Jump to content
Ани

1921_08_22_2 Правилниятъ развой на човѣшкитѣ енергии

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

6.15 часа сутриньта

 

Правилниятъ развой на човѣшкитѣ енергии

 

Нека обърнемъ погледа си нагорѣ само за нѣколко минути, да възнесемъ една топла молитва къмъ Бога.

 

Ще ви прочета 64 гл. отъ Исаия.

 

Така е говорилъ прѣди нѣколко хиляди години единъ отъ виднитѣ израилски пророци. Разбира се, това е едно вѫтрѣшно прѣживѣване на пророка. За да може да разберемъ дълбоко вѫтрѣшния смисълъ на думитѣ, за да разберемъ какво е искалъ да каже пророкътъ, трѣбва да имаме сѫщитѣ прѣживѣвания, сѫщата обстановка. Много отъ неговитѣ думи намъ ще се видятъ така странни.

 

Сега, защо пророкътъ се обръща съ думитѣ:

 

„О, да би раздралъ ти небесата да слѣзешъ,

Да биха се стопили горитѣ отъ лицето ти?”

 

Това е една толкова естествена фигура!

 

Въ природата, когато облацитѣ и тъмнината сѫ покривали небето, и слънчевитѣ лѫчи не се докосватъ до онѣзи малки сѣменца и растения, каква ще бѫде тѣхната молитва? Ще кажете: „Дано облацитѣ се размахнатъ и слънчевитѣ лѫчи отгорѣ да проникнатъ върху тия малки души, които чакатъ божието благословение”. Така и човѣшкитѣ души се молятъ да биха се раздрали небесата и божията любовь да слѣзе върху тѣхъ.

 

Тази сутринь има да размишляваме върху три изречения: „Да царува любовьта въ сърдцата ни, да се слави мѫдростьта въ духоветѣ ни и да осияе истината душитѣ ни.”

 

Първото е: Да царува любовьта въ сърдцата ни. Значи, тази любовь, която трѣбва да царува въ сърдцата ни, тя ще прѣдизвика единъ родъ енергия; мѫдростьта, която трѣбва да се слави въ нашитѣ духове, ще прѣдизвика другъ родъ енергия; истината, която трѣбва да осияе душитѣ ни, ще прѣдизвика трети родъ енергия.

 

Тукъ имамъ (Учительтъ показва) три обикновени уреда. Единиятъ отъ тѣхъ е свързанъ съ магнетичнитѣ полюси. Това е компасътъ. Той опрѣдѣля най-правилно течението на земния магнетизъмъ. Значи, той е чувствителенъ къмъ тия енергии, държи една и сѫща посока.

 

Другиять уредъ е свързанъ съ другъ родъ енергии, именно съ атмосфернитѣ промѣни, това е барометърътъ. Всѣкога, когато става промѣна въ атмосферата, този уредъ отбѣлѣзва тѣзи промѣни.

 

Този третиятъ уредъ отбѣлѣзва течението на човѣшкитѣ енергии, които изтичатъ отъ дѣсната и отъ лѣвата рѫка на човѣка. Като се обхване този уредъ съ рѫката ни, стрѣлката му показва каква е енергията ни, въ какво направление се движи тя.

 

И тъй, тѣзи три уреда опрѣдѣлятъ енергиитѣ; едни, които текатъ отъ сѣверъ къмъ югъ, други, които се проявяватъ въ атмосферата, и трети — въ човѣшкия организъмъ.

 

Ние не трѣбва да спъваме себе си, не трѣбва да спъваме нито сърдцето си, нито душата си, нито ума си. Всички противорѣчия, които произлизат въ насъ, спъватъ самитѣ насъ. Съмнѣния, омраза, всички противорѣчиви чувства спъватъ най-първо насъ самитѣ, а послѣ всички онѣзи, които може да се заразятъ отъ тѣзи чувства. Тѣ сѫ като пожаръ, който може да обхване всичко. Отрицателнитѣ енергии се прѣдаватъ и положителнитѣ енергии на злото сѫщо се прѣдаватъ. Доброто, което вършимъ, се изразява въ добрия стремежъ. За да не се спъваме, трѣбва да имаме вѣра, която е особено необходима за насъ. Тя ще внесе едно успокоение въ нашия умъ. Напримѣръ, случи ти се едно нещастие, ти ще се смутишъ, ще кажешъ: „Нали Господь е справедливъ, уменъ, добъръ, защо допусна тѣзи работи за мене?”Ако прѣминешъ прѣзъ тѣзи страдания, ти ще придобиешъ опитноститѣ отъ тѣзи страдания, нещастия, смущения, докато чакъ слѣдъ мѣсеци ще се свѣстишъ, ще съзнаешъ, че погрѣшката е въ тебе, а не въ Бога, и ще видишъ, че не си на правия пѫть. Ако ти се спънешъ по единъ пѫть и срѣщнешъ прѣпятствия, Богъ ли, който е турилъ прѣпятствието, е виновенъ, или ти, който не знаешъ пѫтя, по който вървишъ?

 

Най-първо, ние не трѣбва да смущаваме себе си. Като казвамъ, че не трѣбва да се смущаваме, то значи да не смущаваме духа и душата си съ такива дѣтински разбирания.

 

Каквото да ни се случи, трѣбва да казваме: „Такава е Волята Божия”, но не само да го кажемъ, а да го почувствуваме дълбоко въ душата си, да го помислимъ, да съзнаемъ, че туй, което е допуснато, е за наше добро въ дадения моментъ, и тогава да насочимъ волята си въ тази правилна посока, въ която Божествениятъ Духъ иска да ни прѣведе.

 

Вчера, когато правихте избора за физическия, духовния, просвѣтния и примирителния съвѣти, трѣбваше да знаете, че тѣзи съвѣти трѣбва да ги имате вѫтрѣ въ себе си.

 

Като говоримъ за физическия съвѣтъ, съвѣта на труда, да се има отъ всички прѣдъвидъ, да се стремимъ да поставимъ тѣлото си въ едно правилно състояние, да го обновимъ физически, защото, казва се въ Писанието, че нашето тѣло е храмъ Божий. Трѣбва да работимъ физически върху него, ще го измазваме отвънъ, отвѫтрѣ. Ако падне нѣкоя тухла оттукъ-оттамъ, нова ще поставимъ на мѣстото й. Когато говоримъ за физически трудъ, ние разбираме нѣщата извънъ себе си. Не, първо трѣбва да ги разбираме вѫтрѣ въ себе си. Може ли да приложимъ този законъ вѫтрѣ въ себе си, да изправимъ своето тѣло, ще може да поправимъ и себе си. Но ако азъ не мога да изправя себе си, какъ ще мога да изправя другитѣ? Слѣдователно, физическиятъ трудъ може да се използува само тогава, когато у насъ има едно високо духовно съзнание. Тогава вече физическиятъ трудъ е едно приятно забавление на духа. Когато духътъ се разшири много, не знае какво да прави, и Господь го изпраща на земята да работи. За духа туй е най-приятниятъ актъ. Съ този актъ се започва всичката творческа работа. Той се радва на този творчески актъ, който се заражда у Бога. Слѣдователно, физическиятъ, материалниятъ свѣтъ е изявление на Бога; онова, което е скрито, невидимо за насъ, става видимо. И въ видимия свѣтъ ние трѣбва да съзираме невидимия, а може да го съзремъ само тогава, когато се взираме въ нѣщата. Когато единъ поетъ вземе едно цвѣте въ рѫката си, той вижда въ него повече, отколкото единъ обикновенъ човѣкъ. За това цвѣте единъ поетъ може да напише 10 ÷ 15 листа, и то най-красиво описание. А обикновениять човѣкъ, като вземе цвѣтето, ще каже: „Това малко цвѣтенце има петъ листенца, червенъ цвѣтъ и малко, тънко стъбълце, не зная за какво създадено!” Поетътъ ще седне, ще опише това цвѣте, ще го направи като едно живо сѫщество, и ти като четешъ, ще си кажешъ: „Отъ дѣ намѣри този поетъ толкова нѣщо въ това малко цвѣтенце?” Е, хубаво, какво е положението на поета? Допуснете, че вие стоите отъ едната страна на нѣкоя ограда, а азъ — отъ другата, и прѣзъ една малка дупчица си пъхна пръста. Вие побутвате пръста ми, но не знаете, че задъ оградата стои човѣкъ. Ако сте простъ човѣкъ, ще стиснете малко пръста ми и ще кажете: „Нѣщо мекичко, тъничко хванахъ”. Ще тикнете пръста ми назадъ и той ще се скрие. Ако обаче сте чувствителенъ, деликатенъ, ще почувствувате, че задъ тази прѣграда има една особена енергия, нѣщо друго, живо сѫщество, което обичате, и ще почнете да описвате това сѫщество. Такова е положението на поета. Задъ тази прѣграда той вижда това, което обикновениятъ човѣкъ не може да види. Слѣдователно, всѣки отъ васъ ще се стреми да развие божественото съзнание, интуицията въ себе си, да вижда въ всички форми божественитѣ прояви на живия Господь на любовьта. Ако ти, като погледнешъ единъ човѣкъ, не видишъ въ него божественитѣ прояви, то ще го постиснешъ малко и ще кажешъ: „Нѣма нищо особено”. По сѫщия начинъ, ако се обърнемъ къмъ единъ касапинъ да ни опише какво нѣщо е човѣкътъ, какъ би го описалъ той? Той ще намѣри, че месото на едного отъ васъ е по-крѣхко, а на другиго — по-жилаво, че мѣсото на едного става за пражоли, а на другиго — не. Такова ще бѫде неговото описание за човѣка. И когато злото вземе надмощие въ свѣта, започваме да имаме разбирания като тѣзи на касапина и казваме: „Това месо е грубичко, не става за пражоли”. Това не е едно разумно схващане на нѣщата въ този свѣтъ. По такъвъ начинъ ние не може да се развиваме правилно. Най-първо ние трѣбва да схванемъ физическитѣ, несъзнателнитѣ енергии, които се развиватъ въ нашето тѣло и изтичатъ отъ природата. Тѣ иматъ особенъ родъ дѣйствие. Тѣзи енергии трѣбва да ги прѣкараме прѣзъ тѣлото си отгорѣ надолу, налѣво надѣсно, за да се обновява то. Тѣзи енергии се прѣнасятъ чрѣзъ артериалната и венозната кръвь отгорѣ надолу и отдолу нагорѣ, постоянно циркулиратъ въ тѣлото ни. Въ тѣзи физически енергии има другъ родъ енергии, които азъ наричамъ енергии на чувствителностьта. Не трѣбва само да съзнавашъ енергията като физическо проявление, но да схващашъ, че всѣка енергия произвежда извѣстенъ родъ приятно и неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да те подтикне да вървишъ напрѣдъ, или да те спъне. Когато физическата енергия те спира, създава корабокрушение, а когато те движи напрѣдъ, туй движение ни е приятно. Тъй се движи единъ тренъ, напримѣръ отъ София до Варна. Но ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пѫтници изкачатъ отъ трена навънъ. Когато единъ родъ енергия отъ астралния свѣтъ се спре, ние чувствуваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.

 

Третиятъ родъ енергии сѫ вѫтрѣ въ ума ни. Когато тѣзи умствени енергии дѣйствуватъ, ние мислимъ, че има разширение въ ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувствувашъ като че ли единъ връшникъ се поставя надъ главата ти. И тогава мислишъ, но нищо не излиза. Защо ставатъ тѣзи нѣща? — Защото сме изгубили ключа на любовьта. Щомъ изгубимъ този ключъ, започватъ нещастията на физическото поле, на физическия свѣтъ, послѣ започватъ нещастията въ астралния свѣтъ, и най-послѣ — въ умствения свѣтъ. Дойде ли духътъ, веднага всичко у насъ оживѣва.

 

Духовнитѣ енергии на Бога, когато Той се проявява, за насъ сѫ физически енергии, а нашитѣ духовни енергии отъ земята сѫ физически енергии за Бога. Туй, което ние наричаме физическо, като че ли нѣма никакво прямо отношение къмъ насъ. То е проявление на Бога. Всѣка физическа енергия е проявление на Бога. Въ туй, въ което ние не намираме никакъвъ смисълъ, Богъ е вложилъ най-голѣмия смисълъ. А въ туй, въ което ние виждаме най-голѣмия смисълъ, Богъ намира най-малкото съдържание. Тогава, когато на земята се считаме най-много духовни, Богъ не намира никаква духовностъ въ насъ. По човѣшки говоря. Защото ние мислимъ, че като станемъ духовни, Богъ ще ни обича. То ще бѫде смѣшно! Нѣма нужда Богъ да ни обича за нашето съвършенство. Индивидуално той нѣма защо да ни обича, но въ Бога има една вѫтрѣшна потрѣба да се прояви, да се радва всѣко сѫщество на земята, да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. И Богъ има различни начини и пѫтища, и като не разбираме тѣзи пѫтища, намираме ги неестествени за насъ. Но неестественото за насъ е естествено за Бога. Значи, туй, което ние наричаме анормално, за Бога е нормално.

 

Та, ние ще пристѫпимъ сега да изправимъ тѣлата си. Криви сѫ тѣлата ни, защото, като дойде извѣстна аномалия въ черния ни дробъ, усѣщаме едни притѫпени чувства, не може да обичаме. Тогава тѣлото ви не ще бѫде въ състояние да прѣдаде вашата енергия, затова цѣлото ви тѣло, рѫцѣтѣ, краката ще бѫдатъ студени, краката ви ще бѫдатъ като сухи клечки, и който ви пипне ще каже: „Нѣма топлина въ този човѣкъ”. Е, питамъ ви: кой обича да носи сухи клечки? Сухи клечки за огънь, разбирамъ, но за насъ сухи клечки въ живота не ни трѣбватъ. Слѣдователно, всѣкога въ рѫцѣтѣ си трѣбва да имате една топлинка. Ако я нѣмате въ рѫцѣтѣ си, ще си създадете мисъльта да придобиете тази топлинка. Вие ще я създадете мислено, като си казвате: „Въ мене има една малка дисхармония, ще я поправя.” Това показва, че въ любовьта сте сгрѣшили. Щомъ стомахътъ ви не дѣйствува правилно, значи вие сте сгрѣшили съ любовьта въ нейното първо проявление, яли сте повече или по-малко. Хората нѣкой пѫть развалятъ стомаха си, когато малко ядатъ, както правятъ нѣкои скѫперници, за да не осиромашеятъ, а нѣкога, когато много ядатъ — прѣяждатъ и слѣдъ това употрѣбяватъ разни лѣкарства. Едни измѫчватъ тѣлото си, като се лишаватъ отъ нужната храна, за да печелятъ пари, а други прѣяждатъ. И еднитѣ, и другитѣ развалятъ стомаха си. Всѣки ще употрѣби отъ тази енергия до толкова, доколкото му е необходима за поддържане на физическия животъ. Ще се обърнете къмъ Бога и ще му благодарите за храната, за всичко, което ви дава.

 

Сега за всинца ни е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви въ едно хилаво тѣло. Я си прѣдставете, че ние имаме само едни кости, едни жили, и очитѣ ни се движатъ въ такова едно тѣло! Каква красота щѣше да има това тѣло? Я си прѣдставете само! (Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да бѫдемъ много дебели”.) Ами ако бѫдемъ много сухи! И едното и, другото е една крайность. Значи, ние трѣбва да имаме красиви тѣла, въ които да се проявява божествената енергия. Лицата ни трѣбва да бѫдатъ красиви, пластични, за да може да изразяватъ всички наши чувства и движения. Движенията, ходътъ да ни бѫдатъ тъй пластични, че като ни погледне човѣкъ, да каже: „Много хубаво върви този човѣкъ!” А нѣкога вървятъ като нѣкоя гемии, залитатъ натукъ-натамъ като пияни.

 

Хората отъ новото учение трѣбва да се различаватъ по всичко отъ другитѣ. Като те срѣщне нѣкой човѣкъ, да каже: „Този човѣкъ върви по особенъ начинъ, спретнатъ е, оправенъ е” На васъ не се позволява да ходите прегърбени като буквата S. Богъ не обича въпросителнитѣ. Свѣтътъ може да мяза на въпросителни, но ние ще мязаме на изправени дървета. Ще бѫдемъ тъй изправени, че прѣдната часть на лицето да е паралелна, успоредна на гръбнака ни. Като вървишъ, гръбнакътъ и лицето ти да образуватъ двѣ успоредни линии. Това е правото ходене.

 

Първото нѣщо е, всички да изправите гърбицитѣ си. На ученицитѣ отъ тази школа не се позволява да иматъ гърбици. Азъ ще ви дамъ единъ методъ да познавате дали имате гърбица или не. Вечерно врѣме прѣди да си лѣгате, турете си гърба на вратата, и вижте какво е разстоянието между кръста ви и вратата. Колкото е по-голѣмо разстоянието между кръста и вратата, вие имате толкова по-голѣма гърбица. Разстоянието между кръста и вратата трѣбва да е малко. Щомъ се образува разстояние отъ 4 пръста, въ тебе вече има гърбица. Туй е въ състояние да измѣни енергиитѣ на умоветѣ ви. Навсѣкѫдѣ тази енергия ще се явява въ умоветѣ ви и не ще може да мислите правилно. Ако гърдитѣ ви сѫ притиснати, ако не дишате правилно, ако нѣмате достатъчно кислородъ, ако нѣмате тази фосфорна енергия въ организма ви, веднага ще се образува въ васъ едно вѫтрѣшно помрачаване. Защо? — Защото не сте ходили право. Правда и правота, тѣзи нѣща сѫ свързани.

 

Бихъ желалъ като дойдете догодина тукъ, всинца да имате по-малки гърбици. Сега съврѣменнитѣ религиозни хора изтощаватъ тѣлото си, докато най-послѣ, споредъ този законъ, умратъ и станатъ нещастни. Тѣ мязатъ въ това отношение на Настрадинъ Ходжа, който искалъ да отвикне своето магаре да яде. Но като го отучилъ да яде, то умрѣло и трѣбвало слѣдъ това той да носи вода самъ. Азъ не бихъ желалъ да умре вашето магаре.

 

„Има”, казва апостол Павелъ, „тѣла естествени и тѣла духовни”. Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата „магаре” може да я чувствувате като вулгарна, но това значи и оселъ, а оселътъ е емблема на четвъртото посвещение, то е смирението. Когато дойдешъ до положение да пораснешъ много, Богъ те смирява и ти дохождашъ въ положение на магаре. Казватъ: „Той е магаре”. Каквото и да говоришъ, все магаре те наричатъ. Каквото и да правишъ, все за твоитѣ уши ще говорятъ: „Магаре е той”. Туй е посвещение за смирение и търпѣние. Като говоримъ за магарето, то значи да се смири човѣкъ, да се откаже отъ своята гордость. Вие мислите, че магарето е смирено. Не, горделиво е то! Че е горделиво, пуснете го, ще видите, че то никога не остава назадъ на опашката, все напрѣдъ върви. То показва: „Азъ съмъ капитанъ, азъ водя”. Голѣми амбиции има въ него. Слѣдователно, за да дойде туй магаре въ естествено състояние, Господь го е турилъ на голѣми изпитания. То е нашето вѫтрѣшно състояние. Отначало мислимъ, че имаме голѣми таланти, знания, но най-послѣ казваме: „И хората иматъ право”,смиряваме се и започваме да прѣнасяме всички оскърбления. Нѣма учитель, нѣма какъвъ и да е проповѣдникъ, който да не е понесълъ оскърбления. Та и вие като изпитате туй състояние, ще кажете: „Азъ съмъ сега въ четвъртата стадия на посвещение — на магарето”. Като видишъ едно магаре, ще попиташъ: дали съмъ изпиталъ това състояние на магарето?

 

Забѣлѣжете, Христосъ не влѣзе въ Ерусалимъ съ конь, а съ ослица. Съ това той казва,че хората не трѣбва да яздатъ на конь, а на магаре. Ослицата ни казва, че който не се научи на този божественъ законъ, ще реве като магаре.

 

Вториятъ родъ енергии сѫ енергиитѣ на сърдцето и енергиитѣ на чувствата. Щомъ запасътъ на физическитѣ енергии е достатъченъ, тѣлото е нормално. Тогава и духовнитѣ енергии съотвѣтствуватъ на физическитѣ, т. е. физическитѣ енергии по-лесно могатъ да се трансформиратъ въ чувствени енергии. А когато има една несъобразностъ между физическитѣ и духовнитѣ енергии, тогава нашето състояние не може да се прояви. Нѣкой пѫть чувствувате, че не можете да се проявите. Чувствувате тукъ (подъ лъжичката) една топка. Нѣкой казва: „Изгубихъ любовьта си”. Не, не си е изгубилъ любовьта, но неговото астрално тѣло е въ едно анормално състояние. Туй анормално състояние произтича отъ слѣдния фактъ: когато въ ума ви се загнѣзди мисъльта, че нѣкой приятелъ, когото сте обичали, ви е причиниль нѣкое огорчение, изгубвате всѣко довѣрие къмъ него, този приятелъ ви оставя въ астралното тѣло нѣщо като отрова, което ви мѫчи постоянно. Този мъртвецъ трѣбва да го изнесете отъ себе си, отъ кѫщи, ще го опѣете, ще извикате всички приятели. Щомъ го изнесете, ще заплачете малко, но послѣ ще се утѣшите и ще ви олекне на душата.

 

И тъй, ученицитѣ отъ Бѣлото Братство трѣбва да се освободятъ отъ тѣзи мъртви образи. „Той ме крайно обиди”, казвате. Съ това ти вече имашъ единъ мъртвецъ, който трѣбва да изхвърлишъ навънъ. Колкото повече дни го държишъ, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържишъ, ти ще страдашъ. Не мисли, че ако задържишъ единъ мъртвецъ вѫтрѣ въ себе си, ще напакостишъ нѣкому. Не, никому нѣма да напакостишъ, освѣнъ на себе си, защото като не дохожда въ тебе божествената любовь, ти ще започнешъ да изсъхвашъ, и твоитѣ корени ще изсъхнатъ. Какво ще правишъ? — Ще извикашъ господаря на този мъртвецъ и ще кажешъ: „Въ името на Божията Любовь, която дѣйствува въ сърдцата ни, въ името на Божията Мѫдрость, която дѣйствува въ душитѣ ни, и съ силата на Словото Божие, което дѣйствува въ духоветѣ ни, Богъ да го прости!”

 

И сега, всички ваши умрѣли да ги погребете, но да не викате други да ги погребватъ, да не викате мене да ги погребвамъ, азъ нѣма да дойда. Всѣки самъ ще отиде да погребе своитѣ си. Христосъ казва: „Оставете умрѣлитѣ да погребватъ умрѣлитѣ си”. И вие, живитѣ, сами ще погребвате вашитѣ умрѣли. Да не викате други, освѣнъ единъ-двама. За тия умрѣли азъ не искамъ да слушамъ. Дойде нѣкой при мене, започва: „Знаешъ ли еди-кой си какъ кръвно ме обиди?” Дойде другъ, сѫщото се оплаква. Казвамъ: достатъчно, за умрѣлитѣ нѣма какво да се говори. Ще те обиди, разбира се: умрѣлъ човѣкъ не може да не те обиди. Всѣка дисхармония въ нашитѣ чувства, всѣко горчиво чувство ще го туримъ на повърхностьта, нека отиде при своя господарь. Това сѫ чувства на дявола, а ние ще внесемъ благороднитѣ чувства на любовьта. Тѣзи чувства на любовьта нека се борятъ съ отрицателнитѣ, а ние трѣбва да бѫдемъ свободни.

 

Сега ще ви дамъ друго едно правило за вашето умствено развитие. Често ученицитѣ, които започватъ съ окултизма, се спъватъ съ своитѣ учители. Тѣ започватъ помежду си да спорятъ кой учитель е казалъ по-велики истини и кой не. Божественитѣ истини не може да бѫдатъ ни по-велики, ни по-малки. Ако ти внесешъ въ ума си мислитѣ на двама учители и започнешъ да разглеждашъ коя мисъль е по-права, ти самъ се спъвашъ. Въ ума си ще имашъ винаги само единъ Учитель. Този Учитель азъ ще го кръстя съ името Учитель на Любовьта. Нѣкой пита: „Вѣрвашъ ли въ Христа?” Казвамъ: не вѣрвамъ въ Христа. Ами какво е Христосъ? Христосъ, това е външна страна, той е Учительтъ на Любовьта. Ако познавашъ любовьта, ще познаешъ и Христа.

 

Самъ Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го призове, не го привлѣче”. Съ какво ще го привлѣче? — Съ любовьта. Слѣдователно, когато насъ любовьта ни привлѣче, ще познаемъ и Христа.

 

И тъй, ще вложите любовьта като единъ алхимически камъкъ въ себе си, и за нея само ще мислите. Азъ говоря за любовьта като единъ великъ принципъ, който ще прѣмахне всички мѫчнотии, ще разрѣши всички въпроси. Защо? — Защото тя внася хармония. Азъ като ви говоря сега, въ този моментъ, между васъ нѣма още хармония. Туй се дължи отчасти на атмосфернитѣ промѣни, които ставатъ въ насъ. Въ нѣкои има повече влага, а въ други — по-малко. Днесъ врѣмето противодѣйствува на нашитѣ разбирания. Ако ние не разбираме закона, ще мислимъ, че има нѣкакво противорѣчие. Какъ може да изправимъ това противорѣчие? — Понамалете малко влагата, т. е. въ нѣкои има желание да взематъ повече, отколкото имъ трѣбва, а други нѣкои пъкъ не искатъ да взематъ и толкова, колкото имъ трѣбва. Онѣзи, които сѫ взели повече, ще го изоставятъ, а онѣзи, които не сѫ довзели, ще взематъ туй, което мислятъ, че имъ трѣбва.

 

Обръща се пророкътъ и казва: „О, да би раздралъ Ти небесата, да слѣзешъ!” Небесата въ този смисълъ показватъ онзи разуменъ животъ, да се изяви божественото въ насъ. Павелъ казва, че завѣсата, задъ която сѫ стояли тѣзи мистерии скрити, се раздрала. Значи, тѣзи мистерии сѫ станали явни на човѣчеството. По-рано, любовьта при слизането на човѣчеството, не е била тъй силно проявена, както сега, не е имало такава любовь. Но понеже днесъ ние сме на дъното, въ най-голѣмитѣ противорѣчия на живота, въ най-голѣмитѣ страдания, затова и тази любовь се проявява по-усилено.

 

Богъ спрямо насъ сега употрѣбява по-голѣми усилия да ни помогне, отколкото въ по-раншни врѣмена. Той ни е чакалъ докато сме се хлъзгали и сега изпраща всички помощници да прѣвързватъ тѣзи счупени крака. Сега нѣкои отъ васъ излизатъ отъ болницата. Надолу вече нѣма слизане. Като сте падали, сега ще подемете пѫтя на вашето възлизане къмъ Бога. Пѫтьтъ на слизането е пѫтьтъ на мѫдростьта, а пѫтьтъ на възлизането е пѫтьтъ на любовьта. Затова новата фаза, новата еволюция, това е фазата на Любовьта, пѫтьтъ на мѫдростьта е свършенъ. Той ще бѫде въ помощь на любовьта. По-рано е било обратно, затуй трѣбва да туритѣ на първо мѣсто Божията Любовь като принципъ и да се подчините на всички нейни внушения и пориви въ вашата душа и да изгладите по възможность всички противорѣчия, които се създаватъ умствено между вашитѣ братя и васъ самитѣ.

 

„И да бѣха се стопили планинитѣ отъ лицето ти, като огънь, който прави водата да клокоти, за да стане Името Ти познато на противницитѣ ти.”

 

Е, кои сѫ тия противници? Тия противници сѫ все ония духове, които искатъ да спънатъ вашата еволюция. „Да стане Името Ти извѣстно”, значи силата Божия да преодолѣе. И всички вие сте жертва, около васъ има извѣстни спънки, мѫчнотии отъ физически характеръ, извѣстни спънки, мѫчнотии отъ сърдеченъ характеръ и такива отъ умственъ характеръ. Нѣма никой отъ васъ, който да нѣма мѫчнотии. Тѣзи мѫчнотии сте ги опитали всички: и мѫже, и жени, и дѣца. Когато дойде любовьта, ще изяви Името Божие. Защото кога туряме име нѣкому? — Когато обичаме нѣкого, тогава му туряме име. Като не го обичаме, туряме му номеръ, напримѣръ № 1, № 2 и т. н. За да обикнемъ нѣщо, трѣбва да му туримъ име. Първото име е любовьта. Не може да дойде Божията Любовь, ако не знаемъ името на Бога. Като го произнесемъ, Той ще каже: „Тукъ съмъ”. Срѣщнешъ нѣкого по улицата, викашъ слѣдъ него: „Ей, чакай!” Той си върви, не се обръща. Като му кажешъ: „Иване, братко!” — Той се обръща. Призовешъ ли Бога като Богъ на любовьта, веднага ще се обърне и ще ти каже: „Какво искашъ?” И тебе веднага ще ти олекне. Затова се казва, че като ходимъ въ пѫтя на любовьта, прѣди да поискаме нѣщо, ще го имаме. Господь ще разбере нашитѣ желания, за които копнѣе умътъ и сърдцето ни, и Той ще ни ги даде.

 

Сега нѣколко думи по отношение на избора за четиритѣ съвѣта, който стана вчера. Този изборъ нѣма да се анулира. Той ще ви бѫде прѣзъ цѣлата година една задача, която ще трѣбва да изправите. Не се смущавайте отъ нея! Ония отъ васъ, които влизатъ въ тъй наречената физическа група, най-малката задача, която ще трѣбва да извършатъ прѣзъ годината, ще бѫде слѣдната: да убѣдятъ трима души да садятъ дръвчета въ градинитѣ си. Това е най-малкото, което могатъ да направятъ.

 

Ония отъ васъ, които сѫ въ духовния съвѣтъ, най-малкото, което може да направятъ, е слѣдното: да намѣрятъ трима души и да ги убѣдятъ да изправятъ по три грѣшки въ живота си.

 

Ония отъ просвѣтния съвѣтъ да намѣрятъ трима души и да ги убѣдятъ да прочетатъ по три отъ най-хубавитѣ книги.

 

Онѣзи, които влизатъ въ примирителния съвѣтъ, да намѣрятъ трима души и да ги примирятъ съ по трима тѣхни неприятели. Това е задачата на тѣзи четири съвѣта отъ по 100 души. Нали е ясно?

 

Отговарятъ: „Ясно е”.

 

Ясно и опрѣдѣлено. Туй е най-малкото, което трѣбва да направите. Нали можете да го направите? - „Можемъ”.

 

— Запитватъ: „Ако се намѣри нѣкой човѣкъ, който да нѣма три погрѣшки, какво да правимъ? Да допълнимъ ли погрѣшкитѣ съ такива отъ другъ човѣкъ?”

 

— Ще се намѣри единъ човѣкъ, който да има три погрѣшки. Напримѣръ, ще намѣрите единъ човѣкъ, който обича да побийва жена си; втората му погрѣшка е, че обича да говори лошо за своитѣ приятели, и третата му погрѣшка — че е постоянно недоволенъ отъ живота си. Ще намѣрите такива хора, били тѣ мѫже или жени. Непремѣнно трима души ще намѣрите. Най-малкото се върши най-лесно. Вие не се спъвайте. Турете на ума си мисъльта да свършите това и ще го свършите. Азъ ви казвамъ, че и да имате мѫчнотии, нѣма да бѫдатъ такива, които да не ги преодолѣете. Знаете ли, ако вие примирите трима души, какъвъ ефектъ ще произведете вѫтрѣ въ свѣта? Опитайте дѣ е правата философия. Нѣкои мислятъ, че туй, което четатъ въ книгитѣ, че е тъй, както когато го четатъ въ романитѣ. Напримѣръ, когато нѣкой романистъ описва фактитѣ, тъй ли сѫ тѣ, както той ги описва? Не, не сѫ тъй. Нѣкой пѫть той имъ туря парафернали (излишни прибавки), прѣдставлява героинята по-силна, отколкото е, героятъ — сѫщо. Въ всички романисти има една слабость, че прѣдставляватъ героитѣ не тъй, както сѫ. И нашитѣ светии сѫ прѣдставени такива, каквито не сѫ. Светостьта имъ е по-малка, отколкото си я прѣдставляваме. И ученитѣ, и гениитѣ не сѫ такива, каквито сѫ въ нашитѣ очи. Има двѣ крайности, или ще увеличимъ, или ще намалимъ. Не сме дошли още до това състояние да разбираме нѣщата тъй, както сѫ тѣ. Всѣка група ще извърши 900 работи. Групата, която азъ ще избера отъ 100 души, тя ще въдворява хармонията. Въ нея ще влизатъ най-умнитѣ, най-добритѣ и най-силнитѣ по умъ, по сърдце и по воля.

 

Сега въ вашия умъ ще се зароди мисъльта: ами ние не сме ли добри? Четиритѣ групи ги избра Господь, а тази група азъ ще избера. Четиритѣ групи стоятъ по-високо, Господь ги избира, а останалитѣ азъ ги избирамъ, затова тѣ трѣбва да правятъ по-голѣми усилия, за да се кандидатиратъ. Тѣ сѫ най-малкитѣ, тѣ сѫ послѣднитѣ. Знаете ли какво ще правятъ тѣ, когато всички други, които вече влизатъ въ една отъ групитѣ, заематъ своитѣ длъжности? Онѣзи, които нѣматъ какво да правятъ, взиматъ цигулката си и започватъ да свирятъ. Тѣзи хора на хармонията сѫ свирачитѣ, които взиматъ цигулката, че хайде тукъ да посвирятъ, хайде тамъ да посвирятъ. Тѣ сѫ свирцитѣ, а другитѣ, като ги слушатъ, казватъ: „Хайде да имъ дадемъ по нѣщо, тѣ ни посвириха.”

 

Азъ искамъ да използувамъ условията, искамъ да използувате влиянието, съчетанието, което сега имаме. Тази обстановка, която имаме сега, не можете да я имате другъ пѫть, тя не е образувана по човѣшки. Всѣки отъ васъ да гледа да се възползва отъ природата, използвайте нейната свѣжестъ, красота, чистъ въздухъ.

 

Искамъ всѣки отъ васъ да приеме тази божествена обстановка, божествена любовь, и всѣки да си отиде у дома богатъ. Що се отнася до другитѣ, човѣшкитѣ нѣща, тѣ сѫ второстепенни и третостепенни. Щомъ сме дошли тукъ, нека бѫдемъ въ съприкосновение съ невидимия свѣтъ, та всѣки да си отиде бодъръ, здравъ, за да прѣодолява мѫчнотиитѣ, които ще срѣщне изъ пѫтя си. Каквито мѫчнотии и да срѣщнете прѣзъ цѣлата година, да може да ги преодолявате.

 

Запитватъ: „Ако азъ си поправя свои три погрѣшки, все едно ли е, че и на другитѣ съмъ направилъ това, та да се счита, че още на двама трѣбва да повлияя?”

 

— Примирителитѣ най-първо трѣбва себе си да примирятъ, че послѣ ще започнатъ съ другитѣ. Той ще бѫде пръвъ, а другитѣ трима ще бѫдатъ вънъ отъ него.

 

Изобщо въ всичкитѣ градове сега има една малка вълна на разединение. Тя започна като краста, отъ София мина въ Стара Загора, сега е въ Сливенъ, отива къмъ Бургасъ, приближава се къмъ Айтосъ, въ Шуменъ се е развила въ голѣми размѣри, диария има тамъ. Това сѫ психически вълни, които се дължатъ на извѣстни микроби. Обсебенитѣ отъ тѣхъ мязатъ на ония, които играятъ тарантелската игра. Въ Европа има единъ паякъ, който като ухапе нѣкого, ухапаниятъ започва да играе по особенъ начинъ, и като мине отровата, прѣстава да играе. Та и ние като мине дяволътъ, започваме да играемъ, гърчимъ се, гърчимъ се, а като отмине той, казваме: „Какво направихъ?” Е, ухапна си дяволътъ отъ насъ. Затова като ни ухапе, ще играемъ. За прѣдпочитане е да играемъ, но да се пазимъ.

 

Нѣкои отъ васъ запитватъ напримѣръ, защо трѣбва да имаме рѫководители? То е все едно да запитвате, защо трѣбва да имаме глава? Като дойде нѣкой чувалъ, здравиятъ е, който трѣбва да вдигне чувала. Ако този рѫководитель е само като капелмайсторъ да маха съ пръчицата, азъ такъвъ не искамъ, но ако той вдига чувала, азъ го похвалявамъ. Ако тѣзи рѫководители като капелмайсторитѣ само вдигатъ пръчицата, не ги признавамъ за такива, били тѣ мѫже или жени, но ако работятъ много, ще ги наречемъ рѫководители. Всѣки рѫководителъ е отъ Бога. Ако е отъ Бога, той ще работи, ако е отъ дявола, той ще маха само пръчицата. Ако е отъ Бога, той е пръвъ на жертви, отваря кесията си. Ако не е отъ Бога, той е като нѣкой офицеръ, който командува: „Напрѣдъ, братя, напрѣдъ!” А като дойде сражението, скрива се задъ камънитѣ. Ако каже „Напрѣдъ, братя”и излиза, той е герой, но ако не излиза, не е герой. Тъй разбирамъ, че трѣбва да дѣйствува рѫководительтъ. Той трѣбва да бѫде олицетворение на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Има ли това, ние ще му дадемъ всичкото съдѣйствие, защото той е изпратенъ отъ Бога. И тъй, чрѣзъ когото дѣйствува Господь, нѣма да го спъваме, нѣма да се нахвърляме върху него. Нѣма защо. Богъ работи, а не ние.

 

Сега неразбираемитѣ работи станаха разбрани. Отговарятъ: „Само изпълнение трѣбва, Богъ да го благослови”.

 

— Ще, ще, ще бѫде. Азъ вѣрвамъ, че нѣма нито единъ отъ васъ, който да не желае любовьта да е въ сърдцето му. Всички я желаятъ. Азъ вѣрвамъ, че нѣма нито единъ отъ васъ, който да не желае мѫдростьта да бѫде въ ума му; азъ вѣрвамъ, че нѣма нито единъ отъ васъ, който да не желае истината да бѫде въ духа му. Всички желаятъ. Щомъ желаемъ ние, ще бѫде. Желаемъ ние, и Господь желае, Господь желае и ще направи, а ние слѣдъ Него.

 

Сега прѣдъ насъ върви Господь, нѣма какво да се плашимъ. И ние ще Го славимъ. Той си движи рѫката, урежда свѣта, ние ще вървимъ слѣдъ Него. Нѣкой казва: „Ами тази работа мога ли да я направя?” — Ще я направишъ. „Защо?” — Защото Господь ни прѣдшествува. Господь казва на Мойсея: „Азъ ще прѣдида прѣдъ тебе”. Тъй че не се питайте, ще мога ли или не. Тази работа ще стане не тъй, както ние си мислимъ, а по най-добрия божественъ начинъ.

 

Сега всички да имате здрави, красиви тѣла, рѫцѣтѣ ви да бѫдатъ меки и топли, сърдцата ви сѫщо да бѫдатъ мекички и топли, а умоветѣ ви да бѫдатъ свѣтли и гъвкави, та всѣкога да бѫдете готови за работа. Волята ви трѣбва да бѫде като единъ осѣдланъ конь съ юзда, и като станете дежурни, да се качите горѣ и на работа да бѫдете, Божията Воля да вършите.

 

Азъ съмъ готовъ на всинца ви да помогна, безразлично. Всички ония, които искатъ да изпълнятъ Волята Божия, ние ще имъ помогнемъ, та каквито и да сѫ тѣ, кѫдѣто и да сѫ. Тѣ сѫ съ насъ.

 

И тъй, Господь ви поздравлява и казва, че ще ви помага. Обичайте Го, вѣрвайте, надѣвайте се въ Него, и прѣзъ годината ще провѣрите дали сѫ вѣрни думитѣ ми или не.

 

Сега да идемъ, Господь ще ни угости, да се понарадваме малко на благото, което е прѣдъ насъ.

 

Бесѣда, държана на 22 август, 1921 год., понедѣлникъ, 6.15 ч. с., гр. Търново.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×