Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

ПСАЛОМЪ ТРИДЕСЕТЬ И ПЪРВИ: Ѫ - МѪДРОСТЬ


  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 22 февруари 2017 - 03:43

ПСАЛОМЪ ТРИДЕСЕТЬ И ПЪРВИ: Ѫ

 

МѪДРОСТЬ

 

 

Мѫдрость пожелахъ и получихъ страдание, което се разпери надъ мене като крило на черна птица.

 

„Ще ти дамъ мѫдрость“ — отвърна Тоя, който има мѫдрость и заби ножъ въ сърцето ми; диханието ми стана тежко като на робъ, който влачи подъ ударитѣ на тояга тежко бреме. Край мене стана пустиня и никой нѣмаше да поднесе капка вода до напуканитѣ ми и обгорѣли устни.

 

Съ кръвьта си пиша, братя мои. Мѫдростьта се пише съ кръвь. Презъ хълмътъ на страданието се отива при мѫдритѣ.

 

Гласътъ на горделивия, на пустославеца, предъ мѫдростьта ще стане тихъ като шумоление на есенни листя.

 

Поискахъ мѫдрость, а гърмотевицата разруши моя домъ. Кандилото угасна и стана тъмно, сѣкашъ слънцето умрѣ.

 

Пожелахъ да бѫда мѫдъръ и почнахъ да грѣша, защото до тогава не виждахъ грѣховетѣ си. Камшикъ на разкаяние взе да се увива около снагата ми и да забива остри шипове. Бразди на тъмна кръвь бавно текатъ надолу и капятъ по земята заедно съ моитѣ сълзи. Съ тѣхъ пише, съ тѣхъ говори оня, който има мѫдростьта.

 

Азъ се моля забилъ колене въ пѣсъка, протѣгамъ рѫце и викамъ Вѣчниятъ да запали отново угасналото кандило.

 

Ще дойде ли мѫдростьта? Ще преминатъ ли изпитанията, ще се протегне ли дѣсницата на Благиятъ по моитѣ рани?

 

На Тебе се моля! Направи да чуя отново кротката пѣсень на пастирския кавалъ, когато стадата тръгватъ отъ кошаритѣ.

 

Прати бѣлиятъ войнъ да разсѣче тъмната утроба на дракона, който погълна душата ми въ колелото на зодиака.

 

По тебе викамъ. По тебе мѫдрость! Ускори своитѣ крачки и нека изпитанията преминатъ по-скоро, за да не угасна до дето стигна твоитѣ широки бѣли чертози.

 

Азъ чакамъ отново да прозвучи тънкострунна вина, както тогава, когато посрещахъ съ нея синитѣ очи на деня!

 

Азъ чакамъ да се развесели душата ми, която сега прилича на земя заета и напусната отъ войски на врагове. Въ нея се чуватъ глухи гласове като на умиращи роби, които рѫцетѣ на палачи добиватъ съ бичове.

 

Азъ чакамъ мѫдростьта, до която се отива презъ бурята.

 

Чакамъ мѫдростьта до която се стига презъ морето.

 

Чакамъ мѫдростьта до която се отива презъ тъмнитѣ пещери на земята.

 

Копнѣя за мѫдростьта до която се стига презъ огъня!

 






0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt