Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1931_07_12 Идеалътъ на човѣка

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 18 февруари 2017 - 07:27

От "Любов към Бога", беседи от Учителя, дадени на учениците през лятото на 1931 г.,

Седемте рилски езера. Първо издание, София, 1931 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание
 

PDF
 


Идеалътъ на човѣка.


Въ живота на земята има три важни нѣща. Ние живѣемъ на земята, и затова, на първо мѣсто трѣбва да разберемъ човѣка, ако искаме да разберемъ живота, който той прѣкарва. Безъ човѣка, и природата нѣма смисълъ.

Второто важно нѣщо, което трѣбва да разберемъ, това сѫ ангелитѣ, които, прѣведени на обикновенъ езикъ, прѣдставятъ човѣшкия умъ, човѣшкитѣ мисли. Като се каже „ангелъ”, разбираме свѣтло сѫщество, а ние ще прѣведемъ ангела съ думитѣ „свѣтла мисъль.”

Третото най-важно и неразбрано нѣщо за човѣка, това е Богъ. Тази дума, прѣведена на разбранъ езикъ, прѣдставя любовьта, която носи животъ и безсмъртие за човѣшката душа. Затова и въ Писанието е казано: „Богъ е Любовь.” Слѣдователно, идеалътъ на човѣка е да разбере себе си, да разбере ангелитѣ, т. е. свѣтлитѣ и чисти мисли и най-послѣ да разбере Бога, т. е. Любовьта. Разбере ли тѣзи три нѣща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота.

Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране, отъ незнаене, какъ да съпоставятъ нѣщата. Щомъ човѣкъ не може да съпоставя нѣщата, както сѫ ги създали природата и Богъ, той се намира въ голѣмо противорѣчие съ себе си. То е все едно да накладете огънь въ кѫщата си, но не въ огнището, дѣто е опрѣдѣлено мѣстото му, но нѣкѫдѣ на пода. Какво става тогава? Цѣлата кѫща се запалва и изгаря, а заедно съ нея и вие изгаряте. Въ това отношение чувствата на човѣка играятъ роля на огънь. Ако човѣкъ знае, какъ и дѣ да отправя своитѣ чувства, той ще си създаде най-голѣми блага въ живота; не знае ли това, самъ ще си причини най-голѣми страдания и нещастия. За да се направляватъ правилно човѣшкитѣ чувства, необходимо е права мисъль. Ето защо, най-важно, най-велико нѣщо а човѣка сѫ неговитѣ мисли и чувства. За ангелитѣ пъкъ нѣма по-велико нѣщо отъ чистотата — чисти чувства, чисти мисли. Въ Божествения свѣтъ нѣма по-велико нѣщо отъ Любовьта. Слѣдователно, най-важното нѣщо за човѣшкия свѣтъ сѫ мислитѣ и чувствата; за ангелския свѣтъ — чистотата, а за Божествения свѣтъ — Любовьта.

Казвамъ: колкото и да сѫ важни тия нѣща, обаче, тѣ оставатъ неразбрани за съврѣменнитѣ хора, защото трѣбва да имъ се доказва, сѫществува ли Богъ, или не. Остане ли този въпросъ да се доказва, той вече изгубва значението си. Всѣко доказателства за сѫществуването на Бога е механически процесъ. Какъвъ смисълъ има да ми доказва нѣкой, дали живѣя, или не. Азъ самъ зная това нѣщо. Какъвъ смисълъ има да ми доказва нѣкой, дали мисля, или не. И това азъ самъ зная. Безполезно е да ми се доказва, че имамъ животъ, че имамъ мисъль. Азъ живѣя, азъ мисля, азъ чувствувамъ, слѣдователно, всѣкакво външно доказателство е излишно. Мисъльта трѣбва да се изучава като органическо условие. Ако химикътъ иска да извърши една реакция, да образува нѣкакво съединение, той трѣбва да знае свойствата на елементитѣ, както и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Има ли прѣдъ видъ тѣзи нѣща, и реакцията, т. е. съчетанието между елементитѣ ще стане правилно. Ако химикътъ не вземе прѣдъ видъ тия нѣща, той ще прѣдизвика голѣма експлозия, ще си създаде голѣмо нещастие.

Въ това отношение и животътъ прѣдставя химическо съединение, образувано отъ много елементи. И ако човѣкъ знае да съчетава елементитѣ въ своя животъ, своитѣ мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическото съединение. т. е. ще си създаде правиленъ, хармониченъ животъ. Запримѣръ, ако той съчетае въ себе си едно неестествено желание съ една неестествена мисъль, т. е. ако съчетае едно човѣшко съ едно животинско желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. Въ това отношение човѣкъ още не е дошълъ до положението на истинския човѣкъ. Истинскиятъ човѣкъ отсега нататъкъ ще се прояви. Сегашниятъ човѣкъ още не може да се обуздава, той има много животински прояви въ себе си. Всички прѣстѫпления, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, които съврѣменниятъ човѣкъ върши, се дължатъ на животинското въ него.

Сега, подъ думата „човѣкъ” азъ разбирамъ сборъ отъ всички добродѣтели. Който нѣма този сборъ отъ добродѣтели, той има по-голѣмо или по-малко надмощие на животното въ себе си. Като говоря за животното въ човѣка азъ имамъ прѣдъ видъ всички животни: тигъръ, мечка, вълкъ, лисица, разнитѣ трѣвопасни, насѣкоми и т. н. Какъвъ е животътъ между всички тия животни? — Животъ на самоизтрѣбление. Тѣ едни-други се гълтатъ. Отъ птицитѣ, обаче, единственъ гълѫбътъ прави изключение. Той е чистъ вегетарианецъ, храни се изключително съ зърнена храна. Славеятъ пъкъ, който минава за отличенъ пѣвецъ, е месоядецъ, на день гълта десетки и стотици мушици. Той е доволенъ отъ положението си, още повече, когато ловътъ му е добъръ, но мушицитѣ, които той гълта, не мислятъ като него.

Съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ религия, съ наука. съ изкуства. Питамъ: каква е тази религия, която не може да ги научи да се обичатъ? Каква е тази наука, която не може да имъ покаже начинъ, какъ да живѣятъ правилно? Каква е тази наука, която не може да открие законитѣ на човѣшката мисъль, нито да обясни причинитѣ за сѫществуването на злото и на доброто? Какви сѫ тия социални науки и какъвъ е този социаленъ строй, които не могатъ да покажатъ на хората, какъ да реализиратъ своя животъ? Понеже нито религията, нито науката сѫ въ състояние да дадатъ на човѣка необходимото за правилното му развитие, тогава и животътъ му се обезсмисля. И наистина, ние виждаме, че земята е покрита съ паметници, и то все на умрѣли хора. На земята сѫ дохождали и велики хора, като Христа, напримѣръ, който отъ двѣ хиляди години насамъ е все между хората; тѣ разправятъ за страданията Му, плачатъ за Него, но и досега още продължаватъ да Го разпъватъ.

Казвате: какъвъ е смисълътъ на страданието”? Великъ е смисълътъ на страданието. Който страда, той е герой, отъ него човѣкъ ще стане; който не страда, той е обикновенъ човѣкъ, отъ него нищо не се очаква. Великитѣ хора сѫ хора на страданията. Христосъ понесе голѣми страдания, но съ това Той остави на свѣта една велика, свещена идея, която никога нѣма да умре. Неговата идея не умрѣ, но и Христосъ не умрѣ. Христосъ бѣше поставенъ на голѣмъ изпитъ: разпнаха Го, положиха Го въ гроба, и на третия день Той възкръсна. Ако християнството се крѣпи до днесъ, това се дължи на факта, че Христосъ и досега още живѣе между хората и ще продължава вѣчно да живѣе. Ако пъкъ въ живота на християнитѣ се явява извѣстна дисхармония, причината на това е, че много отъ тѣхъ, които минаватъ за християни, не вѣрватъ, че Христосъ е възкръсналъ. Тѣ минаватъ за вѣрващи, безъ да сѫ такива. Тѣ сѫ въ положението на хора, които минаватъ за човѣци, безъ да сѫ още истински човѣци. И дѣйствително, често между хората срѣщате такива, които едни-други се наричатъ съ имената на нѣкои животни. Напримѣръ, единъ казва на другъ: ти си вълкъ, лисица, мечка, тигъръ и т. н. Когато искатъ да покажатъ, че нѣкой човѣкъ е глупавъ, казватъ: той е цѣла овца! Мнозина считатъ овцата за глупаво животно, но въ сѫщность не е така. Когато изучавахъ строежа на главата ѝ, намѣрихъ, че тя, по данни и мѣрки, е едно отъ интелигентнитѣ млѣкопитаещи животни. Който се занимава съ изучаване физиономиитѣ на животнитѣ, ще види, че слѣдъ човѣка по интелигентность иде слонътъ, а послѣ — овцата. Обаче, задава се въпроса:
дѣ е човѣкътъ?

Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, щастливи, да реализиратъ всички свои желания и т. н. Всичко това може да се придобие. Какъ? — Като придобиятъ здраво тѣло, добро сърце, свѣтълъ умъ и да станатъ напълно добродѣтелни. Безъ тия нѣща тѣ сѫ осѫдени на страдания. Въ този смисълъ страданията сѫ изключения въ живота. Защо?
— Защото тѣ трѣбва да се разбератъ и добрѣ използуватъ. Ето защо, за разумнитѣ хора страданията усилватъ вѣрата, а за глупавитѣ — тѣ сѫ най- голѣмото нещастие, което може да ги срещне въ живота. Споредъ разбиранията на съврѣменнитѣ хора се казва, че човѣкъ се ражда, за да умре. Какъвъ смисълъ има смъртьта ? Ако човѣкъ слѣдъ смъртьта си отива въ по-добъръ животъ отъ земния, тогава тя има смисъль. Праведниятъ да умира, има смисълъ; обаче, грѣшниятъ да умира, нѣма никакъвъ смисълъ. Да цъвне едно цвѣте или нѣкое плодно дръвче, това цъвтене има смисълъ, но да цъвне една бомба, т. е. да се пукне и да избухне, какъвъ смисълъ има въ това? Има смисълъ да се запали огънь на огнището и да се тури ядене на този огънь, но да се запали той всрѣдъ кѫщата и да стане пожаръ, такъвъ огънь нѣма смисълъ. Има смисълъ да се правятъ църкви за богомолци; има смисълъ да се правятъ училища. Обаче, какъвъ смисълъ има да се правятъ бомби, гранати, съ които хората да се самоизтрѣбватъ? И слѣдъ всичко това казвате: Господъ да оправи свѣта! Веднъжъ Богъ създалъ хората и написалъ законитѣ въ сърцата имъ, да живѣятъ споредъ тѣхъ, Той вече е оправилъ свѣта. Хиляди години още да живѣятъ хората, тѣ все ще се дѣлятъ помежду си на учени и прости, на богати и бѣдни, на религиозни и безбожници, а въ сѫщность, ако се разгледатъ внимателно, тѣ ще видятъ, че всички си приличатъ. И религиозниятъ служи съ пари, и безбожникътъ служи съ пари. Лошото не е въ това, че хората служатъ съ пари, но като се стремятъ къмъ паритѣ, тѣ искатъ да се облѣкатъ хубаво, да живѣятъ богато, и по този начинъ забравятъ своята задача на земята. Като иматъ желание да се обличатъ хубаво, тѣ трѣбва да се стремятъ и вѫтрѣшно да се обличатъ хубаво. Всѣки може да се облѣче съ хубава, съ свѣтла вѫтрѣшна дреха. Свѣтли мисли и благородни чувства сѫ въ състояние да облѣкатъ човѣка вѫтрѣшно, и дѣто мине този човѣкъ, всички ще кажатъ: ето единъ истински човѣкъ! Въ който домъ влѣзе, той ще донесе Божието благословение: болни ще лѣкува, скръбни ще утѣшава, гладни ще нахрани.

Сега, кое е най-важното при изгрѣва на слънцето ? — Самото слънце, т. е. свѣтлината му. Кое е най-важното задъ слънцето? — Слънчевата свѣтлина и топлина, които създаватъ свѣтли мисли и благородни чувства у човѣка. Обаче, сѫщата тази топлина и свѣтлина събуждатъ низки чувства, мисли и желания у вълка. Задъ слънчевата свѣтлина и топлина седи една велика, мощна рѫка, която хората не виждатъ. Казвате: дѣ е тази рѫка? Тя се вижда толкова, колкото виждате и човѣка. Това, което виждате отвънъ и наричате човѣкъ, е изразъ само на извѣстни мисли, чувства и дѣйствия. Това, което умира, не е човѣкътъ. Въ човѣка умиратъ лошитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Понѣкога тѣ умиратъ, а понѣкога се изкореняватъ като дърво.

Казвамъ: понеже вие сега съграждате своя животъ, затова трѣбва да живѣете съ свѣтли мисли и чувства, съ благородни и прави постѫпки. Не спазвате ли тия нѣща, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човѣшкия животъ може да се уподоби на постройването на единъ параходъ. Какъ се постройва параходътъ? За да се построи единъ параходъ, както трѣбва, необходимо е да се взематъ прѣдъ видъ всички технически правила и закони изъ областьта на съврѣменната наука. Само по този начинъ параходътъ ще издържи на всички бури и вълнения, които ставатъ въ морето. Не се ли взематъ въ съображение всички правила и закони на техниката, този параходъ ще бѫде изложенъ на голѣми опасности, а заедно съ него и пѫтницитѣ.

Слѣдователно, и съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ такова развълнувано море — въ свѣта; и ако параходътъ имъ не е добрѣ построенъ, тѣ ще бѫдатъ изложени на голѣми опасности. Ако тѣхниятъ корабъ — тѣлото имъ, и тѣхнитѣ мисли и чувства не сѫ солидни, устойчиви, върху тѣхъ могатъ да се струпатъ голѣми нещастия. Тъй щото, когато нѣкой параходъ потъне, причината не трѣбва да се търси само въ него, но и въ всички ония, които сѫ го постройвали. За въ бѫдеще, когато хората стигнатъ по-високо развитие, тѣ ще постѫпватъ по всички правила и методи на новото учение, за да си създадатъ добрѣ устроени тѣла, които да възприематъ свѣтлитѣ Божии мисли и чувства. Както трѣбва да се спазватъ извѣстни правила и закони при създаването на човѣшкия организъмъ, така трѣбва да се постѫпва и при избора на министри и депутати за една държава. Тѣ трѣбва да бѫдатъ най-интелигентнитѣ, благороднитѣ и безкористнитѣ хора. Само така може да се говори за благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори и завелика България. Обаче, това, което сега става въ държавитѣ, говори за неразбиране на живота.

Мнозина мислятъ, че сѫ дошли на земята, за да прѣкаратъ живота си, както и да е, и да си заминатъ. Така и вълкътъ мисли. Той гледа да се добере до нѣкоя кошара, да открадне една овца, да я изяде и нищо повече. Ако и човѣкътъ мисли по сѫщия начинъ, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкътъ изяде една овца, теглятъ му куршумъ, и всичко съ него се свършва. Ако единъ християнинъ убие на бойното поле
10-20 души, веднага го възнаграждаватъ, даватъ му кръстъ за храбрость и го признаватъ за герой. И слѣдъ това този човѣкъ се хвали, че може да убива, безъ да му трепне окото. Да убивашъ, да разрушавашъ, това е прѣстѫпление, а не наука. Да създавашъ, да градишъ, това е наука.

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора трѣбва да мислятъ правилно, да живѣятъ правилно, както Богъ изисква. Правилниятъ животъ подразбира братски животъ. При това не е нужно всички хора да иматъ еднакъвъ външенъ образъ и еднакви убѣждения. Вземете, запримѣръ, малкото дѣте и възрастния човѣкъ. Тѣ се различаватъ външно, но като хора, все иматъ нѣщо общо. Нѣкога младиятъ ще остарѣе, а стариятъ може да се подмлади. Въ това отношение алхимицитѣ сѫ правили редъ опити. Старъ човѣкъ може да се постави въ една реторта и слѣдъ като мине прѣзъ извѣстни процеси, ще излѣзе оттамъ съвършено подмладенъ? Човѣкъ може да се подмлади не само по алхимически начинъ, но и чрѣзъ мисъльта си. Много европейски учени подържатъ теорията, че човѣкъ може да се подмлади, да обнови живота си чрѣзъ мисъльта. Свѣтлата мисъль на човѣка създава около него приятна атмосфера, която го прави способенъ да възприема хубавото и красивото отъ живата природа. Нѣма ли свѣтла мисъль, човѣкъ не знае, какъ да постѫпва спрѣмо разумната природа, и по този начинъ се натъква на редъ противорѣчия и нещастия. Благодарение на това, хората се изявяватъ лоши; туй показва, че тѣ само по воля сѫ лоши, но не и по естество. Често срѣщате хора, които по вѫтрѣшно разположение, по тъй наречената зла воля, не изпълняватъ и това, което даже за тѣхъ самитѣ е добро.

Съврѣменната култура има за задача да проучи проявата на човѣшката мисъль, да опрѣдѣли понятието човѣкъ. Човѣкъ е съчетание на добродѣтели, но не и на прѣстѫпления. Когато усѣща въ себе си бушуване на нѣщо лошо, това показва, че той се е натъкналъ на нѣкои лоши чърти, наслѣдени отъ редъ поколѣния. И днесъ човѣкъ трѣбва да прави много усилия, да се освободи отъ лошитѣ наслѣдствени чърти, както и отъ нѣкои животински прояви, докато дойде до положението на истински човѣкъ.

И тъй, дойде ли човѣкъ да прояви разумното начало, той ще бѫде силенъ и свободенъ отъ всички лоши и низки прояви въ себе си. Ако праведниятъ човѣкъ живѣе въ нѣкоя планина, напримѣръ, врѣмето ще бѫде такова, каквото той желае; ако иска снѣгъ, снѣгъ ще вали; ако иска дъждъ или слънце, и врѣмето ще бѫде такова. Обаче, ако нѣкой грѣшникъ живѣе на планината, врѣмето ще бѫде такова, каквото то желае. И тогава, той ще се приспособява къмъ врѣмето, а не врѣмето къмъ него.

Много екскурзиянти, като пѫтуватъ по планинитѣ, страхуватъ се отъ дъждъ, да не се простудятъ. Трѣбва да знаете, че дъждътъ въ планината прѣзъ мѣсецъ юли е голѣмо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всѣка капка дъждъ прѣзъ мѣсецъ юли е пълна съ електричество и магнетизъмъ.

Сега, задръжте въ ума си мисъльта: човѣкъ е най-великото създание на земята. Радвайте се, че носите името човѣкъ! Стремете се да отговаряте на това име! Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, да мисли, да чувствува и да дѣйствува правилно! И тогава, всѣки да си каже: моятъ животъ не трѣбва да бѫде въ ущърбъ на другитѣ. Щомъ искамъ щастие за себе си, трѣбва да желая щастието и на другитѣ. Моята мисъль трѣбва да бѫде като Божията!

Сега, на всички желая да бѫдете умни, добри, щастливи и каквото желаете, да постигнете. Отсега нататъкъ да станете нови хора!

2. Бесѣда отъ Учителя, държана на 12 юли, 10 ч. с. 1931 г.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt