Jump to content

1921_08_20_2 Кратки обяснения върху гимнастическитѣ упражнения и бѣлѣжки по други въпроси


Ани

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

6 часа сутриньта

 

Кратки обяснения върху гимнастическитѣ упражнения

и бѣлѣжки по други въпроси

 

Великиятъ законь въ природата е само за ония хора, които не бързатъ, а ония, които бързатъ, падатъ въ пъкъла. Вие мислите, че ще изгубите нѣщо, затова всѣкога бързате да заемете първитѣ мѣста. Не сте дисциплинирани. Който почне да се увлича, той нѣма воля, затуй трѣбва да ви поставятъ на бойното поле, при пръскане на гранатитѣ, за да видите колко воля имате. Единъ войникъ запримѣръ, върви тихо и спокойно, туй показва присѫствие на духа, или човѣкъ, който има воля. Нѣкои хора минаватъ съ озъртане, а други минаватъ тихо и спокойно.

 

Изберете помежду си 10 жени и 10 мѫже, добри гимнастици, да направятъ упражненията, за да се усвоятъ добрѣ отъ всички.

 

Внимавайте какъ се правятъ тѣ ритмически. Тѣ не сѫ обикновени упражнения, а се правятъ споредъ законитѣ на природата. Ако ги правите така, ще имате полза. Всички упражнения вървятъ по извѣстенъ законъ. Ние ще се постараемъ да схванемъ закона, доколко може той да става ритмически. Тѣ сѫ прости упражнения, но умътъ ви трѣбва да вземе участие въ тѣхъ. Като застанете на единъ кракъ, да нѣма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всѣко колебание е единъ симптомъ, че има извѣстни елементи, които сѫ извънъ вашето естество, съ които трѣбва да се справите. Това не е недостатъкъ на вашето естество, но показва, че има извѣстни спънки, срѣщу които трѣбва да вземете мѣрки.

 

Нали знаете анекдота за онзи готвачъ, който сготвилъ една патка на своя господарь, и като се опекла, изялъ единия й кракъ. Господарьтъ го пита: „Иване, дѣ е единиятъ кракъ на тази патка?“ „Всички патки сѫ съ по единъ кракъ, господарю“, отговаря слугата. Завежда го на полето да види какъ всички патки сѫ съ единъ кракъ. Но господарьтъ му изважда пищова си, гръмва срѣщу паткитѣ, тѣ се разбѣгватъ и казва на слугата си: „Виждашъ ли, че всички патки сѫ съ по два крака?“

 

Въ тѣзи упражнения започва да дѣйствува съзнателно волята, затова ги наричамъ волеви упражнения. Ще контролирате всѣко едно движение. Всѣки ще се упражнява да ги научи добрѣ.

 

Погрѣшката въ съврѣменното възпитание е, че сме започнали да мислимъ как нѣкои нѣща сѫ важни, а нѣкои — маловажни, а то въ процеса на природата всички моменти, всички дѣйствия сѫ еднакво важни. Не може да има единъ процесъ, едно дѣйствие или едно проявление въ природата, което да считате, че не е важно. Тѣ сѫ еднакво важни.

 

Първото нѣщо е да бѫдете хладнокръвни, да не бързате. Бързина ще има, но тя най-накрая ще бѫде. Знаете ли, че бързитѣ хора и флегматицитѣ сѫ двѣ крайности? Онзи, който много бърза, най-послѣ клѣкне нѣкѫдѣ и става флегматиченъ. У флегматичнитѣ хора прѣодоляватъ жлѣзитѣ, тѣ взиматъ надмощие, тѣ започватъ да управляватъ, и човѣкъ става флегматиченъ. Такива хора замязватъ на бурета, а бързитѣ хора — на сухи клѣчки. Забѣлѣзали ли сте бързиятъ човѣкъ, който е замязалъ на суха клѣчка, какъ бързо се движи? И толкова е олекналъ, че като дойде нѣкоя вълна, може да го отнесе и всички могатъ да си играятъ съ него. Флегматичниятъ човѣкъ, когато е въ морето, трѣбва да изхвърли малко отъ багажа си навънъ, а сухиятъ — да притури малко къмъ своя багажъ. И за единия има опасность да се удави, и за другия. Човѣкъ трѣбва да бѫде виталенъ, жизненъ темпераментъ, да прѣобладаватъ въ него стомахътъ и бѣлитѣ дробове. Щомъ прѣобладава само стомахътъ, имаме флегматиченъ темпераментъ. Когато прѣобладаватъ бѣлитѣ дробове, имаме сангвиниченъ темпераментъ. Когато черниятъ дробъ взима надмощие, имаме холериченъ темпераментъ. Когато нервитѣ прѣобладаватъ, имаме умственъ или нервенъ темпераментъ. Какво означава първото движение напрѣдъ? Двѣтѣ рѫцѣ, това сѫ волята, проявление на любовьта. Вземешъ първата стѫпка — да правишъ добро. Броишъ до шесть, значи рѣшилъ си вече да правишъ добро въ свѣта. Послѣ започва приклѣкане — слизане вѫтрѣ въ живота, да извършишъ това, което си рѣшилъ. Направилъ си нѣкоя крива постѫпка, отстѫпи назадъ (което става въ упражненията), поправи погрѣшката си. Намислилъ си да правишъ зло, отстѫпи сега по сѫщия законъ. По който начинъ правишъ доброто, по сѫщия начинъ ще изгладишъ и злото въ себе си. Тѣзи движения напрѣдъ и назадъ вървятъ по права линия. Тѣзи обяснения ви давамъ за първото упражнение, което е първата стѫпка въ живота — да правите добро. А тѣзи стѫпки се наричатъ законъ за самоотричане. Давайте мѣсто на другитѣ. Дошълъ нѣкой човѣкъ да прави добро, вие ще отстѫпите, ще му дадете мѣсто той да се прояви. И за васъ има мѣсто. Защото три изключения може да има: когато дойде нѣкой да прави добро, ти ще отстѫпишъ мѣстото си; може да се яви и втори, и нему ще отстѫпишъ, а третиятъ ще бѫдешъ ти. Когато се движи вашия кракъ въ извѣстна посока, за да извърши нѣкое добро дѣло, т.е. разумно, съ васъ заедно ще взематъ участие всички други разумни сили и всички разумни сѫщества. Движението е разумно, когато то е въ хармония съ движенията на всички разумни сѫщества. А неразумно е, когато ние сами вършимъ нѣщо, а другитѣ не взиматъ участие. И когато ние извършимъ една постѫпка, тогава усѣщаме този вѫтрѣшенъ законъ. Когато всички сѫщества сѫ били съ насъ въ хармония, усѣщаме една вѫтрѣшна радость, а когато направимъ нѣкоя глупость, усѣщаме една тѫга. Това показва, че тази наша постѫпка не е наврѣменна, може да е права, но не е въ съгласие съ разумнитѣ сили. Всѣко наше движение, всѣка наша мисъль, всѣко наше чувствуване трѣбва да бѫде въ съгласие съ цѣлокупния божественъ законъ на всички сѫщества, които сѫ вѫтрѣ въ туй колективно съзнание.

 

Запитватъ: „Пето упражнение нѣма ли да има?“ — Не е въ многото, а въ малкото, но хубавото. Ако бихъ ви казалъ да стоите така 10 минути на единъ кракъ, какво ще направите? Щомъ започнете да мислите за ядене, и ще затреперите. Вие въ упражненията не спазвате врѣмето. Вие сте като тѣзи учители, които постоянно коригиратъ. Ако искате да видите какво е състоянието ви, правете упражненията. Чрѣзъ тѣхъ може да правите много провѣрки надъ себе си. Когато говоря за крѫговегѣ, тогава ще обясня значението имъ. Туй движение напрѣдь, туй движение назадѣ, това сѫ въ новата теория двѣтѣ течения — едното електрическо, другото магнетическо. Съ дѣсния кракъ имате едно влияние, това е активната страна на електричеството, а съ лѣвия — пасивната страна, влиянието на магнетизма. Ако съ дѣсния кракъ правите добрѣ упражнението, а съ лѣвия не можете, значи вие сте активенъ, затова ще гледате да уравновѣсите движенията си. Всѣкога човѣкъ трѣбва да знае дѣ грѣши. Той не трѣбва да мисли, че е грѣшенъ, че морално грѣши, но да е както онзи, който грѣши въ музиката. Даже и най-съвършенитѣ сѫщества въ свѣта грѣшатъ. Докато се възпита тази материя, духътъ трѣбва да дойде въ висше съзнание, да употрѣби всички сили, за да я регулира. Туй хората наричатъ грѣхъ и казватъ: „Азъ съмъ грѣшенъ“. Не, но въ съзнанието на твоята материя и твоя духъ има дисхармония. Такива величини има у насъ. То е енергия. Имашъ една величина да направишъ нѣщо, а послѣ имашъ противоположна величина. И двѣтѣ сѫ прави. Но всички тѣзи величини трѣбва да се съвпаднатъ въ единъ моментъ. Та трѣбватъ примѣри. За въ бѫдеще отъ ученицитѣ, които знаятъ да правятъ упражнения, не искамъ само теория, но искамъ като музикантитѣ да знаятъ да свирятъ. Онзи музикантъ, който може да произведе на ухото най-добрия ефектъ, той е най-добриятъ музикантъ. Онзи художникъ, койте може да произведе най-добритѣ краски за окото, той е най-добриятъ художникъ. И въ живота характерътъ трѣбва да се прояви по сѫщия начинъ.

 

Всѣки отъ васъ има добри черти, които сѫ на мѣстото си. Напримѣръ, нѣкой е много учтивъ, нѣженъ въ поздравленията си, това е добра черта, а другъ е грубъ. Онзи, учтивиятъ, и той си има мѣстото, грубиятъ сѫщо — ще туришъ всѣки човѣкъ на мѣстото му. Но когато имъ размѣнишъ мѣстата, и работата се обърква. Когато пратишъ деликатния да посрѣща гости, той ще свърши работата, но ако пратишъ грубия — той ще я развали. Всѣки е на мѣстото си. Ние се повръщаме въ момента, когато си деликатенъ да извършишъ работата, която Богъ ти е далъ, а когато си активенъ, да употрѣбишъ тази енергия, която е потрѣбна. Не трѣбва да измѣняме енергията на природата, но да се съгласяваме съ нейнитѣ дѣйствия, и тогава да нѣма думитѣ „мога“, „не мога“, а да казваме само „мога“. Въ думата „мога“ се подразбира, че отивашъ и се качвашъ, нѣма никаква спънка. Въ думата „не мога“, въ частицата „не“ има едно прѣпятствие, дойдете до половината и се спъвате. „Не“-то показва една заключена врата, ти ще намѣришъ ключа, ще я отключишъ, и ще слѣзешъ долу. Всички нѣща, които сме знаяли и забравили, това е една заключена врата. „Не мога“, значи трѣбва да намѣришъ ключа. Трѣбва да намѣришъ ключа и да си кажешъ: „Какво да правя, да счупя вратата ли?“ Не, ще се върнешъ, ще намѣришъ ключа и ще отворишъ.

 

Великиятъ законъ е всичкиятъ въ Бога. Богъ се проявява въ насъ и той ни изпитва. Великото съзнание изпитва насъ, малкитѣ, поставя ни извѣстни прѣпятствия и започва да ни изпитва. Ти се сърдишъ. Молишъ се, но не знаешъ какъ да се молишъ.

 

Сега азъ ще ви приведа изъ човѣшкия животъ нѣкои нѣща, които сѫ толкова ясни. Да кажемъ, че мѫжъ и жена се обичатъ, любовь иматъ помежду си, но случило се тъй, че три дни мѫжътъ не могълъ да донесе нѣщо за ядене, гладували сѫ и тя, и той. Жената започва да става неразположена, цѣлото й естество се вълнува. Почва да се съмнява въ мѫжа си и казва: „Азъ го обичахъ, защото мислѣхъ, че е уменъ, а то има въ него нѣщо“. Мѫжътъ започва да се дразни, но иска да се помири и ако той й каже: „Хайде да се цѣлунемъ“, тя отказва. Тогава той ще отиде да намѣри нѣкой свой приятель, ще поиска пари, ще купи масълце и ключътъ ще се отвори. Това е на физическото поле проявлението на този законъ. Туй, което е вѣрно на физическия свѣтъ, то е сѫщото и за духовния свѣтъ. Удовлетворението на нуждитѣ, това е ключътъ.

 

Въ великитѣ божии закони нѣма изключения. Изключения има само на земята; тѣ се допущатъ поради незнание. И още много години ще има изключения, сега сѫ неизбѣжни. Безъ изключения не може нито сега, нито въ бѫдеще.

 

Но ще се стремите да разбирате Бога въ Неговитѣ проявления на земята. Ние всички страдаме отъ мисъльта, че сме силни, че знаемъ много, а всѣки день Провидѣнието ни дава редъ опити да видимъ, че не сме много силни и че нѣмаме много знания. Ние съвѣтваме другитѣ хора какъ да живѣятъ, морализираме мѫже и жени, но щомъ дойде до насъ, не можемъ да приложимъ сѫщия опитъ. Тогава какъ тъй, на чужда глава защо бръснешъ? Първо научи се да бръснешъ своята глава.

 

И тъй, великиятъ законъ отъ чисто мистическо гледище седи въ това, че доброто ние обясняваме като такова, въ което има всички възможности и нѣма никакви ограничения. Щомъ влѣзатъ най-малкитѣ ограничения, вече се създава злото въ свѣта. Доброто, това сѫ безкрайнитѣ възможности да виждашъ тъй, както Богъ е създалъ нѣщата. Злото въ свѣта не е нищо друго, освѣнъ ограничение на доброто. Доброто е да се върши всичко това, което Бог е създалъ, а злото значи, че нѣмате всички възможности да правите добро. Запримѣръ, щомъ има у васъ мисъль, че Господь ви е изоставилъ, че не ви е далъ такъвъ мѫжъ или жена, каквито сте очаквали, не ви е далъ такива дѣца, каквито сте желали, не ви е далъ кѫщи, вие имате съмнѣние въ Бога, и слѣдователно отъ този день започватъ всички ваши нещастия. Може да имате единъ външенъ комфортъ, но вѫтрѣ ще имате всички нещастия. Мислете, че Той е всемѫдъръ. Щомъ съзнаешъ, че Богъ е благъ, че Той е същество съвършено, че Той е Любовь, въ Него нѣма изключения, веднага ще почувствувашъ една радость. Може да нѣмашъ всички удобства на живота, но ще бѫдешъ бодъръ и веселъ. И тъй, всѣки моментъ може да провѣрите, че като мислите за Бога, че е Любовь, всички ще бѫдете радостни, но усъмните ли се, вложите ли най-малкото съмнѣние, ще забѣлѣжите едно навѫсване въ васъ. Богъ се оттегля и казва: „Покажи своята добродѣтель сега“.

 

И тъй, за Бога ще мислите, че Той е съвършенъ, че Той е благъ и че всичкитѣ наши вѫтрѣшни проявления се дължатъ Нему. Всичко добро въ насъ дължимъ само на Него. Всички велики мисли, велики чувства, велики дѣйствия дължимъ само на Него, на Господа на Любовьта, Той е единъ и сѫщъ. Ние Го наричаме Спаситель, Той идва въ свѣта, въплътява се. За Него ние трѣбва да имаме само едно мнѣние, че Той е една вѣчна любовь, отъ която диша само животъ, животъ, само благъ животъ.

 

Понеже тази година е тринадесета по съдържание, по сборъ на цифри, то които мислятъ добро да направятъ, нѣма да го направятъ, и които мислятъ зло да направятъ, пакъ нѣма да го направятъ. Тази година е година на почивка. Искамъ вие да си починете тази година, не се старай нито добъръ да станешъ, нито лошъ.

 

Цѣлата година нищо нѣма да направите. Сега да разберемъ почивката. Тази е божествена почивка. Евреитѣ напримѣръ, слѣдъ всѣки шесть години, оставятъ нивата да почине една година. Тази почва трѣбва да се остави на слънце да се грѣе, за да придобие енергия. Енергия трѣбва да придобиете и вие. Мнозина отъ васъ иматъ желание да направятъ добро, но затова се иска енергия, а вие я нѣмате. Трѣбва да има какво да дадешъ. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, като дойде нѣкой новобранецъ, започватъ да го гощаватъ съ най-хубаво ядене, съ хубава баница, ще му свирятъ съ музика, и най-послѣ накрая ще го турятъ на работа. Духовнитѣ хора пъкъ другояче постѫпватъ. Като дойде нѣкой ученикъ при тѣхъ, веднага го сплашватъ. Той си вземе шапката и бѣга. Свѣтскитѣ хора добрѣ започватъ, злѣ свършватъ, а духовнитѣ обратно — злѣ започватъ, добрѣ свършватъ. А по-добрѣ е да започнемъ добрѣ и да свършимъ добрѣ. Ако започнемъ злѣ, то и добрѣ нѣма да свършимъ.

 

Въ колективното съзнание, споредъ другъ единъ законъ, хората колективно трѣбва да си помагатъ. Като срѣщнешъ нѣкого, нѣкой твой братъ напримѣръ, не го критикувай въ душата си, но гледай да намѣришъ нѣкоя добра черта въ него и чрѣзъ Божествения Духъ да го подпомогнешъ, защото твоето подигане е и негово, защото неговото падане е и твое. Той ще падне въ едно отношение, ти въ друго. Азъ мога да ви обясня този законъ. Отъ този законъ произлизатъ много нещастия. Единъ като прави грѣшка въ едно отношение, другъ — въ друго отношение. Единъ като направи добро въ едно отношение, другъ ще направи добро въ друго отношение. Доброто е общо за всички ни, и злото е общо за всички ни.

 

Този Господь, Който ни говори, Който ни учи вънъ отъ насъ и вѫтрѣ въ насъ, азъ Го виждамъ проявенъ въ всички форми, всичкото Негово желание е да Го познаемъ като Любовь. Азъ съмъ увѣренъ, че все ще Го познаете, когато и да е: нѣкои по-рано, нѣкои по-късно, нѣкои може сега, нѣкои въ бѫдеще, а нѣкои въ миналото може да сѫ Го познали. Въ астралния свѣтъ страданията на астралцитѣ сѫ все минали страдания. Знаете ли като влѣзе нѣкой въ астралния свѣтъ, какво става съ него? Понеже нѣма възможность да прави нови грѣхове, започва да вижда стари картини отъ своето минало и страда. Тѣзи картини се явяватъ прѣдъ него като картини на нѣкой кинематографъ и започва да живѣе той съ своето минало. День, два, три, цѣли дни отъ сутринь до вечерь се нижатъ лентитѣ прѣдъ него. Всѣки день ленти, ленти, докато въ съзнанието му се втълпи идеята, че той трѣбва да върши Волята Божия, и тогава казватъ: „Пратете го сега на земята, да видимъ разбралъ ли е какво трѣбва да прави“.

 

Дохожда на земята въ ново въплъщение. Като дойде, ако забрави какво е научилъ отъ невидимия миръ, прави пакъ грѣшки, и като влѣзе отново въ другия свѣтъ, той вижда тогава погрѣшкитѣ си, вижда нови и стари ленти. Ако стане подобрение, тогава влиза въ духовния свѣтъ и се радва, вижда и нарежда живота си, както трѣбва.

 

Тъй че туй, което всѣки моментъ ние сега прѣживѣваме, това ще бѫдатъ свѣтли страници на нашия животъ въ бѫдеще. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, всички срѣщи съ хората, всички картини на минали прѣживѣвания ще минаватъ прѣзъ вашия умъ. Всичко това съставлява хубави нѣща въ живота ви.

 

Не считайте, че това не е на мѣстото си, всѣко дѣйствие е на мѣстото си. Което не е на мѣстото си, Господь съ своята четка ще го заличи. И Той казва: „Грѣховетѣ ви азъ ще залича“. Значи, въ края на краищата у насъ ще останатъ само божественитѣ нѣща и тогава ще започне вѣчния Животъ на хармонията.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...