Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1921_08_25 Разумно служене

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 04 октомври 2016 - 06:48

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Разумно служене

 

Ще ви прочета 12 гл. отъ Посланието къмъ Римлянитѣ.

 

Мислитѣ, които апостолъ Павелъ привежда чрѣзъ вдъхновението на Духа въ тази глава, сѫ важни за приложение. Всички учения за насъ иматъ смисълъ и значение дотолкова, доколкото тѣ сѫ въ свръзка, доколкото ние може да ги схванемъ споредъ степеньта на нашето развитие или тѣ да попаднатъ подъ нашия погледъ.

 

Прѣдставете си, ако вие бихте се намѣрили на земята, а тя да бѣше просто като топка, да нѣмаше на нея ни растения, ни вода, нито камъни. Какво бихте се научили отъ земята, ако тя би била само една валчеста топка, гладка като стъкло?

 

Ето защо хубостьта на нѣщата е въ онова безгранично разнообразие, което сѫществува въ божественитѣ мисли. И ние самитѣ сме такава проява на божията мисъль, а тая мисъль е нѣщо реално. Реалностьта на тази мисъль седи въ нашата душа, то е най-важното, къмъ което се стремимъ — да обхванемъ и познаемъ своята душа. И щастие и нещастие, и радость и скръбь, и смисълъ и безсмислие, и сила и безсилие—зависятъ отъ нашата душа. Когато вие почвате да изгубвате вашитѣ сили, скѫсвате нишкитѣ на душата си; когато изгубите мисъльта си, скъсвате нишката на волята си. Слѣдователно, изгубили сте вашата душа. И когато въ насъ иде вдъхновението, това показва, че сме отстранили грѣшкитѣ отъ душата си. А душата — това сме ние. Тази божествена душа се облича въ разни форми. Всѣка форма е необходима за свѣта, въ който душата се проявява. Не трѣбва да се прѣнебрѣгва тя! Когато душата слиза на физическото поле, тя ще се облѣче въ такова тѣло, каквото сега има. Не смѣсвайте плътьта на вашитѣ криворазбрани желания и стремежи съ вашето тѣло. Тѣлото, което сега имаме, то е най-великолѣпно здание, то е единъ моделъ за бъдещето тѣло, то още не се е завършило, по него ще се създаде истинскиятъ божественъ храмъ — Соломоновиятъ храмъ. И вие искате да разберете какво е сърдцето, какъвъ е умътъ на човѣка, какъвъ е духътъ му, каква душа има, но нито сърдцето сте виждали, нито пъкъ ума си виждате, нито душата, нито духа. Това, което знаете, сѫ само понятия, смѫтни схващания. Може да си зададете този въпросъ: „Какво съмъ азъ?” Да кажемъ, вие сте щастливъ, радостенъ, но нѣкой съсѣдъ ви бодне съ една малка иглица и отъ върха на тази малка иглица щастието ви се развали. Питамъ: кѫдѣ е отишло щастието ви? Или да кажемъ, имате нѣкоя голѣма болка, нѣкѫдѣ е нагноясало, а нѣкой съ една малка иглица пробие това мѣсто, изтиска гнойта, и вие се освобождавате отъ тежестьта; значи онова чуждо вещество, което е било въ организма ви и е причинявало всички страдания, щомъ се изхвърли, вие се освобождавате и ставате радостни и весели.

 

Слѣдователно, всички ония мисли, чувства, желания и дѣйствия, които нѣматъ нищо общо съ нашия животъ, щомъ влѣзатъ въ организма на душата, причиняватъ болезнено състояние. Вие всички трѣбва да се стремите да намѣрите единъ начинъ да се освободите отъ тѣхъ. Да не говорите: „Нѣма нищо”. Не, има нѣщо. Ако кракътъ ви понаболява, ще намѣрите тръна. Оттукъ-оттамъ ще го извадите.

 

И апостолъ Павелъ имаше единъ трънъ, но той казваше, че този трънъ му билъ потрѣбенъ — спирачка билъ той въ живота му. Този трънъ му е служилъ за спирачка, понеже Павелъ имаше да слиза надолу. Господь му казва: „Тази спирачка ти трѣбва, достатъчна ти е моята благодать; сега не мога да ти отнема спирачката, но слѣзъ долу и когато вземешъ да се изкачвашъ, ще ти я отнема”. Този трънъ не може да се отнема, но щомъ слѣзешъ до дъното и поемешъ нагорѣ, Господь ще ти отмахне спирачката, защото за нагорѣ нѣма нужда отъ спирачка. Сега нѣкой отъ васъ иматъ страдания, слизатъ надолу — иматъ спирачка. И ако ме питате: „Докога ще продължаватъ страданията?”, ще ви отговоря: дотогава ще имате тия страдания, докато слѣзете до дъното, а щомъ поемете нагорѣ, всички страдания ще почнатъ да се прѣмахватъ и като излѣзнешъ на върха, нагорѣ, страдания нѣма да има.

 

Казвамъ: тия форми, въ които сме облѣчени на физическото поле, сѫ потрѣбни. Най-важниятъ органъ на физическото поле, това е човѣшкиятъ мозъкъ. И вие трѣбва да пазите най-впечатлителната часть на главата, това е тази прѣдна часть — челото. Трѣбва да пазите челото си, да бѫде впечатлително, да може да се възприематъ правилно божественитѣ форми. Гледайте да не огрубява лицето ви. Веднъжъ огрубѣе ли вашето лице, постоянно ще огрубяватъ и вашитѣ мисли, чувства и желания. По сѫщия законъ онѣзи, които сте садили цвѣтя, нали знаете какво става, ако се спече почвата? Защото ако глинестата почва е спечена, водата не може да проникне надолу, за да даде влага, и слѣдователно коренитѣ не могатъ да растатъ. По сѫщия начинъ и нашето лице може да се спече. А туй спичане на лицето може да спре влизането на божествената влага, която дава потикъ на развитие. И когато почнете да се спичате, вие ставате груби, очитѣ ви ставатъ жестоки, устата загрубява и се образува една дисхармония въ лицето. Вие ще се стараете да прѣмахнете туй спичане, да го изхвърлите отъ лицето си. Ще почернѣетѣ като вѫгленъ, ако изгубите божествения смисьлъ. Послѣ, може да побѣлѣе лицето ви като бѣла пръсть. Ще употрѣбите всички усилия, съ молитви, съ работа и пр., да възстановите пластичностьта на вашето лице, докато най-послѣ лицето ви дойде до онова състояние, че да свѣтне, т. е. отъ лицето ви да почне да излиза извѣстна свѣтлина. Тогава то ще има изразъ. И божествената свѣтлина ще почне да влиза въ мозъка, въ душата ви. Трѣбва да имате желание лицето ви да стане възприемливо за божественото отъ външния свѣтъ.

 

Какъ загрубяватъ въ васъ чувствата? — Когато възприемете една отрицателна мисъль или едно отрицателно чувство. А всѣко едно чувство се опрѣдѣля отъ редъ причини, отъ вибрациитѣ на различнитѣ движения. Има рефлективни движения, които излизатъ отъ мозъка и отиватъ навънъ къмъ лицето. И тия удари отъ мозъка къмъ лицето, вие ставате толкова кисели, че носътъ ви почва да се изкривява, да се спитва. Нѣкой пѫть се подига нагорѣ, нѣкой пѫть — надолу, по нѣкой пѫть е хлътналъ, обезобразява се. Слѣдъ туй очитѣ ви почватъ да потъватъ, да се смаляватъ. И тъй почватъ да се явяватъ тия безобразни бръчки по лицето и то е така накълцано, като напукана земя, като чели е накълцано съ нѣкой сатъръ за месо, както се правятъ кюфтета. Божествениятъ Духъ на християнството казва: „Всѣка мисъль, която проектирате въ сърдцето си, може да се възприеме или не”. Ще се възползувате ли отъ нея, като й дадете ходъ навънъ? Говоря за съзнателнитѣ мисли, които влизатъ вѫтрѣ въ насъ и имъ даваме животъ.

 

Слѣдователно, всѣка мисъль, която проникне въ васъ и е въ дисхармония съ вашия растежъ, не я изпъждайте, но спрете я на главния ходъ, накарайте я да чака день, два, три, десеть, мѣсецъ, година, двѣ, нека тя почака тамъ.

 

И ние, съврѣменнитѣ хора, съврѣменнитѣ християни, които вървимъ въ правия пѫть, въ новото учение, ако не можемъ да изправимъ нашитѣ лица, тогава въ какво седи нашата наука, това ново учение? Ако нашитѣ лица огрубѣятъ тъй, както лицата на свѣтскитѣ хора, ако тѣлата ни огрубѣятъ, тогава въ какво седи нашето учение? Тогава ние ще започнемъ една обратна реакция, ще дойдемъ до колективното, съзнателно проявление на човѣшката душа. Има условия въ живота и тѣ сѫ слѣднитѣ: да кажемъ, че въ душата или въ съзнанието проникне една горчива мисъль или чувство, вие може да не сте виновни затова, но най-първо ще намѣрите отъ дѣ иде тази мисъль, отъ лѣво или отъ дѣсно, отпрѣдъ или отзадъ, отгорѣ или отдолу? Шесть посоки има, прѣзъ които може да мине мисъльта. Най-малко двѣ посоки трѣбва да намѣрите, да видите дали отъ лѣво или отъ дѣсно иде мисъльта. Може да е отъ лѣво тази лоша мисъль, и тогава нѣкоя жена ви я прѣпраща. Иде ли отъ дѣсно — нѣкой мѫжъ ви я праща. Тъй щото трѣбва да знаете кой ви е пратилъ тази лоша мисъль. То е наука, философия, да знаешъ отъ кого иде тази мисъль — отъ жена или отъ мѫжъ. Защото ако мисъльта иде отъ жена, а вие я приемете като изпратена отъ мѫжъ, ще употрѣбите погрѣшенъ методъ. Сега, като казваме мѫжъ и жена, то е защото има и женски дяволи, и мѫжки дяволи. Тъй че не само че има мѫже и жени, както сте вие, но има и женски дяволи, и мѫжки дяволи. Между всички сѫщества има мѫжки и женски. Ще знаете отъ каква категория сѫщества иде тази мисъль, която ви се изпраща. И Павелъ, който разбира законитѣ, казва: „Прѣдставете тѣлата ваши въ жертва жива, свѣта, благоугодна Богу“. А на съврѣмененъ нашъ наученъ езикъ това значи: изложете се на слънчевитѣ лѫчи и всички врѣдни микроби, които сѫ въ тѣлото ви — Господь да ги прости, ще изчезнатъ. Щомъ вие си изложите и вашитѣ тѣла на божиитѣ лѫчи, съединени съ Бога, тази божия свѣтлина правилно ще проникне въ васъ и Богъ ще измѣни условията. Тѣ тъй естествено ще се измѣнятъ, че нѣща, които ви се виждатъ невъзможни, ще станатъ възможни, и всѣки денъ ще бѫде веселие. Сега вие трѣбва не само да се въодушевлявате, но трѣбва да правите опити, и движенията ви ще станатъ леки. Остава да измѣнимъ носа си. Не казвайте: „Господь ще ми даде друго тѣло, друга форма, когато дойда на земята”. Направете слѣдното сравнение: ако имате единъ прѣкрасенъ диамантъ, туренъ въ една кутия, мислите ли вие, че тази кутия не върши една важна работа? Тя го прѣдпазва да не дойдатъ поврѣди на диаманта отвънъ. Тя прѣдпазва тѣлото на душата. Слѣдователно, тази кутия е потрѣбна и вие трѣбва да я пазите заради диаманта. Щомъ се развали кутията, и вашиятъ диамантъ ще се развали, а ако я пазите въ изправно състояние, и диамантътъ ще бѫде въ изправностъ.

 

Ако твоята душа още не се е доразвила да влѣзе въ астралния свѣтъ, да придобие друга една обвивка — астрално тѣло, ти ще се изложишь на една опасность, твоята душа ще се изкриви.

 

Затуй въ това отношение Писанието казва: „Нашитѣ тѣла сѫ храмъ божи, въ който Духътъ Божи се проявява”. Ние тукъ ще се стараемъ да не уврѣждаме не само нашето тѣло, но и тѣлото на нѣкой нашъ братъ. Сега азъ зная, нѣкои мѫже и жени правятъ слѣдната погрѣшка: насочатъ мислитѣ си върху нѣщо и ги прѣкръстосватъ. Напримѣръ, когато видятъ нѣкой човѣкъ много строенъ почватъ, да му завиждатъ, искатъ да се махне отъ него тази красота, този красивъ момъкъ да си изгуби силитѣ.Така постъпваме и когато видимъ, че нѣкой човѣкъ има особени таланти — завиждаме му. Въ нашия умъ, въ нашето сърдце не трѣбва да влиза никаква мисъль на зависть, а трѣбва да използуваме талантливия и умния човѣкъ, не да му завиждаме. И тогава този човѣкъ може много ползи да принесе. Има хора, съ които ти можешъ да дружишъ и тогава можешъ да приемешъ голѣмо благословение.

 

Въ свѣта най-опасни хора сѫ глупавитѣ — тѣ сѫ джебчии. Кой може да те обере?— Който нѣма нищо. Учениятъ човѣкъ, талантливиятъ човѣкъ е като онзи, който е натоваренъ съ много голѣмъ чувалъ, та като го срѣщне нѣкой, казва: „Твоето не ми трѣбва, азъ мога да ти дамъ и отъ моето”, а който е глупавъ, носи чувала празенъ на гърба си и започва: тогова ще обере, оногова ще обере, докато си напълни и той чувала. И тъй, вие, като ученици на Бѣлото Братство, трѣбва да се пазите отъ всички ония кисели чувства, отъ всички ония вѫтрѣшни неразположения. Всѣка една мисъль, която вие проектирате въ свѣта, най-първо докосва божественото съзнание и послѣ отива при обекта, къмъ който я изпращате. Всѣка мисъль минава прѣзъ съзнанието на божествения центъръ и всички грѣхове произлизатъ отъ това, че грѣшимъ противъ Бога, противъ Неговитѣ велики закони. Тъй че една дисхармонична мисъль докосне ли божието съзнание, Господь пише: „Този въ бѫдеще да понесе товара си, наказанието си”. Това е карма. Та, не мислете, че това е безразборно. Всѣка ваша мисъль Господь я записва много точно, нищо незаписано не оставя. Ние всички въ бѫдеще трѣбва да мислимъ тъй, както е мислилъ Христосъ, не историческиятъ Христосъ, а Христосъ на Любовьта — този великъ Божи Духъ, Който създава всички блага на свѣта. Когато видите лицето на този живия Христосъ, вие ще бѫдете радостни. Псалмопѣвецътъ казва тъй: „Когато видя лицето Ти, ще се развесели душата ми”. И дѣйствително, въ бѫдещия животъ, въ другия свѣтъ новото нѣщо, което ще видите, то е Божието лице. Азъ не мога да ви Го опиша, но когато видите туй лице, ще разберете смисъла на всички други лица — и умственото, и сърдечното лице. Като видите туй лице въ тази свѣтлина, всичко ще разберете. И затуй ние се стремимъ умътъ, душата, сърдцето ни да бѫдатъ така впечатлителни, че да възприематъ Божието лице, защото то ще произведе ефектъ за обновяване въ този животъ, въ който сега пъшкаме. Всѣки отъ васъ сега казва: „Охъ, нѣма го, нѣма го”. Момата го търси, жената, бащата, майката, все търсятъ нѣкого и не го намиратъ. Като дойде, хванатъ го, цѣлуватъ го и казватъ: „Не е той”. Тъй и майката цѣлуне дѣтето си и казва: „Не е той”. Търсятъ го отъ хиляди години, но не го намиратъ. Явява се, не го познаватъ. Пророкътъ казва: „Когато вие ме потърсите съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, вие ще ме намѣрите”.

 

Сега да се повърнемъ къмъ мозъка, който е най-важниятъ органъ въ насъ. Въ него има милиони малки нишки, които излизатъ отъ центъра къмъ повърхностьта. Всички тия нишки сѫ проводници на тая божествена енергия, която служи за образуване на божественитѣ мисли. Това е една арфа, на която човѣшкиятъ духъ, като свири, образува хармония.

 

Въ прѣдната горна часть на мозъка се образуватъ разумнитѣ мисли; въ задната горна часть на мозъка се образуватъ нашитѣ лични чувства - че сме свободни божии индивиди; по-долнитѣ нишки отзадъ, задъ ушитѣ, произвеждатъ воинственостьта въ човѣка, а най-отдолу отзадъ—физическата любовь въ свѣта. Любовьта започва чрѣзъ токъ — положителенъ и отрицателенъ, затова хората се хващатъ за рѫка. И тѣзи токове почватъ така: рѫцѣтѣ се прѣкръстватъ, послѣ се пускатъ и послѣ хората си казватъ: „Какво искашъ да кажешъ, азъ не мога да разбера”. Пакъ се хванатъ, погугуцатъ си и послѣ се пуснатъ, и пакъ не могатъ да се разбератъ. Защо? — Защото тия центрове въ мозъка не сѫ тъй развити, за да могатъ да схванатъ първитѣ мисли. Всѣка една любовна мисъль трѣбва да има правилна форма, а не крива, изопачена форма. Тя ще ви въведе въ грѣхъ.

 

Ти не можешъ, когато посрѣщнешъ твоя възлюбенъ, да си свиешъ юмрука и да кажешъ: „Дай да те ударя по устата”, за да провѣришъ дали те обича. Не, не. Въ съврѣменния свѣтъ ние употрѣбяваме формитѣ на по-низшитѣ сѫщества. Тукъ, за да те изпита нѣкой, трѣбва да ти причини най-голѣмо страдание. Обаче въ закона на небето е тъкмо обратното. И сега между насъ, казвамъ ви не заради мене, но заради самитѣ васъ: за да може да растете и да се развивате, необходимо е вашитѣ души да хармониратъ правилно.

 

Ние всѣкога трѣбва да обичаме. Вие трѣбва да се обичате всички еднакво, но не се лъжете отъ външнитѣ форми. Има нѣкои хора, които ни правятъ много приятно впечатление и подъ лѫжичката си чувствуваме топлинка, но има и такива, въ присѫствието на които ни се причинява въ ума нѣкаква тяжесть, нѣщо лѣга като топка подъ лѫжичката и ние не можемъ да мислимъ и не се чувствуваме свободни.

 

Една оса мина сега около менъ. Какво има осата отзадъ? Какво е осата? — Едно месоядно животно, крайно разрушително. Минава тя наоколо и азъ казвамъ: докато тази оса бръмчи тъй около окото ви, вие не можете правилно да се развивате - има опасность. Тъй и всѣка една лоша, небожествена мисъль може да осакати нашето божествено зрѣние. Ние говоримъ за хармонията. Дръжте въ ума си слѣдната мисъль: сегашнитѣ условия, които сѫществуватъ въ свѣта, не сѫ създадени отъ Бога, тѣ сѫ създадени отъ насъ. Тѣ сѫ една необходимость и ние не може да я прѣнебрѣгнемъ. Слѣдователно, тѣ не съставляватъ никаква спънка за нашето развитие, а сѫ единъ потикъ за развитие. Тъй мислете! Сега да кажемъ, че нѣкой отъ васъ има мѫжъ или жена, които сѫ непоправими. Не се сърдете: тази непоправимостъ е едно благо заради васъ. Имате единъ приятель, който е ексцентриченъ. Знайте, че приятельтъ ви не е спънка, а напротивъ, той помага за вашето въздигане. Или да кажемъ, нѣкоя ваша другарка е такава. Тази ваша другарка ще ви даде много добри уроци. Пъкъ и вие, ако прѣдставлявате външно една спънка за другитѣ, и по отношение къмъ васъ е сѫщиятъ законъ. Ние така сме нагласени да си помагаме, безъ да знаемъ това. Не се старайте да бѫдете по-добри, отколкото сте сега. Азъ не искамъ да бѫдете по-добри, отколкото сте сега. Туй го помнете: всѣко прѣсилване ще бѫде изтощаване. Задръжте туй състояние въ ума си. Бѫдете такива прѣзъ цѣлата година, както сте сега. Туй разположение, което сега имате, азъ съмъ доволенъ отъ него. Но знаете ли кѫдѣ е вашиятъ грѣхъ? — Вашиятъ грѣхъ е тамъ, че вие често се излагате, казвате: „Ела да видишъ какво имамъ!” Не си излагайте скѫпоцѣнноститѣ, не ги показвайте. Туй разположение, което имате въ душата си, нека седи за васъ. Не отваряйте цѣлия вашъ изворъ, нека видятъ водата прѣзъ чучура. Нека има нѣщо тайно въ душата ви. Нека хората не знаятъ всичко. Само Богъ трѣбва да знае какви сме. Ако Господь ни знае, и ние познаваме Него, достатъчно ни е. А хората по-добрѣ е да не ни познаватъ. Да те познава добриятъ човѣкъ е благословение, но да те познава лошиятъ човѣкъ е проклятие.

 

Азъ забѣлѣзвамъ сега между васъ, вие имате желание да ви познае свѣта какви сте. Нѣма нужда да ни познаятъ. Този свѣтъ и да ни познава, и да не ни познава, пакъ ще му направимъ сѫщото добро —безъ разлика.

 

Та, сега азъ не искамъ да станете по-добри, а да останете толкова добри, колкото сте сега. Не искамъ да станете и по-силни. Великиятъ Божи Духъ да вложи нѣщо ново въ васъ, каквото Той намѣри за добрѣ. Насочете тая мисъль, че като дойдете догодина, да забѣлѣжите, че се е родило нѣщо ново въ васъ. Ако забѣлѣжите по-рано, ще кажете: „Кудкудякъ, кудкудякъ”, както кокошката и пѣтелътъ; ако нѣкоя лисица го чуе, веднага идва при пѣтела, когато кукурига. Затова ти въ своитѣ дѣйствия трѣбва да мълчишъ като философъ. А сега кокошката кудкудяка, кудкудяка, и ще снесе яйцето. Хората ще излѣзатъ и ще кажатъ: „Нашата кокошка снесе едно яйце”. Мълчи, когато вършишъ нѣщо, иначе яйцето може да отиде. А въ първоначалното състояние яйцата не пропадаха тъй, както сега.

 

И ние ще напуснемъ туй състояние, ще напуснемъ двора на кудкудякането, ще оставимъ всѣка една лоша мисъль, чувство и желание въ дълбочинитѣ на нашето сърдце, душа и умъ, да се прѣработятъ въ божествения законъ и да станатъ часть отъ нашия организъмъ.

 

И азъ бихъ желалъ до идещата година лицата на всички ви да станатъ по-красиви. Какво разбирамъ подъ думата „по-красиви”? То значи да си завършилъ нѣкой прѣдметъ. Та казвамъ, идещата година като дойдете въ училището, да свирите по-хубаво, защото красотата е изкуство за свирене.

 

Ние сме красиви, когато въ насъ има мислене, когато има чувствуване и дѣйствуване. Когато нашиятъ духъ работи, ние сме красиви, щомъ прѣстанемъ да дѣйствуваме, лицата ни ставатъ грозни. Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ ще се стреми да контролира своитѣ мисли.

 

Азъ бихъ желалъ да не разваляте хармонията прѣзъ цѣлата година. Може да я развалите, и то знаете ли какъ? — Несъзнателно може да я развалите. Ако нѣкоя мома влѣзе между 10 момци, тя ще развали хармонията, и обратно: ако единъ момъкъ влѣзе между 10 моми, и той ще развали хармонията. Азъ зная такива случаи. Събиратъ се петь моми, и обѣщаватъ да живѣятъ единъ чисть, дѣвственъ животъ. Обаче слѣдъ врѣме дохожда при тѣхъ единъ момъкъ, подвизава се и той, но се влюбва въ една отъ момитѣ и съ това разваля братството. Той трѣбва да бѫде кавалеръ и да каже: „Азъ ида тукъ да взема една отъ васъ”. Тъй е, нищо повече. Хората трѣбва да бѫдатъ искрени въ всичкитѣ си постѫпки. Туй е божествено. А туй, което е божествено, то е право, което не е божествено, не е право. Сега законътъ е такъвъ: една наша лоша мисъль, като влѣзе между добри мисли, може да ги развали, и една добра мисъль, като влѣзе между лоши мисли, може да ги поправи, да ги подобри. Една лоша мисъль, колкото и да е слаба, може да развали хармонията на добритѣ мисли и може да ви отнеме день, два, мѣсецъ и година, докато направите вашата хармония. И тъй, вие ще обръщате внимание на мозъка си. Като станете сутринь и имате въ мозъка си, въ ума си, тъмнина, ще проектирате мисъльта си, като чели отъ невидимия свѣтъ слиза една свѣтла струя. Възприемете я, да влѣзе въ дълбочината на сърдцето ви, послѣ я прѣкарайте прѣдъ задната, послѣ прѣзъ прѣдната часть на мозъка. Направете мислено една манипулация и веднага туй мѫчно състояние ще изчезне. Вие може да правите тѣзи упражнения 5 ÷ 10 минути и ще се домогнете до извѣстни правила, които вашиятъ духъ ще ви научи прѣзъ тази година. Между насъ сприхави хора нѣма да има, и лоши хора нѣма, а има хора, които не знаятъ още да свирятъ. Сприхавиятъ човѣкъ има много енергия, пъкъ не знае кѫдѣ да я употрѣби. Нѣкой казва: „Неговата любовь не е на мѣстото си”. Той има много любовь, но нѣма вода, отъ кѫдѣто да излѣзе, и ще пропука кюнцитѣ. Крива ли е любовьта, че отъ повече тъй се проявява? Ще туримъ по-голѣми кюнци, нова канализация. Ще кажете: „Може ли всички хора да се обичатъ?” — Може. „Но какъ?” — Вие ще схващате, че всичкитѣ хора, това сѫ удове на едно и сѫщо божествено сѫщество, което вие обичате. Обичате ли вие тогова-оногова, ще обичате и всички. Майката какъ обича дѣтето си? Тя го цѣлува и отдолу, и отгорѣ, отвсѣкѫдѣ, защото обича душата му, но когато дѣтето умре и душата я нѣма вече, тогава казватъ: „Хайде, Господь да го прости!” Докато ние схващаме, че Богъ живѣе въ насъ, ние Го цѣнимъ и въ това дѣте, но въ момента, въ който ние почувствуваме, че нѣма Богъ, почваме да мразимъ човѣка и съ това причиняваме зло. Всѣкога ще си мислите, че въ всѣки едного отъ васъ живѣе Божиятъ Духъ и всички сте божествени. Който отъ васъ има по-голѣмо почитание къмъ другитѣ, има и по-голѣма любовь. Ако вие ме обичате, защото азъ ви обичамъ, то не е едно прѣимущество; но ако вие обичате единъ човѣкъ, който не ви обича, то е характеръ въ васъ. Ако вие давате нѣщо нѣкому, който ви е давалъ, то е въ реда на нѣщата. Нѣкога може да правите услуги на човѣкъ, който ви прѣслѣдва. Това е изкуство, това е характеръ. И Господь гледа тъй на насъ. Ако вие правите услуга на едного, който десеть пѫти ви е излъгалъ, вие сте особенъ въ своитѣ проявления. И Господь казва: „Станете особени въ своитѣ проявления”. Необикновени нѣща ние трѣбва да правимъ. И този свѣтъ се нуждае отъ такива необикновени нѣща. И ние ще си подадемъ рѫка. Всички, които сѫ останали днесъ, ще образуватъ тѣзи 100-тѣ, които азъ избирамъ.

 

(Обаждатъ се избранитѣ.)

 

Дали ще бѫдете избрани, още не се знае. Ако приложите казаното, ще бѫдете избрани. Този, който приложи закона, е избранъ. А който не го приложи, ще седи въ антрето. Сега вие, които сте останали тукъ, веднага ще пишете на другитѣ. Ще имъ кажете тъй: „Учительтъ каза, че за тѣзи, които останатъ тукъ, ще има айрянъ, ама той ни излъга, тукъ има и масло, и каймакъ”. Има, но дали ще го изядете, това е въпросъ. Сега за васъ, които присѫтствувате тукъ, ще има едно правило: сутринь като станете, ще изпратите нѣкому една хармонична мисъль.Ако не знаете какво да кажете, тогава кажете слѣдното: Да се прослави Господь тъй, както е писалъ въ Своята книга.

 

Втория день сѫщото ще кажете. Всѣка сутринь прѣзъ цѣлата година, като ви дойде нѣкоя красива мисъль за нѣкой вашъ братъ, кажете я. Ако ли нѣмате такава мисъль въ ума си, кажете: Да се прослави Името Божие тъй, както е писалъ въ Своята книга. И всѣки единъ отъ васъ ще изпрати тази година 365 такива мисли, за да се прослави този живъ Господь. Послѣ ще изговорите втората мисъль: И като се прослави Господь тъй, както е писалъ въ Своята велика книга, да се прояви Неговата любовь въ моята душа и въ душата на всички мои братя.

 

Тѣзи добри мисли ще пращате само сутринь. Ще започнете отъ днесъ и никакво отлагане. Отъ сутринь до обѣдъ може да изпълнявате законътъ. Като изпращаме по този начинъ всѣка сутринь по една мисъль, ще успѣемъ да прѣмахнемъ много болезнени състояния. Сега ония, които сѫ между насъ неврастеници, които иматъ главоболие, коремоболие, неразположения — „Това ме мѫчи, онова ме мѫчи” — съ изпращането на такива мисли, по този начинъ ще възстановимъ хармонията. Тогава ще ядемъ сладко, ще мислимъ хармонично, ще работимъ сладко, навсѣкѫдѣ все сладко ще бѫде.

 

Азъ искамъ да ви изведа изъ затворитѣ, разбирате ли, да ви изведа изъ онѣзи кауши. Ще изпращате мисли на всички, на които съзнанието е пробудено. Ще се стараете да влѣзете въ свръзка съ всички ваши братя, на които съзнанието е пробудено. Законътъ е единъ и сѫщъ. Щомъ съзнанието на човѣка, до когото се изпраща мисъльта, е будно, той е веднага въ съобщение съ васъ. Мѣсто и пространство нѣма за пробуденитѣ души — съобщението става моментално. Ако ви дойдатъ мрачни мисли, изпитания, считайте, че това е една велика привилегия. Ще се изправите прѣдъ Господа и ще кажете: „Господи, благодаря Ти за тази велика привилегия, съ която днесъ си ме удостоилъ”. Тъй кажете на това съзнание. Може би ще срѣщнете малко съпротивление и мѫчнотии, но слѣдъ това мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ, вие ще почнете да се топите, да се топите и постепенно ще ви олекне. Законътъ е вѣренъ и тия цвѣтенца ще почнатъ да израстватъ. Ще имате най-малко 65 % печалба.

 

Въ свѣта, въ който живѣете, пазете кесиитѣ си. Когато се върнете дома си, ще дойдатъ онѣзи бѣдняци, ще търсятъ: „Не остана ли нѣщо?” И ако го намѣрятъ, може нѣкои да ви обератъ. Вие ще държите кесията си затворена. Може да имъ давате, но ще имъ давате съ смѣтка, и ще имъ давате колкото вие намѣрите за добрѣ, а не колкото тѣ ви искатъ. Христосъ казва: „Който има двѣ ризи, да даде едната”. Двѣтѣ ризи ще дадете, ако е нѣкой насилникъ. Ако е противникъ, дай му едната си риза, ако е отъ лукавия — дай и двѣтѣ, та да си върви.

 

„И тъй, прѣдставете тѣлата ваши въ жертва жива, свѣта, благоугодна Богу.”

 

И тъй, нашата душа ще се научи какъ да се облича въ астралния свѣтъ съ астралното си тѣло, въ умствения свѣтъ — съ умственото си тѣло, въ духовния свѣтъ — съ духовното си тѣло, а като влѣзе въ рая — съ своето божествено тѣло. Въ оня свѣтъ на хармонията нѣма да ви познаятъ, ако сте съ сегашнитѣ си тѣла. Тъй ще си мѣните костюмитѣ, и като ви срѣщне нѣкой, ако той не разбира законитѣ на хармонията, даже нѣма да подозира, че това сте вие, нѣма да ви познае. И въ другия свѣтъ, за да се познаемъ, трѣбва да бѫдемъ всички въ закона на хармонията.

 

Тъй ще гледате да държите вашитѣ мозъци въ изправно състояние. Всички мисли, които ви обезпокояватъ, гледайте да ги използувате. Не спете, гледайте неприятельтъ да не ви изненада. И знаете ли кога ни изненадва неприятельтъ?— Когато почнемъ да чувствуваме себе си най-радостни и весели; когато почнемъ да дигаме много шумъ; непрѣмѣнно трѣбва да знаемъ, че скоро неприятельтъ ще дойде и трѣбва да бѫдемъ на поста си. Това е едно правило. Голѣмата радость винаги показва, че ще ви дойде едно голѣмо изпитание, а голѣмата скръбь показва, че скоро ще дойде голѣма радость.

 

И тъй, да се не плашите много, но да знаете, че голѣмитѣ радости прѣдсказватъ, че врѣмето скоро ще се развали.

 

И тъй, вие 100-тѣ ще се стараете да въдворявате хармонията между васъ. Нито поменъ да не остава у васъ отъ мисъльта, че еди кой си е такъвъ-онакъвъ, не можемъ да го търпимъ. За насъ всичко е хармонично. Тамъ, дѣто е Господь, всичко е добро. И ако дойде нѣкой при насъ, ние ще го разтопимъ, ще го мачкаме, ще го прѣкараме прѣзъ този кюнецъ, прѣзъ онзи, прѣзъ тази трѫба, прѣзъ онази, прѣзъ тази реторта, прѣзъ онази, ще го прѣкараме прѣзъ 99 реторти и той ще каже най-послѣ: „Съ васъ съмъ”. Който влѣзе между 99 реторти... тъй е. Докато не каже „Съ васъ съмъ”, нѣма отърваване. Туй е божественото въ свѣта. Сѫщиятъ законъ и Господь държи между насъ. Страдаме, падаме, това е една реторта, послѣ друга, трета и т. н., докато кажешъ: „Господи, азъ Те познахъ”. Тогава и Господь ще каже: „И азъ те познахъ”. Но да знаете: назадъ пѫть нѣма. Нѣма връщане. Този пѫть, по който вървимъ, е най-хубавиятъ.

 

Сега разбрахте, нали? Ясно е? — „Да”. Колебания има ли още? — „Не” (обаждатъ се). Нѣкой отъ васъ да е останалъ при особено мнѣние? — „Нѣма”.

 

Ама може би да се случи нѣщо? (Обаждатъ се) „Не”. Може да не сме прѣдвидили нѣщо? (Обаждатъ се) „Нѣма такова нѣщо”.

 

Може да питате какво ще стане съ другитѣ. Въпросътъ е рѣшенъ, отъ божествено гледище въпросътъ е рѣшенъ. Ще изпълнимъ волята божия тъй, както Богъ е писалъ въ Своята голѣма книга, и тогава Господь ще свърши заради насъ това, което е писалъ. И въпросътъ е уреденъ.

 

И сега ще подпишемъ. Готови ли сте да подпишете? (Отговарятъ) „Готови сме”.

 

Ще направимъ едно упражнение и ще го подпишемъ: Любовьта на Христа въ насъ ще свърши всичко започнато. Мислено ще произнесете тѣзи думи 3 пѫти.

 

Упражненията ще правите рѣдко и когато сте насамѣ, или когато сте 10 души, но въ хармония.

 

Пазете всичко, което е дадено, като свѣто и цѣнно.

 

Ще ги употрѣбявате, дѣто Духътъ ви каже. Ще гледате вашата интуиция. Тъй нѣмамъ нищо противъ. Но тамъ, дѣто Духътъ ви не е говорилъ, не бързайте. Тъй че вашата задача се улеснява много. Ще слушате Духа.

 

Бесѣда, държана на 25 август, 1921 год., четвъртъкъ, 10 ч. с., гр. Търново.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt