Jump to content

1927_12_04 Седемъ кошници


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ни мъж, ни жена"
Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928),
Издание 1933 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Седемь кошници.

 

„И дигнаха остатки отъ укрухи седемь кошници.“

Марка 8:8.

 

„И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки отъ укрухи седемь кошници.“ Този стихъ не е най-важенъ отъ всички други по своята дълбочина, обаче, важенъ е по своята активность, по това, че означава извършване на нѣкаква работа. Тамъ е казано, че всички ядоха и наситиха се, и следъ това пакъ остана нѣщо. Тъй щото, когато човѣкъ започва своя животъ, той не трѣбва да се наема съ най-важната работа, но съ онази, макаръ и най-малка, която създава условия за проява на човѣшката дейность. Когато малкото дете отива на училище, за него не е важно да се занимава съ въпроса, какво ще прави като свърши училище. Въ дадения моментъ най-важниятъ въпросъ за него е да се заеме съ изучаването на буквитѣ. Въ свѣта сѫществува следниятъ законъ: каквото е началото на нѣщата, такъвъ ще бѫде и тѣхниятъ край. Сѫщевременно, въ живота се забелѣзва следния контрастъ: ако човѣкъ започне живота си съ радости, ще свърши съ страдания; ако започне съ страдания, ще свърши съ радости. Подъ думата страдащъ човѣкъ разбираме онзи, който работи. Който не работи, той не страда. Подъ думата радостенъ човѣкъ разбираме онзи, който почива. Обаче, само този може да почива, който е работилъ. И наистина, най-приятното нѣщо въ живота на човѣка е да почива, т. е. да се радва. Де почива човѣкъ? На небето. Небето е мѣсто за почивка, а земята — за работа. Когато слиза на земята, човѣкъ започва да страда. Въ този смисълъ, страданията иматъ съвсемъ друго предназначение отъ това, което съвременнитѣ хора разбиратъ. Страданията носятъ най-добрата храна за човѣшката съвѣсть. Които не сѫ страдали, тѣ сѫ по-жестоки отъ ония, които сѫ страдали. Ако страданието не е необходимо, като вѫтрешенъ процесъ за човѣшкото развитие, то не би сѫществувало. Веднъжъ сѫществува, то има дълбокъ смисълъ. Кой страда въ свѣта? Добритѣ, великитѣ, благороднитѣ хора всѣкога съ страдали и страдатъ, а лошитѣ хора се мѫчатъ. Който иска да знае, защо страда, той трѣбва да си отговори: Азъ страдамъ, защото съмъ добъръ, благороденъ човѣкъ. Който не страда, за него въпросътъ е поставенъ другояче. Нѣкой казва: Все на мене ли ще се даватъ страдания? Да се зададе такъвъ въпросъ, то е все едно добриятъ, способниятъ ученикъ да се запитва, защо му се даватъ уроци и защо следъ това го изпитватъ. Щомъ си добъръ, силенъ ученикъ, разбира се, че ще имашъ изпити. Ако си слабъ ученикъ, нѣма да се явявашъ на изпити. Кой се бори въ живота? Юнакътъ се бори. Ако се боришъ, ти си силенъ, ти си здравъ човѣкъ. Щомъ не можешъ да се боришъ, ти си слабъ, боленъ човѣкъ. Велико нѣщо е борбата, но на своето време и мѣсто! Сѫщото нѣщо можемъ да кажемъ и за яденето. Яденето е юначество. Кой яде въ живота? Здравиятъ яде, а не болниятъ.

 

„Ядоха и наситиха се.“ Значи, тѣ сѫ били гладни, и трѣбвало да ядатъ, за да се наситятъ. Какво нѣщо е гладътъ? Гладътъ е великъ процесъ, който става въ човѣшката душа. Той е вѫтрешна нужда, Божественъ зовъ въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да работи, за да подържа живота си. Ако той доброволно не яде, гладътъ насила ще го застави да яде. Гладътъ не е вѫтрешна нужда, или вѫтрешенъ напоръ само въ човѣка, или въ всички живи сѫщества на земята, но той се среща и между напредналитѣ сѫщества, които сѫ организирали земята. Гладъ има и между ангелитѣ, но тѣ се задоволяватъ по естественъ начинъ, вѫтрешно, а не както хората. Мнозина мислятъ, че като заминатъ за другия свѣтъ, нѣма да изпитватъ никакъвъ гладъ. И това е вѣрно, но въ Писанието се казва, че заминалитѣ души се хранятъ съ ангелски хлѣбъ. Съвременнитѣ хора иматъ особени понятия за живота, външно и вѫтрешно; тѣ иматъ особени понятия за човѣшкия умъ и за човѣшката мисъль, както и за човѣшкото сърце и човѣшкитѣ чувства. За въ бѫдеще тѣ ще придобиятъ по-голѣма свѣтлина, и тогава възгледитѣ имъ ще бѫдатъ по-оформени. Въ човѣшкия организъмъ има много органи, които още не сѫ турени въ действие, вследствие на което човѣкъ не разбира много нѣща. Той е обхванатъ отъ вѫтрешенъ страхъ, да не би да е попадналъ на кривъ пѫть въ живота си, дали правилно разсѫждава, или не и т. н. Пѣвецътъ се страхува, като пѣе, да не вземе нѣкой тонъ неправилно. Музикантътъ се страхува да не свири нечисто. Богатиятъ се страхува да не загуби богатството си. Здравиятъ се страхува да не изгуби здравето си. Майката се страхува да не загуби детето си. Гладниятъ се страхува да не би, като яде, пакъ да остане гладенъ. Този вѫтрешенъ страхъ, това вѫтрешно недоволство сѫществува въ цѣлото човѣчество, защото хората не разбиратъ предназначението на глада, нито разбиратъ предназначението на човѣка въ живота. Наистина, не е лесно човѣкъ да гладува. Гладътъ създава много неприятности въ живота. Гладниятъ е неразположенъ, нетърпеливъ, лесно се дразни, въ всичко бърза — все му липсва нѣщо. Щомъ се нахрани, неразположението изчезва. Този човѣкъ е тихъ и спокоенъ, но това спокойствие не означава още добродетель. То е временно състояние само, както и гладътъ е временно състояние въ човѣка.

 

„Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки отъ укрухи седемь кошници.“ Думата ядене подразбира да приемешъ нѣщо въ себе си. Следователно, и яденето е вѫтрешенъ процесъ. Ако приемешъ нѣкакво ядене отъ човѣкъ, когото обичашъ, ти ще имашъ единъ резултатъ; ако приемешъ ядене отъ човѣкъ, когото не обичашъ, ще имашъ другъ резултатъ. Не само това е важно при яденето, но важно е да знаешъ, какъ ядешъ. Ако ядешъ бързо и неспокойно, ще имашъ единъ резултатъ; ако ядешъ бавно, спокойно и съ разположение, ще имашъ другъ резултатъ. Сѫщото се отнася и за мислитѣ и чувствата, които проникватъ въ нашитѣ умове и сърца. За да могатъ мислитѣ и чувствата, които възприемаме, да произведатъ нужния ефектъ върху насъ, ние трѣбва да бѫдемъ при Онзи, Когото обичаме и, Който ни обича. Защо тия четири хиляди души се задоволиха само съ седемь хлѣба и нѣколко риби? Защото Христосъ бѣше съ тѣхъ. При това, тия хора имаха вѣра въ себе си. Вѣрата може да произлиза или отъ човѣшката личность, или отъ човѣшката душа, обаче, резултатитѣ на тѣзи два вида вѣра сѫ различни. Човѣкъ, на когото вѣрата произлиза отъ неговата личность, казва: Това е възможно, онова е невъзможно. Обаче, за онзи, на когото вѣрата произлиза отъ душата, всичко въ живота е възможно и постижимо. При тази вѣра не може да се разсѫждава, кое е възможно и кое — невъзможно. Въ Божествения свѣтъ глупави работи не могатъ да ставатъ. Тъй щото, когато човѣкъ, вѣрата на когото излиза отъ неговата личность, казва за нѣкои нѣща, че сѫ невъзможни, ние подразбираме, запримѣръ, че е невъзможно постижение на онѣзи блага, които Богъ съзнателно е задържалъ, да не би хората, като ги постигнатъ, да не могатъ да ги използуватъ, както трѣбва. Запримѣръ, възможно ли е човѣкъ днесъ да хвърка? Невъзможно е. Обаче, единъ день това ще бѫде възможно, но при други условия. Днесъ хората хвъркатъ съ аероплани, но единъ день тѣ ще хвъркатъ и безъ аероплани. Тогава, мнозина ще запитватъ: Може ли човѣкъ да живѣе безъ да яде? Това е единъ неразуменъ въпросъ. Да не яде човѣкъ, значи, да не мисли, да не чувствува. — Може ли човѣкъ да живѣе безъ любовь? — И този въпросъ е неразуменъ, а на неразумни въпроси ние не отговаряме. — Може ли безъ животъ? — Нѣма по-голѣма радость за човѣка отъ тази, когато той съзнава, че живѣе! Страшно е, обаче, когато човѣкъ съзнава, че не живѣе. Можете ли да не съзнавате, че живѣете, ако влѣзете въ единъ красивъ свѣтъ, съ всички удобства? Щомъ разберете този свѣтъ и можете да се ползувате отъ него, вие непременно ще съзнавате, че живѣете. Обаче, ако влѣзете въ единъ свѣтъ, безъ никакви удобства, заобиколени отвсѣкѫде съ мракъ и тъмнина, вие ще съзнавате, че не живѣете. Голѣма разлика има между тия два свѣта.

 

Следователно, да се задава въпроса, може ли да сѫществува човѣкъ безъ животъ, този въпросъ логически не е поставенъ на своето мѣсто. Сѫщо така не можете да задавате въпроситѣ, сѫществува ли Богъ, или не; сѫществува ли душа и духъ, или не и т. н. Съвременнитѣ хора разискватъ върху тия въпроси, но това е губене на време, както мнозина губятъ времето си въ различни изкуства. Запримѣръ, влизате въ единъ циркъ и гледате разни фокуси, упражнения, скачания, ходене по въжета и т. н. Много отъ тия упражнения съ на мѣсто, но виждате една жена облегната на дъска и единъ мѫжъ я замѣрва съ 12 ножа, но така, че всѣки ножъ да падне точно до едното, до другото ѝ ухо, до главата, около рѫцетѣ, около краката, цѣла да я заобиколи съ тия ножове, безъ, обаче, да я засегне нѣкой отъ тѣхъ. Цѣлата публика гледа, следи, трепери, да не би този мѫжъ несполучливо да замѣри съ нѣкой отъ тия ножове, да рани жената. И ако опитътъ излѣзе сполучливъ, всички рѫкоплѣскатъ. Какво печели жената отъ този опитъ? Какво печели мѫжътъ? Нищо особено. Ако е въпросъ човѣкъ да придобие изкуство точно да мѣри, има хиляди начини за това. И ако жената трѣбва да придобие тази смѣлость, това безстрашие, да гледа, какъ ножоветѣ се отправятъ къмъ нея, безъ да трепне, и за това има редъ методи, по-безопасни и по-рационални.

 

Казвамъ; когато разискваме върху въпроса за сѫществуването на Бога, то е все едно да замѣрваме човѣка съ ножове. Едно е важно: като се забиятъ тия 12 ножа, да не се случи нѣкой отъ тѣхъ да попадне въ главата, или въ сърцето на човѣка и да го рани. Какво печели човѣкъ, който, като разисква върху този въпросъ, изгуби Бога? Нищо не печели, но много нѣщо губи. Той е изгубилъ най-сѫщественото въ себе си — живота, вследствие на което умира. Ето защо, помнете следното нѣщо: идеята за Бога е течение, което подържа живота на човѣшката душа. Следователно, не отбивайте това течение отъ неговия пѫть, колкото малко да е то. Онзи, на когото душата е пълна съ любовь, трѣбва да мисли, да съпоставя въпроса за любовьта съ въпроса за сѫществуването на Бога. Между тѣзи два въпроса има известно съотношение. Тѣ подържатъ живота на човѣка. Следователно, всѣки трѣбва да гледа на тѣхъ като на свещени въпроси. Щомъ подържаме идеята за сѫществуването на Бога, въ всѣки човѣкъ трѣбва да виждаме по една свещена мисъль, по едно свещено чувство и да ги пазимъ като зеницата на очитѣ си. Нѣма защо да се запитваме, дали даденъ човѣкъ е правъ въ своитѣ възгледи, или не. Достатъчно е да знаемъ, че всѣки човѣкъ има въ себе си нѣщо чисто и възвишено, което по никой начинъ не трѣбва да бутаме. И тогава, ако искаме да помогнемъ на човѣкъ, когото обичаме, трѣбва да му дадемъ добъръ примѣръ отъ любовьта. Любовьта съ думи не се предава. Ако искате да покажете нѣкому, че го обичате, по никой начинъ не можете да постигнете това съ думи. Думитѣ не само че не доказватъ любовьта, но дори я отниматъ. Речете ли да убеждавате нѣкого, че го обичате, вие ще го отдалечите отъ себе си. Любовьта има особенъ езикъ, който хората отдавна сѫ забравили. Този езикъ е въ състояние да задоволи чувствата на човѣка, както и неговия вѫтрешенъ стремежъ. Само любовьта прави човѣка доволенъ, щастливъ. Вземете, напримѣръ, кой отъ съвременнитѣ хора е доволенъ отъ живота си? Срещате учени хора, писатели, поети, музиканти — недоволни отъ живота. Срещате прости, обикновени хора — недоволни отъ живота. Срещате бедни и богати, пакъ недоволни. Значи, доволството не седи въ външното положение, което човѣкъ заема. Силата, доволството въ живота на човѣка седятъ въ неговото съзнание. Колкото по-високо седи човѣкъ по съзнание, толкова по-голѣмо е неговото доволство.

 

Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность, която преживѣлъ на сънъ. Сънувалъ една вечерь, че той, заедно съ единъ свой другарь, по особенъ начинъ, се пренесли въ Берлинъ, дето двамата сами трѣбвало да воюватъ съ цѣлия свѣтъ. Тѣ се намѣрили въ чудо, като видѣли, че насреща имъ започнали да излизатъ грамадни войски. Изведнъжъ той чулъ нѣкакъвъ вѫтрешенъ гласъ, който тихо му шепнѣлъ: Разтворете широко рѫцетѣ си и духнете! По този начинъ неприятелскитѣ войски ще заспятъ, и вие ще ги превземете. Тѣ постѫпили споредъ съвета на този вѫтрешенъ гласъ: започнали да разтварятъ рѫцетѣ си и да духатъ. Войскитѣ, които излизали насреща имъ, една по една, заспивали, а тѣ ги превзимали. Питамъ: случава ли се такова нѣщо въ действителния животъ? И въ будния животъ на човѣка се случаватъ подобни нѣща. Този сънъ е символистиченъ. Войскитѣ, които излизали срещу двамата приятели, представятъ мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка, които се изпрѣчватъ на пѫтя му и го спъватъ. Какво трѣбва да правите съ тия мѫчнотии? — Да отваряте широко рѫцетѣ си и да духате срещу тѣхъ. По този начинъ, една следъ друга, тѣ ще изчезнатъ. За да изчезнатъ мѫчнотиитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде въ връзка съ Бога. За насъ, Богъ не трѣбва да бѫде само единъ познатъ, но Той трѣбва да представя Великъ Изворъ, къмъ Когото да се приближаваме, но не съ цель само да се разговаряме, или да се учимъ, но да придобиемъ нѣщо свещено. Какво трѣбва да придобиемъ отъ Бога? — Животъ. Затова е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Значи, първо трѣбва да се придобие Вѣчния Животъ, а после знанието и мѫдростьта. Тѣ сѫ въпроси на бѫдещето. Че е така, виждаме, човѣкъ първо се ражда, а после идатъ дрехитѣ, съ които ще се облѣче. Първо иде животътъ, а после — дрехитѣ. Здравето е животътъ, а разумностьта е дрехата, съ която здравиятъ се облича.

 

„Ядоха и наситиха се“. Всички хора трѣбва да ядатъ и да помнятъ, че сѫ яли. Мислите ли, че ако днесъ дойдатъ всички ония четири хиляди души, които сѫ били нахранени отъ Христа, нѣма да помнятъ това угощение? Тѣ ще помнятъ този день, защото той е билъ най-паметенъ за тѣхъ. Кой день е най-паметенъ въ живота на младата мома? Най-паметниятъ день въ живота на младата мома е онзи, въ който тя за пръвъ пѫть е видѣла своя възлюбенъ. Кой день е най-паметенъ за майката? За майката най-паметниятъ день е онзи, въ който тя за пръвъ пѫть е видѣла своето дете. Кой е най-паметенъ день за слѣпия? За слѣпия най-паметниятъ день е онзи, въ който за пръвъ пѫть слънчевъ лѫчъ е проникналъ въ очитѣ му, и той видѣлъ красотата на свѣта. Кой е най-паметенъ день за болния? — Деньтъ, въ който болестьта му е изчезнала, и той изпиталъ дълбоката радость въ душата си, че е господарь на себе си, че може самъ да си услужва. Кой е най-паметенъ день за професора? — Деньтъ, въ който е държалъ първата си лекция въ университета. Кой е най-паметенъ день за учения, за философа? — Деньтъ, въ който първото му съчинение е излѣзло на бѣлъ свѣтъ и е могло да хвърли свѣтлина въ умоветѣ на хората. Кой е най-паметенъ день за ученика? — Деньтъ, въ който за пръвъ пѫть е срещналъ своя Учитель. Въ този смисълъ, за всѣки човѣкъ има единъ паметенъ день въ живота му. Това показва, че въ известно отношение, всѣки човѣкъ е ирационална величина.

 

Често хората казватъ: Какво можемъ да направимъ въ този свѣтъ? — Не е важно, какво можете да направите въ този свѣтъ, но какво можете да направите въ онзи свѣтъ. Не е важно, какви сте на земята, но какви сте на небето. Какво мислятъ, какво чувствуватъ хората, каква любовь иматъ, това може да остане незабелязано на земята, но не и въ невидимия свѣтъ. Всичко, каквото човѣкъ помисли, почувствува, или извърши на земята, става ясно, известно въ невидимия свѣтъ. Затова е казано: „Нѣма нищо скрито-покрито.“ Когато говоримъ за любовьта, трѣбва да знаемъ, че ония, които истински ни обичатъ, тѣ не сѫ на земята, между насъ, но сѫ горе, на небето, отдето изливатъ своята дълбока любовь къмъ насъ. Тѣ не говорятъ съ думи, но ние чувствуваме тѣхната любовь.

 

Като четатъ тази глава, мнозина си казватъ: Де и ние да сме били на този обѣдъ, който Христосъ е далъ на народа! — Отъ две хиляди години насамъ Христосъ е давалъ и дава много такива обѣди на хората, но тѣ не ги признаватъ. И досега Христосъ работи между хората, дава обѣди, угощава ги. Христосъ работи и днесъ още, при голѣмата духовна криза, въ която хората живѣятъ. Тѣ се намиратъ въ пълно безвѣрие, съмнение, недоразумение помежду си, но Христосъ неуморно работи. Страшно нѣщо сѫ заблужденията, въ които хората изпадатъ! Наскоро единъ отъ нашитѣ приятели заболява и става нервенъ, нетърпеливъ, никой не може да му помогне. Това му препорѫчватъ, онова му препорѫчватъ, но той на нищо не вѣрва. Отъ какво заболѣлъ? На врата му излѣзли нѣколко лоши циреи, които не могли да се пробиятъ и му създавали голѣми болки. Препорѫчахъ му единъ методъ, който той веднага приложи. Циреитѣ набраха лесно, пробиха се, и той се успокои. Щомъ нечистата материя излѣзе вънъ отъ човѣка, и неразположението му изчезва.

 

Казвамъ: такава нечиста материя има и въ живота на хората, която непременно трѣбва да се изхвърли навънъ. Всички низки мисли и желания въ човѣка трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, и въ него да останатъ само здрави мисли, чувства и желания. Здравитѣ мисли и чувства сѫ положителни числа, положителни величини въ живота на човѣка. Съвременнитѣ хора казватъ, че математиката била положителна наука. Азъ пъкъ добавямъ, че всѣка положителна наука борави съ положителни числа, а всѣко положително число трѣбва да има своя опредѣлена стойность. Питамъ тогава: кои сѫ положителнитѣ числа въ математиката? Математиката започва съ единицата, която означава Богъ. Двойката пъкъ е създала всичко въ свѣта. Тройката представя число на равновесие. Четворката е законъ, който поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Значи, четворката е число на вѣчната справедливость. За да схванете съотношението, което сѫществува между всички числа, като живи единици, вие трѣбва да имате дълбоко разбиране за живата математика, за която, наистина, може да се каже, че е положителна наука. Въ този смисълъ, човѣкъ разбира ли значението на единицата? Не разбира. Разбралъ ли е поне числото две? И него не е разбралъ. Когато дошълъ до числото две, Богъ замълчалъ, тамъ нищо не е казалъ. Като създалъ свѣта, за първия день Богъ казалъ: „И стана виделина. И видѣ, че бѣше добро. И стана вечерь, и стана утро — день първи.“ За другитѣ дни сѫщо е казалъ, че бѣше добро; за втория день, обаче, Богъ нищо не е казалъ; за него Той не е далъ мнението си. Свещено е числото две. Отъ този день се зараждатъ човѣшкитѣ страдания и недоразумения. Разбирания, миръ може да сѫществуватъ само въ изобилието. Дайте изобилно жито на хората, и всѣкакъвъ споръ между тѣхъ ще изчезне. Отнемете всичкото жито, спорътъ и недоразуменията отново ще се явятъ. Кое е по-хубаво: да спорятъ хората помежду си, но да живѣятъ, отколкото да не спорятъ и да умиратъ? За предпочитане е да спорятъ, но да живѣятъ. За предпочитане е хората да иматъ различни възгледи за живота, но да мислятъ, отколкото всички да кажатъ: „Едно стадо, единъ пастиръ“ — и да престанатъ да мислятъ. Ще дойде день, когато всички хора ще иматъ единъ възгледъ за живота, но тѣ ще събудятъ Божественото съзнание въ себе си. Тогава братъ на брата ще даде пълна свобода и свещено ще зачита неговитѣ мисли и чувства. Всѣки ще изисква отъ другия плодове отъ неговия животъ. Само при това положение може да се говори за разбиране между хората. Всѣки трѣбва да прониква въ сѫщината на нѣщата, а не въ тѣхната външна форма, и отъ тѣхъ да вади свои заключения. Ако гледате на нѣщата само отъ външната страна, вие ще дойдете до редъ криви заключения. Запримѣръ, не може да се нарече немораленъ човѣкъ онзи, който е извършилъ нѣкаква неморална постѫпка. За да дадете своето мнение по въпроса, вие трѣбва да разбирате дълбочинитѣ на Божиитѣ пѫтища. Въ Бога има велики нѣща, смисъла на които вие не разбирате, понеже не сѫ писани въ Свещената книга.

 

Запримѣръ, казано е, че Богъ се гнѣви. Мнозина се спъватъ въ тази мисъль. Тѣ казватъ: Какъ е възможно, Богъ, Който е толкова великъ, да се гнѣви? За да разберете тази мисъль, ще ви поставя предъ следния контрастъ. Понѣкога Богъ се гнѣви на грѣшния, че не е сгрѣшилъ, както трѣбва. Понѣкога Той се гнѣви и на праведния, че не е направилъ доброто, както трѣбва. Тази мисъль, обаче, е толкова твърда, че тя ще послужи за съблазънь на слабитѣ. Това положение сѫществува въ свѣта по силата на неизбѣжния законъ на контраститѣ, на противоположноститѣ. Споредъ този законъ, когато нѣкой върши най-голѣмото добро въ свѣта, сѫщевременно другъ нѣкой върши най-голѣмото зло. Ако първиятъ не върши добро, и вториятъ нѣма да върши зло. Значи, всѣки моментъ въ живота се извършватъ две противоположни, едно на друго, действия, съ еднаква сила и мощь. И Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ако грѣхътъ не се увеличи, и доброто нѣма да се увеличи.“ Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: дето има ядене, тамъ има и взимания — давания. Дето има взимания — давания, тамъ има и дългове. Хората искатъ всичко да става споредъ тѣхнитѣ разбирания и интереси. Не, въ всичко, което днесъ се върши, ние трѣбва да виждаме Божията Мѫдрость. Щомъ гледаме на нѣщата така, свѣтътъ за насъ ще бѫде Божи свѣтъ. И тогава хората ще разбератъ стиха, въ който е казано, че сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава. Ще дойде день, когато ония, които днесъ се мразятъ, ще се пригърнатъ и ще си кажатъ единъ на другъ: Братко, прости ме, задето не съмъ се отнасялъ спрѣмо тебе, както трѣбва. Това се дължи на моето голѣмо невежество, въ което съмъ се намиралъ досега. Срещате двама християни, които спорятъ помежду си: единиятъ е православенъ, а другият — евангелистъ. Всѣки отъ тѣхъ иска да докаже, че той е на правата страна. Какво трѣбва да направятъ? Ако всѣки отъ тѣхъ изпълни волята Божия, той е приложилъ Христовото учение въ живота си. Щомъ приложи това учение въ живота си, той не може вече да спори. Не е лошо нѣщо спорътъ, но първо човѣкъ трѣбва да изпълни волята Божия, да бѫде носитель на Любовьта Божия въ живота.

 

Сега, на кратко ще предамъ единъ библейски разказъ, за вѣрностьта на който не отговарямъ. Който го е писалъ, той има думата за него. Всѣки трѣбва да разбере вѫтрешния смисълъ на този разказъ. Единъ евреинъ, на име Товитъ, изпадналъ въ тежко материално положение. Той ималъ да взима пари отъ нѣколко мѣста, но тогава, именно, никой не могълъ да му ги върне. По едно време, дошло му на ума за единъ свой богатъ роднина, на име Рагуилъ, който би могълъ да му помогне, и решилъ да изпрати при него сина си, младо момче, да поиска пари на заемъ. Понеже роднината му живѣлъ далечъ, той не се решавалъ да изпрати сина си самъ, да не му се случи нѣщо лошо по пѫтя, затова му казалъ да намѣри нѣкой свой другарь, който би се съгласилъ да го придружи. Като излѣзълъ на пѫтя, синътъ срещналъ единъ младъ момъкъ, който му харесалъ, затова го спрѣлъ и му казалъ: Азъ имамъ нужда отъ единъ другарь, да ме придружи до единъ нашъ роднина, който живѣе доста далечъ отъ нашия край. Ти не би ли се съгласилъ да дойдешъ съ мене? Този човѣкъ билъ Арахангелъ Михаилъ. Той се съгласилъ да го придружи въ пѫтуването му. Младото момче веднага отишло при баща си, да му съобщи, че си намѣрилъ вече другарь за пѫть. — Нека дойде при мене да го видя. Арахангелъ Михаилъ се представилъ предъ бащата на младото момче, който веднага го запиталъ: Отъ кое колѣно си ти? — Не е важно отъ кое колѣно съмъ. За тебе е важно, че синътъ ти има другарь за пѫтуване. — Добре; колко искашъ за тази услуга? Азъ мога да ти дамъ само една драхма. Питамъ: може ли ангелъ да произлиза отъ еврейско колѣно? Ако единъ ангелъ може да е отъ еврейско колѣно, тогава трѣбва да има ангели отъ българско, отъ френско, отъ английско колѣно и т. н. Както и да е, двамата другари тръгнали на пѫть и стигнали до рѣката Тигъръ, дето спрѣли за малко, защото момчето видѣло, че отъ рѣката излѣзла една голѣма риба, която искала да го погълне, и се уплашило. Ангелътъ уловилъ рибата, разпорилъ я, като далъ на момчето сърцето и черния дробъ и му казалъ да ги запази за себе си. Следъ това той опекълъ рибата, и двамата я изяли. Колко голѣма ще е била тази риба, щомъ двамата заедно сѫ могли да я изядатъ? При това, защо е трѣбвало да се запазятъ сърцето и черниятъ дробъ? Следъ дълго пѫтуване тѣ стигнали при роднината, който ги посрещналъ добре. Той ималъ една красива дъщеря, въ която момчето се влюбило. Обаче, дъщерята била пазена отъ единъ лошъ духъ, тъй щото, който се опитвалъ да влѣзе при нея, той веднага бивалъ поразенъ отъ този духъ. Седемь красиви момци се опитали да влѣзатъ при младата мома, но били поразени отъ духа. Момчето пожелало да влѣзе при дъщерята на роднината си, но не знаелъ, какво да направи, за да се освободи отъ лошия духъ. Тогава ангелътъ му казалъ: Когато пожелаешъ да отидешъ при красивата мома, ще туришъ въ пазвата си сърцето и черния дробъ на рибата. Като те види, духътъ веднага ще се приближи къмъ тебе, но щомъ усѣти, че носишъ въ пазвата си сърцето и черния дробъ на рибата, той веднага ще се изгуби, а ти ще спасишъ живота си, като сѫщевременно постигнешъ желанието си, да видишъ красивата дъщеря на Рагуила.

 

Често и въ съвременнитѣ хора се явява силно желание да постигнатъ нѣщо, било богатство, слава, щастие и т. н. Въ този случай, богатството, напримѣръ, представя красивата мома, която се пази отъ единъ лошъ духъ. Питамъ: тия хора носятъ ли въ пазвата си сърцето и черния дробъ на чудотворната риба, съ които могатъ да се освободятъ отъ лошия духъ? Рибата се взима за символъ на нѣщо. Астрологически, рибата е свързана съ периода на „Водолѣй.“ Той е най-мистичниятъ вѣкъ, който изразява завършване на единъ цикълъ. Отъ нѣколко години насамъ, ние сме навлѣзли вече въ областьта на Водолѣй, въ която всички снѣгове и ледове сѫ започнали да се топятъ. Много противоречия ще се явятъ презъ това време, но едно ще се постигне — чистота. Главното качество на Водолѣй е чистотата. Който е попадналъ въ тази область, той непременно трѣбва да се пречисти. Чистотата пъкъ е свързана съ водата, чрезъ която новиятъ животъ ще дойде.

 

Питамъ: защо Арахангелъ Михаилъ е трѣбвало да придружава младото момче? Защото между тѣхъ е имало нѣкаква връзка. За тази връзка, именно, ангелътъ слѣзълъ отъ небето, да пази младия момъкъ въ пѫтя му. Кой човѣкъ въ свѣта не е билъ придружаванъ отъ този ангелъ? Когато хората се влюбватъ, този ангелъ всѣкога ги придружава. Първата ви любовь не е нищо друго, освенъ посещение отъ единъ ангелъ, който ще ви заведе при Сара, да се влюбите. И Аврамъ имаше една Сара, която не раждаше. Затова Богъ изпрати при Аврама единъ ангелъ да му каже, че Сара ще роди синъ. Сара чу това, но не повѣрва и се засмѣ. Тя имаше критически умъ и помисли, че ангелътъ се шегува съ нея. Ангелътъ я запита: Защо се смѣешъ? — Не се смѣя, но размишлявамъ. Въ сѫщность, тя се скри задъ вратата и се засмѣ, защото не повѣрва въ думитѣ на ангела. Значи, когато Богъ се приближава къмъ човѣка, той всѣкога е доволенъ; на неговото лице се изразява пълно изобилие. А който иска да се запази отъ лошия духъ, той трѣбва да извади отъ пазвата си сърцето на рибата — най-благородниятъ удъ въ организъма на всѣко живо сѫщество, и черния дробь — низшиятъ удъ, и да ги принесе на кадилницата на Божия олтаръ — даръ на Бога. Тази жертва подразбира отричане отъ злото. Когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ себе си, мнозина разбиратъ само външната страна на въпроса. Такова самоотричане не представя никаква наука. Да се самоотречемъ, това подразбира да посѣемъ своя животъ въ земята, за да израсте, да цъвне, да даде плодъ и този плодъ да узрѣе. Казвате: Не трѣбва да грѣшимъ! — Това не е наука. Това е било задача на миналото. Сегашниятъ вѣкъ изисква отъ човѣка всѣки день да знае, какво да прави. За тази цель се изисква нова, положителна наука. Като срещнете нѣкой свой приятель, какъ трѣбва, споредъ новата наука, да го поздравите и да го погледнете? Коя е първата дума, която трѣбва да му кажете? Споредъ сегашната наука, обаче, като срещнете единъ човѣкъ, ще го погледнете съ недовѣрие, ще го измѣрите отъ главата до петитѣ. Не, срещнете ли приятеля си, вие ще погледнете съ пълна вѣра къмъ него, като къмъ душа, и ще му докажете, че вие сте ликвидирали съ стария животъ, съ живота на дребнавоститѣ. Всичко това ще направите заради Бога, заради Божественото въ себе си. Тази е истинската наука, която не се налага отвънъ, но иде сама по себе си, отвѫтре. Когато нѣщата се налагатъ отвънъ, това е морализиране, насилие. Човѣкъ самъ трѣбва да чувствува, каква е волята Божия и да е готовъ самъ да я изпълни. Богъ, въ никой случай, не критикува хората, но само поглежда, отъ време на време, какво правятъ и казва; Вървете напредъ! Вървете къмъ свѣтлината! И когато Му се оплаквате, Той казва; „Повече Любовь, повече Мѫдрость, повече Истина.“

 

„Ядоха и наситиха се.“ Питамъ; какъ мислите, само едно угощение, само единъ обѣдъ ли е далъ Христосъ на хората? Това угощение е било дадено на Божията трапеза съ любовь. Едно трѣбва да знаете: когато Божията трапеза се сложи, тя никога вече не се вдига. Тя не е като човѣшката трапеза, която се слага, докато хората се нахранятъ, и следъ половинъ или единъ часъ се вдига. Въ това, именно, седи разликата между Божията и човѣшката трапеза. Трапезата, която Христосъ е сложилъ преди две хиляди години, и досега още не се е вдигнала. Вие били ли сте на тази трапеза? Който е присѫтствувалъ на тази трапеза, нека си спомни, на кое мѣсто е седѣлъ. Красива е тази трапеза! Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да седи на такава трапеза! Съвременниятъ човѣкъ така разглежда живота си, като че за пръвъ пѫть е дошълъ на земята. Вие трѣбва да разглеждате сегашния си животъ като продължение на редъ минали животи; вие трѣбва да съзнавате, че нѣкога сте излѣзли отъ Бога, както е съзнавалъ това и Христосъ, и че ще се върнете нѣкога при Него, като при вашъ Отецъ. Може да сте забравили, защо сте дошли на земята — това не е грѣхъ. Важно е да си припомните, защо сте слѣзли на земята. Усилията на съвременната култура, на науката, на религията, се заключаватъ, именно, въ това, да научатъ хората да вѣрватъ въ Бога, като въ свой Баща. Не е достатъчно само да вѣрватъ въ Бога, но тѣ трѣбва да Го любятъ, да изпълняватъ Неговата воля. Който дойде до това положение, той живѣе въ закона на цѣлото, дето никакъвъ грѣхъ не сѫществува. Щомъ човѣкъ мине презъ всички страдания и изпитания въ живота, той възлюбва Бога и живѣе въ Него. При това положение, човѣкъ трѣбва да познава себе си, да знае, доколко е далъ възможность на Божията Любовь да се прояви въ него. Щомъ възлюбите Бога, всички мѫчнотии и страдания ще изчезнатъ, т. е. тѣ нѣма напълно да изчезнатъ, но вие ще имате сила въ себе си да ги преодолявате. Нѣма по-голѣмо благо въ живота на човѣка отъ това, да бѫде въ връзка съ Бога! Такъвъ човѣкъ всѣкога ще бѫде доволенъ. Защо? Защото, ако единъ го обере, другъ ще му даде нѣщо; ако единъ го рани, другъ ще го лѣкува; ако единъ вземе хлѣба му, другъ ще му донесе прѣсенъ, по-вкусенъ отъ първия. Отсега нататъкъ идатъ вашитѣ приятели! — Отде ще дойдатъ? — Отъ невидимия свѣтъ. — Какъ ще дойдатъ? — Или на конь възседнали, или на файтонъ, или на автомобилъ, или съ аеропланъ — тѣ разполагатъ съ хиляди начини за съобщение съ хората. Ваши приятели азъ наричамъ „живитѣ хора на земята,“ които ви обичатъ. Тѣ ще спратъ предъ кѫщата ви, ще слѣзатъ отъ автомобила си, а вие, по цвѣта на автомобила, ще познаете, кой е вашиятъ приятель.

 

„Ядоха и наситиха се.“ Кога може човѣкъ да се насити? Когато отиде при своя приятель, когото обича. И като излѣзе оттамъ, ще каже: Днесъ е най-паметниятъ день въ живота ми. Човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, силенъ, любещъ, но той трѣбва да проявява тази любовь, това знание, тази сила навсѣкѫде. Най-красивиятъ моментъ въ живота на човѣка е, когато двама души се срещнатъ при следното положение: единиятъ отъ тѣхъ живѣе дълго време на земята, а другиятъ сега слиза отъ небето. Тази среща остава паметна за цѣлъ животъ. Това означава стиха: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Душата на човѣка е единиятъ, духътъ — вториятъ, а самиятъ човѣкъ — третиятъ. Числото три представя проява на сѫщинския духъ, на сѫщинската душа и на сѫщинския умъ въ човѣка. Умътъ опредѣля човѣка на физическия свѣтъ, и затова казваме: Който мисли, той е човѣкъ; който не мисли, не е човѣкъ. Добре е човѣкъ да е роденъ въ зодията на Водолѣй. Мнозина сѫ родени въ тази зодия, но не живѣятъ по нейнитѣ закони. Знакътъ на Водолѣй опредѣля висшата мистичность въ човѣка. Нѣкои се хвалятъ, че сѫ родени подъ знака на Водолѣй. Тѣ мязатъ на ония хора, за които се употрѣбява поговорката: „Дай ме, мамо, надалечъ, да мога да се хваля.“ Въ тази поговорка се крие една велика истина, но който не я разбира, той ще я вземе въ букваленъ смисълъ и ще извади криво заключение. Мисъльта, която се крие въ тази поговорка, е следната: човѣкъ може да се хвали само, когато отиде надалечъ, т. е. когато слѣзе отъ небето на земята. И наистина, когато човѣкъ слѣзе на земята, при голѣмитѣ мѫчнотии и страдания, той може да се хвали съ онова, което е разрешилъ, което е свършилъ при тѣзи условия. Когато човѣкъ се върне на небето, невидимиятъ свѣтъ разглежда, какво е работилъ на земята. Това, което повдигна Христа въ очитѣ на невидимия свѣтъ, е работата, която Той свърши на земята съ голѣмо смирение. Невидимиятъ свѣтъ се радва не само при такива случаи, но и когато грѣшникътъ се обърне къмъ Бога. Христосъ казва: „Когато грѣшникътъ се обърне къмъ Бога, или когато сърцето на нѣкой човѣкъ се докосне до Божията Любовь, а умътъ му — до Божията Мѫдрость и свѣтлина, небивала радость настава на небето.“ Казвате: Кой човѣкъ може да се докосне до Божията Любовь? Който веднъжъ само е хапналъ отъ обѣда, даденъ отъ Христа, той е опиталъ вече Божията Любовь, свързалъ се е съ нея. Затова Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ.“ Споредъ мене, седемьтѣ хлѣба, съ които Христосъ е нахранилъ четирихиляденъ народъ, не сѫ печени на земята, защото тѣ сѫ имали особено свойство — да се увеличаватъ. Това означава: колкото малко да е Божественото благо, което човѣкъ приема въ себе си, то има свойството да внася въ човѣка вѫтрешно доволство.

 

Сега, азъ желая не само да ви срещне Христосъ, но и да бѫдете поканени отъ Него на обѣдъ. Когато Христосъ дойде втори пѫть на земята, Той нѣма да казва, че Му е жаль за народа, да не остане гладенъ, нито ще ги разпръсне по домоветѣ имъ, но ще ги заведе по мѣстата, които имъ е приготвилъ. Тогава хората не бѣха готови за тия мѣста, но сега вече сѫ готови. За тия мѣста, именно, Христосъ казвалъ: „Отивамъ да ви приготвя жилища. Дето съмъ азъ, тамъ ще бѫдете и вие.“ Казвате: Де е това мѣсто? — Ако сте поканени на обѣдъ въ дома на нѣкой вашъ братъ, той ще ви каже улицата и номера на кѫщата си, да го намѣрите. Обаче, ако сте поканени въ Божествения градъ на угощение, нѣма защо да ви казватъ улицата и номера на мѣстото, дето трѣбва да отидете. Щомъ отидете на това угощение, вие нѣма да се връщате вече въ старитѣ си кѫщи, но ще отидете въ новитѣ си мѣста, въ новитѣ си жилища, приготвени отъ Христа. Христосъ ще ви каже: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ мъртвитѣ, а вие елате съ мене, да бѫдете носители на новата свѣтлина.“

 

Казвамъ: сегашнитѣ условия изискватъ хора съ силна вѣра, съ силна любовь, безъ никакво колебание и съмнение. Вие ще имате мѫчнотии, но сами трѣбва да ги разтопите, да се освободите отъ тѣхъ. Вие сами създадохте мѫчнотиитѣ си, сами ще се освободите. Ако Богъ ви е създалъ нѣкакви мѫчнотии, Той самъ ще ви освободи отъ тѣхъ. Има мѫчнотии естествени, необходими, които сѫ въ пѫтя на вашето развитие. Има мѫчнотии ненужни, които вие сами сте си създали. Азъ говоря за последнитѣ, а не за ония, които сѫ отъ Бога дадени, и които представятъ за васъ велико благословение. Отъ Божествено гледище, т. е. отъ гледището на новата философия, всички противоречия въ живота ви сѫ на мѣсто. Защо? Защото всѣко противоречие, всѣка неприятность допринася нѣщо за вашата душа. По какво се отличава човѣкъ? — По своя умъ. По какво се отличава писательтъ? — По красотата на своя стилъ. По какво се отличава музикантътъ?— По чистотата и вѣрностьта на своя тонъ. По какво се отличава пѣвецътъ? — По мекотата и чистотата на своя гласъ. По какво се отличава благодетелниятъ човѣкъ? — По издържливостьта, по неуморностьта си. Като се върне дома си, отъ усилената работа презъ деня, той не се оплаква, че е уморенъ. Работата му го обновява, а не го уморява. Ако нѣкой се оплаква, че е уморенъ отъ работа, това показва, че неговитѣ добродетели не сѫ на мѣстото си. Когато нѣкой работи и умътъ му се уморява, тази работа не е на мѣстото си. Когато нѣкой говори и гърлото му пресъхва, това говорене не е на мѣстото си. На много отъ съвременнитѣ оратори гърлото пресъхва при говорене, затова тѣ пиятъ вода, да го понамокрятъ. Жива вода трѣбва на тия оратори! Ако пъкъ искатъ да не пресъхва гърлото имъ, нека изпиятъ нѣколко чаши гореща вода, преди да сѫ почнали да говорятъ.

 

И тъй, като извършите едно добро дѣло и се върнете дома си, вие трѣбва да усѣщате въ себе си прииждане на енергия. Следъ това, ако разкажете на приятеля си, какво сте работили презъ деня, той трѣбва да остане доволенъ отъ васъ. Ако му кажете, че днесъ сте раздали десеть хиляди лева, той трѣбва да удобри работата ви, но сѫщевременно да ви пожелае, утре да дадете повече. Като увеличавате всѣки день по малко, и той ще се радва, и вие ще се радвате. Уплашите ли се отъ постоянното даване, то е все едно да се страхувате, какво ще стане съ единъ изворъ, или съ една чешма, които непрекѫснато даватъ отъ своята вода. Не се страхувайте за извора! Докато той извира, нѣма опасность водата му да се свърши. Всѣки човѣкъ, който живѣе по Бога, е сѫщо такъвъ изворъ. Докато този изворъ е свързанъ съ Бога, водата му никога нѣма да престане. Щомъ се усъмни въ Бога, водата му веднага ще престане, Божествениятъ законъ подразбира непрестанно даване. Ако днесъ дадешъ 10, утре ще дадешъ 20, после — 30, 40, 50, 60. . . 1000 и т. н. — Ами толкова милиони сѫ дадени на бедни, на страдащи! — А колко милиарди се изхарчиха въ всемирната война? Колко хора убиха, осакатиха и разориха въ тази война? Който иска да изпълни волята Божия, той не трѣбва да бѫде скържавъ. Щомъ е за Бога, и сто пѫти повече ще дадемъ, отколкото досега сме дали. Жертвитѣ, които се дадоха въ войната, оправдаха ли се? А всѣка жертва води човѣка къмъ Царството Божие. Ако всички хора се обединятъ въ живата Христова вѣра, Царството Божие ще дойде въ единъ день. Защо съвременнитѣ религиозни хора не могатъ още да постигнатъ Царството Божие? Защото тѣ не се интересуватъ толкова отъ въпроса, кога и какъ ще дойде Царството Божие на земята, колкото отъ въпроса, кой ще бѫде пръвъ въ това Царство. Христосъ разреши този въпросъ съ следнитѣ думи къмъ своитѣ ученици: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Който иска да бѫде пръвъ, той трѣбва да остане последенъ.“ Умниятъ всѣкога заема последно мѣсто, но никога не остава на това мѣсто.

 

„Ядоха и наситиха се.“ Защо се наситиха? Защото бѣха съ Христа. Споредъ мене, Христосъ е изпълнительтъ на Великия Божи Законъ — на Любовьта Божия, въ която всички души съставятъ едно цѣло. Отъ гледището на тази Любовь, свѣтътъ представя великъ организъмъ, въ който Богъ живѣе и работи. Тукъ ще видите отношенията на Бога къмъ хората. Ако мразите нѣкого и мислите злото му, тукъ ще видите, че Богъ обича и този човѣкъ, като всички други. Тогава само ще разберете, че вашата умраза не допринася нищо, освенъ това, че противодействувате на Великото, а съ това заедно и на себе си. По този начинъ вие сами ще си попрѣчите да влѣзете въ Царството Божие. Много хора искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие по външенъ, т. е. по човѣшки пѫть. Не, който иска да влѣзе въ Царството Божие, той външно, по човѣшки, ще бѫде отстѫпчивъ, а вѫтрешно, по Божествено, ще бѫде настойчивъ. Нѣкои вървятъ точно по обратния пѫть: по Божествено сѫ отстѫпчиви, а по човѣшки — настойчиви. Това не е никакъвъ моралъ. Ти ще бѫдешъ по човѣшки отстѫпчивъ, като заекъ. Достатъчно е да се тропне нѣкѫде, и заекътъ е готовъ да бѣга, да отстѫпва. Нѣма по-отстѫпчиво животно въ свѣта отъ заека. Като дойде нѣкой до него, той веднага отстѫпва, бѣга, никому не се противи. Казвате: Нали човѣкъ трѣбва да има свобода? Истинската свобода на човѣка седи въ неговата отстѫпчивость. И вълкътъ, и лъвътъ, и мечката, както и всички останали животни, трѣбва да бѫдатъ отстѫпчиви. Какъвъ е резултатътъ, когато животнитѣ не отстѫпватъ? Тѣ плащатъ съ живота си. Нима мечката, която не отстѫпва, не плаща съ живота си? Нима вълкътъ, който не отстѫпва, не плаща съ живота си? Нима кобрата, която не отстѫпва, не плаща съ живота си? Всички животни, които не отстѫпватъ, плащатъ съ живота си, на общо основание. И следъ всичко това хората казватъ: Човѣкъ не трѣбва да отстѫпва! Не, човѣкъ трѣбва да отстѫпва, и то тъй, както свѣтлината отстѫпва. Когато пердетата на прозорцитѣ сѫ спуснати, свѣтлината отстѫпва, не влиза въ стаитѣ, но щомъ пердетата се дигнатъ и прозорцитѣ отворятъ, свѣтлината веднага настѫпва, т. е. влиза въ стаитѣ. Щомъ затворятъ прозорцитѣ, свѣтлината пакъ отстѫпва; обаче, намѣри ли най-малката дупчица нѣкѫде, тя веднага настѫпва. Божественото учение, или учението на Любовьта седи, именно, въ това, да влизашъ и презъ най-малката дупчица и да освѣтявашъ всичко около себе си. То не чака да му отворятъ голѣма дупка, че тогава да влѣзе. Забележете, когато видятъ първия слънчевъ лѫчъ, хората веднага отварятъ една малка дупчица, да влѣзе този лѫчъ. После, постепенно отварятъ все по-голѣма и по-голѣма дупка, докато отворятъ всички прозорци, да навлѣзе свѣтлината съ всичката си сила. Първиятъ лѫчъ показва, че хиляди и милиони лъчи още чакатъ да влѣзатъ — всѣки на свой редъ. И ние сега казваме: Отворете прозорцитѣ си! Отговаряте: Не, прозорцитѣ трѣбва да бѫдатъ затворени, болниятъ да не се простуди. И действително, отъ обичь къмъ болния, вие затваряте херметически и вратата, и прозорцитѣ, да не би да се простуди, но съ това го задушавате. Оставяйте поне горнитѣ прозорци отворени, да влиза повече чистъ въздухъ.

 

Въ прочетената глава Христосъ дава начини, методи, всѣки да прави малки опити, да познае Бога. Въ Писанието е казано: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ!“ Вие трѣбва да направите нѣколко опити по новия начинъ, да опитате Бога, да Го познаете, докато Той бѫде доволенъ отъ васъ, и вие започнете да Му служите по вѫтрешното ръководство, което имате въ себе си. Подъ „вѫтрешно ръководство“ се разбира онова ръководство, което Богъ е опредѣлилъ за всѣка душа, още отъ началото на нейния животъ. Нѣкой иска да възприема направо отъ Бога. Не е въпросътъ, отъ кого човѣкъ ще приема; важно е, всичко, което той приема, да излиза отъ Бога. Ако нѣкой човѣкъ ми донесе единъ листъ отъ научна книга, за мене е важенъ листътъ, а не това, кой го е донесълъ. Този листъ може да е донесенъ отъ нѣкое малко дете, или отъ нѣкой философъ, или отъ нѣкоя красива мома. Ако отъ този листъ азъ придобия нѣщо добро за себе си, той е важенъ за мене, а не онзи, който го носи. Следователно, въ всички случаи, важно е съдържанието на донесеното. Когато се прочете единъ листъ отъ Божествената книга, трѣбва да се разбере написаното въ този листъ, както и неговото вѫтрешно съдържание. Християнитѣ препорѫчватъ да се чете Библията и Евангелието. Мнозина четатъ, но не ги разбиратъ. Защо? Защото нѣматъ нужната свѣтлина. Какво е нужно тогава? Който чете Свещената книга, той трѣбва да се свърже съ единъ ангелъ, който да му поможе, да внесе повече свѣтлина въ ума му. Този ангелъ носи въ себе си коментариитѣ на Свещената книга и дава обяснения на четеца. Като четете тази книга съ новитѣ коментарии, всичкиятъ шлакъ, всичката сгория отъ нея отпада, и вие я виждате въ истинската ѝ красота. При тази нова свѣтлина на ума, художникътъ започва да рисува вѣрни картини; поетътъ започва да пише идейни стихове; майката започва да отглежда децата си съ истинска любовь и самопожертвувателность и т. н. Когато ангелъ слиза отъ небето да ви помага, обърканитѣ ви работи се изправятъ, правитѣ работи вървятъ напредъ, и вие отивате отъ успѣхъ въ успѣхъ, отъ слава въ слава.

 

Христосъ казва: „Азъ изпратихъ Духа си.“ Този Духъ не е въ единствено число, но въ множествено. Той е колективенъ Духъ. Казано е: „Азъ ще изпратя при васъ всички напреднали братя, които ви мислятъ доброто, които ви обичатъ и сѫ готови да ви посочатъ пѫтя, който азъ съмъ имъ показалъ.“ Тѣзи братя сѫ ангели, които седятъ по-високо отъ васъ, но сѫ готови да слѣзатъ на земята да ви помагатъ. Защо? Защото ви обичатъ. Вие имате връзка съ тѣзи ангели, и затова тѣ сѫ готови да ви помагатъ. Че вие досега не сте живѣли, тухли само сте правили. Колко камшици, колко страдания, колко мѫчнотии, колко неволи сте прекарали, но сѫщественото не сте направили! Колко църкви сте имали, но всички сте съборили! Колко вѣрвания сте имали, на които сте измѣнили! Колко съмнения въ Бога сте изживѣли, докато най-после сте дошли до новото вѣрую, което не се събаря, до вѣчната Любовь, съ която сте познали Бога. Какво ще каже онзи професоръ съ своитѣ противоречия и съмнения, като дойде до Великия Изворъ на живота и пие отъ Неговата вода? Той ще се обнови, ще въздъхне спокойно и ще каже: Сега вече вѣрвамъ. Защо? Защото той бѣше жаденъ и уталожи жаждата си; той бѣше гладенъ и се насити; той търсѣше красотата и я намѣри. Следъ това трѣбва ли да го питате, доволенъ ли е? Като дойде при насъ, ние ще му предложимъ да си почине; като си почине, ще му дадемъ отъ нашата храна, отъ водата на нашия изворъ, безъ да му говоримъ нѣщо за миналото. Като си отпочине и нахрани, той ще въздъхне облекченъ и ще каже: Разбрахъ вече смисъла на живота.

 

Сега, като казвамъ на всички, че трѣбва да отидете при Великия Изворъ на живота, това не значи, че нѣмате животъ въ себе си. Вие имате отъ този животъ въ себе си, но семето на този животъ трѣбва да се посади въ земята, да му се дадатъ условия да расте. То се нуждае отъ свѣтлина, топлина и влага. Съ други думи казано: знанието, любовьта и силата сѫ условията, при които това семе може да израсте. Кога се радва човѣкъ? Човѣкъ се радва, когато придобива знание, любовь и сила; той се радва, когато погледне на своитѣ родители, на своитѣ приятели, на своитѣ господари и слуги, на всички хора, съ които е въ връзка. Като погледне на небето, осѣяно съ безброй звезди, той пакъ се радва. И най-после, като си помисли само за онзи животъ, въ който вижда, не само една, но 12 отворени врати за Царството Божие, той пакъ се радва. За кого сѫ отворени тѣзи врати? — За гладнитѣ, а не за ситите. Защото казано е: „Ядоха и наситиха се.“ Кои? — Гладнитѣ. Това, съ което сме се наситили, е за наше благо, а онова, което остава, трѣбва да се раздаде по най-разуменъ начинъ на онѣзи, които нѣматъ.

 

Казвамъ: сега е най-доброто време за работа. Желая всички да се родите въ Водолѣй, да сте носители на вода! Една баба отъ Варна, наша позната, разправяше единъ свой сънъ. Тя често се молила на Бога, да вземе душата ѝ, защото ѝ дотегналъ тежкиятъ животъ на земята. Една вечерь сънувала, че заминала за онзи свѣтъ и се намѣрила предъ една голѣма маса, около която били наредени 24 старци. Тѣ преглеждали нѣщо въ една голѣма книга. Тя се приближила къмъ тѣхъ. Единъ отъ тия старци я запиталъ: Бабо, какво търсишъ тукъ? Искашъ ли нѣщо? — Е, синко, дойдохъ между васъ да поживѣя малко по-спокойно, дотегна ми вече животътъ на земята, съ своитѣ теглила и страдания. — Знаешъ ли да четешъ? — Не зная, синко. — Щомъ не знаешъ, вода ще носишъ. Това подразбира, че човѣкъ трѣбва да се роди въ Водолѣй, въ великото знание на миналото. Обаче, не е достатъчно само да се роди човѣкъ въ Водолѣй, но той трѣбва да съзнава това, да работи върху себе си, да работи за своитѣ ближни и да изпълнява волята Божия. Сега сме въ края на вѣка. Ако човѣкъ днесъ не изпълни волята Божия, другъ пѫть нѣма да има тѣзи добри условия. Сегашнитѣ условия сѫ най-благоприятни за работа. Никога досега въ християнската епоха не сѫ наставали по-добри времена отъ сегашнитѣ.

 

Сега, желая ви да бѫдете носители на вода! Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да носи вода! Който даде една чаша вода нѣкому въ името Божие, и неговото име ще бѫде написано въ Божествената книга. Да се роди човѣкъ въ Водолѣй, това значи да даде по една чаша вода на жаднитѣ, за да направи съ тѣхъ вѫтрешна връзка. Ако Божията Любовь, Мѫдрость и Истина не проникнатъ въ сърцата, умоветѣ и волята на хората, тѣ сами ще станатъ причина да не влѣзатъ въ Царството Божие.

 

„Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки отъ укрухи седемь кошници.“ Сега всички имате покана за едно велико угощение, за което трѣбва да облѣчете най-хубавитѣ си дрехи. Да се облѣчете съ най-хубавитѣ си дрехи, това подразбира, да се премѣните съ най-хубавитѣ си мисли и чувства, съ всичко възвишено и благородно, което живѣе въ душата ви, и така да отидете на угощението. Въ каквото положение и да сте, вие трѣбва да имате съзнание, че сте царски синове, отъ нищо да се не срамувате. Докато човѣкъ работи, той е облѣченъ въ прости, въ работнически дрехи; щомъ се върне отъ работа, ще се измие, ще се преоблѣче, и тъй премѣненъ, въ новитѣ, въ хубавитѣ си дрехи, ще се яви предъ Баща си, да вземе участие въ великото угощение.

 

Съвременнитѣ хора иматъ редъ противоречия, и като не могатъ да ги разрешатъ, оплакватъ се отъ живота, недоволни сѫ отъ него. Казвамъ: достатъчно е да помислите за любовьта на вашия баща и на вашата майка, за любовьта на вашия братъ и на вашата сестра, за да изчезнатъ всички противоречия и страдания въ живота ви, а вие да се развеселите, че сте имали привилегията да бѫдете поканени на този обѣдъ. Вие ще се зарадвате, че Богъ ви е удостоилъ съ вниманието и любовьта Си, да ви направи сънаследници, да ви въведе въ Царството Божие. Идатъ вече Божиитѣ блага! Досега хората не сѫ имали такива благоприятни условия, каквито днесъ иматъ.

 

И тъй, желая сърцата ви да се изпълнятъ съ Божията Любовь, а умоветѣ ви — съ Божията Мѫдрость и свѣтлина. Пожелавамъ ви вашитѣ напреднали братя да ви заведатъ при роднината ви Рагуилъ, да получите наследството, което Богъ ви е оставилъ.

 

13. Беседа отъ Учителя, държана на 4 декември, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...