Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1921_08_21_5 Опрѣдѣляне работата на четиритѣ съвѣта

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 04 октомври 2016 - 06:19

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

5 часа следобѣдъ

 

Опредѣляне работата на четиритѣ съвѣта

 

Нека да направимъ сега една тайна молитва. Ще ви прочета нѣколко стиха отъ 6 гл. на посланието къмъ Галатянитѣ.

 

6 ст.: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участникъ въ вситѣ си добрини тогозъ, който го учи.”

 

7 ст.: „Недѣйте се лъга: Богъ поругаемъ не бива: понеже каквото посѣе човѣкъ, това ще и да пожъне.”

 

8 ст.: „Защото който сѣе въ плътьта си, отъ плътьта си ще тлѣние да пожъне; а който сѣе въ Духа, отъ Духа ще животъ вѣченъ да пожъне.”

 

9 ст.: „Да не ни се додѣва да правимъ добро; защото ако се не уморяваме, наврѣме ще пожънемъ.”

 

10 ст.: „И тъй, докато имаме врѣме, да струваме добро на всички, а най-вече на своитѣ по вѣрата.”

 

Какъвъ е великиятъ законъ? Не можешъ да любишъ този, който нито те люби, нито те мрази. Двѣ условия: за да можешъ да любишъ нѣкого, той трѣбва или да те люби или да те мрази, едно отъ двѣтѣ. Но ако той нѣма тѣзи двѣ разположения къмъ тебе, туй чувство на любовьта не може да се яви. Само че онзи, който те прѣдизвиква чрѣзъ своята омраза на любовь къмъ него, той съжалява, че ти е далъ повече масло, той съзнава, че е усилилъ твоето гориво — любовьта, съжалява, че е допусналъ да се увеличи у тебе любовьта.

 

И тъй, Господь ни люби по двѣ причини. Засега ни люби, защото грѣшимъ, а грѣшното, това е едноврѣменно заблуждение на човѣшката душа, която се отклонява отъ пѫтя на любовьта. Ние мислимъ, че може да има другъ пѫть, по който любовьта може да се прояви, обаче слѣдъ като завършимъ цѣлата си еволюция, ще видимъ, че има само единъ пѫть, единъ начинъ за любовьта.

 

Сега да се повърна къмъ практическата страна, т. е. къмъ реалната страна, която е съществена за насъ. Ние искаме да се организираме, за да работимъ. Организациитѣ може да бѫдатъ механически, когато нѣма тѣсна, вѫтрѣшна връзка между частитѣ. Връзката може да бѫде органическа, т. е. вѫтрѣшна, но ако въ тази вѫтрѣшна, органическа връзка нѣма съзнание, т. е. нѣма разбиране между частитѣ, не се постига цѣльта.

 

Какъвъ е великиятъ законъ вѫтрѣ въ природата? Всички ония, които започватъ съ механически начинъ на организиране, се увеличават отвънка, а всички ония, които започватъ съ органическия, се увеличаватъ отвѫтрѣ.

 

И тъй, ако ние сега добиваме познания само отвънка, отъ опитноститѣ на другитѣ хора, ние имаме механическо организиране. Добиваме знания, но нѣмаме онова вѫтрѣшно знание, което иматъ растенията, да се организиратъ отвѫтрѣ да растатъ. Слѣдъ нашата смърть всичкото това знание се разкапва. Това е причината, задѣто нѣкой виденъ философъ, който е писалъ много книги, слѣдъ смъртьта си се прѣражда като единъ простъ човѣкъ. И тъй, знание, което ние добиваме отвънъ, чрѣзъ хората, лесно може да се заличи, но онова знание, добито чрѣзъ великия опитъ на любовьта, никоя сила не може да го заличи. Слѣдователно, истинско знание може да се добие чрѣзъ правия пѫть на любовьта. Туй е единъ законъ.

 

За да любимъ човѣка, трѣбва да го познаваме, да знаемъ да разкриемъ неговата душа, неговото минало и бѫдеще и тогава непрѣмѣнно ще го обикнемъ. За да почитаме нѣкого, трѣбва да го любимъ. Нѣма ли у насъ тази любовь, ние сме чужди единъ на другъ. А за да познаемъ Бога, трѣбва да го любимъ. Да се не спирамъ на това какъ ще познаемъ Бога — ще Го намѣримъ. Бога може да почнемъ да любимъ, тъй както единъ човѣкъ може да любимъ. Тъй щото любовьта е едно качество на човѣшката душа, а не качество на човѣшкия умъ.

 

Сега, за онова организиране, за което говоримъ, казвате: „Ами какъ ще се организираме?” Не мислете, че туй организиране ние го създаваме сега, то е вложено вѫтрѣ въ насъ. И малкитѣ спорове, които могатъ да създадатъ неразбирания, сѫ като онѣзи старини, които се срѣщатъ при разнитѣ разкопки. Като намѣрятъ нѣкои такива старини, заливатъ ги съ разни киселини, съ цѣль да ги изчистятъ отъ прашоляка, но при това изчистване, тѣ измиватъ и надписа. Въ сѫщность, цѣнното е написаното.

 

Сами трѣбва да бѫдемъ майстори, да не би като бършемъ, да избършемъ, да изтриемъ и написаното, но да оставимъ това, което е първоначално написано. Сега всѣки отъ васъ е роденъ за извѣстна дѣятелность, не сте всички за една дѣятелность. Единъ фактъ. Всички онѣзи отъ васъ, които иматъ низки чела, тѣ не сѫ за нѣкоя философска дѣятелность, тѣ не сѫ за умственъ трудъ. Ако нѣкой пѫть имъ дойде мисъльта да станатъ писатели, тѣ напразно ще губятъ врѣмето си, тѣ сѫ за практическа работа, а въ сегашния животъ ще приготовляватъ условия за бѫдещия си животъ. Това съмъ провѣрилъ. Вслѣдствие на това, ония, челата на които сѫ низки, а мислятъ, че иматъ умъ, се лъжатъ; тѣ иматъ умъ, но въ астралния свѣтъ, а въ физическия свѣтъ нѣматъ условия да се прояви той. Ако цигулката имъ има само една струна, какво ще правятъ? На една струна може ли да се свири? Или ако има само струнитѣ ми и сол, може ли да се свири? Значи, тѣхната цигулка трѣбва да е пълна, съ всичкитѣ струни, и свирачитѣ да разбиратъ законитѣ. Нѣкои отъ васъ искатъ да бѫдатъ много активни. Но не могатъ. Защо? — Тѣхната глава отзадъ е много сплескана. Човѣкъ, който иска да бѫде дѣятеленъ, трѣбва да има широка глава отзадъ. Човѣкъ, който има сплескана глава отзадъ, като му дадатъ да направи нѣщо, остава все недовършена работата си, все ще намѣри туй причина, онуй причина, а онзи, който има широка глава отзадъ, все ще намѣри врѣме да довърши работата си. Така и нѣкои отъ насъ, като ги турятъ на работа, нѣма ги. Затова трѣбва да опрѣдѣлимъ мѣстото на всѣкиго отъ насъ, кой за какво е. Който е роденъ за духовна работа, да бѫде духовенъ. Въ бѫдеще, това е другъ въпросъ. Нѣкой е роденъ за музикантъ и като такъвъ, той има цѣна, а другъ нѣкой не е роденъ за такъвъ, и цѣлъ животъ да прѣкара като музикантъ, нѣма да направи нищо. И той ще научи нѣщо, но не тъй, както родениятъ за това. Тъй щото всинца сме родени за нѣщо. И ако се заемемъ за туй, за което ни е турилъ Господь, ще направимъ нѣщо, но ние казваме: „Азъ ще коригирамъ плана на Бога”. И цѣлъ животъ коригираме Господа. Най-послѣ казваме: „Нищо не можахъ да постигна”. Вториятъ животъ пакъ коригираме Господа — „Нищо не можахъ да сполуча”.

 

Друго нѣщо: за да познаете дали вашиятъ умъ е въ състояние да се прояви, дайте по-усилена работа на ума си. Ако въ три години вие можете да подигнете челото си, да стане съ 2 мм. по-високо, може да постигнете нѣщо. Но ако слѣдъ три години вашето чело не е прѣтърпѣло никакво измѣнение, не си губете врѣмето въ разни философии.

 

Тъй и споредъ интензивностьта на волята трѣбва да бѫдемъ въ състояние да измѣнимъ челото си, формата на главата, носа и да моделираме лицето си като единъ художникъ. Причината за неуспѣха въ това е, че когато говоримъ за себе си, имаме по-високо мнѣние, отколкото сме, а другитѣ иматъ по-долно мнѣние за насъ, отколкото сме. И тамъ е всичката грѣшка. Той има за себе си по-високо мнѣние, отколкото е, а окрѫжаващитѣ иматъ по-долно мнѣние за него, отколкото е. И така се намираме въ двѣ крайности, затова трѣбва да съберемъ тѣзи двѣ величини и да ги раздѣлимъ на двѣ. Отъ това, което ние мислимъ за себе си, да смъкнемъ 50 % и отъ това, което хората мислятъ за насъ, да смъкнемъ пакъ 50 % - останалото, това си ти. Сега между насъ трѣбва да се постараемъ да създадемъ една благоприятна атмосфера за всички прояви, но не амбиции.

 

Защото, гледамъ, у васъ се развиватъ повече личнитѣ чувства, тѣзи отзадъ на главата, т. е. вие имате разположението на пѣтела, на пауна — само пъстритѣ му пера — тр-тр-тр. Той казва: „Вижте какво съмъ направилъ!” — Е, хубаво, тази пъстра опашка е отъ милиони години. А сега какво направи? Като си изкаже гласа, ще видите, че нищо не е той. Пѣтелътъ като се изкачи на плета, извиква: кукуригу! Послѣ пакъ слиза долу. Вториятъ день пакъ се качи на плета: кукуригу! День слѣдъ день, а какво иска да каже съ това кукуригу? Веднажъ кукуригу, втори пѫть — кукуригу, трети пѫть — кукуригу, хиляди пѫти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на пѣтела. Когато започнатъ да пѣятъ първи пѣтли, на човѣкъ му става леко на душата, тъй, като че ли се освободилъ отъ нѣкоя напасть. А като влѣзешъ въ село и чуешъ лаенето на кучетата, побива те страхъ. Лаенето на кучетата подразбира, че има нѣкаква опасность, а когато пѣтелътъ пѣе, подразбира, че нѣма никаква опасность, че нѣщо хубаво се крие. Е, добрѣ, ако на моя прагъ дойде единъ пѣтелъ и извика: „кукуригу”! вторъ дойде — изкукурига, 3 ÷ 10 ÷ 15 пѣтли изкукуригатъ, какво впечатление ще ви произведатъ тѣзи пѣтли? Най-първиятъ пѣтелъ ще ви произведе едно приятно впечатление, отъ втория ще почне туй впечатление да се намалява, докато най-послѣ послѣдниятъ пѣтелъ ще ви произведе едно неприятно впечатление и ще се заемете да го изпъждате. Сѫщото нѣщо и ние вършимъ. Този пѣтелъ докарва голѣми бѣди. Дойде единъ пѣтелъ, каже „кукуригу” — прѣдставя единъ планъ за работа. Дойде вторъ пѣтелъ — пакъ „кукуригу”, другъ планъ прѣдставя. Първиятъ планъ е хубавъ. Вториятъ планъ казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснемъ”.

 

Ние ще се върнемъ къмъ основната мисъль: въ сегашното ви състояние Богъ е вложилъ какво трѣбва да вършите, той ви е свързалъ съ извѣстни хора, и вие трѣбва да ги намѣрите, вие ще ги почувствувате и съ тѣзи хора ще трѣбва да работите. Тѣзи двама, трима и повече души ще дойдатъ съ други и ще заработите заедно. Така се обединяватъ хората, домоветѣ и цѣлото човѣчеството. По сѫщия законъ се организиратъ мравкитѣ и пчелитѣ. Всѣка една мравя си знае своето прѣдназначение. Кой организира мравкитѣ, кой организира пчелитѣ? Работата върви по единъ механически начинъ. А ние, дѣто се бъркаме тукъ-тамъ, мислимъ, че сме създадени по другъ начинъ. Не, и ние сме организирани като тѣхъ, само че се отдалечаваме. Това блъскане, това грѣховно състояние ни е отдалечило отъ правия пѫть на развитие. Всѣки единъ методъ е полезенъ, защото ако приложите единъ методъ, той ще ви разкрие дѣ сѫ неговитѣ слаби страни. Ще приложите втори методъ, той сѫщо ще ви разкрие слабитѣ си страни. И като приложите този методъ день, два, три, вие сами ще намѣрите погрѣшкитѣ, ще ги коригирате. Тѣзи грѣшки естествено се проявяватъ. Не мислете, че всѣка работа ще бѫде съвършена, ще има редъ опущения, но съ течение на врѣмето, ако се уповавате на божествения законъ и божията мѫдрость, която работи, сѫществата, които сѫ заинтересувани, ще помогнатъ да се организираме. Та сега ще започнемъ съ организацията, която туряме като проба. Нали по 100 души ще бѫдете въ група? Питамъ: какъ ще започнете сега първата ваша работа? Тѣзи съвѣтници на труда какъ ще започнатъ работата? А онѣзи на духовния животъ съ какво ще започнатъ? Сега виждали ли сте нѣкои опитни музиканти, като взематъ нѣкои ноти, поизсвирватъ нѣщо тукъ-тамѣ отъ тѣхъ, но като дойде нѣкой виртуозъ, безъ ноти, започва отъ начало и изсвирва цѣлото парче. Сега, разбира се, вие още не сте виртуози, но ще отворите нотитѣ, и ще заучите парчето добрѣ да го свирите. Азъ се надѣвамъ, че ще го заучите. Това ще бѫде единъ импулсъ да събудите способноститѣ, които имате, и единъ на другъ ще придадете отъ вашитѣ енергии, които ще се кръстосватъ.

 

Има нѣкои, у които природниятъ умъ е силно развитъ, затова тѣ ще придадатъ часть отъ своята енергия на други, у които природниятъ умъ и способноститѣ сѫ слабо развити.

 

Ще има прѣдаване на енергии у всинца ви и тогава ще започне едно вѫтрѣшно брожение. Които сѫ много енергични, ще прѣдадатъ отъ енергията си на ония, които сѫ слабо енергични, тъй щото ще почне обмѣна на енергиитѣ ви; но ако не разбирате закона, ще дѣйствувате единъ на другъ по контрастъ и тѣзи енергии ще се неутрализиратъ. Какъ се създаватъ тѣзи енергии? Може да се зароди у васъ желание кой да бѫде пръвъ. Трѣбва да се избѣгне тази погрѣшка, иначе ще мязате на онѣзи красиви 12 дами въ единъ градъ, които били избрани да посрѣщатъ единъ царь, но съ условие най-красивата отъ тѣхъ да подаде букета на царя. Въпросътъ за това коя е най-красива щѣлъ да се рѣши по болшинство, съ гласуване. Всички гласували, и като прѣгледали бюлетинитѣ, виждатъ 12 бюлетини съ различни имена — всѣка гласувала за себе си. Ако всѣки гласува за себе си, тогава нѣма да има кандидатъ, който да се избере измежду всичкитѣ. Ако подаваме бюлетинъ всѣки за себе си, нѣма да можемъ да свършимъ божията работа. А това, казано на простъ езикъ, значи, че всѣки трѣбва да си пробие самъ пѫть. Пѫтьтъ, въ който Богъ те е турилъ, нѣма да го напущашъ. Всѣки отъ васъ ще си върви по своя пѫть, и нѣма да се клатушкате ни на лѣво, ни на дѣсно. Може да се ползувате отъ опитноститѣ на другитѣ, но отъ пѫтя, въ който ви е турилъ Богъ, нѣма да се отклонявате. Това е желанието на всинца ни, на всинца, които сѫ посветени. Нито да ви спъватъ, нито да спъвате вие. А всѣки отъ васъ, като види брата си, че се спъналъ, да му посочи пѫтя и да му каже: „Този е пѫтьтъ”, и да го насърдчи.

 

Сега азъ ще спра до тукъ, и бихъ желалъ, ако има нѣкои важни въпроси, нека, който отъ васъ иска, да се изкаже въ 5 ÷ 10 минути, конкретно, ясно да даде нѣкоя идея или да си изкаже мнѣнието. Но не да дава мнѣние, че тъй или иначе мисли, но ако има нѣкоя основна, божествена идея въ него, която да произтича отъ Духа — Духътъ да му говори — нека се изкаже.

 

Запитватъ: „Какъ да познаемъ кога ни говори Духътъ, защото много пѫти се съмняваме? Какъ може да узнаемъ кой пѫть е за насъ?”

 

— Допуснете, че азъ съмъ бѣденъ човѣкъ. Отивамъ при единъ господинъ, искамъ да ми даде работа, не ми дава. Отивамъ при нѣкой мой приятель, а той ми казва: „Почакай.” Но прѣдставете си, че азъ имамъ дарбата да правя оси на колелета, хубави коли мога да правя. Гледамъ, счупила се на нѣкого колата. Първата ми работа е да му прѣдложа да поправя колата. Той ме прѣпорѫчва на втори, на трети; ето, азъ си пробивамъ самъ пѫть. Този ще ми даде нѣщо, онзи ще ми даде нѣщо. И тѣхната кола е направена, и моята кола е направена.

 

Да допуснемъ сега слѣдното противорѣчие. Напримѣръ, азъ съмъ свършилъ извѣстенъ университетъ, свършилъ съмъ финанситѣ, но нѣма за мене подходящо мѣсто. Трѣбва да чакамъ 1 ÷ 2 години за мѣсто и казвамъ: свършилъ съмъ финанситѣ, не отивамъ да правя коли, макаръ че зная този занаятъ. Отивамъ въ кафенетата, пуша цигара слѣдъ цигара... пуфъ-пуфъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има въ това? Намѣсто да казва „пуфъ-пуфъ”, да вземе теслата, че „тракъ-тракъ” съ нея. Нали е по-умно?

 

Е, да допуснемъ други примѣри. Ти си свършилъ по пчеларство, имашъ дарби да се занимавашъ съ пчелитѣ, захвани пчеларството.

 

Имашъ вѫтрѣшни дарби къмъ земледѣлие, прояви своята дѣятелность въ това отношение! Може да срѣщнешъ мѫчнотии, но ако вървишъ противъ своето прѣдназначение, по този начинъ ще срѣщнешъ други мъчнотии. Първитѣ мъчнотии ще прѣодолѣешъ по-лесно, и докато ти се подобри кармата, ти ще намѣришъ добри приятели.

 

Сега нѣкои отъ васъ се намиратъ при по-благоприятни условия, други — при по-неблагоприятни. Нѣкой отъ васъ ще се борятъ повече, но ние ще имъ помогнемъ да надвиятъ. Нѣма да имъ върви по медъ и масло, но ние ще проявимъ своята дѣятелность, своя умъ, своето сърдце и своята воля. Да кажемъ, нѣкоя сестра е шивачка, бѣдна е тя. Иска да работи за Господа, ще тръгне, ще влѣзе въ нѣкой градъ, ще пита: „Имате ли работа?” Ще работи на едно, на друго мѣсто, ще си пробие пѫть. Но ако тя мисли, че ще може по по-лекъ пѫть да мине, не е достойна за духовна култура, това не е правиятъ пѫть. Тъй въ дадения моментъ, това е едно орѫжие, което Богъ ти е далъ, то е свещено и то ще те избави отъ извѣстни изкушения.

 

Та сега ние, и по-младитѣ, и по-старитѣ, ще се повърнемъ да развиемъ своитѣ дарби доколкото можемъ.

 

Най-първо въ плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всѣки единъ градъ да има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина, отъ 5 ÷ 20 ÷ 30 декара, колкото имате. Ония отъ васъ, които нѣматъ какво да правятъ, нека отидатъ тамъ да се позанимаватъ, да вложатъ труда си, и отъ туй, което излиза, да се ползуватъ онѣзи братя, които иматъ по-малко. Нали е практично празното врѣме да се използува? Нѣкои отъ васъ се заемате да образувате столарско заведение въ нѣкой градъ. Заемете се да правите маси, каци, приложете каквото изкуство владѣете прѣзъ свободното си врѣме, и каквото придобиете, ще може да го продавате. Всички занаяти, които имате, постарайте се да ги турите въ дѣйствие. Нѣкой е педагогъ, да събере 5 ÷ 10 ÷ 15 ÷ 20 малки дѣца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница, и да започне да ги занимава. Нѣкои отъ васъ нека се сдружатъ по 2 ÷ 3 души, да прѣвеждатъ книги; ето културна работа! Нѣкои нека образуватъ класове за четене на книги, съчинения на видни писатели, учени хора. Други, съ музикални способности, нека образуватъ оркестри отъ цигулки, кларнети и пр. И като се съберемъ, всѣкога да има между насъ едно голѣмо разнообразие. Да знаемъ и да работимъ, и да пишемъ, и да пѣемъ, и да свиримъ, и да четемъ, всичко да можемъ. Господь иска отъ всичко по малко да знаемъ, та да кажатъ другитѣ, че тѣзи хора знаятъ всичко. А сега като се съберемъ, всички искаме да бѫдемъ духовни хора, особено тѣзи, които иматъ повече опитности. Въ какво седятъ опитноститѣ? Опитноститѣ се състоятъ въ слѣдното. Ако ви заведа въ нѣкоя планинска мѣстность, ще имате опитности. Но ако азъ имамъ само нѣкои снимки, и ви ги прѣдставя, какво се ползувате отъ тѣзи картини? Вие ще имате само едни умствени прѣдстави. Ако ви заведа въ една планинска мѣстность, вие ще възприемете магнетичното влияние на тази мѣстность, ще дишате чистият въздухъ, ще пиете свѣжата и чистата вода, ще вкусите отъ всички блага на тази мѣстность. Слѣдователно, за да ви заведа въ духовния свѣтъ, нѣма да ви изнеса книга, въ която е описанъ духовния животъ, и отъ нея да го разглеждате, а ще ви кажа: елате съ мене! Единъ день, ако направимъ екскурзия за духовния свѣтъ, ще си отрѣжете голѣми пръчки и ще ви кажа: „Вземете си по една тояга и да тръгнемъ за духовния свѣтъ!” Този духовенъ свѣтъ ще го намѣримъ въ нѣкоя планинска мѣстность. Вие мислите, че той е на нѣкое особено мѣсто.

 

Тамъ, дѣто бѣхъ това лѣто, намѣрихме единъ рай, „страдрадосткия” рай го наричамъ азъ. Всѣко мѣсто, което въ вашия умъ може да произведе най-красивитѣ мисли, най-красивитѣ чувства и да измѣни вашия животъ въ извѣстно направление, това е рай. Ще кажете: „Такова мѣсто не съмъ виждалъ”. Това е часть отъ рая, единъ кѫтъ отъ рая. Като отидешъ на друго мѣсто, ще намѣришъ другъ кѫтъ отъ рая. Този божественъ рай е разпръснатъ по цѣлото земно кълбо.

 

Сега, за да се познавате, употрѣбете следния методъ. Събирате се двама души на едно мѣсто, ти разправяшъ на другаря си нѣщо, той не се интересува отъ това, което му разправяшъ. Туй не произтича отъ това, че този братъ не иска да те слуша, а отъ това, че у него сѫ развити едни способности, у тебе — други. Ти му говоришъ за музика, за изкуство, а той си мисли за дръвчетата, за кравицитѣ си, за масълцето, да има кѫща, градина и пр. Ти му говоришъ за музика, а той си мисли за своитѣ крави. Тогава той започва да ти говори, да ти разправя за кравитѣ, въодушевява се и се чуди защо ти не се интересувашъ. И двамата сте прави. Той се интересува за едното, ти — за другото. Тогава този, който е уменъ, ще си каже: „За да разбере този братъ, азъ трѣбва да слѣза тамъ, дѣто е той”; или той трѣбва да се качи при тебе. И тъй правятъ младитѣ. Когато двама млади се обичатъ, момъкътъ, като музикантъ, говори за музиката, защото има музикално чувство, а момата, по интуиция, се нагажда къмъ него, показва, че се интересува отъ музиката, докарва се. Той казва: „А, намѣрихъ я!” Но като се оженятъ, той вижда, че тя нѣма никакъвъ интересъ къмъ музиката. „Охъ, будала си, казва тя, азъ докато се оженя се интересувахъ, но сега между насъ не трѣбва да е така”.

 

Азъ виждамъ, нѣкои отъ васъ може да разсѫждаватъ като философи, а други — не; нѣкои отъ васъ сѫ активни на физическото поле и могатъ да свършатъ грамадна, отлична работа, а други не сѫ активни, не могатъ да свършатъ толкова много работа. Та всички тѣзи енергии, които имаме, ще ги оставимъ да дѣйствуватъ по божественъ пѫть. Нѣма да измѣняме божествения пѫть по никой начинъ.

 

Ония отъ васъ, които сѫ въ просвѣтителния отдѣлъ, размѣнете мисли върху този книжовенъ отдѣлъ, какви книги да издадете, какви книги да се прѣпорѫчватъ за четене. И нѣкои отъ васъ, които могатъ, нека прочетатъ тѣзи книги. Ще се постараемъ да разпрѣдѣлимъ този трудъ, за да станемъ по-интелигентни, защото тъй, както вървимъ, не сме интелигентни. Хората отъ външния свѣтъ сѫ по-интелигентни отъ насъ.

 

Имайте прѣдъвидъ, че Христосъ казва: „Синоветѣ на този вѣкъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на видѣлината”. Нѣкои отъ насъ трѣбва дълго врѣме да страдаме, за да се научимъ на правия божественъ пѫть.

 

Сега има друга опасностъ. Ония наши духовни братя, които се занимаватъ съ физическа работа, не трѣбва да ги оставяме да се погълне всичката имъ енергия само въ физическото, а да заговори въ тѣхъ и духовното. Единъ човѣкъ на физическия трудъ, който не е изразходвалъ своята физическа енергия, и влиза въ духовния свѣтъ тъй неприготвенъ, той ще произведе цѣла анархия. Този въпросъ вие ще го проучвате. Всѣка група отъ 100-тѣ души ще избере по 10 души помежду си отъ най-умнитѣ.

 

Тази сутринь, когато теглихте жребие направихте една погрѣшка. Тази погрѣшка седи въ слѣдното: когато единъ отъ апостолитѣ стана измѣнникъ и прѣдатель на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолитѣ се събраха, теглиха жребие кой да го замѣсти и избраха Матея. А слѣдъ туй Господь имаше и други кандидати. Апостолитѣ си избраха кандидата Матея, а Господь избра Павелъ. Кой отъ двамата свърши по-голѣма работа? - Павелъ. Щомъ имате двѣ мнѣния и теглите чопа, 50 % е вѣрно. Чопътъ ви не може да разрѣши въпроса. Вие ще теглите сега всички, за да разрѣшите една мѫчнотия, но тя 50 % е разрѣшена. Тогава мислите ли, че въ тегленето на чопа всички сѫ попаднали на мѣстото си? Значи, работата, която вие сами можахте да направите, вие я възложихте на Господа, и ето той пакъ я разрѣши. Физическиятъ човѣкъ пита: азъ дали трѣбва да работя на лозето или да стана чиновникъ? Въпросътъ е рѣшенъ: мотиката. Тамъ е неговото призвание. Тя ще свърши чудеса. Ако има синъ умствено надаренъ, не му трѣбва мотика, а умствено поле, тамъ да работи.

 

Запитватъ: „Може ли да ставатъ размествания отъ една група въ друга?”

 

— Може да стане размѣстване на нѣкои отъ една група въ друга, т. е. прѣливане. Слѣдъ като се намѣстите, които сѫ останали отвънка, тѣ ще бѫдатъ въ запасъ. Вие ще имъ кажете: „Ти не може ли да дойдешъ на моето мѣсто, а азъ да остана въ запасъ?” Въ тѣзи стотѣхъ души ще вземете всички участие, ще почнете да мислите какъ да се създаде на всички работа. Ето единъ разуменъ начинъ за създаване на работа! Когато нѣкой се намира въ единъ пѫтъ на изкушение, да му се създаде работа, за да се избави отъ това изкушение, и да може да добие поне своята прѣхрана.

 

Запитватъ: „Понеже пчелитѣ живѣятъ най-хармониченъ животъ, а ние се готвимъ за такъвъ, затова не е ли добрѣ да започнемъ съ пчелитѣ и да се заемемъ съ проучване на тѣхния животъ?”

 

Като турите на пчелитѣ една изкуствена пита, тѣ не я изхвърлятъ, а тукъ-тамѣ само я поправятъ. Така и ние, изкуствената пита нѣма да я изхвърляме, а ще я оправимъ само тукъ-тамѣ. Нѣкои приятели иматъ вече наченки, заели сѫ се съ пчеларството. Нѣкои опити сѫ били сполучливи, а нѣкои сѫ излѣзли несполучливи. Не се обезсърдчавайте! Всѣка работа трѣбва да започне съ малкото.

 

Ако има нѣкои отъ васъ да изкажатъ мнѣнието си върху нѣкои неуяснени въпроси, нека се изкажатъ.

 

Говорете върху въпроси за саморазвиване, за самообразование, а празното си врѣме искамъ да посветите за външна дѣятелность. Говоря за празното врѣме, защото трѣбва разумно да се използува за нашето душевно саморазвитие и облагородяване. Това трѣбва да бѫде първото нѣщо, цѣльта на работата.

 

Запитватъ: „Каква работа ще има четвъртата група?”

 

Тя има най-голѣма работа, примирителна. Напримѣръ, двѣ сестри се скарали. Примирителитѣ ще проучатъ основнитѣ причини, защо и за какво се скарали, и то не да рѣшавате кой е виновенъ, а да търсятъ причинитѣ. Тази дѣятелность е важна не само за васъ, а и за външнитѣ хора, ще дадемъ единъ малъкъ моделъ, да покажемъ какъ трѣбва да се работи. Може да направите въ единъ градъ слѣдния опитъ за работа: съберете се 2 ÷ 3 сѣмейства за една година поне да се храните заедно, безъ да си туряте нѣкакви ограничения, да видимъ какъ ще направите опита. При задружно ядене ще съкратите бюджета си. Ние имахме такъвъ опитъ на нашия курортъ. Бѣхме 20 души, които, ако се хранѣхме сами по отдѣлно щѣхме да плащаме скѫпо, а така, задружно, ни излѣзе по 16 лв. дневно на човѣкъ. И при това ще се научите да ядете само необходимото. Едно или двѣ ястия сѫ достатъчни. Тогава и женитѣ ще се освободятъ отъ излишенъ трудъ. Послѣ, да се научатъ сестритѣ, да иматъ една обща пералня, да ператъ задружно. И да иматъ една обща кухня. Направете единъ опитъ, туй не е наложително, но така ще видите какви ще бѫдатъ практическитѣ резултати. А сега една жена иждивява цѣлъ день въ кѫщи за работа и трудътъ й е разпръснатъ. При отдѣлно пране напримѣръ, изгарятъ се повече дърва, изхабява се повече сапунъ, и разноскитѣ сѫ по-голѣми. Приложете това кѫдѣто може, кѫдѣто условията позволяватъ. За пръвъ пѫть опититѣ може да сѫ несполучливи, може да дадатъ обратни резултати.

 

Запитватъ: „За да има успѣхъ при такова задружно живѣене, не трѣбва ли да има надпрѣварване въ работата?”

 

— Трѣбва да има, но съ любовь.

 

Коя е прицѣлната точка на майката? — Дѣтето. Докато има дѣте отвънъ, тя може да работи. Коя прицѣлната точка на учителя? — Ученицитѣ. Учительтъ работи, докато има ученици. Щомъ изгуби ученицитѣ си, той прѣстава да работи. Навсѣкѫдѣ трѣбва да има отвънка единъ външенъ стимулъ.

 

Запитватъ: „Възможна ли е съвмѣстна работа на тѣзи групи, щомъ има хора отъ различни градове?”

 

— Въ първо врѣме ще си кореспондиратъ. Напримѣръ, нѣкои братя отъ София ще ангажиратъ нѣкое мѣсто и ще започнатъ да го обработватъ. Сега русенци правятъ опитъ, тѣ не сѫ завършили още работата си, не сѫ видѣли още своя резултатъ. Айтосци сѫщо правятъ опити. Всички работятъ.

 

Въ една работа внесатъ ли се дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи отъ всѣки, билъ той мѫжъ или жена, щомъ си служи съ дребнавоститѣ.

 

Пазете слѣдната идея: като започнете тѣзи опити, ако мислите да се осигурите материално съ тѣхъ, никакъ не се залавяйте. Тия малки опити не сѫ мѣста за осигуряване. Ако нѣкой има свободно врѣме, да се заеме съ тѣзи опити. Да допуснемъ сега, че нѣколко млади братя образуватъ една малка комуна, искатъ да живѣятъ единъ идеаленъ животъ. Сега защо ги обвиняватъ? Влизатъ тѣ въ тази комуна и заработватъ. Слѣдъ врѣме нѣкоя сестра се обърнала къмъ Бога и казва: „И азъ искамъ да работя”, и влиза вѫтрѣ. Влюбва се въ едного отъ братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо. Оженватъ се, послѣ иматъ дѣца. И сега, за да осигури дѣцата си, ще изпъди всички други членове на комуната. И затова, азъ не казвамъ като васъ, че женитѣ развалятъ всичко, но женитѣ взиматъ всичко. И обратното е вѣрно. Напримѣръ, 5 ÷ 6 сестри сѫ рѣшили да заживѣятъ единъ комунистически животъ. Единъ братъ иска да влѣзе да работи съ тѣхъ. Влюбва се въ една отъ сестритѣ, иска да се ожени. Оженватъ се и изпъждатъ другитѣ сестри. Тѣзи нѣща не сѫ лоши, трѣбва хората да се женятъ, но когато влѣземъ да работимъ по Бога, трѣбва да туримъ всички нѣща на тѣхното мѣсто. Не е въпросътъ да се женимъ или не, да имаме дѣца или не, въпросътъ е да живѣемъ единъ разуменъ, божественъ животъ.

 

Най-послѣ да се опитаме да направимъ една идеална комуна. Цѣлото братство ще вземемъ нѣкои общи мѣста и прѣзъ течение на годината братя и сестри отъ всички градове ще отиваме на тѣзи мѣста да работимъ.

 

Запитватъ: „Дали ще бѫдатъ съгласни всички братя и сестри да работятъ на общото лозе?”

 

— Мѫчно се уреждатъ работитѣ на физическото поле. Този е единъ отъ мѫчнитѣ въпроси. Сега тази работа трѣбва да се подеме отъ млади и стари, отъ всички, та ще видимъ и добритѣ, и лошитѣ страни, и така това ще бѫде единъ опитъ за васъ. Въ тази работа искамъ да ангажирате само празното си врѣме, когато нѣмате съ какво друго да се занимавате. И свищовци правятъ опити, а сливенци и софянци проектирать и тѣ да правятъ опити.

 

(Изказаха се отъ нѣкои братя и сестри различни мнѣния по поводъ на предстоящата работа на четиритѣ отдѣла и образуване на комунитѣ.

 

Всички наблѣгаха на мисъльта, че тази работа ще бѫде успѣшна, ако между насъ има любовь и готовность за самопожертвуване.

 

Изказа се желание да се поправи грѣшката, сторена при избора по жребие, но у всички се забѣлѣзваше желание Учительтъ да ни посочи опрѣдѣлена работа за групитѣ.)

 

Тѣзи четири групи сѫ една задача, която трѣбва правилно да разрѣшите. Като казвате, че трѣбва да анулирате избора, не значи, че като направишъ борчъ, трѣбва да го анулирашъ, и като подпишешъ, назадъ да си отнемешъ подписа. Каквото е станало, станало. Ние не считаме, че това е една грѣшка, това не е грѣшка, това е единъ опитъ, който вие правите сега. И този опитъ ще се поправи, всичко ще се поправи, ще дойде до своя естественъ редъ. Всички онѣзи, които сѫ избрани, ще влѣзать въ ролитѣ си. Най-първо вие не сте разбрали какво значи да влизате въ трудовия съвѣтъ. Вие се уплашихте, мислите, че ще вземете мотикитѣ да работите. Идеята съвсѣмъ не е тази — да вземете мотиката. Ние искаме само да използуваме свободното врѣме и да не оставаме празни, та да влизаме въ грѣхъ. То може да бѫде единъ день въ седмицата или въ мѣсеца, но по закона на любовьта. Единъ день ли ще употрѣбимъ, ние сме сполучили. Сега влѣзохте вече, впрѣгнахте се. Съ труда си вие ще създадете една вълна за работа. Въодушевите се, но послѣ веднага отстѫпвате и казвате: „Не съмъ за работа”.

 

Онѣзи, които сѫ влѣзли, почватъ да съжаляватъ, че сѫ влѣзли, а онѣзи, които не сѫ влѣзли, съжаляватъ, че не сѫ влѣзли.

 

Вие имате четири групи и азъ ще избера 100 души, защото имамъ запасъ, имамъ право да избера 100 души. Всички ще влѣзатъ на работа и нѣма да остане никой празенъ.

 

Не се смущавайте, че опитътъ ви е излѣзълъ несполучливъ. Всѣки първи опитъ е несполучливъ. Всѣкога е така. Знаете ли колко несполучливи опити е правилъ Господь? Ами че той направи първия човѣкъ по свой образъ и подобие, тури го въ рая, но опитътъ излѣзе несполучливъ. Христосъ дойде, и той направи втори опитъ. И той излѣзе несполучливъ. Защо? — Защото като остави работата на своитѣ избраници, тѣ я развалиха, и той трѣбва да дойде пакъ, да я поправи. И още опити има да се правятъ. Господь изпъди Адамъ и Ева изъ рая и послѣ слѣзе на земята да учи хората, че не трѣбва да се биятъ. Сега хората теоретически се мѫчатъ да разрѣшатъ кое учение е по-право.

 

Всѣкога трѣбва да се знае, че първиятъ опитъ е несполучливъ, не че не е сполучливъ, но че е подготовка за втори опитъ. Вие не се обезсърчавайте, защото ако разсъждаваме тъй; всинца ще започнемъ да попадаме въ едно замаяно състояние, ще почнемъ да усѣщаме тягостъ въ главитѣ си.

 

Бесѣда, държана на 21 август, 1921 год., недѣля, 17 ч., гр. Търново.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt