Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_05_19 Голѣмото благо

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 05 януари 2017 - 03:12

От томчето "Голѣмото благо",

Сила и живот, 12 серия, т.3 (1929).

Издание 1936 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 


Голѣмото благо.

 

„За то е дозволено да прави нѣкой добро сѫботенъ день.“

Матея 12:12.

 

На кого е дозволено да прави добро? — На човѣка е позволено да прави добро, а не на животнитѣ. Да прави добро — това е привилегия, дадена само на човѣка. На кого е дозволено да учи? — На човѣка. — На кого е дозволено да изучава небето? — На учения, на вещия астрономъ, който разполага съ редъ пособия и инструменти. Всички пособия, всички инструменти, които правятъ хората учени, сѫ механически. Въ това отношение, съвременната техника, съвременната наука и култура сѫ резултатъ на човѣшкия духъ. Когато изучавате природата, ще забележите два вида потици: вѫтрешенъ, абсолютенъ потикъ, който се изявява въ всички органически сѫщества безъ изключение. Вториятъ видъ потикъ е нареченъ относителенъ. Той е различенъ въ различнитѣ сѫщества. Съвременната култура и наука сѫ резултатъ на относителни потици. Затова казваме, че съвременната наука е относителна, а не абсолютна. Абсолютната наука разполага съ съвършено различни пособия отъ тия на относителната наука. Човѣкътъ на абсолютната наука има съвършено различни разбирания отъ този на относителната наука.

 

Какво нѣщо е абсолютната истина? Какво представя абсолютниятъ моралъ? Досега, нито въ миналата култура, нито въ настоящата се е намѣрилъ ученъ, който да опредѣли, какво нѣщо е абсолютната истина. Когато дойде въпросъ до вселената, нѣкои учени се произнасятъ, че вселената е безпредѣлна, безгранична. Какъ сѫ дошли до това заключение? Коя е мѣрката, съ която сравняватъ вселената? Ако нѣматъ никаква мѣрка, съ която да сравняватъ вселената, тѣхнитѣ твърдения за нея сѫ празни думи. Това показва, че ученитѣ често си служатъ съ относителни истини, като съ абсолютни и съ това прѣчатъ за разбиране на истината. Въ сѫщность, когато истината се предаде въ проста форма, тя става достѫпна за всички. Затова, когато се говори за вѣченъ, за абсолютенъ животъ или за абсолютна истина, всѣкога се разбира онзи животъ или онази истина, която е еднакво достѫпна за всички хора, безразлично дали сѫ учени или прости. Въ абсолютния животъ всички живи сѫщества, безъ изключение, сѫ културни. Въ този животъ и коньтъ, и човѣкътъ еднакво разбиратъ нѣщата. Ако би могълъ да говори, коньтъ би предалъ нѣщата по сѫщия начинъ, както и човѣкътъ. Разликата щѣше да бѫде само въ това, че човѣкътъ щѣше да живѣе като човѣкъ, а коньтъ — като конъ, но тѣ щѣха напълно да се разбиратъ, защото иматъ нужда единъ отъ другъ.

 

Една относителна истина е следната: човѣкъ може да бѫде независимъ, да не се влияе отъ никого. Това е вѣрно само за онзи, който не разбира отношенията между живитѣ сѫщества. Който подържа тази истина, той е способенъ да пѣе само на три тона. Има пѣвци, които пѣятъ и на четири, и на петь, и на осемь тона, но тѣ сѫ все още обикновени пѣвци. Човѣкъ може да пѣе и въ четири и половина октави. Обаче, досега никой не е достигналъ такъвъ регистъръ на гласа си. Най-голѣмъ регистъръ на гласа е достигнала досега само Аделина Пати. Нейниятъ гласъ се е движелъ въ единъ регистъръ отъ три и половина октави. Тя е взимала три тона по-високо отъ цигулката. Човѣшкиятъ гласъ нѣма да спре само до четири и половина октави. Новитѣ научни изследвания сѫ доказали, че въ мозъка на човѣка има единъ центъръ на музиката, който разполага съ 35 хиляди тона, подобни на клавишитѣ въ пианото. Нѣкои пиана иматъ повече клавиши, а други — по-малко. Това зависи отъ системата и качеството на пианото. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Нѣкои духови инструменти, нѣкои органи разполагатъ съ регистъръ отъ четири октави. Обаче, има органи, наречени отъ англичанитѣ „бебе-органъ,“ който може да се тури въ сандъкъ и да го пренасяте, кѫдето искате.

 

„Дозволено е на човѣка да прави добро.“ Единственото нѣщо, което опредѣля човѣка като свободно сѫщество, е позволението да прави той добро. — Съвременнитѣ хора постоянно говорятъ, че не трѣбва да се прави добро. Кога сѫ правили хората добро, че трѣбва да се въздържатъ да правятъ добро? Могатъ да се приведатъ редъ доказателства, чрезъ които да се убедятъ хората, че правенето на добро е отъ най-скорошенъ произходъ. Като проследите времето отъ създаването на свѣта до днесъ, ще видите, че навсѣкѫде е сѫществувалъ и сѫществува паразитизъма: едни сѫщества живѣятъ за смѣтка на други. Никое сѫщество не е свободно. Добро може да се прави само при свобода. Само свободниятъ човѣкъ може да прави добро. Едно време, когато земята, слънцето и другитѣ небесни свѣтила се създавали, огъньтъ използувалъ всичкитѣ материали за себе си. Когато огъньтъ спрѣлъ своята деятелность, образувала се е земната кора, върху която се наплодили безброй органически сѫщества. Тѣзи сѫщества били родени отъ огъня, вследствие на което приличали на него. Ако огъньтъ днесъ престане да сѫществува, съ него заедно ще изчезнатъ всички органически сѫщества. Това е много естествено. Огъньтъ е тѣхенъ баща. Щомъ бащата изчезне, и децата изчезватъ. Значи, дето има животъ, тамъ има огънь, носитель на топлина и свѣтлина.

 

„За то е дозволено нѣкой да прави добро сѫботенъ день.“ Да бѫде човѣкъ добъръ, да прави добро, това значи, да проявява своята разумность, да живѣе разумно. Доброто въ широкъ смисълъ подразбира изявление на разумния животъ. За да дойдатъ хората до доброто, до разумния животъ, въ помощь имъ иде злото. Въ това отношение злото не е нищо друго, освенъ ограничения, закони, които съзнателно работятъ върху човѣшкото съзнание, да го пробудятъ, да му покажатъ, че е въ кривъ пѫть. Съзнае ли това, човѣкъ лесно може да се върне въ правия пѫть, да прояви своята разумность. Докато е въ кривия пѫть, той всѣкога ще мисли, че може да живѣе, както иска и както разбира. — Не, човѣкъ не може да живѣе, както иска. Впрочемъ, човѣкъ може да живѣе, както иска, но той неизбѣжно ще носи последствията на своя животъ. Всѣки може да си хапне прасенце, но въ това прасенце се криятъ такива елементи, такива вещества, които единъ день ще се отразятъ вредно върху човѣшкия организъмъ. Каква полза имате отъ това прасе? Следователно, всѣки може да яде и кокошка, и агънце, и прасенце, но единъ день ще изпита последствията на онѣзи вредни елементи, които се криятъ въ месото на тия животни.

 

Следователно, човѣкъ не може да яде безразборно всѣкаква храна, нито може да яде храна, приготвена отъ кого и да е. Поставяйте на опитъ всѣко ядене, сготвено отъ гостилничарь, или отъ кого и да е. Яжте само това, което вие сами сте сготвили. Първо опитайте, а после яжте. Който иска да бѫде здравъ, той трѣбва да прави изборъ на хранитѣ. Който иска да бѫде здравъ, той трѣбва да изпитва гостилничаритѣ, той трѣбва да изпитва характера на хората, които му даватъ да яде. Много гостилничари сѫ подобни на модернитѣ дами. Отивате въ дома на нѣкоя съвременна дама, гледате я черничка на лице, естествена. Щомъ я видите на улицата, не я познавате: лицето ѝ набѣлено, червисано. Да, но това бѣлило и червило разяждатъ кожата. Такова нѣщо сѫ и нѣкои отъ гостилничаритѣ. Днесъ ви сложатъ прѣсно, чисто ядене. На другия день яденето е смѣсено съ вчерашното. Като остане ядене отъ вчерашния день, тѣ го смѣсватъ съ прѣсното, турятъ му приправки, придаватъ му хубавъ видъ и вкусъ, и вие не можете да познаете, че не е прѣсно. Докато го ядете, приятно ви е, но щомъ минатъ единъ-два часа, стомахътъ ви започва да протестира, не е доволенъ отъ яденето. Ще кажете, че интереситѣ на гостилничаритѣ сѫ такива, че ги заставятъ да използуватъ всички материали. Каквито интереси да иматъ, по никой начинъ тѣ не могатъ да се оправдаятъ съ това, което правятъ. Тѣ нѣматъ право да смѣсватъ вчерашното ядене съ днешното и да го продаватъ за прѣсно. Вчерашното ядене ще стои настрана, и който иска отъ него, ще знае, какво взима и ще плати по-евтино. Истинскиятъ интересъ на гостилничаря е да готви добре, да дава на клиентитѣ си всѣкога здрава и чиста храна. Излъже ли два пѫти, на третия тѣ ще го изоставятъ. Колко пѫти може да бѫде лъганъ човѣкъ? — Най-много деветь пѫти. Числото деветь е краенъ математически предѣлъ, до който лъжата може да стигне. Щомъ дойде до числото десеть, лъжата спира. Ако могатъ да излъжатъ нѣкого десеть пѫти, това показва, че той е глупавъ човѣкъ, безъ никаква култура, безъ никакви знания. Ако нѣкой може да ви излъже деветь пѫти, това показва, че имате работа съ ученъ човѣкъ, професоръ, на когото непременно трѣбва да платите. Щомъ се опита десети пѫть да ви лъже, вие ще му покажете, че е глупавъ човѣкъ, ще му кажете, че разбирате лъжитѣ му. При това положение той трѣбва да ви плати.

 

„Дозволено е човѣкъ да прави добро.“ Кога? — На всѣко време. Като знаете това, оставете настрана условията, при които сегашниятъ животъ се развива. Какъ се е развивалъ животътъ на миналото, какъ се развива сега въ зависимость отъ вашитѣ мисли, не е важно. Развитието на цѣлокупния животъ не зависи отъ човѣшкитѣ мисли и чувства, нито отъ неговото съзнание. Развитието на цѣлокупния животъ се обуславя отъ множество разнообразни тѣла, елементи, отъ безброй механически, умствени и психически сили отъ висшъ характеръ. Безъ да мислятъ, хората казватъ: Животътъ е билъ всѣкога такъвъ, какъвто днесъ го виждаме. — Това е общо казано. Какъвъ е животътъ? Ако запитате богатия, на когото касата е пълна съ пари, той ще ви каже, че по-добъръ животъ отъ сегашния никога не е имало. Ако зададете сѫщия въпросъ на бедния, той ще каже, че по-лошъ животъ отъ сегашния никога не е имало. Защо? — Защото три деня нищо не е ялъ, стомахътъ му е празенъ. Здравиятъ ще каже, че животътъ е отличенъ. Болниятъ ще каже, че животътъ е лошъ. Изобщо, за онзи, на когото работитѣ сѫ наредени, животътъ е добъръ. За онзи, на когото работитѣ не сѫ наредени, животътъ е лошъ. Кого ще слушате? Богатитѣ хора сѫ учени, професори, назначени на служба съ голѣма заплата. Каквото пожелаятъ, могатъ да си доставятъ, пари иматъ на разположение. Беднитѣ сѫ пакъ учени хора, кандидати за професори, но още не сѫ назначени на тази служба, вследствие на което нѣматъ пари. Тѣ ходятъ отъ врата на врата и търсятъ работа. На този гостилничарь иматъ да даватъ, на онзи иматъ да даватъ, не могатъ да платятъ дълговетѣ си. Тѣ иматъ знания, иматъ желание да работятъ, но пари нѣматъ. Нѣкой казва: Да имамъ хлѣбецъ, нищо друго не ми трѣбва. Така се говори само. Като има хлѣбецъ, вижда, че и друго му трѣбва. Той започва да мисли още за много нѣща: за кокошки, за агънца, за винце. Човѣкъ не подозира даже, че много отъ болеститѣ се дължатъ на яденето. Нѣкои отъ съвременнитѣ хора казватъ, че болеститѣ се дължатъ на много мисъль, на много учене и препорѫчватъ да не се мисли, да не се учи много. Въпросъ е, какво мисли човѣкъ. Всѣка безспокойна, всѣка отрицателна и нечиста мисъль трови човѣка, а възвишената мисълъ го повдига и освежава. И апашътъ мисли, какъ да обере нѣкого, но това не е права мисъль. И престѫпникътъ мисли, какъ да убие нѣкого, но това не е истинска мисъль. Апашътъ, престѫпникътъ си служатъ съ насилие; тѣ употрѣбяватъ револверъ, отрова, ножъ; тѣ не излизатъ направо, гърди съ гърди срещу онзи, когото искатъ да нападнатъ.

 

Днесъ материалиститѣ подържатъ възгледа, че паритѣ сѫ главниятъ факторъ въ живота. Вѣрно е, че паритѣ играятъ важна роля въ съвременния животъ, но сѫщевременно тѣ развращаватъ хората. Паритѣ трѣбва да се впрегнатъ на работа. За тази цель човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да пречисти своитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да подложи всичко въ себе си на щателна дезинфекция. И тогава ще може разумно да се ползува и отъ паритѣ, и отъ яденето. Казвате: Ама нали трѣбва да си поживѣемъ? — И безъ да казвате това, вие пакъ живѣете. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще живѣе. Този въпросъ е абсолютенъ, нѣма какво да се разисква върху него, трѣбва ли човѣкъ да живѣе, или не. Първото нѣщо, дадено на човѣка, е животътъ. Следователно, да живѣе или да умре, това не зависи отъ човѣка. Човѣкъ се ражда и умира, когато не иска. Единствената свобода на човѣка се заключава въ правото му да живѣе. Човѣкъ е свободенъ да живѣе. Смъртьта пъкъ зависи отъ нѣкакви външни, или вѫтрешни причини въ човѣка, които и той самъ не подозира. Срѣщате единъ търговецъ-милионеръ, радвате се, че работитѣ му вървятъ добре. Чувате единъ день, че той фалиралъ: работитѣ му се объркали, не можалъ да изплати дълговетѣ си и понеже не билъ въ сила да понесе това положение, той се самоубилъ. Защо се самоубилъ този човѣкъ? — Защото не разбиралъ отношенията въ живота, не разбиралъ самия животъ. Той е билъ робъ на външнитѣ условия.

 

Мнозина мислятъ, че могатъ да измѣнятъ живота си. — Не, животътъ не може да се измѣни. Външнитѣ условия на живота могатъ да се измѣнятъ, но за да се измѣни самиятъ животъ, изисква се абсолютна разумность. Човѣкъ още не разбира живота. Щомъ не го разбира, той не може и да го измѣни. Човѣкъ не разбира още себе си, той не познава функциитѣ на своя организъмъ; той не познава своя психически животъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се изучава, да изучава функциитѣ на своя мозъкъ, на своитѣ дробове, на своето сърдце, на своя стомахъ и т. н. Той не познава, какво представя мисъльта, какво представя съньтъ. Говорите, че еди-кой си философъ казалъ нѣщо за мисъльта, за съня, но дали неговата философия е права, не знаете. Обаче, ако влѣзете въ нѣкоя гостилница да се нахраните, следъ половинъ или единъ часъ най-много, вие ще усѣтите, дали яденето е чисто, добре приготвено, или не. Стомахътъ е компетентенъ къмъ хранитѣ. Той разбира качеството на материалитѣ, които гостилничарьтъ е употрѣбилъ. Гостилничарьтъ пъкъ има условия да прави добро на своитѣ клиенти. Ако гостилничарьтъ е добросъвестенъ, той ще задоволи своитѣ посетители. Следъ като се храни при него известно време, всѣки ще каже: Откакъ отидохъ при този гостилничарь, почувствувахъ се по-добре, умътъ ми се избистри, здравето ми се подобри. Какъвъ е този гостилничарь, отъ яденето на когото всички посетители се разболяватъ? Ще дойде нѣкой, ще плати 700 — 800 лв. за ядене, а на лѣкарь ще плати две хиляди лева. Този гостилничарь не прави добро на своитѣ посетители. Казано е, обаче: „Дозволено е на човѣка да прави добро.“

 

И тъй, всички хора, млади и стари, учени и прости, се нуждаятъ отъ трезва мисъль, която да ги убеди, че е дадена свобода на всѣки човѣкъ да живѣе. Не може да живѣе човѣкъ, ако не прави добро. Докато прави добро, човѣкъ живѣе. Щомъ престане да прави добро, престава и да живѣе. И да живѣе по-нататъкъ, той не е господарь вече на своя животъ. Може ли животътъ на вълка, на овцата, на кокошката да се нарече животъ? Днесъ се роди едно агънце, утре го изяждатъ. Днесъ снесе кокошката едно яйце, утре хората го изяждатъ. Въ това отношение животнитѣ сѫ роби на човѣка. Човѣкъ разполага съ тѣхния животъ, както намира за добре. Единственото сѫщество, което може свободно да живѣе, това е човѣкътъ. Сѫщевременно той носи отговорность за живота на всички други сѫщества. Хората трѣбва да бѫдатъ разумни, за да изправятъ отношенията помежду си. Тѣ съставятъ удове на единъ общъ организъмъ. Щомъ е така, тѣ трѣбва да съзнаватъ, че единъ и сѫщъ законъ ги управлява. Когато дойдатъ до това съзнание, хората ще разбератъ, че никой човѣкъ, никое общество, никой народъ нѣма право да се издигне на гърба на другъ човѣкъ, на друго общество или на другъ народъ. Всѣки, който се опита да пренебрегне правата на кого и да е, дадени отъ природата, той самъ ще се лиши отъ условията за животъ, или най-малко ще се натъкне на такива нещастия, които ще разрушатъ всичко, каквото е придобилъ. Покажете ми единъ човѣкъ, който, откакъ свѣтътъ сѫществува досега, да е запазилъ онова, което е придобилъ. И царе, и учени, и философи, и прости, бедни и богати — всички сѫ изгубили и почести, и слава, и знание, и богатство, а въ края на краищата и живота си. Какво остава отъ човѣка? — Добриятъ животъ. Доброто, истината, любовьта, мѫдростьта, съ които човѣкъ е живѣлъ, оставатъ следъ него, като образци за подражаване. Когато философътъ живѣе споредъ своята философия, тя остава безсмъртна. Когато поезията на поета е въ съгласие съ неговия животъ, тя е безсмъртна. Онази религия само е останала безсмъртна, чиито принципи сѫ съгласни съ самия животъ. Всичко друго, което писательтъ, поетътъ, философътъ и учениятъ пишатъ, безъ да е съгласно съ живота и не може да се приложи, представя изсъхнали листа, капнали вече отъ дървото. Тѣзи листа неизбѣжно ще изгниятъ. На тѣхъ не може да се разчита.

 

Като не могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота, съвременнитѣ хора пожелаватъ да се върнатъ въ миналия животъ, понеже намиратъ, че билъ по-лекъ, съ по-лесни задачи. Лесно се говори за връщане къмъ миналото, но запитвали ли сте се, възможно ли е подобно връщане? Възможно ли е водата, която тече по трѫбитѣ на канализацията, да се върне назадъ? — Невъзможно е да се върне тя назадъ. Следователно, невъзможно е животътъ да се върне назадъ. Животътъ върви само напредъ. Едно може да иска човѣкъ: по-скоро да излѣзе отъ трѫбитѣ. Колкото по-скоро излѣзете отъ трѫбитѣ навънъ, толкова по-скоро ще придобиете свободата си. Докато сте въ трѫбитѣ, не можете да бѫдете свободни. Когато казвате, че сте организирани, това подразбира, че сте влѣзли вече въ трѫбитѣ на канализацията. Какво ви очаква следъ това? — Да излѣзете вънъ отъ тия трѫби, да се новородите, да видите Божия свѣтъ изгрѣлото слънце на деня, свѣтлитѣ звезди вечерь, ароматнитѣ цвѣтя, сладкопойнитѣ птици и хората, които живѣятъ братски помежду си. Излѣзте отъ хипнотическото състояние, въ което сте попаднали. Вие седите въ трѫбитѣ на канализацията и все за миналото мислите. Животътъ въ трѫбитѣ е животъ на миналото. Сегашниятъ животъ е вънъ отъ трѫбитѣ. Като излѣзете вънъ и видите изгрѣлото слънце, чуете говора на хората и пѣнието на птицитѣ, ще благодарите, че сте свободни.

 

„Дозволено е на човѣка да прави добро.“ Единственото нѣщо, въ което човѣкъ има свобода, това е правото му да живѣе. Въпрѣки това, съвременнитѣ хора отричатъ това велико благо на човѣка — животътъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ се ражда, умира и всичко съ него се свършва. Споредъ тѣхъ, влизането въ трѫбитѣ, въ кюнцитѣ на канализацията е животъ, а излизането отъ трѫбитѣ — смърть. Да, излизането отъ трѫбитѣ може да се нарече смърть, но смърть на временното, въ което човѣкъ е живѣлъ на земята. При това положение, не е ли по-добре за престѫпника, за разбойника, за лъжливия философъ, поетъ и ученъ да умратъ? И тѣ ще се освободятъ отъ възможностьта да грѣшатъ, и хората ще се освободятъ отъ тѣхнитѣ заблуждения. Като излѣзатъ отъ трѫбитѣ, поетътъ, философътъ, учениятъ, които сѫ заблуждавали хората, ще хвърлятъ своитѣ пера на заблуждения и отново ще започнатъ да пишатъ. Тѣхнитѣ пера ще пишатъ за истината, за мѫдростьта и за любовьта. Като излѣзе отъ трѫбитѣ, и владиката ще захвърли своята корона и ще заговори на хората за истинската религия, за религията на любовьта. Господъ не търпи лъжитѣ и заблужденията. Когато е създавалъ човѣка, когато е създавалъ народитѣ, Богъ ималъ предъ видъ съвсемъ друго нѣщо. Той не ги е създалъ да се стремятъ къмъ величие. Въ икономиката на Бога човѣкъ има съвсемъ друго предназначение отъ това, което той самъ си е опредѣлилъ. Всѣки народъ иска да стане великъ. Богъ ни най-малко не ги е създалъ да ставатъ велики. Той ги е създалъ съ единствената цель да живѣятъ и да учатъ. Като живѣятъ и учатъ добре, Богъ ще имъ даде условия да станатъ велики, но това ще дойде впоследствие, а не като първа цель. Запримѣръ, Богъ може да изпрати българитѣ на луната, тамъ да образуватъ свое племе, отъ никого несмущавани. Тамъ нѣма да ги безпокоятъ нито сърби, нито гърци, нито ромѫни. Тѣ ще бѫдатъ свободни, да правятъ, каквото искатъ и да се развиватъ, както разбиратъ. Въ Божествения свѣтъ за всѣки народъ сѫ предвидени голѣми възможности. Едно се иска отъ човѣка: Да живѣе добре. Нѣма по-красивъ стремежъ за човѣка отъ този — да живѣе добре, разумно и да се развива правилно. Само така човѣкъ може да намѣри онѣзи пѫтища и съобщения, които да го свържатъ съ великия свѣтъ. Иначе, колкото и каквито философи да чете, той всѣкога ще се намира въ свѣта на доброто и на злото. Пазете се отъ злото въ ума си и въ сърдцето си, а не отъ външното зло. Никой не може да избегне външното зло. Каквото и да прави, той все ще се натъкне на него. Кой не е пипалъ крадени пари? Кой не се е обличалъ съ крадени дрехи? Вие плащате за дрехи, които търговецътъ е кралъ. Той, безъ позволение, е взелъ кожата на животнитѣ, или вълната на овцетѣ, обработвалъ ги е и печелилъ съ тѣхъ.

 

Съвременниятъ свѣтъ лежи върху лъжа и престѫпления. Цѣлата земя е пропита съ кръвьта на хиляди и милиони хора и животни. Земята е пълна съ престѫпления. Колкото и да работятъ, растенията се хранятъ отъ соковетѣ и елементитѣ на земята, която и до днесъ още не се е пречистила отъ кръвьта на миналитѣ поколѣния. Следователно, ние и досега още се хранимъ отъ престѫпленията на миналитѣ поколѣния. Кръвьта на миналитѣ престѫпления и до днесъ още не се е измила отъ земята. Бацилитѣ на миналитѣ грѣхове сѫ още на земята. Това е фактъ. Ако не бѣше така, досега вие щѣхте да станете светии. Казвате, че Господъ ще ви спаси. Какъ ще ви спаси Господъ, когато вие не искате да живѣете? Какъ ще ви спаси Господъ, когато вие продавате живота си? Ако не искате да живѣете, не мислете, че смъртьта туря граници на живота. Преди всичко, вие не знаете, какво нѣщо е смърть. Всѣки трѣбва да има опитность да познава смъртьта. Красивъ процесъ е смъртьта за онзи, който знае, какъ да умре. Страшенъ процесъ е смъртьта за онзи, който не знае, какъ да умре. Докато не знаеше, какъ да умре, и за Христа бѣше страшна смъртьта на кръста, но като намѣри изходния пѫть, смъртьта стана за Него красива, лека. Тогава Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“ — и издъхна. Защо трѣбваше да умре Христосъ — за свои грѣхове ли? — Не, Христосъ трѣбваше да намѣри изходния пѫть, да излѣзе отъ трѫбитѣ на еврейската канализация. И като излѣзе отъ тѣзи трѫби, той стана свободенъ. Нѣкои казватъ, че сѫ свободни. — Не, преди смъртьта си никой не е свободенъ. Така е казалъ Солонъ, гръцки философъ, на единъ отъ древнитѣ царе.

 

„Дозволено е на човѣка да прави добро“, Ако не прави добро и не живѣе, човѣкъ не може и да умре. Който може да прави добро и да живѣе, той може и да умре. Ако егоизъмътъ въ човѣка не може да умре и следъ това да стане човѣкъ, способенъ за доброто, той не би могълъ да живѣе. Следователно, смъртьта подразбира преминаване отъ едно състояние въ друго: егоизъмътъ да се смѣни съ алтруизъмъ, отрицателната мисъль съ положителна, низшето чувство съ висше, умразата съ любовь. Ако тази смѣна не може да стане, и доброто не може да влѣзе въ човѣка. Доброто е условие, при което животътъ може да се прояви. Любовьта пъкъ е онази вѫтрешна, мощна сила, която дава условия за проява на доброто, което води човѣка въ новия животъ. Любовьта действува навсѣкѫде въ природата и създава условия за новъ животъ, за нови организми. Сега се създаватъ нови типове. Като започнете отъ човѣка и свършите съ най-малкитѣ сѫщества, всички претърпяватъ видоизмѣнения. Старитѣ типове ще се запазятъ, но тѣ ще останатъ като спомени на миналото, каквото днесъ представятъ вълцитѣ, мечкитѣ, тигритѣ, кобритѣ, акулитѣ и т. н. Природата работи днесъ усилено, тя изгражда новитѣ форми, новитѣ типове. Всѣки, който разбира законитѣ, съ които природата работи, ще влѣзе въ новитѣ типове. Който не разбира законитѣ на природата, той ще остане въ старитѣ типове. За да се утешатъ хората, индуситѣ казватъ, че ще се преродятъ. Да, ще се преродятъ, но пакъ въ старитѣ форми. Докато не изплатятъ кармата си, тѣ нѣма да влѣзатъ въ новитѣ форми. Ние казваме на тия хора: Намѣсто да минавате отъ трѫба въ трѫба, влѣзте въ новитѣ форми, въ новия животъ. Това е новораждането, за което Христосъ говори.

 

Христосъ казва: „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Новораждането подразбира раждане на човѣка отъ Бога. Докато майки и бащи ви раждатъ, вие всѣкога ще грѣшите. Защо? — Защото и майката, и бащата грѣшатъ. Всѣка майка се е оженила за любовьта на сина си. Всѣки баща се е оженилъ за любовьта на дъщеря си. Въ това седи престѫплението на свѣта. Защо бащата и майката не любятъ своитѣ дъщери и синове безъ да ги виждатъ? Да любите само онова, което виждате, това не е любовь. Сѫщо така не може да се нарече добро онова дѣло, за което ви е платено да го направите. Съ пари всѣки може да прави добро. Така и коньтъ може да извърши едно добро дѣло. Ако дадете десеть хиляди лева на единъ човѣкъ да пренесе сто килограма злато отъ едно мѣсто на друго, това и коньтъ може да направи. Въ случая коньтъ е по-добъръ отъ човѣка. Той ще пренесе златото съ много по-малко разноски отъ човѣка. Въ икономическо отношение услугата на коня е за предпочитане предъ тази на човѣка.

 

Това сѫ редъ разсѫждения за умнитѣ хора, да мислятъ. Мнозина искатъ да напуснатъ стария животъ и да влѣзатъ въ новия. За да напуснатъ стария животъ, тѣ трѣбва да сѫ влѣзли вече въ новия и да живѣятъ споредъ неговитѣ изисквания. Новиятъ животъ е животъ на реалностьта. Не е достатъчно само да се говори, че трѣбва да се откажете отъ стария животъ, но опити се изискватъ. Нѣкои мислятъ, че новиятъ животъ е животътъ на онзи свѣтъ. — Не, тѣ се заблуждаватъ. Онзи и този свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо, т. е. на едно и сѫщо мѣсто. Както рибитѣ и хората живѣятъ на земята, така и хората живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто съ сѫществата отъ онзи свѣтъ, но различието между рибитѣ, хората и сѫществата отъ онзи свѣтъ се заключава въ съзнанието имъ. Рибитѣ живѣятъ въ най-гѫстата материя, вследствие на което иматъ съвсемъ различни разбирания отъ тия на хората. Сѫществата отъ оня свѣтъ живѣятъ въ още по-рѣдка, по-фина срѣда отъ тази, въ която хората живѣятъ, вследствие на което тѣ се намиратъ на висока степень на развитие.

 

Степеньта на съзнанието на различнитѣ сѫщества опредѣля тѣхнитѣ възгледи и разбирания за нѣщата. Запримѣръ, учениятъ човѣкъ казва, че диаметърътъ на земята е 12,000 километра. Учената мравка ще даде друга мѣрка за диаметъра на земята. Ученитѣ сѫщества отъ онзи свѣтъ пъкъ ще дадатъ съвършено друга мѣрка за диаметъра на земята. Сѫщо така ученитѣ твърдятъ, че слънцето е по-голѣмо отъ земята. Коя е причината за това? Голѣмината на слънцето се обяснява съ разумнитѣ, съ интелигентнитѣ сѫщества, които живѣятъ тамъ. Колкото по-малка е формата на едно тѣло, толкова по-неорганизирана е тя; колкото по-неорганизирана е материята на едно тѣло, толкова по-неинтелигентна е тя. Една надута гайда, пълна съ въздухъ, не говори още за нѣкаква интелигентность. Интелигентностьта се опредѣля отъ съдържанието и отъ смисъла на нѣщата. Следователно, голѣмината на тѣлата се опредѣля отъ тѣхната вѫтрешна разумность. Нѣкои отъ съвременнитѣ учени мислятъ, че само на земята има животъ. Значи, цѣлата вселена е създадена само за земята. Да се мисли така, това значи да живѣятъ хората въ илюзии. Ще излѣзе тогава, че слънцето свѣти и отоплява земята, за да могатъ хората да се мѫчатъ, да се избиватъ помежду си. Възможно ли е това? — Не, по-скоро може да се предположи, че земята е сцена, на която се представя всичко онова, което хората могатъ да направятъ. Отъ всичко, което хората вършатъ, разумнитѣ сѫщества могатъ да вадятъ заключение за тѣхното развитие. Тѣ разполагатъ съ знание, чрезъ което могатъ да ограничатъ злото. Злото лесно може да се ограничи чрезъ закона за сгѫстяване на материята. Колкото по-гѫста става материята, толкова по-мѫчно се проявява злото. Когато материята се сгѫстява, злиятъ човѣкъ постепенно става по-тежъкъ, вследствие на което не може да се мърда. Представете си, че срѣщате въ гората единъ старъ вълкъ. Какво е положението на този вълкъ? Той е подобенъ на злия човѣкъ: едва се движи, уморява се, пъшка; спира се, не вижда нищо. Минава покрай едно стадо овце, минава покрай друго, не ги вижда. Тури очила, пакъ не вижда, не може да хване нито една овца. Върви, въздиша си и казва: Да бѣхъ младъ, нѣмаше да бѫде така. Единъ день лошитѣ хора ще остарѣятъ, ще станатъ стари вълци. Това значи възмездие. Въ това отношение природата е безпощадна. Тя прощава всичко, но сгрѣши ли човѣкъ веднъжъ противъ живота, който му е дала, той не може вече да избегне отъ нея. Навсѣкѫде той ще срѣща нейното навѫсено, сърдито лице. Всѣки, който се опита да ограничи живота на природата, ще стане на прахъ. Човѣкъ е свободенъ да върши всичко: да мисли, да чувствува, да действува, да се ражда и умира, да се жени и т. н. Дойде ли, обаче, до живота, който тупти въ цѣлата природа, той нѣма право да се опълчи срещу него. При най-малкото противодействие на този животъ, той ще срещне самата природа. Това значи абсолютна, Божествена правда. Само тази правда дава свобода на човѣка да живѣе. Дали човѣкъ е поетъ, писатель, художникъ, богатъ или беденъ, простъ или ученъ, за него е важенъ животътъ. Най-важниятъ елементъ въ цѣлата природа е животътъ. Щомъ имашъ живота, всичко друго ти е позволено: позволено ти е да правишъ добро, позволено ти е да учишъ, да работишъ, да се развивашъ. Какъвъ човѣкъ ще бѫдешъ, ако, следъ като си слѣзълъ на земята, следъ като ти е дадена свобода да живѣешъ, ти се отказвашъ отъ живота? Който иска да живѣе, той трѣбва да бѫде готовъ да прави добро. Да прави човѣкъ добро, това е базата, върху която могатъ да се разбератъ мѫже и жени, братя и сестри.

 

„Дозволено е на човѣка да прави добро“. Не е достатъчно само да прави добро, но човѣкъ трѣбва да знае какво нѣщо е доброто. Христосъ е казалъ това нѣщо на своитѣ ученици, а не на обикновенитѣ хора, които не искатъ да слушатъ и да разбиратъ. Това се отнася и до всички ония, на които съзнанието е пробудено. Следователно, добро могатъ да правятъ само ония, които живѣятъ. Тѣ сѫ добритѣ хора въ свѣта. Които не живѣятъ, тѣ не правятъ добро, тѣ сѫ лошитѣ хора въ свѣта. Добриятъ човѣкъ може да заема и високо, и низко положение въ живота, но навсѣкѫде работи, върши нѣщо. Вие ще го видите като поетъ съ перо въ рѫка, като ученъ на професорска катедра, като докторъ въ лаборатория, а сѫщевременно ще го видите и като орачъ на нивата, като работникъ на лозето. И при едното, и при другото положение той се радва на слънцето, на звездитѣ, на вѣтроветѣ, доволенъ е, че е изкаралъ единъ хлѣбъ за деня. Лошиятъ човѣкъ гледа само да се осигури. Той се страхува, че ще остарѣе, че нѣма кой да го гледа на старини. Знае ли той, какво нѣщо е остаряването? Човѣкъ остарява, само когато се откаже да живѣе.

 

Като говоря по този въпросъ, азъ имамъ предъ видъ да разширя вашитѣ разбирания за живота, за Бога, за Христа. Мнозина отъ васъ иматъ механически разбирания за Христа. Нѣкой разправя, че видѣлъ Христа, видѣлъ Бога и Го позналъ. Чудно нѣщо! Видѣлъ Христа, но не живѣе като Него. Позналъ Бога, а себе си не позналъ. Другъ нѣкой говори за добро, за свобода, а не прави добро, нито самъ е свободенъ. Ще излѣзе нѣкой патриотъ на трибуната да говори за народа, да плаче за неговитѣ беди. Говори и плаче за народа, а не живѣе като него. Доста сте плакали. Народътъ не иска да плачатъ за него. Той иска да го разбиратъ, да влизатъ въ положението му. Когато крокодилътъ иска по-лесно да глътне жертвата си, той я облива съ сълзи, да се намокри, та по-лесно да се хлъзга въ устата. Обаче, крокодилскитѣ сълзи не повдигатъ човѣка. Въ природата плачътъ има такъвъ смисълъ, какъвто дъждътъ — за растенията. Плачътъ е на мѣсто само тогава, когато искате да помогнете на нѣкого. Щомъ плачете, за да изядете човѣка, сълзитѣ не сѫ на мѣсто. Ще кажете, може би, че вие познавате Христа, че следвате Неговия пѫть. Ако не можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си, ако не искате да живѣете, вие не сте познали Христа. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Това е животъ вѣченъ да познавамъ Бога, Първото начало на живота, да познавамъ любовьта, която създава всички условия за растене и развиване. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие пребѫдвате въ мене, имате животъ въ себе си.“ Това значи: Ако думитѣ ми живѣятъ въ васъ, и вие живѣете въ мене, между мене и васъ ще става правилна обмѣна, и азъ ще ви се изявя. Ако съвременнитѣ християни се подложатъ на опитъ, много отъ тѣхнитѣ възгледи, отъ тѣхнитѣ идеи не биха издържали. За да издържатъ въ идеитѣ си, тѣ трѣбва да бѫдатъ изпитани и провѣрени. Като обърка работитѣ си, духовенството счита, че другитѣ хора сѫ виновни за неуспѣхитѣ му. Тѣ търсятъ вината за своитѣ неуспѣхи, за неуспѣхитѣ на цѣлъ народъ ту въ една, ту въ друга религиозна секта и започватъ гонение противъ тѣхъ. И безъ секти, и съ секти, хората си оставатъ едни и сѫщи. Коя е причината за неуспѣхитѣ на българитѣ? Сектитѣ ли съсипватъ България? — Не, никога религиознитѣ секти не сѫ провалили единъ народъ. Ако българитѣ не успѣватъ, причината за това е тѣхната щедрость. Въ какво отношение сѫ проявили тѣ своята щедрость? — Въ принасяне въ жертва своитѣ велики хора. Великитѣ хора на единъ народъ представятъ неговитѣ скѫпоценности. Тѣ представятъ неговото богатство. Кога богатиятъ човѣкъ принася въ жертва своитѣ скѫпоценности? — Когато закѫса въ работитѣ си. Следователно, когато единъ народъ закѫса материално и морално, той принася въ жертва своитѣ велики хора. Нѣма народъ въ свѣта, който, като е пожертвувалъ своитѣ велики хора, да е придобилъ нѣкакво благо. Когато Гърция пожертвува своитѣ велики хора, нищо не остана отъ нея. И до днесъ още Гърция живѣе съ своето велико минало. Тя и до днесъ живѣе съ своитѣ велики хора: Сократъ, Платонъ, Аристотель и други. Тѣхъ цѣлъ свѣтъ знае и почита. Какво създаде Гърция днесъ? Какво създаде България днесъ? Въ развитието си всѣки народъ трѣбва да върви по пѫтя на дървото. Той трѣбва да израсте, да цъвне, да върже, и плодътъ му да узрѣе. По плода ще го познаете. Христосъ е казалъ: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете.“ Великитѣ хора на единъ народъ представятъ плодоветѣ му, по които ще познаете, какъвъ е този народъ — нищо или нѣщо, беденъ или богатъ. Ако плодоветѣ на даденъ народъ сѫ добри, сладки, и самиятъ народъ е добъръ. Ако плодоветѣ му не сѫ добри, и народътъ не е добъръ. Когато Христосъ се приближи при смокинята да види, има ли плодове, като не намѣри такива, Той каза: Отсега нататъкъ нѣма да раждашъ!

 

„Дозволено е човѣкъ да прави добро.“ Кога? — Всѣкога: и въ миналото, и днесъ, и въ бѫдеще. Какво е било миналото на човѣка, това не трѣбва да го спъва. Миналото трѣбва да му служи за поука, вѣрата — за подкрепа въ слабостьта му, знанието и мѫдростьта — при работата му. Наистина, слабиятъ се нуждае отъ вѣра, работещиятъ — отъ знание и мѫдрость. Българинътъ често употрѣбява поговорката: Днесъ съ пари, утре на вѣра. Това подразбира: днесъ съ знание и мѫдрость, утре съ вѣрвания. Споредъ мене, тази поговорка е на мѣсто. При започване на нѣкаква работа, всѣки трѣбва да си каже: Днесъ съ пари. — Може и безъ пари. — Не, безъ пари не може. При сегашнитѣ условия на живота човѣкъ нищо не може да предприеме безъ пари: на тренъ не може да се качи безъ пари; въ хотелъ не може да влѣзе безъ пари; хлѣбъ не може да вземе безъ пари. Дето отидете, навсѣкѫде искатъ пари. Онѣзи, които казватъ, че и безъ пари може, тѣ първи се натъкватъ на противоречие съ своитѣ думи. Много американци подържатъ възгледа, че и безъ пари може, а сами тръгватъ да търсятъ пари. Много калугери отричатъ паритѣ, а сами ходятъ да събиратъ пари за разни благотворителни цели.

 

Единъ българинъ отъ Търново дошълъ до убеждението, че трѣбва да служи на Бога, да живѣе чистъ животъ, да не цапа рѫцетѣ си съ пари. Той взелъ кадилница и тръгналъ отъ село въ село, отъ градъ въ градъ да кади, да накара хората да вѣрватъ въ Бога. Като обикалялъ България, хората му давали пари. Този човѣкъ е билъ на кривъ пѫть. Преди всичко, съ кадене работа не става. Димътъ отъ неговата кадилница не може да обърне хората къмъ Бога. Пъкъ и паритѣ не сѫ най-страшното нѣщо въ свѣта. Паритѣ трѣбва да се впрегнатъ на работа, да станатъ слуги на човѣка, а не господари. Съ паритѣ си богатиятъ трѣбва да създава работа на сиромаситѣ, а не да ги използува за обогатяването си. Като има слуга или слугиня, богатиятъ има право да се ползува отъ труда имъ два часа сутринь, два часа следъ обѣдъ и два часа вечерь. Презъ останалитѣ часове той трѣбва да ги освободи, да разполагатъ съ времето си, както тѣ разбиратъ. Колцина могатъ да постѫпятъ така? И това сѫ християни, които вѣрватъ въ любовьта. Сега, като не разбиратъ законитѣ, хората се осѫждатъ едни-други, че не живѣли добре. Не е въпросъ, кой какъ живѣе. Всички хора живѣятъ при едни и сѫщи условия; важно е, кой какъ използува условията. Запримѣръ, какво ще разберете отъ уравнението А:¼ = В:¾ . За да разберете тази пропорция, първо трѣбва да разберете отдѣлнитѣ отношения. Буквата А въ първото отношение представя бащата, ¼ представя сина. Буквата В представя майката, а ¾ — дъщерята. Цѣлиятъ домъ представя единицата, т. е. 4/4. Значи, въ този домъ има единъ синъ и три дъщери. Оттукъ можемъ да съставимъ друга пропорция: 1:3 = А:В. Въ този домъ бащата ще умре по-скоро отъ майката, защото синътъ е единъ, а дъщеритѣ — три. Съ други думи казано: бащата има хиляда лева, а майката — три хиляди лева. Ако и двамата харчатъ еднакво, кой отъ тѣхъ ще осиромашее по-скоро? Когато въ единъ домъ момичетата сѫ повече, майката има условия за по-дълъгъ животъ. Ако момчетата сѫ повече, бащата има условия за по-дълъгъ животъ. Затова, когато бащата види, че момиче се ражда, не е доволенъ, животътъ му се скѫсява. Той казва: Да бѣше момченце! Ако детето е момче, майката казва: Да бѣше момиченце! Тѣ познаватъ този законъ. Ако мѫжътъ и жената живѣеха правилно, хармонично, въ всѣки домъ щѣха да се раждатъ само по едно момче и едно момиче. Който разбира законитѣ на живата природа и живѣе съобразно тѣхъ, той коренно се отличава отъ другитѣ хора. Той има нови възгледи за живота, които сѫ проникнати отъ истината, отъ свободата. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва като Бога. Това значи да придобие човѣкъ живота, който прониква цѣлата вселена. Това значи да придобие човѣкъ силитѣ, които протичатъ въ природата. За да се прояви животътъ, човѣкъ трѣбва да стане господарь на силитѣ въ природата: на водата, на въздуха, на огъня и на твърдата материя. Тогава човѣкъ ще придобие щастието, което търси.

 

Всѣки търси щастието, защото чрезъ него той ще придобие елементитѣ на безсмъртието. Докато умира, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Щомъ престане да умира, той е щастливъ. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да знае, че нѣма да умира, но само ще се видоизмѣня и отъ младъ ще става възрастенъ, и отъ възрастенъ — пакъ младъ. Като научи законитѣ на безсмъртието, човѣкъ може да се подмладява, когато пожелае. Това сѫ подържали старитѣ алхимици. Това сѫ подържали ученитѣ въ миналото, това подържатъ и съвременнитѣ учени. Единъ отъ новитѣ алхимици пожелалъ да се подмлади. За тази цель той приготвилъ единъ голѣмъ сѫдъ, който да се затваря херметически. После поставилъ въ сѫда всички ония течности, необходими за подмладяването, и извикалъ единъ отъ ученицитѣ си, на когото казалъ: Ето, азъ влизамъ въ тази малка стаичка, дето ще се затворя херметически и ще прекарамъ известно време вѫтре. Ти вземи ключа, пази го добре и въ опредѣления часъ ще отключишъ. Ще бѫдешъ внимателенъ, защото отъ тебе зависи да се подмладя, или да излѣза такъвъ, какъвто влѣзохъ. Ученикътъ взелъ ключа и далъ обещание, че ще изпълни всичко, каквото учительтъ му заповѣдалъ. Презъ това време, обаче, ученикътъ се влюбилъ въ една красива мома, и когато дошълъ часътъ да отключи учителя си, не могълъ да изпълни задължението си. По тази причина учительтъ му не могълъ да се подмлади.

 

Това се случва съ всѣки човѣкъ. Когато въ ума на човѣка дойде нѣкоя свѣтла идея, въ това време той се влюбва нѣкѫде и забравя да отключи стаичката на своя Учитель, да излѣзе вънъ. Какво може да се постигне при това положение? Съ години наредъ  човѣкъ пада, става, взима решения за нѣщо, започва, отлага работитѣ, изповѣдва се, докато го извикатъ отъ другия свѣтъ, и той неизповѣданъ отива. Цѣлъ животъ говори за спасение, и пакъ неспасенъ заминава за другия свѣтъ. Виждалъ съмъ хора, които, при заминаването си за другия свѣтъ, казватъ: Ехъ, да бихъ могълъ още малко да поживѣя! — Че и тамъ ще живѣешъ. Ако пъкъ искашъ да живѣешъ на земята, това отъ тебе зависи. Ще приведа единъ примѣръ за една смѣла майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Единъ день детето ѝ се разболѣло. Тя викала лѣкари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, нѣма да издържи болестьта. Тогава майката се обърнала къмъ Бога съ думитѣ: Господи, моля Те, подари живота на детето ми! Ти ми го даде да живѣемъ заедно. Нито азъ искамъ да умра, нито детето давамъ. Азъ ще го отгледамъ, ще го възпитамъ и ще го науча да Те познава. То е родено да живѣе, затова Те моля да му помогнешъ. За очудване и на лѣкари, и на баби детето оздравѣло. Това значи смѣла, любеща майка. Тя е познавала живота. Животътъ е законъ, който не се измѣня. Майката искала да живѣе детето ѝ, и Господъ отговорилъ на молбата ѝ. Той ѝ доказалъ, че това, което не е възможно за бабитѣ, нито за лѣкаритѣ, е възможно за Него.

 

Питамъ сега и васъ: Ще бѫдете ли по-малодушни, по-малко смѣли отъ тази българка? При това тя не е учена жена, нѣма знания, нѣма никаква философия. Тя казва, че се е борила съ Господа и се страхува, какво ще отговаря като отиде на онзи свѣтъ. Казахъ ѝ, че Господъ ще я похвали, задето познала Неговия законъ. Той ѝ далъ това дете да живѣе, да изучава Божиитѣ пѫтища, а не да умира. То има право да живѣе, да се учи, да изпълнява волята Божия.

 

„Дозволено е на човѣка да прави добро“. Това значи: дозволено е на човѣка да живѣе съзнателно, а не да носи неволята, да бѫде товарно животно. Който живѣе, той е свободенъ. Свободниятъ човѣкъ мисли, разрешава задачитѣ на своя животъ, съ което изработва своето щастие. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да разбере, защо живѣе. Като разреши този въпросъ, тогава ще разбере, че Единствениятъ, Който мисли, е Богъ. Богъ мисли, а човѣкъ живѣе. Животътъ е свещено нѣщо, въ което Богъ мисли, а човѣкъ живѣе. Като мисли Богъ, чрезъ Него и хората мислятъ. Обаче, първата задача на хората е да живѣятъ. Като живѣятъ, тѣ ще работятъ. Отъ работата, която върши, човѣкъ се учи да мисли. Наистина, отъ опитноститѣ си човѣкъ се учи да мисли. Значи, човѣкъ първо ще работи, а после ще мисли. Като работи, той ще се прости съ всички свои вѣрвания. Вѣра е нужна на човѣка, а не вѣрвания.

 

И тъй, всички хора трѣбва да живѣятъ. Какъ ще живѣятъ? Тѣ не трѣбва да живѣятъ като бабитѣ и лѣкаритѣ, но като смѣлата българка, която извоювала отъ Господа живота на своето дете. Всички трѣбва да живѣятъ по новия начинъ. Новиятъ начинъ е въ самия животъ. Като живѣете, ще го намѣрите. Когато отива на училище, детето не носи никакви пособия. То намира необходимитѣ пособия въ училището. Като влѣзе въ новия животъ, сѫществата отъ разумния свѣтъ ще го научатъ, какъ да живѣе. Тѣ ще му доставятъ необходимитѣ за това условия. Който живѣе разумно, той ще разбере вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Разумниятъ животъ е начало на нова епоха, на нови форми, които сега се създаватъ. Това нарича Христосъ възкресение. Това очакватъ и религиозни, и свѣтски хора. Свѣтскитѣ го наричатъ освобождаване. Който е готовъ, той ще възкръсне въ животъ вѣченъ. Който не е готовъ, той ще остане въ своето безчестие. Вълкътъ ще се роди пакъ вълкъ, мечката — мечка, рибата — риба, човѣкътъ пакъ човѣкъ. Това наричатъ прераждане. Човѣкътъ на бѫдещето, обаче, е човѣкъ на възкресението, човѣкъ на свещения животъ. Когато този животъ дойде на земята, дошло е вече Царството Божие между хората.

 

16. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 19 май, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt