Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_04_06 И рече Исусъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 25 септември 2016 - 08:32

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

И рече Исусъ

 

„И рече Исусъ на стотника.“
Матея 8:13.

 

Това, което днесъ ще кажа, не се намира въ цитирания стихъ. Стихътъ представя подкваса, съ която женитѣ подквасватъ млѣкото. Какво може да направи само подкваса, ако нѣма млѣко?
 
Всички хора говорятъ за човѣка, изучаватъ го, но какво въ сѫщность е човѣкътъ, не знаятъ. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Това е право. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ сѫщества по способностьта си да мисли. Той се отличава отъ животнитѣ и по друго нѣщо: има способность да възприема Божественитѣ енергии, т.е. енергиитѣ на разумната природа и правилно да ги използува. Растенията приематъ необходимитѣ енергии за живота си отъ земята, т. е. отдолу; животнитѣ ги приематъ отъ повърхностьта на земята, а човѣкъ — отъ центъра на слънцето. Растенията сѫ обърнати съ главата надолу, животнитѣ се движатъ въ посока на земята, а човѣкъ е изправенъ на краката си, той се намира въ положение, перпендикулярно на земята. Като си представимъ земната ось въ видъ на отвесна линия, човѣкъ се намира и отъ растенията, и отъ животнитѣ на разстояние, равно на единъ ѫгълъ отъ 90 до 180. Какво е това разстояние, не знаете. За онзи, който разбира величината на единъ земенъ градусъ, 90-тѣ градуса представятъ грамадна величина. За здравия човѣкъ единъ градусъ топлина не е страшна, но вижте, какво е положението на болния, който е дошълъ вече до 40° температура; увеличи ли се температурата му още съ единъ градусъ, трѣбва да се простите съ него — даватъ му билетъ за онзи свѣтъ. Дойде ли до 42° топлина, човѣкъ умира. — Защо? — Частицитѣ на тази топлина сѫ толкова едри, че като минаватъ презъ частицитѣ на материята, отъ която е направенъ човѣшкиятъ организъмъ, тѣ ги разрушаватъ.
 
Сѫщитѣ резултати сѫ забелязани и при действието на електрическия токъ. Запримѣръ, ако човѣкъ се подложи на действието на електрически токъ отъ две хиляди волта, той ще умре. Обаче, ако се подложи на действието на токъ отъ 20 хиляди волта и нагоре, той ще се обнови и пречисти, безъ да изгори. Физицитѣ обясняватъ това явление съ голѣмината на молекулитѣ на електрическия токъ. Тѣ казватъ: Молекулитѣ на тока отъ две хиляди волта сѫ толкова голѣми, че като минаватъ презъ тъканитѣ на човѣшкото тѣло, тѣ ги разрушаватъ и убиватъ човѣка. Молекулитѣ на тока отъ 20-50 хиляди волта сѫ крайно малки, вследствие на което минаватъ свободно презъ тъканитѣ на човѣшкия организъмъ, масажиратъ ги и вмѣсто да причинятъ вреда на човѣка, тѣ го обновяватъ и пречистватъ. Значи, има нѣколко вида топлинна, свѣтлинна и електрическа енергия, която се отразява различно върху организмитѣ. Колкото по-дребни сѫ частицитѣ на тѣзи енергии, толкова по-благотворно се отразяватъ върху човѣшкия организъмъ. Тѣ обновяватъ, пречистватъ и съграждатъ материята. Физическата топлина изгаря, но топлината и свѣтлината, която се образува отъ човѣшкитѣ чувства и мисли, се отразяватъ или благоприятно върху организма, или разрушително. Това зависи отъ тѣхнитѣ трептения. Колкото по-високи и многобройни сѫ тѣхнитѣ трептения, толкова по-благотворно е действието имъ върху човѣшкия организъмъ. Много хора заболяватъ отъ неврастения, благодарение на топлината, която известенъ родъ чувства произвеждатъ въ задната часть на мозъка. Тази топлина се отразява вредно и върху стомашната система, както и върху дробоветѣ. Лѣкуването на тѣзи хора става чрезъ превръщане на топлинната енергия въ магнетизъмъ, който повдига жизнената сила на организма. Има лѣкари-магнетизатори, които освобождаватъ човѣка отъ вредната за организма топлина. Водата, взета въ хомеопатическа доза, играе важна роля въ това лѣкуване. Влѣзе ли по този начинъ въ мозъка, тя намалява горението, и болниятъ оздравява. Обаче, лѣкарьтъ, който лѣкува, трѣбва да бѫде разположенъ. Това се постига съ добритѣ мисли и чувства, които той отправя къмъ болния. Всѣки човѣкъ не може да бѫде лѣкарь. И всѣки лѣкарь не може да лѣкува. За да има успѣхъ въ лѣкуването си, лѣкарьтъ трѣбва да притежава освенъ дипломъ отъ медицинския факултетъ, но и отъ живата природа. Последниятъ дипломъ той носи въ себе си, благодарение на правилното съчетание на силитѣ въ своя организъмъ и хармонията между тѣзи сили и силитѣ на разумната природа. За такива лѣкари казваме, че сѫ родени лѣкари.
 
Следователно, истински лѣкарь е онзи, който се е родилъ лѣкарь. Истински ученъ е този, който се е родилъ да бѫде ученъ. Истински проповѣдникъ, истинска майка, истински баща сѫ тѣзи, които сѫ родени за своето предназначение. Всѣки човѣкъ е роденъ, за да свърши известна мисия; всѣки човѣкъ има свое предназначение. Ако се заеме за работа, която природата не му е опредѣлила, той може да причини пакости не само на себе си и на окрѫжаващитѣ, но и на цѣлото човѣчество. Това сѫ хората, които наричаме вредни за човѣчеството.
 
Мнозина страдатъ отъ неразбиране на живота. Тѣ мислятъ, че е безразлично, какво положение заематъ въ свѣта и какви мисли и чувства ги вълнуватъ. Има чувства и мисли, които по естество сѫ фалшиви и не водятъ на добъръ край. Запримѣръ, нѣкой казва, че сърдцето му гори отъ любовь. Това е крива мисъль. Ако, наистина, сърдцето гори отъ любовь, единъ день ще прегори и ще истине. После ще се яви една студенина, която наричаме омраза. Омразата е инертно, пасивно състояние на материята. Който попадне подъ закона на омразата, смърть го очаква. За да не умре, човѣкъ трѣбва да превърне омразата, като инертно състояние на материята, въ любовь — активно състояние на материята, което произвежда топлина. Затова казваме, че любовьта ражда живота, въ който растатъ чувствата и мислитѣ като семена. Ние не говоримъ за обикновената свѣтлина и топлина, които излизатъ отъ слънцето. Ако се изложите на слънчевата свѣтлина и топлина не на време, тѣ могатъ да ви убиятъ. Единъ слънчевъ ударъ е въ състояние да умъртви човѣка. Ние говоримъ за свѣтлината на мѫдростьта и топлината на любовьта, които възрастватъ и възкресяватъ човѣка.
 
Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ живота по особенъ начинъ, а не както досега сѫ го изучавали. Това означава вѫтрешно изучаване на живота, а не само външно, физическо изучаване. Ще каже нѣкой, че животътъ има смисълъ, докато хората се размножаватъ. Това е неразбиране на законитѣ. Размножаването не става произволно. Точно опредѣлено е, колко души трѣбва да се родятъ и колко да умратъ не само презъ течение на една година, въ цѣлия свѣтъ, но даже и въ една минута. Изчислено е, че годишно се раждатъ около 40 милиона хора и почти толкова умиратъ. Това е само по отношение на хората. Къмъ това число прибавете и числото на роденитѣ и умрѣли животни, за да имате ясна представа за земята. Въ това отношение повърхностьта на земята не е нищо друго, освенъ гробница. Ние живѣемъ върху коститѣ на нашитѣ предшественици. Такова нѣщо представя твърдата материя, върху която ние живѣемъ и градимъ своето бѫдеще. За да пречисти човѣкъ тази материя, въ помощь му идатъ неговитѣ мисли и чувства. Тѣ представятъ филтъръ, чрезъ който окървавената и отрупана съ кости земя трѣбва да се пречисти.
 
Помнете: бѫдещето на човѣка се опредѣля отъ храната, която употрѣбява. Колкото по-чиста и по-здравословна храна употрѣбява, толкова по-велико и свѣтло бѫдеще си приготвя той. Ето защо, за да се очисти храната отъ отровитѣ, които идатъ отъ земята, отъ една страна, и отъ самитѣ животни — отъ друга страна, тя трѣбва да се пречисти. Никакъвъ физически или химически начинъ не е въ състояние да пречисти храната отъ психическитѣ отрови, освенъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Най-много психически отрови се съдържатъ въ месната храна. Страхътъ и отвращението, което животнитѣ изпитватъ, когато ги колятъ, внасятъ въ организма имъ тия отрови. Като употрѣбяватъ месото, хората възприематъ тия отрови и се разстройватъ. Тази е причината за заболяването на хората отъ неврастения. Голѣмо е желанието на животнитѣ за животъ. Засега най-чиста и хигиенична храна е растителната. Ще дойде день, когато и растенията, въ стремежа да запазятъ живота си, ще започнатъ да отдѣлятъ отъ себе си отрови, съ които ще пакостятъ на хората И днесъ има растения, които отдѣлятъ вещества вредни за човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, хининовото дърво, враненото око и т. н. Хората употрѣбяватъ тия отрови въ ограничено количества, като лѣкарства
 
И рече стотникътъ на Христа: „Кажи само речь!“ Стотникътъ постѫпва като англичанинъ. Той цени времето и затова казва на Христа: „Учителю, кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Той намира, че не е нуждно Христосъ да дохожда въ дома му, да губи времето си, нито да му говори много, но само съ нѣколко думи да обясни положението, въ което се намира момчето. Сѫщевременно, той разбираше законитѣ на живота и каза на Христа: И азъ имамъ подчинени, които изпълняватъ заповѣдитѣ ми. На едного казвамъ: „Иди тамъ!— и той отива. На другъ казвамъ: Направи това! — и той го прави. Както тѣ ме слушатъ и разбиратъ, така и Ти можешъ да заповѣдашъ на болестьта да си отиде. Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“.
 
Сегашнитѣ хора гледатъ на болеститѣ като на нѣщо, което нѣма никакво отношение къмъ тѣхъ. Наистина, болеститѣ се предизвикватъ отъ инертната материя въ човѣка, но задъ тази материя се крие едно разумно сѫщество, добро или лошо. Нѣкои болести разрушаватъ човѣшкия организъмъ, а нѣкои го пречистватъ. Ще кажете, че не виждате разумното сѫщество, което се крие задъ инертната материя. Това е другъ въпросъ. Вие виждате, че нѣкой човѣкъ е прободенъ съ ножъ и пада на земята. Ножътъ е инертната материя, но задъ нея се крие рѫката на разумното сѫщество, което направлява ножа. Значи, и задъ микробитѣ, които причиняватъ различни болести, се криятъ разумни сѫщества, които действуватъ върху човѣка така, че създаватъ условия, при които бактериитѣ се развиватъ. За да познаете, коя храна е чиста и здравословна, следете, какъ се отразява върху мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви. Ако храната внася известно понижаване въ умствения животъ на човѣка, тя не е хигиенична. Запримѣръ, хората обичатъ свинското месо, ядатъ го съ особено разположение, но то внася такива мисли, чувства и настроения, отъ които човѣкъ мѫчно може да се освободи. Храната указва влияние главно върху слабитѣ хора, съ неорганизирани сили. На разумнитѣ храната не може да указва силно въздействие, тѣ сами знаятъ, каква храна да употрѣбяватъ. Докато дойде до това състояние, човѣкъ минава презъ различни опитности.
 
Единъ свещеникъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, разправяше една своя опитность — за влиянието на свинското месо върху организма му. Много пѫти вече се заричалъ да не употрѣбява свинско месо, но, въпрѣки това, когато наближавало Коледа, той се настройвалъ за ядене, апетитътъ му се събуждалъ и, заедно съ всички, хапвалъ малко отъ печеното прасе. Веднага следъ това стомахътъ му се разстройвалъ и трѣбвало да мине цѣла седмица, докато здравословното му състояние се възстанови. Като мине известно време, той забравялъ болкитѣ и пакъ се решавалъ да си хапне поне малко свинско. Обаче, разстройството пакъ дохождало. При всѣко разстройство той се самоосѫждалъ, билъ недоволенъ отъ себе си, отъ своята слаба воля. Той се чудѣлъ, какъ е възможно, човѣкъ, който служи на Бога, да не може да устои предъ едно изкушение.
 
Нѣкои хора казватъ, че всичко е създадено отъ Бога. Следователно, щомъ животнитѣ сѫ създадени отъ Бога, тѣ носятъ благословение за човѣка. Днешнитѣ животни не сѫ първичнитѣ, които нѣкога Богъ създалъ. Днешнитѣ вълци, мечки, овце, кози, крави стоятъ далечъ отъ първичнитѣ. Тѣ, заедно съ първия човѣкъ, сѫ попаднали въ областьта на смъртьта, вследствие на което не носятъ благословение за хората.
 
И тъй, който иска да придобие безсмъртния животъ, той трѣбва да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества, да живѣе, да мисли и чувствува като тѣхъ. Сегашнитѣ хора говорятъ за безсмъртие, а не могатъ да се откажатъ отъ месната храна, която внася отрова въ организма. Не е въпросъ да станатъ хората вегетарианци, но тѣ трѣбва да мислятъ, да чувствуватъ и да действуватъ правилно. Правата и чиста мисъль внася елементитѣ на безсмъртието. Ще кажете, че при сегашнитѣ условия на живота не е лесно човѣкъ да употрѣбява чиста храна, да изправя мисъльта си. Чудно нѣщо, мѫчно било за човѣка да издържа на условията! Какво ще кажете, тогава за гълѫба, който отъ хиляди години е все вегетарианецъ? И за него условията на живота сѫ били тежки, но, въпрѣки това, той и до днесъ не е измѣнилъ на убеждението си. Кое заставило гълѫба да се храни само съ зрънца? Ако той е могълъ да издържи на тежкитѣ условия, безъ да измѣни начина на храненето си, колко повече човѣкъ може да издържа на неблагоприятнитѣ условия. Следъ всичко това хората казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. Какво благо е допринесълъ вълкътъ за себе си, или за човѣка? Каквото е допринесълъ вълкътъ за себе си, това ще допринесе всѣки човѣкъ за ближнитѣ и за себе си, ако характерътъ му е вълчи.
 
Като изучавате човѣка, виждате неговото трояко естество: Божествено, човѣшко и животинско. Животътъ му зависи отъ това, на кое отъ тритѣ естества ще даде ходъ ако даде ходъ на Божественото начало въ себе си, той ще се радва на добъръ и смисленъ животъ; ако даде ходъ на човѣшкото въ себе си, животътъ му ще бѫде сносенъ; ако даде ходъ на животинското, той ще бѫде нещастенъ. Следъ всичко това чувате нѣкой да казва, че волята Божия била такава. Общественикътъ пъкъ казва: Нѣма какво да се прави, Богъ е създалъ обществото, ще търпимъ. Вие не сте доволни отъ обществото, но ще знаете, че Богъ не го е създалъ. — Ама ние носимъ последствията на лошитѣ условия. — За кои условия говорите? Ако е за външнитѣ условия, вие не можете да ги измѣните. Външнитѣ условия зависятъ отъ вѫтрешнитѣ възможности на човѣка. Да мислите, че волята Божия има отношение къмъ всички добри и лоши условия въ живота, това значи, да вържатъ коня съ вѫже и да го оставятъ въ това положение. Той ще мисли, че волята Божия е такава, и нѣма да се мръдне отъ мѣстото си. Обаче, ако вържете съ вѫже едно куче, последното ще направи всичко възможно, да прегризе вѫжето и да се освободи.
 
Питамъ: Трѣбва ли и хората, по сѫщия начинъ, да се връзватъ съ мѫчнотиитѣ си, като съ вѫжета, и ако не могатъ да се развържатъ, да казватъ, че обществото е лошо, че хората сѫ жестоки? Наистина, има жестоки хора, има криви теории въ свѣта, има и лоши общества, но всичко това се дължи на кривитѣ разбирания на отдѣлнитѣ хора. Мнозина съжаляватъ, че сѫ вързани, понеже не могатъ да си поживѣятъ свободно. Добре е човѣкъ да си поживѣе, но какъ трѣбва да живѣе онзи, който иска да разбере живота си и да го осмисли? Ето, когато стотникътъ поиска отъ Христа нѣщо разумно, Христосъ му отговори: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Стотникътъ повѣрва, и момчето му оздравѣ. Неговата вѣра не бѣше слѣпа, тя почиваше на знания. Вѣрата се обуславя отъ науката, отъ знанието. Истински ученитѣ хора сѫ вѣрващи. Астрономътъ, който опитно добива знания, има вѣра; писательтъ пише съ перото си, знае неговата сила, и той има вѣра; военниятъ, който познава силата на орѫжието си, сѫщо има вѣра; банкерътъ знае цената на паритѣ, и живѣе съ вѣра; орачътъ дълбае земята съ ралото си, но и той вѣрва на нѣщо велико извънъ обикновенитѣ условия на живота. Казвате, че човѣкъ не трѣбва да вѣрва, да се заблуждава. Не е така. Човѣкъ не трѣбва да бѫде суевѣренъ, но трѣбва да бѫде вѣрващъ. Ние говоримъ за онази вѣра, която е резултатъ на знанието. Запримѣръ, човѣкъ вѣрва, че пролѣтьта пакъ ще дойде, защото знае, че и миналата година имало пролѣть. Той вѣрва, че пролѣтьта ще дойде и следната година.
 
Като знае, че сѫществува пролѣть въ природата, човѣкъ вѣрва, че сѫществува пролѣть и въ неговитѣ мисли, чувства и действия. Следователно, всѣки трѣбва да очаква времето на пролѣтьта въ неговия животъ. Това време не съвпада съ физическата пролѣть. Обаче, не се заблуждавайте отъ настроенията си, да мислите, че добритѣ настроения сѫ пролѣтьта, за която говоримъ. Настроенията сѫ временни състояния, които ту повдигатъ, ту понижаватъ вашата психическа температура. Тѣ нѣматъ нищо общо съ пролѣтнитѣ състояния на духа и на душата. Що се отнася до неразположенията и до лошитѣ ви настроения, тѣ се дължатъ на вѫтрешни условия, при които се намирате, а не на външни. За добрия ученикъ всичко е добро; и учителитѣ, и програмата, и училището, и приятелитѣ му. За лошия и неспособенъ ученикъ всичко е лошо. Най-после той казва, че и баща му не е добъръ, не му изпраща на време пари.
 
Трима бедни младежи, добри приятели, заминали за Русия, тамъ да учатъ. Обаче, тѣ имали само единъ новъ костюмъ, съ който и тримата се ползували. Когато единиятъ отивалъ въ университета да слуша лекции или да държи изпитъ, двамата оставали вкѫщи да учатъ. После вториятъ обличалъ костюма и отивалъ на изпитъ. Така се редували тримата и могли да свършатъ университета съ единъ костюмъ. Вечерь, когато нѣмало освѣтление, тѣ излизали на улицата и тамъ учили, на свѣтлината на фенерите. Така минали презъ голѣми мѫчнотии, но издържали, понеже желанието имъ за учене било силно. Като свършили университета, върнали се въ България, дето заели високи постове. Следователно, когато желанието на човѣка за учене е силно, той учи при всѣкакви условия и гледа на всичко отъ добрата страна.
 
Въ сѫщото време тамъ се учили и други двама българи студенти. Тѣ живѣли въ съседни кѫщи, срѣщали се често и разговаряли за мѫчнотиитѣ си. Къмъ края на учебната година единиятъ училъ за изпитъ, но се оплаквалъ на приятеля си, че не може да чете, защото надъ неговата стая живѣела хазяйката му, която имала дъщеря въ музикалната академия. Дъщерята свирѣла по цѣли дни и безпокоела студента, прѣчила му да учи. — Не зная, какво да правя, времето върви, азъ не мога да уча и се безпокоя да не пропадна на изпитъ. При това, дадохъ вече предплата за месеца, не мога да напусна квартирата, нѣмамъ пари. — Лесна работа, ще наредимъ и твоята. — Какъ?— Ще извикаме единъ гайдарджия да ни свири. Ще видишъ, че хазяйката ще бѫде готова и наема да върне, а отгоре да ти даде нѣщо отъ себе си. Извикали единъ гайдарджия, който започналъ да свири. Тѣ пѣли, играли и по този начинъ заставили хазяйката да влѣзе въ стаята на своя квартирантъ и да пита, каква е тази веселба. — Въ България има голѣма радость, та и ние решихме да се повеселимъ. — Ще ви моля да спрете веселието си. — Не може така лесно да прекѫснемъ, поне два — три деня ще се веселимъ. — Тогава, освободете квартирата ми. Връщамъ наема ви, давамъ ви отгоре една сума за пренасяне, но часъ по-скоро ни освободете отъ вашитѣ радости и веселби. Ще кажете, че тѣ си послужили съ хитрость. Не, тѣ излѣзли съобразителни. Понеже дъщерята на хазяйката нѣмала намѣрение да престане да свири, студентътъ не могълъ да учи и рискувалъ да изгуби семестра. Щомъ пианото не млъква, гайдата насила ще го застави да спре.
 
Какво представятъ гайдата и пианото? Тѣ сѫ изразъ на неблагороднитѣ и невъзпитани мисли и чувства на човѣка, които препятствуватъ за развитието му. Между мислитѣ и чувствата сѫществува известно съответствие: добритѣ мисли раждатъ добри чувства, а лошитѣ мисли — лоши чувства. Добритѣ мисли и чувства пъкъ раждатъ добри постѫпки.
 
Задача на съвременния човѣкъ е да възпита мислитѣ и чувствата си, но не така, както едно време учителитѣ сѫ възпитавали ученицитѣ. Днесъ нито фалагата е на мѣсто, нито седенето на колѣне, нито удрянето съ прѫчка по рѫцетѣ. Това сѫ отживѣли методи на възпитание, които не могатъ вече да се приложатъ. За да се възпита младото поколѣние, преди всичко, трѣбва да се възпитатъ родителитѣ. Майки, бащи, учители, свещеници, управници — всички трѣбва да се превъзпитатъ. Цѣлото човѣчество трѣбва да се превъзпита, да преобрази своята мисъль. Мисъльта пъкъ ще преобрази чувствата, а тѣ заедно ще преобразятъ постѫпкитѣ.
 
Ще кажете, че мѫчно се постига превъзпитаване на човѣчеството. Мѫчно е, наистина, но не е невъзможно. Може ли да се превъзпита, човѣкъ е намѣрилъ философския камъкъ, чрезъ който алхимицитѣ търсиха начинъ да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. — Възможно ли е това? — Възможно е. Човѣкъ може да превърне неблагоприятнитѣ условия на своя животъ въ благоприятни. Когато волята на човѣка е свързана съ неговитѣ разумни мисли и чувства, въ нея се крие грамадна сила. На тази сила, именно, се подчиняватъ всички външни условия, при което лошитѣ се превръщатъ въ добри.
 
Единъ англичанинъ отъ Индия правилъ опити за концентриране на мисъльта си и постигналъ чудни резултати. Съ своята чиста, свѣтла и мощна мисъль той билъ неуязвимъ: седѣлъ на голѣмъ камъкъ въ гората, дето прекарвалъ по цѣли часове. Въ това време край него минавали лъвове, тигри, вълци, безъ да му причиняватъ пакости. Той билъ спокоенъ, тихъ, съ пълна вѣра въ мисъльта и самообладанието си. Ако за единъ моментъ само би се разколебалъ въ мисъльта си, всичко съ него щѣше да се свърши. Той прилагалъ едновременно своитѣ свѣтли и чисти мисли и чувства и не се страхувалъ даже отъ най-свирепитѣ звѣрове.
 
Следователно, ако искате да измѣните своитѣ лоши условия въ добри, приложете свѣтлата си и чиста мисъль. Да изработи свѣтли и възвишени мисли, това е задача на всѣки човѣкъ. — Ама Богъ ще ни помогне. — Богъ ще ви помогне, но, преди всичко, вие сами трѣбва да свършите работата, която разумниятъ свѣтъ ви възложилъ. Много отъ съвременнитѣ религиозни хора проповѣдватъ Христовото учение, но очакватъ Христосъ да имъ свърши работата. Ако Христосъ дойде днесъ на земята, какво ще намѣри? Той ще намѣри навсѣкѫде затвори, бесилки, болници и т. н. И това се срѣща между християнски народи. Ще кажете, че много отъ съвременнитѣ държави сѫ отмѣнили смъртната присѫда. И това не е достатъчно. Престѫпницитѣ трѣбва да излѣзатъ отъ затворитѣ, да се изпратятъ въ нѣкой ненаселенъ островъ, да имъ се дадатъ орѫдия, семена и да ги заставятъ да оратъ и сѣятъ. Въ малко време трудътъ имъ ще даде добри резултати. Тѣзи хора сѫ способни, пълни съ енергия и готовность за работа. Тѣ предпочитатъ, макаръ и да работятъ, но да сѫ подъ открито небе, на слънце, на чистъ въздухъ, отколкото да гниятъ въ тъмни и студени зандани.
 
Сега да оставимъ този въпросъ настрана. Той се отнася до политическитѣ лица. Той има отношение къмъ външната страна на живота, която не ни интересува. Ние не се занимаваме съ счупени коли, съ разрушени кѫщи, съ болници, нито съ сиромашията. Ние искаме да покажемъ на хората, кѫде се крие причината на отрицателнитѣ явления въ живота. Злото се крие въ главата на всѣко нѣщо. Ето защо, когато иска да се освободи отъ злото, преди всичко, човѣкъ трѣбва да лѣкува главата си. Реши ли веднъжъ да прави добро, той се излѣкувалъ отъ злото въ себе си. Той е готовъ да прави добро, но трѣбва да знае, че само съ едно добро, т. е. съ едно нахранване нищо не се постига. Днесъ ще нахранишъ човѣка, на другия день пакъ ще бѫде гладенъ. За предпочитане е да покажете на човѣка, какъ трѣбва да живѣе правилно, отколкото да го нахраните единъ — два пѫти. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да мисли право. Така той ще видоизмѣни условията си, ще промѣни срѣдата си, както рибитѣ сѫ напуснали срѣдата си и станали птици, а птицитѣ — бозайници. Време е вече човѣкъ да промѣни срѣдата си да се издигне на по-високо стѫпало, дето въздухътъ е чистъ и рѣдъкъ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще стане господарь на земята и ще каже: Дошло е вече Царството Божие. Тогава хората ще бѫдатъ истински братя помежду си, ще живѣятъ въ пълно разбирателство и любовь. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замѣсти съ новото и положителното.
 
„Кажи само речь!“ И отговори Исусъ на стотника: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Въпрѣки всичко, хората и до днесъ още се запитватъ, да вѣрватъ ли въ Христа, или да не вѣрватъ. Не е въпросъ въ вѣрата, но въ приложението на Христовото учение. За васъ е важно да знаете, дали това, което ви говоря, има приложение. Много нѣща мога да говоря, но всички нѣма да ви ползуватъ. Какво ще придобиете, запримѣръ, ако знаете, преди колко хиляди години паякътъ научилъ изкуството да преде своята паяжина? Като учите за паяцитѣ, за вълцитѣ и дойдете до храненето имъ, ще кажете, че не е право паяцитѣ да смучатъ кръвьта на мухитѣ, а вълцитѣ — да нападатъ овцетѣ. Право е да се възмущавате, но преди да се възмущава отъ външнитѣ паяци и вълци, човѣкъ трѣбва да възпита тия, които живѣятъ въ него. Чрезъ мисъльта си той трѣбва да облагороди низшето въ себе си, да се повдигне на по-високо стѫпало.
 
Съвременнитѣ хора спорятъ върху въпроса, кое да поставятъ на първо мѣсто: науката, или религията. Днесъ нито науката, нито религията може да заеме първо мѣсто. Каква наука е тази, която прилага своитѣ открития за избиване на човѣчеството? Каква религия е тази, която раздѣля хората? Истинска наука е тази, която прилага откритията си за благото на всички хора. Истинска религия е тази, която има за основа любовьта. При това положение религията и науката ще работятъ заедно, една до друга, безъ да се борятъ за надмощие. Тогава човѣкъ за човѣка ще бѫде братъ, а не вълкъ. Щомъ дойде братството въ свѣта, убийството ще изчезне.  Който убива, той е далъ ходъ на животинското въ себе си. Ще кажете, че престѫпникътъ се родилъ такъвъ, не може да избѣгне сѫдбата си. Не е така. И най-голѣмиятъ престѫпникъ може да се възпита, но докато е още въ утробата на майка си. Ето защо, бременната жена трѣбва да се храни съ специфична храна: съ чисти и възвишени мисли, чувства и постѫпки. Само по този начинъ тя може да помогне на детето си, ако то носи въ себе си нѣкакви лоши наклонности. Тъй както днесъ се хранятъ, отглеждатъ и възпитаватъ децата, не може много да се очаква отъ тѣхъ. И днесъ още положението на жената не е завидно. Запримѣръ, Мойсей е казалъ: „Не убий!“, Христосъ изказалъ сѫщия законъ съ още по-високоморално съдържание, а именно: „Ако те ударятъ по едната страна, дай и другата“. Това подразбира пълно въздържане отъ прилагане на грубата сила. Реката е носитель на известни сили, но ако мисъльта на човѣка, когото сѫ ударили, е силна, отъ лицето му излиза такава свѣтлина, която заставя виновника да съзнае погрѣшката си и да не вдига рѫка противъ ближния си.
 
Единъ българинъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, но сприхавъ по характеръ, разправялъ една интересна опитность, която ималъ съ жена си. И жена му била добра, разумна, съ силно желание да живѣе добре съ ближнитѣ си, да приложи Христовото учение. Единъ день той накаралъ жена си да свърши нѣкаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той ѝ ударилъ една плесница, отъ която тя паднала на земята. Щомъ дошла въ съзнание, жена му станала и продължила работата си, безъ да каже дума за случилото се. Като я погледналъ, мѫжътъ ѝ почувствувалъ, че нѣкаква особена свѣтлина излѣзла отъ лицето ѝ, която се отразила като огънь върху него. Презъ цѣлия день той не могълъ да се успокои. Дето отивалъ, все му било притѣснено. Да сподѣли съ нѣкого състоянието си, не се решавалъ — гордостьта не му позволявала. Той си мислѣлъ: Какъ можахъ, такъвъ човѣкъ, почтенъ и уважаванъ, да се подамъ на едно настроение. Обаче, както и да се успокоявалъ, никѫде не могълъ да намѣри миръ. Най-после решилъ да отиде при жена си и да се извини за лошата си постѫпка. Когато се извинилъ за погрѣшката си и твърдо решилъ въ себе си да не вдига втори пѫть рѫка върху жена си, той се успокоилъ. Жена му го простила, но и той издържалъ на обещанието си: никога вече не вдигналъ рѫка върху нея.
 
Ще кажете, че много мѫже биятъ женитѣ си, че и до днесъ още тѣ практикуватъ това изкуство. Значи, не е дошълъ още деньтъ, когато жената ще се застѫпи за себе си, не чрезъ насилие или грубость, но съ силата на своитѣ чисти мисли, чувства и постѫпки. Ако тя е духовно силна, нека мѫжътъ се опита да ѝ удари една плесница. Той може да удари и една, и две плесници, но скѫпо ще плати за това. Какво костува на жената, когато мѫжътъ ѝ удари една плесница, да обърне тя и другата си страна къмъ него и да каже да ѝ удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмѣлилъ втори пѫть да вдигне рѫка противъ нея? — Коя жена може да постѫпи така? — Само разумната и любеща. Още когато мѫжътъ вдигне дѣсната или лѣвата рѫка да бие, тя знае, какво означава дѣсната и какво лѣвата рѫка. Когато човѣкъ вдига дѣсната си рѫка да бие, той изисква отъ своя близъкъ да бѫде уменъ, интелигентенъ, да мисли добре. Когато вдига лѣвата си рѫка, той изисква отъ своя близъкъ да чувствува правилно, да храни сърдцето си съ чисти и благородни чувства. Боятъ е педагогически методъ, който е отживѣлъ вече времето си.
 
„Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Стотникътъ се обърна къмъ Христа, съ молба да го избави отъ едно нещастие. Той искрено и отъ сърдце се помоли на Христа, и Христосъ отговори на молбата му. Защо всѣки не постѫпва така? Защо и вие не се помолите на Христа по сѫщия начинъ, да ви избави отъ нѣкакъвъ недостатъкъ, или да внесе свѣтлина въ ума ви? Не е важно само, човѣкъ да бѫде младъ, красивъ, богатъ. Той трѣбва да пожелае да разбере Христовата мисъль и да я приложи. На едно мѣсто Христосъ казва: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на този стихъ, мисли, че щомъ пожелае нѣщо въ името на Христа, трѣбва да го получи. Христосъ помага за реализирането на разумнитѣ желания, а не за глупавитѣ. Разумно ще хлопашъ и разумно ще искашъ. Какъ постѫпватъ съвременнитѣ техници? Когато искатъ да направятъ нѣщо, тѣ прилагатъ разумнитѣ закони на природата. Не спазватъ ли тия закони, работата имъ въ единъ денъ ще се разруши.
 
Следователно, само онзи човѣкъ може да успѣва, който изучава законитѣ на Христовото учение, които сѫ закони и на разумната природа, и ги прилага. Ако изучавате мозъка, ще видите, че цѣлиятъ мозъкъ не взима участие въ проявата на мисъльта. Най-важно е сивото вещество, което е на повърхностьта на мозъка. Що се отнася до растенията, най-важно е семето имъ, а следъ това идатъ коренътъ, стъблото и цвѣтътъ. Значи, много закони сѫществуватъ въ природата, но на първо мѣсто стоятъ разумнитѣ, т. е. съзнателнитѣ. Следъ тѣхъ идатъ механическитѣ закони. И кожата на човѣка е важна, но на първо мѣсто стои сивото вещество на мозъка. Ако не държи въ изправность мозъка и кожата на тѣлото си, човѣкъ самъ се излага на голѣми страдания и нещастия. При това положение, и царь да е, и князъ, и министъръ, нищо не може да му помогне. Ще кажете, че молитвата спасява човѣка. Вѣрно е, че молитвата е сила, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се моли. Между молитвата и мисъльта има известна връзка. Тѣ трѣбва да притежаватъ сила и дълбочина. Ако нѣматъ тѣзи качества, не могатъ да помогнатъ на човѣка.  Нечистата мисъль нищо не допринася. Зло може да причини, но не и добро. Мисъльта трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Тази мисъль прави човѣка талантливъ, тя изпѫжда страха вънъ отъ него. Чистотата е най-доброто орѫжие противъ страха. Чистиятъ човѣкъ е свободенъ. Казано е, че истината прави човѣка свободенъ. Свободниятъ човѣкъ, въ правия смисълъ на думата, е безкористенъ. И кокошката е безкористна, но не е свободна. — Защо? — Защото не е разумна. Тя раздава повече, отколкото трѣбва. Цѣла крина жито да ѝ дадатъ, тя ще го разпилѣе, съ желание да има за всички кокошки. Катеричката пъкъ ще постѫпи точно обратно: ще хапне, колкото е нуждно, а останалото ще складира нѣкѫде. Тя казва: Нека остане и за другъ пѫть. Въ случая, човѣкъ може да се учи и отъ кокошката, и отъ катеричката, безъ да ги подражава. Природата е създала много блага, отъ които човѣкъ свободно може да се ползува, безъ да се стреми да се осигурява.
 
Задачата на човѣка, като ученикъ въ живота, не се заключава въ осигуряването му, но въ съзнателната физическа и духовна работа. За да има просвѣтени хора, преди всичко, майката трѣбва да бѫде просвѣтена. Понеже носи отговорность за възпитанието на детето си, тя трѣбва да започне да го възпитава, докато е още въ утробата ѝ. Като се роди детето, грижитѣ върху възпитанието му ставатъ още по-голѣми. Като го кѫпе всѣки день, тя трѣбва да има предъ видъ чистотата на кожата. Поритѣ на кожата трѣбва да бѫдатъ отворени, да става дишането пълно. Пълното дишане разбира едновременно дишане съ дробоветѣ и съ кожата. Когато дишането е правилно, и състоянието на мозъка е добро. Като погледнете лицето на човѣка, познавате, какво е състоянието на мозъчната, дихателната и стомашната системи. По лицето се чете и психическото състояние, въ което човѣкъ се намира. Затова е казано, че лицето е свидетелство на човѣка. Достатъчно е да спрете вниманието си върху лицето, челото и главата на човѣка, за да разберете, какъвъ е неговиятъ умственъ и мораленъ животъ. Като работи умствено, човѣкъ чъртае правилни и красиви линии на лицето си. Въ това отношение той вае самъ себе си. Гениалнитѣ хора иматъ специфични линии на лицето, на челото си, по което се отличаватъ отъ обикновенитѣ хора. Челата, лицата и главитѣ на много хора сѫ деформирани. Това показва, че тѣ сѫ живѣли неправилно. Изобщо, между главата, лицето и рѫцетѣ на човѣка има известно съответствие. Главата представя общия капиталъ, даденъ на разположение на човѣка; лицето представя капитала, съ който е работилъ въ миналото, както и този, съ който днесъ разполага, а рѫцетѣ, това е капиталътъ въ обръщение. Следователно, ако не знае да управлява своя капиталъ, т. е. ако не може да контролира мисъльта, чувствата и действията си, човѣкъ не е господарь на положението. Може ли себе си да управлява, човѣкъ ще управлява и другитѣ. Той работи неуморно, съ любовь и прилежание.
 
Много отъ неуспѣхитѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ очакватъ на другитѣ. Тѣ мислятъ, че както майкитѣ имъ сѫ работили и работятъ за тѣхъ, така и другитѣ хора трѣбва да иматъ предъ видъ тѣхното благо. Това е отживѣло времето си. Днесъ всѣки трѣбва да работи, както за себе си, така и за другитѣ. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ ще работя.“ Христовото учение не е анатомия. Сегашната анатомия изучава мъртвия човѣкъ. Тя го простира на масата и започва да рѣже и да записва: мозъкътъ е такъвъ, дробоветѣ и стомахътъ такива и т. н. Христовото учение работи съ живата анатомия. Това значи, ако изучавашъ човѣка, ще го изучавашъ, докато е живъ, докато всички органи функциониратъ въ него. Изучавайте действията на живия човѣкъ, на живата природа. Видите ли, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, потърсете причинитѣ на неразположението и му помогнете. Причината се дължи на нѣкакво разстройство или въ мозъчната система, или въ дихателната, или въ стомашната. Дето и да се намира това разстройство, то се отразява и върху психиката на човѣка.
 
Казано е въ Битието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Това не подразбира физическо подобие на човѣка съ Бога. По форма Богъ не е човѣкъ. — Какво въ сѫщность е Богъ? — Вие не познавате още себе си, т. е. човѣка, а питате за сѫщностьта на Бога. Подъ думата „образъ“ разбираме физическия човѣкъ, а подъ „подобие“ — духовния. Човѣкъ не познава още своето физическо естество, а се стреми къмъ познаване на своитѣ духовни прояви. Човѣкъ е неразположенъ физически и не може да намѣри причината на неразположението си, а мисли, че може да намѣри причината на своето психическо неразположение. Докато не знае причината за своето физическо, умствено или сърдечно неразположение, човѣкъ всѣкога ще бѫде играчка въ рѫцетѣ на условията. При това положение всѣки може да му причини радость, но всѣки може да му причини и скръбь. За да бѫде неуязвимъ къмъ условията, човѣкъ трѣбва да развива своитѣ вѫтрешни чувства и способности, чрезъ които да предвижда нѣщата. Кой разбойникъ може да излѣзе срещу онзи, който вижда отдалечъ? Преди да срещне разбойника, той го вижда и взима мѣрки. Той се отбива отъ пѫтя му и се спасява. И той носи орѫжие, но въ своя умъ. Умниятъ човѣкъ има силна мисъль. Отдалечъ още той изпраща вълнитѣ на своята мисъль срещу разбойницитѣ и ги отбива отъ пѫтя имъ. Той мислено имъ изпраща своя съветъ, коя посока да поематъ. Това значи, да бѫде човѣкъ ясновидецъ. Глупавиятъ човѣкъ, обаче, разчита на своето орѫжие. Като тури револвера въ джоба си, той мисли, че е сигуренъ не подозира даже, че разбойникътъ носи два револвера.
 
Сегашнитѣ хора, особено християнитѣ, разчитатъ главно на Христа, Той да ги пази. Въпрѣки това, тѣ не могатъ да устояватъ на злото. Питамъ: Какво християнство е това, което не може да се справи съ злото? Кѫде е силата на християнина, който не може да бѫде господарь на условията? Всѣки човѣкъ се намира предъ своя противникъ — злото. — Кѫде е злото? — Въ самия човѣкъ, въ вѫтрешнитѣ условия. Като не разбралъ законитѣ на живота, човѣкъ се отклонилъ отъ своя пѫть и самъ отворилъ вратата си на злото. Много време трѣбва да работи той върху себе си, за да се върне въ пѫтя, отъ който се отклонилъ. Дали иска да работи, или не, това не е важно. Когато страданията, болеститѣ, нещастията го налегнатъ, той ще започне да търси пѫть за освобождаване. Единствениятъ пѫть, който води къмъ освобождаване, е пѫтьтъ къмъ доброто. Приеме ли пѫтя на доброто, човѣкъ естествено се отказва отъ злото. Човѣкъ самъ си създалъ болести, самъ трѣбва да се излѣкува. Като се освободи отъ всички отрицателни желания, лѣкуването става естествено. Причината на болеститѣ се крие въ чувствения и психически животъ на човѣка. Щомъ изправи погрѣшкитѣ на чувствения и на психическия си животъ, човѣкъ изправя и последствията на причинитѣ. Болеститѣ сѫ резултатъ на нѣщо. Като намѣрите причинитѣ и ги премахнете, резултатитѣ сами по себе си ще изчезнатъ. Запримѣръ, една отъ причинитѣ за артериосклерозата е алчностьта. Като раздаде човѣкъ всичко, което е събралъ, болестьта ще го напусне. И затлъстяването се лѣкува по сѫщия начинъ.
 
Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да измѣнятъ условията си, т. е. да ги подобрятъ. Не е само да се измѣнятъ условията, но тѣ трѣбва да се използуватъ. Да използува човѣкъ условията, това значи, да внесе любовьта въ сърдцето си и мѫдростьта въ ума си. Любовьта и мѫдростьта сѫ мощни сили, които, ако внесе човѣкъ въ себе си, външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия сами по себе си се измѣнятъ. Единъ декаръ земя, обработена съ любовь, дава двойно повече плодове, отколкото ако е изработена безъ любовь. Любовьта облагородява човѣка и подобрява условията. Ето защо, каквото прави човѣкъ, трѣбва да го прави съ любовь. Облича ли се, яде ли, учи ли, всичко трѣбва да бѫде направено съ любовь. И най-хубавото облѣкло да турите, ако е безъ любовь, нищо не струва. Облѣчете се съ дрехата на любовьта и така работете. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Който отрича любовьта, той влиза въ съгласие съ злото. Дето е злото, тамъ има само разрушения и болести.
 
Сега, както и да говоря по тѣзи въпроси, колкото да откривамъ причинитѣ и последствията на нѣщата, вие малко ще се ползувате. — Защо? — Сами трѣбва да опитате тѣзи нѣща. Животътъ е опитна наука. Като живѣе, човѣкъ самъ провѣрява нѣщата. — Ама сѫществува ли Богъ, или не? — И това сами ще провѣрите. Кой създаде свѣта? — И на този въпросъ сами ще си отговорите. На този въпросъ азъ отговарямъ по следния начинъ: Богъ създаде свѣта за хората, да живѣятъ разумно, да се обичатъ, да се разговарятъ любовно, да ядатъ сладко и съ благодарность и т. н. Следъ всичко това, трѣбва ли да питате, кѫде е Господъ? Ученитѣ казватъ, че Богъ е навсѣкѫде. Наистина, Богъ е навсѣкѫде: въ свѣтлината и топлината, въ въздуха и водата, въ всѣка добра мисъль, въ всѣко добро чувство и въ всѣка благородна постѫпка. Когато ви спасява нѣкой, това е Божията рѫка.
 
Следователно, като се запитвате, защо е създаденъ свѣтътъ, ще знаете, че свѣтътъ е създаденъ за хората, да живѣятъ добре и разумно. Това не значи, че животътъ на хората може да се подобри въ единъ день. Не е лесно да убедите банкера, че трѣбва да бѫде щедъръ, да раздаде всичкото си богатство на беднитѣ. Опитайте се да убедите единъ богаташъ, който се намира на смъртно легло, да пожертвува богатството си за благото на своитѣ ближни. Колкото и да иска да живѣе, да възстанови здравето си, той ще прави пазарлъкъ, да даде само една часть отъ богатството си, а не цѣлото. Който се осмѣли да му предложи да раздаде всичкото си имане, той ще го нарече користолюбивъ, жестокъ човѣкъ и т. н. Пъкъ ние знаемъ, че за да възстанови здравето си, за да изкупи грѣховетѣ си, човѣкъ трѣбва да пожертвува всичко — и богатство, и животъ. Той трѣбва да посвети живота си въ служене на Бога, както и на своитѣ ближни. Искате ли да се излѣкувате отъ своитѣ физически и психически недѫзи, трѣбва да се отречете отъ себе си. Така е казалъ Христосъ на богатия, който искалъ да наследи вѣчния животъ.
 
И рече Исусъ на стотника: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Христосъ говори за разумната вѣра, която има отношение къмъ знанието и мисъльта. Въ мисъльта ли е Богъ? — Богъ се проявява чрезъ чиститѣ умове и сърдца. Следователно, искате ли да имате ясна представа за Бога, търсете Го въ чиститѣ прояви на човѣка. Който е далъ мѣсто на Бога въ себе си, само той може да постигне своитѣ желания: ако е момъкъ и желае да се ожени, ще намѣри добра и благородна мома. Децата му ще бѫдатъ послушни и добри, ще му създаватъ радость въ дома. Дръжте връзката си съ Бога, за да изпълните добре своето предназначение.
 
Когато се говори за мѫжа и за жената, мнозина се произнасятъ, че всичко зависи отъ жената: ако е добра, домътъ ще оцѣлѣе. Азъ пъкъ казвамъ: И мѫжътъ, и жената трѣбва да изпълняватъ разумно своето предназначение. И двамата трѣбва да бѫдатъ благородни и възвишени, да се стремятъ къмъ реализиране на своя идеалъ, който ги прави силни. Ако мѫжътъ е слабъ, той не е мѫжъ; и ако жената е слаба, не е жена. Истински мѫжъ и истинска жена сѫ тѣзи, които сѫ господари на своитѣ мисли и чувства. Дайте предимство на Божественото въ себе си, за да подобрите живота си. Въ единъ день, въ една вечерь човѣкъ може да преобрази живота си. — Възможно ли е?— Ако главата на човѣка може да побѣлѣе въ една нощь, защо въ една нощь да не може да преобрази живота си? Ако човѣкъ може да си внушава отрицателни мисли и да имъ се подава, защо да не си внушава положителни мисли, които повдигатъ духа?
 
Единъ чиновникъ, младъ човѣкъ, отишълъ на работа. Нѣколко негови другари намислили да устроятъ една шега съ него. Сѫщевременно, тѣ искали да провѣрятъ, какъ действува законътъ на внушението. Тѣ се наговорили да го чакатъ при влизането му въ учреждението и да го запитатъ, защо е толкова бледенъ и слабъ. Когато другарьтъ имъ влѣзълъ въ коридора на първия етажъ, единъ отъ шегаджиитѣ го запиталъ: Какво ти е? Изглеждашъ нѣкакъ уморенъ, бледъ. — Нищо не ми е, добре съмъ — и продължилъ пѫтя си. На втория етажъ го срещналъ още единъ отъ шегаджиитѣ и му задалъ сѫщия въпросъ. На третия етажъ го запитали сѫщото. Той отговорилъ на колегитѣ си, че е добре, но тѣхната мисъль започнала да работи въ ума му и, докато влѣзе въ стаята си, той решилъ да иска отпускъ отъ началника си поне за една седмица, понеже не се чувствувалъ добре. Началникътъ му далъ отпускъ, но задължилъ другаритѣ му да го замѣстватъ.
 
И тъй, ако човѣкъ може лесно да се подаде на закона на внушението или на самовнушението и въ нѣколко часа да се разболѣе, защо не може по силата на този законъ въ нѣколко часа да оздравѣе? Защо, като срещнете единъ свой приятель, не му кажете, че е добъръ, способенъ, силенъ, разуменъ? Защо майкитѣ не прилагатъ този законъ при възпитанието на своитѣ деца? Когато родителитѣ внушаватъ на децата си добри, положителни мисли, сѫщевременно трѣбва да ги напѫтватъ да реализиратъ доброто. — Какъ можемъ да говоримъ на човѣка, че е добъръ, когато въ сѫщность не е добъръ? — Вие ще говорите на доброто въ него, а не на лошото. Доброто се усилва отъ добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада подъ негово влияние и се възпитава. Доброто е въ сила да преобрази и организира злото. Инертната, мъртва материя може да се преобрази.
 
И рече му Исусъ: „Да бѫде споредъ волята ти!“ Бѫдете и вие умни като стотника, да повѣрвате на Христовитѣ думи. Дръжте въ ума си нѣкаква положителна мисъль, съ която да се лѣкувате. Единъ нашъ приятель направилъ опитъ да се лѣкува съ мисъльта си, но опитътъ му излѣзълъ несполучливъ. Той подържалъ въ ума си мисъльта, че е здравъ, но нѣмалъ резултатъ. Ако нѣкой отъ васъ страда отъ треска, нека направи следния опитъ: да отиде мислено въ нѣкоя аптека, да купи нѣколко сантиграма хининъ, споредъ възрастьта си, и да се върне у дома си. Следъ това да вземе една чаша вода, въ която да изсипе хинина и да изпие разтвора съ мисъльта, че треската ще изчезне. Ако опитътъ излѣзе несполучливъ, нека го направи още осемь пѫти. На деветия пѫть той непремѣнно ще има резултатъ. Само по този начинъ ще опитате силата на мисъльта. Като се убедите въ лѣкуването съ мисъль, ще помагате и на близкитѣ си.
 
Помнете: Единъ законъ сѫществува въ свѣта, който регулира живота и отношенията между живитѣ сѫщества. Единъ езикъ сѫществува въ свѣта — езикътъ на разумната природа, езикътъ на Бога. Всички трѣбва да знаятъ този езикъ — отъ най-малки до най-голѣми. Който не знае този езикъ, нищо не може да постигне. Този езикъ лѣкува човѣка, повдига го и го възкресява. Безъ него нѣма напредъкъ. Свещенъ е езикътъ на природата. Всѣка дума отъ него крие въ себе си мощна, динамическа сила. Каквото кажете, става. Каквото пожелаете, веднага се реализира. Мойсей, който прекара 40 години въ пустинята, знаеше отчасти този езикъ. Когато изведе евреитѣ отъ Египетъ, той стигна до Червеното море. За да минатъ морето, Мойсей вдигна жезъла си и раздѣли водата на две. Евреитѣ минаха като по суша и, когато всички бѣха вънъ отъ морето, Мойсей пакъ вдигна жезъла си, да съедини водата. Докато Мойсей държеше въ ума си мисъльта, че всички чудеса, които ставаха чрезъ него, ставатъ по волята Божия, той успѣваше. Обаче, щомъ помисли, че самъ върши чудесата, той изгуби силата си. Въ чиито рѫце и да попадне магическата прѫчица, тя действува еднакво. Обаче, детето ще я употрѣби по единъ начинъ, а възрастниятъ и разуменъ човѣкъ по другъ начинъ. Съ други думи казано, кибритената клечка гори и въ рѫката на детето, както и въ рѫката на възрастния. Обаче, детето може да произведе пожаръ, а възрастниятъ ще накладе огънь, на който всички хора могатъ да си сготвятъ топло, вкусно ядене. Който не владѣе магическата прѫчица, той е изложенъ на болести, страдания и мѫчнотии. Който я владѣе, достатъчно е само да махне съ нея, за да се освободи отъ всички болести, отъ всички мѫчнотии и страдания.
 
Питате: Какъ трѣбва да действуваме съ магическата прѫчица? По този въпросъ не може да се пита нищо. Взимате прѫчицата въ рѫка и започвате да я движите. Щомъ е дошла въ рѫката ви, това показва, че вие сте достойни за нея и знаете, какъ да я движите. — Ама да помислимъ малко. — Нѣма какво да мислите. Мислите ли, какъ трѣбва да възприемете свѣтлината? Достатъчно е да отворите очитѣ си, и свѣтлината, сама по себе си, ще дойде. Всичко е дадено наготово. На васъ не остава нищо друго, освенъ да седнете предъ трапезата, да ядете разумно и да благодарите на Великия Промисълъ, Който е предвидилъ и наредилъ всичко. Какво остава на васъ? Нищо друго, освенъ да работите върху своитѣ мисли, чувства и действия.


 32. Беседа отъ Учителя, държана на 6. априлъ, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt