Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_03_23 Синове на свѣтлината

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 25 септември 2016 - 08:27

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Синове на свѣтлината


„Да сте синове на свѣтлината“.

 

Речьта може да бѫде разбрана, може да бѫде и неразбрана. Понѣкога разбранитѣ речи сѫ за глупавитѣ хора, а неразбранитѣ — за умнитѣ. И обратното е вѣрно: неразбранитѣ речи сѫ за глупавитѣ хора, а разбранитѣ — за умнитѣ. Това сѫ парадокси, т. е. противоречиви мисли, съ които хората трѣбва да се примирятъ. Примиряване е възможно, само когато нѣщата се обяснятъ.
 
Казано е въ Писанието: „Да сте синове на свѣтлината“. Обаче, не е казано да сте синове на здравето, на живота, на Бога, на истината. Да сте синове на свѣтлината е едно нѣщо, да сте синове на Бога е друго нѣщо. Свѣтлината е изразъ на нѣщо, т. е. срѣда, въ която се криятъ условия за разуменъ животъ, за живота на мисъльта. Да сте синове на свѣтлината, това значи, да сте синове на разумни, на мислещи хора. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ живи сѫщества по това, именно, че мисли. Значи, растението расте, животното се движи, а човѣкъ мисли. Преди да дойде до фазата на мисъльта, човѣкъ е расълъ, движилъ се и най-после започналъ да мисли. Следъ мисъльта човѣкъ трѣбва да дойде до фазата на свѣтлината, да стане синъ на свѣтлината. Фазата на свѣтлината е най-високото състояние въ свѣта. Значи, като започнемъ отъ низходяща степень на съзнанието и вървимъ къмъ възходяща, т. е. отъ областьта, въ която живѣятъ растенията, и постепенно минаваме къмъ животнитѣ, между които влиза и човѣкъ, и най-после влизаме въ областьта на Божествения свѣтъ, дето живѣятъ синоветѣ на свѣтлината. Тѣзи фази срѣщаме и въ природата, въ много нейни явления. Запримѣръ, отъ сутринь до вечерь слънцето минава сѫщо презъ три фази: първо, изгрѣването на слънцето; второ, когато слънцето е на най- високата си точка — въ своя зенитъ, и трето — залѣзването на слънцето. Това състояние, което за насъ е изгрѣвъ, за други сѫщества е залѣзъ, а за възвишенитѣ — представя особено състояние. Когато ние се намираме на върха на своето знание, други сѫщества се намиратъ въ състояние на невежество. Който разбира законитѣ на природата, не се страхува отъ фазитѣ, презъ които минава. Той знае, че се движи въ различни области на живота и неизбѣжно ще се натъква на различни промѣни. Той не се безпокои отъ това, че ако за единъ свѣтъ е ученъ, за другъ е невежа. Обаче, който не разбира законитѣ на природата, той се съобразява съ фазитѣ и състоянията на живота и се държи за тѣхъ като слѣпецъ за тояга.
 
Сѫществуватъ три вида науки. Първиятъ видъ науки обхващатъ всичко онова, което се отнася до стомаха. Тѣ иматъ предъ видъ неговитѣ нужди. Страхътъ отъ гладъ е създалъ много науки, изкуства, занаяти. Техниката, индустрията се дължатъ все на страха отъ гладъ. Като говоримъ за стомаха, нѣкои разбиратъ човѣшкия търбухъ. Стомахъ и търбухъ сѫ две различни нѣща. Стомахътъ е мѣсто на работа, дето се обработватъ материалитѣ, необходими за съграждане на човѣшкото тѣло.
 
Вториятъ видъ науки се отнасятъ до сърдцето, т. е. до духовния свѣтъ. Отъ този свѣтъ, именно, слизатъ работници, които взиматъ участие въ съграждане на човѣшкото тѣло.
 
Третиятъ видъ науки сѫ тия, съ които се занимаватъ здравомислещитѣ хора или хората на мисъльта. Тѣ черпятъ своитѣ знания отъ умствения свѣтъ, който отпуща срѣдства за строежа на човѣшкото тѣло. Този свѣтъ представя извора на живота. Отъ него идатъ благата и се разпространяватъ по всички останали свѣтове. Най-после дохождаме до морето, т. е. до живота, въ който се вливатъ всички извори и рѣки. Въ живота се реализиратъ всички нѣща.
 
„Да сте синове на свѣтлината.“ Подъ понятието „синове на свѣтлината“ разбираме ония разумни сѫщества, които сѫ дошли на земята да работятъ, да творятъ и съграждатъ, а не да ядатъ и пиятъ. Тѣ сѫ хора и на перото, и на чука едновременно. Ако отидете на нивата, и тамъ ще ги намѣрите. Тѣ оратъ, копаятъ, градятъ и съграждатъ. Тѣ сѫ добри работници въ всѣко направление. Каквото мине презъ рѫката имъ, оживява и възкръсва. Когато единъ отъ синоветѣ на свѣтлината напише едно стихотворение, въ което възпѣва нѣкое цвѣте, цвѣтето оживява и проговаря. Засега цвѣтята спятъ, но ще дойде день, когато ще оживѣятъ, ще проговорятъ на хората. Това значи, че е дошло вече Царството Божие на земята. Докато цвѣтята спятъ, страданията сѫ неизбѣжни. Днесъ хората кѫсатъ цвѣтя и ги захвърлятъ. Младата мома откѫсне едно цвѣте, накиче се съ него и, като увехне, захвърля го. Защо го откѫсна и защо го хвърля, и тя не знае. Ще кажете, че цвѣтето е създадено за кѫсане. Не е вѣрно. Така говорятъ само ония, които не мислятъ. Мислещитѣ и разумни хора знаятъ, че цвѣтето има велико предназначение.
 
Съвременнитѣ хора гледатъ съ пренебрежение на много нѣща и казватъ, че това или онова не е реално. Значи, тѣ се интересуватъ само отъ реални нѣща. Кои нѣща сѫ реални? Всѣко нѣщо, което може да се съгради, е реално. Който е дошълъ до реалностьта на нѣщата, не се срамува отъ работа, нито се страхува да изповѣда убежденията си на думи и на дѣла. Ще дойде нѣкой да се хвали, че е културенъ и образованъ човѣкъ, че е свършилъ нѣколко факултета. Какво може да направи той съ своитѣ знания? Химикътъ ще каже, че може да получава задушливи и отровни газове. Каква наука е тази, която е дошла до такива открития, съ които трови хората? Това не е истинската наука, къмъ която човѣкъ трѣбва да се стреми. Такива учени ние наричаме обикновени. Всѣки може да бѫде обикновенъ ученъ, но малцина могатъ да творятъ и откриватъ велики нѣща. Ще кажете, че и музиката е достигнала голѣми постижения. — Кѫде сѫ постиженията на музиката? — Въ модерната музика, въ шлагеритѣ. — Кѫде се прилагатъ шлагеритѣ? — Въ танца.
 
Жалко е, че музиката е въ услуга на такива танци, при които мѫжетѣ и женитѣ се продаватъ. И на хората се продаватъ мѫже и жени. Докато мѫжетѣ и женитѣ се продаватъ, свѣтътъ нѣма да се оправи. Тъй щото, ако съвременнитѣ семейства не стоятъ на тази висота, на каквато би трѣбвало, причината на това се крие въ продажбата на мѫжетѣ и на женитѣ. Време е вече майкитѣ и бащитѣ да престанатъ да продаватъ синоветѣ и дъщеритѣ си. Не престане ли тази продажба, свѣтътъ ще си остане такъвъ, какъвто е днесъ. Каквито сѫ причинитѣ на нѣщата, такива ще бѫдатъ и последствията.
 
Сега ние не искаме да създадемъ новъ свѣтъ, но казвамъ, че сѫществува другъ свѣтъ, населенъ съ възвишени и разумни сѫщества, които живѣятъ другояче, а не както хората на земята. — Кѫде е този свѣтъ? Кѫде сѫ тия сѫщества? — Около васъ, въ вашия свѣтъ. — Защо не ги виждаме? — Мравката вижда ли човѣка? Знае ли тя, че живѣе въ човѣшкия свѣтъ? Мравката може по цѣли часове да лази по главата и рѫцетѣ на човѣка, безъ да знае, че това е човѣкъ. Тя прави научни изследвания, търси кръвчица отнѣкѫде. Като намѣри малко кръвь, тя се задоволява и не се интересува повече, отде е взела тази кръвь. Може да е взела отъ човѣкъ, може и отъ нѣкое животно — това не се отнася до нея. Мравката не си е поставила за задача, да разбере, какво нѣщо е човѣкътъ. Често и вие се качвате по главитѣ и рѫцетѣ на разумнитѣ сѫщества, безъ да се извините за вашата смѣлость. Вие мислите, че сте божества, които иматъ право да вършатъ, каквото искатъ. Обаче, вие плащате за вашата крайна и не на мѣсто проявена смѣлость. — Какъ? — Чрезъ болести. Нѣкой страда отъ главоболие, другъ — отъ коремоболие, трети — падналъ и счупилъ рѫката или крака си. Причината за вашитѣ заболявания се дължи на това, че, както сте се разхождали по главата на нѣкое разумно сѫщество, то ви е чукнало, и вие сте паднали на земята. По този начинъ разумнитѣ сѫщества предаватъ уроци на хората. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ се качва на главата на разумнитѣ сѫщества съ позволение. Тѣ го приематъ съ радость и го развеждатъ въ своя свѣтъ. Правилно разбиране има само между разумни сѫщества.
 
Въ свѣта сѫществуватъ само две велики нѣща, които сѫ еднакво силни: тѣ сѫ великото малко и великото голѣмо. Великото малко може да запали цѣлия свѣтъ, а великото голѣмо може да изгаси цѣлия свѣтъ. Великото малко е онази искрица, която произвежда най-страшни пожари. Великото голѣмо е онази буйна вода, която и потопъ може да причини, и всички пожари да изгаси. Когато великото голѣмо работи, потопъ иде въ свѣта. Когато великото малко работи, огънь гори въ свѣта. Дето има огънь, тамъ има готвене, ядене и пиене. Когато великото голѣмо и великото малко се сдружатъ въ обща, взаимна работа, нѣщо велико се гради. Тази е науката на синоветѣ на свѣтлината.
 
Като хора, които сте дошли на земята, да учите и да работите, вие трѣбва взаимно да си помагате, да влизате въ положението си, както правятъ синоветѣ на свѣтлината. Лѣкарьтъ трѣбва да влиза въ положението на болния, но и болниятъ трѣбва да влиза въ положението на лѣкаря. Когато хирургътъ оперира болния безъ упойка, последниятъ трѣбва да бѫде уменъ и търпеливъ, да не рита. Ако рита, той самъ ще си повреди. При това положение, лѣкарьтъ не може свободно да работи и, вмѣсто болното мѣсто, може да отрѣже часть отъ здравото. Имайте търпение да издържите операцията безъ упойка; ако ви упоятъ, положението ви ще се усложни. Трѣбва да мине много време, докато организъмътъ се освободи отъ внесената чрезъ упойката отрова. Чрезъ операцията лѣкарьтъ изпитва търпението на болния, а болниятъ — изкуството на лѣкаря. Ако не рита, болниятъ е уменъ и търпеливъ човѣкъ. Ако рита, търпението му е слабо. За да има успѣхъ въ работата си, лѣкарьтъ се нуждае отъ известни условия.
 
Богатитѣ хора иматъ особени възгледи за нѣщата. Като разполагатъ съ пари, тѣ мислятъ, че лѣкарьтъ е длъженъ да ги излѣкува. Здравето съ пари не се купува. Има причини, на които се дължатъ болеститѣ. Има причини, на които се дължи здравето на човѣка. За да се лѣкува и да пази здравето си, човѣкъ трѣбва да знае и еднитѣ, и другитѣ причини. Само разумниятъ човѣкъ, въ широкъ смисълъ на думата, може да бѫде здравъ. И само неразумниятъ може да бѫде боленъ. — Какво трѣбва да прави болниятъ, за да се справи съ своето болезнено състояние? — Той трѣбва да стане разуменъ. Днесъ много хора страдатъ отъ неврастения. — Защо сѫ станали неврастеници? — Отъ голѣми безпокойства. Момата обича нѣкой момъкъ и постоянно се безпокои, страхува се да не изгуби любовьта му. Тя вижда, че той се разговаря съ други моми и се тревожи. И момъкътъ се безпокои за сѫщото. Той обича една мома, но се тревожи, понеже тя се разговаря съ други момци. Защо трѣбва да се безпокоятъ? Ако момата е дъщеря на свѣтлината, а момъкътъ — синъ на свѣтлината, всѣкакво безпокойство между тѣхъ е изключено. Ще кажете, че момата иска да знае, какво прави и какво мисли момъкътъ. Нека стане дъщеря на свѣтлината, да види, какво прави и какво мисли момъкътъ. Само неразумниятъ човѣкъ може да се безпокои за обикновени работи. Разумниятъ човѣкъ, който вижда и разбира нѣщата, не се безпокои за праздни работи.
 
Ще приведа единъ примѣръ отъ живота на Соломонъ — Ра, единъ отъ знаменититѣ царе на древностьта. Той ималъ само единъ синъ, когото решилъ да ожени. За тази цель той пратилъ свои хора да търсятъ невеста за сина му, която да отговаря на следнитѣ условия: да ходи като човѣкъ, но и да бѣга като конь; да работи като човѣкъ, и да хвърчи като птица; съ ушитѣ си отъ една страна да приема, а отъ друга — да дава; съ очитѣ си отъ една страна да пали, а отъ друга — да гаси; съ устата си отъ една страна да вързва, а отъ друга — да развързва. Какъ мислите, може ли да се намѣри такава невеста?
 
Това сѫ символи, които трѣбва да се разгадаятъ. Като говорите за коня, вие го разглеждате като животно. Обаче, по съдържание, коньтъ има отношение къмъ физическия и къмъ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ мисли дълбоко върху нѣщата, казваме, че той се е качилъ на своя конь. Значи, коньтъ символизира човѣшкия умъ. Щомъ се качи на ума си, човѣкъ трѣбва да го направлява добре. Ако не може да го направлява добре, коньтъ ще го хвърли на земята. Видите ли, че нѣкой човѣкъ ходи пешъ, т. е. не може да се ползува отъ своя конь, вие го наричате лудъ, смахнатъ. Какъ трѣбва да постѫпите съ този човѣкъ? Ще го качите на коня и ще му държите юлара. Никога не се качвайте на конь безъ юларъ. Юларътъ е законъ на живота. Това значи, че човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на своя умъ. Като държи юлара на коня и добре го направлява, човѣкъ се ползува разумно отъ своя умъ. Ако не знаемъ законитѣ на своята мисъль и не можемъ да се ползуваме отъ тѣхъ, умътъ ни може да ни хвърли на земята, както коньтъ хвърля своя господарь. Ако кръвьта не се разпространява правилно, по всички центрове на човѣшкия мозъкъ, нѣкой центрове ще се хранятъ повече, за смѣтка на други, които ще бѫдатъ въ лишения. Запримѣръ, ако човѣкъ живѣе повече въ низшитѣ области на мисъльта си, кръвьта ще храни повече заднитѣ центрове на мозъка: семейнитѣ чувства, гордостьта, щеславието и др. За смѣтка на тия чувства гладуватъ моралнитѣ. Моралнитѣ чувства се хранятъ съ Божествени сокове. Тѣ сѫ съставени отъ клетки, които изискватъ чиста, благородна, префинена храна.
 
Какво разбираме подъ думата „Божествено“? Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човѣкъ носи въ себе си, наричаме Божествено начало. Въ него се крие вѣчния животъ, безсмъртието, красотата и смисъла на живота. Въ Божественото се криятъ всички възможности на човѣшката душа, а не на тѣлото. Тѣлото е резултатъ на нѣщо високо.
 
„Да сте синове на свѣтлината“. Ще кажете: Кога ще станемъ синове на свѣтлината? — Когато пожелаете. — Какъ можемъ да станемъ синове на свѣтлината? — Посѣйте една семка въ земята, и тя ще ви покаже начинъ за постигане на вашето желание. После, турете рѫката на сърдцето си и вижте, дали тупти. Докато сърдцето ви пулсира и изпраща кръвь по цѣлото тѣло, има надежда да станете синове на свѣтлината. Щомъ сърдцето ви престане да тупти, щомъ изгубите топлината си, вие се лишавате отъ условията, да станете синове на свѣтлината. Видите ли, че топлината на сърдцето ви се намалява, трѣбва да я усилите. Жрецитѣ, които подържали свещения огънь въ храмоветѣ, познавали всички тайни около него, вследствие на което се стремѣли да гори непрекѫснато. Въ време на обредитѣ тѣ го усилвали. Слабъ или силенъ, свещениятъ огънь не трѣбва да загасва. Като знаете това, изучавайте законитѣ на разумната природа, за да можете, когато е необходимо, да увеличавате топлината си. Увеличаването на вѫтрешната топлина на човѣка не подразбира увеличаване на температурата, както въ болния. Температурата на болния се дължи на особено горение въ организма, предизвикано отъ натрупване на различни утайки, като непотрѣбни вещества. Вѫтрешната топлина, за която говоримъ, подразбира правилно и разумно увеличаване на свещения огънь въ човѣка. Подъ влиянието на този огънь се развиватъ правилно човѣшкитѣ дарби и способности.
 
Единъ евангелски проповѣдникъ, българинъ, слушалъ да се говори за нѣкакво духовно общество отъ свети хора въ Америка. Той се заинтересувалъ да види тѣзи хора, за които говорѣли чудни работи. Случило му се да отиде въ Америка. Първата му работа била да намѣри това общество, да се запознае съ тѣзи чудни, свети хора. Най-интересното въ тѣхъ било това, че когато преминавали отъ състоянието на обикновени хора въ свети, тѣ преживявали такава голѣма радость, че излизали отъ релситѣ на обикновения си животъ. Всѣки, който изпитвалъ тази радость, започвалъ да играе, да прескача огради, да се катери по дървета, да цѣлува и пригръща, когото срещне на пѫтя си. Въ това време той не държалъ смѣтка за общественото мнение. Той се намиралъ на седмото небе отъ радость — не се стѣснявалъ отъ никого, защото ималъ високъ идеалъ. Той съзнавалъ, че съ него става нѣщо особено — душата му се пробуждала и минавалъ отъ обикновения въ необикновенъ животъ.
 
Този българинъ започналъ да посещава обществото на светитѣ хора редовно и, за очудване на самия него, изпадналъ въ особеното състояние. Той почувствувалъ, че отвѫтре нѣщо го кара да скача, да играе, да пѣе, да се катери по дървета и по огради. Като не могълъ да направи това, той легналъ на земята по коремъ и започналъ да се търкаля, да рита, да се обръща на всички страни. Най-после започналъ да се моли: Господи, помогни ми да се освободя отъ това състояние, защото не мога да издържамъ. Ако продължи още малко, ще се пукна. И, наистина, той се освободилъ отъ това състояние, което повече не се повторило.
 
Мнозина се запитватъ, на какво се дължи това състояние. Питамъ: Какво ще прави коньтъ, ако го освободите отъ обора, въ който билъ дълго време затворенъ? Щомъ се види свободенъ, първата му работа е да отиде въ гората. Който види този конь да препуска, ще каже: Какво се е разлудувалъ този конь? Ще бѣга, разбира се. До сега той е билъ въ затворъ. Щомъ се види на свобода, той влиза въ обществото на светитѣ хора, дето иска да стане членъ. Обаче, като го намѣри, господарьтъ му се радва, че може пакъ да го затвори въ обора. Въ сѫщото положение се намира всѣки човѣкъ. Докато е въ обществото на светитѣ хора, той е подобенъ на свободния конь. Но обществото, църквата, държавата го дебнатъ. Тѣ го хващатъ, турятъ му юларъ и казватъ: Хванахме те вече, въ рѫцетѣ ни ще бѫдешъ. Не ставай лудъ конь!
 
Какво искатъ съвременнитѣ хора? — Свобода. Изобщо, всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Ние, обаче, искаме да служимъ на държавата безъ юларъ; ние искаме да служимъ на обществото безъ юларъ; ние искаме да служимъ на църквата безъ юларъ; ние искаме да служимъ на дома безъ юларъ. Безъ юларъ човѣкъ може да свърши работата си по-добре, отколкото съ юларъ. Работа безъ юларъ, служене безъ юларъ, това е учението на синоветѣ на свѣтлината. Какво представя синътъ на свѣтлината? Той е огънь и пламъкъ, животъ и свѣтлина. Съ десеть вѫжета да го вържете, той пакъ ще се развърже; въ затворъ да го турите, и оттамъ ще излѣзе. Казано е въ Писанието: Когато синоветѣ на свѣтлината дойдатъ, вратитѣ на затворитѣ ще се отворятъ; всички заблуждения ще изчезнатъ; всички недоразумения и раздори ще се стопятъ; всички болести ще се махнатъ. Тогава ще дойде Царството Божие на земята. — Кога ще дойдатъ синоветѣ на свѣтлината? — Тѣ и сега сѫ на земята, но дегизирани, никой не ги познава. Благословенъ е този, който срещне единъ отъ синоветѣ на свѣтлината. Тѣ премахватъ ограниченията въ свѣта, но безъ бомби. Тѣ разбиратъ законитѣ на разумния животъ и правилно ги прилагатъ. Гнѣвътъ, съмнението, малодушието, страхътъ сѫ бомби, които разрушаватъ самия човѣкъ, който ги носи. Понеже синоветѣ на свѣтлината не се гнѣвятъ, не се съмняватъ, не се страхуватъ, тѣ не си служатъ съ никакви бомби.
 
„Да сте синове на свѣтлината“. Така е казалъ Христосъ на своитѣ ученици, като имъ откривалъ законитѣ на свѣтлината. Той имъ казвалъ, че като знаятъ законитѣ на свѣтлината, единъ день тѣ ще правятъ по-голѣми чудеса отъ тия, които днесъ виждатъ. Когато Христосъ дойде на земята, мнозина искаха да Го направятъ царь, но Той казваше: „Не съмъ дошълъ на земята да ставамъ царь, но да приложа Божия законъ. Когато дойда втори пѫть на земята, ще приложа напълно Божия законъ“. Въ Откровението е казано, че когато затрѫби седмата трѫба, всички царства на земята ще станатъ едно цѣло — царство на свѣтлината — Божие царство. Тази идея работи вече въ свѣта. Днесъ всички велики хора, всички управляващи търсятъ начинъ, да съгласуватъ интереситѣ на всички народи. Единъ день, когато тази идея се реализира, границитѣ между държавитѣ ще се премахнатъ, ще се въведе общо управление въ всички държави. Значи, нѣкаква външна сила работи и заставя всички държавници, всички велики хора да приематъ тази идея и да я реализиратъ. Всички преговори между държавнитѣ глави, всички прогресивни и нови движения се стремятъ, именно, къмъ това, да отворятъ пѫть за идване на синоветѣ на свѣтлината.
 
Ще кажете, че новото е опасно за човѣчеството. Новото подразбира идване на Божественото въ свѣта. Бѫдещето е въ рѫцетѣ на онѣзи, които носятъ новото, а не на онѣзи, които подържатъ стария редъ и порядъкъ, въ който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, който синоветѣ на свѣтлината носятъ. Ние сме за новия, за вѣчния животъ. Следователно, на младитѣ ще покажемъ пѫтя къмъ този животъ, а на старитѣ ще покажемъ начинъ, какъ да се подмладятъ. Когато Христосъ казва, че, ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие, Той има предъ видъ синоветѣ на тъмнината. Тъй щото, ако синоветѣ на тъмнината не станатъ синове на свѣтлината, не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Казано е още, че роденитѣ отъ Бога грѣхъ не правятъ. Значи, за да не грѣши, човѣкъ трѣбва да се роди отъ Бога, да стане синъ на свѣтлината, носитель на Божественото въ свѣта.
 
„Да сте синове на свѣтлината“. Съ други думи казано: Да сте синове на любовьта. Ако искате да се преобразите, приемете любовьта въ себе си. Вижте, какъ се проявяватъ младитѣ момичета и момчета, преди да ги посети любовьта и следъ като ги посети. Преди да ги посети любовьта, тѣ сѫ небрежни къмъ себе си, къмъ родителитѣ и ближнитѣ си, къмъ уроцитѣ си. Щомъ любовьта ги посети, тѣ коренно се измѣнятъ: започватъ да се обличатъ добре, отнасятъ се внимателно къмъ родителитѣ си, къмъ уроцитѣ си. Любовьта преобразява човѣка и осмисля живота му.
 
Когато говоримъ за синоветѣ на свѣтлината, имаме предъ видъ любовьта на нѣкоя мома или на нѣкой момъкъ. Въ сѫщность, човѣкъ се влюбва въ ближния си само тогава, когато последниятъ е проводникъ на нѣщо свѣтло и възвишено. Като не знаятъ това, мнозина се произнасятъ неправилно за любовьта на младитѣ. Щомъ видятъ, че нѣкоя мома или нѣкой момъкъ се влюбилъ, тѣ казватъ: Временна е тази любовь. Скоро ще прегори, и момата ще заприлича на насъ. Не е така. Това, което прегаря, не е любовь. Това не е посещение на синоветѣ на свѣтлината. Когато нѣкой отъ синоветѣ на свѣтлината посети младия момъкъ или младата мома, тѣ ставатъ внимателни, любезни къмъ родителитѣ си, къмъ своитѣ близки. Тѣ съзнаватъ погрѣшкитѣ си и ги изправятъ. Азъ познавамъ синоветѣ на свѣтлината и мога да ви ги опиша. Тѣ сѫ стройни, красиви, разумни, занимаватъ се и съ музика, и съ поезия, и съ наука. Тѣ пишатъ такива писма и такива поезии, каквито никой обикновенъ човѣкъ не може да напише. Благодарете на Бога, ако вашата дъщеря или вашиятъ синъ се влюбятъ въ нѣкой отъ синоветѣ на свѣтлината. Радвайте се, когато любовьта на единъ отъ тия синове ви посети. Млади и стари, стремете се къмъ любовьта на синоветѣ на свѣтлината, за да се преобразите, да придобиете новъ животъ.
 
„Да сте синове на свѣтлината!“ Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде синъ на свѣтлината. — Защо? — Защото ще бѫде свързанъ съ разумнитѣ сѫщества на земята. — Кѫде сѫ синоветѣ на свѣтлината? — Тѣ не сѫ на небето, далечъ отъ хората, но между тѣхъ. Ако искате да срещнете нѣкой ангелъ, светия или синъ на свѣтлината, не ги търсете далечъ отъ себе си. Тѣ сѫ по горитѣ, по планинитѣ, между хората въ селата и въ градоветѣ. Достатъчно е да се вглъби човѣкъ въ себе си, да започне да размишлява, за да се свърже съ тѣхъ. Да се свържете съ едно разумно сѫщество, това значи, да ви посети една свѣтла, възвишена мисъль. Когато Христосъ се уединяваше въ гората на молитва, Той се срѣщаше съ синоветѣ на свѣтлината и се разговаряше съ тѣхъ. Една вечерь Христосъ отиде на планината съ двама отъ своитѣ ученици, които видѣха синоветѣ на свѣтлината. Тѣ разбраха, съ кого се разговаряше Учительтъ имъ.
 
Следователно, когато се натъкнете на нѣкакво страдание или изпитание, обърнете се къмъ синоветѣ на свѣтлината. Достатъчно е единъ отъ тѣхъ да ви посети, за да имате една реална опитность. Нѣмате ли връзка съ разумнитѣ сѫщества, колкото и да се молите, молитвата ви нѣма никакъвъ резултатъ. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който търси изгрѣващото слънце, а намира залѣзващото. Какво трѣбва да правите при това положение? Трѣбва да постоянствувате. Макаръ и да попадате на залѣзващото слънце, търсете непрестанно изгрѣващото. Ще дойде день, когато ще попаднете на изгрѣващото слънце, и работитѣ ви ще се наредятъ добре.
 
Американскиятъ проповѣдникъ Муди решилъ да отиде въ Англия да проповѣдва. Трѣбвало да мине презъ Ливерпулъ, да се срещне съ единъ отъ приятелитѣ си, който обещалъ да му нареди работата: да наеме специаленъ салонъ, да плати всички разходи. Стигналъ благополучно въ Ливерпулъ, но се указало, че приятельтъ му умрѣлъ преди една седмица. Муди се намѣрилъ предъ голѣма мѫчнотия, но, въ края на краищата, работата му се наредила, и той държалъ блѣскава проповѣдь, на която присѫтствували нѣколко хиляди души. Блѣскава била проповѣдьта му, защото синоветѣ на свѣтлината го подкрепили. Презъ време на проповѣдьта му една важна дама минала край единъ отъ прозорцитѣ и заповѣдала на кочиаша си да спре, да чуе и тя нѣщо. Муди забелязалъ тази дама и веднага се обърналъ къмъ слушателитѣ си съ думитѣ: Въ този моментъ продавамъ душата на една дама. На тази душа свѣтътъ дава слава, богатство, честь. Обаче, Христосъ дава друго нѣщо за тази душа. И той започналъ да изброява всичко, което Христосъ дава за една душа. Като чула тия думи, дамата разбрала, че това се отнася до нея. Тя слѣзла отъ колата си, влѣзла въ салона и се обърнала къмъ проповѣдника съ следнитѣ думи: Отсега нататъкъ напущамъ своя старъ господарь и отивамъ при новия, да Му служа съ любовь и вѣрность.
 
Казвате: Има ли право човѣкъ да продава душата на ближния си? — Ако знае, какъ да я продаде, има право. Ако съ продаването душата на човѣка ти го повдигашъ и насочвашъ въ правия пѫть, продай душата му. Така, именно, постѫпва Богъ. Той дава право на синоветѣ на свѣтлината да продаватъ човѣшкитѣ души и да ги упѫтватъ въ живота имъ. Като отидете при единъ отъ синоветѣ на свѣтлината, нѣма защо да му говорите за своитѣ страдания. Той вижда положението, въ което се намирате, и ви помага. Дето сѫ синоветѣ на свѣтлината, тамъ е Богъ. Тамъ Го виждамъ азъ, тамъ можете да Го видите и вие. Искате ли да видите Бога, идете между разумнитѣ, добритѣ и любещитѣ хора. Тѣ сѫ и на земята, и на небето, т. е. тѣ сѫ и горе, и долу.
 
„Да сте синове на свѣтлината“. Всѣки човѣкъ може да стане синъ на свѣтлината, но още не е. Засега всички хора сѫ синове на обикновения животъ, синове на заблужденията. Ще дойде день, когато ще станатъ синове на свѣтлината, но преди това тѣ трѣбва да минатъ презъ обикновения животъ, като подготовка за необикновения. Сегашниятъ човѣкъ се намира въ положение на заченатото дете. Той се намира въ утробата на майка си и нито самъ може да яде, нито може да се движи. Синътъ на свѣтлината е въ положение на новороденото дете. Майка му казва: Синко, деветь месеца бѣше въ утробата ми. Ето, давамъ ти свободенъ билетъ за пѫтуване. Излѣзъ на свобода, въ широкия свѣтъ и се радвай на Божието благословение. Щомъ получи свободенъ билетъ, синътъ на свѣтлината излиза на бѣлъ свѣтъ и запѣва своята първа пѣсень: Ва... ва... Майкитѣ и бащитѣ знаятъ, каква е първата пѣсень на детето. „Ва“, това е името на първия Богъ, който бабува, за да се раждатъ децата — синоветѣ на свѣтлината. Съ своята първа пѣсень детето благодари на Бога, че излиза отъ свѣта на ограниченията и влиза въ свѣта на свободата. И българинътъ казва на воловетѣ си: Ва! Това значи: Спрете за малко, да ви покажа, какъ можете да излѣзете отъ ограничения животъ и да влѣзете въ живота на свободата.
 
Сега и на васъ казвамъ: Спомняйте си често за синоветѣ на свѣтлината, че, като дойдатъ голѣмитѣ страдания, да знаете, че тѣ идатъ да ви освободятъ отъ ограниченията на живота. Понѣкога вие се насърдчите, вдъхновите се, чувствувате сила и готовность за възвишена работа, но веднага се спрете и казвате: Не е време още за това. Днесъ отлагате, утре отлагате, докато единъ день видите, че сте остарѣли, и казвате: Свърши се моята работа. Ще остане за друго прераждане. Християнитѣ пъкъ възлагатъ всичко на Христа. Тѣ очакватъ да дойде Христосъ втори пѫть на земята, да ги възкреси. Не, първата пѣсень „ва“ ще ги възкреси. За да възкръсне, човѣкъ трѣбва да се новороди. Възкресението иде само за ония, които ще станатъ синове на свѣтлината. Възкресението е новата епоха, въ която идатъ синоветѣ на свѣтлината, да работятъ за създаване на новъ свѣтъ, ново небе и нова земя. Стариятъ свѣтъ нѣма да се разруши, но ще се преобрази, ще се преустрои. Новиятъ свѣтъ, това е епохата, която иде въ свѣта, въ която ще се прояви Божията Любовь. Проявяването на Христа на земята не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Изявяването на синоветѣ на свѣтлината не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Тѣ идатъ да изявятъ любовьта и да видятъ, какъ се проявява тя на земята. Докато сѫ на небето, тѣ нѣматъ право да се влюбватъ помежду си, но като дойдатъ на земята, влюбватъ се въ Бога на любовьта.
 
Хората не разбиратъ любовьта, поради което си я представятъ нѣщо обикновено. Каквато представа да иматъ за любовьта, тѣ трѣбва да знаятъ, че всичко, което носи миръ и радость за човѣшката душа, е любовь. Всичко, което носи свѣтлина и знание за ума, е мѫдрость. Обикновениятъ човѣкъ се движи между два полюса — любовьта и мѫдростьта, а съвършениятъ стои на върха, дето свѣтлината изгрѣва. И ангелитѣ живѣятъ между любовьта и мѫдростьта, но въ по-високи полета. Синоветѣ на свѣтлината слизатъ между хората, да внесатъ въ умоветѣ имъ свѣтлина и знание, а въ сърдцата имъ — топлина и любовь. Ако не имъ предадатъ тия нѣща, тѣ не могатъ да се повдигнатъ, не могатъ да станатъ човѣци, въ широкъ смисълъ на думата. Следователно, синоветѣ на свѣтлината идатъ да обновятъ цѣлото човѣчество.
 
Съвременнитѣ хора не се разбиратъ, защото се разглеждатъ като мѫже и жени. Днесъ нито мѫжетѣ помежду си се разбиратъ, нито женитѣ. Обаче, и духоветѣ не се разбиратъ. И тѣ се намиратъ въ борба помежду си. Споредъ богословитѣ борбата е между падналитѣ духове. — Защо паднаха тия духове? — Защото не разбраха Божията Любовь. Които разбраха любовьта, повдигнаха се и влѣзоха въ разумния животъ. Днесъ всички хора трѣбва да изучаватъ любовьта. Всѣки самъ ще я изучава. Никой не може да учи хората, какъ да любятъ. Дойде ли нѣкой да ви учи, какъ да любите, ще изгубите любовьта. Оставете човѣка свободенъ, той самъ ще се научи, какъ да люби. Родителитѣ се страхуватъ за сина и за дъщеря си, да не се влюбятъ и да страдатъ. Оставете сина и дъщеря си въ рѫцетѣ на Бога, Той ще ги научи, какъ да любятъ. Да люби, това е работа на душата. Не се бъркайте въ работата на душата. Предайте душата си на Бога, Той да я рѫководи. Той знае нейния пѫть и ще я насочи въ това направление. Не се страхувайте отъ любовьта. Щомъ уповавате на Бога, Той има предъ видъ и дъщеря ви, и сина ви, нѣма да ги остави да пропаднатъ. Ще кажете, че може да не имъ е дошло още времето за влюбване. И това оставете на Бога. Казано е, че който преждевременно се влюби, умира. Вѣрно е това, но вѣрно е, че който преждевременно се влюби, оживява. Зависи, какъ се е влюбилъ човѣкъ и въ кого.
 
Подъ думата „смърть“ ние разбираме минаване отъ едно състояние въ друго. Ако дветѣ състояния си хармониратъ, човѣкъ не умира. И следъ смъртьта си той продължава да живѣе. Хората умиратъ преждевременно подъ влияние на отрицателното въ живота. Страхътъ, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието съкращаватъ живота на човѣка. Нѣкой казва, че люби Бога, а при най-малкото изпитание започва да се съмнява и да подозира. Това не е любовь. Ако това наричате любовь, тя е едва въ зародиша си. Любете, както любятъ синоветѣ на свѣтлината. Учете се отъ тѣхъ. Какво трѣбва да направи любещата дъщеря, като види баща си тѫженъ? Тя трѣбва да запѣе, или да засвири съ своя инструментъ. Ако пѣсеньта или музиката ѝ може да промѣни състоянието на бащата, любовьта ѝ е силна. Ако любещиятъ синъ е художникъ, поетъ или писатель, съ четката и съ перото си той може да развесели тѫжната си майка. Изобщо, хората на любовьта носятъ въ себе си миръ, радость и веселие. Дето отидатъ, всички ги приематъ съ отворени сърдца. Тѣ не сѫ невежи, нито горди или амбициозни. Тѣ сѫ смирени и искрени.
 
Тъй щото, когато говорите за любовьта си къмъ Бога и за Неговата Любовь къмъ васъ, помнете, че Той не обича невежитѣ и горделивитѣ. Човѣкъ трѣбва да има достоинство и самоуважение, но да не бѫде гордъ. Ако е даровитъ, способенъ, нека прилага дарбитѣ си, безъ да се гордѣе. Способниятъ и разуменъ човѣкъ знае, че дарбитѣ и способноститѣ му сѫ дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние не подържаме слабитѣ хора, които се подкупватъ и огъватъ предъ силния. Ние сме за ония хора, които и съ износени дрехи могатъ да ходятъ прави, съ съзнание за достоинството на своята душа.
 
Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ за своето вѫтрешно освобождаване. Докато се освободятъ, тѣ ще минаватъ презъ мѫчнотии и страдания, презъ болести, презъ недоразумения и противоречия. Обаче, щомъ станатъ синове на свѣтлината, всичко това ще изчезне и, вмѣсто страдания, ограничения и смърть, тѣ ще иматъ радости, веселие и свобода. Тѣ ще се намѣрятъ между близкитѣ си, които ще ги обичатъ. Това значи, да живѣе човѣкъ въ рая, между разумнитѣ сѫщества. Раятъ е на земята. Отъ човѣка зависи да бѫде житель на рая, или на ада. Който живѣе въ рая, всѣка година получава по единъ отъ най-хубавитѣ райски плодове. Обаче, не е важно човѣкъ да влѣзе въ рая; важно е да стане синъ на свѣтлината. Вратата на рая ще бѫде всѣкога отворена за него, и той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Да се стреми човѣкъ да стане синъ на свѣтлината, това не значи, че въ единъ день може да стане такъвъ. Хиляди години е училъ, и хиляди години още трѣбва да учи, за да придобие онази свѣтлина, която ще го направи синъ на свѣтлината. Иде день, когато синоветѣ на свѣтлината ще дойдатъ между хората, ще имъ донесатъ онова знание, което ще бѫде основа на истинския животъ. Тѣ ще бѫдатъ учители на човѣчеството, ще му покажатъ пѫтя къмъ свѣтлината.
 
Казвате: Не може ли човѣкъ още днесъ да намѣри пѫтя на свѣтлината? — Може, но трѣбва да се откаже отъ старитѣ си разбирания. Каквото и да прави, съ сегашнитѣ си разбирания човѣкъ не може да се издигне по-високо отъ положението, въ което се намира сега. Съ разбиранията, които днесъ има, обикновениятъ човѣкъ ще си остане обикновенъ, птичката ще си остане птичка, къртицата ще си остане къртица. Каква култура може да се очаква при сегашнитѣ условия на живота? Следователно, докато човѣкъ не се издигне отъ положението, въ което се намира, и не започне да мисли като истински човѣкъ, той никога не може да стане синъ на свѣтлината, да придобие вѫтрешната си свобода. Човѣкъ е създаденъ свободенъ, а не робъ. Той самъ се е ограничилъ и заробилъ, вследствие на което самъ ще се освободи. Когато създалъ човѣка, Богъ му казалъ: Иди, завладѣй земята и стани господарь. — На кого? — На низшето въ себе си. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своитѣ низши мисли и чувства, да ги владѣе. Станете господари на себе си, а не на хората. Който е станалъ господарь на себе си, той е въ хармония съ всички хора. Той знае, че не може да живѣе самъ. Едно вѫже е здраво само тогава, когато всички конци, отъ които е съставено, сѫ еднакво яки. Следователно, когато всички мисли и чувства въ човѣка сѫ въ хармония, той може да бѫде въ хармония и съ своитѣ ближни. Този човѣкъ наричаме синъ на свѣтлината. Той не се оплаква отъ сиромашия, отъ болести, отъ невежество. Който боледува, той не е синъ на свѣтлината. Който се оплаква отъ сиромашия, невежество, отъ противоречия, той не е синъ на свѣтлината. Като изпадне въ нѣкакво затруднение, човѣкъ казва: Добъръ е Господъ, ще ми помогне да се справя съ мѫчнотията. Какво означаватъ думитѣ „добъръ е Господъ“? Ако човѣкъ разчита на добротата на Господа и не работи, това показва, че той поставя Бога вънъ отъ себе си. Обаче, ако каже, че работи съзнателно, това показва, че човѣкъ разчита на Бога въ себе си. Така е гледалъ и Христосъ на Бога, заради което казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“.
 
Често чувате нѣкои да казватъ, че сѫ хора на новитѣ идеи. По какво се отличаватъ тия хора отъ обикновенитѣ? Щомъ сѫ нови хора, тѣ трѣбва да се отличаватъ по знанието, по вѣрата, по мислитѣ и по чувствата си. Ако знанието, вѣрата, мислитѣ и чувствата имъ сѫ като тия на обикновенитѣ хора, тѣ не могатъ да се нарекатъ хора на новитѣ идеи. И хората съ старитѣ идеи иматъ знание, сила, богатства, но не ги използуватъ на мѣсто. При това, тѣ не сѫ разпредѣлили своитѣ умствени и физически сили равномѣрно, вследствие на което нѣкои органи работятъ повече отъ други. Благодарение на неравномѣрното разпредѣление на своитѣ сили, тѣ не могатъ да се хармонизиратъ. Какво щастие можете да очаквате при едно несъразмѣрно развитие на органитѣ въ човѣка? Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си съзнателно и съ любовь, да придобие онова знание, което може да го направи синъ на свѣтлината. Той има непоколебима вѣра въ Господа. И когато го питатъ, вѣрва ли въ Господа, той мълчи. Какво ще доказвате на болния, има ли свѣтлина, или не? Нека излѣзе вънъ, самъ да види свѣтлината. Вие трѣбва да заставите болния, насила да излѣзе вънъ, на слънчевата свѣтлина и на чистъ въздухъ. Щомъ се грѣе на слънчевитѣ лѫчи и диша чистъ въздухъ, той влиза въ стаята си обновенъ, съ нови сили за животъ и не пита вече сѫществува ли Богъ, или не.
 
„Да сте синове на свѣтлината“. Желая ви да бѫдете синове на свѣтлината, да носите навсѣкѫде радость и веселие. Болни лѣкувайте, страдащи утешавайте, паднали повдигайте! Сваляйте оковитѣ отъ краката и рѫцетѣ на затворницитѣ! Сваляйте оковитѣ отъ умоветѣ и сърдцата на ония, които сѫ изпаднали въ мракъ и заблуждения!
 
Желая на всички присѫтствуващи, да паднатъ оковитѣ отъ краката и рѫцетѣ, отъ умоветѣ и сърдцата имъ, да се почувствуватъ свободни граждани на Царството Божие.
 
Днесъ синоветѣ на свѣтлината канятъ всички хора на работа. Тѣ дойдоха въ времето на Христа, но видѣха, че хората не бѣха още готови за работа. Сега пакъ идатъ съ пѣсни, да ви поканятъ като съработници въ общото дѣло. Щомъ чуете пѣсеньта имъ, станете веднага и идете да ги посрещнете. Тѣ идатъ да турятъ редъ и порядъкъ въ свѣта.


 
30. Беседа отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt