Jump to content

1930_06_15 Преди Авраама


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Преди Авраама.


Рече имъ Исусъ: „Истина, истина ви казвамъ,

преди да бѫде Авраамъ, азъ съмъ.
Йоана 8:58.

Въ свѣта сѫществува една Божествена философия, една Божествена Мѫдрость, която не е създадена сега, но отъ памти-вѣка. Тя е създала всичко. Защо хората дълго време не сѫ знаяли за нейното сѫществуване? Защото били деца, занимавали се съ играчки. Който не знае нищо за тази философия, прилича на малкитѣ деца, които по цѣли дни играятъ съ пѣсъкъ и вода, правятъ си кѫщички и ги събарятъ. Какво придобиватъ съ тѣзи кѫщички? Тѣ сѫ ценни само като упражнения, но нищо не допринасятъ на човѣчеството. Каквото е отношението на децата къмъ пѣсъчнитѣ кѫщички, такова е отношението на много отъ сегашнитѣ хора къмъ Божествената философия. Тѣ гледатъ на нея като на забава, да убиватъ времето си. Не е лошо да се забавлява човѣкъ, но само отъ време на време. Реши ли цѣлъ животъ да мине въ забавления, той скѫпо ще плати. Пѣсъчнитѣ кѫщички сѫ неустойчиви, нищо не остава отъ тѣхъ. Който се забавлява съ такива кѫщички, отива заедно съ тѣхъ. Кѫде сѫ онѣзи хора, които сѫ правѣли само пѣсъчни кѫщички? Кѫде сѫ онѣзи хора, на които сѫ правени паметници? Кѫде сѫ онѣзи велики държави и империи, които създаваха страхъ и трепетъ между народитѣ?
 
„Преди да бѫде Авраамъ, азъ съмъ“. Значи, два принципа разрешаватъ въпроситѣ въ живота: Авраамъ и азъ. Всѣки човѣкъ е сѫщевременно Авраамъ и азъ. Преди да бѫде Авраамъ, т. е. преди да бѫде човѣкътъ, азъ съмъ билъ, т. е. Божественото Начало, което е създало и земята, и небето — цѣлата вселена. Евреитѣ запитаха Христа: „Ти по-голѣмъ ли си отъ отца ни Авраама, който умрѣ? На този въпросъ може да се противопостави следния: Ако Авраамъ бѣше по-голѣмъ, защо умрѣ? Защо остави той евреитѣ да бѫдатъ роби, подвластници на Римската империя? Не е въпросъ само до външното робство, има по-страшно робство — вѫтрешното. Казано е въ Писанието: „Който грѣши, робъ е на грѣха“. Да грѣши човѣкъ, това значи, да бѫде вѫтрешно поробенъ; вѫтрешното робство води къмъ смъртьта. Човѣкъ може лесно да се освободи отъ смъртьта. — Какъ? — Като престане да грѣши, като даде предимство на Божественото Начало въ себе си. Дайте първо мѣсто на Бога въ себе си, а после на човѣка, т. е. на Авраама. Не казвайте, че по-горенъ отъ човѣка нѣма. Преди Авраама бѣше Богъ, Христосъ, великиятъ принципъ — Любовьта.
 
Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота и на отношенията си къмъ Първата Причина, хората започватъ да критикуватъ Провидението и сами се излагатъ на опасности. Така единъ полковникъ критикувалъ главнокомандуващия руската армия, генералъ Кутузовъ, за отстѫпленията, които правѣлъ предъ Наполеона. Кутузовъ ималъ великъ планъ, който полковникътъ не разбиралъ, и затова критикувалъ тактиката на генерала. По отношение военната тактика, Наполеонъ бѣше гений, а Кутузовъ — талантъ, поради което последниятъ ценѣше методитѣ, съ които Наполеонъ действуваше. Обаче, Кутузовъ имаше предъ видъ интереситѣ на руския народъ и отстѫпваше планомѣрно. Единъ день Кутузовъ посетилъ полковника въ частьта му и го намѣрилъ въ домашна, интимна обстановка предъ войницитѣ си: облѣченъ съ халатъ и съ чаша чай на масата. Това било обичай на полковника. Като видѣлъ генерала предъ себе си, полковникътъ станалъ на крака, козирувалъ почтително и останалъ на мѣстото си смутенъ и изненаданъ. Генералътъ се приближилъ любезно къмъ него, хваналъ го подъ рѫка и го помолилъ да го разведе изъ лагера, да разгледа положението, въ което се намирала частьта му. Полковникътъ давалъ обяснения за всичко, но се чувствувалъ крайно засраменъ, да обикаля цѣлия лагеръ съ халатъ подъ рѫка съ генерала. Като свършили обиколката, генералътъ се рѫкувалъ съ полковника, благодарилъ му и казалъ, че и другъ пѫть ще го посети. Полковникътъ си взелъ бележка отъ случая, и втори пѫть не си позволилъ да излиза предъ войницитѣ си въ домашно облѣкло и да пие чай предъ тѣхъ. Той се трогналъ отъ тактичната и благородна постѫпка на Кутузова, но презъ цѣлия си животъ не забравилъ разходката си изъ лагера съ него.
 
Мнозина обичатъ да критикуватъ било Провидението, било реда и порядъка въ свѣта, или живота, съ несгодитѣ и нещастията въ него, но забравятъ своитѣ слабости, като руския полковникъ. Но ще дойде генералътъ, т. е. Провидението, ще ви хване подъ рѫка и ще ви разведе по цѣлия свѣтъ. Втори пѫть ще мислите, имате ли право да критикувате Провидението, живота и порядъка въ свѣта. Въ какво положение е заварилъ Кутузовъ полковника? Той билъ въ пълна униформа, съ добре изчистени и лъснати чизми, готовъ за работа. Генералътъ пакъ го хваналъ подъ рѫка и се разходили изъ лагера. Следователно, когато Провидението хване човѣка подъ рѫка и го разведе по свѣта, ако е разуменъ, той взима поука отъ предадения му урокъ, и втори пѫть не изпада въ сѫщата погрѣшка.
 
Въ примѣра съ генерала и съ полковника виждаме два отлични характера: Кутузовъ, който постѫпилъ благородно и тактично, и полковникътъ, който не се извинявалъ, но запазилъ присѫтствието на духа си. Той взелъ поука отъ погрѣшката си и никога повече не я повторилъ. И положението на войницитѣ е било особено. Тѣ гледали, какъ полковникътъ имъ, по халатъ, се разхожда съ генерала подъ рѫка и, едни отъ тѣхъ намирали, че това е въ реда на нѣщата; други се ужасявали и влизали въ положението на своя началникъ; трети се възхищавали и отъ двамата: отъ генерала, който не далъ видъ, че положението на полковника е неестествено, и отъ полковника, който запазилъ присѫтствието на духа си и изпълнилъ задачата си като началникъ на войницитѣ.
 
Примѣрътъ съ Кутузова и съ полковника е единъ отъ великитѣ примѣри въ човѣшкия животъ. Той дава условия за мисъль, за проява на благородство и за създаване на приятелски отношения. Следъ това Кутузовъ и полковникътъ станали добри приятели, Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ, да спазва законитѣ и да не отстѫпва отъ тѣхъ. Право е, човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ къмъ разумнитѣ закони, но не отъ страхъ, а отъ съзнание и любовь. Трѣбва ли да се отзовете на поканата на стражара отъ страхъ? Покани ли ви стражарьтъ да тръгнете следъ него, не чакайте да ви застави насила да направите това. Тръгнете следъ него доброволно, съзнателно и не се страхувайте. Стражарьтъ представя разумния законъ. Натъкнете ли се на него, следвайте го неотклонно. Той ще ви даде добъръ урокъ, съ който ще изправите погрѣшкитѣ си.
 
Всѣко нѣщо се разглежда отъ три страни: по форма, по съдържание и по смисълъ. Въ горния примѣръ войницитѣ представятъ формата, полковникътъ — съдържанието, а Кутузовъ — смисъла. Войницитѣ сѫ ученицитѣ, т. е. слушателитѣ, публиката, предъ която се разиграва действието. Ако нѣмаше войници, урокътъ щѣше да бѫде безпредметенъ — нѣмаше да се предаде. Ако полковникътъ нѣмаше обичай да се явява сутринь предъ войницитѣ си съ халатъ и предъ тѣхъ да пие чая си, урокътъ щѣше да бѫде лишенъ отъ предметъ, т. е. отъ тема. И най-после, ако Кутузовъ не бѣше мѫдъръ, благороденъ човѣкъ, предаването на урока нѣмаше да има смисълъ. Войницитѣ, полковникътъ и Кутузовъ, като разумно съчетание на условията, даватъ възможность да се предаде единъ великъ урокъ, въ който, всѣко условие да се прояви самостоятелно и свободно. Кой на каквото мѣсто се намира, така трѣбва да постѫпва. Ако си на мѣстото на войницитѣ, ще постѫпишъ като тѣхъ; ако си на мѣстото на полковника, ще постѫпишъ като него; ако си на мѣстото на Кутузова, ще постѫпишъ по неговия методъ.
 
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия на живота, необходима за тѣхното правилно развитие. Ако човѣкъ не дойде до ново разбиране, животътъ му ще бѫде пъленъ съ страдания и нещастия и, като не може да си обясни причинитѣ за тѣхъ, ще обвинява Провидението, окрѫжаващитѣ и условията. Време е да се откажете отъ отрицателнитѣ мисли и чувства. Смисълътъ на живота е въ положителното, а не въ отрицателното, т. е. въ прилагане на новото, а не само въ теоретизиране. Дойдете ли до музиката, нѣма защо да говорите за нея, но идете да слушате нѣкой виденъ музикантъ. Той ще ви покаже, какво нѣщо е истинската музика. Искате ли да знаете, какъ да се молите, идете при нѣкой духовенъ човѣкъ и вижте, какъ живѣе и какъ се моли. Ако искате да знаете, какво нѣщо е театърътъ, идете въ единъ отъ най-виднитѣ театри и вижте, какъ играятъ актьоритѣ. Всѣко нѣщо се учи на самото мѣсто и отъ ония хора, които го прилагатъ. Какво, нѣщо е науката, ще научите отъ ученитѣ. Обаче, и музикантитѣ още не знаятъ всичко, което се отнася до музиката; и духовнитѣ, хора не знаятъ всичко за молитвата; и ученитѣ не знаятъ всичко за науката. Има нѣщо ново, което всѣки моментъ се прибавя къмъ познатото. Животътъ е непреривенъ, постоянно приижда. Хората сѫ изучавали и изучаватъ преривния животъ, поради което преждевременно остаряватъ. Капката вода не крие всички възможности на водата. Силата на водата е въ множеството капки, които се съединяватъ въ едно цѣло и работятъ заедно.
 
Смисълътъ на живота се крие въ неговата непреривность. Ще каже нѣкой, че е добъръ човѣкъ, че е живѣлъ честно. Възможно е, но, въпрѣки това, Провидението ще дойде и ще го изкара по халатъ предъ войницитѣ му; следъ това ще го хване подъ рѫка и ще го разхожда изъ цѣлия лагеръ. Ти можешъ да бѫдешъ въ положението на Кутузовъ, но и той отстѫпва. Кутузовъ искаше да каже на полковника: Ако и азъ имамъ твоитѣ навици, единъ день Наполеонъ ще ме хване подъ рѫка и ще ме разхожда изъ цѣла Франция предъ войницитѣ ми, облѣченъ въ домашенъ халатъ. Но азъ искамъ да бѫда уменъ, да не ме намѣри Наполеонъ предъ палатката ми съ халатъ и да ме разхожда предъ французкитѣ войници. Помнете: за всѣки, който носи въ себе си известни недѫзи, ще се намѣри единъ Кутузовъ, който ще го разхожда предъ войницитѣ му изъ цѣлия лагеръ. Ще кажете, че това е сѫдба. Сѫдба е, но която човѣкъ самъ си кове. Не може ли полковникътъ да излѣзе предъ войницитѣ си стегнатъ, облѣченъ въ формата си и, даже да пие чая си предъ тѣхъ, щомъ види Кутузова, веднага му отдаде нуждното внимание и да го посрещне, както трѣбва.
 
„Преди да бѫде Авраамъ, азъ съмъ“. Съ други думи казано: преди да бѣше земята, слънцето бѣше, т. е. Великата разумность, която твори и съгражда нѣщата. Ако земята каже, че може да живѣе сама, веднага ще се разруши и изчезне. Земята ще сѫществува дотогава, докато центърътъ ѝ е свързанъ съ центъра на слънцето. Въ който день се откѫсне отъ слънцето, тя ще престане да сѫществува. Понеже е свързана съ слънцето, тя има отношение къмъ всички планети въ слънчевата система. Ще кажете, че въ Библията е писано другояче, т. е. първо земята била направена, а после слънцето и другитѣ небесни свѣтила — въ четвъртия день. Мойсей, който разбиралъ великитѣ закони на Битието, вѣрно е предалъ фактитѣ за създаването на свѣта, но преводачитѣ сѫ направили известни погрѣшки. Оригиналътъ е вѣренъ, но въ копията сѫ допуснати невѣрни факти. Какъ е възможно, слънцето, въ което влизатъ толкова много планети, да бѫде създадено следъ земята? При това, всички планети му се подчиняватъ, зависятъ отъ него, а то да бѫде създадено следъ тѣхъ. Това е невъзможно. То е все едно да допуснемъ, че първо се явяватъ децата, а после родителитѣ. Каква логика има въ това? Ще дойдатъ нѣкои философи да разискватъ върху въпроса, кой се явилъ по-рано: кокошката или яйцето. Невъзможно е да се яви яйце безъ кокошка. Яйцето представя материалната страна на Божествения свѣтъ. Значи, Божествениятъ свѣтъ се ограничилъ въ едно малко яйце, за да стане видимъ и разбранъ за човѣка. Божествениятъ принципъ работи и въ яйцето. Хората търсятъ Божествения принципъ, т. е. Бога въ живота, въ природата, въ хората, но никѫде не Го намиратъ. — Защо? — Защото цѣлиятъ свѣтъ, цѣлата природа сѫ въ Бога; тѣ сѫ Негови творения. Какъ можете да намѣрите създателя на часовника въ самия часовникъ? Часовникътъ напомня за своя създатель, но създательтъ е другаде. Като се развали часовникътъ ви, ще намѣрите нѣкой майсторъ да го поправи. Той може да е неговъ създатель, но вие го намѣрихте вънъ нѣкѫде, а не въ часовника. Следователно, Който е създалъ свѣта, Той е вънъ отъ него и вѫтре въ него, вънъ отъ природата и вѫтре въ природата. Това е една отъ великитѣ аксиоми на живота. Които не вѣрватъ въ тази аксиома — това е тѣхна работа. Мнозина не вѣрватъ и въ геометрическитѣ аксиоми, но това не значи, че тѣ не сѫ вѣрни. Аксиомитѣ сѫ валидни за ученитѣ, които изучаватъ и разбиратъ геометрията. Нисшитѣ сѫщества не се интересуватъ отъ тѣхнитѣ аксиоми и не ги признаватъ.
 
Да се върнемъ къмъ непреривния животъ. Какво представя той? Нѣщо подобно на платъ, който се тъче. Съ една нишка става ли платъ? Много нишки трѣбва да се насноватъ, за да можете да изкарате плата. При това, днешната работа не прилича на вчерашната, и утрешната нѣма да прилича на днешната. Ето защо, непреривенъ е животътъ; той нѣма начало и край, и всѣки моментъ къмъ него се прибавя нѣщо ново. Като знаете това, не казвайте, че не живѣете добре, но всѣки день прибавяйте къмъ живота си нѣщо ново, съ което да се повдигате и обновявате. Живѣйте споредъ законитѣ на разумната природа, за да бѫдете доволни отъ себе си.
 
Какво представя разумната природа? — Животъ, изявенъ отъ три страни: физическа страна, която включва въ себе си срѣда, условия и възможности; духовна страна, която включва всички закони, и умствена страна или Божествена, въ която влизатъ всички факти и принципи, които работятъ въ цѣлокупния животъ. И най-после, надъ всичко това стои Великата разумность, която направлява срѣдитѣ, условията и възможноститѣ, както и законитѣ, фактитѣ и принципитѣ. Тѣзи нѣща сѫ неразривно свързани. Ето защо, за да разбира срѣдата, въ която живѣе, човѣкъ трѣбва да разбира условията и възможноститѣ; за да разбира условията и възможноститѣ, той трѣбва да разбира законитѣ, фактитѣ и принципитѣ. Само по този начинъ човѣкъ може да излиза отъ една срѣда въ друга и да се ползува отъ нейнитѣ условия. Само така можете да разберете, какъ рибата е станала птица, а птицата — млѣкопитаещо. Докато е въ водата, рибата не може да стане птица. Тя трѣбва да научи условията, при които може да живѣе въ рѣдката срѣда — въ въздуха. Тя трѣбва да се нагоди къмъ този животъ. Само при това положение тя ще влѣзе въ новата култура.
 
Непреривниятъ животъ подразбира минаване отъ едни условия въ други, отъ една култура въ друга. При това, всѣко нѣщо трѣбва да става на време. Ако воювашъ, на време ще воювашъ. Не попаднешъ ли на опредѣленото време, ще бѫдешъ битъ. — Трѣбва ли хората да воюватъ? — Ако воюватъ и се убиватъ, не трѣбва да воюватъ: ако воюватъ безъ да се убиватъ, войната е на мѣсто. Война, която взима човѣшки жертви, е остатъкъ отъ старата култура. По въпроса, дали хората трѣбва да воюватъ, или не, сѫществуватъ две мнения: мнението на тъмнината и мнението на виделината. Който подържа първото мнение, казва, че свѣтътъ ще се оправи съ наказания, затвори, бесилки и войни. Който подържа второто мнение, казва, че свѣтътъ ще се оправи само чрезъ доброто. То е въ сила да се справи съ злото. Отъ излизането на Адама отъ рая досега хората живѣятъ по старата култура, но още не съ се справили съ злото. Помнете: свѣтътъ може да се поправи само чрезъ любовь, знание и сила. Вънъ отъ любовьта, знанието и силата, човѣкъ е осѫденъ на страдание и мѫчнотии.
 
Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Безъ вѣра въ Божественото Начало, никакво щастие не може да се постигне. Като вѣрва въ това Начало, човѣкъ се домогва до истината, която го прави свободенъ и му дава импулсъ за работа. Много естествено. Когато излѣзе отъ затвора, човѣкъ започва да работи и осмисля живота си. Когато болниятъ напусне болницата, не търси вече лѣкари, но всѣки день прибавя по нѣщо къмъ здравето си. Човѣкъ трѣбва да пази здравето си, докато е здравъ. Това се постига съ здравословни мисли и чувства. Внасяйте въ ума и въ сърдцето си само такива мисли и чувства, които обновяватъ и укрепватъ организма. Дойдете ли до противоречията въ живота, не ги допущайте въ себе си. Оставете ги вънъ и ги разглеждайте, както учениятъ ботаникъ изследва растенията. — Защо Богъ е допусналъ противоречията? На този въпросъ може да се зададе другъ: Защо човѣкъ допусна противоречията въ своя животъ? Детето нѣма право да пита майка си, защо постѫпва съ него по единъ или по другъ начинъ, но то трѣбва да се учи. Ако не е готово да се учи отъ майка си и отъ баща си, то не ги обича. Кога детето не обича майка си? Когато не е родено съ любовь. Какво дете ще роди майката, ако едновременно мисли за двама — за своя мѫжъ и за другъ когото обича? Ще кажете, че това е престѫпление. Не е тамъ въпросътъ. Важно е, кѫщата, която майсторътъ гради, да бѫде здрава. Единъ майсторъ трѣбва да я гради и при това, на единъ и сѫщъ теренъ, а не на различни терени.
 
Въ заключение на това казвамъ: Момата трѣбва да се жени за човѣкъ, когото обича. Не го ли обича, да не се жени за него. Сѫщото се отнася и до момъка. Отъ гледището на любовьта, не е позволено на човѣка да се жени безъ любовь. Не е позволено на майката и на бащата да раждатъ деца безъ любовь. Следвайте закона на любовьта въ всички свои действия, и не се страхувайте отъ нищо. Богъ е Любовь. Следователно, като се жените, призовете Името Божие между васъ. Не е ли Богъ между васъ, и женитбата, и раждането на деца е търговска сдѣлка. Следователно, допуснете ли търговията въ най-свещенитѣ отношения на хората, не очаквайте никакво щастие, никакви постижения. Помнете: това, което отнема щастието на човѣка, което разрушава неговитѣ възвишени мисли, чувства и постѫпки, е отсѫтсвието на любовьта. Следъ всичко това ще кажете, че Божията воля е била да страдате, да боледувате и да умрете. Не е така. Казано е въ писанието, че Богъ не съизволява въ страданията и въ смъртьта на грѣшника. Значи, Божията воля е въ растенето и въ развитието на човѣка.
 
„Преди да бѫде Авраамъ, азъ съмъ“. Значи, Христосъ е билъ преди Авраама. Авраамъ се е училъ отъ Христа, понеже Христосъ носѣше въ себе си истинската философия на живота. Който следва тази философия, не умира, но се видоизмѣня. Той не се нуждае нито отъ паметникъ, нито отъ гробъ. Какъвъ по-добъръ паметникъ можете да намѣрите отъ живия човѣкъ, който служи на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на доброто, на кротостьта, на въздържанието? Нѣма по красиви паметници отъ живитѣ хора, които въплъщаватъ великитѣ добродетели. Нѣма по красивъ паметникъ отъ живия човѣкъ, който служи на Бога. Да служишъ на Бога, това значи, да вършишъ Неговата воля съ всичко красиво и възвишено, което Той е вложилъ въ тебе. Той е билъ преди всички хора, и Той ги упѫтва въ живота имъ. Затова е казано, че ученикътъ не може да бѫде по-горенъ отъ учителя си. Ученикътъ ще върви по пѫтя на своя учитель и ще изпълнява неговитѣ заповѣди. Мнозина казватъ, че не се нуждаятъ отъ външни учители. Тѣ казватъ, че Духътъ ще дойде и ще ги научи на всичко. Не е така. Ако Духътъ може да научи човѣка на всичко, тогава той не се нуждае нито отъ майка и баща, нито отъ братя и сестри, нито отъ учители. За него и външната природа ще бѫде безпредметно. Човѣкъ трѣбва да се учи отвънъ и отвѫтре; реалностьта е вънъ отъ човѣка и вѫтре въ него. Вслушвайте се въ думитѣ, които Духътъ ви нашепва, но работете и навънъ, да видите, какво сте научили. Отвѫтре човѣкъ се учи, а навънъ прилага наученото.
 
Сега, като обяснявамъ тѣзи нѣща, това не значи, че трѣбва да вѣрвате въ думитѣ ми. Ако нѣмате вѣра въ себе си, отвънъ нищо не може да направите. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да развие това, което е вложено въ него. Всѣки има вѣра, сила, търпение въ себе си, нѣма защо да му се проповѣдва да ги търси отвънъ. Въ всѣки човѣкъ е вложено известно богатство, нищо друго не му остава, освенъ да прояви богатството и добродетелитѣ си. Трѣбва ли да учите войника на търпение? Като е станалъ войникъ, ще търпи: ще стои съ часове съ пушка въ рѫка на постъ, ще стреля, ще се упражнява. Ако го изпратятъ на бойното поле, тамъ още повече ще търпи: ялъ не ялъ, ще търпи и напредъ ще върви. Тъй щото, ако е за говорене, на човѣка се говори за онова, което не знае и което нѣма. Ако река да ви говоря за стария животъ, вие го знаете по-добре отъ мене. Другъ е въпросътъ, да взема цигулката си и да свиря: на всѣки ще свиря специално парче, споредъ нуждата, която има въ дадения моментъ: на болния ще изсвиря такова парче, съ което да го вдигна отъ леглото; на упорития — да смекча неговата упоритость; на безвѣрника — да събудя вѣрата му и т. н. — Възможно ли е това? — Възможно е, сѫществува такава музика. Ако майката знае да свири по този начинъ, тя би преобразила характера на детето си; лошото дете ще впрегне на работа. Детето е лошо, защото има излишна енергия въ себе си, която не знае, какъ да тури въ действие. Чрезъ музиката майката насочва енергиитѣ на детето въ права посока, и то измѣня характера си, става добро. Следователно, ако майката знае, какъ да даде пѫть на енергиитѣ въ детето си, да започне да твори, то ще се изправи.
 
Това се отнася и до възрастния човѣкъ. Ако енергиитѣ се подпушатъ, ако го отклонятъ отъ идеалитѣ му, той става песимистъ, мраченъ, зълъ. За да помогнете на такъвъ човѣкъ, трѣбва да повишите вѫтрешната топлина, да потекатъ енергиитѣ му свободно. Насърдчете го, внесете въ него вѣра въ живота, и той ще измѣни състоянието си, ще стане оптимистъ. Ще каже нѣкой, че, като нѣма пари, не може да бѫде оптимистъ. Той е на кривъ пѫть. Важно е човѣкъ да бѫде здравъ. Щомъ е здравъ, той ще работи и ще придобие това, което му е нуждно. Здравиятъ може да бѫде и богатъ по умъ, по сърдце, по прояви. Не е външното богатство, което прави човѣка щастливъ. Външно той може да се представя щастливъ, но въ сѫщность не е. Въ това отношение природата не търпи никакъвъ фалшъ, никаква лъжа. Тя иска да вижда нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Ако можешъ да говоришъ истината, кажи я, както е, безъ страхъ; ако не можешъ да я кажешъ, по-добре мълчи. Дойдете ли до истината, бѫдете смѣли. Ние говоримъ за онази истина, която освобождава човѣка и създава въ него нѣщо велико. Ако направите нѣкаква погрѣшка, кажете истината, признайте се поне въ себе си. Ако ви питатъ, вие ли сте счупили чашата или шишето, не скривайте истината, кажете си погрѣшката, никой нѣма да ви сѫди. По-добре е да говорите истината, отколкото да я забулвате.
 
Който е скривалъ истината, всѣкога се е натъквалъ на мѫчнотии, самъ си е причинявалъ нещастия и злини. На времето си още евреитѣ не приеха Христа, т. е. не приеха Божия законъ, поради което и до днесъ страдатъ. Но и християнитѣ, които приеха Христовото учение, още не сѫ Го приложили. И тѣ страдатъ по сѫщата причина. Евреитѣ казватъ, че признаватъ Мойсея, а християнитѣ — Христа, но и еднитѣ, и другитѣ страдатъ. — Защо? — Отъ неизпълнение на Божия законъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да ходи на църква, И това не е лошо, но ще стане ли той по-набоженъ? Други казватъ, че детето трѣбва да ходи на училище. Добре е детето да ходи на училище, но ще стане ли съ това по-умно? Важно е човѣкъ да ходи на църква съ любовь; детето трѣбва да ходи на училище съ любовь. Безъ любовь никой не може да стане набоженъ, и никое дете не може да стане ученъ човѣкъ. Религията и науката се придобиватъ само съ любовь. Отношенията между хората трѣбва да почиватъ на взаимно уважение и почитание. Дето Любовьта присѫтствува, тамъ има разбиране и познаване на нѣщата.
 
Свѣтътъ се нуждае отъ истински хора, които да прилагатъ своитѣ идеи и разбирания. Само по този начинъ човѣшкиятъ животъ ще се оправи. Нѣма да минатъ сто-двеста години, това ще стане. Мнозина ще провѣрятъ думитѣ ми, ще разбератъ, че казаното днесъ, се е сбѫднало. Като провѣрятъ това, могатъ да ми напишатъ по едно писмо. — Какъ ще се оправи свѣтътъ? По естественъ начинъ. Достатъчно е да си представите следната картина, за да разберете, какъ ще стане това.
 
По широкъ, безкрайно дълъгъ пѫть вървятъ пѫтници, съ пълни, натоварени коли съ съкровища на богатитѣ, които следватъ колитѣ и спокойно разговарятъ помежду си. Следъ тѣхъ вървятъ празднитѣ коли на сиромаси, бедни и страдащи, които търсятъ работа, да турятъ нѣщо въ колитѣ си. Богатитѣ не подозиратъ, че следъ тѣхъ вървятъ праздни коли, но, и беднитѣ не виждатъ, по какъвъ начинъ могатъ да си намѣрятъ работа. Обаче, керванътъ се движи, върви напредъ. Равниятъ и гладъкъ пѫть привършва, и постепенно става по-стръменъ и каменистъ. Движението на претоваренитѣ коли се затруднява, пѫтницитѣ се заморяватъ, изпотяватъ, не виждатъ изходенъ пѫть, не знаятъ, какъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ си. Критичниятъ моментъ настѫпва, тѣ спиратъ колитѣ и започватъ да хвърлятъ часть отъ богатствата си, да се облекчатъ. Колкото по-нагоре се качватъ, толкова повече хвърлятъ отъ товара си. Сега започва спасението на сиромаситѣ: тѣ спиратъ празднитѣ си коли и започватъ да ги пълнятъ съ излишния товаръ на богатитѣ.
 
И тъй, на онѣзи, които се оплакватъ, че колитѣ имъ сѫ праздни, казвамъ: Имайте търпение, следъ стотина години и вашитѣ коли ще се напълнятъ, но трѣбва да вървите следъ богатитѣ. — Кой ще чака толкова време? — Който има търпение, ще чака и ще придобие нѣщо. Който нѣма търпение, ще изгуби и това, което има. Разумниятъ свѣтъ има свой планъ, който за нищо и за никого нѣма да измѣни. Казано е въ Писанието: „Който търпи, спасенъ ще бѫде“.
 
Време е вече, хората да измѣнятъ живота си, да измѣнятъ своитѣ разбирания и вѣрвания, да измѣнятъ начина на храненето, на спането, на женитбитѣ си и т. н. Коренна промѣна трѣбва да стане съ човѣка, за да бѫде готовъ за новото време, за бѫдещитѣ условия. Въ бѫдеще хората ще се обичатъ по новъ начинъ и ще се женятъ по новъ начинъ. Ако двама души, които се обичатъ, се срѣщатъ вечерь, любовьта имъ ще изчезне. Любовь, която се ражда вечерь, умира. За да живѣе вѣчно, любовьта трѣбва да се роди сутринь, при изгрѣвъ на слънцето. Ако не се роди днесъ, при първия слънчевъ лѫчъ, ще чакате другъ день, но той ще бѫде епохаленъ. Любовьта не идва всѣкога. Тя има свой опредѣленъ пѫть, часъ и моментъ на проявяване. Сѫщото се отнася и до раждането на човѣка. Има часове и минути безплодни, когато нищо не може да се роди; има часове и минути благоприятни, когато всичко се ражда, цъвти и зрѣе. Всичко, което става въ природата, е точно опредѣлено. Ако природата не спазва строго своитѣ закони, ние ще се намѣримъ предъ голѣмъ хаосъ и дисхармония. Който разбира великитѣ закони на Битието, знае, че човѣкъ не се ражда само веднъжъ. Докато е на земята, той трѣбва да се роди поне два пѫти: единъ пѫть по плъть, отъ майка и баща; вториятъ пѫть по духъ, отъ Бога. За това раждане, именно, Христосъ казва: „Ако не се родите изново, отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това значи роденъ отъ Бога. Духътъ ще бѫде вашиятъ баща, а Божественото Начало въ васъ представя силитѣ, които взиматъ участие при раждането ви. За да дойде до това раждане, човѣкъ трѣбва да преустрои коренно своя организъмъ. Тогава той може да каже като Павла: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ. Казано е, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Той е човѣкътъ на новата култура.
 
Новото човѣчество се нуждае отъ вѫтрешна просвѣта, отъ правилно разбиране на Свещенитѣ книги, отъ изучаване методитѣ на великитѣ Учители, Които сѫ работили въ свѣта. Който е дошълъ на земята да се учи, трѣбва да намѣри своя Учитель, своята майка, своя баща, своя приятель, своя родъ. Не ги ли намѣри, той ще живѣе по стария начинъ, и резултатитѣ на живота му ще бѫдатъ сѫщитѣ. Той ще бѫде младъ, ще остарѣе, ще умре и ще занесе съ себе си мисъльта, че животътъ нѣма смисъль. Живѣйте по новия начинъ, за да имате нови резултати. Живѣйте добре на земята, за да бѫдете добре и на небето. Ако не живѣете добре, постоянно ще питате за онзи свѣтъ, но никога нѣма да разберете, какво представя той.
 
Каквито промѣни да ставатъ въ живота, това не трѣбва да ви обезсърдчава. Временното, преходното се измѣня, но вѣчното, абсолютното всѣкога си остава едно и сѫщо. Запримѣръ, доброто, любовьта, свѣтлината при всички времена и условия си оставатъ едни и сѫщи. На неизмѣнното и вѣчното човѣкъ разчита и се крепи. Ако не бѣше така, хората щѣха да бѫдатъ нещастни, защото нѣмаше на какво да се опратъ. Радвайте се и вѣрвайте на вѣчното Божествено начало, за да влѣзете въ живота на безсмъртието. Само по този начинъ връзката между първичната причина и човѣшката душа остава неизмѣнна. Прекѫсне ли се тази връзка, съзнанието на човѣка потъмнява, животътъ му се обезсмисля, и той умира. Като дойде до това положение, човѣкъ се обезвѣрява и отрича сѫществуването на другъ животъ, на всичко свѣтло и възвишено. Това е така, защото е изпадналъ въ низходеща посока на живота, но не е вѣрно за всички хора. Който ходи въ правия пѫть, той гледа на нѣщата свѣтло, вѣрва въ бѫдещия животъ, въ всичко възвишено. Той живѣе въ великата истина на живота. Следователно, ако си попадналъ въ низходещата посока на живота, нищо друго не ти остава, освенъ да измѣнишъ движението си и да влѣзешъ въ възходещата посока.
 
И тъй, само онзи може да намѣри и познае истината, който разполага съ съответенъ инструментъ, чрезъ който може да я открива. Станете ли сутринь отъ сънь, вземете този инструментъ и измѣрете вѫтрешната си топлина. Ако забележите най-малкото понижаване на топлината, ще знаете, че има нѣщо неправилно въ васъ, което ще хвърли сѣнка върху вашето вѣрую, върху вашитѣ възгледи за живота. Следователно, за да не изпадате въ песимизъмъ, направете всичко възможно, да повдигнете топлината си. Нормалната топлина ще нормализира живота ви. Направете опитъ съ единъ боленъ и ще видите, че и тукъ действува сѫщиятъ законъ. Достатъчно е да доведете температурата на болния до нормална, за да се почувствува той добре и да оздравѣе. Болниятъ се нуждае отъ външна, чужда помощь. Донѣкѫде това е естествено положение. Какво ще кажемъ за онзи, който не е на легло? Щомъ е здравъ и се нарича човѣкъ, той самъ трѣбва да си помогне. — Какъ ще си помогне? — Като възстанови функциитѣ на своето тѣло, като повдигне мислитѣ и чувствата си и ги хармонизира. Разумниятъ човѣкъ е лѣкарь на себе си, той самъ си помага. Неразумниятъ очаква да дойде помощьта му отвънъ.
 
„Преди да бѫде Авраамъ, азъ съмъ“. Кой е този „азъ съмъ“? — Божествениятъ Принципъ. Достатъчно е да помисли човѣкъ за този принципъ, за да се изпълни съ свещенъ трепетъ. Мнозина спорятъ съ този Принципъ, както Якова, но какво стана съ него? Богъ го бутна по бедрото, и той окуцѣ. Следъ това мина презъ голѣми страдания. Който се е опиталъ да спори съ Господа, той е миналъ презъ голѣми страдания. И Иовъ спори съ Господа, но главата му побѣлѣ отъ страдания: изгуби синоветѣ, дъщеритѣ, имането, здравето си. Най-после съзнанието му се пробуди, и той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: Господи, Ти си правъ. Има нѣщо, което азъ не разбирамъ, но видѣхъ навсѣкѫде Твоята Мѫдрость и Любовь и се предавамъ въ рѫцетѣ Ти. Отъ този моментъ положението на Иова се измѣни, и всичко загубено му се възвърна. Който изпадне въ положението на Иова, да мисли, че Богъ е кривъ, а той правъ; че цѣлиятъ свѣтъ е лошъ, а той единствено добъръ, ще го поставятъ на такива изпитания, които ще го заставятъ да мисли право. Нито свѣтътъ е виновенъ, нито Богъ, нито вие, но трѣбва да приемете Бога като срѣда, като условия, като възможности за подобряване на вашия животъ. Знание е нуждно на човѣка, за да изправи своитѣ мисли и чувства, да тръгне по възходещия пѫть.
 
Христосъ казва: „Преди да бѣше Аврамъ, азъ бѣхъ“. Който разбере вѫтрешния смисълъ на този стихъ, той ще се домогне до щастието, което се обуславя отъ знанието. Който е придобилъ истинското знание, той коренно измѣня своя животъ. Той гледа вече по другъ начинъ на болеститѣ, на страданията, на мѫчнотиитѣ. Болеститѣ и мѫчнотиитѣ сѫ негови неприятели. Следователно, щомъ види още отдалечъ, че неприятельтъ му се задава, той не търси чужда помощь, но поставя картечницата си на пѫтя и започва да се защищава. Картечниятъ огънь на съзнателния човѣкъ не е нищо друго, освенъ неговитѣ добродетели. Тъй щото, справяйте се съ неприятелитѣ си, преди още да сѫ влѣзли въ крепостьта ви. Човѣшкото тѣло е неговата крепость. Влѣзе ли неприятельтъ въ крепостьта ви, ще плащате контрибуция.
 
Като изучавате живота съзнателно, ще видите проявитѣ му въ три области: въ областьта на волята, на ума и на сърдцето. Колкото по-неправилно се проявява човѣкъ въ тѣзи области, толкова по-голѣми сѫ неговитѣ смущения. Наистина, виждате, колко много страдатъ хората нѣкои отъ своя умъ, други — отъ сърдцето си, и трети — отъ своята неразумна воля. Нѣкой казва, че животътъ му е тежъкъ, защото нѣма пари; другъ казва, че приятели нѣма; трети се оплаква отъ липса на знания. Какъ мислите, ще бѫде ли щастливъ човѣкъ, ако има пари? Богъ е давалъ и дава богатство на мнозина, но въ края на краищата богатството пакъ се е връща при Него. — Защо? — Защото хората не издържатъ на условието. Богъ дава Богатство на онзи, който е готовъ презъ цѣлия си животъ да не си служи съ лъжата. Тази е причината, задето нито богатитѣ оставатъ завинаги богати, нито сиромаситѣ завинаги сиромаси. И еднитѣ, и другитѣ се поставятъ на изпитъ.
 
Това сѫ положения, които иматъ отношение къмъ Божествения животъ, а не къмъ живота на личностьта. — Защо? — Защото това, което е вѣрно за личностьта, не е вѣрно за индивида; вѣрното за индивида не е вѣрно нито за ума, нито за сърдцето; вѣрното за ума и за сърдцето не е вѣрно за душата. Личностьта, индивидътъ, умътъ, сърдцето, душата, духътъ сѫ категории съ специфични отношения и предназначения. Личностьта и индивидътъ иматъ отношение къмъ физическия животъ. Чрезъ тѣхъ трѣбва да изучавате този животъ въ всички негови прояви, до най-голѣми подробности. Ако не разбирате физическия животъ, не можете да разберете нито духовния, нито умствения, т. е. проявитѣ на ума и на сърдцето. Голѣма мощь се крие въ човѣшката мисъль. Тя върши чудеса. Мисъльта е повлияла на растенията, на животнитѣ, на хората, даже и на природата. Щомъ е така, защо човѣкъ не си послужи съ мисъльта за усилване на своята вѣра въ великото и мощното, чрезъ което да повдигне живота си?
 
Една отъ причинитѣ за неуспѣха на хората се дължи на безвѣрието имъ въ Божествения Принципъ, който е еднакъвъ въ всички хора и работи по единъ и сѫщъ начинъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ обединяване. Тѣ се групиратъ въ братства, въ общества, съ единствената цель, да дадатъ възможность на Божествения Принципъ въ тѣхъ да се прояви. Когато даде предимство на Божественото въ себе си, човѣкъ може вече свободно да развива дарбитѣ си, и самъ да си помага въ труднитѣ моменти на живота. Ако е сиромахъ и се нуждае отъ пари, той нѣма да търси оттукъ-оттамъ, да очаква на благоволението на хората, но ще вземе магическата си тояжка и ще тропне тукъ, тамъ, да види, кѫде има заровени пари. Щомъ намѣри мѣстото, ще разрови, ще си вземе, колкото му е нуждно за момента и пакъ ще го зарови. Който разполага съ магическата тояжка, той самъ си доставя хлѣбъ, облѣкло и т. н. Достатъчно е да тропне съ тояжката си единъ пѫть, за да си достави всичко, каквото му е нуждно. Ще кажете, че лесно се живѣе съ магическата тояжка. За онзи, който владѣе законитѣ на тази тояжка, всичко е лесно; за онзи, който не владѣе тѣзи закони, по-мѫчно нѣщо, отъ приложението на магическата тояжка, нѣма. За да владѣе законитѣ на магическата прѫчица, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, любещъ, да носи истината и Божественото знание въ себе си. Засега растенията, плоднитѣ дървета прилагатъ донѣкѫде законитѣ на магията. Тѣ сами приготвятъ и пекатъ своитѣ плодове. Човѣкъ може да направи нѣщо повече отъ растенията.
 
Преди да бѣше Авраамъ, азъ бѣхъ“. Съ други думи казано: Преди да бѣше човѣкътъ, Божественото сѫществуваше. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото да се прояви. Много външни потици идатъ въ помощь на човѣка да прояви Божественото Начало въ себе си. Първиятъ потикъ е любовьта. Тя иде отвънъ и събужда Божественото въ човѣка. Тази е причината, че, като люби, човѣкъ става по-добъръ, по-щедъръ, по-внимателенъ. Когато изгуби връзката си съ Божественото Начало, човѣкъ започва да остарява, изгубва смисъла на живота си и се обезсърдчава. Той се намира въ положението на блудния синъ, който всичко изгубилъ и разпилялъ, но придобилъ такива опитности, които го връщатъ въ бащиния му домъ, отново да се свърже съ любовьта на баща си, да влѣзе въ новия животъ.
 
„Преди да бѣше Авраамъ, азъ бѣхъ“. Само онзи може да разбере този стихъ, който прилага Христовото учение. Едно се иска отъ човѣка: да признае Бога за свой Баща и да има къмъ Него синовни отношения. Това значи, да живѣе човѣкъ и на небето, и на земята, както Богъ живѣе. Това е Божествена идея, която трѣбва да внесете въ умоветѣ си. Само по този начинъ животътъ ви ще се преобрази. Иначе, ще се намѣрите въ положението на малкитѣ деца, които правятъ кѫщички отъ пѣсъкъ. Каквото направите, всичко ще се разруши. Дайте пѫть на Божествения Принципъ въ себе си, за да възкръснете, да придобиете безсмъртието и да кажете като Павла: „Азъ нѣма да умра, но ще се измѣня“.


 
42. Беседа отъ Учителя, държана на 15 юний, 1930 г.
София — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...