Jump to content

1929_04_07 Той е речениятъ


Ани

Recommended Posts

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Той е речениятъ.

 

„Защото той е речениятъ отъ пророка Исаия.“

 Матея 3:3.

 

„Той е речениятъ.“ — Когато пророкътъ казва нѣкаква истина, тази истина има дълбокъ смисълъ. Пророкътъ не е невежа. Мнозина мислятъ, че пророцитѣ сѫ излѣзли отъ народа и сѫ били прости хора. — Не, пророцитѣ сѫ били най-ученитѣ хора на времето си. Тѣ били посветени въ тайнитѣ на битието. Заблуждение е да се мисли, че простиятъ човѣкъ може да стане пророкъ или светия. Простиятъ човѣкъ не може да стане нито пророкъ, нито светия, нито праведенъ. Тъй щото, за да разбере истината, човѣкъ непременно трѣбва да бѫде праведенъ.

 

Има два вида истини въ свѣта: еднитѣ сѫ човѣшки, т. е. относителни, а другитѣ сѫ Божествени, т. е. абсолютни. Тѣзи истини се различаватъ въ последствията си. Който живѣе въ човѣшкитѣ истини, той започва като царь, свършва като просекъ; започва като младъ, свършва като старъ; започва като ученъ, свършва като последенъ невежа. Който живѣе въ Божественитѣ истини, той започва като простъ, като обикновенъ човѣкъ, свършва като царь; започва като старъ, но въ края се подмладява; започва като невежа, свършва като ученъ. Това сѫ две положения диаметрално противоположни едно на друго. Когато живѣе по човѣшки, огъньтъ на човѣка ту пламва, ту загасва, не е непреривенъ. Когато живѣе по Божествено, огъньтъ на човѣка постоянно се разгорява. Когато говоря за огъня на живота, подразбирамъ свѣтлината на човѣшкото съзнание, или силата на неговата любовь, или възвишеното, красивото, великото, за което човѣшкиятъ духъ копнѣе. Въ Божествения животъ има отношения на братство, на равенство, а въ човѣшкия животъ такива отношения не сѫществуватъ. Когато нѣкой дойде при тебе и пожелае да го поставишъ на стѫпалото, на което ти се намирашъ, този човѣкъ трѣбва да се запита, подобенъ ли е на тебе, за да види, има ли право да изисква това мѣсто. Споредъ Божествения законъ, всѣки ще заеме това стѫпало, което отговаря на неговото развитие. Когато се борятъ за братство и равенство, хората трѣбва да знаятъ, че братството и равенството сѫ величини, които принадлежатъ на Божествения свѣтъ. Неравенство и отсѫтствие на братство срѣщаме само въ човѣшкия животъ. Когато срещнете неравенство между хората, ще знаете, че сте попаднали въ свѣтъ, който борави съ неопредѣлени, съ измѣнчиви величини. Запримѣръ, въ математиката, споредъ правилата за изваждане, ние вадимъ малки числа отъ голѣми, а не обратно. Обаче, има случаи, когато отъ малки числа вадимъ голѣми. Хората знаятъ това нѣщо въ обикновения животъ, додето се простиратъ тѣхнитѣ търговски отношения на взимане и даване. Щомъ дойдатъ до психическия, до идейния животъ, тази математика спира, и тѣ се намиратъ предъ една область, наречена „terra incognita.“

 

Съвременнитѣ учени и философи се натъкватъ на области изъ науката и живота, които наричатъ „terra incognita,“ и като кажатъ „terra incognita,“ считатъ, че много нѣщо сѫ казали. Има „terra incognita,“ т. е. непозната земя въ свѣта, но тя е само за проститѣ, за невежитѣ хора. Когато запитватъ нѣкого по известенъ въпросъ отъ науката, той казва: Азъ не зная нищо, Господъ знае, какъ е поставенъ този въпросъ. — Така е, но за насъ не е важно само това, което Богъ знае; за насъ не е важно да знаемъ, че Богъ е създалъ свѣта, но да знаемъ, какъ е създаденъ свѣтътъ, върху какви закони е построенъ и какъ да спазваме тѣзи закони. Хората създаватъ свои закони, свои разбирания и теории и се мѫчатъ да подчинятъ природата на своитѣ закони и теории. Отъ хиляди години насамъ човѣчеството се е отклонило, вследствие на което всички хора и до днесъ още продължаватъ да правятъ сѫщитѣ погрѣшки, каквито сѫ правили тѣхнитѣ предшественици, дѣди и прадѣди. — Какво трѣбва да се прави сега? —Всички хора трѣбва да се върнатъ назадъ, да дойдатъ до мѣстото на своето отклонение и да поематъ правия пѫть, отъ който сѫ се отклонили. Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до края на пропастьта, и ако направятъ още една крачка, ще се намѣрятъ въ пропастьта, въ гѫстата материя, отдето мѫчно могатъ да излѣзатъ. Тази пропасть не е нищо друго, освенъ тъй наречената 13 сфера, най-гѫстата материя въ свѣта, въ която попадне ли човѣкъ веднъжъ, мѫчно излиза на бѣлъ свѣтъ. Ето защо, всички разумни сили, които рѫководятъ човѣчеството, спиратъ го тамъ и казватъ, че трѣбва да се покае. Какво нѣщо е покаянието? — Покаянието подразбира човѣкъ да престане да върши онова, което води къмъ пропастьта. Ако не престане да върши това нѣщо, той е осѫденъ да изгуби живота си. Може ли следъ това да се нарече уменъ човѣкъ онзи, който не мисли право и изгубва живота си?

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Кой е той? — Две предположения могатъ да се направятъ: или че речениятъ отъ пророка Исаия е Иоанъ Кръститель, или че е Христосъ. Външно погледнато на въпроса, може да се говори, че речениятъ е или Иоанъ Кръститель, или Христосъ, но вѫтрешно погледнато, не може да се говори така. Защо? — Защото учението на Иоанъ Кръстителя и това на Христа коренно се различаватъ едно отъ друго. Методитѣ имъ сѫ съвършено различни. Иоанъ кръщаваше съ вода, а Христосъ — съ огънь. Когато дохождаше нѣкой при Иоана, той му казваше: Понеже не си достатъчно измитъ, т. е. не си кръстенъ, както трѣбва, ще се кръстишъ отъ мене съ вода. Който иде следъ мене, той ще те кръсти съ огънь. Добро нѣщо е да се измие човѣкъ съ вода, но когато болниятъ се измие съ вода, а болестьта му остане въ него, измитъ ли е той, както трѣбва? Когато великиятъ животъ влѣзе въ насъ и внесе въ душитѣ ни радость и веселие, това значи, че сме минали презъ животворната вода, кръстили сме се въ нея и сме оживѣли.

 

Това е новото разбиране, което всѣки човѣкъ трѣбва да има. Който има това разбиране, той е уменъ човѣкъ, той разбира Божиитѣ пѫтища. Не е въпроси, какво човѣчеството знае. Каквото цѣлото човѣчество знае, това и отдѣлниятъ човѣкъ знае. Човѣчеството съдържа всички възможности на отдѣлния човѣкъ, но той трѣбва да работи, да даде възможность на всичко, което е вложено въ него, да се прояви, и тогава да познае себе си, да познае и цѣлото човѣчество. Ябълчната семка прилича ли на ябълката? — Не прилича. Обаче, за да видите, че отъ тази семка, именно, излиза ябълката, трѣбва да посадите семката въ земята, да израсте отъ нея дърво, да даде плодъ. Тогава ще разберете, че ябълката е произлѣзла отъ семката. Семката е съдържала въ себе си всички възможности, за да се развие отъ нея ябълка. Семката съдържа въ себе си онази динамическа сила, отъ която може да произлѣзе ябълката. За да стане това, семката трѣбва да се постави при условия да се прояви скритата динамическа сила. Въ това отношение човѣкъ представя семка, която съдържа въ себе си разумностьта, която чака благоприятни условия да се прояви. Ако не се постави въ благоприятни условия за нейното израстване, ябълчната семка може да запази своята форма съ години. Обаче, постави ли се при благоприятни условия за нейното проявяване, тя изгубва своята първоначална форма. Който иска да запази формата на ябълчната семка, той предварително я осѫдилъ на вѣченъ затворъ. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се простира въ известни рамки, да не се проявява напълно. Това значи да остане вѣчно въ положението на ябълчната семка. Обаче, това е човѣшко учение. Наистина, човѣкъ може, и не трѣбва да се проявява, но кога? — Когато не обича. Ако се прояви този човѣкъ, ще ви направи голѣми пакости. Ако ви обича, посадете го въ земята, дайте му условия да се прояви, да израсте и да се развие, да познаете неговата любовь.

 

Съвременнитѣ затвори сѫ пълни съ хора оковани въ вериги. Какво показватъ затворитѣ? — Затворитѣ сѫ каймакътъ на човѣшкото учение, на човѣшката философия. Този каймакъ трѣбва да се махне, за да се яви Божественото учение. Това означава писаното въ Свещената книга, че вратитѣ на затворитѣ ще се отворятъ, и всички затворници ще излѣзатъ навънъ. — Какъ ще се оправи свѣта? — Единъ начинъ има, по който свѣтътъ може да се оправи. Той е Божественъ начинъ, достѫпенъ за всички хора. — Може ли свѣтътъ да се оправи? — Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Това се отнася, обаче, за разумния човѣкъ.

 

Ще приведа единъ митически разказъ отъ времето на царь Соломонъ-Ра, да видите въ какво седи разумностьта. Соломонъ-Ра ималъ една красива дъщеря, наречена Адита, за която се явили кандидати двама царски синове: единиятъ отъ тѣхъ се казвалъ Ариманъ-Дезъ, а другиятъ — Ели-Ра. И двамата били влюбени, трѣбвало да се състезаватъ за нея. Тя имъ казала: Който отъ двамата излѣзе по-ученъ, по-мѫдъръ, той ще бѫде моятъ избранникъ. Тѣ хвърлили жребие, кой отъ двамата да започне пръвъ да се състезава. Жребието паднало на Ели-Ра. Състезанието започнало: Ели-Ра се превърналъ на шаранъ и влѣзълъ въ водата. Ариманъ-Дезъ се превърналъ на акула, влѣзълъ въ водата и започналъ да гони шарана. Като се видѣлъ на тѣсно, шаранътъ излѣзълъ отъ водата и се превърналъ на гълѫбъ. Акулата се преобразила на соколъ, който започналъ да гони гълѫба. Като видѣлъ, че и това положение нѣма да го спаси, гълѫбътъ слѣзълъ на земята и станалъ овца. Соколътъ пъкъ се превърналъ на вълкъ. За да избѣгне това положение, овцата се превърнала въ кокошка, вълкътъ се преобразилъ въ лисица. За да стане невидимъ за неприятеля си, Ели-Ра се превърналъ въ житно зрънце. Ариманъ-Дезъ се превърналъ въ кокошка и се завтекълъ да клъвне зрънцето. Въ този моментъ Ели-Ра се превърналъ въ човѣкъ и хваналъ кокошката за главата. По този начинъ Ели-Ра победилъ Ариманъ-Дезъ. И двамата царски синове били адепти, единиятъ отъ които принадлежалъ къмъ Бѣлото братство, а другиятъ — къмъ черното.

 

Отъ този примѣръ се вижда, какво голѣмо състезание сѫществува въ свѣта. Въ това състезание се подчъртаватъ двата различни метода, съ които си служатъ Бѣлото и черното братства. Ако станешъ шаранъ, акула ще те гони; ако станешъ гълѫбъ, соколъ ще те гони; ако станешъ овца, вълкъ ще те гони; ако станешъ кокошка, лисица ще те гони; ако станешъ зрънце, кокошка ще те гони. И най-после, отъ зрънце ще се превърнешъ на човѣкъ — своята първоначална форма, и ще уловишъ кокошката за главата. Тѣзи форми, презъ които минали двамата царски синове, сѫ символи, които правилно трѣбва да се преведатъ. Като дойдете до житното зрънце, то е последниятъ и спасителниятъ процесъ на самопожертвуване. Когато дойде до самопожертвуване, човѣкъ трѣбва да разбира Божиитѣ закони, за да може да работи съ тѣхъ. Това не значи, че сегашнитѣ хора не разбиратъ Божиитѣ закони, или че не вѣрватъ въ тѣхъ. Тѣ вѣрватъ въ Божиитѣ закони, вѣрватъ въ Бога, но като дойдатъ до приложението, да пожертвуватъ всичко за Бога, тамъ спиратъ. Казвате, че вѣрвате въ църквата, но като ви запитатъ готови ли сте да пожертвувате всичко за църквата, пакъ се спирате. Щомъ дойдете до нѣкакво препятствие, спирате. Такова нѣщо представя човѣшката вѣра. Тя е относителна вѣра. Абсолютната вѣра предъ нищо не спира. Тя води човѣка въ абсолютенъ свѣтъ, дето сѫществува само радость, веселие миръ и любовь. Съвременнитѣ хора се страхуватъ, че ако станатъ вѣрващи, ще изгубятъ живота си. — Това е човѣшко разбиране, човѣшка вѣра. Има човѣшко разбиране за нѣщата, има и Божествено разбиране; има човѣшка религия, има и Божествена религия. Тѣзи нѣща сѫ диаметрално противоположни едни на други. Въ това отношение, сѫществува свѣтски материализъмъ, сѫществува и религиозенъ материализъмъ. Ако се каже на съвременнитѣ проповѣдници да взематъ торбата и тояжката си въ рѫка и да тръгнатъ отъ градъ въ градъ да проповѣдватъ Христовото учение безъ пари, отъ любовь само, колцина отъ тѣхъ биха дигнали знамето за Христа? Тази е причината, поради която християнството днесъ не е въ сила да постигне своята задача. Днесъ християнството, християнската църква и разбиранията на съвременнитѣ хора се поставятъ на изпитъ да видятъ, какъвъ процентъ отъ всичко това ще издържи.

 

Преди две хиляди години евреитѣ се поставиха на изпитъ да се провѣри, доколко тѣ познаватъ Бога, но не издържаха. Тѣ срещнаха Христа на пѫтя си, но Го разпнаха. Презъ времето на общоевропейската война, съвременнитѣ християни се поставиха на изпитъ да се провѣри, доколко Христовото учение бѣше легнало въ основитѣ на тѣхния животъ, но и тѣ не издържаха. Тѣ бѣха въ състояние да предотвратятъ войната. Ако цѣлото духовенство и всички християни бѣха се обърнали къмъ Бога съ обща молитва, войната щѣше да бѫде предотвратена — никаква война нѣмаше да стане. Мнозина подържатъ идеята, че войнитѣ се допущали отъ невидимия свѣтъ съ цель да се изтребятъ грѣшнитѣ хора отъ земята. — Оставете този въпросъ настрана. За васъ е важно да вѣрвате въ Божествената църква. — Де е тази църква? — Тя е въ Божествения свѣтъ, дето живѣятъ всички добри, праведни хора, всички адепти и светии, които сѫ завършили своето развитие на земята. Тази църква се нарича Царство Божие. Казано е: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Никѫде въ Писанието не е казано, че Богъ благоволява въ тази или въ онази църква повече, отколкото въ другитѣ. Който върши волята Божия, той има Божието благоволение. Нима вълкътъ, като напада овцетѣ, върши волята Божия? Нима орелътъ, като напада малкитѣ птици, върши волята Божия? Нѣкои хора могатъ да кажатъ, че като се нападатъ едни-други, животнитѣ вършатъ волята Божия. — Не, това е отклоняване отъ правия пѫть. Това отклоняване се дължи на чрезмѣрното размножаване на всички животни, на всички птици. Месояднитѣ животни се явяватъ, за да спратъ голѣмото размножаване на птицитѣ. Вълцитѣ пъкъ идватъ, за да спратъ голѣмото разплодяване на млѣкопитаещитѣ. Ако въ сегашния свѣтъ имаше разумность, трѣбваше ли да сѫществуватъ вълци, лисици и соколи? Следователно, всички хищни, всички месоядни животни, се явяватъ съ единствената цель да ограничатъ излишното размножаване въ свѣта.

 

Сега, като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че казаното се отнася специално за нѣкого. Съвременнитѣ хора не сѫ толкова искрени, да разглеждатъ нѣщата обективно, да не се засѣгатъ. Тѣ не се запитватъ, защо сѫ дошли на земята, кой ги е пратилъ, иматъ ли нѣкаква задача и т. н. Тѣ знаятъ, че сѫ се родили, иматъ тѣло, съ което си служатъ, и нищо повече. Кой имъ е далъ това тѣло, кой имъ е далъ сърцето, ума, душата и духа — за това даже и не питатъ, не искатъ да знаятъ. Тѣ работятъ съ чуждъ капиталъ. Вие сте българи, англичани, или германци, но капиталътъ — вашето тѣло, не ви е даденъ нито отъ българитѣ, нито отъ англичанитѣ, нито отъ германцитѣ. Този капиталъ е Божественъ. Вие сте учени, но това знание не го дадоха ученитѣ хора. Ученитѣ хора сѫ само проводници на знанието, а самото знание иде отъ Единствения Източникъ на живота — отъ Бога. Следователно, всички хора иматъ отношение първо къмъ Бога, а после къмъ себе си и къмъ ближния си. Хората не сѫ дошли на земята да оправятъ свѣта, нито да се управляватъ едни-други. Има кой да управлява хората. Има кой да оправя свѣта. Оставите ли Богъ да се прояви чрезъ васъ, Той самъ ще оправи свѣта. Когато влѣзе да живѣе въ човѣка, Богъ ще разгледа първо, какъ е устроенъ неговиятъ животъ. И ако види, че този животъ е устроенъ споредъ Божиитѣ закони, ще каже: Ето една добре, модерно устроена държава! Животътъ на нейнитѣ поданици е съгласенъ съ закона на безсмъртието, или съ Вѣчния животъ. Вѣчниятъ животъ е организиранъ споредъ великитѣ закони на Битието. Когато казваме въ Господнята молитва: „Да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“ — ние имаме предъ видъ работата на Божествения Духъ върху човѣка, въ неговия животъ на земята и на небето.

 

И тъй, като разглеждате нѣщата отъ Божествено становище, вие се намирате предъ множество проекти и перспективи. Докато сте въ човѣшкия животъ, вие се движите въ тѣсенъ крѫгъ, грижите се само за личния си животъ. Щомъ влѣзете въ Божествения животъ, вие разширявате крѫга на вашата деятелность и започвате първо да мислите за Божественитѣ работи, а после за вашитѣ. Който се движи само въ рамкитѣ на човѣшкото, въ края на краищата, той ще фалира. И търговецътъ може да фалира. Като се намѣри въ трудно положение, той започва да се оплаква, че изгубилъ паритѣ си, изгубилъ всичкото си богатство. — Отъ човѣшко гледище, човѣкъ може да изгуби паритѣ си, но отъ божествено гледище — никога. Тамъ нѣщата сѫ точно на своето време и мѣсто, и никой не може да ги вземе. Тамъ всичко се явява и скрива точно на време, както слънцето изгрѣва и залѣзва точно на опредѣления моментъ. Казватъ за англичанитѣ, че сѫ точни хора, издържатъ на думата си. — Точни сѫ англичанитѣ, но не като слънцето. По точность англичанитѣ държатъ първо мѣсто предъ всички народи. Въ това отношение българитѣ не могатъ да се похвалятъ. Тѣ не сѫ точни нито като англичанитѣ, нито като славянитѣ даже. Бихъ желалъ и тѣ да придобиятъ тази чърта. Нѣкога и тѣ ще станатъ точни, но работа се изисква отъ тѣхъ.

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Кой е той? — Христосъ. Следъ това ще започнатъ да разправятъ, че Христосъ е Синъ Божий, излѣзълъ отъ Бога и дошълъ на земята да спаси хората. Каква полза има отъ това, ако поданицитѣ на една държава се хвалятъ отъ своя царь, че билъ мѫдъръ, добъръ, а не изпълняватъ волята му? Каква полза допринася добротата и мѫдростьта на този царь, ако въ държавата му непрекѫснато се вършатъ престѫпления? Колкото добъръ и мѫдъръ е царьтъ, толкова добри и мѫдри трѣбва да бѫдатъ поданицитѣ му. Какъвто е царьтъ, такива трѣбва да бѫдатъ и неговитѣ поданици. Сега вие ще си кажете: Нима ние не сме добри? — Азъ не се спирамъ върху въпроса, дали хората сѫ добри, или лоши. И да отговоря на този въпросъ, другитѣ въпроси ще останатъ неразрешени. Азъ не се интересувамъ отъ злото. Първо доброто е сѫществувало въ свѣта, а после е дошло злото, като присадка на доброто. То е подобно на маслиненото дърво, което лесно се присажда. Злото нѣма условия да се развива самостоятелно. То е дошло въ живота чрезъ насилие, присадено отъ нѣкого. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ злото? — Счупете присадката, и Божественото веднага ще поникне у васъ. Това значи да се освободи човѣкъ отъ заблужденията, отъ злото въ себе си. Безъ да сте постигнали това, вие искате хората да ви обичатъ. Ако искате хората да ви обичатъ, трѣбва да бѫдете богатъ и младъ. Ако сте богатъ, а не сте младъ, хората ще ви обикалятъ, но все ще ви намѣрятъ нѣкакъвъ недостатъкъ. Обаче, почнете ли да раздавате богатството си, тогава всички ще ви харесватъ, ще намѣрятъ, че сте уменъ, добъръ и т. н. — Това е човѣшката страна на любовьта. Любовь съ пари не се купува. Защо? — Защото, като изчезнатъ паритѣ, ще изчезне любовьта, ще изчезне и почитанието.

 

Единъ американецъ, богаташъ, купилъ на пазара една пуйка и започналъ да се оглежда да намѣри човѣкъ, който да му я занесе до дома. Най-после видѣлъ единъ беденъ човѣкъ и му казалъ: Вземи тази пуйка да я занесешъ у дома. Ще ти дамъ четвъртъ доларъ. — Не, малко е четвъртъ доларъ. За два долара мога да я занеса. — Скѫпо ми се вижда, не мога да дамъ два долара. Въ това време между публиката излѣзълъ единъ добре облѣченъ господинъ и казалъ на богаташа: Моля, азъ мога да ви услужа. Той взелъ пуйката и тръгналъ следъ господина. Като дошълъ до дома му, той снелъ пуйката отъ гърба си, подалъ я на богаташа, свалилъ учтиво шапката си и тръгналъ да си отива. — Моля ви се, чакайте да получите възнаграждението си. Богаташътъ извадилъ единъ доларъ отъ джоба си и го подалъ на човѣка, който му услужилъ. — Благодаря, нѣмамъ нужда. Той веднага извадилъ една своя картичка и я подалъ на богаташа. На картичката било написано името, а подъ него: „Председатель на Съединенитѣ Щати.“ И съвременнитѣ хора постѫпватъ като този богаташъ: купятъ си пуйка, дадатъ я на Христа да я носи, и плащатъ за труда му единъ доларъ. — Това е човѣшко разбиране. Председательтъ на Съединенитѣ Щати искалъ да даде примѣръ на богаташа, съ което да му каже: Ако председательтъ може да носи чужда пуйка, богаташътъ може да носи поне своята пуйка.

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Кой е той? — Онзи, който върши волята Божия; онзи, въ когото нѣма никаква лъжа. Той е речениятъ, човѣкътъ на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Той не може да ни каже всичко, той не може да изяви любовьта си изведнъжъ, но всѣки день ще ни дава по малко, както слънцето всѣки день дава по малко отъ своята свѣтлина и топлина. — Дали мисли слънцето за насъ? — Да, всѣки день мисли. Съ изгрѣването си още то започва да мисли за хората, но понеже бързо се движи въ своя пѫть, то спира вниманието си главно върху онѣзи, които го посрѣщатъ. Поглежда ги за мигъ само и продължава своя пѫть. Като търси нѣкого и не го намѣри, слънцето запитва: Де е еди-кой си човѣкъ? — Умрѣ той, заровиха го въ черната земя. — Нѣма нищо, азъ ще го възкръся. Сега, като говоря за слънцето, подразбирамъ Божественото въ човѣка. Богъ се интересува отъ човѣка и отъ неговия животъ. Той нѣма за цель да наказва хората, но чрезъ страданията Той иска да пробуди съзнанието имъ, да излѣзатъ отъ дребнавоститѣ на живота. — Какво трѣбва да правимъ, за да се освободимъ отъ дребнавоститѣ на живота? — Единъ начинъ има, по който можете да се освободите отъ тия дребнавости. Той е Божествениятъ начинъ.

 

Единъ господинъ пише на приятеля си: Искамъ да те посетя, да се видимъ и приятелски да си поговоримъ. Приятельтъ му отговаря, че ще го чака съ нетърпение. Писмото било писано презъ пролѣтьта, но той могълъ да изпълни обещанието си едва къмъ есеньта. Тръгналъ при приятеля си, но понеже есеньта била дъждовна, той стигналъ до колѣне каленъ и нечистъ. Приятельтъ му излѣзълъ да го посрещне, но и той затъналъ до колѣне въ каль. Второто си посещение той направилъ презъ зимата, когато земята навсѣкѫде била покрита съ дълбокъ снѣгъ. Вънъ било студено и снѣжно. Третото си посещение направилъ презъ лѣтото, когато всичко било потънало въ прахъ. Есеньта, зимата и лѣтото представятъ тритѣ човѣшки начина, по които можете да посетите приятеля си, и той да ви приеме на гости. Невъзможно е да посетите приятеля си презъ есеньта безъ да се окаляте и двамата; невъзможно е да посетите приятеля си презъ зимата безъ да потънете и двамата до колѣне въ снѣгъ; невъзможно е да посетите приятеля си презъ лѣтото безъ да се засипете и двамата съ прахъ. Има само единъ начинъ, по който правилно можете да посетите приятеля си, и той да ви посрещне. Този начинъ е Божествениятъ — да посетите приятеля си презъ пролѣтьта. Преди да го посетите, вие ще направите голѣмо пѫтешествие, и щомъ дойде пролѣтьта, ще го посетите. И наистина, презъ пролѣтьта земята не е кална, не е покрита съ снѣгъ, нито е потънала въ прахъ. Щомъ пролѣтьта дойде, земята се покрива съ зелена, росна трева, съ благоуханни цвѣтя, и нѣма вече каль, нѣма снѣгъ, нѣма прахъ; птички весело прехвръкватъ — навредъ пѣсни и веселби. Когато приятельтъ ви посрещне, ще каже: Сега носишъ нѣщо ново. Следователно, ако посрѣщате приятелитѣ си презъ есеньта, каль ще има; ако ги посрѣщате презъ зимата, снѣгъ ще има; ако ги посрѣщате презъ лѣтото, прахъ ще има. Посрѣщайте ги по Божествения начинъ — презъ пролѣтьта, когато нито каль, нито снѣгъ, нито прахъ има. И тогава двамата заедно ще отидете при Бога. Защото, казано е: „Дето сѫ двама, или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“

 

Сега азъ искамъ да ме разбирате добре. И кальта, и снѣгътъ, и прахътъ сѫ потрѣбни, но на времето си. Българинътъ казва: Богатство безъ каль не може. — Правъ е той, богатство безъ каль не се придобива. Който иска да стане богатъ, той трѣбва каль да гази. Който иска да стане ученъ, той трѣбва прахъ да диша. Който иска да си почине на земята, както трѣбва, той снѣгъ ще гази. Действително, когато се покриятъ съ снѣгъ, растенията почиватъ. Снѣжната зима е почивка за растенията. И за хората е добре зимно време: запалятъ огъня, завиятъ се добре и почиватъ. Дълги сѫ зимнитѣ нощи. Следователно, и кальта е потрѣбна, и снѣгътъ е потрѣбенъ, и прахътъ е потрѣбенъ. Когато се вдигне въ въздуха прахътъ, докарва дъжда. Кальта, снѣгътъ, дъждътъ сѫ изкуствени процеси, които предизвикватъ Божественото въ свѣта. Обаче, има единъ естественъ Божественъ начинъ, който е причина за проява на Божественото въ живота. Този начинъ е любовьта, която вѣчно подмладява човѣка. Любовьта е мѣстото, отдето започва животътъ, знанието и свободата. Този животъ, това знание и тази свобода иматъ начало, нѣматъ край. Въ това седи, именно, великото и красивото въ живота. При това положение, ние не можемъ да разглеждаме физическия животъ отдѣлно отъ общия. Дали ще говоримъ за физически, за сърдеченъ, или за умственъ животъ, това сѫ части на единъ и сѫщъ животъ — на Божествения животъ.

 

Какъ и защо е създаденъ свѣтътъ? — Създаването на свѣта има дълбокъ вѫтрешенъ замисълъ. Богъ знае, защо е създалъ небето, земята, планетитѣ, както и цѣлата вселена. Въ бѫдеще вселената ще служи за развлѣчение на хората. Днесъ тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ нея. Единъ день, когато заслужатъ това, Богъ ще ги остави свободно да се разхождатъ изъ вселената, да я изучаватъ. Всички хора иматъ нужда отъ развлѣчения: свѣтски и религиозни, учени и прости, майки и бащи. Обаче, учениятъ ще има едни развлѣчения, простиятъ — други; свѣтскиятъ ще има едни развлѣчения, религиозниятъ — други. Въ края на краищата, всѣки ще научи нѣщо, ще придобие известна опитность. Всички свѣтове, които виждаме, сѫ създадени за развлѣчение на малкитѣ Божии чада. Подъ думата „развлѣчение“ ние разбираме пѫтешествия. Човѣкъ трѣбва да пѫтува по свѣтоветѣ, за да разбере реда и порядъка, който сѫществува въ различнитѣ свѣтове, да разбере вѫтрешното съдържание на живота. Като изучи всички свѣтове, човѣкъ ще познае Божествения свѣтъ — главата на вселената. Нѣма по-красиво, по-велико нѣщо въ свѣта отъ главата. Кое представя Божествениятъ свѣтъ въ човѣка? — Божествениятъ свѣтъ, това е главата на човѣка. Духовниятъ свѣтъ, това сѫ неговитѣ дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвьта, а физическиятъ, материалниятъ свѣтъ е човѣшкиятъ стомахъ. Човѣкъ трѣбва да яде по три пѫти на день, за да помни, че живѣе въ физическия свѣтъ. Той трѣбва да диша по 20 пѫти на минута, да знае, че живѣе въ духовния свѣтъ. Най-после, той трѣбва да мисли непреривно, да знае, че живѣе въ Божествения свѣтъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, че живѣе едновременно въ тритѣ свѣта.

 

„Той е речениятъ.“ — Кой е той? — Или Иоанъ Кръститель, или Исусъ Христосъ. Като се срещнатъ религиозни хора, първо ще се запитатъ единъ-другъ, вѣрватъ ли въ Христа. — Човѣкъ не може да вѣрва въ нѣкого, ако не го обича. — Е, тогава кажи, обичашъ ли Христа? — Не мога да Го любя, ако не е излѣзълъ отъ Бога. Хората се обичатъ, само ако сѫ излѣзли отъ Бога. Щомъ сѫ излѣзли отъ Бога, тѣ иматъ единъ и сѫщъ баща, иматъ нѣщо общо помежду си. За да проникне Божията Любовь между хората, тѣ трѣбва да сѫ свързани съ единъ общъ елементъ — съ Христовия Духъ, съ Христовата кръвь. Казано е въ Писанието: „Който има Духа Христовъ въ себе си, той ще бѫде спасенъ. Който нѣма този Духъ въ себе си, той нѣма да бѫде спасенъ.“ Христосъ каза на ученицитѣ си: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Като чуха тѣзи думи, ученицитѣ Христови се съблазниха. Тѣ ги приеха буквално. Съ това Христосъ искаше да каже: „Ако не приемете думитѣ ми по духъ, нѣмате животъ въ себе си.“ Съ други думи казано: Ако не дадете мѣсто на Божественото, вие нѣмате животъ въ себе си. Наистина, Божественото осмисля всичко. То е създало нашето тѣло, което отъ день на день става все по-красиво, по-съвършено. Следователно, когато се говори за спасението, трѣбва да знаете, че спасението не е цель въ живота, то е срѣдство. Стремежътъ на човѣка да живѣе е цель. Човѣкъ живѣе, за да постигне щастие. Той ще постигне щастието, само ако придобие Божествения животъ. Веднъжъ придобилъ щастието, човѣкъ трѣбва да постави живота си на здрава основа — на Божията Любовь, на Духа Божий. Като се стреми къмъ щастие, едновременно съ това човѣкъ се стреми и къмъ красота. Той иска да бѫде обичанъ. Колко пѫти се е поглеждалъ въ огледалото, да не би да е изгубилъ красотата си! Ако види, че е красивъ, радва се. Ако намѣри, че е изгубилъ красотата си, скърби и въздиша. Нѣма човѣкъ, който да не е въздишалъ предъ огледалото. Защо? — Иска да бѫде красивъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Преди да дойде красотата, той трѣбва да придобие нѣколко елемента, които съвременнитѣ хора не взиматъ въ внимание. Красотата не принадлежи на физическия свѣтъ. Тя се отнася къмъ метафизическия свѣтъ, т. е. къмъ свѣтъ, който е надъ физическия. Нѣкои подържатъ, че метафизическиятъ свѣтъ не билъ реаленъ. По този въпросъ и до днесъ още сѫществува споръ между философитѣ; въпрѣки всички спорове, този свѣтъ сѫществува.

 

Като дойдатъ до отвлѣченитѣ въпроси, хората започватъ да разискватъ върху въпроса, какво нѣщо е Богъ. Човѣшкиятъ умъ не може да опредѣли, що е Богъ, но той има само едно понятие, едно мнение, една абсолютна мѣрка за Него. Едно е важно: Всичко добро, всичко красиво, всички възвишени потици въ човѣка произтичатъ отъ Бога. Въ каквото положение да се намира човѣкъ, като ученъ или простъ, като беденъ или богатъ, това сѫ задачи, дадени отъ Бога за разрешаване. Тѣзи задачи сѫ временни, но трѣбва да се решатъ. Щомъ ги реши, човѣкъ излиза отъ това положение и минава въ нови условия, да учи, да се възпитава.

 

Една млада булка, македонка, поради тежкитѣ условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде въ България. Една вечерь тя избѣгала отъ Македония и тръгнала пешъ за България. Трѣбвало да мине презъ Родопитѣ, но случило се, че нощьта била тъмна, почти непрогледна. Като стигнала до едно мѣсто, чула единъ гласъ, който ѝ казалъ: „Спри!“ Тя послушала гласа и спрѣла. По едно време завалѣлъ силенъ дъждъ, и тя се намѣрила въ още по-трудно положение, не знаела, какво да прави. Обаче, тя решила въ себе си, че докато сѫщиятъ гласъ не ѝ каже, какво да прави, нѣма да мръдне отъ мѣстото си. Дъждътъ валѣлъ-превалѣлъ, тя останала на мѣстото си до сутриньта. Като се съмнало, какво да види? Предъ нея се разкрила голѣма пропасть. Едва сега тя разбрала, кой билъ този гласъ, който ѝ казалъ да не върви по-нататъкъ. Сега разбрала тя, защо трѣбвало да спре и да остане на мѣстото си до сутриньта. Благодарила на Бога за грижитѣ къмъ нея и продължила пѫтуването си.

 

И днесъ Божественото казва на всѣки човѣкъ: Спри! — Предъ какво? — Спри предъ престѫпленията си! Спри предъ безумията си! Спри предъ кривитѣ си постѫпки! И като се съмне, като изгрѣе слънцето, Божественото ще каже: Тръгни! Божественото казва на човѣка да тръгне сутринь, когато слънцето изгрѣва, а не вечерь, въ тъмнината. Докато е нощь, докато е тъмнина, ще седишъ на едно мѣсто и ще чакашъ. Щомъ изгрѣе слънцето, ще тръгнешъ, ще вървишъ напредъ. Напредналитѣ знаятъ това, тѣ разбиратъ езика на Абсолютното. Първото положение, което Абсолютното изисква отъ човѣка, е да разбира неговия езикъ. Второто положение е да извърши поетата отъ него работа. Това задължение се символизира съ вѣнецъ. Такъвъ вѣнецъ поставятъ върху главитѣ на момъка и момата, когато ги вѣнчаватъ. Съ поставянето на този вѣнецъ върху главитѣ имъ, тѣ се задължаватъ да изпълнятъ поетата отъ тѣхъ задача. Който е миналъ презъ вѣнчило, той е опиталъ този вѣнецъ. Когато майкитѣ раждатъ, и на тѣхъ турятъ вѣнци. Хората не държатъ тѣзи вѣнци дълго време на главата си. Който вѣрва въ този вѣнецъ, той е дошълъ до положение да придобие разумностьта, да разбира отношенията между всички живи сѫщества. Това значи да стигне човѣкъ до духовния животъ, дето ангелитѣ живѣятъ. Кабалиститѣ наричатъ това състояние — състояние на мѫдрость.

 

Следъ мѫдростьта иде страхътъ. Мнозина мислятъ, че страхътъ въ човѣка е дошълъ най-после. — Не, страхътъ иде като начало на мѫдростьта. Казано е въ Писанието: „Страхътъ Господенъ е начало на мѫдростьта.“ Когато човѣкъ започне да различава доброто отъ злото, страхътъ иде, като последствие на това различаване. Човѣкъ започва да се страхува, дали е въ правия пѫть, или не. Следъ страха иде милосърдието. Презъ тази фаза минава днесъ свѣтътъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ милосърдие. Сега и който проси, и който дава, и двамата се нуждаятъ отъ милосърдие. Който проси, той всѣкога иска много. Който дава, той пъкъ намира, че или много е далъ, или малко е далъ. И двамата си служатъ съ насилие. Просекътъ изнасилва онзи, отъ когото иска. Който дава, той насилва себе си. И въ единия, и въ другия милосърдието отсѫтствува. Желалъ бихъ да срещна просекъ, който да има милосърдие. Обаче, и досега не съмъ срещналъ такъвъ просекъ. Защо? — Невъзможно е милосърдниятъ човѣкъ да проси. Той може да дава, но не и да проси. Който само проси, той си служи съ насилие. — Не трѣбва ли да просимъ отъ Господа? — Не, когато отивате при Господа, не трѣбва да просите, но кажете: Господи, научи ме, какъ да работя, какъ да изпълня Твоята воля. — Ама азъ съмъ беденъ. — Не е въпросъ за беднотията. Дали е беденъ, или богатъ, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия. Ако нѣкой отиде при Бога и Го занимава съ своята сиромашия, дълго време Божията врата ще бѫде затворена за него. Хиляди хора има въ свѣта, които изпълняватъ волята Божия. Ако си беденъ, иди при тѣхъ, тѣ ще ти помогнатъ. Богъ е раздалъ богатството си между хората, и отъ тѣхъ трѣбва да просите. Пъкъ ако сте разумни, ако сте мѫдри, ако живѣете споредъ закона на милосърдието, вие ще владѣете магическата прѫчица; тогава нѣма да просите нито отъ хората, нито отъ Бога, но сами ще си доставяте, каквото ви е нужно. Ще вземете една лѣскова прѫчица и съ нея ще откриете, де има въ природата богатство. Като намѣрите това съкровище, ще си вземете, колкото ви трѣбва, а останалото пакъ ще заровите въ земята. Който владѣе магическата прѫчица, той разполага съ знание, нѣма защо да проси отъ хората. Само глупавиятъ човѣкъ проси, учениятъ — никога. Че нѣкой искалъ да ви подари нѣщо — това е другъ въпросъ. Че сте минали покрай нѣкоя градина и сте поискали разрешение да си откѫснете единъ плодъ — това е другъ въпросъ. Единъ царь писалъ на входа на своята градина: Който мине покрай градината ми, има право да си откѫсне отъ единъ до три плода, но по никой начинъ да не хвърля на земята нито плода, нито костилката му.

 

Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Тѣ взиматъ Словото Божие и Го хвърлятъ на свинетѣ, като казватъ, че това не е вѣрно, онова не е вѣрно; това нѣма смисълъ, онова нѣма смисъль. — Когато Богъ е съ насъ, всѣко нѣщо има смисълъ. Ако Божественото е съ васъ, всѣка работа има смисълъ, всѣка работа се освѣтява. И слуга да сте, и господарь да сте, щомъ Божественото е съ васъ, нѣма разлика въ работата. При това положение всички работи сѫ почетни.

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Той е речениятъ, който ще покаже на хората, какъ да живѣятъ. Когато иска да каже нѣщо на хората, Богъ имъ говори отвѫтре, като изпраща затова Духа си. Понѣкога Той имъ говори чрезъ ангелитѣ, чрезъ светиитѣ, чрезъ праведнитѣ, или чрезъ нѣкои тѣхни заминали за онзи свѣтъ. Случава се понѣкога нашата атмосфера да е толкова гѫста, че ангелитѣ не искатъ да слѣзатъ на земята да се цапатъ. Тогава тѣ предаватъ Словото на светиитѣ. Ако и светиитѣ не искатъ да слѣзатъ до хората, тѣ предаватъ Словото на праведнитѣ. Ако и праведнитѣ не искатъ да слѣзатъ между хората, най-после тѣ предаватъ Словото на тѣхнитѣ дѣди и баби, тѣ да имъ кажатъ, какъ да живѣятъ, какъ да се изправятъ. Една госпожа отъ Самоковъ разправя своята опитность. Тази госпожа била богата, но бездетна. Тя имала само една сестра, женена, съ две малки деца. По едно време женената сестра заболѣла сериозно и умрѣла. Богатата сестра взела дветѣ деца, съ намѣрение да ги изгледа, защото нѣмало кой да ги вземе. Следъ известно време покойната се явила на сестра си и казала: Както виждамъ, ти не можешъ да изгледашъ дветѣ деца. Тѣ сѫ много за тебе, затова азъ ще взема едното при себе си, да облекча положението ти. Наистина, скоро следъ това, едното дете заболѣло и умрѣло.

 

Сега и вие се готвите за онзи свѣтъ, но като ви кажатъ, че трѣбва да заминете, веднага се уплашвате и започвате да треперите.

 

Една баба, негърка, която живѣла нѣкѫде въ Америка, често се молила на Бога да я прибере на онзи свѣтъ, защото животътъ на земята ѝ дотегналъ, искала да се освободи отъ неговитѣ мѫки и страдания. Двама американски студенти, които били нейни съседи, често слушали, какъ тя се моли, и решили да ѝ устроятъ една шега. Една вечерь и двамата се преоблѣкли, да не ги познае бабата, и тихо потропали на вратата ѝ. — Кой е тамъ? — Азъ съмъ арахангелъ Михаилъ, дойдохъ да взема душата ти, казалъ единиятъ отъ студентитѣ. — Азъ пъкъ съмъ арахангелъ Гавраилъ. Богъ чу молитвата ти и ме изпрати да взема душата ти, казалъ вториятъ студентъ. — Кажете на Бога, че бабата, която търсите, не е тукъ. — Както виждамъ, и вие, като тази баба, говорите за онзи свѣтъ, оплаквате се отъ този, искате да си заминете, но щомъ дойде въпросъ за заминаване на онзи свѣтъ, вие се разтрепервате, скривате се и казвате: Кажете на Господа, че нѣма ни тукъ, не сме свършили още работата си.

 

Може ли човѣкъ съ такива ограничени разбирания да очаква нѣкакво щастие? Трѣбва ли той да счита, че, като напуща земята, умира и всичко съ него се свършва? Да напуснешъ земята и да отидешъ въ другия свѣтъ, това значи да съблѣчешъ старата си дреха, тѣлото, и да отидешъ нѣкѫде на гости, но облѣченъ въ нова, чиста дреха. Да заминешъ за онзи свѣтъ, това значи да се развържешъ отъ връзкитѣ на тѣлото си и да помолишъ нѣкой свой приятель да пази тѣлото ти, докато се върнешъ. Ще му кажешъ, че ако не се върнешъ въ срокъ отъ десетина деня, или най-много единъ месецъ, той е свободенъ да прави съ тѣлото ти, каквото намира за добре. — Възможно ли е такова нѣщо? — За глупавитѣ не е възможно, за умнитѣ, обаче, е възможно. Да се освободишъ отъ тѣлото си съзнателно, това значи да си придобилъ вѫтрешна свобода на живота. — Какъ се добива тази свобода? — Чрезъ чистъ животъ. Чистиятъ животъ е непреривенъ. Той не се придобива само съ една добра постѫпка. Човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да върши добро, но не за да придобие нѣщо, да се възнагради, а за самото добро. Радвай се, че правишъ добро безъ да очаквашъ нѣщо, безъ да държишъ смѣтка за направеното добро. Ако държишъ смѣтка за доброто, което си направилъ, съ това ти пакостишъ на себе си, пакостишъ и на другитѣ. Като правите добро, радвайте се само за това, че сте станали проводникъ на Божественото. Щомъ Божественото се е проявило чрезъ васъ, невъзможно е да не получите благодарность отъ онзи, на когото сте направили доброто.

 

Първото нѣщо, което ви се налага, е да се освободите отъ противоречията, които ви тормозятъ и да придобиете вѫтрешенъ миръ. Това не значи, че съвършено ще се освободите отъ противоречията. Каквото да правите, въ сегашния си животъ вие нѣма да избегнете отъ противоречията. Докато бѣше на земята, и Христосъ не бѣше свободенъ отъ противоречия. Следъ Него вървѣха фарисеи и садукеи, които спорѣха, поставяха Го на редъ противоречия. Като видѣ, че евреи бѣха влѣзли въ храма и продаваха гълѫби, Христосъ взе камшикъ въ рѫката си и ги изпѫди навънъ. Тѣ Го запитаха: Кой ти даде право да ни биешъ? Кой ти даде власть да ни пѫдишъ навънъ? Казвамъ: Когато любовьта дойде въ свѣта, тя знае, по какъвъ начинъ да възстанови нарушенитѣ Божии закони. Защо Христосъ не взе дърво и съ него да изпѫди продавачитѣ на гълѫби отъ храма, а взе вѫжета и направи камшикъ, съ който ги прогони? Мнозина и досега не могатъ да отговорятъ на този въпросъ. При това търговцитѣ не дочакаха даже Христосъ да ги удари съ камшика. Тѣ веднага излѣзоха навънъ. Христосъ се възмути отъ тѣхната търговия, отъ това, че позорятъ свещенитѣ работи, позорятъ и себе си.

 

Съвременнитѣ хора отглеждатъ кокошки, патици, овце, говеда и мислятъ, че иматъ право да се разполагатъ съ тѣхния животъ, както искатъ: да ги колятъ, да ги продаватъ и т. н. — Не забравяйте, обаче, че Христовиятъ камшикъ е за всички. Детето на нѣкой баща заболява, и той започва да се моли на Бога да оздравѣе детето му, да се смили на неговото положение. Въ този моментъ той взима ножъ и коли едно агне. — Мислите ли, че молитвата на този баща ще бѫде чута? — Щомъ агнето стане жертва, и детето на този баща ще стане жертва. Невъзможно е тази молитва да бѫде чута. Въ старо време хората сѫ принасяли въ жертва на Бога разни животни, но Той никога не се е нуждаелъ отъ тѣхнитѣ жертви. Хората се оправдаватъ съ пророцитѣ. Казватъ, че тѣ ги съветвали да принасятъ животни въ жертва на Бога, да Го омилостивятъ, но има нѣщо криво въ жертвоприношението. Жертвоприношението е внесло престѫплението въ свѣта, отъ което и до днесъ още хората не могатъ да се освободятъ. Казано е въ Писанието: „Който дига ножъ, той самъ пада отъ ударитѣ на този ножъ.“ Само при единъ случай може да се позволи колене на животнитѣ. Ще хванете агнето, ще го потупате малко и ще го питате, съгласно ли е да се пожертвува за васъ. Ако започне да блѣе, да ви гледа жално, ще го пуснете на свобода. Следъ това ще хванете второ, трето и тѣхъ ще запитате сѫщото. Ако нито едно отъ агнетата не е готово да се пожертвува за васъ отъ любовь, ще ги пуснете на свобода. Намѣри ли се нѣкое агне, което е готово да се пожертвува за васъ, имате право да го заколите. Ученитѣ ще възразятъ, че поради голѣмото размножаване, ако не се колятъ животнитѣ, има опасность отъ увеличаване броя имъ. — Не се безпокойте за това. Има кой да свърши тази работа. Вълцитѣ ще свършатъ работата, за която вие се наемате. Когато хората зачитатъ живота на агнето, както зачитатъ своя, и му даватъ свобода да живѣе при тѣхъ безъ страхъ, настанало е вече между тѣхъ Царството Божие. Тѣзи хора сѫ влѣзли вече въ закона на любовьта, искатъ да живѣятъ споредъ него. Този законъ изключва всѣкакво насилие. Който живѣе споредъ закона на любовьта, нека се опита да види, може ли да заколи едно агне, или една кокошка.

 

Вие знаете примѣра за персийския царь, който издалъ следния законъ: ако въ царството му се случи да умре нѣкой беденъ човѣкъ отъ гладъ, или отъ студъ, вмѣсто него да се накаже съ смърть единъ богатъ. Той се принудилъ да издаде този законъ, защото много бедни хора умирали въ царството му отъ гладъ и отъ студъ, а богатитѣ не искали да знаятъ за това, не се притичали на помощь. Следъ този законъ числото на беднитѣ, които умирали отъ гладъ и отъ студъ, се намалило. Богатитѣ започнали да правятъ добро на беднитѣ, но отъ страхъ да не попаднатъ подъ този законъ. Тежко на човѣка, ако законъ го заставя да живѣе добре и да прави добро. Изкуство е човѣкъ да живѣе безъ законъ! Всѣки трѣбва да изпълнява волята Божия безъ законъ. За тази цель трѣбва да има образци. Всѣки народъ трѣбва да има помежду си хора, които да представятъ ядра, около които другитѣ да се групиратъ. Всѣко ядро трѣбва да съдържа въ себе си голѣма морална сила. Какво по-хубаво отъ това човѣкъ да има на своя страна разумния свѣтъ и да разполага съ богатствата на природата? Ще кажете, че трѣбва да искате тия богатства отъ Бога. — По въпроса за искането ние имаме особени понятия. Какво трѣбва да искате отъ слънцето? Или по какъвъ начинъ ще искате слънцето да ви даде нѣщо? Излѣзте вънъ, изложете се на слънчевитѣ лѫчи — нищо повече. Щомъ излѣзете вънъ и се изложите на слънчевата свѣтлина и топлина, нищо друго не ви остава, освенъ да благодарите на Бога. Това се изисква отъ всички съвременни хора. Въ свѣта има преизобилно храна. Днесъ житото е толкова много, че всички хора могатъ да се хранятъ добре. Хамбаритѣ на богатитѣ хора сѫ пълни съ жито, което тѣ не продаватъ, защото чакатъ да се повдигне цената му и тогава да го продаватъ. Ако не могатъ да го продадатъ скѫпо, тѣ го хвърлятъ въ морето. Дюкянитѣ на богатитѣ търговци сѫ пълни съ стоки, които чакатъ времето си да се продадатъ скѫпо. Ако не успѣятъ въ това, тѣ хвърлятъ вече тѣзи стоки развалени, за нищо негодни. Ние трѣбва да благодаримъ на Бога за всичко, което всѣки день ни се дава и да се научимъ да преценяваме всичко това. Иначе, съ такива разбирания, каквито свѣтътъ има, нищо не може да се постигне.

 

Поетъ пише на своята възлюбена: О, мила моя, какъвъ бѣше този нещастенъ часъ въ моя животъ да те срещна на пѫтя си, да ми причинишъ толкова страдания! — Не, истинскиятъ поетъ трѣбва да пише на своята възлюбена: Щастливъ съмъ, че те срещнахъ. И въ красотата ти, и въ грозотата ти всѣкога ще бѫдешъ възлюбена за моята душа. И когато ми давашъ, и когато взимашъ отъ мене, ти всѣкога ще бѫдешъ възлюбена за моята душа. — Това значи самоотричане, това значи правилно разрешаване задачитѣ на вашия животъ. Щомъ дойдете до страданията, викате къмъ Господа, искате да види, колко много страдате. Защо и при радоститѣ и при скърбитѣ, при красотата и грозотата въ живота не се обръщате къмъ Бога съ благодарность за всичко, което ви е далъ? Защо не носите и страданията, както носите радоститѣ? Една мома се оплаквала на едного, че много се измѫчвала отъ любовь. — Дай тази любовь на мене, азъ ще се справя съ нея. — А, не я давамъ.

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Кой е той? — Иоанъ Кръститель. Радостьта и скръбьта, доволството и недоволството, ученостьта и невежеството, това сѫ контраститѣ въ живота, това е Иоанъ Кръститель. Следователно, ако човѣкъ не разбере контраститѣ въ живота, ако не разбере Иоанъ Кръститель, какъ ще разбере Христа? Иоанъ Кръститель казваше: Ще си гледашъ работата, ще си уреждашъ нѣщата, но и на бедни ще давашъ. Христосъ казва: „Продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!“ Когато втори пѫти дойде на земята, Христосъ нѣма да позволи на поетитѣ и писателитѣ да пишатъ за любовьта съ желѣзно перо. Който пише за любовьта, той трѣбва да има на разположение златно перо. Ако имате диамантено перо, или перо отъ нѣкакъвъ скѫпоцененъ камъкъ, още по-добре. Щомъ пишете за любовьта съ желѣзно перо, написаното лесно ще изчезне.

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ Време е вече въ душитѣ на всички да стане превратъ, да просвѣтнатъ лицата ви, да станете едно съ Христа, едно съ Бога. За да се постигне това, необходимо е всѣки за себе си да разреши въпроситѣ на живота. Ако единъ българинъ разреши тѣзи въпроси за себе си, едновременно съ това той ги е разрешилъ и за цѣлия български народъ. Достатъчно е българитѣ да иматъ единъ представитель само въ конгреса на ангелитѣ и светиитѣ, за да бѫде свършена работата на цѣлия български народъ. Жалко е, че засега българитѣ нѣматъ още такъвъ представитель въ невидимия свѣтъ. Кой ще ги защищава тогава? Тамъ не се допущатъ никакви адвокати, всѣки самъ се защищава. Когато се изправите предъ Божия сѫдъ, Христосъ нѣма да ви защищава, нито да ви препорѫчва за праведни, но ще каже: Господи, когато този човѣкъ вършеше престѫпления, и азъ бѣхъ тамъ. Затова, дай само половината отъ наказанието на него, а другата половина дай на мене. Понеже обича Сина си, Богъ поглежда ту къмъ престѫпника, ту къмъ Сина си и казва: Хайде, отъ мене да замине! — и прощава престѫпника. По никой начинъ Христосъ не може да направи грѣшника праведенъ. Той изнася фактитѣ, както сѫ въ действителность. Споредъ Божиитѣ закони, каквото е наказанието на престѫпника, такова наказание се налага и на онзи, който е билъ свидетель на престѫпленията му. Свидетельтъ понася половината отъ наказанието на престѫпника. Казано е въ Писанието за Христа: „И Той понесе грѣховетѣ на хората.“ — Това е награда за Неговото свидетелство. Такова е сѫдопроизводството въ Царството Божие. Процедурата въ сѫдилищата на небето е точно обратна на тази, която се прилага на земята.

 

Сега, да се върнемъ къмъ Божественото, което представя идеалъ въ живота на човѣка. Ако искате да вървите въ правия пѫть, да напредвате, всѣки день трѣбва да придавате по нѣщо ново въ живота си. Както всѣка капка вода се стреми да се върне въ морето, отдето е излѣзла, така и всѣка душа трѣбва да се стреми да се върне къмъ Бога, отдето е излѣзла. Вие нѣмате представа, какво велико бѫдеще ви чака! Въ бѫдеще вие ще разполагате съ билетъ за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото да се говори, съвременнитѣ хора не могатъ да се ползуватъ отъ такива билети. Тѣхнитѣ тѣла не сѫ пригодени за такива пѫтешествия. Не е лесно на съвременния човѣкъ да отиде днесъ до месечината. Казвате, че умрѣлитѣ отивали на небето, при Бога. — Въпросъ е доде може да стигне единъ умрѣлъ. Ясновидци казватъ, че като заминавали за онзи свѣтъ, праведнитѣ хора едва стигали първото поле на невидимия свѣтъ.

 

Въ една евангелска църква въ Англия единъ проповѣдникъ говорилъ на своитѣ слушатели за онзи свѣтъ и казвалъ, че като отиде нѣкой на онзи свѣтъ, той отивалъ направо при Бога. Въ това време единъ отъ слушателитѣ, богатъ англичанинъ, едва дочакалъ да се свърши проповѣдьта, за да се срещне съ пастора и да го запита нѣщо за своята единствена дъщеря, която наскоро заминала за онзи свѣтъ. — Моля ви се, господинъ пасторе, кажете ми, де е сега моята дъщеря, която наскоро замина за онзи свѣтъ? — Съ положителность не мога да ви кажа, но навѣрно и тя е при Бога, дето отиватъ всички заминали. Въ това време, до богатия англичанинъ седѣлъ единъ беденъ, благочестивъ човѣкъ и му казалъ: Господине, вашата дъщеря е около васъ. Тя седи, слуша проповѣдьта и взима участие въ общата молитва. Следъ това той описалъ чъртитѣ на дъщеря му, желанието, което изказала къмъ баща си, отъ което той се увѣрилъ въ думитѣ на своя събеседникъ. — Така е, праведнитѣ отиватъ въ по-високитѣ полета на невидимия свѣтъ, а грѣшнитѣ дълго време обикалятъ земята, плачатъ, смущаватъ се, търсятъ изходенъ пѫть отъ тежкото положение, въ което се намиратъ. Тѣ не сѫ готови още за живота на онзи свѣтъ.

 

Ние оставаме настрана тѣзи противоречия и се спираме върху законитѣ на духовния свѣтъ. Всѣко дете, родено отъ здрава и разумна майка, е сѫщо така здраво и разумно. Ако разбиранията ви сѫ здрави и разумни, и вие ще бѫдете здрави, разумни хора. Това означава стиха: „Който се е родилъ отъ вода и Духъ, само той може да влѣзе въ Царството Божие.“ Както ви е родила майка ви по физически начинъ, така трѣбва да се родите изново отъ вода и Духъ, за да влѣзете въ Царството Божие. Това е проповѣдвалъ Христосъ на избранитѣ, които могатъ да разбиратъ тайнитѣ Божии. Които не ги разбиратъ, тѣ ще останатъ за други времена, за друга епоха.

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Той е речениятъ, за когото е казано, че ще ни покаже пѫтя, по който хората трѣбва да вървятъ и да се разбиратъ. Казвате, че страшно ще бѫде на онзи свѣтъ. — Въ какво седи страшното? Какво страшно има въ това, че ще отидете при баща си? Какво страшно има въ това, че ще отидете при братята и сестритѣ си? Какво страшно има въ това, че ще отидете при ангелитѣ и светиитѣ? Докато сте на земята, тѣзи сѫщества изглеждатъ страшни, но като отидете на небето, между тѣхъ, тѣ сѫ много любезни и внимателни, говорятъ тихо, кротко, както се говори на души. Щомъ отидете между ангелитѣ, първо ще ви угостятъ, безъ да ви питатъ, отде идете, отъ каква народность сте, какъ е името ви. Тѣзи нѣща не ги интересуватъ.

 

За да отидете на небето, между ангелитѣ, първо трѣбва да се освободите отъ противоречията и да намѣрите пѫтя къмъ Бога. Ще кажете: Къмъ кой Богъ трѣбва да намѣримъ пѫтя? — Много богове сѫ си създали хората, но единъ е истинскиятъ Богъ, отъ Когото животътъ е произлѣзълъ. Всѣка земя, която не се подчинява на Божиитѣ закони, се унищожава. Всѣка култура, която не изпълнява волята Божия, се заличава. Всѣка държава, която не се подчинява на Божиитѣ закони, се унищожава. Всѣка държава, която се подчинява на Божиитѣ закони, се благославя. Така е било, и така ще бѫде. Четете Писанието, ще видите, че думитѣ ми сѫ вѣрни. Ако искате да получите Божието благословение, трѣбва да изпълните волята Му. — Не сме ли изпълнили досега волята Божия? — Това още не е изпълнение на волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. И когато се намѣри предъ прага на сиромашията, той ще тропне съ прѫчицата си, и сиромашията ще изчезне. Ако е обхванатъ отъ невѣрие, ще тропне съ прѫчицата си, и невѣрието ще го напусне. При това положение, и десеть деня гладенъ да ходи, той лесно ще се справи съ глада. — Защо? —Защото владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е веднъжъ да тропне съ нея, и хлѣбътъ веднага ще дойде. Щомъ хлѣбътъ не иде, вие вървите въ пѫтя на обикновенитѣ хора, които не изпълняватъ волята Божия. Ще кажете, че сиромашията се дава за изпитание на хората. — И това е вѣрно. Да се справи човѣкъ съ сиромашията, това е единъ отъ тежкитѣ изпити, който се дава само на факири, на адепти. Каквито опитности придобиватъ отъ тежкитѣ изпити, тѣ не ги разправятъ на обикновенитѣ хора.

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Той е Иоанъ Кръститель, който показваше на хората пѫтя, по който ще намѣрятъ Христа. Всѣки трѣбва да намѣри Христа, защото Той внесе въ живота закона на любовьта, който разрешава всички противоречия. Вие сте търсили щастието въ кальта, въ снѣга и въ праха, но нийде не сте го намѣрили. Сега ви остава едно: да влѣзете въ Божествения пѫть, който е пѫть безъ каль, безъ снѣгъ, безъ прахъ. Влѣзте въ този пѫть безъ прахъ, за да може умътъ ви да се освободи отъ всички смущения. Влѣзте въ този пѫть безъ каль, за да се премахнатъ горчивитѣ чувства отъ сърцето на човѣка. Влѣзте въ този пѫть безъ снѣгъ, за да може грубата, желѣзна воля на човѣка да отстѫпи предъ любовьта. Днесъ желѣзната воля управлява и изтезава хората. Влѣзте въ пѫтя на любовьта, дето нѣма каль, снѣгъ и прахъ; седнете на зелената росна трева, при ароматнитѣ цвѣтя, и се унесете въ гласа на пойнитѣ птички и благословението на ангелитѣ и светиитѣ, които живѣятъ и проповѣдватъ Живия Господъ. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се разрешатъ социалнитѣ въпроси на живота. При това положение никой нѣма да се страхува отъ бѫдещето, отъ това, което го очаква. Всѣки ще бѫде Синъ Божий и каквато работа започне, ще я свърши успѣшно. За праведния не е важно, какъвъ трѣбва да бѫде и съ какво ще се занимава. За него всѣка работа е на мѣстото си. Той всичко може да бѫде, всичко може да прави, и всички мѫдрости сѫ достѫпни за него. Той ще разполага и съ знанието, до което съвременната наука е достигнала. Обаче, има нѣщо, което и съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсятъ — благото на праведния.

 

„Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“

 

Желая и на васъ да бѫдете пророци.

 

10. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 7 априлъ 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...