Jump to content
Ани

1927_11_27 Ще оздравѣе момчето ми

Recommended Posts

От томчето "Ни мъж, ни жена"
Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928),
Издание 1933 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


Ще оздравѣе момчето ми.

 

„Но речи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“

Матея 8:8.

 

Между многото процеси, които ставатъ въ живота, извършва се и единъ особенъ процесъ, нареченъ „растене.“ Едно отъ първичнитѣ качества на живота е разширението. Дето нѣма разширение, тамъ нѣма и животъ. Въ временния животъ разширението е времененъ процесъ, а въ вѣчния животъ е вѣченъ процесъ. Често слушате нѣкой да казва: Тѣсно ми е на сърцето; широчина, просторъ искамъ! И действително, развитието, растенето седи въ разширението. Значи, развитието на човѣка има отношение къмъ разширението. Разширението пъкъ изисква специални условия.

Думата развитие не е толкова съдържателна, колкото е съдържателна думата еволюция. Подъ „еволюция“ подразбираме изминаването на дълъгъ пѫть, на права линия. Движението по права линия подразбира растене. Ето защо, ако нѣкой схваща живота въ простъ смисълъ, само като продължение на нѣщо, че трѣбва да се живѣе, въ такъвъ животъ нѣма никакво растене. Този животъ е механически, той представя една дълга, права линия, безъ никакъвъ растежъ. А човѣкъ трѣбва да расте! Когато дойде процеса на растенето, мнозина се спъватъ. Въ миналото, както и въ днешнитѣ времена, учени и прости, като разглеждатъ въпроса, трѣбва ли човѣкъ да вѣрва въ Бога, най-после казватъ: Да вѣрвашъ въ Бога, значи да спре въ тебе всѣкакво растене. Питамъ кога се радва майката? Когато детето ѝ расте. Майката не може да се радва, ако детето се сбабичаса въ рѫцетѣ ѝ и престане да расте. Значи, ако майката се радва, когато детето ѝ расте, колко повече може да се каже сѫщото за Бога! Ако въ рѫцетѣ на майката детето расте, колко повече човѣкъ ще расте въ Божиитѣ рѫце! На това основание, мнозина се стремятъ къмъ малки идеи, а не къмъ голѣми, защото знаятъ, че малкитѣ идеи растатъ и се развиватъ. Следователно, ако малката идея не расте и не се развива, като малкото дете, никой не би я търсилъ. Първиятъ день майката се радва на детето си, вториятъ день — сѫщо, но ако въ продължение на една година детето не расте, майката ще почне да се смущава, ще се интересува, защо детето ѝ не расте. По сѫщия начинъ, и съвременнитѣ хора се смущаватъ, като гледатъ на свѣта. Тѣ следятъ, дали свѣтътъ еволюира, дали обществата се подобряватъ въ морално отношение, и ако не намѣрятъ нѣкакво подобрение, тѣ започватъ да се безпокоятъ. Споредъ мене, нѣма защо хората да се смущаватъ. Ако е въпросъ за морала на обществото, трѣбва да се знае, че моралътъ има отношение къмъ растенето. Това, което е моралъ за едного, не е моралъ за другиго. Това, което млѣкопитаещитѣ не могатъ да направятъ, птицитѣ могатъ да направятъ. Запримѣръ, ако единъ слонъ тръгне отъ Турция, мине презъ Сърбия и стигне до България, ще го оставятъ ли българитѣ свободно да се разхожда изъ тѣхната страна? За да може слонътъ свободно да се движи изъ България, иска се особено разрешение. Ако нѣма такова разрешение, ще го хванатъ и ще го поставятъ или въ нѣкоя менажерия, или въ зоологическата градина въ София. Обаче, това, което слонътъ не може да направи, щъркелътъ, или друга нѣкоя птица, свободно може да направи. Щъркелътъ, безъ ничие разрешение, каца отъ дърво на дърво, отъ куминъ на куминъ и прави гнѣздото си, дето иска. Сѫщото положение важи и за хората: ако сте слонове, ще искате разрешение, паспорти, да минавате свободно отъ една държава въ друга; ако сте птици, никакво разрешение не ви е нужно, ще хвърчите свободно изъ въздуха, безъ паспортъ, безъ разрешение отъ когото и да е. Въ това отношение, свѣтскиятъ човѣкъ е слонъ, а духовниятъ — птица. Това, което измѫчва свѣтскиятъ човѣкъ, ни най-малко не измѫчва, не ограничава духовния. Следователно, животътъ на птицитѣ е по-добре уреденъ отъ този на млѣкопитаещитѣ. Възъ основа на това, вадя следното заключение: животътъ на онѣзи, които растатъ, е по-добре нареденъ отъ живота на онѣзи, които не растатъ. Само онзи човѣкъ расте и се развива, въ който умътъ постоянно работи. Здравето, богатството, щастието, честьта и славата на човѣка зависятъ изключително отъ неговия умъ. Чрезъ своя умъ той ще се домогне до вѫтрешната, до положителната наука на живота, която ще подобри условията му, ще му създаде сносенъ животъ.

Сега, като казвамъ, че всичко зависи отъ ума, разбирамъ, че всичко зависи отъ възможноститѣ, които Първичната Причина е вложила въ нашия умъ. По-право, възможноститѣ на нашето растене и развитие сѫ вложени въ нашата душа и въ нашия духъ, а се изявяватъ навънъ чрезъ нашия умъ и чрезъ нашето сърце. Забелѣзано е, че колкото нѣкои животни сѫ по-умни, по-интелигентни, толкова по-добре живѣятъ. И обратно: колкото по-слаба интелигентность проявяватъ нѣкои животни, толкова по-зле прекарватъ на земята. Сѫщото може да се каже и за хората. Обаче, разумностьта, както и интелигентностьта сѫ отъ различни степени: нѣкои хора проявяватъ своята разумность само за даденъ случай; други — за единъ-два деня, или за една-две години, а трети — за цѣлъ животъ. Последнитѣ предвиждатъ нѣщата отдалечъ. Неразумнитѣ хора оставатъ нѣщата да се развиватъ сами по себе си и казватъ: Днешниятъ день трѣбва да се използува, да се изживѣе съ всичко, каквото носи въ себе си, а за утрешния день нѣма какво да се мисли. Ако днесъ съмъ здравъ, и утре ще бѫда здравъ; ако днесъ съмъ богатъ, и утре ще бѫда богатъ. — Вѣрно е това, но при известни условия, а именно: ако днесъ си живѣлъ правилно, и утре ще имашъ възможность да живѣешъ така. Но ако днесъ си нарушилъ нѣкои закони на разумната природа, утре по никой начинъ нѣма да имашъ сѫщитѣ условия.

Отговори стотникътъ и рече Му: „Речи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Този стотникъ се отличавалъ съ голѣма вѣра, а при това билъ римлянинъ, а не евреинъ. Той се обръща къмъ Христа съ думитѣ: „Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрѣхата ми.“ Тѣзи думи говорятъ за тогавашнитѣ отношения между хората. Той продължава по-нататъкъ: „Ето, и азъ съмъ човѣкъ, подчиненъ на власть, имамъ и подчинени на себе си войни и казвамъ на тогози: Иди! — и отхожда. И на оногози: Дойди! — и дохожда. И на слугата си: Стори това! — и струва го. Така и на Тебе се подчиняватъ природнитѣ закони. Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ И като чу Исусъ, почуди се и рече на ония, които идѣха следъ Него: „Истина ви казвамъ, нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра.“ Детето на този стотникъ бѣше онзи слонъ, когото държавата хваща и не му позволява да мине презъ нейна територия. Та, когато нѣкой човѣкъ заболѣе, ние казваме, че той минава презъ чужда държава. Този законъ е вѣренъ по отношение на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце, както и по отношение на всички живи сѫщества въ природата. Запримѣръ, когато пренесете едно растение отъ едно мѣсто на друго, докато се аклиматизира, то боледува. Значи, то минава презъ чужда територия.
Много отъ съвременнитѣ хора, които признаватъ сѫществуването само на физическия свѣтъ, сѫ толкова издребнѣли, толкова изтъркали, че казватъ, какво човѣкъ не трѣбва да се занимава съ нѣкакви високи идеали. Питамъ: тогава съ какво трѣбва да се занимаватъ хората? Тѣ казватъ, че трѣбва да се занимаватъ съ въпроси отъ физическия свѣтъ, който единственъ е реаленъ свѣтъ. Такива хора сѫ въ положението на търговци отъ „битъ-пазаръ,“ които иматъ за цель да купуватъ стари стоки, колкото може по-евтино, да ги изчистятъ и поправятъ добре, и после да ги продаватъ, колкото може по-скѫпо. Казвамъ: както и да поправяте старото, въ края на краищата, то пакъ си остава вехтория. Днесъ много европейски платове сѫ изтъкани все отъ такива вехтории, и не се минава година, тѣ вече сѫ протрити. Много съвременни книги сѫ написани все отъ такива вехтории. Запримѣръ, една отъ тия стари, изтъркани фрази е следната: Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога! — Въ кой Богъ? Тази дума днесъ е много неопредѣлена, тя е изгубила своето първично значение. Като говоря за Бога, азъ нѣмамъ предъ видъ онзи Богъ, когото съвременнитѣ хора разбиратъ. Какво сѫ направили тѣ за своя Богъ? Нѣкой беденъ отива при единъ банкеръ, но последниятъ веднага извиква: Изпѫдете този навънъ! После, той отива при нѣкой сиромахъ, който веднага започва да се оплаква, че нѣма петь пари въ джоба си, не може да го приеме. Най-после, той отива при единъ свещеникъ, който бърза да го посъветва: Вѣрвай въ Бога, и положението ти ще се подобри! Ако следъ всичко това анализираме вѣрата на съвременнитѣ хора, ще видимъ, че тѣ нѣматъ онази положителна, абсолютна вѣра, която издържа на всички изпитания. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Богъ, когото сами не познаватъ. Свещеници, учители, лѣкари и много други хора вѣрватъ въ Бога, но ако се докоснете до джоба имъ, или ако имъ покажете нѣколко златни монети, всичката имъ вѣра пропада. Жената готви, мѣси хлѣбъ на мѫжа си, защото вѣрва, че той ще ѝ купи нѣщо. Това не сѫ идеи, но отношения само. Това не е никакво развитие, но натрупване само.
Ако хората продължаватъ да вървятъ по този пѫть, въ който сѫ тръгнали, тѣ ще се намѣрятъ въ положението на мързеливата жена, за която се говори въ една отъ нашитѣ приказки. Тя била млада, красива мома, отъ знатенъ, голѣмъ родъ, но забележителна между селянитѣ съ голѣмия си мързелъ. По едно време тя се омѫжила, но и при това положение пакъ си останала мързелива, нищо не работила. Мѫжъ ѝ често казвалъ: Жена, трѣбва да работишъ, защото скоро ще оголѣемъ, ще се окѫсаме. — Ти не се безпокой! Обаче, въ скоро врѣме думитѣ на мѫжа се сбѫднали. Дошло време да се жени братъ ѝ. И тѣ били поканени на сватбата, но какъ ще отидатъ? Дрехи нѣмали, нѣмало съ какво да се облѣкатъ. Жената била хитра и досѣтлива. Тя намислила следното нѣщо, което съобщила и на мѫжа си: Слушай, ти впрегни колата и да тръгнемъ за село, при майка ми. Като дойдемъ до началото на селото, азъ ще остана въ колата, а ти ще отидешъ при майка ми, ще поискашъ нови дрехи за мене и ще ми ги донесешъ, да се облѣка. Мѫжътъ се съгласилъ съ нейното предложение. Обаче, като наближили селото, той решилъ да се пошегува малко съ жена си, да ѝ устрои нѣщо, което да я вразуми: спрѣлъ колата и тръгналъ пешъ къмъ селото, а жена му се скрила въ единъ голѣмъ кюпъ въ колата и останала тамъ да чака, докато мѫжътъ ѝ донесе новитѣ дрехи. Като стигналъ въ кѫщата на баба си, бабата веднага го запитала: Де е дъщеря ми? — А, тя не е толкова проста, да дойде сама тукъ. Каза ми, че ще дойде на сватбата, само ако излѣзатъ девери и зълви, съ музика и пѣсни, да я посрещнатъ. Тя чака въ началото на селото да я посрещнатъ тържествено, иначе, нѣма да дойде на сватбата, ще се върне назадъ.— Вижъ, каква била моята дъщеря! Току тъй не дохожда. Тръгнали всички сватбари, съ тѫпани и зурли, съ пѣсни, веселби да посрещатъ сестрата на младоженика. Като чула отдалечъ музики и пѣсни, като видѣла толкова хора да отиватъ къмъ нея, жената изкочила веднага отъ кюпа и хукнала къмъ дома си. Като не я намѣрили въ колата, сватбаритѣ се върнали въ селото и направили сватбата и безъ зълвата. Вечерьта, като се върналъ дома си, мѫжътъ започналъ да вика жена си, но тя не се обадила. Влѣзълъ вѫтре, и какво да види? Жена му седнала въ единъ ѫгълъ на стаята, засрамена, съ хурка и кѫделя въ рѫка и преде, очи не вдига отъ работата. — Ела, жена, да ядемъ! Не, каша на рамо! Нѣмамъ време за ядене.

Казвамъ: страшно е положението на съвременнитѣ хора! Защо? Защото, кюпътъ, въ който сѫ влѣзли, единъ день ще се счупи, и тѣ ще излѣзатъ отъ него голи и засрамени. Тогава, какво се изисква отъ тия хора? Новъ, устойчивъ моралъ. Ако и за въ бѫдеще останатъ съ сегашния моралъ, тѣ постоянно ще се разколебаватъ: днесъ ще вѣрватъ, утре нѣма да вѣрватъ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че невидимиятъ свѣтъ, съ своя редъ и порядъкъ, мяза на тѣхния. Не, този свѣтъ не е като свѣта, въ който хората на земята живѣятъ. Тамъ има вѣчно растене, тамъ има съвършена красота, тамъ има абсолютенъ моралъ и непоколебима вѣра.

„Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми!“ Тѣзи думи показватъ силата на човѣшката речь, както и силата на човѣшката мисъль. Само онзи може да каже една дума, която да има сила и мощь въ себе си, който разбира законитѣ на природата. Всѣки може да каже една дума, но ако тази дума се придружава съ велика мисъль, съ сила въ себе си, тя е Божия дума. Когато Мойсей бѣше въ пустинята, дето пасѣше овце, той видѣ, че кѫпината гори и чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свето!“ Сила имаха тия думи! Какво означава събуването? Събуването подразбира процесъ на растене. Когато семето започне да израства, то първо се съблича. Значи, въ събличането, въ събуването се включва процесъ на растене, на развитие. Мойсей бѣше виденъ адептъ, разполагаше съ всичкото знание на Египетъ, съ египетската мѫдрость, но не разбра значението на тѣзи думи и ги прие въ букваленъ смисълъ, затова събу обущата си и остана босъ при къпината. Защо човѣкъ трѣбва да се събува? За да влѣзе въ връзка съ невидимия свѣтъ и да възприеме оттамъ Божията Любовь, Божията благодать. Докато е съ обуща, той ще бѫде изолиранъ отъ този свѣтъ, безъ да възприема неговитѣ сили и влияния. Що е благодатьта Божия? Благодатьта представя благоприятнитѣ условия за животъ, за работа, за растене и развиване. Нѣкои казватъ, че по благодать човѣкъ може да се спаси. Не, по благодать човѣкъ расте само, но не се спасява. Следъ като човѣкъ мине презъ много вѣрвания, най-после по благодать му се даватъ велики условия, т. е. особени материали, особени сили за развиване на ума и сърцето му, за да почне да расте. Само при това положение, Божественото въ човѣка ще проговори: „Събуй обущата си!“ Богъ каза на Мойсея: „Чухъ воплитѣ и страданията на моя народъ, и затова решихъ да те изпратя при фараона, да искашъ неговото освобождение. Като го освободишъ отъ тежкото робство, ти ще му покажешъ, по какъвъ начинъ може да расте.“ До това време евреитѣ правѣха кирпичи, тухли на египтянитѣ. Тѣ събираха слама, която бѣше нужна за правене на кирпичитѣ. Питамъ: има ли растене въ събирането на слама? Ако нѣкой студентъ по цѣлъ день ходи да събира материалъ, т. е. слама, кой какво казалъ, и отъ него прави разни комбинации, т. е. кирпичи на египтянитѣ, какво е придобилъ отъ това знание? Истинско знание е само онова, което умътъ може правилно да възприеме и асимилира, за да стане полезна храна на човѣка. Когато мозъкътъ на човѣка възприема истинското знание, въ него едновременно се извършватъ два процеса на разширяване: единиятъ процесъ се отличава съ отдѣляне на топлина, а другиятъ — съ отдѣляне на свѣтлина. И двата заедно пъкъ указватъ влияние върху човѣшкото съзнание, което започва да разбира нѣщата ясно.

И тъй, отъ това гледище, всѣки човѣкъ трѣбва да изучава общия животъ, както и своя частенъ животъ. Той трѣбва да знае, при условията, при които живѣе, какво може да излѣзе отъ него, за какво е способенъ и по какви пѫтища може да постигне своитѣ желания. Какво правятъ хората днесъ? Нѣкой младъ човѣкъ свършва университетъ, и първата му работа е да иска служба. Той подава заявление до нѣкой министъръ: Господинъ Министре, учтиво Ви моля да ме назначите на нѣкаква служба изъ Вашето ведомство. Свършилъ съмъ еди-каква си специалность. Ученикъ иска да постѫпи въ нѣкоя гимназия и подава заявление: Господинъ Директоре, най-учтиво моля да бѫда приетъ за ученикъ въ Вашата гимназия. Слуга иска да постѫпи въ нѣкое учреждение, и той подава заявление до началника на това учреждение. Всички се молятъ да получатъ нѣкаква служба. Като получатъ известна служба, тѣ заематъ мѣстата си и започватъ да работятъ. Това не е процесъ на растене, но процесъ на слугуване. Какво означава думата слугуване? Може да се слугува само на здравия, на разумния човѣкъ. Това всички хора трѣбва да знаятъ! Споредъ законитѣ на великата природа, човѣкъ може да служи само на Бога. Защо? Защото Той е най-силниятъ, най-разумниятъ, най-благиятъ, най-великиятъ. Хората смѣсватъ думата служене съ помагане. Запримѣръ, на болния може да се помага, но не може да се служи. Нѣкой казва, че иска да служи на болни хора. Ако иска да помогне на нѣкой боленъ, той по никой начинъ не трѣбва да му слугува. Щомъ видите нѣкой боленъ, накарайте го той да слугува на здравия. Ако искате да знаете, защо днесъ има толкова болни хора въ свѣта, трѣбва да имате предъ видъ следното обстоятелство: докато здравитѣ хора служатъ на болнитѣ, винаги ще има болни хора въ свѣта. Засега ученитѣ слугуватъ на невежитѣ, добритѣ — на лошитѣ, здравитѣ — на болнитѣ, но това е кривъ начинъ на действие. Това не е въ реда на нѣщата. Тъй щото, кажете ли, че трѣбва да слугувате, азъ подразбирамъ слугуване на разумния човѣкъ.

„Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрѣхата ми, но кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Това значи: Не съмъ достоенъ още за Твоето учение. За въ бѫдеще ще Го имамъ предъ видъ, но сега, кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми. Азъ вѣрвамъ въ силата на Твоитѣ думи. И почуди се Христосъ и рече: „Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра.“ Абсолютната вѣра е свързана съ онзи великъ законъ, който предсказва бѫдещето. Днесъ има редъ науки, които предсказватъ бѫдещето на хората. Всички майки и бащи трѣбва да познаватъ тѣзи науки, да ги изучаватъ, за да могатъ да опредѣлятъ способноститѣ и дарбитѣ на своитѣ деца, да знаятъ, какво може да излѣзе отъ тѣхъ. И родителитѣ трѣбва да познаватъ тѣзи науки, а сѫщо тъй, и синоветѣ, и дъщеритѣ трѣбва да ги познаватъ, да се занимаватъ съ тѣхъ. Ще кажете: Какво да правимъ ние, които не сме запознати съ тѣзи науки? — Това се отнася до младото поколѣние, както и до всички ония, които искатъ да растатъ, били тѣ млади или стари. Не е въпросътъ, какви сте били въ миналото; важно е, какво можете да направите сега. Всички хора иматъ въ себе си редъ дарби и способности, които сѫ въ спяще състояние. Тѣ трѣбва да работятъ, да ги развиятъ. Много хора умиратъ, безъ да сѫ засегнали тия свои дарби и способности. Тѣ умиратъ, безъ да знаятъ, какви богатства сѫ носили въ себе си. За да събуди дарбитѣ и способноститѣ на хората, разумниятъ свѣтъ ги поставя на голѣми страдания и мѫчнотии. Въ това отношение, страданията представятъ очистително срѣдство за човѣчеството. Страданията идатъ, като условие за развиване на човѣшкия умъ, за пробуждане на човѣшкото съзнание. Умътъ на човѣка се развива само при голѣми мѫчнотии и страдания. По този случай, българитѣ употрѣбяватъ поговорката: „Накарай дявола на работа, т. е. тури го на тѣсно, и той ще те научи, какво да правишъ.“

Какво виждаме днесъ въ свѣта? — Точно обратното. Съвременнитѣ хора искатъ синоветѣ и дъщеритѣ имъ да бѫдатъ добри, умни, да бѫдатъ истински християни, а при това търсятъ охолния животъ, да прекарватъ като рентиери. Това е несъвмѣстимо съ Божиитѣ закони. Умниятъ, добриятъ човѣкъ е подобенъ на птица. Съ мисъльта си той може да пѫтува навсѣкѫде. Неговата мисъль се движи съ бързината на свѣтлината. Ако мисъльта на обикновения ученъ се движи съ скоростьта на най-бързия тренъ, той ще стигне до слънцето за 200 години. Обаче, ако умниятъ, добриятъ човѣкъ реши да направи разходка до слънцето, той ще пристигне тамъ само за осемь минути. Тъй щото, работата, която сегашнитѣ учени извършватъ за 200 години, умнитѣ, добритѣ хора я свършватъ за осемь минути. Като изследватъ различнитѣ микроби, ученитѣ казватъ: Знаете ли, какво нѣщо сѫ тия малки микроби, които ние изучаваме? Казвамъ: какво особено има въ тия микроби? Всѣки човѣкъ е миналъ презъ формитѣ на микробитѣ, на растенията, на животнитѣ, докато най-после е дошълъ до човѣшката форма. Следователно, всички тия форми сѫ въ него. Достатъчно е той да се концентрира, за да проследи въ себе си развитието на всички живи форми въ природата, като започне отъ най-малкитѣ и свърши до най-голѣмитѣ. При това положение, не е нужно човѣкъ да изучава тия форми външно. Всѣки може да направи този опитъ, но при условие, да се освободи отъ своя критически умъ. Казвате: Значи, човѣкъ не трѣбва да мисли. Не, логика се изисква отъ човѣка, и то Божествена логика! Кои нѣща наричаме логични? Възможнитѣ нѣща сѫ логични, а невъзможнитѣ — нелогични. Всѣко нѣщо, което може да стане, не само че е вѣроятно, но още е и възможно. Въ свѣта има много вѣроятности, има и много възможности. Въ всѣки даденъ случай, обаче, човѣкъ трѣбва да разбира процеса на растенето, което бива външно и вѫтрешно. Освенъ външниятъ и вѫтрешниятъ процесъ на растене, има процесъ и на почивка. Запримѣръ, когато нѣкоя мисъль престане да се развива, това не показва, че умътъ е спрѣлъ своята функция, но умствениятъ процесъ, т. е. соковетѣ на мисъльта временно сѫ се съсрѣдоточили въ сърцето, т. е. въ чувствата на човѣка. Въ развитието си, сърцето и умътъ трѣбва да вървятъ паралелно, но ако при това положение даже сърцето е достигнало своята най-висока точка, неговата деятелность минава въ ума. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е студенъ. Този човѣкъ не е студенъ, но въ него се извършва външенъ процесъ на растене, вследствие на което образуваната топлина при този процесъ се разнася изъ пространството и не се усѣща. Когато казватъ, че нѣкой човѣкъ е горещъ, това показва, че въ него се извършва вѫтрешенъ процесъ на растене, вследствие на което образуваната топлина се задържа въ самия него. Значи, първиятъ човѣкъ расте умствено, а вториятъ — сърдечно. Едновременно човѣкъ расте въ сърцето и въ ума си, т. е. въ чувствата и въ мислитѣ си. Когато расте сърдечно, той развива добродетели, които съграждатъ характера му. Когато расте умствено, той развива своитѣ дарби и способности. Сърдечнитѣ материали сѫ едни, умственитѣ — други, но разумниятъ човѣкъ, който разбира законитѣ на природата, изважда и еднитѣ, и другитѣ отъ свѣтлината.

Съвременната наука е дошла до положение да разлага свѣтлината на седемь различни цвѣта или краски, но свѣтлината съдържа въ себе си още и 12 течения, отъ 12 различни извори. Значи, свѣтлината е съставена отъ 12 вида материя, необходима за създаване на човѣшкитѣ добродетели. Запримѣръ, който иска да бѫде милосърденъ, той трѣбва да извлѣче отъ свѣтлината точно тази материя, която е необходима за съграждане на милосърдието. За съграждането на известна добродетель се изисква и съответна материя. Това може да постигне само онзи, който разбира законитѣ на свѣтлината. Иначе, лесно е да се каже, че слънчевата свѣтлина се състои отъ седемь цвѣта; лесно е да се каже, че земята се движи, слънцето се движи, но това още не е наука. Както слънчевиятъ лѫчъ е сложенъ, сѫщо така сложни процеси сѫ и движението на слънцето, на земята. Земята, напримѣръ, е обвита съ 12 обрѫчи или сфери, които представятъ особенъ родъ трансформатори на слънчевата енергия. Всѣки обрѫчъ пречупва свѣтлината по свой специфиченъ начинъ. Това показва, че тия 12 обрѫчи не сѫ въ едно и сѫщо положение. Сѫщевременно всѣки обрѫчъ е направенъ отъ особена материя, много тънка, презъ която проникватъ съответни за нея сили. Тия сили пъкъ сѫ свързани съ възвишени свѣтове, които работятъ върху хората, както и върху всички живи сѫщества. Чувствителниятъ човѣкъ долавя тия влияния върху себе си. За да разберете добре тия 12 течения, както и тѣхната посока и движение, трѣбва да имате на разположение редъ картини, като на кинематографъ. Ако червениятъ цвѣтъ, нареченъ отъ астролозитѣ марсовъ цвѣтъ, влияе въ голѣма степень върху нѣкой човѣкъ, той ще се проявява по особенъ начинъ. Какво представя червениятъ цвѣтъ? Той е цвѣтъ на страститѣ, т. е. влиянието на страститѣ върху човѣка. Когато Марсъ е въ неблагоприятно съчетание съ Сатурна, тогава се явяватъ такива стечения на обстоятелствата, при които човѣкъ, лишенъ отъ опитность и разбиране, може да постави главата си между тѣхъ, както мишката туря главата си въ капана. Много хора попадатъ въ тия неблагоприятни условия, както нѣкои апаши — въ рѫцетѣ на полицията.

Единъ отъ апашитѣ въ Америка слушалъ да се говори за грамаднитѣ богатства на единъ американски милиардеръ и решилъ единъ день да отиде въ дома му, подъ нѣкакъвъ особенъ предлогъ, да се опита, не би ли могълъ да задигне нѣщо отъ него. Милиардерътъ схваналъ намѣрението на този апашъ и намислилъ да го изненада по особенъ начинъ, да му даде добъръ урокъ. Той му посочилъ два златни цилиндъра и му казалъ: Хвани тия цилиндри! Тѣ ще те ползуватъ, защото сѫ отъ чисто злато. Апашътъ хваналъ цилиндритѣ съ дветѣ си рѫце, а милиардерътъ, презъ това време, ги скачилъ съ електрическа батерия. Апашътъ започналъ да се свива ту на една, ту на друга страна, да прави разни конвулсии. Милиардерътъ го запиталъ: Ще отивашъ ли другъ пѫть при такива хора, като мене, съ намѣрение да ги обирашъ? — Моля ви се, пуснете ме! Втори пѫть нѣма да помисля подобно нѣщо.

Сега, и азъ ще задамъ въпроса: ученъ човѣкъ обира ли се? Онзи, когото могатъ да обератъ, или да излъжатъ, не е ученъ човѣкъ. Онзи, когото могатъ да обератъ, да излъжатъ, не е мораленъ човѣкъ. Срещате човѣкъ, който нѣма никакъвъ моралъ въ себе си, а се възмущава, че нѣмало добри, морални хора въ свѣта. Така не се говори. Всички трѣбва да знаете, че земята е мѣсто за учене, за правене на опити. Земята е училище, въ което има ученици, но не и учени хора. Тя е нѣщо подобно на университетитѣ. Ако отидете въ нѣкой университетъ презъ учебната година, ще видите, че той е пъленъ съ студенти. Обаче, отидете ли презъ ваканцията, университететъ ще бѫде празенъ. Де сѫ студентитѣ презъ това време? Тѣ сѫ отишли по домоветѣ си. По сѫщия начинъ, като си лѣгате вечерь, и вие напущате училището, т. е. земята, и отивате по домоветѣ си. Всѣки човѣкъ е дошълъ въ този университетъ да се учи. Той е времененъ университетъ. Като прекара въ него отъ 1 — 120 години най-много, той го напуща и отива въ своя домъ, при баща си и майка си, да имъ покаже, какво е научилъ. Привилегия е за човѣка, ако той може да прекара на земята цѣли 120 години, колкото най-много му е опредѣлено днесъ да живѣе. Като говоря тия нѣща, мнозина не вѣрватъ въ тѣхъ и казватъ: Това сѫ хипотези, недоказани истини. Като говорите на слѣпия човѣкъ за свѣтлината, и той ще каже, че това е хипотеза. Обаче, за онзи, който вижда, който не е слѣпъ, свѣтлината не е хипотеза. Нужно ли е да дойде при васъ нѣкой ученъ да ви доказва, че свѣтлината имала толкова билиона трептения въ секунда, за да повѣрвате въ нея? Какво нѣщо е свѣтлината, какъ се разпространява, отъ колко цвѣта се състои и редъ още научни положения, могатъ да се даватъ само на слѣпия, а той да седи и да слуша, но онзи, който има здрави очи, не се нуждае отъ тѣзи обяснения. Достатъчно е той да отвори очитѣ си само и да види вече и свѣтлината, както и всичко онова, което тя разкрива предъ неговия погледъ.

Казвамъ: има единъ начинъ за виждане на нѣщата, съвсемъ различенъ отъ вашия. Ако можете да се ползувате отъ него, ще видите, че това, което говоря, не е хипотеза, но действителность. Като се срещате, вие се поусмихвате малко, отваряте очитѣ си, навеждате малко главата си, после пакъ я дигате, поглеждате се направо въ очитѣ и мислите, че така ще се изучите. Има единъ красивъ начинъ за изучаване на хората, по-правиленъ отъ сегашния. Методътъ, съ който си служатъ съвременнитѣ хора, за да се изучаватъ едни други, не води къмъ правилни заключения. Запримѣръ, срещнете единъ човѣкъ, бутнете го малко, и той пада на земята. Вървите по-нататъкъ, виждате човѣкъ, падналъ на улицата. Този човѣкъ е падналъ, безъ да го бута нѣкой. Защо е падналъ тогава? Защото е билъ пиянъ. Който не знае причинитѣ за падането на тия двама души, казва, че и двамата сѫ пияни. Вѣрно ли е това заключение? — Не е вѣрно. То не почива на никакви научни данни. Първиятъ човѣкъ трѣбваше да бѫде уменъ, предвидливъ, да заобиколи оттукъ-оттамъ, да не се оставя на хората да го бутатъ. Умътъ му не е билъ концентриранъ, разсѣялъ се е нѣщо, и затова падналъ. Вториятъ пъкъ се подалъ на сърцето си, на желанието да пие, и той падналъ на земята. И първиятъ, и вториятъ си пукнали малко главитѣ. Значи, при две различни причини, имаме два еднакви резултата — падане и пукване на главата. Единиятъ ще каже, че другъ нѣкой го бутналъ, затова падналъ. Другиятъ ще каже, че билъ пиянъ, затова падналъ. Обаче, онзи, който гледа външно на нѣщата, той ще каже: За мене не сѫ важни причинитѣ на вашето падане; важно е, че се намирамъ предъ два съвършено еднакви резултати.

Сега ще приведа другъ примѣръ. Срещамъ човѣкъ, който казва, че вѣрва въ Бога, но главата му е пукната малко. Срещамъ другъ, който не вѣрва въ Бога, но и неговата глава е пукната. Питамъ: каква полза отъ вѣрата на първия и отъ безвѣрието на втория, когато главитѣ и на двамата сѫ пукнати? Срещамъ други двама: единиятъ вѣрва въ Бога, но кракътъ му е парализиранъ. Другиятъ не вѣрва въ Бога, но и неговиятъ кракъ е парализиранъ. Събератъ се тия двама души и започватъ да се морализиратъ, кой отъ тѣхъ е на правия пѫть въ живота. За мене е важно да зная причината, защо и двамата сѫ болни. Причината е страхътъ. И двамата сѫ страхливи, вследствие на което не растатъ. Спри растенето въ човѣка, и парализията ще дойде; спри растенето въ човѣка, и престѫпленията ще дойдатъ. Следователно, всички болести, всички недоразумения, всички престѫпления между хората се дължатъ на спиране процеса на растенето въ тѣхъ. Мнозина подържатъ старитѣ учения въ живота, не приематъ нови учения. Казвамъ: свършено е вече съ старитѣ форми, съ старитѣ учения и възгледи! Тѣ не носятъ никакво откровение, въ тѣхъ нѣма никакво растене. Нѣкои отъ старитѣ учени подържатъ, че свѣтлината, че земята, че слънцето и днесъ сѫ такива, каквито сѫ били преди две хиляди години. Каквито сѫ били въ времето на нашитѣ дѣди такива сѫ и днесъ. — Не е така. Какво знаете вие за вашитѣ дѣди? Де сѫ дѣдитѣ ви днесъ? Ако ги срещнете на пѫтя, ще ги познаете ли? — Моятъ дѣдо бѣше съ голѣма, бѣла брада. — Знаете, ли преди всичко, какво значение има голѣмата брада въ кабалистиката? Въ Откровението е казано, че около престола на Бога седятъ 24 старци. Всѣки старецъ е представитель на една завършена епоха или раса. Значи, тия 24 старци показватъ, че отъ времето на Христа до днесъ сѫ се изминали цѣли 24 епохи. Въ бѫдещето Откровение, което новитѣ хора ще пишатъ, броятъ на старцитѣ ще се увеличи съ още единъ, ще бѫдатъ 25 старци. Какво ще кажете на това? Който се придържа въ буквата на нѣщата, той не може да допусне това нѣщо, но който се заема да пише новото Откровение, щомъ види, че старцитѣ сѫ 25 на брой, той казва истината. Това показва, че е станало растене, разширение на човѣшкитѣ души. Изобщо, въ цѣлото човѣчество е станало известно разширение, което говори, че всичко въ свѣта е подложено на растене, на развиване. Запримѣръ, днесъ хората сѫ по-голѣми оптимисти, отколкото сѫ били нѣкога. Днесъ иматъ по-голѣма вѣра, отколкото едно време. Вѣрата на съвременнитѣ хора е съ нѣколко градуса по-високо, отколкото въ миналото.

„Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Азъ взимамъ момчето като символъ на човѣшкия умъ. Значи, стотникътъ се обръща къмъ Бога съ думитѣ: „Азъ, проявениятъ човѣкъ, Те моля да кажешъ на момчето ми, т. е. на моя умъ да мисли и да вѣрва. Щомъ му кажешъ това, той ще оздравѣе. И тогава нѣма азъ да му служа, но той ще ми служи. Сега човѣкъ служи на своя умъ, а не умътъ на човѣка. Остане ли ние да служимъ на нашия умъ, работата ни е свършена. Остане ли мѫжътъ да служи на жената, или жената на мѫжа, кѫщата ще отиде. Защо? Защото мѫжътъ и жената сѫ две равни сили, две равни величини. Въ този смисълъ, нито мѫжътъ може да слугува на жената, нито жената може да слугува на мѫжа. Какви трѣбва да бѫдатъ тогава новитѣ условия? — Служене на Бога. Само на Бога може да се служи! И тогава, първото положение, което се поставя за основа въ живота на разумния човѣкъ е следното: Внеси Любовьта въ себе си! По този начинъ мѫжътъ ще има вѣра въ жена си, нѣма да купува всѣки день, каквото ѝ е потрѣбно, но ще остави касата си отворена, да взима пари, колкото ѝ сѫ нужни. И жената, отъ своя страна, ще укаже пълно довѣрие на мѫжа си, ще го остави свободно да се проявява, както любовьта му диктува. Ако мѫжътъ или жената искатъ доброволно да си служатъ, това е другъ въпросъ. Но при това положение, нито мѫжътъ, нито жената ще се оплакватъ, че служатъ единъ на другъ. Който се оплаква, когато служи нѣкому, непременно трѣбва да му се плати. Идеални отношения трѣбва да се създадатъ между мѫже и жени, както и между всички хора, изобщо,

Какво виждаме въ отношенията на съвременнитѣ хора? Като слугува цѣлъ день на мѫжа си, жената казва: Цѣла робиня станахъ на този мѫжъ! — Ами мѫжътъ не е ли робъ? Той пъкъ казва: Заробихъ се за тази жена! — Ами жената не е ли робиня? Въ съвременния животъ и мѫжетѣ, и женитѣ сѫ роби, вследствие на което момчето имъ боледува. Като заболѣе момчето имъ, жената казва на мѫжа си: Стояне, дошълъ е въ града ни единъ пророкъ, иди да му разкажешъ за нашето момче, дано оздравѣе. — Остави, жена, каквото даде Господъ, това ще стане. Всички хора казватъ: Каквото даде Господъ. Какво дава Господъ? — Момчето умира, и съ това комедията се свършва. Държавата се разсипа, и всичко около нея изчезва. Защо се разсипа държавата? Защото момчето ѝ умрѣ. Държавата уморява всички добри, разумни младежи, които ѝ служатъ, но тя трѣбва да плати за тѣхъ. Хората трѣбва да се превъзпитатъ въ духа на новото, ако искатъ да иматъ добри държави, добри държавници, добри граждани. Бащата трѣбва да даде свобода на сина си, но да му каже, че трѣбва да учи. При това, и той не трѣбва да се заробва за сина си. Когато отива на училище, синътъ не трѣбва да иска пари отъ баща си, но да остави на него, той самъ, доброволно, да го подържа. Когато синътъ свърши учението си, бащата не трѣбва да очаква на него: ако синътъ доброволно пожелае да гледа баща си, това е другъ въпросъ. Това сѫ максими, правила на новия моралъ, на новия животъ, къмъ който всички хора се стремятъ.

Христосъ казва: „Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра.“ Вѣрата е необходима на човѣка, като условие за растене. Само по този начинъ той ще разбере законитѣ, при които живѣе. По този начинъ той ще се освободи отъ заблужденията, които го спъватъ, и ще даде ходъ на окултнитѣ науки въ живота си. Въ англосаксонската раса, напримѣръ, окултнитѣ науки иматъ приложение почти въ всички области на живота. Американцитѣ, особено, използуватъ тия науки навсѣкѫде въ живота си. Ако нѣкое американско семейство иска да вземе слугиня въ дома си, завеждатъ слугинята при нѣкой френологъ и му плащатъ, колкото е необходимо, за да имъ каже предварително, дали тази слугиня ще имъ бѫде полезна. Когато нѣкой ученикъ иска да следва музикална школа, той отива при нѣкой френологъ, да се произнесе за неговитѣ музикални способности. Ако френологътъ каже, че този ученикъ е музикаленъ, тогава и учительтъ го приема за ученикъ. Иначе, той се залавя за друга работа, въ която ще има по-добри резултати. Затова, именно, работитѣ на американцитѣ вървятъ добре. Окултнитѣ науки идатъ днесъ да ни покажатъ, че ако разбираме законитѣ на природата и вървимъ съобразно тѣхъ, ще можемъ и най-неблагоприятнитѣ условия да превърнемъ въ благоприятни, и по този начинъ да подобримъ живота си. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да развива въ себе си търпението. Материалитѣ, които сѫ необходими за развиване на търпението, сѫществуватъ въ природата, но човѣкъ трѣбва да знае, де да ги намѣри и какъ да ги използува. Това, което съвременнитѣ хора наричатъ търпение, не е истинско търпение; то е повече неволя. Който иска да му предамъ уроци по търпение, той трѣбва скѫпо да плати за тѣхъ. Всичко друго мога да проповѣдвамъ даромъ, но дойде ли до търпението, азъ обирамъ човѣка по всички правила. Следъ това ще го запитамъ, доволенъ ли е отъ този урокъ. Ако не е доволенъ, ще му върна паритѣ. Значи, ще давамъ и ще взимамъ. Търпението може да се уподоби на онази красива царска дъщеря, която била открадната отъ разбойници, съ цель да печелятъ отъ нея. Че била много красива, това не ги интересувало, но колко ще взематъ за нея, тази била тѣхната задача. Тѣ опредѣлили за нея десеть хиляди златни таланта. Започнали да се изреждатъ единъ следъ другъ млади, красиви момци, всѣки искалъ да я купи, но като чувалъ, че трѣбва да плати десеть хиляди златни таланта, въздъхвалъ си и се връщалъ наскърбенъ, че нѣмалъ толкова пари. Дойде единъ, погледне я — хубава, красива мома, но пари нѣма. Дойде втори, погледне я — влюби се въ нея, но въздъхне, нѣма толкова пари. Пита я: Не можешъ ли да избѣгашъ по нѣкакъвъ начинъ? — Не мога, пари искатъ за мене. Събиратъ се всички тия млади момци на едно мѣсто, разискватъ, търсятъ начинъ, какъ да я освободятъ, но нищо не помага. Разбойниците я хванали здраво и не я пущатъ. Само срещу десеть хиляди златни таланта могатъ да я освободятъ.

Казвамъ: такова нѣщо е търпението. Десеть хиляди златни таланта трѣбва да платите, за да го придобиете. А това е възможно. Въ Писанието се говори за единъ слуга, който дължалъ на господаря си голѣма сума, и като не могълъ да я изплати, решилъ най-после да зароби живота си, но господарьтъ му простилъ дълговете и го освободилъ. Тъй щото, ако искате да придобиете търпение, трѣбва да платите за него десеть хиляди златни таланта. Не се придобива лесно търпение. Ако искате да придобиете знание, и за него трѣбва да платите десеть хиляди златни таланта. И знанието не се придобива лесно. Еквивалентни величини се изискватъ. Въ природата сѫществува единъ великъ законъ на равновесие. Човѣкъ не може да придобие и най-малкото благо, ако не даде за него нѣщо, съответно на неговата стойность. Ако не пожертвувате, ако не дадете отъ себе си нѣщо, еквивалентно на търпението, на знанието, природата никога нѣма да ви накичи съ тия вѣнци.

Христосъ казва: „Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра“. Това значи: Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ човѣкъ съ такъвъ умъ, като на този езичникъ. И по-нататъкъ Христосъ продължава: „Мнозина отъ изтокъ и отъ западъ ще дойдатъ и ще насѣдатъ въ Царството Божие“. „Ще дойдатъ и ще насѣдатъ“ — Христосъ говори за бѫдещето, понеже, споредъ индуската теория на прераждането, сегашнитѣ хора, както и тия на миналото, ще се преродятъ. Дали вие ще приемете тази теория, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че животътъ на земята продължава. Много пѫти е дохождалъ човѣкъ на земята, и много пѫти още има да дохожда. Защо? За да се реализира Великия Божественъ планъ. Онѣзи, които дойдатъ въ бѫдеще, тѣ ще насѣдатъ заедно съ Аврама. Аврамъ е билъ единъ отъ първостепеннитѣ адепти. А мързеливитѣ, догматицитѣ ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Както виждате, невежитѣ, както въ миналото, така и сега, страдатъ и търсятъ щастието си по болницитѣ. Онѣзи пъкъ, които сѫ достигнали известно развитие, трѣбва да се ползуватъ отъ знанието, което сѫ придобили на времето си, и къмъ което всѣки день прибавятъ по нѣщо ново.

Сега ще ви дамъ следното правило: като ставате сутринь, проникнете се отъ онази абсолютна, положителна вѣра, каквато ималъ стотникътъ и си кажете: Господи, кажи само една дума, само една речь на момчето ми, т. е. на моя умъ, и то ще оздравѣе. Повѣрвате ли въ това, което казвате, нова свѣтлина ще дойде въ ума ви. Вие не сте опитвали силата на това правило. — Дали ще ни чуе Господъ? — Не е въпросътъ, дали Господъ ще ви чуе, или не, но вие трѣбва да направите този опитъ. Азъ мога да приведа редъ примѣри, да видите, какъ Богъ отговаря на молитвитѣ на хората, но не искамъ по този начинъ да ви убеждавамъ да вѣрвате. Не е въпросътъ на сила да заставямъ хората да вѣрватъ въ Бога, или да вѣрватъ на моитѣ думи. Азъ съмъ противъ всѣкакво насилие, и затова казвамъ: Ела и вижъ! Когато искамъ да убедя нѣкого да вѣрва въ Бога, нѣма да му говоря, че Богъ сѫществува, че Той е такъвъ, онакъвъ, но ще го поканя у дома си нагости и ще го угостя добре. На другия день пакъ ще го поканя, пакъ ще го угостя. Така ще продължавамъ цѣла година наредъ: ще го угощавамъ, ще се разговарямъ съ него приятелски, но за Бога нищо нѣма да говоря. Така разбирамъ азъ проявлението на Великия. Той не е нѣщо външно. Нѣма защо външно да се говори за Бога. Достатъчно е да живѣемъ въ Него и заради Него, за да Го проповѣдваме на хората. Нашиятъ животъ и външно, и вѫтрешно трѣбва да бѫде изразъ на Великата Божия Любовь. Когато нѣкой ме пита, има ли Богъ, или не, азъ ще му кажа: За себе си мога да ти говоря, колкото искашъ, но за Бога нищо не мога да ти кажа. — Защо? — Защото този въпросъ е личенъ, и всѣки трѣбва да го разреши за себе си. Нѣкой запиталъ Апостолъ Павла, какво трѣбва да прави, за да се спаси. Той му отговорилъ: „Повѣрвай и ще намѣришъ спасението въ себе си!“ Въ този смисълъ, всѣки може да се спаси, като разработи онова, което Богъ е вложилъ въ него. Мнозина се спиратъ върху стиха „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа“ и го разглеждатъ буквално, като казватъ: Ако повѣрвашъ, ще бѫдешъ спасенъ; ако не повѣрвашъ, ще отидешъ въ дъното на ада. — Не е така. Ние виждаме днесъ, че и който вѣрва, и който не вѣрва, сѫ изложени на голѣми мъчения. Ето, хората вѣрватъ, но тѣхната вѣра не ги спасява. Това не е истинска вѣра. Това, което внася недоразумения, съмнения, обиди, огорчения между хората, не е вѣра. Истинската вѣра подразбира най-великото, най-възвишеното и благородното, което може да се прояви въ отношенията на хората. Наблюдавайте, каква голѣма вѣра има майката въ своето дете. То грѣши, прави пакости днесъ, утре, други день, но тя вѣрва въ него, прощава му и казва: Ще се изправи това дете. Има нѣщо хубаво, вложено въ неговата душа, познавамъ го азъ. И наистина, въ каквото вѣрва, това става. Защо? Защото въ ума, въ сърцето на тази майка нѣма сѣнка отъ съмнение и колебание. Тя вѣрва въ своя синъ или въ дъщеря си и казва: Отъ моето дете човѣкъ ще стане! Не се минава много време, и не само тя, но и другитѣ около нея виждатъ, че отъ детето ѝ човѣкъ е излѣзълъ. Обаче, има майки, които не вѣрватъ въ децата си и казватъ: Отъ моето дете нищо не може да излѣзе. И наистина, както мислятъ, така става.

И тъй, не се съмнявайте въ възможноститѣ на човѣшката душа! Отъ всички хора ще излѣзе нѣщо, но време се изисква за това. И вие, като стотникътъ, трѣбва да придобиете такава положителна вѣра. Съвременниятъ свѣтъ минава презъ голѣма криза — и въ ума, и въ сърцето, и въ волята; за да се предпази отъ катастрофа, трѣбва да му дойде нѣкаква сила на помощь. Преди години, единъ американски машинистъ по треноветѣ полудѣлъ, т. е. изгубилъ равновесие на ума си, и въ единъ моментъ на щестлавие, той се качилъ на единъ тренъ и го пусналъ по една отъ линиитѣ, съ бързината на експреса. Въ една отъ близкитѣ станции видѣли, че експресътъ пристига отъ Чикаго, но се почудили, защо иде безъ никаква тарифа. Това внесло голѣмо смущение между персонала на тази станция, защото наскоро очаквали да мине експреса, и по този начинъ неизбѣжно предстояла катастрофа. Като видѣли, че машинистътъ на този тренъ развѣвалъ знаме и викалъ: „Да живѣе Америка!“ — тѣ разбрали, че иматъ работа съ болния машинистъ. Въ това време двама смѣли машинисти отъ тази станция се качили на другъ експресъ и дали най-бързъ ходъ на трена, за да стигнатъ болния машинистъ. Скоро успѣли да го стигнатъ. Единиятъ отъ тѣхъ се прехвърлилъ въ трена на лудия машинистъ, хваналъ го за рѫцетѣ и започналъ съ него усилена борба, която продължила половинъ часъ. Най-после той завързалъ здраво рѫцетѣ на болния машинистъ и го направилъ безопасенъ. Докато борбата продължавала, другиятъ машинистъ успѣлъ да спре и двата трена и разчистилъ пѫтя на експреса, който трѣбвало да мине следъ петь минути.

Питамъ: какво ще стане съ васъ, ако и вашиятъ обективенъ умъ, като този лудъ машинистъ, развѣе знаме, пусне трена по линията и започне да вика „Да живѣе България!“ Какво ще стане и съ експреса? Значи, за да се избегнатъ катастрофитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Казвате: Човѣщина се изисква! Човѣщината пъкъ е разумното начало, което трѣбва да вземе надмощие въ човѣка. Такъвъ човѣкъ ще може да живѣе и за Бога, ще може да живѣе и за общото благо. Само онзи може да живѣе за Бога, който носи любовьта въ себе си. Любовьта пъкъ е първото условие за реализиране на живота. Реализирането на живота подразбира постигане на нѣкакъвъ идеалъ. Кой е този идеалъ? Този идеалъ е Истината. Следователно, Любовьта е условие за реализиране на идеалитѣ въ живота. Единъ отъ мѫчно постижимитѣ идеали е Истината. Мѫдростьта пъкъ е главната цель въ живота. За постигане на всичко това, съзнанието на човѣка трѣбва да дойде въ помощь. Само по този начинъ той ще се домогне до положителното знание, което носи щастие. Има редъ учени въ Англия, въ Америка и другаде, на които е достатъчно да покажете само единия си пръстъ, презъ нѣкоя дупка, за да опишатъ съ най-голѣми подробности, не само характера ви, но и всичко онова, което предстои да се случи презъ цѣлия ви животъ. Ако отиде нѣкой търговецъ при единъ отъ тѣзи учени, той ще каже, дали търговията му ще върви добре, или не. Ако отиде при него нѣкой младъ момъкъ, който е намислилъ да се жени, той ще му каже, дали ще бѫде щастливъ въ женитбата си, или не; ако момата е болна отъ нѣкаква болесть, и това ще му каже. И каквото каже, това става. Ще кажете, че това е нѣкаква приказка отъ „Хиляда и една нощь“. Който не вѣрва, той може да провѣри думитѣ ми. Нека отиде въ Лондонъ при единъ отъ тѣзи учени, и ще види, дали говоря вѣрно, или не. Може би ще питате, какъ сѫ дошли тѣзи хора до такива познания. Наука е това! Тя почива на редъ наблюдения, правени върху лицето, главата, рѫката на човѣка. Тия наблюдения сѫ били придружавани съ редъ измѣрвания и изчисления, докато най-после се оформили въ положителна наука. Който владѣе тия науки, той може да предотврати, да се избави отъ много нещастия и страдания въ живота си, които, иначе, неизбѣжно биха го сполетѣли.

Сега, въ съзнанието на хората се криятъ редъ причини, които спъватъ тѣхното растене. Растенията, въ това отношение, водятъ по-правиленъ животъ отъ хората, но ако днесъ и тѣ страдатъ, боледуватъ, това се дължи на хората, които не спазватъ природнитѣ закони. Тъй щото, растенията не боледуватъ по свои собствени причини, но вследствие неправилния, нечистия животъ на хората. Ако се качите на Витоша и оттамъ погледнете София, ще видите, че тя е заобиколена съ нечиста материя. Цѣлата атмосфера около София е пълна съ нечисти мисли. Това не е само въ София, но и въ всички по-голѣми европейски градове. — Какво трѣбва да се направи? — Трѣбва да дойдатъ повече добри хора, които да пречистятъ тази атмосфера. Какъ ще я пречистятъ? Съ добритѣ си мисли. Добритѣ мисли представятъ вентилации, съ които се дезинфекциратъ нечисти мѣста. И вие можете да направите такъвъ опитъ. Когато времето е вѣтровито, а небето — мрачно, мъгливо, съберете се 100 — 200 души на едно мѣсто, отправете своята свѣтла, чиста мисъль нагоре и наблюдавайте, какво ще стане. Нѣма да мине половинъ часъ, и небето ще почне да се изяснява, вѣтърътъ ще престане. Религиознитѣ хора трѣбва да правятъ такива опити, а не само да се събиратъ въ църквитѣ и тамъ да разискватъ, коя църква е по-права, кое вѣрую е истинно и т. н. Ако тия хора сѫ истински вѣрващи, нека по единия пръстъ само на нѣкой човѣкъ да опредѣлятъ неговия характеръ, неговия бѫдещъ животъ и т. н. Досега въ България е имало само една ясновидка, отъ Сливенъ, която имаше знание, подобно на тия учени въ Англия, въ Америка. На всѣки, който отиваше при нея, тя казваше вѣрни нѣща. Тя казваше, напримѣръ, кой какви дѣла има, какъ ще се разрешатъ тия дѣла, какво е материалното положение на човѣка, колко души сѫ въ даденъ домъ и т. н. Тя не гледаше на рѫцетѣ на хората, но туряше предъ себе си икони и така предсказваше. Като влѣзе между невежи хора, тя изгуби ясновидството си. Защо? Защото се намѣри въ положението на топло тѣло, поставено между нѣколко студени. Топлото тѣло непременно ще изгуби своята топлина.

Следователно, всички съвременни хора се нуждаятъ отъ положително знание за човѣшкия животъ, отъ положително знание на законитѣ, по които става растенето. Тъй както сега живѣятъ хората, по никой начинъ тѣ не могатъ да се добератъ до това знание, до тази положителна наука. Преди всичко, нещастията, страданията, които сега сѫществуватъ, трѣбва да се премахнатъ. За тази цель учението на Христа трѣбва добре да се разбере и приложи. Христосъ не бѣше философъ, като съвременнитѣ философи, но Той внесе известни принципи, известни закони, които непременно трѣбва да се прилагатъ. Силата на тия принципи седи въ приложението. Безъ приложение тѣ нѣматъ резултати. По тази причина, именно, и до днесъ още християнството не се е подигнало като наука. На времето си още Христосъ не е изнесълъ цѣлата наука. Въ сравнение съ това, което носѣше на времето, Христосъ даде малко на тогавашнитѣ хора. Тѣ не бѣха готови още за много наука. Нѣкои отъ ученицитѣ запитваха Христа, защо не говори на хората направо, да Го разбератъ, но имъ говори въ притчи. Христосъ казваше, че не е време да имъ се говори открито. Обаче, на ученицитѣ си Христосъ е обяснявалъ много нѣща за живота, като имъ казвалъ, че за да разбератъ Неговото учение, тѣ трѣбва да минатъ презъ голѣмъ огънь, презъ голѣми изпитания. Само по този начинъ ще дойде новата епоха.

Сега, всички трѣбва да кажете като Христа: „Отче, дойдохъ да изпълня Твоята воля, а не моята.“ Защо трѣбва да кажете така? Защото само Богъ върши всичко въ свѣта. Когато хората говорятъ за свѣтли, възвишени мисли, за доброто въ свѣта, тѣ трѣбва да знаятъ, че Богъ е единствениятъ, Който мисли, Който прави добро, Който сѫщевременно подтиква хората къмъ мисъль, къмъ правене на добро. Следователно, ако искате да имате добри резултати въ живота си, оставете Богъ да действува чрезъ васъ. Оставете настрана въпроситѣ, какво нѣщо е Първата Причина, какво сте вие, какво представятъ мѫжа и жената и т. н. Щомъ влѣзете въ свѣта на хармонията, тогава ще разберете тѣзи въпроси. Докато не влѣзете въ този свѣтъ, вие ще разглеждате, напримѣръ, мѫжа, като проява на ума, а жената, като проява на сърцето, обаче, това обяснение още не е пълно. Мѫжътъ и жената съставятъ две части на едно цѣло. Дветѣ части заедно съставятъ единъ човѣкъ, съ едно съзнание. Каквито противоречия и да възникватъ между мѫжъ и жена, въ края на краищата, тѣ сами ще се оправятъ. Азъ имахъ случай да видя, какъ мѫжъ и жена се каратъ. Това бѣше въ Варна. Мѫжътъ биеше жена си, а тя му казваше: Бий ме, колкото искашъ! И да ме убиешъ, азъ не искамъ да те видя. Въ това време влиза въ къщата имъ единъ тѣхенъ познатъ, и като вижда, че мѫжътъ бие жената, хвърля се върху него. Обаче, жената, отъ своя страна, се нахвърля върху гостенина и казва: Съ какво право се бъркашъ въ нашитѣ работи? Ние сме мѫжъ и жена, ще се караме, ще се биемъ и пакъ сами ще се примиримъ. Казвамъ: каквото и да говорите, както и да философствувате, мѫжътъ обича жена си, и жената обича мѫжа си. Тѣ могатъ да се каратъ, да се биятъ и пакъ ще се сприятелятъ. Такъвъ е днесъ човѣшкиятъ животъ. Ако влѣзете въ едно стадо отъ свине и ударите една отъ тѣхъ, колкото и да съ били разпръснати преди това, всички заедно ще хукнатъ да бѣгатъ. Сѫщото може да се каже и за хората: колкото да сѫ разединени външно, между тѣхъ сѫществува едно общо съзнание, което ги свързва. По сѫщия начинъ и Великиятъ Божественъ животъ действува между всички хора. Тази мисъль трѣбва да проникне въ съзнанието имъ, да внесе въ тѣхъ нова свѣтлина.

Сега, всички трѣбва да правите опити съ свѣтлината, да знаете, за всѣки даденъ моментъ, въ кой цвѣтъ се намирате: дали въ червения, въ синия, въ жълтия, въ зеления и т. н. За васъ не е важно да живѣете въ краскитѣ, въ цвѣтоветѣ на свѣтлината, но въ енергиитѣ на тия цвѣтове. Цвѣтоветѣ указватъ пасивно действие върху човѣка, тѣ само го залъгватъ. Който иска да преобрази живота си, той трѣбва да се свърже съ самата свѣтлина, да се ползува отъ нейнитѣ енергии. Казватъ за нѣкои, че се кланяли на слънцето. Кой не се кланя на слънцето? Отъ памти-вѣка още хората сѫ се кланяли на слънцето, като източникъ на енергия. Кой не е излагалъ гърба си на слънчевитѣ лѫчи? Не, съвременнитѣ хора не сѫ глупави да се кланятъ на слънцето. Въпросътъ седи другояче: Слънцето е богата каса, която всѣки може да използува. Следователно, ако Богъ е внесълъ известно благо въ слънцето, всѣки човѣкъ има право да се ползува отъ това богатство въ видъ на топлина и свѣтлина. Въ това отношение, всѣки може да прави опити. Ако нѣкой земледѣлецъ има десеть декара земя и може така да концентрира мисъльта си къмъ слънцето, че да отправи енергията му къмъ земята си, по този начинъ тя ще се оплодотвори много по-добре, ще даде по-добри резултати, отколкото, ако би я наторявалъ. Умниятъ човѣкъ може да натори нивата си съ своята мисъль само много по-добре, отколкото, ако би я наторявалъ по физически начинъ, съ нѣкакви соли, или съ други нѣкакви срѣдства. Казвате: Щомъ е така, нека човѣкъ се опита да насоли боба си, напримѣръ, съ своята мисъль. — И това е възможно. За едни хора е невъзможно, а за други — възможно. Мисъльта е сила, която твори. Следователно, каквото човѣкъ мисли, това става. Тъй щото, съ мисъльта си земледѣлецътъ може да привлѣче слънчевата енергия и да я препрати на нивата си, отдето растенията ще я използуватъ. Поколебае ли се въ силата на мисъльта си, всичко е изгубено. Щомъ правите такъвъ опитъ, не разправяйте на хората, какво мислите да вършите, но отправете молбата си къмъ Бога, и като успѣете въ опита си, ще Му благодарите.

И тъй, лесниятъ пѫть въ живота седи въ служене на Бога. Служенето на Бога пъкъ подразбива възприемане и предаване на Божията Любовь, въ която влизатъ два разумни елемента: свѣтлина и растене за душата. Всички хора сега се намиратъ предъ голѣми мѫчнотии, и като слушатъ да се говори за Божията Любовь, казватъ: Тия работи сега не ни интересуватъ. — Трѣбва да се интересувате отъ Божията Любовь, защото нѣма да мине много време, и вие ще се натъкнете на голѣми мѫчнотии, въ които тази Любовь само ще ви помогне. Тогава спомнете си моитѣ думи и използувайте силата на мисъльта си не само за подобрение положението на вашитѣ ниви, но и за подобрението на вашия животъ. Колкото повече слънчева енергия приемате въ себе си, толкова по-голѣма мекота и магнетичность ще се развие въ васъ. И тогава, въ който домъ влѣзете, всички ще ви обичатъ. Защо ще ви обичатъ хората? Защото, съ влизането си въ нѣкой домъ, работитѣ на този домъ тръгватъ добре. Българитѣ вѣрватъ въ „полѣзване.“ И наистина, такива хора носятъ нѣщо хубаво въ себе си. Тѣ сѫ добри, чистосърдечни, въ всичко вѣрватъ. Азъ наричамъ тѣзи хора „разумни деца.“ Бѫдете и вие като тѣзи разумни деца! Каквото и да ви се случи презъ деня, кажете си: Господъ е добъръ, Той ще превърне всичко въ добро. За тази цель и отъ човѣка се изисква любовь. Ама времето било облачно, дъждъ валѣло, буря имало, хората се карали помежду си — нищо отъ това. Вие ще отправите ума си къмъ Божествения свѣтъ. Веднъжъ признавате сѫществуването на този свѣтъ, вие трѣбва да приемете, че за да ставатъ тия нѣща въ свѣта, за да има толкова страдания, нещастия, има нѣкакви разумни причини, които само Богъ знае. Щомъ приемете това положение, всички трѣбва да се спретнете на работа на Божията нива.

„Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Какво отговори Христосъ на стотника? —Да бѫде споредъ вѣрата ти! На всички, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, и азъ казвамъ: Обърнете се къмъ Господа и помолете Го да помогне на момчето ви да оздравѣе. Щомъ оздравѣе момчето ви, вие ще прославите Господа, и работитѣ ви ще тръгнатъ напредъ. Силна, мощна е Божията дума! Когато Богъ каже само една дума, момчето ви ще оздравѣе. Имайте вѣра, като тази на стотника. Положителна вѣра се иска отъ всички хора. Тази вѣра води къмъ великата наука, съ която трѣбва да започне по-нататъшната работа. За усилване на вѣрата трѣбва да започнете съ микроскопически опити, които следъ десеть месеца ще дадатъ малки резултати, а следъ десеть години — по-голѣми. Тогава ще забележите подобрение въ здравето си, въ умственото и въ духовното си развитие, а сѫщо така и подобрение въ цѣлия ви домъ. Жената, децата ви сѫщо така ще бѫдатъ по-здрави, по-весели, по-добри и разумни. Това значи да служи човѣкъ на Бога! Този е пѫтьтъ къмъ постижения.

„Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Желая всички да имате тази положителна вѣра, че като се обърнете къмъ Христа съ тѣзи думи, и Той да каже: „Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра.“



12. Беседа отъ Учителя, държана на 27 ноември, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ,

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×