Jump to content
Ани

1929_03_24 Самъ Отецъ

Recommended Posts

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Самъ Отецъ.

 

„Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“

 Иоана 16:27.

 

„Защото самъ си Отецъ ви люби.“ — Този е единъ отъ мѫчнитѣ въпроси за разбиране и за асимилиране. Нѣма по-лесна работа отъ тази, да разберешъ любовьта, но и нѣма по-мѫчна работа, да възприемешъ любовьта и да повѣрвашъ въ нея. Казвате, запримѣръ, че вѣрвате въ нѣщо. Днесъ вѣрвате, утре не вѣрвате, измѣняте на вашата вѣра. Днесъ вѣрвате въ Бога, утре не вѣрвате. Това показва, че не сте установени въ тази, тъй наречена, Абсолютна реалность. Това се дължи на обстоятелството, че човѣкъ минава презъ три различни състояния: Единъ день той живѣе въ главата си, и тогава е мислещо сѫщество. На другия день слиза въ сърцето си и започва да чувствува. На третия день слиза въ стомаха си, и тогава всичкитѣ му работи се разбъркватъ, всичко става на каша. Той намира, че разбиранията му не сѫ такива, каквито сѫ били вчера; чуди се, защо хората сѫ станали толкова лоши, толкова неразбрани. — Причината за това разбъркано състояние въ него не сѫ хората, но като слѣзалъ въ стомаха, въ кашата на своя животъ, той мисли, че тази каша е вънъ нѣкѫде. Този човѣкъ разсѫждава, спори, сѫди хората и мисли, че има нѣкаква велика философия. — Има той философия, но философия на стомаха. Следователно, има три вида философия: философия на стомаха, философия на сърцето и философия на ума.

 

Учитель по философия преподавалъ на ученицитѣ си урокъ върху принципитѣ на живота. Следъ това запиталъ едного въ какво вѣрва. Ученикътъ отговорилъ: Азъ вѣрвамъ въ човѣкъ, който има една глава и две рѫце. — Че човѣкъ има една глава, това е важното, но че има две рѫце, това не е толкова сѫществено. Учительтъ му казалъ: Азъ пъкъ вѣрвамъ въ човѣкъ, който има една глава и две очи. — Кой отъ двамата е правъ: учительтъ, или ученикътъ? — Учительтъ е на правата страна. Защо? — Защото, като има глава и две очи, човѣкъ ще опредѣли посокитѣ на своята мисъль, на своитѣ чувства и на своитѣ движения. После учительтъ казалъ: Азъ вѣрвамъ въ човѣкъ, който има едно тѣло и две рѫце. Ученикътъ отговорилъ: Азъ пъкъ вѣрвамъ въ човѣкъ, който има едно сърце и два крака. — Едва на края ученикътъ казалъ истината.

 

Защо учительтъ е казалъ едно, а ученикътъ е казалъ друго, това сѫ задачи, върху които трѣбва да мислите. Вие сами трѣбва да разрешите тѣзи задачи, а тѣ не се решаватъ лесно. Когато нѣкой казва, че разбира числата, разбира аритметика, трѣбва да имате предъ видъ, че сѫществуватъ степени въ разбирането. Има числа, които сѫ качествени; има числа, които не сѫ качествени, нѣматъ никакво качество въ себе си. Въпрѣки това, и еднитѣ, и другитѣ сѫ числа. Казвате: Какви сѫ кaчественитѣ числа? Запримѣръ, имате единъ диамантъ и единъ простъ, обикновенъ камъкъ, еднакви по голѣмина. И въ двата случая имате числото едно, но първото число, първата единица е качествено число, а втората — обикновено число, обикновена единица. Съ първата единица можете да обиколите свѣта, да свършите наукитѣ си; съ втората единица и десеть крачки не можете да извървите. Казвате, че имате голѣми познания за свѣта. — Можете ли съ тѣзи знания да обиколите свѣта? — Не можемъ. — Тогава нѣмате никакви знания. Ако имате положителни знания, съ тѣхъ трѣбва да обиколите свѣта. Ако имате знания за небето, съ тѣзи знания трѣбва да отидете на небето и тамъ да продължите учението си. — Ние не знаемъ, преди всичко, има ли небе, или нѣма. — Щомъ не знаете това, вие имате единъ простъ, обикновенъ камъкъ, едно просто число, проста единица, която сто пѫти можете да напишете на дъската, и сто пѫти да я заличите. Нѣкой напише на дъската числото 1566. — Какво означава това число? — Имамъ да взимамъ толкова лева, но съмъ готовъ да ги простя. Другъ пише числото 1755. — Какво означава това число? — Имамъ да давамъ толкова лева, но нѣма да ги дамъ. — Ето, и двамата пишатъ числа, но единиятъ прощава, а другиятъ не е готовъ даже своя дългъ да изплати. Разбирания сѫ това.

 

„Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте.“ — Този стихъ е мѫченъ за разбиране. Защо? — Защото казвате, че любите Бога, а не вѣрвате въ Него. Това е неразбиране. Любовьта не се изявява въ време и пространство. Често казвате: Азъ любихъ единъ човѣкъ  цѣла година. — Невъзможно е да любите чoвѣка цѣла година. Вие не можете да го обичате нито цѣлъ месецъ, нито цѣлъ день, нито цѣлъ часъ, нито цѣла минута. Да се говори така, това значи неразбиране на любовьта. Любовьта се изявява извънъ времето и пространството. Това може да е противоречиво на вашитѣ разбирания, но нека сѫществуватъ противоречия. Неизбѣжни сѫ противоречията въ живота.

 

Седите нѣкѫде замисленъ и покрай васъ минава единъ вашъ неприятель — удря ви по крака съ тоягата си и продължава пѫтя си. Неприятельтъ ви само единъ пѫть ви е ударилъ съ тоягата си, но вие дълго време усещате болката. День, два, три, седмица и повече вие се оплаквате отъ болка въ крака. Тъй щото, това, което наричате любовь, е последствие, отражение на онзи ударъ, който любовьта ви е причинила. Тя единъ пѫть само ви е посетила, а вие дълго време помните нейното посещение. Като не разбира любовьта, човѣкъ казва: Изгорѣ ми сърцето отъ любовь! — Каква любовь е тази, която гори сърцата на хората? Ако наистина любовьта гори сърцата на хората, какъ могатъ да любятъ съ изгорѣли сърца? Когато изгори, сърцето не е годно вече за любовь. Другъ се оплаква, че любовьта го уморила. — Каква любовь е тази, която уморява хората? Който умира отъ любовь, той не разбира любовьта. Слушате нѣкой да казва, че като умре, иска неговата възлюбена да дойде на гроба му, да пролѣе две сълзи за него и да му посади поне едно цвѣте, което да разнася своето благоухание. — Това сѫ възгледи на народа за любовьта, отъ които се вижда неговото умствено и духовно разбиране за живота. Какъвъ прогресъ можете да очаквате отъ народъ, отъ общество, или отъ човѣкъ, които иматъ такива разбирания? Следъ всичко това хората ще говорятъ за усилията, които сѫ правили за преодоляване трудноститѣ въ живота. — Никакви усилия не сѫ правили. Тѣхнитѣ усилия съставятъ едва една хилядна часть отъ секундата, т. е. единъ кратъкъ моментъ отъ времето. И това усилие е дало резултати, но хората трѣбва да продължаватъ въ това направление, да не спиратъ. Като правятъ усилия, тѣ ще се домогнатъ до смисъла на живота. Смисълътъ на живота седи въ вѫтрешното разбиране и прилагане на закона на любовьта. Три велики закона управляватъ битието: Законътъ на абсолютната реалность, законътъ на абсолютната разумность и законътъ на абсолютната материя.

 

Какви сѫ съвременнитѣ разбирания за материята, за силата — оставяме настрана. Не е лошо човѣкъ да има различни философски възгледи за нѣщата, но много отъ тѣхъ сѫ детински възгледи, и тѣ сами ще напуснатъ човѣка. Малкото момиченце играе съ куклички, но трѣбва ли, като порасне, като стане 21 годишна мома, да ѝ казваме да напусне куклитѣ? Тѣ сами ще я напуснатъ. Когато казвамъ, че куклитѣ сами ще ви напуснатъ, разбирамъ, че като се ожени човѣкъ и роди деца, следъ време децата му сами ще го напуснатъ. Децата ти, това сѫ твоитѣ кукли, съ които си игралъ, които си кѫпалъ въ коритото, които си обличалъ и събличалъ, които си идеализиралъ. Като пораснатъ, твоитѣ кукли ще те напуснатъ, ще отидатъ въ странство да учатъ, безъ да помислятъ за тебе. Какво лошо има въ това, че куклитѣ ти те напуснали? Тѣ бѣха писма отъ невидимия свѣтъ, изпратени до тебе да ги четешъ и да се учишъ отъ тѣхъ. Въ тѣзи писма имаше скрито богатство, но ти не се сѣти да ги отворишъ, да прочетешъ онова, което е написано въ тѣхъ. Тѣзи писма останаха затворени книги за тебе, отъ които не можа да се възползувашъ. Всѣки човѣкъ носи въ себе си нѣщо хубаво, дълбоко скрито въ гънкитѣ на неговата душа. Ние виждаме само външния човѣкъ, който постоянно се мѣни. Въ какво седи тази промѣна? — Листата на книгата на неговия животъ постоянно се обръщатъ. Като гледате само външната страна на тѣзи промѣни, вие казвате, че човѣкъ расте, развива се, остарява, докато единъ день умре. Това показва, че листата на неговата книга всѣки день се обръщатъ. Мѫдрецътъ, който чете отъ тази книга, като я свърши, затваря я, взима я съ себе си, а ти плачешъ, страдашъ, че детето ти умрѣло. Казвашъ: Взеха детето ми! — Какъ е възможно да вземе нѣкой твоето дете? Ако е твое, никой не може да го вземе. Щомъ сѫ го взели, това дете не е било твое. То е твое хранениче, изпратено при тебе само да го отгледашъ и изучишъ. Единъ день неговитѣ майка и баща дохождатъ да си го взематъ. — Ама азъ съмъ го отгледалъ, изхранилъ, харчилъ съмъ за него. — Колко ви струва всичко? Детето е живѣло на земята десеть години. Ако всѣка година сте харчили по десеть хиляди лева, изразходвали сте всичко сто хиляди лева. Ето, вземете сто хиляди лева, а ние ще си вземемъ детето.

 

Днесъ всички хора се разочароватъ отъ живота. Защо? — Защото не го разбиратъ. Щомъ се натъкнатъ на страдания, на нещастия, тѣ казватъ: Свѣтътъ не е добре създаденъ. — Дали свѣтътъ не е добре създаденъ, или ти не го  разбирашъ, това е въпросъ. Ти мислишъ само, че свѣтътъ не е добре създаденъ. Ако мислишъ, че свѣтътъ не е добре създаденъ, ти си мѫдрецъ; пъкъ ако мислишъ, че великиятъ свѣтъ не е добре създаденъ, ти си глупецъ. Кое отъ дветѣ положения е вѣрно: глупецъ ли си, или мѫдрецъ? На този въпросъ всѣки самъ ще си отговори.

 

„Защото самъ си Отецъ ви люби. — Въ този стихъ Христосъ изнася една истина безъ да я доказва. По-нататъкъ Той продължава: „Понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ — Тази е една реална истина, изказана въ нейнитѣ взаимни отношения. Всѣка майка и всѣки баща биха ви залюбили, ако вие вземете тѣхното изгубено дете и го приютите къмъ себе си, въ своя домъ. Родителитѣ на това дете ще ви благодарятъ, ще залюбятъ не само васъ, но и дома ви. Детето ще ви разправя за своитѣ майка и баща, а вие ще вѣрвате въ това, което ви говори. Има хора, които отъ две хиляди години насамъ не могатъ да повѣрватъ, че Христосъ е излѣзалъ отъ Бога. Тѣ искатъ да имъ се докаже това. Питамъ: ако започна да ви доказвамъ това, на моитѣ думи ли трѣбва повече да вѣрвате, или на Христовитѣ? Ще вземе нѣкой да разпитва, кой съмъ, отде съмъ дошълъ. Моитѣ думи ли ще бѫдатъ по-вѣрни, или Христовитѣ? Ако не вѣрвате въ думитѣ на Христа, цѣлиятъ свѣтъ не би могълъ да ви убеди, че Христосъ е отъ Бога излѣзълъ. Нито пъкъ вие можете да опровергаете, че този, който отъ Бога е излѣзалъ, въ сѫщность не е отъ Бога излѣзалъ. За всѣки даденъ случай нѣщата могатъ да бѫдатъ, или да не бѫдатъ.

 

„Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже вие повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ — Този стихъ изразява състояние на чистата душа, която приема нѣщата тъй, както сѫ въ действителность. Обаче, съвременнитѣ учени сѫ голѣми скептици и казватъ, че ако човѣкъ не се съмнява, науката не може да прогресира. Да се твърди това, то е все едно да се доказва, че ябълка безъ червей не може, че домъ безъ димъ, безъ огънь не може, че животъ безъ гладъ не може и т. н. — Това сѫ твърдения, които не могатъ да се доказватъ. Това сѫ твърдения, които не издържатъ критика. Азъ оспорвамъ твърдението, че домъ безъ огънь не може. Човѣшкиятъ домъ не може безъ огънь, защото човѣкъ познава огъня, но какво ще кажете за дома на другитѣ животни? Птицитѣ, рибитѣ, млѣкопитаещитѣ употрѣбяватъ ли огънь? Следователно, нашиятъ огънь е относително нѣщо, той не е абсолютно реаленъ, той не е необходимъ за всички живи сѫщества. Обаче, има единъ огънь, безъ който никой домъ не може. Той е огъньтъ на слънцето, огъньтъ на живота. При този огънь всичко живѣе, всичко сѫществува. Ако този огънь изчезне, съ него заедно изчезва и животътъ. Следователно, ако човѣшкиятъ огънь искате да направите вѣченъ, вие заставате на една фалшива философия, която, сама по себе си, не е вѣчна. Едно отъ свойствата на човѣшкия огънь е, че той постоянно се запалва и загасва. Свойство на Божествения огънь е, че като се запали веднъжъ, никога вече не загасва — той е вѣченъ огънь. Мѣстото около човѣшкия огънь е много малко, тѣсно, вследствие на което се явява споръ между хората, кой да бѫде по-близо до него, кой — отдѣсно на огъня, кой — отлѣво и т. н. Мѣстото около Божествения огънь е неограничено, вследствие на което всѣки може да седне, дето иска. Божествениятъ огънь не създава никакъвъ споръ, никакви недоразумения и противоречия между хората.

 

Сега направете преводъ на огъня, да видите, на какво представя символъ. Съвременнитѣ хора едва сега сѫ започнали да изучаватъ огъня на любовьта. Тѣ още не сѫ стигнали до областьта, въ която функционира огъня на любовьта. Тѣ още не сѫ достигнали до свѣта, отъ който любовьта слиза. Тѣ още не сѫ разбрали и изучили степенитѣ на този огънь на любовьта. Има любовь, на чийто огънь може да се свари яйце; има любовь, на чийто огънь може да се свари бобъ; има любовь, на чийто огънь може да се опече агне; има любовь, на чийто огънь може да се опече цѣлъ човѣкъ; има любовь, на чийто огънь човѣкъ може да се стопи, или да обезумѣе. Обаче, има любовь, на огъня на която човѣкъ може да изживѣе най-голѣмитѣ радости. За да се изпита този огънь, човѣкъ трѣбва да е чистъ.

 

Сегашнитѣ хора сѫ дошли до положение, при което трѣбва да се подложатъ на вѫтрешно чистене. Вѫтрешното чистене означава отваряне поритѣ на душата. За тази цель човѣкъ трѣбва да диша правилно. Докато човѣкъ се сърди, съмнява, завижда, не може да търпи хората, поритѣ на неговата душа всѣкога ще бѫдатъ затворени. При това състояние човѣкъ всѣкога ще бѫде боленъ; щомъ е боленъ, той ще има криво разбиране, крива философия за живота. Докато човѣкъ е боленъ, единъ следъ другъ лѣкаритѣ ще го посещаватъ, ще му правятъ инжекции, ще му даватъ лѣкарства, и той все ще страда, ще се оплаква отъ живота. — Какво трѣбва да направите съ този човѣкъ, за да оздравѣе? — Дайте му условия да се изпоти, да се отворятъ поритѣ на тѣлото му. Той страда отъ подпушване. Такъвъ примѣръ имаме съ единъ младъ селянинъ, синъ на богатъ български чорбаджия отъ Ново-пазарско. Този младъ селянинъ заболѣлъ сериозно и го изпратили на лѣчение въ варненската болница. Лѣкаритѣ го лѣкували седмица-две, събирали се на консултъ, но констатирали, че този човѣкъ нѣма да се излѣкува. Той билъ толкова силно подпушенъ, че нищо не било въ състояние да го спаси. Затова, като дошълъ баща му, единъ отъ лѣкаритѣ го извикалъ настрана и му казалъ: Нѣма защо да криемъ. Положението на сина ти е много сериозно. Вземи го поне въ село, тамъ да умре. Едва ли ще поживѣе още десетина деня. Бащата се натѫжилъ, заплакалъ, но нѣмало какво да прави, взелъ сина си отъ болницата и го завелъ въ селото. Въ Варна го лѣкували мѫже лѣкари, по тѣхната наука и философия, но като го завели въ село, започнали да го лѣкуватъ баби, по тѣхната наука. Събрали се 12 баби на консултъ; гледатъ момъка младъ, хубавъ, искатъ да му помогнатъ. Какви сѫ били имената на 12-тѣ баби, нѣма да казвамъ. Ако започна да ги изреждамъ, беседата ще отиде.

 

Първата баба извадила отъ торбата си бобъ и дала на момъка да вземе само едно зрънце. Той извадилъ едно зрънце и го далъ на бабата. Тя погледнала зрънцето, помислила малко и го турила пакъ въ торбата, при другитѣ зрънца. Следъ това тя започнала да гледа на бобъ. Като свършила гледането, казала: Позволено ми е да лѣкувамъ този момъкъ. Той ще оздравѣе. Втората баба извадила отъ торбата си половинъ килограмъ восъкъ. Стопила го, излѣла го въ студена вода, следъ което започнала да гледа на момъка и казала: Този момъкъ ще оздравѣе, ще се заема да го лѣкувамъ. И останалитѣ десеть баби се произнесли, всѣка по свой начинъ, че момъкътъ нѣма да умре, и започнали да се съветватъ помежду си, какъ да го лѣкуватъ. Тѣ си казали: Знаемъ, че ечемикътъ кара конетѣ да скачатъ. Болестьта на този момъкъ е конска, затова да го лѣкуваме съ ечемикъ. Казано и свършено: тѣ взели единъ голѣмъ котелъ пъленъ съ вода. Турили въ водата ечемикъ, и поставили котела на огъня, докато водата възври. Следъ това излѣли ечемичената вода въ голѣмо корито, и оставили водата малко да истине. Потопили младиятъ момъкъ въ коритото, докато се изобилно изпоти. Повторили и потретили тази баня, и следъ две недѣли болниятъ билъ съвършено здравъ, на крака. И до днесъ този човѣкъ е живъ и здравъ, има си жена, деца, радва се на живота. Както виждате, тѣзи баби, кое съ бобъ, кое съ восъкъ, кое съ ечемикъ опредѣлили диагнозата на болния и го излѣкували. Казвате: наученъ ли е този методъ? — Ако съ даденъ методъ можете да излѣкувате човѣка и да му върнете живота, той е наученъ методъ; ако не можете съ този методъ да го излѣкувате и да му върнете живота, той не е наученъ. Ако съ известенъ методъ можете да просветите човѣка, той е наученъ; ако нищо не можете да постигнете съ него, той не е наученъ методъ.

 

„Защото самъ си Отецъ ви люби.“ — Човѣкъ трѣбва да вѣрва! — Въ какво? Въ любовьта, която носи живота. Ако прочете тѣзи думи и повѣрва въ тѣхъ, и при най-голѣмото си обезсърдчение, човѣкъ може да се насърдчи. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. — Не е достатъчно само да вѣрвате въ Бога, но трѣбва да ви залюби Той, и вие да Го залюбите. Казано е въ Писанието: „Понеже повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ Не е достатъчно да повѣрвате, че човѣкъ има една глава и две очи, но трѣбва да повѣрвате, че той има едно тѣло и две рѫце, а сѫщо така и едно сърце и два крака. Човѣкъ се движи главно въ три свѣта: въ свѣта на своята глава, въ свѣта на своитѣ гърди и въ свѣта на своя стомахъ. Като се заговори за стомаха, мнозина го считатъ доленъ животъ. — Така е, но животътъ започва отъ стомаха. Докато стомахътъ е здравъ, и човѣкъ е здравъ. Щомъ стомахътъ се разстрои, човѣкъ заболява. Нѣкои наричатъ стомаха търбухъ. — Не, стомахътъ не е търбухъ. Стомахътъ не трѣбва да се смѣсва съ търбуха. Търбухътъ представя желанията, апетититѣ на човѣка къмъ външни, временни нѣща. Въ този смисълъ мѣстото на търбуха е съвсемъ другаде, не е въ стомаха. — Не може ли безъ стомахъ? — Докато живѣе на земята, човѣкъ не може безъ стомахъ, но той трѣбва да живѣе и да се храни съобразно законитѣ, които управляватъ стомаха. Когато обработи храната, стомахътъ я изпраща въ по-високитѣ свѣтове. Следователно, той изпълнява една функция на взимания и давания. Тази функция трѣбва да става правилно. Ако не става правилно, стомахътъ заболява. Наистина, ако между функциитѣ на човѣшкия организъмъ и външния свѣтъ не става правилна обмѣна, човѣкъ е осѫденъ на заболяване въ физическия, умствения или духовния свѣтъ. Подъ „външенъ свѣтъ“ разбирамъ съвокрупность отъ разумни, възвишени сѫщества. Когато функционира правилно, стомахътъ изпраща обработенитѣ сокове въ бѣлитѣ дробове, които сѫщо така изучаватъ закона на щедростьта. Оттамъ соковетѣ отиватъ въ мозъка. По такъвъ начинъ се храни цѣлото тѣло. Понѣкога човѣкъ се индивидуализира, иска да живѣе само за себе си и постепенно се изолирва отъ външния свѣтъ. — Това е невъзможно. Човѣкъ не може и не трѣбва да се изолира отъ хората. Други казватъ, че искатъ да създадатъ отношения съ всички хора. — И това е невъзможно. Човѣкъ трѣбва да има правилни отношения съ хората, но това не подразбира, че трѣбва да има отношения съ всички хора. Следователно, човѣкъ самъ не може да живѣе, но и съ всички хора не може да живѣе.

 

„Самъ си Отецъ ви люби.“ — Защо ви люби? — Защото вие повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ. Отецъ е първиятъ, Христосъ е вториятъ, а Богъ, отъ Когото излѣзохъ, е третиятъ. Това сѫ три принципа, които трѣбва да проникнатъ въ ума на човѣка, за да може всѣка негова идея да се реализира, да има успѣхъ въ свѣта. При това положение човѣкъ може да бѫде напълно нормаленъ, външно и вѫтрешно. Не е достатъчно само да познаваме външното устройство на човѣка, да знаемъ, че има глава, рѫце, крака, мозъкъ, дробове, стомахъ и т. н. Ние трѣбва да го познаваме и психически. Защо? —Защото, както познаваме човѣка, ще познаваме и вселената, понеже човѣкъ е създаденъ споредъ законитѣ, по които е създадена великата вселена. Следователно, като изучава себе си, едновременно съ това човѣкъ изучава и вселената. Затова, именно, човѣкъ е нареченъ малка вселена или микрокозмосъ. Когато казвате, че трѣбва да изучавате характера на човѣка, вие имате предъ видъ да изучите законитѣ, по които той е създаденъ, а не характера. Невъзможно е да се изучи характера на човѣка. Да изучите характера на човѣка, това значи да изучите свойствата на водата, която слиза отъ височинитѣ. Презъ време на своето движение, тази вода претърпява редъ промѣни, вследствие на което не можете да кажете, какви сѫ нейнитѣ свойства. Водата може да бѫде ту бистра, ту мѫтна, ту изобилна, ту по-слаба. И вие трѣбва да знаете, защо ставатъ тѣзи промѣни съ водата. Ако е мѫтна или бистра, това се дължи на почвата, презъ която минава. Ако е изобилна, това се дължи на мѣстностьта, отъ която извира. Такива промѣни ставатъ и съ човѣшкия характеръ. Следователно, мѫчно се изучава характера на човѣка.

 

И тъй, промѣнитѣ, които ставатъ въ живота на човѣка, се дължатъ на сѫщитѣ причини, които измѣнятъ водитѣ въ природата. Когато притоцитѣ на човѣшкия животъ се втичатъ въ общия резервуаръ, въ великия океанъ — въ цѣлокупния животъ, човѣкъ е идеалистъ. Щомъ тѣзи притоци се отбиятъ отъ своя пѫть и започнатъ да криволичатъ надѣсно, налѣво, настрани, тѣ изгубватъ своята чистота, и човѣкъ става материалистъ. Достатъчно е единъ нечистъ притокъ да влѣзе въ вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влѣзе въ вашия умъ, за да измѣни живота ви. — Какво трѣбва да направите? — Да филтрирате идеитѣ си. — Ама безъ пари, безъ хлѣбъ, безъ кѫща не може да се живѣе. — Така могатъ да мислятъ децата само, а не и хората, които следватъ Христа. Не може да се мисли така. Има богати хора, но тѣхно ли е богатството? Има търговци, земедѣлци, на които хамбаритѣ сѫ пълни съ жито, но тѣхно ли е житото? Богатството, житото принадлежатъ на Бога. Житото е слѣзло отъ слънцето. Има учени хора въ свѣта, но знанието не е тѣхно. То е слѣзло отгоре. Днесъ се говори за право, за закони. — И правото е слѣзло отгоре. Има едно право, което се прилага за вѣчни времена. То е Божественото право. Човѣшкото право, обаче, е временно, непостоянно. Запримѣръ, римското право се е прилагало известно време, а днесъ вече е излѣзло отъ употрѣба. Съвременнитѣ хора се хвалятъ съ своитѣ училища. — Че кога не е имало училища? Училищата сѫ сѫществували преди създаването на човѣка. Ще кажете, че това е неразбрано за васъ. — Така е, неразбрано е, защото се говори за нѣща, които вие не знаете. Докато ви се говори на български езикъ, вие разбирате. Щомъ ви заговорятъ на английски, вие преставате да разбирате. Обаче, ако сѫщото нѣщо се говори на англичани, тѣ всичко ще разбератъ. Не е само български езикъ, на който може да се говори. Много езици има, на които хората се разговарятъ и разбиратъ. Тѣ сѫ: английски, нѣмски, френски, италиански и др. Обаче, има единъ езикъ, който всички хора трѣбва да изучаватъ, и на който трѣбва да се разговарятъ. Той е езикътъ на живата природа, той е ангелскиятъ езикъ, той е езикътъ на любовьта. Който не знае този езикъ, той е осѫденъ на голѣми страдания.

 

Като ме слушате да говоря така, ще си помислите, че много сте закѫсали. Другъ ще каже, че работата му е оцапана. Трети ще каже, че съвсемъ объркалъ работитѣ си. Четвърти ще каже, че досега се залъгвалъ само и т. н. — Това сѫ термини, които трѣбва да се преведатъ. Запримѣръ, думата „залъгвамъ“ въ български езикъ е съвсемъ изопачена. Другъ е билъ първоначалниятъ смисълъ на корена на тази дума. Характерътъ на много думи е така изопаченъ, както е изопаченъ характерътъ на нѣкои хора, които сѫ станали престѫпници и разбойници. Така сѫ постѫпвали и съ нѣкои праведни хора, но не сѫ успѣли да изопачатъ характера имъ. Турятъ единъ праведенъ човѣкъ въ затворъ, облѣкатъ го съ халатъ, обковатъ краката и рѫцетѣ му съ вериги и го считатъ вече за престѫпникъ. — Не, не е престѫпникъ. Той е праведенъ, мѫдъръ човѣкъ. Че е въ затворъ, това е изпитъ за него. Той погледне веригитѣ си, усмихне се и казва: Нищо не представятъ тѣзи вериги за мене. Тѣ нищо не могатъ да ми направятъ. Той съзнателно се е ограничилъ, оставилъ се е въ рѫцетѣ на хората, да правятъ съ него, каквото искатъ, да мине за обикновенъ човѣкъ.

 

Въ древностьта нѣкога, единъ мѫдрецъ отишълъ между лилипутитѣ, да види, какъ живѣятъ. Всички лилипути се събрали заедно, да решатъ какъ да победятъ този човѣкъ, понеже чели въ единъ отъ своитѣ вестници, че между тѣхъ се явилъ опасенъ човѣкъ. Тѣ си казали: Ако можемъ да победимъ този човѣкъ, ние ще станемъ великъ народъ. Казано и свършено: всички се събрали на едно мѣсто, хванали опасния за тѣхъ човѣкъ, затворили го, вързали го съ вѫжета и се радвали, че могли да го победятъ. Така го държали цѣлъ месецъ. По едно време забелязали, че концитѣ на вѫжетата, съ които билъ вързанъ този човѣкъ, започнали сами по себе си да се кѫсатъ. Най-слабото помръдване отъ страна на мѫдреца, било въ състояние да скѫса концитѣ. Всички лилипути влѣзли въ затвора при мѫдреца, качили се на гърба му и започнали да играятъ, да скачатъ върху него, съ цель да го омаломощатъ. Той се оставилъ да правятъ съ него, каквото искатъ, за да може следъ това да имъ даде добъръ урокъ. Докато се радвали и веселили, че го победили, той направилъ едно движение, отъ което всички лилипути нападали на земята. После той взелъ една мрежа, събралъ лилипутитѣ и ги турилъ въ мрежата, съ която ги занесълъ на другитѣ мѫдреци, да видятъ, какво нѣщо сѫ тия сѫщества, съ каква мѫдрость и знание разполагатъ.

 

Ще кажете сега, че вие не сте като лилипутитѣ. — Въ своята сѫщина, човѣкъ е подобенъ на Бога. Но дребнавиятъ, малкиятъ човѣкъ, който се е отдѣлилъ отъ Цѣлото, отъ Великото, отъ Красивото, той е подобенъ на лилипутитѣ. Единъ день и той ще претърпи такъвъ крахъ отъ нѣкой мѫдрецъ, какъвто сѫ претърпѣли лилипутитѣ. Най-после този мѫдрецъ събралъ всички лилипути около себе си, държалъ имъ една поучителна речь и ги пусналъ да си отидатъ. Той имъ казалъ: Когато между васъ дойде нѣкой философъ, или великъ мѫдрецъ, не го затваряйте, не го вързвайте съ вѫжета и не скачайте по гърба му, но слушайте го, какво ще ви говори. Вие го затваряте, пренасяте го отъ едно мѣсто на друго, но нещастията неизбѣжно ви следватъ. Следователно, когато единъ народъ се оплаква, че го сполетѣли голѣми нещастия, казвамъ: Причината за нещастията на този народъ се дължатъ на тѣхното неблагоразумие. Единъ мѫдрецъ ги е посетилъ, а тѣ сѫ го вързали и скачатъ на гърба му. Кой народъ досега е билъ свободенъ отъ нещастия? И римлянитѣ, голѣмъ, великъ народъ, имаха свои нещастия. И българитѣ иматъ свои нещастия. Всѣки народъ е осѫденъ на страдания и нещастия поради своето коравосърдечие и неразбиране, какъ да постѫпи съ онзи великъ мѫдрецъ, който е изпратенъ всрѣдъ него да го поучава.

 

„Самъ си Отецъ ви люби.“ — Като не съзнавате това, вашиятъ животъ е пъленъ съ безпокойствия, съ съмнения, съ противоречия, съ редъ отрицателни прояви. Безпокойствието, невѣрието, умразата не разрешаватъ въпроситѣ въ живота. Противоречията сѫщо не разрешаватъ въпроситѣ. Колкото да се оплаквате отъ трудноститѣ въ живота, съ това животътъ не се подобрява. Има единъ методъ, чрезъ който човѣкъ може да подобри своя животъ. Този методъ седи въ това, да изправи човѣкъ отношенията си къмъ Първата Причина, да започне да мисли, да чувствува и да действува като Бога. Дойде ли до това положение, всички противоречия въ неговия животъ ще изчезнатъ. И тогава, каквото Богъ му каже, той ще бѫде готовъ да го направи, безъ никакво колебание. Той първо ще действува, а после ще мисли. Де е погрѣшката на хората? — Погрѣшката имъ седи въ това, че преди още да сѫ разбрали, преди да сѫ свършили училище, тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи. — Не, докато учи, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Щастието е резултатъ на нѣщо. Следователно, докато учите, никакво щастие не очаквайте. Щомъ свършите училището, щастието само ще дойде. Когато се ражда, човѣкъ не може да бѫде щастливъ; като умре, тогава може да бѫде щастливъ. Това е противоречие, но въ сѫщность е така. Защо? — Защото следъ смъртьта, човѣкъ се освобождава отъ задълженията си. Щомъ се освободи отъ задълженията си, щастието дохожда при него. — Защо трѣбва да умре човѣкъ? — За да бѫде щастливъ. Като умре, той се освобождава отъ всички полици, отъ всички задължения, отъ всички противоречия, които сѫществували въ ума му. Нѣкой човѣкъ има хиляда полици, но единъ день успѣва да ги изплати. Не е ли мъртавъ този човѣкъ вече? — Мъртавъ е, но за какво? — За полицитѣ, за своитѣ кредитори. Тѣ повече не го търсятъ; този човѣкъ е умрѣлъ за тѣхъ. Така разбираме ние смъртьта, а не въ този смисълъ, както хората я разбиратъ.

 

Казвамъ: Какъвъ умрѣлъ е този, който не е скѫсалъ връзкитѣ съ своитѣ взимания и давания? Той не е умрѣлъ, той е живъ още въ своето нещастие. Много хора сѫ умрѣли за близкитѣ си, а живи за дълговетѣ си. Други пъкъ сѫ умрѣли за дълговетѣ си, а живи за близкитѣ си. Тѣ сѫ щастливитѣ, свободнитѣ хора на земята. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Следователно, всички хора се стремятъ да се освободятъ отъ своитѣ задължения. — Това е естествено, вѫтрешно разбиране за живота. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ своитѣ дългове, но като се стреми къмъ това освобождаване, да не се натъква на противоречия. Че нѣкой бие нѣкого, или че нѣкой обира нѣкого, какво ви интересува това? Трѣбва ли да плачете за него? Ако вашитѣ сълзи могатъ да му помогнатъ, разбирамъ. Ако вашето знание може да стопи веригитѣ на затворника и да го освободи, това знание има смисълъ. Ако вашето знание може да стопи пушката на стражаря, то има смисълъ. Може ли човѣкъ съ такова знание да бѫде затворенъ? — Не може. Той ще стопи всичко около себе си. Когато нѣкой отиде на онзи свѣтъ, близкитѣ му се запитватъ: Де ли е нашиятъ баща сега, или де ли е нашата майка? — Тамъ е нещастието на покойницитѣ, на заминалитѣ за онзи свѣтъ, че тѣ дълго време още обикалятъ около васъ.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на факта, че вашитѣ близки покойници сѫ всѣкога около васъ. Единъ старъ българинъ, голѣмъ богаташъ, но и голѣмъ скѫперникъ, умрѣлъ отъ нѣкаква сериозна болесть. Като се върнали отъ погребението, дъщеритѣ му казали: Слава Богу, че се освободихме отъ този сатрапъ, отъ този фараонъ, отъ този деспотъ. Сега вече свободно ще ядемъ и ще пиемъ. Тѣ поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядатъ и да пиятъ. Гоститѣ насѣдали около трапезата, но останали очудени, когато видѣли, че вилицитѣ, лъжицитѣ, ножоветѣ, чиниитѣ, които били сложени на масата, започнали да се хвърлятъ на една и на друга страна. Всички скочили отъ столоветѣ си уплашени и започнали да се озъртатъ налѣво-надѣсно, да търсятъ причината на това явление. Колкото да разсѫждавали, тѣ не могли нищо положително да кажатъ и се разотишли по домоветѣ си. Следъ нѣколко деня пакъ ги поканили на угощение, но и този пѫть се повторила сѫщата история. Най-после една стара, но умна баба разбрала, коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщеритѣ на богатия покойникъ: Баща ви е недоволенъ отъ васъ, че като се събирате на угощение, не каните и него. — Какво трѣбва да направимъ, за да го задоволимъ? — Ще сложите на масата единъ приборъ за него и ще кажете: Заповѣдай, татко! Ще видите, че той ще престане да се изявява по такъвъ начинъ. И наистина, като поканили трети пѫть гоститѣ на обѣдъ, дъщеритѣ сложили единъ приборъ и за баща си и, като седнали всички да ядатъ, казали: Заповѣдай, татко, хапни си, каквото искашъ. Отъ този моментъ бащата престаналъ да се проявява по такъвъ начинъ. Така и бащата присѫтствувалъ на угощението.

 

Съвременнитѣ хора казватъ, че тѣзи обяснения не сѫ научни. — Вѣрно е, че не сѫ научни, но какво ще кажете за предположенията на ученитѣ, че между слънчевитѣ петна отъ една страна и между явленията въ живота и природата отъ друга, има нѣкаква зависимость, нѣкаква връзка? Научни ли сѫ тѣзи твърдения? Запримѣръ, тѣ казватъ, че подъ влиянието на слънчевитѣ петна, които се намиратъ на грамадно разстояние отъ земята, сѫ потопени 4520 кораба въ Атлантическия океанъ. Тѣ подържатъ още, че подъ влиянието на тѣзи петна се явявали голѣми бури и урагани. Питамъ: каква връзка има между петната на слънцето и потъването на параходитѣ?

 

Много отъ нещастията на хората се дължатъ на тѣхни неприятели отъ невидимия свѣтъ. Срѣщате нѣкой човѣкъ и намирате, че работитѣ му вървятъ добре; каквото започне, всичко се нарежда добре. По едно време виждате, че работитѣ му постепенно оставатъ назадъ. Чуди се този човѣкъ, коя е причината за неуспѣха му. Той не знае, че въ миналия си животъ още ималъ единъ неприятель, който постоянно му правилъ пакости. Отъ дълго време неприятельтъ му го търсилъ, и най-после, като се научилъ, че е нѣкѫде въ България, проследилъ го и започналъ да му пакости. Отъ този день всичко му тръгнало назадъ: въ търговията му не върви, домашнитѣ му работи се забъркватъ. Жена му, децата му заболѣватъ, умиратъ, и въ скоро време цѣлата му кѫща запустяла. Силенъ е неговиятъ неприятель. Какъ ще си обясните това нѣщо? Страшно е да живѣе човѣкъ безъ любовь! Това сѫ последствия на животъ безъ любовь. Цѣлиятъ свѣтъ страда отъ безлюбие. Безлюбието умъртвява хората. Ние препорѫчваме любовьта като животворещъ огънь. Ние препорѫчваме любовьта като носитель на живота, като носитель на здравето, на щастието, на богатството — на всички блага. Следователно, ако търсятъ благата на живота, хората трѣбва да се обичатъ. Въ каквото общество влѣзе любовьта, между религиозни, или учени — всички трѣбва да я приематъ. Тя произвежда цѣлъ превратъ въ сърцата, въ умоветѣ и въ душитѣ на хората. Дето любовьта влѣзе, тамъ се разкриватъ причинитѣ и последствията на нѣщата.

 

Христосъ казва: „Самъ си Отецъ ви люби.“ Иде часъ, когато всички хора ще минатъ по пѫтя на Христа. Всички хора ще минатъ презъ Неговитѣ страдания и изпитания. Мнозина сѫ говорили и говорятъ за изпитанията и страданията на Христа, но тѣ не знаятъ причинитѣ, поради които Той е билъ подложенъ на тия изпитания. Ако ви обясня причинитѣ за Христовитѣ страдания, съ години не бихте могли да освободите съзнанието си отъ тѣзи страдания. Нѣкой иска да изпита силата на микробитѣ. Ако въ кръвьта на нѣкой юнакъ се пуснатъ нѣколко отъ тия микроби, въ продължение на 24 ч. той ще изпита такива страдания, че никѫде не би могълъ да си намѣри мѣсто. Микробитѣ сѫ въ състояние да обезсилятъ и най-голѣмия юнакъ. Който иска да знае, какво нѣщо е грѣхътъ, той ще се свърже съ него така, че въ продължение на четири поколения нѣма да се освободи отъ последствията му. Сила, гръбнакъ трѣбва да има онзи, който иска да изучава грѣха. Не разисквайте върху грѣха. Сгрѣшите ли, кѫсайте връзката съ грѣха — нищо повече! Нѣкой направилъ една погрѣшка, и веднага близкитѣ, приятелитѣ му се отказватъ отъ него, не го обичатъ вече. — Ако не обичатъ брата си, кого ще обичатъ? Ще кажете, че трѣбва да обичате Бога. — Какъ ще обичате Бога? Де ще Го намѣрите? Богъ живѣе въ съзнанието на всички хора. Следователно, като обичате хората, ще обичате и Бога. Когато кажете, че не трѣбва да обичате хората, вие не сте на правата страна. Ами ако кажатъ и за васъ така? Ако всички хора дойдатъ до това съзнание, какво ще придобиятъ? Каквото да говорятъ, както и да философствуватъ, безъ любовь нѣма животъ, и безъ страдание нѣма спасение. Хората очакватъ щастието и спасението по механически начинъ. И да го придобиятъ по такъвъ начинъ, то нѣма да бѫде за дълго време. За да придобие своето щастие, човѣкъ трѣбва да направи вѫтрешна връзка съ любовьта, съ живата природа, въ нейната цѣлокупность. Само по този начинъ човѣкъ ще дойде до вѫтрешно разбиране на противоречията, които сѫществуватъ въ живота и въ природата. Има единъ вѫтрешенъ, разуменъ езикъ, на който трѣбва да говорите, ако искате природата да ви разбере. Щомъ ѝ говорите на този езикъ, тя ще ви разбере и ще ви отговори. Които сѫ изучавали този езикъ, тѣ сѫ дошли до вѫтрешна връзка съ природата. И каквото сѫ поискали отъ нея, тя винаги имъ е отговаряла.

 

„Самъ си Отецъ ви люби.“ — Знаете ли, какво представя любовьта на вашия Отецъ? Най-хубавото, най-великото въ живота ни е, именно, любовьта на нашия Отецъ. Тази любовь е канара на нашия животъ. Тя ни крепи, тя внася дълбочина въ съзнанието ни. Божията Любовь е вѫтрешно течение, което прониква нашето подсъзнание, но не и тѣлото ни. Богъ не може още да се прояви въ тѣлата на съвременнитѣ хора. Защо? — Понеже тѣ съдържатъ много непотрѣбни, излишни елементи. Като погледнете окото на нѣкой човѣкъ, ще видите въ него голѣма сухота. Погледнете окото на другъ човѣкъ — тамъ виждате много влага. Погледнете окото на трети човѣкъ, то е мъгливо, замрежено. Окото на човѣка не трѣбва да бѫде нито сухо, нито влажно, нито замъглено. Окото на човѣка трѣбва да изразява радость, доброта и любовь. Като те погледне такъвъ човѣкъ, той веднага познава отъ какво имашъ нужда и съ какво може да ти бѫде полезенъ. Ако не разбирате тия нѣща, като ученици, какъ ще намѣрите Учителя си? Ако и Учительтъ не разбира тия нѣща, какъ ще познае ученика си? Учительтъ познава ученика си по очитѣ. По какво познавате добрата свѣщь? — По ярката ѝ свѣтлина. Свѣтлината привлича човѣка. Може ли незапалената свѣщь да привлѣче човѣка? Може ли изгасналия огънь да привлѣче човѣка? Често въ свѣтлината на свѣщьта и въ топлината на огъня се крие известна илюзия, която човѣкъ трѣбва да различава. Тази свѣтлина и тази топлина сѫ дали нѣщо на хората, но тѣ сѫ приготовление за нѣщо по-велико. Всички култури на миналото, както и сегашната, сѫ приготовление за бѫдещето. Нѣма да мине много време и отъ сегашната култура нѣма да остане поменъ. Отъ сегашната култура и наука нѣма да остане нито една прашинка. Може ли да остане прахъ върху тѫпана, който барабанчикътъ бие? Когато тѫпанътъ престане да бие, прахътъ отново се наслоява. Когато хората престанатъ да мислятъ, прахътъ се наслоява върху мозъцитѣ имъ. Щомъ започнатъ да мислятъ, прахътъ отлетява.

 

„Самъ си Отецъ ви люби, понеже повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ — Дветѣ важни думи въ този стихъ сѫ: Отецъ и Богъ. Значи, две важни положения има въ този стихъ: Отецъ ви люби; и отъ Бога излѣзохъ. Христосъ е съединителната нишка между тѣзи две положения. Това показва, че всѣки човѣкъ трѣбва да има отношения къмъ Отца, къмъ Христа и къмъ Бога. Като прекарате тѣзи три думи въ ума си, вие ще намѣрите тѣхния дълбокъ смисълъ. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ въ Бога. — Щомъ каже така, азъ зная вече, че той въ нищо не вѣрва. Защо? — Защото думитѣ „азъ вѣрвамъ въ Бога“ сѫ архаични. Всѣки вѣрва въ нѣщо. Единъ вѣрва въ Бога, другъ — въ Христа, трети — въ Отца. Това не е никаква вѣра. Докато не съедините тритѣ положения — Отецъ, Христосъ и Богъ — въ едно, вашата вѣра не е пълна, не е истинска. Отецъ е началото отдето започва проявата на човѣшкото съзнание. Христосъ е живата природа въ човѣка, която работи за неговото развитие. Богъ е мѣстото, отдето се взиматъ всички материали за съграждане на бѫдещето. Богъ представя складъ на живата, вѣчната природа, отъ който вие черпите, за да съградите своето бѫдеще. Всѣки човѣкъ трѣбва да се ползува съ кредитъ отъ природата. Но кой ще го кредитира? Ще каже, че отъ този — отъ онзи все ще получи нѣщо. — Не, човѣкъ трѣбва положително да знае, кой ще го кредитира.

 

Вие трѣбва да имате разбиранията на Мойсея, когато е минавалъ своето първо посвещение въ Египетъ. Когато го прекарвалъ презъ това посвещение, Учительтъ му, Азраимъ, му казалъ: Ще бѫдешъ смѣлъ и благоразуменъ! Следъ първото си посвещение, Мойсей се наелъ съ задачата да освободи израилския народъ. Скоро на Мойсея се отдалъ случай да покаже своята смѣлость. Той видѣлъ, че единъ египтянинъ бие единъ евреинъ: нахвърлилъ се върху египтянина и го убилъ. Мойсей мислилъ, че никой не видѣлъ престѫплението му. Обаче, единъ день двама евреи се биели. Мойсей се приближилъ къмъ тѣхъ, съ намѣрение да ги освободи, да не се биятъ. Но единъ отъ тѣхъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Да не мислишъ и мене да убиешъ като египтянина? Тѣзи думи били на Учителя му. Мойсей се уплашилъ и избѣгалъ въ пустинята. Съ убийството на египтянина, Мойсей прояви смѣлость, но не прояви благоразумие, и за това Учительтъ му каза: Сега ще отидешъ въ пустинята да пасешъ овцетѣ. Тукъ ще покажешъ своето благоразумие. Огънь нѣма да палишъ, но ако видишъ запаленъ огънь, нѣма да го гасишъ. Еврейската история разправя, какъ Мойсей пасълъ овце цѣли 40 години въ пустинята, безъ да кладе огънь. Знаете ли, какво нѣщо е да бѫдете овчарь безъ да палите огънь? Защо не трѣбва да кладете огънь? — Да ви не види неприятельтъ. Когато войницитѣ съ въ окопитѣ си, тѣ никога не кладятъ огънь. Ако накладятъ огънь, неприятельтъ имъ ще ги види и ще ги нападне. Ако нѣкѫде имало запаленъ огънь, тѣ бързо го изгасвали. Когато неприятельтъ ви преследва, вие трѣбва да загасите огъня, да не ви намѣри. Мойсей прекара цѣли 40 години въ пустинята, за да изкупи своя грѣхъ, и да научи закона на жертвата. Като видѣлъ, че къпината гори, той се зарадвалъ, защото 40 години не виждалъ огънь. Когато се отправилъ къмъ мѣстото, дето видѣлъ огъня, единъ тихъ гласъ му казалъ: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето!“ Тогава Богъ му казалъ: „Чухъ плача и страданията на моя народъ. Иди да му помогнешъ!“

 

Като ималъ предъ видъ своята опитность отъ смѣлостьта си, Мойсей казалъ: Господи, тази работа не е за мене. Не ме връщай въ първото ми положение. Освенъ това, нали знаешъ, че съмъ гъгнивъ? Пъкъ не съмъ и много благоразуменъ. — Наистина, гъгнивиятъ човѣкъ е смѣлъ и решителенъ, но не е отъ много разумнитѣ. Да говори човѣкъ, това значи да знае, да разбира дълбокия смисълъ на нѣщата. Мойсей отказа, да приеме задачата, която му се даде, но Богъ му каза: Ти ще свършишъ тази работа. Ти имашъ достатъчно смѣлость, а благоразумието лесно ще придобиешъ. Азъ ще ти покажа, какъ да приложишъ благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народъ, и много пѫти показа своето благоразумие. Докато не се освободи отъ своитѣ земни връзки, човѣкъ не може да мине въ по-високъ свѣтъ. Да живѣешъ между хората съ връзки, е едно нѣщо. Да живѣешъ безъ връзки, е друго нѣщо. Докато си свързанъ на земята, ти не можешъ да бѫдешъ разуменъ. Щомъ се освободишъ отъ всички връзки и живѣешъ, между хората, ти вече си разуменъ. И напусна Мойсей пустинята, отиде да изпълни възложената му отъ Бога мисия.

 

Що е огъньтъ? — Огъньтъ е любовьта, която ще запали сърцата на хората. Щомъ сърцето ви пламне отъ огъня на любовьта, бѫдете готови да правите всичко, каквото тя ви казва. — Ами ако любовьта ми каже да цѣлуна нѣкого? — Любовьта не се занимава съ цѣлувки. — Ако ми каже да дамъ нѣкому пари на заемъ? — Любовьта съ пари не се занимава. Тя пари на заемъ не дава. — Ако ми каже да възкръся нѣкого? — Любовьта не възкръсява хората. Понеже любовьта не умъртвява хората, нѣма защо да ги възкръсява. Любовьта носи животъ. Тя носи съзнателния животъ, който се развива правилно. Който чуе разумния гласъ, гласа на любовьта, той ще я последва. Животътъ, който любовьта носи, иде отвѫтре. Животътъ и възкресението сѫ два противоположни процеса. Казано е въ Писанието, че и грѣшнитѣ ще възкръснатъ, само че грѣшнитѣ ще възкръснатъ въ осѫждение, а праведнитѣ — въ животъ. Защо ви е възкресение въ осѫждение? За праведнитѣ е казано: „Тѣ ще чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ и ще възкръснатъ.“ Нѣкои разбиратъ думата „ставане“ по физически начинъ, въ обикновенъ смисълъ. Такова ставане подразбира волята на човѣка. Оживяването подразбира сѫщината на живота. Възкресението подразбира разумностьта въ живота. Животътъ представя главата на човѣка. Ставането и възкресението представятъ очитѣ, рѫцетѣ и краката на човѣка.

 

Когато разберете сѫщината на живота, ще дойдете до положение, всѣка изговорена дума да представя часть отъ васъ, отъ вашето естество. Тогава вие ще използувате правилно и нейната динамическа сила. Когато кажете думата „възкресение,“ вие трѣбва така да я почувствувате, че моментално да оживѣете. Това значи думата да стане часть отъ васъ. Вие говорите за любовьта, за мѫдростьта, за истината, но тѣзи думи не ви трогватъ. Щомъ не ви трогватъ, вие нѣмате още тѣзи добродетели въ себе си. Следователно, който иска да бѫде смѣлъ и благоразуменъ, той не трѣбва да гаси своя огънь, своето щастие. Нѣкой казва: Мина вече моето време! Какъвъ огънь горѣше едно време въ сърцето ми! Никакъвъ огънь не гори вече въ мене! — Коя е причината за това? Този човѣкъ се е отказалъ да отиде въ Египетъ да освободи израилския народъ. Когато приятельтъ ви се разсърди, ще знаете, че причината за сърденето е въ васъ.

 

Ще приведа единъ примѣръ изъ живота, случилъ се нѣкѫде въ Европа. Една богата, капризна мома искала да изпита любовьта на своя възлюбенъ. За тази цель тя му казала: Ако искашъ да се увѣря, че наистина ме обичашъ, ще хвърля рѫкавицата си въ една менажерия, а ти ще влѣзешъ да я извадишъ оттамъ. Тогава ще приема рѫката ти. Съгласенъ ли си на това условие? Той се съгласилъ, приелъ условието. Единъ день, заедно съ възлюбената си отишълъ въ една менажерия, за да изпълни обещанието си. Той далъ известна сума на звѣроукротителя, да му позволи да влѣзе между звѣроветѣ. Тогава тя хвърлила рѫкавицата си въ една отъ клеткитѣ на звѣроветѣ и останала да гледа, какво ще направи възлюбениятъ ѝ. Той влѣзълъ между звѣроветѣ, навелъ се да вземе рѫкавицата и благополучно излѣзълъ навънъ. Следъ това се приближилъ до възлюбената си, поклонилъ се, подалъ ѝ рѫкавицата и казалъ: Ето, рѫкавицата си ще имашъ, но мене нѣма да имашъ. Той не поискалъ вече рѫката ѝ. — Не, любовьта не се изпитва по този начинъ. Защо трѣбваше тази мома да изпитва любовьта на възлюбения си така? Ако искала да разбере сърцето му, не можа ли да го прати между бедни хора, да имъ направи нѣкакво добро, да имъ помогне, а трѣбваше да го праща между звѣроветѣ?

 

Такова нѣщо представя и философията на съвременнитѣ хора. И тѣ изпитватъ Бога по сѫщия начинъ. Хвърлятъ рѫкавицата си въ менажерията и очакватъ Богъ да я извади оттамъ и да имъ я подаде. Това е глупава философия! По-глупаво, по-долно нѣщо отъ това нѣма. Да изпитватъ Бога по този начинъ, това е срамъ, позоръ за хората! Ако е въпросъ да изпитвате Бога, изпитвайте Го съ нѣщо разумно, да научите, да придобиете нѣщо. Ако азъ бихъ решилъ да изпитвамъ Бога, щѣхъ да се обърна къмъ Него съ следнитѣ думи: Господи, азъ искамъ да направя нѣщо за Тебе. Затова, каквато работа имашъ изоставена, дай я на мене. И най-долната да е, готовъ съмъ да я свърша. Споредъ мене, този е най-правилниятъ методъ, съ който можемъ да си послужимъ. Трѣбва ли да опредѣляме, каква работа искаме отъ Бога? Тъй както съвременнитѣ хора постѫпватъ, това е начинътъ, по който младата мома изпита своя възлюбенъ. Тя хвърли рѫкавицата си между звѣроветѣ и прати възлюбения си да ѝ я донесе.

 

Това сѫ противоречия, които сѫществуватъ навсѣкѫде въ живота. Вследствие на тия противоречия, човѣкъ не може да добие абсолютни познания за живота, но придобива само относителни познания. Какъ ще добие вѣчното знание, когато той постоянно се безпокои за себе си? Това безпокойствие хвърля сѣнка върху красивитѣ и правилни форми, и по този начинъ ги изопачава. Добре е човѣкъ да не се съблазнява, но да издържа, да устоява на всичко. Нѣкой ме пита, какво мнение имамъ за него. Казвамъ: азъ имамъ мнение само за себе си, но не и за хората. За хората имамъ само научно мнение, а не свое собствено. Да се интересувамъ отъ хората, това не влиза въ моята специалность Много хора се интересуватъ отъ личния животъ на другитѣ. а това, което трѣбва прѣмо да ги интересува — тѣхниятъ животъ, тѣ оставятъ настрана, съ него не се занимаватъ. Когато не изучаватъ своя животъ, тѣ се натъкватъ на противоречия между своя животъ и този на напредналитѣ сѫщества. Тѣзи два живота сѫ диаметрално противоположни единъ на другъ. Запримѣръ, на земята децата започватъ отъ първо отдѣление и постепенно вървятъ нагоре, докато свършатъ университетъ. Въ невидимия свѣтъ е точно обратно: тамъ започватъ отъ университетъ и свършватъ съ първо отдѣление. Въ тамошното четвърто отдѣление тѣ изучаватъ отношенията между всички разумни сѫщества; въ трето отдѣление изучаватъ закона на свободата; въ второ — закона на мѫдростьта, а въ първо — закона на любовьта. Въ първо отдѣление на земното училище децата изучаватъ азбуката и взаимно си помагатъ. Колкото по-нагоре отиватъ, тѣ все повече и повече се индивидуализиратъ, докато дойдатъ до университета, дето всѣки мисли за себе си — готви се за живота. Така, именно, хората изгубватъ красивото, дѣтинското въ себе си. Когато слиза отъ невидимия свѣтъ, ученикътъ минава презъ закона на инволюцията, т. е. той инволюира, като навлиза все повече и повече въ гѫстата материя, дето постепенно губи знанието си и става все по-грубъ. Като дойде до отдѣленията, влѣзе въ четвърто отдѣление, той започва да разбира, че животътъ на земята не е такъвъ, какъвто си го е представялъ горе, но има въ него нѣщо, което ограничава всички сѫщества. Какъвто е човѣкъ въ отдѣленията на земята, такъвъ трѣбва да бѫде и въ университета на небето. Въ отдѣленията на небето се учатъ велики работи. Казвате: Отдѣленията сѫ само за децата, тѣ сѫ дребна работа. — Не, отдѣления сѫществуватъ и въ природата. Нашитѣ отдѣления се равняватъ на университетитѣ въ невидимия свѣтъ.

 

„Самъ си Отецъ ви люби.“ — Думитѣ, които Христосъ е вложилъ въ този стихъ, сѫ диаметрално противоположни на нашитѣ разбирания. За да се разбератъ правилно, трѣбва да се направи вѫтрешенъ преводъ. Ако този преводъ е правиленъ, той ще внесе въ умоветѣ ви свѣтлина и свобода, въ сърцата ви оживяване, а за тѣлата ви подмладяване. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза „вѣчно възобновяване на живота.“ Това означава „вѣчно производство.“ Ако този процесъ не се разбере, и любовьта нѣма да се разбере. Любовьта не е нѣщо статическо, тя е процесъ на разширяване. Всѣки день, всѣки моментъ любовьта трѣбва да внася нѣщо ново въ душата на човѣка. Който разбере любовьта, той постоянно ще се разширява. Който не я разбере, той нищо нѣма да придобие. Колкото по-голѣмъ брой разумни сѫщества влизатъ въ крѫга на вашата любовь, толкова по-голѣма интелигентность и доброта ще придобиете. Тѣ сѫ притоци на живота. Ако излѣзешъ като рѣка отъ нѣкой голѣмъ източникъ и не придобиешъ изъ пѫтя си никакви притоци, ти скоро ще изсъхнешъ. Ако имашъ притоци, ти постоянно ще се увеличавашъ, докато единъ день пакъ се влѣешъ въ Божественото море, въ източника на своя животъ.

 

Какво представя Божественото учение? — Божественото учение ни учи, какъ е създаденъ козмоса, какъ трѣбва да живѣемъ, какъ трѣбва да се развиваме. — Какво представя любовьта на земята? — Тя опредѣля вѫтрешнитѣ отношения, които сѫществуватъ между хората. Мнозина мислятъ, че иматъ голѣма любовь. — Това сѫ тѣхни разбирания. Преди всичко ние трѣбва да изучаваме огъня на любовьта. Всички религиозни хора на миналото сѫ изучавали този огънь. И вие трѣбва да изучавате свойствата на този огънь. Този огънь има висока температура, но никакво изгаряне не причинява. Който влѣзе въ този огънь, той ще почувствува приятна топлина, около 40° — 50°, и веднага ще се оживи, ще се обнови отъ него. Ако внесете въ този огънь парче отъ злато и платина, които се топятъ при висока температура, тѣ веднага ще се стопятъ и превърнатъ въ течность. На човѣка, обаче, този огънь се отразява като мека, приятна топлина. Той е алхимическиятъ огънь, който ученитѣ сѫ търсили въ древнитѣ времена още. Ако иска да постави за основа на своя животъ философскиятъ камъкъ, който алхимицитѣ сѫ търсили, човѣкъ непременно трѣбва да носи въ себе си огъня на любовьта. Този огънь носи животъ. Свѣтлината на този огънь се коренно различава отъ електрическата свѣтлина. Отъ електрическата свѣтлина очитѣ отслабватъ, а отъ свѣтлината на огъня на любовьта, не само че не отслабватъ, но постепенно се усилватъ. И на стогодишния човѣкъ могатъ да се усилятъ очитѣ, ако той непреривно живѣе въ огъня на любовьта. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ.

 

Съвременнитѣ хора вѣрватъ само въ онова, което може да се докаже. Питамъ: какъ вѣрватъ въ това, което се говори за месечината, за слънцето? Ще възразите, че ученитѣ хора сѫ казали известни истини за слънцето и за месечината, затова може да имъ се вѣрва. — Да, но това, което тѣ твърдятъ, не е доказано на опитъ. Запримѣръ, ученитѣ, мѫдритѣ хора казватъ, че на месечината има вода. При това, по високитѣ мѣста на месечината, водата е замръзнала, достига около стотина метра дебелина. Въ дълбокитѣ мѣста водата е толкова чиста, приятна, напомня нашата вода, която пиемъ. Вѣрвате ли въ това? Вие вѣрвате дотолкова, доколкото вѣрвате въ Христовитѣ думи, изказани въ стиха: „Самъ си Отецъ ви люби, понеже повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ Ученитѣ казватъ, че на месечината нѣмало вода, но била покрита съ снѣгъ. При това, тѣ твърдятъ, че презъ деня температурата се увеличавала, вследствие на което снѣгътъ се топѣлъ. Чудно нѣщо! Какъ е възможно, снѣгътъ да се топи, а вода да нѣма на месечината? Щомъ снѣгътъ се топи, предполага се, че тамъ има хубава, чиста вода. Сега азъ нѣмамъ намѣрение да споря съ ученитѣ, но като отида на месечината, ще пия вода — нищо повече! Месечината е емблемъ на духовнитѣ вѣрвания на хората. Както на високитѣ мѣста на месечината става голѣмъ студъ, поради нейната рѣдка атмосфера, така и въ духовния животъ има голѣмъ студъ. Духовнитѣ хора трѣбва да знаятъ това нѣщо. Тѣ ще станатъ студени като месечината, затова трѣбва да придобиятъ голѣма дълбочина, по-голѣма отъ тази, която сѫществува въ земята. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде дълбокъ, понеже има опасность всичко въ него да замръзне.

 

Когато станатъ религиозни, хората започватъ да се измѣнятъ и се чудятъ, защо едно време сѫ били по-добри, а сега сѫ станали по-лоши. — Това е само илюзия. Въ сѫщность, тѣ не сѫ станали по-лоши, но сѫ станали по-студени. Защо? — Като се намиратъ подъ влиянието на месечината, атмосферата имъ става по-рѣдка, голѣма часть отъ топлината имъ се излѫчва, и тѣ ставатъ по-студени. На месечината има студъ 200° подъ нулата. Студътъ на месечината служи като протекция на адептитѣ, които живѣятъ тамъ, да ги запазва отъ сѫщества, които биха ограбили богатствата имъ. Който отиде на месечината да краде, каквото хване въ рѫцетѣ си, моментално ще го изпусне, ще се скове отъ студъ. Следователно, голѣмиятъ студъ запазва месечината отъ крадци. И слънцето има своя фотосфера, която го предпазва отъ атакитѣ на крадцитѣ. Температурата на слънцето е отъ три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не сѫ въ състояние да завладѣятъ слънцето. Въ вѫтрешната страна на слънцето, обаче, живѣятъ възвишени сѫщества, които прекарватъ отличенъ животъ, пъленъ съ красота и величие. Когато нѣкои покойници, влѣзатъ въ слънцето, тогава тѣ ще разбератъ, какво нѣщо е Царството Божие. Тамъ ще разбератъ, какво нѣщо е висока планина. На слънцето има планини, по-високи отъ Хималаитѣ. Казвате: Вѣрно ли е всичко това? — Вѣрно е. Така говорятъ и ученитѣ хора. Тѣ подържатъ, че повърхностьта на слънцето има много висока температура. — Азъ се съгласявамъ съ мнението на ученитѣ, но тѣ не се съгласяватъ съ моето мнение. Азъ подържамъ, че има животъ въ вѫтрешностьта на слънцето, при много по-благоприятни условия отъ тия на земята. Които не вѣрватъ на думитѣ ми, тѣ могатъ да провѣрятъ това. Нѣкои учени подържатъ, че температурата на слънцето е около 35 милиона градуса. Азъ казвамъ, че температурата на слънцето е много по-висока отъ 35 милиона градуса. Чрезъ тази температура, слънцето е запазено отъ всички изненади, които биха могли да го сполетятъ. То не може се да завладѣе. Досега сѫ правени много опити да завладѣятъ слънцето, но всички сѫ излѣзли безрезултатни. Голѣма борба има въ природата за завладяване на слънцето. Въ една легенда се разправя за първия опитъ, който Луциферъ направилъ, за да завладѣе слънцето, но се търкулилъ оттамъ и падналъ на земята, дето и до днесъ се намира.

 

„Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“— Нека тѣзи думи, въ всичката имъ пълнота, останатъ въ съзнанието ви. Христосъ казва: „Всичко, каквото Отецъ ми има, мое е.“ Тогава, ако вѣрвате въ Христа, и вие можете да кажете: „Всичко, каквото Христосъ има, наше е.“ Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христосъ има, е наше, но който каже това, той трѣбва да е готовъ да изпълни волята на Христа. Христосъ е емблемъ на Великата Любовь въ свѣта.

 

8. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 24 мартъ, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×