Jump to content

1921_08_21_2 Правилни методи за разбиране


Ани

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

6,15 часа сутриньта

 

Правилни методи за разбиране

 

Нека  вземемъ  цигулката  като единъ отъ най-обикновенитѣ инструменти, единъ отъ най-съвършенитѣ инструменти. Ако ни запитатъ какво изразява цигулката, ще кажемъ: „Цигулката, това е инструментъ на хармонията“. Нуждата да свири човѣкъ, да изрази своитѣ вѫтрѣшни чувства по единъ осезателенъ външенъ начинъ, го е заставила да си направи този инструментъ.

 

Сега, като правимъ аналогия, сравняваме какво изразява човѣшкото тѣло. Човѣшкото тѣло по сѫщия законъ е една необходимостъ за душата, за да се прояви тя въ външния свѣтъ. По сѫщия законъ е създадено и тѣлото. Слѣдователно, когато нѣкой виденъ цигуларь има единъ добрѣ избработенъ инструментъ, той е много внимателенъ къмъ инструмента си, къмъ цигулката си, туря я въ кутията й, пази я най-щателно. Отъ какво? — Отъ влага, да не би да се разлѣпи, да отвлагне и дървото да изгуби своята еластичностъ. Нѣкой пѫть той пази ин- струмента си и отъ голѣми горещини, да не би да се разсъхне и да се разпука. Тъй че музикантътъ гледа да запази инструмента си отъ двѣ крайности: отъ голѣма влага и отъ голѣма сухота. Така сѫщо е и съ тѣлото. Тѣлото е единъ инструментъ, който трѣбва да се пази отъ крайна влага и крайна сухота. Дѣ е влагата, ще обясня. Тя е въ извънмѣрнитѣ чувствувания, които развалятъ тѣлото. Извънмѣрнитѣ мисли внасятъ сухота, отъ която тѣлото може да пострада. Азъ ще ви приведа факти. Забѣлѣжете всички онѣзи млади момичета, които започвать къмъ 15—16-годишната си възрасть да свирятъ първата музика, да любятъ, започва да не имъ се яде, тѣ отслабватъ. Майката се чуди какво става съ дъщеря й. Много влага влиза. Какво да се направи? — Да се намали влагата. Ще затворите кутията, ще турите малко повече огънь отъ истинската любовь. Защото чувствата внасятъ само влага, тѣ още не сѫ любовь. Тѣ сѫ условия за проявление на любовьта. Подъ думата „любовь“ подразбирамъ това, което носи живота, а влагата въ свѣта, водата, е условие за проявление на живота, защото животъть не може да се прояви безъ влага. А ако има много влага, тя ще прѣпятствува, тъй щото само толкова влага трѣбва, колкото е необходима за проявлението на живота. Тъй, всички наши мисли сѫ сѣменца, за които трѣбва влага. Ако туримъ много влага, ще ги поврѣдимъ, но ако ги лишимъ съвършено отъ вода, пакъ ще ги поврѣдимъ. Ето защо и отъ двѣтѣ крайности ще се пазимъ. Нѣкои казватъ: „Моето сърдце гори“. Но като какво, като кандило или като слама? Защото има горение, дѣто се отдѣля много димъ, а има и приятенъ огънь. Най-приятенъ огънь е този, който блика на огнището, топлимъ се около него. А нѣкой пѫть толкова слабо мъжделѣе, че не може да принесе никаква полза. И тъй, чувствата сѫ необходими като влага за проявление на любовьта. Сухотата въ мислитѣ пъкъ е необходима, за да даде просторъ на растенето. Въ влагата изобщо коренитѣ растатъ повече надолу, а когато дойде сухота, суша, клонищата растатъ повече нагорѣ. Тъй щото, когато е много влажно, коренитѣ могатъ да растатъ много и да се поврѣдятъ, а когато е много сухо, клонищата могатъ да пострадатъ; и това взаимно влияние, което иматъ клонищата и коренитѣ, се отразява върху растенето.

 

И тъй, вашата любовь на първо врѣме ще седи въ това: всѣкога сутринь да имате малко роса. Ще започнете съ роснитѣ капки. Като станешъ сутринь, цвѣтята трѣбва да иматъ по малко росица и съ нея да започнешъ. Нѣкой пѫть станемъ сутринь, а по цвѣтята нѣма никаква влага, никаква росица. Това е вече признакъ на сухота. Като нѣма никакъ роса, тия съотношения се отразяватъ на сърдцето, на ума и на човѣшката воля. Ако вземете долния ставъ на показалеца, той съотвѣтствува на стомаха въ физическия човѣкъ. Срѣдната часть на показалеца съотвѣтствува на дихателната система и крѣвообращението. А горната часть на показалеца съотвѣтствува на умствения животъ на човѣка. Слѣдователно, горната часть прѣдставлява челото, срѣдната часть прѣдставлява носа, а долната часть — устата и брадата на човѣка. Че туй е вѣрно, може да направите наблюдения. Всички хора, у които благоутробието е развито, долната часть на пръститѣ сѫ дебели, нѣма междини. Такива хора обичатъ да си угаждатъ. А всички онѣзи, на които стомашната система е слабо развита, този пръстъ е малко сухъ долу. Сѫщиятъ законъ е и за дихателната система. Когато дихателната система куца въ нѣщо, и срѣдниятъ ставъ на показалеца куца. Ако гърдитѣ сѫ правилно развити, широки, то и срѣдниятъ ставъ има съотвѣтствуваща форма на гърдитѣ, и ако най-послѣ мозъкътъ е добрѣ развитъ, значи умствено е човѣкътъ добрѣ развитъ, и горната часть на палеца е симетрично развита. Тъй щото стомахътъ съгражда първата фаланга, дробоветѣ — втората, а умътъ — третата. Ако вземете пъкъ цѣлата рѫка на човѣка, китката му, и тя изразява сѫщия законъ. Цѣлата рѫка може сѫщо да я раздѣлимъ на три части: китката прѣдставлява умствения човѣкъ. Това е духовниятъ човѣкъ. Отъ лакъта надолу, тази часть на рѫката прѣдставлява чувствения човѣкъ. Значи, чувствата играятъ най-важна роль. Нѣкои баби мѣрятъ съ лакъта; всѣка една мѣрка включва чувства и мисъль. Отъ лакъта нагорѣ, тази горна часть на рѫката прѣдставлява физическия човѣкъ. Никога съ горната часть на рѫката не се мѣри. Горната часть на рѫката отговаря на стомаха, благоутробието. Ако тази часть на рѫката е дебела, стомахътъ е добрѣ развитъ. Ако китката на рѫката е добрѣ развита, значи мозъкътъ е добрѣ развитъ. И тъй, въ всичкитѣ нѣща има едно съотношение на частитѣ, та нищо не е за прѣнебрѣгване, за невнимание. Ще кажете: „Много умъ не ни трѣбва“. Е, умъ като не ви трѣбва, сърдца като не ви трѣбватъ, тогава външнитѣ органи ще почнатъ да се деформирать. И като казвамъ, че нашиятъ умъ трѣбва да бѫде добрѣ развитъ, подразбирамъ и прѣдната часть на рѫката да бѫде добрѣ развита. Понеже умътъ е скритъ вѫтрѣ (въ мозъка), то като погледнемъ рѫката си, тя като единъ барометъръ ще показва какво е сѫщинското състояние на нашия мозъкъ. Ако малкиятъ ви пръстъ започне да се изкривява навѫтрѣ, това показва, че центроветѣ на съвѣстьта, на мозъка започватъ да се деформиратъ, т.е. центроветѣ на мозъка сѫ въ едно анормално състояние. Ако показалецътъ започне да се изкривява, да се деформира, това показва, че личнитѣ чувства на човѣка, чувствата на уважение, започватъ да се изкривяватъ. Този човѣкъ е окачилъ честолюбието на клечка, той вече не пази своята честь и затова пръстътъ му се изкривява Ако се изкриви въ едно или друго направление срѣдниятъ пръстъ, това показва, че моралнитѣ чувства на човѣка се изкривяватъ, деформиратъ. Ако се изкриви безименниятъ пръстъ у човѣка, това показва, че умътъ на човѣка се изкривява. Тъй че разнитѣ състояния на изкривяване ни показватъ състоянията на мозъчнитѣ центрове, а това показва силитѣ, които работятъ вѫтрѣ въ душата. Тъй щото, като започне да се изкривява единъ или другъ пръстъ, Господь ни показва съ това, че става вѫтрѣшно деформиране. Какво да правимъ тогава? — Трѣбва да се молимъ по три пѫти на день за изправяне на изкривенитѣ ни пръсти. Започнатъ ли да се изкривяватъ пръститѣ ти, непрѣмѣнно ще се изкриви и мозъка ти. Затуй е казано, че ние си носимъ всичко написано. Като слѣзе нѣкой ангелъ, той погледне на рѫката ти, погледне на носа ти, погледне на лицето ти, на очитѣ ти, и той знае вече какво е твоето положение на физическото поле. Знае ли какъвъ си на физическото поле, той, като се върне въ невидимия свѣтъ, започва своитѣ изчисления и знае кои сѫ дълбокитѣ причини на всичко това. Напримѣръ, за да се изкриви малкия пръстъ у човѣка, той може да е работилъ десеть поколения въ една крива посока. Тѣ сѫ послѣдствия. Та сега, когато кажемъ, че трѣбва да служимъ по закона на любовьта, трѣбва да туримъ една най-велика сила на нашия животъ въ дѣйствие, за да изправимъ нашитѣ криви постѫпки. Затова трѣбва да любимъ, защото само любовьта е, която съкратява врѣме, спестява енергия и произвежда най-добри резултати. Ако слѣдвате досегашния начинъ на възпитание, ще ви трѣбватъ най-малко десеть прѣраждания, за да си изправите една малка погрѣшка. Затуй нѣкой пѫть мислимъ, че сме много добри, не се познаваме, но щомъ ни поставятъ въ най-неблагоприятни условия, веднага ще се познае колко сме добри. Запримѣръ, азъ разсѫждавамъ по слѣдния начинъ. Какво показва гнѣвътъ? Гнѣвътъ, това е едно окисляване, рѫждясване. Човѣкъ, който се гнѣви, той е направенъ отъ желѣзо. Слѣдователно дъждътъ ще го стопи. А човѣкъ трѣбва да е направенъ отъ злато. Отъ злато да е човѣкъ! Затуй старитѣ алхимици сѫ търсили онзи великъ законъ за трансформиране на елементитѣ отъ едно състояние въ друго, докато се дойде до състоянието на златото, което е единъ символъ или методъ да не се окислява тѣлото, да може прѣзъ всички врѣмена да остане неизмѣняемо и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Това е великата наука. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ Господа, всичко ще направя за Него!“ Но при най-малката спънка тази любовь се изпарява. Това не е любовь, това е влага, тя още нищо не показва.

 

Първото нѣщо е: да знаете вашитѣ слабости и не мислете, че сте съвършени, не се критикувайте един другъ. Всинца, които сте тукъ прѣдъ мене, сте на еднакъвъ уровенъ на развитие. Единъ има добродѣтели въ едно отношение, другъ — въ друго отношение, единъ има едни погрѣшки, другъ има други погрѣшки. Грѣшкитѣ ви не сѫ едни и сѫщи, и добродѣтелитѣ ви не сѫ еднакви, затова ще трѣбва всички добродѣтели да ги съедините заедно, защото ни трѣбватъ много добродѣтели, много любовь, и като се съединимъ колективно, погрѣшкитѣ ще изчезнатъ. Тѣзи погрѣшки произтичатъ много естествено. Азъ зная причинитѣ, но нѣма да се спирамъ да ги обяснявамъ. Ще ви приведа единъ примѣръ. Въ Варненската гимназия постѫпва да се учи като ученикъ едно бѣдно момче, сираче отъ Македония. Директорътъ го приема и му дава една стая горѣ на тавана, да живѣе тамъ. Ученицитѣ отъ гимназията се хранѣли при гостилничаря Шишко. Единъ день този бѣденъ ученикъ остава безъ пари и понеже билъ много гладенъ, отива при гостилничаря Шишко и му казва: „Я ми дай отъ първата тенджера!“ Гостилничарьтъ мисли, че той разбогатѣлъ оть нѣкѫдѣ, сипва му една порция. „Я ми дай отъ втората и отъ третата тенджера!“ Сипва му и отъ тѣхъ гостилничарьтъ. Наялъ се хубаво ученикътъ и се готви да си излѣзе. „Е, плати сега де“, казва гостинничарьтъ. — „Нѣмамъ пари.“ „Е, добрѣ, ами като нѣмашъ пари, яде ли се толкова много?“ Взима Шишко, па му дръпва единъ бой. Ученикътъ излиза и си казва: „Биха ме, но поне 5—6 паници ядене изядохъ“. Та сега, всички наши погрѣшки произлизатъ все отъ такава една необходимостъ въ живота. Гладенъ е човѣкътъ, иска и той да се разположи. И ние сме се разполагали, разполагали, та като трѣбва да излѣземъ вънка, нѣмаме да си платимъ. Гостилничарьтъ казва: „Плати!“ — „Нѣмамъ“. И той те хване и те набие. Така и кармата сега, хване те, та като дойдешъ въ гостилницата, да знаешъ какъ се яде.

 

Пазете се сега отъ закона на осѫждането, на критиката. Критиката, това е краста, психическа краста. Когато критикувашъ, казвашъ: „Той е вагабонтинъ“. Дай факти, докажи! Щомъ казвамъ за нѣкого, че е такъвъ, ще кажа: „Дай си рѫката!“ Ако видя, че срѣдниятъ пръстъ се изкривява, ще му кажа: приятелю, твоятъ пръстъ е взелъ да се изкривява, ти обичашъ да полъгвашъ, и себе си лъжешъ, и брата си лъжешъ, и приятеля си лъжешъ, не вървишъ въ правия пѫть. Твоитѣ морални чувства, твоята съвѣсть сѫ се намалили. „Какъ тъй?“ Ето, това е фактъ! Ако безименниятъ ти пръстъ се е изкривилъ, значи умътъ ти се деформиралъ. „Какво да правя?“ — Ще молишъ Господа да ти помогне. Всѣки день ще разтривашъ пръста си и като се изправи пръста ти, ще повикашъ приятелитѣ си и ще направишъ едно угощение. Щомъ се изправи пръстътъ ти, и умътъ ти ще се изправи. Сега като говоримъ тѣзи нѣща, тѣ сѫ опасни, защото онѣзи отъ васъ, които сѫ критици, ще кажатъ: „Кривъ му е пръстътъ. То и моятъ е кривъ, но неговиятъ е повече“. Чакай сега да му видимъ малкия пръстъ. Почналъ е вече да се изкривява. И моятъ е малко кривъ, но неговиятъ — повече“. Това не е философия. Защото ако онзи, който е фалиралъ и падналъ на дъното, има изкривенъ пръстъ, по сѫщия законъ и моятъ пръстъ е почналъ най-малко да се изкривява, и азъ ще слѣза при него. Това е въпросъ само на врѣме. Азъ съмъ се хлъзналъ и скоро ще слѣза.

 

Та въ божествения законъ трѣбва да знаемъ дали стоимъ на една здрава основа. Ако не стоимъ на такава основа, това не е животъ, но животъ на подхлъзване и неправилно развиване. Животъ е, когато той е поставенъ на една здрава почва, да нѣма хлъзгане, а това е възможно само въ божествения животъ.

 

Свѣтскитѣ хора могатъ да упражняватъ върху насъ голѣма сила; тѣ могатъ да ни причинятъ голѣма врѣда по закона на внушението. Сега всички искатъ да ни внушатъ, че сме из- мѣнници, безбожници, анархисти. Не, ние ний най-малко не се лъжемъ. Дали съмъ анархистъ, чета си, гледамъ малкия си пръстъ. Казвамъ: не виждамъ такова нѣщо. Гледамъ срѣдния си пръстъ — сѫщо, нищо анархистично не виждамъ. Гледамъ неговитѣ пръсти, има такива признаци. А тѣзи, които ни критикуватъ, я ги вижте! На всички благоутробието е изпѫкнало. Човѣкъ, който разсѫждава съ корема си, той не може въ царството божие да влѣзе. Разсѫжденията ставатъ съ върха на пръста, а не съ основата на пръста. Опашката е турена да брани говедото, а главата е турена да му показва посоката накѫдѣ да върви. Ниене вървимъ назадъ, а напрѣдъ. Ние не мислимъ съ корема си. Защото законътъ е такъвъ: когато умътъ е здравъ, ще бѫдатъ здрави и дробоветѣ; когато дробоветѣ сѫ здрави, ще бѫде здравъ и мозъкътъ. Такова е съотношението. Всѣки божественъ законъ върви отдолу нагорѣ. Ние не можемъ да кажемъ, че понеже ние сме добри, то и Господь е добъръ, а ще кажемъ: „Понеже Господь е добъръ и ние сме добри“. Ние любимъ. Защо? — Защото Богъ е любовь, и тази любовь е съ насъ, и като е тъй, тя не може да дѣйствува другояче. Не можемъ да кажемъ, че Господь люби, защото и ние любимъ. Нѣкои казватъ за насъ: „Тѣ не сѫ на правия пѫть“. Не, на правия пѫть сме, защото любимъ. Не допущайте никакви странични мисли. Когато се изкриви малкиятъ ти пръстъ, когато се изкриви безименниятъ ти пръстъ, когато се изкриви срѣдниятъ ти пръсть, палецътъ и показалецътъ, ти си вече единъ дяволъ. Вземете онѣзи, които изобразяватъ дявола, какъ го прѣдставятъ? — Всичкитѣ му пръсти сѫ криви. И тъй, всѣки човѣкъ, на когото всичкитѣ пръсти сѫ криви, той е дяволъ. Дяволътъ е сѣщество съ изкривени пръсти. Изкривенитѣ пръсти показватъ една воля, която е турена да служи на себе си, а подъ „дяволъ“ разбирамъ образъ, който е туренъ да служи на своя егоизъмъ. У човѣка се събужда този принципъ. Сутринь станемъ, за себе си мислимъ, вечерь легнемъ, за себе си мислимъ. Всинца ние се боримъ съ този принципъ вѫтрѣ въ себе си. Дяволътъ живѣе вѫтрѣ въ насъ. Той като живѣе вѫтрѣ въ васъ, Господь го е поставилъ вѫтрѣ като единъ добъръ слуга, но като започне да ви управлява, опасна ви е работата. Дръжте го като слуга! Ще му кажете: „Господь те е турилъ като слуга, не е твоя работа да ми давашъ съвѣти. Хайде на работа!“ Като дойде дяволътъ у васъ, турете го на нивата, той знае отлично да оре и да жъне. Той е научилъ свѣта да измисля машини, параходи да прави, отличенъ работникъ е той, но оставите ли го господарь, ще има бой за васъ. Турите ли го на мѣстото на слуга, всичко ще бѫде изчистено, тъй, по всички правила. Много внимателенъ е той!

 

Та сега въ новото учение искаме да кажемъ на дявола: „Ти си единъ слуга, а Господь е господарь и ти ще слугувашъ като мене. Хайде на работа съ мене!“ Отъ една страна дявола, отъ друга — ти. Ти-тропъ! — съ мотиката, дяволътъ-тропъ! — съ мотиката, гледашъ, нивата прѣкопана, и като се върнешъ, ще кажешъ на дявола: „Това е новото учение“. Вие трѣбва да възпитате дявола. А той, като е много уменъ, казва: „Слушай, защо да правишъ това, хайде заеми се за друга работа!“ Ти го послушашъ, тръгнете по свѣта, натрупате си една карма, и послѣ казвашъ на Господа: „Господи, дяволътъ ме излъга“. Знаете ли какво прави тогава Господь? Той ще ти се усмихне малко. Човѣкъ не иска да признае, че самъ се излъгалъ, ами — дяволътъ го излъгалъ. Господь казва: „Хубаво, ще се върнешъ на земята и ще изправишъ този дяволъ“.

 

И тъй, първото нѣщо, което трѣбва въ бѫдеше да спазвате, е да не приписвате на човѣка туй, което не знаете, напримѣръ, че еди-кой си човѣкъ е грѣшенъ. Ще кажете: „Но азъ чувствувамъ тъй”. На чувствата не разчитайте. Отъ 100 чувствувания само едно е право, а 99 — не. И всѣки день може да провѣрявате, че вашитѣ чувствувания сѫ лъжливи, а интуицията е друго нѣщо, тя е божественъ законъ, който показва какви сѫ отношенията. Интуицията показва отношенията право — и нашитѣ, и на другитѣ хора. Ето защо старайте се да развиете интуицията си.

 

Самоосѫждане между васъ да нѣма. Това е необходимо, за да се образува между васъ извѣстна хармония. Напримѣръ, азъ често вървя, замисленъ съмъ нѣщо, наблюдавамъ нѣкоя муха, нѣкоя мравка, и не съмъ обърналъ нѣкому внимание, а вие казвате: „Ето, на мене Учительтъ не обръща внимание“. Азъ искамъ да намѣря причинитѣ на това нѣщо. А вие казвате: „Минавате къмъ насъ, а не искате да обърнете внимание на насъ“. Значи, не трѣбва да мислишъ за Бога, не трѣбва да разсѫждавашъ, а трѣбва да държишъ шапката си въ рѫка и да поздравлявашъ. Хубаво е да имаме тѣзи външни етикеции, да бѫдемъ учтиви.

 

Бихъ ви далъ единъ начинъ на поздравление, когато се срѣщате. Погледнете се съ любовь 5—10 секунди въ очитѣ и поздравете се съ леко навеждане на главата, а то значи: Моята глава е на мѣстото. И той ще ти отговори съ сѫщото: „И моята глава е на мѣстото“. Погледътъ да бѫде сериозенъ. И тогава дай му рѫката си, и му кажи: „Хайде на добъръ ти часъ“. И ще си тръгнете. Щомъ главата ни е на мѣстото си, тогава и сърдцето ни ще бѫде на мѣстото си, защото Богъ е глава на исти- ната. Въ такъвъ случай ще се стараемъ да бѫдемъ естествени. Ще кажете: „Срамъ ме е, какъ да го гледамъ толкова врѣме въ очитѣ?“ Не го гледай много, погледни го съ любовь 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мѣстото си, изпращамъ ти половината отъ любовьта, която Богъ ми е далъ“. И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мѣстото си, изпращамъ ти и азъ половината отъ любовьта, която Богъ ми е далъ“. Втория, третия день като се срѣщате, все така ще се поздравлявате, ще раздѣляте тази божествена любовь и хармонията ще започне.

 

Послѣ, между стари и млади, старайте се да си отдавате почитание единъ на другъ, защото вие не знаете кой отъ васъ е старъ и кой младъ. Нѣкои отъ васъ сѫ живѣли по-дълго врѣме, иматъ по-голѣми опитности, тѣ сѫ по-стари, защото не е човѣкъ това, което говори, а това, което носи и прѣживѣва. Е, допуснете, че азъ нося една торба съ злато отъ десетина килограма и никому нищо не казвамъ. Другъ разказва: „Азъ имамъ пари толкова и толкова“, а нищо не дава. Бръкна въ торбата и ти дамъ едно отъ тѣзи златни колелца. А другиятъ извади книжни пари отъ торбата и те пита: „Колко искашъ?“ — „100 лева.“ „Дай полица!“ Е, този, който е взелъ полицата, трѣбва да я шконтира, а азъ като му давамъ едно златно колелце, казвамъ му: Иди да работишъ сега съ звонкови пари, съ ефективъ!

 

Слѣдователно, всѣка наша мисъль, всѣко наше чувство трѣбва да бѫде една звонкова монета, и врѣмето не трѣбва да се губи, а трѣбва да се използува.

 

Тази година ще ви дамъ по-рано начинъ за четене на библията.

 

Сега ще има общо четене за всички, а послѣ ще има специално четене: нѣкои ще ги иматъ, нѣкои нѣма да ги иматъ. На всинца ви ще дамъ общи упражнения, тѣ ще сѫ задъл- жителни. Само на нѣкои отъ васъ ще дамъ специални упражнения. Да не се сърдите, защото нѣкои отъ васъ не сѫ готови да имъ дамъ такива упражнения. Специалнитѣ упражнения сѫ по добра воля, а общитѣ — задължителни. Специалнитѣ упражнения не се налагатъ. Така е и въ живота. Общо образование има за всички, а специално образование се дава само на този, който има срѣдства да отиде въ странство да се специализира. Когато нѣкой иска специални упражнения, ще кажа: ти нѣмашъ срѣдства, въ странство не може да те пратятъ, ще чакашъ докато придобиешъ срѣдства, иначе нѣма да се постигне цѣльта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...