Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_08_11 Моитѣ овце слушатъ моя гласъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 05 януари 2017 - 03:42

От томчето "Голѣмото благо",

Сила и живот, 12 серия, т.3 (1929).

Издание 1936 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Моитѣ овце

слушатъ моя гласъ.

 

„Моитѣ овце слушатъ моя гласъ, и азъ ги познавамъ, и тѣ идватъ следъ мене“.

Иоана 10:27.

 

„Моитѣ овце слушатъ моя гласъ“. Какво искалъ да каже Христосъ съ тѣзи думи? Какво могатъ да придобиятъ овцетѣ, които слушатъ гласа на своя пастирь? Чрезъ този стихъ се изнася единъ обикновенъ фактъ въ живота, а именно, че овцетѣ слушатъ гласа на своитѣ пастири. Интимната страна на тѣхното послушание се заключава въ обстоятелството, че пастирьтъ ще покаже на овцетѣ, кѫде има хубави пасбища, кѫде има чиста вода. Какво заключение може да се извади отъ факта, че овцетѣ слушатъ гласа на своя пастирь. Отъ този стихъ може да се извади заключението, че нѣкои хора разбиратъ живота така просто, така елементарно, както овцетѣ разбиратъ своя пастирь и слушатъ неговия гласъ.

 

Следователно, обикновенитѣ хора иматъ обикновено разбиране за живота, както овцетѣ разбиратъ своя пастирь. Обаче, когато хората излѣзатъ надъ обикновенитѣ разбирания, когато се издигнатъ надъ обикновената мисъль, разбиранията имъ за живота сѫ вече по-високи, необикновени. Такъвъ човѣкъ е излѣзълъ отъ своето животинско състояние. Нѣкога, въ далечното минало, човѣкъ е билъ въ положението на овца, съ руно на гърба си. Нѣкои отричатъ този фактъ, а други го подържатъ, но и еднитѣ, и другитѣ иматъ причини да твърдятъ, или да го отричатъ. За човѣка е важно, че отъ опитностьта си, която е придобилъ, когато е билъ въ положението на овца и слушалъ гласа на своя пастирь, той е извлѣкълъ ценни придобивки, отъ които се ползува днесъ като човѣкъ. Нѣкои отричатъ придобивкитѣ отъ положението си като овца, но фактътъ е на лице. Всички ценности, които човѣкъ носи съ себе си, се дължатъ на миналитѣ опитности, на миналитѣ състояния, презъ които той нѣкога е минавалъ. Какво е придобила почвата, върху която въ продължение на хиляди години сѫ падали листа отъ дърветата? Много нѣщо е придобила. Ако листата не бѣха падали върху почвата, последната не би се наторила, не би разбогатѣла. Почвата дава добри условия за растене и развиване върху нея на всички растения и плодове, отъ които цѣлото човѣчество се ползува като отъ блага на природата.

 

„Моитѣ овце слушатъ моя гласъ“. Тукъ Христосъ прави сравнение между човѣшката душа и овцата. Значи, както овцата слуша гласа на своя пастирь, така и човѣшката душа слуша гласа на Бога, познава Го и тръгва следъ Него. Друго качество на овцетѣ е това, че тѣ живѣятъ въ стадно състояние, т. е. групово, което показва, че между тѣхъ сѫществува нѣкаква връзка. Ще кажете, че това е обикновено стадно състояние. — Не, това говори за разбирателство между души, които сѫ взели форма на овца, съ цель да си починатъ. Нѣкога тѣ сѫ били сѫщества отъ високо произхождение, съ висока култура, но за да могатъ добре да си починатъ, тѣ доброволно сѫ взели форма на овца. Изобщо, всѣка по-низка форма, въ която животътъ може да се прояви, представя почивка за възвишенитѣ сѫщества.

 

На мнозина тази идея може да се види малко противоречива, но това още нищо не значи. Много идеи изглеждатъ противоречиви, недостѫпни за хората, и то по единствената причина, че тѣ не разполагатъ съ възможности въ себе си за тѣхното възприемане. Тѣ се намиратъ въ положението на онзи човѣкъ, който видѣлъ на пазаря хубави риби и пожелалъ да си купи една-две отъ тѣхъ, но като се приближилъ къмъ рибаря и го запиталъ за цената имъ, веднага се отдалечилъ и казалъ: Тази риба не струва. — Защо не струва рибата? — Защото билъ беденъ, нѣмалъ пари. Следъ малко другъ човѣкъ миналъ покрай рибаря, и веднага си купилъ отъ сѫщата риба, като казалъ: Отлична е тази риба. — Защо е отлична? — Защото ималъ пари въ джоба си и могълъ да купи, колкото иска. Първиятъ казва, че рибата не струва; вториятъ казва, че рибата е отлична. Кой отъ двамата е правъ? — И двамата сѫ прави.

 

Следователно, когато хората дойдатъ до новитѣ разбирания въ живота, ония отъ тѣхъ, които нѣматъ пари, т. е. на които сърдцето и умътъ не сѫ добре развити, казватъ: Рибата не струва. Ония пъкъ, които иматъ пари, т. е. на които сърдцето и умътъ сѫ добре развити, казватъ: Рибата е отлична. Тѣ си купуватъ отъ нея, колкото искатъ, и се ползуватъ разумно. За всѣко нѣщо трѣбва да се плаща. Нѣкои казватъ, че и безъ пари може да се живѣе. — Може да се живѣе безъ пари, но безъ плащане не може. Не е било време, когато да не се плаща за всѣко нѣщо. Когато вълкътъ хване овцата, одере кожата ѝ, той изяжда месото ѝ и казва: Месото е за мене, като заплата, задето одрахъ кожата на овцата. Кожата може да вземе господарьтъ. Нѣкога вълкътъ е билъ слуга при човѣка, а сега, за да оправдае лошата си постѫпка по отношение на овцата, той казва: Азъ одирамъ кожата на овцата заради своя господарь, но като възнаграждение за тази услуга, месото задържамъ за себе си. Обаче, положението, при което вълкътъ днесъ живѣе, ни най-малко не оправдава лошото му поведение къмъ овцата. Той не може да се извини съ това, че господарьтъ му го заставя да дере кожата на овцата. Ако вълкътъ може да одере кожата на овцата така, че да остави животътъ ѝ ненарушенъ, разбирамъ. Ще даде кожата на господаря си, а съдържанието, т. е. животътъ на овцата ще остане незасегнатъ. Понеже това е невъзможно, вълкътъ не може да се оправдае съ нищо за своята постѫпка. Какво струва кожата на едно животно, когато се разваля вѫтрешното съдържание на живота? Нѣкои казватъ, че и кожата само имъ е достатъчно. — Не е така. Това се отнася само до ония, които иматъ интересъ отъ кожата, но не и до ония, които ценятъ вѫтрешното съдържание. Какво ни интересува празното шише? Едно шише е ценно повече или по-малко споредъ съдържанието, което е въ него. И шишето е ценно, но то става още по-ценно, когато е налѣто нѣщо въ него.

 

И тъй, всѣка форма е необходима на своето мѣсто и на своето време. Въ духовния свѣтъ формата никога не може да се отдѣли отъ своето съдържание, и съдържанието никога не може да се отдѣли отъ своя смисълъ. На физическия свѣтъ, обаче, формата може да се отдѣля отъ съдържанието, и отъ съдържанието смисъла. Това често става съ човѣка. Срѣщате единъ религиозенъ, вѣрващъ човѣкъ, който се моли на Бога по три пѫти на день. Следъ година той се записва въ университетъ, да следва висша наука. Щомъ свърши университета, той се отказва отъ своитѣ религиозни възгледи, намира ги за празна работа той намира че съ тѣхъ губи времето си и започва да ги изхвърля вънъ отъ себе си. На това, което по-рано му е причинявало радость, сега той гледа съ презрение. Кое заставя този човѣкъ да изхвърли това свое съдържание навънъ? Причината за това е неговата форма. Формата му е малка, вследствие на което той не може да налѣе ново съдържание. Който отива на училище да се учи, той трѣбва да има ново шише за новото знание. Той не трѣбва да мисли, че въ старо шише може да натъпче ново знание. Тази идея Христосъ е изказалъ въ стиха: „Новото вино изисква нови мѣхове.“ Следователно, каквито и да сѫ вашитѣ религиозни вѣрвания, оставете ги да стоятъ въ тѣхната форма, не ги изливайте навънъ. Излѣете ли ги, ще се намѣрите предъ известно противоречие. Що се отнася пъкъ до новитѣ разбирания, до новитѣ идеи, за тѣхъ ще се намѣрятъ нови форми. Какво печели човѣкъ, ако днесъ служи на единъ господарь, а утре го отхвърли?

 

Съвременнитѣ хора, като не разбиратъ дълбокия смисълъ на слугуването, казватъ: Дотегна ни да слугуваме на хората. Прави сѫ тѣ. Да бѫдешъ слуга на хората, това значи да те изтощатъ, да одератъ кожата ти, да пропаднешъ. Има смисълъ да слугува човѣкъ на хората, но заради Бога, а не за себе си. Днесъ всѣки човѣкъ служи на другитѣ заради себе си и, като се измори, казва: Азъ искамъ да бѫда господарь. — Господарь може да бѫде само онзи, който никога не осиромашава, нито умира. Какъвъ господарь е този, който днесъ е богатъ, а утре осиромашава? Истински господарь е онзи, който владѣе живота си; истински господарь е онзи, който владѣе своята мисъль. Той е господарь на себе си не само за день, два, за месецъ, два или за година, но за вѣчни времена. Цѣлъ свѣтъ, цѣлъ адъ да го нападнатъ, нищо не могатъ да му отнематъ. Хиляди и милиони комари да обявятъ война на слона, тѣ не биха могли да извадятъ нито една кость отъ него. Такова нѣщо представя силниятъ човѣкъ. Такова нѣщо представя онзи човѣкъ, който е господарь на себе си.

 

Сега азъ правя известна аналогия между слона и човѣка и казвамъ, че каквото слонътъ представя въ животинското царство, такова нѣщо е човѣкътъ — господарь на себе си, предъ обикновенитѣ хора. Между животнитѣ слонътъ е най-уменъ, но колкото и да е уменъ и интелигентенъ, той не може да се сравни съ човѣка. Мозъкътъ на слона по тегло достига до деветь килограма, а на човѣка — единъ и половина килограмъ, но въпрѣки това, по интелигентность, по разумность човѣкъ надминава слона. По отношение голѣмината на слона мозъкътъ му е даже малъкъ. Ученитѣ казватъ, че гръбначниятъ мозъкъ на човѣка, въ сравнение съ този на слона, е по-тежъкъ. Слонътъ има едно качество, по което може да се мѣри съ човѣка. Това е неговата интелигентность. Дългиятъ му носъ показва голѣма интелигентность. Слонътъ е пропадалъ само отъ много умъ.

 

И тъй, не само слонътъ, но и човѣкъ пропада отъ много умъ. Срѣщате единъ младъ момъкъ, около 30 годишенъ, който е свършилъ два факултета съ отличие. Всички професори сѫ доволни отъ него и му съдействуватъ да вземе докторатъ. Той учи още година — две, докато получи докторатъ, докато стане докторъ. Следъ това го назначаватъ на висока служба. Единъ день той се запознава съ една професорка, по-млада и по-учена отъ него. Той се заинтересува отъ нейната наука и желае да я научи. Тази наука ние наричаме „наука на влюбването.“ По тази наука, именно, той трѣбва да държи последния си изпитъ. Тази професорка се държи предъ него така високо, че той не знае, какво да прави. На другитѣ хора заповѣдва, но като се намѣри предъ нея, седи съ скръстени рѫце, не знае, какво да ѝ направи; чуди се, кое ѝ е приятно и кое не. Тази млада професорка току се облича съ нови дрехи: днесъ съ едни, утре — съ други. И цѣлото си имане да изхарчи за дрехи, мисли ли тя, че съ външностьта си само ще може да привлѣче този или онзи? Съ този методъ временно само може да успѣе да привлѣче човѣка, но не и за постоянно. Като четете арабскитѣ приказки отъ 1001 нощь, виждате, че женското сърдце има много желания, на които мѫчно се угажда. Тамъ се разправя за любовьта на арапъ къмъ нѣкоя царска дъщеря. Каквито и да сѫ тия приказки, любовьта на обикновенитѣ хора е много материалистична. Че е така, кажете, коя обикновена мома би се оженила за светия? Тя казва: Светия кѫща не храни. Вижте, колко е хилавъ, какви хлътнали очи има — цѣлъ постникъ. Азъ не мога да издържа на неговия режимъ: да постя, да не ямъ месо. Този режимъ на хранене съвсемъ ще ме съсипе.

 

Хората въ свѣта се дѣлятъ на духовни и свѣтски. Свѣтскитѣ сѫ ученитѣ хора, които се произнасятъ за духовнитѣ: Ние не се интересуваме отъ идеитѣ на духовнитѣ, които не могатъ да се реализиратъ; какъвъ е онзи свѣтъ, за който ни говорятъ, не ни интересува. За насъ е важенъ този животъ, да си хапнемъ, да си пийнемъ, да се разговоримъ съ хората, да се повеселишъ малко — въ това седи смисълътъ на живота. А тъй, че сѫществували ангели, че сѫществували светии, напреднали души, това не ни интересува. Това сѫ въображаеми нѣща. — Кои нѣща въ свѣта не сѫ въображаеми? Питамъ: кое е онова, което привлича човѣшкото сърдце? Човѣшкото сърдце не се привлича отъ външната форма на нѣщата. Външната форма е само условие. Когато нѣкой ви върже съ вѫже и ви тегли, вѫжето ли е причина за това? — Не, задъ вѫжето се крие силата, която ви тегли. Всѣки може да види тази сила. Вие хващате вѫжето и се мѫчите да се освободите. Ако вашата сила е по-голѣма отъ тази, която е задъ вѫжето, вие лесно ще се освободите. Вѫжето е една форма, но трѣбва да знаете, че всѣка форма съдържа известна сила. Следователно, когато една форма омотае човѣка, той се намира подъ влиянието на силата, която се съдържа въ дадената форма. На това основание се казва, че каквато форма си създаде човѣкъ, такъвъ ще бѫде и животътъ му. Лошиятъ животъ на хората създава лоши форми; добриятъ животъ създава добри форми. Всѣка красива форма измѣня състоянието на човѣка. Човѣкъ не може да бѫде тѫженъ предъ красивия изгрѣвъ; човѣкъ не може да бѫде тѫженъ предъ касата на богатия; човѣкъ не може да бѫде тѫженъ предъ вида на диамантъ, голѣмъ като лешникъ, като орѣхъ, или като кокоше яйце; човѣкъ не може да бѫде тѫженъ предъ красивитѣ дрехи на своя ближенъ.

 

Сега азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ. Нѣкой казва, че не му трѣбватъ дрехи. Какъ да не му трѣбватъ дрехи? Тѣлото, което човѣкъ има, не е нищо друго, освенъ дреха. Другъ казва, че кѫща не му трѣбва. Този човѣкъ не знае, какво нѣщо е кѫщата. Тѣлото, въ което живѣе, е кѫща, която има два прозорци, две входни врати, два вентилатора, две телефонни слушалки. Господарьтъ на тази кѫща има десеть слуги на разположение — десеттѣ пръста. Когото отъ тѣхъ бутнешъ, всѣки е готовъ да служи на господаря си.

 

„Моитѣ овце слушатъ моя гласъ.“ За да разбере този стихъ, човѣкъ трѣбва да схване отношението, което сѫществува между овчаря и овцетѣ, които той пасе. Питате: кое е заставило овчаря да пасе овцетѣ? Ако проследитѣ човѣшката история и отидете въ далечното минало, ще разберете, защо човѣкъ е напусналъ свѣта и станалъ овчарь. Да питате, защо човѣкъ е станалъ овчарь, то е все едно да питате младия момъкъ, защо е напусналъ красивия животъ и се е оженилъ, да се мѫчи и да храни деца. Щомъ се е оженилъ, той е станалъ вече овчарь. Жената е овца, а мѫжътъ — овчарь. Женитѣ ще се обидятъ отъ това сравнение, но щомъ се обиждатъ, туй показва, че тѣ не разбиратъ дълбокия смисълъ на тази идея. Каквото е отношението между овчаря и овцата, такова е отношението между мѫжа и жената. Азъ взимамъ овцата и овчаря въ тѣхното първоначално положение, а не каквито сѫ днесъ. Когато запалите огънь въ огнището, между огъня и васъ пакъ има известно отношение. Кой е по-силенъ въ дадения случай: огъньтъ, който гори, или човѣкътъ, който пали огъня? Кой е по силенъ: овцата или овчарьтъ? Овчарьтъ е по-силенъ. Но това, което въ едно отношение е по-слабо, въ друго отношение е по-силно. Следователно, въ известни случаи огъньтъ е по-силенъ отъ онзи, който го пали, и овцата — по-силна отъ овчаря. Въ известни случаи овчарьтъ не може безъ овцата: той взима вълната, млѣкото ѝ, за да подържа живота си. Затова, именно, овчарьтъ пази овцетѣ. И онзи, който пали огъня, не може безъ него. Какво ще прави човѣкъ зимно време безъ огънь? Който е опиталъ, какво нѣщо е огъньтъ, особено зимно време, той знае, защо трѣбва да се кладе огънь.

 

„Моитѣ овце слушатъ моя гласъ.“ За да могатъ овцетѣ да слушатъ гласа на своя пастирь, това показва, че между пастиря и овцетѣ сѫществува известно разумно отношение. Обаче, отношението, което днесъ сѫществува между овчаря и овцетѣ, не е още истинското отношение, което трѣбва да сѫществува между хората. Следователно, за да има правилни отношения между овчаря и овцетѣ, последнитѣ трѣбва да слушатъ гласа на своя господарь и да го разбиратъ.

 

Сега ще дамъ едно малко разяснение. Представете си, че ви трѣбва едно дебело вѫже. Търсите тукъ-тамъ по бакалитѣ да купите едно дебело вѫже. Най-после отивате при единъ бакалинъ и намирате точно такова вѫже, каквото търсите. Всички питатъ, защо ви е това дебело вѫже. Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане съ него на една кофа въ кладенеца. Какво заключение може да се извади отъ това? Всички ще кажатъ, че дебелото вѫже ви е нужно за вадене на вода отъ кладенеца. — Защо трѣбва да се копаятъ дълбоки кладенци? — Защото водата е дълбоко потънала въ земята. Има мѣста, въ които кладенци не сѫ нужни, но има мѣста, дето непременно трѣбва да се копаятъ кладенци. Щомъ се изкопае единъ кладенецъ, въ който се спуща кофа за вадене на вода непременно трѣбва да се знае, какво е вѫжето. Съ тънко вѫже не може да се спуща кофа въ кладенецъ, нито вода може да се вади. Следователно, когато Христосъ говори за слушането, Той има предъ видъ онова духовно сцепление между мислитѣ и чувствата на човѣка, между отдѣлнитѣ му удове, посрѣдствомъ което той може да извърши известна работа. За да сѫществува нѣкакво отношение между овцата и овчаря, за да върви следъ него, това показва, че тя има известна задача. Когато ученикътъ върви следъ учителя си, това показва, че той има нѣкаква цель, нѣкаква задача. Каква е цельта на ученика, който върви следъ учителя си? — Да научи нѣщо. Ако ученикътъ върви десетки години следъ учителя си и нищо не е научилъ, какъвъ е този учитель? И ако нѣкой вѣрващъ съ години изповѣдва едно вѣрую и нищо не е научилъ, какво е било това вѣрую? Ако ти вѣрвашъ, че въ едно шише има нѣкакво съдържание, безъ да си го опитвалъ и позналъ, какво си спечелилъ? Ако вѣрвашъ, че въ касата на единъ богатъ човѣкъ има милиони левове, какво си спечелилъ? Ако вѣрвашъ, че слънцето е милиони пѫти по-голѣмо отъ земята, какво се ползувашъ? Ползата седи въ това, човѣкъ да възприема слънчевата енергия, и тя да допринася нѣщо за неговото растене и развитие.

 

И тъй, човѣкъ трѣбва да превърне всички вѫглени въ живота си, които му служатъ като спирачки, да се освободи отъ тѣхъ. Вѫгленитѣ представятъ стари форми, които сѫ изиграли своята роль. Това, което се говори въ свещенитѣ книги за самоотричането, не е нищо друго, освенъ освобождаване на човѣка отъ стари форми на миналото, отъ старитѣ възгледи, които днесъ могатъ да служатъ само за спънка. Следователно, да се самоотрече човѣкъ отъ себе си, това значи да изхвърли старитѣ форми вънъ отъ себе си и да постави на тѣхно мѣсто нови форми, чрезъ които да подобри живота си.

 

„Моитѣ овце познаватъ моя гласъ.“ Значи, само онази овца може да се ползува отъ своя пастирь, която слуша неговия гласъ. Само онзи ученикъ може да се ползува отъ своя учитель, който слуша неговия гласъ. Ако едно учение, или една наука не може да създаде такива условия, които да се използуватъ разумно и да подобрятъ живота на ученика, какво учение, каква наука е тази? Човѣкъ нищо не се ползува отъ тази наука. Ако слушането не може да даде истинско разбиране на живота, какво слушане е това? Запримѣръ, нѣкой заболѣе отъ ревматизъмъ, отъ коремоболие, или отъ друга нѣкаква болесть и казва: Такава била волята Божия. — Не, Богъ не се занимава съ никакви болести. Причинитѣ на болеститѣ се дължатъ на нѣкакво отклоняване или престѫпване отъ Божиитѣ закони. Затова, именно, Богъ казва на човѣка: Внимавай да изпълнишъ закона. Ако не го изпълнишъ, ще страдашъ. Тъй щото, всѣка болесть се дължи на известно нарушаване на Божиитѣ закони. Главоболието, запримѣръ, се дължи на нарушаване законитѣ на правата мисъль. За да се освободи отъ главоболието си, човѣкъ трѣбва да изправи мисъльта си, т. е. да приложи въ живота си законитѣ на правата мисъль. Какво правятъ хората, като ги заболи глава? Тѣ търсятъ лѣкари да имъ помагатъ. Отъ хиляди години насамъ лѣкаритѣ лѣкуватъ и коремоболие, и главоболие, но въпрѣки това болеститѣ още сѫществуватъ. За да не сѫществуватъ, хората трѣбва да изправятъ законитѣ, които сѫ нарушили.

 

Съвременнитѣ хора водятъ единъ неестественъ животъ. Даже и най-светитѣ и чисти хора на земята, които минаватъ за праведни, се молятъ на Господа да ги спаси. Има светии на земята, които, като заминатъ за другия свѣтъ, стоятъ вънъ отъ рая. Тѣ не могатъ да достигнатъ даже и предъ вратата на рая. Докато тѣзи светии сѫ на земята, хората очакватъ помощь отъ тѣхъ. Тѣ не могатъ на себе си да помогнатъ, че на хората ще помагатъ. Руснацитѣ имаха единъ такъвъ светия — свети Николай чудотворецъ, който не можа да ги спаси отъ рѫцетѣ на болшевицитѣ. Много риби изядоха тѣ въ негово име, но той не можа да ги спаси. Ако бѣше силенъ, като божество, той трѣбваше да освободи Русия. Въпрѣки това слушате мнозина да казватъ: Свещенитѣ традиции не трѣбва да се нарушаватъ. Значи, ако мостътъ, по който хората минаватъ, е слабъ, и тѣ рискуватъ да потънатъ, той не трѣбва да се премахне, да се разруши. — Не, гредитѣ на този мостъ сѫ изгнили, и той трѣбва да се премахне. Който е светия, той трѣбва да покаже своето светийство; който е божество, той трѣбва да покаже своята божественость. Лесно е да се каже, че този или онзи е светия. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ все светии и божества, които нито на другитѣ могатъ да помогнатъ, нито на себе си.

 

Време е вече човѣкъ да направи коренно преобразование въ своитѣ възгледи, да се освободи отъ заблужденията си, защото тѣ сѫ причина за нещастията му. Всѣко красиво чувство въ душата на човѣка, всѣки възвишенъ поривъ на любовьта, който днесъ се заражда въ човѣка, утре може да бѫде смачканъ отъ собственитѣ му заблуждения. Единственото реално нѣщо въ свѣта, това е животътъ. Ако сегашниятъ животъ е безсмиленъ, кой другъ животъ ще има смисълъ? Ама не трѣбвало да се живѣе физически, трѣбвало да се води само духовенъ и Божественъ животъ. Каква е разликата между тѣзи три вида животъ? Физическиятъ животъ представя камънитѣ, тухлитѣ — изобщо, материалътъ за съграждане на една кѫща. Духовниятъ животъ представя мазилката на кѫщата. Божествениятъ животъ пъкъ представя завършена кѫща, въ която човѣкъ влиза да живѣе и спокойно отваря и затваря вратата, влиза и излиза отъ кѫщата, когато пожелае, и води разуменъ животъ. Следователно, ако всѣки день чука камъни, човѣкъ води физически животъ само; ако всѣки день маже кѫщата си, той води духовенъ животъ; ако всѣки день влиза и излиза отъ кѫщата си и живѣе разумно, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. За да покаже на хората, че се е отвратилъ отъ физическия животъ, нѣкой казва: Не искамъ повече да готвя. — Не искашъ да готвишъ, но искашъ да ти готвятъ. Другъ казва: Не искамъ да слугувамъ. — Не искашъ да слугувашъ, но искашъ да ти слугуватъ. Каква философия е тази? Ако слугуването е лошо нѣщо, то трѣбва да се отхвърли за всички. Който не иска да слугува, това показва, че той иска да господарува. Това е невъзможно. Който не иска да слугува, той не може и да господарува.

 

Единъ царь извикалъ единъ младъ момъкъ при себе си и му казалъ: Давамъ ти дъщеря си да живѣешъ съ нея. Момъкътъ се стресналъ отъ това предложение. Царьтъ, обаче, продължилъ: Съ две условия само — и слуга да ѝ бѫдешъ, и господарь да ѝ бѫдешъ. Момъкътъ отговорилъ на царя: Досега съмъ училъ само изкуството да слугувамъ, но не и да господарувамъ. Единъ день, когато науча и последното изкуство, ще дамъ кандидатурата си за твоята красива дъщеря.

 

Днесъ всѣки човѣкъ си е подалъ кандидатурата за царски зетъ, но още на другия день го свалятъ отъ трона. Защо? — Защото не знае нито да слугува, както трѣбва, нито да господарува. Въ една отъ приказкитѣ на 1001 нощь се разправя за единъ слуга, който се оженилъ за царска дъщеря. Тя имала голѣмо отвръщение отъ чесъна. Обаче, мѫжътъ ѝ обичалъ да яде чесънъ, особено вечерь, за да заспива добре. Недоволна отъ този навикъ на мѫжа си, тя издала заповѣдь да му ударятъ 25 тояги. Отъ този моментъ той престаналъ да яде чесънъ, защото съ него си създалъ голѣмо нещастие. Като го запитвали, иска ли чесънъ да яде, той казвалъ, че не иска да го види, нито помирише. Наистина, понѣкога и най-малкото парченце чесънъ разваля всички добри работи. Чесънътъ, въ случая, представя грѣха, за който човѣкъ получава по 25 тояги на гърба си. И светия да е човѣкъ, щомъ сгрѣши, веднага ще получи 25 тояги. Като грѣши, и за светия да минава на земята, щомъ отиде на онзи свѣтъ, нѣма да го пуснатъ даже предъ вратата на рая. Отъ осемь хиляди години насамъ Адамъ е вънъ отъ рая. Той плака предъ вратата на рая, но не го приеха. И досега още той не може да влѣзе въ рая. Нѣкои проповѣдватъ, че Адамъ е извънъ рая, но синоветѣ му сѫ въ рая. Това е невъзможно. Невъзможно е бащата да е въ ада, а синоветѣ му — въ рая. Дето е бащата, тамъ сѫ и синоветѣ; дето сѫ синоветѣ, тамъ е и бащата. Бащата още не е въ рая. Той сега прави опитъ да влѣзе въ рая, но както тържествено изпѫдиха него, жена му и децата му, така тържествено единъ день цѣлото му домочадие ще се събере на едно мѣсто и ще влѣзе въ рая. Затова, именно, казватъ, че какъвто е бащата, такива сѫ и синоветѣ. Когато излѣзе отъ рая, Адамъ се обърна къмъ Господа и каза: Искамъ да направя единъ опитъ, да поживѣя свободно. Щомъ се отдѣли отъ Бога, Адамъ се натъкна на голѣми противоречия, които и до днесъ сѫществуватъ въ свѣта. Тази е причината, задето сегашниятъ животъ на хората не представя нищо друго, освенъ противоречия.

 

Сега, не смѣсвайте понятието за Христа съ понятието за Адама. Апостолъ Павелъ нарича Христа вторъ Адамъ, но като Адамъ, Христосъ никога не е вървѣлъ по пѫтя на човѣшката еволюция, което значи, че Той никога не е грѣшилъ. Христосъ е слѣзълъ отъ другъ свѣтъ, за да опита живота на хората, но Той самъ не е отъ човѣшка еволюция. Въ Писанието е казано, че Христосъ не е дошълъ да помага на ангелитѣ, но е дошълъ да помага на хората. Той дойде въ свѣта да послужи като съединителна нишка между еволюцията на ангелитѣ и еволюцията на хората и да покаже на последнитѣ, по кой пѫть могатъ да придобиятъ Божествения животъ. Вѣрващитѣ мислятъ, че лесно могатъ да придобиятъ този животъ. Тѣ казватъ, че съ вѣра всичко се придобива. Обаче, между вѣра и вѣрване има голѣма разлика. Вѣрата е вѫтрешна връзка, която се образува между човѣшката душа и Бога, т. е. любовьта. Който е успѣлъ да направи тази връзка, той е придобилъ истинския животъ и го е разбралъ. Вие изпитвали ли сте тази връзка? Познали ли сте силата ѝ? Това не трѣбва да ви плаши, но трѣбва да знаете, че тази връзка постепенно се създава. Когато ученикътъ свърши прогимназия, той е запознатъ съ цѣлата аритметика, но не е дошълъ още до алгебрата. Като влѣзе въ гимназията, тамъ ще започне да изучава алгебра, да се запознава съ нейнитѣ правила и закони. Въ дадения случай алгебрата представя новитѣ форми на живота, които човѣкъ постепенно изучава. Тъй щото, когато се говори за Бога като висше понятие, ние нѣмаме предъ видъ нито аритметическитѣ, нито алгебрическитѣ действия. Ние имаме предъ видъ онази висша Божествена математика, която разрешава всички нѣща, всички процеси, които ставатъ и предстоятъ да станатъ.

 

Сега, като става въпросъ за Божествената, за възвишената математика, мнозина запитватъ, съ какви задачи се занимава тя. Висшитѣ математици, които се занимаватъ съ тази математика, иматъ предъ видъ живота на всѣка душа на земята. Тѣ правятъ изчисления, кога ще дойде една душа на земята, при какви условия, колко ще живѣе и т. н. Това сѫ тънки, подробни изчисления. Това, което хората наричатъ възприемане на нѣщата по интуиция, не е нищо друго, освенъ свързване на човѣка съ тия възвишени, напреднали сѫщества, които правятъ изчисления изъ областьта на висшата математика. Ако направите правилна връзка съ нѣкое отъ тия сѫщества, вие можете да го запитате, запримѣръ, кой билетъ печели отъ дадена лотария и него да вземете. Ако ви се каже, че еди-кой си номеръ печели, вие ще вземете този номеръ и ще видите, че наистина той печели. Нѣкой ще се запита, възможно ли е висшитѣ сѫщества да се занимаватъ съ такива дребни работи. — Ами когато нѣкой мѫжъ бие жена си, и тя се обръща за помощь къмъ Бога, тази жена не се ли запитва, дали Богъ ще се занимава съ такава дребна работа? Не е въпросъ, дали Богъ се занимава съ човѣшкитѣ недоразумения, но важно е, защо мѫжътъ и жената не могатъ да се споразумѣятъ помежду си, а трѣбва да викатъ къмъ Господа за помощ Ето какъвъ съветъ бихъ далъ на жена, която мѫжътъ ѝ я бие. Тя трѣбва да се обърне къмъ Господа съ молба да ѝ даде начинъ да придобие сила, че каквото хване, да съответствува силата ѝ. Ако хване парче желѣзо въ рѫка и го стисне, да издрънка. Ако хване стъблото на едно дърво, съ коренъ да го изтегли отъ земята. И ако мѫжътъ има жена, която разполага съ магическата прѫчица, се опита да я бие, тя ще му даде такъвъ урокъ, който за винаги да му остане паметенъ. Достатъчно е само да вдигне тази прѫчица изъ въздуха и да заповѣда нѣщо, за да започне той веднага да ѝ се подчинява. Ще го питатъ следъ това, какъ може да се подчинява на една жена. — Много естествено. Дето магическата прѫчица владѣе, тамъ всички се подчиняватъ. Слабиятъ трѣбва да се подчинява на силния; глупавиятъ — на учения.

 

Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ лошитѣ условия на живота, но за това се иска работа, усилия, готовность за новъ животъ. Че хората не сѫ влѣзли още въ новото учение, това нищо не значи. Ето, и ученитѣ хора още не сѫ придобили новата наука. Ще каже нѣкой, че днесъ е много радостенъ. Питамъ: този човѣкъ може ли да задържи днешната си радость за дълго време? Каква радость е тази, която утре още може да я изгуби? Или, каква сила е тази, която човѣкъ днесъ я има, а утре я нѣма? Когато се казва, че овцата слуша гласа на своя пастирь, това показва единство, единение между овцата и нейния пастиръ. Следователно, човѣкъ може да бѫде силенъ, само когато има единство между човѣшката душа и Бога. И ако овцата винаги слуша гласа на своя пастирь, никога вълкъ не би я нападалъ. Като я срещне, той ще я поздрави само и ще замине. Когато овцата не слуша гласа на своя пастирь, вълкътъ я срѣща и одира кожата ѝ. Тъй щото, когато човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква болесть, той трѣбва да се запита отъ кои вѣрващи е. Не е въпросъ да се обезсърдчава човѣкъ, но той трѣбва да търси причинитѣ на своето заболяване. Ако нѣкой заболѣе отъ ревматизъмъ, той трѣбва да хване ревматизъма, да го разтърси малко и да започне да му говори, че е забъркалъ пѫтя си и трѣбва да напусне организъма му. Ако ревматизъмътъ се е загнѣздилъ нѣкѫде въ китката или въ рамото, човѣкъ трѣбва постепенно да го закара къмъ лакета си, после къмъ пръститѣ на рѫката си и да го изкара навънъ. Следъ като се разговаря съ него ден,  два, три, седмица, най-после ревматизъмътъ излезе отъ човѣка и го освобождава. Ще кажете, че болестите се лѣкуватъ само съ лѣкарства. — Не, болеститѣ се лекуватъ съ мисъль. Мисъльта може да изпѫди всѣка болесть отъ човѣшкия организъмъ. Че мисъльта е главната сила, ще познаете по това, че 20 — 30 сантиграма хининъ сѫ достатъчни да излѣкуватъ болния. Като вземе една доза хининъ, той казва: Проработи този хининъ, излѣкува ме Въ сѫщность хининътъ не го е излѣкувалъ, но мисъльта, вѣрата му въ хинина сѫ го излѣкували. Мощна е силата на мисъльта.

 

Единъ отъ чиновницитѣ въ едно учреждение, като отивалъ на работа, още на първия етажъ го срещналъ единъ отъ другаритѣ му съ следнитѣ думи: Какъ си, приятелю? — Добре съмъ. — Не ми се виждашъ добре. Той продължилъ да се качва нагоре, но на втория етажъ го посрещналъ вториятъ му другарь и казалъ: Какъ си? Виждашъ ми се малко пожълтѣлъ. — Добре съмъ, нищо не ми е. На третия етажъ го посрещналъ третиятъ другарь и го запиталъ: Да не си боленъ? Виждашъ ми се слабъ, измѫченъ. — Нищо не ми е. Той казалъ на другаритѣ си, че е здравъ, но тѣхната мисъль започнала да работи въ него. Докато се качвалъ на четвъртия етажъ, той взелъ вече да се чувствува слабъ, немощенъ. И на този етажъ го посрещналъ четвъртиятъ му другарь, който далъ видъ, че се очудва на неговата слабость. Това било достатъчно вече да се убеди, че наистина е боленъ. Като влѣзълъ въ стаята си, той решилъ да отиде при началника и да го помоли за десетдневенъ отпускъ по болесть. Началникътъ му далъ отпускъ, но всичката негова работа възложилъ на четирмата му другари, за тѣхната необмислена шега.

 

Съвременнитѣ хора често си служатъ съ този методъ. Нѣкой тръгне въ правия пѫть, но кой какъ го срещне, все му казва, че нищо нѣма да придобие въ този пѫть. — Не, този методъ не е правъ. Щомъ нѣкой човѣкъ предприеме нѣщо добро, кажете му, че ще успѣе. Щомъ го насърдчите, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Каквото човѣкъ каже, това става. Следователно, хората сами могатъ да си внушаватъ и доброто, и злото. Тѣ сами могатъ да се вдъхновяватъ, да се поощряватъ къмъ добро. Човѣкъ не може да намѣри истината изведнъжъ, но като вложи въ себе си мисъльта, че ще я постигне, единъ день все ще я намѣри.

 

И тъй, мисъльта е мощна сила, но за да се проектира, човѣкъ не трѣбва да допуща никакво съмнение. Каже ли, че нѣщо може да стане, той трѣбва да остави мисъльта да работи. Който оставя мисъльта си да работи, той е онзи, който слуша гласа на своя пастирь. Не е човѣкътъ, който слуша своя пастирь, но мисъльта му; не е почвата, която е създала дървото. Дървото има съвършено другъ произходъ. Не е човѣкътъ, който е създалъ мисъльта. Всѣка мисъль има Божественъ произходъ. Гледате, че нѣкой поетъ пише хубави работи. Обаче, поетътъ не пише по своя инициатива — нѣкой му диктува, а той пише. Тази е причината, задето поетътъ пише при особени условия, а не всѣкога и на всѣко време. Истинскиятъ поетъ пише всѣкога по вдъхновение, което иде отъ висшитѣ свѣтове. Душата на човѣка е потопена въ тия свѣтове и оттамъ черпи своя животъ. Човѣкъ е потопенъ въ свѣта на храната, на въздуха и на свѣтлината.

 

Засега ученитѣ изучаватъ свѣтлината въ нейнитѣ най-прости прояви. Тѣ не подозиратъ даже, че свѣтлината носи известни мисли съ себе си. Всѣки цвѣтъ отдѣлно сѫщо носи нѣщо специфично въ себе си. Запримѣръ, ако внесете червения цвѣтъ въ организъма на нѣкой анемиченъ човѣкъ, веднага червенитѣ кръвни тѣлца въ кръвьта му ще започнатъ да се увеличаватъ, и животътъ въ него ще се засили. Ако внесете портокаловия цвѣтъ въ организъма на човѣка, той става самостоятеленъ, започва да мисли свободно. Ако внесете заления цвѣтъ въ човѣшкия организъмъ, човѣкъ започва да гради, да създава. Това е само пасивната страна на всѣки цвѣтъ, но тѣ иматъ и своя активна страна, което показва, че въ всѣки цвѣтъ природата е скрила известенъ родъ сили. Като знае това, чрезъ всѣки цвѣтъ разумниятъ човѣкъ може да придобие това, което му липсва. Чрезъ възприемане на червенитѣ цвѣтове на свѣтлината, човѣкъ може да си създаде здраво, хубаво лице. Каква по-добра козметика отъ действието на червения цвѣтъ върху човѣшкия организъмъ? Нѣкой червисва, пудри, маже лицето си съ разни червила и помади. — Не, нѣма по-лесенъ, по-естественъ начинъ за подобряване здравословното състояние на човѣка и придобиване на жизнерадостность отъ възприемане на червения цвѣтъ. Червилата, пудритѣ, помадитѣ сѫ причина за запушване на поритѣ, както и за атрофиране клеткитѣ на човѣшкия организъмъ, вследствие на което тѣ се осакатяватъ. Ако е въпросъ за пудрене, само болнитѣ иматъ право да се пудрятъ. Когато нѣкой човѣкъ има рана, или когато нѣкое дете се изприщи, веднага имъ се притичатъ на помощь съ пудра. Но здравиятъ човѣкъ да маже лицето си съ пудра, това нѣма смисълъ. Това значи преждевременно човѣкъ да запуши поритѣ си. Когато хората миятъ лицето си, когато се кѫпятъ, тѣ иматъ предъ видъ да отворятъ поритѣ на тѣлото си, правилно да възприематъ и даватъ. Каквото е лицето на човѣка, такъвъ е и неговиятъ животъ. Ако дойдете до лицето, до неговитѣ чърти, до формата му, това представя цѣла наука. Успѣхътъ на човѣка въ живота му зависи отъ неговото лице. Лицето на човѣка трѣбва да бѫде красиво, пластично. Мускулитѣ на лицето трѣбва да бѫдатъ възприемчиви къмъ всичко, което ги заобикаля.

 

И тъй, когато се казва, че трѣбва да слушаме вѫтрешния си гласъ, ние подразбираме изучаването на законитѣ отъ духовния и Божествения свѣтъ. Съвременнитѣ хора казватъ, че изучаватъ само това, което виждатъ. Обаче, това, което тѣ виждатъ, едва съставя микроскопическа часть отъ цѣлата вселена. Тѣ виждатъ ли цѣлата земя? Чудни съ хората, като казватъ, че реални нѣща съ само тия, които се виждатъ. — Не, реални нѣща съ и тия, които се виждатъ, както и тия, които не се виждатъ. Що се отнася до ония нѣща, които се виждатъ, това показва, че хората сѫ дошли до прѣмо съприкосновение съ тѣхъ. Следователно, за да види цѣлата земя, човѣкъ трѣбва да разшири своя крѫгозоръ, да разшири своето зрение, за да види земята съ всичкитѣ ѝ части, съ всички гори, морета, хора, животни и растения по нея, да има представа за цѣлия ѝ външенъ и вѫтрешенъ съставъ, видъ и форма. Първокласниятъ адептъ има свойството, да вижда всичко. Съ своето зрение той може да обхване цѣлата земя, съ всичкитѣ ѝ части: Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия. Той може да вижда, какво правятъ хората изъ цѣлия свѣтъ и какво говорятъ помежду си. Това, което днесъ е достѫпно за адептитѣ, единъ день ще бѫде достѫпно за малкитѣ деца. Тѣ ще бѫдатъ съ такива дарби и способности, съ каквито днесъ се раждатъ даровититѣ деца. Това, което единъ съвремененъ 25 годишенъ музикантъ свири, въ далечното бѫдеще ще го свирятъ малкитѣ деца. Това зависи отъ зрението, отъ полета на човѣшката мисъль. Следователно, когато говоримъ за духовния свѣтъ, ние подразбираме онѣзи условия, при които човѣкъ може да се развива. Подъ думата духовенъ свѣтъ азъ разбирамъ свѣтъ на радостьта. Когато нѣкой говори за ангелския свѣтъ, азъ пакъ разбирамъ свѣта на радостьта, на благата въ живота. Дето има блага, само тамъ има растене. Човѣшкиятъ свѣтъ, който е лишенъ отъ Божествени блага, е свѣтъ на скърби, на отрицания. Какво добро можете да видите между хората? Ако не нахраните три деня възлюбената, на която се радвате, тя ще започне да ви гледа на криво. Ако бащата и майката не гледатъ детето си, то ще започне да протестира, какъвъ баща и каква майка сѫ, че тъй сѫ го изоставили.

 

И тъй, любовьта и радостьта въ човѣшкия животъ сѫ временни. Запримѣръ, докато майката и бащата хранятъ и отглеждатъ детето си, то ги обича. Щомъ престанатъ да го хранятъ, то веднага се отказва отъ тѣхъ. Следователно, когато се говори за невидимия свѣтъ, подразбиратъ се всички блага, които подържатъ живота. Който се ползува отъ услугитѣ на хората, той е пакъ въ духовния свѣтъ. Материалниятъ свѣтъ е свѣтъ на скърби. Когато духовнитѣ радости и блага се проявяватъ въ този свѣтъ, тѣ го организирватъ, както влагата, свѣтлината и въздухътъ преработватъ почвата. Който се радва, той може и да търпи, но търпението още не е радость. И сърдцето на човѣка може да мръдне, да трепне, но това още не е радость. Никой не може да отнеме истинската радость на човѣка. Има сѫщества, които вървятъ изключително по пѫтя на радостьта. Ангелътъ, запримѣръ, никога не може да бѫде тѫженъ. Той не знае, какво нѣщо е тѫга. Когато радостьта посети единъ домъ, това показва, че нѣкой ангелъ внася радостьта въ този домъ. Да мислите, че човѣкъ създава радостьта, това е заблуждение. Никой човѣкъ въ свѣта не може да създаде радость на своя ближенъ. Радостьта не е произведение на земята. Тя е последствие на възвишения животъ, който работи за издигане на хората. Затова Христосъ казва на ученицитѣ си: „Сега сте скръбни, но когато ви се явя, вие ще се зарадвате. И радостьта ви никой нѣма да отнеме.“ Апостолъ Павелъ казва: „Никой не може да отнеме радостьта ми.“ Скръбьта се дължи на падналитѣ ангели. Ония ангели, които създаватъ радость на хората, иматъ желание да се приближатъ къмъ тѣхъ, да имъ слугуватъ.

 

„Моитѣ овце слушатъ моя гласъ.“ Сега и на васъ желая да слушате гласа на своя пастирь. Не е въпросъ до механическо слушане, но до вѫтрешно слушане, въ което се крие силата, мощьта на човѣшката душа. Да слуша човѣкъ вѫтрешно, това е условие на човѣшката душа да се развива, да придобива онѣзи необходими качества, потрѣбни за обширния животъ, който ѝ предстои въ бѫдеще. Безъ ново разбиране за слушането, вие ще се намѣрите въ положението на екскурзианти, които отиватъ на онзи свѣтъ само за нѣколко деня или седмица и после се връщатъ назадъ. Вие не можете да останете на онзи свѣтъ за дълго време. Какво ще правите тамъ? Ако ви оставятъ да свирите въ единъ първокласенъ оркестъръ, какво ще бѫде положението ви? Вие не знаете да свирите на никакъвъ инструментъ. Ако ви поставятъ между най-виднитѣ художници да рисувате, какво ще правите? Вие не разбирате нищо отъ рисуване. Ако ви поставятъ между небеснитѣ шивачи, какво ще правите. Вие не разбирате нищо отъ шиене. Представете си, че искатъ отъ васъ да ушиете една дреха, която да носите най-малко хиляда години. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ „1001 нощь“. Ами когато носите скѫсани дрехи, това не сѫ ли приказки отъ „1001 нощь“? Благодарение на това, че вие кѫсате дрехитѣ и обущата си, шивачитѣ и обущаритѣ подържатъ своя животъ. Обаче, когато Божествениятъ животъ дойде у васъ, вие ще поставите живота си на нови начала.

 

„Моитѣ овце слушатъ моя гласъ.“ Следователно, ако и вие слушате този гласъ, ще се подмладите, ще придобиете знание, което ви е потрѣбно за сегашния и за бѫдещия животъ. Който не слуша своя пастирь, той не може да се моли. Слушането е свързано съ вѣрата. Ако отивашъ при единъ свой приятель и не вѣрвашъ, че ще те приеме, той ще излѣзе 20 минути по-рано отъ опредѣленото за излизането му време и нѣма да го заваришъ дома му. Обаче, ако вѣрвашъ, че ще те приеме, ще го задържишъ въ дома му, и той ще те приеме. Ако отивашъ при единъ банкеръ съ вѣра, съ любовь къмъ него, той ще извади отъ касата си пари и ще ти услужи. — Ама азъ искамъ да видя това. — Нѣма какво да го виждате. Ако правите това, което азъ правя, и ако постѫпвате така, както азъ постѫпвамъ, сами ще го видите. Да искате да виждате нѣщата, безъ да сте направили какво и да е отъ ваша страна, това е развлѣчение. Въ духовния свѣтъ развлѣчения не се допущатъ. Когато нѣкой човѣкъ иска да живѣе въ радостьта, пращатъ го при ангелитѣ. Когато нѣкой ангелъ иска да изпита скръбьта, пращатъ го на земята. Когато Христосъ говори за овцетѣ, които слушатъ гласа на своя пастирь, Той има предъ видъ онѣзи души, които вървятъ въ пѫтя на радостьта, въ пѫтя на разумностьта.

 

25. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 11 августъ, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt