Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_06_29 Близо е лѣтото

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 06 октомври 2016 - 06:05

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Близо е лѣтото


„Знаете вече, че е близо лѣтото“
 Марка 13:28.

 „Близо е лѣтото“. Този стихъ е важенъ. Защо? — Защото носи нѣщо за човѣка. Всѣки стихъ, всѣки фактъ, всѣка истина сѫ важни дотолкова, доколкото могатъ да допринесатъ нѣкаква полза, нѣкакво благо за човѣка; тѣ сѫ важни дотолкова, доколкото могатъ да хвърлятъ свѣтлина въ ума на човѣка и да внесатъ миръ и радость въ душата му.
 
„Близо е лѣтото“. Освенъ лѣто, има още три годишни времена: пролѣть, есень и зима. Годишнитѣ времена представятъ четири положения въ живота: пролѣтьта означава начало на живота; лѣтото означава онова положение, когато всичко расте, цъвти, завързва, зрѣе — развива се въ пълнота; презъ есеньта плодоветѣ зрѣятъ, а презъ зимата всичко замръзва, сковава се. Тогава човѣкъ се ползува отъ придобитото богатство на пролѣтьта, лѣтото и есеньта. Зимата е подобна на старостьта въ човѣшкия животъ. Никой не е доволенъ отъ старостьта и постоянно се оплакватъ отъ нея. Като започне да остарява, стариятъ казва: Наближаватъ старини, краката ми не държатъ вече — стари кости! Стариятъ не знае, какъ е остарѣлъ, но не знае и какъ може да се подмлади. Наистина, хората остаряватъ, безъ да знаятъ, какъ остаряватъ; умиратъ, безъ да знаятъ, какъ умиратъ; подмладяватъ се, безъ да знаятъ, какъ се подмладяватъ. Значи, каквото става съ хората, става, безъ да знаятъ, какъ.
 
„Близо е лѣтото“. Кога? Когато всичко започва да зрѣе. Това е външно съпоставяне на фактитѣ, но има и вѫтрешно съпоставяне въ живота: съпоставяне на личния животъ къмъ семейния, на семейния къмъ обществения, на обществения къмъ общочовѣшкия. Щастието на човѣка не зависи отъ неговата личность. Щастието на земята не е въ самата нея, но въ слънцето. Щастието на слънцето не е въ самото него, но въ друго, по-голѣмо слънце. Оттукъ виждаме, че има една обща зависимость. Нѣкой казва, че не се интересува отъ това, какво мислятъ хората за него. Какъ да не се интересувашъ? Ако ти си листъ или клонче отъ голѣмото дърво, какъ да не те интересува, какво мисли то за тебе? Ако ти можешъ да съпоставишъ твоето знание, като листъ на дървото съ знанието на цѣлото дърво, ти се домогвашъ до щастието. Вънъ отъ Цѣлото ти не можешъ да намѣришъ истината. Всички хора минаватъ покрай стари и млади дървета, но ако ви попитатъ, по какво се отличаватъ младитѣ дървета отъ старитѣ, едва ли можете да дадете правиленъ отговоръ. Ако ви запитатъ, по какво се отличаватъ старитѣ скали отъ младитѣ, малцина могатъ да отговорятъ на този въпросъ. Има млади скали, които сега се оформяватъ, но има и стари скали, вече оформени. Върху старитѣ скали сѫ написани много нѣща. Геолозитѣ четатъ по тѣхъ като по книга, изследватъ промѣнитѣ, презъ които земята е минала отъ милиони години насамъ. Въ това отношение, ученитѣ хора сѫ сътрудници или съработници съ живата природа. Като я изучаватъ, тѣ помагатъ за развитието на цѣлото човѣчество. Въ свѣта всички нѣща иматъ, своето предназначение. Всѣки човѣкъ може да бѫде ученъ дотолкова, доколкото е въ състояние да проповѣдва истината. Човѣкъ може да бѫде религиозенъ дотолкова, доколкото носи истината въ себе си и може да я проповѣдва. Човѣкъ живѣе толкова, колкото носи истината въ себе си. Това се отнася не само до хората, но и до животнитѣ и растенията. И растенията даже се дѣлятъ на такива, които носятъ истината въ себе си, и други, които не носятъ истината. Първитѣ даватъ сладки плодове, а вторитѣ — горчиви. Кравитѣ, конетѣ, воловетѣ, които слугуватъ на човѣка, носятъ истината въ себе си. Защо воловетѣ, конетѣ работятъ на човѣка безропотно? — Защото знаятъ, че единъ день ще се повдигнатъ отъ сегашното си положение, пакъ ще дойдатъ на земята, но въ други форми, по-високи отъ сегашнитѣ. — Възможно ли е това? — Както е възможно човѣкъ да се повдига и понижава, така е възможно и за растенията и животнитѣ да минаватъ въ по-високи и по-низки форми.
 
Какъ е възможно единъ човѣкъ отъ високо положение да слѣзе дотамъ, че да го турятъ въ затворъ, съ вериги на рѫцетѣ и на краката? Значи, той самъ се е понижилъ. Човѣкъ самъ се повдига, самъ се понижава. Както живѣе, такъвъ е резултатътъ на неговия животъ. Сегашниятъ животъ на човѣка не е нищо друго, освенъ резултатъ на миналия му животъ. Устройството на главата, на рѫцетѣ, на краката, на пръститѣ му не е нищо друго, освенъ резултатъ на миналитѣ му животи. Какъвто животъ е миналъ, това е писалъ върху себе си. Човѣкъ е написана книга, по която може да се чете не само неговия миналъ животъ, но този и на неговитѣ дѣди и прадѣди. Днесъ той пише своето бѫдеще. Сегашната задача на човѣка е да корегира кривитѣ страници на миналия си животъ. При изправянето на всѣки животъ ще дойде по единъ професоръ, който ще ви покаже, коя страница да изправите и какъ, именно, да я изправите. Като изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ се учи, докато единъ день напише своята теза и се яви предъ комисия отъ професори да я защищава. Когато професоритѣ одобрятъ тезата му, той става докторъ, специалистъ по известна наука. Понеже всички хора работятъ за получаване на докторатъ, тѣ представятъ тезата си и я защищаватъ. Нѣкои ще пропаднатъ на изпита си — това нищо не значи, ще се явятъ втори, трети, десети пѫть, докато най-после получатъ докторатъ. Не се позволява на ученика да не завърши работата си.
 
Съвременнитѣ хора се страхуватъ да не пропаднатъ на изпита си, близкитѣ имъ да се смѣятъ и да имъ се подиграватъ. Нѣма защо да се смущавате отъ това, какво ще кажатъ невежитѣ, нечестнитѣ, лошитѣ хора за васъ. Другъ е въпросътъ, ако трѣбва да чуете мнението на учени, добри и честни хора. Ако ми трѣбва работникъ, азъ се интересувамъ отъ неговитѣ рѫце и крака, да сѫ здрави; интересувамъ се и отъ неговитѣ инструменти. Следователно, отъ всѣки човѣкъ ще се интересувате дотолкова, доколкото можете да влѣзете въ отношение съ него — чрезъ неговата здрава и умна глава, чрезъ неговитѣ здрави рѫце и крака, чрезъ неговото здраво тѣло. Не можете да се интересувате отъ болни, хилави и изнѣжени хора. И Провидението се интересува отъ насъ дотолкова, доколкото сме здрави и разумни, да разбираме Божията воля и да я изпълняваме. Въпрѣки това, повечето хора търсятъ охоленъ, лекъ животъ, да бутнатъ едно копче, и всичко да имъ се нареди, както желаятъ. Къмъ това се стремятъ много жени и мѫже. Кой ще работи тогава? Охолниятъ животъ изнѣжва човѣка, прави го неспособенъ за работа. Трѣбва да се работи разумно, по начинъ, който носи своето благословение. Не е въпросъ да се труди и мѫчи човѣкъ. Трудътъ и мѫчението сѫ резултатъ на човѣшкото невежество, и човѣшкитѣ погрѣшки. Днесъ повечето хора се трудятъ и мѫчатъ — и въ политическия, и въ обществения, и въ религиозния животъ.
 
Какво представя религията? — Наука за добъръ животъ. Религиозниятъ се учи да обича Бога, да Го признае за свой Баща. Да възпитавашъ и да се самовъпитавашъ, това значи, да познаешъ своя Баща. Мнозина съзнаватъ, че има Господъ, но кѫде е, не знаятъ. Между себе си и Бога тѣ поставятъ много светии, като посрѣдници, които да ги препорѫчватъ на тѣхния Баща. Смѣшно е, човѣкътъ, създаденъ отъ Бога, да се нуждае отъ препорѫката и молитвитѣ на светии и праведни хора. Наистина, велико нѣщо е молитвата, но само онзи може да се моли за васъ, който ви обича. Майката се моли за детето си, защото го обича. На сѫщото основание, човѣкъ може да реализира само онѣзи свои желания, които иматъ за основа любовьта, мѫдростьта и истината. Следователно, ако не можете да реализирате едно свое желание, търсете причината въ себе си, а не вънъ отъ васъ. Щомъ не можете да го реализирате, не сте били изправни къмъ единъ отъ великитѣ закони на Битието. Външнитѣ причини сѫ само условия, но човѣшкиятъ животъ не зависи отъ външнитѣ условия. Богати условия сѫ дадени на човѣка: свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Човѣкъ, за отличие отъ другитѣ живи сѫщества, разполага съ интуиция, съ която може да предвижда нѣщата. Ако не предвижда, какво го очаква, причината е пакъ въ него. Като работи върху себе си, човѣкъ развива своята интуиция и се ползува отъ нея. Ако малката мушица предвижда, кога ще се развали времето, колко повече може да предвижда човѣкъ, който е разумно сѫщество. Защо трѣбва да се заема той съ работи, които не сѫ по силата му? Следъ това ще дойде нѣкой да се оплаква, че животътъ му е тежъкъ. Много естествено, животътъ ти е тежъкъ, защото си се натоварилъ много. Свали часть отъ товара си, да ти олекне. Като свалишъ часть отъ товара си, казвашъ, че животътъ ти е лекъ. Ако животътъ ти олекне много, тури нѣщо на гърба си, което да ти предаде стабилность.
 
Следователно, когато се говори, че животътъ на нѣкого е тежъкъ, трѣбва да знаете причинитѣ за това. Ще кажете, че никой не ви обича. Какъ ще ви обичатъ, ако не се отворите за хората, да видятъ, че има нѣщо въ васъ за обичь? На какво основание искате хората да ви обичатъ? За мене е важно азъ да обичамъ и да зная, защо обичамъ; що се отнася до обичьта на хората, защо обичатъ, и защо не обичатъ, това е тѣхна работа. Никой никого не може да застави да го обича. Такъвъ законъ не сѫществува. Сѫщо така не можете да покажете, какъ трѣбва да обичате. Законътъ на любовьта е вѫтрешенъ. Ако нѣмате вѫтрешенъ потикъ да проявите любовьта си къмъ нѣкого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.
 
Преди десетина години дойде при мене една стара жена, надъ 80 години, и ми разправи нѣщо, което се случило съ нея. Тя започна: Бѣхъ млада, красива мома, обичахъ единъ добъръ, красивъ момъкъ. Понеже бѣхъ богата, чорбаджийска дъщеря, родителитѣ ми по никой начинъ не ме даваха на моя възлюбенъ. Тѣ ми казваха: По-скоро мъртва да те видимъ, отколкото да те дадемъ на този момъкъ. Азъ не можахъ да пристѫпя волята имъ и се оставихъ на тѣхната воля. Тѣ ме ожениха за добъръ човѣкъ, но азъ не можахъ да го обикна. Искахъ заради родителитѣ си да се разположа къмъ него, но не можахъ, постоянно мислѣхъ за своя възлюбенъ, който, скоро следъ женитбата ми умрѣ отъ скръбь по мене. Отъ мѫжа си имахъ петь деца, но нито тѣхъ обичахъ, нито мѫжа си. Станахъ на 84 години, но все още не можахъ да забравя своя възлюбенъ. Една вечерь сънувамъ, че сме поканени съ възлюбения ми заедно на угощение. Ядохме, пихме, повеселихме се. Като се събудихъ сутриньта и си спомнихъ съня, обзе ме страхъ отъ Господа и срамъ отъ себе си и отидохъ при нашия свещеникъ да се изповѣдамъ. Станахъ 84 годишна жена и още не мога да го забравя. Какъ ще се явя при Бога и какъвъ отговоръ ще давамъ?
 
Това е моралната криза, която преживяватъ всички хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е минавалъ и да не минава презъ такава криза. За да се справятъ съ тази криза, хората трѣбва да бѫдатъ честни, искрени въ всѣко отношение. Никаква лъжа не се позволява въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на хората. Каквито изпитания и изкушения да дойдатъ отвънъ, човѣкъ не трѣбва да имъ се подава. Отъ неговата устойчивость зависи бѫдещето му развитие и напредъкъ. Никаква лъжа не се позволява въ човѣшкия животъ, защото има единъ Божественъ законъ, който преде тънко и всичко хваща. Нѣма случай въ историята на човѣчеството, когато нѣкой човѣкъ или народъ, като е престѫпилъ този законъ, да не е опиталъ последствията отъ престѫпването. Богъ не иска наказанието и смъртьта на хората, но самиятъ законъ ги преследва. Не може човѣкъ постоянно да си пуща кръвь, безъ да си я набавя, и да не стане малокръвенъ. И, ако продължава още да си пуща кръвь, най-после той ще се изтощи и ще умре. Следователно, който иска да живѣе, нека престане да си пуща кръвь, т. е. да престане да нарушава Божественитѣ закони.
 
Време е вече хората да се откажатъ отъ старитѣ си разбирания, отъ кривитѣ си постѫпки и да приложатъ закона на любовьта. Затова Христосъ казва: „Който има две ризи, да даде едната на своя ближенъ“. Каквито тълкувания и да се даватъ на този стихъ, той е приложимъ само за онзи, който носи любовьта въ себе си. Наистина, когато обича нѣкого, човѣкъ е готовъ да му даде и единствената си риза. Ако не го обича, и десеть ризи да има, пакъ не е готовъ да даде една отъ тѣхъ. Тъй щото, не е достатъчно само да се проповѣдва на хората да даватъ. Даването безъ любовь, мѫдрость и истина нѣма смисълъ. Въ даването трѣбва да взиматъ участие любовьта, за да отвори човѣшкитѣ сърдца; мѫдростьта и истината за да даде просторъ на тѣхната воля, да изпълнятъ доброволно Божията воля.
 
Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Право е това желание, но тѣ не подозиратъ, че щастието се постига по пѫтя на любовьта. Лесно се прилага любовьта, защото за нея нѣма законъ на земята. За лъжата, за престѫпленията има законъ, но за доброто, за истината нѣма законъ. Понеже въ Божествения свѣтъ нѣма законъ за лъжата и за престѫпленията, затова, който се провини тамъ, пращатъ го на земята да го сѫдятъ. И обратно, понеже на земята нѣма законъ за доброто, за истината, за любовьта, който прояви една отъ тѣзи добродетели, пращатъ го горе, въ разумния свѣтъ, тамъ да го възнаградятъ. Тази е причината, дето светиитѣ и праведнитѣ хора живѣятъ горе, въ високитѣ свѣтове, а обикновенитѣ — на земята. Когато нѣщата ставатъ, както не очаквате, това се дължи на законитѣ, които не познавате.
 
Христосъ говори за смоковницата като символъ, който има отношение, както въ личния, така и въ обществения животъ. По разлистването на смоковницата, ще познаете, че близо е лѣтото. По отварянето на човѣшкото сърдце къмъ бедни и страдащи се познава, дали нѣкой човѣкъ е влюбенъ, или не.  Ако нѣкой каже, че се е влюбилъ, че сърдцето му гори, а не е готовъ да помага на бедни и страдащи, ще знаете, че нѣма любовь въ себе си. Не възразявайте на влюбения, не му говорете нищо за любовьта, но вижте, доколко неговото сърдце се отваря за страданията на ближнитѣ му. Любовьта отваря сърдцата на хората, дава имъ импулсъ, подтиква ги къмъ благородни и възвишени дѣла.
 
Христосъ казва: „Близо е лѣтото“. За кое лѣто говори Христосъ? — За лѣтото на Неговата любовь. Близо е лѣтото, т. е. близо е онова време, когато човѣшкитѣ сърдца и умове ще омекнатъ, ще възприематъ истината и любовьта. Това е тълкуването на лѣтото. Много символи има въ свещенитѣ книги, но всички не сѫ обяснени. Често цитиратъ стиха отъ Писанието, че слънцето ще потъмнѣе, звездитѣ и луната ще паднатъ, но какво означаватъ тѣ, малцина знаятъ. Ще потъмнѣятъ небеснитѣ свѣтила, т. е. славата на великитѣ и учени хора ще загасне. Не е въпросътъ въ тълкуването на нѣщата, но въ поуката, която човѣкъ взима отъ тѣхъ.
 
Много открития, много тълкувания се даватъ днесъ, но всички хора не се ползуватъ еднакво отъ тѣхъ. Казватъ, запримѣръ, че нѣкой лѣкарь открилъ сигурно лѣкарство противъ туберкулозата. Добро е това откритие, но отъ него ще се ползуватъ само болнитѣ. Здравиятъ не се интересува отъ това откритие. Здравитѣ се интересуватъ, какъ да станатъ богати. Могатъ ли, обаче, всички хора да станатъ еднакво богати? Това е невъзможно. Въ свѣта има около 90 милиарда злато, а хора — около два и половина милиарда. Ако всичкото злато се раздѣли между хората справедливо, по колко лева ще се падне на човѣкъ? При това разпредѣление на златото, нѣма да има богати хора въ свѣта. Значи, хората не могатъ да бѫдатъ еднакво богати. Но има едно вѫтрешно богатство, което е достояние на всички. Когато всички хора се обединятъ въ името на любовьта, тѣ ще влѣзатъ въ изобилието на живота.
 
Сега ще приведа единъ мистически разказъ, да видите, какво прави любовьта. Въ древностьта живѣлъ единъ царь, на име Абди Елра, който ималъ единствена дъщеря — Махаради. Нещастенъ се чувствувалъ царьтъ, но още по-нещастна неговата дъщеря, понеже била най-грозната мома въ царството на баща си. Тя се измѫчвала отъ грозотата си толкова много, че постоянно търсила начинъ, какъ да си помогне. Най-после въ нея станалъ голѣмъ превратъ: тя се обърнала къмъ Бога, съ молба да махне по нѣкакъвъ начинъ грозотата ѝ, като обещала да направи всичко, което Богъ иска отъ нея. Молбата ѝ се чула: отъ невидимия свѣтъ дошълъ единъ ангелъ — Азраилъ, да ѝ помогне. Той се явилъ при нея съ следнитѣ думи: Богъ чу молбата ти, ще премахне твоята грозота, но съ условие, отсега нататъкъ да обичашъ най-грознитѣ моми и да се отнасяшъ къмъ тѣхъ внимателно, съ най-красиви чувства. Ако обещаешъ да изпълнишъ това и не изпълнишъ обещанието си, ще те сполети голѣмо зло.
 
Питамъ: Съ какво трѣбва да се занимава човѣшкото сърдце, когато се изпълни съ любовь? Христосъ казва: „Ако любите тѣзи, които ви любятъ, какво повече правите отъ фарисеитѣ?“ Това и животнитѣ правятъ. Ако ти обичашъ баща си, майка си, жена си, децата си и приятелитѣ си, това е въ реда на нѣщата. Опасно е положението на човѣка, когато въ съзнанието си изпадне до стѫпалото на нѣкое животно и оттамъ разглежда живота. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ животинското въ себе си, да се самовъзпитава. Той е дошълъ на земята именно, затова, да се освободи отъ животинското начало. Ако човѣкъ даде предимство на животинското начало въ себе си, на какво ще се превърне той? Вие знаете, какво нѣщо е животното. Въ животинското царство зѫбитѣ играятъ роля. Когато голѣмото куче покаже зѫбитѣ си на малкото, последното подвива опашката си и отстѫпва назадъ. Голѣмото и силно куче казва: Ще знаешъ, че азъ съмъ за тебе и господъ, и сѫдия, и прокуроръ. Ако не ме слушашъ, веднага ще наложа и закона, и правото си, ще разберешъ, кой съмъ. Чувате ли нѣкой да казва, че може да направи всичко, ще знаете, че това е животинското въ човѣка, което е взело връхъ надъ човѣшкото и Божественото. Съзнателниятъ и разуменъ човѣкъ знае, че не може да направи всичко. Ако ти си ябълка или круша въ моята градина, можешъ да направишъ само това, което ябълката или крушата е въ състояние да направи. Докато е въ моята градина, тя зависи напълно отъ мене. Както животътъ на клончето зависи отъ благосъстоянието на цѣлото дърво, така и животътъ на човѣка е въ зависимость отъ благосъстоянието на цѣлото. Ето защо, частьта трѣбва да се подчинява на цѣлото. Ако не се подчинява доброволно, тя сама се излага на смърть.
 
И човѣкъ трѣбва да се подчинява на разумния свѣтъ, защото се намира въ зависимость отъ разумнитѣ, напреднали сѫщества. Сегашнитѣ хора не подозиратъ, че надъ тѣхъ се намира една иерархия отъ възвишени сѫщества. Тѣ сѫ завършили развитието си, поради което днесъ управляватъ слънчевата система. Тѣ сѫ предвидили нуждитѣ на хората, както и условията, при които могатъ да се развиватъ. Тѣ знаятъ, какви желания иматъ хората и ги задоволяватъ по новъ начинъ. Свободата на човѣка се заключава въ доброволното му подчиняване на разумнитѣ сѫщества. Въ това се заключава и неговото бѫдеще развитие. Разумнитѣ сѫщества могатъ въ петь минути да наложатъ волята си на хората, да ги заставятъ да вървятъ по тѣхния пѫть, но това е насилие, съ което тѣ не си служатъ. Мислите ли, че, като набиете човѣка, ще стане по-добъръ? Съ бой човѣкъ не става по-добъръ. Мислите ли, че, като мине презъ воденичния камъкъ, житото става по-добро? Житото си остава такова, каквото си е било. Каквото съдържа въ себе си, това проявява. И човѣкъ си остава такъвъ, какъвто е. Той може да се развива само при три условия: при Божествения животъ, който произтича отъ любовьта; при Божествената свѣтлина, която произтича отъ мѫдростьта; при Божествената свобода, която произтича отъ истината. Само истината носи свобода на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, на човѣшката душа и на човѣшкия духъ. Безъ истината нѣма постижения. Истината не е мъртво нѣщо, тя е жива, разумна сила. Следователно, ако човѣкъ обикне истината, както обича майка си, баща си и трепти за тѣхъ, тя ще му даде всичко, което желае; ако човѣкъ обикне истината и никога не лъже, тя ще задоволи копнежитѣ на неговата душа и на небето, и на земята. Който обича истината, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и здраве — отъ нищо не е лишенъ. Който не обича истината, той е нещастенъ човѣкъ. Когато слушате нѣкои да говорятъ за ада, ще знаете, че това сѫ хора, които не обичатъ истината. Който обича истината, и въ ада да влѣзе, веднага ще излѣзе навънъ и ще почне да пъпли нагоре.
 
„Близо е лѣтото“. — За кои? — За онѣзи, които искатъ да бѫдатъ здрави, да се подмладятъ, да придобиятъ щастието, да разбератъ смисъла на живота, да станатъ безсмъртни. Който нѣма стремежъ къмъ новото, може да живѣе по старъ начинъ, може да грѣши, колкото иска. Още осемь хиляди години да грѣши, това е негова работа, никой не може да се противопоставя на желанията му. Всѣки самъ ще носи последствията на своя животъ. Важно е, че иде нова, възходеща вълна въ свѣта, която трѣбва да се използува. Мина времето на лъжата. Който още иска да живѣе въ това време, ще остане за бѫдещата еволюция, когато ще дойде нова вълна да подеме хората. Помнете, че параходътъ, който заминава за новия свѣтъ, иде само единъ пѫть въ годината. Ако тази година го изпуснете, ще чакате идната година, когато пакъ ще дойде. Обаче, този параходъ не взима всички хора, но само онѣзи, които сѫ готови за дългия пѫть. Нѣкои мислятъ, че има време още, нѣма защо да бързатъ. Колко време има, и тѣ не знаятъ. Ще дойде день, когато ще видятъ, че сѫ закъснѣли. Много хора ще ги изпреварятъ, а тѣ ще стоятъ съ години на пристанището и ще очакватъ часа на своето заминаване за новитѣ условия, за новия свѣтъ.
 
Презъ време на войната, 1914 г., единъ български адвокатъ въ Варна спечелилъ една голѣма сума, около сто хиляди лева и казвалъ на приятелитѣ си: Сега съмъ толкова осигуренъ, че войната може да продължи още четири години — нѣмамъ нужда отъ нищо, нѣма за какво да мисля. Но още на другата година умрѣлъ. Другъ нѣкой иска да заеме високо положение, да стане депутатъ, министъръ, владика, да се осигури. Той не знае, че щомъ заеме това положение, на другата година ще умре. Не е позволено на човѣка да заема високо положение, за да се осигури. Другъ е въпросътъ, ако той иска да стане слуга на човѣчеството. И тогава, дали заема високо или низко обществено положение, безразлично е — отъ него се иска служене. Истински служитель е този, въ когото живѣе истината. Той е братъ на човѣчеството. Той трѣбва да бѫде образецъ, достоенъ за подражание.
 
„Близо е лѣтото“. Това значи: Близо е любовьта. Домъ, въ който любовьта не е влѣзла, е пустъ, нѣма гости, никакво угощение не става. Тамъ, дето е любовьта, видни гости идатъ, поканени на угощение. Домакинята, домакинътъ и децата сѫ добре облѣчени, слуги и слугини тичатъ натукъ — натамъ, готвятъ, агнета и кокошки се пекатъ, баници се точатъ. Голѣмо е веселието въ този домъ. Нѣкой питатъ: Какво става въ свѣта? Защо се правятъ тѣзи приготовления? — Видни гости идатъ, голѣмо угощение се дава. Лѣтото е близо. Най-хубавиятъ обѣдъ е този, който става съ любовь. И когато човѣкъ яде хлѣба, сложенъ на тази трапеза, вижда, че е живъ.
 
Какво изисква любовьта? — Жертва. Въ бѫдеще, когато хората достигнатъ до съвършенство, нѣма да говорятъ много за любовьта, но ще се жертвуватъ единъ за другъ. Ако възлюбениятъ пита възлюбената си обича ли го, тя нищо нѣма да му отговори, но веднага ще се превърне въ една хубава круша, ябълка, или въ единъ хубавъ хлѣбъ и ще му каже: Изяжъ ме. Сѫщото ще направи и възлюбениятъ. Сегашнитѣ хора се убеждаватъ едни други, че се обичатъ, но никой не е готовъ да се превърне на круша, на ябълка, на хлѣбъ за възлюбения си. Какъ ще докажатъ тогава, че се обичатъ? Днесъ хората говорятъ за любовьта, но, като видятъ нѣкаква опасность, момъкътъ се качва на дървото, да се спаси отъ мечката, а момата се простира на земята, прави се на мъртва. Мечката дойде, подуши момата оттукъ — оттамъ и се отдалечи.
 
Всички хора се запитватъ, какво е предназначението на човѣшкия животъ. Предназначението на човѣшкия животъ се заключава въ това, да има една добре организирана държава, да има разумни граждани — майки, бащи, проповѣдници, учители, управници и др. Държавата представя формата на живота, разумнитѣ граждани представятъ съдържанието на самата държава, а това, което тѣ носятъ въ ума и въ сърдцето си — смисъла на държавата. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на живота, той е разбралъ дълбокия смисълъ на цѣлокупния животъ.
 
Стремете се къмъ истината, която може да ви направи свободни. Още днесъ можете да бѫдете свободни. Когато казвамъ, че можете да придобиете свободата си въ единъ день, азъ разбирамъ единъ Божественъ день, който се равнява на хиляда години. Ако можете да живѣете единъ день, както трѣбва, това сѫ хиляда години добъръ животъ. Ако нѣкой каже, че може да ви обича само единъ день, това сѫ хиляда години. На другия день пакъ ще ви обича и то само за единъ день. Знаете ли, какво нѣщо е да ви обича единъ човѣкъ цѣли хиляда години? Вие ще се отегчите отъ любовьта на този човѣкъ. Красотата на любовьта се заключава въ това, всички сѫщества да ви обичатъ, а не само едно. Щастливъ е човѣкъ, когато обича всичко въ свѣта: въздухътъ, водата, свѣтлината, изворитѣ, растенията, животнитѣ, хората. Дето мине, всички го поздравяватъ, посрѣщатъ го като царь. Такова е отношението на всички живи сѫщества къмъ Бога.
 
Хората, които мислятъ, че стоятъ най-високо въ стълбата на животинското царство, иматъ особена идея за Бога. Тѣ гледатъ на Него като нѣщо далечно, отвлѣчено. Богъ е близо и далечъ — отъ човѣка зависи това. Свещено нѣщо е Богъ. Достатъчно е да помисли човѣкъ за Него, за да трепне душата му съ онова велико, свето благоговение на Сина къмъ своя Баща. Ако човѣкъ изпитва свещенъ трепетъ къмъ слънцето — носитель на енергия, колко повече трѣбва да затрепти цѣлата му душа къмъ Онзи, Който му е далъ животъ. Ще кажете, че само идеалиститѣ иматъ свещенъ трепетъ къмъ Бога. Споредъ мене, и материалиститѣ, и идеалиститѣ иматъ свещенъ трепетъ. Защо? — Казано е, че Богъ е Любовь. Въ този смисълъ, нѣма живо сѫщество въ свѣта, което да не благоговѣе предъ любовьта. Вижте, какъ младиятъ момъкъ материалистъ благоговѣе предъ своята възлюбена. Вижте, какъ богатиятъ търговецъ материалистъ благоговѣе предъ красивитѣ моми. Това е все любовь. Едно трѣбва да знаете: никой не може да бѫде обичанъ, докато не обича Бога. Въ любовьта къмъ Бога е щастието на цѣлото човѣчество. Нѣма ли тази любовь, той е изложенъ на голѣми нещастия. Човѣкъ трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога и, каквото срещне на пѫтя си — човѣкъ, животно, растение, да знае, че Богъ се проявява чрезъ тѣхъ. Както жената изприда вълната, тъкачътъ — изтъкава платното, така и разумнитѣ сѫщества сѫ работили хиляди години съ мисъльта си и сѫ създали свѣтлината, водата, въздуха и т. н. Следователно, споредъ степеньта на свѣтлината ние сѫдимъ за развитието, до което сѫ достигнали разумнитѣ сѫщества.
 
Помнете: никой не е самъ въ живота, никой не е изоставенъ. Разумнитѣ и възвишени сѫщества се грижатъ за насъ съ всичката си любовь и самоотверженость. За да ни услужватъ и помагатъ, тѣ сѫ готови на всѣкакви жертви. Тѣ се притичатъ въ помощь на всѣки беденъ и страдащъ, на всѣки затворникъ. Тѣ се притичатъ въ помощь на всѣко пъшкане на онѣзи, които лежатъ въ гроба. Хората мислятъ, че като погребатъ умрѣлия, всичко се свършва съ него. Много време лежи умрѣлиятъ въ гроба, не може да се отдѣли отъ тѣлото си. Той гледа, какъ частица следъ частица се кѫса отъ тѣлото му, вижда, че близкитѣ му плачатъ, но нищо не може да имъ каже. Страшно е положението на човѣка въ гроба, ако преждевременно не се е справилъ съ желанията си, т. е. ако не е скѫсалъ връзката си съ земята. Който е работилъ съзнателно върху себе си и се е справилъ съ земнитѣ си желания, той лесно се освобождава отъ тѣлото си.
 
Какъ може да се избави човѣкъ отъ страданията? Освенъ любовьта, никаква сила, никакви закони не сѫ въ състояние да спасятъ човѣка отъ страданията. Тя трѣбва да се тури като основа между всички хора на земята и между всички народи. Докато всички хора не се обединятъ въ единъ човѣкъ, докато всички народи не станатъ единъ народъ, страданията нѣма да изчезнатъ отъ земята. Личниятъ животъ трѣбва да отстѫпи на Божествения. Докато всички учени, свещеници, проповѣдници, майки и бащи, слуги и господари не се проникнатъ отъ идеята да служатъ на човѣчеството въ името на любовьта, свѣтътъ нѣма да се оправи. Радвайте се, че свѣтътъ върви вече къмъ изправяне. Има хора въ свѣта, които служатъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Днесъ тѣзи хора заповѣдватъ и управляватъ. Кѫде сѫ тѣзи хора, познавате ли ги, или не, това не е важно. Тѣ сѫ двигатели на човѣчеството. Кой кара колата: коньтъ, който е впрегнатъ въ нея, или човѣкътъ, който държи юздитѣ на коня?
 
„Близо е лѣтото“. Който се намира предъ лѣтото на живота, да внимава да не изгуби благоприятнитѣ условия, които то носи. Ако сте закъснѣли въ разбиранията и въ постиженията си, бѫдете будни сега, да не пропуснете добритѣ условия, не отъ страхъ, но отъ съзнание. Днесъ много хора изпълняватъ нѣкои нѣща отъ страхъ, но нѣматъ голѣми придобивки. Турете страха настрана и кажете въ себе си: „Близо е лѣтото“. Като се убедите въ наближаването на лѣтото, скочете всички на кракъ и, въ каквото положение да се намирате, започнете съзнателна работа: болниятъ да отхвърли болестьта отъ себе си; слабиятъ въ решаване на задачитѣ си да се впрегне на работа, да реши мѫчнитѣ си задачи; прегърбениятъ да изправи гърбицата си; грозниятъ да стане красивъ; стариятъ да се подмлади.
 
За да се постигне всичко това, хората се нуждаятъ отъ вѣра. Достатъчно е да повѣрватъ въ условията, които лѣтото носи, за да скочатъ на крака и млади, и стари. Само онзи може да скача, който чувствува въ себе си великъ, вѫтрешенъ импулсъ. Разумниятъ човѣкъ скача, за да се освободи отъ нѣщо. Богатиятъ скача, за да се освободи отъ товара, който носи на гърба си. Стариятъ скача, за да усили краката си и да се подмлади. Нечистиятъ скача, защото отива да се измие. Следователно, когато се разтоварите отъ нещастията и страданията си, отъ недѫзитѣ и слабоститѣ си, отъ нечистотата си, скачайте, пѣйте и веселете се. Кога младата мома скача на хорото? — Когато се е измила, облѣкла и нагиздила добре.
 
„Близо е лѣтото“. По какво ще познаемъ, че лѣтото е наближило? — По това, че Божието благословение иде така, както хората го очакватъ. Божието благословение ще дойде върху хората, когато започнатъ да живѣятъ споредъ законитѣ на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Това не значи, че тѣ ще изгубятъ своята индивидуалность. Напротивъ, тѣ ще станатъ такива, каквито сѫ — всѣки ще прояви своето естество. Колкото повече се развива човѣкъ, толкова по-богатъ и разнообразенъ е неговиятъ вѫтрешенъ животъ. Колкото по-издигнатъ е човѣкъ, толкова по-снизходителенъ е къмъ погрѣшкитѣ и слабоститѣ на онѣзи, които стоятъ по-долу отъ него. Че нѣкой вълкъ изялъ една овца, или лисицата — една кокошка, той не ги сѫди. Той си казва: Ако човѣкъ яде овце и кокошки, какво остава за вълка и за лисицата? Ще кажете, че човѣкъ има право. — Кой му даде това право? Не можете да сѫдите вълцитѣ, мечкитѣ и лисицитѣ, докато и човѣкъ има сѫщитѣ слабости.
 
Човѣкъ не трѣбва да се самоосѫжда, но да дойде до едно вѫтрешно самовъзпитание, да изправи погрѣшкитѣ си. Сегашнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ едно вѫтрешно, чуждо влияние, което се дължи на известни органически и полуорганически вещества въ тѣхъ, които не хармониратъ съ трептенията на тѣлата имъ. Тѣ сѫ отрови, отъ които човѣкъ непремѣнно трѣбва да се освободи. Отъ редъ поколѣния насамъ въ човѣшкия умъ има чужди мисли, въ човѣшкото сърдце — чужди чувства и въ човѣшката воля — чужди постѫпки, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Подъ думата „чужди вещества, чужди мисли, чувства и постѫпки“ разбираме всичко онова, което не е Божествено, и което носи нещастия за човѣчеството. Свѣтътъ се нуждае отъ нови поети, нови писатели, нови музиканти, нови учени и философия. Поетитѣ трѣбва да възпѣятъ любовьта, но по какъвъ начинъ? Каква любовь е тази, която допуща съмнението и подозрението? Обичашъ нѣкого, а се съмнявашъ въ него — това не е любовь. Любещиятъ се отличава съ устойчивъ характеръ. Той не се подава на никакви съмнения. Характерътъ препорѫчва човѣка. Като има добъръ и устойчивъ характеръ, той може да постигне всичко. Ако е писатель или поетъ и напише нѣщо, отъ което не е доволенъ, ще употрѣби повече усилия и ще напише нѣщо по-хубаво. Ако днесъ направи нѣщо, отъ което не е доволенъ, на другия день ще направи нѣщо, което ще го задоволи.
 
„Близо е лѣтото“. Съ други думи казано: Близо е времето, когато Синъ Человѣчески ще дойде на земята да научи хората, какъ да живѣятъ. Той нѣма да сѫди хората, но ще ги поучава. Въ продължение на хиляда години най-много тѣ трѣбва да приложатъ законитѣ на любовьта, на знанието и на свободата. Нова наука, нови знания предстоятъ на човѣчеството, за да влѣзе въ Божественото лѣто. Три плода трѣбва да уздрѣятъ презъ това лѣто: плодоветѣ на любовьта, на мѫдростьта и знанието на истината и свободата. Блажени сѫ онѣзи, които могатъ да вкусятъ отъ тѣзи плодове.
 
Желая ви въ бѫдеще и вие да вкусите отъ тритѣ плода, които ще узрѣятъ презъ Божественото лѣто.


44. Беседа отъ Учителя, държана на 29 юний, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt