Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_03_09 Призовете ги на сватба

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 25 септември 2016 - 08:19

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

 
Призовете ги на сватба


 
„И тъй, идете на кръстопѫтищата и,

колкото намѣрите, призовете ги на сватба“.
Матея 22:9.

 Важнитѣ думи отъ стиха сѫ: „Призовете ги на сватба“. За да се изясни тази истина, нужни сѫ редъ положения. Изясняването на истината е подобно на рисуване портрета на нѣкой великъ човѣкъ. Съ една чърта образъ не става. Хиляди чърти, безброй свѣтлини и сѣнки сѫ нужни на художника, за да нарисува образа на нѣкой великъ човѣкъ. Съ единъ ударъ върху камъка статуя не става. Много удари трѣбва да сложи скулпторътъ върху камъкъ и то не произволни, докато излѣзе отъ него статуя.
 
Три нѣща сѫ потрѣбни на съвременнитѣ хора, за да се домогнатъ до новото, което иде въ свѣта. Тѣ сѫ: права мисъль, добри чувства и благородни постѫпки. Човѣкъ не трѣбва да има мисъльта на адвоката. Адвокатството е точило за ума. Човѣкъ не трѣбва да се стреми и къмъ мисъльта на сѫдията. Сѫдията е шивачъ, който крои споредъ кройкитѣ, които му сѫ дадени. Човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ морала на свещеника, който услужва на хората съ общоприети молитви. Въ това отношение свещеникътъ е подобенъ на готвачъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ готвачъ, но той трѣбва да готви така, че клиентитѣ му да се чувствуватъ всѣкога здрави и весели. Ако тѣ ядатъ това, което готвачътъ е приготвилъ, и се разболяватъ, готвачътъ не е на мѣстото си. Ако дрехитѣ, които шивачътъ крои, не сѫ по мѣркитѣ на клиента, той не е на мѣстото си.
 
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота и на природата. Старото разбиране носи такива противоречия, съ които нищо не се постига. Било е време, когато мостоветѣ се правѣли отъ сламки, понеже хората сѫ били леки. Днесъ, когато хората сѫ станали милиони пѫти по-тежки отъ миналитѣ епохи, мостоветѣ, презъ които минаватъ, трѣбва да бѫдатъ тежки, направени отъ здрави, желѣзни греди. Колкото по-голѣми и дебели сѫ гредитѣ, толкова по-добре. Съ други думи казано: Било е време, когато човѣкъ се е задоволявалъ съ малко, но днесъ той се нуждае отъ много нѣща. Малкото дете се задоволява съ малко храна, съ малко дрехи, но колкото повече расте, храната му се увеличава, разноскитѣ за него ставатъ по-голѣми. Кой е виновенъ за това? Растенето. Детето расте, става ученикъ въ първоначалното училище, после въ прогимназия, въ гимназия, докато най-после влѣзе въ университета, дето разноскитѣ му сѫ най-голѣми. Той иска да се развива въ умствено отношение, да придобива знания, вследствие на което бащата се затруднява все повече и повече. Кой е виновенъ за това? Сватбата. Бащата е присѫтствувалъ нѣкога на сватба и пожелалъ самъ да стане действуващо лице. Той се оженилъ, родило му се дете, за което днесъ трѣбва да работи, да печели, да му даде всички условия за развитие.
 
Какво разбираме подъ думата „сватба“? Подъ думата „сватба“ ние разбираме ново културно дѣло, нова епоха, въ която хората, отъ всички краища на земята, се готвятъ да взематъ участие. Сватбата не подразбира ядене и пиене, но съединяване на две разумни сѫщества, чрезъ които се проявява Божественото. Едното сѫщество представя живота, а другото — условията на този животъ. Божественото се проявява само тогава, когато животътъ и условията се съединятъ въ едно цѣло. Колкото по-съзнателно става съединяването, толкова по-ценни сѫ придобивкитѣ. Ние се радваме на придобивкитѣ на живота и ги наричаме съ обща дума „култура“. Тѣ сѫ външната страна на културата, а не вѫтрешната. Външнитѣ придобивки не сѫ още истинска култура. Отъ външнитѣ придобивки на културата ние виждаме пѫтя, по който човѣчеството е минало. Човѣчеството е минало презъ петь раси: черна, жълта, червена, монголска и последната — днешната раса — бѣлата. Като изучавате живота, характера, проявитѣ на тия раси, виждате грамадното различие между бѣлата и предшествуващитѣ раси. Като разглеждате черепа, строежа на тѣлото на европееца, виждате голѣмата разлика между него и предшественицитѣ му. Ще кажете, че и тѣ сѫ души, като него. И тѣ сѫ души, но поставени въ различни форми и при различни условия. Двама майстори взиматъ две дъски отъ най-хубаво дърво, отъ което правятъ цигулки, и започватъ да работятъ. Единиятъ отъ тѣхъ може да направи цигулка отъ системата „Страдивариусъ“, която струва милиони лева. Отъ сѫщото дърво и другиятъ може да направи цигулка, която струва едва стотина лева. Тъй щото, не е достатъчно само човѣкъ да има мисли, чувства, душа, но важно е, съчетанието между тия мисли и чувства, важно е, какъ се изявява тази душа. Ако цигулката на нѣкой майсторъ не издава добри тонове, вината не е толкова въ материала, отъ който е направена, колкото въ съчетанието, въ строежа, който ѝ е даденъ. По строежъ тя не отговаря на техническитѣ изисквания на музиката. Да се стреми човѣкъ къмъ новото, това не значи, че трѣбва да се откаже отъ старото, но всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ старото, да го усъвършенствува. Най-после, като му се даде по-съвършена форма, то се патентова. Това става въ всички занаяти и изкуства.
 
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота, изразенъ чрезъ нови форми, произлѣзли отъ нови мисли и чувства. Сегашнитѣ хора иматъ много знания, но понѣкога не могатъ да си помогнатъ съ своитѣ знания. Такива примѣри срѣщаме въ живота.
 
Въ единъ отъ голѣмитѣ европейски градове имало единъ прочутъ лѣкарь-психиатъръ, при когото се стичали болни отъ цѣлата околность. Той завеждалъ единъ отъ институтитѣ на болницата за умопобъркани. Единъ день при него се явилъ единъ милионеръ съ своя умопобърканъ синъ. Той казалъ на лѣкаря: Господинъ професоре, обещавамъ ви голѣмо възнаграждение, ако излѣкувате сина ми. За да не ви създава голѣми безпокойства, оставямъ двама отъ слугитѣ си на ваше разположение, да се грижатъ за сина ми. Лѣкарьтъ приелъ болния и обещалъ на бащата, че ще направи всичко възможно да излѣкува сина му. Единъ день болниятъ успѣлъ да избѣга отъ стаята си и се качилъ на покрива на едно отъ болничнитѣ здания, високо четири етажа, отдето искалъ да скочи долу. Като видѣлъ това нѣщо, лѣкарьтъ се уплашилъ и започналъ да мисли, какво да прави, за да застави болния да слѣзе отъ покрива. Ако турятъ стълба, по която да се качи нѣкой на покрива, да свали болния, въ това време той може да се хвърли оттамъ. Лѣкарьтъ поглеждалъ натукъ — натамъ, търсилъ начинъ да свали болния. Около лѣкаря се събрали нѣкои отъ психичноболнитѣ, прислугата на болницата, но никой не се сѣщалъ, какъ да свалятъ болния. Най-после единъ отъ болнитѣ казалъ: Господинъ докторе, макаръ че всички ме считатъ за лудъ, но азъ ще ви покажа, какво трѣбва да направите, да заставите болния да слѣзе самъ. Дайте ми единъ трионъ. Слугитѣ веднага му донесли трионъ и се спрѣли отстрана, да видятъ, какво ще прави. Той се приближилъ къмъ зданието, взелъ триона въ рѫка и извикалъ къмъ болния: Слушай, или слизай долу, или сега ще започна да рѣжа зданието съ триона. Зданието ще се събори, и ти ще паднешъ въ развалинитѣ му. Като казалъ тия думи, той започналъ да рѣже съ триона единъ отъ ѫглитѣ на зданието. Въ този моментъ болниятъ извикалъ: Моля, дайте ми по-скоро стълба, да слѣза на земята. Така лудиятъ успѣлъ да свали сина на милионера отъ покрива на зданието.
 
Съвременнитѣ хора трѣбва да се стремятъ къмъ такова знание, което сближава душитѣ имъ, което ги запознава едни съ други. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пъкъ, съ което човѣкъ може да си помогне при всички критични случаи въ живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вѣчностьта не може да заличи. Когато говоримъ за вѣчностьта, разбираме проявитѣ на благородното и възвишеното въ свѣта, които сѫ безъ начало и безъ край. Вѣчностьта крие въ себе си всички условия, които даватъ възможность на човѣка да постигне желанията на своята душа. Вѣчностьта съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо въ временния животъ, въ вѣчностьта е постижимо, защото Богъ живѣе въ вѣчностьта. Затова казваме: „Непостижимото за човѣка е постижимо за Бога“. Човѣкъ живѣе въ временния, въ преходния животъ, вследствие на което има само нѣколко допирни точки съ вѣчностьта, съ Божествения животъ. Единъ день, когато придобие повече допирни точки съ Божествения животъ, той ще го разбира добре и ще го живѣе. Когато бѫде готовъ за Божествения животъ, човѣкъ ще влѣзе въ него и ще носи отговорностьта за постѫпкитѣ си. Днесъ човѣкъ не е готовъ за възвишенъ животъ, затова не го допущатъ да влѣзе въ Божествения свѣтъ. Ако влѣзе въ този свѣтъ неподготвенъ, той ще се натъкне на такива нещастия, съ които не би могълъ да се справи.
 
Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Соломона. Той ималъ единъ добъръ приятель, който билъ почти толкова богатъ, като Соломона. Единъ день приятельтъ му се отдръпналъ отъ него и престаналъ да го посещава. Соломонъ изпратилъ нѣколко отъ своитѣ слуги при него, да го питатъ, защо не дохожда вече при него. Най-после приятельтъ му самъ отишълъ при Соломона и му казалъ: Азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, че при голѣмитѣ богатства, съ които разполагашъ, не пожела и на мене да дадешъ нѣщо за споменъ. Соломонъ не очаквалъ подобно признание и казалъ на приятеля си: Наистина, досега нищо не съмъ ти далъ за споменъ, никакъвъ подаръкъ не съмъ ти направилъ, но всичко това съмъ сторилъ съзнателно. Ти разполагашъ съ сѫщото богатство, съ което и азъ разполагамъ. Кое е онова, което мога да ти дамъ, за да те задоволя? Приятельтъ му отговорилъ: Материално богатство имамъ, не се нуждая отъ нищо, но азъ съмъ лишенъ отъ духовното богатство, съ което ти си надаренъ. Ти имашъ голѣми знания, знаешъ езика на всички животни и можешъ да се разговаряшъ съ тѣхъ. Научи ме поне на единъ езикъ. — Какъвъ езикъ искашъ да знаешъ? — Искамъ да зная езика на кучето, да разбирамъ, какво говорятъ кучетата помежду си. — Готовъ ли си да носишъ последствията на това знание? Който знае езика на животнитѣ, ще се натъкне на голѣми изпитания. — Готовъ съмъ на всичко. — Щомъ е така, ще те науча да разбирашъ езика на кучето.
 
Соломонъ предалъ на приятеля си всички форми, знаци и правила за разбиране на езика на кучетата, и въ единъ день приятельтъ му могълъ вече да разбира този езикъ и да се ползува отъ него. Единъ день той чулъ, какъ неговитѣ голѣми, изхранени кучета се разговаряли съ едно малко кученце, влѣзло въ двора имъ заедно съ своя господарь — просякъ. Кученцето имъ казало: Мога ли да остана при васъ, да живѣя по-сносенъ животъ? Дотегна ми вече да придружавамъ своя господарь. Той по цѣли дни ходи да проси и почти нищо не изкарва. Вижте, ребрата ми се четатъ отъ слабость. Кучетата му отговорили: Можешъ да останешъ при насъ. Следъ нѣколко деня кравата на господаря ни ще умре, и ти ще се наядешъ до насита. Като чулъ този разговоръ, приятельтъ на Соломона заповѣдалъ на слугитѣ си на другия день още да занесатъ кравата на пазара и да я продадатъ. Слугитѣ изпълнили заповѣдьта на господаря си. Тѣ продали кравата и предали паритѣ на господаря си. Последниятъ си помислилъ: Чудно нѣщо! Защо Соломонъ ми каза, че ако разбирамъ езика на животнитѣ, ще се натъкна на нещастия? Ето, въ този случай, не само че нищо не изгубихъ, но даже спечелихъ нѣщо. Ако не знаехъ, че кравата ми ще умре, щѣхъ да я оставя въ обора да си живѣе. Следъ нѣколко деня тя щѣше да умре, и азъ щѣхъ да се принуда да я изхвърля, безъ да получа нѣщо отъ нея. Малкото кученце пакъ посетило големитѣ кучета, но тѣ му казали: Съжаляваме, че и сега нѣма, какво да хапнешъ. Господарьтъ продаде кравата си. Ще почакашъ още малко: коньтъ на господаря ще умре. Ела следъ нѣколко деня, ще има ядене за тебе. Като чулъ разговора на кучетата, господарьтъ продалъ коня си и казалъ: И тукъ спечелихъ. Кученцето пакъ дошло, но му казали сѫщото: Съжаляваме, че и днесъ не можешъ да си хапнешъ. Господарьтъ продаде и коня си. Още една надежда има за тебе. Тѣзи дни ще умре господарката ни, и по този случай ще има за ядене много нѣща. Като чулъ и този разговоръ на кучетата, господарьтъ се ужасилъ и си казалъ: Какво да правя сега? Жена ми ще умре. Да я продамъ, както направихъ съ кравата и съ коня си, не може. Какъ да разреша този въпросъ? Като се видѣлъ въ невъзможность самъ да се справи, той отишълъ при Соломона, разказалъ му цѣлата работа и го запиталъ, какво да прави. Соломонъ му отговорилъ: Сега не остава нищо друго, освенъ да се разведешъ съ жена си. Умрѣлъ и разведенъ човѣкъ е едно и сѫщо.
 
Мнозина постѫпватъ като приятеля на Соломона: кравата си продаватъ, коня си продаватъ, но като дойдатъ до жена си, не знаятъ, какъ да постѫпятъ. Следователно, дойдемъ ли до културното или Божественото дѣло, което засѣга човѣшката душа, тогава разбираме, какво нѣщо е човѣкътъ. Само при това положение виждаме, че човѣкъ е нѣщо повече отъ умъ, отъ сърдце, отъ душа и отъ духъ. Нѣкога човѣкъ е билъ умъ, но сега е повече отъ умъ; нѣкога е билъ сърдце, но сега е повече отъ сърдце; нѣкога е билъ душа, но сега е повече отъ душа; нѣкога е билъ духъ, но сега е повече отъ духъ. Като съберете ума, сърдцето, душата и духа на едно мѣсто и получите отъ тѣхъ едно сложно съединение, получавате това, което наричате човѣкъ. Човѣкъ носи качествата на ума, на сърдцето, на душата и на духа заедно, но самъ по себе си човѣкъ е сѫщество, което по качества не прилича на отдѣлнитѣ елементи, които го съставятъ. Той е сложно сѫщество, съ съвършено нови качества отъ елементитѣ, които влизатъ въ него. Не е ли сѫщото и въ химията? Взимате, запримѣръ, водородъ и кислородъ, съединявате ги и получавате вода, която има съвършено различни свойства отъ тия на водорода и на кислорода. Взимате натрий и хлоръ, съединявате ги и получавате готварска соль, която нѣма нищо общо съ взетитѣ елементи натрий и хлоръ. Какво става при съединяването на елементитѣ, че новополученото тѣло не прилича по свойства на взетитѣ, не се знае. Навѣрно въ съединението влиза нѣщо ново. Значи, и за човѣка казваме, че е нѣкакво ново съединение, получено отъ нѣколко елемента, но какво представя новото тѣло, никой не знае. Всички изучаватъ човѣка анатомически, физиологически, психически, но малцина знаятъ, какво въ сѫщность е човѣкъ. Като дете, човѣкъ се оглежда въ огледалото и казва: Азъ съмъ. Той се оглежда като момъкъ и казва: Азъ съмъ. Оглежда се и като жененъ, като възрастенъ, като старъ дѣдо и все казва за себе си: Азъ съмъ. Въ сѫщность, детето и дѣдото приличатъ ли си? Грамадна разлика има между детето и дѣдото, но въпрѣки това, като погледне портрета си, дѣдото казва: Азъ съмъ това. За да каже дѣдото, че и като дете, и като юноша, и като възрастенъ е билъ все той, това показва, че въ човѣка има нѣщо, което не се измѣня. Външно тѣзи образи се различаватъ, но вѫтрешно има нѣщо, което остава неизмѣнно. Не е важно, че човѣкъ се измѣня и външно, и вѫтрешно; важно е да знае, защо се измѣня.
 
Когато не може да си обясни нѣщата, човѣкъ казва: Такава е волята Божия. Когато не иска да плати дълга си, казва: Нѣмамъ пари. Когато не иска да свърже приятелство съ нѣкого, казва: Не те обичамъ. Когато не иска да учи, казва: Нѣмамъ разположение къмъ науката. Това не е оправдание. Къмъ какво има човѣкъ разположение? Къмъ ядене и пиене. Когато се откаже отъ учене, отъ ядене и пиене, какво остава отъ човѣка? Ако се откаже отъ всичко, човѣкъ трѣбва да се видоизмѣни, да приеме нова форма. Обаче, за това се изискватъ нови условия. Има задачи, които човѣкъ трѣбва да реши днесъ, при даденитѣ условия. Не ги ли реши още днесъ, той ще се намѣри при трудни условия. Животътъ е пъленъ съ задачи, които изискватъ правилно решение. Не е достатъчно да кажете, че вѣрвате въ Бога, или че сте вѣрващъ, но вѣрата ви трѣбва да бѫде силна. Като приложите вѣрата си, трѣбва да имате нѣкакъвъ резултатъ. Вѣрата поставя човѣка въ правата посока на живота, но това още не е достатъчно. Като не разбиратъ смисъла и изискванията на живота, нѣкои казватъ, че освенъ вѣра нищо друго не имъ трѣбва. Споредъ тѣхъ, човѣкъ не се нуждае отъ наука, отъ музика, отъ изкуство. Не, човѣкъ се нуждае отъ вѣра, отъ знание, отъ музика и изкуство и отъ много нѣща още. Ако всичко се постига съ вѣра, какво ще кажатъ вѣрващитѣ? Постигнали ли сѫ всичко? Тѣ вѣрватъ, че ще станатъ учени, а не сѫ станали; тѣ вѣрватъ, че ще забогатѣятъ, а не сѫ богати; вѣрватъ, че ще оздравѣятъ, а при това постоянно боледуватъ. Каква вѣра е тази, която нѣма постижения? Какво се ползува човѣкъ отъ вѣра безъ постижения? Ще кажете, че съ вѣра по-лесно се живѣе. Животнитѣ нѣматъ вѣра като човѣка, но и тѣ живѣятъ като него: и човѣкътъ, и животнитѣ иматъ радости. И човѣкътъ, и животното се ползуватъ отъ благата на живота. И животното диша въздухъ, пие вода, храни се, ползува се отъ свѣтлината и топлината на слънцето, безъ да вѣрва въ нѣщо.
 
За да се справи съ известни мѫчнотии, болести и изпитания, човѣкъ трѣбва да потърси разрешението имъ вѫтре въ себе си, а не отвънъ. Запримѣръ, ако ви дойде нѣкаква болесть, вие прибѣгвате до лѣкари. И лѣкарьтъ помага, но ако човѣкъ самъ не си помогне, никаква външна помощь не може да го спаси. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ низши сѫщества, които влизатъ въ него и започватъ да се размножаватъ за негова смѣтка. На наученъ езикъ тия сѫщества се наричатъ микроби. За освобождаване на човѣка отъ тия сѫщества, Христосъ казва, че това може да стане само съ постъ и молитва. Микробитѣ сѫ подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може въ една нощь да разруши града. За тѣзи войници Христосъ казва: „Този родъ не може да излѣзе, освенъ съ постъ и молитва“.
 
Какво представя молитвата? Молитвата подразбира връзка на човѣшката душа съ Първата Причина на нѣщата. Постътъ пъкъ подразбира отнемане храната на войската. Щомъ лишите войската отъ храна, тя се принуждава да отстѫпи. Има прости, но естествени начини за лѣкуване. Който знае тия методи, той може да лѣкува и най-страшнитѣ болести. Запримѣръ, чумата, отъ която хората се плашатъ, се лѣкува съ гореща вода. Болниятъ отъ чума трѣбва да се отдѣли отъ здравитѣ и на всѣки часъ да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумътъ въ кръвьта, който служи за храна на микробитѣ, се разредява, и тѣ постепенно преставатъ да се размножаватъ. Презъ време на болестьта никаква храна не трѣбва да се употрѣбява. Връзката на човѣка съ Бога представя силна динамична мисъль, която се отразява върху микробитѣ като електрични свѣткавици. Така атакувани отъ две страни, чрезъ обстрелване и чрезъ гладъ, тѣ преставатъ да се размножаватъ и умиратъ. Достатъчно е 24 часа усилена война съ микробитѣ на чумата, за да ги заставите да излѣзатъ вънъ отъ организма. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ война на човѣка съ низши сѫщества. Като воюва известно време, човѣкъ се калява постепенно и става по-здравъ. Болеститѣ допринасятъ особено много за женственитѣ, мекушави натури. Забелязано е, че следъ като боледуватъ известно време, тѣ ставатъ по-мѫжествени, по-смѣли по характеръ. Мекушавитѣ хора се подаватъ на болести повече, отколкото мѫжественитѣ, смѣли натури.
 
„Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Защо трѣбвало да канятъ на сватба хората отъ кръстопѫтищата? Защото ученитѣ, знатнитѣ, които първи били поканени, се отказали да дойдатъ. Тогава господарьтъ казалъ на слугитѣ си, да отидатъ по кръстопѫтищата и, колкото клосни, сакати, хроми, слѣпи намѣрятъ, да ги поканятъ на сватба. Ученитѣ и знатнитѣ видѣли, че не е лесна работа да се отзовешъ на поканата на този великъ господарь. Сега и вие сте поканени въ този вѣкъ, да присѫтствувате на сватба. Сватбата е културно дѣло, на което ви канятъ да присѫтствувате. Какво означава сватбарската дреха? Тя означава новото разбиране за живота. Ако не може да се облѣче въ сватбарска дреха, човѣкъ не може да има новъ мирогледъ за живота. И обратно: Който не си изработилъ новъ мирогледъ за живота, не може да се облѣче въ сватбарска дреха. Новата култура, която иде, иска хора съ нови разбирания. Влѣзатъ ли съ старитѣ си възгледи и навици, господарьтъ на свѣта ще дойде и ще ги изпѫди вънъ. Новата култура не приема хора съ стари дрехи, съ стари разбирания и съ стари навици. Всѣки трѣбва да се облѣче съ нови дрехи и така да влѣзе въ новата култура. Той трѣбва да има нѣкаква опитность за това, какво представя Първата Причина и какъ действува въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да има нѣкаква опитность и за великитѣ, гениалнитѣ хора, да се свърже съ тѣхъ. Всички хора говорятъ за Мойсей, за Буда, за Конфуци, за пророцитѣ, за апостолитѣ, за Христа, но не сѫ свързани съ тѣхъ. Ако ги запитате, кѫде се намиратъ тия хора, тѣ не могатъ да кажатъ нищо, не знаятъ, кѫде сѫ. Интересуватъ ли се великитѣ и гениални хора, които сѫ живѣли въ далечното минало, отъ новата култура? Не само че се интересуватъ, но тѣ сѫ основа на тази култура. Всички възвишени и благородни души отъ всички раси и епохи, отъ всѣки народъ, които сѫ работили за повдигането на човѣчеството, и днесъ продължаватъ да работятъ. Мойсей, Буда, Мохамедъ, Хермесъ, всички пророци, апостоли, както и Христосъ, и днесъ работятъ така, както сѫ работили нѣкога.
 
Апостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно“. Подъ думата „естествено“ тѣло, Павелъ разбира физическото тѣло на човѣка. Значи, има хора, които живѣятъ едновременно въ двата свѣта: съ физическото си тѣло тѣ живѣятъ на земята, между хората, а съ духовното си тѣло живѣятъ на небето, между възвишенитѣ сѫщества. Вечерь тѣ събличатъ физическото си тѣло и оставатъ съ духовното, съ което посещаватъ духовния свѣтъ. Значи, тѣ работятъ едновременно и въ двата свѣта. Докато не развие духовното си тѣло, човѣкъ не може да отиде въ духовния свѣтъ и да разбере, какво представя той. Тази идея е отвлѣчена, но тя може да стане понятна, като си представите, запримѣръ, цигулката. Външната форма на цигулката, дъскитѣ, отъ които е направена, представя физическия свѣтъ. Струнитѣ, космитѣ на лѫка представятъ органическия свѣтъ. Обаче, ако не дойде цигуларьтъ, разумностьта въ свѣта, и не впрегне двата свѣта въ едно, нищо не може да излѣзе. Чрезъ цигулката разумностьта предава своята мисъль. Чрезъ ларинкса си пѣвецътъ сѫщо предава своята мисъль. Следователно, ако не владѣе физическия и органическия свѣтъ, човѣкъ не може да владѣе психическитѣ сили въ живота. Докато не познава добре физическия и органическия свѣтъ, човѣкъ не може да бѫде господарь на психическия. Той трѣбва да има на разположение цигулка, съ която да е свързанъ съ физическия свѣтъ. После той трѣбва, да има струни и лѫкъ, за да се свърже съ органическия свѣтъ. Най-после, той трѣбва да има артистични способности, да знае, какъ да свири.
 
Съвременнитѣ хора сѫ призвани на земята да работятъ. Въпрѣки това тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи. Ако не бѫдатъ щастливи на земята, поне на небето да бѫдатъ щастливи. Човѣкъ трѣбва да знае, че преди да добие щастие, той трѣбва да работи. На земята ли ще бѫде, или на небето, навсѣкѫде трѣбва да работи. Нѣкои казватъ, че Христосъ ги е спасилъ. Ако сѫ спасени, тѣ сега, именно, трѣбва да работятъ, да служатъ на Бога. Да служи човѣкъ на Бога, това значи, да се е отрекълъ отъ себе си. Въ притчата за бедния Лазаръ се казва, че когато заминалъ за онзи свѣтъ, Лазаръ влѣзълъ въ лоното на Аврама. За да влѣзе въ лоното на Аврама, той се отрекълъ отъ себе си. Като видѣлъ Лазара въ лоното на Аврама, богатиятъ помолилъ Аврама да изпрати Лазара при него, да накваси малко устнитѣ му съ вода. Аврамъ му казалъ, че това е невъзможно. Богатиятъ се обърналъ пакъ къмъ Аврама съ молба, да изпрати Лазара повторно на земята, за да покаже на братята му, какъ трѣбва да живѣятъ. Аврамъ му отговорилъ, че това е невъзможно. Лазаръ е завършилъ своето развитие на земята. Братята на богатия има кого да слушатъ. Нека приложатъ учението на Мойсея, който имъ е казалъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Ако не слушатъ Мойсея, и да възкръсне Лазаръ отъ мъртвитѣ, тѣ пакъ нѣма да го слушатъ.
 
Всички хора искатъ да имъ се каже нѣщо за онзи свѣтъ. Не е важно, какво могатъ другитѣ хора да ви кажатъ за онзи свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва самъ да отиде на онзи свѣтъ, да види, какъ е устроенъ той и, като се върне на земята, да приложи това, което е видѣлъ. Онзи свѣтъ е източникътъ, отъ който излизатъ всички идеи. Следователно, всички идеи, всички енергии, които човѣкъ носи въ себе си, сѫ донесени отъ онзи свѣтъ. Кой ги е донесълъ? Човѣкъ самъ ги е донесълъ. Значи, преди да слѣзе на земята, човѣкъ е живѣлъ въ невидимия свѣтъ. Той е слѣзълъ на земята заедно съ живота. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Ако подъ думата „клетка“ хората разбиратъ малкия животъ, тѣ сѫ прави. Малкиятъ животъ може да създаде голѣмия, но дали човѣкъ може да произлѣзе отъ клетка, това е въпросъ, който се нуждае отъ доказателства. Човѣкъ е излѣзълъ отъ живота. Единственото реално нѣщо въ свѣта е създадениятъ животъ, съ който човѣкъ е свързанъ. Докато човѣкъ е свързанъ съ този животъ, въ проявитѣ на неговото съзнание сѫществува единство. Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ свързани въ едно цѣло. Щомъ се прекѫсне тази връзка, прекѫсва се единството между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка.
 
И тъй, когато разбере малкия животъ въ себе си, човѣкъ може да разбере и голѣмия. Колкото и да е малъкъ този животъ, той крие въ себе си динамични сили. И кибритената клечка съдържа микроскопическа енергия, но тази енергия произвежда голѣми резултати. Колкото слабъ и малъкъ да е човѣкъ, той крие въ себе си Божествена енергия, която го прави мощенъ и великъ. Благодарение на тази енергия той може да видоизмѣни своето съзнание. Когато лѣкарьтъ помага на болния, къмъ неговото желание да му помогне се прибавя желанието, вѣрата и усилието на самия боленъ да оздравѣе. Законътъ на вѣрата подразбира съединение на два ума. Искате ли вѣрата ви въ нѣщо да даде резултатъ, два ума трѣбва да се съединятъ въ едно. Ако ученикътъ не вѣрва въ ума на своя учитель, и ако учительтъ не вѣрва въ ума на своя ученикъ, нищо не може да се постигне. Ако двама души, които се обичатъ, не вѣрватъ въ ума и въ сърдцето си, нищо нѣма да постигнатъ. Вѣрата се явява като съединителна нишка въ живота на човѣка. Любовьта пъкъ ражда живота. Безъ любовь никакъвъ животъ не може да се прояви.
 
И тъй, хората се стремятъ къмъ щастливъ животъ, но отде ще дойде този животъ, и тѣ не знаятъ. Щастието се обуславя отъ много нѣща. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да има добре устроенъ организъмъ, съ здравъ и добре развитъ мозъкъ, съ здраво сърдце, здрави дробове, здравъ стомахъ и т. н. Освенъ това, той трѣбва да има хигиенично жилище, здрави и хубави дрехи, здравословна храна и др. Отде ще дойдатъ тия нѣща? Не е достатъчно само да желае тия нѣща, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да ги придобие. Щастието се обуславя още отъ красиви, правилни отношения между родителитѣ и децата. Днесъ такива отношения рѣдко се срѣщатъ. Мѫжътъ иска да господствува надъ жената съ своя умъ, т. е. съ мѫдростьта. И жената иска да господствува надъ мѫжа съ сърдцето си, т. е. съ любовьта. Желанието на мѫжа да господствува надъ жената и желанието на жената да господствува надъ мѫжа се изразява често въ най-груба форма: мѫжътъ търси жена да му слугува, и жената търси мѫжъ да я храни и да ѝ слугува. Щомъ се зароди това желание между тѣхъ, двамата губятъ силата си, и любовьта ги напуща. Любовьта изключва всѣкакво насилие. Тя действува между хората само тогава, когато тѣ вършатъ всичко по свобода, доброволно. Всѣки човѣкъ има желание да бѫде свободенъ, самъ да пожелае да направи нѣщо за своя ближенъ. Заставите ли го насила да направи добро на нѣкого, той веднага ще ви се противопостави. Нѣма законъ въ свѣта, който може да застави нѣкого да обича. Нѣма законъ въ свѣта, който може да застави нѣкого да учи, да стане ученъ човѣкъ. Въ свѣта сѫществуватъ условия, които благоприятствуватъ на човѣка да стане добъръ, ученъ, да прояви любовьта си, но ако той не използува условията, нищо не може да постигне.
 
„Идете на кръстопѫтищата и колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Царьтъ поканилъ всички културни хора на сватба, да имъ покаже новъ начинъ на живѣене. Яденето и пиенето показватъ единъ родъ условия, а сватбата показва новитѣ принципи, които идатъ въ свѣта. Когато хората се женятъ, това показва, че настѫпва нова епоха въ свѣта. Днесъ повечето хора се женятъ, безъ да знаятъ защо: тѣ раждатъ деца, безъ да знаятъ защо; тѣ вѣрватъ въ Бога, безъ да знаятъ защо; отричатъ Бога, безъ да знаятъ защо. Не е лошо, че отрича или потвърждава нѣщата, но човѣкъ трѣбва да знае, защо ги отрича и защо ги потвърдява. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ въ всички свои прояви. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и като вѣрващъ, и като безвѣрникъ. Въ какво вѣрва човѣкъ, не е важно; важно е, че вѣрващиятъ и безвѣрникътъ иматъ еднакви отношения къмъ реалностьта на живота, както и къмъ свѣтлината. Тя изгрѣва еднакво за всички хора. Дойдемъ ли, обаче, до разбиранията на хората за свѣтлината, тѣ се различаватъ. Каквито да сѫ разбиранията имъ, съ това качествата на свѣтлината не се измѣнятъ. Хората възприематъ свѣтлината по различенъ начинъ, въ зависимость отъ това, дали я възприематъ чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта, или чрезъ истината. Това различие произвежда различни резултати върху самия човѣкъ.
 
Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ нѣщо ново, безъ да подозиратъ, че, за да придобиятъ новото, тѣ трѣбва да минатъ презъ християнството. То е предговоръ къмъ новата култура, която иде сега въ свѣта. Новата култура изисква хора, които живѣятъ въ пълно единство помежду си. Това се постига само тогава, когато дадатъ ходъ на Божественото въ себе си. Когато човѣкъ се а хармонизиралъ, въ който свѣтъ и да влѣзе, той лесно се справя съ него. Той познава законитѣ, които действуватъ въ свѣта. Ако влѣзе въ причинния свѣтъ, той разбира причинитѣ и последствията на нѣщата и чрезъ тѣхъ си обяснява противоречията въ живота; ако влѣзе въ умствения свѣтъ, той разбира законитѣ, на които се подчинява умътъ; влѣзе ли въ астралния свѣтъ, той разбира законитѣ, на които се подчинява сърдцето; най-после, ако влѣзе въ физическия свѣтъ, той разбира добре законитѣ, които управляватъ тѣлото т. е. материята. Следователно, такъвъ човѣкъ живѣе въ „нирвана“, мѣсто на пълна хармония и блаженство. Щомъ познава законитѣ на всички свѣтове и ги прилага, човѣкъ познава Бога и никога не поставя предъ себе си въпроса, сѫществува ли Богъ, или не.
 
Като говоря за блаженство, за вѣра въ Бога, нѣкои се запитватъ, вѣрно ли е това, или не. Това не се доказва, но се опитва. Какъ ще докажете на човѣка, че огъньтъ изгаря? Ако го хвърлите въ огъня, той непосрѣдствено ще опита свойствата на огъня. Днесъ всички хора живѣятъ въ Бога. Трѣбва ли да ги убеждаваме въ това? Който отрича Бога, съ това той изпитва хората, иска да разбере, какъ мислятъ тѣ по този въпросъ. Въ сѫщность, дълбоко въ себе си той вѣрва въ Бога. Като изучавате проявитѣ на хората, ще видите, че тъкмо тия които минаватъ за безвѣрници, вѣрватъ не само въ единъ, но въ много богове. Често тѣ биватъ по-суевѣрни отъ вѣрващитѣ. Много писатели, поети сѫ крайно суевѣрни. Тѣ се свързватъ съ известни часове, дни, месеци презъ годината, или съ нѣкакви предмети и вѣрватъ, че, ако предприематъ нѣкаква работа презъ тия часове, дни или месеци, всичко ще имъ се нареди добре. Или, ако напишатъ нѣщо съ своето златно перо, работата имъ ще се нареди добре. Споредъ мене, нѣма безвѣрници въ свѣта. Защо? Защото вѣрата е специфиченъ органъ въ човѣшкия мозъкъ, безъ който той не може да се проявява. Въпросъ става за степеньта на човѣшката вѣра, а не за това, има ли вѣра човѣкъ или нѣма. Въ нѣкои хора вѣрата е по-добре развита, отколкото въ други. Изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото вѣрата да не е развита. Повече или по-малко развита, но човѣкъ все вѣрва въ нѣщо. Това показва, че въ човѣка има специфиченъ центъръ на вѣрата.
 
Като говоримъ за вѣрата, ние не разбираме онѣзи повърхностни вѣрвания. Като се основаватъ на своитѣ вѣрвания, мнозина мислятъ, че докато сѫ на земята, ще страдатъ и ще се мѫчатъ. Щомъ отиватъ на онзи свѣтъ, тамъ ги очаква блаженство. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Човѣкъ не е дошълъ на земята да страда и да се мѫчи. Въпрѣки това, хората страдатъ. Защо? Защото не прилагатъ Божиитѣ закони. Тѣ не уповаватъ на Бога, вследствие на което живѣятъ съ страхъ. Ако нѣкой се простуди, веднага тича при лѣкарь, страхува се да не умре. Децата заболяватъ лесно, поради това, че ядатъ, каквото имъ попадне. Ако детето е плачливо, за да го заставятъ да не плаче, майката му дава нѣкакъвъ плодъ — ябълка, или круша, да се залъгва. Детето хапне отъ плода малко и, ако не може да го сдъвче, стомахътъ му се разстройва. Следъ това майката се чуди, какво е станало съ детето, че е заболѣло. Нѣма какво да се чуди. Тя трѣбва да го пази отъ твърди храни. За да му помогне, трѣбва да му даде очистително. Като се очисти стомахътъ му то ще оздравѣе. Това срѣдство се отнася не само до малкитѣ деца, но и до възрастнитѣ. За да не се разстройва стомахътъ имъ, тѣ трѣбва да ядатъ бавно и да дъвчатъ храната си добре. Ако не спазватъ тия правила при храненето, стомахътъ имъ ще се разстрои и следъ това трѣбва да взиматъ очистително, да подобрятъ състоянието си. Нѣкой яде бързо, иска часъ по-скоро да отиде въ магазина си, да продава стоката си. Той не мисли, че като яде бързо, ще разстрои стомаха си и ще изгуби повече време, отколкото, ако се нахрани спокойно. Търговецътъ трѣбва да бѫде уменъ, да има знания, да разбира условията. Ако знае условията на живота, той ще разбира, коя година е добра за търговията, каква стока да купи и т. н. Каквото предприятие и да започне, човѣкъ трѣбва да знае, благоприятенъ ли е моментътъ, въ който започва работата. Нѣкой започва да строи кѫща, която струва триста хиляди лева и разчита на своята голѣма заплата. Тъкмо направи кѫщата и го уволняватъ отъ служба. Ето едно неблагоприятно условие, което той не е предвидилъ. Следъ това ще каже, че волята Божия била такава. Това не е волята Божия. Когато предприема нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да познава условията, отъ които тя се опредѣля. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Ако иска да има успѣхъ въ работитѣ си, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своя вѫтрешенъ страхъ. Той се страхува да не умре, да не се мѫчи. Като се е родилъ, човѣкъ непрѣменно ще умре. Като иска да постигне нѣщо, той ще се труди и ще се мѫчи. Смъртьта е неизбѣжна, мѫчението — сѫщо, но като живѣе, човѣкъ трѣбва да живѣе като истински човѣкъ.
 
„Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Представете си, че единъ день дойдатъ посланници при васъ и ви поканятъ на сватба. Какво ще кажете? Ще се зарадвате, че ви канятъ на това културно дѣло. Ако носите въ ума си идеята за Бога, какъ ще докажете на хората Неговото сѫществуване? Вие ще имъ говорите за Бога, за Неговитѣ закони, а при това сами нѣмате вѫтрешна хармония, вѫтрешно единство. Въ сегашния вѣкъ има около 500 милиона християни, въпрѣки това между тѣхъ сѫществуватъ голѣми противоречия и недоразумения, каквито въ миналото не сѫ сѫществували. Какъ ще си обясните тѣзи противоречия? Противоречията показватъ, че между сегашнитѣ християни нѣма любовь. Тѣ сѫ хора повече на догматизъма, отколкото на любовьта. Ще кажете, че вѣра е нужна на хората. Христосъ не бѣше човѣкъ на вѣрата, но на любовьта. Той казваше: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“. Той проповѣдваше на хората за любовьта, а не за вѣрата.
 
Следователно, силата на човѣка седи въ любовьта, а не въ вѣрата. Любовьта е новото, което трѣбва да се приложи въ свѣта. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка любовь, но за Божията Любовь. Приложите ли Божията Любовь въ живота си, вие ще бѫдете здрави, силни, учени, щастливи. Човѣкътъ на любовьта носи радость и миръ навсѣкѫде: и въ обществото, и въ цѣлия народъ. Въ който день човѣкъ приеме любовьта, всички противоречия и страдания въ живота му ще изчезнатъ. Ако поетътъ, писательтъ, учениятъ, музикантътъ възприематъ любовьта, тѣхнитѣ произведения ще иматъ сила да преобразятъ човѣка. Всѣки, който прочете или чуе едно произведение, написано съ любовь, ще се преобрази коренно. Въ него ще стане корененъ превратъ. Каква поезия, наука, музика е тази, която не може да преобрази човѣка и да го застави да направи нѣкаква велика жертва въ живота си? Какво вѣрую е това, което не може да събуди въ човѣка потикъ за велика жертва?
 
Единъ американецъ слушалъ нѣкога една отъ ученичкитѣ на Паганини — Камила Русо, да свири и останалъ толкова възхитенъ отъ нейната музика, че като излѣзълъ отъ залата, билъ готовъ на голѣми жертви. Той билъ готовъ да раздаде всичкото си имане на бедни и страдащи.
 
Питамъ: Не може ли всѣки човѣкъ, заради любовьта, да е готовъ на себеотричане? Може. Въпрѣки това, ние не виждаме тази жертва въ свѣта. Защо хората не сѫ готови на жертва? Защото не любятъ Бога. Единствениятъ грѣхъ, който тежи върху съвестьта на съвременнитѣ християни е, че тѣ не любятъ Бога. Ако християнитѣ имаха любовь къмъ Бога, щѣха ли да воюватъ помежду си? Щѣха ли да се каратъ, да се обиждатъ едни други? Ще кажете, че свѣтътъ е лошъ, невъзможно е човѣкъ да прояви любовьта си. Всѣки носи отговорность за себе си. Всѣки самъ трѣбва да реши този въпросъ, да люби Бога, или не. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Който люби Бога по този начинъ, той ще се запали, ще свѣти и ще помага на хората. Въ който домъ влѣзе и намѣри болни, той ще ги излѣкува. Човѣкътъ на любовьта повдига падналия, лѣкува болния, възкресява мъртвия, обнадеждва обезнадеждения. Изобщо, дето е любовьта, тамъ царува велика хармония. Единственото нѣщо, което може да обедини хората, да осмисли живота имъ, това е любовьта. Обикне ли Бога съ всичкото си сѫщество, човѣкъ е постигналъ идеала на своята душа. Той знае, защо е дошълъ на земята и защо живѣе.
 
Каквито философии да се развиватъ, хората се нуждаятъ отъ едно — тѣ трѣбва да бѫдатъ духовно здрави. Само духовно здравитѣ хора могатъ да бѫдатъ свързани помежду си. Само духовно здравитѣ иматъ обща основна идея, върху която градятъ своя животъ. Тази основна идея е любовьта къмъ Бога. Любовьта къмъ Бога подразбира любовь къмъ всички и любовь къмъ Единния. Дето любовьта е поставена за основа на живота, тамъ всички въпроси се разрешаватъ правилно. Любовьта разрешава всички лични, семейни, обществени, научни и общочовѣшки въпроси. Дето любовьта царува, тамъ сѫ истинскитѣ образци на живота. Любовьта ражда живота. Какво е животътъ? Много мнения сѫществуватъ по въпроса за живота, обаче, ще се спремъ върху едно отъ тѣхъ. Казва се, че животътъ е движение. Оттукъ животътъ може да се уподоби на водата, едно отъ свойствата на която е движението. Водата е въ постоянно движение, благодарение на което запазва чистотата си. Следователно, докато човѣкъ не придобие свойството на водата, той не може да бѫде чистъ. Чистотата е качество и на мѫжа, и на жената.
 
Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на мѫже и жени, споредъ формата, която имъ е дадена. Това е криво разбиране на въпроса. И докато хората се дѣлятъ на мѫже и на жени, никой не може да влѣзе въ Царството Божие. Другъ е въпросътъ, ако хората се дѣлятъ не на мѫже и жени, но на принципи: мѫжки и женски принципъ, или на положителенъ и отрицателенъ полюсъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие“. Той нѣмалъ предъ видъ формитѣ мѫжъ и жена, но принципитѣ. Докато сѫ на земята, хората могатъ да се дѣлятъ на мѫже и на жени, да образуватъ отдѣлни царства, но стане ли въпросъ за влизане въ Царството Божие, тамъ нито мѫжътъ, нито жената могатъ да отидатъ сами. Мѫжътъ и жената трѣбва да се съединятъ въ едно, и така да се явятъ въ Царството Божие. Първоначално Богъ е създалъ единъ човѣкъ, само една форма, която съдържала двата принципа — мѫжки и женски. Впоследствие е станало отдѣлянето на единия принципъ отъ другия, т. е. поляризирането на човѣка. Каква форма е дадена на индивидитѣ, не е важно; важно е всѣки индивидъ да бѫде човѣкъ.
 
Следователно, въ лицето на кого и да е не трѣбва да виждате формата мѫжъ или жена, но човѣкъ. Докато нѣкой мисли за себе си, че е мѫжъ, той иска да прояви господарството си отвънъ. Докато мисли, че е жена, ще иска да господарува отвѫтре. Ако мѫжътъ и жената слугуватъ на подобнитѣ си, тѣ губятъ своята сила и свобода. Престанатъ ли да слугуватъ на себеподобнитѣ — мѫже и жени, тѣ придобиватъ силата и свободата си. Единствената сила, която освобождава хората отъ вѣковното заблуждение, мѫжътъ да очаква щастие отъ жената, и жената — отъ мѫжа, това е истината. Истината носи свобода на човѣчеството. Жената става рано сутринь, очаква на мѫжа да донесе нѣщо за готвене. Мѫжътъ отива на пазаръ и донася едно прасенце. Жената погледне прасенцето, усмихне се доволно и казва: На мѣстото си е този мѫжъ. Следъ това тя изчиства прасенцето, измива го, осолява го, туря въ тавата кисело зеле и праща прасенцето на фурната. Като се върне мѫжътъ отъ работа, вижда прасенцето на масата, но вече преобразено. Той започва да яде и доволенъ се усмихва на жена си, като си казва: Добра е тази жена, знае да готви. Предъ добре опеченото и зачервено прасенце мѫжътъ е доволенъ отъ жената, и жената — отъ мѫжа, но това е временно доволство. За миналото и това е било добре, но настоящето изисква другъ животъ, други отношения. Временното доволство е създало гробищата. Временното доволство е признакъ на старата култура. Въ старата култура умиратъ годишно по 40 милиона души, ежедневно — по 109,589, всѣки часъ — по 4566, всѣка минута — по 76, и всѣка секунда — по двама-трима души. Следъ всичко това старата култура иска да оправдае броя на тия жертви съ лозунга: Такава е волята Божия. Не, волята Божия не е такава. Казано е въ Писанието: „Богъ не благоволи въ страданията и смъртьта на човѣка“.
 
Казано е въ Писанието: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Казано е още: „Богъ е Любовь“. Да се роди човѣкъ отъ вода и отъ духъ, това значи, да се роди отъ Бога, Който е любовь. Тази любовь, именно, искаме вие да опитате. Обикновената човѣшка любовь сте опитали и като деца, и като юноши, и като мѫже, и като жени, и като млади, и като стари. Сега трѣбва да опитате любовьта като вода и като духъ. Сега трѣбва да познаете свойствата на водата и на духа, за да станете граждани на Царството Божие. Когато познаете Бога като Любовь, въ всички Негови прояви, тогава само ще се освободите отъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. Докато не познаете Бога като Любовь, дълго време още ще страдате и ще се мѫчите.
 
Христосъ е казалъ на ученицитѣ си: „Ако не се отречете отъ себе си, отъ своя животъ, не можете да бѫдете мои ученици“. И до днесъ още се проповѣдва законътъ на жертвата, на себеотричането. Законътъ на жертвата е разуменъ животъ. Има смисълъ да жертвува човѣкъ, но разумность се иска отъ него. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да жертвува живота си. Какъ ще жертвува живота си, когато още не го е проявилъ? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да жертвува стария си животъ. Какво разбирате подъ думата „старъ животъ“? Старъ животъ не сѫществува. Когато говорите за живота и го дѣлите на старъ и новъ, вие трѣбва да разбирате, какво въ сѫщность е животътъ. Когато Христосъ говори за вѣчния животъ, Той разбира възвишения, красивия, съвършения животъ. Който придобие този животъ, той познава Бога и Го вижда навсѣкѫде: въ камънитѣ, въ тревитѣ, въ цвѣтята, въ насѣкомитѣ, въ животнитѣ, въ хората — въ всичко, което живѣе. Който познава Бога, и рѣкитѣ, и моретата му отварятъ пѫть да мине. Така е миналъ и Мойсей презъ Червеното море. Какъ ще обясните този фактъ? Каквито обяснения и да дадете, тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ истината. Само онзи може да даде обяснение на този фактъ, на когото рѣкитѣ и моретата се раздѣлятъ на две и му правятъ пѫть да мине. Ще кажете, че това е заблуждение. Не, фактъ е това. За човѣка на любовьта и най-дълбоката рѣка може да се пресуши, да се раздѣли на две, да му отвори пѫть.
 
Цѣлиятъ свѣтъ е построенъ върху закона на любовьта. Достатъчно е човѣкъ да се свърже съ Слънцето на живота, да възлюби Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, за да може и най-обширниятъ океанъ да му стори пѫть да мине. За човѣка, който люби Бога, и звѣрътъ става приятель, и слънцето, и водата, и вѣтърътъ, и облацитѣ му се усмихватъ. Вѣрно ли е това? Това сѫ факти, опитани и преживяни. За човѣка на любовьта, и водата на Ниагарския водопадъ може да спре. Ще спре за известно време, и отново ще продължи. Ако единъ лудъ може да даде умъ на единъ виденъ професоръ, какъ да заставятъ другъ лудъ да слѣзе отъ покрива на нѣколкоетажно здание, колко повече може да направи единъ напълно здравъ и разуменъ човѣкъ.
 
Като ви се говори по този начинъ, това не значи, че трѣбва да омаловажите вашитѣ знания и вѣрвания, но трѣбва да ги превърнете въ злато, да иматъ цена при всички условия. Какъвъ смисълъ има да придобивате знание, което единъ день ще се обезцени толкова много, че нѣма да заслужава да се запише въ нѣкоя книга. Възлюбете Господа съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила и вложете капитала си въ банката на Неговата Любовь. Свѣтътъ се намира предъ голѣма катастрофа и който има, капиталъ ще го загуби. Всички човѣшки банки ще фалиратъ, и животътъ на хората ще се обезсмисли. Затова Христосъ казва: „Събирайте съкровищата си въ небето, дето крадецъ не влиза, нито молецъ и ръжда ги изяждатъ“. „Нѣкои хора и досега още разчитатъ на своя капиталъ, вложенъ въ банкитѣ. Тѣ не знаятъ, че ще дойде день, когато парата ще се обезцени толкова много, че съ милиони не ще могатъ да си приготвятъ единъ обѣдъ.
 
„Призовете ги на сватба!“ Съвременнитѣ хора, добри и лоши, сѫ повикани вече на сватба, да участвуватъ съ своитѣ нови, сватбарски дрехи. Сватбарскитѣ дрехи представятъ знанието, което днесъ се придобива. Новото знание ще дойде за онѣзи, които любятъ Господа. Това знание ще освободи човѣчеството отъ ограниченията, въ които се намира. При тѣзи условия човѣкъ ще придобие всичко, каквото желае. Той ще има синъ и дъщеря, каквито желае; той ще има жена, каквато желае; той ще има приятель и учитель, каквито желае. Съ една дума, каквото пожелае, ще има. Това означаватъ думитѣ: ,,Преди да попросите нѣщо, ще ви се даде“. Значи, който люби Бога, ще получи благословението Му, преди да е попросилъ нѣщо отъ Него. Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да има Единъ, на когото да разчита въ всички случаи на живота си. Той знае, че при всички изпитания този Единниятъ ще му проговори: Не бой се, азъ съмъ съ тебе. Когато Христосъ чу тия думи, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Сгрѣши ли Христосъ, като предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога? Не само че не сгрѣши, но се благослови. Тази е причината, задето днесъ Христосъ служи за образецъ на 500 милиона християни. Единъ день тѣ ще тръгнатъ въ Неговия пѫть съ всичкия си стремежъ и сила, ще станатъ истински християни. Въ това ще се види силата на Христа. Жертвата, която Христосъ направи за човѣчеството, не може да не даде своя плодъ. Освенъ тия 500 милиона християни има още много, които ще се изявятъ въ бѫдеще. Въ Индия има много християни, които не сѫ се изявили. Много хора има, които сѫ родени християни. На тѣхъ не трѣбва да се казва да вѣрватъ, тѣ сѫ повѣрвали вече, но трѣбва да изявятъ любовьта си къмъ Онзи, Който ги е родилъ.
 
„Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Нѣкой пита: И азъ ли съмъ призованъ? Всички хора сѫ призовани на сватба. Нѣкои искатъ доказателства, да се убедятъ че, наистина сѫ призовани, а други не се нуждаятъ отъ доказателства. Какво доказателство ще дадете на човѣкъ, когото сте поканили вече на сватба? Ще му сложите да яде — нищо повече? Какво доказателство ще даде професорътъ за своето знание на студента? Като му предаде една лекция. Какво доказателство ще даде майката на детето си, че го обича? Като го накърми и очисти. Какво доказателство ще даде богатиятъ на бедния за своето богатство? Като му помогне въ труднитѣ моменти на живота. Какво доказателство ще даде лѣкарьтъ на своя боленъ? Като го излѣкува. Следователно, ако не можете да повѣрвате въ малкото, което нѣкой човѣкъ прави за васъ, по никой начинъ не бихте повѣрвали въ голѣмото.
 
„Призовете ги на сватба“. Съ тѣзи думи Христосъ се обръща къмъ всички хора и ги кани на сватба, но тѣ искатъ отъ Него дарби, знания, сила, да оправятъ свѣта. Да се мисли, че свѣтътъ може да се оправи съ сила, съ дарби и знания, това е погрѣшно схващане. Божията Любовь е въ състояние да оправи свѣта и да внесе въ него новата култура. Само любовьта е въ сила да преобрази свѣта Ако човѣкъ не вѣрва въ Любовьта на Бога, която е създала цѣлия козмосъ, всички слънца и планети, всички живи сѫщества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди въ силата на Любовьта, никоя друга сила не може да го изведе на правъ пѫть. Ако човѣкъ не вѣрва въ Любовьта, която повдига и облагородява, и не се предаде въ нейнитѣ рѫце, той не може нищо да постигне. Човѣкъ трѣбва да мине презъ огъня на любовьта, за да се пречисти. Щомъ се пречисти, страданията го напущатъ. Кога синътъ се страхува отъ баща си? Когато грѣши. Щомъ престане да грѣши, страхътъ изчезва. Той става тихъ и спокоенъ. Ако обича баща си, синътъ нѣма да грѣши. Той вѣрва въ любовьта и разумностьта на баща си и не се страхува отъ него. Страхътъ се обуславя отъ невежеството. Само невежиятъ се страхува; онзи, който познава и разбира нѣщата, не се страхува.
 
Сега ви говоря за страданията, за страха, за невежеството, безъ да имамъ предъ видъ вашитѣ знания и разбирания. Това не значи, че вие не сте постигнали нищо. Вие имате много знания, но тѣ трѣбва да се провѣрятъ. Провѣрката става чрезъ изпитъ. Всички хора ще бѫдатъ подложени на изпитъ, както подлагатъ ученицитѣ, за да провѣрятъ знанието имъ. Като издържатъ последния си изпитъ, ще получатъ дипломъ за завършено образование. Страданията въ свѣта показватъ, именно, това, че всички хора минаватъ презъ изпити, да завършатъ учението си и да получатъ дипломъ. Който работи и учи добре, той ще свърши матура съ отличенъ успѣхъ.
 
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ силна, съзнателна вѣра. Тѣ трѣбва да бѫдатъ смѣли и решителни, да не се страхуватъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Какъвъ смисълъ има вѣрата имъ въ Бога като любовь, като мѫдрость, като истина, ако тѣ сами не прилагатъ любовьта, мѫдростьта и истината въ своя животъ? Щомъ сте призовани да участвувате въ новата култура, вие трѣбва да вѣрвате въ професоритѣ, които ще ви изпитватъ. Ако обичате Бога и вѣрвате въ Него, колкото строги да сѫ, тѣ нѣма да ви скѫсатъ. За да издържите изпита си благополучно, вие трѣбва да служите на единъ господарь, а не на двама. Служите ли на двама господари, непремѣнно ще пропаднете на изпита.
 
На съвременнитѣ хора е дадена великата задача, да бѫдатъ носители на Божественото, което е създало свѣта и което ще го оправи. Който е носитель на Божественото, знае, че за Бога нѣма нищо невъзможно. Като знаете това, не отлагайте нѣщата. Дръжте въ ума си мисъльта, че има Единъ, Който ви люби, и Когото вие любите. Въ името на Единния работете, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. Въ името на Единния отзовете се на поканата, съ която сте призвани на сватба. Преди две хиляди години Христосъ ви поканилъ на сватба, а днесъ и азъ ви каня. Каквито и да сте, добри или лоши, отзовете се на тази покана. Сложена е трапеза за всички. Щомъ сте поканени на сватба, ще има ядене и пиене, пѣсни и музика. Следъ това ще започнете работа за новата култура.


 28. Беседа отъ Учителя, държана на 9. мартъ, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt