Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_06_23 Разумнитѣ кротки

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2273 Мнения:

Публикувано 05 януари 2017 - 03:31

От томчето "Голѣмото благо",

Сила и живот, 12 серия, т.3 (1929).

Издание 1936 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Разумнитѣ кротки.

 

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.“

 Матея 5:5

 

„Блажени кроткитѣ.“ Кой човѣкъ е кротъкъ? Мѫчно може да се опредѣли, кой човѣкъ е кротъкъ. Мѫчно може да се каже, какво нѣщо е кротостьта. Нѣкои взиматъ овцата като образецъ на кротость. Какво ще кажатъ тѣ, ако видятъ, какъ се биятъ овцетѣ? Други взиматъ гълѫба като образецъ на кротость. И гълѫбътъ не е кротъкъ. Виждали ли сте, какъ гълѫбицата, която минава за кротка, хваща едно отъ малкитѣ си за врата и го изхвърля вънъ отъ гнездото си? Защо постѫпва така? — Тя не го иска при себе си, не го обича. Отъ хиляди години насамъ все се говори за кротостьта, но и досега още тази дума е останала неразбрана. Известно е, че всѣко нѣщо, което не се разбира, не може да се приложи. Тази е причината, поради която кротостьта и до днесъ още не е приложена въ живота. Досега не е намѣренъ нито единъ човѣкъ на земята, който да изразява кротостьта. Който иска да намѣри единъ кротъкъ човѣкъ, той трѣбва да обиколи всичкитѣ планети, да отиде на слънцето, тамъ все ще намѣри кротъкъ човѣкъ. Досега въ историята на човѣчеството се е намѣрилъ само единъ човѣкъ, който смѣло може да каже за себе си: „Азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце.“ Този човѣкъ е билъ, именно, Христосъ. Въ какво седи кротостьта на Христа? Христосъ бѣше въ сила да вдигне земята на рѫката си. Той бѣше въ състояние да спаси човѣчеството, да даде нова култура, новъ моралъ, да направи хората богати и щастливи. — Защо не направи всичко това? —Той го направи, но хората го развалиха. Майката е въ състояние да изчисти стаята десеть пѫти, но следъ всѣко нейно излизане вънъ отъ стаята, децата разбъркватъ и изцапватъ всичко. За да не се развалятъ нѣщата, хората трѣбва да бѫдатъ кротки.

 

„Блажени кроткитѣ.“ Думата „кротъкъ,“ преведена въ най-далеченъ смисълъ отъ истинското ѝ значение, подразбира бѣлъ, свѣтълъ човѣкъ, който има свойството да привлича свѣтлината. Следователно, силата на кроткия човѣкъ се заключава въ това, че може да привлича Божествената свѣтлина въ себе си и да я отразява навънъ. Кроткиятъ е свѣтещъ човѣкъ, затова е опредѣлено той да наследи земята. Кроткиятъ човѣкъ има високо съзнание, затова може да привлича свѣтлината. Свѣтлината се привлича отъ тѣла или отъ съзнания, които съ високо организирани. Свѣтлината на съзнанието прави човѣка живъ. Безъ тази свѣтлина човѣкъ е мъртавъ. Казано е въ Евангелието: „Вие сте виделина на свѣта.“ Кой човѣкъ може да представя виделина на свѣта? Само за кроткия може да се каже, че е виделина и свѣтлина. Следователно, само кроткитѣ могатъ да наследятъ земята, защото носятъ свѣтлина, съ която земята се обработва.

 

Христосъ казва: „Блажени кроткитѣ.“ Това е едно отъ деветтѣ блаженства, въ които Христосъ изложи тайнитѣ на своето учение. Чрезъ кротостьта всѣки християнинъ трѣбва да придобие свѣтлина въ себе си, че като излиза вечерь, да не търси кибритъ, нито електрическа лампа, съ която да освѣтява пѫтя си. Достатъчно е само да помисли за свѣтлината, която носи въ себе си, за да освѣти своя пѫть. Мощно нѣщо е Христовото учение. Който живѣе въ това учение и го прилага, той ще бѫде въ състояние съ мисъльта си само болни да лѣкува, гладни да нахранва, скръбни да утешава. Това значи, да бѫде човѣкъ истински християнинъ. Това значи, да бѫде човѣкъ кротъкъ. Велика сила е кротостьта. Защо? — Богъ се проявява чрезъ кроткия. Кроткиятъ е вѣрващъ човѣкъ. Той вѣрва въ това, което нито се отрича, нито се твърди. Абсолютнитѣ, реалнитѣ нѣща нито се отричатъ, нито се твърдятъ. Кой може да отрича сѫществуването на слънцето? Или, кой може да го доказва? Слънцето е огъньтъ на живота. Ако нѣкой си позволява да отрича слънцето, ще го турятъ въ огъня да провѣри, има ли огънь въ свѣта, или нѣма. Ако нѣкой отрича сѫществуването на въздуха, ще му отнематъ въздуха и ще го питатъ, има ли въздухъ, или нѣма. Още първата секунда той ще познае, сѫществува ли въздухъ, или не. За съвременнитѣ хора въздухътъ е нѣщо неразбрано. Защо? — Защото тѣ го разглеждатъ само като физическо, материално вещество, съставено отъ кислородъ и азотъ. Това показва, че тѣ живѣятъ само съ пипане, като въ тъмнина, а не съ виждане. Срѣщате единъ човѣкъ и виждате, че плаче, скърби за баща си. — Къде е баща ти? — Умрѣ, заровиха го въ земята. Този човѣкъ не подозира даже, че баща му е заровенъ въ земята като семка, и следъ нѣколко години тази семка ще израсте, ще цъвне и плодъ ще върже. Всѣко нѣщо, което е посадено въ земята, ще израсте, ще цъвне и плодъ ще даде.

 

Да се върнемъ пакъ къмъ думата „кротъкъ“. Кротостьта не подразбира овчедушие, мекушавость. Въ кротостьта се включва като важенъ елементъ разумностьта. Значи, кротостьта е вѫтре въ човѣка, а не извънъ него. Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце.“ Кроткиятъ човѣкъ е носитель на свѣтлина, той е свѣтещъ човѣкъ. Бѫдещитѣ хора, тия на шестата раса, ще бѫдатъ свѣтещи, кротки хора, носители на свѣтлина. Отдето минаватъ, тѣ ще свѣтятъ. Лампитѣ имъ нѣма да се палятъ нито съ кибритъ, нито съ ключове, като електрическитѣ. Всѣка тѣхна мисъль е свѣтлина. Тѣ ще свѣтятъ така, както на северния полюсъ се забелязватъ особени свѣтли сияния, на чиято свѣтлина хората четатъ свободно. Тѣзи свѣтли сияния сѫ едни отъ най-красивитѣ явления на северния полюсъ. Следователно, ако ви запитатъ, кое вѣрую е най-право, кажете: Истинско вѣрую е това, което прави хората свѣтещи. Тѣ сами свѣтятъ, сами освѣтяватъ пѫтя си, не се нуждаятъ отъ никакви свѣщи, отъ никакви електрически лампи. Кой е истинскиятъ свещеникъ? — Истински свещеникъ е този, който носи свѣтлина навредъ. Не е нужно той да отваря Библията и Евангелието, да търси, какво Мойсей е казалъ и какво — Христосъ. Той трѣбва да носи свѣтлината на Христовото учение въ себе си. На времето си Христосъ е говорилъ много, и всичко, каквото е говорилъ, е записано. Обаче, Христосъ и днесъ продължава да говори. Той никога не е преставалъ да говори. Носете въ себе си Словото на Христа, говорено отъ преди две хиляди години насамъ. Носете въ себе си Словото на Христа, което и днесъ се говори. Усилвайте свѣтлината си, за да разкривате и най-затънтенитѣ кѫтчета на своята душа.

 

Днесъ отваряме Евангелието и четемъ: „Блажени кроткитѣ“. Който не разбира дълбокия смисълъ на тази дума, той се възмущава отъ този стихъ и казва: Овце ли трѣбва да станемъ? — Не трѣбва да станете овце, защото овцата нѣма тази разумность, която е присѫща на кроткия човѣкъ. Разумно кроткиятъ човѣкъ е огънь и свѣтлина. Нѣма сила въ свѣта, която може да го победи. Затова е казано, че кроткиятъ ще наследи земята. Предъ него всичко отстѫпва. Всички прегради и препятствия отстѫпватъ предъ неговата свѣтлина. Който може съ свѣтлината си да пробие една стена, той е кротъкъ човѣкъ. А тъй, да мислите, че сте кротки, безъ да можете една стена да пробиете съ свѣтлината си, това не е никаква кротость. Тъй щото, не бързайте да се радвате на вашата кротость. Каква радость е тази, която ту се явява, ту изчезва? Ако радостьта трае само единъ день, тя е радость на мухитѣ; ако трае два деня, тя е радость на овцетѣ; ако трае три деня, тя е радость на воловетѣ; ако трае четири деня, тя е радость на конетѣ и т. н. Истинска радость е тази, която никой не може да отнеме. Каква радость е тази, която се смѣня съ скръбь? Ученитѣ ще кажатъ, че споредъ закона на смѣнитѣ, радостьта трѣбва да се смѣня съ скръбь, а скръбьта — съ радость. Какво ще кажете тогава, ако по десеть пѫти на день човѣкъ мѣни състоянието си? Законътъ ли действува тукъ? Ако по десеть пѫти на день бодете нѣкой човѣкъ съ игла, по силата на нѣкакъвъ законъ ли правите това? — Не, тукъ никакъвъ законъ не действува. Това става по ваше лично желание и разбиране. Когато англичанкитѣ воюваха за правата си, да бѫдатъ избирани за министри, тѣ влизаха въ камарата, налагаха се и, ако ставаше нужда да се защищаватъ, вадѣха иглитѣ отъ шапкитѣ си и съ тѣхъ бодѣха. За да не се повтаря това нѣщо, държавата издаде законъ, съ който забрани на женитѣ да носятъ голѣми игли на шапкитѣ си. Англичанката казваше, че когато воюва за свободата си, човѣкъ не трѣбва да се спира предъ нищо.

 

Съвременнитѣ хора казватъ, че човѣкъ не трѣбва да се противи на злото, но трѣбва да се съобразява съ условията на живота, като уреди първо своитѣ работи, а после вече мисли за Бога, за възвишени работи. — Какъ ще уреди човѣкъ работитѣ си и може ли, въобще, да уреди работитѣ си? Покажете единъ човѣкъ, който, откакъ свѣтътъ сѫществува, да е уредилъ работитѣ си. Досега такъвъ човѣкъ не се е намѣрилъ. Никой царь, никой ученъ, никой философъ не е могълъ да уреди работитѣ си на земята. Мислите ли тогава, че вие ще можете да ги уредите? Ако при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ не внесе кротостьта въ всички свои действия, той ще се натъкне на сѫщитѣ разочарования, каквито хората сѫ преживѣли до днесъ. Само онзи може да се справи съ всички трудни положения въ живота, за когото може да се приложи стиха: „Блажени нищитѣ духомъ“. Подъ думата „нищъ“ не се разбира човѣкъ беденъ, нещастенъ, но се разбира човѣкъ съ силна вѣра, съ силна любовь, който дава ходъ на Божественото въ себе си, на безграничното, на вѣчното. Въ правия смисълъ на думата, нищиятъ не знае, какво нѣщо е ограничение, сиромашия, болести, нужди. Нищиятъ духомъ не е лишенъ отъ нищо. Какво прави обикновениятъ човѣкъ? Като се намѣри въ известно затруднение, той иска да се облѣче въ вретище, да посипе главата си съ пепель и следъ това да каже: Господи, не виждашъ ли моитѣ страдания? Не виждашъ ли, колко сълзи пролѣхъ? Чудно нѣщо! Този човѣкъ казва, че е роденъ отъ Бога, че иска да работи заради Него, а въпрѣки това плаче, роптае противъ страданията си. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да вземе мотика въ рѫка и да се впрегне на работа.

 

Срѣщалъ съмъ религиозни, набожни хора, които не работятъ нищо. Тѣ отиватъ отъ време на време да гледатъ, какъ работятъ селянитѣ по нивитѣ, по лозята. Като гледатъ, какъ садятъ царевици, запримѣръ, вижда имъ се, че се занимаватъ съ проста работа и си казватъ: Царевици сѫ това! Тѣзи хора не се спиратъ да помислятъ, какво представя царевицата. Въ нѣкои отношения царевицата седи по-високо отъ човѣка, който не работи. Като се мръкне, този човѣкъ мисли само за спане, да си легне на мекото легло, а царевицата и вечерь работи. Тя мисли, какво да направи, да образува по-добъръ, по-голѣмъ кочанъ. Царевицата приготвя храна за човѣка, когато той спи и почива.

 

Казвате: Какъ може да се говори лошо за човѣка, щомъ е създаденъ по образъ и подобие Божие? — Преди всичко, вие трѣбва да знаете, кой е човѣкъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Споредъ мене, само кроткиятъ, нищиятъ, нажалениятъ човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Кротъкъ, нажаленъ и нищъ сѫ мощни думи. Какво разбиратъ хората подъ думитѣ кротъкъ, нажаленъ и нищъ? Споредъ васъ, нищъ е онзи, който е изгубилъ баща си. майка си, жена си, децата си или нѣкой отъ приятелитѣ си. Нажаленъ е онзи, който е изгубилъ своята възлюбена, или своето богатство. Този човѣкъ казва: Натѫжено е сърдцето ми, счупено е сърдцето ми. — Защо е счупено сърдцето му? — Защото не е кротъкъ. Сърдцето на кроткия е огъваемо, еластично, никога не се троши. Кроткиятъ се движи между болни, между страдащи, на всички помага. Стъклото се троши, както се трошатъ сърдцата на обикновенитѣ хора, понеже е лошъ проводникъ на топлината. Затова пъкъ то е добъръ проводникъ на свѣтлината. Съ своята прозрачность, прогледность, стъклото обръща внимание на хората да се освободятъ отъ своя егоизъмъ, да прогледатъ, да видятъ красотата на Божествения свѣтъ. Ако хората днесъ не виждатъ тази красота, това се дължи на тѣхната непрогледность. Тѣ не пропущатъ презъ себе си свѣтлината на Божия свѣтъ, вследствие на което сѫ тъмни.

 

„Блажени кроткитѣ“. Блажени разумнитѣ кротки, защото тѣ ще наследятъ земята. Магическа сила крие въ себе си думата „кротъкъ“. Човѣкъ трѣбва да внесе елемента на кротостьта въ мозъка, въ дробоветѣ, въ сърдцето си, въ кръвьта, въ цѣлото си тѣло, за да може презъ него да мине Божествената свѣтлина, да го направи мощенъ, великъ. И най-великиятъ гений не може да се нарече абсолютно кротъкъ човѣкъ. Истински кроткиятъ представя великъ океанъ отъ жива вода, която постоянно се втича и изтича. Великиятъ англичанинъ Нютонъ е казалъ за себе си: „Азъ съмъ малко дете, което играе по вълнитѣ на Великия океанъ на природата, съ цель да изследва нѣщата, но вижда, че много нѣща сѫ скрити за човѣшкия духъ“. Природата е скрила велики блага въ себе си, които единъ день ще открие на човѣчеството, но не изведнъжъ, а постепенно.

 

Следователно, докато човѣкъ не придобие образъ и подобие Божие, той не може да се добере до гънкитѣ на природата, въ които се криятъ нейнитѣ велики тайни. Това може да стане, само следъ като човѣкъ придобие вѫтрешна виделина на съзнанието си, докато стане кротъкъ, докато придобие образъ и подобие Божие. Кротостьста е първото условие за развиване на човѣшкото съзнание, за придобиване на повече свѣтлина за ума. Човѣкъ трѣбва да има повече свѣтлина, въ себе си, като основа за проява на Божествената мѫдрость. Съ свѣтлината заедно върви и топлината, въ която се образуватъ елементитѣ на любовьта. Той щото, като има любовь и мѫдрость въ себе си, човѣкъ има условия вече за придобиване на безсмъртието. Кротостьта пъкъ развива сила, мощь въ човѣка. Който иска да придобие кротостьта, той трѣбва да следва пѫтя на Христа. Христосъ самъ казва за себе си: „Защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце“. Кроткиятъ е винаги буденъ. Той никога не спи. Той е отворена врата за разумнитѣ сѫщества. Само грѣшниятъ човѣкъ спи. Хората на шестата раса ще бѫдатъ съ отворени очи, винаги съ будно съзнание. Сегашнитѣ хора спятъ, понеже живѣятъ още въ грѣха. Когато единъ спи, другъ е буденъ, работи върху съзнанието на спещия. Детето спи, а майката работи върху него. Следователно, когато искате да работите върху себе си, вие трѣбва да станете като деца, да приспите въ себе си онзи елементъ, който ви противодействува. Това значи, да стане човѣкъ кротъкъ, да премине отъ една епоха въ друга, да преобрази съзнанието си. Ще дойде време, когато всички хора на земята ще преобразятъ съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще станатъ такива промѣни съ нашата атмосфера, че нито единъ човѣкъ не би могълъ да остане при новитѣ условия. Новитѣ условия изискватъ нови съзнания. Атмосферата на земята ще стане много по-рѣдка, отколкото е сега, а сѫщевременно ще се намали и количеството на кислорода, както и самото атмосферно налѣгане. За да живѣе при тия условия, човѣкъ трѣбва да се нагоди и физически, и духовно. Изобщо, всѣка планета има специфични условия за животъ.

 

Представете си, че нѣкой човѣкъ се пренесе да живѣе на една отъ малкитѣ планета, на тъй нареченитѣ астероиди, които се движатъ между орбититѣ на Марсъ и Юпитеръ. Знаете ли, какво ще бѫде състоянието на този човѣкъ? Ако отиде на единъ отъ тия астероиди — лилипути, чийто диаметъръ достига едва десетина километра, теглото му ще се намали извънредно много, и той ще да скача на височина 70 — 80 клм.. Следователно, ако на земята е тежалъ 70 — 80 кгр., на тази малка планета ще тежи само единъ грамъ. Предполага се още, че температурата на тази малка планета достига до -273°. Обаче, известно ни е, че при такава низка температура всички тѣла се разрушаватъ. Има състояния въ природата, при които силитѣ ѝ действуватъ равномѣрно, безъ никакви препятствия, безъ никакви съпротивления. Наистина, ако човѣкъ се намѣри при условия, дето температурата е низка, при -273°, той ще бѫде свободенъ отъ всѣкакви изкушения, отъ всѣкакви неприятели или врагове. Кой може да нападне човѣкъ, поставенъ при -273° студъ? Такъвъ човѣкъ може да се пипа само съ щипци. Доближите ли се до него, той веднага ще се разруши. Когато кроткиятъ човѣкъ иска да бѫде свободенъ отъ хората, никой да го не смущава, той изпуща свѣтлината си, а задържа топлината си, вследствие на което понижава околната температура и не позволява на хората да се приближаватъ къмъ него. Когато работи за добритѣ хора, кроткиятъ човѣкъ повишава топлината си, вследствие на което отваря вратата си и ги привлича къмъ себе си. Не само хората, но всички живи сѫщества се привличатъ отъ него.

 

„Разумнитѣ кротки ще наследятъ земята“. Не казвамъ обикновенитѣ кротки, но разумнитѣ кротки ще наследятъ земята, т. е. ония разумни хора, които иматъ нови разбирания за свѣтлината и топлината. Само тѣзи хора могатъ да бѫдатъ носители на новия животъ. Великитѣ хора сѫ минали презъ голѣми изпитания и страдания, докато придобиятъ кротостьта. При сегашнитѣ условия на живота почти нѣма кротки хора. Когато нѣкой каже за себе си, че е кротъкъ, ще го пратя на планината въ бурна, тъмна нощь, самъ да намѣри пѫтя си. Ако е кротъкъ, той ще си послужи съ своята свѣтлина: ще отиде и ще се върне безпрепятствено. Кроткиятъ носи свѣтлина въ себе си. Той не се нуждае отъ външна свѣтлина. Казано е за хората: „Вие сте виделина на свѣта“. Значи, за съвременнитѣ хора може да се каже най-много, че сѫ виделина, но не и свѣтлина. Кроткиятъ човѣкъ е бѣлъ. Той е направенъ отъ такава материя, която привлича свѣтлината отъ пространството, затова свѣти. Страданията, нещастията на хората се дължатъ, именно, на недоимъкъ на вѫтрешна свѣтлина у тѣхъ. Външната свѣтлина, отъ която се ползуватъ всички хора, всички живи сѫщества, предизвиква дразнене на всички сѣтива, вследствие на което тя носи и животъ, и смърть. Свѣтлината, за която Христосъ говори, носи само животъ. Затова, именно, е казано, че само кроткиятъ ще наследи земята. Само кроткиятъ, който носи свѣтлината на живота, ще наследи земята. Той ще бѫде господарь, вѣчно ще живѣе на земята. Онѣзи хора, които нѣматъ свѣтлина въ себе си, които не сѫ кротки, тѣ ще се намиратъ подъ закона на прераждането, ще идватъ на земята, ще заминаватъ отъ земята, отново ще се връщатъ и т. н.

 

Сега, като слушате да се говори за кроткитѣ, ще кажете, че разбирате тия нѣща, защото сте чели Евангелието, чели сте Деянията на апостолитѣ, познавате донѣкѫде Христовото учение. Обаче, и това не е достатъчно. Не е достатъчно само човѣкъ да има опитностьта на апостолитѣ, или да е видѣлъ Христа, както апостолъ Павелъ го е видѣлъ. Като падна отъ коня си, Павелъ запита: „Кой си Ти, Господи?“ — Азъ съмъ Този, Когото ти гонишъ. Павелъ видѣ Христа, но това не бѣше достатъчно. Той трѣбваше да учи, да бѫде подложенъ на изпитания, за да познае Христа. И следъ това Павелъ казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да позная Христа.“ Христосъ казва за себе си, че е кротъкъ и смиренъ по сърдце. Следователно, думитѣ на Павла могатъ да се преведатъ въ следния смисълъ: „Всичко считамъ за изметъ, за да позная кротостьта“. Който е придобилъ кротостьта, той разполага съ магическата прѫчица. Безъ кротостьта човѣкъ нищо не може да постигне. Мнозина търсятъ живота, но тѣ трѣбва да знаятъ, че извънъ кротостьта животътъ не може да се прояви. Всички хора иматъ животъ, но въпрѣки това умиратъ. — Защо? — Защото нѣматъ кротостьта, не сѫ кротки. Безъ кротостьта животътъ не може да се подържа. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Да познаете Бога, да познаете Христа, това значи да познаете любовьта. Христа наричатъ още Синъ Божий, но това е титла. Че е Синъ Божий, ще познаете по това, дали носи въ себе си любовьта. Нѣкой човѣкъ е генералъ, не защото носи военни дрехи, но защото е силенъ. Ако носи сила въ себе си, и безъ генералски дрехи той може да бѫде генералъ. Не е достатъчно да кажете за нѣкого, че е вашъ възлюбенъ, или ваша възлюбена, но той трѣбва да отговаря на това име. Ако е въпросъ за обикновенъ възлюбенъ или възлюбена, такива възлюбени има много по свѣта. И Ксантипа бѣше възлюбена на Сократа, но понѣкога го заливаше съ вода. Единъ день Сократъ се разговарялъ съ ученицитѣ си, и въ това време жена му влѣзла въ стаята и го заляла съ вода. Невъзмутенъ, Сократъ се обърналъ къмъ ученицитѣ си съ думитѣ: Моята жена иска да покаже, че когато се посѣе нѣщо, следъ това трѣбва да се полѣе съ вода, да израсте, да даде плодъ. Сократъ казвалъ, че благодарение на жена си е станалъ философъ. Ще кажете, че Ксантипа била лоша жена. Коя жена не е заливала мѫжа си съ вода? Коя жена не е ставала причина мѫжа ѝ да пролива сълзи? Какво лошо има въ плача? Изкуство е да заставите човѣка да плаче. Важно е, какъ ще го заставите. Не е въпросъ да мушнете човѣка съ ножъ, за да го накарате да плаче. Това вече не е изкуство, нито е наука.

 

Като говоря по този начинъ, вие трѣбва да мислите, да разбирате добре. Азъ говоря, безъ да имамъ предъ видъ вашитѣ личности. Цельта ми е да ви изнеса истината тъй, както е, безъ никакво снизхождение. Че нѣкой билъ голѣмо величие. Какво отъ това? Днесъ е величие, утре не е никакво величие. Нѣкой минава предъ хората за светия. Днесъ е светия, утре не е никакъвъ светия. Смъртьта дойде при него, хване го за гушата и го души тъй, както задушава и обикновенитѣ хора. Когато истинскиятъ светия умира, той извиква своитѣ приятели и се сбогува съ тѣхъ. Той имъ казва, че е решилъ вече да си замине и за наследникъ оставя еди-кого си. Това значи кротъкъ човѣкъ. Който не може да предупреди своитѣ ближни, че заминава за онзи свѣтъ, и не може да се сбогува съ тѣхъ, той не е кротъкъ човѣкъ. Който страда и се измѫчва, той не е кротъкъ; който вика лѣкари да го лѣкуватъ, той не е отъ кроткитѣ; който вика свещеници и проповѣдници да го изповѣдватъ, той не е отъ кроткитѣ. Кроткиятъ заминава съзнателно и съ радость за онзи свѣтъ, като дава банкетъ на своитѣ приятели и имъ казва опредѣлено, че отива въ дома на Онзи, Когото познава. Кроткиятъ човѣкъ носи великъ моралъ въ себе си. Обикновениятъ моралъ, обикновеното благочестие сѫ обикновени работи за него. Нѣкой иска да се представи предъ хората за светъ, за благочестивъ човѣкъ и, за да подържа това заблуждение у тѣхъ, той ходи босъ, окѫсанъ. — Не, това е измама. Светиятъ, истински благочестивиятъ човѣкъ е добре облѣченъ, винаги чистъ и спретнатъ. Той живѣе едновременно и въ външна, и въ вѫтрешна чистота.

 

Единъ отъ ученицитѣ на Сократа отишълъ единъ день при учителя си съ скѫсани панталони, съ цель да покаже своето благочестие и смирение. Като го видѣлъ въ този видъ, Сократъ му казалъ: „Твоята гордость се вижда и презъ скѫсанитѣ ти панталони“. Гордостьта на човѣка се вижда и презъ скѫсанитѣ, и презъ здравитѣ дрехи. Кроткиятъ човѣкъ изпуща свѣтлина отъ себе си. Каква по-хубава дреха отъ дрехата на свѣтлината? Който е облѣченъ съ дрехата на свѣтлината, той привлича къмъ себе си любовьта. Щомъ придобие любовьта, той никога гладенъ не умира.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Това подразбира, че само кроткиятъ човѣкъ знае тайнитѣ, които се съдържатъ въ хлѣба; само кроткиятъ човѣкъ знае изкуството да придобива хлѣбъ, когато пожелае. Когато сатаната изкушаваше Христа въ пустинята и му предлагаше да превърне камънитѣ въ хлѣбъ, той знаеше, че Христосъ владѣе изкуството да превръща материята. Хората на новата наука, хората на шестата раса ще познаватъ тази наука и ще я прилагатъ. Хората на шестата раса сѫ хора на кротостьта, хора на свѣтлината. Съвременната наука е повече въ услуга на разрушението, на изтреблението. Следователно, тя е временна, преходна наука. Тя открива задушливитѣ газове, отровитѣ, избухливитѣ вещества. Какъвъ смисълъ има въ тия открития? Само онова откритие има смисълъ, съ помощьта на което мъртвитѣ могатъ да възкръсватъ. Но и при това положение има известна опасность.

 

Опасностьта отъ откритията, които съвременната наука би могла да направи, седи въ това, че всѣко откритие ще се патентова и ще се използува само отъ богатитѣ хора. Запримѣръ, открие се серумъ противъ нѣкаква опасна и мѫчно лѣчима болесть, но струва скѫпо. Богатитѣ ще могатъ да си го доставятъ и да се лѣкуватъ, а сиромаситѣ, по нѣмане на пари, ще умиратъ. Тогава животътъ ще се продава. А Христосъ казва: „Блажени кроткитѣ, защото ще наследятъ земята.“ Наистина, кроткитѣ ще разполагатъ съ новото знание, което носи свѣтлина и животъ. Тъй щото, свѣтлината и животътъ не се продаватъ, но се придобиватъ. Достатъчно е човѣкъ да стане кротъкъ, за да провѣри това. Кроткиятъ знае, че сѫществуватъ два свѣта: физически и духовенъ, земенъ и небесенъ. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. — Ама ние не виждаме онзи свѣтъ. — Това нищо не значи. Ако въ единъ салонъ затворятъ стотици хора и имъ кажатъ, че вънъ отъ него не сѫществува нищо друго, тия хора ще повѣрватъ ли въ това? — Нѣма да повѣрватъ. — Защо? — Защото сѫ видѣли свѣта извънъ салона. Следователно, човѣкъ вѣрва въ сѫществуването на това, което е видѣлъ, а не вѣрва въ сѫществуването на онова, което не е видѣлъ. Единъ день, когато види онзи свѣтъ, той ще повѣрва и въ него. Той ще види, че духовниятъ свѣтъ е много по-красивъ и по-великъ отъ този, който вижда и въ който живѣе. Отношението между физическия и духовния свѣтъ е такова, каквото е отношението между растенията и животнитѣ отъ една страна и животнитѣ и човѣка — отъ друга страна. Каквито условия да иматъ растенията и животнитѣ, тѣ сѫ лишени отъ тѣзи връзки, отъ тѣзи отношения, каквито могатъ да сѫществуватъ между хората. Преди всичко животнитѣ и растенията сѫ лишени отъ елементи, необходими за създаване на връзки, на отношения. При това, не всички хора, но само нѣкои отъ тѣхъ сѫ въ състояние да станатъ кротки, да привлѣкатъ къмъ себе си онази свѣтлина, която е носителка на бѫдещата култура. Докато хората не станатъ кротки, нѣма да дойде безсмъртието, т. е. възкресението въ свѣта. Щомъ станатъ кротки, Христосъ ще влѣзе въ сърдцата имъ, защото Той казва за себе си: „Азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце.“ Докато сърдцата на хората сѫ смутени, пълни съ роптания и протести, тѣ никога нѣма да видятъ и познаятъ Христа. Сегашнитѣ хора мислятъ, че Христосъ ще слѣзе нѣкѫде отъ небето, облѣченъ въ слава и великолепие, и се готвятъ да Го посрещнатъ, да седнатъ едни отлѣво, а други — отдѣсно. Въ времето на Христа, майката Заведеева искаше единъ отъ синоветѣ ѝ да седне отдѣсно на Христа, а другъ — отлѣво, но Христосъ ѝ каза, че не е въ негова власть да опредѣля мѣстата на хората.

 

Питамъ: колко души могатъ да седнатъ отдѣсно и отлѣво на Христа? — Двама души само. Въпрѣки това, всѣки иска да седне или отлѣво, или отдѣсно на Христа. — Не, когато Христосъ дойде втори пѫть на земята, Той нѣма да поставя хората едни отлѣво, а други — отдѣсно, но ще ги тури въ една чутура, дето ще започне такова грухане, каквото свѣтътъ никога не е мислилъ. Отъ всичкото жито ще остане само една чиния чисто, хубаво жито. И тогава, който е гладенъ, той ще отиде да си хапне отъ това жито и ще каже: Господъ да прости човѣчеството! Значи, отъ цѣлото човѣчество ще остане една чиния грухано жито, полѣто съ сока на кротостьта. Който вкуси отъ това жито, той ще придобие елемента на кротостьта въ себе си. Той ще стане кротъкъ, но самъ ще си знае, какво е преживѣлъ, докато стане такъвъ. Когато нѣкой иска да знае, какво иде за човѣчеството, казвамъ: Голѣмо грухане иде! Безъ грухане нѣма спасение. Докато черупката на орѣха не падне, той не може да изникне. Докато не изгуби богатството си, богатиятъ не може да намѣри Бога. Докато не изгуби детето си, майката не може да го познае, нито може да го залюби. Докато водата не започне да се разлива, не може да полива цвѣтята. Това сѫ контрасти, които сѫ въ реда на нѣщата.

 

Религиознитѣ хора подържатъ идеята, че човѣкъ трѣбва да се моли поне по три пѫти на день. Добро нѣщо е молитвата, но когато се прави по задължение, тя представя външно пособие. То е все едно нѣкой да напише на дъската три-четири уравнения, и да ги реши. Какво е разрешилъ съ тѣзи уравнения? Нищо не е разрешилъ. Казватъ за нѣкого, че е отличенъ законоведецъ. Какво отъ това? Законитѣ, които този човѣкъ пише, еднакви ли сѫ съ законитѣ на природата? Единъ законъ е цененъ, когато е извлѣченъ отъ природата. Единъ виденъ англичанинъ казалъ: „Законитѣ на Англия сѫ закони на природата“. Той искалъ да каже, че законитѣ на природата сѫ закони на Англия, т. е. Англия черпи своитѣ закони отъ природата. Значи, общественитѣ закони трѣбва да изхождатъ отъ природата. Всѣко общество, което се подчинява на такива закони, ще се развива правилно. Хората на това общество взаимно ще се почитатъ и уважаватъ. Всѣки членъ на това общество ще заема точно това мѣсто, което му се пада. Той ще бѫде точно на това мѣсто и ще изпълнява точно такава служба въ обществото, каквато изпълнява всѣки удъ отъ човѣшкото тѣло, който е поставенъ на мѣстото си. Ако нѣкой членъ отъ обществото е на мѣстото на първия пръстъ на човѣшката рѫка, ще му се отдаде съответното уважение. Само благородниятъ човѣкъ може да отдаде на всѣкиго заслуженото внимание и уважение. Само кроткиятъ човѣкъ е истински благороденъ. Вънъ отъ кротостьта никакво благородство не сѫществува. Който не е кротъкъ, той може да бѫде привидно благороденъ, но неговото благородство лесно се губи. Кой човѣкъ не е губилъ своето благородство? Кой не е губилъ щастието си? Кой не е падалъ духомъ? Кой не е лъгалъ? Кой не е кралъ? Това сѫ отрицателни прояви на човѣка, които трѣбва да се извадятъ въ външното му естество, да остане душата му чиста, свободна отъ тѣхъ. Когато се казва, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, това се отнася до неговата душа. Тя трѣбва да се прояви, да види Божието лице. Само душата може да види лицето на Бога. Затова е казано, че никой не е видѣлъ лицето на Бога. Обаче, когато човѣкъ придобие кротостьта, когато даде възможность на душата си да се прояви въ него, тогава той ще види лицето на Бога. Който не е придобилъ кротостьта, той не може да види Божието лице. Затова е казано въ Писанието, че който види Божието лице, той не може да остане живъ. И на Мойсея бѣше казано, че не може да види лицето на Бога. Мойсей не бѣше кротъкъ човѣкъ. Той рѣжеше съ ножъ, но времето налагаше това. „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“ Срѣщате нѣкой обикновенъ човѣкъ, който не е кротъкъ, не носи свѣтлина въ себе си, но очаква да види Божието лице. Това е невъзможно! Мойсей казваше на евреитѣ, че измежду тѣхъ ще излѣзе пророкъ, който ще носи кротостьта въ себе си, който ще наследи земята, затова тѣ трѣбва да Го слушатъ. Който слуша този Великъ Пророкъ, той може да наследи земята.

 

„Блажени разумнитѣ кротки“. Сега, ако ви кажа да станете кротки, това е механическо казване, което нищо нѣма да ви помогне. Обаче, казвамъ: Проявете кротостьта си! — Можемъ ли да проявимъ своята кротость? — Можете. Повикайте Христа на помощь, защото Той е казалъ за себе си, че е кротъкъ и смиренъ по сърдце. Едно трѣбва да имате предъ видъ: само онзи има право да повика Христа, който е готовъ да приеме кротостьта въ себе си. Който не е готовъ още, да не прави този опитъ, защото той самъ ще се изложи на голѣми изпитания, които не може да издържи. Той ще изгори, ще изчезне отъ свѣта. Стане ли въпросъ за кротостьта, Христосъ на никого не прощава. Щомъ нѣкой се почувствува готовъ да възприеме кротостьта, той трѣбва да се обърне къмъ Христа съ думитѣ: Господи, искамъ да придобия кротостьта, да я приложа въ живота си. Ще следвамъ Твоя пѫть неотклонно и безъ никакво колебание и съмнение.

 

„Кроткитѣ ще наследятъ земята.“ Които не разбиратъ кротостьта, тѣ казватъ, че ако станатъ кротки, ще изгубятъ живота си, и всѣки ще ги тъпче. — Не, кроткиятъ е силенъ човѣкъ, никой не може да го тъпче. Кроткиятъ разбира живота въ неговата пълнота и смисълъ. Дето минава кроткиятъ, всички му правятъ пѫть: рѣкитѣ отбиватъ течението си, правятъ му пѫть да мине; растенията и животнитѣ му се кланятъ; хората го поздравяватъ. Кроткиятъ и по земята стѫпва, и въ водата плува и въ въздуха се носи. Той е господарь на земята, напълно я владѣе. Съвременнитѣ хора летятъ изъ въздуха съ аероплани, но често падатъ отъ тѣхъ. Христосъ ходѣше по водата, защото бѣше кротъкъ и смиренъ по сърдце. Когато хората станатъ кротки, и тѣ ще ходятъ по водата, както Христосъ е ходилъ нѣкога.

 

„Блажени разумнитѣ кротки“. Проявете кротостьта си, ако искате да наследите земята, да я владѣете, както Христосъ е билъ господарь на земята. Щомъ Христосъ е ходилъ по водата, и вие можете да ходите. Това е възможность не само за единъ човѣкъ, но за всички хора, на които съзнанието е пробудено. Кротостьта е достояние на всички хора. Да придобиятъ кротостьта, това е велика задача, която предстои на всички хора. Кроткиятъ човѣкъ е бѣлъ. Една негърка казала на единъ бѣлъ: Азъ съмъ черна на лице, но бѣла по сърдце. Ти си бѣлъ на лице, а черенъ по сърдце. Нѣкои хора сѫ външно бѣли, а вѫтрешно черни. Други пъкъ сѫ отвънъ черни, а отвѫтре бѣли. Сѫщото може да се каже и по отношение на кротостьта. Нѣкои сѫ външно кротки, а вѫтрешно не сѫ; други пъкъ сѫ вѫтрешно кротки, а външно не сѫ. Кротостьта е вѫтрешно, а не външно качество. Кроткиятъ човѣкъ е носитель на Божията свѣтлина и се радва, че всички хора могатъ да се ползуватъ отъ това благо.

 

„Кроткитѣ ще наследятъ земята“. Вложете въ себе си идеята за кротостьта и работете за нейното придобиване. И на васъ желая да наследите земята като кротки!

 

21. Беседа отъ Учителя, държана на 23 юний, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt