Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1921_08_21_4 Четиритѣ съвѣта

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 04 октомври 2016 - 06:17

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

9 часа сутриньта

 

Четиритѣ съвѣта

 

Ще ви прочета 21 глава отъ Откровението, 21-та глава има връзка съ 21-та година. „Израилъ” значи всички синове на човѣчеството. 12-тѣ порти сѫ за цѣлата раса. Отъ изтокъ тритѣ порти сѫ за жълтата раса; откъмъ сѣверъ тритѣ порти — за бѣлата раса; откъмъ югъ тритѣ порти — за червената раса и откъмъ западъ тритѣ порти — за черната раса.

 

Както виждате, мидитѣ, които сѫ образували тия бисери, сѫ били много голѣми. Понеже сега Господь прави ново небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе заминава, вашето небе ще се закрие, и старитѣ ви разбирания, убѣждения, вѣрвания, всичко туй ще замине и нито поменъ нѣма да остане отъ него. Знаете ли въ какво положение ще се намирате вие? Ще бѫдете като онзи мѫжъ, който се оженилъ за една красива жена, която току само я прѣгрѫщалъ и цѣлувалъ. Като умрѣла, цѣлувалъ я пакъ; но нѣма я, отиде вече! Това не е любовь, това не е животъ — да изгубимъ реалностьта и да живѣемъ въ мечти и илюзии. Животътъ — това е най-голѣмото страдание, по-голѣмо страдание нѣма. Тогава вие ще мязате на онѣзи пѫтници, които пѫтуватъ прѣзъ нѣкоя пустиня и прѣдъ себе си виждатъ нѣкой изворъ. Пѫтуватъ день, два, наближаватъ тоя изворъ, чакатъ, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отражаватъ въ живота ви! Често и ние имаме такива миражи. Не се мамете съ такива миражи! Това е далечна реалностъ, която нѣма нищо общо съ васъ. Една малко изворче е за прѣдпочитане, отколкото единъ голѣмъ изворъ, за който ще трѣбва да се пѫтува 400 ÷ 500 километра, за да се достигне.

 

Понеже Богъ строи новото у насъ, Той ни казва да се пазимъ отъ тѣзи илюзии, които ни мамятъ. Нѣма да се спирамъ върху илюзиитѣ, вие имате опитности.

 

Понеже тази година азъ я наричамъ „юбилейна година”, трѣбва да разчистите смѣткитѣ си, всѣкакво взимане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете, и ще кажете: „Братко, азъ имамъ да ти давамъ, вземи си го”. Пъкъ и каквото имате да взимате, ще си го вземете, ще кажете: „Братко, върни ми това, което си взелъ”. Кой каквото е взелъ или далъ на другиго, ще си вземе своето. Туй, което е ваше, прѣзъ 9 рѣки ще минете, но ще си го вземете. Не да хванешъ брата си за гушата и да кажешъ: „Братко, дай ми взетото!” Тогава кажи: „Хвани ме и ти”. Подъ „хващане за гушата” азъ разбирамъ любовь. Нали дѣцата така хващатъ? Учительтъ, и той е въ затворъ, ученицитѣ — сѫщо. Учительтъ е голѣмъ затворникъ, а ученицитѣ — малки затворници. Учительтъ ги учи на новата култура. Ще вѣрватъ въ Бога. Каква вѣра има въ затвора? Попътъ проповѣдва, но какво има въ тази проповѣдь? Всички чакатъ пари. Никакви вѣрвания нѣма въ църквата. Тя дава благословение, но иска пари. Това е лъжливо учение. Това е все за пари. Лъжи сѫ това. Казвамъ: ние ще напуснемъ тия затвори. А вие казвате: „Като отидемъ въ училището, ще станемъ учени, а като отидемъ въ черквата, ще станемъ благочестиви”. Не, въ училището съ единъ дяволъ ще влѣзешъ, съ десеть ще излѣзешъ. Тъй е! Едно дѣте, като отиде на училище, ще отиде кротко, нѣжно, но като се върне, ще бѫде съ отворени очи, майка си и баща си ще знае да излъже, да ги окрадва. „Много ученъ е синътъ ми”. — Да, знае какъ да окраде, да пипне баща си. Това не е никаква наука. Ще дойде свещеникътъ, ще свети масло, ще свети вода. Ами че то неговото масло не е светено! Единъ човѣкъ, който на себе си не може да свети масло, какъ ще може да свети на другитѣ? Да се не лъжемъ, Богъ чрѣзъ нечисти срѣдства, чрѣзъ нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако единъ проповѣдникъ ви каже, че чрѣзъ него Богъ изпраща благодатьта си, не се лъжете: Богъ всѣкога избира чисти срѣдства. Когато Богъ трѣбваше да изпрати Словото си, Той изпрати Сина си и чрѣзъ него изпрати благодатьта си. Нѣкои ще се намѣрятъ да кажатъ, че не само чрѣзъ Христа, но и чрѣзъ тѣхъ може да дойде благодатьта. Лъжатъ тѣ, не се лъжете вие. Тъй седи истината! Ако нѣкой каже, че чрѣзъ него може да говори Богъ, лъже се. Не може чрѣзъ тебе да говори Богъ. Ти чувствувашъ ли твоето положение като онова на Сина? Ако не чувствувашъ, не може чрѣзъ тебе да говори. Ти чувствувашъ ли, че като те тури Господь въ всички страдания, ще можешъ да се жертвувашъ, и да кажешъ: „Господи, да бѫде Твоята воля!”? Ако чувствувашъ това, Господь може да говори чрѣзъ тебе, ако не чувствувашъ — не може. Но да изпрати Богъ чистата, святата любовь чрѣзъ тебе, това не може. Тя не може да се прѣкара въ малки, нечисти канали. Слѣдователно, законътъ е вѣренъ, че всѣкога новото въ една канализация минава прѣзъ най-светѣщи, най-чисти трѫби. Богъ когато прави нѣщата нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трѣбва да бѫдемъ чисти и святи. Не се плашете отъ чистота и святость!

 

„И чухъ гласъ голѣмъ отъ небето, който казваше: „Ето скинията божия съ человѣцитѣ, и ще се засели съ тѣхъ и тѣ ще бѫдатъ люде Негови и самъ Богъ ще бѫде съ тѣхъ, тѣхенъ Богъ.”

 

Значи непрѣмѣнно Господь трѣбва да дойде, да живѣе съ насъ. Съединимъ ли се съ Него, въ бѫдеще нѣма да има такива бракове, като сегашнитѣ. Сегашнитѣ сѫ безъ Господа. Вѣнчани сѫ, но гледашъ: Господь Го нѣма тамъ. Мѫжътъ съ жена си не се разбиратъ, съ дѣцата сѫщо. Нѣма Го Господь тамъ. А дѣто нѣма Господь, нѣма разбиране. Когато дойде Господь да живѣе между тѣхъ, жената, като види мѫжа си, ще го прѣгърне, мѫжътъ, като види жена си, ще я прѣгърне, дѣцата, като видятъ майка си и баща си, ще ги прѣгърнатъ — и ще има миръ и радость навсѣкѫдѣ. Слѣдователно, Господь трѣбва да дойде да живѣе между насъ. Ако не дойде, вие нѣма да ме разберете, и азъ нѣма да ви разбера. Знаете ли какво ще кажете, като не е Господь между васъ? „Е, той нека си говори, но всичко, което говори, не се изпълнява”. И азъ ще кажа: „И азъ говоря, за да си изпълня длъжностьта, но Господь Го нѣма между насъ”. И послѣ, работата куца. Защо? — Защото Господь Го нѣма между насъ. Орали сме, сѣли сме, но сухо било — нищо не израсло. Отидемъ на Нивата, не е дала никакъвъ плодъ. Обаче когато дойде този живъ Господь, който е между насъ, съ Него всичко ще свършимъ, казва Писанието, и ще започне онова вѫтрѣшно растене, и всички нѣща ще ставатъ безъ принуждение. Сега вие срѣщате нѣкого и казвате: „Той е учитель, по законъ ще го назначаватъ, трѣбва да има цензъ, да е свършилъ университетъ”. Имате право. Обаче когато дойде Господь да живѣе между насъ, ще има само единъ Учитель и този Учитель ще живѣе въ всинца ни. И когато говори Той въ когото и да е, ние ще го слушаме, ще познаемъ Неговия гласъ. Когато говори този Учитель, Неговитѣ думи сѫ опрѣдѣлени, Неговитѣ думи сѫ особени, Неговиятъ гласъ е особенъ. Този Учитель говори съ словото на любовьта. Знаете ли колко е силна любовьта? Когато нѣкой човѣкъ ви каже нѣкоя дума съ любовь, какъ се отваря сърдцето ви и вие сте готови всичко да свършите. А когото нѣкой ви каже нѣщо безъ любовь, казвате: „Стига, стига, разбрахъ това, не искамъ да ми говоришъ повече.” Когато нѣкой ви говори съ любовь, казвате: „Е, кажи още една дума.” Любовьта не говори много. Тя една дума казва, но тази дума съ години ще я помнишъ. Тя расте, развива се, живѣе, принася своето благословение.

 

Та първото нѣщо е да имате тази опитностъ. Господь е при вашитѣ сърдца. Вие го познавате. Или искате азъ да ви го покажа какъвъ е? Вие го познавате, били сте много пѫти при Него и сте се връщали. Понѣкога сте усѣщали божествената тояга на познанието върху си. Колко пѫти се е слагала отгорѣ ви! Колко пѫти Той ви е училъ и питалъ: „Познавашъ ли ме?” Познавате го, но вие сте въ едно хипнотическо състояние. Дяволътъ ви е хипнотизиралъ, затова не познавате Господа. Моята цѣль сега е да ви разхипнотизирамъ и правя обратни паси. Когато искатъ да направятъ нѣщо съ тебе, гледатъ те втренчено. Така и дяволътъ като вълка, хване те, гледа те въ очитѣ и послѣ ще те разтърси. Послѣ влиза въ всичкитѣ ти удове, заема мѣстото вѫтрѣ въ мозъка ти и казва: „Тъй ще направишъ, иначе ще направишъ”; и ти изпълнявашъ неговитѣ заповѣди. Той казва: „Господь не е туй, което ти мислишъ, той е прѣтърпѣлъ извѣстно измѣнение.” Ние правимъ сега обратни паси (Учительтъ разтваря рѫцѣтѣ си встрани и духа), като при всѣко прѣкарване на рѫцѣтѣ казваме: „Това е вече законъ”, и по този законъ ние даваме отъ една страна Любовьта, а отъ друга страна — Мѫдростьта. Като кажемъ тѣзи думи и духнемъ, дяволскитѣ нишки се разкѫсватъ и въ човѣка става едно разтърсване и казва: „Кѫдѣ бѣхъ до сега, кѫдѣ бѣхъ?” Та сега и вие ще се попитате кѫдѣ сте били — въ дъното на ада. И тъй, всинца трѣбва да се освободите отъ туй хипнотическо състояние, затова ви казвамъ, че трѣбва да работите съ любовь и мѫдрость, понеже тѣ сѫ божиитѣ рѫцѣ, и ще започнете по права линия. Това наричамъ очистително дишане. Ще проектирашъ волята въ себе си и ще кажешъ: въ името на Божията Любовь, въ която нѣма никаква измѣна, и въ името на Божията Мѫдрость, и въ името на Неговото Слово, тъй да бѫде.

 

Противъ тази магия, противъ тази сила, нѣма друга сила въ свѣта, която може да устои. Така ще се разтръсятъ всички основи на черната ложа и всички нейни сили се махватъ. Слѣдователно, всѣки отъ васъ ще гледа да се пробуди. Азъ съмъ виждалъ, нѣкой дойде и погледне особено. Това не е хубаво гледане. Вие майкитѣ какъ гледате вашитѣ дѣца? Колко вида гледане употрѣбявате? Това е магнетизъмъ, нали?

 

Отговарятъ: „Споредъ разположението.”

 

Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трѣбва да бѫдемъ внимателни въ каква посока теглимъ ние рѫката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите въ себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройватъ онѣзи вибрации, понеже вънъ отъ нашето физическо тѣло, човѣкъ е облѣченъ съ своето астрално тѣло, което е въ една етерна, подвижна форма, и когато той прокара рѫката си, произвежда извѣстно сътресение. Нѣкой пѫть, когато се намираме въ присѫтствие на хора, отъ които излиза злоба, то тѣзи стрѣли на злоба прѣдизвикватъ въ насъ извѣстно неразположение. То е защото тѣ сѫ прѣдизвикали извѣстни удари, които ни се отразяватъ въ видъ на болка.

 

Първото правило, когато се приближавате къмъ нѣкого, е: не бързайте да отидете изведнъжъ къмъ него, а се спрете и тогава дигнете рѫцѣтѣ си и кажете: „Въ името на Божията Любовь и въ името на Божията Мѫдрость, въ която живѣемъ и се движимь, и въ името на Неговото Слово, всѣко зло и лукаво помишление да се разпръсне” (духане).

 

Изговорите ли това, ще забѣлѣжите, че всѣка зла мисъль, всички стрѣли и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснатъ. Той прѣдава орѫжието си и казва: „Азъ се прѣдавамъ.” Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате въ една засада. Тогава идватъ съмнѣнията, терзанията, омразата, злобата, и послѣ казвате: „Нѣщо ме души.”

 

Сега азъ искамъ ученицитѣ на Бѣлото Братство да ходите разумно и да употрѣбявате това орѫжие. Давамъ ви единъ законъ. Употрѣбете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постѫпите.

 

Запитватъ: „Прѣдъ него ли да извършимъ това?” — Не, отдалече, отдалече още, като забѣлѣжите неприятеля. Ние имаме право да употрѣбяваме своитѣ орѫжия.”

 

Писанието казва: „Тамъ да се въорѫжите.” Какъ? Ако тѣ употрѣбяватъ извѣстни сили, ние ще употрѣбимъ други въ противодѣйствие. Отдалечъ ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагорѣ и ще си направите упражнението. Който ви види, ще каже: „Този какво ли прави?” Той нѣма нищо да разбере. Това е само единъ начинъ да се фиксира вашия умъ едноврѣменно, за да противодѣйствува. Това упражнение можете и мислено да го направите, но когато и рѫцѣтѣ дѣйствуватъ, по-силно е, едноврѣменно взиматъ участие нашиятъ умъ и нашето сърдце.

 

Запитватъ: „Ами когато се намираме много близо до неприятеля?”

 

— Тогава отблизо ще дѣйствувате, но това сѫ изключения, на 10,000 — единъ случай. Ако вашиятъ противникъ дойде наблизо, това показва, че той ви е омагьосалъ отдалече, прѣди васъ. Ако влагате силитѣ си, вие ще го видите по-напрѣдъ. Въ духовния свѣтъ е тъй: който види по-напрѣдъ, той печели. Бѣлитѣ братя сѫ силни въ това, че тѣ виждатъ отдалечъ и взиматъ мѣрки. Дѣто чернитѣ ви видятъ по-напрѣдъ, тѣ спечелватъ. Нѣкѫдѣ може да изгубимъ сражението и ще отстѫпимъ, ще поправимъ погрѣшката си. Но то нищо не значи. Нѣкѫдѣ ще спечелимъ сражението, но казвамъ, че трѣбва да воюваме мѫжки.

 

Сега ще се съедините всички и ще работите по този законъ на любовьта. Ще турите закона на хармонията, и той ще почне да отваря пѫтя ви, ще дойдатъ божиитѣ мисли въ васъ.

 

Този свѣтъ е на Бога, ние сме Негови служители и ще работимъ за Него. Нищо повече. Ние нѣма да работимъ за нѣкоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работимъ за Царството Божие. Ако пъкъ и тѣзи черкви работять за Царството Божие, добрѣ дошли, ние сме съ тѣхъ.

 

Но за тѣзи черкви, ако не работятъ за Бога, азъ единъ мой косъмъ нѣма да дамъ. Единъ мой косъмъ отъ брадата ми струва повече отъ една такава черква. Нашето правило е да служимъ съзнателно на Онзи, Който ни е далъ животъ, Който ни е далъ всичко.

 

Ние нѣма да допуснемъ да ни лъже нѣкой. Стига толкова лъжи! Ние и вие, черквитѣ, сме служители на Господа, а това, което вие правите, дѣто искате да ни лъжете, нѣма да мине. Ние познаваме тѣзи лъжи. Нали мѫжъ и жена, прѣди да се оженятъ, се докарватъ? Мѫжътъ се докарва, че е много благороденъ, жената се докарва, че е много благородна, а послѣ като се оженятъ, казватъ единъ другиму: „Не ми се прѣдставлявай де, познаваме се, бѣше то, въ моминство бѣше, но сега вече се опознахме. Какво има да се лъжемъ?” Сега трѣбва да излѣзе чистата истина, за да може да се обновимъ, и тогава ще станемъ ученици на Всемирното Бѣло Братство, ученици на Христа въ този смисълъ.

 

Ние сега нѣма да бѣгаме отъ свѣта, нѣма защо. Сега свѣтътъ бѣга отъ насъ. Едно врѣме ние трѣбваше да бѣгаме отъ свѣта, а сега той бѣга отъ насъ. Казватъ: „Да живѣемъ ли въ свѣта, или да бѣгаме отъ свѣта?” Нѣма защо, свѣтътъ си заминава. Тъй че въпросътъ е рѣшенъ. Дойде му врѣмето, свѣтътъ ни напуща.

 

„Азъ ви напущамъ.” казва той. — Е, на добъръ часъ.

 

Послѣ, ще ви дамъ нѣкои внушения за работа прѣзъ цѣлата година на тѣзи, които присѫствуватъ тукъ. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така не само че се намирате на едно и сѫщо поле на развитие, но и връзкитѣ ви отъ миналото сѫ по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо — работа на физическото поле, второ — работа въ умствения свѣтъ и трето — работа въ духовния свѣтъ. Нека отъ васъ самитѣ да излѣзе единъ практически методъ за работа, който да даде резултатъ, а не само теоретически. Да се събератъ двама, трима или петима души, да се съгласятъ да размѣнятъ чрѣзъ писма мисли какъ да работять въ физическо отношение: да насаждатъ градини съ плодове — ябълки, круши, съ зеленчуци и др. Или пъкъ да се основатъ малки колонии, забавачници за дѣца, или малки училища и да размѣняте мисли за разнитѣ методи по прѣподаването; или пъкъ да се отворятъ гостилници — изобщо навсѣкѫдѣ да се проявява вашата инициатива. Добрѣ е да се занимавате съ малкитѣ дѣца, да взимате участие въ тѣхнитѣ игри съ куклички и др. Защо не? Ако съ малкитѣ дѣца не можете да се справите, какъ ще се справите съ възрастнитѣ? У всѣкиго отъ васъ има нѣщо цѣнно въ опитностьта му.

 

Може да създадете единъ общъ планъ за другата година и всички да се ползувате. Тази година, както ви казахъ, работата ви темелъ не може да хване, не може да кажемъ, че ще направимъ това или онова. Тази година ще се заемете да уредите смѣткитѣ си, ще отворите тефтеритѣ си, и ще кажете: „Братко, у мене има остатъкъ отъ баба ти, отъ дѣдо ти, ела да си го вземешъ”. Другиятъ ще пише: „Братко, азъ имамъ остатъкъ отъ дѣдо си, ще дойда да си го взема”. Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмѣна и размѣна. Тогава ще почне да се разведря вашето съзнание и умътъ ви ще заработи. Та онѣзи отъ васъ, които иматъ най-много инициатива, да основатъ нѣщо, и по-младитѣ, и по-старитѣ да почнатъ всички да работятъ, тъй както въ живота започватъ. Най-напрѣдъ започватъ младитѣ, послѣ възрастнитѣ и най-послѣ — старитѣ. Когато единъ старъ човѣкъ е здравъ и уменъ, той дори и на стари години ще почне да пише нѣщо хубаво, отъ което младитѣ, като четатъ, ще се въодушевяватъ. Ако не е здравъ и уменъ, а боледува, той ще разправя само за своитѣ болести, че нѣма кой да го гледа, че краката не го държатъ, че главата го боли и т. н.

 

Духовната работа се състои въ слѣдното: ще се съберете на групи отъ по 5 ÷ 10 ÷ 15 ÷ 20 ÷ 100 сестри въ една група, да се молите за нѣкой свой братъ или сестра. Напримѣръ, нѣкой вашъ братъ страда, ще направите молитва за него, и ще му се помогне. Тази група ще наречемъ съвѣтници на божественитѣ молитви. Сѫщото ще направятъ и мѫжетѣ. Ще си опрѣдѣлятъ специални дни, прѣзъ които ще се молятъ за нѣкой братъ, комуто работитѣ не вървятъ добрѣ, въ каквото и да е отношение. Ето единъ колективенъ начинъ за помагане. А сега казвате: „Нека Господь му помогне”. Ами че когато искамъ да направя нѣщо, нали трѣбва да дойдатъ въ дѣйствие моятъ умъ, мозъкъ, крака, мускули, цѣлото ми тѣло, нали трѣбва да взематъ участие? А когато искаме отъ Господа нѣщо, нали и той ще трѣбва да се раздвижи? И ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижимъ. Щомъ започне Господь да работи, то кракъ ли си, нокътъ ли си, рѫка ли си, или каквото и да си, ще заемешъ своето мѣсто да работишъ. Другъ не може да заеме твоето мѣсто. Ще кажешъ: „Азъ ли съмъ опрѣдѣленъ за тази работа?” — Да, ти си. Ще си кажете: „Господи, ние можемъ да извършимъ Твоята воля”, и Божиятъ Духъ ще ни даде извѣстни внушения.

 

Азъ ще се радвамъ много, ако отъ васъ могатъ да излѣзатъ нѣкои хубави работи. Ако азъ ви дамъ нѣкои работи, както съмъ ви давалъ досега, наблюдавалъ съмъ ви, погледнете ги, пъкъ си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде за другъ пѫть”. А дѣтето, като излѣзе отъ васъ, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отхранва. Чуждото дѣте си е чуждо, но когато е твое, ще се ангажирашъ съ него. Азъ искамъ сега всѣки да се ангажира съ нѣщо, да роди по нѣщо.

 

И тъй, ще си образувате три съвѣта отъ по 100 души съвѣтници: съвѣтъ на физическия трудъ, съвѣтъ на духовния животъ и съвѣтъ на просвѣтата. И така, ще разграничите кои работи влизатъ въ съвѣта на просвѣтата, кои въ съвѣта на духовния животъ, и кои — въ крѫга на физическия трудъ. Този послѣдниятъ е най-важниятъ. Не се самозаблуждавайте, но започнете. Законътъ на сегашното развитие изисква да се започне отъ физическия съвѣтъ, съ материалното, а не съ духовното. Това се налага. Апостолъ Павелъ казва: „Първо съ видимото, а послѣ съ невидимото”. Най-първо ще уредимъ всички работи, които сѫ близо до насъ, физическитѣ, а щомъ тѣхъ може да уредимъ, по сѫщия законъ на развитие ще може да уредимъ и духовнитѣ. Щомъ уредимъ духовнитѣ, ще уредимъ и просвѣтителнитѣ. Ние ще започнемъ съ физическитѣ работи. Ако има нѣкоя сестра, която се обезпокоява за своята прѣхрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бѫде духовна. За да бѫде човѣкъ духовенъ, не трѣбва да се страхува, а ако е духовенъ и се страхува, той не е голѣмъ герой. Можешъ ли, като те биятъ, да се молишъ на Господа? Малцина сѫ такива хора. Вземете малкото дѣте. Като го бие майка му, то казва: „Моля ти се, мамо, не ме бий!” Първото нѣщо е да се постараете да оправите работитѣ на физическото поле. Ще създадете работа за всички. Ако нѣкоя отъ сестритѣ нѣма работа, ще й създадете. Между васъ не считайте за унижение това, че нѣкоя е бѣдна, та се срамува да работи и да очаква подаяние. Ние ще вършимъ всичко отъ любовь. Нѣкоя сестра е бѣдна, ще отиде при друга сестра, която има, която е състоятелна, и ще й каже: „Сестро, ще дойда днесъ отъ любовь да ти опера”. Тя ще ти отговори: „Сестро, и азъ отъ любовь ще ти помогна”. Отъ любовь ще ти опере дрехитѣ и отъ любовь ще отворишъ кесията си. А сега, ще дойде при тебе, ще започне: „Азъ съмъ бѣдна, мѫжъ ми това-онова”, оплаква се. Такова учение у насъ нѣма, то е отъ лукаваго. Нѣкой мой братъ е бѣденъ, нѣма работа, ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна въ дюкяна!” Вечерьта той си затваря дюкяна и каже: „Братко, азъ отъ любовь ще ти дамъ нѣщо отъ това, което съмъ припечелилъ”. По този начинъ ще се стараемъ да приложимъ Христовото учение въ практическия животъ. Малко ще се поизпотите, но ако речете да го приложите по този начинъ, Господь ще каже: „Понеже вие осветявате Моето име, азъ ще ви благословя, азъ ще тръгна съ васъ”.

 

Тогава нѣма да има жена, на която мѫжътъ й да е лошъ, нѣма да има мѫжъ, чиято жена да не е замѣсила тѣстото за хлѣба си, да не е изпрала дрехитѣ си, и всичко ще върви добрѣ и ще се благославя. Ние сега трѣбва да уредимъ своитѣ работи, трѣбва да работимъ за себе си по Бога. Не само единъ ще работи, но всички ще започнете, и то дотолкова всѣки, доколкото у него съзнанието е пробудено, и не на сила, а всѣки единъ отъ насъ ще работи съзнателно, отъ любовь. Всѣки единъ отъ насъ ще отвори кесията си съзнателно и отъ любовь ще помогне на брата си, и ще каже: „Братко, позволи ми отъ любовь да го направя”. Добрѣ, и азъ отъ любовь ще го приема, но безъ любовь не го вземамъ. Това е правило, което азъ ви давамъ. Приложете го, пъкъ и вашиятъ умъ ще създаде нѣщо. Туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите въ живота, ще се създаде много нѣщо. Идещата година като се съберемъ, вие ще ми разправите за нѣкои нѣща, които и мене ще ме радватъ.

 

Освѣнъ тѣзи три съвѣта, ще изберете още 100 души за тъй наречения „съвѣтъ на примирителитѣ”, който да разглежда всички недоразумѣния, които се пораждатъ въ градоветѣ. И когато се дигне нѣкой малъкъ скандалъ, за пръвъ и послѣденъ пѫть тѣзи 100 души ще се събератъ на съвѣтъ и ще уредятъ този въпросъ. Тогава всички ще дигнатъ рѫката си и ще кажатъ: „Въ името на Божията Любовь, въ името на Божията Мѫдрость и съ силата на Неговото Слово, да изчезнатъ всички дяволски работи — ху” (духа се), и всичко ще се оправи.

 

И тъй сега четири съвѣта имате:

 

I. Съвѣтъ на физическия трудъ.

 

II. Съвѣтъ за духовния животъ.

 

Ш. Съвѣтъ за просвѣтата.

 

IV. Съвѣтъ на примирителитѣ.

 

Всѣки съвѣтъ ще се състои отъ по 100 души, смѣсени ще бѫдатъ — мѫже и жени. Всѣки единъ градъ може да си направи въ миниатюръ сѫщото нѣщо, но ще бѫдатъ свързани. И тъй, отъ всинца ви ще има 400 души чиновници, но безъ заплата, безъ портфейлъ.

 

Още днесъ слѣдъ обѣдъ къмъ 3 часа, ще се съберете и ще изберете тѣзи четири съвѣта изведнъжъ и ще ги приложите, за да се започне тази работа. Отъ 100-тѣ души половината ще бѫдатъ мѫже и половината — жени. И младитѣ ще влизатъ вѫтрѣ. Младитѣ момци и моми ще бѫдатъ отъ по 21 година нагорѣ. Тѣ ще бѫдатъ въ запась, въ резерва, ще замѣстватъ старитѣ, когато тѣ издържатъ сражението. Старитѣ ще турять най-напрѣдъ, а младитѣ — отзадъ, понеже старитѣ сѫ калени. Младитѣ като видятъ 1 ÷ 2 сражения и дойде до тѣхъ редътъ, тѣ сѫ вече герои.

 

Запитватъ: „Какъ ще стане изборътъ?”

 

— Ще го измислите, вие го знаете по-добрѣ. Съберете се, направете нѣщо, и ще ми кажете какво сте направили. Азъ ще се съглася съ васъ, и каквото направите, ще го туримъ въ дѣйствие. Идущата година, ако има нѣщо, пакъ ще го изправим.

 

И тъй, ще обмѣните мисли сериозно. Не мислете, че тази работа е много трудна, не е трудна, тя е едно добро забавление. Сега никому нѣма да остане хатъръ, като влѣзатъ по 100 души, все пакъ ще свършатъ работа. Прѣзъ течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвѣтъ да внася хармония и ще работимъ прѣзъ цѣлата година за създаване на тази божествена хармония, и ще бѫдемъ искрени вече спрямо себе си, спрямо ближнитѣ си и спрямо Бога. И тогава ще дойдатъ по-голѣми благословения, по-голѣми проявления, може да се явятъ между насъ хора съ по-голѣми способности, съ по-отворени очи, музиканти, поети, съ дарби въ изкуствата, ще се застѫпятъ всички отрасли, всичко, което е божествено.

 

Искамъ всички недоразумѣния, които до сега сѫ сѫществували, постепенно да се загладятъ. Нѣма защо да се спъваме подъ старото небе и старата земя, които си заминаватъ. Като останете сами, вие ще бѫдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този изборъ. Азъ ще ви оставя за единъ часъ да си наредите работата, да не ви стѣснявамъ. Е, какъ мислите да постѫпите?

 

Всѣки единъ съвѣтъ между себе си ще избере по 10 души, които ще бѫдатъ постоянното присѫствие, за да може работата да върви по-спѣшно. Да кажемъ, има нѣщо, ще изпратите тѣзи 10-тѣ да отидатъ, тѣ ще бѫдатъ като изпълнителенъ комитетъ. Ония, които ще влѣзатъ въ съвѣта за физическия трудъ, ще трѣбва да иматъ здрави мускули и воля.

 

Ония, които ще бѫдатъ въ примирителния съвѣтъ, ще трѣбва да бѫдатъ съ сѫдийски познания и сами да сѫ примирени.

 

Ония, които ще бѫдатъ въ духовния съвѣтъ, трѣбва да иматъ сърдца повече развити.

 

Ония, които сѫ въ просвѣтния отдѣлъ, трѣбва да иматъ умъ повече развитъ. Примирителитѣ сѫ хора на милосърдието.

 

По жребие се избраха 400 души за четиритѣ съвѣта.

 

Бесѣда, държана на 21 август, 1921 год., недѣля, 9 ч. с., гр. Търново.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt