Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_06_11 Добро и зло

Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 16 февруари 2017 - 12:53

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

 

 

Добро и зло.


Т.м.

Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „За кого грѣе слънцето”.

Тема за слѣдния пѫть: „Кой е билъ първиятъ поетъ?” Ще мислите, кой е билъ първиятъ поетъ. Нѣма да си подсказвате, всѣки ще мисли за себе си. Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли.

OOK_3_33_1.PNG

Да вземемъ линията АВ. Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия? Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.

Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД? Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д. Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ. Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.

И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ. Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ. Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ. Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.

Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата. Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н. Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо? Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си. Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него.

Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме? — Една много проста истина. Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ. Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ. Въ какво седи твоята лошовина? Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто да расте.

Що е доброто? По сѫщия законъ — щомъ давашъ възможность на всичко онова, което Богъ е посадилъ въ даденъ моментъ, да се прояви, ти си добѫръ човѣкъ. Всѣко нѣщо има свое опрѣдѣлено врѣме за проявление, следователно, доброто въ насъ може да се прояви вънъ отъ нашата воля, а нашата воля може да му съдѣйствува. Въ какво седи едно прѣстѫпление? Прѣстѫплението седи въ туй, че ти самъ, или нѣкои другъ, спъва растенето на каквато и да е добродетель въ душата ти. Всѣки, който постѫпи така, той върши прѣстѫпление или спрѣмо себе си, или спрѣмо другитѣ. Законътъ, който сѫществува въ природата е слѣдниятъ: щомъ извършишъ едно прѣстѫпление, дали съзнателно си го извършилъ, или не, дали ти си го извършилъ, или, може би, хиляди други хора, които сѫ въ сѫщото поле, всѣкога ти ще почуствувашъ скръбь въ душата си. Слѣдователно, всѣка скръбь, която сѫществува въ свѣта, е признакъ за извѣстно прѣстѫпление което е извършено. Всичкитѣ скърби, това сѫ гласъ въпиющъ, който показва, че прѣстѫпление се върши. Всѣка радость, по сѫщия законъ, показва, че Божественитѣ сѣмена растатъ нѣкѫдѣ.

И тъй, вий питате: защо съмъ скърбенъ? — Да знаете, че прѣстѫпление се върши въ свѣта. Защо съмъ радостенъ? — Да знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ. Има ли смисълъ тази философия? — Има. Каква философия вие може да дадете на скръбьта, я ми кажете? Нѣкой казва: много ми е тежко, мѫчно днесъ — това е скръбь. Не, скръбно ли ви е, ще знаете, че нѣкѫдѣ въ тебе, или вънъ отъ тебе, по цѣлото земно кълбо, се върши нѣкое прѣстѫпление, и слѣдователно, Господъ ти казва да въздѣйствувашъ на това прѣстѫпление въ твоето съзнание, да се молишъ. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздѣйствувате, за да се махне прѣстѫплението.

Сега вие какъ лѣкувате скръбьта си? Вие се лѣкувате като онѣзи хора, на които лѣкаритѣ пущатъ кръвь. Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. Скръбтьта на животнитѣ е микроскопическа.

Азъ днесъ ще ви опрѣдѣля, каква и колко храна е нужна за човѣшката душа. За човѣшката душа на земята е нуждно само една десетмилионна часть отъ грама. А пъкъ туй, дѣто вие ядете този бобъ, леща, месце, плодове и редъ други храни, това е нужно за слугитѣ, които работятъ за васъ. За душата ви, както виждате е нужна микроскопическа часть храна. Нѣкой пѫть вие казвате: трѣбва да се погрижимъ за своя животъ. Питамъ ви: ако вие живѣете сто години и всѣки день употрѣбявате по една десетмилионна часть отъ грама, знаете ли колко храна ще ви трѣбва за тия сто години? — Прѣзъ цѣлия ви животъ едва ли ще се набере единъ грамъ. А колко много се смущавате вие за храната! Туй, което ви смущава, то е отъ съвсѣмъ друго естество. Христосъ казва: „Не се грижете, какво ще ядете и какво ще пиете”. И право е, не се грижете. Какво ще се грижите. Който и да е ангелъ, като ви даде нѣщо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дѣто и да сте, и най-малкото сѫщество, колкото и да е бѣдно, може да ви набрани. И то може да ви даде тази малка часть, безъ да почувствува, че сте му били на гости. Ще каже: този гостъ е добъръ, не яде много. Тъй, отъ всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение къмъ Божиитѣ закони.

Ние казваме: всѣки човѣкъ, който влиза въ морето съ лодка, или съ параходъ, трѣбва да знае да плува На какъвто корабъ и да се качи, щомъ ще минава прѣзъ вода, той трѣбва да знае да плува. Който идва да живѣе въ този свѣтъ, той трѣбва да знае да плува, а не само да философствува. Философията не е знание. Философията е запримѣръ, като вземе да разправя, че като влѣзе въ водата, тъй ще си държи рѫцѣтѣ, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тѣлото. Да, но като влѣзе въ водата, тази философия не работи. Като влѣзешъ въ водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влѣзешъ въ водата, ще се научишъ да плувашъ и като излѣзешъ отъ водата наученъ, тогава ще дойде философията.

Ние, съврѣменнитѣ хора, първо учимъ философията, послѣ плуването. Онѣзи, които сѫ влѣзли въ водата, сѫ много учени. Вие казвате: какво нѣщо е небето? Дѣ живѣятъ ангелитѣ? Какви сѫ ангелитѣ? Азъ искамъ да бѫда като тѣхъ. Чудни сте вие. Не се занимавайте съ философски въпроси! Така, като васъ, и нѣкой микробъ казва: азъ ще влѣза въ областьта на човека, въ неговата орбита, въ неговия университетъ, да послушамъ нѣщо. Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуозъ, като свири на пияно? Или, може ли да разбере най-знаменития професоръ? Ако попиташъ този микробъ: какъвъ е човѣшкиятъ свѣтъ? — Като нашия. Нѣкой казва: искамъ да бѫда при Бога, при ангелитѣ, при Христа. — За да бѫдешъ при ангелитѣ, трѣбва да имашъ ума на ангелитѣ. За да бѫдешъ при Бога, трѣбва да имашъ ума на Бога. За да бѫдешъ при Христа, трѣбва да имашъ ума на Христа, сърцето на Христа — нищо повече. Никаква друга философия. Имашъ ли ума, сърцето на Христа, ти ще разбирашъ тъй, както Той разбира, ще чувствувашъ тъй, както Той чувствува. Ами какъ чувствува Той? — Не е твоя работа.

Първото нѣщо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа! Въ васъ може да се зароди мисъльта: може ли да имаме сърцето на Христа? — Можете. Може ли да имаме ума на Христа? — Можете. Кога! За въ бѫдеще? — Не, сега. Вие не тълкувайте това, въ смисълъ да имате ума на Христа въ цѣлокупностьта на неговото творение. Като казвамъ, че можете да живѣете, не подразбирайте, че вие ще опитате живота въ неговата цѣлокупность. Азъ подразбирамъ, че за всѣки даденъ моментъ, вие можете да опитате живота въ неговия най-малъкъ размѣръ, Тия послѣдователни моменти, които ни въвеждатъ къмъ изучаването на живота, съврѣменната наука нарича „развиване, еволюция, усъвършенствуване” — и какви ли не други имена.

Сега, отъ всинца ви се изисква опитъ и приложение, Всѣки трѣбва да прави извѣстни опити и наблюдения за развиването на своята душа. Обмѣна трѣбва да има всѣкога!

Т. м.

Да произнесемъ слѣдната формула: Богъ е свѣтлина на живота.

***

Текста е е преписан точно от печатното издание:

Добро и зло, 33-а Школна Лекция На Общия Окултенъ Класъ (III Година)

Държана отъ Учителя на 11.VI.1924 г. — София.

Печатница Малджиевъ – Русе, ул. Сараоолу № 21







Теми съдържащи: Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt