Jump to content

1930_03_30 Въ сила


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Въ сила.


„Царството Божие дошло въ сила“.
 Марка 91.

 

Една отъ голѣмитѣ илюзии, въ която изпадатъ съвременнитѣ хора, е следната тѣ мислятъ, че като иматъ пари, сѫ осигурени; като иматъ знания, сѫ учени и като сѫ физически силни, едновременно сѫ и духовно силни. Благодарение на тази илюзия, тѣ изпадатъ въ трагикомично положение. Доколко сѫ осигурени, виждаме при едно голѣмо земетресение много кѫщи се събарятъ, и хората, които сѫ мислили, че сѫ осигурени, се намиратъ на пѫтя, безъ подслонъ. При една финансова криза, голѣмитѣ милионери пропадатъ и дохождатъ въ положението на последни просяци. Много американски милионери сѫ пропаднали по такъвъ начинъ, но като хладнокръвни хора, не се отчайватъ. Тѣ се събиратъ заедно, устройватъ си общъ банкетъ, да се посмѣятъ на скѫсанитѣ си дрехи и обуща и, въ края на краищата, казватъ Какво да се прави Животъ е това! Учени, които сѫ разчитали на знанията си, въ единъ день заболяватъ така, че изгубватъ паметьта си. Съ паметьта заедно всичкото имъ знание изчезва.
 
Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на пропаднали милионери, които ходятъ бедно облѣчени, съ скѫсани дрехи и съжаляватъ за изгубеното богатство. Грѣшницитѣ сѫщо така сѫ пропаднали милионери и кой дето ги срещне, проповѣдва имъ да се покаятъ. Споредъ мене, повечето хора сѫ финансово пропаднали — нищо повече. Много естествено! Тѣ разчитатъ на своя детински мирогледъ, който не издържа на голѣмитѣ изпитания. Вѣрванията на тия хора сѫ толкова солидни, колкото и думитѣ на майката, съ които залъгва разплаканото си дете. Когато пъкъ искатъ да задоволятъ любопитството на недораслото си още дете, отде е дошло по-малкото му братче, майката казва, че бабата го донесла отъ рѣката. Детето вѣрва на думитѣ на майка си. И нѣкои отъ съвременнитѣ хора вѣрватъ на подобни твърдения за произхода на живота и мислятъ, че сѫ учени. Споредъ нѣкои учени човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка, която постепенно се е развивала, докато достигнала до формата, наречена „човѣкъ“. Това показва, че хората вѣрватъ въ невъзможни нѣща и разчитатъ на тия вѣрвания. Възможно ли е отъ малката клетка да излѣзе разумниятъ човѣкъ Нѣкои религиозни пъкъ твърдятъ, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Ако това е възможно, ние казваме, че и религията е нищо. Не, колкото и да е всесиленъ и великъ Богъ, нищото си остава нищо, не може да се превърне въ нѣщо. Отъ нищото не може да стане нѣщо. Ако, наистина, свѣтътъ е създаденъ отъ нищо, всичко ще бѫде нищо и религия, и наука, и моралъ, и животъ. Какъвъ моралъ, запримѣръ, е този, който е създаденъ отъ нищо „Нищото“ е отвлѣчено понятие. Като говоримъ за него, трѣбва да си представимъ пространството безъ никаква субстанция. Това е невъзможно. Можете ли да осолите боба безъ соль Следъ всичко това, можете ли да вѣрвате въ обясненията на тия хора за духовния свѣтъ, за създаването на свѣта и на човѣка, за морала и т. н. Ако говоримъ за моралъ, ние разбираме такъвъ моралъ, който да е валиденъ за всички хора — млади и стари, за всички времена и епохи.
 
Мнозина, свѣтски хора и религиозни, твърдятъ, че религията е само за старитѣ, а не за млади. Отъ това твърдение азъ вадя заключението високитѣ планински върхове сѫ за старитѣ хора, а не и за младитѣ. Въ сѫщность така ли е По високитѣ планински върхове се качватъ обикновено млади хора. Старитѣ хора не предприематъ такива екскурзии. Значи, високитѣ върхове сѫ за младитѣ, а долинитѣ за старитѣ. Подържате ли мисъльта, че религията е за старитѣ хора, ще ви отговоримъ съ пословицата „Зяй, коньо, за зелена трева“. Какъ ще обърнете стария човѣкъ къмъ Бога, когато той е материалистъ И да стане религиозенъ, той по форма само ще вѣрва въ Бога. Дълбоко въ себе си, вѫтрешно, той е материалистъ и вѣрва на паритѣ. Младиятъ е вѫтрешно идеалистъ. Ако накарате стария човѣкъ да донесе вода отъ чешмата, той ще почне да се оглежда, да намѣри нѣкого отъ внучетата си и ще му каже Иди, дѣдовото, за вода. Не ме държатъ краката, не мога да ходя. Младиятъ веднага взима стомнитѣ и отива за вода. Тогава, кой може да изпълни волята Божия младиятъ, или стариятъ Когато момъкътъ и момата отиватъ на хорото, съ какви дрехи се обличатъ съ нови, или съ старитѣ си дрехи — Съ новитѣ, разбира се. Ако се облѣкатъ съ старитѣ дрехи, никой нѣма да се хване на хорото до тѣхъ. Новата дреха е символъ на нова идея. Който е готовъ да приеме една нова идея въ себе си, той е младъ човѣкъ. Той има условия да расте и да се развива. Който се облича съ стари дрехи, той е старъ човѣкъ и неспособенъ за никаква култура. Нека младата мома се облѣче съ старитѣ си дрехи и отиде на хорото, да види, какъ всички момци ще я избѣгватъ. Обикновено момитѣ се обличатъ съ нови дрехи за хорото. Като се оженятъ, хвърлятъ новитѣ дрехи, обличатъ старитѣ и така се явяватъ предъ своитѣ възлюбени. Обаче, като облѣкатъ старитѣ си дрехи, животътъ имъ се разваля. Въ това отношение, мѫжътъ самъ разваля живота си. Като се страхува, другъ мѫжа да не хареса възлюбената му, той казва Можешъ да се обличашъ и съ старитѣ си дрехи, не е нуждно все съ нови дрехи да бѫдешъ — нѣма кой повече да те харесва. Това е криво разбиране, което показва, че хората нѣматъ довѣрие помежду си.
 
Какъвъ е този Господъ, въ Когото хората вѣрватъ, на когото свѣщи палятъ и се молятъ, а нѣматъ довѣрие единъ на другъ Мѫжътъ не вѣрва на жена си, жената — на мѫжа си, приятельтъ — на приятеля си, ученицитѣ — на учителя си и т. н. Какъвъ е този Господъ, който не може да обедини хората Защо ми е такова знание, което въ трудни моменти на живота ми не може да ми помогне Защо ми е такова богатство, което, вмѣсто полза, ми принася вреда Защо ми е такава религия, която ме отдалечава отъ Бога
 
„Царството Божие дошло въ сила“. За да разберете смисъла на този стихъ, вие трѣбва да имате дълбоко вѫтрешно разбиране за живота, както и за самитѣ себе си. Вие трѣбва да знаете, че физическото тѣло разполага не само съ физически органи, които сѫ необходими за физическия свѣтъ, но и съ други органи, необходими за другитѣ свѣтове. Ето защо, като работи за развиване на физическитѣ си органи, едновременно човѣкъ трѣбва да работи за развиване на умственитѣ и на духовнитѣ си органи. Иначе, той ще бѫде годенъ само за физическия свѣтъ. Натъкне ли се на духовния свѣтъ, той ще бѫде въ положението на новородено дете, което се нуждае отъ помощьта на своитѣ близки. Поради това, нѣкои хора сѫ ориентирани въ физическия свѣтъ, а неориентирани за духовния. Нѣкои хора се справятъ само съ днешния день, а за утрешния нищо не могатъ да предвидятъ. Който знае нѣщата, само той вижда. Който знае законитѣ на живота, той предвижда последствията на своитѣ дѣла. Който знае и предвижда нѣщата, той гледа и на Царството Божие като на разумно начало, което е въ самия човѣкъ. За да даде ходъ на разумното начало, човѣкъ трѣбва да бѫде въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които ще бѫдатъ притоци на неговия животъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде разуменъ. Ако не е свързанъ съ ученитѣ хора, човѣкъ не може да бѫде ученъ. Съ една капка изворъ не става. Съ една мисъль умътъ не може да се нахрани. Една мисъль е условие за проява на ума. Безброй мисли трѣбва да влѣзатъ въ човѣшката глава, за да се повдигне човѣкъ.
 
Ние не проповѣдваме отвлѣчени работи, които нѣматъ нищо общо съ съзнанието на хората, както и съ тѣхната творческа мисъль. Ние говоримъ и проповѣдваме за Бога, защото тази идея ще внесе безсмъртието въ живота; тази идея ще направи хората богати и щастливи, въ пълния смисълъ на думата; тази идея ще внесе миръ, радость, съгласие и любовь между хората; тази идея ще внесе поезия, музика и хармония въ живота. Ако човѣкъ има нѣкаква идея за Бога, но, въпрѣки това, се оплаква отъ болести и страдания, отъ безлюбие, безвѣрие и несъгласие съ близкитѣ си, неговата идея е крива. Ако казвате, че Богъ е създалъ свѣта, трѣбва да знаете, защо го е създалъ. Ако нѣкои князъ или царь ви покани на угощение, сложи предъ васъ богата трапеза и ви каже, че нѣмате право да ядете, какво мнение ще си съставите за него Вие можете да си съставите две мнения за него или че той е решилъ да изпита гоститѣ си, да види, какво мислятъ за него, или ще кажете, че той е глупавъ човѣкъ. На сѫщото основание казвамъ Какво мнение имате за Бога, ако казвате, че Той е създалъ свѣта, а, въпрѣки това, живѣете въ сиромашия, лишение и гладъ Едно отъ дветѣ е вѣрно или Богъ е решилъ да ви изпита, какъ понасяте страданията и лишенията, или вие сте неразумни и не можете да се ползувате отъ благата на живота.
 
Който не разбира живота, казва Азъ не искамъ да бѫда много богатъ, но и сиромахъ не искамъ да бѫда; не искамъ да бѫда много уменъ, но и глупавъ не искамъ да бѫда. — Кой създаде разумностьта, доброто, богатството, силата — Богъ. — Кой създаде глупостьта, злото, сиромашията и безсилието — Човѣкъ.
 
Два свѣта сѫществуватъ реаленъ и нереаленъ или преходенъ. Реалниятъ свѣтъ носи вѣчния животъ, а нералниятъ — смъртьта. Докато живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, човѣкъ не може да очаква никакво щастие. Ако знаехте, какво ви очаква въ продължение на 20 години, главитѣ ви биха побѣлѣли преждевременно. Сегашниятъ свѣтъ ще мине презъ голѣми преобразования, които ще произведатъ силни сътресения въ съзнанието на хората, да разбератъ най-после, че тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни, да изпълняватъ волята Божия, а не своята. Човѣкъ не е създаденъ да страда, да се измѫчва, да умира. Човѣкъ не е създаденъ и да властвува надъ слабия и да го малтретира. Човѣкъ е създаденъ за красиви и велики работи. Човѣкъ е създаденъ да бѫде герой, да проявява Божията Любовь и Мѫдрость. Човѣкъ е създаденъ да носи Божията Истина въ свѣта.
 
„Царството Божие дошло въ сила“. Да изявимъ Царството Божие на земята въ Неговата пълнота и сила, това е идеалътъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Ако имате ясна представа за Бога, а не се стремите къмъ приложение на волята Божия, Царството Божие е далечъ отъ васъ. Ще кажете, че поне единъ пѫть сте изпълнили волята Божия. Това не е достатъчно. Постоянно трѣбва да изпълнявате волята Божия. Можете ли да наречете приятель онзи, който само единъ пѫть ви е услужилъ Всѣкога трѣбва да разчитате на приятеля си, но и приятельтъ ви трѣбва всѣкога да разчита на васъ. Да имашъ познанство съ единъ банкеръ е едно нѣщо; да имашъ приятелство съ банкера е друго нѣщо. Банкеритѣ иматъ много познати, но като отидатъ при тѣхъ да искатъ пари, тѣ дигатъ рамене и казватъ Не мога да ви услужа, финансова криза има сега. Обаче, ако отидете при банкера, като приятель, той ще отвори своята вѫтрешна каса и ще ви каже Давамъ ти отъ това, което съмъ отдѣлилъ за себе си. Следователно, ако се молите на Бога само като на познатъ, молитвата ви ще остане безъ последствие. Ако се молите на Бога като на вашъ приятель, Той веднага ще отговори на молитвата ви.
 
Днесъ всички хора сѫ подложени на изпитъ, да се провѣри вѣрата и любовьта имъ. Това се отнася до ония, които минаватъ за вѣрващи. Безвѣрницитѣ се намиратъ при други условия. Вѣрващитѣ се изпитватъ по единъ начинъ, безвѣрницитѣ — по другъ. Каже ли нѣкой, че вѣрва въ Бога, веднага предъ него ще се изпрѣчи единъ беденъ човѣкъ, да му помогне. Щомъ си вѣрващъ, ти можешъ да му помогнешъ. — Ама нѣмамъ пари. — Помощьта не се състои само въ пари. Когато дойде при мене нѣкой беденъ, азъ ще го питамъ, какъвъ занаятъ има. Ако се укаже, че бедниятъ човѣкъ е рибарь, ще му дамъ мрежа, ще го пратя на морето да лови риба. Ще му кажа, че още при първото хвърляне на мрежата ще улови една риба, въ устата на която е заклещена една златна монета. Като отиде на морето и направи това, което му казвамъ, ще провѣри, доколко думитѣ ми сѫ вѣрни.
 
Въ една английска книга се разправя за чудесата, които единъ европеецъ видѣлъ между индуситѣ въ Индия. Европеецътъ се намиралъ подъ рѫководството на единъ отъ индуситѣ, съ когото често пѫтувалъ изъ пустинята. При едно такова пѫтуване тѣ останали безъ хлѣбъ и трѣбвало да гладуватъ нѣколко деня. Въ това време индусътъ запиталъ европееца Какъвъ хлѣбъ искашъ въ този моментъ, бѣлъ или черенъ Европеецътъ си помислилъ за бѣлъ, хубавъ хлѣбъ. Индусътъ веднага се концетриралъ и не се минали 15 — 20 минути, когато предъ тѣхъ се явилъ бѣлъ, прѣсенъ, добре опеченъ хлѣбъ. Ще кажете, че това се дължи на нѣкакви фокуси. Не, голѣма разлика има между фокусничеството и реалностьта. Това е реаленъ опитъ, който се дължи на силата на мисъльта. Фокуситѣ отнематъ силата на човѣка, когато истината го прави по-силенъ. Който лъже, осиромашава; който говори истината, забогатява. Ако умътъ на човѣка укрепва, а способноститѣ му се увеличаватъ, той се храни съ истината. Ако оглупява, човѣкъ се храни съ лъжата. Нѣкои религиозни се чудятъ, защо едно време съ имали полетъ, въодушевявали се, работитѣ имъ вървѣли добре, а колкото повече навлизатъ въ духовния животъ, постепенно губятъ. Много просто. Щомъ работитѣ имъ отиватъ назадъ, това показва, че тѣ вървятъ въ кривъ пѫть. Невъзможно е човѣкъ да върви въ Божествения пѫть, а работитѣ му да оставатъ назадъ. Ако служите на Бога, а сѫщевременно оглупявате, осиромашавате и боледувате, вашиятъ Богъ е лъжливъ. Изхвърлете отъ сърдцата си божеството, което сами сте си създали. Какъвъ е този Богъ, който не се трогва отъ страданията на вашитѣ ближни Какъвъ е вашиятъ Богъ, който ви оставя да живѣете въ сиромашия и невежество Ако служите на Единния и Истиненъ Богъ, достатъчно е да тропнете съ тояжката си, за да имате, каквото искате. Обаче, който служи на Единния, никога не злоупотрѣбява. Той взима само толкова, колкото му е нуждно да се нахрани въ даденъ случай. Той не мисли за осигуряване.
 
Като говоря за магическата тояжка, не ви съветвамъ да изкарвате прехраната си по този начинъ. Това не е наука, нито изкуство. Азъ съмъ дошълъ да ви науча, какъ да любите. Всѣка наука безъ любовь е страдание и мѫчение за човѣчеството. Сегашното човѣчество разполага съ сила, съ знание, но едно му липсва — любовь. Никога въ свѣта не е имало толкова учени, богати, силни хора, както днесъ; въпрѣки това, всички страдатъ — Защо — Любовь имъ липсва. Чувства иматъ, но разумната любовь отсѫтствува. Ще кажете, че егоизъмътъ е причина за страданията на човѣчеството. Ще кажете, че еди-кой си народъ е по-егоистиченъ отъ другъ нѣкой. Не е въпросъ за степеньта на егоизма. Важно е, че всички хора, всички народи служатъ още на егоизма. Тѣ трѣбва да внесатъ любовьта като основа на своя животъ, за да се освободятъ отъ егоизма. Когато приеме любовьта, човѣкъ минава отъ страданията къмъ радоститѣ, дето може правилно да се развива. Това не значи, че той трѣбва да избѣгва страданията. Разумнитѣ страдания сѫ благо за човѣка. Тѣ правятъ човѣка по-ученъ, по-добъръ. Той използува енергията, която се крие въ тѣхъ, за свое лично благо, както и за благото на своитѣ ближни. Страданията носятъ въ себе си тъй наречената „мъртва материя“. Който страда съзнателно, той оживява тази материя, като извлича отъ нея соковетѣ на доброто.
 
Следователно, съвременнитѣ хора трѣбва да взематъ отъ възвишения свѣтъ онази материя и сила, която може да ги направи добри. Чрезъ тази материя и сила тѣ ще изработятъ необходимитѣ органи за новата култура. Безъ тѣхъ тѣ не могатъ да направятъ стѫпка напредъ. Не е въпросъ отъ страхъ да бѫде човѣкъ честенъ и добъръ. Съ помощьта на закони и правила сегашнитѣ хора спазватъ известенъ редъ въ свѣта, но това не е естественъ животъ. Интересно е да видимъ, какъ ще се прояви човѣкъ безъ закони и правилници. Добре е, всѣка държава да направи опитъ само за 24 часа, да се откаже отъ сѫдии, пристави, стражари, за да види, каква честность и какъвъ моралъ носи нейниятъ гражданинъ. При законитѣ и правилницитѣ, които държавитѣ налагатъ на поданицитѣ си, ние не знаемъ, доколко хората сѫ честни и морални. Не само държавитѣ, но и всѣки човѣкъ отдѣлно може да направи този опитъ, да види, доколко неговитѣ близки и съседи сѫ честни хора. Нека всѣки отъ васъ остави кѫщата си за 24 часа отворена, да изпита своитѣ съседи. Ще видите, презъ това време липсва ли нѣщо отъ кѫщата ви и какво именно. Не казвамъ, че хората не сѫ честни, но всички не сѫ изпитани. Човѣкъ самъ не се познава. По линиитѣ на рѫцетѣ, на лицето и на главата можете да четете, кой е честенъ и кой не. Изобщо, нѣма скрито — покрито въ живота. Ако азъ чета по тия линии, и вие можете да четете. За онзи, който вижда и знае нѣщата, лъжа не сѫществува.
 
Сега азъ проповѣдвамъ на хората. Какво имъ проповѣдвамъ Да вѣрватъ въ Бога Вѣрата не се налага, нито може да се проповѣдва за нея. Да любите Бога И това не мога да проповѣдвамъ. Богъ самъ е Любовь. Споредъ мене, да проповѣдвамъ, това значи, да свѣтя на хората. Да свѣтя, това значи, да имъ покажа пѫтя къмъ Бога и начина, по който да изпълняватъ волята Божия. Богъ е Любовь, азъ живѣя въ свѣта на Бога и желая да изпълня Неговата воля. Това желая и на васъ. Азъ съмъ една рѫка, на която Богъ заповѣдва Простри се напредъ! — азъ се простирамъ. — Свий се! — азъ се свивамъ. — Направи това! — и азъ го правя. Ще кажете, че това е ограничение, отсѫтствие на свобода. — Това е изпълнение на волята Божия. А въ изпълнението на волята Божия се крие свободата на човѣшката душа. Каквото Богъ върши, това върша и азъ. При това, азъ съмъ свободенъ да простра или да не простирамъ рѫката си. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато простирамъ и свивамъ рѫката си, докато имамъ изборъ да направя едното или другото. Дойде ли другъ нѣкой да ми простира или свива рѫката, азъ нѣмамъ никаква свобода.
 
Ако нѣкой ме застави да взема пари отъ касата на своя ближенъ, той ме ограничава, той си служи съ насилие. Ще кажете, че златото е ценность, за която заслужава човѣкъ да се подаде на изкушение. Днесъ златото е ценность, за която хората се убиватъ. Обаче, за предпочитане е животътъ на единъ човѣкъ, отколкото десеть торби пълни съ злато. Днесъ братъ брата убива за единъ метъръ земя. За предпочитане е любовьта на брата ти, отколкото хиляди декара земя. Велико благо е да имашъ любовьта на единъ човѣкъ! Любовьта на ближния е любовьта на Бога. Това значи, да имашъ тилъ, на който да разчиташъ при всички условия.
 
И тъй, да имате любовьта на Бога, това значи, задъ васъ да стои крепость, на която да разчитате и въ настоящето, и въ бѫдещето. Любовьта разкрива всички възможности за човѣка. Тя му отваря вратитѣ за всички разумни свѣтове. Който се е домогналъ до Божията Любовь, той има достѫпъ не само до разумнитѣ сѫщества, но и до ангелитѣ и арахангелитѣ. — Кѫде сѫ тѣ — Навсѣкѫде. Дето и да се обърнете, ако любовьта е въ васъ, вие можете да срещнете ангели. Ангелътъ се познава по строежъ, по организиране на силитѣ въ себе си. Дали вѣрвате, че има ангели на земята, или не вѣрвате, не е важно. Това важи за мене. За банкера е важно да знае, колко злато има въ касата си. Ако касата му е пълна съ злато, той е доволенъ; ако касата му е праздна, той е недоволенъ. Следователно, азъ съмъ доволенъ за знанието, което имамъ. Дали другитѣ сѫ доволни отъ моето знание, не е важно. Истинското знание е капиталъ, на който човѣкъ всѣкога може да разчита. Запримѣръ, нѣкои учени иматъ много знания, но едно не знаятъ сѫществува ли Богъ, или не. Половината мѫже и жени отъ цѣлото човѣчество знаятъ, сѫществува ли Богъ, или не, а другата половина не знаятъ.
 
Съвременното човѣчество, по отношение на въпроса за сѫществуването на Бога, може да се уподоби на положението на човѣкъ, който е застаналъ между две огледала — едното на северъ, другото на югъ. При това положение, лицето му се отразява въ едното огледало, а гърбътъ — въ другото. — Кѫде е истинскиятъ човѣкъ — Нито въ едното огледало, нито въ другото. Истинскиятъ човѣкъ е този, който е застаналъ между дветѣ огледала. Ето защо, ние считаме за вѣрващи ония хора, които виждатъ лицето на човѣка въ огледалото, а за безвѣрници — ония, които виждатъ гърба на човѣка.  Първитѣ казватъ Видѣхме лицето на Бога. Значи, за тѣхъ Богъ сѫществува. Другитѣ казватъ Не виждаме лицето на Бога, затова Той не сѫществува. Обаче, Богъ не е нито въ лицето, което виждате въ огледалото, нито въ гърба. Това сѫ отражения на истинския образъ. Богъ е застаналъ между дветѣ огледала и може да Го види само онзи, който има любовь. Богъ не е нито между вѣрващитѣ, нито между безвѣрницитѣ. Той не живѣе нито между вегетарианцитѣ, нито между месоядцитѣ. Кѫде е Богъ — Между любещитѣ души.
 
Единъ день Мойсей отивалъ на Синайската гора, да се помоли на Господа. По пѫтя къмъ планината той видѣлъ, че единъ овчарь работѣлъ нѣщо усилено — огънь кладѣлъ. — Какво правишъ, овчарю — Кладя огънь, на който ще опека едно отъ младитѣ си агнета. — За кого — За Господа. Той каза, че ще ме посети.— Лъжешъ се, братко. Преди всичко, Господъ не яде печени агнета. Напраздно ще очаквашъ. Овчарьтъ се замислилъ, изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение и спрѣлъ работата си. Мойсей не забелязалъ, нито почувствувалъ действието на своитѣ думи върху чистосърдечния овчарь и продължилъ пѫтя си къмъ Синайската гора. По едно време той чулъ тихъ гласъ Знаешъ ли, какво направи съ простодушния овчарь Ти уби нѣщо красиво и велико въ неговата душа. Върни се назадъ да изправишъ погрѣшката си. Кажи на овчаря, че ще го посетя. Върналъ се Мойсей отъ пѫтя си, приближилъ се къмъ овчаря и казалъ Слушай, братко, направи, каквото си намислилъ. Богъ, наистина, ще те посети. Приготви се да Го приемешъ. Следъ това Мойсей се скрилъ задъ храститѣ, да гледа, какъ Богъ ще посети овчаря. Какво видѣлъ Огънь слѣзълъ отъ небето и изгорилъ агнето на овчаря, който презъ това време сладко дрѣмалъ. Като се събудилъ и видѣлъ, че агнето го нѣмало, овчарьтъ се зарадвалъ, благодарилъ на Бога за посещението, което му направилъ, и продължилъ работата си.
 
Следователно, ще знаете, че има начинъ, по който и Богъ може да яде. Има единъ огънь, отъ който хората изгарятъ, но има единъ огънь, въ който душитѣ горятъ и не изгарятъ. Въ този огънь сѫ горѣли мѫченицитѣ и праведнитѣ хора. Този огънь наричаме „огънь на любовьта“. Той носи въ себе си знанието, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Силата на човѣка се крие въ знанието, съ което разполага. Отъ знанието пъкъ той може да разбере, какво е постигналъ и до каква степень на развитие се намира. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, съ какво разполага, за да не изпада въ заблуждения.
 
Единъ день Диогенъ, който поучавалъ хората, решилъ да се уедини въ гората, далечъ отъ шума, да си почине малко. Както намислилъ, така постѫпилъ. Той се уединилъ въ гората и седналъ подъ една сѣнчеста круша, да почива и размишлява. Единъ селянинъ го съгледалъ отдалечъ и веднага се отправилъ къмъ него, да му иска нѣкакъвъ съветъ. Като видѣлъ, че и тукъ не го оставятъ спокоенъ, Диогенъ се ядосалъ на селянина и мислѣлъ да му се скара и да го върне назадъ. Въпрѣки това той се въздържалъ, приелъ селянина, изслушалъ го, далъ му съветъ и, следъ като се сбогувалъ съ него, казалъ си Какво направи, Диогене Отъ толкова години учишъ хората, какъ да живѣятъ, какъ да се отнасятъ помежду си, а въ единъ моментъ си готовъ да развалишъ това, което си направилъ. Виновенъ ли е този човѣкъ, че му се сърдишъ Ако искаше никой да не те смущава, ти трѣбваше да съобщишъ, че днесъ не приемашъ гости. Вмѣсто да се сърдишъ, ти трѣбваше да поканишъ селянина да седне при тебе, да се разговаряте приятелски и да си хапнете заедно. Така се разговарялъ Диогенъ съ себе си и се осѫждалъ за неправилната си постѫпка. Той трѣбвало да приема хората, безъ да се гнѣви.
 
Често и съвременнитѣ хора постѫпватъ като Диогена. Тѣ нареждатъ свои планове и, ако нѣкой се осмѣли да ги развали, сърдятъ се. Така постѫпва и младата мома, когато, въ очакване на възлюбения си, другъ нѣкой момъкъ дойде при нея. Защо се сърди Защо не бѫде искрена да му каже, че чака нѣкого Този момъкъ не знае, че момата очаква нѣкого. Като познатъ, той се осмѣлява да седне при нея и да се разговарятъ. Тя отговаря на зададенитѣ отъ него въпроси, но всѣки моментъ иска той да се махне, да дойде нейниятъ възлюбенъ. Момата не знае, че нейниятъ възлюбенъ, когото очаква съ нетърпение, е голѣмъ нехранимайко, ще я направи нещастна. Обаче, онзи, отъ когото иска по-скоро да се освободи, е добъръ и честенъ момъкъ. Ако се ожени за него, тя ще бѫде щастлива.
 
Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране на любовьта и на живота. Тази е причината, поради която тѣ сѫ внесли въ живота и въ отношенията си нѣщо неестествено. Тѣ гледатъ и не виждатъ. На лицето на човѣка е написано всичко. Достатъчно е хората да иматъ очи и знание, за да четатъ по лицата на човѣка всичко онова, което е скрито въ тѣхъ. Нѣма защо да питате, дали даденъ човѣкъ е честенъ или нечестенъ. Погледнете лицето му и ще разберете, какъвъ е той. Всѣки човѣкъ може да преобрази лицето си. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху мисъльта. Като мисли право, човѣкъ помага на себе си, на ближнитѣ си и на цѣлото човѣчество.
 
„Царството Божие дошло въ сила“. Царството Божие подразбира царството на любовьта. Човѣкъ може да влѣзе въ това царство, когато се освободи отъ вѣковнитѣ заблуждения въ себе си. Да се освободи човѣкъ отъ заблужденията си, това значи, да се проникне отъ Божията Любовь, да признае всички хора за свои братя, да имъ подаде рѫка за обща работа. Хиляди добри хора сѫществуватъ въ свѣта, които сѫ готови да изпълнятъ Божията воля. Който изпълнява тази воля, той може да подобри здравето си, да укрепи ума и сърдцето си, да стане гражданинъ на Царството Божие. Ще кажете, че хората сѫ лоши, не може да се работи между тѣхъ. Това не оправдава никого. Силата и властьта не е въ рѫцетѣ на лошитѣ хора. Христосъ казва „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Щомъ властьта и силата сѫ въ рѫцетѣ на Христа, следвайте Неговия пѫть. Христосъ казва на ученицитѣ си „Идете и проповѣдвайте въ свѣта, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Каква по-голѣма сигурность отъ тази може да очаква човѣкъ Достатъчно е да проповѣдва Словото Божие съ Любовь, за да бѫде съ Христа до скончанието на вѣка.
 
Тъй щото, не се страхувайте отъ лошитѣ хора. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да знаете добъръ ли е, или лошъ. Лошиятъ човѣкъ мирише лошо, а добриятъ разнася своето благоухание надалечъ. Той знае, какво значи, да живѣе за Бога. Той работи изключително за Него, безъ да говори за себе си, за своята вѣра. Започне ли човѣкъ много да говори за вѣрата си, за познаването на Бога, той скоро изпада въ противоречие. Чувате го да говори, че Богъ e великъ, всесиленъ, всеблагъ, докато изведнъжъ се запитва, защо сѫществува злото. Той мисли, че Богъ допуща злото за изпитание и за наказание на хората. Значи, той вѣрва повече въ злото, отколкото въ доброто. Азъ пъкъ не вѣрвамъ въ злото, въ безлюбието, въ глупоститѣ, въ заблужденията и т. н. Въ този смисълъ, вѣрата не е на мѣсто, а безвѣрието е на мѣсто. Свѣтътъ се нуждае отъ безвѣрници въ злото и отъ вѣрващи въ доброто. Тия две категории хора трѣбва да си подадатъ рѫка, за да се оправи свѣтътъ. Щомъ си подадатъ рѫка, тѣ ще кажатъ „Царството Божие е дошло въ сила“.
 
Казано е въ Писанието, че когато хората чуятъ гласа на Господа, ще оживѣятъ. Това оживяване не е физически процесъ, но психически. Да оживѣешъ, това значи, да си готовъ да простишъ на онзи, който ти е направилъ най-голѣмата пакость. Ако си слуга, и господарьтъ ти те е ощетилъ, отнелъ е силитѣ ти, прости му. Ако му простишъ, той ще бѫде готовъ да раздѣли богатството си съ тебе и да те приеме като свой братъ. Следъ това и двамата ще тръгнатъ да проповѣдватъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За онѣзи, на които съзнанието не е пробудено, това е невъзможно. Ако искатъ насила да изпълнятъ този законъ, тѣ ще се намѣрятъ предъ закона за „военната повиность“, дето всѣки е задълженъ да служи на държавата. Обаче, който е готовъ да прости на ближния си отъ любовь, доброволно, той е човѣкъ съ пробудено съзнание, носитель на новото. За мнозина е невъзможно човѣкъ да прости на врага си и да го възлюби, затова се пита, кога ще стане това. Нѣкога ще стане. Това „нѣкога“ не е далечъ. Днесъ ще стане спасението на човѣка. За мене сѫществува само единъ день, отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването му. Този день е дълъгъ, трае хиляди и милиони години — нарича се Божественъ день. Свърши ли се този день, всичко въ свѣта ще се свърши. Колкото по-дълъгъ е този день, толкова по-голѣми възможности и условия се разкриватъ предъ човѣка. Само така той може да расте и да се развива.
 
„Истината ще ви направи свободни“. Значи, свободата заставя човѣка да търси истината. Като не знаятъ, какъ да я намѣрятъ, всѣки търси нѣкакъвъ начинъ, да я прелѣе отъ едно шише въ друго. Обаче, преливането е физически процесъ, безъ никакво съдържание. Като дойдете при истината, вие не трѣбва да бѫдете съвършено сухи, да не се запалите и изгорите. Ако пъкъ се запалите, не се страхувайте, нѣма да изгорите. Отоплявайте се съ този огънь, освѣтявайте се съ него, за да се запазите отъ голѣмитѣ зимни студове и опасни крадци. Носите ли този огънь съ себе си, дето и да влѣзете съ него, всичко се нарежда добре плодоветѣ започватъ да зрѣятъ, хората възстановяватъ своя вѫтрешенъ миръ и се залавятъ за обща работа. Запали ли се този огънь веднъжъ, никога не изгасва. Предъ такъвъ огънь се намѣри Мойсей въ пустинята, дето чу гласъ „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето“. Ангелъ се яви на Мойсея и му каза, че заради убийството, което направи, не му се позволява да се приближи при огъня, докато не събуе обущата си. Като събу обущата си, Богъ му показа начинъ, какъ да живѣе, какъ да рѫководи израилския народъ. Мойсей написа добри закони, но последователитѣ му ги изопачиха. И Христосъ проповѣдваше великитѣ Божии закони, но и Неговитѣ последователи не знаяха, какъ да ги приложатъ, и изопачиха учението Му.
 
Днесъ Христосъ е слѣзълъ между хората и работи съ своя жезълъ. Той току вдига и слага жезъла си и гори всичко, каквото срещне на пѫтя си. Лъжцитѣ, крадцитѣ и престѫпницитѣ ще изгорятъ, а добритѣ, истинолюбивитѣ и честнитѣ хора ще минатъ презъ огъня, безъ да изгорятъ. Тѣ ще се пречистятъ и свѣтнатъ. Който мине презъ огъня и се пречисти, ще намѣри истината. Който намѣри истината, той ще познае Бога, ще Го признае за свой Баща, Който всѣкога помага на сирачета, на вдовици и на старци. Като срещне нѣкой страдащъ, Богъ ще го извика при себе си и ще му каже Ела при мене и бѫди благословенъ! Ти ще минешъ отъ страданието въ радостьта и ще се ползувашъ отъ благата на живота. Така ще каже Богъ на старитѣ и на утруденитѣ и ще ги подмлади и ободри.
 
И тъй, стремете се къмъ новото учение, което носи знание, свѣтлина и радость за всички — за млади и за стари. Старитѣ трѣбва да станатъ млади, а младитѣ — да не остаряватъ. Младостьта не е външно качество, но вѫтрешно. Светиятъ човѣкъ е всѣкога младъ. Добриятъ и светъ човѣкъ никога не остарява. — Защо — Защото той никога не губи смисъла на нѣщата. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и свети хора, които сѫ готови за работа и за всѣкаква жертва. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, отъ хора на любовьта.
 
Какъ познавате новия човѣкъ Когато новиятъ човѣкъ влѣзе между болни, тѣ оздравяватъ. Когато влѣзе въ домъ, дето членоветѣ не живѣятъ добре, той внася миръ и радость между тѣхъ. Ако само съ присѫтствието си човѣкъ може да лѣкува болни и да внася миръ и радость въ човѣшкитѣ души, казваме, че той е служитель на новото учение. И ако болнитѣ оздравяватъ въ негово присѫтствие, а разгнѣвенитѣ се успокояватъ, ние казваме, че това сѫ хора, готови да служатъ на новото. Стремете се да служите на новото, да го прилагате въ всички прояви на живота, за да се радвате и вие, и окрѫжаващитѣ. Казано е въ Писанието „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Наистина, по плодоветѣ на живота ще познаете служителя на новото учение, но по плодоветѣ ще познаете и обикновения човѣкъ. Следователно, ако нѣмате постиженията на новия човѣкъ, по-добре мълчете. За предпочитане е човѣкъ да мълчи, отколкото да говори, безъ да може да реализира това, за което говори.
 
„Царството Божие дошло въ сила“. Мнозина се представятъ за силни, безъ да сѫ такива. Човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, безъ да говори за силата си. Апостолъ Павелъ казва за себе си „Когато съмъ слабъ, тогава съмъ силенъ“! — Какво означаватъ тия думи — Това значи когато съмъ слабъ въ човѣшкото, въ преходното, тогава съмъ силенъ въ Божественото и въ вѣчното. За предпочитане, следователно, е човѣкъ да има общение съ Бога, съ свѣтлитѣ и разумни сѫщества, отколкото съ силнитѣ хора на земята. Казано е въ Господнята молитва „Да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Значи, който е свързанъ съ Бога, той се намира подъ Неговото крило и на земята, и на небето. Ако мислите, че Богъ живѣе само на небето, какъ разбирате стиха, въ който е казано, че Богъ ще се всели между хората и ще си направи жилище между тѣхъ Като не размишляватъ дълбоко върху този стихъ, нѣкои търсятъ Бога само на небето и, ако не Го намѣрятъ, обезсърдчаватъ се и казватъ Богъ не сѫществува. Какво прави младиятъ момъкъ, когато сърдцето му трепне за любовь Той тръгва да търси любовьта по цѣлия свѣтъ и, като я намѣри, казва Ето я! Търсете и вие Бога по сѫщия начинъ. Като Го намѣрите, кажете Ето Го! Когато ученицитѣ срещнаха Христа, казаха Учителю благи! — и тръгнаха следъ Него.
 
Сега и на васъ, като на ученици, казвамъ Откажете се отъ своитѣ стари възгледи, които ви измѫчватъ. Приемете новото, което може да ви освободи отъ заблужденията и нещастията. Новото подразбира новата, права мисъль. Човѣкъ съдържа въ себе си твърда, течна и въздухообразна материя, но не трѣбва да бѫде нито твърдъ, нито теченъ, нито въздухообразенъ. Той трѣбва да превърне всичко, което носи въ себе си въ чиста, свѣтла, права мисъль, на която се подчиняватъ и чувствата, и постѫпкитѣ му. Мисъльта е разумното начало въ човѣка. Тя е единствената сила, която държи човѣка въ равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за земята, такова нѣщо е човѣшката мисъль за самия човѣкъ. Чрезъ своята права мисъль човѣкъ е господарь на себе си. Подаде ли се на своитѣ низки страсти и желания, той губи свободата си и става робъ. Той се намира въ положението на вола, който всѣки день впрѣгатъ и завеждатъ на нивата. Време е вече човѣкъ да се освободи отъ низшето въ себе си и да се опредѣли като служитель на Бога. — Кога ще стане това — Когато чуе Божия гласъ да му нашепва Стани! Когато Самуилъ служеше въ храма, чу гласъ, който му казваше Самуиле, стани! Самуилъ помисли, че свещеникътъ, при когото служи, го вика, но не излѣзе така. Следъ като гласътъ се повтори и потрети, Самуилъ разбра, че Богъ го вика, и веднага стана. Каквото Богъ му каза, всичко се сбѫдна. Единъ день Богъ ще проговори на всѣка душа и ще я пита Докога ще лежишъ въ гроба Докога ще бѫдешъ въ робство Излѣзъ вънъ! Който чуе гласа Му и повѣрва, ще излѣзе отъ гроба и ще възкръсне. Който чуе и не повѣрва, ще остане да лежи въ гроба. Следователно, ако искате да излѣзете отъ гроба, да се освободите отъ смъртьта и да възкръснете, вѣрвайте въ Онзи, Който ви е далъ животъ и свобода.
 
Съвременнитѣ хора слушатъ различни проповѣди, но въпрѣки това търсятъ начинъ, какъ по-добре да се осигурятъ. Има единъ начинъ за осигуряване. Той се заключава въ служенето на Бога. Ако станете проводници на Божията Любовь, вие ще се осигурите. Ако станете проводници на великата любовь, всички противоречия ще се разрешатъ, всички ваши неприятели и врагове ще ви напуснатъ. — Кога ще стане това — Когато се свържете съ Бога. — Ама азъ не вѣрвамъ вече въ любовьта, всички хора сѫ ми изневѣрили. — Прави сте, хората сѫ изневѣрили на любовьта си къмъ васъ, но преди тѣхъ вие сте изневѣрили на Бога. Кой момъкъ и коя мома не сѫ изневѣрили на любовьта си къмъ Бога Кой баща и коя майка не сѫ изневѣрили на своята честна дума, дадена предъ Бога, да бѫдатъ вѣрни на своя дългъ Кой ученъ, кой проповѣдникъ сѫ издържали на обещанието си, дадено на Бога предъ великия олтаръ на служенето и на жертвата
 
Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ е светия. Светостьта е въпросъ извънъ времето и пространството. Човѣкъ въ единъ моментъ може да стане светъ, и въ единъ моментъ може да изгуби светостьта си. Не е важно да търсите свети хора, но стремете се въ всѣки човѣкъ да намѣрите нѣщо ценно. Сама по себе си душата на човѣка е ценна. Човѣкъ живѣе заради доброто, което се крие въ душата му. За това, именно, Христосъ казва „Който изгуби душата си, нищо не струва“. Запази ли душата си, човѣкъ има възможность да придобие всички блага, които природата дава. Какво ще придобие човѣкъ и какъвъ може да стане, това зависи отъ него. Никой не може да застави човѣка да прави това, което той не иска, нито може насила да го накара да стане това, което не желае. Всѣко положение и всѣка форма, презъ които човѣкъ минава, сѫ временни. Като изпълни задачата си, той може да вземе друга форма, по-висока отъ сегашната. Ако формитѣ на животнитѣ сѫ временни, колко повече това се отнася до хората. На земята има вече хора, преобразени на ангели. Идете въ беднитѣ квартали на София, тамъ непремѣнно ще намѣрите поне по единъ ангелъ. Като изучавате хората, ще познаете ангела; той се различава отъ обикновения човѣкъ. Ако не вѣрвате, можете да провѣрите. Добре е да бѫдете реалисти, всѣки да вѣрва на това, което е видѣлъ и опиталъ. Като мине презъ очитѣ на бръмбара, свѣтлината ще се отрази по единъ начинъ; като мине презъ очитѣ на човѣка, тя ще се отрази по другъ начинъ. Всѣки възприема нѣщата споредъ свѣтлината, която има въ себе си.
 
Съвременнитѣ хора трѣбва да възприематъ нѣщата правилно, да не изпадатъ въ заблуждения. Запримѣръ, заблуждение е, когато дѣлите хората на праведни и грѣшни, само поради това, че единитѣ се молятъ по нѣколко пѫти на день, а другитѣ не се молятъ. Външното молене не опредѣля човѣка като праведенъ. На земята ще срещнете малко хора праведни. При това, по естество човѣкъ има две страни свѣтла и тъмна, лице и опъко. Какво ще кажете за човѣка, ако днесъ видите свѣтлата му страна, а на другия день — тъмната Може ли той едновременно да бѫде и свѣтълъ, и тъменъ И коньтъ е добъръ, но, ако застанете задъ него, ще опитате силата на неговия ритникъ. На сѫщото основание, човѣкъ носи въ себе си мисли и чувства, съ които удря хората, както коньтъ ги удря съ петалата си. Това се дължи на лоши наследени чърти въ човѣка, отъ които нѣкога ще се освободи. Достатъчно е човѣкъ да бѫде искренъ къмъ себе си, за да се освободи отъ лошитѣ наследени чърти. Сегашниятъ човѣкъ е изпадналъ въ безвѣрие, въ безлюбие, въ користолюбие, вследствие на което той самъ съ спъва. Днесъ напише нѣщо хубаво, на другия день вече самъ се съмнява въ написаното и се пита Вѣрно ли е това, което съмъ писалъ, или не е вѣрно Едно ще знаете Вѣрни нѣща сѫ тѣзи, които човѣкъ самъ е изпиталъ и провѣрилъ. Щомъ имате опитность, трѣбва ли да питате, дали известенъ фактъ е вѣренъ, или не
 
„Царството Божие дошло въ сила“. Сега и вие трѣбва да проявите силата си, да търсите Бога, да търсите истинскитѣ си братя и сестри, да изработите свое вѣрую, свои въгледи за живота. Днесъ вие минавате за православни, но знаете ли, кѫде е онзи свѣтъ Знаете ли, кѫде ще отидете, като заминете за другия свѣтъ Единъ евангелски проповѣдникъ, следъ като проповѣдвалъ 30 години на земята, заминалъ за онзи свѣтъ и се видѣлъ въ чудо. По нѣкакъвъ начинъ той съобщилъ на близкитѣ си, че положението му не е добро, не излѣзло така, както очаквалъ. Той си представялъ онзи свѣтъ другояче, а не както го видѣлъ. Сега разбралъ, че не живѣлъ, както Богъ изисква.
 
Следователно, за да бѫде добре и на този, и на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ старитѣ си разбирания, отъ заблужденията, които го спъватъ. Онзи свѣтъ е свѣтъ на новъ редъ и порядъкъ, на нови разбирания. За да бѫдете добре приети въ онзи свѣтъ, мислитѣ, чувствата и желанията ви трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти. Това не трѣбва да ви плаши. Вие живѣете въ Бога и за Него работите. Като съзнаете това, ще изправите погрѣшкитѣ си, ще изправите кривитѣ си разбирания. Какъ можете да работите за Бога, ако не сте готови да прощавате Това не значи, да вървите въ пѫтя на грѣшнитѣ, но да прощавате прегрѣшенията имъ. Така е казано и въ Господнята молитва „Прости ни дълговетѣ наши, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници“. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, всепрощаващъ. — Щомъ Богъ прощава, и вие трѣбва да прощавате. За да не се натъквате на ненуждни страдания, вие трѣбва да се пазите отъ преувеличаване на нѣщата. Докато не дойдатъ любовьта и истината въ васъ, като мѣрка на нѣщата, вие не можете да имате точна представа за това, което става съ васъ и съ окрѫжаващитѣ. Ето защо, бѫдете искрени, да предавате нѣщата, както сѫ въ действителность — нито да преувеличавате, нито да намалявате. Когато, любовьта посети човѣка отваря сърдцето му, просвѣщава ума му и преустройва тѣлото му. Дето е любовьта, тамъ омразата, неправдата, ограничението отсѫтствуватъ.
 
„Царството Божие дошло въ сила“. Когато Царството Божие дойде на земята въ пълнота и сила, хората ще бѫдатъ носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализиратъ Христовитѣ идеи. Който възприеме Христовитѣ идеи и ги реализира, той ще бѫде пълноправенъ гражданинъ на Царството Божие. Има хора въ свѣта, готови за тѣзи идеи. Отъ какви течения сѫ тѣ, какви възгледи иматъ, не е важно. Тѣ сѫ готови да работятъ въ името на Бога, въ силата на Неговия Духъ, за да донесатъ миръ и свобода, както на отдѣлнитѣ индивиди, така и на народитѣ. Всички народи трѣбва да се обединятъ, да се опознаятъ, за да бѫдатъ служители на Божественото. Така тѣ ще разбератъ, че Божиятъ Духъ работи въ всички прояви на живота материални, политически, духовни и умствени. Стремежътъ на всички хора и народи къмъ свобода, къмъ повдигане е резултатъ на Духа, Който работи между тѣхъ. Не мислете, че само религиознитѣ и духовни хора иматъ право да говорятъ, да мислятъ, да работятъ за свободата и за обединението на народитѣ. Тази идея е Божествена. Следователно, който я възприеме и работи за нея, той се свързва съ Божия Духъ. На пръвъ планъ седи идеята за свободата на човѣшката душа, а следъ нея идатъ методитѣ за реализирането ѝ. Възприеме ли тази идея, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да устои на всички мѫчнотии, които се изпрѣчватъ на пѫтя му. Работете съ любовь и съзнание за освобождаването си, за да кажатъ хората единъ день за васъ Ето човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие Божие! Адамъ и Ева бѣха създадени по образъ и подобие Божие, но, понеже пожелаха да станатъ като Бога, сгрѣшиха. И после, вмѣсто да признаятъ погрѣшката си, тѣ се оправдаваха, че били излъгани. Адамъ каза, че Ева го излъгала, а Ева се оправда съ змията. И до днесъ още хората грѣшатъ и търсятъ виновницитѣ за погрѣшкитѣ си вънъ отъ себе си. Човѣкъ нѣма да се оправи, докато не признае, че той самъ е виновенъ за своитѣ погрѣшки, за своитѣ неразбирания и заблуждения.
 
„Царството Божие дошло въ сила“. За да влѣзе въ това Царство, човѣкъ трѣбва да разбере, какви сѫ отношенията му къмъ самия себе, къмъ ближния му и къмъ Бога. Дойде ли до това разбиране, той опредѣля вече своето бѫдеще. Бѫдещето на човѣчеството води къмъ реализиране на любовьта. Ще дойде день, когато любовьта ще се всели въ сърдцата и душитѣ на хората и ще имъ донесе миръ и свобода.


 
31. Беседа отъ Учителя, държана на 30. мартъ, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...