Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_03_02 Както свѣтътъ дава

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 25 септември 2016 - 08:17

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Както свѣтътъ дава

 
„Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“
 Иоана 14:27.

 

 

Ще се спра върху три думи отъ цитирания стихъ: „Както свѣтътъ дава.“
 
Даването е единъ отъ великитѣ процеси на природата. Мечтитѣ, надеждитѣ, очакванията на всички хора, млади и стари, сѫ отправени къмъ този процесъ. Всѣки очаква да му се даде нѣщо. Отъ раждането си до заминаването си за онзи свѣтъ, човѣкъ все очаква да му се даде нѣщо. Всѣки новъ день е день на очакване.
 
Христосъ прави сравнение между начина, по който свѣтътъ дава, и този, по който Той дава и затова казва: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“ И едното е даване, и другото е даване, но има разлика въ даването на свѣта и въ даването на Христа. Свѣтътъ дава, но после взима всичко съ лихвитѣ. Ако свѣтътъ ти даде десеть хиляди лева на заемъ и не ги върнешъ на време, ще платишъ двойно. Ако сѫ ти дали 10, ще ти взематъ 20; или ако си взелъ 10, ще дадешъ 20. Ако станешъ министъръ въ свѣта, ти взимашъ единъ постъ, за който, следъ време, ще платишъ двойно. Майката дава животъ на детето си, за което ще плати двойно. Бащата възпитава сина си, но следъ време плаща двойно. Свѣтътъ дава едно, взима две. Богъ дава и нищо не взима. Въ това седи сѫществената разлика между даването на Бога и даването на човѣка, т. е. на свѣта. Ще възразите, че Богъ дава животъ на човѣка и после пакъ го взима. Не, Богъ не взима живота на човѣка. Човѣкъ самъ губи живота си. Ако живѣе неразумно, въ нѣколко години човѣкъ може да изгуби живота си, или да го разруши. Веднъжъ е далъ животъ на човѣка, Богъ го е направилъ пъленъ господарь. Отъ човѣка зависи да запази живота си, или да го изгуби. Човѣкъ не постѫпва като Бога. Като тури яйца подъ нѣкоя квачка, да се измѫтятъ пиленца, човѣкъ започва да се грижи за тѣхъ, дава имъ храна, докато израснатъ. Единъ день той взима ножъ, влиза въ курника, избира една отъ тлъститѣ кокошки, туря ножа на врата ѝ и казва: Азъ ти дадохъ животъ, азъ имамъ право да го отнема. Ти трѣбва да платишъ съ живота си за това, което ти дадохъ. Човѣкъ се грижи за вола си, но, въ замѣна на това, волътъ цѣлъ день оре на нивата — плаща на господаря си. Въ това отношение, свѣтътъ е най-умниятъ господарь: една кожа дава, две взима. Който не вѣрва въ моитѣ думи, все ще дойде день да опита учението на свѣта.
 
Христосъ казва: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“ Сегашниятъ човѣкъ се намира между две давания, между двама господари. И двамата господари сѫ умни. Господарьтъ на свѣта е уменъ, защото отъ една кожа взима две кожи. Той е човѣкъ безъ капиталъ, съ неуредени работи, но оттукъ взима, оттамъ взима, съ цель да уреди материалното си положение, да се замогне. Засега господарьтъ на свѣта все още успѣва да балансира своитѣ приходи и разходи, но престане ли да ги балансира, той ще фалира. За да не фалира, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира законитѣ и условията, при които живѣе. Ако господарьтъ на свѣта е разуменъ, колко по-разуменъ трѣбва да бѫде Господарьтъ на цѣлата вселена! Той дава безъ да взима. Това е една отъ проявитѣ на Великата Разумность. Нѣкой се хвали, че дава много. Питамъ този човѣкъ: Какъ давашъ ти — като свѣта, или като Бога? Като давашъ, взимашъ ли? — Това не е важно.— Щомъ не е важно, това показва, че ти давашъ, както свѣтътъ дава: едно давашъ, две взимашъ.
 
Въ свѣта сѫществуватъ три важни закона: законъ на необходимостьта — законъ на свѣта; законъ на свободата — законъ на вѣрата и законъ на любовьта — законъ на Бога. Умразата, недоволството, завистьта сѫ последствия отъ закона на свѣта. Когато давашъ пари на нѣкого, ти си внимателенъ къмъ него, разговаряшъ се сладко, указвашъ му пълно довѣрие, казвашъ, че познавашъ майка му и баща му и на края и двамата се почерпите съ кафе. Ако този човѣкъ не върне паритѣ ти на време, или съвсемъ не ги върне, ти започвашъ да го мразишъ, наричашъ го изедникъ, лъжецъ и т. н. Ти казвашъ: Едно време имахъ добро мнение за тебе, но сега измѣнямъ мнението си. Не предполагахъ, че ще бѫдешъ толкова нередовенъ човѣкъ.
 
Като се намѣрятъ въ затруднения, хората казватъ, че трѣбва да бѫдатъ умни като свѣта. Наистина, единъ отъ двамата трѣбва да бѫде по-уменъ: или човѣкъ, или свѣтътъ. Вие сами трѣбва да си отговорите, кой отъ двамата трѣбва да бѫде по-уменъ. Свинята ли трѣбва да бѫде по-умна, или господарьтъ ѝ? И двамата. Господарьтъ ѝ е билъ уменъ, затова е турилъ свинята въ кочината. Сега е редъ на свинята, тя да бѫде умна, да напусне кочината и да отиде въ гората на свобода. Остане ли въ кочината, тя е глупава свиня. — Ама условията на живота били такива, че трѣбвало да се живѣе въ кочина. Ако условията на живота въвеждатъ човѣка въ кочина, въ яхъръ, въ затворъ, трѣбва ли той да бѫде толкова неразуменъ, до края на живота си да остане при тия условия? Какви ще бѫдатъ последствията на този животъ? Ти ще седишъ затворенъ и ще се оставишъ въ рѫцетѣ на господаря си. Два дни преди Коледа господарьтъ ти ще застане предъ тебе съ дигната прѫчка въ въздуха и, като капелмайсторъ, ще почне да те управлява. Ти ще запѣешъ нова, миньорна пѣсень — пѣсень на прощаване съ живота. Влѣзе ли тази прѫчка въ сърдцето ти, и пѣсеньта престава. Не е лесенъ животътъ въ кочината, не е лесенъ животътъ въ затвора.
 
Следователно, за да се освободятъ отъ миньорнитѣ пѣсни на живота, хората трѣбва да го разбиратъ, да иматъ ясна представа за него. Тѣ трѣбва да освободятъ живота отъ примѣситѣ въ него, да разплетатъ заплетенитѣ конци. Не направятъ ли това, тѣ ще се движатъ между две области — между областьта на лъжата и областьта на истината, между вѣроятнитѣ и невѣроятни нѣща. Вѣроятни и невѣроятни нѣща има и въ религията, и въ науката, и въ изкуството, а всичко това трѣбва да се отдѣли: вѣроятното да се тури на една страна, невѣроятното — на друга. И тогава, попадне ли човѣкъ на едното, или на другото, да знае точно, кое отъ тѣхъ, какво представя. Това не значи, че ония, които сѫ работили въ областьта на науката, на религията и на изкуството сѫ имали лоши намѣрения къмъ хората и живота и съзнателно сѫ внесли примѣси. Безъ да искатъ, тѣ сами сѫ се натъкнали на примѣситѣ въ живота и, като не сѫ знаяли, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ, оставили сѫ ги като второстепенни, странични елементи. Защо сѫществуватъ примѣси въ живота, кой ги е внесълъ, не е важно. Важно е, животътъ да се освободи отъ чуждитѣ примѣси. Примѣситѣ въ живота не сѫ нищо друго, освенъ камъни, поставени на пѫтя, отдето минаватъ много хора. Кой какъ мине, непременно ще се спъне въ тия камъни и ще удари крака си. Трѣбва ли човѣкъ да се спре предъ камъка и да започне да протестира: Кой е турилъ този камъкъ срѣдъ пѫтя, да се удрятъ хората въ него? Нѣма ли надзоръ тукъ? Нѣма ли полиция? Защо държавата не обръща внимание на тѣзи работи? Така протестиратъ мнозина, но ще се намѣри нѣкой разуменъ човѣкъ, който, безъ никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пѫтя си. Всѣки може да бѫде въ положението на разумния пѫтникъ, който ще се наеме да очисти живота отъ ония примѣси, на които самъ се натъква.
 
Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора, отъ разумни семейства, отъ разумни общества и държави, отъ разумни народи. Какъ постѫпва съвременната държава по отношение на престѫпника? Като хване нѣкой престѫпникъ, държавата го дава подъ сѫдъ за извършеното престѫпление и го осѫжда на нѣколкогодишенъ затворъ. Престѫплението се състои въ открадване на сто или хиляда лева, а държавата го осѫжда на две-тригодишенъ затворъ. Въ този случай престѫпникътъ струва на държавата много повече отъ сумата, която е открадналъ. Тази мѣрка не е разумна. Това не значи, че престѫпницитѣ не трѣбва да се наказватъ, но държавата трѣбва да потърси нови наказания, при които тя да не се ощетява, а престѫпникътъ да научи урока си, и втори пѫть да не върши престѫпления. Държавата трѣбва да вземе примѣръ отъ природата, която въ всички свои прояви прилага закона на економиката: съ най-малко разходи по възможность по-голѣми придобивки. Какъ постѫпва Богъ съ престѫпника? Като види, че нѣкой грѣши, или прави престѫпления, Богъ не го сѫди, но казва: Стани, върви напредъ и повече не грѣши. Той знае, че ако се спре да го сѫди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото да го остави свободенъ. Затова е казано за Бога, че е всеблагъ и всепрощаващъ. Най-голѣмитѣ грѣхове и престѫпления на човѣка струватъ по-малко, отколкото енергията, която Богъ би изразходвалъ за неговото изправяне. Богъ знае, че като е вложилъ доброто въ човѣка, единъ день той ще се съзнае и ще се изправи.
 
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко, вѫтрешно разбиране на живота. Това разбиране се вижда въ речьта и въ постѫпкитѣ на хората. Речьта пъкъ е изразъ на тѣхнитѣ мисли и чувства. Нѣкои казватъ, че речьта трѣбва да бѫде свързана. Обаче, свързаната речь се дължи на разумния животъ. Не е ли разуменъ човѣкъ, и речьта му не може да бѫде свързана. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе разумно. Той е изпратенъ на земята да учи, да вземе участие въ строежа на великата сграда на бѫдещия животъ. На земята човѣкъ е работникъ. Който нѣма съзнание за работата, която му е дадена, той живѣе день за день. Защо е дошълъ на земята, какво се иска отъ него, нищо не знае. Въ това отношение той се намира въ положението на онзи френски селянинъ, който отишълъ въ Парижъ да види прочутата църква „св. Богородица“. Обаче, вмѣсто въ църквата, той влѣзълъ въ единъ театъръ. Като видѣлъ, че много хора се трупатъ предъ едно прозорче, спрѣлъ се и той, да си купи свѣщь. Каква била изненадата му, когато, вмѣсто свѣщь, му дали единъ билетъ и му казали да дойде съ билета си вечерьта. На опредѣления часъ селянинътъ отишълъ въ театъра и, като всички хора, влѣзълъ въ единъ голѣмъ салонъ и седналъ на мѣстото, което му посочили. Той започналъ да се оглежда натукъ — натамъ, чудилъ се, кѫде се намира. По едно време видѣлъ, че се дига нѣкаква завеса. На сцената се явили актьори и започнали да се разговарятъ. Разговаряли се сѫдии и адвокати, сѫдѣли нѣкой човѣкъ за извършено отъ него престѫпление. Указало се, че обвиняемиятъ не е извършилъ престѫплението, а другъ нѣкой. Селянинътъ слушалъ, какъ се разговарятъ на сцената и се чудѣлъ, какъ не могатъ да разбератъ, кой е виновникътъ. Най-после, възмутенъ отъ истинския престѫпникъ, той станалъ отъ мѣстото си и се обърналъ къмъ престѫпника съ думитѣ: Слушай, приятелю, нѣма ли човѣщина въ тебе? Не виждашъ ли, че другъ сѫдятъ заради тебе? Защо оставяшъ човѣка да отиде невиненъ въ затвора? Кажи си истината. Ние всички видѣхме, че ти извърши престѫплението. Следъ това селянинътъ се обърналъ къмъ публиката съ очудване, защо всички мълчатъ, щомъ сѫ свидетели на извършеното престѫпление.
 
Сега вие се смѣете на селянина и казвате, че не разбира работитѣ, но има много нѣща, които и вие не разбирате. Не само това, но и като разбирате нѣкои нѣща, пакъ мълчите. Колко пъти въ живота хващатъ нѣкой праведенъ човѣкъ вмѣсто престѫпника и го съдятъ, а престѫпникътъ се разхожда свободно изъ града. Ще кажете, че това е карма. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Наистина, сѫществува нѣкаква карма въ живота на хората, но същевременно въ живота действува и единъ разуменъ законъ, който регулира нѣщата. Една българска поговорка казва: Каквото човѣкъ помисли, това става. Вѣрна е тази поговорка, но не е пълна. За да стане нѣщо, не е достатъчно само да се помисли. Като помисли нѣщо, човѣкъ трѣбва да пристѫпи къмъ действие. Следъ това вече замисленото става. Мисъль безъ работа нищо не дава.
 
При единъ светия живѣлъ единъ младъ момъкъ, неговъ ученикъ. Светията често казвалъ на ученика си: Каквото човѣкъ помисли, това става. Единъ день светията слѣзълъ въ града по работа, а ученикътъ останалъ въ дома да чисти и готви. Той сварилъ бобъ, но забравилъ да тури соль. Като се върналъ светията, яденето било готово, затова седнали да ядатъ. Още при първата лъжица светията усѣтилъ, че бобътъ е безсоленъ и казалъ на ученика си: Ти си забравилъ да туришъ соль, въ боба. — Нѣма нищо, спокойно отговорилъ ученикътъ. Достатъчно е да помислишъ, че има соль, и бобътъ ще стане соленъ. Светията видѣлъ, че само съ мисъль работитѣ не ставатъ. Като мисли човѣкъ и работи върху замисленото, то ще стане. Мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ извънъ тѣхъ. Такъвъ законъ не сѫществува. За да стане нѣщо, първо трѣбва да се помисли и следъ това да се пристѫпи къмъ действие, къмъ реализиране на замисленото. Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ въ мисъльта, въ чувствата и въ действията си.
 
Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се свърже съ разумнитѣ закони на природата и да ги изучава. Той се е спрѣлъ главно върху механическитѣ закони, т. е. до механическото приложение на законитѣ. Всѣки законъ има трояко приложение: механическо, органическо и психическо. Когато известенъ законъ действува върху човѣка съ своята механическа страна, разумностьта на този законъ остава отвънъ. Когато сѫщиятъ законъ действува върху човѣка съ своята органическа страна, разумностьта му остава вѫтре, въ самия законъ. И най-после, когато законътъ действува върху човѣка съ своята психическа страна, разумностьта му е и вънъ, и вѫтре въ него.
 
И тъй, за да бѫде строитель въ свѣта, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия. За да я изпълнява, той трѣбва да знае, какво значи изпълнение на волята Божия. Ще кажете, че изпълнението на волята Божия се заключава въ правене на добро. Какво значи да направи човѣкъ добро? Само онзи може да прави добро, у когото доброто е написано на главата, на лицето, на рѫката, на цѣлото му тѣло. Не е ли написано доброто върху цѣлия човѣкъ, той не може да прави добро. Той не разбира доброто. Щомъ не го разбира, не може и да го прилага. За да прави добро, преди всичко човѣкъ трѣбва да приложи доброто къмъ себе си, къмъ своето тѣло. Щомъ го приложи къмъ себе си, той може да го приложи и къмъ окрѫжаващитѣ. Какъ можешъ да направишъ добро на онзи, който стои по-долу отъ тебе, ако не си направилъ добро на себе си? Какъ можешъ да бѫдешъ красноречивъ, ако твоятъ ларинксъ не е така нагоденъ, да възприема висшитѣ трептения на твоята мисъль? Красноречието не подразбира само красиви форми на речьта. Речьта е красноречива, когато има красива форма, дълбоко съдържание и смисълъ. Нѣма ли тия три качества, нѣма и красноречие. Ако при тѣзи качества речьта внася и животъ въ човѣка, тя е красноречива и истинна. Богъ каза да бѫде виделина, да израсте трева, да стане човѣкъ и, каквото каза, това стана. Защо? Животъ внася Словото Божие.
 
Животътъ е дошълъ по пѫтя на разумното Слово. Когато говоримъ за органическитѣ прояви на живота, ние имаме предъ видъ пѫтищата, по които животътъ се влива. Кои сѫ тия пѫтища? Тѣ сѫ умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ на човѣка. Мнозина отричатъ душата, защото искатъ да я видятъ въ нѣкаква материална форма. Душата е онова възвишено начало въ човѣка, което се стреми, което страда, което се радва. Душата, това е истинскиятъ човѣкъ. Умътъ и сърдцето сѫ спѫтници на душата, които я придружаватъ навсѣкѫде и ѝ помагатъ. Духътъ пъкъ е онова велико, мощно начало въ човѣка, което рѫководи душата, посочва ѝ правия пѫть на живота. Духъ, душа, умъ и сърдце сѫ четири пособия, безъ които човѣкъ не може да сѫществува.
 
Съвременнитѣ хора трѣбва да разбиратъ законитѣ на живота, да знаятъ, какъ действуватъ тѣ върху човѣшкото тѣло и какъ го организиратъ. Интересно е човѣкъ да знае, какъ сѫ организирани умътъ, сърдцето и тѣлото му. Мнозина мислятъ, че човѣшкото тѣло е завършено. Това, което виждаме днесъ и наричаме човѣшко тѣло, представя само скеля на бѫдещето тѣло — на бѫдещето здание. Човѣкъ едва е започналъ да съгражда своето тѣло. Казано е, обаче, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Това не се отнася до сегашния човѣкъ. Сегашниятъ човѣкъ не е създаденъ отъ Бога. Ако бѣше създаденъ отъ Бога, той щѣше да съзнава това. Че не го съзнава, ние разбираме по думитѣ, които бащата и майката казватъ на децата си: Ние ви родихме. Христосъ казва: „Роденото отъ Духа, духъ е; роденото отъ плътьта, плъть е“. Значи, щомъ роденото отъ плътьта е плъть, човѣкъ, наистина, е роденъ отъ човѣка. Щомъ роденото отъ Духа е духъ, това показва, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Азъ не разглеждамъ въпроса, кой какъ е роденъ, но казвамъ, че човѣкъ може да бѫде роденъ отъ Бога. Днесъ Богъ разглежда хората, да види, кои могатъ вече да се родятъ отъ Духа. Какво означава раждане на човѣка отъ Духа? Това е единъ мистиченъ въпросъ.
 
Съвременнитѣ хора не знаятъ тайнитѣ на живота, не знаятъ, какъ е билъ създаденъ Адамъ, праотецътъ на човѣчеството. Историята за създаването на Адама, която се разказва въ Битието, е детинска история. Вѣрно е, че първоначално човѣкъ е билъ облѣченъ въ тленна дреха, като пръстьта, но после Богъ е вдъхналъ въ този човѣкъ жива душа, и той придобилъ по-високо съзнание. До това време човѣкъ се намиралъ почти въ животинско състояние, не разбиралъ смисъла на живота. Като станалъ жива душа, животътъ му се осмислилъ, и той разбралъ, че има нѣщо по-високо отъ яденето и пиенето. Той разбралъ, че въ него има едно висше, разумно начало — неговата душа. Ако човѣкъ има материали, а не знае да гради, тѣзи материали сѫ безпредметни. Ако ученикътъ има цигулка, а нѣма учитель, който да го учи, цигулката остава безпредметна. Годинитѣ ще минаватъ, цигулката ще се покрива съ прахъ, а ученикътъ нѣма да научи нищо. Много отъ сегашнитѣ хора сѫ прашасали като неупотрѣбената цигулка. Тѣ седатъ на едно мѣсто и чакатъ. Какво чакатъ? Тѣ очакватъ да дойде Христосъ да ги спаси, да отвори вратитѣ на Царството Божие и да ги покани да влѣзатъ. Добре е човѣкъ да наследи Царството Божие, но за да стане наследникъ на Бога, преди всичко той трѣбва да е дошълъ до съзнание, да разбира, какво нѣщо е Богъ и да Го познава. Не познава ли Бога, той не може да стане Неговъ наследникъ. Докато не се видоизмѣни, той не може да пристѫпи прага на Царството Божие. Можете ли да направите овцата наследница на вашето богатство? Докато е овца, тя всѣкога ще бѫде далечъ отъ васъ.
 
Тъй щото, каквото да говорите на съвременния човѣкъ за Бога, той не може да Го разбере. Говорите ли му за човѣщина, той ще ви разбере. Човѣщината подразбира човѣкъ, който мисли. Като мисли, човѣкъ постепенно подобрява условията на своя животъ. Той постепенно изучава символитѣ, съ които природата си служи. Съ тия символи тя е написала една голѣма, велика книга, която всѣки човѣкъ трѣбва да прочете. Докато не прочете тази книга и я приложи за съграждане на своето ново тѣло, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие.
 
Сега всички ангелски иерархии, всички разумни и възвишени сѫщества сѫ заети съ велика работа. Тѣ строятъ нова вселена, новъ свѣтъ, въ който могатъ да живѣятъ само нови хора, съ идеално организирани тѣла, умове и сърдца. За да не имъ прѣчатъ сегашнитѣ хора, тѣ сѫ имъ дали единъ малъкъ свѣтъ на разположение, да се занимаватъ съ него, както разбиратъ. И на малкитѣ деца, момиченца и момченца, сѫ дадени играчки, да не прѣчатъ на майка си. По цѣлъ день момченцето се занимава съ своето конче, храни го, но то не расте; езди го, но кончето не се мърда отъ мѣстото си. Момиченцето пъкъ по цѣли дни се разговаря съ куклата си, кѫпе я, облича и съблича, но тя остава чужда за него. Всѣки човѣкъ, който живѣе на земята, непремѣнно трѣбва да се измѣни. Не се ли измѣни, той остава въ положението на дървеното конче и кукличката, съ които децата си играятъ. Какво ще стане съ този човѣкъ? Единъ день той ще умре, ще го заровятъ въ земята, дето веднага ще го обератъ, ще отнематъ всичкия му капиталъ. Кой ще го обере? Князътъ на този свѣтъ обира всички хора, които счита свои поданици. Вие мислите, че като умре, човѣкъ отива при Бога. Кое ви дава поводъ да мислите така? Можете ли да отидете при човѣкъ, когото не сте обичали и за когото никога не сте мислили? Съ какво ще ви привлѣче той? Следователно, какъ е възможно човѣкъ да отиде при Бога, ако нито Го е обичалъ, нито Го е познавалъ, нито е мислилъ за Него? Съ какво ще го привлѣче Богъ? Въ свѣта сѫществува законъ на подобие, споредъ който, разумното привлича разумното къмъ себе си. Човѣкъ обича само подобното на себе си и се привлича отъ него. Любовьта обича само това, което е произлѣзло отъ нея; мѫдростьта обича само подобното на нея; истината сѫщо обича подобното си. Следователно, и Богъ не може да обича това, което е вънъ отъ Него.
 
Христосъ казва: „Азъ не давамъ, както свѣтътъ дава“. Сега и вие очаквате нѣщо да ви се даде. Какво очаквате? Животъ. Кой може да ви даде животъ? Само Онзи може да ви даде животъ, отъ Когото животътъ произлиза. Свѣтътъ не може да даде животъ на хората. Свѣтътъ означава отношения между хората, т. е. особенъ строй на нѣщата. Човѣкъ трѣбва да намѣри мѣстото си въ свѣта и да бѫде полезенъ за другитѣ и щастливъ за себе си дотолкова, доколкото е способенъ да се бори съ условията на окрѫжаващата срѣда. Не може ли разумно да се бори съ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ ще се намѣри въ положението на параходъ, който се люшка отъ морскитѣ вълни на една и на друга страна. Нѣма ли човѣкъ нужната разумность, морскитѣ вълни ще го погълнатъ. Хората постоянно се разочароватъ отъ живота и не искатъ да живѣятъ. Защо се разочароватъ? Защото не сѫ достатъчно разумни, да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си.
 
Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ разочарованията на свѣта и да се държи здраво за канарата на живота. Коя е тази канара? Любовьта е канарата на живота. Казано е, че Богъ е Любовь. Въпрѣки това, нѣкои се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че колкото да се молятъ на Бога, молитвата имъ не се приема. Кой е причината за това? Самиятъ човѣкъ. Има нѣщо, което той не е изпълнилъ. Ако ученикътъ работи върху задачитѣ си, но учительтъ му остава недоволенъ отъ него, причината е въ самия ученикъ. Той не е работилъ редовно презъ годината, вследствие на което не може да задоволи учителя си. Редъ години той е пропущалъ уроцитѣ си. Той нѣма основа, върху която да гради. Ще кажете, че задачитѣ ви сѫ мѫчни. На всѣки ученикъ се даватъ задачи споредъ силитѣ му. Ако ученикътъ е въ първи класъ, даватъ му се съответни задачи. Какъ могатъ неговитѣ съученици да решаватъ сѫщитѣ задачи? Тъй щото, намѣрите ли се въ затруднение, не търсете причината вънъ отъ себе си. Вгледайте се въ себе си и вижте, какво ви липсва. Всѣки день си има своя програма. Ако ученикътъ изпълни програмата на този день, както трѣбва, той може да изпълни добре програмата и на цѣлия си животъ.
 
Като слушате да ви се говори така, казвате, че, за да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ Бога и въ себе си. Други питатъ, какво вѣрую трѣбва да подържатъ. Това е въпросъ, който всѣки за себе си може да реши. Този въпросъ не се доказва. Защо ще доказвате на човѣка, колко дългове има? Той знае това по-добре отъ всички. Какъ ще докажете на човѣка, колко е добъръ или лошъ? Той знае това по-добре отъ всички. Има нѣща въ живота, доказването на които е безпредметно. Нѣкой иска да бѫде само добъръ, а другъ — само лошъ. И едното, и другото е невъзможно. Животътъ се проявява между два полюса: тъмнина и свѣтлина, зло и добро, електричество и магнетизъмъ. Ако човѣкъ не разбира отношението между противоположноститѣ, или полюситѣ на живота, нищо не може да направи. Що е магнетизъмъ? Като дойдете до магнетизма и електричеството въ науката като сили, вие знаете много нѣщо. Обаче, ако разглеждате тия сили въ живота, между хората, ще кажете, че нищо не знаете. Въпрѣки това, често се произнасяте за хората, казвате, че единъ човѣкъ ви привлича, а другъ — отблъсква. Този, който привлича, е мекъ, добъръ човѣкъ, защото има повече магнетизъмъ въ себе си. Онзи пъкъ, който е остъръ, сприхавъ по характеръ, ви отблъсква, защото има повече електричество въ себе си. За първия човѣкъ казваме, че е магнетична натура, а за втория казваме, че е електрична. Ако искате работа отъ човѣка, търсете електричния. И въ електричния, и въ магнетичния човѣкъ има нѣщо добро и нѣщо лошо. И тукъ имаме положително и отрицателно електричество, положителенъ и отрицателенъ магнетизъмъ. Когато отрицателниятъ магнетизъмъ преодолява въ човѣка, той е осѫденъ на психическо гниене. За да избѣгне отрицателнитѣ прояви на вѫтрешнитѣ сили въ своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, не само теоретически, но и практически, да следи всѣка своя проява. Само по този начинъ той ще провѣри истината въ себе си. Когато силитѣ на човѣшкия организъмъ вървятъ въ съгласие съ законитѣ и силитѣ на природата, човѣкъ се чувствува вѫтрешно самоувѣренъ. Каквито мѫчнотии да срещне на пѫтя си, той никога не губи своята самоувѣреность.
 
Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своята самоувѣреность? Той трѣбва да изучава живота и природата не само отвънъ, както очитѣ му виждатъ, но и вѫтрешно, съ помощьта на своитѣ вѫтрешни сили и възможности. Щомъ отправи своя външенъ и вѫтрешенъ погледъ къмъ природата, човѣкъ разбира, че сѫществува Велика Разумность въ свѣта, че козмосътъ е изпълненъ съ разумни, възвишени сѫщества, подчинени на тази Разумность. Той разбира, че свѣтътъ е въ рѫцетѣ на разумнитѣ сѫщества. Следователно, каквото става вънъ и вѫтре въ насъ, нищо не е случайно. Може ли при такова разбиране на природата и на свѣта човѣкъ да губи своята самоувѣреность? Той е стѫпилъ на канара, която нищо въ свѣта не може да разклати и разбие. Отъ това гледище, цѣлиятъ козмосъ е населенъ съ разумни сѫщества, които се различаватъ едно отъ друго по степеньта на своето развитие. Значи, нѣма неразумни сѫщества въ свѣта, но има сѫщества отъ низка и отъ висока степень на развитие. Като наблюдавате нѣкой човѣкъ, казвате, че е неразуменъ. Защо? Защото не се е изявилъ къмъ васъ. Този човѣкъ не е неразуменъ, но е затворена книга за васъ. Ония, които разбиратъ законитѣ и силитѣ, по които всѣки човѣкъ е построенъ, могатъ да четатъ и въ затворена книга и да се произнасятъ, доколко даденъ човѣкъ е добъръ и разуменъ. Лицето, главата, и тѣлото на човѣка сѫ книги, по които учениятъ чете и разбира. Човѣкъ е построенъ споредъ своитѣ вѫтрешни сили. Каквито сѫ вѫтрешнитѣ сили на човѣка, така е построенъ неговиятъ организъмъ. Когато слушате нѣкой да казва, че ще осиромашее, ще знаете, че той е щерна, на която водата лесно се изчерпва. Обаче, ако е изворъ, той никога нѣма да осиромашее. Колкото и да тече, той никога нѣма да обеднѣе. Ако пъкъ човѣкъ е изворъ и съзнателно се подпуши, да не дава, той самъ се излага на катастрофа. Той се отбива отъ пѫтя си. Щомъ се отбие отъ пѫтя си, човѣкъ се излага на голѣми страдания. За да не се отклони отъ правия пѫть на живота си, човѣкъ трѣбва да дава.
 
Когато изпадне въ краенъ индивидуализъмъ, човѣкъ казва: Знаете ли, кой съмъ азъ? Този човѣкъ не разбира вѫтрешното съдържание на думата „азъ“. Кой съмъ азъ, това значи: Азъ съмъ изворъ, който тече. Кой си ти? Ти си рѣка, която изворътъ е образувалъ. Кой е той? Той е море, въ което рѣка та се влива. Следователно, въ живота на човѣка сѫществуватъ три важни момента: азъ, ти и той, т. е. да бѫде изворъ, който изтича отъ планината; да бѫде рѣка, образувана отъ извора, за да тече и пои всичко, каквото срещне на пѫтя си, и да бѫде море, въ което рѣката се втича. Значи, азъ съмъ човѣкътъ, който извирамъ. Ти си човѣкътъ, който се разливашъ като рѣка навсѣкѫде и поливашъ, каквото срещнешъ на пѫтя си. Той е човѣкътъ, който се влива въ голѣмото море, за да вложи своя животъ въ него и да придобие новъ животъ, нови сили. Каквото и да прави на земята, човѣкъ всѣкога дава и взима. Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото Богъ е оставилъ да осиромашее. Ако нѣкой осиромашава, той самъ е виновенъ за положението си. На всѣки човѣкъ е дадена възможность да бѫде изворъ и рѣка, която да се влива въ Голѣмото море на живота и отново да се пълни. Който живѣе съзнателно и разумно, споредъ законитѣ на Битието, смърть не сѫществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава съ своитѣ близки. Той ги поканва на гости, разговаря се съ тѣхъ и, щомъ дойде часътъ му, заминава тихо и спокойно. Който живѣе по този начинъ, той не познава смърть, не познава и старость. Съзнателниятъ и разуменъ човѣкъ не грѣши, затова и не остарява.
 
Съвременниятъ човѣкъ е дошълъ на земята да реши една важна задача. Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването. Да се подмлади човѣкъ, това значи, да измѣни своето естество. Да измѣни човѣкъ естеството си, това значи, да мине отъ свѣтовното къмъ вѣчното, къмъ Божественото. Може ли да се подмлади, т. е. да измѣни естеството си, човѣкъ разбира вече смисъла на стиха, който Христосъ е казалъ: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава“. Всѣки трѣбва да се запита: Какъ давамъ азъ — като свѣта, или като Бога? Ще каже нѣкой, че не е важно, какъ дава, но да даде нѣщо, да влѣзе нѣщо въ кошарата. Въ такива случаи българинътъ си служи съ поговорката: „По-добре да имашъ единъ заякъ въ кошарата, отколкото два въ гората“. Така е за човѣка, но за заяка не е така. За заяка е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кошарата на човѣка. За свинята е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кочината. За кокошката е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ курника. И за птичката е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кафеза. Въпрѣки вѣрата си въ Бога и въ Христа, и човѣкъ изпитва страхъ и трепетъ въ живота. Защо? Страхува се, не знае, какво ще стане съ него. И човѣкъ се намира въ кошарата на своя господарь — въ свѣта. Отъ време на време този господарь минава край човѣка, помилва го, но единъ день ще дойде при него съ ножъ въ рѫка и ще му каже: Азъ те отгледахъ и хранихъ, азъ имамъ право на твоя животъ. Като не може да разреши въпроса, човѣкъ стои и мълчи. Той е избралъ вече кривия пѫть на живота и иска да се примири по нѣкакъвъ начинъ. Съ кривото човѣкъ не може и не трѣбва да се примирява. Преди да е избралъ своята професия, преди да е начърталъ пътя си, човѣкъ трѣбва да е избралъ сѫщината на живота, да е намѣрилъ правия пѫть, да е намѣрилъ и позналъ своята майка и своя баща. Азъ не говоря за онѣзи майки и бащи, които умиратъ. Човѣкъ трѣбва да намѣри онази майка и онзи баща, които никога не умиратъ.
 
Сега, азъ говоря като човѣкъ, който разглежда научно, въпроситѣ безъ да имамъ нѣкого предъ видъ. Нѣкои, обаче, мислятъ, че знаятъ всичко и намиратъ, че не е нужно да слушатъ, какво имъ се говори. Като знаятъ толкова, нека кажатъ, какво е отношението на среброто къмъ луната, къмъ кръвьта на човѣка и къмъ неговия организъмъ, изобщо. Колкото повече сребро има човѣкъ въ кръвьта си, толкова повече ще се ползува отъ енергиитѣ на луната. Среброто е най-добриятъ проводникъ на енергиитѣ, които идатъ отъ луната. Тия енергии чистятъ човѣшкия организъмъ. Който иска да се очисти отъ грѣховетѣ си, той трѣбва да се свърже съ луната. Луната пъкъ може да действува само върху онзи човѣкъ, който има сребро въ кръвьта си. Новитѣ учени сѫ забелязали, че, когато минава презъ своитѣ фази на пълнене и празнене, луната указва различно действие върху среброто: когато се празни, тя произвежда върху него едно действие; когато се пълни — друго действие. Различни сѫ реакциитѣ между среброто и луната въ периодитѣ на нейното пълнене и празнене.
 
Следователно, каквито сѫ отношенията между среброто и луната, такива сѫ отношенията между златото и слънцето. Ако човѣкъ нѣма злато въ кръвьта си, слънцето не може да му действува. Има хора, които не могатъ да се лѣкуватъ на слънце. Защо? Тѣ нѣматъ нужното количество злато въ кръвьта си. Слънцето влияе още и върху интелигентностьта на човѣка. Обаче, всички хора не сѫ еднакво интелигентни, понеже нѣматъ въ организма си ония елементи, нужни за проява на интелигентностьта. Съвременнитѣ физиолози правятъ опити съ секрециитѣ, които се отдѣлятъ отъ нѣкои жлези на организма. Тѣ искатъ да видятъ, какво е влиянието на тия секреции върху мозъка. Тѣ сѫ забелязали, запримѣръ, че една отъ тия жлези указва голѣмо влияние върху мозъка. Отнеме ли се действието на тази жлеза върху мозъка, човѣкъ оглупява. Започне ли човѣкъ да оглупява, лѣкаритѣ взиматъ секреция отъ сѫщата жлеза на нѣкое животно и я впръскватъ въ кръвьта на човѣка. Докато тази жлеза действува нормално върху организма, човѣкъ мисли право, разумно и минава за уменъ човѣкъ.
 
Като се говори върху тия въпроси, хората не могатъ да си ги обяснятъ научно, вследствие на което се раздѣлятъ въ възгледитѣ си: едни отъ тѣхъ гледатъ на живота и на всички живи сѫщества като на нѣща, произволно създадени; други — като на сѫщества, създадени отъ една Велика разумность. Първитѣ гледатъ на Бога като на отвлѣчено сѫщество, което нѣма отношение къмъ земята. Вторитѣ гледатъ на Бога като на Велика разумность и реалность. Богъ е Велика реалность, Която изпълва цѣлата вселена. Докато си свързанъ съ Него, ти Го чувствувашъ, и животътъ ти се осмисля. Усъмнишъ ли се въ Него, Той се оттегля, скрива се нѣкѫде, и ти оставашъ самотенъ, чуждъ за окрѫжаващитѣ, за всичко, което те обикаля. Празенъ е животътъ на човѣка безъ Бога. Съ Бога ли е, човѣкъ има всичко: здраве, богатство, сила, любовь. Всички хора търсятъ любовьта, безъ да подозиратъ, че тя е въ самитѣ тѣхъ. Богъ е Любовь, а Той е скритъ въ човѣка, въ всичко живо, въ цѣлата вселена. Синътъ обича баща си, поради Великата реалность, която е скрита и въ бащата, и въ самия него. Дъщерята обича майка си по сѫщата причина. Отдалечи ли се тази реалность отъ човѣка, и любовьта му изчезва. На това се дължи безлюбието между хората. Щомъ Богъ не живѣе въ човѣка, и любовьта го напуща. Кѫде е любовьта на сегашнитѣ хора — майки, бащи, учители, проповѣдници, управници, синове и дъщери? Следъ всичко това човѣкъ очаква спасението си отъ своитѣ ближни. Може ли да те спаси човѣкъ, който е изгубилъ любовьта си, или който не я проявилъ още?
 
„Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава“. Наистина, сегашнитѣ хора не даватъ, както трѣбва. Който дава, не дава, както трѣбва; който взима, и той не взима, както трѣбва. Кой е по-уменъ: който дава, или който взима? По-уменъ е онзи, който дава. Въпрѣки това, повечето хора гледатъ да взематъ, за даване малцина мислятъ. По този начинъ човѣкъ иска да надхитри природата. Той се лъже. Досега никой човѣкъ не е надхитрилъ природата. Въ края на краищата човѣкъ си е платилъ дълговетѣ на общо основание, вследствие на което не е постигналъ това, което душата му желае. Следва ли законитѣ на природата, човѣкъ постига своитѣ желания. Той се намира въ положението на поета, който въ всичко вижда красивата страна. Ако види едно малко кокиченце, поетътъ го одухотворява съ перото си. За него кокиченцето се превръща въ жива душа, съ която той се разговаря и разбира. Истинскиятъ поетъ вижда животъ навсѣкѫде.
 
Какво представя животътъ? Животътъ не е нищо друго, освенъ първата девица, родена отъ Бога. Който разбира живота, той е девицата, родена отъ Бога. Който не разбира живота, той е мѫжъ или жена. Нѣкой казва, че е добре да се ожени, да има жена. Жената пъкъ казва, че е добре да се омѫжи, да има мѫжъ. Това сѫ ограничени схващания. Добре е човѣкъ да се ожени или омѫжи, за да има другарка, или другарь, съ които да сподѣля радоститѣ и скърбитѣ въ живота си. Тъй щото, мислите ли за живота, гледайте на него като на чиста девица, родена отъ Бога. Мѫжътъ пъкъ е изразъ на любовьта къмъ девицата, която въ всички случаи си остава девица. И като се ожени, тя пакъ девица остава. Ако следъ женитбата си момата не остане девица, тя не е разбрала смисъла на живота, нито е разбрала женитбата. Майката, обаче, представя друго нѣщо. Тя е служителка на природата и всѣкога си остава девствена. Понятието „жена“ подразбира наложница на мѫжа. Докато младитѣ моми и момци мислятъ, че, като се оженятъ, ставатъ мѫже и жени, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Това не е никакво вѣнчаване, никаква женитба. Първото вѣнчаване става въ рая. Когато Адамъ видѣ Ева, извика: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Щомъ помисли така, Адамъ направи първата погрѣшка. Той не погледна на Ева като на Божие творение, дошла при него като другарка, но като на своя собственость. Какво означава думата „Ева“? Думата „Ева“ означава дъщеря на Иехова, на Бога.
 
Днесъ всички хора подържатъ мисъльта, че Ева е произлѣзла отъ ребрата на Адама. Това е детинско схващане. Богъ е извадилъ две ребра отъ Адама, като материалъ за създаване на жената. Това не значи, че Ева е излѣзла отъ ребрата на Адама. Когато човѣкъ отива въ нѣкой магазинъ да си купи платъ за костюмъ, можете ли да кажете, че той е произлѣзълъ отъ плата? Съ плата човѣкъ се е облѣкълъ само, но не е произлѣзълъ отъ него. Като четете Битието, виждате, че въ известно отношение животнитѣ иматъ по-високъ произходъ отъ този на човѣка. Защо? Защото, за да създаде животнитѣ, Богъ приложи силата на Словото си. Той каза да се създадатъ животнитѣ, и тѣ се създадоха. За създаването на човѣка, Богъ взе пръсть, направи отъ нея човѣкъ, въ когото после вдъхна живо дихание. Плътскиятъ човѣкъ едва сега започва да работи за създаването на свой моралъ, който да отговаря на неговото развитие. Моралътъ на съвременния човѣкъ не отговаря още на неговото умствено развитие. Въ зависимость отъ това, което животното днесъ представя, моралътъ му е по-високъ въ сравнение съ този на човѣка. Време е вече човѣкътъ на плътьта да се преобрази, отново да се пресъздаде. Нова раса иде въ свѣта, която изисква нови хора, съ новъ моралъ и съ нови разбирания. Казано е въ Писанието, че Богъ създава ново небе и нова земя. Ние трѣбва да се радваме на новото небе и на новата земя, които се създаватъ, защото въ тѣхъ е спасението на човѣка. Казано е въ Писанието: „Ако се не родите отново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Човѣкътъ на плътьта трѣбва да се роди отново, отъ вода и духъ, т. е. отъ Бога. Роди ли се по този начинъ, той ще влѣзе въ правия пѫть и ще познае Бога като свой Баща.
 
За да влѣзе съзнателно въ правия пѫть на живота, човѣкъ трѣбва да изучи всички сили въ природата, както и тия, които действуватъ въ неговия организъмъ. По този начинъ само той може съзнателно да ги използува при възпитанието на младото поколѣние и при своето самовъзпитание Човѣкъ трѣбва да знае, какво представятъ свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизъмътъ. Той трѣбва да знае състава на различнитѣ храни и влиянието имъ върху неговия организъмъ. Човѣкъ трѣбва да познава свойствата на своитѣ мисли и чувства, както и тия, които идатъ отвънъ. Като знае свойствата на мислитѣ и чувствата, той може да се предпазва отъ ония, които действуватъ като бомби. Дойдете ли до мисли и чувства, които иматъ свойство да избухватъ, не ги пипайте. Ако сѫ чужди, не ги приемайте въ себе си, оставете ги вънъ отъ васъ, да не предизвикватъ нѣкакво разрушение въ организма ви. Има мисли и чувства, които сѫ въ състояние да разрушатъ живота на човѣка. Какви по-страшни бомби можете да търсите отъ умразата, отъ завистьта, отъ лицемѣрието? Даже и ангелитѣ се пазятъ отъ тѣхъ. Тѣ ги хващатъ внимателно, съ щипци, и така ги турятъ настрана.
 
Често се говори за моралъ, но сегашниятъ моралъ е неустойчивъ. Той съдържа експлозивни вещества, които всѣки день изненадватъ човѣка. Натъкне ли се на лъжата, на умразата, на завистьта, човѣкъ се превръща въ прахъ и пепель — нищо не остава отъ него. Какво може да допринесе този моралъ на човѣка? Военнитѣ познаватъ добре действието на експлозивитѣ. Тѣ знаятъ, че съ тѣхъ не може да се играе. Експлозивитѣ или трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, дето нѣма живи сѫщества, или да се употрѣбятъ въ нѣкаква война. Останатъ ли дълго време въ складоветѣ, единъ день тѣ ще произведатъ голѣми пакости. Ако снарядитѣ експлодиратъ и причиняватъ пакости, хората ще кажатъ, че сѫдбата имъ била такава. Не говорете така. Сѫдбата не е виновна. Вината седи въ вашитѣ снаряди. Вземете мѣрки, или да ги употрѣбите за нѣкаква полезна работа, или да ги направите безвредни.
 
Сега, като наблюдавамъ хората, на пръвъ планъ виждамъ тѣхното невежество и безвѣрие. Ще кажете, че всички хора си приличатъ. Не, всички хора не си приличатъ. Има отдѣлни личности, които коренно се различаватъ отъ обикновенитѣ хора съ непробудено още съзнание. Тѣ работятъ усилено върху себе си, да се освободятъ отъ ония отрицателни качества на своята нация, съ чиято дреха се облѣкли. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, се облѣкълъ съ материя, взета отъ неговия народъ. Като българи, вие носите дреха, т. е. плъть, изтъкана отъ българска материя. Следователно, като българи, вие трѣбва да работите върху себе си, да се освободите отъ ония недъзи, свойствени на българската материя или почва. Като човѣци пъкъ, всички хора иматъ общи задачи, да преодоляватъ въ себе си нѣкои общочовѣшки качества. Запримѣръ, като човѣкъ, никой не трѣбва да лъже. Истински човѣкъ е онзи, който се е отказалъ абсолютно отъ лъжата. На човѣка не се позволява нито бѣла, нито черна лъжа.
 
Какво прави химикътъ? Като му дадатъ нѣкое съединение, той първо го пречиства, да нѣма никакви примѣси въ него, и следъ това започва да го анализира. На всѣки човѣкъ, като на химикъ, е дадено известно количество материя, която той трѣбва да пречисти и обработи. Когато пречисти и обработи материята, която му е дадена, само тогава човѣкъ може да мисли, чувствува и действува правилно. Тъй щото, запитате ли се, какво трѣбва да правите на земята, ще си отговорите: Азъ съмъ дошълъ на земята да пречистя и обработя известно количество материя, т. е. да я организирамъ. Щомъ свърша задачата си, свободенъ съмъ да напусна земята, когато пожелая. Това се отнася до всички хора, а не само за едного. Значи, всѣки човѣкъ, въ единъ и сѫщъ моментъ, представя три лица: азъ, ти, той. Всѣки може да бѫде азъ, ти и той. Сѫщевременно човѣкъ се проявява и като колективно сѫщество: ние, вие, тѣ. Въ проявитѣ на всички лица човѣкъ изучава себе си, както и своя ближенъ. Разумниятъ се учи и отъ растенията. Запримѣръ, отъ житото човѣкъ учи закона на жертвата. Щомъ приемемъ житото като храна, чрезъ кръвьта, то прониква въ мозъка ни и по този начинъ ни учи на закона на жертвата. Истинската жертва има за основа любовьта и свободата, а не дълга и насилието. Който се жертвува, той никога не умира. При това, когато се жертвува, човѣкъ трѣбва да знае точно времето, опредѣлено за жертва. Значи, не е безразлично, кога трѣбва човѣкъ да се жертвува. Казано е въ Писанието, че за всѣко нѣщо е опредѣлено време, когато трѣбва да стане.
 
Съвременнитѣ хора не спазватъ времето, което е опредѣлено за извършване на дадена работа, и следъ това се запитватъ, защо нѣматъ успѣхъ въ живота си. Много естествено. Тѣ не спазватъ закона, който опредѣля точно момента за всѣка работа. Запримѣръ, ако човѣкъ става сутринь въ петь часа, работитѣ му ще се наредятъ по единъ начинъ; ако става въ шесть часа, работитѣ му ще се наредятъ по другъ начинъ; ако става въ седемь, осемь, деветь часа, работитѣ му ще се наредятъ по трети начинъ и т. н. Аристократитѣ, запримѣръ, ставатъ следъ десеть часа, но работитѣ имъ оставатъ все недовършени. Защо? Защото не спазватъ закона за времето. Съвременнитѣ хора трѣбва да лѣгатъ вечерь най-късно въ десеть часа и да ставатъ най-късно въ петь часа. Ако могатъ да ставатъ въ три или въ четири часа, още по-добре. Който иска да живѣе хигиенически, да бѫде здравъ, трѣбва да лѣга и да става рано. Сѫщо така той трѣбва да се храни сутринь следъ изгрѣва на слънцето, а вечерь — преди залѣзване на слънцето. Значи, не е правилно да се храни човѣкъ следъ залѣзване и преди изгрѣване на слънцето. И това не е достатъчно. За да живѣе хигиенически, човѣкъ трѣбва да знае всѣки день каква храна да употрѣбява. Запримѣръ, за всѣки день отъ седмицата е точно опредѣлено, каква храна трѣбва да употрѣбява човѣкъ. Съвременнитѣ учени не знаятъ това. Тѣ знаятъ главно съставнитѣ елементи на хранитѣ, тѣхнитѣ процентни отношения, но каква храна е опредѣлена за понедѣлникъ, каква — за вторникъ, за срѣда, за четвъртъкъ — не знаятъ. За всѣки день е нужна специфична храна. Първитѣ човѣци знаеха тази наука, но следъ грѣхопадането всичко забравиха. На тѣхъ бѣше опредѣлено, отъ кои плодове да се хранятъ. Казано имъ бѣше да ядатъ отъ всички плодове, съ изключение на плодоветѣ отъ дървото за познаване на доброто и на злото.
 
Първиятъ човѣкъ имаше на разположение много плодове, но като сгрѣши, раятъ се затвори за него. Съ затварянето на рая за човѣка изчезна голѣмото разнообразие на плодове. Днесъ хората се хранятъ съ сравнително по-проста и еднообразна храна отъ тази на първитѣ човѣци. Нѣкои се хранятъ само съ месо, следствие на което заболяватъ отъ подагра. Други пъкъ се хранятъ повече съ бобъ, но и тѣ сѫ осѫдени на сѫщата болесть. Изобщо, човѣкъ трѣбва да разнообразява храната си. Когато евреитѣ бѣха въ пустинята, отъ небето падаше манна, съ която тѣ се хранѣха, но не бѣха доволни — искаха разнообразна храна. Манната имъ дотегна, и тѣ започнаха да роптаятъ.
 
Сегашнитѣ хора изразходватъ всичката си енергия за придобиване на храна, облѣкло, но не мислятъ, че трѣбва да се приготвятъ за служене на Бога. За всичко мислятъ и се суетятъ, но за служене на Бога не мислятъ. Преди всичко човѣкъ трѣбва да се запознае съ основния законъ на любовьта, въ всички нейни прояви. Любовьта изключва всички противоречия и недоразумения, всички недѫзи. Има ли нѣкакъвъ недѫгъ въ себе си, това показва, че човѣкъ не е дошълъ още до положението на истински човѣкъ. Разумность се иска днесъ отъ майката и бащата, отъ учителитѣ — отъ всички хора. Не е ли разуменъ, човѣкъ носи отговорность, както за себе си, така и за бѫдещето поколѣние, което излиза отъ него. Много отъ недѫзитѣ, които децата иматъ, се дължатъ на родителитѣ. Ако майката и бащата сѫ живѣли нередовно и сѫ допущали въ ума и въ сърдцето си отрицателни мисли и чувства, тѣ ставатъ причина за нещастията на своитѣ деца. Децата възприематъ тѣхнитѣ слабости и цѣлъ животъ страдатъ, не могатъ да се освободятъ. Каква полза иматъ родителитѣ и обществото отъ такива деца? Тѣ носятъ недѫзитѣ на своитѣ родители, дѣди и прадѣди и, вместо да допринесатъ нѣщо ценно, тѣ сами се разрушаватъ. Какво можете да очаквате отъ дете, което не обича Бога, нито своитѣ родители? Искате ли да свържете приятелство съ нѣкой човѣкъ, търсете такъвъ, който да обича първо Бога, а после себе си. Щомъ обича Бога, той може да обича и своя ближенъ.
 
Това сѫ социални въпроси, които чакатъ времето на своето разрешаване. Когато се срѣщатъ, хората, се запитватъ: Жененъ ли си, имашъ ли деца, какво работишъ? Лесно се задаватъ тѣзи въпроси, но какъ ще се отговори? Каква полза отъ това, че си жененъ, а между тебе, жена ти и децата ти нѣма никакво разбиране? Имашъ жена, но другарка ли ти е тя? Имашъ деца, но знаешъ ли, какво носятъ тѣ въ себе си? Нито жена ти е твоя другарка, нито децата си познавашъ. Да родишъ едно дете по физически начинъ, това е лесна работа; важно е да го родишъ духовно. Истинското раждане подразбира да родишъ детето си едновременно въ четири свѣта: въ свѣта на истината, въ свѣта на мѫдростьта, въ свѣта на любовьта и най-после въ физическия свѣтъ, да се облѣче въ плъть. Това значи, роденъ отъ Бога. Само родениятъ отъ Бога има бѫдеще.
 
И тъй, иска ли да създаде здраво, способно дете, човѣкъ трѣбва да се отнася сериозно къмъ женитбата и раждането. Въ древнитѣ времена, при решаване на тия въпроси, хората сѫ се ползували отъ окултнитѣ науки, специално отъ астрологията. Тѣ сѫ се допитвали до опитни астролози, кога, съ кого и какъ трѣбва да се оженятъ. Изобщо, тѣ се ползували отъ астрологията при възпитанието и самовъзпитанието си. Днесъ малко хора се интересуватъ отъ окултнитѣ науки. Тѣ се отнасятъ къмъ тѣхъ съ недовѣрие. Съвременнитѣ хора не подозиратъ, че всичко е опредѣлено на човѣка: кога ще се роди, отъ какви родители, съ какви дарби и способности ще разполага, при какви учители ще се учи, какъ ще свърши живота си и т. н. Опитниятъ астрологъ може да предскаже всичко това съ най-голѣми подробности. Какво правятъ нѣкои хора? Тѣ отварятъ Евангелието, да видятъ, какво ще имъ се падне и четатъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ“. Щомъ прочетатъ този стихъ, тѣ се успокояватъ. Защо? Защото били вѣрващи. Това, което тѣ наричатъ вѣра, ние го наричаме вѣрване. Като вѣрватъ въ Христа, видѣли ли сѫ Го? Ще каже нѣкой, че чувствувалъ присѫтствието на Христа. Чувствуването не решава въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за нѣщата, да ги разбира въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Не е достатъчно само да прочетете единъ — два стиха отъ Евангелието и да мислите, че всичко знаете и разбирате. Ако си баща, или майка, на мѣсто трѣбва да бѫдешъ. Като баща, или майка, ти трѣбва да предадешъ едно отъ ценнитѣ си качества на своето дете. Ако си свещеникъ, трѣбва да внесешъ свѣтлина въ ума на детето. Вземешъ ли детето въ рѫце да го кръстишъ, ти трѣбва да имашъ съзнание за този актъ, който извършвашъ. Кръщението е свещенъ актъ. Ако си учитель, трѣбва да научишъ ученика да мисли право и да му посочишъ пѫтя на истината. Какво даватъ днесъ родителитѣ, проповѣдницитѣ и учителитѣ на младото поколѣние?
 
Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ новъ моралъ, отъ ново разбиране на живота, отъ новъ начинъ за възпитание на младото поколѣние. Стариятъ не трѣбва да казва на младитѣ, че животътъ е тежъкъ, че съ трудъ и мѫка трѣбва да си пробиватъ пѫть, но да имъ покаже новъ начинъ на работа. Нови пѫтища има къмъ истината, мѫдростьта и любовьта. Нови пѫтища има къмъ живота, свободата и знанието. Човѣкъ трѣбва да направи крачка напредъ и да потърси тия пѫтища. Ако на едно и сѫщо мѣсто тъпче, той нищо нѣма да постигне. Младиятъ трѣбва да знае, че животътъ му е написанъ на лицето. Както живѣе, каквото мисли и чувствува, всичко е написано на неговото лице. Ако иска да провѣри това, нека се оглежда често. Намисли ли да върши нѣкакво престѫпление, нека се огледа. Въ очитѣ, въ линиитѣ на лицето си той ще види това, което е намислилъ да прави. Преди да извърши престѫплението, той може да се изправи. Щомъ изправи мислитѣ и чувствата си, всѣкаква погрѣшка е избѣгната. Днесъ младитѣ, главно влюбенитѣ моми и момци, обичатъ да се оглеждатъ. Добре е да се оглежда човѣкъ, но не само, когато е влюбенъ. Когато момъкътъ и момата постигнатъ своята цель, тѣ не се интересуватъ вече отъ външностьта си. Щомъ престанатъ да се интересуватъ отъ външностьта си, любовьта ги напуща.
 
Какво представя любовьта? Любовьта е дъщеря на Бога — дева на живота. Който се е домогналъ до тази дева, той трѣбва да я пази като зеницата на окото си. Злоупотрѣби ли съ нея, тя взима всичкитѣ си пособия и си заминава. Момъкъ и мома, които злоупотрѣбяватъ съ любовьта, се лишаватъ отъ нея. Щомъ любовьта ги напусне, тѣ оставатъ самотни, чужди на всички въ свѣта. Животътъ имъ се превръща въ страдание. Ще кажете, че не сте познали любовьта, че сте били неопитни и т. н. Както и да се оправдавате, любовьта не може да остане при васъ. Тя живѣе само въ хармонична срѣда. Щомъ нарушите хармонията, тя се отдалечава, отива въ своя свѣтъ. Дълго време ще плачете и въздишате за нея, докато отново ви посети. Тя ще ви посети само следъ като научите урока си. Човѣкъ трѣбва да познава себе си, както и своя ближенъ. Това значи, да познавате Божественото въ човѣка. Познаете ли Божественото въ човѣка, вие сте готови да влѣзете въ положението и на най-голѣмия престѫпникъ. Вие ще погледнете на него като на душа, излѣзла отъ Бога, безъ да се спирате върху неговитѣ грѣшки и престѫпления. Гледате ли на човѣка като на душа, вие се свръзвате съ него и го повдигате. Гледате ли на животното като на сѫщество, създадено отъ Бога, колкото свирепо да е, то нѣма да ви нападне. Ако свирепото животно може да бѫде за васъ добро, колко по-добъръ е отъ него човѣкътъ. Но кога? Когато мислите за него добре. Мислете за ближния си добре, за да прояви и той доброто къмъ васъ.
 
Следователно, искате ли да бѫдете добри, отворете умоветѣ си за Божествената свѣтлина, а сърдцата си — за Божествената топлина. Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора. Както човѣкъ не може безъ щитовидна жлеза въ организма си, така и свѣтътъ не може безъ добри хора. Добриятъ човѣкъ не е нищо друго, освенъ щитовидната жлеза на свѣта. Изгубятъ ли добротата си, хората постепенно заболяватъ, докато дойдатъ да идиотизиране. Значи, доброто въ човѣка, добритѣ хора даватъ права посока на мисъльта, на бѫдещата култура на човѣчеството. Добритѣ хора създаватъ добри семейства, добри домове. Доброто, като елементъ въ козмоса, внася потикъ въ всички живи сѫщества, въ всички звезди и планети. Добритѣ хора сѫ проводници на Божественото. Въ този смисълъ тѣ сѫ запалки на свещения огънь въ човѣка. Безъ доброто, като запалка, свещениятъ огънь не може да гори. Доброто е въ сила да организира неорганизираната материя.
 
Сега, като знаете силата на доброто, нека всѣки прояви доброто въ себе си. Дали сте музиканти, художници, архитекти, учители, свещеници, проявете доброто въ себе си, като творческа сила, като животъ. Дето доброто царува, тамъ нѣма смърть. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да одухотвори и освети своята материя? Този човѣкъ не е проявилъ доброто въ себе си. Може ли такъвъ човѣкъ да бѫде наследникъ на Христа? Какъвъ трѣбва да бѫде човѣкътъ, който очаква наследството на Христа? Той трѣбва да бѫде като Христа — човѣкъ на постоянна работа. Христосъ работѣше непрекѫснато. Той отправяше мисъльта си къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всичко живо, съ цель да ги повдигне. На Христовата мисъль се гради положителното и устойчиво въ сегашната култура. На Христовата мисъль се дължи и културата, която въ бѫдеще ще дойде. Енергията, която християнството криеше въ себе си, е почти къмъ своя край. Тази енергия е почти изразходвана. Християнството крие въ себе си запасна енергия за около 1200 години още, но я държи като неприкосновенъ основенъ капиталъ. Ако посегне къмъ този капиталъ, то е осѫдено на фалиране. Този капиталъ трѣбва да остане непокѫтнатъ. За да подържа живота си, християнството трѣбва да бѫде кредитирано. Не му ли се отпусне новъ кредитъ, въ свѣта ще настане небивалъ гладъ и сиромашия.
 
Кредитътъ на съвременното християнство иде заедно съ шестата раса. Когато шестата раса дойде на земята, положението на християнитѣ ще се подобри. Тѣ носятъ финансиитѣ. Тѣ носятъ голѣмъ запасъ отъ енергия за създаване на нови форми, за което нѣкои отъ сегашнитѣ хора сѫ призвани да взематъ участие. Това сѫ хората, които ще създадатъ нѣщо велико въ свѣта. Това сѫ хората, които ще приложатъ идеята за братство между човѣцитѣ. Това сѫ хората, които ще носятъ истината и свободата въ свѣта. Това сѫ хората на вѣчния миръ, на реда и порядъка въ свѣта.
 

27. Беседа отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt