Jump to content

1929_05_26 Другата сѫбота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Голѣмото благо",

Сила и живот, 12 серия, т.3 (1929).

Издание 1936 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Другата сѫбота

 

„И пакъ въ другата сѫбота влѣзе въ съборището и поучаваше.“

 Лука 6:6.

 

„Другата сѫбота“. Мнозина ще запитатъ, какво означаватъ думитѣ „другата сѫбота“? Хората питатъ за много нѣща, не само за думитѣ „другата сѫбота“. Нѣкои питатъ, какво означаватъ думитѣ свѣтлина, топлина, въздухъ, вода, огънь, земя и т. н. Който разбира, отъ една дума само ще разбере много нѣщо; който не разбира, и хиляди думи да му се кажатъ, пакъ нищо нѣма да разбере. Сѫботата представя завършена епоха, когато хората сѫ готови да слушатъ, да възприематъ, да прилагатъ великитѣ истини, които Първата Причина, или природата имъ разкрива. Две сѫботи сѫществуватъ: лоша сѫбота, лошъ аспектъ или лоша сѫдба на човѣка и добра сѫбота или добра сѫдба. Често слушате да казватъ за нѣкого, че е лошъ или сѫботенъ човѣкъ. Отъ астрологическо гледище това значи, че за този човѣкъ аспектитѣ на различнитѣ планети сѫ въ неблагоприятно съчетание. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е добъръ, това подразбира добри, благоприятни съчетания на планетитѣ, които влияятъ върху него. Значи, има добра, има и лоша сѫбота за човѣка.

 

„И пакъ въ друга сѫбота влѣзе въ съборището и поучаваше.“ Значи, Христосъ е проповѣдвалъ и поучавалъ въ добритѣ сѫботи. Сѫботата е Божественъ день. Кога? — Когато човѣкъ прави добро. Сѫботата е день на доброто. Единственото нѣщо, съ което човѣкъ се отличава отъ другитѣ живи сѫщества, е че му е позволено да прави добро сѫботенъ день. Оттукъ вадимъ заключение, че първиятъ день на живота е сѫботата. Като говоря за сѫботата, пазете се да не я разберете като тѣсногърдитѣ хора, нито както евреитѣ сѫ я разбирали, нито както нѣкои религиозни хора. Сѫботата трѣбва да се разбира въ широкъ смисълъ. Христосъ казва, че човѣкътъ не е създаденъ за сѫботата, но сѫботата е създадена за човѣка. Въ сѫбота Богъ си е починалъ отъ физическия трудъ. Той е работилъ хиляди и милиони години, докато е започналъ да учи човѣка, какъ да се ползува отъ всичко, което е създалъ.

 

Съвременнитѣ хора се намиратъ вече въ единъ устроенъ свѣтъ и трѣбва да знаятъ, какъ да живѣятъ. Тѣ искатъ да бѫдатъ умни, здрави, силни, щастливи. Обаче, хората трѣбва да знаятъ, че при сегашното положение на развитието си, тѣ включватъ въ себе си придобивкитѣ на петтѣ раси, които сѫ живѣли досега. Отъ това гледище никой не е господарь на положението си. Всѣки носи и добри, и лоши чърти отъ своето минало; съ лошитѣ трѣбва да се справи, а върху добритѣ трѣбва да работи, да ги развива и усъвършенствува. Следователно, всичко, което петтѣ раси съдържатъ въ себе си, е вложено и въ отдѣлния човѣкъ. Като знаете това, ще разберете, съ каква велика наука разполагате. Който не знае това, той гледа на раситѣ като на нѣщо минало, което днесъ нѣма никакво значение. Първата раса, това сѫ великитѣ гении на човѣчеството, които сѫ създали свѣта. Тѣ сѫ разполагали съ голѣми знания, съ голѣма свѣтлина, съ силенъ интелектъ. Тѣ сѫ оставили на земята знанието си и сѫ се оттеглили на работа въ висшитѣ свѣтове. Който не знае за сѫществуването на тѣзи висши свѣтове, той подразбира нѣкакви материални свѣтове, подобни на физическия. Обаче, той не разбира и физическия свѣтъ. Само формата на материалнитѣ свѣтове е постоянна, неизмѣнчива. Съдържанието имъ е субстанциално. Какво означава думата „субстанция“? Субстанция означава материя, която постоянно се мѣни. При това, материята нѣма устой, а субстанцията има. До известна степень въ субстанцията сѫществува вѫтрешно разграничаване.

 

Съвременната наука е дала известни обяснения върху разграниченията на материята по съставъ и по обемъ. Запримѣръ, земята е съставена отъ милиарди частици, които иматъ опредѣлена форма и обемъ. Слънцето, звездитѣ сѫщо така сѫ съставени отъ безгранично число малки частици, съ опредѣлена форма и опредѣленъ обемъ. Съвременнитѣ учени сѫ обяснили донѣкѫде, какво значи безгранично, вѣчно, безкрайно. Субстанцията взима участие въ съставянето на великитѣ, на грандиознитѣ работи. Съ други думи казано: разумното има по-голѣмъ устой въ субстанцията, отколкото въ материята, която се дроби. Въ този смисълъ вѣчностьта има начало, има и край, т. е. има глава, има и опашка, които никога не могатъ да се обяснятъ. Единственото нѣщо, което човѣкъ може да направи, е да съедини главата съ опашката, да образува колело, съ което да се движи, колкото иска и когато иска. Такова колело представя животътъ. Когато искате да спрете живота, т. е. да си починете, трѣбва да разтворите колелото и да образувате отъ него права линия. Които разбиратъ живота, тѣ сѫ образували едно колело отъ началото и отъ края; които не разбиратъ живота, тѣ сѫ разтворили това колело, образували сѫ права линия, вследствие на което постоянно търсятъ своето право. Който търси своето право, той често получава бой. Когато ученикътъ търси своето право отъ учителя си, последниятъ взима една прѫчица и казва на ученика си: Дай дѣсната си рѫка! Ученикътъ дава дѣсната си рѫка, а учительтъ започва да пише съ прѫчицата по нея: той пише едно, две, три. После взима лѣвата рѫка на ученика и пише върху нея: едно, две, три. Следъ това взима дѣсната рѫка и продължава да пише съ прѫчицата си върху нея: четири, петь. Сѫщото написва и върху лѣвата рѫка. Като дойде до десеть, учительтъ престава да пише върху рѫката на ученика си. Така той изрежда единъ следъ другъ всички ученици, които търсятъ своето право. Като видятъ, че учительтъ знае хубаво да пише върху рѫцетѣ, ученицитѣ преставатъ да търсятъ правата си. Сега е забранено писането съ прѫчица върху рѫцетѣ на ученицитѣ; намиратъ, че не било практично. Споредъ мене, не само че е практично, но даже икономично: не се хаби нито хартия, нито мастило. Отъ това време насамъ започнаха да употрѣбяватъ плочи, тетрадки, върху които пишатъ съ калемъ, съ мастило и т. н.

 

Представете си сега, че сте взели единъ кубически сантиметъръ отъ нѣкакво въздухообразно тѣло, запримѣръ, отъ водорода, и го прекарате презъ микроскопическо отвърстие на единъ напръстникъ. Знаете ли, колко време ще се употрѣби, докато всичкиятъ водородъ мине презъ това тѣсно отвърстие? Това не е една молекула водородъ, но тукъ имате грамадно количество молекули, за минаването на които се изисква много време. Ако речете да отдѣляте молекулитѣ на водорода една отъ друга по физически начинъ, за това би трѣбвало още повече време. Що сѫ молекулитѣ? Молекулитѣ сѫ най-малкитѣ частици отъ материята, които се получаватъ по физически или по механически начинъ. Ако искате по-нататъкъ да дѣлите молекулитѣ, вие ще навлѣзете вече въ химията, дето молекулитѣ могатъ да се дѣлятъ на по-дребни частици, но по химически начинъ. Тѣзи частици се наричатъ атоми. Съвременнитѣ учени говорятъ вече и за дѣлението на атомитѣ на още по-малки частици отъ тѣхъ. Тия учени правятъ опити да теглятъ молекулитѣ на тѣлата и намиратъ, че нѣкои молекули тежатъ по единъ квадралионъ отъ милиграма. Други молекули сѫ още по-леки. Всички молекули се движатъ: ту се съединяватъ въ по-голѣми частици, ту се разединяватъ. Така тѣ проявяватъ свой животъ. Като знаете това, представете си, какво грамадно количество молекули влизатъ въ състава на вашето тѣло! Всички ваши органи: мозъкъ, сърдце, дробове, стомахъ сѫ съставени отъ безброй молекули, които се подчиняватъ на известни сили, на известни закони. Въпрѣки това вие искате самостоятелно да уреждате живота си. Това е невъзможно!

 

Мнозина се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре, че животътъ имъ не е добъръ. Тѣ сѫ прави. Работитѣ имъ не вървятъ добре, защото и животътъ на молекулитѣ имъ не върви добре. Може да върви добре животътъ само на онзи човѣкъ, който има нѣщо гениално въ себе си. Гениалностьта се проявява само тогава, когато човѣкъ съдържа огънь въ себе си. Огъньтъ ражда гениалностьта. Когато иска да стане уменъ, човѣкъ трѣбва да има въздухообразни елементи въ себе си, да разбира законитѣ за въздухообразнитѣ тѣла. Когато иска да стане благороденъ, да развие по-чувствително, по-отзивчиво сърдце, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на водата. Когато иска да стане по-практиченъ, да си пробива по-лесно пѫть въ живота, човѣкъ трѣбва да изучава вѫглерода. Вие трѣбва да познавате вѫглерода, вѫглищата, съ които постоянно боравите. Нашата земя е богата съ вѫглеродъ, съ вѫглища, които представятъ остатъци отъ сѫщества, живѣли преди хиляди години. На времето си тия сѫщества сѫ били гениални, но днесъ сѫ оставили само споменъ отъ своето сѫществуване. Днесъ тѣзи сѫщества прекарватъ дълбокъ сънь. Ето защо, когато стѫпвате върху тѣхъ, трѣбва да бѫдете внимателни, да не ги събудите преждевременно. Сбѫдничави хора сѫ тѣзи, които съзнателно или несъзнателно събуждатъ тия сѫщества — гении на човѣчеството. Българитѣ иматъ следната поговорка: „Да спи зло подъ камъкъ“. Съ това тѣ искатъ да кажатъ: Докато спи злото, т. е. дяволътъ, не трѣбва да го събуждатъ.

 

„И пакъ въ друга сѫбота влѣзе въ съборището и поучаваше“. Значи, Христосъ влѣзълъ въ съборището въ една отъ добритѣ сѫботи, когато човѣкъ може да намѣри смисъла на живота. За да разбере смисъла на живота, човѣкъ трѣбва да влѣзе поне въ една отъ добритѣ сѫботи въ съборището си и да се поучава. Иначе, работитѣ нѣма да се наредятъ добре. Ние не сме дошли на земята по своя воля. Човѣкъ се ражда и умира, но нито раждането, нито умирането зависятъ отъ него. Той е дошълъ на земята като чиновникъ, назначенъ съ указъ. Както е назначенъ, така единъ день ще го уволнятъ пакъ съ указъ. Ние наричаме назначаването на служба — раждане; уволняването пъкъ наричаме смърть. Когато умре нѣкой, близкитѣ му плачатъ; когато се роди дете, всички се радватъ. Въ нѣкои народи е точно обратно: когато нѣкой умре, тамъ се радватъ; когато нѣкой се роди, плачатъ. Споредъ насъ, правилно е и когато умира човѣкъ, и когато се ражда, да се радваме. Раждането е начало на живота, когато човѣкъ слиза на земята да изправи погрѣшкитѣ си. Смъртьта е краятъ на живота, когато човѣкъ ликвидира съ погрѣшкитѣ си. Тъй щото, дойде ли въпросъ до смъртьта, трѣбва да гледате на нея като на ликвидация съ грѣховетѣ, съ престѫпленията. Не е важно, дали грѣховетѣ сѫ голѣми или малки. Важно е, че трѣбва да се ликвидира съ тѣхъ по най-разуменъ начинъ. Човѣкъ трѣбва да се ражда всѣки день и да умира всѣки день. — По колко пѫти на день? — Безброй пѫти. Колкото по-скоро и повече пѫти човѣкъ се ражда и умира, толкова по-добре за него. Когато нѣкой заболѣе, близкитѣ му веднага викатъ лѣкарь да го лѣкува, да може още да поживѣе. Има смисълъ да живѣе човѣкъ на земята, но при условие да изплаща дълговетѣ си. Не изплаща ли дълговетѣ си, не изправя ли погрѣшкитѣ си, животътъ за човѣка нѣма смисълъ. Ако въ единъ животъ човѣкъ не може да изплати всичкитѣ си полици, желателно е да изплати поне часть отъ всѣка полица. Другояче животътъ на земята не може да се оправдае.

 

„Добрата сѫбота“. Въ Божествения свѣтъ сѫботата се явява като велико начало на нѣщата. Щомъ се яви това разумно начало въ човѣка, редъ други сили, които не сѫ добре разположени къмъ него, започватъ да му противодействуватъ. Това показва, че всѣки човѣкъ има свои невидими врагове. Каквото добро намисли да направи, веднага тия сѫщества, негови неприятели, се опълчаватъ противъ него. Ако нѣкой момъкъ хареса една мома и реши да се ожени за нея, веднага тия неприятели, отъ негова и отъ нейна страна, започватъ да имъ прѣчатъ. Тѣ настройватъ всички тѣхни съседи, познати, роднини даже, които започватъ да ги укоряватъ, да развалятъ добритѣ имъ намѣрения. Защо трѣбва да имъ прѣчатъ? Какво имъ влиза въ работа, дали тѣзи млади хора ще се оженятъ, или не? Защо укоряватъ младия момъкъ и младата мома? — Много просто. И децата разбиратъ тази работа, както знаятъ, че 1+2 е равно на 3. Съ единъ примѣръ ще изясня мисъльта си. Представете си, че имате да давате нѣкому хиляда лева и сте приготвили тия пари да се издължите. Въ това време дохожда при васъ единъ познатъ и ви моли да му услужите съ хиляда лева само за нѣколко деня. Вие отказвате да му услужите, като му обяснявате, че имате хиляда лева, но сте ги приготвили за изплащане на часть отъ една ваша полица. — Моля ти се, услужи ми. Докато дойде срокътъ за твоята полица, азъ ще върна паритѣ. Най-после вие се съгласявате да му услужитѣ, давате му хиляда лева. Обаче, какво става следъ това? Минаватъ день, два, три, недѣля, месеци, този човѣкъ не връща паритѣ. Съ това положението се влошава: нито вие можете да платите дълга си, нито той е използувалъ паритѣ разумно. Така става, когато човѣкъ намисли да направи едно добро. Дяволътъ дебне, търси начинъ да разваля добритѣ работи.

 

Често хората говорятъ за дявола, безъ да разбиратъ, какво нѣщо е той. Дяволътъ не е нищо друго, освенъ разумно сѫщество, което живѣе изключително за себе си. Следователно, всѣки, който живѣе изключително за себе си, има тази чърта на дявола. Който не живѣе само за себе си, той се е справилъ съ тази чърта. Обаче, никой не обича човѣка, който мисли и живѣе изключително за себе си. Не може да се ползува съ любовьта на хората онзи, който живѣе само за себе си. Казватъ нѣкои, че човѣкъ трѣбва да живѣе само за себе си, но тѣхната философия е крива, не търпи критика. Паразититѣ живѣятъ само за себе си, но кой ги обича? Като намѣрите нѣкоя дървеница, веднага я хващате и убивате. Кой човѣкъ е направилъ дървеницата наследница на своя животъ? За паразититѣ нѣма законъ. Щомъ ги хванатъ, веднага имъ подписватъ смъртната присѫда. Казвате: Какво да правимъ съ своитѣ недѫзи? Турете ги между двата нокъта, както българитѣ постѫпватъ съ нѣкои отъ паразититѣ, и ги чукнете. — Ще успѣемъ ли? — Направете опитъ и ще видите. Ако първиятъ пѫть не успѣете, опитайте се втори, трети пѫть — все ще успѣете. Когато хване нѣкой паразитъ, българинътъ го туря между двата си нокъта и го чуква. Случва се, този паразитъ се изплъзне между ноктитѣ му. Той го хване, тури го още единъ пѫть между ноктитѣ си и го смаже. Докато не го убие, той не се успокоява. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде миролюбивъ, да не убива. Човѣкъ трѣбва да бѫде миролюбивъ, но по отношение на доброто, а не по отношение на злото. Съ злото той никога не може да бѫде въ миръ. Миръ може да сѫществува само въ доброто. Който не върви въ съгласие, въ миръ съ това, което природата е създала, той не може да има въ себе си миръ. Често ученитѣ не правятъ разлика между това, което Богъ е създалъ и това, което хората сѫ създали, вследствие на което изпадатъ въ противоречия. Тѣ наричатъ човѣшкитѣ работи Божии. Трѣбва да се различаватъ човѣшкитѣ отъ Божиитѣ работи.

 

Всѣка работа, която се окислява е човѣшка. Човѣшкитѣ работи сѫ подобни на металитѣ желѣзо, мѣдь, калай, олово, които лесно се окисляватъ. Всѣка работа, коя то не се окислява, е Божествена. Тя е подобна на благороднитѣ метали злато и платина, които не се окисляватъ и запазватъ своя първоначаленъ блѣсъкъ. Ако по нѣкакъвъ начинъ можете да получите желѣзо въ своя първиченъ видъ, и то нѣма да се окислява лесно. Важно е всѣко нѣщо да придобие своята първична чистота. Щомъ придобиятъ своята чистота, всички тѣла ще станатъ устойчиви по отношение на въздуха. Това, именно, алхимицитѣ сѫ търсили. Когато казваме, че характерътъ на нѣкой човѣкъ се е измѣнилъ, ние имаме предъ видъ промѣната, която е станала съ неговата първична материя. Той самъ е станалъ причина за тази промѣна. Въ неговото тѣло, въ неговия мозъкъ, въ неговото сърдце и въ неговата кръвъ е влѣзълъ нѣкакъвъ страниченъ елементъ, който е нарушилъ чистотата на първичната материя. Чувствата и мислитѣ на човѣка иматъ свой опредѣленъ съставъ, къмъ който не трѣбва да се прибавятъ никакви примѣси, които биха нарушили тѣхната чистота. Единъ день химицитѣ ще могатъ да изследватъ този съставъ. Какво нѣщо представя мисъльта? — Мисъльта е разуменъ процесъ, който се извършва въ човѣшкия мозъкъ, както химическитѣ реакции се извършватъ въ лабораториитѣ. Правата мисъль е подобна на нѣкоя гениална музикална пиеса; кривата мисъль е подобна на дисхармонични, фалшиви тонове.

 

Днесъ всички религиозни и духовни хора говорятъ върху учението на Христа, върху това, което Той е проповѣдвалъ. Какво е проповѣдвалъ Христосъ? Христосъ е проповѣдвалъ велико учение, което може да се приложи и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ. Христосъ е засегналъ живота всестранно, но понеже тогавашнитѣ хора не сѫ били готови да разбератъ Неговитѣ велики принципи, Той имъ говорилъ съ символи, съ притчи. Въпрѣки това, много нѣща сѫ останали неясни, неразбрани за тѣхъ. Той имъ казвалъ: Вие не сте готови сега да ви се разкриятъ всички тайни, но единъ день, когато бѫдете готови, завесата ще падне предъ очитѣ ви и всичко ще виждате. Наистина, ние виждаме, че съвременната наука е започнала вече да разкрива нѣкои отъ тайнитѣ на природата, но още не сѫ дошли онѣзи гении, които ще разкриятъ голѣмитѣ тайни. Запримѣръ, какво крие ботаниката въ себе си? Ботаниката е обширна наука, която изследва различни растения, съ различни характери и сили въ себе си. Нѣкои растения съдържатъ елементитѣ на безсмъртието, а нѣкои — елементитѣ на смъртьта. Значи, смъртьта е влѣзла въ живота чрезъ растенията. Наистина, откакъ първиятъ човѣкъ яде отъ забранения плодъ, смъртьта влѣзе въ свѣта. И досега още хората продължаватъ да ядатъ такава храна, която носи смърть въ себе си. Ако изследвате хранитѣ и лѣкарствата, които химицитѣ и медицитѣ препорѫчватъ на хората, ще видите, че повечето отъ тѣхъ съдържатъ елементи на разрушаване, елементи на смъртьта. И на болни, и на здрави днесъ препорѫчватъ повече месо, но въ края на краищата тѣ сами ще видятъ, че месото по-скоро ще съкрати живота имъ, отколкото ще го продължи. Българинътъ ще каже, че трѣбва да се яде малко месо, а повече бобъ. Другъ ще каже, че трѣбва да се яде повече грахъ. — Не, ако човѣкъ не знае, какъ да употрѣбява граха, боба, и тѣ могатъ да го уморятъ. Даже и житото не може много да ползува човѣка, ако той не знае, какъ да го посади, какъ да го ожъне и какъ да го запази. Който знае, какъ да посѣе, да ожъне и да запази житото, той ще използува най-рационално всички елементи, които се съдържатъ въ него. Всѣко растение, всѣки плодъ съдържа покрай безсмъртнитѣ елементи въ себе си, още и разрушителнитѣ елементи, т. е. елементитѣ на смъртьта.

 

Тъй щото, единъ день, когато нашето жито се освободи отъ смъртнитѣ елементи въ себе си, то ще наедрѣе и ще се подобри по качество: първо ще стане голѣмо като бобъ, после — като орѣхъ и най-после — като кокоше яйце. Какво ще кажете за това? Ще кажете, може би, че това е нѣкаква утопия. Нима идеята, която българитѣ подържатъ за велика България, не е утопия? Ако българитѣ, запримѣръ, искатъ да завладѣятъ цѣлия свѣтъ, това е утопия. Всѣки народъ, който се е опиталъ да завладѣе земята, е свършилъ съ смърть, съ загазване. Всѣки човѣкъ, който се е опиталъ да завладѣе другитѣ хора, и той е изчезналъ отъ земята. Въ свѣта сѫществува една сила, която има право да разполага съ всичко и съ всички. При това положение и смъртьта, и грѣхътъ сѫ възможности, които произтичатъ отъ частитѣ на това цѣло, на тази единствена сила въ свѣта, която разполага съ всичко. Всѣка часть, която се отдѣля отъ Цѣлото по какъвъ и да е начинъ, съдържа вече въ себе си условия за смърть, за грѣхъ и за страдания. Колкото по-голѣмъ е грѣхътъ, толкова по-голѣми сѫ страданията, толкова повече човѣкъ се е отдалечилъ отъ Разумното Начало, отъ Цѣлото. Какъвъ е цѣрътъ срещу грѣха? — Да се върне човѣкъ къмъ Цѣлото, къмъ Бога. Това значи да придобие човѣкъ щастие, да стане щастливъ.

 

Мнозина запитватъ, сѫществува ли другъ животъ следъ смъртьта. Споредъ мене, въ философски смисълъ, този въпросъ не е поставенъ правилно. И следъ смъртьта човѣкъ пакъ ще живѣе, даже по-добре, отколкото е живѣлъ на земята. — Докога човѣкъ ще идва на земята и ще се връща? — Докато изплати дълговетѣ си. Щомъ изплати дълговетѣ си, дали ще бѫде на земята, или въ другия свѣтъ, човѣкъ ще живѣе по-добре, отколкото е живѣлъ съ дълговетѣ си. — Кога живѣе човѣкъ по-добре: когато има знания, или когато нѣма знания? — Човѣкъ живѣе по-добре, когато има знания. Следователно, трѣбва да знаете, че човѣкъ живѣе, именно, следъ смъртьта. Това не е само теория, но и наука. Този и онзи свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Различието седи само въ съзнанието на човѣка. Който има пробудено съзнание, той живѣе едновременно въ двата свѣта. Понеже свѣтлината на съзнанието на този човѣкъ е по-голѣма, като се качи въ онзи свѣтъ, той гледа нѣщата отъ високо, затова ги вижда като мравуняци. И въ мравешкия животъ има закони, войни, както въ човѣшкия. Като гледа на човѣшкия свѣтъ отъ високо, той казва: Това е мравунякъ. Достатъчно е господарьтъ на свѣта да впрегне ралото да разоре земята и да посади своето жито, за да се превърне цѣлиятъ животъ на тия мрави въ каша. За тѣхъ това е цѣла катастрофа. По сѫщия начинъ и великитѣ учени сѫ впрегнали своитѣ плугове да разораватъ цѣлата земя, която преживява вече началото на страшна катастрофа. Това разораване на земята хората наричатъ земетресение. Да, ставатъ и ще ставатъ земетресения, ще се разтърсва земята, докато всички хора разбератъ, че не тѣ, а други я управляватъ. Разтърси ли се земята веднъжъ само, както трѣбва, моментално ще престанатъ войнитѣ, моментално ще спратъ изтребленията на хората. Земетресението не е само механически процесъ. То е процесъ, отъ който се разтърсватъ умоветѣ и сърдцата на хората, за да се освободятъ отъ заблужденията си и всѣки да заеме своето мѣсто. Докато трае земетресението, човѣкъ е готовъ да дѣли богатството си съ брата си, готовъ е на всѣкакви жертви. Щомъ земетресението спре, той започва да говори пакъ за частна собственость. Въ свѣта има само Единъ собственикъ, само една частна собственость. Умътъ, сърдцето, волята, които сѫ дадени на човѣка, не сѫ негови. Тѣ му сѫ дадени като пособия, временно да си служи съ тѣхъ. Единъ день ще му се отнематъ. Богъ само изпитва, да види, какво ще прави човѣкъ съ тѣхъ. Когато види, че той разумно ги управлява, разумно се справя съ тѣхъ, Той ще му даде и други нѣща отвънъ, като награда за неговия разуменъ животъ. Който не разбира това, той се стреми къмъ охоленъ животъ, иска да придобие много земя, да я завладѣе. Той не мисли, че утре може да умре. Казано е, че лѣнивитѣ, крадцитѣ, лъжцитѣ, лицемѣритѣ, престѫпницитѣ сѫ осѫдени на голѣми страдания.

 

Изобщо, всѣки, който престѫпва Божия законъ, той е осѫденъ на голѣми страдания. Божието благословение пъкъ ще дойде върху всѣки, който е готовъ да направи най-малкото добро. Като българи, вие се интересувате за България, искате да знаете, кога ще се оправи тя, дали ще получи Божието благословение. Доколкото зная, България е оправена, нѣма какво да се оправя. Азъ познавамъ единъ родъ българи, които живѣятъ въ онзи свѣтъ, и намирамъ, че тѣ сѫ отлични хора. Често съмъ ги запитвалъ, защо тѣхнитѣ деца се изопачили толкова, че днесъ иматъ нужда отъ изправяне? — Защото се отдалечиха отъ насъ. Щомъ се отдалечиха, и главитѣ имъ започнаха да задебеляватъ. Наистина, когато престане да мисли, да чувствува, да прави добро, главата на човѣка започва да задебелява, черепътъ му става грубъ, дебелъ. Като последствие на това задебеляване се явяватъ редъ болести. Каквото е станало и става съ българитѣ, сѫщото става и съ цѣлата бѣла раса. Както бѣлата раса върви, тя се намира въ низходеща степень на развитие, което води къмъ израждане. Израждането на петата, на бѣлата раса е признакъ за идването на друга раса, която ще използува условията, които петата раса не можа да използува. Тя ще спаси петата раса, но ще вземе всичко въ рѫцетѣ си. Тогава бѣлата раса ще се намѣри въ особено положение. Въ какво ще се заключава това особено положение? — Всички членове на бѣлата раса ще станатъ слуги. Тѣ ще се намѣрятъ въ положението на руския народъ въ времето на царизъма, когато всѣки трѣбваше да се подчинява на закона „молчать не разсуждать.“ Вѣрно е това, но все трѣбва да има поне единъ, който да разсѫждава, и то умно да разсѫждава. Който проповѣдва, и който управлява другитѣ хора, той непременно трѣбва умно да разсѫждава и да мисли за последствията, защото надъ всѣкиго стои по единъ господарь, по-голѣмъ отъ самия него. Много господари има въ свѣта, но разумнитѣ сѫ свързани помежду си и се подчиняватъ на Единния.

 

Като влѣзе въ съборището да проповѣдва, Христосъ каза на човѣка съ сухата рѫка: „Стани, та се изправи насрѣдъ!“ Тогазъ ги запита: „Що трѣбва да прави нѣкой въ сѫбота — добро или зло? Да погуби душа или да спаси?“ И рече на човѣка: „Простри рѫката си!“ И той стори така, и рѫката му стана здрава, както другата. И ако днесъ, две хиляди години следъ Христа, запитате нѣкой християнинъ, трѣбва ли да се прави добро въ сѫбота, той ще отговори по буквата на Стария Заветъ, че не трѣбва да се прави добро на никого. Следъ това ще започне да цитира стихове отъ апостолъ Павла, който казва, че не трѣбва да се прави добро на човѣкъ отъ чуждо вѣрую, или по-добре е да се прави добро на ближнитѣ, отколкото на хора чужденци, дошли отъ далеченъ край, отъ чужда земя. Като говорилъ за правене на добро, апостолъ Павелъ искалъ да обърне внимание на хората разумно да правятъ добро. Отъ Божествено гледище, доброто трѣбва да се прави на всѣко време, но въ тайно, никой да не види и да не знае. Ще дадете на нѣкого единъ хлѣбъ, че всички да ви видятъ. Въ такъвъ случай вие приличате на единъ български чорбаджия, който купилъ едно парче шкембе и го далъ на единъ беденъ човѣкъ, да свари чорба на децата си. Като носилъ шкембето, който го срѣщалъ изъ пѫтя, питалъ го: Кѫде отивашъ, бай Пенчо? — Купихъ това шкембе за моя беденъ съседъ, да свари чорба на децата си. Бедниятъ, като чулъ, че съседътъ му разправя налѣво и надѣсно, че носи шкембе за него, взелъ шкембето отъ рѫката му, хвърлилъ го срещу него и казалъ: Не искамъ нито шкембето, нито друго нѣщо отъ тебе. Безъ да иска, чорбаджията изкаралъ отъ търпение бедния си съседъ.

 

И съвременнитѣ хора правятъ добро като този чорбаджия, но така не се прави добро. Това вършатъ и обикновенитѣ хора, но то не е никакво добро. Кой вълкъ досега е направилъ добро на нѣкоя овца? Само въ едно отношение вълкътъ постѫпва кавалерски. Кога? — Когато срещне нѣкоя слаба, болна овца. Като я помирише оттукъ-оттамъ, бутне я настрана и казва: Хайде, отъ мене да мине. Обаче, като влѣзе въ стадото, веднага напипва най-изхранената, най-тлъстата овца и казва: Сега ти ще се пожертвувашъ заради мене. Азъ направихъ добро на една твоя сестра, пощадихъ живота ѝ, но ти нѣма да избѣгнешъ отъ мене. Благородство има и вълкътъ, но само къмъ слабитѣ, болнитѣ овце. Като срещне нѣкоя болна овца, той казва: Хайде, азъ ще ти направя добро, ще пощадя живота ти. Пожелавамъ ти да се гледашъ добре, да се изхранишъ, да възстановишъ здравето си. Често и хората постѫпватъ като вълка. Щомъ и тѣ постѫпватъ като вълка кѫде е човѣщината въ тѣхъ? При тѣзи разбирания, както и при морала на съвременнитѣ хора, на какво основание тѣ могатъ да говорятъ за законность, за редъ и порядъкъ въ свѣта? На какво основание тѣ се наематъ съ разрешаването на социалнитѣ и икономически въпроси? За да оправдаятъ своята политика, и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора цитиратъ стиха отъ Евангелието, че всѣка власть е отъ Бога дадена. Вѣрно е това, но кѫде е манифестътъ за всѣки народъ, съ който се обявява, че властьта му е дадена отъ Бога? Всѣка година отъ небето трѣбва да се издава манифестъ къмъ българския народъ, чрезъ който известна партия се поканва да вземе властьта въ рѫцетѣ си. Отъ този манифестъ трѣбва да се види, че наистина, българитѣ говорятъ съ Бога. Самитѣ българи трѣбва да иматъ такава опитность. За всѣко нѣщо, което говори, човѣкъ трѣбва да има нѣкаква опитность. Казвате, че преди две хиляди години Христосъ слѣзълъ на земята. Бѣхте ли вие на земята преди две хиляди години, та да знаете това? — Ние не помнимъ, но хората казватъ, пъкъ и писано е за това въ книгитѣ. — Съ казване само работитѣ не ставатъ. — Ние вѣрваме въ думитѣ на ученитѣ, въ тѣхнитѣ книги. — И съ вѣра само работитѣ не се уреждатъ. — Ние вѣрваме въ Бога, въ Христа. — Вие вѣрвате, че Христосъ е дошълъ да спаси свѣта. Не, Христосъ дойде на земята да научи хората да живѣятъ правилно. Ако не живѣятъ добре, тѣ сами се осѫждатъ на смърть. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ Въ Евангелието е казано, какво се изисква отъ човѣка, за да изпълни волята Божия.

 

Първото условие за изпълнение волята Божия е да бѫде човѣкъ въ връзка съ Бога, съ възвишения, разуменъ свѣтъ. Защо е нужна тази връзка? — Защото животътъ изтича отъ Бога, отъ Любовьта. Щомъ има тази връзка, човѣкъ знае, че всички хора живѣятъ въ Бога. Щомъ живѣятъ въ Него, тѣ изпълняватъ волята Му. Следователно, всички хора, които изпълняватъ волята Божия, сѫ братя и сестри помежду си. Значи, братство и сестринство сѫществува само между хора, които изпълняватъ волята Божия. Това е вложено въ кръвьта на децата. Обаче, случва се, че нѣкое дете не обича баща си. Защо? — Защото не е отъ неговата кръвь. Споредъ закона за наследственостьта, за да мине кръвьта отъ бащата въ детето, изискватъ се специфични условия. Дете, родено при тѣзи условия, ще има връзка съ баща си, ще го обича, ще наследи неговитѣ качества. Едно отъ тѣзи специфични условия е детето да е родено презъ нѣкой слънчевъ день. Има голѣми и малки слънчеви дни: единъ слънчевъ день отъ секундата, единъ слънчевъ день отъ минутата, единъ слънчевъ день отъ часа, единъ слънчевъ день отъ 24-тѣ часа, единъ слънчевъ день отъ седмицата, отъ месеца, отъ годината и т. н. Най-малкиятъ слънчевъ день е отъ секундата. Значи, за да предаде своитѣ добри качества на детето си, бащата трѣбва да е избралъ хубавъ слънчевъ день за неговото зачеване. За да предаде своитѣ добри качества на детето си, майката трѣбва да е избрала хубавъ луненъ день за неговото зачеване. Каквото се каза за слънцето, сѫщото се отнася и до луната: има луненъ день отъ една секунда, отъ една минута, отъ единъ, отъ два, отъ три, отъ петь, отъ десеть и отъ 24 часа; има лунни дни отъ седмица и най-после отъ 28 деня. Когато майката и бащата не могатъ да избератъ хубавъ день за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дѣдо си. Кой е нашиятъ баща и коя е нашата майка? Нашиятъ баща е билъ Адамъ, а нашата майка — Ева. Какво дете ще бѫде това, което мяза на Адама и на Ева? Ако детето мяза на Адама и на Ева, още сега може да му се напише хороскопъ: то ще се роди и ще умре; ще има слава и ще я изгуби; ще има знание и ще го изгуби, и най-после ще умре въ безчестие. Това значи да мяза човѣкъ на своя прабаща и на своята прамайка. Това значи да се роди човѣкъ, въ когото бушуватъ неговиятъ прабаща и неговата прамайка, т. е. неговиятъ дѣдо и неговата баба.

 

Сега ние не искаме да обиждаме хората, но казваме, какъ трѣбва да се разбиратъ законитѣ. Вие трѣбва правилно да разбирате законитѣ, ако искате да се освободите отъ наслояванията на стария животъ и да влѣзете въ новия, въ Божествения животъ. Тази е тайната страна на Христовото учение. Като слушате да се говори така, казвате: Ние научихме сѫщественото въ живота, нѣма какво повече да ни се говори. Научили сте сѫщественото, но умирате. Докато не научите законитѣ на живота, на безсмъртието, вие нищо още не знаете. Истинската наука е наука на безсмъртието. Има наука и на смъртьта, отъ която всички хора умиратъ. Ти може да си физикъ, но ще умрешъ; може да си химикъ, но ще умрешъ; може да си философъ, свещеникъ, но въ края на краищата ще умрешъ. Научно, логически мога да ви докажа, че ще умрете: днесъ сте млади, следъ 50 години ще остарѣете; днесъ сте здрави, утре ще се разболѣете и ще умрете. — Защо ще умремъ? — Защото сте родени отъ Адама, който яде отъ дървото за познаване на доброто и злото, а съ това заедно внесе зараза въ кръвьта ви. Следователно, докато вървите по закона на наследственостьта, по линията на смъртьта, сѫщата участь ви очаква. Като се говори за смърть, за болести, турцитѣ иматъ обичай веднага да запитватъ: Какъвъ е цѣрътъ срещу това? Сега и вие ще запитате, какъвъ е цѣрътъ срещу смъртьта? — Цѣрътъ срещу смъртьта е да напуснете пѫтищата на вашия дѣдо и на вашата баба. Първиятъ опитъ, който човѣкъ трѣбва да направи е да се освободи отъ лъжата и непослушанието и да приеме истината въ себе си.

 

„И пакъ въ друга сѫбота влѣзе въ съборището и поучаваше.“ На какво ги поучавалъ Христосъ? Христосъ училъ хората да не лъжатъ себе си. Като направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ започва веднага да се оправдава, да се залъгва, че това било така или иначе. — Не, дълбоко въ себе си, той трѣбва да съзнае грѣшката си и да си каже, че като човѣкъ, това не му подобава. Човѣкъ трѣбва да съзнае своята погрѣшка, а коя е причината да грѣши, въ дадения случай това не е негова работа. Ама нѣкой му внушилъ да сгрѣши — това не е негова работа. Негова работа е да съзнае погрѣшката си и да я изправи. Нищо лошо нѣма въ това, че нѣкой ви внушилъ да направите нѣщо. Законътъ на внушението работи за добро и за зло. Ученикътъ внушава на учителя си да не го изпитва днесъ, или да бѫде внимателенъ къмъ него, или да не му поставя слаба бележка. Какво лошо има въ това внушение? Програмата въ днешнитѣ училища е много претоварена, вследствие на което ученицитѣ не могатъ да усвояватъ уроцитѣ си. Програмата на българскитѣ училища върви по програмата на германскитѣ, но въ последно време и тѣ получаватъ обратни резултати. Значи, не е въ многото знание, но то трѣбва да се асимилира добре, да внесе свѣтлина въ ума. Има едно знание, подобно на есенции отъ плодове, отъ цвѣтя и др. Кое е за предпочитане: да носите на гърба си единъ килограмъ захаринъ, или хиляда килограма захарь? Единъ килограмъ захаринъ се равнява по сладость на хиляда килограма захарь. Обаче, въ захарина липсва нѣщо, което го прави вреденъ за здравия организъмъ. Есенцията на обикновената захарь се заключава въ нейната сладость. Ако ученитѣ биха могли да извадятъ тази сладчина направо отъ природата, щѣха да я използуватъ като лѣчебно срѣдство. Тази сладчина действува не само върху физическото тѣло на човѣка, но и върху психиката му. Достатъчно е да дадете само една чайна лъжичка отъ тази есенция на нѣкой неразположенъ човѣкъ, за да стане веднага веселъ, доволенъ. Сладчината смекчава човѣшкия характеръ. Ето защо, съвременнитѣ хора трѣбва да ядатъ сладки нѣща, не сладки физически, но психически сладки. Бѫдещитѣ учени ще знаятъ, какъ и на какви мѣста да садятъ плодоветѣ, за да се развиватъ въ тѣхъ ония елементи, именно, които действуватъ лѣчебно и въ физическо, и въ психическо отношение. Различнитѣ плодове се садятъ презъ различни дни и месеци на годината. Всѣко дърво се сади по специфиченъ начинъ. Деньтъ за посаждане на всѣко дърво е въ зависимость отъ времето, презъ което се развиватъ известни сили въ природата. Всѣко дърво, посадено въ опредѣления за него день, съдържа въ себе си соковетѣ на живота. Понеже това време не може още да се спази, затова дърветата, както и цвѣтята, не съдържатъ тия лѣчебни и жизнени сокове, каквито би трѣбвало да съдържатъ. Сѫщото се забелязва въ всички нѣща, вследствие на което навсѣкѫде сѫществува вѫтрешна дисхармония.

 

Днесъ въ цѣлия свѣтъ се проповѣдва Христовото учение, но сѫщевременно се казва, че не е дошло още времето да се приеме и приложи това учение. Хората изучаватъ богословие, говорятъ за вѣра въ Бога, но като дойде до приложение, виждатъ, че тѣхната вѣра не може да ги спаси. Нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, но като направи едно престѫпление, законитѣ на държавата го хващатъ, сѫдятъ го и го турятъ въ затворъ. — Ама азъ вѣрвамъ въ царя, въ държавата. — Вѣрата е едно нѣщо, а спасението — друго. Да вѣрвашъ, това е твоя длъжность. Да се спасишъ, това значи, да знаешъ законитѣ на държавата и да ги изпълнявашъ. Като вѣрвашъ въ Бога и Го обичашъ, ти ще изпълнявашъ Неговитѣ закони и ще бѫдешъ спасенъ. Вѣрване, което е наложено чрезъ законъ, чрезъ указъ, е суевѣрие, което не принася никаква полза. Суевѣрието не спасява, но и вѣрата сама не спасява. Вѣра безъ любовь нищо не е. Затова ние казваме: Люби Бога! —Може ли да любимъ Бога? — Може. Единствената привилегия на човѣка предъ другитѣ животни седи въ това, че му е дадена възможность да люби Бога и да изпълнява волята Му. Който спазва тия нѣща, той не може да върши престѫпления. Кой царь иска поданицитѣ му да вършатъ престѫпления? Всѣки царь се радва на ония свои поданици, които отъ любовь къмъ него изпълняватъ законитѣ на държавата. Всѣки гражданинъ, който отъ любовь къмъ своя царь изпълнява законитѣ на неговата държава, той ще бѫде готовъ да изпълнява и волята Божия. Сегашнитѣ хора не изпълняватъ нито законитѣ на държавата, нито Божественитѣ. Тѣ сѫ готови само да се бунтуватъ, да бушуватъ въ себе си противъ природата, противъ живота, противъ свѣта, че не билъ създаденъ, както трѣбва. Казвамъ: Когато се натъкнешъ на злото въ себе си, воювай! Когато дойдешъ до добритѣ сили въ себе си, работи! Въ това седи геройството, юначеството на човѣка. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като се натъкнатъ на злото вънъ или вѫтре въ себе си, тѣ се готвятъ да се хвърлятъ отъ канари, да се убиватъ или да се давятъ. Вмѣсто да мислятъ, какъ да се убиватъ, по-добре нека отидатъ на нивата да копаятъ, да изработятъ нѣщо. Разумниятъ човѣкъ ще отиде на нивата, ще копае и ще си каже: Свѣтътъ е Божий. Азъ ще работя, ще живѣя и ще благодаря за това, което Богъ ми е далъ. Като изгуби вѣрата си, като изгуби смисъла на живота, човѣкъ казва: „Човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тази пословица не е права. Първоначално човѣкъ за човѣка е билъ братъ, но отпосле, когато е изгубилъ любовьта и вѣрата си къмъ Бога, той е казалъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ.

 

„И пакъ въ друга сѫбота влѣзе въ съборището и поучаваше.“ Христосъ поучаваше хората, защото имаше за задача да образува едно ядро отъ хора съ високо съзнание, които да бѫдатъ носители на Божественото учение. Той казвалъ на ученицитѣ си да работятъ за това, въ което Богъ е благоволилъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Нѣма човѣкъ на земята, който да остави баща си и майка си заради мене и да не получи стократно въ този и въ онзи свѣтъ.“ Който не разбира тѣзи думи, казва, че въ този животъ човѣкъ трѣбва да си поживѣе, да се забавлява. Да, ако си глупавъ, ще се забавлявашъ; ако си уменъ, ще учишъ. Тъй щото, за онѣзи хора, на които съзнанието е будно, Евангелието ще се проповѣдва по новъ, вѫтрешенъ пѫть, а не външно, както до сега се проповѣдвало. Отвънъ всички сѫ изучавали и продължаватъ да изучаватъ Евангелието, но сега трѣбва вѫтрешно да се изучава.

 

Следователно, днесъ хората се нуждаятъ отъ нови разбирания, нови възгледи за нѣщата, нова вѣра. И вѣрата има степени: лековѣрие, суевѣрие, вѣрване и вѣра. Вѣрата минава най-после въ знание. Знанието, обаче, не предвижда натрупване. Да трупашъ знание, това не подразбира още приложение. То е излишенъ баластъ, отъ който човѣкъ трѣбва да се освободи. Истинско знание е това, което има приложение. Запримѣръ, казватъ за нѣкого, че умрѣлъ. Тѣ знаятъ, че е умрѣлъ, а не знаятъ, какво може да стане по-нататъкъ съ него. Това не е знание. Който знае нѣщата, той веднага ще разбере, дали този човѣкъ спи, или, наистина, е умрѣлъ, дали ще възкръсне, или не. Всички хора не могатъ да бѫдатъ живи, но всички хора могатъ да възкръснатъ. Това е законъ. Христосъ пъкъ никога не е умиралъ. Следователно, може да се помогне само на онзи, който разбира закона за възкресението и вѣрва въ него. Защото, казано е, че безъ вѣра никой не може да угоди на Бога, или безъ вѣра никой не може да бѫде щастливъ. Какво щастие може да очаквате, ако изгубите вѣра въ баща си, въ майка си, въ брата и сестра си, въ приятели и познати? Щомъ изгубите вѣра въ своитѣ ближни, вие ще изпаднете въ положение да мислите, че всички хора ви преследватъ. — Ами какъ ще познаемъ, кой човѣкъ какъвъ е? — Който има вѣра, той вижда нѣщата отдалечъ. Като минава презъ нѣкоя гора, той ще види, че разбойници го причакватъ, ще знае тѣхното скривалище и ще ги заобиколи. Ако иска да се срещне се тѣхъ, ще вземе торба съ злато въ рѫцетѣ си, ще се приближи къмъ тѣхъ и ще каже: вѣрвамъ, че вие сте добри хора, искате да живѣете щастливо, но трѣбва да се пазите, да не паднете въ изкушение. Ето, вземете тази торба, идете дома си, яжте и пийте.

 

Питамъ: Кой богатъ човѣкъ е взелъ торбата си съ пари и ги е раздалъ на разбойници? Ако богатиятъ човѣкъ постѫпи по този начинъ съ разбойницитѣ, мислите ли, че тѣ ще насочатъ пушката си срещу него? И Богъ постѫпва така съ лошитѣ хора. Понѣкога той дава на лошитѣ хора повече, отколкото на добритѣ. Запримѣръ, единъ лошъ човѣкъ мисли да обере нѣкой добъръ, богатъ човѣкъ и после да го убие. За да го избави отъ това престѫпление и да спаси живота на добрия, Богъ дава пари, богатство на лошия човѣкъ, да има съ какво да се занимава. Следователно, за лошия човѣкъ е по-добре да бѫде богатъ, отколкото сиромахъ. И за добрия е по-добре да бѫде сиромахъ, отколкото богатъ. Това не сѫ абсолютни закони, но правила, които трѣбва да се разбиратъ. Обаче, външната сиромашия не прави човѣка сиромахъ. Никога не допущайте въ себе си мисъльта, че сте сиромаси. Ако имате сърдце, което черпи своитѣ сокове отъ водата, т. е. отъ великия животъ, вие сте най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта. Наблюдавайте влюбения момъкъ или влюбената мома. Като се влюбятъ, тѣ считатъ себе си за най-богати хора. Защо? — Защото тѣ любятъ, тѣ притежаватъ сърдцето на своя възлюбенъ или на възлюбената си. Момъкътъ казва на момата: Ти си моятъ ангелъ, моето щастие. Готовъ съмъ живота си да пожертвувамъ заради тебе, само не ме напущай. Външно тази мома може да е бедна, но тя е богата вѫтрешно, по сърдце. На какво отгоре момъкътъ е готовъ на всички жертви? — За любовьта.

 

Всѣки се стреми къмъ любовьта, иска да я придобие. Защо хората не могатъ да я придобиятъ? — Защото се занимаватъ съ чуждитѣ работи. Колкото вѣрващи, колкото религиозни хора съмъ срѣщалъ досега, всички се занимаватъ съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Не е лошо човѣкъ да говори за погрѣшкитѣ на хората, но той трѣбва да е готовъ да плати за тѣхъ. Да плащате за погрѣшкитѣ на хората, подразбира да имате готовность да помагате. Когато говорите за болнитѣ, трѣбва да ги лѣкувате. Следователно, ако не сте готови да помогнете на болния, по-добре не говорете за болестьта му. Щомъ говорите за болестьта му, вие трѣбва да вземете участие, да го излѣкувате. Сѫщиятъ законъ се отнася и за злото, и за доброто въ свѣта. Ако си добъръ човѣкъ и говоришъ за злото, гледай да премахнешъ това зло; ако си добъръ човѣкъ и говоришъ за доброто, гледай да усилишъ това добро. Религиознитѣ, вѣрващитѣ хора, казватъ: Ние сме грѣшни хора, но понеже вѣрваме въ Христа, Той ще ни спаси, ще се простятъ грѣховетѣ ни. — Има нѣща, които се прощаватъ на всички хора, но на ония, които се стремятъ къмъ съвършенство, нищо не се прощава. Единственото нѣщо, което може да ги спаси, да заличи грѣховетѣ имъ, това е желанието имъ да не правятъ повече грѣхове. Щомъ престанатъ да грѣшатъ, едновременно съ това и грѣховетѣ имъ се заличаватъ. Щомъ ликвидиратъ съ злото, доброто ще започне да тече презъ тѣхъ и само по себе си ще ги изчисти. Не е въпросъ само да прави добро, но първо човѣкъ трѣбва да обича. Нека прави добро, нека обича, нека има много приятели, но тѣзи приятели да бѫдатъ по сѫщество такива, а не само по форма. Това значи: между онзи, който обича и когото обичатъ, трѣбва да сѫществува вѫтрешна хармония. Тази хармония ще внесе радость и веселие въ тѣхнитѣ души. Тази хармония ще внесе свѣтлина въ умоветѣ имъ, правилно да разбиратъ и прилагатъ нѣщата.

 

Съвременнитѣ хора страдатъ по причина на тѣхнитѣ криви разбирания, поради отсѫтствие на свѣтлина въ тѣхнитѣ умове. Запримѣръ, мнозина отъ съвременнитѣ хора мислятъ, че като любятъ Бога и вѣрватъ въ Него, ще заприличатъ на калугери, облечени въ черни, отшелнически дрехи, отказали се отъ свѣта, турили предъ очитѣ си завеса, да не погледнатъ жена, нито мѫжъ, да не пожелаятъ нищо, освенъ каквото хората имъ дадатъ. — Не, това е криво разбиране. Да любишъ Бога, да вѣрвашъ въ Него, това значи да бѫдешъ истински свободенъ човѣкъ: да гледашъ съ широта на всичко около себе си, да гледашъ свободно и мѫже, и жени, навсѣкѫде да виждашъ чистото и доброто и да му се радвашъ. Ти ще обичашъ всички хора, всички живи сѫщества. Да обичашъ човѣка съ великата любовь, това значи, при най-малкото докосване до него да предадешъ нѣщо. Ще кажете: Тази любовь допуща ли цѣлувки? — Само на природата е позволено да цѣлува. Цѣлуне ли веднъжъ човѣка, тя внася въ него нѣщо особено. Той помни тази цѣлувка за вѣчни времена. Нищо лошо нѣма въ цѣлувката, лошото е въ желанието, което е вложено въ нея. Нѣкой казва: Обичамъ те, искамъ да те цѣлуна. — Ще ме цѣлунешъ, но после ще ме окачишъ на дървото. И Юда цѣлуна Христа така. Другъ казва: Да му кажа една сладка дума, че после ще го зарежа, ще го напусна. — Ти ще напуснешъ, но и тебе ще напуснатъ. Ти залъгвашъ, но и тебе ще залъгватъ. Приятно е залъгването, но въ залъгването не трѣбва да има лъжа. Когато пожелаешъ да цѣлунешъ нѣкого, ще му кажешъ: Слушай, братко, искамъ да те цѣлуна по актьорски, като на сцената, а не по сѫщество. После да не ми искашъ смѣтка, да правишъ въпросъ отъ тази цѣлувка. Докато играешъ на сцената, въ нѣкоя драма, трагедия или комедия, ти ще правишъ това, което не ти е приятно, но щешъ не щешъ, ще играешъ. Ще се приближи нѣкой актьоръ при тебе, ще те цѣлуне и ще каже: Цѣлувамъ те по актьорски, не по сѫщество. Да не правишъ после въпросъ отъ тази цѣлувка.

 

Като слушате да се говори за цѣлувката, ще намѣрите, че този разговоръ не е Божественъ. Значи, разговорътъ за цѣлувката не е Божественъ, а вашиятъ животъ е Божественъ. Ако животътъ ви бѣше Божественъ, и цѣлувката ви щѣше да бѫде такава. Ако животътъ на хората бѣше Божественъ, той щѣше да ги изведе на добъръ край. Тогава тѣ нѣмаше да говорятъ за спасението, защото само по себе си то щѣше да дойде. Спасението не е механически процесъ, но дълбокъ вѫтрешенъ процесъ, който е свързанъ съ процеса на чистенето. Когато Божествената Любовь влѣзе въ човѣка, Тя ще го очисти. Само изворътъ е въ сила да очисти човѣка. Всѣки, който се е докосналъ до извора на любовьта, все е получилъ нѣщо отъ него. Изворътъ е взелъ нѣщо отъ човѣка, като сѫщевременно му е далъ нѣщо отъ себе си — станала е правилна обмѣна. При това взимане и даване, човѣкъ трѣбва да направи балансъ, една равносмѣтка, и да благодари за това, отъ което се е освободилъ и за това, което е получилъ.

 

Когато хората не разбиратъ отношенията, които трѣбва да сѫществуватъ между Бога и тѣхъ, тѣ се натъкватъ на противоречия, които не могатъ да разрешатъ, вследствие на което страдатъ, мѫчатъ се, плачатъ. Сегашнитѣ хора се намиратъ надъ 13-та сфера, но тѣхниятъ свѣтъ не е лошъ. Тѣ не разбиратъ условията на своя животъ, затова страдатъ. За да се справятъ съ тия условия, тѣ трѣбва да изучаватъ своитѣ мисли и чувства, да проследятъ, въ коя секунда, въ коя минута или въ кой часъ презъ деня сѫ дошли въ тѣхъ една или друга мисъль, колко време ще трае и т. н. Дръжте си дневникъ за характера на всѣка мисъль, за времето, презъ което е дошла тази мисъль и за трайностьта ѝ. Вие не се сѣщате да правите такива изследвания. Момъкътъ казва: Днесъ ми дойде една хубава мисъль на ума, но въ този моментъ срещнахъ една красива мома, и сърдцето ми трепна. Щомъ сърдцето ми трепна, хубавата мисъль отлетѣ. Отъ този моментъ момъкътъ не може да се избави отъ красивата мома. Щомъ сърдцето му трепне по красивата мома, неговата работа е свършена вече. Ако мисли, че може да се освободи отъ нея, той се лъже. Презъ цѣлия му животъ тя ще му се явява въ различни костюми, а въ сѫщность тя е една и сѫща — първата мома, която нѣкога е видѣлъ. И когато момата срещне момъкъ, за когото сърдцето ѝ трепне, и тя не може да се освободи отъ него презъ цѣлия си животъ. Нѣкои ще кажатъ, че искатъ да чуятъ нѣщо хубаво. Какво по-хубаво искате отъ любовьта? Да се обичатъ душитѣ, да се любятъ — това е най-хубавото, най-великото нѣщо въ свѣта. Азъ бихъ предпочелъ да говоря за любовьта на двама млади, отколкото за това, че нѣкой свършилъ единъ, два или повече факултета. Когато се обичатъ, хората придобиватъ истинско знание. Не само това, но любовьта усилва паметьта. Малцина сѫ ония, които разполагатъ съ силна паметь. Казва се за Омира, че разполагалъ съ голѣма паметь. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива своята паметь.

 

Съвременната култура е дошла до единъ кръстопѫть, до едно преходно положение, откѫдето трѣбва да поеме пѫтя къмъ истинското знание. Които не разбиратъ това, казватъ, че трѣбва да скѫсатъ съ миналото. — Не, не трѣбва да скѫсате съ миналото, но трѣбва правилно да разрешите въпроситѣ на миналото. Не сте вие, които трѣбва да кѫсате съ вашето минало. Вашиятъ учитель трѣбва да дойде съ ножицитѣ си и внимателно да скѫса връзкитѣ съ миналото ви, както бабата идва при новороденото дете, отрѣзва пѫпа му и после го завързва. Следъ това бабата предава детето въ рѫцетѣ на майката. То мисли, че се е освободило вече отъ майка си, но скоро ще се види пакъ въ нейнитѣ рѫце. Тя сега го кърми, отхранва и отглежда. Детето продължава да живѣе при майка си, но вече при други условия — вънъ отъ нея. Сѫщо така и природата е постоянно около васъ, но при различни аспекти. И вие, като детето, искате да се освободите отъ тежкитѣ условия, отъ утробата на майката, да излѣзете на бѣлъ свѣтъ и казвате: Да се освободимъ отъ лошитѣ условия, отъ лошитѣ хора, да отидемъ на онзи свѣтъ при добритѣ хора. Въ това отношение вие мязате на онзи интелигентенъ вълкъ, който срещналъ една овца и ѝ казалъ: Азъ свършихъ четири факултета; дотегна ми вече да живѣя между глупавитѣ, между лошитѣ хора. Искамъ да поживѣя малко между добритѣ, между благороднитѣ хора. Като чула това лисицата, която сѫщо така свършила четири факултета, запитала вълка: Следъ като си свършилъ толкова науки, зѫбитѣ ти поне отѫпиха ли се малко? — Не, тѣ станаха по-остри, по-яки. — Щомъ е така, ще знаешъ, че кѫдето и да отидешъ, все сѫщитѣ отношения ще създадешъ. Значи, въпросътъ не се отнася до външната промѣна. Човѣкъ трѣбва вѫтрешно да се измѣни — по сърдце и по умъ.

 

Сега, като говоря по този начинъ, виждамъ, че безъ да искамъ, натискамъ ранитѣ ви и причинявамъ болка. Понѣкога това е неизбѣжно. Както и да пипамъ ранитѣ ви, съ каквото и да ги мажа, все ще усѣтите болка. Азъ мисля, че вие сте герои, ще издържите на тия болки. Които сѫ слаби, да не дохождатъ да ме слушатъ. Които пъкъ искатъ да ме слушатъ, но не могатъ да издържатъ, нека стоятъ надалечъ, оттамъ да ме слушатъ. Онѣзи пъкъ, които искатъ да се излѣкуватъ, нека бѫдатъ герои да ме слушатъ. Азъ ще имъ дамъ начинъ, коренно да се излѣкуватъ. Азъ искамъ да ви помогна, нѣмамъ намѣрение да ви забавлявамъ. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, ще ни посрещнатъ тържествено. Лъжете се. Ако живѣете по Божественъ начинъ и създадете правилна връзка съ Бога, ще ви приематъ тържествено. Иначе, никѫде нѣма да ви посрещнатъ добре. Невидимиятъ свѣтъ се радва на всѣка душа, която учи, която работи отъ сърдце. Когато грѣшникътъ се разкайва за грѣховетѣ си и измѣни своя животъ, всички се радватъ за неговото повдигане. Кой нѣма да се радва, когато чуе, че единъ сѫдия, който е онеправдалъ стотици хора, съзнае погрѣшкитѣ си, разкае се за тѣхъ и отиде при всѣкиго да се извини? Този сѫдия съзнава погрѣшкитѣ си и решава да служи на правдата и на истината. Ако е онеправдалъ десеть души и ги осѫдилъ да платятъ по десеть хиляди лева, които впоследствие той задържалъ за себе си, трѣбва да направи следното: Да отиде при първия човѣкъ, когото онеправдалъ и да му разправи всичко неправедно, което е извършилъ къмъ него. Следъ това да му каже: Ето, вземи тѣзи десеть хиляди лева назадъ. После да отиде при втория, при третия, до десетия. Като даде на всички по десеть хиляди лева и имъ се извини, ще олекне на съвестьта му и ще заживѣе новъ, чистъ животъ.

 

Това значи да си създаде човѣкъ приятели отъ неправдата. Какво става въ съвременното сѫдопроизводство? Запримѣръ, двама души се сѫдятъ: онзи, който е на правата страна, нѣма сѫществени доказателства за това; който е на кривата страна, има сѫществени доказателства, които го изкарватъ правъ. Сѫдията разбира това, но се основава на законитѣ, на защитата на адвокатитѣ и осѫжда първия да плати десеть хиляди лева. Ако сѫдията е решилъ да служи на истината, ще се обърне къмъ втория съ думитѣ: Колко ти дължи обвиняемиятъ? — Десеть хиляди лева. — Понеже искамъ да бѫда справедливъ ето, вземи тѣзи десеть хиляди лева отъ мене. Колко такива сѫдии има въ свѣта? Ще кажете, че сегашното право не позволява да се решаватъ въпроситѣ по този начинъ. Сегашното право не позволява, но бѫдещето право ще позволява. Сегашното възпитание не позволява, но бѫдещето ще позволява. Ако въ България се яви единъ такъвъ сѫдия, веднага ще го уволнятъ и ще кажатъ, че дъската му е мръднала. Защо? — Защото той нѣма право да измѣня законитѣ. Той трѣбва да сѫди споредъ законитѣ. Обаче, онзи, който получи права сѫдба, ще каже, че нѣма другъ сѫдия като този. Той отсѫжда дѣлата право. Хората ще бѫдатъ доволни отъ него, но другитѣ сѫдии ще възстанатъ противъ него и ще му забранятъ да постѫпва така.

 

Следователно, при сегашнитѣ условия на живота, ние виждаме, че хората си препятствуватъ едни на други. Ако нѣкой иска да приложи Божественото учение, веднага ще излѣзатъ срещу него и ще му кажатъ, че не е време за това. Веднага църквитѣ, обществото, философскитѣ системи ще се противопоставятъ на това учение подъ предлогъ, че щѣло да развали нравитѣ, щѣло да разруши обществения строй и т. н. Кое трѣбва да сѫществува преди всичко: черковата или Божиитѣ закони? Тѣлото ли трѣбва да сѫществува на първо мѣсто или душата? Божиитѣ закони сѫ сѫществували преди всички черкови. Душата е сѫществувала преди тѣлото. Душитѣ създаватъ тѣлата, но тѣлата не могатъ да създаватъ души. Божиятъ законъ трѣбва да се приложи на първо мѣсто и споредъ него да се преобразятъ всички научни и философски системи, споредъ него да се преустроятъ всички държави. Ако държави се преустройватъ, колко повече трѣбва да преустроимъ нашия животъ, да имаме реална опитность въ живота, да познаемъ Първата Причина, Която урежда всички нѣща! Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ работници, на които може да разчита. Разумнитѣ, добритѣ хора ще оправятъ свѣта, а не паритѣ. Хората на Божественото учение ще оправятъ свѣта. За тази цель трѣбва да се приложи това учение. За да приложите това учение, преди всичко, вие трѣбва да вѣрвате на Божественото начало въ себе си. Безъ тази вѣра никакъвъ успѣхъ не можете да имате.

 

Днесъ хората не успѣватъ, понеже иматъ много човѣшки желания. Човѣшкитѣ желания сѫ преходни, вследствие на което хората се намиратъ предъ голѣми разочарования. Тѣ търсятъ приятели, но и въ тѣхъ се разочароватъ. Мѫжътъ търси жена, която да му е вѣрна, но като я намѣри, скоро се разочарова. Жената търси мѫжъ, на когото да уповава въ живота, но като намѣри такъвъ, и въ него се разочарова. Който иска да не преживѣва никакви разочарования, той трѣбва да приеме Божественото учение въ себе си. Тогава той ще намѣри вѣрни приятели, ще намѣри мѫжъ или жена, на които всѣкога да разчита, ще намѣри такъвъ баща, който доброволно, отъ съзнание ще бѫде готовъ на всѣкакви жертви за него. Въ бѫдещия животъ всѣки ще работи, ще разчита на себе си, нѣма да очаква само на родителитѣ си. Въ семействата всѣки ще работи за всички и взаимно ще си помагатъ. Само при такива условия може да се очаква нѣкакво щастие. Обаче, тъй както хората живѣятъ днесъ, никакво щастие не може да се очаква. Тѣ раждатъ деца, отглеждатъ ги, изучаватъ ги, но въ края на краищата тѣхнитѣ деца ги оставатъ безъ никакво уважение и почитание. Единъ день споменътъ за тия хора ще се заличи, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Като не вѣрватъ въ бѫдещъ животъ, хората турятъ паметници, кръстове върху гробоветѣ на своитѣ близки, съ което искатъ да увѣковѣчатъ името имъ. Чудно нѣщо! Тѣ не вѣрватъ въ другъ животъ, а говорятъ, че трѣбва да оставятъ паметници следъ смъртьта си. Защо имъ сѫ паметници, щомъ мислятъ, че съ смъртьта всичко се свършва? Ако пъкъ вѣрватъ, че и следъ смъртьта си ще живѣятъ, тогава да си направятъ по единъ паметникъ като Айфеловата кула.

 

„И пакъ въ друга сѫбота влѣзе въ съборището и поучаваше.“ На какво поучаваше Христосъ хората? — Той ги учеше, какъ да живѣятъ споредъ Божията Любовь. Когато влѣзе въ живота на човѣка, тази любовь непременно ще му придаде нѣщо. Тя ще увеличи малкитѣ работи. Тази любовь ще подхрани и най-малкитѣ добродетели въ човѣка. Силата на човѣка седи въ малкитѣ добродетели. Една малка добродетель, като се увеличи, става грамадно нѣщо. Следователно, не се отчайвайте отъ малкитѣ добродетели. Малкитѣ добродетели сѫ като малки израстъци, които показватъ, че грамадни сили действуватъ въ васъ за повдигането ви. Ето защо, работете върху малкитѣ добродетели въ себе си, за да ги превърнете въ голѣми. Благодарете на малкия животъ въ себе си, за да придобиете голѣмия, вѣчния животъ. Това проповѣдвалъ Христосъ въ сѫботния день.

 

Христосъ поучавалъ хората по два начина: на външнитѣ хора говорилъ съ притчи, а на ученицитѣ си давалъ опити и знания. Той правилъ чудеса, възкръсвалъ мъртви, но никому не казвалъ, какъ прави това. На ученицитѣ си, обаче, казвалъ, че следъ възкресението Му тѣ ще правятъ по-голѣми чудеса отъ Неговитѣ. Той ги запознавалъ съ идеята за братството. Говорилъ имъ за богатството, което се крие въ ума и въ сърцето на човѣка. Давалъ имъ методи да отварятъ сърдцата на богатитѣ хора. За всѣко човѣшко сърдце и за всѣки човѣшки умъ има специаленъ ключъ, съ който се отварятъ. Който намѣри ключа на едно сърдце, той не трѣбва да го задържа за себе си, но да го даде на притежателя му. Много богати хора сѫ загубили ключа на своето сърце. Въ това седи злото на свѣта. Като намѣрите ключа отъ сърдцето на нѣкой човѣкъ, ще му го дадете и ще кажете: Заповѣдай, вземи ключа отъ сърдцето си! Той ще вземе ключа и ще ви благодари, защото до този моментъ богатството му е било заключено.

 

Какво нѣщо представя ключътъ на човѣшкото сърдце? Ключътъ на сърдцето е любовьта. Само любовьта отваря човѣшкото сърдце. Докато нѣма любовьта въ себе си, човѣкъ нищо не знае. Който е придобилъ любовьта, той е миналъ отъ смърть въ животъ. Който се съмнява, който се колебае, той не е опиталъ още, какво нѣщо е любовьта. Щомъ познаешъ любовьта, ти ще напишешъ съ рѫката си: Първиятъ моментъ на любовьта подразбира първа стѫпка къмъ Вѣчния Животъ и къмъ абсолютната вѣра. Следъ това ще кажешъ: Азъ зная вече, че всички хора сѫ братя помежду си. Да съзнаешъ това, значи да видишъ лицето на Бога. Който веднъжъ само е видѣлъ това лице, той люби всички живи сѫщества. Докато тази любовь не влѣзе въ сърдцата ви и не минете отъ смърть въ животъ, вие нищо не сте придобили. Щомъ придобиете любовьта, тогава ще разберете, че животътъ не е нито въ богатството, нито въ силата, нито въ славата и величието. Смисълътъ на живота е въ любовьта. Азъ не говоря за обикновената любовь и за обикновенитѣ чувства. Тѣ сѫ предговоръ само къмъ Божествената любовь. Можете ли да придобиете тази любовь? Ако не днесъ, поне въ бѫдеще, всички хора могатъ и трѣбва да придобиятъ любовьта. — Ама ние вѣрваме въ Бога! — Не е въпросъ за вѣра, но за любовьта. Вѣрващи хора има навсѣкѫде, но сега се изискватъ хора на любовьта. Въ правъ смисълъ на думата безвѣрници не сѫществуватъ. Всѣки човѣкъ вѣрва въ нѣщо; всѣки има нѣкакъвъ идеалъ. Срѣщате единъ младъ момъкъ, който казва, че не вѣрва въ Бога. Той не вѣрва въ Бога, но вѣрва въ своята възлюбена. За него тя е Богъ. Всички хора, богати и бедни, учени и прости, силни и слаби иматъ по единъ свой Богъ. Споредъ мене, въ свѣта има малко силни хора. Защо? — Защото нѣматъ любовь въ себе си. Силни хора сѫ само тия на любовьта. Който люби, който не умира, само той е силенъ човѣкъ. Силниятъ може да каже: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Да се измѣнимъ само, значи да запазимъ съзнанието си. Въ този смисълъ смъртьта подразбира събличане отъ една дреха и обличане въ друга по-хубава, по-съвършена. Така и змията съблича кожата си, но не умира. Въ сѫщность човѣкъ живѣе въ съзнанието си, а не въ тѣлото си. Нима банкерътъ не живѣе, следъ като изгуби паритѣ си? Нима учениятъ не живѣе, когато изгуби знанието си? Обаче, има разлика между първия животъ на банкера, на учения и втория имъ животъ, когато сѫ изгубили богатството си, било въ пари, било въ знание. За да се справятъ съ второто положение, съ загубитѣ си, тѣ трѣбва да иматъ свѣтълъ умъ, да разбератъ, че смисълътъ на живота не е въ паритѣ, нито въ знанието, но въ любовьта.

 

Сега желая на всички да слушате Христа въ една отъ тия сѫботи. Съжалявамъ, че днесъ поне не е сѫбота, но недѣля — първиятъ день на седмицата. Закъснѣли сте по буква на нѣщата, но не и по духъ. По духъ днесъ е сѫбота. Защо? — Защото слушате Словото Божие. Привидно вие сте направили недѣлята сѫбота. Така единъ българинъ привидно замѣстилъ дървеното масло съ свинска мась. Той билъ боленъ и отишълъ при единъ лѣкарь да се прегледа. Лѣкарьтъ му казалъ, че за да оздравѣе, трѣбва да яде дървено масло. Този българинъ билъ беденъ човѣкъ, нѣмалъ пари за дървено масло. Върналъ се у дома си и започналъ да мисли, какъ да изпълни предписаното отъ лѣкаря. Дошло му на умъ, че ималъ свинска мась и си рекълъ: Ще опитамъ да прекарамъ свинската мась презъ малка дупчица, да тече като дървено масло. Намислилъ и приложилъ това. Скоро следъ туй оздравѣлъ. Доволенъ, че е здравъ вече, той отишълъ при лѣкаря да му благодари. — Хубаво ли бѣше дървеното масло? — Хубаво бѣше, помогна ми. Значи, той трансформиралъ свинската мась въ дървено масло и се излѣкувалъ. Следователно, по този начинъ всѣки човѣкъ може да трансформира нѣщата, отъ лоши да ги превръща въ добри. Не е въпросътъ въ буквата на нѣщата. Въ изключителни случаи свинската мась може да замѣсти дървеното масло. Обаче, има свине, на които масьта по никой начинъ не може да се употрѣбява.

 

И тъй, турете въ ума си мисъльта да работите съ Божията Любовь. Тя ще ви научи на много нѣща. Не е достатъчно само да вѣрвате въ любовьта, но трѣбва да работите съ нея. Досега е било само съ вѣра, но отсега нататъкъ се иска работа, приложение. Нѣкои търговци поставятъ въ търговията си следното правило: Днесъ съ пари, утре безъ пари. — Не, вѣрата е едно, а знанието друго, тѣ не могатъ да се замѣстватъ. Вѣрата донася едно нѣщо, знанието донася друго — и дветѣ сѫ необходими. Истинско знание е онова, което има приложение въ цѣлокупния животъ, а не специално въ нашия личенъ животъ. Защо ми е знание, ако то не може да ми помогне при всички трудни условия на живота, или ако не може да обясни причинитѣ на всѣко нѣщо? Знанието на химията, на физиката, на астрономията, на астрологията и на всички останали науки иматъ смисълъ, когато могатъ да се приложатъ въ живота, да измѣнятъ лошитѣ аспекти на човѣшкия животъ въ добри. Гнѣвенъ си, воювашъ, ще знаешъ, че имашъ работа съ Марсъ, затова разумно ще се разговаряшъ съ него, да го заставишъ да обърне добрата си страна къмъ тебе. Подозрителенъ, критиченъ си, ще знаешъ, че имашъ работа съ Сатурнъ. Поговори съ него, кажи му, че познавашъ, че те изпитва. Нека обърне другата, свѣтлата си страна къмъ тебе. Поговори му малко за Венера. Щомъ чуе името ѝ, той веднага ще се усмихне, ще се разположи. Като дойде Венера и започне да те изпитва, да играе срещу тебе, кажи ѝ: Слушай, познавамъ те, не мисли, че ще ме залъжешъ. Покажи ми другата страна на твоето естество. Разкажи ми, какъ и защо хората те обичатъ. Ако ми обяснишъ този въпросъ, ще те запозная съ единъ сериозенъ господинъ. Тя погледне, види Сатурна и веднага отваря торбата си съ добритѣ аспекти.

 

И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да приложи своята вѫтрешна наука, своето вѫтрешно знание въ живота си, за да се сприятели съ лошото въ себе си, както и съ всички лоши работи въ свѣта. Всѣки човѣкъ, билъ той добъръ или лошъ, има две торби. Въ едната торба държи лошитѣ си работи, а въ другата — добритѣ. Когато предизвикате добрия човѣкъ, той изважда на лице торбата съ лошитѣ си работи. Когато се отнесете добре съ лошия човѣкъ, той изнася на лице торбата съ добритѣ си работи. Като знаете това, трѣбва да бѫдете внимателни къмъ хората. Който разбира великитѣ закони, той знае, че Богъ работи и съ доброто, и съ злото. Като гледате по този начинъ на нѣщата, вие ще знаете, защо доброто и злото сѫществуватъ едновременно въ живота и въ природата. Вие едва сега започвате да изучавате злото. Ще кажете, че въ свѣта не сѫществува нито зло, нито добро. Това сѫ философски разбирания. Не е достатъчно само на теория да се говори това, но следъ като приложи тази теория въ живота си, човѣкъ трѣбва да има нѣкакъвъ резултатъ. За себе си само човѣкъ може да казва, че нѣма добро и зло въ свѣта. Защо? — Защото той е разбралъ, какво нѣщо представятъ злото и доброто. Само при това положение човѣкъ работи съзнателно и съ доброто, и съ злото: злото въ себе си ограничава, а на доброто дава свобода да се прояви. Забелязано е, че когато хората вървятъ по пѫтя на злото, всѣкога биватъ ограничени; когато вървятъ по пѫтя на доброто, всѣкога биватъ свободни. Тази е една отъ великитѣ истини въ живота. Всѣкога вършете доброто — това е пѫтьтъ на любовьта.

 

17. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 26 май, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...