Jump to content

ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И ШЕСТИ: Ч - ЧЕЛОВѢКЪ


Recommended Posts

ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И ШЕСТИ: Ч

 

ЧЕЛОВѢКЪ

 

Человѣкътъ е изсѣченъ отъ канарата на единния духъ. Едно длето и чукъ непрестанно дълбаятъ черти на нова красота по него, до когато творението стигне своятъ Творецъ.

 

Тишина ли е край мене, или пъкъ шумятъ талазитѣ на житейското море, когато се вслушамъ по-дълбоко, чувамъ ударитѣ на чукътъ но незавършената творба въ душата ми. Тамъ, нѣкой мълчаливъ работи.

 

И нашитѣ рѫце не сѫ наслуки турнати. И ние можемъ да държимъ длето и чукъ! Макаръ и съ малко, можемъ да помогнемъ на Великиятъ Майсторъ въ великото му дѣло.

 

Кой не може да твори мънички украси въ душата си? Кой не може като малкото дете да подава сѣчивата, кога баща му гради новъ домъ? Кой не може да бѫде послушенъ предъ Великиятъ Творецъ, колкото детето е послушно предъ бащата?

 

Хвала на тебе, който пръвъ идвашъ и последенъ си отивашъ въ работния день!

 

Хвала на Тебе, който въ безмълвнитѣ часове на самота, когато всички ме оставятъ, когато самъ се отрека отъ себе си, работишъ мълчалививо и разсичашъ безнадеждното мълчание въ мене съ ударитѣ по наченания мраморъ въ храма на моята душа!

 

Хвала на Тебе, който се не гнѣвишъ щомъ като съ своето незнание азъ развалямъ тънкитѣ извитъци белѣзани отъ вѣщата дѣсница; хвала защото Ти отново почвашъ — все така благъ, всемѫдъръ, безгранично любящъ и безъ мръщина на челото.

 

Не ме оставяй никога, Ти Великиятъ Майсторъ, който день и нощь постигашъ въ менъ като за нѣкакъвъ далеченъ празникъ недостигнатата красота на Своя собственъ образъ!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...