Jump to content

1930_05_18 Да се възвеселимъ


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Да се възвеселимъ


А трѣбваше да се възвеселимъ и да се възрадваме,

защото този твой братъ мъртавъ бѣ,

и оживѣ; загиналъ бѣ, и намѣри се“.
Лука 15:32.
 

„Да се възвеселимъ и да се възрадваме“.
 
Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че между органитѣ на тѣлото му, между по-важнитѣ мисли и чувства сѫществува вѫтрешна връзка. За да схване тази връзка, преди всичко човѣкъ трѣбва да разбере естеството на своя умъ, основата на своето сърдце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърдцето и волята си, човѣкъ се е домогналъ до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава отъ противоречията. Ако не може да разбере ума, сърдцето и волята си, човѣкъ живѣе само въ противоречия, въ мѫчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременниятъ човѣкъ се оплаква отъ живота си. Когото срещнете днесъ, всѣки казва, че е нещастенъ. Не само сегашниятъ човѣкъ е нещастенъ, но отъ времето на Адама до днесъ едва ли ще намѣрите човѣкъ, който да е казалъ или да каже, че е щастливъ. Историята не знае нито единъ щастливъ човѣкъ. Историята на човѣчеството е пълна съ драми и трагедии, съ страдания и нещастия. При все това, човѣкъ все още вѣрва, че и вънъ отъ рая може да бѫде щастливъ, може да създаде нѣщо велико. Въ това отношение той прилича на мравката, която попада въ пѣсъчната хуния на мравкояда и се надѣва, че може да излѣзе навънъ. Пѣсъкътъ на хунията е толкова подвиженъ, че, каквито усилия да прави мравката да излѣзе отъ хунията, тѣ оставатъ безрезултатни. Мравката се хлъзга по стенитѣ на хунията, пада на дъното, дето мравкоядътъ чака да я изяде. Попадне ли веднъжъ въ хунията на мравкояда, никакво излизане не е възможно.
 
Съвременнитѣ хора сѫ попаднали въ една хуния, подобна на тази, която мравкоядътъ прави, и не могатъ да излѣзатъ вънъ отъ нея. Тѣ правятъ усилия да станатъ, да излѣзатъ на свобода, но усилията имъ оставатъ напраздно. Следъ голѣми борби и мѫчнотии тѣ излизатъ отъ тази хуния, но безъ душата си. Тѣлото имъ остава на една страна, душата — на друга, и тѣ се лутатъ като странници на земята, безъ приятели и познати. Близкитѣ имъ взиматъ тѣлата имъ, погребватъ ги, пѣятъ надгробни пѣсни, държатъ речи за тѣхното земно величие, говорятъ за тѣхнитѣ подвизи и дѣла, докато най-после казватъ: Богъ да ги прости! Кѫде е истинскиятъ човѣкъ, какво е станало съ него, тѣ нищо не знаятъ и не се интересуватъ. Значи, докато останкитѣ на човѣка сѫ предъ васъ, вие имъ четете надгробни речи за утеха. Вдигнатъ ли останкитѣ имъ, всичко се забравя. Ние не се интересуваме отъ надгробнитѣ речи, които се държатъ за умрѣлитѣ, нито пъкъ отъ неизпълненитѣ обещания, които се даватъ на живитѣ. Колкото надгробнитѣ речи могатъ да възкресятъ мъртвитѣ, толкова и неизпълненитѣ желания хранятъ живия.
 
Една циганка имала едно детенце, което много обичала. Единъ день детето заболѣло сериозно и, презъ време на боледуването си, то искало отъ майка си да му купи нѣщо за ядене. — Мамо, искамъ да ми купишъ геврече.— Ще ти купя, мама, ще ти купя. — Искамъ малко млѣчице. — Ще ти купя, мама. — Искамъ малко баница. — Ще ти купя, мама. Майката обещавала да изпълни желанията на детето си, но нищо не купувала. Тя само залъгвала детето, че ще му купи, каквото иска, ще задоволи желанията му, докато детето умрѣло. Циганката започнала да го оплаква и да нарежда: Е, мама, поне си хапна отъ всичко, което сърдцето ти искаше. — Хапнало си е детето отъ всичко, но въ въображението си, а не въ действителность. И българитѣ иматъ обичай да обещаватъ, че ще направятъ това-онова, но малцина изпълняватъ обещанията си. Докато човѣкъ е живъ и здравъ и живѣе въ лишения, обещаватъ му, че ще го назначатъ на служба, ще му помогнатъ да излѣзе отъ сиромашията си. Обещаватъ и не изпълняватъ обещанията си. Щомъ умре, тогава всички се разтичватъ, колятъ курбанъ, агне за него, да си хапне. Въ сѫщность, тѣ ще си хапнатъ, а не умрѣлиятъ. Ще се събератъ въ негово име на трапеза, да кажатъ за него: Богъ да го прости!
 
Нѣкои хора търсятъ смисъла на живота, а други не се интересуватъ отъ него и казватъ: Трѣбва да се живѣе! Вѣрно е, че трѣбва да се живѣе, но какъ? Христосъ дава два примѣра отъ живота за двамата синове, но тѣхниятъ животъ не разрешава въпроситѣ. Бащата разрешава въпроса, понеже има опитности. Той дава примѣръ на синоветѣ си, какъ трѣбва да се живѣе, но нито единиятъ, нито другиятъ го е последвалъ. Какъ е възможно, толкова благороденъ баща, да роди два сина съ противоположни характери на него? Младиятъ синъ казалъ на баща си: Татко, дай ми дѣла отъ наследството, който ми се пада, за да отида въ широкия свѣтъ, да придобия знания. Желанието му не е било лошо, но той не преценявалъ силитѣ си, мислѣлъ, че може да направи много повече, отколкото възможноститѣ му позволявали. Въ него имало нѣщо благородно и възвишено, но нѣмалъ опитности, не разбиралъ живота. Бащата познавалъ сина си, предвиждалъ, какво може да направи, но го оставилъ свободенъ, да придобие нѣкаква опитность, че, като се върне при него, да не пожелае втори пѫть да се отдѣля. Само по този начинъ той ще разбере, че силата на човѣка се крие въ самия него, а не вънъ отъ него. Докато билъ при баща си, той вѣрвалъ въ паритѣ, но следъ като ялъ и пилъ съ приятели и приятелки, всичко изгубилъ и се намѣрилъ срѣдъ пѫтя, безъ наука, безъ занаятъ, изоставенъ отъ всички. За да изкара хлѣба си, той решилъ да стане свинарь, но и тукъ се разочаровалъ. Свинетѣ изяждали рожковитѣ и за него нищо не оставало. Гладенъ, окѫсанъ, измѫченъ отъ труднитѣ условия на живота, той започналъ да съзнава погрѣшката си и решилъ да я изправи, като се върне при баща си да му слугува.
 
Блудниятъ синъ ималъ една добра чърта, че като се намѣрилъ въ положението на последенъ сиромахъ, не обвинилъ нито приятелитѣ си, нито условията, но намиралъ вината само въ себе си. Той си казалъ: Сгрѣшихъ предъ небето и предъ земята, предъ Бога и предъ баща си. Ще се върна у дома си, ще помоля баща си да ме приеме да му слугувамъ. Каквото мислѣхъ, нищо не направихъ. Паритѣ си изгубихъ, свине пасохъ и нищо не постигнахъ. Научихъ само едно нѣщо, че съ свинарство не можешъ да изправишъ живота си. Свинетѣ символизиратъ низшето човѣшко естество. Следователно, който мисли, че съ низшитѣ си чувства може да постигне нѣщо, той е на кривъ пѫть. Следъ дълги разсѫждения блудниятъ синъ решилъ да се върне при баща си и да се изповѣда предъ него за направената погрѣшка. Следъ това пъкъ виждаме благородството и великодушието на бащата, който не се гнѣви на сина си, нито го пѫди, но го пригръща, цѣлува и заповѣдва да го облѣкатъ съ нови дрехи, да турятъ пръстенъ на рѫката му, да заколятъ въ негова честь най-угоеното теле и да извикатъ музиканти да свирятъ и да се веселятъ, че загубениятъ му синъ се върналъ.
 
„А по-стариятъ синъ бѣше на нивата: и като идѣше, та наближи кѫщата, чу пѣние и ликуване. И повика едного отъ слугитѣ и питаше, що е това. А той му рече: Братъ ти си дойде; и закла баща ти храненото теле, защото го прие здравъ“. И разгнѣви се и не рачеше да влѣзе. И тъй, баща му излѣзе и молѣше му се. А той отговори и рече на баща си: „Ето, толкова години ти работя, и никога твоята заповѣдь не съмъ престѫпилъ; и на мене нито яре си ми далъ нѣкога да се повеселя и азъ съ приятелитѣ си; а едва що си дойде този твой синъ, който изяде имота ти съ блудницитѣ, за него си заклалъ храненото теле“. А той му рече: „Синко, ти си винаги съ мене, и всичкото мое твое е. Трѣбваше да се възвеселимъ и възрадваме, защото този твой братъ мъртавъ бѣ и оживѣ, и загиналъ бѣ и намѣри се“.
 
Кога трѣбва да се весели човѣкъ? — Когато въ него възкръсне една добродетель, която е била мъртва; когато открие въ себе си една способность, която е била загубена; когато намѣри изгубеното си здраве; когато отново придобие разпиляното си богатство; когато разрови доброто въ себе си, което нѣкога е дълбоко заровилъ. Това веселие е на мѣстото си. Не може човѣкъ да не се радва и весели, когато намѣри това, което търси. Днесъ всѣки човѣкъ търси изгубения рай. — Какво нѣщо е изгубениятъ рай? — Щастието. Наистина, всѣки човѣкъ иска да бѫде щастливъ, да се повдигне въ обществото, да стане ученъ, гениаленъ човѣкъ, светия. Той не подозира, че това, къмъ което се стреми, е въ самия него. Достатъчно е да разбира законитѣ на живота и на природата, за да придобие всичко, къмъ което се стреми. Не е достатъчно човѣкъ само да се стреми къмъ постигане на гениалность и светийство. Той трѣбва да разбира тѣхния животъ, тѣхнитѣ мисли и чувства, да върви постепенно по стѫпалата на живота. Следователно, за да разберете талантливия, вие трѣбва да познавате живота на обикновения човѣкъ; за да разберете гения, трѣбва да сте миналъ по пѫтя на талантливия; за да разберете светията, трѣбва да сте минали по пѫтя на гения. И най-после, за да разберете Учителя, трѣбва да сте минали по пѫтя на светията. Не може да възлѣзе човѣкъ нагоре, ако не е вървѣлъ постепенно по стѫпалата на човѣшката стълба. Всѣки животъ крие въ себе си нѣщо велико и красиво. Лесно се говори за светийство, но мѫчно се постига. Да дойдешъ до положението на светия, това значи, да се качишъ на единъ отъ високитѣ върхове въ живота и оттамъ да гледашъ цѣлия свѣтъ, прострянъ предъ тебе като на длань. Обаче, дойдемъ ли до Учителя, за него не може да се говори. Той е особенъ свѣтъ, особена система, особенъ животъ. Той включва въ себе си всички възможности.
 
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука, която да систематизира всички факти и явления. Тѣ се нуждаятъ отъ абсолютна вѣра, която се основава на това, което сѫществува и което може да бѫде. Като вѣрва въ това, което днесъ може да направи и което въ бѫдеще може да постигне, човѣкъ дохожда до естествено развитие. Каквито заложби има въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи върху тѣхъ, да ги развива. Днесъ ще се ползува отъ ония дарби, които въ миналото е развилъ, а въ бѫдеще — отъ ония, които въ настоящия моментъ развива. Всѣка дарба е семенце, вложено въ човѣшката душа, дето очаква идването на пролѣтьта, която носи условия за неговото развитие. За сегашнитѣ хора понятието „душа“ е неопредѣлено. Говорите ли за мозъка, тѣ го разбиратъ. Тѣ гледатъ на него като на градина, въ която растатъ красиви цвѣтя и плодни дървета. Сърдцето пъкъ представя разсадникъ, отъ който се взиматъ красиви цвѣтя и плодни дървета за посаждане въ мозъка. Сърдцето представя още автономно учреждение, съ самостоятелно управление, което нѣма нищо общо съ външния обективенъ свѣтъ. Обаче, то е свързано съ козмоса, отдето черпи жизненитѣ си сили. Доколкото силитѣ на сърдцето се проявяватъ правилно, дотолкова умътъ се развива нормално. Когато връзката между дейностьта на сърдцето и козмичнитѣ енергии се прекрати, животътъ на човѣка се прекѫсва.
 
И тъй, докато е свързанъ съ козмическитѣ, Божествени енергии, човѣкъ може да се радва на живота си. Излѣзе ли вънъ отъ тия енергии, той загубва живота си. Затова, именно, казваме, че родениятъ отъ Бога не грѣши, т. е. не кѫса връзката си съ Божественото Начало, отъ което идатъ енергиитѣ на живота. Само родениятъ отъ Бога може да бѫде силенъ и великъ човѣкъ.
 
Въ какво се крие величието на човѣка? — Въ добродетелитѣ, които той е развилъ. Не е великъ и силенъ онзи, който придобива една добродетель и следъ време я изгубва. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка добродетель, които човѣкъ може да придобие и следъ известно време да ги изгуби, не сѫ истински. Реални нѣща сѫ ония, които човѣкъ може да носи съ себе си навсѣкѫде — и въ този, и въ онзи свѣтъ. Никоя сила не е въ състояние да отнеме реалнитѣ придобивки на човѣка. Дойдете ли до нереалнитѣ нѣща, тамъ всѣка сила може да ги отнеме. Запримѣръ, ако нѣкой тежи 100—120 кгр., това е излишенъ материалъ, отъ който трѣбва да се освободи. Дойде ли нѣкаква болесть, човѣкъ може да изгуби нѣколко килограма и да се чувствува по-добре, по-силенъ и енергиченъ. Изобщо, всѣки човѣкъ има едно опредѣлено тегло, което не трѣбва нито да се намалява, нито да се увеличава. Всичко, каквото се случва на човѣка, е строго опредѣлено.
 
Единъ богатъ американецъ се оженилъ за една млада, красива мома, англичанка. Тѣ решили да направятъ свадбената си разходка въ Ню-Иоркъ. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Иоркъ. Въ пѫтуването имъ станало катастрофа съ тѣхния тренъ; отъ сътресението на трена младоженикътъ билъ отхвърленъ навънъ, дето получилъ силенъ ударъ въ главата. Отъ голѣмото сътресение на мозъка той полудѣлъ, поради което веднага го занесли въ болница на лѣкуване. Цѣли 16 години прекаралъ въ болницата, а жена му все го очаквала, да се върне здравъ и живъ. Болницата, въ която билъ оставенъ, се отличавала съ строги наредби: никой боленъ нѣмалъ право да излиза на разходка самъ, безъ разрешение. Единъ день болничнитѣ слуги забравили пѫтната врата отворена. Младоженикътъ изкочилъ навънъ и се затичалъ къмъ гарата. Слугитѣ се спуснали да го гонятъ, но, докато го хванатъ, той успѣлъ да влѣзе въ единъ отъ вагонитѣ на трена, който следъ нѣколко минути заминалъ. Слугитѣ се върнали назадъ, като си казали: Да бѫде свободенъ! Природата може да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да се излѣкува. Обаче, и съ този тренъ се случила катастрофа, подобна на първата. Той получилъ ударъ въ главата, както при първата катастрофа, който предизвикалъ голѣмо сътресение на нервната система. Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствувалъ напълно нормаленъ, той се върналъ при жена си, съ която заживѣли добре и разумно.
 
Нѣкои ще запитатъ, защо Провидението е допуснало този човѣкъ да изгуби ума си и да прекара въ лудницата 16 години, лишенъ отъ условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересенъ е фактътъ, че две еднакви причини произвеждатъ различни резултати. Всѣки човѣкъ има такава опитность: въ едно отношение нѣкоя причина произвежда въ мислитѣ и въ чувствата му известенъ обратъ, добъръ или лошъ, и следъ известно време сѫщата причина произвежда обратенъ резултатъ на първия. Въ притчата за блудния синъ виждаме нѣщо подобно. Блудниятъ синъ пожелалъ да напусне бащиния си домъ, за да бѫде свободенъ, да придобие повече знания. Той взелъ дѣла си отъ богатството, което му се падало, и отишълъ въ странство. Следъ като изпилъ и изялъ всичко, каквото ималъ, той почувствувалъ ограниченията на свѣта, заробилъ се и станалъ свинарь. Сѫщото желание и сѫщиятъ стремежъ въ него за свобода, както въ първия случай, го заставилъ да се върне при баща си, разкаянъ и смиренъ, да поиска извинение и да заеме положението на бащинитѣ си слуги. Той разбралъ, че като слуга при баща си ще бѫде по-свободенъ, отколкото да бѫде господарь на себе си, за което не билъ още готовъ.
 
И тъй, когато изпадне въ ограничение и робство, човѣкъ трѣбва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка съ Първата Причина, съ разумния свѣтъ. Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осѫденъ на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човѣка къмъ безизходно положение, къмъ смърть. Отчаянието не е нищо друго, освенъ хунията на мравоядеца, дето човѣкъ може да попадне. Попадне ли веднъжъ въ тази хуния, мѫчно може да излѣзе навънъ. Голѣми усилия трѣбва да прави той, за да излѣзе на повърхностьта на земята. Запримѣръ, пиянството е падане на човѣка въ хунията на мравоядеца; клептоманията — сѫщо. Много хора страдатъ отъ клептомания, безъ да знаятъ, кои сѫ причинитѣ за нея, нито какъ да се освободятъ отъ ноктитѣ ѝ. Нѣкой клептоманъ отива въ единъ магазинъ и, каквото му хареса, взима го и го туря въ джоба си. Ще кажете, че е сиромахъ, не е виждалъ такива нѣща и ги пожелава. Клептоманията е недѫгъ и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които сѫ задоволени въ всѣко отношение. Въ лицето на Плюшкина, Гоголь е нарисувалъ единъ образъ, който обичалъ да носи въ дома си не само намѣрени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скѫсани вещи, но даже задигалъ чужди нѣща. Като виждалъ чужда стомна на чешмата, той я взималъ и я занасялъ у дома си. Защо му сѫ тия стари, изпочупени и скѫсани вещи? Той ги прибиралъ и си казвалъ: Все ще ми потрѣбватъ за нѣщо. Защо човѣкъ събира стари и чужди нѣща въ дома си, и той не знае — нѣкакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известенъ недѫгъ въ човѣка. — Кой може да помогне на човѣка, да го освободи отъ тѣзи недѫзи? — Природата. Само тя е въ състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено въ човѣка, да го прекара презъ огънь и да го обнови.
 
Като знаете методитѣ, съ които природата си служи, прилагайте и вие сѫщитѣ. Запримѣръ, ако нѣкой е боледувалъ отъ тежка заразителна болесть и оздравѣе, трѣбва да изгори всичко, съ което си е служилъ: дрехи, книги, сѫдове. Всичко нечисто и заразено трѣбва да мине презъ огънь, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, трѣбва да се подложи на огънь, да изгори. Дрехитѣ, сѫдоветѣ, — сѫщо, но и самото здание трѣбва да изгори и отново да се построи. Здравъ човѣкъ да влѣзе въ тази болница, и той ще се разболѣе. Стенитѣ, таванътъ, подътъ сѫ пропити отъ физическа и психическа зараза. Дезинфекционнитѣ срѣдства, които се прилагатъ, не сѫ въ състояние да изгорятъ и обезвредятъ околнитѣ предмети.
 
Следователно, пазете се отъ вреднитѣ влияния на лошитѣ мисли и чувства, които се носятъ въ въздуха като отровни газове. Съ влиянието на добритѣ и на лошитѣ мисли и чувства се обяснява смѣната на настроенията отъ добри въ лоши и обратно. Случва се нѣкой пѫть, човѣкъ излиза съ добро настроение отъ дома си, а се връща съ лошо. — Коя е причината за тази смѣна? — Той е попадналъ въ стѫпкитѣ на човѣкъ съ лоши мисли и ги възприелъ. Ако бѣше попадналъ въ стѫпкитѣ на добъръ човѣкъ, и лошо настроение да имаше, щѣше да се превърне въ добро. Като знаете силата на добритѣ мисли и чувства, стремете се да бѫдете извори, отъ които да изтича доброто, да се разнася по цѣлия свѣтъ, да весели всички живи сѫщества и да имъ дава сила и мощь да работятъ за общото повдигане на човѣчеството.
 
Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри хора, като бащата на блудния и на добрия синъ, който познавалъ сърдцата и на двамата си синове и отдалъ на всѣки отъ тѣхъ заслуженото. Като видѣлъ, че голѣмиятъ му синъ се сърди, задето далъ угощение на по-малкия си синъ, той казалъ: Синко, не се сърди. Азъ оценявамъ твоя трудъ и оставамъ всичкото си богатство на тебе. Братъ ти не се нуждае отъ такова богатство. Това, което е изработилъ и придобилъ въ странствуването си по свѣта, струва повече отъ богатството, което бихъ му далъ. Той нѣма вече желание да става богатъ; върналъ се е въ бащиния си домъ да слугува. Следователно, всѣки, който е готовъ да слугува на баща си, готовъ е да служи и на човѣчеството. Въ него е станалъ превратъ, вѫтрешно преобразование. Който се е освободилъ отъ нѣкакъвъ недостатъкъ, отъ нѣкаква слабость, той се прониква отъ желанието да работи за ближнитѣ си, както и за цѣлото човѣчество.
 
Съвременнитѣ свѣтски и религиозни хора възпитаватъ младото поколѣние съ заплашвания и наказания. Свѣтскитѣ хора си служатъ съ метода на наказанието, а религиознитѣ съ заплашването. Първитѣ наказватъ младитѣ, а вторитѣ ги заплашватъ, като имъ казватъ, че, ако грѣшатъ и престѫпватъ законитѣ на Баща си, чака ги адъ, т. е. мѫчение и вѣченъ огънь. Така не се проповѣдва истината. Искате ли да кажете истината на човѣка, кажете му, че той трѣбва да изпълнява законитѣ на своя Баща. — Какъ ще изпълнява тѣзи закони? — Като спазва законитѣ на своята мисъль и на своето сърдце. Затова е казано, че човѣкъ трѣбва да има свѣтла мисъль и чисто сърдце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че самъ не можете да го разберете, вие губите довѣрието на разумния свѣтъ. Графолозитѣ обръщатъ голѣмо внимание на начина, по който се пишатъ буквитѣ. Тѣ казватъ, че човѣкъ, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава съ добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нѣщо завършено въ характера си. Въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на този човѣкъ има известна хармония. Видите ли, че нѣкой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нѣщо отъ него. Той не е лошъ човѣкъ, но не обръща внимание на външностьта на нѣщата. Нѣкои хора обръщатъ по-голѣмо внимание на външния животъ, а други — на вѫтрешния. Великитѣ и гениални хора пишатъ чисто, красиво, правилно. Гениалниятъ не обича да преписва произведенията си, а талантливиятъ преписва своитѣ съчинения. Той е готовъ да ги препише по нѣколко пѫти, за да бѫдатъ чисти, да бѫдатъ правилно и красиво написани.
 
Да се върнемъ пакъ къмъ притчата за блудния синъ. Като четемъ тази притча, ние трѣбва да се пазимъ отъ погрѣшката на добрия синъ, който завидѣлъ на по-малкия си братъ, че баща му го посрещналъ съ радость и далъ въ негова честь голѣмо угощение. Човѣкъ трѣбва да се научи да се радва на всичко. Трѣбва да се радва на доброто на своитѣ ближни. Ако не може да имъ сърадва, той не е истински човѣкъ. Ученикътъ трѣбва да се радва на успѣха на своитѣ ближни, даже и когато той е пропадналъ на изпититѣ си. Който може да се радва на успѣха на своитѣ другари, той е благороденъ човѣкъ. Да се радвашъ, когато си пръвъ между другаритѣ си, това всѣки може да направи; да се радвашъ, когато си последенъ, това е достояние само на благородното и възвишено сърдце. Сиромахътъ да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.
 
Мнозина минаватъ за благородни, само когато сѫ задоволени. Докато бащата дава на децата си, тѣ сѫ доволни отъ него. Тѣ казватъ, че баща имъ е добъръ, уменъ, щедъръ. Щомъ не може повече да дава, тѣ намиратъ, че не е добъръ, че е остарѣлъ вече и казватъ: Стариятъ не го бива вече за нищо. Синъ, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мѣстото си. Ще дойде день, когато и той ще опита сѫщото отъ своитѣ деца. Затова е казано: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ“.
 
Като изучаватъ разумната природа, нейнитѣ закони и методитѣ, съ които тя си служи, хората трѣбва да ги прилагатъ при възпитанието на младото поколѣние, както и при самовъзпитанието. Не спазватъ ли законитѣ на природата, тѣ сами се изопачаватъ и, вмѣсто добри резултати, получаватъ лоши. Чувате нѣкой религиозенъ да казва, че човѣкъ не трѣбва да се грижи за тѣлото си. Колкото е по-слабо тѣлото му, толкова по-духовенъ е той. Това е криво разбиране на нѣщата. Грѣхътъ не е въ тѣлото на човѣка, но въ неговитѣ низши желания. Грѣхътъ не се заключава въ яденето, но въ чрезмѣрното ядене. Когато човѣкъ претоварва стомаха си повече, отколкото трѣбва, въ стомаха и въ червата остава необработена часть отъ храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трѣбва да се държи въ изправность. Ако човѣкъ постоянно се безпокои и мисли, че цѣлиятъ свѣтъ и цѣлата природа сѫ противъ него, въ скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щомъ разстрои стомаха си, той нарушава правилния ходъ на мислитѣ и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човѣкъ трѣбва да търси причината първо въ храносмилателната система, после — въ дихателната и най-после — въ мозъчната. Мозъкътъ не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не сѫ въ изправность. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена. Не можешъ да очаквашъ добри отношения отъ хората, ако ти нѣмашъ добри отношения къмъ тѣхъ. Защо голѣмиятъ братъ не отвори сърдцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върналъ въ бащиния си домъ?
 
Сегашнитѣ хора се намиратъ предъ една мѫчна задача, а именно: да се справятъ съ жестокостьта на сърдцето си, да го смекчатъ и облагородятъ. Не е мѫчно да вѣрвашъ въ Бога, да бѫдешъ благороденъ, когато всичкитѣ ти работи вървятъ добре. Изкуство е да пазишъ вѣрата си, да не се ожесточишъ, когато те сполетяватъ нещастия и страдания. Трѣбва ли вѣрващиятъ да се обезвѣри, че единствената му дъщеря е загинала съ нѣкой параходъ или умрѣла отъ нѣкаква болесть? Трѣбва ли вѣрващиятъ да изгуби вѣрата и смисъла въ живота си отъ това, че изгубилъ богатството си? Тъй щото, не е достатъчно да вѣрвашъ въ Бога или въ Неговата Любовь, но да изпълнявашъ волята Му. Да вѣрвашъ въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината е едно нѣщо, а да изпълнявашъ законитѣ имъ е съвсемъ друго.
 
Следователно, нито само вѣрата спасява, нито знанието. Не е достатъчно човѣкъ само да вѣрва, но той трѣбва да изправи отношенията си къмъ разумната природа, като къмъ своя майка, и къмъ Бога, като къмъ свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгрѣшихъ. Готовъ съмъ да Ти служа като последенъ слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човѣкъ да умре. Смъртьта не разрешава въпроситѣ, нито неразбранитѣ страдания раждатъ нѣщо велико. Страданията иматъ смисълъ, ако отъ тѣхъ се роди нѣщо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията ѝ се осмислятъ. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земедѣлеца се оправдаватъ. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плодъ. Ако страданията на човѣка не даватъ плодове, тѣ сѫ безсмислени. Пазете се отъ такива страдания. Натъквате ли се на ненуждни страдания, вие ще се намѣрите въ положението на онзи американецъ, който опиталъ силата на Ниагарския водопадъ, като миналъ по него съ бъчва. Той влѣзълъ въ добре осмолена бъчва и се спусналъ съ нея отъ височината на водопада, но следъ половинъ часъ търкаляне по буйнитѣ води на водопада, бъчвата излѣзла на брѣга. Като го извадили отъ бъчвата, той билъ въ пълно безсъзнание; щомъ се свестилъ, казалъ: Цѣлия свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не искамъ да правя този опитъ. За нищо въ свѣта не бихъ се опиталъ да се състезавамъ съ водитѣ на водопада. Не трѣбва да се опитватъ горчевинитѣ на единъ неразуменъ, безсмисленъ животъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да води разуменъ, плодоносенъ животъ, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ.
 
Единъ вѣрващъ запиталъ проповѣдника: Какъ мислишъ, ще се спася ли? — Ще се спасишъ. — Кога и какъ ще позная? — Като отидешъ на онзи свѣтъ. — Ако отида и ме върнатъ обратно на земята? — Нищо, ще знаешъ поне истината. — Искамъ положително да зная, безъ да правя опити. — Правъ е този човѣкъ. Ако рече да прави опити, той ще изпадне въ положението на блудния синъ, който напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ по свѣта да странствува. Обаче, и при това положение има изходъ. Щомъ се натъкне на мѫчнотии и стане свинарь, не трѣбва да седи много при свинетѣ, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажатъ свинетѣ, какво ще каже господарьтъ му или обществото, това не трѣбва да го интересува. Това значи вѣрващъ човѣкъ. По-добре е човѣкъ да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си домъ; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи. Положителното е за предпочитане предъ отрицателното.
 
Въ заключение, съветвамъ ви да избѣгвате слабоститѣ на малкия и на голѣмия синъ, но да се стремите къмъ благородното въ характера на бащата. Той дава примѣръ, какъ трѣбва да живѣятъ хората помежду си; той показва, какви трѣбва да бѫдатъ братскитѣ отношения.
 
Сега и на васъ желая да живѣете като вашия Небесенъ Баща, Който е създалъ живота и учи хората, какъ да прилагатъ Неговата Любовь. Христосъ казва: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви, че всички да познаятъ вашия Отецъ“. Радвайте се и вие заедно съ баща си, когато малкиятъ ви братъ се връща отъ чужбина. Вземете участие въ угощението, което баща ви устройва за всички свои загубени синове, които отново се връщатъ въ отечеството си.
 
„Мъртавъ бѣ, и оживѣ; изгубенъ бѣ, и намѣри се. Да се възрадваме и да се възвеселимъ“!


38. Беседа отъ Учителя, държана на 18. май, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...