Jump to content

1930_05_11 Да влѣзешъ


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Да влѣзешъ


Отговори стотникътъ и рече Му: „Господи,

не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми;

но речи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“.
Матея 8:8.
 

Този стихъ, както и всички стихове отъ Евангелието, могатъ да се разглеждатъ двояко: въ преносенъ и въ букваленъ смисълъ. Ако разглеждате въпроситѣ въ преносенъ смисълъ, вадите едно заключение; ако ги разглеждате по буква, дохождате до друго заключение. Както и да разглеждате този стихъ, въ него нѣма особена философия. Кой човѣкъ, на когото баща му, майка му, братъ му или сестра му сѫ болни, не търси лѣкарь да ги излѣкува? И желанието на стотника било сѫщото: да намѣри лѣкарь, който да изцѣри момчето му. Той видѣлъ този лѣкарь въ лицето на Христа. Понеже вѣрата му била голѣма, той казалъ на Христа: Нѣма нужда да дохождашъ въ дома ми, но достатъчно е да кажешъ само една дума, и момчето ми ще оздравѣе. Стотникътъ се считалъ недостоенъ да дойде Христосъ подъ неговата стреха. Това е буквалниятъ смисълъ на стиха — простъ разговоръ между Христа и единъ стотникъ, който билъ езичникъ, а не като евреитѣ — правовѣренъ.
 
Дойдете ли до вѫтрешния смисълъ на стиха, вие се спирате върху стотника, като езичникъ, представитель на една стара култура, която се е различавала отъ тогавашната еврейска култура. Евреитѣ по това време минавали за правовѣрни и за избранъ народъ отъ Бога. Тѣ минавали за духовни хора, за аристократи, а езичницитѣ — за обикновени. Стотникътъ бѣше разуменъ човѣкъ, разбираше, че Христосъ носѣше нова култура, нови възгледи за човѣчеството. Той съзнаваше положението си, като човѣкъ на старата култура, затова се обърна къмъ Христа съ думитѣ: Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми. Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе. Докато живѣя съ старитѣ възгледи, възприети отъ дѣди и прадѣди, самъ нищо не мога да направя.
 
Мнозина се чудятъ, отде се взиматъ толкова различни тълкувания по въпроситѣ, които интересуватъ хората. Това е лесно обяснимо. Когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ все ще намѣри начинъ да се домогне до своето желание. Сѫщото се отнася и до тълкуванията, дадени по различни въпроси. Вие знаете баснята „Вълкъ и агне“. Желанието на вълка е да яде овце. Дето срещне овца, все ще търси начинъ, какъ да я хване. Въ баснята за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на единъ изворъ да пие вода. Отдалечъ още единъ вълкъ видѣлъ, че агнето отива къмъ извора и го последвалъ. Той се приближилъ до него и му казалъ: Защо ми мѫтишъ водата? Агнето се почудило, какъ може да мѫти водата на вълка, който спрѣлъ да пие вода на горната часть на извора, надъ мѣстото, дето пие то. При това, изворътъ има и горно, и долно течение. Следователно, докато изворътъ тече, никой не може да размѫтва водата му. Вълкътъ искалъ да нападне агнето и търсилъ основание за това. Въ сѫщность, той напада овцетѣ безъ никакво основание. После вълкътъ запиталъ агнето: Защо миналата година ме обиди? Агнето останало още по-очудено, какъ може да е обидило вълка, когато миналата година не е било още родено. Най-после той казалъ: Не е важно, дали мѫтишъ водата ми, нито обиднитѣ думи, които ми каза, но азъ искамъ да те изямъ. И човѣкъ постѫпва като вълка: когато иска да направи нѣщо, все ще намѣри нѣкаква причина, съ която да се оправдае. Каква е причината, алтруистична или егоистична, не е важно. За човѣка е важно да постигне своята цель.
 
Често хората се спиратъ върху проявитѣ на живота, върху явленията въ природата и се запитватъ, защо Богъ е създалъ свѣта така, защо е допусналъ злото заедно съ доброто. Сѫщиятъ въпросъ билъ зададенъ на Хермеса, но той стисналъ само устнитѣ си и нищо не отговорилъ. Значи, единъ отъ великитѣ свѣтила на стария Египетъ затворилъ устата си и дума не казалъ на зададения отъ ученицитѣ му въпросъ. Следъ този отговоръ, обикновенитѣ хора продължаватъ още да питатъ, защо Богъ е създалъ свѣта по този начинъ. Ако продължаватъ още да задаватъ този въпросъ, свѣтътъ не само че нѣма да се оправи, но още повече ще се влоши. Като говоримъ за свѣта, ние имаме предъ видъ човѣшкия свѣтъ. Не трѣбва да се задава въпросъ, защо Богъ е създалъ свѣта така, а не по другъ начинъ, но всѣки самъ трѣбва да се запита: Живѣя ли въ съгласие съ Божиитѣ закони и съ законитѣ на разумната природа? Ако е искренъ въ себе си, човѣкъ ще види, че между него и разумната природа сѫществува известна дисхармония. Следъ това той трѣбва да търси причината на тази дисхармония. Като се вглежда въ своитѣ прояви, човѣкъ забелязва, че въ него има желание да живѣе добре, да бѫде щастливъ, да не страда. Добро е това желание, но сѫщевременно той трѣбва да обръща внимание и на другитѣ хора, живѣятъ ли и тѣ добре, щастливи ли сѫ и т. н. Следователно, докато мисли само за себе си, човѣкъ е пусналъ злото въ своя животъ. Егоизъмътъ е начало на злото. Значи, доброто включва цѣлия животъ въ себе си, а злото — само часть отъ живота. Кой вълкъ не би обиколилъ 20 кошари въ една нощь, за да хване поне една овца, съ която да нахрани своитѣ малки? Коя птичка не би убила десетки червейчета, за да нахрани малкитѣ си? Кой баща и коя майка не биха унищожили килограми жито, плодове и зеленчуци, за да изхранятъ децата си? Добре е на вълка, когато улови една овца, но на овцата не е добре. Добре е на птичкитѣ, когато майка имъ носи червейчета на малкитѣ си, но на червейчетата не е добре. Следователно, стремете се къмъ онова добро, което има предъ видъ живота на всички сѫщества.
 
И тъй, когато хората виждатъ само едната страна на нѣщата, едни казватъ, че свѣтътъ е добре и разумно създаденъ; други казватъ, че не е добре създаденъ — зависи, какви сѫ разбиранията на хората. Единъ проповѣдникъ казвалъ на децата си: Деца, вижте, колко разумно е създалъ Богъ свѣта. Достатъчно е да видите дългия клюнъ и дългитѣ крака на щъркела, за да разберете, защо му сѫ дадени тѣ. Богъ ималъ предъ видъ, че ще яде жаби, затова му трѣбва дълъгъ клюнъ и дълги крака. — Татко, добъръ е свѣтътъ за щъркела, но не и за жабитѣ. — Прави сѫ децата. Добъръ свѣтъ е онзи, който носи блага за всички сѫщества, а не само за нѣкои. Когато се явилъ предъ Бога, щъркелътъ Го помолилъ да му даде дълъгъ клюнъ, съ който да пише хубави стихове, и дълги крака, съ които да ги разнася по цѣлия свѣтъ, да се ползуватъ хората отъ тѣхъ. Богъ чулъ молбата му и я изпълнилъ. Отъ това време, именно, щъркелътъ символизира щастието. Обаче, като слѣзълъ на земята, той забравилъ обещанието си и използувалъ дългия си клюнъ и дългитѣ си крака за хващане на змии и жаби. — Вѣрно ли е всичко това? — То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че щъркелътъ има дълъгъ клюнъ и дълги крака. Можете ли да отречете факта, че щъркелътъ има дълъгъ клюнъ и дълги крака?
 
Съвременнитѣ учени не се задоволяватъ само съ външната страна на нѣщата, но тѣ търсятъ причинитѣ на явленията. Наистина, задъ всѣко явление се крие нѣкаква причина. Запримѣръ, срѣщате едно дете, което заеква. Търсите причината на заекването и не можете да я намѣрите. Причината се крие въ майката. Като бременна, въ четвъртия или петия месецъ, тя срещнала една жена, която заеквала. Още като я видѣла, образътъ и говорътъ ѝ направили силно впечатление, отъ което дълго време не могла да се освободи. Безъ да подозира, тя предала този недостатъкъ на детето си. Въ време на бременностьта си, жената е крайно впечатлителна, поради което всичко се отразява върху детето. Като знае това, тя трѣбва да отбѣгва срѣщи съ хора, които иматъ физически или психически недостатъци. Особено лесно се предава лъжата. Затова бременната жена трѣбва да избѣгва срѣщи съ хора, които обичатъ да лъжатъ. Това не значи, че хората лъжатъ съзнателно. Нѣкои си служатъ съ лъжата, и сами вѣрватъ въ нея. Други пъкъ обичатъ да полъгватъ и знаятъ, че не говорятъ истината.
 
Единъ проповѣдникъ запиталъ единъ актьоръ: Коя е причината, че вие изнасяте на сцената невѣрни нѣща, а хората ги приематъ за истинни и плачатъ? Ние имъ проповѣдваме вѣрни нѣща, но не можемъ да ги разплачемъ. Актьорътъ отговорилъ: Ние изнасяме на сцената невѣрни нѣща, но сами вѣрваме въ тѣхъ. Вие пъкъ проповѣдвате на хората истини, въ които сами не вѣрвате. Често духовнитѣ и религиозни хора, които вѣрватъ въ Бога, живѣятъ по-лошо отъ свѣтскитѣ, които минаватъ за безвѣрници. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да живѣе. За да живѣе правилно, той трѣбва да бѫде разуменъ.
 
Всички хора говорятъ за добъръ, за мораленъ животъ, но коя е мѣрката, която опредѣля нѣщата като морални и неморални? Преди всичко, човѣкъ трѣбва да изхожда отъ едно общо положение, съ което да опредѣля нѣщата. Само тогава можемъ да кажемъ, че истински моралъ е онзи, който засѣга всички хора еднакво. Моралътъ подразбира еднакви отношения къмъ всички живи сѫщества. Споредъ този моралъ всички сѫщества иматъ право да дишатъ, понеже сѫ потопени въ въздуха; всички сѫщества иматъ право да се ползуватъ отъ свѣтлината, защото тя прониква навсѣкѫде и обхваща цѣлата природа; всички сѫщества иматъ право да се ползуватъ отъ водата и отъ твърдата храна. Следователно, който се осмѣли да отнеме едно отъ тия права на кое и да е живо сѫщество, той постѫпва по отношение на него неморално. Никой нѣма право да лишава сѫществата отъ правата, които природата имъ е дала. Всѣко живо сѫщество има право да се ползува отъ благата на природата, за да става правилна обмѣна между външния и вѫтрешния свѣтъ. И най-малкитѣ сѫщества искатъ да живѣятъ. Животътъ на сѫществата се опредѣля отъ степеньта на тѣхното съзнание. Съзнанието имъ опредѣля и тѣхнитѣ блага. Колкото по-високо стои едно сѫщество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използува. Като знаете това, благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използувано, струва повече отъ най-голѣмото благо, неизползувано или неразумно използувано.
 
И тъй, не се стремете къмъ голѣми богатства, къмъ голѣма сила, къмъ много знания. Всички хора не могатъ да бѫдатъ еднакво богати, силни, учени, но всички могатъ да иматъ поне едно благо, което да използуватъ добре и да се радватъ на неговитѣ плодове. Нѣма сила въ свѣта, която може да отнеме микроскопическото благо на човѣка. Цѣлото небе ще се бори за това благо, но нѣма да допусне да му го отнематъ. Що се отнася до голѣмитѣ блага, въпросътъ е поставенъ другояче. За голѣмитѣ блага човѣкъ самъ трѣбва да се бори, да ги пази. Ако е разумен, ще ги упази; ако е неразуменъ, всичко ще изгуби. Който е доволенъ отъ малкото, ще постигне и голѣмото. Тъй щото, искате ли голѣми постижения, не пренебрегвайте малкитѣ блага. Дойде ли въ ума ви една малка мисъль, не я пренебрегвайте. Тя носи въ себе си велики възможности. Ако я отхвърлите, вие се натъквате на голѣми нещастия, които разрушаватъ живота.
 
Съвременното човѣчество се нуждае отъ ново схващане на живота. Като дойдатъ до въпроса за живота, мнозина разбиратъ материалната страна и започватъ да говорятъ за богатството, като добро условие, и за сиромашията, като неблагоприятно условие. Богатството и сиромашията не опредѣлятъ сѫщината на живота. Тѣ сѫ срѣдства въ живота, които криятъ причинитѣ си далечъ нѣкѫде, а не въ външния животъ. Въ природата нѣма богати и сиромаси. Ако разгледате, какво става съ сѫществата въ природата, виждате, че едни се раждатъ, а други умиратъ. Онѣзи сѫщества, които изпълняватъ законитѣ на природата, живѣятъ; онѣзи, които нарушаватъ законитѣ ѝ, страдатъ, мѫчатъ се и умиратъ. Природата е вложила смъртьта въ живота, за да освободи сѫществата отъ страданията. Колкото по-голѣми сѫ страданията имъ, толкова по-желанна се явява смъртьта за тѣхъ. — Може ли безъ страдания? — Може и безъ страдания, и безъ смърть, но само тогава, когато човѣкъ спазва разумнитѣ закони на Битието и на природата. Докато е въ стълкновение съ тѣзи закони, той неизбѣжно ще страда.
 
Днесъ всички хора страдатъ и се питатъ, защо идатъ страданията. Много естествено. Всѣки човѣкъ има своя индивидуална философия, която поставя надъ всички философии. Богъ го оставя да живѣе споредъ нея, да опита резултатитѣ ѝ. — Тежъкъ е животътъ ми. — Ти си го направилъ такъвъ, отъ тебе зависи да бѫде лекъ. И религията на хората не може да имъ донесе щастие. Споредъ християнитѣ, преди две хиляди години е сѫществувалъ единъ Учитель, Когото нарекли Синъ Божи, но между хората по това време се явилъ споръ, дали е, наистина, Синъ Божи, трѣбва ли да Го приематъ. Най-после тѣ започнаха да кроятъ планове, да Го задигнатъ отъ земята. Задигнаха Го тѣ, но механически, защото не можаха да задигнатъ това, за което Той дойде на земята. Ако всички хора бѣха Христови последователи, ако вѣрваха, че тѣ сѫ братя и излизатъ отъ единъ Баща, ако изпълняваха Неговитѣ закони, Царството Божие би дошло вече на земята. Не бѣше лесно хората да приематъ Христа, защото по това време тѣ имаха много богове. На кой Богъ по-рано да послужатъ и кого да приематъ? И до днесъ още хората служатъ на много богове, видими и невидими, затова не могатъ да приематъ Единния, Истинския Богъ и на Него да служатъ. Тази е причината за днешнитѣ спорове, недоразумения и войни между хората. Войнитѣ сѫ естествени последствия на неразбрания животъ на хората, но не сѫ оправдани. Когато слугитѣ на много господари се биятъ, това донѣкѫде е естествено, но когато слугитѣ на единъ и сѫщъ господарь се биятъ, това е странно. Когато децата на една и сѫща майка и на единъ и сѫщъ баща се биятъ, това е странно. Тогава ние вадимъ заключението: когато се биятъ братя помежду си, тѣ не сѫ отъ единъ баща. Тамъ, дето сѫществува споръ, децата сѫ отъ различни бащи и майки.
 
Казано е, обаче, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Това се отнася само за онзи, който съзнава и зачита, както своето право, така и правото на всички сѫщества. Обаче, въ който моментъ наруши правото на другитѣ сѫщества, той се отклонява вече отъ истинския образъ и живѣе по свой планъ и свои разбирания. Отъ хиляди години насамъ човѣкъ се е отклонилъ отъ този образъ, оцапалъ го е, поради което не познава нито себе си, нито ближния си, нито Бога. Днесъ той иде на земята съ опредѣлена задача, да изчисти този образъ и така, да се яви при своя Създатель. Казва се, че днесъ е краятъ на вѣка, сѫдниятъ день, когато Богъ ще сѫди хората. — Каква ще бѫде сѫдбата? — Богъ ще извика всѣки едного при себе си и ще го пита: Защо оцапа моя образъ? Защо не го изчисти? Защо не използува условията, които ти се дадоха?
 
Днесъ на всички хора се задава въпроса, защо изопачиха и опетниха образа на Бога въ себе си. Ще кажете, че условията сѫ виновни за това, или че обществото е лошо. Колкото е лошо обществото, толкова е лошъ и човѣкъ. Тѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Човѣкъ има отношение и къмъ обществото, и къмъ цѣлото човѣчество, понеже въ тѣхъ се криятъ възможноститѣ и условията за неговото развитие. Човѣчеството пъкъ е произлѣзло само отъ една двойка. На нея се дължи сегашниятъ животъ. Време е вече човѣкъ да прояви доблестьта на стотника, който бѣше готовъ да възприеме новото, и затова каза на Христа: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Срѣщате нѣкой отчаянъ, обезсърдченъ човѣкъ, който не вѣрва въ Великото въ свѣта, а очаква помощь отъ обществото. Какъ ще му помогне обществото, когато всѣки членъ отъ това общество мисли само за себе си? Ето, има богати търговци, членове на обществото, но тѣ мислятъ само за себе си. Отъ сутринь до вечерь тѣ мислятъ за своитѣ деца, за жена си, да ги осигурятъ добре и най-после, ако имъ остане нѣкакъвъ излишъкъ, тогава могатъ да помогнатъ на беднитѣ. За такива случаи българската поговорка казва: „Трай, коньо, за зелена трева“. Управляващиятъ първо иска да тури редъ и порядъкъ въ държавата, да нареди своя животъ и следъ това мисли за своя ближенъ. Учениятъ прави усилия да стане по-ученъ, да си подобри живота. Проповѣдникътъ проповѣдва на хората, но на първо мѣсто има предъ видъ себе си. Лѣкарьтъ лѣкува хората, но пакъ себе си има предъ видъ. Даже и майката, като ражда, пакъ си казва: Дано това дете ме гледа на стари години. Всички майки не мислятъ така, но и тѣ се изкушаватъ, и тѣ очакватъ отъ децата си. Малко хора се рѫководятъ отъ една свещена идея въ живота си. Нови хора сѫ нуждни сега, съ нови разбирания. Свѣтътъ се нуждае отъ нови майки и нови бащи, които да се жертвуватъ отъ любовь. Живѣятъ ли по стария начинъ, и родителитѣ, и децата ще се разочароватъ.
 
Единъ баща запиталъ сина си: Синко, ще ме гледашъ ли? — Ще те гледамъ, татко. — Какъ ще ме гледашъ? — Ще пробия дупка на тавана и оттамъ ще те гледамъ. Наистина, повечето отъ съвременнитѣ хора така гледатъ родителитѣ си. Тѣ пробиватъ дупки на тавана и отгоре ги гледатъ. Бащата или майката могатъ да умиратъ отъ гладъ, а синоветѣ и дъщеритѣ ги гледатъ отвисоко. Отъ това мѣсто тѣ не виждатъ нуждитѣ имъ и не ги разбиратъ.
 
На какво се дължатъ неправилнитѣ отношения между родители и деца, между братя и сестри, между мѫже и жени? — На известни слабости, които всички хора иматъ. Всѣки човѣкъ има нѣкакви вѫтрешни недѫзи, които представятъ задачи за разрешаване. Нещастието на човѣка не се заключава въ недѫзитѣ му, но въ неизправянето имъ. Всѣки човѣкъ има външни или вѫтрешни недѫзи, които трѣбва да изправя. Защо сѫ допуснати недѫзитѣ, защо е допуснато злото въ свѣта? — За да се допуснатъ тѣзи нѣща, природата има предъ видъ нѣщо, което малцина знаятъ. Каква е цельта на природата, поради което е допуснала злото и грѣха, не знаемъ; обаче, вѣрваме, че цельта ѝ е добра и разумна.
 
Въ древностьта, единъ отъ ученицитѣ на мистицизма се разгнѣвилъ на своя Учитель и решилъ да му причини нѣкаква пакость. Той надигналъ единъ голѣмъ камъкъ и го турилъ предъ вратата на своя Учитель, да не може да излиза навънъ. Като видѣлъ камъка, Учительтъ се зарадвалъ и веднага го използувалъ за стѫпало на кѫщата си. Колкото пѫти поглеждалъ къмъ това стѫпало, всѣкога благодарилъ на онзи, който поставилъ предъ вратата му този хубавъ мраморенъ камъкъ.
 
Следователно, всички криви мисли, чувства и постѫпки на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ мраморни камъни, които невежитѣ поставятъ на пѫтя му като камъни на препъване. Обаче, разумниятъ може да превърне тѣзи камъни въ стѫпала на кѫщата си. Тѣ сѫ вѫглища, които невидимиятъ свѣтъ превръща въ скѫпоценни камъни. Докато се постигне това, много гърбове на хората ще се ожулятъ.
 
Единъ овенъ казалъ на една овца: Скоро ще дойде Царството Божие и за насъ. — Какъ? — Ще дойде единъ пратеникъ отъ Бога, който ще ни спаси. Една стара овца възразила: Ще дойде и за насъ спаситель, но докато дойде, много кожи ще ни одератъ.
 
Това е външната страна на живота, но той има и вѫтрешна страна, която трѣбва да се разбира. За да разбере вѫтрешната страна на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде оптимистъ. Само по този начинъ човѣкъ може да се справя съ страданията. Щомъ се натъкнете на известни страдания, не трѣбва да се питате, защо идатъ и каква цель се гони чрезъ тѣхъ, но да се стремите да бѫдете здрави и да живѣете разумно. Какъвто и да е животътъ ви, първо трѣбва да го осмислите. Животътъ се осмисля само тогава, когато човѣкъ разбере великитѣ Божии закони. Щомъ разбере тѣзи закони, човѣкъ мисли вече право, а правата мисъль е връзка между мислитѣ и желанията му. Човѣкъ трѣбва да разбира произхода на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да знае, при какви условия могатъ да растатъ и да се реализиратъ. Тѣ растатъ и се развиватъ, както плоднитѣ дървета. Ако не спазвате условията за узрѣването имъ, тѣ не могатъ да бѫдатъ полезни.
 
Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото едно синапово зърно, голѣми чудеса ще правите“. Съвременнитѣ религиозни минаватъ за вѣрващи, но не могатъ да правятъ чудеса. — Защо? — Защото не разбиратъ законитѣ, по които се проявяватъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Съ други думи казано: Ако човѣкъ не може да бѫде господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, т. е. ако не ги владѣе, той не може да приложи закона на вѣрата. Законътъ на вѣрата е пѫть, съединителна нишка, по която мислитѣ и чувствата слизатъ отъ Божествения свѣтъ, за да се реализиратъ на земята. Не прилага ли вѣрата си, човѣкъ самъ си затваря пѫтя, по който Божественитѣ мисли и чувства слизатъ до неговия умъ и до неговото сърдце. Каквото сѫ слънчевитѣ лѫчи за човѣка на земята, такова нѣщо представятъ Божественитѣ мисли и чувства за ума и за сърдцето му. Ако слънчевитѣ лѫчи не проникватъ въ човѣшкото тѣло, човѣкъ не може да прояви никаква разумна дейность. Слънчевата свѣтлина и топлина криятъ въ себе си висша разумность, отъ която съзнанието се развива. Когато се казва, че човѣкъ може да се лѣкува чрезъ свѣтлина, ние имаме предъ видъ разумностьта, която тя носи въ себе си. Затова, именно, казваме, че чрезъ свѣтлина човѣкъ може да реализира всички свои желания.
 
И тъй, приемайте свѣтлината, въздуха, водата и храната съзнателно и съ любовь, за да се ползувате отъ тѣхъ, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати. Като дишате, мислете, че въ въздуха, освенъ кислородъ и азотъ, има нѣщо друго, което носи животъ. Като пиете вода, мислете, че и въ нея, освенъ водородъ и кислородъ, има нѣщо друго, което носи животъ. Изобщо, всѣко съединение, всѣки плодъ носятъ животъ въ себе си. Щомъ вземете единъ плодъ, първо изяждате месестата му часть. Дойдете ли до костилката, вие или я хвърляте, или счупвате и изяждате съдържанието ѝ. Обаче, това не се позволява. Дойдете ли до костилкитѣ на плода, природата не позволява да ги ядете. Тя съветва всѣки човѣкъ да изяде месестата часть на плода, а костилката да посади въ земята. На сѫщото основание казваме: Природата позволява да се ползувате отъ външната, месеста часть на своитѣ мисли и чувства, но костилкитѣ имъ, т. е. сѫщината, да посаждате. Само по този начинъ ще опитвате плода на своитѣ мисли и чувства.
 
Следователно, искате ли да имате ясна представа за живота, да го разбирате, посаждайте неговитѣ семена въ умоветѣ и въ сърдцата си, да знаете, съ какви плодове, като съ свои елементи, работи той. Нѣкои казватъ, че Богъ е направилъ всичко, че Той е създалъ цѣлата вселена, и, въпрѣки това, не сѫ доволни отъ живота. Ние пъкъ се чудимъ, какъ е възможно Богъ, най-разумното сѫщество въ свѣта, да създаде толкова своенравни и упорити сѫщества, каквито сѫ хората. Едно трѣбва да знаемъ: Първиятъ човѣкъ, Когото наричаме Синъ Божи, е създаденъ отъ Бога, преди вѣковетѣ, но всички хора не произлизатъ отъ този човѣкъ. Всички хора не сѫ създадени отъ Бога. Невъзможно е нѣкой изобретатель да направи една машина, която да не се подчинява на неговата воля. Има машини, които се движатъ леко, безъ никакъвъ шумъ. Ако единъ изобретатель, който не е нищо друго, освенъ човѣкъ, може да направи една машина, която да работи и да се движи безъ никакъвъ шумъ, колко повече Божиитѣ творения трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какво ще кажете тогава за човѣка, който вдига шумъ и врява около себе си? Кой е създалъ този човѣкъ? Казано е, въпрѣки това, че Богъ е създалъ човѣка, но първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, е представялъ съвършена машина, която се е движела тихо, спокойно, безъ шумъ. Впоследствие хората сѫ се намѣсили въ тази машина, внесли сѫ въ устройството ѝ особени елементи, които я заставятъ да вдига шумъ.
 
Значи, хората сѫ успѣли чрезъ насилие да се вмъкнатъ въ Божиитѣ работи, да завладѣятъ мозъка, стомаха, почти всичкитѣ си органи. Тѣ правятъ усилие да завладѣятъ и сърдцето си и по този начинъ съвсемъ да изпѫдятъ Бога отъ себе си. Въ всички опити Богъ ги остави свободни, но въ последния опитъ ще имъ се противопостави. Всички хора се стремятъ къмъ това, именно, да станатъ пълни господари на себе си, т. е. да се освободятъ отъ властьта на Първата Причина. Продължаватъ ли още да правятъ усилия въ това направление, Богъ ще вземе сърдцето имъ въ себе си и ще ги остави господари само на мозъка и на стомаха, безъ никаква връзка между тѣхъ. Сърдцето свързва дейностьта на мозъка и на стомаха. Какво ще стане съ човѣка, ако се отнеме сърдцето му? Божественитѣ чувства свръзватъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Отнеме ли се сърдцето на човѣка, като органъ, който възприема и предава Божественитѣ чувства, съ него всичко е свършено. Божественитѣ чувства нашепватъ на човѣка, кое е право и кое не. Тѣ го ориентирватъ въ областьта на възвишения моралъ, който го прави здравъ и силенъ, да устоява на всички бури и изпитания. Човѣкъ се калява чрезъ възвишения моралъ. Този моралъ го прави устойчивъ, съ здравъ гръбнакъ.
 
„Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми, но кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Езичникътъ се моли за момчето си, защото познава силата на Христа. Той знае, че Христосъ е въ състояние не само да лѣкува, но и да въведе човѣка въ новъ животъ, въ живота на неговитѣ младенчески години. Това разбираме подъ думата „момчето ми“. Младиятъ трѣбва да се занимава съ младенческия животъ, а стариятъ — съ стария животъ. Трѣбва ли младиятъ да мисли само за игри и весело прекарване? Това не е младость. Трѣбва ли стариятъ да мисли само за смъртьта и постоянно да охка и плаче? Това не е старость. Младиятъ трѣбва да върви правилно по своя пѫть, да стане гениаленъ човѣкъ.
 
Въ свѣта сѫществуватъ петь категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и учители. Обикновенитѣ хора представятъ обществата и народитѣ. Предъ тѣхъ се разкрива велико бѫдеще. Всѣка категория върви по особенъ пѫть. Най-високото положение заематъ Учителитѣ. На каквото стѫпало на развитие и да се намира, човѣкъ непремѣнно трѣбва да се стреми къмъ най-високото положение. Нѣма ли този стремежъ, той не може да се развива правилно. Петтѣ категории представятъ пѫтища за развитие. По тѣзи пѫтища, именно, се създаватъ великитѣ хора. Всѣки пѫть отъ своя страна представя прекрасенъ свѣтъ, пъленъ съ възможности за постигане на велики цели и идеали.
 
Когато се говори за мислитѣ и чувствата на човѣка, подразбираме обикновения животъ, т. е. живота на обикновенитѣ хора. Обикновенитѣ мисли създаватъ мислитѣ на талантливитѣ; талантливитѣ хора създаватъ мислитѣ на гениалнитѣ; гениалнитѣ — създаватъ мислитѣ на светиитѣ, а светиитѣ — мислитѣ на Учителитѣ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви, за да дойде до новия животъ. Който мисли, че може по другъ начинъ да се домогне до новия животъ, той е на кривъ пѫть. Новиятъ животъ подразбира нова мисъль, ново знание. Който е придобилъ новия животъ, той има вече вѫтрешно прозрение къмъ нѣщата. Като напише едно число, той разбира неговия смисълъ. Ако има две зрънца, той не ги разглежда само количествено, но прониква въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Съ това знание той може да посещава всички планети. Ако нѣма дълбоко разбиране за числата, човѣкъ лесно пише десетицитѣ, стотицитѣ, хилядитѣ, милионитѣ и т. н. Като видите тѣзи голѣми числа, вие се очудвате, че еди-кой си разбира математика. Да пишешъ числата правилно и да извършвашъ съ тѣхъ различни действия, това не е истинска математика. Да разбирашъ числото две, това значи, да разбирашъ дълбочината на женското сърдце и на мѫжкия умъ. Който разбира числото две, той знае причинитѣ за създаването на свѣта, както и на живота. Който не разбира дълбокия смисълъ на числото две, той се натъква на злото. Когато се събиратъ двама души — мѫжъ и жена, две приятелки или двама приятели, които не разбиратъ смисъла на числото две, тѣ непремѣнно ще се скаратъ. Ако две деца си играятъ добре, за една ябълка само тѣ могатъ да се сбиятъ. За да не дохожда до бой, дайте и на дветѣ по една ябълка. Като задоволите и дветѣ, между тѣхъ ще има миръ. Не само децата се каратъ и биятъ помежду си, но и възрастнитѣ. Като се сблъскатъ интереситѣ имъ, тѣ сѫ готови да се нахвърлятъ единъ върху другъ, да си оскубятъ коситѣ.
 
„Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми, но кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. — Защо не е достоенъ да приеме Христа въ дома са? — Защото съзнава, че е човѣкъ отъ старата култура, че е виновенъ за болестьта на детето си и, ако Христосъ му каже само една дума, той ще измѣни живота си. Щомъ промѣни живота си, момчето му ще оздравѣе. Такова съзнание, именно, трѣбва да иматъ всички хора — да измѣнятъ живота си и да повѣрватъ въ Бога. Нека всѣки направи опитъ, да види, вѣрва ли въ Бога и доколко разбира живота. Ако при най-малкото изпитание ти се смутишъ, изгубишъ разположението си, това показва, че вѣрата ти е слаба. Ти имашъ вѣрую, което самъ си създалъ. При това, изпитанието, което ти е дадено, не показва, че Провидението има нѣщо противъ тебе. Изпитанията на съвременнитѣ хора не сѫ нищо друго, освенъ игра на бащата съ детето. Както бащата играе съ детето си, подхвърля го въ въздуха ту съ едната, ту съ другата си рѫка, така и Богъ си играе съ човѣка, подхвърля го нагоре, но не го оставя да падне на земята. Силна е Божията рѫка. Щастливъ е онзи, който попадне въ Неговата мощна и крепка рѫка. Като те подхвърли нѣколко пѫти въ въздуха, най-после Той те поставя на земята да си починешъ. Като не знаешъ, какво е станало съ тебе, ти казвашъ: Голѣмо изпитание прекарахъ. Нѣкой пѫтува по планината и се оглежда, да не падне нѣкоя канара върху него. Случва се нѣкоя канара да падне следъ него. Като чуе трѣсъка и шума отъ падането ѝ, той се обръща назадъ и си казва: Добре, че не падна върху мене, щѣше да ме смаже. Радвайте се, че такива канари се изпрѣчватъ на пѫтя ви и не позволяватъ да влизате въ порочния животъ. Ако насилвате да влѣзете въ този животъ, канарата ще падне върху васъ и ще ви смаже. Помнете: всичко, което се случва въ живота ви, има за цель да ви убеди въ сѫществуването на великъ Промисълъ въ свѣта, който води къмъ постижения, къмъ укрепване на характера ви, за да ви направи съработници съ Великата разумна природа. Докато не станете съработници съ природата, не можете да разберете Божия Промисълъ, който работи надъ васъ. Докато не се свърже съ природата, човѣкъ остава за вѣчни времена въ своя личенъ животъ.
 
Човѣкъ минава презъ нѣколко фази на живота, докато стане въ положение да включва всичко въ себе си. Първата фаза на човѣшкия животъ е личниятъ или материалистическиятъ животъ, когато той живѣе само за себе си. Втората фаза е обществениятъ или духовниятъ животъ, когато човѣкъ живѣе за дома, за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовѣшкиятъ или Божествениятъ, когато човѣкъ живѣе за Цѣлото. Не е лошо да живѣе човѣкъ за себе си, но той трѣбва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрезъ възвишения животъ, който се рѫководи отъ Разумното Начало въ свѣта. Само разумностьта е въ състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя.
 
И тъй, личниятъ животъ има отношение къмъ материята, обществениятъ — къмъ силитѣ, общочовѣшкиятъ — къмъ Божественитѣ мисли, които направляватъ цѣлия животъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ общочовѣшкия животъ, да оформи и развие ума и сърдцето си, да даде просторъ на духа и на душата си. Този е правиятъ пѫть къмъ самовъзпитание. Да живѣе човѣкъ за Цѣлото, не значи, че не трѣбва да живѣе за себе си. Религиознитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да живѣе само за Бога. Това е ограничено разбиране на живота. Човѣкъ трѣбва да живѣе за Бога, за ближния си и за себе си. Отношенията на Бога къмъ човѣка сѫ както отношенията на бащата къмъ сина. Какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Бога? — Синовни. Нарушатъ ли се синовнитѣ отношения, и животътъ на човѣка се разрушава. Животътъ на хората не се развива добре, понеже отношенията имъ къмъ Бога сѫ както тия на слугата къмъ господаря или на чиновника къмъ началника. Това сѫ механически отношения. Докато подържа тѣзи отношения, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия.  Влѣзе ли въ областьта на общочовѣшкия животъ, човѣкъ се свръзва съ Цѣлото, въ което влизатъ всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. При това положение човѣкъ започва да гледа еднакво и на растенията, и на животнитѣ, и на хората. Видите ли едно дърво, растение или животно, бѫдете готови и на него да направите едно добро, както и на човѣка. Затова казвамъ да не чупите клонетѣ на дърветата, да не ги бруляте. Българитѣ иматъ обичай да рѣжатъ лозата. Тѣ казватъ, че лозата плаче като я рѣжатъ. И лозата плаче, и другитѣ растения плачатъ, когато хората се отнасятъ къмъ тѣхъ жестоко. Сегашнитѣ хора сѫ изопачили лозата, понеже искатъ да получаватъ отъ нея повече плодъ, отколкото трѣбва.
 
Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Това е естествено желание, но запитвали ли сѫ се, какви възгледи и разбирания трѣбва да иматъ, за да придобиятъ щастието? Ние не сме за старитѣ вѣрвания и разбирания, но подържаме новитѣ, Божественитѣ идеи, които носятъ животъ. Всички стари идеи и вѣрвания, които сѫ спъвали човѣчеството, трѣбва да се преработятъ, да станатъ общочовѣшки. Това не може да се постигне въ единъ день, но, като работи въ това направление, човѣкъ разширява съзнанието си и става годенъ за новъ животъ. Божественото ще се наложи навсѣкѫде, въ всички области на живота. Не чакайте да се наложи то насила, но приемете го доброволно, съ съзнание. Ако не изпълните волята Божия съ любовь и съзнателно, страданията сами по себе си ще дойдатъ. Време е вече хората да си създадатъ нова, правилна философия, да се ползуватъ отъ всички методи на миналото и отъ тѣхъ да изработятъ свой специфиченъ методъ.
 
И тъй, като използува методитѣ на растенията, на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, най-после човѣкъ трѣбва да приложи методитѣ на мисъльта, като мощна сила въ природата. Животнитѣ сѫ развивали своитѣ чувствувания, поради което и до днесъ сѫществува голѣма борба между тѣхъ. Ако не впрѣга мисъльта си на работа, човѣкъ несъзнателно взима участие въ тази борба и се свръзва съ животнитѣ. Като проследите живота на всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, виждате, че навсѣкѫде сѫществува насилие. Два мравуняка воюватъ единъ съ другъ. Единиятъ мравунякъ напада другия, иска да му открадне яйцата. Не само между животнитѣ, но и между хората сѫществува голѣмо насилие. Въ който домъ и да влѣзете, ще видите, че всички си служатъ съ насилие: нѣкѫде родителитѣ упражняватъ насилие върху децата си, нѣкѫде децата върху родителитѣ си. Въ бѫдеще бременната жена трѣбва да се пази отъ лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поколѣние. Тъй както живѣе днесъ, тя се намира подъ непосрѣдственото влияние на външния свѣтъ, поради което не може да се освободи, както отъ добритѣ, така и отъ лошитѣ влияния.
 
„Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми, но кажи само речь“. Това значи: докато съмъ въ старото учение, не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми, но кажи само речь, и азъ ще приложа Твоето учение. За да приложи Христовото учение, човѣкъ трѣбва да има нови възгледи за природата, за живота, за религията, за науката. Каква религия е тази, която за основа не е поставила любовьта? Каква наука е тази, която не носи свѣтлина за човѣшкия умъ? Каква религия е тази, която не може да смекчи сърдцата на хората? Каква наука е тази, която не може да освободи умоветѣ на хората отъ противоречията имъ? Бѫдещата наука трѣбва да вземе друга посока, да се внесатъ въ нея нови елементи. И съвременната наука е допринесла много за човѣчеството, но има нѣщо, което ѝ липсва.
 
Съвременнитѣ религиозни и свѣтски хора иматъ достатъчно знания и вѣра, но работятъ съ малко капиталъ. Какво може да се постигне съ този капиталъ? Той не може да бѫде много полезенъ нито на окрѫжаващитѣ, нито на себе си. Въпрѣки това, всѣки човѣкъ има желание да расте и да се развива, а не да остане на едно и сѫщо мѣсто. Затова, именно, човѣкъ се стреми къмъ придобиване на по-високи знания, на нѣщо положително, съ което да ускори еволюцията си. Човѣкъ трѣбва да мине отъ еволюцията на обикновения животъ къмъ еволюцията на талантливитѣ, гениалнитѣ, светиитѣ и най-после да дойде до еволюцията на Учителитѣ. Учительтъ иде отъ особена система, отъ друго слънце, което го поставя по-високо отъ всички хора.
 
Сега, като се говори за други системи и слънца, освенъ за слънчевата система и за Слънцето, мнозина отказватъ тѣхното сѫществуване, понеже сѫ невидими. Тѣ казватъ, че признаватъ за сѫществуващи само онѣзи нѣща, които виждатъ съ очитѣ си. Това не е логически вѣрно. Кой е видѣлъ човѣка? Вие виждате само външната форма на човѣка, неговото тѣло, но самия човѣкъ не виждате. Човѣкъ е скритъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си, които сѫ невидими. Чрезъ тѣхъ той се проявява, но остава невидимъ. Казватъ за нѣкого, че е интелигентенъ и благороденъ, но никой не е виждалъ интелигентностьта на неговия умъ и благородството на неговото сърдце. Тъй щото, хората виждатъ само външната страна на човѣка, безъ да знаятъ, какво представя мѫжа и какво жената. Вие говорите за идеала на мѫжа и на жената, безъ да ги познавате, безъ да разбирате тѣхната сѫщина. — Какъвъ е идеалътъ на мѫжа? Много идеали има мѫжътъ, но единъ отъ тѣхъ е изявенъ по отношение къмъ жената. Той е следниятъ: Мѫжътъ обича жената да му прави добро, безъ да му се изяви. И жената има единъ идеалъ по отношение на мѫжа. Тя обича мѫжа да ѝ прави добро, но да не я ограничава, да я остави свободна. Наистина, какво по-голѣмо добро може да направи майката за своя синъ отъ това, че го е родила? Тя му е дала животъ, безъ той да знае това. Въ този смисълъ, колкото по-неизвестно е за сина доброто, което майката е направила за него, толкова по-любима му е тя, толкова по-свещенъ е нейниятъ образъ. Като говори за майка си, той казва: Всичко красиво и добро въ мене е отъ майка ми.
 
Сега и на васъ желая да правите добро, безъ да ограничавате човѣка. Да любите, безъ да ви знаятъ, че любите. Не ограничавайте доброто и не изявявайте любовьта си. Това е идеалътъ на момитѣ и на момцитѣ.
 
„Който има уши да слуша, нека слуша“.


37. Беседа отъ Учителя, държана на 11. май, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...