Jump to content
Ани

1930_06_08 Който влиза

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Който влиза


 
„Който не влиза презъ вратата

въ кошарата на овцетѣ,

той е крадецъ и разбойникъ.

Който влиза презъ вратата,

той е пастирь на овцетѣ“.
 Иоана 10:1,2.

 
„Който не влиза“. Това е една истина, турена въ отрицателна форма. Значи, който не влиза презъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ; който влиза презъ вратата на кошарата, той е пастирь на овцетѣ. Подъ думата „врата“ се разбира физическия свѣтъ. Само въ физическия свѣтъ има врати; въ другитѣ свѣтове нѣма врати. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата“. Това значи: Азъ съмъ вратата за влизане въ физическия, т. е. въ материалния свѣтъ. — За кѫде води тази врата? — За идейния свѣтъ. Понеже всѣка кѫща има врата, подразбираме, че въ всѣка кѫща, т. е. въ всѣко човѣшко тѣло има и нѣщо идейно. Кѫща безъ врата показва, че на човѣка, който я строилъ, липсва нѣщо сѫществено, което го поставя подъ уровена на обикновенитѣ хора. Кѫща, която има врата, съ добра и здрава ключалка, говори за човѣка, който я строилъ. Той е здравомислещъ, съ здрави и възвишени идеи. Затова, справедливо може да се каже, че характерътъ на човѣка се познава отъ кѫщата му. Каквато е кѫщата му, такъвъ е и той. По кошера познавате живота и качеството на пчелитѣ. Тѣ иматъ врата, презъ която влизатъ и излизатъ, иматъ външна стража, която пази известенъ редъ и порядъкъ; тѣ спазватъ необходимата чистота и температура, което показва, че чистотата и редътъ сѫ най-главнитѣ имъ качества.
 
„Който прелазя отдругаде, той е крадецъ и разбойникъ“. Като говори за крадцитѣ, Христосъ казва: „Всички, които сѫ дошли преди мене, сѫ крадци и разбойници“. — Защо сѫ крадци и разбойници? — Защото преди Христа е нѣмало врати за влизане и излизане отъ Царството Божие. Човѣкъ, който не влиза презъ врата, не може да не е крадецъ и разбойникъ. — Какво представя вратата? — Любовьта. Следователно, който върши нѣщо безъ любовь, безъ мѫдрость и безъ истина, той е крадецъ и разбойникъ. Неговата жертва плаче предъ него и се моли да пощади живота му, заради жената и децата, но той не иска да знае, сърдцето му не трепва. Той вади ножа си и върви напредъ: и жена, и деца — всичко туря подъ ножъ. Това значи крадецъ и разбойникъ.
 
Христосъ дава характеристика на два типа: единиятъ влиза и излиза презъ вратата на кошарата, а другиятъ прелазя от другаде. Първиятъ е пастирь на овцетѣ си, а вториятъ — крадецъ и разбойникъ. Крадецътъ отива тамъ, дето има овце. Той посещава пастиритѣ. Въ пустинитѣ нѣма крадци и разбойници. Много естествено, тамъ нѣма овце, нѣма и пастири. Всѣки човѣкъ може да бѫде пастирь. Христосъ е билъ пастирь, ималъ овце, които познавалъ, но и тѣ Го познавали. Значи, който не е пастирь, който нѣма овце, той е крадецъ и разбойникъ. — Възможно ли е това? — Така е. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ неговитѣ овце. Ако нѣма мисли, чувства и постѫпки, естествено е да бѫде човѣкъ крадецъ и разбойникъ. Ние говоримъ за човѣка, като пастирь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, а не за външния овчарь, който по цѣли дни ходи по пасбищата да пасе овцетѣ си. Но, въ края на краищата, овцетѣ му нѣматъ никакво отношение къмъ него. Бѫдете пастири на своитѣ мисли и чувства, а не на стадо овце. Който е научилъ изкуството да пасе своитѣ мисли и чувства, той е пастирь на себе си, той е истински човѣкъ. Не може ли да пасе мислитѣ и чувствата си, той не е истински човѣкъ.
 
И тъй, помнете новото опредѣление за човѣка. Човѣкътъ е сѫщество, което управлява своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Управлението започва съ най-близкитѣ нѣща до човѣка. Само онзи може да управлява, който е билъ пастирь и управитель на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не можешъ да управлявашъ другитѣ, преди да си управлявалъ себе си. Въ това се заключава истинската философия на живота. — Доказана ли е научно тази философия? — Не е важно, дали е научно доказана, важно е, че е опитана и провѣрена. Има нѣща, които сѫ доказани научно, безъ да сѫ разбрани, безъ да бѫдатъ разумни. Запримѣръ, наученъ фактъ е, че вълкътъ яде овче и козе месо. Дето види овца и коза, той я напада и изяжда. Разумно ли е това, което вълкътъ прави? При това, доказано ли е научно, кога и какъ се е научилъ вълкътъ да яде овце? Кога се е научилъ човѣкъ да яде месо? Въ Битието е казано, че първиятъ човѣкъ се хранѣлъ само съ плодове. Значи, опредѣлено било на човѣка да употрѣбява най-чистата и възвишена храна. Плодоветѣ, съ които се хранѣли първитѣ човѣци, не сѫ като сегашнитѣ, които се отглеждатъ на земята, напоена съ кръвьта на хората и на животнитѣ, както и съ тѣхнитѣ нечистотии. Какви ще бѫдатъ плодоветѣ, които сѫ расли върху гробоветѣ на хората? Нездравословни, нехигиенични, понеже сѫ черпили сокове отъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Засега чувствата и мислитѣ на хората не сѫ чисти. Тѣ трѣбва да минатъ презъ огънь, да се пречистятъ, всичко нечисто да изгори. Само следъ това може да се говори за чиста храна. Нечистата почва не може да роди чисти плодове. Като знаете това, бѫдете внимателни, да правите изборъ на мѣстата, дето ще се заселвате. Въ природата има чисти и нечисти мѣста. Ако човѣкъ се засели на нечисто мѣсто, може да заболѣе. Затова е казано и въ Писанието: „Изпитвайте нѣщата, и доброто дръжте“. Това се отнася до онази категория хора, които сѫ развили въ себе си чувството на различаване на нѣщата.
 
Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие, поради което сѫ дошли на земята да се учатъ. Различаваме петь категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители. Всички категории хора си служатъ съ факти, закони и теории, но тѣ се различаватъ едни отъ други. Запримѣръ, фактитѣ, законитѣ и теориитѣ на обикновенитѣ хора не съответствуватъ на тѣзи на талантливитѣ, на гениалнитѣ, на светиитѣ и на Учителитѣ. Всѣка категория има специфични факти, закони и теории, нагодени споредъ тѣхното развитие. Отъ гледището на обикновения човѣкъ, животътъ представя едно нѣщо; отъ гледището на талантливия — друго нѣщо; отъ гледището на гениалния, на светията и на Учителя — съвсемъ друго. Изобщо, за живота сѫ дадени толкова опредѣления, колкото хора сѫществуватъ, или поне колкото категории хора познаваме. Светията има единъ възгледъ за живота, Учительтъ — другъ.
 
Като говоримъ за светиитѣ, ние имаме предъ видъ онѣзи хора, които носятъ свѣтлина на човѣчеството.  Учителитѣ внасятъ въ свѣта възвишени и свѣтли мисли, съ които човѣчеството се повдига и върви напредъ. Ако нѣкой ви пита, кой човѣкъ наричаме светия и кой — Учитель, вие можете да дадете опредѣление. Обикновенъ човѣкъ е този, който събира готовитѣ плодове въ градината. Талантливъ е този, който оре и копае земята. Гениаленъ е този, който владѣе законитѣ на въздуха и на водата. Светията владѣе законитѣ на свѣтлината и на топлината. Благодарение на различнитѣ категории хора, свѣтътъ се развива и върви въ своя пѫть. Като е дошълъ на земята, рано или късно, човѣкъ ще мине презъ четиритѣ категории. Той ще започне отъ категорията на обикновенитѣ хора и постепенно ще върви напредъ. Това разпредѣляне на хората въ категории сѫществува и въ самата природа. Като минава отъ една категория въ друга, човѣкъ придобива нѣщо ново, съ което разширява съзнанието си. Докато е обикновенъ, той ще купува и продава храната си. Като стане производитель, той минава въ категорията на талантливия. Когато стане господарь на водата и на въздуха, той е вече гениаленъ. И най-после, когато стане господарь на свѣтлината и на топлината, той започва да свѣти и пръска свѣтлина за цѣлото човѣчество. А като мине презъ всичкитѣ категории и стане господарь на мисъльта си, човѣкъ разбира вѫтрешния смисълъ на живота и минава въ категорията на Учителитѣ.
 
Какво разбирате подъ думата „Учитель“? Учитель е онзи, който съдържа въ себе си четиритѣ категории човѣци. — На кого може да бѫде учитель? — На себе си. Това е първата задача на всѣки човѣкъ. При това положение, човѣкъ не трѣбва да търси своя Учитель вънъ отъ себе си. Щомъ го намѣри въ себе си, той никога не може да се заблуди отвънъ. Външниятъ Учитель ще бѫде отражение на вѫтрешния, и той веднага ще го познае. Кои познаха Христа? Които Го имаха въ себе си. Не можете да познаете Бога отвънъ, ако не Го познавате въ себе си. Тъй щото, като изучавате човѣка, трѣбва да си съставите ясна представа за него, като съвокупность на четиритѣ категории. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ. Само онзи може да се нарече истински човѣкъ, който има въ характера си поне една основна чърта, която не се измѣня при никакви условия нито въ живота, нито следъ смъртьта. Нѣма ли такава чърта въ характера си, той не е още истински човѣкъ. — Защо? — Понеже се намира още въ процеса на постоянно проявяване.
 
И тъй, безъ да познава себе си, безъ да е разрешилъ задачитѣ си, човѣкъ иска да бѫде свободенъ. Това е невъзможно. Може ли малкото дете, което е въ рѫцетѣ на майка си, да бѫде свободно? Докато коститѣ му не укрепнатъ, мускулитѣ не се развиятъ, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му не се оформятъ, детето не може да бѫде свободно. То трѣбва да се съобразява съ сѫществуващитѣ закони. Не е въпросъ само за свободата на детето, даже виднитѣ учени и философи още не сѫ свободни. — Защо? — Защото всичко, което тѣ сѫ изнесли предъ свѣта, е отчасти вѣрно, а не напълно. Затова, именно, апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме“. Запримѣръ, като изучавате теорията на Дарвина за „еволюция на родоветѣ“, виждате, че и въ нея има празднини, които трѣбва да се запълнятъ. Все ще дойде нѣкой ученъ, който да запълни тия празднини. Науката не може да спре въ развитието си, тя ще върви напредъ, ще използува фактитѣ, ще ги съпостави, докато дойде до абсолютната истина на нѣщата. Ученитѣ не се страхуватъ отъ факти, които взаимно си противоречатъ. Като ги съпоставя, науката се домогва до истината. Запримѣръ, като дойдете до въпроса за сѫществуването на Бога, вие се натъквате на два противоположни възгледа: едни допущатъ сѫществуването на Бога, а други Го отричатъ. Какви сѫ съображенията на еднитѣ и на другитѣ? Ще кажете, че тѣ искатъ да освободятъ хората отъ заблуждения. Обаче, никой досега не се е освободилъ отъ заблужденията си само чрезъ теории. За да познаемъ, кѫде е истината, ние разглеждаме живота, както на отдѣлнитѣ личности, така и на обществата. Ония, които вѣрватъ въ Бога и Го приематъ вѫтре и вънъ отъ себе си, живѣятъ по единъ начинъ; тѣзи, които не вѣрватъ въ Него и Го изключватъ напълно, живѣятъ по другъ начинъ. Тѣзи хора не мислятъ право, съзнанието имъ е заспало. Значи, всички хора, които спятъ, сѫ безвѣрници. Щомъ се събудятъ отъ сънь, тѣ ставатъ вѣрващи. Много естествено, тѣ вѣрватъ въ Бога, защото веднага искатъ да ядатъ и да пиятъ, да възприематъ външнитѣ блага. Че отрича човѣкъ Бога, това е едно нѣщо; че иска да яде и пие, това е съвсемъ друго. Не признавашъ нѣкой бакалинъ, защото му дължишъ, а нѣмашъ възможность да платишъ дълговетѣ си. Но, въпрѣки това ти имашъ нужда отъ неговата стока. Значи, докато има нужда отъ Бога, човѣкъ Го признава; щомъ нѣма нужда, не Го признава. Това не е моралъ.
 
Следователно, когато разглежда единъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Не е въпросъ, сѫществува ли Богъ, или не. Важно е човѣкъ да си отговори на въпроса, има ли животъ, или нѣма. Единственото нѣщо, въ което хората вѣрватъ, е животътъ. Ще кажете, че ще умрете. Кой отъ васъ е умиралъ, да знае, какво въ сѫщность е смъртьта. Като умре, тогава може да говори за смъртьта? Азъ отричамъ смъртьта, но подържамъ живота. Ще кажете, че виждате умрѣли хора, които носятъ на колесници и заравятъ въ земята. Това не сѫ умрѣли хора. Нека дойде нѣкой отъ умрѣлитѣ и каже, какво знае за смъртьта. Или, нека дойде нѣкой, който е умиралъ, да ни убеди, че е билъ мъртавъ и отново е дошълъ на земята. Ще се оправдаете съ това, че всичко сте забравили. Това, което се забравя, не е реално. Ще излѣзе тогава, че смъртьта, за която говорите, или не сѫществува, или не е реална. Обаче, всички признаватъ живота. Нѣма човѣкъ, който може да го отрече. И пияницата забравя много нѣща, но, като изтрезнѣе, всичко си спомня. Като ударятъ нѣкого въ главата, той пада на земята въ безсъзнание и забравя всичко. Като се върне съзнанието му, отново си спомня нѣщата. Ето защо, за да имате ясна представа за нѣщата, трѣбва фактитѣ, мислитѣ и чувствата да се свържатъ помежду си, да се обединятъ въ едно цѣло. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се домогне до истината, която ще го направи свободенъ. Отъ гледището на тази истина, ще знаете, че всичко възвишено и благородно въ човѣка е Богъ. Всичко обикновено, низко, дребнаво, което го спъва и понижава, не е Божествено. Следователно, ако Богъ е въ васъ, можете ли да Го отречете?
 
Мнозина се стремятъ да придобиятъ въ себе си добри качества, да придобиятъ добродетели. По външенъ пѫть добродетели не се придобиватъ. Всѣка добродетель, придобита по външенъ пѫть, представя нѣщо материално, което се губи така, както е придобито. Истинскитѣ добродетели идатъ отвѫтре, а условията за развитието имъ сѫ външни. Първото условие за развиване на добродетелитѣ е животътъ. Освенъ условие, животътъ е и срѣда за проявяване на доброто въ човѣка. Животътъ безъ любовьта не може да се прояви. Казано е, че любовьта ражда живота. Като живѣе и като люби, човѣкъ има условия да бѫде и богатъ, и ученъ, и силенъ, и здравъ. Той трѣбва да запази тѣзи качества, за да се ползува разумно отъ живота.
 
„Който влиза презъ вратата въ кошарата на овцетѣ, той е пастирь“. Значи, който влиза въ себе си по правия пѫть, той е пастирь. Той има правилни отношения къмъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Той има правилни отношения къмъ Първичната Причина, а оттамъ и къмъ своитѣ ближни. Да бѫдешъ добъръ пастирь, трѣбва да имашъ правилни отношения къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Правилнитѣ отношения къмъ Бога подразбиратъ любовь къмъ Бога, т. е. къмъ Слънцето на живота. Да имашъ правилни отношения къмъ себе си, подразбира правилни отношения къмъ луната. Правилни отношения къмъ ближния подразбиратъ правилни отношения къмъ звездитѣ. Тъй щото, обичай Бога, както обичашъ слънцето. Какъ ще обичашъ слънцето? Ще излѣзешъ вънъ, когато изгрѣва слънцето, ще го погледнешъ, ще приемешъ първия лѫчъ и ще обърнешъ гърба си на неговитѣ лѫчи. Какъ ще обичашъ себе си? Както обичашъ луната. Какъ ще обичашъ ближнитѣ си? Както обичашъ звездитѣ. Сутринь и презъ деня ще се ползувашъ отъ слънцето и ще му се радвашъ, а вечерь ще се радвашъ на луната и на звездитѣ. Гледай къмъ небето и благодари за благото, което ти се дава.
 
Да се върнемъ къмъ въпроса, какво представя истинскиятъ човѣкъ. Ако външната форма на човѣка е истинскиятъ човѣкъ, вие сте на кривъ пѫть. Като умре, отъ него нищо не остава. Значи, външниятъ човѣкъ е кѫщата на истинския човѣкъ. Кѫде отиде човѣкътъ? — Излѣзе нѣкѫде. Имали ли сте опитностьта на Павла да излизате отъ тѣлото си? Павелъ казва, че не знае, кѫде е билъ — вънъ или вѫтре въ тѣлото си, но билъ на третото небе, дето видѣлъ нѣща, които не се подаватъ на описание. Съвременнитѣ хора вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Така и мравитѣ, и пчелитѣ вѣрватъ само въ това, което виждатъ. По какво се отличава човѣкъ отъ животнитѣ? Много нѣща отличаватъ човѣка, но и той има още да учи, да се развива, да се усъвършенствува. Той вижда слънцето, изучава го, но никой ученъ още не е ходилъ на слънцето. Никой ученъ не е ходилъ на луната, на звездитѣ. Ще кажете, че планетитѣ и звездитѣ могатъ да се изучаватъ чрезъ телескопи. Но има и другъ начинъ за изучаването имъ.
 
Едно време ученитѣ казваха, че електричеството може да се предава само по жици. После дойдоха други учени, които доказаха, че електричеството може да се предава и безъ жици, по въздуха. Достатъчно е да има две станции — предавателна и възприемателна, за да се схванатъ звуковитѣ вълни отъ далечни разстояния. Космитѣ, които природата е дала на човѣка, не сѫ нищо друго, освенъ антени, чрезъ които той може да се съобщава не само съ отдалеченитѣ краища на земята, но и съ другитѣ планети. Значи, чрезъ космитѣ си човѣкъ може да възприема трептенията на Слънцето, на Луната, на Марсъ, на Венера, на Юпитеръ и да влиза въ съобщение съ тѣхъ. Всички косми не възприематъ еднакво трептенията, както и очитѣ на човѣка не възприематъ еднакво свѣтлината. Едното око възприема по-добре отъ другото. Пръститѣ на рѫцетѣ сѫщо така иматъ различна възприемателна способность. Цѣлото тѣло на човѣка е сборъ отъ множество антени. Въ това отношение, той представя вѫзелъ, отъ който излизатъ много антени — възприематели на безброй мисли, чувства и желания. Като знаете това, бѫдете будни, като възприемате мисли и чувства, които идатъ отъ пространството, да задържате въ себе си само онѣзи, които иматъ отношение къмъ настоящия моментъ. Настоящето ви положение е най-важно. То опредѣля вашето бѫдеще.
 
„Който влиза презъ вратата на кошарата, той е пастирь“. Който има правилни отношения къмъ своитѣ мисли, той е свързанъ съ Божествения свѣтъ; който има правилни отношения къмъ своитѣ чувства, той е свързанъ съ духовния свѣтъ; който има правилни отношения къмъ своитѣ постѫпки, той е свързанъ съ физическия свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ е направенъ по образа на Божествения. Тѣзи два свѣта представятъ полюси на живота. Между тѣхъ се намиратъ всички останали свѣтове, наредени по степеньта на развитието на сѫществата, които живѣятъ въ тѣхъ. Всички свѣтове заедно представятъ едно цѣло, а поотдѣлно тѣ сѫ части на това цѣло. Докато не разбере частитѣ, човѣкъ мѫчно може да разбере Цѣлото. Докато не разбере физическия свѣтъ, той мѫчно може да разбере Божествения, който представя за него нѣщо отвлѣчено, далечно. Докато не разбере себе си, като единица, съ всички свои прояви въ младостьта, въ зрѣлата възрасть и въ старостьта си, човѣкъ не би разбралъ своята сѫщина, никога не би разбралъ ближния си. Ползувайте се отъ силата на младостьта си, отъ знанието на зрѣлата си възрасть и отъ мѫдростьта на стария човѣкъ, за да работите съзнателно върху себе си и да постигнете желанията си. Ще кажете, че Богъ ще даде всичко, което ви е нуждно. Това е неразбиране на живота, неразбиране на себе си. Въ човѣшкия мозъкъ сѫ вложени много чувства и способности, но човѣкъ не работи, както трѣбва. Ако знаете да работите, както трѣбва, да се ползувате отъ законитѣ на природата, въ 24 часа ще минете презъ четиритѣ фази на развитие:  отъ изгрѣвъ на слънцето до 9 часа, ще бѫдете обикновенъ човѣкъ; отъ 9 — 12 ч. ще бѫдете талантливъ; на 12 ч., когато слънцето е въ зенита си, ще се проявите като гениаленъ; отъ 12 — 3 ч. сл. обѣдъ ще бѫдете светия и отъ три часа нататъкъ ще влѣзете въ фазата на Учитель, ще учите себе си на Божественото учение — учението на любовьта. По какво се отличава Учительтъ? Той може да живѣе и въ свѣтлината, и въ тъмнината; той живѣе и въ ада, и въ рая. Той владѣе законитѣ на Битието и разполага съ тѣхъ. Като знаете това, прилагайте любовьта въ живота си, че и въ ада да влѣзете, да можете лесно да се освободите.
 
Въ една легенда за Соломона се разправя, че нѣкога той сгрѣшилъ предъ Бога, поради което го наказали да живѣе въ ада, докато изправи погрѣшката си. Като чули, че Соломонъ пристига въ ада, духоветѣ — жители на ада, му устроили тържествено посрѣщане, съ музика и пѣсни, съ вѣнци и цвѣтя, да го предразположатъ къмъ себе си. Тѣ се страхували отъ Соломона, защото ималъ способностьта да връзва духоветѣ. Тѣ си казвали: Да отдадемъ всички почести на Соломона, да ни остави свободни. Обаче, единъ день тѣ видѣли, че Соломонъ се разхожда изъ ада и прави нѣкакви измѣрвания. — Какво мѣришъ? — го запиталъ единъ отъ жителитѣ на ада. — Искамъ да съградя и тукъ храмъ на Бога Иеова. Силно изплашени и разтревожени, духоветѣ се събрали и взели решение да устроятъ голѣмо тържество на Соломона, за да го изкаратъ вънъ отъ ада. Решението имъ дало добъръ резултатъ: наистина, успѣли да изкаратъ Соломона вънъ отъ тѣхното царство. Тѣ си говорѣли: Ние не се нуждаемъ отъ никакви храмове. Не вѣрваме въ никакъвъ Богъ, и нѣма защо да строимъ черкви, да Му се кланяме. Жителитѣ на ада вѣрватъ само въ себе си.
 
Следователно, докато човѣкъ вѣрва само въ себе си и живѣе само за себе си, наричаме го безвѣрникъ. Той живѣе въ личния егоизъмъ и отрича сѫществуването на Бога. Онзи, който минава за вѣрващъ и признава Бога, трѣбва да докаже това. Какъ ще го докаже? Чрезъ живота си. Ако обича Бога съ цѣлото си сѫщество, и ако обича ближния си като себе си, той е истински вѣрващъ. Той е еднакво справедливъ и къмъ себе си, и къмъ ближния си. Въ понятието „ближенъ“ влиза не само човѣкъ, но и всѣко животно и растение, отъ най-малкото до най-голѣмото. Божествениятъ законъ включва въ себе си и хората, и животнитѣ, и растенията. Следователно, той има предъ видъ страданията и на най-малкитѣ мушици и растения. Не е безразлично, дали страда нѣкое растение, или не. Възвишенитѣ сѫщества се вслушватъ въ страданията и на растенията и имъ се притичватъ на помощь. Хората не чувствуватъ страданията на растенията и на животнитѣ, понеже не сѫ развили сърдцето си до степень, да възприематъ и най-малкитѣ страдания.
 
„Който не влиза презъ вратата въ кошарата на овцетѣ, но прелазя от другаде, той е крадецъ и разбойникъ“. Значи, който не живѣе споредъ разумнитѣ закони на физическия свѣтъ, той е крадецъ и разбойникъ. Ако човѣкъ става рано сутринь, наблюдава изгрѣването на слънцето и не знае, какво да прави следъ това, животътъ му нѣма смисълъ; ако се жени и не знае, защо се жени; ако ходи на църква и не знае, защо прави това; ако се е родилъ въ единъ народъ и не знае, каква е задачата му като гражданинъ между своитѣ сънародници; ако е станалъ майка или баща и не знае, защо е заелъ тази служба, животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ. Защо майката ражда деца? — За да се научи да люби, а същевременно да събуди любовьта на децата къмъ себе си. Ако майката не може да люби децата си, и ако тѣ не ѝ отговарятъ съ любовь, тя не е истинска майка. Тя трѣбва да има отношение не само къмъ тѣлата на своитѣ деца, но и къмъ душитѣ имъ. Ако не може да влѣзе въ връзка съ душитѣ имъ, тя остава чужда за тѣхъ; сѫщевременно и тѣ оставатъ чужди за нея. Една отъ причинитѣ за смъртьта на децата се крие въ майкитѣ, а именно, тѣ нѣматъ връзка, отношение къмъ душитѣ на своитѣ деца. Майка, която обича децата си, внася животъ въ душитѣ имъ. Затова Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Дългиятъ животъ на детето зависи отъ майката. Каквото е било състоянието на майката като бременна, такова ще бѫде и детето. Ако бременната жена носи детето си и не вѣрва, че то ще живѣе много, детето, наистина, умира скоро. Каквото е вложила майката въ детето си като зародишъ, това израства. Каквото се казва за майката, същото се отнася и за бащата, понеже тѣ съ полюси на живота, отъ тѣхъ зависи бѫдещето на децата имъ. Бащата и майката съ главни фактори за изграждане бѫдещето на своитѣ деца.
 
И тъй, младото поколѣние се нуждае отъ новъ начинъ на възпитание. Ако новото не се приложи къмъ него, и то ще се изроди, както се израждатъ всички европейски народи. Колкото устойчиви и да съ тѣзи народи, тѣ започватъ постепенно да се израждатъ. Засега славянитѣ още не съ се изродили, но, ако и тѣ не изпълняватъ Божиитѣ закони, ще се изродятъ. Нарушаването на Божиитѣ закони води къмъ израждане,  както на отдѣлната личность, така и на цѣли общества и народи. Не е достатъчно само да се образува езеро, но въ него трѣбва да става постоянно втичане на вода, да се обновява. Следователно, ако всѣки день къмъ човѣшкия умъ и къмъ човѣшкото сърдце не влиза по една нова мисъль и по едно ново чувство, животътъ се обезсмисля. Животътъ се осмисля, когато между душитѣ има общение. Това показва, че хората представятъ общъ организъмъ. Следователно, тѣ трѣбва да живѣятъ единъ за другъ. Въ този смисълъ, като часть отъ Цѣлото, никой не може да бѫде абсолютно свободенъ, никой не живѣе за себе си. Когато се говори за повдигане на човѣчеството, имаме предъ видъ повдигането на народитѣ, на обществата, на семействата и на индивидитѣ. И обратното: когато се повдигнатъ индивидитѣ, ще се повдигнатъ семействата, обществата, народитѣ, най-после и цѣлото човѣчество. Ще дойде день, когато нѣма да сѫществува нито науката, нито религията, нито законитѣ. Тѣ сѫществуватъ днесъ, понеже индивидитѣ, както и семействата, обществата и народитѣ иматъ нужда и отъ външни условия за развитие. Когато човѣкъ носи въ себе си религията, науката и законитѣ, защо му сѫ тѣ отвънъ? Законитѣ сѫ само за онѣзи, които иматъ нужда отъ тѣхъ, които не могатъ да живѣятъ безъ външно рѫководно начало. Обаче, каква нужда иматъ отъ законъ гения, светията или Учительтъ? Презъ ума имъ не може да мине никаква мисъль за престѫпление. Тѣхниятъ животъ е пъленъ съ добрини и благодеяния. Кой законъ ще ги сѫди за доброто, което тѣ правятъ? Тѣ стоятъ по-високо отъ законитѣ.
 
На сѫщото основание казвамъ: Ако човѣкъ стои по-високо отъ главата си, може ли тя да го сѫди? Само Божественото Начало въ човѣка, което стои по-високо отъ самия човѣкъ, има право да сѫди. Обаче, и Божественото не сѫди, но казва на всички хора, че сѫ излѣзли отъ Бога и, за да придобиятъ безсмъртния животъ, трѣбва да живѣятъ по Божиитѣ закони, а не по човѣшкитѣ. Божиитѣ закони включватъ и човѣшкитѣ, но човѣшкитѣ не включватъ Божиитѣ. Да живѣемъ по Божественитѣ закони, това значи, да отворимъ сърдцата и душитѣ си за любовьта, да бѫдемъ щастливи. Дето е любовьта, тамъ има постоянно втичане на нѣщо ново. Ще каже нѣкой, че вѣрва въ Бога. Опиталъ ли е той вѣрата си, да знае, колко време трае? Каква вѣра е тази, която всѣки день се мѣни? Какво добро е това, което не се увеличава всѣки день? Каква любовь е тази, която всѣки день не обгръща повече хора въ себе си? Каква мѫдрость е тази, чиято свѣтлина всѣки день не се увеличава? Каква истина е тази, която всѣки день не ти дава по-голѣма свобода?
 
„Който влиза презъ вратата на кошарата на овцетѣ, той е истински пастирь. Той ги зове по име, и тѣ познаватъ гласа му“. Значи, не е пастирь онзи, който не влиза презъ вратата на кошарата; той е крадецъ и разбойникъ. Следователно, истинска мисъль е онази, която стои надъ условията. Всѣка мисъль, която се влияе отъ условията, е крадецъ и разбойникъ. За да не попадате на такива мисли, стремете се къмъ правитѣ, Божествени мисли, които могатъ да ви преобразятъ, да ви поставятъ на новъ пѫть. Живѣете ли съ Божественитѣ мисли, вие включвате въ себе си мислитѣ на обикновения, на талантливия, на гениалния човѣкъ, на светията и на Учителя. Вие сте надъ условията въ живота. Обикновениятъ, талантливиятъ и гениалниятъ човѣкъ още не сѫ свободни отъ смъртьта; светията е на границата между смъртьта и безсмъртието. Учительтъ, обаче, е извънъ смъртьта. Стремете се къмъ последната категория, да станете учители на себе си, за да се освободите отъ смъртьта.
 
Сега, не е въпросъ човѣкъ да мисли само за високи нѣща, но да се вглежда въ настоящия животъ, да види, какво се иска днесъ отъ него. Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкътъ на 20. вѣкъ? На какво трѣбва да се надѣва? Трѣбва ли да мечтае за нѣкакъвъ новъ строй? Новото иде отвѫтре, а не отвънъ. Не сѫ хората, които могатъ да внесатъ новъ строй. Има единъ Божественъ планъ, който ще се реализира. Въ него сѫ предвидени всички нужди на хората и начина, по който ще се задоволятъ. Външниятъ редъ е опредѣленъ вече, остава само да се приложи. Той представя сборъ отъ опитноститѣ на сѫществата, които сѫ живѣли преди насъ. Божествениятъ планъ ще се прилага по малко, споредъ това, докѫде сѫ стигнали хората въ развитието си. Степеньта на развитието, до която човѣчеството е дошло, опредѣля и бѫдещитѣ промѣни. Значи, много промѣни ще ставатъ, но тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни. Не е достатъчно само да ставатъ промѣни, но тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни. Запримѣръ, за да свири, цигуларьтъ трѣбва да знае мѣстата на тоноветѣ по цигулката, но това още не го прави музикантъ. Той трѣбва да знае, какъ да ги съчетава, да образува отъ тѣхъ различни акорди, гами, да излѣзе нѣщо хармонично. Иначе, той ще остане обикновенъ музикантъ, безъ дълбоко разбиране на музиката.
 
Поканили Паганини на угощение, на което присѫтствували най-знаменититѣ музиканти. Цельта на поканата била скрита отъ Паганини. Присѫтствуващитѣ съчинили едно мѫчно парче, което никой отъ тѣхъ не би могълъ да изсвири. Съ това тѣ искали да изпитатъ силата на неговия гений. Като свършили вечерята, единъ отъ музикантитѣ се обърналъ къмъ Паганини съ следнитѣ думи: Молимъ Ви, да ни изсвирите това парче. Паганини разбралъ скритата мисъль на това предложение, но веднага взелъ цигулката си и го изсвирилъ. Всички останали крайно доволни отъ него и се убедили въ силата на гениалностьта му. Съ цигулката си Паганини преодолѣвалъ всички мѫчнотии въ областьта на музиката.
 
Ако Паганини се справялъ съ всички мѫчнотии на цигулката си, не можете ли и вие, като него, да се справите съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ? Ако и на васъ дадатъ една мѫчна задача въ живота ви, не можете ли да я разрешите? Вземете цигулката и свирете.
 
Днесъ всички хора се намиратъ въ трудни положения и казватъ, че не може повече да се живѣе, не могатъ да издържатъ. — Може да се живѣе, но затова майката трѣбва да е вложила въ детето си повече вѣра и надежда, както въ себе си, така и въ Бога. Като бременна още, майката трѣбва да вложи въ детето си мисъльта, да стане истински човѣкъ, да развие своитѣ дарби и способности, да стане гениаленъ, или светия, да работи за благото на човѣчеството. Апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Радвайте се, че имате условия да растете, да се развивате, да постигнете идеалитѣ на своята душа. Въ това се заключава красотата на живота. Който не мисли така, той очаква смъртьта, въ нея да намѣри освобождаването си. Болестьта и смъртьта не освобождаватъ човѣка, но го предупреждаватъ, да изправи погрѣшката си. Всѣка погрѣшка показва нарушаване на Божественитѣ закони. Следователно, ако всѣки день човѣкъ не изправя по една погрѣшка и не придобива по една малка добродетель, нищо не е постигналъ. Да придобивашъ добродетели, безъ да изправяшъ погрѣшкитѣ си, това е равносилно на нула. Ако пъкъ изправяшъ една погрѣшка, а не придобивашъ по една добродетель, и това е равно на нула. За да притуряте по нѣщо къмъ характера си, едно се иска отъ васъ: всѣки день да изправяте по една погрѣшка и да придобивате по една добродетель. Така постѫпва гениалниятъ човѣкъ.
 
Каква е задачата на гения? Той е дошълъ въ свѣта да научи хората, какъ да изправятъ погрѣшкитѣ си и какъ да придобиватъ добродетели. Дали погрѣшкитѣ сѫ индивидуални, обществени или общочовѣшки, не е важно; важно е, че човѣкъ трѣбва да знае пѫтя, по който да изправя погрѣшкитѣ си и да придобива добродетели. Само по този начинъ той става здравъ и силенъ. Физическото здраве се основава изключително на добродетелитѣ въ човѣка. Добриятъ човѣкъ не боледува. Щомъ се усъмни въ доброто, той започва да боледува. Ако болниятъ вѣрва въ доброто, непремѣнно ще оздравѣе. Като грѣши, човѣкъ излиза отъ областьта на доброто и отваря въ себе си вратата за грѣха. Щомъ грѣши, той започва да боледува. Следъ болестьта иде смъртьта. Ако не разбиратъ връзката между доброто и здравето и не пазятъ тази зависимость, хората допущатъ злото и погрѣшкитѣ въ живота си и казватъ: Нѣма какво да се прави, ще боледуваме, ще страдаме, докато заминемъ за другия свѣтъ. Това е криво разбиране. Истинскиятъ животъ има за задача да освободи човѣка отъ всичко отрицателно, отъ сиромашията, отъ робството и ограниченията. Животътъ е вѣруюто на човѣка, а не неговитѣ външни разбирания и вѣрвания. Ще направите паметникъ на нѣкой човѣкъ, да покажете, че цените това, което е далъ за отечеството си. Ще отидете на черква, да покажете, че сте религиозенъ. Ние ценимъ живитѣ паметници и храмове, които сѫ подобни на живи извори, отъ които постоянно тече чиста, планинска вода. Като се обръща къмъ Бога, Ботевъ казва въ едно отъ стихотворенията си: „Не Ти, Боже, Който си въ небесата, но Ти, Който си въ сърдцата“. Когато нѣкой намисли да направи нѣкакво престѫпление, нека се вглъби въ себе си и каже като Ботева: „Не Ти, Боже, въ небесата, но Ти, Който си въ сърдцата“. При всички случаи въ живота си, вслушвайте се въ гласа на сърдцето си и ходете по неговитѣ пѫтища. Въ сърдцето на човѣка сѫ написани Божиитѣ закони.
 
Всички хора трѣбва да отворятъ сърдцата си за Бога. Само при това положение тѣ ще бѫдатъ извори, които даватъ изобилно. Въ изобилието е любовьта. Мнозина даватъ, но безъ любовь. Това даване не се благославя. Единъ богатъ турчинъ, бакалинъ, билъ много грубъ по външна обхода, но ималъ добро сърдце. Когато дохождали при него бедни, да искатъ помощь, той ги нагрубявалъ и пѫдилъ. Като се отдалечавали, той съжалявалъ за постѫпката си, сърдцето му се свивало болезнено и тръгвалъ следъ тѣхъ да ги догонва. Като ги достигалъ, давалъ въ рѫцетѣ имъ по една — две монети и доволенъ се връщалъ назадъ. Въ сърдцето на този човѣкъ живѣе Богъ, но, по старъ навикъ, първо той проявявалъ грубостьта си, а следъ това мекотата на своето сърдце.
 
„Който не влиза презъ вратата въ кошарата на овцетѣ, но прелазя от другаде, той е крадецъ и разбойникъ“. И обратно: „Който влиза презъ вратата на кошарата, той е пастирь“. Радвайте се, когато станете пастири на себе си — на своитѣ мисли и чувства. Пастирьтъ зове своитѣ овце по име, и тѣ познаватъ гласа му. Ако овцетѣ иматъ имена, колко повече човѣкъ трѣбва да има име. Много имена носи човѣкъ, но тѣ не сѫ истински, тѣ сѫ псевдоними. Много Ангеловци има на земята, но малцина отъ тѣхъ сѫ ангели. Само онзи може да се нарече човѣкъ и да носи сѫщинското си име, който е далъ пѫть на любовьта, мѫдростьта и истината въ себе си. Имената иматъ смисълъ само тогава, когато отговарятъ на характера на човѣка. Влѣзе ли въ противоречие съ името си, човѣкъ не е на правъ пѫть. Влѣзе ли въ противоречие съ своето вѣрую, човѣкъ не е на правъ пѫть. Човѣкъ влиза въ противоречие не само съ себе си, но и съ окрѫжаващитѣ. Има нѣща, които сѫ общи за всички хора. Дойдатъ ли до тѣхъ, тѣ сѫ вънъ отъ противоречията на живота. Запримѣръ, всички хора дишатъ единъ и сѫщъ въздухъ, пиятъ една и сѫща вода, възприематъ една и сѫща свѣтлина и топлина. Това е истинското вѣрую не само на хората, но на всички живи сѫщества.
 
И тъй, като диша човѣкъ, като пие вода, като възприема свѣтлината и топлината и като проявява любовьта, мѫдростьта и истината, човѣкъ се свързва съ всички хора на земята и става истински човѣкъ. Не е човѣкъ онзи, който не проявява любовьта въ живота си; не е човѣкъ онзи, който не проявява мѫдростьта въ знанието си; не е човѣкъ онзи, който не проявява истината и свободата. Може ли човѣкътъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината да гледа спокойно, какъ изтезаватъ, мѫчатъ и убиватъ ближния му? Ще кажете, че това е необходимо за изправяне на човѣчеството. Обаче, проследете историята на еврейския народъ и вижте, какво сѫ правѣли тѣ съ своитѣ сънародници. Надали има другъ народъ въ историята, който да е прилагалъ така точно своитѣ строги закони, както еврейскиятъ. Въпрѣки това, евреитѣ и до днесъ не сѫ придобили това, което е нуждно, като на избранъ народъ. Тѣ сѫ минали презъ голѣми страдания, малко по-меки сѫ станали, но още много трѣбва да работятъ върху себе си. Тѣ и до днесъ още вѣрватъ въ добритѣ резултати на строгитѣ закони. Българинътъ казва: „Блага дума желѣзна врата отваря“. Човѣкъ трѣбва да знае, съ какви думи да си служи и кѫде да ги прилага.
 
Единъ боленъ отива при лѣкаря да го прегледа. — Отъ какво страдашъ? — попиталъ лѣкарьтъ. Това е твоя работа. Моя работа е да дойда при тебе, да ме прегледашъ и да кажешъ думата си.
 
Беденъ човѣкъ отива при единъ богаташъ и му казва: Господине, крайно беденъ съмъ. — Колко пари ти трѣбватъ? — Това е твоя работа. Не съмъ господарь на кесията ти. Твоята любовь ще опредѣли, колко можешъ да ми дадешъ. Виждашъ ме, стоя предъ тебе, ти ще решишъ, съ какво можешъ да ми помогнешъ. — Ето, вземи хиляда лева. Доволенъ ли си? Сиромахътъ мълчалъ. — Вземи още хиляда лева. Доволенъ ли си? — Можешъ да дадешъ, колкото обичашъ. Богатиятъ започналъ да вади втора, трета, четвърта банкнота, докато най-после сиромахътъ казалъ: Благодаря, достатъчно е това. Всѣки човѣкъ може да бѫде като богатиятъ, да дава постоянно и изобилно. Всѣки може да бѫде изворъ, който непрестанно да дава.
 
Следователно, дръжте въ ума си мисъльта, че сте богати, учени, силни, здрави. Каквото мислите, такива ще станете. Ако сте бедни, ще забогатѣете; ако сте невежи, ще придобиете знания; ако сте слаби, ще станете силни; ако сте болни, ще оздравѣете. Разчитайте на положителнитѣ мисли и чувства въ себе си. Вижте, какво прави детето. Като наблюдава, какъ баща му чете, пише, работи, то казва, че иска да стане като баща си ученъ. Не се минава много време, детето израства и става ученъ човѣкъ. То иска да стане високо, да расте нагоре, като дърветата, и въ скоро време израства. Каквото пожелае, реализира се. Защо и вие да не станете като малкитѣ деца? Христосъ казва: „Който не стане като малкитѣ деца, не може да влѣзе въ Царството Божие“.
 
„Който влиза презъ вратата на кошарата, той е пастирь“. Влизайте и вие презъ вратата на своитѣ мисли и чувства, за да не дойдатъ крадци и разбойници отвънъ. Който влиза презъ вратата, презъ която вие влизате, той е вашъ баща, ваша майка, вашъ братъ, ваша сестра и вашъ приятель. Който не влиза презъ вратата, презъ която вие влизате, той не е вашъ ближенъ, той не ви обича.
 
Коя е вратата на кошарата, презъ която човѣкъ трѣбва да влиза? Това е разумниятъ животъ, който Богъ е поставилъ на пѫтя на човѣка. Който минава презъ тази врата, него очаква велико бѫдеще.


 
41. Беседа отъ Учителя, държана на 8. юний, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×