Jump to content
Ани

1930_04_27 Доведете ми го тукъ.

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Доведете ми го тукъ


„Доведете ми го тукъ“
Матея 17:17

Това е едно изречение, което мнозина употрѣбяватъ въ живота си. Бащата казва за детето си: Доведете ми го тукъ. Учительтъ казва за ученика си: Доведете ми го тукъ. Сѫдията казва за подсѫдимия: Доведете ми го тукъ. На онзи, който е направилъ нѣщо, за което трѣбва да отговаря, сѫщо се казва: Доведете ми го тукъ.
 
Мнозина се занимаватъ съ житейскитѣ въпроси, но ги изнасятъ по различенъ начинъ, вследствие на което нѣкои въпроси ставатъ ясни, а други — оставатъ въ тъмнина. — Защо? — Защото не е намѣренъ начинъ, по който могатъ да се изнесатъ. Не е достатъчно да се каже, че човѣкъ трѣбва да учи; важно е да се покаже начинъ, какъ да се учи. Не е достатъчно да се каже, че човѣкъ трѣбва да яде, да печели пари, но важно е да знае, какъ да яде, какъ да печели пари. Въ пълния смисълъ на думата, философията подразбира осмисляне на великия пѫть на живота. Ако ние подържаме една философия за живота и следъ десетина години изчезнемъ отъ земята, безъ да остане поменъ отъ насъ, каква философия е тази? Азъ не виждамъ никаква философия въ топенето на снѣга и на леда, въ цъвтенето и прецъвтяването на цвѣтята, въ бръмченето на пчелитѣ, въ бученето на вѣтъра и на циклонитѣ, въ потъването на параходитѣ, въ разрушаването на кѫщитѣ, въ раждането и въ умирането, въ оглупяването, въ остаряването и т. н. Кѫде сѫ старитѣ култури на Египетъ, Асирия и Вавилония? Кѫде сѫ величественитѣ египетски пирамиди?
 
Сега азъ говоря на разумнитѣ, които искатъ да живѣятъ добре. Животътъ има смисълъ, когато се разглежда философски, като многократенъ, а не еднократенъ процесъ. Тази е причината, споредъ която природата е опредѣлила отношението на човѣка, както и на всички живи сѫщества къмъ живота, споредъ тѣхното разбиране. Благодарение на своитѣ разбирания, понѣкога човѣкъ мисли, че е много уменъ, а нѣкога, че е много глупавъ. Въ другъ случай той си мисли, че на сегашната епоха нѣма подобна. Това отчасти е вѣрно, защото природата никога не е повтаряла процеситѣ си. Като сегашната епоха, като сегашната раса и като сегашнитѣ народи, подобни не е имало и нѣма да има. Всѣка раса, всѣки народъ, всѣка епоха носятъ нѣщо ново, различно отъ това, което миналитѣ епохи сѫ носѣли. Бѫдещитѣ раси, народи и епохи ще носятъ друго нѣщо, съвършено различно отъ това на миналитѣ и настоящи епохи, раси и народи. Запримѣръ, въ предисторически времена народитѣ не сѫ имали такива имена, каквито иматъ днесъ. Ние дѣлимъ днесъ народитѣ на англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби и т. н. Човѣкъ трѣбва да разбира живота, да знае, защо се е родилъ на земята и каква работа трѣбва да свърши.
 
Единъ отъ виднитѣ философи на християнството се обезсърдчилъ отъ живота, не намиралъ никакъвъ смисълъ въ него и решилъ да се самоубие. Той тръгналъ по свѣта да търси мѣсто, дето да се самоубие и да намѣри оправдание на решението си. Като скиталъ по свѣта, срещналъ го единъ отъ виднитѣ князе на небето, арахангелъ Михаилъ, престоренъ на човѣкъ, и го запиталъ: Братко, кѫде отивашъ? — Дотегна ми живота. Имамъ една философия, която хората не приематъ и, споредъ нея, минавамъ за посмѣшище предъ тѣхъ. Всички ми се смѣятъ и ме подиграватъ, считатъ ме смахнатъ. Искахъ да се прочуя, да стана виденъ философъ, но, като не можахъ да постигна това, отчаяхъ се и решихъ да се самоубия. Искамъ да отстѫпя мѣстото си на другъ нѣкой. — Ела съ мене, казалъ арахангелътъ, ще те науча на едно изкуство, съ което ще се прочуешъ толкова много, че и царе ще те търсятъ. — Да не се подигравашъ и ти съ мене, да ме считашъ смахнатъ? — Не се шегувамъ, ела съ мене, ще направимъ първия опитъ. Ще те науча да лѣкувашъ хората по най-новъ начинъ. Като отидешъ въ нѣкой домъ и намѣришъ, че тамъ има боленъ, ще кажешъ, че можешъ да лѣкувашъ. Ще влѣзешъ при болния и ще погледнешъ, кѫде стоя азъ. Ако съмъ при краката на болния, ще се наемешъ да го лѣкувашъ. Той непремѣнно ще оздравѣе. Ще му говоришъ за Бога, и по този начинъ ще събудишъ жизненитѣ му сили. Ако видишъ, че съмъ при главата на болния, ще знаешъ, че не може да се лѣкува. Тогава ще кажешъ, че трѣбва да отидешъ у дома си, да проучишъ положението на болния, понеже е сериозно. Щомъ излѣзешъ, азъ ще го задигна. Като се върнешъ и разберешъ, че е умрѣлъ, ще изкажешъ съжалението си, че не си могълъ да го заваришъ още живъ, да му помогнешъ.
 
Като научилъ изкуството да лѣкува, философътъ се насърдчилъ и тръгналъ по свѣта съ нова идея. Случило се, че трѣбвало да приложи първия опитъ върху единъ князъ. Като влѣзълъ при него и видѣлъ арахангелъ Михаилъ при краката му, той се насърдчилъ и се наелъ да го лѣкува. Отъ този моментъ той се прочулъ като виденъ лѣкарь въ цѣлата държава и започнали да го канятъ навсѣкѫде, да му даватъ банкети и угощения.
 
Дошълъ деньтъ и на неговото заминаване. Той заболѣлъ сериозно и останалъ очуденъ, когато видѣлъ при главата си арахангелъ Михаилъ. Като разбралъ, защо е дошълъ, той започналъ да се върти въ леглото си, дано арахангелъ Михаилъ застане до краката му. Така той се въртѣлъ въ леглото си цѣли три деня, но, както и да се обръщалъ, арахангелътъ заставалъ все при главата му. Най-после арахангелъ Михаилъ казалъ на философа: Слушай, азъ искахъ да те изпитамъ. Стани отъ леглото си да отидемъ на разходка. — Да не си играешъ съ мене, де ме задигнешъ на онзи свѣтъ? — Не се шегувамъ, ела съ мене на разходка. Философътъ станалъ отъ леглото си, облѣкълъ се и тръгналъ съ арахангела да се разходятъ. Стигнали до една хубава, мраморна чешма. — Хубава ли е водата на тази чешма? — запиталъ философътъ. — Опитай я. Като се навелъ да пие, арахангелъ Михаилъ застаналъ при главата му и го задигналъ за онзи свѣтъ, като оставилъ тѣлото му при чешмата. Следъ това тѣ продължили пѫтя си, но вече въ астралния свѣтъ. Философътъ не разбралъ, какво става съ него, и казалъ на арахангела: Ти не можешъ да постѫпвашъ съ мене, както съ обикновенитѣ хора — по другъ начинъ трѣбва да постѫпишъ. — По другъ начинъ, именно, постѫпихъ азъ. Ти не си вече между живитѣ хора на земята. — Да не се шегувашъ пакъ съ мене? — Не се шегувамъ. Ако искашъ да те заведа при тѣлото ти, да се увѣришъ, че си излѣзълъ отъ него. Той го завелъ при чешмата и му показалъ тѣлото. — Ето твоето тѣло; ако искашъ, можешъ да влѣзешъ въ него. — Не искамъ, тъмно е вѫтре. Води ме въ пътя, по който сме тръгнали. Азъ разбирамъ вече заблуждението, въ което съмъ се намиралъ.
 
Съвременнитѣ хора иматъ слабость къмъ тихъ и спокоенъ животъ. Тѣ искатъ да минаватъ безъ мѫчнотии и страдания. За обикновенитѣ хора това е възможно; обаче, за онѣзи, които се стремятъ къмъ развиване на своитѣ дарби и способности, които искатъ да бѫдатъ гениални, това е невъзможно. Не може гениалниятъ да мине безъ мѫчнотии. Колкото по-великъ и гениаленъ е човѣкъ, толкова по-голѣми съ изпитанията му. Свѣтътъ се нуждае, именно, отъ велики, отъ гениални хора, които сѫ минали презъ голѣми страдания. Докато хората не станатъ гениални, свѣтътъ нѣма да се оправи. Проститѣ хора не могатъ да оправятъ свѣта. Тѣ не могатъ даже да разбиратъ гениитѣ, светиитѣ, поради което оставатъ чужди за тѣхнитѣ идеи. Тази е причината, дето свѣтътъ днесъ се развива по обикновенъ, простъ начинъ.
 
Христосъ имъ каза: „Доведете ми го тукъ“. — За кого се отнасятъ тѣзи думи? — За единъ боленъ, когото Христовитѣ ученици не можаха да излѣкуватъ. Съ едно махване на рѫка, съ една дума, Христосъ изгони бѣса отъ болното момче, което веднага оздравѣ. — Защо ние не можахме да го изгонимъ? — запитаха ученицитѣ Христа. — Заради невѣрството ваше — отговори Исусъ. Съ други думи казано: Вие не можахте да излѣкувате болния, защото не приехте учението ми напълно. — Кога боледува човѣкъ? — Когато кръвьта му е нечиста. Когато венозната кръвь въ организма на човѣка се пречисти и стане артериална, той престава да боледува. Кръвьта на човѣка трѣбва да бѫде абсолютно чиста, да не съдържа никакви примѣси, никакви чужди елементи, които сѫ въ състояние да измѣнятъ пътя на неговитѣ мисли и чувства. Ако въ кръвьта преобладава желѣзо, то произвежда единъ родъ мисли; ако преобладава медь, тя произвежда другъ родъ мисли. Изобщо, всѣки елементъ — желѣзо, медь, калай, олово, сребро, злато, произвеждатъ специфично влияние върху мислитѣ и чувствата на човѣка. Въ зависимость отъ това, какви елементи преобладаватъ въ човѣка, отъ астрологическо гледище хората се дѣлятъ на различни типове: земенъ типъ, юпитеровъ, меркуриевъ, сатурновъ, венеринъ и т. н. Всѣки типъ е представитель на известни сили, които се съдържатъ въ човѣка. Колкото по-простъ е човѣкъ, толкова по-малко планети му влияятъ. Великитѣ и гениални хора сѫ обикновено смѣсени типове, т. е. намиратъ се подъ влиянието на много планети. Тѣ сѫ многостранчиви и широкогръди хора. Всички органи — мозъкъ, дробове, сърдце, стомахъ сѫ съразмѣрно развити. Съотношението между тѣхъ е нормално. Гениалностьта или светостьта на човѣка зависи отъ правилното и нормално съотношение между мозъка, дробоветѣ и стомаха му. Мозъкътъ, дробоветѣ и стомахътъ сѫ съставени отъ милиарди клетки, които съзнателно изпълняватъ своята работа. По отношение на своята служба, тѣ представятъ химицитѣ въ човѣшкия организъмъ. Ако човѣкъ не се мѣси въ работата имъ, тѣ биха изпълнили предназначението си по-добре и отъ най-опитния химикъ. Не се мѣсете въ работата на своитѣ органи, както се мѣсилъ философътъ, при когото дошълъ арахангелъ Михаилъ да му вземе душата. Като се въртѣлъ ту на едната, ту на другата страна въ леглото си, той пакъ не могълъ да избѣгне отъ смъртьта. Не е лошо да се върти човѣкъ, но трѣбва разумно да го прави. Който свири на латерна, и той върти дръжката ѝ, но равномѣрно. Има мисли, които приличатъ на латерни. По стойность тѣ не се различаватъ отъ самата латерна. Колкото по-музикална е мисъльта, толкова по-ценна е тя.
 
Следователно, който иска да разбира мислитѣ си, трѣбва да разбира музиката. Музиката взима участие въ организирането на човѣшката мисъль, а оттамъ и въ организиране на неговото тѣло. Въ живота музиката играе роля като лѣчебно срѣдство и като срѣдство за спояване на частитѣ въ едно цѣло.  Въ това отношение можете да направите следния опитъ. Поставете двама болни при различни условия: единиятъ подъ грижитѣ и надзора на лѣкари, а другиятъ — самъ на себе си, като го съветвате да пѣе по нѣколко пѫти на день. Вториятъ боленъ ще се излѣкува по-скоро отъ първия. Музиката повдига вибрациитѣ на човѣшкия организъмъ, а отъ друга страна събужда жизненитѣ сили. Като знае силата и действието на музиката върху организма, човѣкъ трѣбва да пѣе при всички условия на живота — като боленъ или здравъ, при мѫчнотии, изпитания, страдания. Престане ли да пѣе, човѣкъ е осѫденъ на мѫчнотии, страдания и смърть. Животътъ започва съ музика и свършва съ прекратяване на музиката. Нѣкой пита: защо трѣбва да пѣя? — За да живѣешъ. — Какво ще стане, ако не пѣя? — Ще умрешъ. За да не умре, за да бѫде здравъ, разположенъ и работоспособенъ, човѣкъ трѣбва да пѣе. Мнозина мислятъ, че само младитѣ моми и момци трѣбва да пѣятъ. Съгласенъ съмъ, че младитѣ трѣбва да пѣятъ, но какво ще кажете за свещеницитѣ, които пѣятъ въ църква? Какво ще кажете за войницитѣ, които пѣятъ? Значи, пѣнието е необходимо за всички хора, млади и стари, здрави и болни. Музиката е храна за душата. Ако съ ставането си отъ сънь човѣкъ вземе правиленъ тонъ въ съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичкитѣ му работи ще вървятъ добре. Не може ли да вземе правиленъ тонъ, всичкитѣ му работи се спъватъ. Това се отнася и до обикновения човѣкъ, и до писателя, и до поета, и до учения, и до философа. Ако работата на писателя не върви добре, той търси вината въ хартията, въ перото, въ мастилото, въ редъ външни условия. Не, вината се заключава въ неправилния тонъ, който човѣкъ е взелъ още съ ставането си отъ сънь.
 
Сега, като говоря за музиката, имамъ предъ видъ разумнитѣ сѫщества, които се ползуватъ отъ нейнитѣ сили, за да управляватъ свѣта. Като разглеждамъ музиката като условие за справяне съ мѫчнотиитѣ, виждамъ, че на най-голѣми нещастия се натъкватъ онѣзи сѫщества, които не пѣятъ и не свирятъ. Запримѣръ, млѣкопитаещитѣ сѫ изложени на голѣми нещастия, понеже сѫ лишени отъ способностьта да пѣятъ. Оттукъ вадимъ заключението: колкото по-тежки и непоносими сѫ страданията на даденъ човѣкъ, толкова по-малко пѣе той. Ако започне да пѣе всѣки день, съзнателно и съ любовь, страданията му ще се намалятъ. Ако можете да внесете въ ума на страдащия една свѣтла идея, животътъ му ще се осмисли, и страданията ще изчезнатъ. Не приеме ли свѣтлата идея въ ума си, колкото и да му говорите за нея, той ще казва, че всичко е праздна работа. Лесно е да се каже, че това е праздна работа, онова е праздна работа, но нека каже този човѣкъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Той мисли, че знае много, а като го питатъ, какъвъ е смисълътъ на живота, нищо не може да отговори; какъвъ е смисълътъ за сѫществуването на човѣшката душа, на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце, и това не знае. Много нѣща не знаятъ хората, но, въпрѣки това, ученитѣ правятъ изчисления, следъ колко милиони години слънцето ще изгасне; следъ колко милиони години земята ще изгуби своята енергия, и животътъ на нея ще се прекрати. Сѫщевременно тѣ доказватъ, че на луната нѣма животъ. — Отде знаятъ всичко това? — По известни предположения. Нѣкои учени подържатъ, че на месечината има животъ. Тѣ сѫдятъ това по нѣкакви промѣни, които ставали тамъ. Тѣзи разногласия въ възгледитѣ ставатъ причина за научни спорове. Човѣкъ не трѣбва да спори, но да разглежда планетитѣ като разумни сѫщества, на които има животъ. Ако съ разумни сѫщества, има животъ на тѣхъ; ако не съ разумни, нѣма животъ.
 
Това съ твърдения, които нито отричаме, нито доказваме. Едно трѣбва да се знае: ако има животъ на планетитѣ, запримѣръ, на Луната, на Венера, на Марсъ, на Юпитеръ, животътъ на всѣка планета ще се различава коренно отъ живота на Земята. Въ всички планети, като отдѣлни организми, сѫществува голѣмо разнообразие. Споредъ нѣкои учени, жителитѣ на Марса били съ по-низка култура отъ хората на Земята. Дали е вѣрно това, не знаемъ. Обаче, известно е, че марсианцитѣ съ воинствени сѫщества. На тѣхъ се дължатъ войнитѣ, които ставатъ на земята. Значи, Марсъ влияе върху Земята така, че предизвиква войнитѣ. Всѣка планета указва специфично влияние върху Земята и върху отдѣлнитѣ личности, вследствие на което се дължи голѣмото разнообразие между хората.
 
Сега ние ви навеждаме тѣзи мисли, за да видите, какъ хората се смущаватъ отъ нѣкои мисли, които нѣматъ нищо общо съ тѣхния животъ. Запримѣръ, нѣкои се смущаватъ отъ мисъльта, че нѣкога планетитѣ ще воюватъ помежду си, и земята ще бѫде победена. Да се смущаватъ отъ тѣзи мисли, това е все едно, да се безпокои човѣкъ, какъ ще се нареди животътъ му на старини, или, какво ще стане съ него следъ 20 — 30 години. Ако отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването му ти прекарвашъ деня добре, отнасяшъ се съ всички хора и животни правилно, и следниятъ день ще бѫде за тебе добъръ. Ако предниятъ день не си живѣлъ добре, и следниятъ нѣма да живѣешъ добре. Отъ тебе зависи да си създадешъ добро или лошо бѫдеще. Затова, именно, казватъ, че човѣкъ самъ кове сѫдбата си.
 
Като изучава законитѣ на природата, човѣкъ дохожда до положение да различава разумнитѣ закони отъ неразумнитѣ. Значи, има разумни и неразумни закони, на които се дължатъ различнитѣ явления въ природата. Запримѣръ, съвременнитѣ учени сѫ забелязали, че и земята, както всички живи сѫщества, диша. Земната кора се повдига и спада на височина 25 см., т. е. става дълбоко дишане. Значи, единъ великъ, разуменъ законъ регулира дишането на земята и на всички живи сѫщества, които живѣятъ на нея. При това, ако ритмусътъ въ дишането на хората съвпада съ ритмуса при дишането на земята, въ тѣхния животъ настава пълна хармония. Ако ритмусътъ при дишането на хората не се съвпада съ ритмуса на земята, явява се дисхармония въ цѣлия животъ. И слънцето диша. Това, което ученитѣ наричатъ бури на Слънцето, не сѫ никакви бури, но дишане. Повръхностьта на Слънцето се вдига и слага, както кората на Земята. Дишането на Земята и на Слънцето е свързано съ разумни закони, вследствие на което не може да се обясни по механически начинъ. Сѫществуватъ и органически процеси, които сѫщо сѫ разумни, но тѣ се различаватъ отъ дишането на Земята и на Слънцето, което се управлява отъ другъ родъ разумни закони.
 
Сега, не е нуждно човѣкъ само да вѣрва, защото, ако вѣрва въ това, което не сѫществува, той изпада въ заблуждения. Друго нѣщо е, ако той вѣрва въ това, което сѫществува. Това значи, да се домогне човѣкъ до истината. Който не възприема истината, дохожда до положение да вѣрва въ това, което самъ отрича. Безъ вѣра въ нѣщо, положително или отрицателно, човѣкъ не може да живѣе. Нѣкои казватъ, че не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога. Значи, вѣрватъ въ несѫществуването Му, т. е. тѣ вѣрватъ въ отричането на нѣщо. Каква вѣра е тази? Каква философия има въ отхвърлянето на Бога или въ отричането Му? Да отхвърлите Бога, това значи, да отхвърлите Великия или Тихия океанъ отъ земята. Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое мѣсто на земята ще го поставите? Следователно, Богъ е такава величина, която никой не може нито да премѣсти, нито да отхвърли. Ние живѣемъ въ Него, потопени сме въ Него и, каквото и да правимъ, не можемъ да излѣземъ вънъ отъ сферитѣ на Неговото влияние. Смѣшно е, когато слушате нѣкой да философствува, какво представя Богъ. Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нѣщо е любовьта ѝ. Вижда ли детето любовьта на майка си? То не вижда любовьта, а вижда само проявитѣ ѝ. И това не може да даде представа на човѣка за любовьта. — Защо? — Това, което за едного е любовь, за другиго не е. Нѣкой вижда гениалностьта въ даденъ човѣкъ, а другъ нищо не вижда. Хора, които се водятъ отъ чувствата си, дохождатъ до различни мисли, до различни възгледи въ живота. Обаче, има положения въ природата, когато всички хора мислятъ и чувствуватъ еднакво. Ако нѣколко души повдигнатъ една златна топка, която тежи единъ килограмъ, не всички ще кажатъ, че тя тежи точно единъ килограмъ: нѣкои ще кажатъ, че тежи по-малко, други — повече — ще иматъ различни усѣщания. Обаче, ако нагорещите тази топка до 1200° топлина, всички хора и животни ще се отдалечатъ отъ нея, всички ще иматъ еднакво мнение. Даже и най-силното животно — слонътъ, като се приближи до нагорещената топка, веднага ще отскочи настрана.
 
Христосъ казва: „Доведете ми го тукъ“. Сега и на васъ казвамъ: Ако вие не можете да доведете фактитѣ въ съзнанието си така, да бѫдете искрени предъ себе си, да имате ясна представа за нѣщата, нищо не можете да постигнете. По отношение на това, какъ възприематъ нѣщата въ съзнанието си, хората се дѣлятъ на три категории: първата категория възприема фактитѣ изведнъжъ, безъ да сѫ убедени въ тѣхъ; втората категория отрича всичко а третата — първо обмисля нѣщата и, следъ като се убеди въ тѣхъ, тогава ги приема. На първата и на втората категория хора не може да се разчита, защото тѣ сѫ готови да приематъ и да отричатъ всичко. Съ всичко се съгласяватъ и на всичко се противопоставятъ. Дойдете ли до третата категория, на тѣхъ може напълно да се разчита. Тѣ се занимаватъ съ реалностьта на нѣщата. Наблюдаватъ, изучаватъ, съпоставятъ нѣщата и тогава ги изнасятъ предъ хората. Каквото каже този човѣкъ, казаното се съвпада съ действителностьта.
 
Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни, да пѣятъ и свирятъ добре — съ една дума, да бѫдатъ щастливи. Всички хора искатъ да владѣятъ нѣкакво изкуство, съ което да се прочуятъ. Да владѣе човѣкъ известно изкуство, това значи, да прилага известни разумни закони. Всѣки е роденъ за нѣкаква работа; всѣки има известно предназначение, което трѣбва да изпълни.
 
Сега, като говоримъ за човѣка и за неговото предназначение, трѣбва да го разглеждаме като часть отъ цѣлокупния животъ, а не като нѣщо цѣло, независимо отъ другитѣ живи сѫщества. Ако счупите едно шише, всѣко парче е ценно като часть отъ цѣлото, а не като самостоятелна единица. Щомъ знаете цената му като часть отъ цѣлото, вие ще го цените и като самостоятелна единица. Човѣкъ е цененъ още дотолкова, доколкото е свързанъ съ окрѫжаващитѣ, както и съ цѣлото човѣчество. Ще кажете, че вие не виждате сѫществата, съ които сте свързани. Това нищо не значи. Ако не виждате нѣкои нѣща, това не значи, че тѣ не сѫществуватъ. Тъй както сме създадени, нѣкои хора виждатъ по-далечъ, а други — по-близо. Има хора, които виждатъ и отзадъ, отпредъ и отстрани. За тѣхъ нѣма преграда, нѣма ограничения. Тѣзи хора наричаме ясновидци, т. е. хора съ ясно, силно зрение. Тѣ виждатъ и задъ преградитѣ.
 
Единъ професоръ по музика правилъ своитѣ научни опити съ една своя ученичка. Това било нѣкѫде въ Америка. Когато ѝ преподавалъ, тя виждала всичко, каквото ставало на улицата: какви хора минавали, какъ били облѣчени, кой съ кого се разговарялъ и т. н. Щомъ излизала отъ стаята на професора, тя нищо не виждала. Ще кажете, че стаята била обърната къмъ улицата. Не, стаята била вѫтрешна, далечъ отъ улицата, за да не се отвлича вниманието на ученицитѣ, когато професорътъ имъ преподавалъ. Значи, когато професорътъ състрѣдоточавалъ ума си, неговата ученичка ставала ясновидка. Щомъ се отдалечавала отъ него, тя губѣла ясновидството си. Значи, професорътъ и неговата ученичка имали еднакъвъ фокусъ на зрението.
 
Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, ще кажатъ, че това не е нищо друго, освенъ халюцинация, или нѣкакво хипнотично състояние. Въ халюцинацията нѣщата се преувеличаватъ, не отговарятъ точно на действителностьта. Ето защо, за да разберете, доколко фактитѣ сѫ действителни, трѣбва да ги превеждате. Запримѣръ, ако разглеждате бълхата подъ микроскопъ, ще я видите крайно увеличена. Това не значи, че тя не сѫществува. Разликата между бълхата, гледана съ просто око и съ микроскопъ, се състои главно въ размѣритѣ. Много хора иматъ способностьта да преувеличаватъ нѣщата. Това се дължи на чувството на преувеличаване, което въ тѣхъ е особено силно развито.
 
Единъ българинъ отишълъ въ гората да сѣче дърва. По едно време той чулъ нѣкакво шумолене между дърветата и, като помислилъ, че това сѫ мечки, веднага се върналъ у дома си съ праздна кола. — Защо не докара дърва? — запитала го жена му. — Остави се, 60 мечки излѣзоха срещу мене. Като ги видѣхъ, уплашихъ се и се върнахъ назадъ. — Не вѣрвамъ да сѫ били 60 мечки. — Е, ако не бѣха 60, поне 50 бѣха. — И това е невъзможно. — Слушай, жена, 40 мечки трѣбва да бѣха. — Не говори такива работи! — Поне 30 бѣха. — Пакъ не ти вѣрвамъ. Той намалявалъ, намалявалъ, докато стигналъ до една мечка. Най-после казалъ: Да ти кажа истината, никаква мечка не видѣхъ, но нѣщо зашумѣ между дърветата, и азъ се уплашихъ, като помислихъ, че е мечка и се върнахъ назадъ.
 
Питамъ: каква философия може да има при такова преувеличаване на фактитѣ? Каква философия може да сѫществува при страха, на който хората се подаватъ? Благодарение на голѣмия страхъ, мнозина заболяватъ отъ неврастения. Нѣкой се страхува да остане самъ въ кѫщата си. Другъ се страхува да мине презъ нѣкой мостъ. Трети се страхува отъ това, че кокошката пропѣла, та означавало нѣщо сѫдбоносно. Нѣкой пъкъ се страхуватъ, че тѣхното вѣрую не е право, не е съгласно съ вѣруюто на православната църква. Не е важно, какво е вашето вѣрую, но идете въ нѣкоя държава, на която вѣруюто е най-право и посетете затворитѣ, сѫдилищата, полицията, да видите, каква законность, какъвъ редъ и порядъкъ сѫществува тамъ. Идете въ училищата имъ, да видите, каква култура сѫществува между образованитѣ хора. Обиколете цѣлия свѣтъ, да видите, въ какво се заключава правотата на тѣхното вѣрую, както и висотата на тѣхната култура. Като обикаляте свѣта, вие се натъквате на различни култури, на различни убеждения и отношения. Запримѣръ, ако отидете въ Англия, ще видите, че англичанитѣ сѫ голѣми скѫперници по отношение на времето. Като имъ дойде нѣкой гостъ, ако сѫ заети съ нѣкаква работа, или сѫ дали на нѣкого срѣща, тѣ изваждатъ часовника си, извиняватъ се на госта и го напущатъ. Тѣ ценятъ времето си, затова казватъ, че времето е пари. Българинътъ, обаче, пилѣе времето си. Това показва, че той разполага съ много време.
 
Христосъ каза на ученицитѣ си: „Доведете ми го тукъ“. Съ едно поставяне на рѫцетѣ си върху болния, Христосъ направи това, което ученицитѣ Му не можаха да направятъ. По този начинъ, именно, Христосъ възстанови авторитета на учението си, което ученицитѣ не можаха да направятъ. Мнозина се бѣха разколебали отъ неуспѣха на ученицитѣ, но разбраха, че трѣбва постъ и молитва отъ една, страна, и вѣра — отъ друга, за да могатъ да изпѫдятъ лошия духъ отъ болното момче.
 
Днесъ всички Христови последователи сѫ пръснати по цѣлия свѣтъ, въ църквитѣ и вънъ отъ църквитѣ, но не могатъ да пѫдятъ лошитѣ духове, не могатъ да лѣкуватъ всички болести. Днесъ сѫществуватъ хиляди лѣкари въ свѣта, опредѣлятъ диагнозата на болнитѣ, правятъ различни операции, но малка часть отъ болнитѣ оздравяватъ. Като правятъ операции, казватъ, че всичко е свършено добре. Обаче, два-три деня следъ операцията се явява нѣкакво усложнение, и болниятъ заминава за другия свѣтъ. Така постѫпватъ и много проповѣдници. Тѣ проповѣдватъ тукъ-тамъ, обръщатъ хората къмъ Бога, но щомъ дойде известно изпитание, обърнатитѣ се отказватъ отъ Бога. — Защо? — Нѣкакво усложнение се явило. Значи, не е достатъчно да вѣрвашъ въ Бога, но трѣбва да придобиешъ изкуство, съ което да си служишъ при всички изпитания и мѫчнотии. Истински вѣрващитѣ и духовни хора сѫ реалисти. Каквото знаятъ, тѣ го прилагатъ. Затова, именно, казваме: „За предпочитане е да имашъ единъ заякъ въ кошарата, отколкото много зайци въ гората“. Единиятъ заякъ въ гората представя онова вѣрую, което внася въ ума на човѣка една свѣтла мисъль, въ сърдцето му — свѣтло чувство и въ волята му — сила, чрезъ която може да направи едно добро за себе си и за окрѫжаващитѣ. Това значи, да има човѣкъ свещено вѣрую, което може да го крепи въ всички случаи на живота.
 
И тъй, ако искате да изработите едно свещено вѣрую, вие трѣбва да се откажете отъ стария животъ и отъ погрѣшкитѣ, които сѫ ви спъвали досега. Погрѣшкитѣ ви представятъ старитѣ дрехи, които трѣбва да съблѣчете. Щомъ ги съблѣчете, ще видите, че тѣ нѣматъ нищо общо съ васъ. Освободите ли се отъ погрѣшкитѣ си, спрете се върху сѫщественото и неизмѣнното въ себе си. Не се спирайте върху това, какво представяте, когато сте между хората, но когато сте самъ, и вижте тогава, какъ мислите, чувствувате и постѫпвате. Човѣкъ може да се познае отчасти, когато остане самъ, свободенъ отъ влиянието на хората. Не е лошо влиянието на хората, но понѣкога то е добро за другитѣ, не и за тебе. Ако гласътъ на една пѣвица обхваща три октави, това е добре за нея. Съ това тя може да влияе и на другитѣ, да събуди импулсъ за работа въ тѣхъ. Обаче, това още не значи, че които я слушатъ, могатъ да станатъ добри пѣвци. Другъ е въпросътъ, ако между тоноветѣ на всички пѣвци има известно съответствие. При това положение, ако всички взематъ тона до, ще се чува, като че само единъ пѣе. Тъй щото, влиянието между хората е ценно само тогава, когато тѣ си хармониратъ. Нѣма ли хармония между тѣхъ, тѣ се натъкватъ на голѣми мѫчнотии.
 
И тъй, за да подържате хармонията на живота, вие трѣбва да избѣгвате еднообразието. Хармоничниятъ животъ е подобенъ на хармонията въ музиката. Отъ гледището на тази аналогия, тонътъ до, отъ първата гама представя физическия животъ; тонътъ до отъ втората гама представя духовния животъ; тонътъ до отъ третата гама представя Божествения животъ. Между тѣзи тонове има известно съотношение. Ето защо, ако човѣкъ вземе правилно долно до той ще вземе правилно сѫщитѣ тонове и отъ по-горнитѣ гами. Затова казваме, че, ако човѣкъ живѣе добре на физическия свѣтъ, ще живѣе добре и въ духовния, и въ Божествения. И обратно: ако не живѣе добре на физическия свѣтъ, не може да живѣе добре и въ останалитѣ два свѣта. Съ други думи казано: ако човѣкъ живѣе добре на земята, ще живѣе добре и на небето. И обратно: ако живѣе добре на небето, ще живѣе добре и на земята. Нѣкои казватъ, че могатъ да живѣятъ добре на небето, но не и на земята. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи турчинъ отъ Багдатъ, който се хвалилъ, че, като билъ въ родния си градъ, прескачалъ трапове, широки 20 метра. Нѣкои му казали: Ето, и тукъ има такива трапове, опитай се да прескочишъ единъ отъ тѣхъ. — Не, само въ Багдатъ мога да прескачамъ такива трапове. — Какъвто си тукъ, такъвъ си билъ и въ Багдатъ, отговорили присѫтствуващитѣ.
 
Мнозина запитватъ, какво сѫ били въ миналото. На всѣки, който ми задава такъвъ въпросъ отговарямъ: Какъвто си сега, такъвъ си билъ и въ миналото. Нѣкой не познава поезията, не знае никакво изкуство, а си въобразява, че въ миналото билъ князъ, философъ, ученъ, поетъ, или патриархъ. Невъзможно е човѣкъ да е миналъ презъ високо положение, безъ да запази нѣщо отъ това, което е носѣлъ въ миналото.
 
„Доведете ми го тукъ“. Това значи: Доведете всички мисли, чувства и разбирания до съзнанието си, да разберете добре сегашния си животъ и да си го обясните. Ще кажете, че познавате човѣка по неговата външность, по лицето му, по израза на неговитѣ очи. Оттукъ казвате, че познавате живота по проявитѣ на хората. Нито едното е вѣрно, нито другото. Човѣкъ не може да се познае отвънъ, нито животътъ може да се разбере отъ проявитѣ на хората. Ако искате да разберете човѣка, да знаете, какъвъ капиталъ носи, обърнете внимание на неговия мозъкъ. Има една наука, която хората още не познаватъ, тя е тъй наречената „наука за мозъка“. Ако отворите мозъка и наблюдавате промѣнитѣ, които ставатъ съ пирамидалнитѣ клетки на мозъка и съ сивото вещество, ще забележите, че въ различнитѣ хора — поети, учени, философи, добродетелни и праведни, промѣнитѣ сѫ различни. Мозъкътъ на всички хора не е еднакво организиранъ, поради което тѣ се проявяватъ различно. Изобщо, мозъчнитѣ клетки, както и клеткитѣ на нервната система на праведния човѣкъ се различаватъ отъ клеткитѣ на обикновенитѣ хора.  Ако тия клетки дойдатъ до крайно изтощаване, човѣкъ се прощава съ живота. Задачата на религията и на науката отъ древностьта до днесъ е да научи хората да живѣятъ съобразно разумнитѣ закони на природата. Първоначално човѣкъ следва тия закони неотклонно, докато дойде до положение да се откаже отъ тѣхъ и взима крива посока въ живота. Какво вѣрую, каква наука е тази, отъ която човѣкъ въ единъ день може да се откаже? Щомъ може така лесно да се откаже отъ убежденията си, две нѣща могатъ да се предполагатъ: или убежденията му не сѫ реални, или той не ги разбира.
 
Едно е нуждно на човѣка: да бѫде устойчивъ въ своитѣ възгледи и убеждения. Такива сѫ просвѣтенитѣ хора, били тѣ българи, руси, германци, англичани, французи и др. Ще кажете, че просвѣтенитѣ хора минаватъ за еретици. Това е криво разбиране. Споредъ насъ, еретикъ е този, който не вѣрва въ законитѣ на великитѣ добродетели — на любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Всѣки, който вѣрва въ великитѣ добродетели и живѣе споредъ тѣхнитѣ закони, той е просвѣтенъ, той е правовѣренъ. Само просвѣтениятъ, правовѣрниятъ може да направи всичко, каквото пожелае. Който не може да направи това, което говори, той е еретикъ, той не е правовѣренъ. Ще кажете, че еретикъ е онзи, който се отдѣля отъ общото вѣрване. Ако общото вѣрване е правилно, съгласенъ съмъ съ вашето твърдение, но ако не е правилно, не съмъ съгласенъ. Общото вѣрую подразбира единъ Богъ. Ако всички хора вѣрваха въ единъ и сѫщъ Богъ, между тѣхъ нѣмаше да сѫществуватъ никакви противоречия. Така ли е въ сѫщность? Следователно, щомъ между хората сѫществуватъ противоречия и недоразумения, това показва, че тѣ служатъ на много богове. Значи, хората сѫ многобожници. Ако всички си служатъ съ една и сѫща мѣрка, никакви разногласия нѣма да се явятъ между тѣхъ.
 
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ такова разбиране, въ което да иматъ права мѣрка, съ която да опредѣлятъ нѣщата. Иматъ ли тази мѣрка, тѣ могатъ да чистятъ и ума, и сърдцето си отъ всички криви мисли и чувства. Ако нѣматъ тази мѣрка, тѣ се плашатъ, какъ ще прекаратъ живота си. Че хората още не сѫ живѣли, както трѣбва. Тѣ не сѫ опитали още нито своята любовь, нито любовьта на своята майка или на своя баща. Тѣ не сѫ опитали още любовьта на своя приятель. Тѣ не сѫ опитали любовьта и на своя народъ. Попитайте великитѣ хора, разбира ли ги нѣкой? Кой народъ е разбралъ своя пророкъ, пратеникъ отъ Бога? Кой народъ разбра великитѣ хора, които се родиха всрѣдъ него? Следъ смъртьта имъ започватъ по малко да ги разбиратъ, но, докато сѫ живи, никой не ги разбира. Вие се рѫкувате съ единъ човѣкъ, гледате го въ лицето, виждате, че се мръщи или се смѣе, но не знаете, защо прави това, не го разбирате. Азъ имамъ две обяснения за това. Казвамъ: Този човѣкъ се мръщи, гърчи лицето си, защото има болка нѣкѫде — боленъ е. Безъ да зная това, азъ му причинявамъ болка. Като видя, че нѣкой се засмѣе, зная, че този човѣкъ е здравъ, приятно му е, че се рѫкувамъ съ него. Следователно, здравиятъ човѣкъ е веселъ и засмѣнъ, а болниятъ — тѫженъ и въ повечето случаи намръщенъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава нѣщата, да се учи. Единъ день дойде при мене единъ калугеръ. Азъ го погледнахъ и му казахъ: Като те гледамъ сега, мога да ти кажа, колко време се молишъ, по колко поклони правишъ на день. — Отде знаешъ това, да не си ясновидецъ? — Не е важно, отде го зная, но мога да ти кажа. По мазолитѣ на пръститѣ ти познавамъ, колко поклони правишъ. Азъ зная, при колко поклони могатъ да се образуватъ мазоли, т. е. надебелявания на пръститѣ. Изобщо, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, отъ какъвто характеръ и да сѫ, хвърлятъ отпечатъкъ върху лицето на човѣка. Който разбира тѣзи отпечатъци, може свободно да чете по тѣхъ.
 
Сега ще приведа единъ митически разказъ. Въ древностьта Богъ изпратилъ единъ ангелъ, на име Израелъ, при една отъ царскитѣ дъщери, да ѝ занесе една книга, по която да учи, какъ да се върне при Бога. Дълго време тя се молила, да ѝ даде Богъ тази възможность, да се просвети и тръгне въ правия пѫть. Като дошълъ при царската дъщеря, ангелътъ започналъ да я учи, но се влюбилъ въ нея и не могълъ да се върне на опредѣленото време на небето, да даде отчетъ за работата, която свършилъ. За наказание, другаритѣ му решили да го превърнатъ въ славей и да го оставятъ на земята още десеть хиляди години, да научи урока си. Като прекарвалъ въ гората, славеятъ пѣелъ, скачалъ отъ дърво на дърво, докато единъ день срещналъ една птичка, подобна на себе си. Той се влюбилъ въ нея, оженили се и си направили гнѣздо, дето женската снасяла яйчицата си, отъ които се излюпили малки славейчета. Тѣ заедно отглеждали малкитѣ си и ходѣли да имъ търсятъ храна.
 
Единъ день друга женска птичка срещнала славея, влюбила се въ него и пожелала да дойде въ гнѣздото му. — Не мога да те приема при мене, жена ми е ревнива, ще се разсърди. — Азъ нѣма да се явявамъ предъ лицето ѝ. Ще дохождамъ въ гнѣздото ви, когато тя отива да търси храна. Докато се върне майката на малкитѣ пиленца, азъ ще се грижа за тѣхъ, да не бѫдатъ самички. — Не мога да те приема при мене, повторилъ ангелътъ. Преди десеть хиляди години ме изпратиха на земята, като ангелъ, при една царска дъщеря, да я уча, а азъ се влюбихъ въ нея и останахъ тукъ. Веднъжъ направихъ една погрѣшка, повече погрѣшки не искамъ да правя. — Толкова погрѣшки си направилъ, направи още една за мене. — Въ такъвъ случай, ще бѫда осѫденъ да остана още десеть хиляди години на земята.— Щомъ е така, не прави нови погрѣшки, но азъ ще отглеждамъ малкитѣ, когато жена ти отсѫтствува. Като се върне тя, азъ ще се скрия. Значи, две жени отглеждали децата.
 
Питамъ: могатъ ли две жени да живѣятъ при единъ мѫжъ? — Могатъ. — Кога? — Когато едната се самоотрече въ полза на другата. Втората жена носѣла червейчета и отглеждала малкитѣ въ отсѫтствие на майка имъ. Като свършила работата си, тя казала на своя възлюбенъ: Радвамъ се, че живѣете добре. Гледай този пѫть да издържишъ изпита си. Втората птичка, която се явила като втора другарка, била сѫщо така ангелъ, който дошълъ да изпита славея, научилъ ли е урокътъ си, лъже ли се още по жени. Голѣмото падение на човѣка се дължи на жената. Предъ това изкушение падатъ и философи, и поети, и писатели, и учени, и проповѣдници и бащи.
 
Следователно, две жени могатъ да обичатъ единъ мѫжъ, но при условие, да се занимаватъ съ отглеждане на децата му, а не съ него. Съ други думи казано: Отхранвайте мислитѣ на поета, но не се занимавайте съ него. Отхранвайте мислитѣ на философа, но не се занимавайте съ него. Подържайте правитѣ възгледи на сѫдията, но не се занимавайте съ него. Възприемайте великитѣ и възвишени идеи на виднитѣ и знаменити хора, но не се занимавайте съ тѣхъ.
 
Христосъ казва: „Доведете ми го тукъ“. Следъ като е живѣлъ нѣколко години на земята, човѣкъ казва: Дотегна ми вече да живѣя. — Защо му дотегнало? — Защото не издържалъ изпититѣ си. Срещнала го една птичка, възлюбила го и пожелала да остане при него. Той я погледналъ, но въ очитѣ ѝ се виждало друго нѣщо — жената. Когато иска нѣщо, жената дава видъ, че е честна, морална. Тя иска да каже, че нѣма лоши намѣрения. Така постѫпватъ обикновенитѣ хора, но който иска да разбере живота, трѣбва да знае, че ако лъже, и него ще лъжатъ — нищо повече. Ако постѫпвашъ нечестно, и къмъ тебе ще постѫпватъ нечестно. Всѣки, който прилага лъжата въ живота си, самъ ще се натъкне на нея. Всѣки човѣкъ трѣбва да обича, това е въ реда на нѣщата. Ако носите любовьта въ себе си и погледнете единъ боленъ, той трѣбва да стане отъ леглото си и да оздравѣе. Какво правятъ момцитѣ? Погледнатъ една здрава мома, но следъ време тя заболява. — Защо заболява? — Погледътъ имъ не е чистъ. Тѣ носятъ отрова въ себе си. Днесъ мѫже и жени се женятъ, но следъ време се разболяватъ. — Защо? — Има нѣщо дисхармонично между тѣхъ. Единиятъ или другиятъ не е опредѣленъ да се жени. Когато момъкътъ или момата сѫ дали обещание въ нѣкое светилище да не се женятъ, не трѣбва да нарушаватъ обещанието си. Който наруши обещанието, наказва се съ смърть. За всѣко нарушаване на обещания, дадени предъ Бога, следва смъртно наказание.
 
Като слушате примѣра за ангела, който влѣзълъ да живѣе въ славея, ще кажете, че това е невъзможно. Наистина, всѣко нѣщо, което науката не може да обясни, минава за невѣроятно. Въ такъвъ случай, много нѣща минаватъ за невъзможни, обаче, това сѫ факти. Въ Казанлъкъ една баба, около 85 — 90 годишна, разправя една своя опитность, която имала на младини. Когато била мома още, въ нея се влюбилъ единъ младъ момъкъ, когото наричали змей. Обаче, тя се влюбила въ другъ и се оженила за него. Змеятъ не могълъ да я забрави и да се откаже отъ нея и решилъ да замине за Херцеговина, дето наскоро се обявило възстание. Преди това, той я срещналъ, спрѣлъ я и ѝ казалъ: Слушай, не мога още да се помиря съ положението си, но не искамъ да убия мѫжа ти, да направя престѫпление, затова заминавамъ въ Херцеговина. На края на града има едно изворче, по него ти ще познаешъ, живъ ли ще се върна, или ще бѫда убитъ: докато изворчето тече, азъ ще бѫда живъ. Въ който день изворчето пресъхне, ще знаешъ, че азъ съмъ убитъ. Както казалъ, така станало. Известно време изворчето текло. Обаче, единъ день тя видѣла, че пресъхнало. Тогава тя си казала: Отиде единъ животъ!
 
Това сѫ явления, които могатъ да се обяснятъ по психически начинъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ физическитѣ или механически явления. Когато хората се справятъ съ своя вѫтрешенъ страхъ, тѣ ще могатъ да обяснятъ тѣзи явления. Днесъ тѣ се страхуватъ да не излѣзатъ вънъ отъ рамкитѣ на науката и признаватъ само тѣзи явления, които науката може да обясни. Щомъ не може да обясни известни явления, тѣ ги отхвърлятъ.
 
„Доведете ми го тукъ!“ — Защо Христосъ поиска да доведатъ болното момче при Него? — За да го излѣкува въ името Божие и да покаже на хората, какво значи вѣра въ Бога. Да вѣрвате въ Бога, това значи, да живѣете така, както Той живѣе, да любитѣ, така както Той люби. За такива хора, именно, Христосъ казва: „Доведете ми ги тукъ!“ Следователно, всѣки човѣкъ, когото Богъ е изпратилъ до тебе, това е една овца, която ти трѣбва да учишъ. Ако приложишъ истината по отношение на нея, ти се повдигашъ; ако приложишъ лъжата, ти самъ се унижавашъ. Най-великото и красиво нѣщо е човѣкъ да говори истината. И когато говори, и когато мълчи, той може да прилага истината. Това е истинскиятъ човѣкъ: и като говори, и като мълчи; и когато спи, и когато е буденъ, всѣкога трѣбва да говори истината. Като правѣхъ своитѣ френологически изследвания, азъ веднага познавахъ, кой човѣкъ говори истината, и кой не говори истината. По движенията на рѫцетѣ и на краката, по движенията на мускулитѣ на лицето, на устата, на очитѣ се познаваше, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Мускулитѣ на лицето на добрия човѣкъ сѫ меки, спокойни. Той е всѣкога усмихнатъ, доволенъ, благодаренъ, че живѣе на земята. Каквото и да му кажете, не се обижда.
 
Христосъ казва: „Доведете ми го тукъ!“ Ако сегашнитѣ хора отидатъ при Христа, на небето, тѣ ще искатъ отъ Него да имъ опредѣли диагнозата, за какво сѫ способни, какво могатъ да направятъ. Не, който отиде на небето, трѣбва да занесе нѣщо готово, което е изработилъ на земята: ако е поетъ, трѣбва да напише едно хубаво стихотворение; ако е музикантъ, трѣбва да изсвири едно хубаво музикално парче; ако е архитектъ, трѣбва да изработи единъ хубавъ моделъ. Изобщо, всѣки трѣбва да занесе нѣщо изработено, и то оригинално, да се отличава отъ работитѣ на всички хора. Ще кажете, че обичате Бога. Като Го обичате, трѣбва да занесете нѣщо отъ това, което сте работили на земята.
 
Сегашнитѣ хора изразяватъ любовьта си съ откѫснати цвѣтя. Когато искатъ да покажатъ, че обичатъ нѣкого, че сѫ доволни отъ него и му благодарятъ за нѣщо, тѣ му носятъ откѫснати цвѣтя. Значи, сегашната любовь е любовь на откѫснатитѣ цвѣтя. Тази любовь е безплодна, нищо не ражда. Ако момъкътъ занесе на момата букетъ отъ откѫснати цвѣтя, тя има право да върне този подаръкъ като лошъ символъ и да му каже да го замѣсти съ една саксийка съ живо цвѣте, което има условие да расте и да се развива. Не е добре да кѫсате цвѣтята. Не е добре да рѣжете живитѣ клончета на дърветата. По този начинъ вие осакатявате дихателната имъ система. Ако искате да рѣжете клончета, рѣжете сухитѣ, а не живитѣ. Това не значи, че дървото трѣбва да расте нависоко, но да има повече листа и клончета. Колкото повече листа и клончета има едно дърво, толкова по-добре за него. Колкото повече идеи има човѣкъ, толкова по-добре за него. Англичанитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да има само една свещена идея. Право е, човѣкъ трѣбва да има само една основна, свещена идея, но сѫщевременно трѣбва да има още много идеи, които да се движатъ около основната, да я допълватъ. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко. Който иска да се развива, трѣбва да се интересува отъ всичко.
 
Сегашнитѣ възпитатели искатъ да повдигнатъ младото поколѣние, но си служатъ съ отрицателни методи. Тѣ казватъ: Това не правете, онова не правете, не пийте, не се смѣйте, не играйте, не говорете много и т. н. Следъ всичко това се чудятъ, защо нѣматъ добри резултати. Ние прилагаме положителни методи при възпитанието и казваме на хората, какво да правятъ, а не какво да не правятъ. Ние имъ казваме да пиятъ, колкото искатъ, но отъ най-хубавата, планинска вода; да ядатъ, когато сѫ гладни, но сами да си готвятъ, да не измѫчватъ окрѫжаващитѣ; да говорятъ, колкото искатъ, но разумно и на мѣсто; да пѣятъ, да играятъ, да се смѣятъ, да скочаятъ, да се радватъ, когато сѫ проявили доброто. Нѣкой ще седне да яде и да пие за смѣтка на другитѣ и ще каже, че всички хора сѫ братя. Какво братство и равенство е това, когато единъ взима всичкото имане на баща си, а на другитѣ нищо не остава? Братство и равенство подразбира, всички да взематъ участие въ благата, на всѣки да се даде припадащата часть, и следъ това всички да се впрегнатъ на работа.Това наричаме ние братство, това наричаме култура.
 
Нѣкои казватъ, че ще преживѣятъ, както и да е, на земята, та като отидатъ на небето, тогава ще мислятъ. Не е така. Богъ е навсѣкѫде — и на небето, и на земята. Следователно, както живѣемъ на земята, така ще живѣемъ и на небето. Животътъ е единъ и сѫщъ навсѣкѫде, само че онѣзи, които иматъ предъ видъ цѣлокупния животъ, трѣбва да живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ и между хората, и между ангелитѣ. Хората слизатъ на земята, качватъ се на небето, да научатъ нѣщо ново. Добре е, когато човѣкъ съзнателно слиза и се качва, но страшно е, когато пада. Първото наричаме слизане и възлизане, а второто — смърть и раждане. Човѣкъ може да се ражда и на небето, и на земята; сѫщо така той може да умира и на небето, и на земята. Докато живѣе разумно, човѣкъ се ползува отъ благата на Божествения животъ. Той живѣе въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, и за него нѣма смърть, но възкресение.
 
И тъй, който иска да се развива правилно, трѣбва да се въодушевява отъ свѣтлата идея, че Богъ е Любовь и живѣе навсѣкѫде. Той трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че човѣкъ може да има чисти и възвишени мисли и чувства и да се подтиква отъ своята разумна воля, да постѫпва всѣкога право. Който е господарь на своитѣ мисли и чувства и може да служи на своята разумна воля, той е истинскиятъ човѣкъ; той е човѣкътъ, който ще се роди въ бѫдеще и ще носи свѣтлата идея за братство и равенство между хората. Сегашнитѣ хора пъкъ трѣбва да се съблѣкатъ отъ своитѣ стари възгледи и разбирания и да приематъ новото. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ досегашния си моралъ. Ако не сѫ готови да приематъ новия моралъ, поне да проявятъ човѣщината си. Думата „човѣщина“ е по-силна отъ сегашното понятие за моралъ. Въ сегашния моралъ влиза и лъжата, а човѣщината изключва всѣкаква лъжа. Обаче, новиятъ моралъ изключва всѣкаква лъжа, бѣла или черна. Той подразбира жертва, направена отъ любовь и високо съзнание.
 
„Доведете ми го тукъ“. Това значи: Възстановете въ себе си онова вѣрую, да можете да докажете предъ всички, че вѣрвате въ Бога, че имате Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина. Ще кажете, че Христосъ може да направи всичко. Не е важно, какво може Христосъ да направи; важно е, какво вие можете да направите. Христосъ лесно може да оправи свѣта. Важно е, какъ ние можемъ да го оправимъ. Докато хората не станатъ едно съ Христа, т. е. докато не станатъ по мисли, чувства и дѣла едно съ Него, свѣтътъ нѣма да се оправи. Станатъ ли едно съ Бога и съ Христа, тѣ ще станатъ новъ народъ, между който ще се възцари Божията Любовь, Мѫдрость и Божията Истина. Тогава ще дойдатъ новитѣ учители, новитѣ майки и бащи, новитѣ управници, новитѣ господари и слуги.
 
Новото ще дойде въ свѣта по естественъ пѫть.
 
„Доведете ми го тукъ“!


35. Беседа отъ Учителя, държана на 27. априлъ, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.


 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×