Jump to content
Ани

ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТИ: Ф - ФАРЪ

Recommended Posts

ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТИ: Ф

 

ФАРЪ

 

Въ бурята срѣдъ тъмната нощь, далеко отъ брѣга, не диря нито богатство нито почести. Окото ми — смутено и напрегнато търси свѣтлина, която да проникне въ разярената борба между живота и смъртьта.

 

Дали рѫката на пазителя е налѣла драгоценно масло въ лампата на фара? Тази свѣтлина ще ми покаже пѫтя, ще ме избави отъ зиналата бездна въ морето, въ която слугитѣ на смъртьта искатъ да хвърлятъ моя уморенъ, залутанъ корабъ.

 

Колко ще целувамъ брѣга и скалитѣ, които равнодушно отминавахъ, и никога не ще забравя да наливамъ елей въ храма на морето — високиятъ, самотенъ фаръ, който свѣти самъ въ нощьта.

 

Сега грижата на бедния служитель е по-ценна отъ богатството, което набрахъ презъ дълги трудни пѫтища. Пламъчето на фарътъ, е най-голѣмиятъ даръ сега, когато бисеритѣ и златото нѣматъ никаква цена.

 

Не ни забравяй Ти — който си буденъ на морския брѣгъ. Не забравяй да налѣешъ отъ маслото на милосърдието си въ лампата на Твоя фаръ. Морето е бурно. Вълнитѣ виятъ като глутница отъ свирепи звѣрове, чиито зинали уста сѫ страшни. Налѣй лампата да се зарадватъ сърцата на беднитѣ плувци, чиито кораби гнѣвътъ на бурята мѣта на вси страни.

 

Благи пазителю при фара. Покажи съ своятъ пламъкъ, на кѫде да възвиемъ кормилата. защото тъмна е нощьта и сърцата ни се побояха отъ гнѣва на морето.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×