Jump to content

1930_04_20 Азъ и Отецъ едно сме


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Азъ и Отецъ едно сме


„Азъ и Отецъ едно сме“
 Иоана 10:30.

Великото въ разумния животъ, великото въ природата, великото въ свѣта, великото въ Бога се съдържа и въ малкото. Когато животътъ е неразбранъ за хората, причината на това се крие въ тѣхното схващане. Тѣ мислятъ, че трѣбва да вървятъ отъ великото къмъ малкото, а не обратно. Въ сѫщность, правиятъ пѫть на движение е онзи, който води отъ малкото къмъ голѣмото. Като върви по този пѫть, човѣкъ трѣбва да спазва три нѣща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човѣкъ разполага съ сила да разкрива нѣщата. Въ този случай той се проявява като следователь. Когато запазва нѣщата, той ги туря въ редъ и порядъкъ. Да развива нѣщата, това пъкъ е качество само на разумния, благородния и възвишения човѣкъ. Развитието на човѣка е благо, както за самия него, така и за ближнитѣ му.
 
„Азъ и Отецъ едно сме“. — Въ какво — Въ любовьта. Ако всички хора иматъ любовьта и мѫдростьта въ себе си, едно сѫ съ Отца. — За коя любовь се говори — За Божията Любовьта е една, но се проявява въ три свѣта, т. е въ три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любовь, трѣбва да знае, че ще мине презъ голѣми промѣни, ще се движи отъ едно състояние въ друго: отъ радость въ скръбь и отъ скръбь въ радость. Запримѣръ, когато се роди дете, майката се радва; ако детето ѝ заболѣе, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада въ противоречие: защо роди и защо детето ѝ умрѣ. Отде дойде това дете и кѫде отиде Защо трѣбваше да се радва и защо — да страда Тя се чуди, защо всичко, което става съ нея и около нея е толкова неопредѣлено. Много естествено. Тя живѣе на физическия свѣтъ, дето човѣкъ неизбѣжно се движи между полюси: отъ една страна гради, отъ друга руши. Най-после той казва: Ще ямъ и ще пия, ще преживѣя единъ животъ. Важно е пари да имамъ, тѣ движатъ свѣта. Така мислятъ материалиститѣ. Ако отидете въ Турция, турчинътъ казва, че безъ пари не може, паритѣ управляватъ. Американецътъ не казва, че Богъ е всесиленъ, но намира, че силата е въ долара. Така мислятъ всички народи, всички хора, които считатъ, че животътъ е само на земята.
 
Следователно, докато живѣете съ разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилниятъ Богъ. Като завърже нѣколко наполеона въ кърпата си, или като внесе нѣколко десетки или стотици хиляди лева въ банката, човѣкъ се намира подъ закрилата на своя всесиленъ Богъ и вѣрва, че се е осигурилъ. Безъ този Богъ нѣма ядене и пиене, нѣма угощения, веселби и тържества, нѣма сватби, нѣма градежъ на кѫщи. Щомъ дойде всесилниятъ, паницитѣ започватъ да тракатъ, чуковетѣ се вдигатъ и слагатъ, всѣки върши нѣкаква работа: учительтъ учи децата, свещеникътъ служи, лѣкарьтъ лѣкува. — Защо става това — Защото всесилниятъ заповѣдва. Когато всесилниятъ влѣзе въ джоба на момъка и на момата, тѣ започватъ да се обличатъ добре, за да се харесатъ единъ на другъ. Нѣкой религиозенъ казва, че човѣкъ не трѣбва да мисли за обличане, може да ходи просто облѣченъ, даже и скѫсанъ. Това е криво разбиране. Вижте, какъ природата облича своитѣ форми. Растенията, птицитѣ, животнитѣ сѫ гиздави, добре накичени. Защо и човѣкъ да не се облѣче добре Не е нуждно да мисли само за дрехи, но той трѣбва да бѫде добре облѣченъ, винаги спретнатъ. Окѫсанитѣ дрехи подразбиратъ грѣховность. Когато грѣши, човѣкъ вече е окѫсанъ. Обаче, праведниятъ е всѣкога добре облѣченъ. Стремете се и вие да бѫдете праведни, да не кѫсате дрехитѣ си. Като видятъ беденъ, окѫсанъ човѣкъ, хората го съжаляватъ. Трѣбва ли да се напуснете, да ви жалятъ хората Когато е въ съгласие съ законитѣ на природата, човѣкъ е здравъ, богатъ, силенъ. Щомъ нарушава законитѣ ѝ, природата го туря далечъ отъ себе си, оставя го голъ, не се грижи вече за него. День следъ день той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правятъ ли сѫщото и родителитѣ Ако детето имъ е послушно, тѣ го обличатъ добре, пращатъ го на училище. Започне ли да бѣга отъ училище, да лъже, да скита по улицитѣ, родителитѣ се отказватъ отъ него. Щомъ остане на пѫтя, детето изгубва всички добри условия и пропада.
 
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старитѣ философски разбирания, споредъ които, за да развива ума и сърдцето си, човѣкъ трѣбва да пренебрегне тѣлото си, да се напусне, да ходи голъ и окѫсанъ. Тѣлото е свещено нѣщо, ще го подържашъ така, както искашъ да работишъ съ него. То е инструментъ, чрезъ който сърдцето и умътъ се проявяватъ. Скѫсанитѣ дрехи не правятъ човѣка смиренъ.
 
Въ времето на Сократа, единъ отъ неговитѣ ученици го посетилъ, съ желание, да покаже, че е готовъ да води скроменъ, смиренъ животъ. За тази цель той облѣкълъ старитѣ си скѫсани дрехи. Като го видѣлъ въ този просешки видъ, Сократъ се приближилъ до него и тихо му пошепналъ: Твоята гордость се вижда и презъ скѫсанитѣ дрехи. — Какво искалъ да каже Сократъ съ тѣзи думи — Колкото богатиятъ може да се гордѣе съ своето богатство, толкова и сиромахътъ може да бѫде горделивъ въ своята сиромашия.
 
Повечето отъ сегашнитѣ хора се намиратъ въ положение на неизмѫтени яйца. Срѣщате нѣкого, виждате, че външно има видъ на светия. Той се движи спокойно, равномѣрно, никого не поглежда, дава видъ, че е готовъ да направи пѫть и на мравката. Това е неизмѫтено змийско яйце. Дайте му условия да се измѫти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пѫтя си. — Защо се измѣни този човѣкъ— Не се е измѣнилъ, естеството му е такова. Преди да се измѫти, и той не се е познавалъ. Сега, като се измѫти, той видѣ, какво се крие въ него.  Сврачето и гълѫбовото яйце си приличатъ, но като се излюпятъ, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълѫбовото — своето. Но никога свраката нѣма да прояви естеството на гълѫба, и гълѫбътъ — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човѣка, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измѫти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окрѫжаващитѣ ще го познаятъ. Ако се прояви лошото естество на човѣка, това не значи, че той е абсолютно лошъ. Човѣкъ проявява своята тъмна страна, когато не е освѣтенъ отъ слънцето, когато му липсва свѣтлина. Обаче, щомъ се освѣти и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човѣка, т. е. доброто, което Богъ е вложилъ въ него.
 
И тъй, когато говоримъ за човѣка, трѣбва да различаваме сѫщината му отъ неговитѣ прояви. По сѫщина човѣкъ е добъръ, защото Богъ живѣе въ него. Понѣкога той дава пѫть на злото въ себе си. — Защо — Защото не разбира великитѣ закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадатъ въ тъмнина и правятъ погрѣшки. Стремятъ се къмъ придобиване на богатства, употрѣбяватъ голѣмъ трудъ и усилия, и, вмѣсто да се издигнатъ, пропадатъ. Много естествено. Богатството е свързано съ знанието. Истински богатъ е учениятъ, мѫдриятъ, любещиятъ. Нѣма ли знание, любовь и мѫдрость, каквото богатство и да има, човѣкъ лесно ще го изгуби. Сегашнитѣ хора живѣятъ повече материаленъ животъ, малко мислятъ за духовното, вследствие на което искатъ да бѫдатъ богати, да въдворятъ Царството Божие на земята по материаленъ начинъ. Това е невъзможно. По механически начинъ Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свѣтъ не е още организирана. Докато се организира, съ нея заедно и човѣкъ минава презъ различни промѣни, които ще нарушатъ щастието му. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човѣкъ неизбѣжно минава презъ различни промѣни, за да се издигне на по-високо стѫпало, т. е. да влѣзе въ духовния животъ. Духовниятъ животъ не е нищо друго, освенъ разширяване на физическия, а Божествениятъ е разширяване на духовния. Значи, човѣкъ трѣбва постоянно да се разширява, да стане господарь на вѫтрешнитѣ възможности въ себе си и на външнитѣ условия. Който постигне това, той владѣе магическата прѫчица.
 
Какво представя магическата прѫчка Тя е особена сила, която действува на близки и на далечни разстояния. Ето, отъ хиляди километра разстояние Маркони пали лампитѣ на цѣлия свѣтъ. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатъкъ на истинското знание. Ще дойде день, когато всички хора ще притежаватъ по една магическа прѫчица. Тя е ключъ, съ който се запалватъ и загасватъ всички лампи по свѣта. Велико изкуство е да владѣе човѣкъ този ключъ, но затова се иска познаване на разумнитѣ природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е боленъ, съ едно повдигане на тояжката, болестьта ще го напусне; ако е въ затворъ, вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и той свободно ще излѣзе; ако е беденъ, безъ петь пари въ джоба си, изпадналъ въ чужда страна, веднага ще му се притекатъ на помощь. — Възможно ли е това — Както е възможно отъ 14000 клм. разстояние Маркони да пали лампитѣ по цѣлия свѣтъ, така съ магическата тояжка човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае.
 
„Едно сме.“ — Съ кого — Съ Първата Причина, съ Бога, съ Великия животъ. — Кога ще бѫдемъ едно съ Бога — Когато се откажемъ отъ старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрѣшки и заблуждения. Всичко това е създадено въ името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитватъ хората, да се познае тѣхната любовь, мѫдрость и сила. Любещиятъ, мѫдриятъ, силниятъ никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни отъ богатството, отъ положението, отъ силата на човѣка. — Защо— Той знае, че всички хора иматъ любовь, сила, богатство, знание. Споредъ него нѣма бедни хора въ свѣта, нѣма невежи, нито слаби. Човѣкъ се ражда съ възможности, да развива скрититѣ сили въ себе си. И азъ казвамъ, че нѣма бедни хора въ свѣта. Човѣкъ е обеднѣлъ, когато се отклонилъ отъ правия пѫть, когато престаналъ да работи. Засега сѫ открити 11. планети, има още една, която ще се открие въ бѫдеще. Който е сиромахъ, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неенъ житель, да се ползува отъ богатството ѝ. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави въ свѣта, но сериозни. Приятно е човѣкъ да се занимава съ такива забави. Днесъ всички хора се забавляватъ: и праведниятъ, и грѣшникътъ; и мѫдрецътъ, и глупецътъ; и учениятъ, и невежиятъ; и добриятъ, и лошиятъ Обаче, забавленията на еднитѣ се различаватъ отъ забавленията на другитѣ. Човѣкътъ на положителното се забавлява и расте, а човѣкътъ на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човѣкъ се занимава съ свѣтлината и топлината на слънцето, или съ живата свѣтлина и топлина, които идатъ отъ Великия Източникъ на живота. Да се занимава човѣкъ съ живата свѣтлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нуждното разширяване. Ако има знания, човѣкъ се разширява отъ живата топлина; ако нѣма знания, топлината го стопява. Който знае законитѣ на топлината, той се освобождава отъ грѣха и отъ смъртьта. Живата свѣтлина сѫщо има две качества: отъ една страна освѣтява пѫтя на човѣка, а отъ друга го ослѣпява. Който познава законитѣ ѝ, той е намѣрилъ пѫтя си, открилъ е възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Срещне ли човѣкъ, който не познава законитѣ ѝ, свѣтлината го ослѣпява. Той изпада въ тъмнина и загубва пѫтя си.
 
Следователно, който знае законитѣ на живата свѣтлина и топлина, той никога не се обърква. Въ времето на Соломона, единъ отъ най-мѫдритѣ еврейски царе, се явили две жени да искатъ отъ него справедлива присѫда. Дветѣ жени живѣели заедно, въ една стая. Случило се, че и дветѣ родили почти въ едно и сѫщо време. Една вечерь, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутриньта, намѣрила го мъртво. Бързо тя смѣнила децата: взела живото дете на другарката си, а на мѣстото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката ѝ отъ сънь и видѣла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станало нѣкаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето отъ рѫцетѣ на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после дветѣ жени решили да отидатъ при Соломона, той да разреши възникналия между тѣхъ споръ. Тѣ му разправили цѣлата случка, и всѣка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавалъ добре човѣшкото сърдце, Соломонъ издалъ следната присѫда: да се разсѣче живото дете и на всѣка майка да се даде по една часть. Като чула тази присѫда, измамницата казала: Доволна съмъ отъ присѫдата. Нека детето се разсѣче, и всѣка отъ насъ да вземе по една часть. Обаче, истинската майка се ужасила отъ тази присѫда и извикала: Царю честити, не давамъ детето си, не искамъ да се рѣже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и дветѣ по една часть отъ него, но мъртво. Така, именно, Соломонъ разбралъ, коя е истинската майка на живото дете, и го далъ на нея.
 
Щомъ излѣзли отъ сѫда, майката на умрѣлото дете започнала да упреква Соломона въ лицеприятие. Като доловилъ мисъльта ѝ, Соломонъ върналъ и дветѣ жени назадъ и казалъ на недоволната: Вижъ, какъвъ знакъ има умрѣлото дете подъ дѣсната мишца. Майката погледнала подъ мишцата на детето и видѣла едно черно петно, каквото имала и тя на сѫщото мѣсто. Засрамена предъ себе си за кривитѣ мисли, които отправила къмъ Соломона, жената млъкнала и се отдалечила нѣколко стѫпки назадъ. Следъ това той извикалъ майката на живото дете и казалъ: Вижъ, какъвъ знакъ има детето ти подъ лѣвата мишца. Майката погледнала подъ мишцата на детето си и видѣла единъ червенъ белегъ, признакъ на животъ и добро здраве. Сѫщиятъ белегъ притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увѣри още повече въ справедливата присѫда. Впрочемъ, това даже не било нуждно, понеже майката на умрѣлото дете знаяла истината.
 
Трѣбва ли и вие, като майката на умрѣлото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постѫпва справедливо Законътъ за наследственостьта открива истината. Той казва на човѣка: Вдигни рѫката си и вижъ, какъвъ белегъ имашъ подъ мишцата. Ще видишъ, че и ти носишъ сѫщия знакъ, какъвто има онзи, който те е родилъ.
 
„Азъ и Отецъ едно сме“. Така е казалъ Христосъ преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме съ Бога, съ Христа, съ разумнитѣ сѫщества. Ще кажете, че човѣкъ се е родилъ, за да живѣе. Да живѣемъ, това е най-голѣмото изкуство. Да бѫдемъ щастливи, това е смисълътъ на земния животъ. Да бѫдемъ богати, това е необходимость. Да бѫдемъ здрави, това е едно отъ важнитѣ условия за нашето развитие. Да имаме срѣда, въ която да се движимъ, това значи, да пазимъ известенъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ заключение на всичко, казваме: Да бѫдемъ едно съ Отца! Какъвъ ще бѫде животътъ ни, ако не сме едно съ Отца Какъвъ смисълъ има животътъ, ако между човѣшкитѣ души нѣма връзка Ще кажете, че не вѣрвате въ душата. — Това е другъ въпросъ. Който не вѣрва въ душата, въ духа и въ ума на човѣка, много нѣща не може да разбере. Човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ сѫ невидими, но резултатитѣ имъ сѫ видими. Невидимъ е и човѣшкиятъ умъ, но, понеже се проектира на физическия свѣтъ, резултатитѣ му сѫ видими, както картинитѣ на художника. Отъ картинитѣ на художника можете да начъртаете пѫтя, по който той е вървѣлъ. Въ това отношение всѣки човѣкъ е художникъ за себе си. Лицето му е една отъ картинитѣ на неговия животъ. Той самъ е рисувалъ своята картина, която днесъ излага предъ свѣта. Лицето на човѣка представя незавършена картина на неговия животъ. Още много има да работи върху нея, докато изкара нѣщо гениално, завършено и съвършено. Умътъ е художникътъ, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че сѫдбата на човѣка се опредѣля отъ неговия умъ. Какъвто е умътъ на човѣка, такъвъ ще бѫде и неговиятъ животъ; животътъ му пъкъ опредѣля неговата сѫдба. Следователно, отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или беденъ, здравъ или боленъ, щастливъ или нещастенъ. Понеже всички хора не се намиратъ на еднаква степень на развитие, не разполагатъ съ еднакви знания, тѣ не прилагатъ еднакво любовьта. Щомъ не прилагатъ еднакво любовьта, и резултатитѣ на живота имъ не сѫ еднакви.
 
Какво значи, да прилага човѣкъ любовьта Нѣкои мислятъ, че сладкитѣ думи сѫ изразъ на любовьта. Не всѣкога сладкитѣ думи произтичатъ отъ любовь. Любовнитѣ думи иматъ съдържание, което може да се приложи още въ момента. Кажешъ ли една дума въ името на любовьта, трѣбва да си готовъ да я приложишъ. Нѣкой казва, че обича едного, но се страхува да направи нѣщо за него. Любовь, въ която има страхъ, не е истинска. Единствената сила въ свѣта, която не познава страха, е любовьта. Когато любовьта е вѫтре въ човѣка, а страхътъ — отвънъ, той е въ правия пѫть на живота. И обратно: ако страхътъ е вѫтре въ него, а любовьта — отвънъ, той се отклонява отъ правия пѫть. Този законъ се отнася до всички хора: майки и бащи, проповѣдници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т. н.
 
Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме.“ На друго мѣсто Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ И до днесъ хората продължаватъ да се събиратъ на малки и на голѣми групи, въ общества и въ организации, но ако любовьта не ги свързва, тѣ ще се разпаднатъ. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовьта. Запримѣръ, човѣшкиятъ организъмъ представя грамадна държава, на която поданицитѣ сѫ обединени въ името на любовьта. Тя е употрѣбила милиони години, за да организира всички клетки въ едно цѣло, да вършатъ обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която сѫществува въ неговия организъмъ, той се радва на добро здраве и на щастливъ животъ. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клеткитѣ, внася известна дисхармония въ организма, и човѣкъ заболява. Докато мисли, човѣкъ знае мѣстото на всѣка дума и никога не петни езика си. Щомъ езикътъ му е чистъ, и тѣлото му ще бѫде здраво. Внесе ли една нечиста дума въ езика си, той петни мисъльта си. Щомъ мисъльта му е опетнена, той внася отрова въ организма си и следъ време заболява.
 
Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да владѣе езика си, нѣкои искатъ да знаятъ, какъ се отразява тѣхниятъ езикъ върху близкитѣ имъ. Други пъкъ искатъ да знаятъ недостатъцитѣ си и запитватъ този — онзи, да имъ каже нѣщо, да имъ ги посочи. Споредъ мене, всѣки самъ трѣбва да се вглежда въ недостатъцитѣ си, да не очаква на хората, тѣ да го изправятъ. Първата задача на човѣка е да се занимава съ своитѣ положителни чърти, а покрай тѣхъ — да изправя недостатъцитѣ си. Гениалнитѣ, великитѣ хора се занимаватъ съ положителното въ живота, затова сѫ развили своитѣ дарби и способности. Тѣ не се спиратъ върху отрицателнитѣ прояви на хората. — Ама три деня не съмъ ялъ! — Извади тояжката си, и хлѣбътъ ще дойде. Какъ ще дойде — Тропни съ тояжката си, и предъ тебе ще се яви трапеза, богато наредена, съ хлѣбъ и плодове. — Ама сгрѣшихъ, грѣшенъ човѣкъ съмъ. — Щомъ съзнавашъ погрѣшката си, самъ ще я изправишъ. Запримѣръ, взелъ си една сума отъ приятеля си, безъ негово знание и позволение. Ще вземешъ сумата, ще я занесешъ на приятеля си и ще му кажешъ: Приятелю, взехъ отъ тебе една сума, да посрещна нуждитѣ си, обаче, не съмъ спокоенъ, постоянно съмъ въ борба. Не ме сѫди, човѣщина е това, но Божественото въ мене не ми дава покой. Ето, вземи паритѣ, които взехъ отъ тебе. Сега съмъ доволенъ, че освободихъ съвѣстьта си отъ товара и ще се старая по честенъ начинъ да задоволя нуждитѣ си.
 
Единъ беденъ американецъ, силно вѣрващъ човѣкъ, постоянно се молѣлъ на Бога, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да подобри материалното си положение. Единъ день, като се връщалъ отъ черква, миналъ край дома на единъ отъ богатитѣ банкери и видѣлъ на отворения прозорецъ торба съ златни монети. Веднага си казалъ: Ето, Богъ отговаря на молитвата ми. Повдигналъ рѫката си нагоре и взелъ торбата съ паритѣ. Връщайки се вкѫщи, той размишлявалъ: Всичкото богатство въ свѣта е Божие, следователно, Богъ е господарь и на тази торба. Азъ се молѣхъ да ми помогне да излѣза отъ сиромашията и, ето, той ми помага днесъ. Банкерътъ забравилъ торбата съ паритѣ на прозореца, за да се възползувамъ азъ отъ нея. Като влѣзълъ въ колибата си, бедниятъ човѣкъ започналъ молитва, съ която отправялъ благодарностьта си къмъ Бога за торбата съ злато, която така неочаквано, дошла въ рѫцетѣ му. Какво било очудването му, когато още при първитѣ думи, торбата се изпрѣчила предъ него и му препятствувала да се моли. Той скрилъ торбата въ единъ сандъкъ и пакъ започналъ да се моли. Торбата отново се изпрѣчила предъ него. Така минали два—три деня, но той все не могълъ да се моли. Скривалъ торбата на едно, на друго мѣсто, но, щомъ започвалъ да се моли, торбата се изпрѣчвала предъ него. Като се видѣлъ въ невъзможность да мисли и да се моли, той взелъ торбата, занесълъ я на собственика ѝ и казалъ: Братко, взехъ торбата съ паритѣ, която ти случайно си забравилъ на прозореца. Мислѣхъ, че Богъ ми я праща, като отговоръ на молитвата ми. Обаче, отъ деня, въ който я занесохъ въ дома си, изгубихъ най̀-голѣмото си богатство: способностьта си да мисля и да се моля. Предъ видъ на това, за да възстановя вѫтрешния си миръ, да мисля свободно и да отправямъ молитвата си къмъ Бога, вземи торбата си, тя не е моя.
 
И тъй, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ възможностьта му да мисли право и да се моли. Молитвата е вѫтрешно общение на човѣка съ Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човѣкъ не трѣбва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата съ паритѣ е малка, не може да прекѫсне връзката на човѣшката душа съ Първата Причина. Колкото и да е малъкъ предметътъ, щомъ не е въ съгласие съ волята Божия, той хвърля сѣнка върху чистото платно на душата. Пазете се отъ торби, които закриватъ свѣтлината, къмъ която се стремите. Кой човѣкъ не е държалъ въ ума си такава торба Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечерь, като си лѣгате, пакъ се оплаквате, че не получавате отговоръ на молитвитѣ си. По три пѫти на день се молите, и, въпрѣки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговоръ на молитвитѣ си — Защото не сѫ прави. Богъ ви е далъ здраве, сила, умъ, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трѣбва ли следъ всичко това да просите отъ Бога подаяние Защо не работите и не учите Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своитѣ дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човѣкъ да работи и да бѫде сиромахъ.
 
Разумниятъ свѣтъ не се занимава съ сиромашията на хората. Това е работа на самия човѣкъ. Щомъ е младъ, щомъ иска да се развива правилно човѣкъ неизбѣжно ще работи, да се справи съ сиромашията и съ недоимъка въ живота си. Щомъ забогатѣе, той остарява и казва: Нѣма защо повече да работя, нѣма какво да уча. Каже ли човѣкъ така, той самъ подписва смъртната си присѫда — всичко съ него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се къмъ богатство, което ви подтиква къмъ работа и учене, което дава условия за развитие, а не къмъ богатство, което спъва човѣшкото развитие. Ако се стремите къмъ богатството, като условие за щастливъ животъ, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човѣка се крие въ работата му за ближнитѣ. Ако си разуменъ и се грижишъ за благото на своитѣ ближни така, както за своето благо, всички ще те обичатъ: домашнитѣ приятелитѣ ти, обществото и т. н. Какво по-голѣмо щастие може да очаквашъ Сѫщиятъ законъ се отнася до обществата и до държавитѣ. Ако едно общество или една държава внася навсѣкѫде редъ и законность, всички нейни членове и поданици ще имъ се радватъ, ще ги обичатъ и ще работятъ за тѣхното повдигане. Дето е любовьта и разумностьта, тамъ е щастието.
 
Ние не говоримъ за любовьта, която се изказва само съ думи, но за любовьта, която се прилага въ живота. Щомъ е така, трѣбва да знаемъ, по какъвъ начинъ се прилага любовьта, т. е. какви сѫ нейнитѣ прояви. Единъ учитель ималъ въ отдѣлението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени отъ родители, отъ братя и сестри — самотници въ живота. Той ималъ обичай, сутринь, когато децата влизали въ класната стая, да цѣлува беднитѣ и сирачетата, а богатитѣ само поздравявалъ. Богатитѣ деца не разбирали, защо учительтъ имъ прави разлика между тѣхъ и беднитѣ деца, и единъ день тѣ го запитали: Учителю, защо не цѣлувашъ и насъ, както цѣлувашъ беднитѣ ни другарчета? Учительтъ имъ отговорилъ: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви цѣлувамъ, майкитѣ и бащитѣ ви ще умратъ. Като цѣлувамъ беднитѣ ви другарчета, които сѫ безъ майки и бащи, по този начинъ родителитѣ имъ ще възкръснатъ. Не постѫпвамъ ли справедливо Нека и тѣхнитѣ майки и бащи оживѣятъ, да имъ се радватъ, както и на васъ се радватъ. Законъ е: искате ли да проявите любовьта си, цѣлувайте онѣзи, които нѣматъ майки, бащи, братя и сестри.
 
И тъй, когато детето влиза въ нова фаза на посвещение, майка му непремѣнно трѣбва да го цѣлуне. Въ този смисълъ, цѣлувката служи като проводникъ на онѣзи енергии, необходими за посвещението на човѣка. Цѣлувката не е само физически процесъ, но и духовенъ. Истинската, чиста и възвишена цѣлувка, внася новъ елементъ въ човѣка. Ние говоримъ за онази цѣлувка, която има за основа любовьта и мѫдростьта. Нѣма ли такава основа, цѣлувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не ползволяватъ да ги цѣлуватъ. Опита ли се нѣкой да ги цѣлуне, тѣ се дърпатъ, викатъ, недоволни сѫ. — Защо — Защото такава цѣлувка не дава нищо, а отнема. Въ това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряватъ. Въ първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всѣки даръ, колкото и да е малъкъ, тя трѣбва да отблагодари съ нѣщо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.
 
Този законъ има приложение въ цѣлата природа, а именно: когато ще се роди едно сѫщество, всички, отъ най-низкитѣ до най-високитѣ сѫщества, се радватъ и даряватъ съ нѣщо новороденото. Благодарение на тѣзи подаръци то се облича въ плъть, придобива известни качества и дарби и започва новъ животъ. По-нататъкъ, то започва да расте и да се развива, като се ползува отъ благата на природата и живота. Следъ всичко това, има ли право съвременниятъ човѣкъ, който живѣе отъ подаръцитѣ и благата на цѣлата природа, да казва, че животътъ нѣма смисълъ Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вънъ отъ себе си, или по църквитѣ Казано е въ Писанието: „Азъ и Отецъ едно сме“. Значи, едно сме съ Бога. Той живѣе въ съзнанието на човѣка, и човѣкъ е едно съ Него. Докато човѣкъ е въ хармония съ Бога, едно е съ Него. И когато е въ дисхармония съ Бога, пакъ е едно съ Него. — Защо и въ този случай е едно съ Отца си — Защото Божията мисъль е вложена въ човѣшката като правило, по което той опредѣля постѫпкитѣ си като прави и криви.
 
Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Това не значи, че човѣкъ може изведнъжъ да стане съвършенъ. Кое дете, като постѫпи въ първо отдѣление, може изведнъжъ да напише буквата А правилно Много пѫти трѣбва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркътъ на всѣки човѣкъ отговаря на характера му. Запримѣръ, немарливиятъ и небреженъ човѣкъ има небреженъ, сбутанъ почеркъ. За свое оправдание, той казва: Не е важна външностьта на писмото ми, нито почерка ми; важенъ е смисълътъ. Колкото е важенъ смисълътъ, толкова е важна и формата. Формата трѣбва да отговаря на вѫтрешния животъ, на съдържанието, което човѣкъ носи въ себе си. Всѣко нѣщо е ценно, когато има форма, съдържание и смисълъ, които хармониратъ помежду си. Може ли да хармонизира силитѣ въ своя организъмъ, човѣкъ разполага съ магическата тояжка. Това е нуждно на съвременния човѣкъ. Нѣкой казва, че, ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира въ другия свѣтъ. Обаче, той не подозира, че онзи и този свѣтъ сѫ на едно мѣсто. Тѣ се намиратъ въ съзнанието на човѣка. Когато съзнанието на човѣка се пробуди, той вижда, че онзи свѣтъ е въ този свѣтъ. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа отъ яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце Кой запали всички слънца въ вселената — Нѣкое висше съзнание. То слѣзе отъ разумния, т. е. отъ Божествения свѣтъ и съ помощьта на ключъ, подобенъ на този на електрическата лампа, запали всички слънца. Онѣзи слънца, които носятъ животъ въ себе си, свѣтятъ съ червена свѣтлина, а онѣзи, които носятъ знание и мѫдрость, свѣтятъ съ бѣла или блѣдо-жълта свѣтлина.
 
Съвременнитѣ учени даватъ съвършено различни обяснения за създаването на свѣта и за образуване на планетитѣ. Споредъ тѣхъ, планетитѣ се създали отъ въртенето на нѣкакви мъглявини. И тази теория е вѣрна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърдцето и умътъ на момата и на момъка бѣха запалени преди въртенето имъ на хорото. Има движение въ живота, но то зависи отъ вѣрата и любовьта. За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да вѣрва и да люби. И безъ вѣра, и безъ любовь има животъ, но отрицателенъ, пъленъ съ мѫчнотии, страдания и нещастия. Човѣкъ може да вѣрва и въ положителното, и въ отрицателното, но въ първия случай придобива нѣщо, а въ втория — губи. Ти вѣрвашъ, че можешъ да постигнешъ нѣщо, да станешъ богатъ, но вѣрвашъ, че и нищо не можешъ да постигнешъ. И едното, и другото е вѣра, но съ два различни резултата. Отъ посоката на вѣрата зависи да бѫдешъ богатъ или сиромахъ. Въ каквато посока и да попадне, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да превърне всичко въ добро. Дали е въ областьта на страданието, или радостьта, той трѣбва разумно да ги използува. Ако се бори съ страданието, човѣкъ дохожда до смъртьта. Не се бори съ страданието, но го приеми съ благодарность. То носи въ себе си велико благо. Ако използувашъ благото на страданието, ще влѣзешъ въ радостьта. Не можешъ ли да го използувашъ, ти самъ се лишавашъ отъ благата на живота, а заедно съ това и отъ самия животъ.
 
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има знания, за да се ползува отъ страданията, както отъ радоститѣ. Кога човѣчеството не е разполагало съ знания Нѣма епоха, презъ която човѣкъ да е билъ лишенъ абсолютно отъ знания. И пещерниятъ човѣкъ даже се е отличавалъ по нѣщо отъ животнитѣ. Ако се върнемъ въ времето на предисторическия периодъ, и тогава човѣкъ разполагалъ съ нѣкакви теории за създаването на свѣта, на човѣка, за сѫществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назадъ, въ времето на сирийското и вавилонско царства, въ времето на римската империя, и тогава хората сѫ разполагали съ известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научнитѣ теории на миналото представятъ нѣщо детинско въ сравнение съ сегашнитѣ теории. Какво ще бѫде положението на сегашната наука следъ хиляда години Ако се пренесете въ това време, ще видите, че сегашнитѣ знания предъ бѫдещитѣ могатъ да се уподобятъ на детски играчки. И днесъ нѣкои теории сѫ вѣрни, а нѣкои — невѣрни. Въ бѫдеще едни теории ще се приематъ за вѣрни, а други — за невѣрни. И днесъ още срѣщате вѣрващи, религиозни, които говорятъ за Бога и за Христа, но всѣки моментъ сѫ готови да бръкнатъ въ кесията на банкера и да извадятъ нѣщо за себе си. Действителна ли е тѣхната вѣра Фиктивна, въображаема е вѣрата имъ. Може ли княжескиятъ синъ, който съ години е търсилъ своята възлюбена, като срещне въ гората нейната майка или нейниятъ баща, да вдигне ножъ срещу тѣхъ Не само, че нѣма да вдигне ножъ срещу тѣхъ, но заради любовьта къмъ своята възлюбена, той е въ състояние да обикне и нейнитѣ близки. Следователно, ако днесъ човѣкъ проповѣдва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесълъ ли е той въ своя организъмъ нуждното равновесие Не виждате ли, какъ човѣкъ изнасилва себе си, вследствие на което нѣкои удъ отъ организма му заболява Щомъ заболѣе единъ отъ неговитѣ органи, цѣлиятъ организъмъ страда. Кѫде остава равновесието, единството и съгласието въ цѣлия организъмъ? Може да се проповѣдва равновесие само тогава, когато всички органи сѫ здрави и задоволени. Това показва, че човѣкъ има еднакво разположение къмъ всичкитѣ си органи, защото всички му служатъ.
 
Тъй щото, истински вѣрващъ, истински християнинъ е онзи, който гледа на всѣки свой органъ като часть отъ единъ великъ организъмъ; истински християнинъ е онзи, който гледа на всѣки човѣкъ като органъ на Великия Божественъ организъмъ. И най-после казваме, че истински християнинъ е онзи, който е абсолютно здравъ и красивъ. Устнитѣ му трѣбва да бѫдатъ аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очитѣ му трѣбва да бѫдатъ свѣтли и леко влажни, а веждитѣ — съ правилна, красива форма. Правата мисъль се опредѣля отъ веждитѣ. Отъ наклона на веждитѣ, надолу или нагоре, зависи посоката на човѣшкитѣ мисли. Веждитѣ сѫ особенъ родъ антени, чрезъ които се възприематъ мислитѣ. Отъ дължината на антената зависи правилното предаване на мислитѣ. Значи, и тукъ имаме кѫси, дълги и срѣдни вълни, както при радиото.
 
Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиитѣ на лицето, на веждитѣ, на очитѣ, на носа си, а сѫщевременно да следите и движенията си. Едно нехармонично движение на устата е въ състояние да развали отношенията ви съ нѣкои ваши приятели. Въ дисхармоничното движение на устата ви, нѣкой ще схване неискреность и ще каже, че предъ него имате едни отношения, а задъ него — други. Има движения на грѣха, на престѫпленията, които човѣкъ може да направи съ очитѣ, съ носа, съ веждитѣ си и да внесе дисхармония въ цѣлия си животъ. Сѫщо така има и мисли, чувства и постѫпки на грѣха и на престѫпленията. За да се освободите отъ тѣхъ, подреждайте мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, да знаете, съ какъвъ капиталъ разполагате. Подреждането иде съ изправяне на недостатъцитѣ и кривитѣ прояви. Започнете тази работа още днесъ, безъ да очаквате да дойдатъ хора отвънъ да ви проповѣдватъ, или да отидете на онзи свѣтъ — тамъ да се изправите. Много пѫти човѣкъ е ходилъ на онзи свѣтъ и се връщалъ, безъ да се изправи. Той даже е забравилъ и това, което е знаялъ. Ако човѣкъ само ходи на онзи свѣтъ и се връща оттамъ, безъ да помни това, което е училъ, каква култура ще носи съ себе си
 
Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Днесъ и азъ говоря на разумнитѣ хора, които иматъ очи да виждатъ, уши — да слушатъ, езикъ — да говорятъ и глава — да мислятъ. Обаче, онѣзи, които не виждатъ и не чуватъ, нека само слушатъ. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ въ Бога, молятъ се, работятъ въ духовния свѣтъ. Добре е това, но работата имъ трѣбва да има резултатъ. Това не значи, че резултатътъ ще дойде изведнъжъ, но, макаръ и късно, тя трѣбва да даде плодъ на човѣка. Нѣмате ли плодове, нищо не сте направили. Вѣрващиятъ и духовниятъ човѣкъ казватъ и правятъ. Ако остане само на думи, нищо не се постига. Съ думи само не можете да убедите човѣка въ реалностьта на нѣщата. Достатъчно е човѣкъ да се вгледа въ това, което го обикаля, за да разбере, че е потопенъ въ реалностьта. Слънцето, което изгрѣва и залѣзва; звездитѣ, които свѣтятъ вечерь; водитѣ, които текатъ — всичко това е създадено за човѣка — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това — Възможно е. Ако човѣкъ е най-високата форма, създадена отъ Бога, защо да не приемете, че свѣтътъ е създаденъ за него Като изучава тия форми, човѣкъ се свързва съ силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човѣкъ въ разумностьта на природата. Разумното се отличава съ това, че, както тоноветѣ, има има свой отзвукъ. При това, като излиза отъ своя източникъ, движи се изъ пространството, докато единъ день пакъ се връща въ източника си. Въ пѫтя на движението му, всѣки се ползува отъ него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готовъ да възприема разумностьта, той я вижда навсѣкѫде. Погледне ли къмъ звездитѣ, той се разговаря съ тѣхъ като съ разумни сѫщества.
 
Мнозина се чудятъ, какъ може човѣкъ да говори съ звездитѣ. Както се разговаря съ хората, така може да се разговаря и съ звездитѣ. Всѣка звезда представя разумно сѫщество, което е завършило развитието си на земята. Небето пъкъ не е нищо друго, освенъ съвокупность отъ разумни сѫщества, които изпълняватъ волята Божия. Нѣкои отъ звездитѣ сѫ се проявили, а нѣкои още не сѫ проявени. Астрономитѣ виждатъ само проявенитѣ звезди. Обаче, мѫдрецитѣ, т. е. хората на великитѣ добродетели, виждатъ безъ телескопъ и непроявенитѣ звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излѣзете отъ свѣта на заблужденията, достатъчно е да се свържете съ свѣтлината на една отъ тия звезди.
 
Преди години срещнахъ единъ младъ, ученъ човѣкъ, който изучавалъ старата и модерната философия и дошълъ до убеждението, че животътъ е илюзия. Той се разочаровалъ въ възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Безъ да го убеждавамъ въ противното, азъ го запитахъ: Какво ще кажешъ, ако Провидението постави на пѫтя ти една млада, красива и разумна мома — Ще повѣрвамъ въ Бога, ще повѣрвамъ въ живота. Значи, този човѣкъ отрича живота, защото нѣмало въ кого да вѣрва — липсвало му нѣщо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готовъ да повѣрва въ Него. Не само красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камънитѣ, растенията, животнитѣ, хората, звездитѣ — цѣлата вселена. При това гледане на нѣщата, човѣкъ осмисля живота си.
 
Въ кантората на единъ голѣмъ банкеръ влиза единъ беденъ човѣкъ и му казва: Братко, въ името на Господа Исуса Христа, помогни ми съ нѣщо. — Махай се оттукъ, не признавамъ никакъвъ Богъ, нищо не мога да ти дамъ — отговорилъ банкерътъ. Бедниятъ човѣкъ се отдалечилъ, дълбоко въздъхналъ и продължилъ пѫтя си. Богъ видѣлъ постѫпката на банкера и решилъ за назидание да му даде добъръ урокъ. Единъ день банкерътъ излѣзълъ на разходка въ близката гора. Увлѣченъ въ красотата на природата, той навлѣзълъ навѫтре въ гората, дето се натъкналъ на единъ разбойникъ. — Горе рѫцетѣ! — извикалъ разбойникътъ и започналъ да изпразва джобоветѣ му. Като взелъ всичкитѣ му пари, разбойникътъ казалъ на банкера: Хайде, иди си сега, свободенъ си вече. Като се почувствувалъ вънъ отъ всѣкаква опасность, банкерътъ си казалъ: Слава Богу, че не ме уби. Той билъ доволенъ, че запазилъ живота си. Ние пъкъ казваме, че разбойникътъ разполагала съ силата на магическата прѫчица, поради което, въ единъ момента могълъ да отнеме отъ банкера толкова пари, колкото сто просяка въ една година едва биха могли да получатъ. Съ обира на паритѣ разбойникътъ искала да каже на банкера: И ти не знаешъ, какъ се служи на Бога, и азъ не зная, но, като те обера, ще те заставя да мислишъ, какъ трѣбва да отворишъ сърдцето си за беднитѣ и страдащитѣ. Разбойникътъ далъ единъ нагледенъ урокъ на банкера, съ който насила го заставилъ да даде нѣщо отъ себе си. Трѣбва ли човѣкъ да се застави насилствено да дава За да не дойде насилието върху васъ, бѫдете любещи и разумни. Всѣки разбойникъ и крадецъ е предметно учение, чрезъ което хората се възпитаватъ. Когато бащата и майката не прилагатъ Божиитѣ закони, децата има ще станатъ тѣхни учители. Тѣ ще помагатъ на своитѣ бедни другари и другарки, ще взиматъ отъ богатството на родителитѣ си. Давайте доброволно, за да не ви заставятъ насила да давате. Ако родителитѣ не даватъ и не помагатъ на бедни, децата има ще направятъ това; ако и децата има не изпълнятъ волята Божия, ще дойдатъ крадци и разбойници отвънъ, които ще ги заставятъ да изпълнятъ закона насила.
 
Ако питате богатия, въ какво се заключава смисълътъ на живота, той ще ви отговори, че смисълътъ на всичко се крие въ богатството. Ученията пъкъ казва, че смисълътъ на живота се крие въ знанието. Какво богатство е това, което е създадено отъ кожитѣ на млѣкопитаещитѣ Или какво е това знание, чиито изобретения служатъ за унищожаване на човѣчеството Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила въ човѣшкия организъмъ, а оттамъ и въ неговия животъ. Запримѣръ, житото, царевицата, плодоветѣ представятъ онзи капиталъ, отъ който човѣкъ черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето мѣсто, а истинското знание осмисля нѣщата.
 
Днесъ говоря на разумнитѣ хора, които слушатъ и разбиратъ. Само тѣ живѣятъ, растатъ и се развиватъ. За неразумното пъкъ казваме, че гние и се разлага. Следователно, всѣко нѣщо има своето мѣсто. И разумниятъ, и неразумниятъ сѫ на мѣстата си. Като заеме мѣстото си, разумниятъ има предъ видъ своето предназначение: да бѫде носитель на новитѣ и възвишени идеи. Приятно е да срещнете човѣкъ, носитель на нѣкаква нова идея: приятно е да срещнете човѣкъ, който носи идеята да намали страданията на животнитѣ, за което е станалъ вегетарианецъ; приятно е да срещнете човѣкъ, който помага на страдащитѣ и беднитѣ; приятно е да срещнете човѣкъ, който изучава болеститѣ и начина, по който се лѣкуватъ, съ единствената цель, да облекчава болкитѣ на хората; приятно е да срещнете свещеникъ, който се е предалъ въ служене на Бога отъ любовь, за да помага на хората, да ги изважда отъ кръстопътя, на който сѫ попаднали, приятно е да срещнете човѣкъ съ велика идея, съ велико вѣрую, съ велика любовь.
 
Много хора днесъ искатъ да служатъ на Бога, но, преди това, очакватъ доказателства за сѫществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това, освенъ възможностьта да се свържете съ онзи центъръ, който се намира на горната часть на главата. Това е центърътъ, който доказва на човѣка, че сѫществува една любовь въ свѣта — любовь къмъ Бога. Идете у дома си, затворете се въ стаята си и отключете този центъръ, да видите, какво е написано на него. Щомъ прочетете написаното, затворете бързо вратата на този центъръ. Мъчно е, наистина, да пренесе човѣкъ една мисъль отъ едно мѣсто на друго, въ нейната същина. Запримѣръ, нѣкой заболѣе и вика лѣкарь. Ако лѣкарьтъ успѣе да пренесе мисъльта на болния отъ главата му на друго нѣкое мѣсто, той веднага може да се излѣкува. Ако не може да направи това, той ще си послужи съ единъ отъ двата метода: хомеопатически — съ слаби дози, или алеопатически — съ силни дози. Има и другъ начинъ за лѣкуване: да се остави болестьта да дойде до своята криза и оттамъ да започне слизането ѝ, т. е. изчезването. Въ всѣки човѣкъ има скрити сили, които трѣбва да се събудятъ. Можете ли да събудите тѣзи сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силитѣ на организма не могатъ да се събудятъ. Ако скрититѣ сили въ организма не могатъ да се събудятъ естествено, чрезъ изпотявания, чрезъ екскурзии, чрезъ бани, лѣкаритѣ прибѣгватъ до лѣкарства въ малки или въ по-голѣми дози. Има случаи, когато лѣкарьтъ дава лѣкарства въ по-голѣма доза, отколкото трѣбва, и, вмѣсто да предизвика дейностьта на скрититѣ сили, той ги спира. Тогава настѫпва пълна инертность или недейность на организма, и човѣкъ умира.
 
Въ ново време, почти въ всички европейски държави, сѫществуватъ лѣчебници, които прилагатъ електричеството и магнетизма като методи за лѣкуване. Чрезъ тѣзи методи тѣ искатъ да събудятъ въ човѣка съответнитѣ сили на организма, които повдигатъ трептенията му. Щомъ трептенията на организма се повдигнатъ, човѣкъ оздравява. По този начинъ се лѣкуватъ даже и най-мѫчно лѣчими болести, каквито сѫ ракътъ, туберкулозата и др. При това лѣкуване болниятъ минава презъ голѣми кризи. Мине ли кризитѣ, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последнитѣ лесно минаватъ. Тѣ постепенно отслабватъ, докато най-после окончателно се прекратяватъ, и болниятъ оздравява. Чрезъ кризитѣ организъмътъ се чисти отъ вреднитѣ и отровни елементи въ него. Само така човѣкъ може да освежава мислитѣ и чувствата си. Нови мисли и чувства трѣбва да вълнуватъ човѣка. Ако туберкулозниятъ може да се освободи отъ страха и подозрението, болестьта му ще го напусне. — Защо — Защото туберкулозата е болесть главно на чувствата. Докато човѣкъ държи въ себе си страха и подозрението, дробоветѣ и сърдцето му постоянно ще се свиватъ. Всѣко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби въ нѣщо и загуби любовьта си, човѣкъ заболява главно отъ сърдце или отъ нѣкаква гръдна болесть. Ето защо, когато лѣкувате такъвъ боленъ, първата ви работа е да внесете въ сърдцето му повече любовь, а въ ума — повече свѣтлина. Като велика, мощна сила, любовьта веднага възстановява нарушеното равновесие между силитѣ на организма. Ако съ едно махане на рѫката си, Христосъ лѣкуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лѣкува по този начинъ Махането на рѫката на Христа подразбира изхвърляне на старото навънъ и замѣстването му съ нови елементи.
 
Когато лѣкарьтъ лѣкува болния по магнетиченъ начинъ, преди всичко, той трѣбва да бѫде силенъ, да не се подава на състоянията на болния. Ако е слабъ, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че самъ боледува: ще чувствува отслабване на краката, болки въ гърдитѣ и плешкитѣ и т. н. Същевременно, болниятъ ще вземе часть отъ енергиитѣ на лѣкаря, като здравъ човѣкъ, следъ което въ организма му настава известна борба, краятъ на която завършва съ пробуждане на съзнателенъ животъ въ клеткитѣ на организма. После, като получатъ нуждния материалъ за градежъ, клеткитѣ започватъ да заваряватъ болнитѣ мѣста въ дробоветѣ. Нѣма да мине много време, и болниятъ започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлѣчима болесть. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и отъ нея. Запримѣръ, грѣхътъ, престѫплението, лицемѣрието, лъжата, омразата, безвѣрието сѫ най-страшнитѣ болести въ свѣта. Изобщо, всички отрицателни състояния сѫ страшни, защото причиняватъ такива болезнени състояния на организма, отъ които човѣкъ мѫчно оздравява.
 
„Едно сме“. Едно трѣбва да станемъ съ Бога, съ Неговата Любовь и Мѫдрость, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме. Стане ли сутринь отъ сънь, човѣкъ трѣбва да чува гласа на Бога въ цѣлата природа, въ всички живи и разумни сѫщества, да възприема тѣхната радость и да имъ отговаря съ радость. Само по този начинъ хората могатъ да внесатъ нова, свѣтла струя въ живота. Природата разполага съ много сили, съ много храна, изобилни блага, съ които спасява човѣчеството отъ тежкитѣ условия, въ които само е попаднало.
 
Казано е въ Писанието, че Богъ спасява свѣта. Това не става чрезъ външни закони, а чрезъ вѫтрешни. Любовьта ще спаси свѣта. Мѫдростьта ще спаси свѣта. Истината ще спаси свѣта. Свѣтлината ще спаси свѣта, но не тази свѣтлина, която помрачава, нито онази, която ослѣпява. Топлината ще спаси свѣта, но не тази топлина, която топи нѣщата и ги разширява. Има особена свѣтлина и топлина, които носятъ животъ и то преизобилно. За тѣхъ, именно, Христосъ говори: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно“. За да придобиятъ животъ изобилно, хората трѣбва да разбиратъ основнитѣ закони на Битието. Като ги разбератъ, тѣ трѣбва същевременно и да ги прилагатъ. Съвременнитѣ християни говорятъ за Божиитѣ закони, за Божия Промисълъ, но, като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, или когато искатъ да помогнатъ на бедни и на страдащи, тръгватъ отъ кѫща на кѫща да събиратъ помощи. Това е особенъ родъ просия, която не е позволена за християнина. Истинскиятъ християнинъ трѣбва да бѫде господарь на магическата прѫчица. Пожелае ли нѣщо, той трѣбва да тропне съ нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда отъ пари, ще отиде на мѣстото, дето сѫ заровени, и ще тропне съ прѫчицата си. Паритѣ веднага ще се явятъ предъ него. Обаче, той нѣма право да вади пари за дребни случаи. Само за сѫществени нужди той има право да прилага магическата прѫчица. Сегашнитѣ българи се нуждаятъ отъ човѣкъ като Маркони, да тропне съ тояжката си и да имъ отвори умоветѣ и сърдцата, да придобиятъ повече свѣтлина, да започнатъ да даватъ. Българинътъ трѣбва да работи върху сърдцето си, да стане по-щедъръ.
 
Културнитѣ хора гледатъ на новитѣ идеи, като на нѣщо разрушително. Тѣ мислятъ, че новитѣ идеи разрушаватъ обществения строй. Това е неразбиране на нѣщата. Христосъ дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нѣмаше предъ видъ да разрушава тогавашния строй. Той нѣмаше предъ видъ разрушаването на Мойсеевия законъ, нито на Римската империя. Ако римлянитѣ бѣха приели Христовото учение, Римската империя и до днесъ щѣше да сѫществува. Ако евреитѣ бѣха приели и приложили Христовото учение, тѣ щѣха да бѫдатъ великъ народъ, съ своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днесъ още тѣ сѫ разпръснати изъ цѣлия свѣтъ. За да бѫде една държава велика, тя трѣбва да прилага Божията Любовь и Божията Мѫдрость справедливо, по отношение на всички свои поданици. За да се приложи Христовото учение, всѣки човѣкъ трѣбва да заема службата си на мѣсто. Дали ще бѫдешъ началникъ, или слуга, ти трѣбва да изпълнявашъ работата си съ любовь. Ако си надзиратель въ затвора, трѣбва да бѫдешъ разуменъ, да постѫпвашъ справедливо. Ето и до днесъ Христосъ държи ключоветѣ на ада и най-внимателно провѣрява, кой влиза и кой излиза. Тамъ може да влѣзе само онзи, който е миналъ презъ рѫцетѣ на Христа. Види ли, че нѣкой не е за тамъ, Христосъ го оставя отвънъ, да чака времето за влизането си. Христосъ обръща внимание на този, който влиза въ рая, а не на онзи, който излиза. Апостолъ Петъръ, който държи ключоветѣ на рая, обръща внимание на онзи, който излиза отъ рая, а не на този, който влиза. Значи, ключоветѣ на ада сѫ въ рѫцетѣ на Бога, а ключоветѣ на рая — въ рѫцетѣ на човѣка. Следователно, когато умре, човѣкъ отива при Христа, предъ вратата на ада, и започва да се разговаря съ Него, да му обяснява, кои сѫ причинитѣ за дохождането му въ ада. Обаче, когато възкръсне, човѣкъ отива направо въ рая.
 
„Едно сме“. Когато стане едно съ Бога, човѣкъ познава себе си, разбира, какви мощни сили се криятъ въ него, съ които може да бѫде полезенъ и на себе си, и на своитѣ ближни. Който не се е свързалъ съ Бога, той не може да се ползува отъ своитѣ сили. Той казва: Какво мога да направя азъ, самъ човѣкъ — Ако се свържешъ съ Бога, много нѣщо можешъ да направишъ. Свърже ли се съ Бога, човѣкъ може да си служи съ магическата прѫчица, т. е. съ своя умъ. Вложете ума си въ работа. Само мисъльта е въ състояние да разреши всички противоречия. Дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ е Любовь. Приложете любовьта въ живота си, за да се справите съ мѫчнотиитѣ въ физическия и въ духовния свѣтъ. Вложете Божията Любовь въ мозъка си, ангелската любовь — въ гърдитѣ си, а човѣшката — въ стомаха си. Докато яде и пие, човѣкъ е въ физическата любовь; докато чувствува и пречиства кръвьта си, човѣкъ е въ духовната любовь; докато мисли, човѣкъ е въ Божествената любовь. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно. За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трѣбва да се свържете съ Бога, да станете едно съ Него.
 
И тъй, правете опити, всѣки моментъ да се свързвате съ Бога. Както човѣкъ мисли за здравето си, така трѣбва да мисли и за връзката си съ Бога. Не мисли ли за здравето, си, той често ще боледува. Не мисли ли за връзката си съ Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастенъ, че има страдания. Човѣкъ самъ си причинява страдания и нещастия.
 
Единъ английски офицеръ предприелъ една малка екскурзия нѣкѫде въ Шотландия. За да не бѫде самъ, той взелъ съ себе си и своята сестра. Понеже обичалъ да посещава пещери, той завелъ сестра си въ една голѣма и дълбока пещера, да я разгледатъ, да видятъ, какво има въ нея. Братътъ носѣлъ въ джоба си една свѣщь и една клечка кибритъ, само за едно запалване на свѣщьта. При влизането си въ пещерата, той запалилъ свѣщьта и освѣтилъ пѫтя и на двамата. По невнимание, той падналъ на земята, и свѣщьта изгаснала. Като се намѣрили на тъмно, съ загаснала свѣщь въ рѫка, безъ клечка кибритъ, тѣ се ужасили. Положението имъ било тежко. Въ тъмнината тѣ объркали пѫтя си. Цѣла нощь се лутали въ тъмната пещера, докато най-после дошли другари да имъ помогнатъ. Тѣ ги извадили отъ пещерата почти въ безсъзнание.
 
Ето защо, като отивате въ свѣта, внимавайте да не се спънете и да изгасите свѣщьта си. Свѣтътъ представя дълбока, обширна пещера, въ която човѣкъ се забърква и изгубва пѫтя си. За да излѣзе благополучно оттамъ, той трѣбва да запали свѣщьта си и никога да не я изгасва. Мнозина мислятъ, че и безъ свѣщь може, т. е. безъ Бога, затова Го отричатъ. Така говорятъ само онѣзи хора, които сѫ изгасили своята свѣщь. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе за нѣкого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цѣлото човѣчество. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да живѣе или за стомаха, или за сърдцето, или за ума си. Така сѫ живѣли и неговитѣ дѣдо и баба, баща и майка, и свѣщьта имъ е горѣла. Живѣй за нѣщо или за нѣкого, за да не изгасне свѣщьта ти. За предпочитане е да живѣешъ за нѣщо, но свѣщьта ти да гори, отколкото да паднешъ въ пещерата, да изгасне свѣщьта ти и да дойдатъ отвънъ хора да те търсятъ и спасяватъ. Колкото и да е малка свѣщьта ти, пази я да не изгасне.
 
„Едно сме“. Бѫдете едно съ Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нѣмате никакво знание, но то не е въ състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова, именно, Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра, достатъчно знание и сила въ хората да разбератъ, възприематъ и приложатъ истината“ Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отдѣлниятъ човѣкъ може да го възприеме въ себе си и да го приложи въ цѣлокупния животъ. Това учение трѣбва да се приложи така, че да внесе радость и веселие навсѣкѫде: въ индивидуалния животъ на човѣка, въ семейния, въ обществения, а най-после и въ цѣлото човѣчество. Велики сѫ Христовитѣ идеи, защото засѣгатъ цѣлокупния животъ. Тѣ обединяватъ всички хора въ едно цѣло; тѣ свързватъ човѣка съ Бога. Затова Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме.“ Можете ли и вие да кажете така Който се е слѣлъ съ Бога, той е постигналъ въкресението. Всѣки може да възкръсне. — Кога — Когато е далъ мѣсто на любовьта въ себе си. Дето е любовьта, тамъ има възкресение. Да възкръсне човѣкъ, това значи, да заработи въ него Божията, ангелската и човѣшката любовь и мѫдрость.
 
„Едно сме“. Желая ви днесъ да кажете: „Едно сме съ Божията Любовь и сила.“ Кажете така и повѣрвайте на думитѣ си. Ако лѣкарьтъ вѣрва въ тия думи, съ едно поставяне на рѫката си върху главата на болния, последниятъ ще стане отъ леглото си и ще оздравѣе. Ако болниятъ вѣрва на тѣзи думи, ще оздравѣе веднага. И лѣкарьтъ, и болниятъ, които вѣрватъ въ думитѣ на Христа, сѫ учени хора. Христосъ отправя думитѣ „едно сме“ къмъ страдащитѣ, болнитѣ, измѫченитѣ и поставя рѫката си върху тѣхъ. Вѣрата имъ въ Христовитѣ думи не е нищо друго, освенъ благословение, което внася имунитетъ въ човѣка, прави го неуязвимъ къмъ болести, нещастия, престѫпления, грѣхове и т. н. Съ дохождането си на земята, Христосъ искаше да освободи хората отъ всички слабости и недѫзи, да внесе въ сърдцата имъ радость и веселие, да ги направи щастливи. Щомъ изгуби благословението на Господа, т. е. имунитета срещу злото и нещастието, човѣкъ отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вѣчния животъ. Това показва, че възкресението не е еднократенъ, но многократенъ процесъ. Сѫщо така и животътъ, любовьта, мѫдростьта, истината не сѫ еднократни, но многократни процеси. Дръжте въ ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнатъ въ ума ви, дръжте въ себе си идеята, че Богъ е съвършенъ. Следователно, и отношенията Му къмъ васъ сѫ съвършени. Той има предъ видъ нуждитѣ на всички живи сѫщества и ги задоволява. Така постѫпватъ всички разумни и възвишени сѫщества, които работятъ въ Негово име. Въ свѣта живѣятъ множество възвишени и напреднали сѫщества, които помагатъ на човѣчеството и работятъ за неговото добро. Трѣбва ли тогава човѣкъ да се смущава и безпокои, какъ ще прекара живота си
 
Въпрѣки голѣмитѣ блага и благословения, дадени на човѣчеството, мнозина се запитватъ, на кого да вѣрватъ и на кого да не вѣрватъ; кои нѣща сѫ вѣрни и кои — не. Това сѫ въпроси, за които не трѣбва да се пита. Всѣки човѣкъ знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвѣтъ е синъ и кой — червенъ, зеленъ, жълтъ и т. н. Достатъчно е да тури едно парче захарь въ устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелинъ въ устата си, за да каже, че е горчивъ. Достатъчно е да погледне къмъ едно цвѣте, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тѣзи нѣща, той може сѫщо да каже, кои нѣща сѫ вѣрни и кои — не. Истината включва всички вѣрни нѣща въ себе си, а невѣрнитѣ изключва. Следователно, ако човѣкъ е влѣзълъ въ пѫтя на истината и още се колебае, дали е на правъ пѫть, или не, той се намира въ хипнотично състояние. Днесъ повечето хора се намиратъ въ състояние на хипноза, вследствие на което казватъ, че това или онова не могатъ да направятъ. Който работи за Бога, не трѣбва да мисли, че не може да направи това или онова. Щомъ за Бога не може да направи нѣщо, за човѣка пъкъ нищо не може да направи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, като въ Учитель, който отваря пѫтя му къмъ знание и свобода, въ никого не може да вѣрва. Ако не вѣрвате въ великата разумность на живота, въ какво друго ще вѣрвате Ако не вѣрвате въ Онзи, Който възкресява мъртвитѣ, Който повдига падналитѣ и угнетенитѣ, Който повелява на слънцето да изгрѣва и залѣзва, на вѣтъра и на буритѣ да утихватъ, въ кого ще вѣрвате Ако не вѣрвате въ живота, въ какво друго ще вѣрвате Ако не вѣрвате въ Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за човѣчеството, въ кого ще вѣрвате
 
Сега азъ говоря за явяването на Христа между хората като многократенъ процесъ, а не като еднократенъ. Той се явилъ между хората въ миналото, явява се въ настоящето, ще се яви и въ бѫдещето. Благодарение на това, Христосъ обхваща всичко въ себе си. Мнозина иматъ опитностьта да имъ се явява Христосъ по нѣколко пѫти. Нѣкои религиозни мислятъ, че, отъ деня на възкресението досега, Христосъ е на небето, отдѣсно на Отца. Тѣ Го очакватъ да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христосъ може да дохожда много пѫти на земята, понеже е Синъ Божи. Наистина, Христосъ е Синъ Божи, но Неговиятъ Божественъ произходъ се вижда въ съзнанието Му, че Той и Отецъ едно сѫ. На друго мѣсто Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ“. Значи, доколкото Христосъ живѣе въ насъ, дотолкова и ние — въ Него. Доколкото Любовьта и Мѫдростьта на Бога сѫ въ насъ, дотолкова и ние сме едно съ Него.
 
„Едно сме“. Да стане човѣкъ едно съ Бога, това значи, да приложи любовьта въ живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите съ тази тояжка при всички мѫчнотии и противоречия на ума и на сърдцето. Ако умътъ и сърдцето ви се разклатятъ, вие не сте хора на любовьта и на мѫдростьта. За да не се разколебавате, не изгасвайте свѣщьта на вашия умъ и на вашето сърдце. Не изгасвайте всички възвишени и благородни пориви на вашитѣ мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърдцето си. Тѣ сѫ автономни, свободни жилища. Само Богъ може да живѣе въ тѣхъ. Като спира проявитѣ на благороднитѣ и възвишени мисли и чувства, човѣкъ постепенно се деформира и дава ходъ на отрицателнитѣ прояви: гнѣвъ, омраза, лицемѣрие, съмнение, подозрение и т. н. Следъ всичко това той казва: „Човѣкъ за човѣка е вълкъ“. Ние пъкъ казваме: „Човѣкъ за човѣка е братъ“.
 
„Едно сме“. Смисълътъ на живота се заключава, именно, въ това, да станемъ едно съ Бога, да се потопимъ въ любовьта Му и да започнемъ да работимъ съ съдействието на възвишенитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Безъ съдействието на тѣзи сѫщества човѣкъ нищо не може да направи. Като се свърже съ тѣхъ, той работи съзнателно върху себе си, безъ страхъ, дали ще мине за ученъ или невежа, за богатъ или сиромахъ. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човѣкъ е ученъ, или невежа, това сѫ относителни понятия. Има смисълъ да бѫдешъ невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е ученъ онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е ученъ, нито разуменъ този, който при най-малката обида е готовъ да обяви война на своя ближенъ. Истински учениятъ е едновременно и разуменъ човѣкъ. Той има право разбиране за живота. Дето влѣзе, въ домъ или въ нѣкое общество, той примирява всички хора. Учениятъ човѣкъ има едно вѣрую, едно убеждение. Всички окрѫжаващи познаватъ, че той има вѣра въ Христа и разчитатъ на него. Кокошкитѣ, овцетѣ и воловетѣ му се разхождатъ свободно по двора, безъ страхъ отъ ножа. Сиромаситѣ разчитатъ на него, знаятъ, че той има предъ видъ и тѣхнитѣ нужди. Разумниятъ и ученъ човѣкъ е далъ мѣсто на Бога въ себе си и постѫпва като Него. Едно отъ качествата на Бога е, че Той има предъ видъ нуждитѣ на всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.
 
„Едно сме“. Желая ви да станете едно съ Бога, да станете съработници съ Него“.


34. Беседа отъ Учителя, държана ма 20. априлъ, 1930 г.
София. —  Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...