ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И ОСМИ: Ѣ - БѢЛЪ

[Ани]

ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И ОСМИ: Ѣ

 

БѢЛЪ

 

 

Ти си моето бѣло знаме. Тебе съмъ избралъ водачъ и пастиръ. Ти ми си оазисъ въ широката пустиня.

 

Когато въ черна нощь морето се гнѣви и ладията се издига като книжно корабче съ което децата си играятъ, тогава азъ не уповавамъ на опита що има стариятъ плувецъ. Тогава ти държишъ кормилото, защото бурята и вѣтърътъ те слушатъ като уплашени деца.

 

Ти пишешъ по небето мѫдрость съ звезди, Ти пропѫждашъ сѣнкитѣ на измамата, които преплитатъ паяжини по кръстопѫтищата; Ти развързвашъ нечисти възли на прокоба и ни отбиватъ отъ пѫтя, кѫдето е поставена примката на лукавъ ловецъ.

 

Ти си ми водачъ и пастиръ. Твоитѣ стѫпки ще следвамъ, защото окото Ти е мѫдрость, а сърдцето — любовь!

 

Ти си моето бѣло знаме, свѣтлина въ тъмната нощь, пастиръ на душата ми и оазисъ въ широката пламнала пустиня.