Jump to content

ПСАЛОМЪ СЕДМИ: Ж - ЖИВОТЪ


Recommended Posts

ПСАЛОМЪ СЕДМИ: Ж

 

ЖИВОТЪ

 

 

 

Живъ е Тоя, на когото трѣбва да съградимъ храмъ въ душитѣ си.

 

Ето Го навсѣкѫде. Не чувате ли какъ пѣе съ крилата си малката мушица?

 

Ето гората шуми и вѫтре нѣкой чука по стъблата. Птиче изхвръква, потѫва въ синевината на небето и малкото дете съ утрото започва своята игра.

 

Животътъ е това. Той тече като рѣка безъ спиръ и безъ умора. Отъ Неговитѣ ноздри изтича той — ведно съ диханието Му.

 

По цѣлата вселена лѣтятъ слънца като пчели; тѣ бѣгатъ по извитъцитѣ на своитѣ гигантски пѫтища и никой не знае кѫде отиватъ, кѫде е кошерътъ, въ който тѣ ще се сбератъ.

 

Вѣкове се нижатъ като зърна въ броеницата на времето и отминаватъ като мигове, губятъ се като отблѣсъцитѣ по разлюляната вода на езеро.

 

И миговетѣ и годинитѣ и вѣковетѣ и слънцата и воднитѣ капки на фонтана, играятъ великия танцъ въ потокътъ па живота, който изтича заедно съ диханието Му.

 

Животътъ — това е мостътъ между дветѣ тайни, до дверитѣ на които разумътъ умира: тайната на предвѣчното битие и тайната на бѫдното.

 

Кой може да запре непоколебимия му вървежъ? Той се крие въ камъка, въ пеперудитѣ, въ синьото небе, въ играта на младенецътъ и въ вдъхновената размисъль на мѫдрецитѣ.

 

Млъкнете за мигъ — навсѣкѫде ще чуете ударитѣ на едно незнайно сърдце. Душата ще ви нашепне; живъ е изворътъ отъ когото изтичатъ буйнитѣ рѣки, живъ е Тоя, на когото трѣбва да издигнемъ храмъ въ душитѣ си.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...