Jump to content

1921_08_22_4 Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили


Ани

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

4 часа следобѣдъ

 

Правилното растене на душата и
хармоничното развитие на душевнитѣ сили

 

Сега азъ ще ви попитамъ като онзи православенъ попъ, който запитва: „Благословени християни, знаете ли какво ще ви говоря?” — „Знаемъ, дѣдо попе.” „Е, като знаете, нѣма какво да ви говоря.” — „Не знаемъ, дѣдо попе.” — „Е, като не знаете, пакъ нѣма какво да ви говоря”.

 

Азъ отчасти ще засегна правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили. Главната задача въ сегашния животъ е правилното растене и развитие на душата. Душата трѣбва да се развива, да расте, да се разширява, да заема по-голѣмо пространство. Защото въ духовния животъ голѣми нѣща сѫ само ония, които съзнателно сѫ организирани, използуватъ се хармонично и се развиватъ сили.

 

Въ природата има единъ великъ законъ, споредъ който всички тѣзи сили се развивать правилно, послѣдователно. Сега въ съврѣменнитѣ методи отъ нѣколко хиляди години насамъ едни сѫ правилни, други — неправилни, понеже събуждатъ нѣкои сили по-рано отъ другитѣ и вслѣдствие на това се зараждатъ много нежелателни резултати. При сегашното развитие трѣбва да имате едно нормално въображение, т.е. не трѣбва да бѫдете безъ въображение, но то трѣбва да бѫде силно и нормално, въображение, въ което нѣщата да се прѣдставляватъ въ тѣхния естественъ видъ, а не въ тѣхния извратенъ видъ. Естественъ видъ въ свѣта е напримѣръ, сутринь, когато небето е ясно, нѣма никакъвъ облакъ. Тогава може да имате единъ естественъ и правиленъ изгледъ на природата. Но щомъ се явятъ облацитѣ и се зародятъ разни сѣнки, веднага ще имате другъ видъ, друго впечатление, друго схващане за природата.

 

И тъй, когато отидете сутринь всрѣдъ природата и видите естествения видъ на нѣщата, у васъ се заражда една вѫтрѣшна радость, а когато видите неестествения, извратения видъ на нѣщата, у васъ се заражда една тѫга. Не можете да си обясните защо е това, но има неестествени нѣща, които сте възприели. Напримѣръ, да ви кажа единъ простъ фактъ. Вървите, срѣщнете единъ вашъ приятель въ градината, но веднага виждате единъ човѣкъ, който вдига тоягата си, удря приятеля ви и му счупва крака. Веднага се заличава у васъ хубавото впечатление отъ природата, въ сърдцето ви се заражда една тѫга, въ ума ви се е сложило едно неестествено явление, и вие усѣщате болка. Винаги болкитѣ се дължатъ на такова ненормално състояние. Когато влѣзете въ едно учение, когато влѣзете въ религиозния свѣтъ, и тамъ ще има едно анормално схващане за нѣщата, ще изпитате една тѫга. Не знаете защо. И тамъ има счупени глави. Но когато влѣзете въ единъ ученъ свѣтъ и четете нѣкоя хубава книга, не сте ли изпитвали тѫжно впечатление? Този ученъ човѣкъ има нѣщо, което му куца. Разбира се, низшата, животинската душа на човѣка не е тъй схватлива, че да може да разбере дѣ сѫ грѣшкитѣ. Понеже интелектътъ борави съ пипане въ духовния свѣтъ, затова той трѣбва да се подпомогне съ духовното зрѣние. Не трѣбва да отидемъ въ друга крайностъ, да кажемъ, че които иматъ интуиция, нѣматъ нужда отъ пипане. Не, и тѣ се нуждаятъ. За далечнитѣ прѣдмети е зрѣнието, а за близкитѣ — пипането.

 

Ние влизаме да изучаваме духовния свѣтъ не тъй, както сѫ ни учили до сега, т. е. тъй, както е описанъ, той ни се прѣдставлява като нѣщо нереално, етерно, въздухообразно. За душата, за духа ние нѣмаме такава ясна, реална прѣдстава. Е, хубаво, когато вие сте болни, и дойде при васъ нѣкой човѣкъ и ви хване за рѫката и съ това хващане вие веднага оздравеете, умътъ ви добива сѫщо здраве и яснота, питамъ: на какво се дължи това здраве само отъ допирането съ този човѣкъ? Това се дължи на Духа, реалната проява на Духа. Това е тази реална форма. Ако обаче тази форма не може да произведе у васъ този ефектъ, Духътъ го нѣма тамъ, вие имате само сѣнката на Духа. Слѣдователно, отъ проявленията на нашия умъ, на нашето сърдце и на нашата душа въ даденъ моментъ ще се познае до колко реално се проявява нашия духъ. Ние въ себе си трѣбва да знаемъ до колко той е реаленъ или не. Трѣбва да знаемъ това.

 

Послѣ, азъ искамъ вашитѣ прѣдстави за Бога да бѫдатъ ясни. За Бога непрѣмѣнно трѣбва да имате една много ясна, реална прѣдстава, въ която да не остава никакво съмнѣние, и споредъ тази прѣдстава всѣкога да го познавате, кѫдѣто и да отидете, да знаете, че Той е, а не другъ. Това се изисква отъ ученика на Бѣлото Братство.

 

Има моменти въ живота, въ които самъ Господь се проявява, самъ Господь заповѣдва. Тѣзи моменти трѣбва да ги знаете. Това ще научите отъ нѣкои вѫтрѣшни опити. И тогава ще настане онази фаза на посвещение. Когато дойде тази фаза, умътъ ви ще тръгне въ правилния пѫть на тази философия. Това ще бѫде посвещението. Слѣдъ това ще бѫдете въ състояние да изучавате небеснитѣ свѣтила: Слънцето, Венера, Марсъ, Сатурнъ, послѣ да влизате въ други свѣтове, да се съобщавате съ тѣхнитѣ жители и прочие.

 

Това, което сега преживѣватѣ, още не е животъ, то е азбука на живота, защото има други състояния, въ които животътъ има по-други проявления отъ тѣзи, които ние имаме тукъ. И тогава каква е цѣльта ни, каква е цѣльта на живота? — Да влѣземъ въ съобщение съ тѣхъ. Реално трѣбва да разсѫждаваме. Каква е цѣльта на младата мома, която седи при майка си? Единъ день тя става недоволна. Тя иска да се срѣщне съ друга душа, но изопачава това. Тя иска да намѣри друга една форма и намира. Тѣзи двѣ души като се съединятъ, искатъ да намѣрятъ третя, тя отъ своя страна иска да намѣри четвърта, и т. н. Искатъ да се съединятъ и като се съединятъ, разбиратъ тази божествена мѫдрость, която сега се събужда. Туй е вѣчниятъ стремежъ.

 

Вие ще се стараете да развиете умственитѣ си способности. Има у васъ много дарби, които чакатъ своето развитие, и да имъ дадете по-сѫществена подкладка. Не се обезсърдчавайтѣ! Отъ лукаваго е, ако изгубите куражъ.

 

Вие искате да бѫдете герои, но дойде ли нѣщо, което ви жегне, изгубвате всичко. Герой е този, който като го жегнатъ, веднага си плюе на раната, самъ се лѣкува и си тръгне, продължава си пѫтя. Съ плюнки си лѣкува раната и върви напрѣдъ, А сега, като те жегнатъ, викашъ този-онзи на помощь, послѣ минаватъ мѣсеци и казвашъ: „Слава Богу, отървахъ се отъ дявола”. Той мисли, че е много уменъ, много знае. Нищо не знае, щомъ не може да се лѣкува самъ. Сега ще се лѣкува не само той, ще мие не само своитѣ рани, но и ранитѣ на своитѣ другари. А сега като намѣримъ нѣкого ранень, казваме: „Ами ти защо не внимаваше, защо падна, биваше ли туй да направишъ?” Ще те съвѣтватъ този-онзи, но никому не дохожда на ума да плюне на раната. Тази е стара философия. Не е въпросътъ защо съмъ го направилъ. Погрѣшката е тамъ, че е направено, разбра ли? Написалъ е тамъ нѣкои числа криви. Какво остава сега? Да вземе своята бърсалка, да ги изтрие и да напише други числа. Намѣсто четири, напиши петь, направи изчисление и върви напрѣдъ.

 

Второ едно заблуждение, което се явява между по-млади и по-стари, е кой отъ тѣхъ знае повече. Знанието зависи отъ събуждането на тѣзи божествени способности, които имате въ душата си. Тѣ трѣбва да се пробудятъ и чрѣзъ тѣхъ ние ще изучаваме свѣта по единъ обективенъ начинъ. Навредъ свѣтътъ трѣбва обективно да го изучаваме, а ние, като нѣмаме такова обективно схващане, спираме се и казваме: „Дали този човѣкъ говори истината или не?” За мене този въпросъ е рѣшенъ. Азъ ще ви дамъ диагноза да познавате дали даденъ човѣкъ говори истината или не. И вие, когато говорите, ще ви познаятъ дали говорите истината, и други, когато говорятъ, вие ще ги познаете.

 

Та, ние сега ще се стремимъ да събудимъ у насъ тия възвишени чувства, които сѫ още въ спѣщо състояние. Въ васъ сѫ събудени още обикновенитѣ чувства, обикновената любовь, която сегизъ-тогизъ се примѣсва съ духовната любовь, но духовната любовь още не е започнала да се проявява. Че не е пробудена се забѣлѣзва по тази ревность, която има между васъ, по това, че не можете да се търпите. Духовни хора, пъкъ не могатъ да се търпятъ! Тѣ сѫ съ духовна табела, а съдържанието имъ не е духовно. Нѣкой казва: „Тази сестра не е духовна”. Ами, че и ти не си такъвъ. Другъ казва: „И тази сестра не е духовна”. Че и ти не си, защото, ако ти си духовенъ, ще ги попипашъ по очитѣ, и веднага тѣ ще те видятъ и ще тръгнатъ напрѣдъ.

 

Когато Каравеловъ създаде тѣзи дребни пари-каравелчетата, колко българи бѣха излъгани съ тѣхъ! Гледашъ ги, въ първо врѣме лъскави, минаватъ за наполеончета, а послѣ — почернѣятъ, изгубятъ цѣната си. Ти мислишъ, че всѣка теория, всѣко учение, което е лъскаво, е цѣнно, и казвашъ: „Знаешъ ли какво имамъ азъ, какво научихъ! Тукъ, тукъ въ кесията ми е”. Не мине и мѣсецъ, тѣ почернѣятъ. Отъ лъскавината на тия учения не се лъжи. Всѣко учение ние сме готови да приемемъ, отдѣто и да дойде то. Божественитѣ мисли, божественото учение, който и да ни го донесе, ние сме готови да го възприемемъ. Една хубава книга, който и да ми я донесе, ще я приема. Но една книга, която нѣма никакво съдържание, и най-учениятъ човѣкъ да ми я донесе, ще кажа, че нѣма нищо въ нея. Та, главната цѣлъ е каква? — Да станемъ добри. Азъ казахъ, че доброто — това е плодъ на любовьта, а любовьта е плодъ на Духа.

 

Сега, този животъ, който имаме, е естественъ. Въ Писанието се казва, че Господь щѣлъ да разруши сегашното тѣло, търбуха. Вие какъ тълкувате тази мисъль? Това тѣло той нѣма да разруши, но то, като изпълни своята служба, понеже иде ново тѣло, което сега се гради, то старото ще отстѫпи мѣстото си на новото. Слѣдователно, сега нашитѣ нови чувства и способности ще се вложатъ въ тѣзи нови тѣла, които сега се градятъ. Това ново тѣло у нѣкой е въ началото си, а у нѣкой то е на единъ мѣсецъ. Азъ говоря за граденето на това ново тѣло, отъ което ще излѣзе вашето възкресение. Съ тѣзи тѣла, съ които сега живѣете, не можете да вървите въ тѣзи истини. Тѣлото на плътьта е плъть, тѣлото на духа е духъ. Плътьта е тѣло, дѣто врѣменно живѣе духътъ, а духовнитѣ тѣла сѫ тѣла на вѣчностьта. Въ този смисълъ азъ искамъ да се заемете да изучите учението на Бѣлото Братство. Вие ще го намѣрите разхвърлено въ цѣлия окултизъмъ, въ теософията, въ християнството, навсѣкѫдѣ ще го намѣрите. Въ туй учение навсѣкѫдѣ има единство, въ него нѣма разногласие. Въ учението на Бѣлото Братство има особено разбиране за създаването на свѣта, особена теория. Бѣлото Братство никога не оспорва съврѣменнитѣ теории, то си мълчи за тѣхъ. То не казва никому: ти не си правъ. То ще му каже: „Правъ си”. И прави сѫ сегашнитѣ хора. Туй, което сѫ видѣли и описали, прави сѫ. Но ако тѣ описватъ туй, което не сѫ видѣли, то мълчи тамъ и казва: „Туй, което не съмъ видѣлъ, не зная, нѣма какво да оспорвамъ”. Нѣкой каза: „Ти духовния свѣтъ не го разбирашъ”. Казвамъ: ти ходилъ ли си въ духовния свѣтъ? — „Не, не съмъ.” Съ ангелитѣ разговарялъ ли си? — „Не съмъ.” Съ светиитѣ разговарялъ ли си? — „Не съмъ.” Е, тогава? — „Видѣлъ съмъ нѣщо, мина една сѣнка покрай мене.” — Е, какво, каза ли ти нѣщо? — „Нищо не ми каза, само се усмихна.” Ами тази усмивка знаете ли какъ я тълкуватъ турцитѣ? Като имъ се усмихне нѣкоя жена, тѣ казватъ: „Работата е наредъ”. Тя казва: „Само за мене мисли той”. Това е едно криво схващане на нѣщата. Тази сѣнка се усмихнала. Туй усмихване трѣбва да изтълкувате въ другъ смисълъ. Има усмивка и усмивка. Тази сѣнка погледне нѣкакъ сериозно, ти казвашъ: „Искаше да ми каже нѣщо”. Какво щѣше да ти каже? Е, хубаво, когато човѣкъ само се усмихне, мускулитѣ на устнитѣ се подигатъ, а очитѣ сѫ ясни, огнени, остри, нѣма мекота въ тѣхъ, всичко това какво показва? Такава усмивка показва: „Азъ ще те изямъ”. А когато една усмивка излиза отъ вѫтрѣ, въ очитѣ има божествена свѣтлина, мекота, нѣжность, и този човѣкъ казва: „Азъ съмъ готовъ да ти помогна, азъ любя Господа”. Слѣдователно, за мене усмивкитѣ веднага разрѣшаватъ въпроса. Като мине една сѣнка и ми се усмихне, очитѣ й остри ли сѫ и иска ли да ме изяде, или сѫ меки и нѣжни и иска да ми помогне. Нѣкой казва: „Азъ видѣхъ една сѣнка, не видѣхъ лицето й, но само гърба й”. Какво искаше тя да покаже съ своя гърбъ?” Въ Англия, въ врѣме на галското духовно движение въ 1905 год., жената, която водеше движението, придружавана отъ огнени кълба, една вечерь като се връщала отъ събрание, казала на единъ близъкъ свой приятель да я чака вънка. По едно врѣме вижда единъ господинъ съ черна пелерина върви напрѣдъ. Тя мислила, че това е приятельтъ й и бързала да го настигне. Извиква го на име, той не обръща лицето си. По едно врѣме той дохожда до нея съ забулено лице и си поклаща пръста. Тя веднага се досѣща, че това не е нейниятъ приятель, не иска да го знае кой е. Веднага го познава. Той се прѣвръща въ едно черно куче и се скрива. Тя казва: „Това е дяволътъ, който се бърка въ моето царство, но азъ ще се разправя съ него”.

 

Сега ние трѣбва да знаемъ точно тѣзи, съ които се срѣщаме, наши приятели ли сѫ или не, мислятъ ли като насъ или не, мислятъ ли право или не. С всички наши приятели трѣбва да бѫдемъ съ една мисъль, съ едно сърдце, т. е. мисъльта ни да бѫде отправена къмъ Бога, да служимъ на Бога, всѣки единъ отъ васъ, който е готовъ по този начинъ да дѣйствува за Бога, готови сме да го приемемъ съ отворени рѫцѣ и да му дадемъ всички наши съдѣйствия. Ако се откаже да служи на Бога, бѣлитѣ братя сѫ много взискателни, тѣ ще затворятъ вратитѣ си за васъ.

 

Сега трѣбва да знаете, че въ България има достатъчно братя отъ черното братство, които сѫ готови да се борятъ съ насъ. Тѣзи братя сѫ между православнитѣ въ църквата, между евангелиститѣ, между католицитѣ и между насъ ги има. Навсѣкѫдѣ дѣйствуватъ по принципа: „Раздѣляй и владѣй!” Навсѣкѫдѣ искатъ да внасятъ смутове. Често тѣ ви заблуждаватъ. Навсѣкѫдѣ, дѣто има такива събрания, тѣ идватъ. Всѣкога тѣ сѫ много учтиви. Онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ сѫ прѣдъ тѣхъ много кавалери. Тѣ сѫ въплътени. Затова ще изпитвате духоветѣ. Тѣзи хора сѫ много добрѣ облѣчени, съ елегантни дрехи, съ черни гантени рѫкавици, съ попски калимявки, съ попски дрехи, владишка корона, на професорска катедра, ние нѣма какво да имъ се сърдимъ. Тѣ сѫ много учтиви. Това е една борба. Тѣ сѫ съвършени въ тѣхнитѣ обходи, много сѫ умни. Не мислете, че тъй лесно може да се борите, да се разминете съ тѣхъ. Тѣ сѫ отъ черното братство. Да, но тѣ сѫ много умни, знания има въ тѣхъ, тѣ могатъ да ви измамятъ, тѣ могатъ да ви спънатъ отъ вашия пѫть.

 

Сега туй не ви казвамъ да се плашите и да мислите, че когото срѣщнете, когото видите, е отъ черното братство. Бѫдете спокойни, нѣма какво да се плашите, тѣ не сѫ страшилища. Тѣ сѫ хора, турени въ своята еволюция, тѣ изпълняватъ своята мисия, но ние трѣбва да знаемъ тѣхното прѣдназначение и нашата задача. Всѣки единъ да стои на мѣстото си и като срѣщнемъ такъвъ братъ, ще му кажемъ: „Твоето движение е друго, нашето движение е друго, посоката, въ която ние отиваме е права, и посоката, въ която вие отивате е сѫщо права”.

 

Можешъ ли да се поставишъ прѣдъ единъ такъвъ братъ така, той ще те приеме, той ще отстѫпи и ще каже: „Въ твоя умъ има една философия”. Но речешъ ли да го обърнешъ къмъ Господа, ти се поставяшъ на крива посока. Всѣка душа сама трѣбва да се обърне къмъ Господа, къмъ божественото слънце, не можешъ ти да я обърнешъ. Евангелието казва, че ти можешъ да я обърнешъ къмъ Господа, но само ако тя иска. Всѣка сама трѣбва да се обърне къмъ Господа, защото тя си има орбита въ своето движение и тя трѣбва сама да се обърне къмъ слънцето. Докато тя се отдалечава отъ слънцето, докато си върви по своята орбита, трѣбва да се остави да си измине своя пѫть. Вие не можете да измѣните нейния пѫтъ. Вие ще измѣните цѣлия редъ на Космоса, ако искате да обърнете тази душа.

 

Слѣдователно, на земята ние можемъ да помагаме само на ония, пѫтьтъ на които се съвпада съ нашия. Когато тѣхниятъ пѫть не се съвпада съ нашия, вие отъ едната страна и отъ другата страна ще харчите енергията си напразно.

 

Азъ нахвърлямъ тия мисли, защото ще се явятъ нѣкои, ще кажатъ: „Ти спасенъ ли си, позналъ ли си Христа?” Не се бойте, че ще ви обърне нѣкой. Обръщането ви е въ това, да имате любовь. Имате ли любовь, имате Бога въ себе си, имате ли Бога, имате и Христа, защото Богъ е любовь. Ще кажатъ: „Твоето сърце стопли ли се?” Да, когато ставамъ сутринь и върша Волята Божия, когато азъ ямъ съ любовь, когато говоря съ любовь, когато пиша съ любовь, когато чета съ любовь, питамъ се: азъ съ Христа ли съмъ? Тогава познавамъ ли Христа или не? Да, не само че Го познавамъ, но живѣя съ Него и разговарямъ съ Него всѣки день, ямъ съ Него. Отличенъ човѣкъ е Христосъ!

 

Прями и категорични трѣбва да бѫдете, всички други прояви ще дойдатъ. Има и други духовни прояви, но вие ще се стараете да развиете вашитѣ психически сили, т. е. силитѣ, които Богъ е вложилъ въ вашитѣ души правилно да ги развиете. Напримѣръ, нѣкои отъ васъ, които сте развили тѣзи сили, тѣзи способности, чрѣзъ волята си ще може да излизате отъ тѣлата си навънъ, но всички това не може да го направите. Който е готовъ, ще напусне тѣлото си, ще направи една разходка, въ Америка може да отиде, въ Китай, Япония и другадѣ, а който не — той ще чака. Но всички не сте герои. Всѣки да се задоволи съ това, което му е далъ Духътъ, т. е. до тази степень, до която сте дошли, всѣки, каквото му е далъ Духътъ, да бѫде вѣренъ на Господа. Този Духъ сега работи и всичко разпрѣдѣля.

 

Азъ искамъ всичко да става споредъ този Божественъ Духъ.

 

Азъ искамъ да бѫдете въ хармония съ себе си, да не се раздвоявате. Вие мене не може да раздвоите по никой начинъ. Щомъ речете да ме раздвоите, азъ кѫсамъ нишкитѣ и ви оставямъ долу. Раздвояване не може да има. Ама нѣкой ми изпраща, нахвърля мисли: „Ти на правъ пѫть ли си?” Азъ кѫсамъ нишката. Въ моя пѫть дѣсна и лѣва страна нѣма. Единъ пѫть има само — пѫтьтъ на любовьта — нищо повече. И правиятъ, и лѣвиятъ пѫть сѫ свързани съ любовьта. По този пѫть върви и нѣма какво, не се бой! Ще кажешъ: „Братко, този въпросъ азъ тъй съмъ разрѣшилъ за себе си, ще ти кажа и на тебе какъ да го разрѣшишъ. Тази вода азъ съмъ я опиталъ.” „Ама каква е тя?” — Нѣма какво да я описвамъ. Ще кажа: елате съ мене, пийте и я опитайте!

 

Азъ искамъ туй новото учение да го опитате като една жива вода вѫтрѣ въ себе си, да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме единъ личенъ опитъ”. Да не казвате: „Той ни е заблудилъ, той ни е хипнотизиралъ”. Въ хипнотизирането обръщане нѣма. Азъ ще те убѣдя, че имашъ нѣщо, че ти давамъ нѣщо. Утрѣ ще ти дамъ друго, но ти нѣмашъ въ джеба си нито едното, нито другото. Това е хипнотизиране, а въ хипнотизирването има изтощаване; въ истината има растене и душата расте въ благодать.

 

И тъй, когато пиемъ отъ божествения чучуръ, никаква хипнотизация нѣма. A ние хипнотизирваме, азъ не отказвамъ това, но кога? Като срѣщна нѣкого отъ чернитѣ братя, още прѣди да ме види, тегля рѫцѣтѣ си надолу. Той заспива и азъ си заминавамъ. Като отмина, пакъ тегля отподирѣ му рѫцѣтѣ си, за да го събудя. Но като срѣщна добъръ човѣкъ, азъ му сторвамъ пѫть и казвамъ: „Съ божието благословение върви си по пѫтя”. Защото онзи, който се опита да хипнотизира брата си отъ Бѣлото Братство, той носи голѣма отговорностъ. Хипнотизацията е голѣмо заблуждение.

 

У насъ хипнотизиране нѣма, а има друго: да кажемъ една велика истина, която служи за нашето растене и тази истина, като я възприемете, искамъ да виждамъ лицата ви съ друга една свѣжестъ. Макаръ и да е черно лицето ви, но ще има въ него една свѣтлина. Въ очитѣ ще виждашъ нѣщо особено. Когато дойде божественото, другъ е въпросътъ. Но когато дойде онова, което не е божествено, ние сами знаемъ, че не сме въ съгласие съ Бога.

 

Първото нѣщо у насъ — ни поменъ да нѣма отъ лъжа; нито ще ви лъжа, нито да ни лъжете. Никой да не прави опитъ! Защото, ако вие речете да направите опитъ да ме лъжете, азъ ще дигна рѫцѣтѣ си, ще ви приспя, ще си замина, слѣдъ това пакъ ще дигна рѫцѣтѣ си да ви събудя. Такъвъ е законътъ. Защото ако се прѣдадете на такова влияние, вие ще станете орѫдие, другото въздѣйствие не може да бѫде въ дадения случай. Тогава движението ще бѫде отгорѣ надолу, а нѣма да бѫде настрани.

 

Ако искате правилно да се развивате, прѣдупрѣждавамъ ви, нѣма да говоря повече върху това, нѣма да се спирамъ, защото има много да се учи отъ сега нататъкъ, една велика наука ни прѣдстои. Има много работи за изучаване, които стоятъ прѣдъ насъ. Разкрива се новъ, великъ животъ!

 

Искамъ всички да се подмладите и по умъ, и по сърдце, и по душа, и по духъ, та и стариятъ на 100 години като теле да подскача. А туй, че той билъ такъвъ-онакъвъ, това не е философия. Критика да нѣма между васъ, оставете я навънка! Като дойде нѣкой да си покаже своето изкуство, способноститѣ си, ако е музикантъ, ще му дамъ цигулката си, и ще му кажа: „Изсвири ми едно парче отъ Шопена!” Азъ ще го слушамъ, може ли хубаво да свири. Ако свири хубаво, ще кажа: „Хубаво свиришъ”. Ако не свири хубаво, ще кажа: „Еди-коя си часть отъ парчето не свиришъ добрѣ. Е, отъ Бетховена изсвири нѣщо”. Дойде нѣкой художникъ, ще му дамъ четкитѣ си. Ако рисува добрѣ, ще му кажа: „Хайде, нарисувайте нѣщо, хубави сѫ идеитѣ ви”. Но когато нѣкой не знае да свири, не знае да чете, не знае да рисува, да пише, а казва, че има много идеи, питамъ: какво отъ това, дѣ сѫ тѣ? Музиката трѣбва да се изрази. Тази музика трѣбва да се изрази по който и да е начинъ. Не може единъ човѣкъ да има талантъ по музика и да не може да го изяви. Заемете се съ най-малкитѣ дарби да ги развивате. Всѣки, какъвто най-малъкъ талантъ и идея да има, да ги развива. Всѣки отъ васъ, каквато и най-малка дарбица да има, да не я прѣнебрѣгва, дайте й мѣсто, тя ще се развие, тя е отлична. Не се спирайте да казвате: „Този мой братъ е по-талантливъ, на мене Господь нищо не е далъ”. Този твой братъ, който има толкова дарби, е посветилъ десеть живота въ трудъ и постоянство, а нищо не е добилъ така.

 

Даромъ се дава на способнитѣ ученици. Когато единъ ученикъ е трудолюбивъ и способенъ, учительтъ е готовъ всичко да му даде, а ако не е трудолюбивъ, нека работи самъ.

 

Въ бѫдеще азъ бихъ желалъ всички онѣзи, на които умоветѣ сѫ развити, да изучаватъ всичко, да изучаватъ цѣлата природа. Онѣзи, у които сърдцата сѫ пробудени, да създадатъ въ себе си една черта на братолюбие, кротость, смирение, но не това привидно, външно смирение. Да създадете отъ себе си характеръ!

 

Смиренъ човѣкъ азъ наричамъ този, който много знае, който всичко знае. Той, когато влѣзе нѣкѫдѣ, кѫдѣто занимаватъ дѣца, казва имъ: „Тъй, дѣца, работите ли? А, отлично работите”. Той седне съ тѣхъ, като че ли е на тѣхния уровенъ, и имъ дава импулсъ въ работата, а дѣцата казватъ: „Този човѣкъ е като насъ, като насъ мисли”. Защо? — Защото имъ придава своето знание. Той имъ говори съ душата си. Това значи да бѫдешъ смиренъ! А когато нѣмашъ смирение, ще кажешъ: „Само тѣ говорятъ, не ми дадоха думата”. Такъвъ човѣкъ не е смиренъ. Смирениятъ човѣкъ чака врѣмето, чака реда си. За всички ни въ този свѣтъ има опрѣдѣлено врѣме. Когато му дойде врѣмето, смирениятъ човѣкъ казва: „И азъ сега ще кажа думата си”. Има врѣме, когато Господь ще каже: „Иване, стани, кажи си и ти думата!” Той знае, че си тщеславенъ. Ще отвори единъ день Господь бѣлѣжника си, ще прѣлисти, и като ти знае мислитѣ, знае, че си тщеславенъ, обръща листа си, не те вдига. Като знае всичко за тебе, Господь казва: „Да стане Стоянъ!” Ахъ, този Стоянъ, все него вдига, но единъ день, когато ти си неподготвенъ, Господь казва: „Стани ти!” А, втасахме я! И туй често става. Казвате: „Мене Господь да ме изпрати на работа”. Но той не те изпраща.

 

Не, трѣбва да бѫдемъ всѣкога готови, и като ни каже „Стани!”, когато не очакваме, да станемъ и да си кажемъ урока. У Бога има една велика справедливость!

 

Сега пакъ ще ви помоля прѣзъ тази година да се стараете да вложите хармония въ умоветѣ си, да мислите хармонично, да чувствувате хармонично, да дѣйствувате хармонично, и само така ще създадете единъ новъ потикъ, иначе ще парализирате своята еволюция. Ще станете меланхолични и ще кажете: „Ние и тукъ не намѣрихме това, което сме търсили”. Че кѫдѣ ще го намѣрите? Азъ бихъ ви попиталъ: дѣще намѣрите пѫтя къмъ Христа, кой ще ви го покаже? Ще дойде единъ проповѣдникъ евангелистъ и ще ви каже: „Ела, азъ ще ти кажа какво казалъ Христосъ, какво е писалъ ап. Павелъ”. Да, но ти не го писа. Знаешъ ли дѣ е Христосъ, срѣщалъ ли си го, въ тебе живѣе ли? „Азъ не съмъ срѣщалъ Христа, нищо не зная, зная само, че тъй е писано.“ Добрѣ, ти си 1 м., 65 см. високъ, и азъ толкова. Твоето чело е 6 см. широко, и моето е толкова. Носътъ ти е 7 см. дълъгъ, и моятъ толкова. Ушитѣ ти сѫ 7 см., и моитѣ толкова. Твоята рѫка е 75 см. дълга, и моята толкова. Твоето тѣло тежи еди-колко си килограма, моето тежи повече. Да, тогава съ какво ме прѣвъзхождашъ? Това не сѫ факти. Знание е това, което е придобито чрѣзъ една вѫтрѣшна опитность. Щомъ е така придобито, ние можемъ да си направимъ този опитъ всѣкога. Когато единъ скулпторъ може да извае една хубава статуя, единъ техникъ да направи една машина, единъ инженеръ да направи една желѣзнопѫтна линия, единъ ученъ астрономъ да изчисли пѫтя, по който минава една планета, това е знание, това е учение. А ако нѣкой прѣдскаже нѣщо и не се сбѫдне, това не е учение, това не е знание.

 

Въ Бѣлото Братство учението е неизмѣнно, въ него изключенията сѫ много рѣдки, тѣ много скоро ги поправятъ. Въобще учението, въ което ще влѣзете, е основано на една канара, която не може да се разбие. Въ това учение, още отъ създаването на свѣта, още отъ самото начало, има редъ факти, които сѫ написани, но се пазятъ въ тайна. Това се знае отъ онѣзи братя, които сѫ ходили горѣ, всичко това запазватъ сега на земята. Всичко това е написано на каменни скрижали, и единъ день, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите каква е историята за създаването на свѣта отъ начало до сега. Ще разберете всичкитѣ стадии, прѣзъ които сте минали, и ще почнете да виждате тѣзи фази. Тѣ ще се явяватъ прѣдъ очитѣ ви като живи картини. Струва си да изучавате такава наука!

 

Слѣдователно, струва си да бѫдемъ ученици на Великото Бѣло Братство, понеже учителитѣ на това Братство държатъ всичката архива на Космоса. Тѣ пазятъ книгата на живота и всички вие трѣбва да изучавате тази книга. По-голѣмо благо отъ нея нѣма! Това е изкуство, затова ще се стремите всички да го придобиете. Изведнажъ нѣма да дойде, но постепенно. Единъ день ще си кажете: „Благодаримъ, че тръгнахме въ този пѫть”. Защото колкото по-рано тръгнете, толкова по-добрѣ; колкото по-късно, това е пакъ за васъ, толкова по-късно ще стигнете. Не се отчайвайте, може да дойдатъ изпитания, колебания, съмнѣния. Тѣ сѫ нѣща естествени въ този пѫть. Не се плашете, вѣрвайте, вие сте подъ рѫководство. Щомъ сте вѣрни на закона на любовьта, нѣма да има никакви изключения и тогава на всичко ще се научите. Ще се научите да прѣдавате учението на Бѣлото Братство. Да не казвате, че това е учението на нѣкой си Дѫновъ, че той го е измислилъ. Ако азъ съмъ го измислилъ сега, утрѣ ще дойде нѣкой Иванъ, нѣкой Петко, нѣкой Стоянъ. Е, какво ще стане, ако ние измисляме нѣщата? Какво ще стане съ тѣзи картини? Другояче стои въпросътъ. Всички онѣзи велики хора, които сѫ дохождали, сѫ прѣдали тази Божествена Истина тъй, както имъ е дадена. Въ това седи тѣхното величие, тѣхната слава, че сѫ прѣдали тази истина тъй, както Богъ имъ я е далъ, а всѣки, който не е прѣдалъ тази истина, както му е дадена, е отъ чернитѣ братя. Не е въпросъ за Петко и за Стоянъ, но въпросътъ е за Божествената Мѫдрость и Божествената Любовь, въ която всички трѣбва да се учимъ и посвещаваме, че като ходимъ въ нея, на всички да се отворятъ очитѣ. Всички да сме съ отворени очи, а не вие да сте слѣпи, а азъ да виждамъ.

 

Давамъ нѣкому череша. Питамъ: какъ виждашъ черешата? — „Червена.” Пипни я, вкуси я, сладка ли е? „Да, правъ си, такава е, каквато и азъ я виждамъ.” Като виждаме, пипаме и вкусваме, еднакво провѣряваме нѣщата. Ако еднакво мислимъ и чувствуваме, еднакви сме. А ако вие сте слѣпи, и азъ ви убѣждавамъ, че това е така, онова е така, такава философия не може да има въ свѣта. Философия може да има само тогава, когато ученикътъ и учительтъ еднакво виждатъ и еднакво мислятъ, но учительтъ има само по-голѣми опитности, повече знания, затова върви напрѣдъ и показва пѫтя, а ученицитѣ вървятъ слѣдъ него. Такъвъ е пѫтьтъ, който Богъ е създалъ въ този свѣтъ. Та сега между васъ съмнѣнието да се намали поне съ 75 %, да добиете вѣра въ себе си. Знаете въ кое. Въ вашето божествено Себе. Вѫтре въ васъ, въ всички ви има божествено начало. Вѣрвайте всички въ божественото, което живѣе въ васъ, което говори, само то е спасителниятъ пѫть! Говори ли у васъ божественото, вие сте на спасителния пѫть, не говори ли, всички сме на човѣшкия пѫть. И тогава е опасно.

 

И сега всички въ разни направления, на работа! Кой каквато дарба има, кой каквито дарби му е далъ Господь! Всѣки да се старае да развие въ себе си нѣкоя малка дарбица. Всѣки единъ отъ васъ да се стреми да бѫде особенъ въ извѣстни моменти, всѣки да има по една особеностъ, която у другитѣ да я нѣма, да не сте еднакви. Тя ще бѫде ваша специална черта, та като ви видятъ, да кажатъ: „У този човѣкъ има нѣщо особено”. Това е красивото! Срѣщнешъ нѣкого, у него има нѣкаква черта, срѣщнешъ другиго — сѫщата черта. Казвашъ: „Това не е нѣщо особено”.

 

У българитѣ има обичай, отидешъ нѣкѫдѣ на гости, дѣтето имъ само двѣ години свирило на цигулка, и майката казва: „Хайде, мама, изсвири „Цвѣте мило, цвѣте красно!” Дѣтето свири. Гоститѣ казватъ: „Е, хубаво”. Отидешъ на друго мѣсто, пакъ нѣкое дѣте свири. Майката казва: „Хайде изсвири „Цвѣте мило, цвѣте красно.” Е, хубаво. Но като отидешъ въ нѣкоя кѫща и свирятъ хубаво, доволенъ си. Отидешъ въ друга кѫща, още по-хубаво свирятъ. Разнообразие трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Така и у насъ трѣбва да има разнообразие въ схващане на нѣщата.

 

И природата е толкова разнообразна, че има за всинца ви възможности да бѫдете особени.

 

Азъ искамъ да бѫдете особени!

 

Всѣки единъ отъ васъ да пази тази особена черта и да не искате да бѫдете еднакви, напримѣръ, всички да не бѫдете еднакво смирени. Знаете ли колко начини има за изразяване на смирението? Въ милосърдието има толкова красиви форми, толкова оттѣнъци, чрѣзъ които то се изразява, че не можешъ да срѣщнешъ двама души милосърдни, които да изразяватъ милосърдието по единъ и сѫщъ начинъ. Милосърдието, смирението, всичко може да се прояви въ безконечно разнообразие.

 

И тъй, ще възприемете разнообразието като единъ процесъ, който произвежда радость и води къмъ безконечното. Въ свѣта има единъ центъръ, отъ който радииратъ всички тия разнообразия, и той е любовьта. Чувствувате ли, ще мислите; мислите ли, ще дѣйствувате; дѣйствувате ли, ще има прогресъ, разнообразие.

 

И тъй, бѫдете сега ученици на любовьта!

 

Сега искамъ да запиша за ученици ония отъ васъ, които искатъ да влѣзатъ въ първия класъ на любовьта, затова да си дадатъ имената. Ученицитѣ, които ще влѣзатъ въ класа на любовьта, ще почнатъ да се записватъ постепенно. Всинца ви приемаме безъ разлика. Отваряме ви училище да се запишете.

 

А послѣ, като влѣзете, прѣди да започнете учението си въ специалната область, ще се явите прѣдъ комисия да държите изпититѣ си и резултатитѣ ще зависятъ отъ вашитѣ способности. Тъй е. Бѣлитѣ Братя ви отварятъ мѣсто въ своята школа. Ако бѫдете вѣрни на тоя законъ на любовьта, ще опитате вѣрностьта на моитѣ думи, но ако не бѫдете вѣрни, ако изневѣритѣ, ще ви изключатъ, азъ не отговарямъ, да не ми се сърдите.

 

Първото нѣщо е да имате една беззавѣтна любовь, ще влѣзете съ пълно сърдце, умъ и душа да проявите волята си, да се учите отъ Господа.

 

Тъй е казано съ езика на пророцитѣ: да се учите отъ Господа, но ще започнете всички съ любовь.

 

Това е божествениятъ пѫть, нѣма другъ пѫть!

 

Има другъ пѫть, но за други.

 

Бѣлото Братство върви по пѫтя на любовьта. Като влѣзете въ този пѫть, ще видите другъ специаленъ пѫть и ще разберете, че тази е една отъ най-добритѣ системи, която сѫществува въ свѣта — системата на Бѣлитѣ Братя. Нѣма другъ по-хубавъ пѫть! А това въ единъ животъ нѣма да го научите, и въ два живота, и въ три, и въ петь, и въ десеть живота нѣма да го научите. Не се смущавайте, нѣма нищо! Който ви каже, че може да го научи въ единъ животъ, не ви говори истината. Ами ако единъ бѣлъ братъ ви вземе астралното тѣло и ви заведе на слънцето и видите онази свѣтлина, ще кажете: „Ехе, какво сме мислили, а то какво било!” Питамъ ви: колко врѣме ще искате да живѣете тамъ? И като дойдете на земята, само ще гледате хората, ще изпитвате необикновена радость и ще казвате: „Ехъ, да отидите да видите какво има тамъ!” Опиши го! „Съ езикъ не може да се изкаже”, както казва Павелъ.

 

Ще каже нѣкой: „Какво има на мѣсечината?” Трѣбва да ви заведа тамъ да видите, мѣсечината не е, както казватъ нѣкои, пуста. Тя не е пуста. Тя е много хубаво мѣсто, но ако ние се прѣнесемъ съ своя организъмъ въ нея, тя не е нагодена да ни приеме, ще ни очаква смърть. Но ако отидете въ нея съ своето духовно тѣло, тамъ има нѣща, отъ които може да разберете отлични работи. Тя е първата станция за слънцето, нагорѣ. Ами че ако бихъ ви казалъ какво има отъ другата страна на мѣсечината, знаете ли каква тревога би настанала между учения свѣтъ? И защо мѣсечината е спрѣла да се движи около себе си, защо обръща само едната си страна? Но това е тщеславие, нѣма защо да се говори по него. Казвамъ, че въ мѣсечината има отличенъ животъ. Често онѣзи, които завършватъ своята еволюция, има още да слизатъ къмъ земята, но не сѫ слѣзли и до сега. Има много още човѣшки души, които слизатъ на земята. Като завършатъ тамъ своята еволюция, тогава ще слѣзатъ на земята. Нѣкой казватъ, че сѫ слѣзли. Не сѫ слѣзли още. Има още много души тамъ. Това сѫ отвлѣчени нѣща. Какъ може човѣкъ да отиде на мѣсечината! Той трѣбва да излѣзе отъ тѣлото си, да се излѫчи, да види отношенията, вѫтрѣшнитѣ връзки, да види какъ седи тя духовно, да види земята, и само тогава ще има едно правилно разбиране. Ако вие вървите правилно и се развивате правилно, най-малкото, което ще направите, първиятъ опитъ, който ще имате, е да слѣзете къмъ центъра на земята. Послѣ, вториятъ опитъ: отъ центъра на земята ще отидете на мѣсечината. Този е единъ доста сериозенъ опитъ. Да слѣзешъ въ центъра на земята и отъ тамъ да идешъ на мѣсечината, сериозенъ опитъ е това! Ще имате вече познания, реални познания и като се върнете, ще знаете какво има долу въ земята; и когато всички учени хора говорятъ, че на мѣсечината има това-онова, ти ще кажешъ: „Хубаво говорятъ, право е, точно както говорятъ, тъй е!” Земята крие голѣми богатства, мѣсечината крие голѣми богатства, слънцето — сѫщо. И тѣзи богатства сѫ все за човѣка. И затуй ние сега трѣбва да бѫдемъ ученици на Бѣлитѣ Братя. Затова трѣбва да сме послушни въ това си прѣраждане и когато нѣма какво да правимъ, ще използуваме свободното си врѣме да направимъ една разходка къмъ центъра на земята. Ако нѣкой отъ васъ рекатъ да слѣзатъ 10 ÷ 20 километра къмъ центъра на земята, ще започватъ да се задѫхватъ, мѫчно се слиза. Тамъ ще останатъ. Нѣкои пъкъ като отиватъ къмъ мѣсечината, мислятъ, че не може да се върнатъ, затова ще се поколебаятъ, ще се уплашатъ и ще се върнатъ. Не, вие трѣбва да бѫдете толкова смѣли, че да знаете като отидете тамъ, какъ ще се върнете. Скѫсва се нѣкога нишката и оставате тамъ. Тогава братята на мѣсечината трѣбва да те излѫчатъ по обратенъ пѫть, за да те върнатъ на земята, да завършишъ своята еволюция, и да ти кажатъ: „Като си неопитенъ, не трѣбва да дохождашъ тукъ”. Първото нѣщо, ще се стараете да бѫдете добродѣтелни, умни, да имате схватливъ, остъръ умъ, да не могатъ да ви лъжатъ хората. Ще оставяте да ви лъжатъ, безъ да излъгвате.

 

Сега се завършватъ общитѣ упѫтвания, а прѣзъ годината всѣки ще се старае по единъ особенъ начинъ да работи върху си. Всѣки отъ васъ трѣбва да има единъ особенъ методъ за работене върху своето умствено и духовно развитие — за укрѣпване на волята и ума. Ще си комбинирате единъ методъ въ себе си, за да се образува у васъ тази особена черта, всинца да имате нѣщо особено, да нѣма между васъ двама души еднообразни. То е красивото, хубавото!

 

Смѣсената китка е хубава, но не откѫснатата.

 

Сега, отъ утрѣ нататъкъ старайте се да се настройвате вече, да може да схващате тия вибрации отъ духовния свѣтъ, вѫтрѣшно да се настройвате и да пласирате енергията вѫтрѣ въ себе си. А това значи, по закона на свободата — да се разширявате отъ божествената любовь и отъ излишъка й да изпущате навънъ. Естествено течение да има. Отпуснете сега чучуритѣ си, че отъ това изворче да може да избликва навънъ божествената любовь.

 

И започнете отъ утрѣ сами по закона на хармонията. Вие имате това разположение: мязате на онѣзи гарджета, които чакатъ майка си, чакатъ я на полога, да донесе храница. Тя дойде, тѣ отварятъ устата си: цъкъ...! Но като види тя, че то може само да си отваря устата, да се храни, тя отива на друго клонче, а то като си отвори устата, тя го поглежда, не му дава нищо.

 

Затова и нѣкой отъ васъ трѣбва да излѣзатъ отъ полога си. Азъ искамъ да излѣзете отъ тамъ. Онѣзи отъ васъ, на които крилцата сѫ израсли, трѣбва да напуснатъ полога си и сами да си търсятъ храна. Но онѣзи, на които крилцата не сѫ израсли, могатъ да стоятъ на полога си. Когато щъркелчетата израснатъ, подигнатъ си малко крилцата и пакъ слѣзатъ, послѣ повечко ги подигнатъ, и пакъ слѣзатъ. Правятъ нѣколко такива опити, и като видятъ, че могатъ да хвърчатъ, изхвъркватъ. Така и вие, малко по малко ще се вдигате докато най-послѣ станете свободни и може да се учите сами. Това сѫ все символи, вие ще ги употрѣбявате и ще ги използувате.

 

Задайте ми сега най-глупавия въпросъ.

 

Запитватъ: „Защо човѣкъ е оглупѣлъ?”

 

— Защото е прѣстаналъ да вѣрва въ своя умъ, а е започналъ да вѣрва въ другитѣ умове. Той е прѣстаналъ да вѣрва въ божественото вѫтрѣ въ себе си, а е започналъ да вѣрва въ човѣшкото. За да бѫдешъ уменъ, трѣбва да прѣстанешъ да вѣрвашъ въ външното, а да вѣрвашъ въ божественото вѫтрѣ въ себе си. Тогава ще създадешъ една връзка между себе си и външното и ще станешъ единъ уменъ човѣкъ.

 

Азъ ще ви отговоря. Най-глупавиятъ въпросъ не може да се изкаже, но и най-умниятъ въпросъ сѫщо не може да се изкаже. Най-глупавиятъ въпросъ не може да се зададе и най-умниятъ въпросъ, и той не може да се зададе. Крайната глупость подразбира крайна мѫдрость и крайната мѫдрость подразбира крайна глупость. Това сѫ крайности въ природата. Високитѣ върхове подразбиратъ дълбоки долини и дълбокитѣ долини подразбиратъ високи върхове. Дѣто има слаби хора, тамъ сѫ и най-силнитѣ хора, и дѣто има силни хора, тамъ сѫ и най-слабитѣ. Но силниятъ безъ слабиятъ не може да сѫществува, и слабиятъ безъ силния не може да се прояви. Тогава да ви приведа тѣзи два термина. Слабиятъ въ природата, това е потенциалната енергия. Силниятъ въ природата, това е кинетическата енергия. Слѣдователно, слабиятъ всѣкога е по-силенъ. Въ началото силниятъ е силенъ, въ края силниятъ е слабъ. Слабиятъ въ началото е слабъ, а въ края е силенъ.

 

Слѣдователно, всѣки единъ човѣкъ, който е силенъ въ началото, е слабъ въ края, и всѣки, който е слабъ въ началото, е силенъ на края.

 

Сега и Писанието казва: „Добритѣ хора не сѫ отъ най-умнитѣ хора”. Цѣлиятъ свѣтъ ни счита глупави като фасулъ, но въ края ние ще бѫдемъ по-умни отъ тѣхъ. Това сѫ афоризми, въ които само половината е истина.

 

Ние можемъ отъ тѣзи двѣ разсѫждения да извадимъ заключения въ една крива посока и да кажемъ: „Значи азъ трѣбва да бѫда глупавъ, за да бѫда уменъ”. Но въ природата дѣтето ражда ли се умно? — Не. Ами че постѫпкитѣ на това дѣте морални ли сѫ? На вашитѣ дѣца постѫпкитѣ не сѫ морални. Но майката търпи това, тя заличава всички тѣзи неморални проявления, тя го чисти отъ всички физически недѫзи и иска всѣкога дѣтето й да бѫде чисто. Единъ день, когато израсне, то става морално, силно и всѣкога е чисто. Въ природата тъй се започва, тъй се проявява всичко. Затова своитѣ слабости ще ги схванемъ като една необходимост, като една стадия на развитие. Когато у насъ се породи една слабость, ние не я искаме. Едно 15 ÷ 16 годишно момче да се изпуща, това е срамъ за него, но у него има нѣщо въ органитѣ, които не може да се контролиратъ отъ волята. Когато волята укрѣпне и мускулитѣ укрѣпнатъ, слабостьта не се проявява. Та и въ морално отношение нашитѣ органи не сѫ така развити, затова нашата воля не може да ги контролира. И въ нашитѣ усилия трѣбва да се стремимъ да укрѣпнемѣ духовно, да развиваме нашитѣ малки способности, и каквото имаме — рѫцѣ, крака, очи, вѣжди, да ги цѣнимъ, да ги използуваме до тѣхнитѣ крайни прѣдѣли и да кажемъ, като си свършимъ работата: „Господи, ние Ти много благодаримъ, ние пакъ ти връщаме това, което ни даде”. На друго мѣсто пакъ ще вземемъ каквото ни дадатъ, пакъ ще благодаримъ и ще оставимъ тази книга. Туй тѣло, което имаме, това е една книга, ние ще го оставимъ и тогава Господь ще ни даде друго тѣло.

 

Сега всички противоречия вие ще ги изпитате и доброто ще държите. Ще гледате широко, нѣма да осѫждате, да критикувате. Ако нѣкой отъ васъ е сприхавъ, бързъ, кажете: „Ние благодаримъ, че имаме такъвъ братъ”. Ако нѣкой е флегматиченъ, пакъ ще благодарите. Въ всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите. И като се срѣщнемъ съ всички тия братя, ще видимъ, че всѣки отъ тѣхъ има по нѣщо добро, ще видимъ все нѣщо особено.

 

Въ сегашния окултизъмъ се прѣпорѫчва мълчание. То е толкова тягостно състояние, че не може да се издържи. Ако въ едно такова събрание пуснемъ едно куче, то нѣма да издържи това мълчание, и ще залае. Ако хората говорятъ, то ще се чувствува добрѣ, но ако всички мълчатъ, то ще помисли, че ще стане нѣкаква катастрофа, и ще почне да вие. Тъй щото мълчание разбирамъ само, когато сме сами. Когато сме сами въ природата, може да мълчимъ, но съ близкитѣ, ще говоримъ. Ще даваме за другитѣ да се изказватъ, пъкъ ние — когато му дойде редътъ.

 

Азъ бихъ желалъ да напишете въ една книга онѣзи въпроси, които сѫ жизнени, които ви интересуватъ, които сѫ отъ полезенъ характеръ, които сѫ важни, за да ви дадатъ сила да се развивате, може да ги разгледаме утрѣ слѣдъ обѣдъ. Задавайте въпроси, които иматъ спѣшенъ характеръ, а другитѣ въпроси може да ги отложите за идещата година.

 

Тази вечерь ние свършваме първата фаза на нашитѣ събрания. И небето отгорѣ показва, че ако посѣете, ще ви даде Господь, дъждъ ще има. Ако сѣете, ще има жътва, но ако не сѣете, пакъ ще дойде дъждъ, но друго ще израстне.

 

Хайде да изпѣемъ нѣкоя пѣсень, за да промѣнимъ гамата!

 

(„Любовьта е изворъ”)

 

Бесѣда, държана на 22 август, 1921 год., понедѣлникъ, 16 ч., гр. Търново.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...