Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_04_21 Наклали огънь

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 10 ноември 2016 - 10:18

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Наклали огънь.

 

„И стоеха рабитѣ и слугитѣ, които бѣха наклали огънь, защото бѣше студено, и се грѣеха: съ тѣхъ стоеше и Петъръ и се грѣеше.“

Иоана 18:18.

 

„Наклали огънь.“ Ще кажете, че има празни хора въ свѣта, безъ работа, които кладятъ огънь, седатъ около него и се грѣятъ. Като се каже „наклали огънь,“ веднага изпѫква образъ, действие, познато на всички. За да разбере човѣкъ онова, което Богъ или природата сѫ създали, потрѣбно е знание. И учениятъ, и религиозниятъ говорятъ за създаването на свѣта, но разбиранията на единия и на другия коренно се различаватъ. Религиозниятъ разглежда създаването на свѣта като механически процесъ, а учениятъ — като еволюционенъ процесъ. Религиозниятъ казва, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня като тия на земята, а въ седмия день си починалъ. Съ тази теория свършва създаването на свѣта. Когато разглежда теорията за създаването на свѣта, учениятъ разтегля тия шесть деня и казва, че всѣки Божественъ день се равнява на хиляди и милиони дни като нашитѣ, и въ всѣки такъвъ дълъгъ день Богъ е създалъ нѣщо специално. Значи, мѣрката, съ която религиозниятъ мѣри нѣщата се различава отъ тази, съ която учениятъ си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравитѣ разсѫждаваха за създаването на свѣта и изчисляваха, за колко деня е създаденъ, тѣ щѣха да иматъ съвършено различна мѣрка отъ тази, която ние имаме. И най-виднитѣ мравешки философи да правятъ изчисления, тѣхната година коренно ще се различава отъ нашата. Това показва, че въ съзнанието си ние трѣбва да имаме точно опредѣлена мѣрка за нѣщата, която да бѫде абсолютна и неизмѣнна. Онзи, който иска да знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да има въ съзнанието си абсолютна мѣрка за изчисление. Който нѣма пробудено съзнание, той не може да знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, нито може да разсѫждава по този въпросъ. Свѣтътъ е създаденъ по нѣкакъвъ начинъ, но какъ е станало това създаване, всѣки не може да знае. Въ съзнанието на човѣка е отпечатанъ образа за създаването на свѣта. Ония, които иматъ пробудено съзнание, само тѣ могатъ по тия отпечатъци да възстановятъ цѣлата история за създаването на свѣта. Само тѣ могатъ да кажатъ, преди колко хиляди години и въ колко хиляди Божествени години е създаденъ свѣтътъ. Действително, свѣтътъ е създаденъ въ шесть деня, но Божествени дни. Всѣки такъвъ день се равнява на число, съставено отъ единица и 15 нули. Какво представя седмиятъ день?

 

Сега, като говоримъ за създаването на свѣта, това не значи, че трѣбва да приемете всичко казано за абсолютна истина. Това е въпросъ, който се отнася до съзнанието на човѣка. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ истината. Тѣ се боятъ, да не би по нѣкакъвъ начинъ да се разклати, или подрони тѣхния авторитетъ — Библията. Библията е авторитетъ, създаденъ отъ хора, които принадлежали къмъ единъ народъ, а всички знаятъ, че Богъ създаде свѣта, Той създаде и народитѣ, а не човѣкъ. Следователно, щомъ Богъ създаде свѣта, Той го създаде споредъ свои шесть деня, а не споредъ човѣшкото разбиране за шесть деня. Каквото мнение, каквото тълкувание да се даде за тѣзи шесть деня, то е все човѣшко.

 

„Наклали огънь.“ — Защо наклали огънь? Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лѣтно време, по обѣдъ, да се накладе огънь, и човѣкъ да се грѣе на него? Като прочете този стихъ, учениятъ ще каже, че щомъ сѫ наклали огънь, трѣбва да е било зименъ студенъ день. И Петъръ, както всички останали, се приближилъ до огъня и се грѣялъ. При това, дето има горение, тамъ непременно става нѣкаква химическа промѣна: дървата изгарятъ и отъ тѣхъ остава пепель. По сѫщия начинъ хората постѫпватъ и съ нѣкои свои възвишени идеи. Тѣ взиматъ една отъ възвишенитѣ идеи и я подхвърлятъ на горене, т. е. на разпъване. Съвременнитѣ хора се чудятъ на неразумностьта на евреитѣ, които преди две хиляди години разпънали Христа. Тѣ се чудятъ на неразумностьта на евреитѣ, а сами днесъ вършатъ сѫщото: взиматъ една своя възвишена идея, изпращатъ следъ нея цѣлъ полкъ римски войници, както е било съ Христа, и я разпъватъ на кръстъ, като казватъ: По-добре да умрешъ ти, отколкото азъ. Ако още продължавамъ да държа тази идея въ себе си, отъ мене човѣкъ нѣма да стане. Така казваше и еврейскиятъ народъ за Христа. Ако продължаваме да държимъ този човѣкъ между насъ, никакъвъ народъ нѣма да излѣзе отъ насъ. Ако искаме да станемъ народъ, ние трѣбва да се освободимъ отъ Него. — Сега виждате, че както еврейскиятъ народъ е постѫпилъ съ Христа, така всѣки отдѣленъ човѣкъ постѫпва съ своитѣ възвишени идеи. Всички хора хулятъ Юда Искариотски, безъ да си даватъ отчетъ, че свѣтътъ е пъленъ съ Юда Искариотовци — мѫже, жени и деца.

 

Днесъ чувате мнозина да отричатъ идеята за задгробния животъ, като непотрѣбна. Тѣ казватъ, че животътъ се заключава въ ядене и пиене — друго не е нужно. — Вѣрно е, че яденето е необходимо въ живота, но ако човѣкъ не познава науката за яденето, какъ трѣбва да яде и какво да яде, самото ядене нѣма да го ползува много. Има два начина за ядене: като боленъ и като здравъ. Болниятъ яде ли? — Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и въ строго опредѣлено количество. Здравиятъ човѣкъ яде умѣрено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трѣбва да се яде много. — Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думитѣ „много и малко.“ Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. — Колко трѣбва да ядемъ? — Това всѣки самъ ще си опредѣли. Като разсѫждавате по този начинъ, ще видите, че Евангелието има смисълъ за васъ дотолкова, доколкото вие се прониквате въ съзнанието си отъ желанието да си отговорите на въпроситѣ, защо сте дошли на земята и каква е цельта на вашия животъ. — Дошли сме на земята да бѫдемъ щастливи. — Това е идейна работа. Ако нѣкой може да бѫде щастливъ на земята, той заслужава похвала. — Азъ искамъ да стана богатъ човѣкъ. — Ако успѣешъ да станешъ богатъ човѣкъ, ти можешъ да се наречешъ гениаленъ. — Азъ искамъ да свърша наукитѣ си въ най-скоро време. — Ако успѣешъ въ това, ти ще имашъ уважението на всички добри хора.

 

Мнозина искатъ да бѫдатъ богати, учени хора. Питамъ: колко души има, които отъ създаването на свѣта досега съ запазили своето богатство и своята ученость? И богатството, и ученостьта сѫ временни нѣща. Следователно, да желае човѣкъ временни нѣща, това показва, че въ него има нѣщо недозрѣло. Ако на такъвъ човѣкъ говоришъ за задгробния, за вѣчния животъ, той ще се уплаши и нѣма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ задгробния животъ. Тѣ се държатъ здраво за живота на земята, и по никой начинъ не искатъ да го напуснатъ. Какво хубаво има въ тѣхния животъ? Животътъ на съвременнитѣ хора е затворъ, карцеръ, дето се налагатъ и наказания. Кой човѣкъ на земята е свободенъ? Достатъчно е да го хване една болесть, и той веднага влиза въ затворъ. Закони има въ тия затвори. За да смирятъ затворницитѣ, пазителитѣ на затворитѣ взиматъ отъ време на време камшикъ и имъ казватъ: Какво сте надигнали главитѣ си? Съвременнитѣ хора не мислятъ за Бога, тѣ мислятъ само за болеститѣ си. Де кого срещнатъ, ще му говорятъ за господинъ „ревматичко.“ Съ масълце го мажатъ, бани и масажи му правятъ, но този господинъ не си отива. Той използува условията на живота и казва на домакина, когото е посетилъ: Сега ти ще работишъ, а азъ ще живѣя. Седи господинътъ на готово, и само тегли пари отъ банката. Кредитъ има човѣкътъ. Тъй щото, това, което наричате болесть, не е нищо друго, освенъ теглене пари отъ банката. Болеститѣ представятъ труднитѣ условия, въ които човѣкъ изпада. Ученитѣ казватъ, че болеститѣ се дължатъ на разни микроби, на разни утайки въ организъма на човѣка. — И това е вѣрно: и микроби има, и утайки има, но голѣмото зло седи въ неразбиране на живота.

 

Ще приведа два примѣра отъ живота, които се случили въ времето на царь Соломонъ-Ра. Първиятъ примѣръ се отнася до единъ отъ виднитѣ философи по това време, който щѣлъ да загуби живота си за своята идея. Той ималъ идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание въ свѣта. За тази цель всѣка сутринь, преди изгрѣвъ слънце, той излизалъ вънъ отъ града на чистъ въздухъ, избиралъ хубаво мѣсто всрѣдъ природата, сѣдалъ нѣкѫде и съ часове размишлявалъ върху въпроса, който го интересувалъ. По това време зефирътъ се любувалъ съ една отъ своитѣ ученички, едно малко, нѣжно цвѣтенце. Увлѣченъ въ размишленията си, философътъ не виждалъ нищо предъ себе си. Единъ день, като се разхождалъ, стѫпкалъ това нѣжно цвѣтенце. Като видѣлъ възлюбената си стѫпкана, зефирътъ се разгнѣвилъ и казалъ: Азъ ще дамъ единъ добъръ урокъ на философа да помни, какъ се тъпчатъ малкитѣ цвѣтенца. Втори пѫть, когато дойде да размишлява, ще знае вече, какъ да се движи, какво да прави. Зефирътъ се разфучалъ, започналъ да шиба по лицето философа, но последниятъ се усмихвалъ доволно и си казвалъ: Чуденъ день е днесъ! Никога не съмъ изпитвалъ такава приятность. Този лекъ зефиръ ме гали нѣжно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможность по-добре да размишлявамъ. На другата сутринь философътъ миналъ по сѫщия пѫть, и като погледналъ къмъ земята, видѣлъ малкото стѫпкано отъ него цвѣтенце. Той се навелъ, изправилъ го и продължилъ пѫтя си, като казалъ: Чудно, какъ не съмъ видѣлъ това цвѣтенце още вчера, че да го изправя! Тогава бѣхъ заетъ съ много работа, нищо не виждахъ. Като видѣлъ това, зефирътъ казалъ: Ето, дойде умътъ въ главата на този философъ, и затова изправи погрѣшката си. Философътъ направилъ една погрѣшка въ своя трактатъ, а именно: написалъ името на Бога съ проста буква. За изправянето на тази погрѣшка му помогнали зефирътъ и неговата възлюбена, като го навели на мисъльта за Божественото съзнание.

 

Вториятъ примѣръ се отнасялъ до единъ отъ виднитѣ поети, който живѣлъ сѫщо така въ времето на царь Соломонъ-Ра. Този поетъ се вдъхновилъ отъ идеята да възпѣе красотата на вселената, на слънцето. За тази цель той се качилъ единъ день на една планина, застаналъ между две канари и оттамъ решилъ да възпѣе красотата, да я излѣе въ стройна, хубава поезия. Въ това време дветѣ канари се любили помежду си. Като видѣли поета между тѣхъ, дветѣ канари пожелали да го помилватъ, да го погалятъ, да му се порадватъ малко. Тъкмо извадилъ перо и книга да пише, дветѣ канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канаритѣ, че могли да изкажатъ любовьта си, но поетътъ дълго време помнилъ тази любовь. Отъ любовьта на канаритѣ четири ребра на поета били счупени. Следъ това той отишълъ въ една гостилница да яде, но понеже усѣщалъ силна болка отъ счупенитѣ ребра, не могълъ нищо да хапне. Не му стигало това, но противъ него било заведено дѣло, че си позволилъ да наруши спокойствието на дветѣ канари, които се любили.

 

И тъй, когато нѣкой страда, трѣбва да знае, че той, като поета, е развалилъ мира на нѣкои, които се любятъ. Поетътъ седналъ между дветѣ канари да пише своята поезия. Тѣ искали да го помилватъ, да му се порадватъ, да му напомнятъ за себе си. Какво лошо има въ тѣхното милване? Отъ гледището на невидимия, на духовния животъ, четиритѣ ребра на поета не били счупени, но влѣзли въ разговоръ съ него. Когато влѣзълъ въ гостилницата, тѣ започнали да му говорятъ, вследствие на което той трѣбвало да слуша, какво му говорятъ, и не могълъ нищо да хапне.

 

Сега на васъ оставамъ да преведете даденитѣ образи: философътъ, зефирътъ и неговата възлюбена. После преведете, кой е поетътъ у васъ, канаритѣ, както и разговорътъ, който се е водилъ между поета и четиритѣ ребра. Въ тѣзи два примѣра изпѫкватъ нѣколко противоречия. За да се справите съ противоречията, трѣбва да знаете, че тѣ се дължатъ на особеното съчетание на нѣщата. Понѣкога човѣкъ се намира въ съчетанието на зефира и цвѣтето, а понѣкога — въ съчетание съ твърдата материя, съ която не може да се справи. Понѣкога идеитѣ на човѣка сѫ толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а нѣкога сѫ толкова възвишени, че той не е готовъ да ги приложи, вследствие на което тѣ произвеждатъ върху него обратни резултати.

 

„Наклали огънь.“ Всѣки човѣкъ трѣбва да има въ себе си накладенъ огънь. Накладениятъ огънь представя възвишенитѣ чувства въ човѣка, т. е. проявитѣ на любовьта. Любовьта може да произведе въ човѣка два различни резултата: отъ една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото въ свѣта; отъ друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпѣе красотата въ природата, застаналъ между канаритѣ, и по този начинъ да го доведе до състояние да не яде. Защо поетътъ не може да яде? — Защото отъ любовь канаритѣ му счупили четири ребра. Оттукъ вадимъ следното заключение: всички хора, които не могатъ да ядатъ, сѫ ходили да възпѣватъ красотата между канаритѣ, вследствие на което четири ребра имъ сѫ счупени. Значи, всички хора, които страдатъ, сѫ първокласни поети, пишатъ отлични поезии. — Каква полза отъ тѣзи поезии, когато имаме четири счупени ребра? — Не сѫ счупени ребрата ви, но сѫ проговорили. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това ребрата на човѣка да проговорятъ. Ако настоявате на това, че ребрата ви сѫ счупени, туй показва, че не разбирате алхимическитѣ закони. Които разбиратъ тия закони, тѣ никога не могатъ да чупятъ ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на свѣтлината? — Никой не може да направи тия нѣща. Ще кажете, че свѣтътъ е лошъ. — Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. — Дали свѣтътъ е лошъ или грѣшенъ, това е по отношение на васъ, но не и по отношение на Бога. Когато създавалъ свѣта, Богъ ималъ велика идея. Дали човѣкъ се ражда или умира, това сѫ два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човѣка е нѣщо подобно на изливането на вода отъ стомната. За насъ е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. — Защо умираме? — Защо изпразвате стомната? Хората искатъ да се месятъ въ работитѣ на Бога, но тѣ нѣматъ право да вършатъ това. Какво Богъ върши, това не е наша работа. Какъ е създалъ свѣтътъ, това никой досега не е узналъ и нѣма да узнае. Не само досега, но и следъ милиарди години този въпросъ ще остане неразрешенъ и за най-виднитѣ философи. — Защо не може този въпросъ да се разреши? — Понеже той представя опредѣлена величина, която се намира въ постоянно движение. Ако измѣрвате една величина, която е въ покой, вие ще намѣрите нейнитѣ по-важни точки. Обаче, ако тази величина е въ движение, по никой начинъ не можете да намѣрите нейнитѣ главни точки. Такава величина представя въпросътъ за създаването на свѣта. Не мислете, че Богъ седи на едно мѣсто. Като не знаете, какъ Богъ работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиитѣ планове н намѣрения.

 

Съвременнитѣ хора искатъ да знаятъ, каква е била идеята на Бога за създаването на свѣта. — Идеята за създаването на свѣта, това си ти самиятъ. — Какво нѣщо е доброто? — Доброто, това си ти. — Какво нѣщо е злото? — Злото, това си ти. Злото и доброто, това е самиятъ човѣкъ. Ако злото не сѫществуваше, човѣкъ никога не би могълъ да разбере доброто. Човѣкъ познава доброто отъ злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава отъ стиха въ Писанието: „Всичко, каквото се случава на онѣзи, които любятъ Бога, се обръща на добро.“ Това се отнася за онѣзи, които любятъ Господа. За Господа е казано: „Ще се весели Господъ въ дѣлата си.“ Това значи: когато човѣкъ стане уменъ и благодаренъ, Господъ ще се весели, че човѣкъ, малкото сѫщество, което Той е създалъ, разбира Божиитѣ закони и ги изпълнява.

 

Съвременнитѣ хора — хората на 20 в., не трѣбва да живѣятъ като ония на миналитѣ вѣкове. Хората на миналитѣ вѣкове живѣха, както разбираха. Хората на 20 в. иматъ по-правилни разбирания и трѣбва да живѣятъ споредъ тѣхъ. Обаче, сегашнитѣ хора не живѣятъ споредъ своитѣ разбирания, но споредъ разбиранията, които сѫ имали въ миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорятъ младитѣ. Срѣщате нѣкой младъ, който казва: Баба ми и дѣдо ми живѣха по този начинъ, и азъ ще живѣя като тѣхъ. И азъ ще остарѣя като тѣхъ. Значи, този човѣкъ туря старостьта въ своето бѫдеще. Той туря дѣдо си отпредъ, а бѫдещето си отзадъ. Този младъ човѣкъ мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи кѫща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. — Какъвъ е този идеалъ? И учениятъ говори по сѫщия начинъ. Той наблюдава Слънцето, Венера, Юпитеръ, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тѣхъ, да изкара бѣли пари за черни дни. И поети пишатъ, и философи пишатъ, съ намѣрение да спечелятъ нѣщо, да изкаратъ бѣли пари за черни дни. Нѣкой пише любовно писмо на единъ банкеръ, че жена му е болна, че децата сѫ малки още, нѣма кой да ги гледа, нѣматъ хлѣбъ за ядене и т. н. Банкерътъ отговаря на това любовно писмо съ сто лева помощь. После пише на вторъ банкеръ, описва положението си още по-плачевно. Банкерътъ му изпраща двеста лева помощь. Колко такива любовни писма трѣбва да напише този човѣкъ, за да осигури живота си? Следъ всичко това този човѣкъ ще каже, че е свободенъ. — Споредъ мене, свободенъ човѣкъ е само онзи, който работи. Докато работи, човѣкъ е свободенъ. Щомъ престане да работи, той изгубва свободата си. Съвременнитѣ хора мислятъ точно обратно: тѣ считатъ, че докато работятъ, сѫ заробени; щомъ престанатъ да работятъ, тѣ ставатъ свободни. Кой може да се нарече свободенъ: умрѣлиятъ лъвъ, или живото куче? — Живото куче е за предпочитане предъ умрѣлия лъвъ.

 

Следователно, колкото да е малъкъ нѣкой човѣкъ, щомъ работи, щомъ мисли и чувствува, щомъ има стремежъ къмъ нѣщо велико, той има цена, каквато и най-видниятъ философъ въ свѣта. Хората се хвалятъ съ съчиненията на нѣкои поети, писатели, философи или учени. Де седи цената на тѣзи хора? Ако Библията има цена и до днесъ, това не се дължи на пророцитѣ, които сѫ я писали, но на онзи великъ Духъ, който ги е подтиквалъ да пишатъ и имъ е диктувалъ, какво да пишатъ. Много пророци сѫ писали тази книга, а въ сѫщность единъ е Духътъ, Който имъ диктувалъ да пишатъ. Питамъ: възможно ли е човѣкъ да напише една книга съ единъ пръстъ и съ една рѫка? Тъй щото, и Свещената Книга не може да бѫде написана съ единъ пръстъ и съ една рѫка. Тя е писана съ всичкитѣ пръсти на рѫцетѣ и на краката. Тя е писана съ очитѣ, съ ушитѣ, съ устата, съ космитѣ на главата — всичко е взело участие въ написването ѝ. Това значи, че Библията е писана отъ единъ Духъ, Който е диктувалъ на мнозина да пишатъ. Каквото Първичниятъ човѣкъ е казвалъ на Иезекиила, това и той е писалъ. Има единъ човѣкъ въ свѣта, който никога не е съгрѣшавалъ и не съгрѣшава. Той е Първичниятъ човѣкъ. Първичниятъ човѣкъ е Христосъ, Който казваше на Петра: „Скрий ножа въ ножницата си! Задачата, която Богъ ми е далъ, азъ ще я разреша.“ „Тури ножа въ ножницата си!“ — това значи: впрегни ума си на работа и мисли!

 

„Наклали огънь.“ — Кога наклали този огънь? — Когато сѫдили Христа. Следователно, когато страда човѣкъ, огъньтъ му е запаленъ и гори. Щомъ огъньтъ на човѣка гори, отъ него може да излѣзе нѣщо. Ако огъньтъ на човѣка не гори, той нѣма никакви страдания. Мнозина се оплакватъ отъ огънь, а не знаятъ, че докато иматъ огънь, тѣ сѫ човѣци. Днесъ всички хора си мѣрятъ температурата, и ако забележатъ, че тя се увеличава съ единъ, или съ два градуса отъ нормалната, започватъ да се страхуватъ, мислятъ, че сѫ болни. Човѣкъ може да живѣе и съ температура 40° и надъ 40°, но само ако не се страхува. При сегашнитѣ условия хората сѫ стигнали само до 37° температура. Качи ли се температурата имъ надъ 37°, тѣ вече губятъ присѫтствие на духа си. Какви хора сѫ тия, които живѣятъ при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако тѣ биха могли да живѣятъ при 4000° температура? Щастие е за човѣка да разполага съ такава висока температура! Ако на краката и на рѫцетѣ на такъвъ човѣкъ турятъ желѣзни букаи и срещу него изпратятъ цѣлъ полкъ войници, какво ще стане съ тѣхъ? Всички войници ще избѣгатъ, и ще остане той самъ, свободенъ отъ букаи, отъ всѣкакви ограничения. Не е лесно да излѣзете срещу такъвъ голѣмъ огънь. — Може ли да се живѣе при температура отъ 4000°? — И при сто хиляди градуса може да се живѣе. И при 35 милиона градуса може да се живѣе. Понеже съвременнитѣ хора живѣятъ при 37° температура, това показва, че тѣ сѫ още бебета. Ще каже нѣкой, че е голѣмъ философъ. — Да, ти си философъ на 37 градуса. — Азъ съмъ голѣмъ математикъ. — Ти си голѣмъ математикъ на 37 градуса. — Голѣмъ проповѣдникъ съмъ. — Ти си проповѣдникъ на 37 градуса. — Азъ съмъ баща. — Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? — Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нѣщо, но въ сравнение съ високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца. Човѣкъ постепенно трѣбва да привиква къмъ все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде день, когато той ще живѣе въ огъня, въ температурата на свѣтлината. Тогава той ще диша свѣтлината така, както днесъ диша въздуха.

 

Днесъ всички говорятъ за страданията, които Христосъ е преживѣлъ. Христосъ страда, наистина, но чрезъ страданията Той победи вѫтрешния страхъ въ себе си и стана герой. Всѣки човѣкъ трѣбва да страда, да мине презъ голѣми изпитания, да победи вѫтрешния страхъ въ себе си. Само по този начинъ той може да стане герой. Докато не победи вѫтрешния страхъ, човѣкъ не може да стане никакъвъ герой, никаква дълбочина не може да развие въ себе си. Нѣкой казва, че има силна вѣра, но щомъ температурата му се повдигне надъ 37°, той започва вече да се плаши. Каква вѣра е тази, която не може да издържи надъ 40°? Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне надъ 40°.

 

„Наклали огънь.“ — Когато се намираше въ трудни положения, Христосъ се уединяваше на специално мѣсто и тамъ се молѣше. Обаче, противницитѣ Му и тамъ не Го оставяха самъ. Тѣ дохождаха при Него да Го изкушаватъ, да внесатъ смутъ, съмнение въ душата Му — по този начинъ да разслабятъ Неговия тилъ. Тѣ Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвамъ: И вие ще бѫдете изложени на сѫщитѣ изпитания, но ще видите, че въпроситѣ на живота не се разрешаватъ така. Подъ влиянието на тѣзи изкушения вие ще се усъмните въ Бога, ще се разколебаете въ Него и ще започнете да питате, сѫществува ли, наистина, Богъ, или не сѫществува. Ние можемъ да поставимъ въпроситѣ на живота на вѫтрешенъ опитъ, на провѣрка. Като се убеди въ законитѣ, които управляватъ живота, човѣкъ ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнатъ, той моментално може да се излѣкува. Дали сиромашия ще го налегне, дали нѣкакви мѫчнотии ще го сполетятъ, той ще бѫде въ състояние да ги преодолѣе. Ако човѣкъ може да се излѣкува въ единъ моментъ, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мѫчно може да се излѣкува човѣкъ, толкова по-слабо развито е неговото съзнание. Всичко зависи отъ степеньта на развитието на човѣшкото съзнание.

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и до възкресението на човѣка. Мнозина очакватъ възкресение и мислятъ, че то ще дойде по нѣкакъвъ външенъ начинъ, само по себе си. — Добре е, ако така дойде възкресението, но фактитѣ говорятъ друго нѣщо. Единъ виденъ англичанинъ отишълъ въ Индия между бѣлитѣ йоги, които вървятъ по Христовото учение, да се учи между тѣхъ. Тѣзи йоги, тѣзи Бѣли Братя въ Индия разполагатъ съ истинско, положително знание, което, обаче, пазятъ свещено, не го даватъ на кого да е. Този англичанинъ придобилъ изкуството да става неуловимъ, лесно да се освобождава отъ затворъ, отъ всѣкакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е нѣкакъвъ шпионъ и го затворили. Какво било очудването имъ, когато още на другия день видѣли, че стаята, въ която го затворили, била празна. Хванали го отново и пакъ го турили въ затворъ, но сега поставили десеть души стражари, добре въорѫжени, да пазятъ. Сутриньта още влизатъ въ стаята, но стаята пакъ празна. Като видѣли това, решили да го закаратъ въ Англия, тамъ да го затворятъ. Но и въ Англия се случило сѫщото. Той оставилъ едно писмо до английското правителство съ следното съдържание: Не правете повече опити въ това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите въ затвора. Азъ имамъ работа, която непременно трѣбва да свърша. Оставете ме свободно да завърша мисията си.

 

Питамъ: ако затворятъ нѣкого отъ васъ, какъ ще излѣзе отъ затвора? Той ще пише писма до министритѣ, до царя, да моли за освобождение. Обаче, човѣкътъ на положителната вѣра самъ излиза отъ затвора. Той не очаква да дойде нѣкой отвънъ да го освободи. Нѣкой казва, че е православенъ. — Щомъ си православенъ, можешъ ли самъ да излѣзешъ отъ затвора? — Не мога. — Щомъ не можешъ, ти си отъ тѣзи православни, които очакватъ помощь отвънъ. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да те извади отъ затвора. Другъ казва, че е евангелистъ. — Щомъ си евангелистъ, можешъ ли самъ да излѣзешъ отъ затвора? — Не мога. — Ти си евангелистъ, който не можешъ самъ да излѣзешъ отъ затвора. Срѣщамъ едного, който казва, че е отъ новото учение. — Можешъ ли самъ да излѣзешъ отъ затвора? — Не мога. — Щомъ не можешъ самъ да се освободишъ, ти не си ученикъ на новото учение. Ученицитѣ на новото учение сами могатъ да излизатъ отъ затворъ, сами се освобождаватъ. Онзи, на Когото служите, може да ви извади отъ затвора, и споредъ случая, да ставате видими, или невидими. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ това — да служи на Бога, и Богъ да го освобождава отъ труднитѣ положения въ живота му. Това значи, че всѣки самъ трѣбва да излѣзе отъ затвора. Туй е най-лесното нѣщо въ свѣта. На небето и малкитѣ деца могатъ да излизатъ сами отъ затвора. Малкитѣ деца на небето отъ две годишна възрасть започватъ да пишатъ поезия. На земята пъкъ възрастнитѣ хора разглеждатъ въпроситѣ, защо трѣбвало Христосъ да пострада, какъ щѣлъ да спаси свѣта и т. н. — Спасението не е механически процесъ. Той е вѫтрешенъ процесъ, свързанъ съ невидимия свѣтъ. За да се спаси, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде въ връзка съ Христа, съ Първия човѣкъ, за Когото се казва, че е Баща на човѣчеството. Свещено е името на Христа, на Първия човѣкъ. Не е така съ съвременния човѣкъ. Той е изгубилъ светостьта на своето име, защото е предпочелъ живота на смъртьта предъ този на възкресението.

 

Съвременнитѣ хора сѫ отдѣлили физическия отъ духовния животъ въ себе си, вследствие на което сѫ изгубили връзката си съ Първата Причина. Единъ день, когато предъ тѣхъ се разкриятъ и двата свѣта, тѣ ще видятъ връзката между тѣхъ и ще разбератъ, че може да се живѣе едновременно и въ физическия, и въ духовния свѣтъ. Казва се за единъ отъ съвременнитѣ английски писатели, че следъ смъртьта на своя единственъ и любимъ синъ, той се отказалъ отъ писателството си и се предалъ на разговоръ съ своя синъ отъ невидимия свѣтъ. Той могълъ по нѣкакъвъ начинъ да фотографира сина си отъ невидимия свѣтъ и казалъ за себе си, че се намира подъ рѫководството на своя синъ. Докато синътъ билъ на земята, бащата го рѫководилъ и възпитавалъ; щомъ заминалъ за онзи свѣтъ, синътъ вече рѫководилъ баща си и го възпитавалъ въ духовно отношение. Споредъ схващанията на съвременнитѣ хора, когато близкитѣ имъ заминаватъ за онзи свѣтъ, връзката между тѣхъ се прекѫсва. Напротивъ, когато хората заминаватъ за онзи свѣтъ, връзкитѣ имъ съ тѣхнитѣ близки ставатъ по-тѣсни, отколкото, когато сѫ били на земята. Човѣкъ по-лесно може да се разбере съ заминалитѣ за онзи свѣтъ, отколкото съ тия на земята. Ще кажете, че това сѫ вѣрвания. — Така е за васъ. Ние не сме за вѣрванията на хората; ние държимъ за положителната наука, за положителнитѣ знания. Споредъ тази наука вие можете да се съобщавате писменно или устно съ вашитѣ близки, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, както се съобщавате днесъ съ ваши близки и познати, които сѫ заминали временно за Америка, Германия или Франция. Затова, именно, Христосъ казва на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя жилище.“ Значи, на онзи свѣтъ ще се съградятъ жилища, че като отидатъ хората тамъ, да има де да живѣятъ.

 

Красивъ е онзи свѣтъ! Който влѣзе въ онзи свѣтъ, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свѣтъ, отъ любовь къмъ хората той пожелава пакъ да слѣзе на земята, да имъ покаже, какъ да живѣятъ, за да намѣрятъ и тѣ пѫтя къмъ онзи свѣтъ, да влѣзатъ тамъ и да се радватъ на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидатъ на онзи свѣтъ, нищо не може да се очаква отъ тѣхъ. Докато живѣе въ нечистъ въздухъ, болниятъ никога нѣма да оздравѣе. — Какво трѣбва да направи, за да оздравѣе? — Да влѣзе въ чистия въздухъ на онзи свѣтъ. Когато струи отъ този чистъ въздухъ влѣзатъ въ дробоветѣ на човѣка, той ще придобие въ себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очитѣ на нѣкого се отворятъ за невидимия свѣтъ да види красотата, която сѫществува тамъ, какво ще направи той? — Ще тръгне отъ кѫща на кѫща да разправя какво е видѣлъ. Какво ще кажатъ хората за него? Ще кажатъ, че този човѣкъ е малко смахнатъ, или че нервната му система е разстроена. Питамъ: ако този човѣкъ самъ може да излѣзе отъ затворъ, смахнатъ ли е? Ако той свободно седи въ пещь, нагрѣта до 4000°, смахнатъ ли е? Нека онѣзи, които не минаватъ за смахнати, излѣзатъ сами отъ затвора, или нека влѣзатъ въ пещь, нагорещена до 4000° и излѣзатъ отъ нея неповредени. Така се изпитватъ нѣщата, а не на думи само. Историята ни дава редъ примѣри за хора, които сами сѫ излизали отъ затворъ, които сѫ влизали въ огнена пещь и сѫ излизали отъ нея неповредени.

 

Съвременнитѣ хора се гордѣятъ съ своята култура, съ своята философия и наука, като считатъ, че тѣ сѫ дошли до върха на своето развитие. — Не, тѣ се самоизлъгватъ. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия сѫ за децата. Хората не подозиратъ даже, каква наука, каква философия сѫществува. Тѣ ще дойдатъ въ бѫдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико вѣрую, той трѣбва да влѣзе въ Божествения свѣтъ, да разбере смисъла на живота. Въ този свѣтъ човѣкъ може да намѣри Великото Начало на живота, да чуе Неговия гласъ, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Нѣма по-велика радость отъ тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Нѣма по-велика радость за човѣка отъ тази, да се обърне къмъ своя Великъ Баща, и Той да му отговори. Можете ли следъ това да наречете този човѣкъ захласнатъ? — Въ захласването, именно, седи щастието на човѣка. Бедниятъ се радва, когато се захласне въ паритѣ. Голиятъ се радва, когато се захласне предъ витрината на нѣкой магазинъ съ дрехи. Гладниятъ е щастливъ, когато се захласне предъ трапезата, на която е сложено ядене. Ученикътъ е доволенъ, когато се захласне въ нѣкоя книга. Безъ захласвания животътъ нѣма смисълъ. — Ама моятъ животъ е строго опредѣленъ. — Споредъ мене, по-строго опредѣлени величини отъ коститѣ на умрѣлитѣ нѣма. Животътъ е неопредѣлена величина. Съзнанието е неопредѣлена величина. Умътъ, сърцето сѫ сѫщо така неопредѣлени величини. Въ неопредѣленитѣ величини промѣнитѣ ставатъ бързо, но тия промѣни се хармониратъ една съ друга.

 

Като говоря за духовния, за Божествения животъ, съ това не отричамъ земния, но казвамъ, че земниятъ животъ, съ своитѣ противоречия и страдания, може да се осмисли отъ Божествения. При свѣтлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната свѣтлина нѣщата не се виждатъ ясно. Ето защо, когато влѣзете въ гостилница съ единъ сребъренъ левъ, Божественото у васъ ще го превърне въ златенъ и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днесъ съ нѣколко книжни, или сребърни лева? — Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото въ човѣка е въ сила да превръща нѣщата — отъ неблагородни да ги превръща въ благородни, проститѣ метали да превръща въ злато. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“ и не искате да се занимавате съ тѣхъ. — Не, това сѫ реални нѣща. Човѣкъ може да преброди цѣлата земя безъ петь пари. — Какъ? — Самата земя е пълна съ злато, съ скѫпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човѣкъ да умре гладенъ? — Какъ ще намѣримъ това богатство? — Тамъ е изкуството. Който има любовь къмъ Бога, той разполага съ Божествената наука, съ изкуството да намира злато въ природата. Щомъ го намѣри, то е за него. Този човѣкъ разполага не само съ богатствата на природата, но и съ богатствата на всички добри хора на земята.

 

Съвременнитѣ хора търсятъ причинитѣ и последствията на нѣщата, за да издигнатъ страданията. — Не, задачата на човѣка не е тази. Задачата на съвременния човѣкъ е да влѣзе въ вѫтрешна връзка съ цѣлото човѣчество. При най-голѣмитѣ страдания и изпитания човѣкъ трѣбва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трѣбва да се радва, че му се даватъ условия да разреши известна задача. Не е лошо да плаче, да скърби и да пъшка човѣкъ, но това трѣбва да става музикално. Само хората не страдатъ. И животнитѣ страдатъ и пъшкатъ като човѣка, като благороднитѣ дами, госпожи и госпожици. Обаче, свѣтътъ не се нуждае отъ госпожици и госпожи, свѣтътъ се нуждае отъ деви. Подъ думата „деви“ се разбира онази степенъ на развитие на човѣшкото съзнание, когато човѣкъ при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начинъ не се изкушава. Всички сѫщества, които сѫ дошли до тази степенъ на развитие въ съзнанието си, се наричатъ „деви“. Оттамъ ние употрѣбяваме изразитѣ „девственъ човѣкъ, девствени гори“. Често употрѣбяваме думитѣ „чистъ и светъ“. Думата „светъ“ се подава на окисляване, когато думата „дева“ не се подава на никаква промѣна. Дева подразбира съзнателна връзка съ Първичната Причина. Въ български езикъ думата „Богъ“ има двояко значение. Когато кажете, че вѣрвате въ Бога, хората мислятъ, че сѫ вързани, че умътъ имъ не е свободенъ, че сѫ ограничени хора, затова, именно, ученитѣ замѣстватъ тази дума съ думата природа, която е въ възходещо състояние. Ето защо, днесъ трѣбва да се намѣри ново име за Бога. Това име сѫществува, но хората трѣбва да го намѣрятъ. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка съ Бога. Привилегия е за човѣка да има име. Когато извиквате нѣкой вашъ приятель, или приятелка на име, тѣ веднага се обръщатъ къмъ васъ и сѫ готови на всѣкаква услуга. Всички, които иматъ имена, сѫ записани въ регистритѣ на хората. Всѣки трѣбва да носи такова име, което да не се повтаря. Нѣкой казва, че се нарича Петъръ, Драганъ или Здравко. — Кой не е Петъръ въ България? Дето се обърнете, на Петъръ ще попаднете. Единъ ли е Драганъ, единъ ли е Здравко въ България? Човѣкъ трѣбва да носи такова име, което никой другъ да нѣма. Запримѣръ, кой може да носи името на свѣтлината, освенъ тя сама? Кой може да носи името на въздуха, освенъ той самъ? Кой може да носи името на водата, освенъ тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи животъ въ себе си. Като кажете въздухъ, разбирате това вещество, което освобождава. Като кажете свѣтлина, разбирате особенъ родъ енергия, която дава просторъ. Като кажете земя, вода, въздухъ и свѣтлина, разбирате особенъ родъ качества, които сѫ вложени въ тѣзи четири елемента. Тѣхнитѣ специфични качества представятъ основа, върху която всѣки отдѣленъ елементъ се крие.

 

Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да има една свещена дума, на която да разчита. Съ тази дума човѣкъ не може да разреши социалнитѣ въпроси, защото въ Божествения свѣтъ такива въпроси не сѫществуватъ. На земята сѫществуватъ социални въпроси, защото хората сѫ неразумни още. Обаче, сѫществата въ Божествения свѣтъ сѫ разумни, тѣ иматъ правилни отношения помежду си. За тѣхъ не сѫществуватъ никакви социални въпроси. Когато нѣкой каже, че е гладенъ, всички хора го разбиратъ, защото се намиратъ почти на еднаква степень на развитие. Каже ли се, обаче, нѣщо отъ Божествения свѣтъ, хората не го разбиратъ. Колкото да се стремятъ къмъ разрешаване на социалнитѣ въпроси, хората трѣбва да разбератъ, че тѣзи въпроси по никой начинъ не могатъ да се разрешатъ външно. Тѣ се разрешаватъ въ съзнанието, по вѫтрешенъ пѫть. Богатиятъ трѣбва да има високо съзнание, да е готовъ по любовь да разреши икономическия въпросъ, да знае, че благата въ свѣта сѫ общи, и всѣки има право да участвува въ тѣхъ. И сиромахътъ трѣбва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ богати и сиромаси, учени и прости. Тамъ сѫществуватъ само мѫдреци. И тамъ има разлика между сѫществата, но само когато се отнася до работата, която тѣ извършватъ. Когато нѣкое отъ сѫществата въ Божествения свѣтъ свърши една маловажна, дребна работа, тѣ го считатъ за великъ, ученъ духъ, защото тази малка работа въ голѣмото, въ великото дѣло е толкова важна, колкото и голѣмитѣ работи. Това сѫщество е въ състояние вече да създаде, цѣла вселена. Каквато работа да свършите въ Божествения свѣтъ, тя се цени еднакво, защото усилията сѫ еднакви. Обаче, на земята не е така, понеже тукъ се работи съ различни величини и съ различни мѣрки.

 

„Наклали огънь“. — Знаете ли, какво ще стане съ васъ, ако не можете да накладете въ сърцата си огъня на любовьта? Достатъчно е да излѣзете презъ нѣкой студенъ зименъ день вънъ, за да замръзнатъ краката и рѫцетѣ ви. Де ще намѣрите този огънь? — Този огънь се крие въ вашитѣ възвишени мисли, чувства и постѫпки. Тѣзи мисли, чувства и постѫпки сѫ огъньтъ, който ще ви помогне да се справите съ мѫчнотиитѣ, съ неблагоприятнитѣ условия на живота. Ще кажете, че това е вѣрно за вѣрващитѣ, но не и за безвѣрницитѣ. Питамъ: човѣкъ безвѣрникъ ли се е родилъ? — Не. — Вѣрващъ ли се е родилъ? — Не. — Човѣкъ се е родилъ съ вѣра въ положителното въ живота. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ вѣрва, че ще живѣе; той вѣрва, че ще стане ученъ; той вѣрва, че ще стане богатъ. Значи, човѣкъ се е родилъ съ естественъ стремежъ къмъ постигане на известни нѣща. Обществениятъ животъ представя импулси за човѣка, да има къмъ какво да се стреми. Семейство, общество, народъ, цѣлото човѣчество, както и козмосътъ сѫ материални, външни обекти, създадени за възпитание на човѣка. Запримѣръ, четете по книгитѣ, какво се говори за луната, за слънцето, за разнитѣ планети. Нѣкой учени казватъ, че на луната има животъ, а други отричатъ това. И еднитѣ, и другитѣ не могатъ съ положителность да докажатъ своето твърдение. И Фламарионъ, който бѣше напредналъ духъ, казваше, че на луната има животъ, но и той се страхуваше да твърди съ положителность това, което знаеше. Животътъ на луната е сѫществувалъ преди този на земята. Сѫществата тамъ сѫ по-учени, по-културни отъ хората на земята. Хората на земята сѫ деца по отношение на сѫществата, които живѣятъ на луната. Нѣкой ще кажатъ, че или има животъ на луната, или нѣма. Обаче, има единъ законъ който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттукъ вадимъ заключение, че всички мѣста въ природата сѫ населени. Значи, навсѣкѫде, на всички планети живѣятъ сѫщества, които се различаватъ едни отъ други по устройство на организъма си. Това е много естествено. Различнитѣ климатически условия създаватъ различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и сѫществата, които живѣятъ на луната, се намиратъ подъ кората ѝ, а не на нейната повърхность. Когато слънчевата система влѣзе въ благоприятни условия, жителитѣ на луната ще излѣзатъ на повърхностьта ѝ, и тамъ ще продължатъ своя животъ. Тѣ ще започнатъ да даватъ сили на хората отъ земята и ще влѣзатъ по нѣкакъвъ начинъ въ общение.

 

„Наклали огънь“. — Въ прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото сѫдене. И днесъ още хората говорятъ за страданията на Христа, но нѣма защо да говорятъ по този въпросъ. Днесъ Христосъ не страда, хората страдатъ, хората се разпъватъ едни други. Като не разбиратъ Христа, хората страдатъ, а съ тѣхъ заедно страда и Христосъ отъ съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, но тѣ не Го разбраха. Христосъ каза на ученицитѣ си: „Чашата, която Отецъ ми дава, да я не пия ли?“ Чашата, това е задачата, която Христосъ трѣбваше да реши. Той я прие, не се отказа отъ нея и правилно я реши. Следъ това Христосъ каза на ученицитѣ си: „Идете да проповѣдвате, и азъ ще бѫда съ васъ до окончанието на вѣка.“ Днесъ и учени, и религиозни хора пишатъ за Христа и казватъ, че Той е възкръсналъ и седи отдѣсно на Отца. И до днесъ сѫществува споръ между религиознитѣ, дали Христосъ е на земята, между хората, или на небето, между ангелитѣ. Църквата подържа, че Христосъ е отдѣсно на Отца. Самъ Христосъ е казалъ за себе си: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята.“ Оттукъ се вижда, че Той слиза на земята, между хората. Кое отъ дветѣ е вѣрно, оставамъ всѣки самъ да си отговори.

 

Сега, на васъ оставямъ да преведете тѣзи въпроси отъ гледището на духовния животъ. Що се отнася до мнението на църквата по този въпросъ, това не трѣбва да ви интересува. Вие се интересувате отъ въпроситѣ за душата, за съзнанието. Когато разрешите тѣзи въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешатъ и социалнитѣ въпроси. Ще дойде нѣкой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи отъ сиромашията и т. н. Лесно може да се отговори на тѣзи въпроси. Докато престѫпвате Божиитѣ закони, вие всѣкога ще боледувате, всѣкога сиромашията ще ви гази. —Кога ще се оправятъ работитѣ ни? — Когато поумнѣете. — Нѣма ли край това тежко положение? — Никакъвъ край нѣма. — Ами тогава, какво трѣбва да правимъ? — Ще учите — нищо повече. — Животътъ ни е много кѫсъ. — Вие сами го скѫсихте. Богъ ви бѣше далъ дълъгъ животъ, и днесъ отъ васъ зависи да продължите живота си.

 

Сега като слушате да ви се говори по такъвъ начинъ, казвате: Вѣрно ли е всичко, което ни се говори, или не е вѣрно? — Лесно можете да провѣрите истинностьта на моитѣ думи. Турете ги въ вода, разтворете ги и вижте, дали сѫ сладки, или горчиви. Ако сѫ истинни, тѣ ще бѫдатъ сладки. Имате пелинова вода и захаренъ разтворъ. Трѣбва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Нѣма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой отъ двата разтвора е захарниятъ. Има нѣща, които сѫ абсолютно вѣрни. Като ви говоря за тѣхъ, тѣ даватъ добри резултати. Въ тѣхъ се крие истината, а истината освобождава човѣка. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце и съ всичката си сила.“ — Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днесъ не успѣватъ? — Защото любовьта имъ къмъ Бога е микроскопическа.

 

Преди години се срещнахъ съ единъ български пчеларь, който отглеждаше пчели. Като ме видѣ, той се оплака, че работата му не върви добре. Цѣли 20 години вече, какъ се занимава съ пчелитѣ, но нищо не е спечелилъ. Сега търси нѣкакъвъ новъ начинъ за отглеждане на пчелитѣ; ако и този пѫть не спечели, ще ги напусне. Азъ му казахъ, че мога да му помогна въ тази работа, но съ условие да опредѣли една часть отъ кошеритѣ си за Бога. Каза ми, че ималъ 200 кошери. Въ такъвъ случай, 20 кошери ще опредѣлишъ за Бога. — Чудно нѣщо! Каква нужда има Богъ отъ тия кошери? Щомъ се очуди на това, азъ му казахъ: Твоята работа е свършена вече. Какво стана после? — Сѫщата година измрѣха всичкитѣ му кошери.

 

Следователно, когато иска да успѣе въ нѣкаква своя идея, или въ нѣкоя работа, човѣкъ непременно трѣбва да пожертвува нѣщо за Бога. Който не е готовъ да пожертвува нѣщо за Бога, той не може да очаква никакъвъ резултатъ. Ако лозето не се обрѣже, може ли да даде добри плодове? Ако нивата не се разоре и посѣе, може ли да очаквате отъ нея жито? Следъ всичко това хората очакватъ резултати, надѣватъ се на успѣхъ. Да се вѣрва въ добрия успѣхъ, безъ да се е употрѣбило трудъ, работа, това не е вѣра, но суевѣрие.

 

Всички хора говорятъ за любовьта, и азъ говоря за любовьта. Обаче, когато говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ проявата на любовьта само въ даденъ моментъ. Любовьта трае само една секунда. И секунда да трае любовьта, тя е велика, мощна сила, но хората сѫ я изопачили така, че днесъ едни други не си вѣрватъ. Дойде нѣкой външенъ човѣкъ при мене, завари ме на обѣдъ, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори съ мене, и азъ го поканвамъ да седне. Той седне на столъ близо до мене и ме пита: Това ли само ядешъ? — Това. — Ами много проста храна е тази. Защо не си опражишъ нѣколко яйца, или не си сваришъ малко млѣко? Навѣрно предъ хората ядешъ тази проста храна, а като останешъ самъ, ще си опражишъ яйца, или ще си сготвишъ нѣщо по-мазничко. — Точно така. Както мислишъ, така постѫпвамъ. — Хайде, остани тукъ на обѣдъ, ще ти приготвимъ, каквото искашъ: пражени яйца, пражени картофи — съ една дума ще те нагостимъ добре. Като дойда у васъ на гости, ще искамъ да ми приготвите печена пуйка, пълнена съ оризъ, шестгодишно вино и т. н. Той ме поглежда, не знае, да вѣрва ли, или да не вѣрва. — Не, свѣтътъ по този начинъ не може да се оправи. Хората трѣбва да иматъ довѣрие помежду си, да се разбиратъ. Тѣ трѣбва да се обичатъ, да вѣрватъ едни на други.

 

Като говоря за яденето на хората, не ги сѫдя, но казвамъ, че колкото кокошки, или пуйки е изялъ човѣкъ въ живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изялъ въ живота си, на толкова агнета ще служи. Такъвъ е законътъ въ природата. Нарушеното равновесие трѣбва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате съ слугуване. — Дотегна ни да слугуваме. — Който се е отегчилъ отъ слугуването, той не може да бѫде ученикъ на любовьта, ученикъ на Божественото учение. Божественото учение е сѫщината на нѣщата. Вие трѣбва да се запознаете съ Божията Любовь въ правия ѝ смисълъ, тъй щото да дойдете до положение въ всѣки човѣкъ да виждате Бога, т. е. да виждате доброто. Човѣкъ има две страни: външна, физическа страна и вѫтрешна — духовна, съ която, именно, можете да се разбирате. Външниятъ човѣкъ, това е неговата крива, изопачена страна, а вѫтрешниятъ, това е красивата страна на човѣка.

 

„Наклали огънь.“ — Когато всѣки човѣкъ накладе своя огънь, тогава животътъ му ще се осмисли. Тази мисъль искамъ да оставя у васъ. Ще кажете, че Христосъ е страдалъ. — Христосъ е страдалъ, за да ви покаже своята любовь, своитѣ знания, да ви даде идея, какъ можете да се свържете съ Бога, да започнете новия животъ, въ който да реализирате своитѣ добри желания. Всѣки човѣкъ има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да сѫ тѣзи желания, само Божественото въ човѣка може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излѣзете отъ затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христосъ никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цѣли 40 деня говори на ученицитѣ си. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ не е престаналъ да говори на човѣчеството. Нѣкои вѣрващи казватъ, че сѫ видѣли Христа.

 

Единъ день отидохъ въ дома на единъ български свещеникъ. Въ това време на вратата похлопа единъ калугеръ, който обикалялъ цѣла България, и помоли свещеника да му даде петь лева, защото изпадналъ, нѣмалъ петь пари въ джоба си. Свещеникътъ го покани въ дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нѣмалъ пари. Калугерътъ благодари на свещеника и си замина. Следъ това азъ казахъ на свещеника: Знаешъ ли, кой бѣше този калугеръ? — Не зная. — Той бѣше Христосъ, дегизиранъ. Той дойде да види, какъ работишъ, но ти не Го позна. — Какъ не знаехъ това нѣщо? Ако знаехъ, че Христосъ ме е посетилъ чрезъ този калугеръ, не петь лева, но хиляда лева щѣхъ да му дамъ.

 

И тъй, докато човѣкъ не срещне Христа и не Го познае, отъ него нищо не може да излѣзе. Щомъ срещне Христа и Го познае, той коренно се измѣня: мощна сила прониква въ душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислитѣ се повдигатъ въ по-високъ свѣтъ. Това е отъ една страна. Отъ друга страна, въ живота на човѣка настава известно влошаване, което, въ края на краищата, ще го изведе на добъръ пѫть. Тъй щото, когато Христосъ дойде на земята, Той ще донесе най-голѣмото нещастие, но и най-голѣмото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърть, но ще донесе и животъ. Здравето е за разумнитѣ хора, а болеститѣ — за неразумнитѣ; сиромашията е за разумнитѣ хора, а богатството — за неразумнитѣ. Който има богатство и не знае, какъ да го употрѣбява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човѣка, представя задача, която той правилно трѣбва да реши. На всѣки човѣкъ въ свѣта сѫ дадени блага, които на мѣсто трѣбва да използува. Ако ги използува на мѣсто, той се благославя,

 

„Наклали огънь.“ — Желая и вие да накладете огънь, да срещнете Христа и да Го познаете. Идването на Христа не е физически, външенъ процесъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да имате единъ приятель, въ лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятель. Този приятель ще внесе въ съзнанието ви свѣтлина. Това е състоянието, което ученитѣ, както и религиознитѣ наричатъ „просвѣтление на съзнанието, или свѣтлина на съзнанието.“ Благословение за човѣка е да срещне поне веднъжъ въ живота си Христа и да Го познае. Ако нѣколко пѫти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, единъ разговоръ съ Христа, внася голѣма свѣтлина въ ума и съзнанието на човѣка.

 

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ недоимъкъ въ пари, въ здраве, въ знания. — И Христосъ не бѣше богатъ. Ще кажете, че Той поне въ духовно отношение бѣше богатъ. Като слѣзе на земята, Христосъ остави паритѣ на банкеритѣ, тѣ да се разправятъ съ тѣхъ, а за себе си задържа сърцата на хората. Христосъ абсолютно не се занимава съ банкерство, обаче, държи точна смѣтка за сърцата на хората. Каквито сѫ сърцата на хората, такива сѫ и банкеритѣ. Но Христосъ познава методитѣ и законитѣ, чрезъ които може да отваря каситѣ на банкеритѣ. Има редъ примѣри въ живота, отъ които се вижда, какъ американци, англичани, германци и други народи сѫ започнали вече да отварятъ каситѣ си. И българитѣ сѫ започнали вече да отварятъ каситѣ си, макаръ че не сѫ много щедри. Милосърдието въ тѣхъ още не е добре развито. Ако отидете на гости въ дома на нѣкой българинъ, всички около него ще казватъ, че е много щедъръ, но ако ви даде пари на заемъ, съ години ще разправя, че ви услужилъ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да се освободи отъ тази слабость.

 

„Наклали огънь“ — Христовото учение носи този огънь — огъньтъ на любовьта. Това учение носи вѫтрешна свобода, къмъ която всѣки се стреми. Това учение иска отъ всички народи да направи единъ народъ, какъвто въ сѫщность сѫществува. Единъ народъ сѫществува въ свѣта, а не много народи. Той е Божиятъ народъ, съставенъ отъ хора съ високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания въ свѣта се сплотятъ около хора съ Божествено съзнание, тогава свѣтътъ ще се оправи. Свѣтътъ се нуждае отъ умни, отъ добри хора. Тѣзи хора нѣма да убиватъ, да затварятъ своитѣ управници, своитѣ министри. Всѣки министъръ ще носи въ себе си Божествено съзнание и ще бѫде проникнатъ да служи на народа си отъ любовь, а не на себе си. Въ съвременнитѣ държави, като дойдатъ нѣкакви катастрофи, на първо мѣсто считатъ министритѣ и управницитѣ за главни виновници. — Ако е въпросъ за злото, всички хора сѫ виновни; и за доброто всички сѫ виновни. Когато нѣкой грѣши, нека нѣколко души съсрѣдоточатъ доброто си желание къмъ него да му помогнатъ. Щомъ възприеме тѣхното добро желание, той ще се почувствува подкрепенъ и нѣма повече да грѣши. Направете следния опитъ. Когато нѣкой студентъ отива на изпитъ, нека близкитѣ му съсрѣдоточатъ къмъ него своето добро желание да издържи изпита си. Студентътъ ще се почувствува подкрепенъ и ще издържи изпита си. Обаче, ако нѣма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трѣбва да държи тази идея въ ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. Отъ майката зависи, какви да бѫдатъ децата ѝ.

 

Религиознитѣ казватъ, че за да успѣва, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. — Не е достатъчно само това. Мина време вече на това суевѣрие. Лесно е да каже човѣкъ, че вѣрва въ Бога. Сега хората не се нуждаятъ отъ суевѣрие, но отъ онази положителна вѣра въ живота, свързанъ съ Първата Причина. Само тази вѣра, само този животъ може да уреди работитѣ на хората въ всѣко отношение. Нѣкои казватъ, че не вѣрватъ въ нищо. — Азъ зная, кои сѫ причинитѣ, дето казватъ, че нѣматъ вѣра въ нищо. Като се натъкнатъ на страдания и противоречия, отъ които не могатъ да излѣзатъ, тѣ изгубватъ вѣрата си. Щомъ излѣзатъ отъ тия противоречия, вѣрата имъ се възстановява. Азъ зная, какъвъ е цѣрътъ на хората. При това, този цѣръ струва пари, но отъ хората се изисква добро желание да го приложатъ. Съвременнитѣ камари изработватъ редъ закони, единъ отъ другъ по-добри, но положението на народитѣ пакъ не се подобрява. — Защо? — Високо съзнание се изисква отъ всички. Ако всички хора работѣха безкористно и отъ любовь, тѣ щѣха лесно да изправятъ своя народъ. Обаче, днесъ всѣки гласува за себе си, всѣки иска своитѣ работи да изправи, да получи добра служба. Питамъ: какъ е възможно всѣки човѣкъ да заеме добра и високо платена служба? — Въ единъ народъ това е невъзможно. Въпрѣки това, всѣки човѣкъ е назначенъ на нѣкаква служба: единъ е орачъ, другъ — копачъ, трети — каменарь и т. н. Нѣма нито едно органическо сѫщество въ свѣта безъ служба. Всѣки човѣкъ на земята носи нѣкакъвъ чинъ на службата, която изпълнява. При това всѣки е добре платенъ. И най-малкитѣ чиновници, каквито сѫ бръмбарчетата, сѫ добре платени — на всѣко бръмбарче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животътъ, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човѣка, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му сѫ дадени, човѣкъ не може правилно да ги използува. Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и въ най-малкия бръмбаръ, тѣ биха вършили съ нея чудеса.

 

Съвременнитѣ хора не подозиратъ даже, какви чудеса върши природата. Тѣ мислятъ, че нѣкога, въ миналото само, сѫ ставали чудеса. — Не, и сега ставатъ чудеса. Между всички народи има учени, които правятъ голѣми чудеса. Въ книгата на Седира се говори за единъ отъ великитѣ адепти, който въ разстояние на половинъ часъ могълъ да спаси отъ смърть една туберкулозна, която била въ третия периодъ на болестьта си. Не само това, но и по-голѣми чудеса се вършатъ днесъ: умрѣли възкръсватъ, болни отъ неизлѣчими болести оздравяватъ и т. н. — Какво се изисква за това? — Хората трѣбва да се повдигнатъ, да се проникнатъ отъ положителната, отъ научната вѣра, за да се освободятъ отъ терзанията въ живота. —Каква идея има майката, когато ражда? — Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. — После? — Да бѫде това дете щастливо. Следователно, сѫщата идея имаме и ние въ живота си: да живѣемъ, да бѫдемъ здрави и щастливи. Това значи: да придобиемъ Божията Любовь, да имаме вѣра въ Великото и да си помагаме взаимно, за да не бѫдемъ въ тежесть едни на други. Както човѣкъ живѣе за себе си, така трѣбва да живѣе и за другитѣ. Въ това седи свободата на живота.

 

Тѣзи дни едно обикновено селско куче се приближи къмъ мене и ме погледна право въ очитѣ. Донесохъ парче хлѣбъ и му го подадохъ. Макаръ и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хлѣбъ, да не би да има нѣкаква грѣшка. Тази постѫпка на кучето говори за благородство на характера му. Тази чърта ще му помогне да се издигне по-скоро. Други кучета като взематъ парче хлѣбъ, бѣгатъ по-скоро да се скриятъ нѣкѫде, да не имъ вземе нѣкой хлѣба.

 

Питамъ: сегашнитѣ хора нѣматъ ли поне толкова вѣра и благородство, като това куче, да се освободятъ отъ своитѣ смущения и съмнения и да се увѣрятъ въ сѫществуването на Бога? Да се съмнява човѣкъ въ сѫществуването на Великото Начало на живота, да живѣе съ слѣпа вѣра, това значи да е прекѫсналъ връзката си съ великата Любовь. Какво ще дойде за този човѣкъ? — Наистина, нѣма по-голѣмо нещастие за майката отъ това, да изгуби любовьта на сина си. Отъ това гледище, ако хората изгубятъ своята вѣра и любовь къмъ Първата Причина, къмъ Бога, и Той съжалява. Като вижда безвѣрието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бѫдатъ изложени на голѣми страдания. Въ който день се върнатъ къмъ Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешатъ изведнъжъ. Това не значи, че нѣма да иматъ страдания — ще иматъ страдания, но тѣ ще бѫдатъ сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носятъ.

 

Сторете крачка напредъ! Ще кажете, че вие знаете тѣзи нѣща, вѣрвате въ Бога, любите Го и т. н. — Щомъ кажете това, веднага ще ви сполетятъ различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитатъ. Ако имате вѣра и любовь, лесно ще разрешите тѣзи въпроси. Ще хванете болестьта и ще ѝ кажете: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, кой е моятъ Богъ? Болестьта ще каже, че твоятъ Богъ е и нейнъ. Онзи, въ Когото ти вѣрвашъ, и тя вѣрва. Следъ това ще започнете да се разговаряте съ болестьта приятелски, докато ви напусне. Всѣка болесть не е нищо друго, освенъ единъ ангелъ, дошълъ при васъ съ цель да обърне вниманието ви съ нѣкое отъ своитѣ добри качества. Щомъ го видите, всичко забравяте, но докато не сте го видѣли още, вие го наричате съ нѣкакво специфично име, споредъ научната медицина. — Това е алегория, на която трѣбва да разберете вѫтрешния смисълъ.

 

Сега да оставимъ алегориитѣ настрана и да се спремъ върху любовьта, която разрешава всички мѫчнотии въ живота. Въ който моментъ човѣкъ почувствува най-малката любовь въ себе си, всички връзки, които до това време сѫ го ограничавали, се разкѫсватъ, и животътъ му започва да се подобрява. Щомъ е така, всѣки день увеличавайте любовьта си, да можете да кѫсате връзкитѣ, които ви ограничаватъ. Докато живѣете на земята, все ще има нѣщо, което да ви ограничава: и като спите, и като ставате и лѣгате, и като ядете, и като се обличате. Това показва, че въ свѣта сѫществуватъ сили, които противодействуватъ на човѣшкото щастие. Нѣкои наричатъ това противодействие „стариятъ човѣкъ“. Други го наричатъ „тъмни сили, черенъ вѣкъ, черна магия“ и т. н. Когато съзнанието на човѣка не е будно, тѣзи сили го свързватъ и му противодействуватъ. За тѣзи сили е писано и въ Свещенитѣ книги. Казва се за Буда: Когато помислилъ, че е разрешилъ въпроситѣ на живота и изпадналъ въ блаженство, Буда веднага се намѣрилъ въ обятията на астралната змия, която го стѣгнала така здраво, че едва не счупела ребрата му. Скоро той се окопитилъ, дошълъ въ съзнание и се смалилъ толкова много, че лесно се изтръгналъ отъ обятията на тази змия. Само смирението било въ състояние да избави Буда отъ нещастието, въ което изпадналъ.

 

Сега желая на всички, които днесъ ме слушате, да разрешите задачата си така, както Христосъ на времето си реши своята.

 

12. Беседа отъ Учителя, държана на 21 априлъ, 1929.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt