Jump to content
Ани

1929_05_05 Ела следъ мене!

Recommended Posts

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Ела следъ мене!

 

И рече му: „Дойди следъ мене!“ И той стана и отиде следъ Него.

*) Матея 9:9.

 

„Дойди следъ мене!“ — Нѣма по-силно изречение, посилна идея въ живота отъ тази, да отидешъ следъ нѣкого. Нѣма по-голѣмо щастие за човѣка отъ това, да разбере смисъла, скритъ въ идеята „ела, или дойди следъ мене!“ Думитѣ „ела, дойди“ иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тѣ представятъ ключа на живота. Когато земедѣлецътъ каже на житото: Ела, или дойди следъ мене! — отъ този моментъ започва животътъ на житото. Когато слънцето каже на лозата: Ела, или дойди следъ мене! — отъ този моментъ започва животътъ на лозата. Когато духътъ каже на поета: Ела, или дойди следъ мене! — отъ този моментъ започва поезията на поета. Тази дума се отнася до живитѣ хора, които разбиратъ нѣщата, а не до мъртвитѣ. Има два вида хора въ свѣта: мъртви и живи. Мъртвитѣ не се нуждаятъ отъ нищо. Тѣ казватъ: Ние не се нуждаемъ отъ ядене и пиене, отъ дрехи и кѫщи, отъ музика, поезия, наука и изкуства; ние се нуждаемъ само отъ гробове, отъ голѣми паметници и кръстове, чрезъ които да засвидетелствуваме своето минало сѫществуване. Живитѣ хора казватъ: Ние се нуждаемъ отъ ядене и пиене, отъ дрехи и кѫщи за живѣене, отъ поезия, наука, музика и изкуства. Блажени мъртвитѣ, които сѫ си изработили своя философия и не се нуждаятъ отъ нищо. Да, блажени сѫ мъртвитѣ, но временно само. Щомъ влѣзатъ въ своя свѣтъ, тѣ веднага започватъ да изпращатъ депутации отъ свои хора да молятъ живитѣ да ги приематъ отново въ тѣхния свѣтъ. Щомъ се видятъ въ своя свѣтъ, мъртвитѣ започватъ да хлопатъ отъ кѫща на кѫща на живитѣ и казватъ: Моля ви се приемете ни въ вашия свѣтъ! Гладни сме, измѫчваме се отъ гладъ. Тукъ има страшенъ гладъ и страшна жажда. Че наистина въ свѣта на мъртвитѣ сѫществува голѣмъ гладъ, виждаме по това, че отъ време на време живитѣ имъ изпращатъ по малко варено житце, поливатъ гробоветѣ имъ съ винце, съ масло и т. н. Ако въ тѣхния свѣтъ имаше жито, щѣше ли да имъ се изпраща оттукъ?

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ. Какъвъ е този свѣтъ, за който хората говорятъ? Този свѣтъ е пъленъ съ разбити надежди и мечти, съ неосѫществени идеали. Този свѣтъ представя пустиня. Дето погледнешъ, ще видишъ само развалини, само сухи кости. Дето стѫпишъ — навсѣкъде кости. Когато нѣкой казва, че нищо не сѫществува въ свѣта, това показва, че този човѣкъ е погледналъ въ свѣта на мъртвитѣ, дето всичко е разрушено, дето всичко е илюзия. Този свѣтъ съ нищо не привлича окото на човѣка. Само археолозитѣ могатъ да се интересуватъ, отъ този свѣтъ, защото ще намѣрятъ тамъ остатъци отъ най-стари култури, отъ различни религии и науки.

 

Съществува другъ свѣтъ, освенъ този на мъртвитѣ, нареченъ свѣтъ на живитѣ, на безсмъртнитѣ — Божественъ свѣтъ. Христосъ казва: „Дойди следъ мене!“ — Де да отиде? — Въ Божествения свѣтъ. Азъ замѣствамъ думата „дойди“ съ „ела,“ като по-опредѣлена, като по-силна дума. Когато кажете нѣкому „дойди“ —това значи, че този човѣкъ може самъ да дойде. Когато му кажете „ела,“ това подразбира че вие се наемате да водите този човѣкъ.

 

Когато се говори за езицитѣ на народитѣ, вие ги считате собственость на даденъ народъ. Запримѣръ, български езикъ се счита собственость на българитѣ; турски езикъ — собственость на турцитѣ; гръцки езикъ — на гърцитѣ и т. н. Обаче, има единъ езикъ, който не принадлежи на никой народъ. Той е Божествениятъ езикъ. Всѣка дума въ Божествения езикъ има свой специфиченъ, строго опредѣленъ смисълъ. „Ела следъ мене!“ Думата „ела“ съдържа въ себе си голѣмо изобилие. Добре е филолозитѣ да се позанимаятъ съ тази дума, да намѣрятъ нейния произходъ, да намѣрятъ корена на тази дума. Както филолозитѣ търсятъ произхода на думитѣ, така философитѣ търсятъ смисъла на живота. Смисълътъ на живота се заключава въ безсмъртието. Нѣкои опредѣлятъ безсмъртието като вѣченъ животъ, като условие за осѫществяване на всички идеали, вложени въ човѣшката душа. Безъ вѣчния животъ тѣзи идеали сѫ неприложими. Безсмъртието нѣма никакви граници. То изключва всѣкаква смърть отъ себе си. Въ безсмъртието човѣкъ запазва всичко, каквото има. Когато се насити на живота, безсмъртниятъ може да замине за онзи свѣтъ — отъ него зависи да живѣе, или да не живѣе. Безсмъртниятъ е свободенъ човѣкъ, той може да живѣе и въ смъртьта, и въ безсмъртието. На несвободния се дава и живота, и смъртьта — отъ него нищо не зависи. Той не разполага съ нищо. Пиленцето не иска да излѣзе отъ черупката на своето яйце, но никой го не пита, иска, или не иска. Турятъ го подъ квачката да го измѫти. Следъ 20 деня отъ яйцето се излюпва пиленце. То расте, пораства, става голѣма кокошка. Единъ день господарьтъ ѝ я хваща за врата и казва, че е дошло време да му отиде на гости. Тя не иска да влѣзе въ него: крѣка, противи се, иска да живѣе. Казватъ ѝ: Ние се нуждаемъ отъ твоето месо, и ти трѣбва да умрешъ — нищо повече! Следователно, този свѣтъ, въ който вие живѣете, е свѣтъ на противоречия, свѣтъ на смъртьта. Този свѣтъ сѫществува въ всички хора. Който е недоволенъ, той се намира въ свѣта на мъртвитѣ, въ свѣта на душитѣ, които се нуждаятъ отъ подаяние. Недоволниятъ ходи отъ кѫща на кѫща да разправя тѫгитѣ си на хората, дано се намѣри нѣкой да го утеши. Този го утешава, онзи го утешава, но той все неутешенъ остава. Защо? — Защото всички хора сѫ сиромаси, никому не дохожда на умъ, че този човѣкъ се нуждае отъ хлѣбъ. Недоволниятъ ходи отъ кѫща на кѫща, разправя положението си, оплаква се, но навсѣкѫде му казватъ: Добъръ е Господъ, Той ще ти помогне. Прочети „Отче нашъ,“ помоли се, и помощьта ще дойде. Чете този човѣкъ една, втора молитва, надѣва се на този, на онзи, но помощьта все още не дохожда. Най-после той потропа на вратата на Онзи, Който му казва: „Ела следъ мене!“ Той влиза въ кѫщата Му, дето намира сложена трапеза за ядене и започва да яде. Не е въпросътъ въ яденето, но въ готовностьта, въ онова чувство, съ което го приема въ дома си и се отзовава на неговитѣ нужди. При това положение, какъвъ по-голѣмъ смисълъ могатъ да иматъ думитѣ „ела следъ мене“?

 

Като казвамъ, че трѣбва да се задоволятъ нуждитѣ на човѣка, не разбирамъ само неговитѣ нужди въ ядене и пиене. Не е гладътъ, който мѫчи човѣка. Не е жаждата, която мѫчи човѣка. Има нѣщо въ глада и въ жаждата, което мѫчи човѣка, но то не е нито гладътъ, нито жаждата. Ние търсимъ знанието, но не самото знание. Друго нѣщо има въ знанието, което търсимъ. Ние се стремимъ къмъ живота, но не къмъ самия животъ, а къмъ онова, което е скрито въ него. Има нѣщо по-дълбоко, по-велико отъ самия животъ. Къмъ него, именно, се стреми човѣкъ. Христосъ казва: „Който се отрече отъ майка си и отъ баща си, както и отъ себе си, отъ своя животъ, той ще придобие Вѣчния Животъ.“ Да се отречешъ отъ своя животъ, значи да се отречешъ отъ временния, отъ преходния животъ. Който не разбира това, той ще се натъкне на известно противоречие и ще каже: Какъ е възможно човѣкъ да се отрече отъ живота си? Да се отрече отъ живота си, значи да стане безсмъртенъ и да носи смъртьта на гърба си. Като я поноси известно време, той ще се изпоти, ще я тури настрана и ще отиде на планината да се разходи. Опасно е човѣкъ да носи смъртьта на гърба си, ако нѣма де да отиде да се разходи. Щомъ има де да отиде, ще свали смъртьта отъ гърба си, ще я остави у дома си да почива известно време и следъ това пакъ ще я тури на гърба си. Смъртьта е ангелъ, съ който трѣбва да знаете, какъ да постѫпвате. Щомъ я оставите у дома си да почива, не я карайте да яде, нито я канете на гости. Оставете я да почива, а вие си гледайте работата. — Ама какво ще прави сама? — Не се интересувайте отъ това. Тя е шише, което трѣбва да стои затворено. — Какво има въ това шише? — Не е ваша работа. Шишето трѣбва да бѫде затворено.

 

Въ царството на Соломонъ-Ра, отъ най-древни времена още, женитѣ започнали да работятъ за права, искали и тѣ да управляватъ. Отъ тогава още билъ повдигнатъ въпросътъ за правата на женитѣ. Тѣ подали петиция до царя да разгледа тѣхната молба. Царьтъ имъ отговорилъ: Азъ намирамъ за справедливо да ви се дадатъ права, но преди това трѣбва да издържите единъ малъкъ изпитъ. Тѣ се съгласили. Тогава той имъ далъ една хубава златна кутия и казалъ: Ще държите тази кутия една седмица при васъ, презъ което време никой нѣма да я отваря, да не изгубите съдържанието въ нея. Следъ изтичане на този малъкъ срокъ ще ми я донесете назадъ. Като взели кутията, женитѣ се събрали да разискватъ върху въпроса, какво да правятъ съ нея. Всички поотдѣлно се произнесли по въпроса. Едни казвали да не се пипа кутията, други настоявали да се отвори. Надделяло мнението на последнитѣ. Тѣ отворили кутията да видятъ, какво е скрилъ царьтъ въ нея. Щомъ отворили кутията, нѣщо изхвръкнало навънъ. Затворили я внимателно и всички единодушно решили да я върнатъ въ опредѣления день на царя, безъ да казватъ, че сѫ я отворили. Царьтъ отворилъ кутията предъ делегацията и запиталъ: Де е онова, което бѣхъ поставилъ въ кутията? — Нѣма го, ние нищо не знаемъ. — Щомъ е така, намѣрете това, което бѣхъ турилъ въ кутията и ще получите права да управлявате.

 

И тъй, въ желанието си да придобие нѣщо повече отъ това, което му е дадено, човѣкъ изгубва и онова, което първоначално още Богъ му е далъ. Въ това отношение той мяза на тия жени, които се борятъ за права. Като придобие нѣщо, праведниятъ се радва. Като го изгуби, и той, като обикновенитѣ хора, започва да плаче. По-праведенъ човѣкъ отъ Христа никога не е имало, но и Той плака. Когато влѣзе въ Иерусалимъ, Христосъ се просълзи. Защо? — Защото виждаше страданията, презъ които този градъ щѣше да мине. Той казваше на ученицитѣ си: „Виждате ли този храмъ? Следъ три деня камъкъ на камъкъ нѣма да остане отъ него.“ Но въпрѣки това, евреитѣ не искали да приематъ Христовото учение. Тѣ не търсили спасението си, тѣ искали да бѫдатъ свободни, напълно независими. Време се е изисквало, докато евреитѣ обмислятъ въпроса добре, да решатъ, трѣбва ли да приематъ Христа, или да Го отхвърлятъ отъ себе си. Има моменти, обаче, когато човѣкъ не може да мисли логически.

 

Единъ български свещеникъ, отъ Варна, разправяше следния случай, на който той самъ билъ свидетель. Когато руситѣ обстрелвали града, той видѣлъ, какъ единъ богаташъ бѣгалъ, искалъ да се скрие нѣкѫде, да избѣга отъ гранатитѣ, които се пръскали всрѣдъ града. Като бѣгалъ, богаташътъ искалъ да вземе нѣщо ценно отъ дома си, но въ страха си, самъ не забелязалъ, какъ взелъ една тиква и хукналъ да бѣга съ нея. Щомъ излѣзълъ вънъ отъ града, той се успокоилъ малко и погледналъ въ рѫцетѣ си, да види, какво носи. Голѣма била изненадата му, като видѣлъ, че държи въ рѫката си тиква, вмѣсто ценни книжа. Казвамъ: Много хора иматъ високи идеали, но като се намѣрятъ предъ страха, забравятъ всичко, гледатъ да се осигурятъ, и въ края на краищата, виждатъ, че вмѣсто ценни книжа, тѣ държатъ тиква въ рѫцетѣ си.

 

По-нататъкъ свещеникътъ разправяше: Преди обстрелването на Варна, както и презъ времето на обстрелването, около две седмици азъ бѣхъ боленъ, на легло. Но като чухъ онѣзи далнобойнитѣ, не зная, какъ станахъ отъ леглото и се намѣрихъ вънъ. Какво не прави страхътъ за живота! Обаче, страхътъ за живота не води къмъ безсмъртие. Мощенъ и страшенъ е звукътъ на гранатата, но по-мощни сѫ думитѣ: „Ела следъ мене!“

 

„Ела следъ мене!“ — Това е зовътъ на Единния, Който е създалъ всичко въ свѣта. Този зовъ е въ самитѣ васъ, но въпрѣки това вие постоянно се съмнявате. Единниятъ говори на всички езици и на всички живи сѫщества. Нѣма моментъ въ живота на човѣка, когато Той да не е говорилъ и да не говори, но често въ съзнанието на човѣка ставатъ наслоявания, вследствие на което той изгубва красивитѣ образи. Наслояванията отговарятъ на тъмнитѣ мѣста въ фотографията, а мѣстата, свободни отъ наслоявания, отговарятъ на свѣтлитѣ мѣста. Наистина, когато изложите свѣточувствителната плоча на фотографията предъ нѣкои предметъ, само ония части отъ предмета се изобразяватъ ярко върху плочата, отъ който излиза свѣтлина. Другитѣ части на предмета, които не сѫ освѣтени, не се отразяватъ върху плочата. Следователно, една Божествена идея може да се отрази върху съзнанието на човѣка само тогава, когато намѣри свободно мѣсто, върху което да се проектира. За тази цель въ съзнанието на човѣка сѫ прокарани специални пѫтища, презъ които Божественитѣ идеи могатъ да минатъ, за да се отпечататъ. Тия идеи не могатъ всѣкога да се отпечатватъ. Има специални периоди отъ времето, когато отпечатването на тия идеи става лесно. Тѣзи периоди сѫ известни подъ името „пробуждане на човѣшкото съзнание.“

 

Пробуждането на съзнанието води къмъ безсмъртие. Само безсмъртниятъ разбира Божествения езикъ на нѣщата. Въ какво седи силата на този езикъ: въ книгата, върху която е написанъ, или въ съдържанието и смисъла му? И на халваджийска книга да пише царьтъ, силата е въ написаното отъ него, а не въ книгата, на която е писалъ. Като се подпише отдолу, подписътъ му е въ състояние да свали отъ вѫжето и най голѣмия престѫпникъ. Ако подписътъ нѣма сила въ себе си, и на най-хубавата книга да е сложенъ, той нищо не струва. Цѣлата земя е изпъстрена съ подписа на Господа, но човѣкъ трѣбва да знае, де сѫ тѣзи мѣста и да чете по тѣхъ. Съвременната наука не е изчислила, колко пѫти досега Господъ е посетилъ земята. Дето е миналъ, Той е оставилъ подписа си: по канаритѣ, по водитѣ, по цвѣтята, по дърветата. Всички негови подписи ние наричаме „Стѫпкитѣ на Свещенния.“ Който веднъжъ само се е докосналъ до една отъ тѣзи стѫпки, той и поетъ е станалъ, и ученъ е станалъ, и музикантъ е станалъ, и философъ е станалъ.

 

Казвате: Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Ако жадниятъ не се докосне до водата на извора, отъ него нищо не може да стане. Каква поезия може да напише поетътъ, който е жадувалъ цѣли десеть деня? Каква картина ще нарисува художникътъ, който е гладувалъ цѣли десеть деня? Поетътъ може да пише, художникътъ може да рисува, но ако сѫ могли да се докоснатъ до стѫпкитѣ на извора. Тамъ, дето веднъжъ само е стѫпилъ Свещенниятъ кракъ на Единния, всѣка Негова стѫпка се е превърнала на изворъ. Тия извори никога не преставатъ. Тѣ вѣчно текатъ, вѣчно пръскатъ водитѣ си. Знаете ли такъвъ изворъ нѣкѫде въ България, който две-три хиляди години наредъ да е текълъ? Вие не знаете това. Значи, има много въпроси, които трѣбва да се изучаватъ. Има много тайни, скрити въ природата, които трѣбва да се разгадаятъ.

 

И тъй, благата на живота сѫ дълбоко скрити въ природата, и човѣкъ трѣбва съзнателно да работи, за да ги открие. Когато нѣкой рови дълго време въ земята, най-после намира злато, скѫпоценни камъни, и по този начинъ забогатява. Когато учениятъ дълго време рови изъ библиотекитѣ на природата, най-после той открива нѣщо ценно, и става великъ изобретатель, или гений въ дадена область. Голѣми богатства се криятъ въ природата, голѣми богатства се криятъ и въ човѣшката душа. Срѣщате нѣкого, казвате: Срещнахъ единъ човѣкъ! — Така е, човѣкъ сте срещнали, но какво нѣщо е човѣкътъ, какво нѣщо е човѣшката душа, не знаете. Човѣшката душа е великъ, необятенъ свѣтъ. Достатъчно е за моментъ само да влѣзете въ този свѣтъ, за да откриете голѣми богатства и за себе си, и за самата душа.

 

Съвременнитѣ проповѣдници, пъкъ и тия на миналото, сѫ говорили и говорятъ за спасението на човѣшката душа. Какъ се спасява душата? За да се спаси човѣкъ, не е достатъчно да му говорите за Бога и да го убедите да вѣрва въ Него. Човѣкъ може да се спаси само по начинъ, по който Богъ спасява. Какъ спасява Богъ? За да разберете, какъ Богъ спасява душитѣ, вижте, какво прави слънцето. Отъ сутрини до вечерь слънцето огрѣва земята, и тя непрестанно се намира подъ неговитѣ благотворни лѫчи, отъ които животътъ иде. Сѫщото прави и Божественото слънце въ човѣшката душа. Изгрѣе ли веднъжъ това слънце въ човѣшката душа, то непрестанно изпраща лѫчитѣ си, върху физическия, умствения и сърдечния животъ на човѣка и му дава условия да расте и да се развива. Щомъ расте и се развива правилно, едновременно съ това човѣкъ се спасява. Това значи да се движи човѣкъ около себе си, да се движи и около слънцето. Така се движи и нашата земя. Съ нея заедно се движи и луната. Когато земята се движи около слънцето, и луната се движи около слънцето. Ако земята не се движеше около слънцето, и луната нѣмаше да се движи. Значи, луната е по-ограничена въ движенията си, отколкото земята. Въ това отношение нѣкои хора приличатъ на луната. Тѣхното движение около слънцето е въ зависимость отъ това на земята. И тѣзи хора следъ време ще кажатъ, че сѫ на особено мнение по дадени въпроси. — Какво особено мнение може да има човѣкъ, когато е зависимъ отъ много нѣща? За да има особено мнение върху важни въпроси, преди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде независимъ. Той трѣбва да излѣзе отъ зависимостьта, въ която се намира, както луната, и да стане свободна планета, която да се движи самостоятелно около слънцето. Отъ хиляди години насамъ луната слугува на земята, освѣтява я, съ цель да се освободи единъ день отъ нейното влияние, да стане свободна планета. За да дойде до това положение, луната трѣбва да бѫде умна.

 

Възъ основа на това, и човѣкъ се стреми да придобие свободата си. Свободата се придобива чрезъ намиране на Божественото Начало. Щомъ намѣри Божественото Начало въ себе си, човѣкъ става свободенъ. Даде ли пѫть на Божественото, той може да каже, че е чулъ Божия гласъ въ себе си и да цитира стиха отъ Евангелието: „Които чуятъ гласа на Господа въ себе си, ще оживѣятъ.“ Пакъ въ Евангелието е казано: „И ще вложа Духа си въ тѣхъ.“ — Въ кои тѣхъ? — Въ ония, които сѫ чули гласа на Бога. Това е реалното въ живота, но докато се дойде до него, трѣбва да се минатъ редъ последователни стѫпки. Едно се изисква отъ човѣка: докато Божественото Начало влѣзе и се засели да живѣе въ него, той да не се натъква на противоречия, или ако се натъква, да ги разрешава правилно, съ огледъ на дадената му свѣтлина. Ако наблюдавате живота на духовнитѣ и на свѣтскитѣ хора, ще намѣрите голѣма разлика: духовнитѣ хора постоянно се молятъ. Дето отидатъ, въ пустинята, или на нивата, тѣ все се молятъ. Свѣтскитѣ хора пъкъ постоянно ровятъ земята. Ще ги видите съ мотика, съ търнокопъ и съ рало да оратъ земята. Тѣ казватъ: „Нивата не ще молитва, но — мотика.“ Чудни сѫ хората, когато дѣлятъ работата си. Споредъ мене, които се молятъ, тѣ трѣбва и да работятъ, да оратъ, да копаятъ, да учатъ. Които копаятъ и оратъ, и тѣ трѣбва да се молятъ. Човѣкъ трѣбва едновременно и да работи, и да се моли.

 

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на онзи българинъ, който станалъ ортакъ съ единъ турчинъ кафеджия. Турчинътъ излизалъ предъ кафенето си да чука кафе въ една голѣма кремъчна чутура. Като вдигалъ и слагалъ чука въ чутурата, той изпъшквалъ и казвалъ: хѫ хѫ — тежка била работата му. Въ това време българинътъ минавалъ покрай кафенето и казалъ на турчина: Слушай, приятелю, тази работа, която вършишъ, е тежка за тебе. Ти едновременно чукашъ и викашъ „хѫ.“ Хайде да раздѣлимъ работата помежду си: ти вдигай и слагай чука, а азъ ще казвамъ „хѫ.“ — Добре, съгласенъ съмъ. Турчинътъ чукалъ кафето, а българинътъ казвалъ „хѫ.“ Като счукалъ, кафето турчинътъ започналъ да го продава, да прави кафета на клиентитѣ си. Българинътъ го запиталъ: Защо не дадешъ и на мене нѣщо отъ печалбата? Нали сме ортаци въ тази работа! Турчинътъ мълчалъ, нищо не отговарялъ. Тогава българинътъ завелъ дѣло противъ ортака си. Кадията билъ уменъ човѣкъ. Той разгледалъ дѣлото, проучилъ го и казалъ: Ще направите една тенекиена кутия, въ която ще туряте паритѣ, спечелини отъ кафето. Като туряте паритѣ въ тенекията, ще чувате единъ звукъ „тинъ-тинъ.“ Паритѣ ще вземе онзи отъ васъ, който е вдигалъ и слагалъ чука въ чутурата, а това „тинъ“ ще се даде на ортака, който казвалъ „хѫ.“

 

Следователно, който иска да се ползува отъ благата на дадена работа, той трѣбва едновременно да работи и да се моли. И който се моли, и той е правъ; и който оре, и той е правъ, но казвамъ: Ти, който се молишъ, започни да орешъ; ти, който орешъ, започни да се молишъ. Такъвъ е Божествениятъ законъ. — Ние не познаваме още този законъ. — Ще го научите. Срѣщамъ онзи, който се моли, и му казвамъ: Ти сега ще се научишъ да орешъ. — Не зная, какъ се оре. — Вземи мотиката, вземи ралото и ела следъ мене, азъ ще те науча. Срѣщамъ другия, който оре, и му казвамъ: Ти сега ще започнешъ да се молишъ. — Не зная, какъ да се моля, накѫде да се обърна, на изтокъ, или на западъ. — Когато те биятъ, какъ се молишъ? Накѫде се обръщашъ тогава? Имашъ ли време да търсишъ изтокъ и тогава да се молишъ да не те биятъ? Щомъ започнатъ да те налагатъ, на която посока си обърнатъ, веднага започвашъ да се молишъ и казвашъ: Моля, не ме бийте! Кажете, какво искате отъ мене?

 

Що е молитва? — Молитвата е общение съ стѫпкитѣ, съ мислитѣ и съ чувствата на Единния, на Свещения. Мнозина иматъ крива представа за Бога. Тѣ Го считатъ за нѣщо страшно, което наказва, изпраща страдания на хората. — Не е така. По-милостивъ, по-благъ отъ Бога нѣма. Неговото лице е толкова красиво, толкова благо. По-красиво лице отъ Божието не сѫществува. Богъ крие лицето си отъ хората, защото, които Го видятъ, ще напуснатъ домъ, ще напуснатъ училище, ще напуснатъ ниви и ще тръгнатъ следъ Него. За да не се наруши реда и порядъка въ свѣта, Богъ крие лицето си отъ хората. Никой още не е готовъ да види това Свещено лице. Псалмопѣвецътъ казва: „Когато видя красотата на Твоето лице, душата ми ще се изпълни съ радость.“ Казвате: Страшно нѣщо е да видите лицето на Бога! — Не е страшно да видишъ това лице, но не си готовъ още да Го видишъ. Който веднъжъ само е зърналъ лицето на Бога, той е придобилъ безсмъртието, той е разбралъ смисъла на живота. Само този човѣкъ може да каже: Слѣпъ бѣхъ, но сега виждамъ. За този човѣкъ животътъ е отворена книга, отъ която той чете и всичко разбира. За този човѣкъ всички пѫтища сѫ отворени, и той може свободно да ходи навсѣкѫде. Който види лицето на Бога и продължава да се съмнява, той нищо не е видѣлъ. Ученицитѣ Христови казваха: Покажи ни лицето Си, и доста ни е това. Тѣ искаха да видятъ лицето на Бога, но не бѣха готови. Затова Христосъ имъ казваше: „Който е видѣлъ мене, той е видѣлъ и Отца.“ Мислите ли, че ако Христосъ дойде днесъ на земята, хората ще Го познаятъ? И днесъ ще се повтори сѫщата история, пакъ нѣма да Го познаятъ. Ако Христосъ дойде днесъ на земята, Той ще лѫчеизпуска отъ себе си свѣтлина и топлина, не по-низка отъ десеть хиляди градуса. Кой ще може тогава да се приближи при Него? Ако е обикновенъ човѣкъ съ температура 37°, всѣки може да се приближи при Него и да каже: И Той е като насъ. И Той като насъ обича да хапне, да пийне, да поспи. Въ какво ще вѣрваме тогава? Да се мисли така, това е заблуждение. Докато е на земята, човѣкъ ще яде, ще пие, ще спи, но има разлика въ това, което обикновениятъ човѣкъ яде и пие и това, което светията, праведниятъ яде и пие.

 

И Мойсей се натъкналъ на едно противоречие въ живота си, но като не могълъ да го разреши, направилъ една погрѣшка. Като билъ на Синайската гора, той срещналъ единъ овчарь, който правилъ нѣкакви голѣми приготовления. — Какво правишъ, приятелю? — Заклахъ една отъ най-тлъститѣ си овце и сега ще я опека на огъня, защото Господъ ще ми дойде на гости. — Колко си глупавъ! Господъ не яде овце и не ходи. — Така ли? — рекълъ чистосърдечниятъ овчарь — и се обезсърдчилъ. Духътъ му отпадналъ, радостьта му изчезнала, и той спрѣлъ приготовленията, които правилъ за Господа. Мойсей продължилъ пѫтя си, но почувствувалъ, че Богъ не е доволенъ отъ него и чулъ тихъ гласъ да му говори отвѫтре: Защо наскърби най-добрия ми рабъ? Трѣбваше ли да се месишъ въ чуждитѣ работи? Върни се отъ пѫтя си и кажи на раба ми, че ще го посетя. Мойсей се върналъ при овчаря и му казалъ: Прости ме, азъ сгрѣшихъ къмъ тебе. Продължи приготовленията си, Господъ ще те посети. Овчарьтъ се зарадвалъ и продължилъ работата си. Понеже Мойсей нѣмалъ опитность да знае, какъ Господъ посещава хората отъ земята, затова се скрилъ да види, какво ще стане. Като приготвилъ всичко, каквото било нужно за Великия гостъ, овчарьтъ легналъ малко да си почине и заспалъ. Въ това време огънь слѣзълъ отъ небето и изгорилъ овцата, която овчарьтъ приготвилъ за Господа. Като се събудилъ и видѣлъ, че овцата я нѣма, овчарьтъ се зарадвалъ и благодарилъ на Господа за посещението. Това посещение не е нищо друго, освенъ присѫтствие на Божественото въ човѣка. Това е идеалътъ на душата, къмъ който всѣки се стреми.

 

Единъ съвремененъ астрономъ ималъ желание отблизо да види слънцето, звездитѣ, различнитѣ планети, да разбере, какъ сѫ устроени, какъвъ животъ има тамъ и т. н. Дълго време се молилъ на Бога да му даде възможность да задоволи своята любознателность, да проникне въ живота на небето. Най-после молитвата му била чута. Господъ изпратилъ специаленъ ангелъ отъ небето да го разведе изъ всички слънца и планети. Това зарадвало твърде много астронома, че ще има възможность да се освѣтли по въпроса за създаването на вселената и ще може да даде на човѣчеството вѣрни сведения за живота на небето. За тази цель ангелътъ оставилъ тѣлото на астронома на земята, а взелъ съ себе си само ума и сърцето му и се понесли изъ пространството: започнали да обикалятъ всички звезди, всички малки и голѣми планети и слънца, всички свѣтове. По едно време астрономътъ запиталъ ангела: Нѣма ли край тази работа? До кога ще ме водишъ изъ пространството? — Ние сме едва въ началото на нашето пѫтешествие. — Тогава, моля ти се, върни ме назадъ. Не съмъ готовъ още да изследвамъ небето по този начинъ. Уморихъ се вече.

 

Казвамъ: Има нѣща, които при сегашнитѣ условия на живота не сѫ достѫпни още за човѣшкия умъ и за човѣшкото сърце. Щомъ е така, нѣма защо преждевременно да се доказватъ тия нѣща. Да изследвате небето, това значи да четете Свещената книга на живота, да вървите по свещенитѣ стѫпки на Твореца. Небето, това е съвокупность отъ живи свѣтове, въ които Божественото се проявява. Небето, това е надеждата на свѣта. Който се е обезнадеждилъ, той трѣбва да излиза всѣка вечерь вънъ, да гледа небето. Като наблюдава звездитѣ, да се радва на тѣхния животъ. Звездитѣ пъкъ сѫ писмото, което Свещената книга съдържа. Всѣка душа има възможность да чете и да разбира това писмо, да възприема радостьта, която сѫществува въ тия свѣтове. Всѣка звезда говори на хората на специаленъ езикъ. Говорътъ ѝ се разбира отъ влиянието, което тя указва върху човѣка. Запримѣръ, всички благородни хора, съ свѣтли умове и чисти сърца, се намиратъ подъ влиянието на Сириуса. По култура Сириусъ е близо до Слънцето. Сѫществата, които живѣятъ на Слънцето и тѣзи на Сириуса, се съобщаватъ помежду си. По какъвъ начинъ се съобщаватъ? Науката признава ли това съобщаване? Какви доказателства има за това? Официалната наука нѣма никакви доказателства, затова не признава тѣзи твърдения. Обаче, Божествената наука признава тия факти и може да ги докаже. За Сириуса се казва, че се намира по-далечъ отъ земята, отколкото Алфа Центориусъ. Това се доказва по времето, необходимо за пристигане на неговата свѣтлина на земята. Три години сѫ нужни, докато свѣтлината на Алфа Центориусъ стигне до земята, а за свѣтлината на Сириуса е потрѣбно повече време.

 

Нашитѣ понятия за бързина на движението сѫ относителни. Ние нѣмаме абсолютна мѣрка, споредъ която да изчисляваме бързината на движението. Като относителна мѣрка за бързината на движението, взимаме бързината на свѣтлината. Всѣка друга мѣрка, по-голѣма отъ тази на свѣтлината, става вече непонятна за насъ. Каква друга мѣрка можете да вземете? Ще кажете, може би, че като мѣрка за измѣрване бързината на движението може да се вземе бързината на мисъльта. Каква е бързината на мисъльта — никой не знае. Ще кажете, че съ бързината на мисъльта за единъ моментъ само можете да отидете на слънцето. Възможно е това, но образитѣ, които ще възприемете съ мисъльта си отъ слънцето, не можете да ги пренесете въ вашия мозъкъ. Какво има на слънцето, мисъльта знае, но ти, като човѣкъ, съ своя физически мозъкъ, не можешъ да възприемешъ. Защо? — Защото между мисъльта, като висше съзнание, и физическото съзнание нѣма вѫтрешна връзка. Ако тази връзка въ човѣка се възстанови, всички образи, възприети отъ слънцето, ще изпѫкнатъ въ съзнанието му. Докато тази връзка не се възстанови, въ човѣшкото съзнание винаги ще сѫществува известна тъмнина, която ще спъва хората. Казвате: Да живѣемъ, че каквото ще да става! — Така е, но живѣенето се отнася само за безсмъртнитѣ. Истински живѣе само безсмъртниятъ.

 

Христосъ каза на Матея: „Ела следъ мене!“ Матей стана и отиде следъ Христа. Ако Христосъ каже днесъ на нѣкого сѫщитѣ думи, той ще го запита: Де отивашъ? Той ще иска да знае, де отива Христосъ, за да си помисли, може ли да Го последва. Когато Христосъ ви покани следъ себе си, вие не трѣбва да срещнете нито единъ човѣкъ на пѫтя си, който да ви запита, де отивате. Всички хора отъ миналото трѣбва да останатъ задъ васъ, а предъ васъ да стоятъ само праведни. И които вие настигнете, сѫщо нѣма да ги питате, кѫде отиватъ. Нито васъ ще питатъ, кѫде отивате, нито вие ще питате. Когото настигнете, той самъ ще ви каже: Азъ зная, че вие отивате тамъ, дето и азъ отивамъ. Това ще бѫде насърдчение и за двамата. Щомъ сте тръгнали въ този пѫть, вървете напредъ! Връщане да нѣма! Преди години въ полуостровъ Аляска, въ Азия, бѣха открили нѣкакво голѣмо богатство, голѣмо съкровище. Мнозина отиваха съ шейни, да взематъ нѣщо. Нѣкои отъ тѣхъ се връщаха съ много пари, забогатѣха; други се връщаха сиромаси, а трети — съвсемъ не се върнаха.

 

„Ела следъ мене!“ Новиятъ, свѣтлиятъ пѫть изисква смѣли хора. Като чуете този вѫтрешенъ зовъ, вие ще помислите, че трѣбва да напуснете живота си. — Не, вие трѣбва да напуснете само онѣзи мъртви, изостанали отъ вѣковетѣ, архаически нѣща и да се запознаете съ сѫщинския животъ. Това значи: „Да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Всѣки день провѣрявайте, обичате ли хората като себе си. Който не обича хората заради Бога, той е мъртавъ човѣкъ; който ламти само за пари, той е мъртавъ; който иска ученъ да стане, той е мъртавъ; който иска виденъ да бѫде, той е мъртавъ. Това сѫ остатъци на миналото. Човѣшката душа носи всичко въ себе си. Въ нея е вложено и знание, и богатство, и сила — нѣма защо сега да го придобива. Сега сѫ нужни само условия за развиване на това, което е вложено въ човѣка. Казвате: Азъ искамъ да се обърна къмъ Бога, да стана праведенъ. Ако отсега нататъкъ искашъ да се обърнешъ къмъ Бога, да станешъ праведенъ човѣкъ, ти много си закъснѣлъ. Досега е трѣбвало да направишъ хиляди опити въ това направление, че да си съвършено готовъ, като петьтѣ разумни деви, да влѣзешъ направо въ Царството Божие. Остане ли сега да купувашъ масло и да пълнишъ кадилницата си, твоята работа е свършена. Вратата на Царството Божие ще се затвори предъ тебе, и ти ще останешъ вънъ. Който е готовъ, той ще чака съ кадилницата си предъ вратата на Царството Божие да влѣзе вѫтре. Който не е готовъ, той трѣбва по-рано да стане, да купи масло и да се нареди съ другитѣ заедно да чака, докато чуе името си.

 

Всичко се заключава въ приложението. Не е достатъчно да се каже, че трѣбва да бѫдемъ религиозни, или трѣбва да бѫдемъ добри, любещи, но доброто, любовьта трѣбва да се проявятъ. Не да бѫде човѣкъ религиозенъ, но съ религията той трѣбва да разреши нѣщо. Какво трѣбва да разреши? — Вѫтрешния смисълъ на живота. Религията трѣбва да създаде вѫтрешна връзка между хората, да събуди въ тѣхъ съзнанието, че всички иматъ общъ произходъ. Следователно, всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми — ангели, човѣци, животни, растения — иматъ опредѣлено мѣсто и опредѣлена работа. Това опредѣля значението на всѣко живо сѫщество въ общия животъ. Ще кажете, че не разбирате това нѣщо. Щомъ не разбирате, това показва, че не сте готови още за висшата математика. Когато професорътъ отвори една отъ тия книги, веднага разбира смисъла и съдържанието имъ. Каквато формула види, той я разбира. Отивате на планината, гледате разхвърляни камъни, но нищо не разбирате. Щомъ дойде минералогътъ, веднага започва да чете по тѣхъ. Виждате различни растения, животни, насѣкоми, но нищо не разбирате. Щомъ дойде нѣкой зоологъ, или ботаникъ, веднага ще ви каже, какво растение, или животно е това, какво име носи, какъ и при какви условия расте и се развива. Срѣщате нѣкой психологъ, казвате: Ученъ човѣкъ е този, той се занимава съ човѣшката душа.

 

Какво представя душата? — Душата е центъръ, въ който се събиратъ всички красиви заложби и възможности за човѣка. Щомъ загуби този центъръ, човѣкъ загубва всички възможности и условия въ себе си да се прояви. Безъ душа човѣкъ не може да се прояви. За да се развива правилно, той трѣбва да проявява четири нѣща въ себе си: умъ, сърце, душа и духъ. Това сѫ четири необходими елемента за развитието на човѣка. Съвременнитѣ хора признаватъ ума, сърцето, донѣкѫде и духа. Дойде ли до душата, тѣ я отричатъ, не признаватъ нейното сѫществуване. Безсмъртието на човѣка седи въ съзнанието, че има душа. Като намѣри душата си, човѣкъ става безсмъртенъ. Щомъ изгуби душата си, той влиза въ областьта на смъртьта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е въ Писанието: „И вдъхна му Богъ дихание, и той стана жива душа.“ Като не изпълни закона на послушанието, първиятъ човѣкъ изгуби душата си, още докато бѣше въ рая. Казватъ, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнилъ върху нея Луциферъ, адепта на черното братство. Какво се иска днесъ отъ жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освенъ Богъ. Що е жената? — Жената, въ пъленъ смисълъ на думата, подразбира врата, която се отваря само съ ключа на Бога. Всѣка друга врата, която се отваря съ ключоветѣ на обикновенитѣ хора, не е жена. Това е новото опредѣление за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елементъ — това е другъ въпросъ. Красота, мекота, богатство, знание, сила — всичко се съдържа въ душата. Душата никога не може да бѫде изоставена, пренебрегната. Когато човѣкъ пренебрегне своята душа, Богъ предварително я взима. Небето е много взискателно и строго къмъ своето. То не позволява да се злоупотрѣбява съ Божественото. Срѣщамъ едного. Той ме поглежда отгоре до долу, измѣрва ме. Питамъ: Имашъ ли точни везни, съ които да ме претеглишъ? Азъ самъ ще ти кажа какво имамъ. Имамъ глава, която право мисли; имамъ отворени, очи, които никога не дремятъ. Безсмъртието изключва дремката. Имамъ крака, които здраво държатъ тѣлото ми. Краката представятъ човѣшкитѣ добродетели. Имамъ рѫце. които добре работятъ. Рѫцетѣ представятъ правдата. Щомъ имамъ всичко това, душата ми е на мѣсто. Следователно, не може да стане престѫпление въ свѣта, което Богъ да не види. Ако Богъ спѣше, както хората спятъ, нищо не би останало отъ свѣта. Единъ день, когато придобиятъ безсмъртие, и хората ще бѫдатъ подобни на Бога. Христосъ казва: „Гледайте сърцата ви да не натегнатъ въ ядене и пиене, да не заспите.“

 

Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да ви наплаша, да мислите, какъ ще се спасите тогава. Въпросътъ не е за спасение, но за безсмъртие. Спасението е приготовление за безсмъртието. Покаяние, спасение сѫ приготовителни процеси. Днесъ човѣчеството се стреми къмъ по-високи идеали — къмъ братство и сестринство, къмъ безсмъртие. Само въ безсмъртието може да се реализира истинско братство и сестринство. Да чувствувашъ човѣка като свой братъ и своя сестра, това значи да ги държишъ въ ума, въ сърцето и въ съзнанието си толкова високо, колкото себе си държишъ; и той да те държи въ съзнанието си така високо, както държи себе си. Днесъ никой за никого нѣма добро мнение. Съвременниятъ човѣкъ нѣма добро мнение и за себе си даже. Идеята за братството изисква отъ всѣки човѣкъ да носи въ душата си свещенъ образъ за своя братъ и за своята сестра. Че нѣкой направилъ една погрѣшка — това нищо не значи. Тази погрѣшка не принадлежи на неговата душа. Достатъчно е да погледнете на брата си съ любовь, и грѣшката му моментално ще се изправи. Любовьта изключва всѣкакви погрѣшки, всѣкакви престѫпления. Който има любовь, той не може да прави погрѣшки и престѫпления. — Защо? — Защото той живѣе въ Бога, а предъ Неговото лице никакво престѫпление не може да се извърши.

 

Двама души пѫтували заедно: единиятъ билъ по-богатъ, носилъ съ себе си единъ чувалъ отъ 50 — 60 кгр. злато. Другиятъ билъ по-беденъ, носилъ съ себе си едва два-три килограма злато. По едно време първиятъ пѫтникъ заспалъ. Въ това време вториятъ започналъ да мисли, какъ да вземе малко злато отъ чувала на другаря си. Той мислилъ, борилъ се съ изкушението, да вземе ли злато, или да не вземе. Ако този пѫтникъ се стремѣше къмъ съвършенство, къмъ реализиране идеята за братство, той по-скоро трѣбваше да извади отъ своя чувалъ малко злато и да го тури въ чувала на другаря си, отколкото да открадне. Постѫпи ли по този начинъ, той ще се справи съ изкушението, и втори пѫть нѣма да пожелае да краде. Не е лесно човѣкъ да се справя съ изкушенията. Който не е преживѣлъ тѣзи борби, той лесно се произнася, че този, че онзи били нечестни хора. Отде знае, че еди-кой си не е честенъ човѣкъ? Или, отде знае, че еди-кой си е безъ сърце, безъ душа? Ти, който казвашъ, че еди-кой си нѣма душа, какъ позна това? Де е твоята душа тогава?

 

Казвамъ: Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ все по-високъ идеалъ, къмъ самоусъвършенствуване. Процесътъ на самоусъвършенствуването е вѣченъ, той е безъ начало и безъ край. И Христосъ, като Синъ Божий, дойде на земята да придобие нѣщо, да придаде нѣщо къмъ своето съвършенство. Ще кажете, че Той не е билъ абсолютенъ Богъ, затова е трѣбвало да се усъвършенствува. Това сѫ човѣшки приказки и разбирания. Вие трѣбва да разбирате думитѣ, които Христосъ е казалъ: „Отецъ ми е по-голѣмъ отъ мене. Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводилъ.“ Христосъ дойде да изпълни волята Божия, а съ това заедно и да се самоусъвършенствува. Въ изпълнение волята Божия седи усъвършенствуването на човѣка. Следователно, сѫщото се отнася и до васъ. Като не можете да изпълните тази Свещена воля, вие често изпадате въ малодушие, измѫчвате се, страдате. Това, че имате малки, или голѣми страдания, е въ реда на нѣщата. Кой не е страдалъ въ свѣта? Покажете ми единъ Учитель, единъ адептъ, единъ великъ човѣкъ, който да не е страдалъ. И боговетѣ сѫ страдали. Само Вѣчниятъ, Абсолютниятъ, Свещениятъ не е страдалъ и не страда. Всички сѫщества следъ Него сѫ подложени на страдания, мѫчнотии и несполуки, докато достигнатъ съвършенство. Вие, малкитѣ сѫщества, които сега изниквате отъ земята като нѣжни, слаби фиданки, на васъ отсега нататъкъ предстои да растете и да се развивате. Христосъ уподобява хората на фиданки и казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ.“ Както виждате, една лоза отъ Божествения свѣтъ говори. Това сравнение, което Христосъ прави, е въ преносенъ смисълъ.

 

„Ела следъ мене!“ Когато чуете този зовъ, всѣко съмнение, всѣка съблазънь трѣбва да изчезнатъ отъ васъ. Тогава вие ще разберете, че една Истина сѫществува въ свѣта, на която всѣкога можете да разчитате. Който е дошълъ до тази Истина, той навсѣкѫде носи радость и веселие. Дето и да се намира, каквото положение да заема, този човѣкъ е добре дошълъ навсѣкѫде. Ако е слуга, господарьтъ му ще го гледа като писано яйце. Ако е баща, майка, синъ, дъщеря, учитель — всички ще го обичатъ, ще го уважаватъ и почитатъ. Този човѣкъ е повече отъ скѫпоцененъ камъкъ. Веднъжъ намѣрили този скѫпоцененъ камъкъ, вие за нищо не го давате нѣкому. Такова нѣщо представя добриятъ човѣкъ. И затова казвамъ: Колкото повече добри хора познавате, толкова по-добре за васъ.

 

Кой е добъръ човѣкъ? Добъръ човѣкъ е този, който може да носи страдания, изпитания, изкушения, безъ да роптае, безъ да протестира. Когато изкушението дойде при него, той не бърка въ чувала на своя ближенъ да вземе оттамъ нѣщо, но дава отъ себе си. Добриятъ човѣкъ никого не ощетява. Той е братъ, той е сестра. Сестра наричаме онази душа, която се отключва само съ ключа на Божията Любовь. Единъ ключъ има въ свѣта — той е ключътъ на Божията Любовь. Който чуе гласа на тази Любовь, той не може вече да се съблазнява, той обича всички хора. Изкушава се само онзи, който обича единъ човѣкъ само. Обаче, който обича всички, той не може да се изкушава. Въ любовьта изкушения на сѫществуватъ. Тя е толкова голѣма, толкова велика и мощна, че всичко отстѫпва предъ нея. И най-лошитѣ сѫщества отстѫпватъ предъ лицето на любовьта. Любовьта превръща и най-дебелитѣ ледове въ пара; и най-лошитѣ духове тя обръща къмъ Бога; и вѫгленътъ отъ топлината на любовьта се превръща въ диамантъ. Тази любовь, обаче, не е за хората отъ свѣта. Тя е само за онѣзи, които се стремятъ къмъ новия животъ.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за устройство на обществото, за изправяне на свѣта, и търсятъ нови методи за това, но не се спиратъ върху въпроса за любовьта, като велика, мощна сила, която може да преустрои цѣлия свѣтъ. Свѣтътъ е устроенъ вече, нѣма защо хората да го преустройватъ. На хората предстои да изучаватъ растенията и животнитѣ, които сѫ създадени отъ милиони години насамъ. Сѫществата, които посѣха семената на растенията и на плоднитѣ дървета, имаха грижа за това. Тѣ пренесоха тия семена отъ други мѣста и ги посадиха на земята. Милиони работници извършиха тази работа. Тѣ пренесоха и рибитѣ, и птицитѣ отъ специални мѣста. Така пренесоха и животнитѣ, а най-после и човѣка. Мойсей предава историята за създаването на свѣта много просто. Когато дохожда въпросъ за създаването на човѣка, той казва, че Богъ взелъ пръсть, направилъ отъ нея човѣкъ, въ когото вдъхналъ дихание, и станалъ жива душа. — Не, човѣкъ не е билъ направенъ по този начинъ, Той е билъ сваленъ на земята отъ високъ свѣтъ. Тържествена е историята за създаването на човѣка, но Мойсей я предава въ проста форма, да бѫде отъ една страна понятна за всички, а отъ друга страна скрита за обикновенитѣ хора.

 

„Ела следъ мене!“ Така и майката вика детето си. Ако не познава този гласъ, детето не познава тогава своята майка. Въ този човѣкъ има вѫтрешно чувство, по което той познава всички ония, съ които е свързанъ. Единъ младъ американецъ се отдѣлилъ въ раннитѣ си години още отъ майка си и живѣлъ десеть години далечъ отъ нея. По едно време той заболѣлъ отъ петнистъ тифъ, вследствие на което изгубилъ съзнание. Лѣкаритѣ дохождали, туряли рѫката си на главата му, но той никого не позналъ. Когато се научила за тежкото положение на сина си, майката дошла отъ Америка да го види. Тя турила рѫката си върху главата на сина си, и той, макаръ и въ безсъзнание, казалъ: Мамо! Значи, има една свещена рѫка, която ние познаваме по вѫтрешенъ пѫть. Всѣки познава, чувствува свещената рѫка, която го е донесла въ свѣта.

 

Христосъ казва: „Ела следъ мене.“ Това значи: ела следъ мене да ти покажа стѫпкитѣ на Свещения. По-нататъкъ Христосъ казва: „Който е видѣлъ мене, видѣлъ е и Отца ми. Словото, което ви казвамъ, не говоря отъ себе си, но говоря това, което съмъ чулъ отъ Отца си.“ Съ Словото си, Христосъ искаше да покаже на хората стѫпкитѣ на Свещения, да имъ покаже начинъ да корегиратъ живота си. Както човѣкъ се нуждае отъ чистъ въздухъ, свѣтлина и топлина на физическия свѣтъ, така се нуждае и отъ Словото за духовния свѣтъ. Нѣкой казва, че едно време сърцето му е горѣло отъ любовь, но сега вече не гори. — Този човѣкъ е изгубилъ много. Сърцето на човѣка постоянно трѣбва да гори отъ любовь — да гори, безъ да изгаря. Единствената работа, съ която човѣкъ трѣбва да се занимава, това е любовьта. Защо? — Защото любовьта осмисля живота, любовьта осмисля науката, поезията, изкуството. Любовьта осмисля всичко. Божията Любовь осмисля цѣлия животъ. Всѣка любовь, която не осмисля живота, не е Божествена. Когато види Бога, т. е. Любовьта, човѣкъ всичко забравя: недоразумения, скърби, страдания, противоречия.

 

Питамъ: може ли да се нарече престѫпникъ онзи, който съ чаша гребе вода отъ голѣмъ, дълбокъ изворъ? Може ли да се нарече крадецъ онзи, който отъ една златна планина, голѣма като Витоша, взима нѣколко килограма злато? И 50 килограма злато да вземе, планината нѣма да усѣти даже, че сѫ взели нѣщо отъ нея. Богатиятъ човѣкъ никога не счита хората за престѫпници. Богатиятъ никого не одумва, не критикува. Сиромахътъ счита, че хората правятъ престѫпления, затова ги одумва и критикува. Колкото много злато да вземете отъ планината, пакъ не можете да го сравните съ житото, което Свещениятъ е далъ на човѣчеството. Българитѣ трѣбва да се радватъ на житото, което имъ е дадено. Благословено да е житото, да ражда, да дава своя плодъ! Да оживѣе житото въ насъ!

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да се учатъ на щедрость отъ житото. Тѣ сѫ станали много скържави. Човѣкъ трѣбва да мяза на изворъ, който постоянно дава. Който иска да пие вода, той свободно може да отиде при нѣкой изворъ и да си начерпи, колкото желае. Той ще приеме водата направо отъ извора. Азъ не препорѫчвамъ вода, която минава презъ кюнци. Направо приемайте водата отъ извора! Нека всѣки човѣкъ пие отъ водата на вашия изворъ. Давайте съ радость отъ своя изворъ на всѣка жадна, на всѣка утрудена душа. Помагайте си въ всички направления! Бѫдете щедри въ всички случаи на живота си. Щедростьта не се добива лесно. Всѣки трѣбва да носи въ ума си идеята да бѫде щедъръ. Това не значи, че трѣбва да изисквате отъ хората да бѫдатъ щедри. Ако изисквате отъ хората да бѫдатъ щедри, а сами не сте такива, това показва вашето користолюбие. Всѣки трѣбва да дава на другитѣ заради Господа. Носете Божественото въ свѣта и давайте отъ изобилието, което имате.

 

Днесъ Христосъ отправя къмъ всички своя зовъ: „Ела следъ мене!“ Отъ този день у васъ ще потече новъ животъ, нови разбирания. Които разбератъ тѣзи думи, тѣ ще се зарадватъ; които не ги разбератъ, тѣ ще се уплашатъ и ще изпаднатъ въ положението на онзи ученикъ отъ времето на Христа, който казалъ: Учителю, позволи ми да отида да погреба баща си. Христосъ му отговорилъ: „Остави мъртвитѣ да погребватъ умрѣлитѣ си. Ти ела следъ мене!“ Това е проповѣдвалъ Христосъ. Който разбере учението му, той ще придобие Вѣчния животъ.

 

Всички религиозни плачатъ за Христа, и говорятъ за Неговитѣ страдания. Въпрѣки това, свѣтътъ и до днесъ още е пъленъ съ затвори, съ просеци, съ сакати, хроми, клосни. Днесъ навсѣкѫде се говори за убийства, за престѫпления, че този ще обесятъ, онзи ще обесятъ. Какво показва това? Това показва, че Христосъ и до днесъ още не е свободенъ. Всичко това се върши отъ християни, отъ последователи на Христа. Въ Негово име днесъ се вършатъ най-голѣмитѣ престѫпления. Всички сѫ християни и като се срещнатъ, запитватъ се едни други: Ти вѣрвашъ ли въ Бога? Вѣрвашъ ли въ Христа? Питамъ: трѣбва ли да питате детето, вѣрва ли въ майка си? Разумното дете всѣкога вѣрва въ майка си.

 

Сега азъ не искамъ да засѣгамъ вашето вѣрую. Който се засѣга, той е отъ старото вѣрую. Човѣкътъ на новото вѣрую разбира Христа, разбира думитѣ му „ела следъ мене“ — и тръгва подиръ Него. Сега мислете върху думитѣ: „Ела следъ мене!“ Нека днешниятъ день създаде у васъ нова епоха, животъ на ново вѫтрешно разбиране. Нека този день събуди у васъ всички благородни потици, благородни и красиви стремежи.

 

Съвременната наука разполага съ обикновени начини за възпитание на човѣка, но тия методи не даватъ много. Запримѣръ, хората се възползуваха отъ теорията на Ломброзо за познаване на престѫпницитѣ, но какво придобиха отъ тѣзи научни данни? Не е въпросъ да познавате престѫпностьта въ човѣка, както и неговитѣ отклонения отъ правия пѫть. Важно е да познавате добродетелитѣ въ човѣка. Доброто е въ сила да възпита хората, а не злото. Френологията, астрологията, хиромантията иматъ за цель да покажатъ, какво е вложено въ човѣка, и какъ може този капиталъ да се пусне въ обръщение. Нѣма нищо скрито-покрито въ човѣка. На рѫката, на лицето, на главата на човѣка е написано всичко онова, което той е наследилъ отъ своитѣ дѣди и прадѣди, добро или лошо. На човѣка не остава нищо друго, освенъ да изправи кривото и да развие доброто, което е вложено въ него.

 

„Ела следъ мене!“ До кого е отправилъ Христосъ този зовъ? Христосъ е отправилъ този зовъ до всички ония, на които сѫ размѣстени главитѣ, очитѣ, рѫцетѣ, краката. Той отправилъ този зовъ до всички ония, които иматъ нѣщо изкълчено въ себе си. Ако срещне нѣкой човѣкъ, на когото кракътъ е измѣстенъ, Христосъ ще му каже: „Ела следъ мене!“ — Защо? — Да изправя крака ти. — Че какъ ще го изправишъ? Отъ редъ поколѣния нѣкои отъ нашия родъ обичаха да понакуцватъ. — Ела следъ мене! Куциятъ тръгва следъ Христа и не забелязва, какъ кракътъ му се изправя. Следователно, който тръгне следъ Христа, той ще изправи, ще намѣсти своитѣ външни и вѫтрешни удове, които отъ вѣкове още сѫ размѣстени. Какво по-красиво, по-велико отъ това за човѣка?

 

И тъй, за да дойде до красивото въ живота, човѣкъ трѣбва да има една мѣрка за нѣщата. Тя е абсолютна мѣрка, съ която той ще създаде своето бѫдеще. Тази мѣрка се крие въ Христовото учение, въ Неговитѣ велики принципи, както и въ думитѣ „ела следъ мене!“ Изучавашъ ли нѣкаква наука, спомни си думитѣ: „Ела следъ мене!“ Изучавашъ ли философия, музика, поезия, изкуство, спомни си думитѣ: „Ела следъ мене!“ Любишъ ли, спомни си думитѣ: „Ела следъ мене!“ Човѣшкиятъ животъ трѣбва да върви по стѫпкитѣ на Божественото, за да може животътъ да се осмисли. Човѣкъ може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. Въ всѣки човѣкъ той трѣбва да вижда първо душата, а после неговитѣ прояви. Нѣма по-велико нѣщо отъ човѣшката душа. Мнозина се оплакватъ, че сърцето имъ изгорѣло, че умътъ имъ билъ обърканъ. Това сѫ състояния, които се дължатъ на факта, че сърцето и умътъ на човѣка редъ години сѫ яли и пили, безъ да мислятъ, че работа се иска отъ тѣхъ. Задачата на душата е да изправи обърканитѣ работи на ума и на сърцето. Свѣтътъ се нуждае отъ души. Много хора вече живѣятъ съ своитѣ души и работятъ за повдигане на човѣчеството. За тѣзи хора е казано въ Писанието: „Ще се всели Божиятъ Духъ.“ Когато Духътъ се всели въ човѣшката душа, тогава безсмъртието ще дойде въ свѣта. Когато безсмъртието дойде, нѣма да има вече сухи извори, изсъхнали дървета и сухи кости по гробищата. Безсмъртниятъ е живъ паметникъ, на който всѣки се кланя. Въ човѣшкия свѣтъ не сѫществуватъ живи паметници. Тѣ сѫществуватъ само въ Божествения свѣтъ. Желая на всички да станете живи паметници, да влѣзете въ Божествения свѣтъ!

 

Сега, желая на всички душата ви да похлопа на вашата врата и да каже: „Ела следъ мене!“ Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако отидемъ следъ нея, и тя ни върне пакъ назадъ? Не мислете за това. Не се съмнявайте въ душата си. Покани ли ви, идете следъ нея, и не се смущавайте. Смисълътъ на живота е при нея, а не при сърцето и ума ви, които сѫ изложени на постоянни промѣни. Когато кажатъ на растението „ела следъ мене,“ това значи да влѣзе въ почвата, да расте и да се развива. Когато кажатъ на рибата „ела следъ мене,“ това значи да влѣзе въ водата, дето сѫ условията на нейния животъ. Когато кажатъ на птицата „ела следъ мене,“ това значи да я пуснатъ въ въздуха, свободно да хвърчи. Когато кажатъ на човѣка „ела следъ мене,“ това значи да го поставятъ въ свѣта на неговата душа, дето той може правилно да мисли и да чувствува. Който живѣе въ душата си, само той може да мисли. Безъ душа човѣкъ живѣе въ свѣтъ на илюзии, на заблуждения. Съ душа човѣкъ живѣе въ действителностьта, въ пълнотата на живота. Всѣки може да провѣри тази истина. За това, обаче, се изисква абсолютна вѣра въ Единния, въ Свещения. Съ тази вѣра корабътъ ви спокойно ще преплава бурното море, безъ да потъне. Мѫчнотиитѣ и страданията ще минатъ и заминатъ, безъ да ви причинятъ нѣкакви повреди. Каквито мѫчнотии и страдания да преживявате, всичко ще се превърне на добро.

 

Велики сѫ принципитѣ на новото учение! Тѣ правятъ хората братя и сестри помежду си. Тѣ превръщатъ злото въ добро. И тогава, като се каже за нѣкоя жена, че е сестра, подразбираме такава душа, която може да се отваря само съ ключа на Божествената Любовь. Днесъ жената носи ключа на спасението. Ако тя може да употрѣби този ключъ на мѣсто, свѣтътъ моментално ще се изправи, моментално ще се спаси. Едно мога да препорѫчамъ на българитѣ: да се освободятъ отъ своето любопитство. Де кого срещне, българинътъ ще му зададе редъ въпроси: Кѫде отивашъ? Какво правишъ? Жененъ ли си? Какво работишъ? Колко ти плащатъ? — Не се интересувайте отъ чуждитѣ работи! Вземете примѣръ въ това отношение отъ англичанитѣ.

 

Англичанинъ седи въ едно купе на трена, пѫтува за нѣкѫде. Срещу него седи непознатъ пѫтникъ и пуши цигара. По едно време непознатиятъ пѫтникъ задрѣмалъ. Искри отъ цигарата паднали върху дрехата му, която следъ малко почнала да дими. Англичанинътъ забелязалъ това нѣщо, но понеже не познавалъ съпѫтника си, не посмѣлъ да го събуди и да обърне вниманието му, че дрехата му се запалила. Той потърсилъ съ погледа си човѣкъ, който да познава задрѣмалия пѫтникъ и, като намѣрилъ такъвъ, обърналъ се учтиво къмъ него съ думитѣ: Моля, запознайте ме съ този господинъ. Следъ като го запознали, той казалъ на въпросния пѫтникъ: Господине, дрехата ви се е запалила. Въ това отношение, англичанинътъ има добра чърта — той запазва присѫтствие на духа си. Ако българинъ бѣше на мѣстото на англичанина, веднага щѣше да събуди пѫтника, ще го стресне и ще му каже, че дрехата му се е запалила.

 

„Ела следъ мене!“ Кой може да тръгне следъ Христа? Следъ Христа може да тръгне само онзи, който е разбралъ думитѣ Му. Може да разбере думитѣ на Христа само онзи, на когото умътъ е на мѣсто. Умътъ пъкъ е на мѣсто само на онзи, на когото душата е дошла въ него. Този човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на думитѣ „ела следъ мене!“ Иначе, човѣкъ безъ душа ще разбере тия думи буквално и ще изпадне въ заблуждение. Като изтрезнѣе, ще каже: Слѣпъ бѣхъ, но сега виждамъ. Който е разбралъ думитѣ на Христа, той е щастливъ човѣкъ, той е намѣрилъ истината.

 

Сега, нѣма да ви поздравя съ думитѣ „Христосъ възкресе,“ защото, ако за едни е възкръсналъ, за други още не е възкръсналъ. Ако нѣкой ми каже „Христосъ възкресе,“ ще го питамъ: Ходи ли въ болницитѣ да посетишъ нѣкои болни? Между болнитѣ ще намѣришъ Христа. Ходи ли да посетишъ онази вдовица, останала съ четири-петь сирачета? Даде ли парче хлѣбъ на гладния? Щомъ казвашъ, че Христосъ е възкръсналъ, подразбирамъ, че си ходилъ между вдовицитѣ, сирачетата и гладнитѣ, защото тамъ е Христосъ.

 

Нѣкой казва: Христосъ възкресе, парици донесе. — Не, Христосъ възкресе, истината донесе. Истината пъкъ носи свобода и любовь за човѣшката душа. Любовьта върви по стѫпкитѣ на истината. Пѫтьтъ на любовьта е пѫть на истината. Следователно, който не разбира истината, той не може да възприеме любовьта въ себе си. Щомъ любовьта не дойде въ човѣка, и душата му не присѫтствува въ него. Когато любовьта дойде въ човѣка, той е въ състояние вече да намѣри онова, което е изгубилъ. Какво е изгубилъ? Той е изгубилъ душата си. Когато намѣри душата си, той може вече да се нарече човѣкъ. Най-хубавото име, което можете да дадете на нѣкое живо сѫщество, това е името човѣкъ. По-красиво име отъ името „човѣкъ“ нѣма. Да нарекатъ нѣкого царь, князъ, това е нищо въ сравнение съ името човѣкъ. Много отъ ангелитѣ, които живѣятъ на небето, биха дали всичко, само да бѫдатъ човѣци. По този въпросъ нѣма да давамъ никакви обяснения. Защо и за какво ангелитѣ биха желали да бѫдатъ човѣци, не е нужно да знаете. Ако знаете това, ще опетните ума си. Вие ще се съблазните така, както ще се съблазните, ако извадя предъ васъ една торба съ златни английски лири. Който я види, той веднага ще пожелае за себе си поне една отъ тия златни монети. Ако туря въ торбата хубавъ, прѣсенъ хлѣбъ вмѣсто злато, пакъ ще се съблазните. Всѣки ще иска поне по едно парче хлѣбъ. Ако нѣкой вземе повече златни монети, или повече хлѣбъ, между васъ ще се яви споръ, защо еди-кой си взелъ повече отъ другитѣ. Какво трѣбва да направя, за да не се съблазнявате? Трѣбва да нося едно кило жито отъ най-хубавото и на всѣки човѣкъ да дамъ по две-три зрънца да си посади. Колкото останатъ, ще ги туря въ хамбара да чакатъ редъ, докато дойдатъ други хора, и на тѣхъ да се даде. Който посади тия зрънца, той ще бѫде богатъ, щастливъ човѣкъ.

 

„Ела следъ мене!“ Този е зовътъ на Единния, на Свещения, Който минава презъ земята. Тръгнете следъ Неговитѣ стѫпки! Вървете по пѫтя, по който Той върви, ако искате да станете хора на новия животъ, на новата култура, която сега иде въ свѣта.

 

14. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 5 май, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×