнася до лошото, пожелайте Богъ да му помогне, да го изведе отъ лошия пѫть. Само съвършениятъ човѣкъ има право да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, защото той е въ сила да ги изправи. Понѣкога Богъ изпраща единъ пророкъ при нѣкой грѣшникъ да му каже, че трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога, къмъ ближнитѣ си и къмъ себе си. Ако не направи това, Той ще вдигне рѫце отъ него и ще го остави да носи последствията на своя лошъ животъ.

 

И тъй, като ученици на новото учение, вие трѣбва да се домогнете до Божествената наука, до съвършения животъ, за които всѣки има условия въ себе си. За тази цель вие трѣбва да приложите знанието, което имате. Нѣкои се страхуватъ, че сѫ станали много чувствителни. Нѣма нищо страшно въ това. За да може да учи, човѣкъ трѣбва да развие своята чувствителность. Единъ нашъ приятель заболѣлъ малко, вследствие на което чувствата му се префинили повече, и той започналъ да вижда нѣща отъ невидимия свѣтъ, които по-рано не виждалъ. Като оставалъ самъ въ стаята си, той се разговарялъ съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Като не знаела причината за това нѣщо, жена му започнала да се безпокои, да не е станало нѣщо съ мѫжа ѝ. Дохожда при мене уплашена, разтревожена, разказва ми цѣлата работа. Казахъ ѝ да не се безпокои, нищо лошо нѣма въ тази работа. Мѫжътъ ѝ е станалъ доста чувствителенъ, вследствие на което се съобщава по своето радио съ жителитѣ на невидимия свѣтъ, както хората на земята се съобщаватъ по радио съ всички градове и държави въ свѣта. Този човѣкъ има антена, чрезъ която се съобщава и съ хората на земята. Единъ день чулъ, че нѣкои го каратъ да се качи на аеропланъ, но той отказалъ. Въ сѫщность, той може да е чулъ разговоръ между други нѣкои хора. Като заболѣватъ, много хора започватъ да бълнуватъ. Какво нѣщо е бълнуването? Бълнуването не е нищо друго, освенъ съобщение съ невидимия свѣтъ, но понеже тогава човѣкъ не е здравъ, той не може правилно да възприема и предава тия съобщения. Човѣкъ трѣбва да бѫде толкова чувствителенъ, да схваща нѣща, които ще се реализиратъ едва следъ десетки години, а нѣкога и следъ вѣкове. Колкото по-чувствителенъ е човѣкъ, толкова по-голѣми страдания има. Обаче, това не трѣбва да го плаши. Страданията сѫ благо за човѣка. Тѣ могатъ да го предпазятъ отъ известни изкушения.

 

При единъ светия, по народность руснакъ, отъ княжеско произхождение, отишла една красива жена, съ намѣрение да го изкушава. Като я видѣлъ, той турилъ пръста си въ пламъка на запаления свѣтилникъ и започналъ да говори съ нея. Въ това време пръстътъ му горѣлъ. Той си причинилъ тази болка съзнателно, за да отклони ума си отъ мислитѣ на своята посетителка. Той си казалъ: По-добре пръстътъ ми да гори, отколкото сърцето. И наистина, по-добре е да изгори пръста на човѣка, защото той е единъ малъкъ удъ отъ тѣлото му, отколкото да гори сърцето, което съставя почти цѣлия човѣкъ. Като видѣла всичко това, жената се смутила отъ своето поведение и казала на светията: Моля ти се, извини ме! Азъ влѣзохъ въ келията ти съ лошо намѣрение, но разкайвамъ се, готова съмъ да измѣня начина на живота си. Свали пръста си отъ пламъка! Тази твоя постѫпка събуди въ мене желание да водя чистъ животъ, да служа на Бога, на ближнитѣ си и на себе си, както ти служишъ.

 

Нѣкой страда, пъшка, отчайва се и казва: Нѣма вече животъ за мене. Казвамъ: не бивайте толкова маловѣрни. Следвайте пѫтя къмъ Бога и не се плашете. Страданията ви не сѫ голѣми. Богъ е турилъ пръста ви на пламъка на свѣщьта, но ако вашиятъ пръстъ може да спаси една ваша сестра, или единъ вашъ братъ, страданието ви е на мѣсто. Вие смѣло можете да поставите пръста си на запаления свѣтилникъ и да се радвате на болкитѣ, които ще изпитвате. Малкитѣ страдания спасяватъ много души. Въ този смисълъ страданията не сѫ нищо друго, освенъ изкупление, спасение на много души, които сѫщо така страдатъ. Вие можете да разглеждате думитѣ ми въ прѣмъ или въ косвенъ смисълъ, но както и да ги разглеждате, трѣбва да знаете, че страданията могатъ да бѫдатъ сѫществени, наложени отъ самия животъ, а могатъ да бѫдатъ и несѫществени, наложени отъ васъ. Сѫщото може да се каже и за радоститѣ: има сѫществени радости, наложени отъ живота; има несѫществени радости, наложени отъ самитѣ васъ. Вследствие на това, нѣкои радости носятъ за човѣка злини, а нѣкои страдания носятъ добрини.

 

И тъй, първо човѣкъ трѣбва да се занимава съ своето физическо тѣло, после — съ астралното или звездното си тѣло и най-после — съ умственото си тѣло. Тъй щото, влѣзе ли въ сърцето ви чувство на умраза или зависть, хванете го внимателно, съ клещи, и го разгледайте научно, както естественикътъ изучава разни пеперуди, насѣкоми, животни и дава своитѣ обяснения за тѣхъ. Нѣкой казва: Много се разгнѣвихъ. — Това не си ти. Гнѣвътъ е чуждо състояние. Смѣшно е да дойде нѣкой отвънъ и да ви напръска съ гюлова вода, съ нѣкакъвъ парфюмъ, или пъкъ съ нѣкаква нечистотия, и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза отъ васъ. Причината, било за приятната, било за неприятната миризма, седи вънъ отъ васъ. Нѣкой човѣкъ извънъ васъ ви е напръскалъ. Следователно, временно само отъ васъ може да излиза нѣкакво благоухание, но това още не сте вие. Временнитѣ промѣни които се извършватъ въ човѣшкото сърце и въ човѣшкия умъ, не сѫ въ сила да укажатъ влияние върху човѣшката душа. Временнитѣ промѣни, временнитѣ състояния сѫ преходни; тѣ се дължатъ на сегашния животъ на хората. За тѣхъ не сте отговорни само вие — много фактори има, които трѣбва да се държатъ отговорни. Вие не сте отговорни за всички ония камъни, за онази каль, която хората могатъ да нахвърлятъ върху васъ. Като се върнете дома си, родителитѣ ви могатъ да се каратъ за дрехитѣ ви, че сѫ изцапани и окѫсани, но това не е само ваша вина. Когато родителитѣ ви се каратъ за скѫсанитѣ и изцапани дрехи, кажете имъ: Елате вие на моето положение, при сѫщитѣ условия, да видите, какъ ще се върнете дома си. Има възможность да избегнете тия нападения отъ страна на хората, но условията трѣбва да се измѣнятъ: вие трѣбва да вземете нѣкой автомобилъ, или аеропланъ, и съ бързината на птица да прелетите предъ тѣхъ, нито единъ отъ тѣхнитѣ камъни да не ви засегне. Иначе, при условията, при които сега живѣете, и по начина, по който сега добивате храната си, грѣшки всѣкога ще правите. Ако не се превъзпитате, вие не можете да се освободите отъ всичко онова, което родителитѣ ви сѫ внесли въ васъ.

 

Твърдата храна е за съвършенитѣ.“ Щомъ твърдата храна е за съвършенитѣ, отдѣляйте я отъ храната, която употрѣбявате всѣки день. Като се натъкнете на известно страдание, разгледайте, сѫществено ли е това страдание, или не. Като плачете за нѣщо, спрете се да разберете, коя е причината за вашитѣ сълзи. Не казвайте, че сте нещастни, но бѫдете доволни, че можете да плачете. Ако ви пита нѣкой, защо плачете, кажете му, че сте изворъ, който трѣбва да даде малко отъ своята вода на нѣкой тѫжни, скръбни души. Отъ водата на изворитѣ много жадни души могатъ да уталожатъ жаждата си; много скръбни души могатъ да измиятъ очитѣ си. Така трѣбва да се гледа на човѣшкитѣ сълзи. Сълзитѣ на човѣка криятъ въ себе си едно отъ великитѣ блага за неговата душа. Знаете ли, колко сълзи сте пролѣли отъ детинството си досега? Наблюдавали ли сте въ продължение на единъ часъ, колко сълзи сте пролѣли? Нѣкога бѣхъ ви казалъ да попивате сълзитѣ си съ чиста, хубава кърпичка, но сега ви казвамъ да събирате сълзитѣ си въ малки шишенца и на етикетчета, полепени върху тѣхъ, да пишете: Еди-кой си день плакахъ единъ часъ и презъ това време събрахъ въ това шишенце еди-колко си сълзи. Сега вие оставяте сълзитѣ ви да падатъ на земята, но за това нѣщо небето не гледа съ добро око на васъ. Мнозина считатъ плача за слабость. Питамъ: кой отъ васъ не е плакалъ? И за Христа, единъ отъ Великитѣ Учители въ свѣта, се казва, че е плакалъ. Не само Христосъ, но и всички богове, които сѫ слизали на земята, сѫ плакали. Нѣма сѫщество на земята, което да не е плакало. Не е лошо да плаче човѣкъ. Плачътъ е добъръ признакъ; той показва, че въ свѣта има редъ и порядъкъ. Плачътъ показва, че човѣкъ е разбралъ Божественото, което говори въ него. Той казва: Господи, имамъ желание да изпълня Твоята воля и да изправя всичко онова, което съмъ нарушилъ. Когато човѣкъ си поплаче малко, билъ той мѫжъ или жена, господарь или слуга, ученъ или простъ, все ще олекне на душата му. Ако човѣкъ цѣлъ день плаче, това вече не е плачъ, но ревъ, който показва, че морето на този човѣкъ е силно развълнувано. Красиво е, когато видишъ да блеснатъ въ очитѣ на нѣкой скърбенъ човѣкъ две-три сълзи, които после да се търкулнатъ по лицето му. Благородство има въ този човѣкъ! А тъй, да викне нѣкой, да ревне, колкото гласътъ му държи, това още не изразява дълбока скръбь. Това е изразъ на нѣщо, което мѫчи човѣка. Този изразъ се опредѣля отъ характера на човѣка.

 

А твърдата храна е за съвършенитѣ.“ Въпросътъ за твърдата храна е единъ отъ най-важнитѣ. Ако се заемете съ разрешаването на този въпросъ, предъ васъ ще изникне другъ, по-близкостоещъ, а именно: какъ ще поправите сегашния си животъ? За да се поправи този животъ, първо той трѣбва да се преустрои. Това ще се постигне, когато човѣкъ използува благата, които сега му се даватъ. Свѣтътъ се нуждае отъ умни хора, които знаятъ, какъ да използуватъ тия блага. Бѫдещитѣ възпитатели трѣбва да сѫ запознати съ физическия, астралния и умствения животъ на човѣка, да знаятъ, де седятъ добродетелитѣ и де — недѫзитѣ му и да избератъ добри, правилни методи, чрезъ които ще могатъ да му помогнатъ. Казвате, че хората трѣбва да се обичатъ. Значи, любовьта е единъ отъ най-добритѣ методи за изправяне на човѣчеството.

 

Сега, на онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ съвършени, препорѫчвамъ да употрѣбяватъ твърдата храна, да разбиратъ своя животъ и да не се ожесточаватъ. За тази цель тѣ трѣбва постоянно да се молятъ. Молитвата не подразбира само да говорите за Бога и да Му четете писани молитви, или красиво наредени послания. Нѣма защо да се оплаквате на Бога, нито пъкъ да му се хвалите. Молитвитѣ къмъ Бога трѣбва да сѫ естественъ разговоръ, като между души. Щомъ започнете да се разговаряте съ Бога по този начинъ, работитѣ ви ще се оправятъ, характерътъ ви ще се смекчи, и вие ще гледате на всички хора, като на души, излѣзли отъ Бога. Това значи служители на новото учение, служители на новото вѣрую. Това вѣрую не дѣли хората на народности, на класи, на бедни и богати, на учени и прости. То гледа еднакво на всички души. Това значи да бѫдемъ снизходителни едни къмъ други; това значи да желаемъ доброто на цѣлото човѣчество. Отъ хиляди години насамъ хората се молятъ да дойде Царството Божие на земята, но за да дойде това Царство, тѣ трѣбва да бѫдатъ съвършени. Докато ние не отворимъ душитѣ си за Бога и не Му дадемъ мѣсто да работи въ насъ, и ние въ Него, Царството Божие нѣма да дойде на земята.

 

Главната мисъль отъ тази беседа, която трѣбва да остане въ ума ви, е да изучавате състоянията си и да знаете, кои отъ тѣхъ се отнасятъ къмъ физическото ви тѣло, кои — къмъ астралното и кои — къмъ умственото. Следъ това занимавайте се съ главния стремежъ на вашата душа — стремежътъ ѝ къмъ любовьта. Не се спирайте отъ това, кой какво говори за васъ, но гледайте всичкитѣ ви чувства да бѫдатъ искрени. Гледайте всѣки новъ день да проявявате все повече и повече любовь. Любовьта ви трѣбва да се разширява, да обхващате все повече сѫщества въ сърцата и душитѣ си. Свързвайте се съ добри хора, като изучавате доброто въ тѣхъ. При това, трѣбва да знаете, че въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро. И въ най-лошитѣ моменти въ живота си, човѣкъ пакъ може да прояви нѣкакво Божествено чувство. Божественото сѫществува въ всички хора, само че въ едни е по-силно развито, а въ други — по-слабо. Дайте мѣсто на Божественитѣ чувства въ себе си, въ които нѣма никаква зависть и умраза! Дайте мѣсто на Божественитѣ мисли въ себе си, въ които нѣма никаква гордость! Не мислете, че който отстѫпва, е слабъ човѣкъ. Въ съзнателното отстѫпване се крие благородството на човѣка. Ако единъ лъвъ, или вълкъ отстѫпи предъ васъ, това не показва слабость, но благородство на характера му. Съ единъ скокъ само лъвътъ или вълкътъ може да ви нападне, но отъ благородство той може да отстѫпи.

 

И тъй, всички трѣбва да бѫдете съвършени, или поне да се стремите къмъ съвършенство, къмъ правилно разбиране на живота. Докато не разберете живота, нѣма да получите онѣзи блага, които очаквате. Защо? И да дойдатъ тия блага при васъ, вие не можете разумно да ги използувате. Казано е въ Писанието: „Ето, хлопамъ на вратата ви.“ Кой хлопа въ човѣка? Духътъ, възвишеното въ човѣка хлопа.

 

А твърдата храна, т. е. възвишеното знание е само за съвършенитѣ.“ Всички можете да бѫдете съвършени. Това не значи, че онова, което досега сте вършили, нищо не представя. Всички усилия на човѣка къмъ доброто сѫ дали нѣщо, но вие можете да създадете още по-хубаво нѣщо. Не туряйте граници на вашитѣ възможности! Съвременнитѣ хора страдатъ отъ единъ недѫгъ, че на всичко турятъ граници: на знанието, на музиката, на добродетелитѣ, на живота и т. н. И въ края на краищата, тѣ казватъ: Свърши се нашата работа! Тѣ сѫ прави само въ това отношение, че дадени нѣща само могатъ да се свършатъ. Обаче, сѫщитѣ нѣща въ друго отношение не се свършватъ, но отново започватъ. Има области въ човѣшкия животъ, които на стари години само човѣкъ може да обработи. Следователно, правете всѣко нѣщо на своето време. Работете въ съгласие съ душата си, да я освободите отъ всички ограничения и препятствия, които вие сами сте ѝ поставили. Това не значи, че трѣбва да напуснете този свѣтъ, или окрѫжаващата среда, но трѣбва да използувате тия условия разумно. Желателно е, докато сте на земята още, да ликвидирате съ всичкитѣ си смѣтки, та единъ день, като заминете отъ този свѣтъ, да не става нужда повече да се връщате на земята. Всички души ще тръгнатъ едновременно, групово, за мѣстото, отдето първоначално сѫ излѣзли, затова, именно, тѣ ще се чакатъ. Ония души, които по-рано сѫ напуснали земята, ще чакатъ на опредѣлено мѣсто, да се събератъ, и оттамъ тържествено ще се отправятъ къмъ своитѣ жилища. Ще кажете, че пророкъ Илия билъ грабнатъ на небето съ огнена колесница. Временно той бѣше на небето, но после го върнаха обратно на земята, като Иоанъ Кръститель. Колесницата, съ която дигнаха пророкъ Илия на небето, бѣше огнена, червена, но има друга колесница, съ която всѣки човѣкъ трѣбва да се възнесе. Който напусне земята, като праведенъ човѣкъ, неговиятъ приятель ще дойде да го вземе. Той ще бѫде облѣченъ съ бѣли, светещи дрехи. Двамата заедно ще полетятъ къмъ невидимия свѣтъ.

 

Това е съвършенството, което очаквате. Постигнете ли това съвършенство, и мирътъ ще дойде въ васъ. Всички свѣтовни задачи, които днесъ ви смущаватъ, тогава ще бѫдатъ разрешени. Сега вие разрешавате тия въпроси по човѣшки: единъ се качва на власть, другъ слиза; единъ разбогатява, другъ обеднява; единъ се ражда, другъ умира. Който мисли, че може да измѣни реда и порядъка въ този свѣтъ, той не го познава. Въ това отношение, ние не се готвимъ за свѣта, но да завършимъ своята работа въ свѣта. Щомъ свършимъ работата си, ще оставимъ богатството си на свѣта и ще му кажемъ „сбогомъ.“ Нѣкои казватъ, че за да се оправи свѣта, трѣбвало първо да се разбърка. — Нѣма какво още да се разбърква, свѣтътъ вече е разбърканъ. Щомъ свършимъ работата си, ще вземемъ билетъ и ще си заминемъ.

 

А твърдата храна е за съвършенитѣ.“ И знанието, за което ви говоря, е за съвършенитѣ. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!“ Това значи: разбирайте нѣщата, както Богъ ги разбира! Бѫдете въ съгласие съ Бога, съ ближнитѣ си и съ своята душа! Този е смисълътъ на човѣшкия животъ на земята.

 

15. Беседа отъ Учителя, държана на 18 декември, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×