Jump to content
Ани

1930_07_06 Въ дома на Симона

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Въ дома на Симона


„А Исусъ като бѣше въ Витания, въ дома на Симона прокаженаго.“
 Матея 26:6.

 

„Въ дома на Симона прокаженаго“. Истината посещава не само праведнитѣ и свети хора, но и грѣшнитѣ. Тя влиза не само въ домоветѣ на богатитѣ, но и въ домоветѣ на сиромаситѣ. Истината се намира навсѣкѫде. Казано е въ стиха, че Христосъ билъ въ дома на Симона прокаженаго. Днесъ считатъ за прокаженъ всѣки човѣкъ, който страда отъ нѣкаква тежка, неизлѣчима болесть. Страшно е да се каже за нѣкого, мѫжъ или жена, че е прокаженъ. Когато Христосъ влѣзълъ въ дома на Симона, последниятъ оздравѣлъ. Значи, Христосъ го излѣкувалъ отъ проказата му.
 
Като се говори за страдания и за болести, за радости и скърби, хората търсятъ смисъла на живота и казватъ, че смисълътъ на нѣщата е въ формитѣ имъ. Въ сѫщность не е така. Говори се за красиви очи, за красивъ носъ, за красива уста, за красиво тѣло, но красотата не е въ самитѣ очи, носъ, уста, тѣло, но въ това, което излиза отъ тѣхъ. Нѣщо невидимо излиза отъ очитѣ на човѣка, което ги прави красиви. На сѫщото основание, казвамъ, че смисълътъ на живота не е въ неговитѣ форми, но въ невидимото, което излиза отъ тѣхъ. Затова, именно, хората се запитватъ, какво въ сѫщность, представя човѣкъ. Досега никой не е далъ точно опредѣление за човѣка. Ако ви запитатъ, какво представятъ мѫжътъ, жената, майката, бащата, детето, по-лесно може да се намѣри нѣкакво специфично качество, съ което да си отговорите на въпроса. За човѣка, обаче, като общо понятие, мѫчно можете да си дадете нѣкакъвъ отговоръ. Ако ви запитатъ, какво нѣщо е рѣка, веднага ще кажете, че тя представя вода, която тече. Ако водата седи на едно мѣсто, не се движи, не тече, тя не може да бѫде рѣка. Какво нѣщо е изворътъ? — Вода, която извира. Ако не извира, не може да се нарече изворъ.
 
„Въ дома на Симона“. Тамъ бѣха се събрали Христосъ, ученицитѣ Му и още, много хора да слушатъ Словото Му. Една жена се приближи при Него и започна да налива на главата Му скѫпо миро. Нѣкои отъ ученицитѣ възнегодуваха, защо се разлива това скѫпо миро, когато може да се продаде, и паритѣ да се раздадатъ на бедни. Нѣкои отъ народа пъкъ търсѣха случай да хванатъ Христа и да Го предадатъ на сѫдъ. Значи, много хора бѣха събрани около Христа, но всѣки имаше различенъ интересъ. Не можете да срещнете двама души, които се интересуватъ отъ едно и сѫщо нѣщо. Нѣкои религиозни дотолкова, се влюбватъ въ Бога че всичко забравятъ. Когото срещнатъ, веднага започватъ да му говорятъ за Бога. Тѣ мислятъ, че всички хора се интересуватъ отъ едно и сѫщо нѣщо. Представете си, че единъ такъвъ религиозенъ срещне на пѫтя си гладенъ, беденъ човѣкъ и започне да му разправя за Господа. Какво ще му каже бедниятъ човѣкъ? Той ще го погледне и ще му каже: Гладенъ съмъ, помогни ми! Може би азъ повече отъ тебе съмъ слушалъ за Бога, но сега искамъ, въ името на твоя Богъ, Който живѣе въ тебе, да ми помогнешъ. Ще кажете, че този човѣкъ мисли само за хлѣбъ. За какво друго ще мисли? Щомъ е гладенъ, първо ще мисли за хлѣбъ. Като задоволи глада си, ще мисли за други нѣща. За какво мисли проповѣдникътъ? И той мисли за хлѣбъ. За да изкара прехраната си, той вади стихове отъ Евангелието, тълкува ги и по единъ или по другъ начинъ, изкарва цѣла беседа. Колкото по-добъръ проповѣдникъ е той, толкова по-скѫпо му плащатъ. Има видни проповѣдници въ Америка, на които плащатъ по 10 — 12 хиляди долара месечно. Това сѫ 50 хиляди лева български пари! Красноречиви сѫ тѣзи проповѣдници, добре говорятъ. Какъ да не проповѣдвашъ за такъвъ Господъ, който плаща толкова много? Докато този Богъ е богатъ, всички, проповѣдватъ за него. Щомъ осиромашее, и проповѣдитѣ преставатъ. Истинскиятъ Богъ не осиромашава, както хората, но Той не се занимава съ материални работи. На избранницитѣ си Той не дава голѣми богатства. Понѣкога прави изключение, но само когато иска да изпита човѣка. Тогава Той му дава голѣми богатства, кѫщи, красива жена, но, въ края на краищата, този човѣкъ се е повече понижилъ, отколкото повдигналъ. Ако жената на нѣкой мѫжъ е красива, той я ревнува и не ѝ дава спокойствие. И той не е спокоенъ, но и тя нѣма спокойствие. Ако жената има красивъ мѫжъ, и тя ревнува. Ако ревнивиятъ мѫжъ е учитель, ще се дразни лесно, ще се кара на ученицитѣ си, нѣма да бѫде доволенъ отъ отговоритѣ имъ, ще пише много двойки. Както постѫпва съ ученицитѣ си, така и природата постѫпва съ него, да му покаже, че и той е невежа като тѣхъ. Той кѫса ученицитѣ си, а природата кѫса него. Тя му изпрати една треска, хвърли го на легло, за да научи урока си добре. Ученикътъ може да е беденъ, но учительтъ му го кѫса. Учительтъ може да е богатъ, но природата не обръща внимание на богатството му, тя му праща нѣкаква болесть, да извлѣче поука. Дали беденъ, или богатъ човѣкъ боледува, за природата е безразлично.
 
Две сестри трески се събрали една вечерь подъ единъ мостъ, да си поприказватъ и да решатъ, какъ да прекаратъ лѣтото. Тѣ се оплаквали отъ хората, че били много затворени, никой не ги приема и сѫ принудени да гладуватъ. Най-после едната треска казала: Азъ решихъ това лѣто да отида на планината, дето единъ овчарь пасе овцетѣ си. Ще влѣза въ млѣкото, което дои вечерь и, като тури първата лъжица млѣко въ устата си, ще се настаня въ него и ще започна да го треса. Той е здравъ, младъ момъкъ, има какво да получа отъ него. Втората треска казала: Азъ пъкъ познавамъ единъ богатъ, тлъстъ кадия, ще влѣза въ него и ще го обера. Овчарьтъ миналъ въ това време по моста и, като чулъ разговора на трескитѣ, спрѣлъ се да послуша, какво се разговарятъ. Той разбиралъ езика имъ и, като чулъ, че треската се готви да го нападне, решилъ да вземе мѣрки, да се запази. Като отишълъ при овцетѣ си, видѣлъ, че една отъ тѣхъ умрѣла. Одралъ кожата ѝ, изчистилъ я, изсушилъ я и направилъ отъ нея мѣхъ, въ който турялъ издоеното млѣко. Треската била вече при него. Като видѣла, че той доилъ млѣкото, тя веднага влѣзла въ мѣха. Овчарьтъ бързо завързалъ мѣха и го оставилъ настрана. Цѣло лѣто треската тресла мѣха, но нищо не могла да извади отъ него. На есеньта овчарьтъ отворилъ мѣха, излѣлъ млѣкото, измилъ го добре и турилъ въ него сирене за зимата. Отслабнала и гладна, треската се върнала пакъ подъ моста, да се срещне съ сестра си. Като я видѣла толкова мършава, сестра ѝ запитала: Сестро, какво ти стана, че си толкова слаба? Тя разказала, какъ прекарала на планината; оплакала се, че овчарьтъ я изигралъ. Втората треска казала: Азъ използувахъ добре кадията. Той бѣше тлъстъ човѣкъ, обичаше да яде богати яденета, имаше какво да взема отъ него. Но не се безпокой, азъ познавамъ още единъ кадия, сѫщо тлъстъ и богатъ. Ще отидемъ дветѣ при него. Единъ день ти ще го разтърсвашъ, на другия день — азъ, докато вземемъ всичкото му богатство.
 
Това е приказка, отъ която човѣкъ може да се поучи. Изобщо, всѣка речь има за цель да застави човѣка да слуша. День следъ день той привиква да слуша. Каква е цельта на дишането? Какво се постига съ една вдишка и издишка? — Нищо особено. Една вдишка и издишка не разрешаватъ въпроситѣ, обаче, непрестанното дишане води човѣка къмъ известна цель. Непреривното мислене, чувствуване, дишане, хранене разрешаватъ задачитѣ, за които човѣкъ е дошълъ на земята. Не е въпросъ да накарате всички хора да вѣрватъ въ Бога. Никой не може да накара ближния си да вѣрва въ Бога и да разбира живота като него. Всѣки човѣкъ разбира живота по своему. Въ това отношение, никой никого не разбира. Видни учени, философи, писатели, реформатори сѫ останали неразбрани отъ близкитѣ си. Мѫжетѣ не разбиратъ женитѣ, но и женитѣ не разбиратъ мѫжетѣ. Съ други думи казано, нито сърдцето разбира ума; нито умътъ разбира сърдцето. На това неразбиране се дължатъ противоречията въ живота. Когато мислитѣ и чувствата, умътъ и сърдцето сѫ въ хармония, човѣкъ е свободенъ отъ противоречия. Това се постига, когато Божественото начало въ човѣка вземе надмощие.
 
Мнозина подържатъ мисъльта, че всичко, което става въ живота, е Божествено. Ако е така, защо хората се оплакватъ едни отъ други? Защо страдатъ? Други пъкъ твърдятъ, че въ живота цари пълно единство. По принципъ тази мисъль е вѣрна, но по проявитѣ на живота, изявенъ въ всички форми, не е така. Животътъ, вложенъ въ форми — растения, риби, птици, млѣкопитаещи, хора, ангели е различенъ. Всички сѫщества правятъ усилия да измѣнятъ своитѣ форми, съ цель да подобрятъ живота си. Въ промѣнитѣ, които ставатъ съ тѣхъ, се заключава тѣхното спасение. При сегашнитѣ човѣшки форми никой не може да бѫде щастливъ. Като изучавате хората, виждате, че въ всѣка човѣшка форма има нѣщо изкривено или недоразвито: нѣкѫде очитѣ сѫ криви, другаде — носа, на трето мѣсто — устата, на четвърто — ушитѣ, рѫцетѣ, краката, тѣлото и т. н. Рѣдко ще срещнете човѣкъ съ нормално развити удове, или напълно хармониченъ — все има нѣщо деформирано въ него. За да се изправятъ, хората трѣбва да възстановятъ връзката си съ Бога, да Го познаятъ. Познаването на Бога внася хармония въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Ние знаемъ, че хармонията постепенно изправя нѣщата. Затова, именно, единъ отъ гръцкитѣ философи е казалъ: „Познай себе си! Това значи, познай Божественото въ себе си, познай Бога.
 
Какъ можете да познаете Бога? Питамъ: какъ момъкътъ се запознава съ момата, която харесва? Като я срещне, той тръгва следъ нея, да научи, кѫде живѣе. Следъ това започва да обикаля кѫщата ѝ, да разбере, кѫде ходи, съ какви хора дружи, какъ се облича. Като се домогне до тѣзи данни, той иска да се запознае съ нея, да чуе, какъ говори, какъ мисли, какви възгледи има за живота и т. н. Въ края на краищата, той казва, че я познава. Не трѣбва ли и ние по сѫщия начинъ да проследимъ проявитѣ на Бога чрезъ всички живи сѫщества и да ги изучаваме? Само по този начинъ ще намѣримъ Бога навсѣкѫде въ живота и ще Го познаемъ.
 
Какво, въ сѫщность, представя Богъ? — Любовь, която прониква въ всички форми и осмисля живота имъ. Богъ прониква въ всички красиви и възвишени форми. Дето е Богъ, тамъ е животътъ, тамъ е любовьта. Затова е казано: „Богъ е Богъ на живитѣ, а не на мъртвитѣ“. Дето Богъ присѫтствува, нѣма смърть. Външно формата може да е мъртва, но вѫтрешно е жива. Докато клеткитѣ на предметитѣ и на тѣлата сѫ събрани въ едно цѣло, тѣлото е живо. Щомъ се разпръснатъ, настава смърть. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ моментъ на нарушаване вѫтрешното равновесие между клеткитѣ. Човѣкъ умира, само когато се скѫса връзката между душата му и Първата Причина, но и тази смърть е частична, а не пълна. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, докато не разбира законитѣ на живота и на смъртьта. Момъкътъ не може да бѫде щастливъ, ако мисли, че, като се облѣче и докара, ще намѣри своята възлюбена. Той може да намѣри нѣкоя мома, но тя не е неговата възлюбена, която го разбира и обича. Това е механическо, външно познаване, но когато дойде до вѫтрешния животъ, момъкътъ ще се натъкне на голѣми мѫчнотии. Който се ожени за мома, която случайно срещналъ на пѫтя си, цѣлъ животъ ще носи последствията на своята погрѣшка.
 
Въ едно отъ преданията за Адама се казва, че първата му жена била нѣкоя си Левита, кабалистическо име, съ която не могълъ да живѣе. На Левита, на нейното поколѣние се отдаватъ всички нещастия въ свѣта. Дали е сѫществувала такава жена, не се знае. Сѫщо не се знае, дали и Ева е била такава, каквато я описватъ въ Библията. Изобщо, много нѣща се пишатъ, но доколко сѫ вѣрни, не се знае. Много нѣща сѫ написани добре, но не се разбиратъ добре. Една задача е написана добре, но важно е, какъ ще се реши. И небето е написано добре, но малцина разбиратъ написаното по него. Отъ хиляди години слънцето грѣе, изпраща свѣтлина и топлина, дава животъ, но какво въ сѫщность представя то, малко хора знаятъ. Луната грѣе, пълни се и се изпразва, но и за нея малко се знае. Даже и за земята, на която живѣемъ, малко знаемъ. Едни казватъ, че вѫтрешностьта на земята е твърда, други — течна, трети — огнена. Отъ тритѣ твърдения кое е вѣрно? Каквото и да се говори за земята, тя е такава, каквато е, ние не можемъ да я измѣнимъ; но другъ е въпросътъ, ако знаемъ истината такава, каквато е въ действителность.
 
Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да изучава условията и положението, въ което днесъ се намира, да ги използува разумно, а не да мисли само за бѫдещето. Ако днесъ работи съзнателно и разумно, и въ бѫдеще го чака добро. Ако не може да изиграе добре, днешната си роля човѣкъ изпада въ положението на Донъ Кихота или Санчо Панса: или, като идеалистъ, ще живѣе съ непостижими идеали, или, като материалистъ ще мисли само за осигуряване на живота си. Сегашнитѣ хора сѫ повече материалисти, отколкото идеалисти. Даже и религиознитѣ гледатъ материалистически на живота. Тѣ вѣрватъ въ Бога, но очакватъ отъ Него да ги осигури, да имъ даде богатство, високи служби, да ги направи видни хора. Тѣ вѣрватъ въ Бога, но мислятъ за себе си, да иматъ срѣдства да си поживѣятъ добре, да си хапнатъ и пийнатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи момъкъ и на онази мома, които сѫ решили да се женятъ, но търсятъ добъръ случай да се наредятъ добре и да се осигурятъ. Момата казва: Ще се оженя, но ако намѣря нѣкой богатъ момъкъ, макаръ и глупавичъкъ. И момъкътъ търси богата мома, макаръ и глупавичка. Какво ще постигнатъ само съ богатството? Ще ядатъ и ще пиятъ, ще живѣятъ спокойно, докато дойде една болесть, която ще ги държи четири — петь години на легло и, следъ като вземе всичкия имъ капиталъ, тѣ казватъ: Какво разбрахме отъ живота? Следъ голѣми страдания и мѫчнотии тѣ разбиратъ, че сѫ били на кривъ пѫть и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Това е криво разбиране. Животътъ има смисълъ, но за онѣзи, които живѣятъ разумно. Ти може да си философъ, но ако не разбирашъ живота, философията не може да ти помогне. Истинска философия е тази, която оправя пѫтя първо на самия философъ. Ако на него помага, ще помогне и на другитѣ. Понеже всички сѫщества взаимно си влияятъ, стремете се да живѣете въ областьта на възвишената и свѣтла мисъль. Съ вашата мисъль вие ще влияете на много сѫщества, ще имъ покажете правия пѫть въ живота.
 
Първата задача на човѣка, е да изучава себе си. Само по този начинъ той може да работи за развиване на онѣзи чувства и способности, които сѫ въ зародишно състояние въ него. Въ българина, напримѣръ, религиозното чувство е слабо развито. Той има вѣра, но религия нѣма, затова горната часть на главата му, дето се намира центърътъ на религията, е сплесната. Отсѫтствието на религиозно чувство му създава голѣми нещастия. Религиозното чувство въ него е свързано съ чувството на благоговение, на почитъ и уважение. Съвѣстьта въ българина е добре развита, но му липсва мекота. За да развие религиозното си чувство, българинътъ трѣбва да намѣри специфиченъ наученъ методъ. И американецътъ не е религиозенъ. Религиозното чувство е развито добре въ германеца, руснака и евреина. Никой народъ не пази така религията си, както еврейскиятъ. Обаче, колкото евреинътъ е религиозенъ, толкова е и материалистъ. Тази е причината за голѣмата вѫтрешна борба, която преживява. Българитѣ сѫ изпратени на Балканския полуостровъ между славянитѣ съ единствената цель, да развиятъ религиозното си чувство и любовь къмъ Бога. Религиозното чувство се нуждае отъ специални условия и специална храна за развиването си. Когато нѣкой момъкъ реши да се жени, добре е да избере мома, въ която религиозното чувство е силно развито, за да се предаде то на бѫдещето поколѣние.
 
Време е вече, хората да излѣзатъ отъ гѫстата срѣда, въ която живѣятъ, и да влѣзатъ въ по-рѣдка. Това значи: да излѣзатъ отъ материалния свѣтъ, и да влѣзатъ въ духовния. За това сѫ нуждни специални органи. Както рибата не може да живѣе въ въздуха, докато не развие специални органи за това, така и човѣкъ не може да влѣзе въ духовния свѣтъ, ако не се пригоди къмъ неговитѣ условия. За тази цель сѫ създадени различни религиозни системи, които учатъ хората, какъ да живѣятъ, за да се повдигнатъ надъ обикновенитѣ условия, да минатъ въ по-рѣдка срѣда. Който не е готовъ за новитѣ условия и преждевременно влѣзе въ тѣхъ, ще се задуши. Той ще се намѣри въ положението на нѣкои европейци, които искатъ да подражаватъ въ дишането на индуситѣ, но не могатъ да издържатъ. Има индуси, които сѫ постигнали голѣми резултати въ дишането. Тѣ могатъ да задържатъ дишането си до единъ часъ. Това говори за голѣма сила, за голѣмо търпение. Нѣкой европейци едва издържатъ до три минути. Минатъ ли три минути, тѣ губятъ съзнание. Нѣкой казва, че е търпеливъ, но не е опиталъ търпението си. Ако иска да знае, колко е търпеливъ, нека се опита, колко време може да задържа дишането си. Ще каже, че задържа дишането си 30 секунди. Това не е търпение, съ него нищо не може да постигне. Търпеливиятъ човѣкъ трѣбва да задържа дишането си поне две минути. Безъ търпение нищо не се постига.
 
„Въ дома на Симона прокаженаго“. Когато Христосъ дойде въ вашия домъ, както въ дома на Симона прокаженаго, не казвайте, че сте грѣшни, че не сте даровити, но говорете истината. Предъ васъ стои една велика задача за разрешаване. За да я решите правилно, приложете вѣрата си като наука, която може да ви помага въ всички трудни моменти на живота. Момъкъ и мома, които се женятъ, трѣбва да иматъ вѣра единъ въ другъ. Само при това положение, тѣ могатъ да се надѣватъ на добъръ животъ.
 
Сега, като ви говоря, нѣкои се отнасятъ съ недовѣрие къмъ всичко. Тѣ слушатъ и се дърпатъ назадъ, страхуватъ се да не изгубятъ това, което иматъ днесъ. Нѣма защо да се страхуватъ. Ще знаете: който се държи за човѣшкото, рано или късно, ще го изгуби; при това, човѣшкото ще му причини такива страдания, за каквито никога не е мислилъ. Човѣшкото е преходното въ живота. Обаче, който приеме Божественото и му даде условия да се прояви, той ще осмисли живота си. Страданията ще бѫдатъ благо за него. Той ще расте и ще се развива, ще се радва на доброто въ свѣта. Следвайте Божествения пѫть, и не се страхувайте. Съ Божественото и на този, и на онзи свѣтъ ви очаква радость. Съ човѣшкото на всѣкѫде ви очакватъ страдания. За да влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ и възвишенитѣ сѫщества, вие трѣбва да знаете тѣхния езикъ. Нѣкой казва, че знае български езикъ и българската граматика. И това  знание е на мѣсто, но то има отношение само къмъ България и българитѣ. Ако отиде въ Германия, въ Франция, въ Англия или въ Русия, за да бѫде разбранъ, трѣбва да знае тѣхния езикъ. Само съ български езикъ нищо не може да постигне. На сѫщото основание, казвамъ: За да се разберете съ светиитѣ, трѣбва да знаете тѣхния езикъ; за да се разберете съ ангелитѣ, трѣбва да знаете ангелския езикъ. Безъ знание никѫде нѣма да ви приематъ. Светията и ангелътъ ще минатъ край васъ, като че не ви виждатъ. Какъ постѫпва философътъ съ мравката? Тя се качва по него, но той нито я вижда, нито я чува, продължава своята научна работа.
 
Мнозина живѣятъ съ илюзията, че представятъ нѣкакво величие. Обаче, като умратъ, тогава виждатъ, какво величие сѫ били. Тѣлото имъ се разпада, мускулитѣ окапватъ и отъ тѣхъ остава едно голо съзнание, че сѫ били нѣщо, но какво, и тѣ не знаятъ. Много философи и учени взиматъ празднитѣ черепи на тия величия и ги изследватъ. Който разбира да чете по-човѣшката глава, той чете по нея, като по книга. Каквото мисли и чувствува човѣкъ и както постѫпва, всичко се пише на главата му.
 
Преди години бѣхъ въ Рилския монастиръ, дето видѣхъ черепи на калугери, живѣли преди много години. Поискахъ да ми дадатъ нѣколко черепа, да прочета нѣщо. Взехъ единъ черепъ, турихъ вѫтре една запалена свѣщь, да го освѣти добре, и започнахъ да чета: Този калугеръ е билъ грубъ, жестокъ човѣкъ, обичалъ да се кара, да се бие съ хората. — По какво познавашъ? — Костьта на центъра около ушитѣ му е много тънка, и свѣтлината прозира ясно. Това показва, че той е изразходвалъ силитѣ на този центъръ поради което костьта на това мѣсто е изтънѣла. Взимамъ другъ черепъ и казвамъ, че този калугеръ ималъ голѣма слабость къмъ женитѣ. — Възможно ли е това? Той е живѣлъ въ монастиръ, служилъ е на Бога. — И въ монастиръ е живѣлъ, и на Бога е служилъ, но не е могълъ да измѣни своя вѫтрешенъ стремежъ. Не се измѣня лесно човѣшкиятъ характеръ. Юда живѣ при Христа, бѣше Неговъ ученикъ, но, въ края на краищата, Го предаде. За да измѣни характера си, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Съзнателната работа подразбира работа съ любовь и знание.
 
Какво представя любовьта? Какъ се изявява тя? Когато двама души се обичатъ, тѣ едновременно трѣбва да се развиватъ въ тѣлесно, и въ сърдечно, и въ умствено отношение. Това значи, да има хармония между тѣхъ. Обаче, ако единиятъ се развива добре, а другиятъ всѣки день слабѣе, между тѣхъ нѣма хармония. И двамата трѣбва да цъвтятъ и да се развиватъ хармонично. Ще кажете, че единиятъ ще помага на другия. Това е невъзможно. Любовьта помага и повдига човѣка. Ако любовьта имъ не може да направи това, сами тѣ нищо не могатъ да направятъ. Майката носи временно детето си на рѫце. Щомъ заякне, тя го оставя да пълзи, да се изправя на краката си, докато пристѫпи. Щомъ пристѫпи и започне само да ходи, тя не го носи вече. Тя се радва, че то постепенно расте, започва да говори, да се разбира съ нея. Детето разбира вече, какво нѣщо е майката, а оттамъ то разбира и Бога. Следователно, любовьта възраства, повдига и укрепява човѣка. Очаквате ли отъ човѣка да направи това, вашата работа е свършена.
 
Нѣкои искатъ да знаятъ, какво е мислилъ Богъ, като създавалъ човѣка. Тѣ искатъ да знаятъ, каква е била цельта Му, за да създаде свѣта и живитѣ сѫщества. Това не ме интересува. Азъ искамъ да зная, защо съмъ дошълъ на земята и какво се иска отъ мене. Щомъ си задамъ този въпросъ, веднага си отговарямъ: Азъ съмъ дошълъ на земята, да възлюбя Онзи, Който ме е създалъ, и да се интересувамъ отъ това, което е направилъ. Той ме обича, и азъ ще Го обичамъ. Той се интересува отъ мене, и азъ се интересувамъ отъ Него. Той е вложилъ въ моя умъ и въ моето сърдце часть отъ своя капиталъ, и азъ трѣбва да благодаря, разумно да го използувамъ. Ако следъ всичко това човѣкъ отрича Бога и мисли, че самъ, безъ Неговата помощь, се е домогналъ до известни знания и опитности, той самъ се поставя на кривъ пѫть, самъ се спъва. Ако ти, родениятъ отъ майка и отъ баща, си позволявашъ да ги отричашъ, да отричашъ капитала, който тѣ сѫ вложили въ тебе, ти самъ се осѫждашъ на смърть. Какво ще стане съ тебе, ако тѣ оттеглятъ капитала си отъ твоя умъ и отъ твоето сърдце? Другъ е въпросътъ, ако ти си роденъ безъ баща и безъ майка. Щомъ си роденъ отъ майка, която е вложила часть отъ капитала си въ твоя умъ, и отъ баща, който ти е предалъ характера си, ти си длъженъ да ги признавашъ.
 
И тъй, вложете новото въ своя животъ, за да се свържете съ разумната природа. Всѣки день природата влага по нѣщо ново, както въ себе си, така и въ всички сѫщества. Всѣка секунда, всѣка минута, всѣки день носи нѣщо ново въ себе си. Отворете сърдцата и умоветѣ си да приемете новото, което иде отгоре, отъ слънцето, отъ великия и възвишенъ свѣтъ. Вие сте потопени въ този свѣтъ. Бѫдете будни да се ползувате отъ благата, които той носи, да не кажете нѣкога: „Вода газя, жаденъ ходя“. Работете съзнателно, вървете напредъ и не се спирайте да разглеждате, кое учение, или коя религия е права. Всѣко учение, всѣка религия носи нѣщо ново, но човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа стоятъ надъ всичко. Тѣ създаватъ и науката, и религията, следователно, тѣ сѫ факторитѣ въ живота. — Защо? — Защото чрезъ тѣхъ се проявява Богъ. Следъ духа и душата идатъ ума и сърдцето, сѫщо фактори въ човѣшкия животъ. И чрезъ тѣхъ се проявява Богъ. Затова казваме, че грънчарьтъ е факторъ, а не грънцитѣ. Науката и религията сѫ срѣдства за човѣка, а не цель. Благодарете имъ, безъ да ги боготворите, безъ да имъ се кланяте. Нѣкои турятъ на първо мѣсто въ живота си религията, а други я отричатъ. Първитѣ казватъ, че не може да се живѣе безъ храмове, вторитѣ не ги признаватъ. Питамъ: Ако Богъ живѣе въ тебе, имашъ ли нужда отъ храмове? Направете тѣлото си чисто и свето, да бѫде храмъ, въ който Богъ да живѣе. Който не умира, има ли нужда отъ паметникъ? Тамъ, дето Богъ живѣе, нѣма смърть. Затова Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте въ свѣта, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Какво показва този стихъ? — Че Христовитѣ ученици и до днесъ живѣятъ и проповѣдватъ Словото Божие по свѣта. И Христосъ не е престаналъ да проповѣдва. И до днесъ още Той проповѣдва и въ Америка, и въ Англия, и въ Франция, и въ Германия, и въ Русия, и въ Япония, и въ Китай. Словото Му се чува по цѣлия свѣтъ. Има хора, които сѫ виждали и апостолитѣ, и Христа и се разговаряли съ тѣхъ. Христосъ обикаля всички държави, дохождалъ е и въ България и си е заминавалъ. Чудно се вижда това на хората, защото тѣ очакватъ Христа да дойде отгоре, отъ облацитѣ, придруженъ съ ангели. На когото очитѣ сѫ отворени, той вижда нѣщата. Който не вижда, той очаква Христа да слѣзе на земята въ плъть, да се яви между хората и тогава да повѣрватъ.
 
Сега, да оставимъ настрана въпроса, какъ ще дойде Христосъ на земята. Ние не говоримъ за невидимия Христосъ, но за онзи Христосъ, Когото всички могатъ да видятъ. Ние говорими за реалния Христосъ. Ние не се занимаваме съ сънища и съ видения на хората. Какво виждатъ хората, какво сънуватъ, това е тѣхна работа. Важно е, всѣки човѣкъ да познава себе си, своя животъ, да знае въ какъвъ свѣтъ се движи и какво прави. Понеже живѣете въ разумната природа, трѣбва да изхвърлите отъ ума си невежеството и отъ сърдцето си — проказата, да очистите тѣлото си. Следъ всички блага, които ви сѫ дадени, вие се осмѣлявате да питате, обича ли ви Богъ. Това е все едно, да питате, обича ли ви майка ви. Щомъ ви е родила, тя не може да не ви обича. Следователно, ако Богъ не ви обичаше, нѣмаше да ви изпрати на земята да се учите. Нѣкои разбиратъ любовьта на Бога само въ придобиване на блага. Затова чувате нѣкой да казва: Щомъ Богъ ме обича, нека ме направи царь, или поне великъ човѣкъ — философъ, ученъ, поетъ. — Всичко можете да станете, но всѣко нѣщо се обуславя отъ способноститѣ и възможноститѣ, съ които разполагате. Въ този животъ ще искате само това, за което сте способни. Какъ може да станете философъ, ако нѣмате философска глава? Съ тази глава, която имате днесъ, каквито усилия и да правите, никакъвъ философъ не може да станете.
 
Ако сте написали нѣкакъвъ философски трактатъ, това не значи, че сте философъ. Философътъ се ражда такъвъ, поетътъ се ражда поетъ, учительтъ се ражда учитель, майката и бащата се раждатъ такива. Много майки и бащи има въ свѣта, но не всички отговарятъ на понятието майка и баща, не сѫ родени такива. Бащи има и между птицитѣ, и между млѣкопитаещитѣ, но истински баща е онзи, който може да предаде на сина си поне една отъ своитѣ характерни чърти; при това, между сина и бащата трѣбва да сѫществуватъ любовни отношения, тѣ трѣбва да иматъ помежду си взаимни отношения на почитъ и уважение. Ако синътъ и дъщерята не отговарятъ на родителитѣ си съ любовь, тѣ не сѫ тѣхни деца. Не е вашъ синъ онзи, който нѣма нищо общо съ васъ по мисли, чувства и разбирания. Сѫщото се отнася и до дъщерята
 
„Въ дома на Симона прокаженаго“. Въ който домъ влѣзе Христосъ днесъ, пакъ ще говори сѫщото, каквото е говорилъ въ дома на Симона. Какво ще говори Христосъ, знаете, но вие какво ще отговорите? Трѣбва ли да се оплаквате на Христа, че сте бедни, че нѣмате кѫщи, гориво и дрехи за обличане? Трѣбва ли да се оплаквате, че децата ви сѫ голи и боси, че нѣмате добра служба? Това ли е най-важното, което можете да говорите? Защо сте въ лишения? Кѫде останаха материалнитѣ блага, които Богъ ви даде? Кѫде остана богатството ви? Вгледайте се въ себе си и ще видите, че богатството е въ самитѣ васъ. Човѣкъ не може да придобие по-голѣмо богатство отъ това, което носи въ себе си. Не всѣки милионеръ може да стане милиардеръ. Точно опредѣлено е, колко милионери могатъ да станатъ милиардери. Който нѣма достатъчно злато въ кръвьта си, не може да стане богатъ; който нѣма достатъчно философски идеи въ главата си, не може да стане философъ; който не носи поезията въ себе си, не може да бѫде поетъ; който не носи музиката въ себе си, не може да бѫде музикантъ; който нѣма любовь къмъ Бога, не може да бѫде последователь на Христа.
 
Въ какво се заключава учението на Христа, което и до днесъ още се проповѣдва? — Въ добрия животъ. Наистина, да живѣешъ добре, това е велико изкуство. Ако човѣкъ не се научи да живѣе добре, мѫчно ще се домогне до другитѣ изкуства. Който се научи да живѣе добре, всичко може да постигне — и поетъ може да стане, и философъ, и музикантъ, и ученъ, и богатъ, и здравъ, и силенъ. Каквото пожелае, може да го постигне. Който не може да живѣе добре, и да придобие нѣкакво изкуство, лесно ще го изгуби. Тази е причината, поради която религиозни хора губятъ вѣрата си, учени — губятъ знанието си и т. н. Това не е за упрѣкъ, защото хората нито сѫ светии, нито ангели. Отсега нататъкъ тѣ ще придобиятъ това, къмъ което се стремятъ. Всѣки човѣкъ може да постигне толкова, колкото сѫ възможноститѣ и условията му. Ще кажете, че за да успѣва, човѣкъ трѣбва да се моли. Да се моли и да получава отговоръ на молитвитѣ си, това значи, да знае небесния езикъ. Ако отидешъ въ Англия, трѣбва да знаешъ английски езикъ. Иначе, можешъ да умрешъ отъ гладъ. Ако разбирашъ учението на Христа и се свържешъ съ Него, Той ще ти помага. Всѣка искрена, сърдечна молитва се приема. Много примѣри отъ живота ни увѣряватъ въ това. Вѣрата е вдигнала много болни и умиращи отъ леглата имъ. Всѣки самъ може да опита силата на вѣрата, Тя е искра, която може да произведе голѣмъ огънь.
 
Следователно, днесъ отъ всички хора се иска да иматъ само една искра отъ вѣрата, за да запалятъ огъня си и да се стоплятъ. Искрата на вѣрата представя свѣщьта, която гори въ човѣшкия мозъкъ. Колкото по-доброкачествена е материята на вашата свѣщь, толкова по-пълно горение става. Колкото е по-добре устроенъ човѣшкиятъ мозъкъ и колкото по-фина е материята на човѣшкото тѣло, толкова по-пълно и силно е горението на вашата свѣщь. При това, силната свѣтлина се предава на далечни разстояния.
 
И тъй, много нѣща може да постигне човѣкъ, но въ зависимость отъ силата на неговитѣ мисли и желания. Запримѣръ, нѣкой е боленъ, даватъ му се методи за лѣкуване, но той казва: Ако Богъ желае, ще оздравѣя. Не се говори така. Първо ти ще желаешъ, а после Богъ. Ако силно желаешъ да оздравѣешъ, и Богъ ще има силно желание да ти помогне. Обаче, ако оставишъ всичко на Бога, ти си на кривъ пѫть. Какво особено си направилъ за Бога, че очаквашъ Той да се занимава съ тебе? Вложете всичката си вѣра и упование въ Бога, за да постигнете желанията си. При това положение, презъ каквито мѫчнотии, страдания и болести да минавате, всичко ще мине и замине, като че нищо не е било. Който не вѣрва въ Бога, и най-леката болесть може да му отнеме живота.
 
„Въ дома на Симона прокаженаго“. Какво е говорилъ Христосъ въ дома на Симона? — За новото, което иде въ свѣта. Който приеме Христовото учение и го приложи, той се домогва до една съвършена наука. Той се свързва съ съвършеннитѣ сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция и помагатъ на човѣчеството. Тѣ искатъ да го освободятъ отъ заблужденията, въ които се намира. Тѣ искатъ да поставятъ всѣки човѣкъ на мѣстото и му да оправятъ обърканитѣ работи на хората. Който е роденъ за проповѣдникъ, да заеме мѣстото си; който е роденъ за ученъ, за професоръ, да заеме мѣстото си. Онѣзи, които сѫ заели мѣста незаслужено, трѣбва да ги отстѫпятъ и да намѣрятъ своитѣ мѣста. Човѣкъ може да бѫде полезенъ на себе си и на ближнитѣ си, когато заеме онова мѣсто, което му е опредѣлено отъ самата природа. Ако днесъ хората страдатъ, това се дължи на обстоятелството, че сѫ объркали мѣстата си. Време е вече да се тури редъ и порядъкъ въ свѣта. Това ще се постигне, когато Божественото Начало вземе надмощие надъ човѣшкото. Тогава човѣкъ самъ ще се изправя. Щомъ направи погрѣшка, той ще знае, че човѣкътъ въ него е сгрѣшилъ. Като изправи погрѣшката си, Божественото въ него се проявява. Когато мрази, човѣкътъ се проявява; когато люби, Божественото се проявява. Турете животинското, човѣшкото и Божественото на мѣстата имъ, за да възприемете новото и да го приложите въ живота си.
 
Едно се иска отъ човѣка: да бѫде искренъ въ своето вѣрую, никога да не му измѣня. За кое вѣрую говоря? — Което има за основа Божията Любовь. Държи ли се за любовьта, човѣкъ ще бѫде вѣренъ и на своя ближенъ. Велико нѣщо е да вѣрвашъ въ доброто, което се крие въ ближния ти. Нѣкой иска да знае, какви слабости се криятъ въ него. Това не е наука. Споредъ мене, наука е да познавашъ доброто, което се крие въ човѣка, а не злото и слабоститѣ. Доброто е вѣчно, а злото — временно. Който иска да знае, какво лошо се крие въ него, да пита окрѫжаващитѣ, тѣ знаятъ по-добре отъ него. Не е тамъ въпросътъ. Човѣкъ не трѣбва да говори нито за злото въ себе си, нито за доброто; той не трѣбва нито да се подценява, нито да се надценява. Има нѣщо добро и красиво, вложено въ човѣшката душа, но, за да се прояви доброто и красивото, умътъ и сърдцето трѣбва да се освободятъ отъ всички препятствия. Смирение се иска отъ човѣка, да не изисква повече отъ това, което може да направи отъ себе си, или отъ своя ближенъ. Ако очаква повече, отколкото може да получи, той се гнѣви, сърди се и на себе си, и на окрѫжаващитѣ. Никой не е виновенъ за вашитѣ неуспѣхи. Затова, ако се разгнѣвите, впрегнете гнѣва на работа. Ако дойдатъ съмнението, подозрението при васъ, и тѣхъ впрегнете на работа. Не се подавайте на отрицателни състояния. Дръжте се за положителнитѣ сили, за обичьта. Нѣма по-лесно нѣщо отъ това, да обичашъ. Не може изведнъжъ да обикнешъ всички хора, но постепенно. Първо ще обикнешъ единъ човѣкъ, после още единъ, следъ това — трети и така ще се разширява крѫгътъ на твоето сърдце, докато единъ день се обединишъ съ всички хора и станешъ едно съ тѣхъ.
 
Сега ще ви представя единъ образъ на любовьта, но не отъ хората, които сѫ я изопачили. Представете си, че имате една свещена книга, която обичате. Всѣки день отваряте по единъ листъ отъ нея и четете. Като прочетете цѣлата книга, вие я затваряте и така чиста, запазена, давате на други да я четатъ. Вие носите въ себе си благодарностьта, че сте имали възможность да научите нѣщо отъ нея. Само като си помислите за книгата, вие се изпълвате съ свещенъ трепетъ и благодарность. Ако всички, които четатъ книгата, постѫпватъ по сѫщия начинъ, това показва, че любовьта имъ е чиста, Божествена. Книгата ще се предава отъ човѣкъ на човѣкъ, безъ да се осмѣли нѣкой да откѫсне единъ листъ отъ нея, или да я изцапа. Не можете ли така да обичате жената или мѫжа? Както книгата не е собственость на едного, така никой човѣкъ не може да бѫде собственость на кого и да е. Човѣкъ принадлежи на Бога. Следователно, всѣки има право да чете отъ книгата на своя ближенъ и да се поучава отъ него, безъ да кѫса листата му, безъ да го цапа. Така трѣбва да разбира новото поколѣние любовьта. Така трѣбва да гледа мѫжа на жената и жената на мѫжа. Срещнете ли единъ мѫжъ въ гората, не се страхувайте отъ него, считайте го за свой братъ. Стремете се да бѫдете братя и сестри единъ за другъ, а не мѫже и жени. Само по този начинъ човѣкъ ще дойде до безсмъртието.
 
Задачата на новото учение се заключава, именно, въ това, да освободи човѣшкия духъ, да направи човѣка безсмъртенъ. Отъ какво трѣбва да се освободи човѣкъ? — Отъ миналото си. Свърже ли се съ спомени отъ своето минало, той се намира подъ тѣхното влияние така, както често изпада подъ влиянието на престѫпници, съ които се е срещналъ, или по чиито стѫпки е попадналъ. Колкото по-чувствителенъ е човѣкъ, толкова повече се влияе отъ чуждитѣ мисли и чувства, но той трѣбва да знае законитѣ да се огражда и да познава, отде идатъ влиянията. Той трѣбва да различава, кое е негово и кое — чуждо. Хората сѫ свързани така, че не могатъ да се освободятъ отъ влияние, но, въпрѣки това, могатъ да не се подаватъ на лошитѣ влияния. Лошитѣ влияния могатъ да бѫдатъ като морскитѣ вълни, които бушуватъ вънъ отъ парахода, безъ да проникнатъ вѫтре. Да се справя човѣкъ съ влиянията, това е велика наука, която Христосъ преподаваше на ученицитѣ си.
 
Следователно, задачата на майката е да пази дъщеря си отъ лошитѣ влияния; задачата на бащата е да пази сина си; духовенството — да пази своето паство; учителитѣ — своитѣ ученици и т. н. Христосъ остави на човѣчеството редъ правила и закони, какъ да живѣятъ правилно. Тѣзи закони и до днесъ още не сѫ приложени. Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. То е приложимо, но се иска жива, разумна вѣра, която да свързва човѣшката душа съ Бога. Само при такава вѣра хората могатъ да се обединятъ въ едно цѣло; да нѣма разлика между общества и народи — всички да станатъ едно общество, единъ народъ. Това е великото, новото, което иде сега въ свѣта. Изведнъжъ то не може да стане, но трѣбва да се работи въ тази насока. Ще минатъ стотици и хиляди години, но човѣчеството ще се обедини. Тогава нѣма да има бедни и грѣшни хора; нѣма да има ваши и наши, всички ще бѫдатъ братя и сестри. Днесъ земята е пълна съ мъртавци, тогава нѣма да има гробища и паметници. Умрѣлитѣ ще изпращатъ на луната, а на земята ще останатъ живитѣ, които могатъ да изпълняватъ Божия законъ и Неговата воля.
 
„Влѣзе Христосъ въ дома на Симона прокаженаго“. Когато Христосъ влѣзе и въ вашия домъ, запитайте Го да ви каже нѣщо ново, съ което да изправите живота си. Той или ще ви говори, или ще изпрати нѣкой да ви поучава, или ще ви покаже, въ коя библиотека да отидете и какви книги да четете. Докато християнскиятъ свѣтъ не намѣри Христа, новата наука нѣма да се приложи. Днесъ милиони хора вѣрватъ въ Христа, но още не сѫ Го намѣрили. Христосъ казва: „Моитѣ овце познаватъ моя гласъ и ме следватъ“. Ако християнскитѣ народи се биятъ едни съ други и не чуватъ Христовия гласъ, следватъ ли Го? Докато християнскитѣ народи се измѫчватъ едни други, вѣрватъ ли въ Христа и въ Бога? И въ това има нѣщо добро — главитѣ на хората ще узрѣятъ. Като минатъ страшната война, повече нѣма да помислятъ за воюване. Пророцитѣ на миналото сѫ предсказали, че въ бѫдеще хората ще употрѣбятъ орѫжията за рала и мотики.
 
„Въ дома на Симона“. Христосъ е решилъ да посети всички Симоновци. И въ България ще дойде. Достатъчно е да посети нѣколко Симоновци, за да повѣрватъ всички въ Него и да кажатъ: Видѣхме Христа! Новото човѣчество, не може да се създаде, ако нито единъ човѣкъ не е видѣлъ Христа. Една свѣщь трѣбва да се запали, за да се запалятъ още много свѣщи. Бихъ желалъ и между васъ да има поне единъ човѣкъ, който да каже на другитѣ: Видѣхъ Христа и се разговаряхъ съ Него. Вие познавате ближния си дотолкова, доколкото сте се разговаряли съ него и сподѣлили своитѣ разбирания. Само така мѫжътъ познава жена си, и жената — своя мѫжъ. Само така учительтъ познава ученицитѣ си, и ученицитѣ — своя учитель. Нѣма ли сподѣляне въ възгледитѣ и разбиранията, нѣма никакво познаване. Следователно, ако човѣкъ не е готовъ да пожертвува живота си за Христа, въ широкъ смисълъ на думата, за да възприеме Неговия животъ, той не Го разбира и познава. Такава готовность трѣбва да има човѣкъ и къмъ всѣки, когото обича. Той трѣбва да отвори сърдцето си за него и да бѫде готовъ на всички жертви. Ако обичашъ Христа, и Той ще те обича. Ако обичашъ слънцето, и то ще те обича.
 
Какво представя любовьта? — Връзка на човѣшката душа съ Бога. Който обича Бога, и хората ще го обичатъ. Ако не обича Бога, а хората обича, никой нѣма да отговаря на любовьта му. Тази е причината, дето нѣкоя жена обича мѫжа си, а мѫжътъ ѝ нито я разбира, нито отговаря на нейната любовь. Сѫщото се случва и съ мѫжа. Той обича жена си, но тя не отговаря на любовьта му. Защо? — Защото той не обича Бога. Възлюбете първо Бога, а после хората. Направите ли това, близкитѣ ви ще ви обикнатъ. Възлюбете Бога, за да станете силни, да издържате на всички условия. Любовьта на човѣка къмъ Бога е тилъ, който го пази отъ всички изпитания и изкушения. Христосъ казва: „Който ме люби, и Отецъ ми ще го възлюби“.
 
„И влѣзе Христосъ въ дома на Симона прокаженаго“.


45. Беседа отъ Учителя, държана на 6 юлий, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×