Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_01_26 Богове сте

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 03 юни 2016 - 11:51

От томчето "Да ви даде", Сила и живот,

13 серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Богове сте.

 

Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това е мисъль, откѫсната отъ нѣщо цѣло, както много факти и явления въ живота на съвременнитѣ хора представятъ откѫслеци отъ цѣлокупния животъ. Докато тази разпокѫсаность сѫществува между фактитѣ и явленията въ живота, хората всѣкога ще се натъкватъ на противоречия. Дойдатъ ли до въпроса за морала, хората сѫщо така се натъкватъ на редъ противоречия, защото не сѫ дошли още до истинския моралъ. Какво нѣщо е моралътъ? Както здравето на човѣка представя външната страна на физическия животъ, така и моралътъ представя външната страна на духовния животъ на човѣка. Когато живѣе хармонично, човѣкъ е здравъ и физически, и духовно. Не живѣе ли правилно, човѣкъ се натъква на редъ болезнени състояния, които нѣматъ нищо общо съ стремежитѣ на човѣшката душа. Болезненитѣ състояния въ живота на човѣка сѫ анормални явления, вследствие на което човѣкъ прави усилия да се освободи отъ тѣхъ. Да бѫде човѣкъ здравъ, това е нормално явление въ живота. Всички органи въ здравия човѣкъ функциониратъ правилно и сѫ въ пълна хармония помежду си. Ето защо, здравето не е нищо друго, освенъ резултатъ на моралния животъ на човѣка. Здравиятъ яде, диша и мисли правилно. Ако не се храни добре, ако не диша и не мисли правилно, човѣкъ не може да води духовенъ животъ. Духовниятъ животъ е тъй естественъ, както яденето и дишането. Вънъ отъ духовния животъ човѣкъ се натъква на редъ аномалии. Запримѣръ, една отъ аномалиитѣ въ човѣшкия животъ е лъжата. Който лъже, той се намира въ болезнено състояние, както онзи, на когото стомахътъ е разстроенъ. Той влиза-излиза отъ стаята, не може да седи на едно мѣсто. Желанието на човѣка да послъгва се дължи на нѣщо неестествено, вмъкнато въ неговата психика. Ако желае, човѣкъ може да се освободи и отъ неестественитѣ прояви въ себе си. Щомъ се освободи отъ тѣхъ, заедно съ това той ще се освободи и отъ слабоститѣ и пороцитѣ си.

 

Страхътъ въ човѣка е сѫщо така неестествено проявление, както и лъжата. Когато чувството на предпазливость е силно развито въ човѣка, той става много страхливъ. За да се освободи отъ своитѣ неестествени прояви, човѣкъ трѣбва да си служи съ филтри, съ каквито природата си служи. За да пречисти водата отъ примѣсенитѣ къмъ нея вещества, природата я прекарва презъ пѣсъчни пластове. Същото трѣбва да прави човѣкъ съ своитѣ неестествени мисли и желания, които приема отъ външния свѣтъ. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си.

 

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ слабо зрение. За да усилятъ зрението си, тѣ трѣбва да прилагатъ закона за филтриране на своитѣ мисли и желания. Като усилва външното си зрение, съ него заедно човѣкъ усилва и вѫтрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, а духовното — неограничено. Духовно човѣкъ вижда на грамадни разстояния. Изнамѣрването на радиото и на телевизията доказватъ сѫществуването на ясновидството. Какъ става това виждане не може да се обясни, но въ бѫдеще голѣма часть отъ човѣчеството ще бѫдатъ ясновидци. Чрезъ своето вѫтрешно радио човѣкъ ще схваща нѣща, които ставатъ на хиляди километри отъ него.

 

Какво ще се ползува човѣкъ отъ ясновидството си, ако нѣма хлѣбъ да яде? Вечерьта е слушалъ какво се пѣе или свири въ Лондонъ или въ Парижъ, а сутриньта става и не намира хлѣбъ да си хапне. Значи, радиото е развлѣчение за човѣка, но не може да го храни. При това, сегашното радио още не е усъвършенствувано. Днесъ вие слушате по радиото да говорятъ, но не можете да се разговаряте. Ще дойде день, когато хората ще се разговарятъ по радиото: единъ ще пѣе отъ едно мѣсто, другъ ще му отговаря. При това, тѣ ще могатъ да влизатъ въ разговоръ помежду си, да си помагатъ едни-други. Засега, обаче, радиото е забавление за човѣчеството.

 

 Азъ рекохъ: „Богове сте“. Боговетѣ представятъ външната страна на Бога. Той се проявява чрезъ тѣхъ. Тѣ сѫ проводници на великитѣ сили въ свѣта. Тѣ иматъ отношение къмъ хората, затова служатъ като проводници. Боговетѣ, за които се говори въ Писанието, представятъ разумни сѫщества, които могатъ да извършватъ много работи. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е божество, това подразбира, че е разумно сѫщество и може да направи много добри дѣла. Като живѣе разумно, човѣкъ има условия да бѫде здравъ. Това показва, че безъ духовенъ животъ физическиятъ не представя нищо особено. Ако задъ физическия животъ не стои духовниятъ като тилъ, първиятъ е изгубенъ.

 

Доказано е, че човѣкъ съ мораленъ устой може да живѣе по-дълго време отъ онзи, който нѣма мораленъ устой въ себе си. Като спазва законитѣ на великия моралъ, човѣкъ пести силитѣ на своя физически и духовенъ животъ. Природата изисква това отъ всѣки човѣкъ, защото не обича да изразходва енергиитѣ си напразно. Трѣбва ли човѣкъ да се безпокои за нищо и никакво? Трѣбва ли да се съмнява въ себе си? Има нѣща, въ които човѣкъ може да се съмнява, но въ себе си той никога не трѣбва да се съмнява. Човѣкъ се съмнява въ Бога, въ хората и най-после въ себе си. Какво печели, като се усъмни въ всичко? Съмнението е частична проява на явленията въ живота, а разумната, съзнателна вѣра подразбира пълна проява на живота. Да се домогне човѣкъ до пълната проява на живота, това значи, да се е домогналъ до неговия смисълъ.

 

 Отъ хиляди години насамъ хората сѫ се възпитавали по отрицателенъ пѫть — чрезъ противоречия и съмнения. Време е вече да се възпитаватъ чрезъ положителни нѣща, по пѫтя на истинската наука и философия. Докато не се домогнатъ до тази наука, хората всѣкога ще се лутатъ отъ единъ моралъ на другъ.

 

 Трима приятели живѣли задружно помежду си. Единъ день тѣ си купили една патка, заклали я, изчистили я и се готвѣли да я опекатъ, да се наядатъ добре. Въ това време въ дома имъ дошълъ единъ гостъ. Като го видѣли, тѣ моментално скрили патката въ една тенджера, да не би гостътъ да остане на обѣдъ. Въпрѣки това, гостътъ останалъ даже да нощува у тѣхъ. За да не се развали патката до другия день, единъ отъ приятелитѣ я занесълъ съ тенджерата заедно въ стаята, дето гостътъ щѣлъ да пренощува. Тази стая била по-хладна отъ другата. Гостътъ забелязалъ пренасянето на тенджерата, но премълчалъ. На сутриньта, преди заминаването си, той дигналъ капака на тенджерата, извадилъ патката, турилъ я въ торбата си и отишълъ при тримата приятели да се сбогува. — Защо тръгвашъ толкова рано? — Трѣбва да си отида, докато още царь Патаранъ е на власть. Падне ли отъ трона си, и моята работа е спукана. Такъвъ е законътъ въ нашето царство. Тѣ не разбрали какво иска да имъ каже съ тѣзи думи, но го пуснали да си отиде. Като заминалъ, отворили тенджерата да взематъ патката да я сготвятъ. Но какво видѣли? Патката изчезнала. Едва сега разбрали думитѣ на своя гостъ, но се примирили съ положението си. Нито тѣ проявили нѣкакъвъ великъ моралъ, като скрили патката отъ госта си, нито гостътъ, като я задигналъ.

 

Съвременнитѣ хора постоянно губятъ въ живота си и после съжаляватъ за изгубеното. Кога губи човѣкъ? Когато е неразуменъ. За да не губи, човѣкъ трѣбва да постави живота си на разумна основа. Ако живѣе разумно, човѣкъ ще намѣри цѣръ за своитѣ слабости и недѫзи. Свѣтътъ, въ който човѣкъ живѣе, е разуменъ, вследствие на което крие въ себе си всичко, отъ което той се нуждае. Достатъчно е да се обърне на една или на друга страна, за да намѣри всичко, което му е потрѣбно. Знае ли какъ да постѫпва, човѣкъ може да намѣри нѣкакъвъ цѣръ за своето физическо и душевно здраве.

 

Разумниятъ човѣкъ разполага съ магическа прѫчица. Ако е гладенъ, достатъчно е да тропне съ прѫчицата, за да намѣри предъ себе си богата трапеза. Щомъ се нахрани, пакъ тропне съ прѫчицата си, за да се дигне трапезата. Той не познава нужди и лишения. Ще кажете, че това е приказка отъ 1001 нощь. Какво ще кажете тогава за книгитѣ на Сведенборга? Споредъ нѣкои това, което Сведенборгъ е писалъ, е измислено. Споредъ други, писаното отъ Сведенборга е реалность. Едно е вѣрно: нѣма измислени нѣща въ свѣта. Каквото помисли, напише, или нарисува човѣкъ, то е сѫществувало нѣкѫде. Когато художникъ рисува нѣкаква картина по фантазия, това не е чиста фантазия. Нѣкога той е видѣлъ тѣзи образи, макаръ и откѫслечни и днесъ ги комбинира въ едно цѣло.

 

Мнозина сѫ отивали въ онзи свѣтъ и го описватъ, но описанията на всички не се съгласуватъ. Защо? Защото всички нѣматъ еднакъвъ погледъ на нѣщата. Нѣкои се спиратъ на външната страна на духовния животъ, а други — на вѫтрешната страна. Човѣкъ трѣбва да има дълбоко разбиране за нѣщата, за да може да ги опише правилно. Ето защо, за да приеме нѣщата въ тѣхната действителность, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си вѣренъ погледъ за тѣхъ, да знае, кое е възможно и кое не е възможно. Запримѣръ, трѣбва ли да се спирате върху думитѣ на нѣкой, който ви казва, че отъ васъ човѣкъ нѣма да излѣзе? Не се спирайте върху думитѣ на хората, които не мислятъ право. Веднъжъ човѣкъ създаденъ отъ Бога, рано или късно той ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне къмъ онзи животъ, отъ който първоначално е излѣзълъ. Казано е въ Писанието, че свѣтътъ ще се оттегли и Богъ ще създаде ново небе и нова земя. Подъ думитѣ „ново небе и нова земя“ разбираме новъ редъ и порядъкъ на нѣщата. Стариятъ редъ, старитѣ разбирания и вѣрвания на хората сѫ остарѣли и трѣбва да се замѣстятъ съ нови, както животътъ на детето се замѣства съ живота на възрастния.

 

 Азъ рекохъ: „Богове сте“. Кои хора могатъ да се нарекатъ богове? Които вървятъ по Божиитѣ пѫтища. Тѣ сѫ носители на Божиитѣ мисли, поради което сѫ въ единство и хармония съ всичко възвишено и разумно. Разумното крие въ себе си нѣщо мощно и велико. Следователно, дойдете ли до вашитѣ разумни мисли и чувства, вие трѣбва да оставите сами да се проявяватъ. Тѣ не се нуждаятъ отъ никаква контрола или направление. Тѣ знаятъ пѫтя на своето проявление. Мисъльта не е нѣщо механическо. Достатъчно е да ѝ се даде тласъкъ, тя знае вече, накѫде да се движи. Може ли да се нарече механическа сила онази мисъль, която движи аероплани, мотори? Днесъ мисъльта движи свѣта.

 

 И тъй, искате ли да се развивате правилно, не влагайте нищо отрицателно въ живота си. Вложите ли една отрицателна мисъль въ ума си и едно отрицателно чувство въ сърдцето си, тѣ ще разрушатъ отъ основа вашето щастие. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че хората не го обичатъ. Този човѣкъ разсѫждава криво. Преди всичко, любовьта не зависи отъ хората. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, за да ви обича, или не обича нѣкой, това не зависи отъ човѣка. Когато забивате гвоздей въ една греда, кой е виновенъ за това? Вината не е нито въ гредата, нито въ гвоздея. Това зависи отъ онзи, който дига и слага чука върху гвоздея. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичатъ. Божията любовь е изворъ, отъ който постоянно тече. Божията любовь дава, а човѣшката — взима. Даването и вземането представятъ две сили въ природата, които взаимно се уравновесяватъ. Положителнитѣ сили даватъ, а отрицателнитѣ — взематъ. Който не се е научилъ правилно да взема, той не може и правилно да дава. Следователно, когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва правилно да се обмѣнятъ: единиятъ ще дава, а другиятъ ще взема. Това не подразбира, че единиятъ всѣкога трѣбва да дава, а другиятъ — всѣкога да взема. За да изявятъ любовьта си правилно, тѣ трѣбва да се смѣнятъ въ даването и въ вземането.

 

 Азъ рекохъ: „Богове сте“. Какво означаватъ думитѣ „богове сте“? Да кажете на човѣка, че е божество, това показва, че въ него живѣе нѣкакво божество. Ако слуша божеството въ себе си, човѣкъ може да се обедини съ него, да стане едно съ него. Сѫщевременно човѣкъ никога не трѣбва да мисли, че божеството, което живѣе въ него, е надъ божествата въ другитѣ хора. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си и върши специална служба, която никой другъ не може да изпълни. Може ли човѣкъ да даде предимство на единъ отъ своитѣ органи предъ другъ? Можете ли да дадете предимство на мозъка предъ стомаха или дробоветѣ? Какво ще прави мозъкътъ безъ стомаха и безъ дробоветѣ? Всѣки органъ е на мѣстото си, защото изпълнява специфична служба. Мозъкътъ не може да извърши службата на стомаха и на дробоветѣ, но и тѣ не могатъ да изпълнятъ неговата служба. Обаче, човѣшкиятъ организъмъ ще бѫде въ пълна хармония, когато между всички негови органи има единство и съгласие. За да се развива правилно, физически и духовно, пръвъ трѣбва да се прояви стомахътъ. Щомъ той свърши работата си, дробоветѣ се проявяватъ. Най-после мозъкътъ започва да работи. Значи, когато стомахътъ работи, мозъкътъ временно спира своята дейность, за да изпрати часть отъ енергията си на стомаха, да му помогне. Въ замѣна на това стомахътъ изпраща храна на мозъка, съ което поддържа неговата дейность. Колкото енергия е приелъ стомахътъ отъ мозъка, толкова храна му изпраща. Не се ли спазватъ тия отношения, кредитътъ се ограничава, а понѣкога съвършено се прекратява. Съ други думи казано: за да бѫдатъ всички органи на човѣка въ изправность, той трѣбва да държи отворени изворитѣ на своя животъ. Затвори ли пѫтищата на тия извори, той прекѫсва връзката си съ Бога.

 

Какво значи да прекѫсне човѣкъ връзката си съ Бога? Прекѫсне ли тази връзка, той прекѫсва съобщенията си съ живота. Щомъ прекѫсне съобщенията си съ живота, човѣкъ изпада въ положението на просякъ, лишенъ отъ благата, които му сѫ необходими. Той започва да проси оттукъ - оттамъ, да преживѣе по нѣкакъвъ начинъ. Да проси човѣкъ, това значи да наруши своя естественъ животъ. Просията е неестествено, анормално явление въ живота. Ще кажете, че въ Евангелието е писано: „Просете, за да ви се даде“. Да просишъ отъ Бога, това значи, да искашъ. Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да иска отъ Бога съвети какъ да живѣе. Това искане е на мѣсто. Обаче, да проси човѣкъ отъ хората, да ходи отъ кѫща на кѫща да събира трошици отъ трапезата на богатитѣ хора, това значи да се натъкне на най-голѣмитѣ унижения и да получи такава храна, която, вмѣсто да го задоволи, да разстрои здравето му. Какъвъ човѣкъ може да стане отъ този, който очаква на подаянието на богатитѣ хора? Който живѣе отъ подаянието на богатитѣ хора, той е осѫденъ на израждане. Който иска да расте и правилно да се развива, той трѣбва да се ползува отъ свѣтлината и топлината на слънцето, а не отъ огъня. Той трѣбва да се ползува отъ мислитѣ на Великия животъ, а не отъ тия на обикновения животъ. Следователно, каквото правите, стремете се къмъ Божественото. Ако свържете приятелство съ нѣкой човѣкъ, за да бѫдатъ отношенията ви здрави, трѣбва да намѣрите въ него едно добро качество и постоянно да го държите въ ума си. На сѫщото основание казвамъ: за да подържа отношенията си съ Бога, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си идеята, че Богъ е любовь. Престане ли да мисли така, връзката му съ Бога се скѫсва. Ако човѣкъ не държи въ ума си мисъльта, че Богъ е любовь, мѫдрость и истина, той е изложенъ на голѣми страдания, на вѣчно недоволство и мракъ. При това положение човѣкъ дохожда до пълно обезсмисляне на живота.

 

 И тъй, духовниятъ животъ представя истинския животъ на човѣка. Дойде ли до Божественото, до духовното начало въ живота, човѣкъ придобива истинско здраве. Такъвъ е животътъ на светията. Той познава страданията, помага на хората, но не се поддава на мѫчения и страдания. Защо? Тѣлото му е бронирано. Както човѣкъ се облича зимно време съ много дрехи, за да се пази отъ студа, така природата чрезъ редъ обвивки е оградила светията отъ мѫчения и страдания. Физическото тѣло е една отъ обвивкитѣ на човѣка, духовното — втора обвивка, умственото - трета, причинното — четвърта и т. н. Колкото по-високо е издигнатъ човѣкъ, толкова по-добре сѫ развити неговитѣ тѣла. Светията, истински духовниятъ човѣкъ, има седемъ тѣла. Обикновениятъ човѣкъ има само едно тѣло, физическото, съ което работи на земята. Колкото по-добре сѫ развити тѣлата въ човѣка, толкова по-голѣми сѫ и възможноститѣ му. Който не разполага съ тия възможности, той прибѣгва къмъ външни срѣдства. Запримѣръ, нѣкои свѣтски хора, като се чувствуватъ слаби, анемични, не могатъ да придобиятъ здраве, сила по естественъ пѫть, затова прибѣгватъ до изкуствена козметика. Това правятъ главно женитѣ. Тѣ употрѣбяватъ червило, пудра, да маскиратъ своя блѣдъ цвѣтъ на лицето, своята анемичность. Ако по този начинъ могатъ да си въздействуватъ, има смисълъ да приложатъ тази козметика на лицето си, но ако правятъ това само отъ желание да станатъ красиви, тѣ ще си причинятъ редъ повреди. Кожата на лицето имъ ще се набръчка, и тѣ ще иматъ бабешко лице. Има вѫтрешна козметика, къмъ която човѣкъ трѣбва да се стреми. Тази козметика подразбира чисти мисли и чувства и благородни постѫпки. Иска ли да стане красивъ, човѣкъ трѣбва да яде грахъ. Яде ли бобъ, той ще стане здравъ, ще развие твърдость. Българинътъ много употрѣбява бобъ, вследствие на което е твърдъ въ убежденията си.

 

Едно се иска отъ човѣка: да бѫде разуменъ. За да живѣе разумно, той се нуждае отъ учители. Ще кажете, че можете и безъ учители. Зависи до какво се отнася. Ако въпроситѣ се отнасятъ до нѣща, които можете да гледате презъ очитѣ на физическия свѣтъ, както и да е. Обаче, ако се отнася до духовни и Божествени въпроси, вие не можете да ги разглеждате презъ очитѣ на вашитѣ физически разбирания. За такива въпроси вие се нуждаете отъ очитѣ на Велики учители. Гледате ли презъ тѣхнитѣ очи, вие ще виждате правилно и ще разбирате дълбокия смисълъ на нѣщата.

 

Азъ рекохъ: „Богове сте“. Човѣкъ може да се нарече божество, когато даде пѫть на Божественото въ себе си. Той вижда Божия Промисълъ навсѣкѫде. Той живѣе тихо и спокойно, съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ и упование на този Промисълъ. Следователно, уповава ли на Божия Промисълъ, човѣкъ всѣкога може да се освободи отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Загази ли нѣкѫде, обърка ли работитѣ си, достатъчно е да призове на помощь този Промисълъ, за да излѣзе отъ трудноститѣ, въ които е попадналъ. Никаква друга сила не е въ състояние да оправи обърканитѣ пѫтища на човѣка, да отвори пѫтя му къмъ свѣтлата, Божествена мисъль. Пробие ли си пѫть къмъ свѣтлата мисъль, човѣкъ започва да живѣе съзнателно. Той ликвидира съ старото и поема пѫтя къмъ новото. Той започва да гледа на сиромашията, на богатството, на щастието и на нещастието като на състояния, презъ които неизбѣжно трѣбва да мине, да научи единъ урокъ. Щомъ е така, човѣкъ не трѣбва да се оплаква отъ сиромашията, нито да се хвали съ богатството си. И едното, и другото сѫ временни положения.

 

И тъй, щастието и нещастието, богатството и сиромашията сѫ външни прояви на живота. Тѣ представятъ само условия за разуменъ животъ. Ако сте придобили известна разумность, вие ще се отнесете еднакво и къмъ бедния, и къмъ богатия човѣкъ. Дойде ли въ дома ви нѣкой беденъ човѣкъ, вие ще го приемете съ всичкото си уважение и почитание, като сѫщество, въ което Богъ живѣе. Не го ли приемете както трѣбва и оставите Богъ да се грижи за него, вие не сте разбрали живота. Христосъ казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте; голъ бѣхъ, не ме облѣкохте; въ тъмница бѣхъ, не ме посетихте“. Мнозина четатъ този стихъ и се чудятъ, кога е билъ Христосъ гладенъ, жаденъ, голъ, въ тъмница и никой да не Му се е отзовалъ. Тѣ не разбиратъ, че като говори за себе си, Христосъ има предъ видъ всички хора, които сѫ удове на Божествения организъмъ. Ако човѣкъ не познае Бога въ ближнитѣ си, отвънъ никога не би Го намѣрилъ и позналъ. Гледайте правилно на живота, да изучите проявитѣ му, да го разбирате. Разберете ли живота, ще видите, че нѣма сиромашия, нито нещастия. Човѣкъ всѣкога може да бѫде изворъ, който непрекѫснато да дава. Щомъ е така, не се страхувайте, че нѣкой може да ви изчерпи. — Ама все нѣкой може да ме изчерпи. — Щомъ мислишъ така, и това е възможно. — Ама мога да умра. — И това е възможно. За разумния човѣкъ сѫществува само преселване отъ единъ свѣтъ въ другъ, но не смърть. За праведния, за разумния земята е адъ, а небето — рай. За грѣшния е точно обратно: земята е рай, а небето — адъ. Затова именно грѣшнитѣ не искатъ да напуснатъ земята — своя рай. Праведнитѣ обаче всѣкога сѫ готови да напуснатъ земята. Тѣ се интересуватъ отъ живота на земята дотолкова, доколкото могатъ да помагатъ на своитѣ ближни. Тѣ не се интересуватъ отъ временнитѣ нѣща на земята.

 

Какъвъ животъ е този, въ който вѣрата, надеждата и любовьта не присѫтствуватъ? Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква, че животътъ нѣма смисълъ. Какъ може да има смисълъ животъ, въ който вѣрата отсѫтствува? Животъ безъ вѣра, безъ надежда и безъ любовь е животъ безъ основа. За да не обезсмислите живота си, спирайте вниманието си и върху малкитѣ свѣтли мисли и чувства. Тѣ сѫ подобни на свѣтлинки, които идатъ отъ нѣкой отдалеченъ параходъ. Приемайте тия мисли и чувства съ радость и вѣрвайте на тѣхъ, защото скоро ще видите голѣмия параходъ да се приближава къмъ васъ. Съ този параходъ идатъ вашитѣ добри приятели, които отъ години очаквате. Малка е свѣтлината на този параходъ, но единъ день тя ще се увеличи — отъ васъ зависи да имате по-голѣма или по-малка свѣтлина. Колкото е по-голѣма вашата вѫтрешна свѣтлина, толкова ще бѫде по-голѣма и външната ви свѣтлина.

 

Сега азъ ви желая да схващате нѣщата правилно, да гледате на духовния животъ естествено, защото само той ще заякчи здравето ви. Здравето се опредѣля отъ правилното хранене, дишане, мислене, чувствуване и постѫпване. Като знае това, човѣкъ трѣбва да прави изборъ въ хранитѣ си, да прави изборъ въ мислитѣ и чувствата, които го вълнуватъ. Всѣки човѣкъ е опредѣленъ за специална работа, вследствие на което и храната му трѣбва да бѫде специална. Запримѣръ, всѣки човѣкъ не може да мѣси хлѣбъ; всѣки човѣкъ не може да готви. Всѣки човѣкъ не може да бѫде ученъ, писатель, философъ, музикантъ и т. н. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, за каква работа е опредѣленъ.

 

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ учени, музиканти, но не знаятъ какъ да постигнатъ своитѣ желания. Религиознитѣ пъкъ искатъ да бѫдатъ свети, чисти хора, но и тѣ не знаятъ какъ се добива чистота и светость. И еднитѣ, и другитѣ живѣятъ по старъ начинъ, а се стремятъ къмъ голѣми постижения. Това е невъзможно. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, но не знаятъ нито какъ да придобиятъ здравето си, нито какъ да го запазятъ, ако го иматъ. Здравето е свързано съ морала, а моралътъ представя външна страна на духовния животъ. Като срещнете здравъ човѣкъ, ще забележите, че отъ лицето му лъха бодрость, свежесть. Той е положителенъ, опредѣленъ човѣкъ. Въ него е събудено Божественото начало, вследствие на което той има дълбочина въ мислитѣ и въ чувствата си.

 

Сега на всички хора се препорѫчва да работятъ съзнателно върху себе си, коренно да измѣнятъ живота си. Щомъ излѣзатъ отъ стария животъ, едновременно съ това тѣ ще подобрятъ здравето си; подобрятъ ли здравето си, тѣ ще иматъ успѣхъ въ всичкитѣ си работи. Днесъ, при стария начинъ на живѣене, само младитѣ се стремятъ къмъ придобиване на нѣщо, само тѣ се надѣватъ на успѣхитѣ си. Остарѣятъ ли, тѣ преставатъ да се стремятъ и да се надѣватъ. Защо не се стремятъ вече? Защото изгубватъ вѣра въ духовния животъ. Тѣ не вѣрватъ въ духовното начало въ себе си, защото не го разбиратъ. Ако го разбератъ, тѣ ще видятъ, че животътъ не е нищо друго освенъ красота и щастие. Гледатъ ли така на живота, тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ разумни и възвишени сѫщества, които сѫ готови всѣки моментъ да имъ помагатъ. Възвишенитѣ сѫщества се притичатъ всѣкога на помощь на добритѣ хора. Тѣ влизатъ въ положението имъ, разбиратъ ги и не ги питатъ отде сѫ, какво правятъ, какъ сѫ пострадали и т. н.

 

Представете си, че пѫтувате въ бурна, студена нощь, а рѫцетѣ и краката ви замръзватъ. Ако останете въ това положение, вие сте осѫдени на смърть. Трѣбва ли да седите още на студа? Вие трѣбва да влѣзете въ първата кѫща, която срещнете на пѫтя си и да се стоплите добре. Ако домакинътъ на тази кѫща е добъръ, праведенъ човѣкъ, той нѣма да ви държи правъ, да ви разпитва, кѫде сте били, какъ сте изпаднали самъ, но веднага ще ви покани въ дома си, ще стопли вода да измиете рѫцетѣ и краката си, ще ви предложи топло ядене и ще ви отстѫпи едно легло да си почините. Когато се събудите отъ сънь, тогава можете да разкажете патилата си.

 

Мнозина страдатъ отъ любопитство, което не е на мѣсто. Тѣ го наричатъ любознателность. Човѣкъ трѣбва да бѫде любознателенъ, но не любопитенъ. Той трѣбва да бѫде любознателенъ, да изучава себе си, да чете по своето лице, както и по лицето на хората като по книга. Лицето на човѣка представя само единъ листъ отъ тази велика книга. Още много листа има, по които трѣбва да четете: очитѣ, ушитѣ, носа, веждитѣ, устата, сърдцето и т. н. Има ясновидци, които познаватъ хората по очитѣ, други — по ушитѣ, трети — по носа и т. н. Това е наука, която човѣкъ може да придобие. Нѣкой ясновидецъ погледне нѣкого въ очитѣ и казва, че той трѣбва да се освободи отъ старитѣ разбирания. Докато не се откаже отъ тѣхъ, работитѣ му нѣма да вървятъ добре. Наистина, една отъ причинитѣ за неуспѣха на хората се дължи на факта, че сѫ здраво свързани съ старото и не искатъ да се откажатъ отъ него. Запримѣръ, стариятъ животъ заставя човѣка да се занимава съ работитѣ на хората. Обаче, докато се интересува отъ работитѣ на другитѣ, човѣкъ никога не може да изправи своя животъ. Не само че не може да се изправи, но съ това той пакости на себе си. Ето защо, преди всичко човѣкъ трѣбва да развива своя вѫтрешенъ, Божественъ животъ. Дойде ли до това положение, той познава вече хората по вѫтрешенъ пѫть, чрезъ интуиция. Като срещне нѣкой човѣкъ, той познава добъръ ли е или лошъ. Не само хората се познаватъ едни други, но и кучето познава добрия човѣкъ. Ако добъръ човѣкъ влѣзе въ двора на господаря му, кучето веднага го познава и започва да се гали около него. Влѣзе ли нѣкой лошъ човѣкъ, кучето веднага настръхва и започва особено да лае. Забележите ли това, стойте настрана отъ такъвъ човѣкъ. Съ лошитѣ хора трѣбва да бѫдете внимателни. Преди да свържете приятелство съ тѣхъ, изучете ги.

 

Рекохъ ви: „Богове сте“. Кога може човѣкъ да се нарече божество? Когато е развилъ своя вѫтрешенъ животъ, когато е далъ ходъ на Божественото въ себе си. Отъ всичко, което преживява, човѣкъ може да се учи, да вади редъ закони за правиленъ животъ. Отъ радоститѣ и скърбитѣ, презъ които минава, човѣкъ познава, правилно ли живѣе, или неправилно. Всѣка скръбь и всѣко страдание сѫ резултатъ на нарушаване на великитѣ Божии закони. Радоститѣ пъкъ сѫ резултатъ на изпълнение волята Божия. Като живѣе съзнателно, човѣкъ ще си дава отчетъ за всички свои постѫпки и, ако постѫпкитѣ му сѫ добри, той минава за божество.

 

Истинскитѣ учени, които изпращатъ на земята свои асистенти, предаватъ знанието си на тѣхъ, съ цель да помагатъ на човѣчеството. Ако тия асистенти задържатъ знанието за себе си и започнатъ да спекулиратъ съ него, отъ невидимия свѣтъ ги извикватъ да дадатъ отчетъ за дѣлата си. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да раздава блага на човѣчеството и си позволи да задържа тия блага за себе си, носи отговорность за дѣлата си. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ Божиитѣ блага.

 

Следователно, когато се говори за економическия въпросъ на единъ народъ, вие трѣбва да имате предъ видъ отношенията на този народъ къмъ разумнитѣ сѫщества. Ако тия отношения не сѫ правилни, дадениятъ народъ е лишенъ отъ кредитъ и довѣрие. Когато единъ народъ се намѣри въ такова положение, той се обръща къмъ голѣмитѣ народи да прави заеми, но економическиятъ въпросъ пакъ не се разрешава. Разумни разбирания се искатъ отъ всички народи. Ние не сме за фанатичнитѣ религиозни вѣрвания на хората. Ние сме за онѣзи правилни разбирания, за съзнателната връзка между народитѣ и разумния свѣтъ. Докато народитѣ не съзнаятъ, че тѣхниятъ кредитъ, тѣхното благоденствие и плодородие се опредѣлятъ отъ разумния свѣтъ, положението имъ никога нѣма да се подобри. Всѣки народъ има велико предназначение. Доколкото изпълнява своето предназначение, дотолкова той се ползува отъ кредита, опредѣленъ за него. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Изпълнява ли волята Божия, проводникъ ли е на Неговитѣ мисли и чувства, човѣкъ всѣкога се ползува отъ Божието благословение.

 

Съвременнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се благодарение на неизпълнени обещания. Тѣ сѫ дали въ себе си обещание да служатъ на великия идеалъ на своята душа, но не сѫ изпълнили обещанието си. Обещае ли нѣщо, човѣкъ непременно трѣбва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ изпълнение на волята Божия. Дали човѣкъ правилно изпълнява волята Божия, виждаме отъ резултатитѣ на неговия животъ. Той трѣбва да бѫде здравъ, красивъ, силенъ. Не е ли придобилъ тѣзи качества, той не е живѣлъ правилно, не е работилъ добре. Които не сѫ придобили тѣзи качества, за оправдание цитиратъ стиха, въ който апостолъ Павелъ казва: „Мога да се похваля съ своята немощь.“ Като говори за своята немощь, апостолъ Павелъ има предъ видъ своята слабость въ правене на престѫпления.

 

Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това значи: въ всѣки човѣкъ сѫ вложени условия и възможности да бѫде божество, да се нарече Синъ Божий. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се нарече Синъ Божий. Това е смисълътъ на живота. Докато дойде до положението на Синъ Божий, човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, ще мине презъ редъ фази, презъ известни мѫчнотии и изпитания. Това, което днесъ наричаме мѫжъ или жена, не е още истински мѫжъ, или истинска жена. Сегашната жена е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашниятъ мѫжъ е слуга на истинския, на свѣтлия и разуменъ мѫжъ. Иде день, когато на земята ще дойдатъ девата, чистата, възвишена душа и свѣтлиятъ, разуменъ мѫжъ. Днесъ, когато жената се жени, тя търси слуга да ѝ помага въ живота. Мѫжътъ пъкъ търси слугиня, която да му помага въ всѣкидневния животъ. Въ сегашната женитба мѫжътъ и жената търсятъ голѣмо, сѣнчесто дърво, да се подслонятъ подъ него. Такива сѫ разбиранията имъ. Обаче единъ день тия разбирания ще се измѣнятъ и човѣкъ ще оправдае стиха, въ който е казано: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до онзи първиченъ порядъкъ, който сѫществува въ Божествения свѣтъ. Желанието на хората да бѫдатъ свободни показва, че тѣ се стремятъ именно къмъ Божествения порядъкъ на нѣщата, който дава абсолютна свобода на всички живи сѫщества. Днесъ и жената иска да бѫде свободна като мѫжа. Тя не знае, че има положения, въ които мѫжътъ е голѣмъ робъ. Има положения, въ които жената е по-свободна отъ мѫжа. Откакъ започна да работи за своитѣ права, жената израстна съ нѣколко сантиметра по-високо, отколкото е била по-рано. Много естествено. Когато дървото се полива често, израства нависоко. Израстването на дървото има отношение къмъ неговата форма, но не и къмъ неговитѣ качества. Съ увеличаване на формата, едновременно трѣбва да се подобрява и съдържанието. Ако се увеличава само формата, безъ да се подобрява съдържанието, намѣсто полза човѣкъ ще има повече загуби. За издържане на голѣмата форма сѫ нужни голѣми разходи.

 

 Днесъ всѣки човѣкъ, мѫжъ или жена, търси нѣкой да го разбира, да улесни живота му. Намѣри ли такъвъ, той го нарича свой ангелъ, свой спаситель. Това сѫщество е толкова необходимо за него, колкото майката за малкото дете. Колкото по-дълго време майката е държала детето въ рѫцетѣ си, толкова по-разумно е станало това дете.

 

Рекохъ ви: „Богове сте“. Само онзи човѣкъ може да се нарече божество, който се отличава съ голѣма разумность и готовность да изпълнява волята Божия. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че сте готови да изпълните Неговата воля, но не сте станали божества. Щомъ не сте божества, липсва ви нѣщо. Кой не вѣрва днесъ въ Бога? Днесъ повечето хора сѫ вѣрващи, но въпрѣки това тѣ продължаватъ да се биятъ. Какъвъ домъ е този, въ който синоветѣ и дъщеритѣ казватъ, че обичатъ и уважаватъ родителитѣ си, вѣрватъ въ тѣхъ, а въпрѣки това постоянно се биятъ и каратъ помежду си? Ако наистина обичатъ и уважаватъ родителитѣ си, децата би трѣбвало да спазватъ тѣхнитѣ закони. Сѫщото може да се каже за всички хора. Ако наистина вѣрватъ въ Бога и Го обичатъ, тѣ би трѣбвало да спазватъ Неговия законъ. Въ сѫщность Божиятъ законъ ли царува въ свѣта? Ако хората зачитаха Великия Божи законъ, въ свѣта трѣбваше да сѫществува само единъ Богъ. Хората могатъ да изповѣдватъ различни религии, да иматъ различни убеждения, но ако въ душата си признаватъ само единъ Богъ, само единъ Баща, като се срещнатъ, тѣ нѣма да се питатъ, кой какво вѣрую има, но ще се почувствуватъ братя. По професия човѣкъ може да бѫде художникъ, лѣкарь, свещеникъ, учитель, но вѫтрешно всички хора иматъ нѣщо общо.

 

 Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това значи, че хората иматъ възможность да живѣятъ разумно, да служатъ на Бога. При това положение животътъ на всички хора ще се подобри. Като служи на Бога, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бѫдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни отъ неизлѣчими болести и т. н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравиятъ се разболява, богатиятъ осиромашава, учениятъ изгубва знанието си и т. н. Когато говоря за изпълнение волята Божия, азъ имамъ предъ видъ онзи Вѣченъ Принципъ, който нѣма начало, нѣма и край. Затова наричатъ Бога Вѣченъ, Древенъ. Обаче никой не може да Го нарече старъ. Самъ по себе си Той не остарява. Той е всемѫдъръ, но не е старъ. Той включва въ себе си всички велики добродетели. Затова е казано, че Богъ е Любовь, Мѫдрость, Истина. Иматъ ли възрасть тия добродетели? Любовьта е вѣчна. Сѫщото можемъ да кажемъ и за другитѣ добродетели.

 

И тъй, дойдете ли до понятието Богъ, знайте, че Той е неизмѣненъ. Въ Него се включватъ желанията и стремежитѣ на всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. Всички живи сѫщества живѣятъ въ Бога. Едни съзнаватъ това, а други не съзнаватъ. Когато Божественото въ тѣхъ се събуди, тѣ се съзнаватъ като частица отъ Великия Божественъ организъмъ. Щомъ Божественото въ тѣхъ заспи, тѣ минаватъ пакъ въ порядъка на обикновения животъ. Има моменти, когато Божественото се пробужда и въ животнитѣ. Вълкътъ, запримѣръ, следъ като изяде нѣколко овце, започва да мисли, че не е добре това, което прави. Това показва, че Божественото е проговорило и въ него, но само за моментъ. Щомъ съзнанието му заспи, Божественото го напуща. Тогава вълкътъ си казва: Дали е право това, което върша или не, не зная. Едно е важно: трѣбва да ямъ, да не умра отъ гладъ. За човѣка казвамъ: Щомъ Божественото въ него се пробуди, той трѣбва да работи върху себе си, да го задържи. И светията, и учениятъ, и обикновениятъ човѣкъ трѣбва да работятъ, да дадатъ ходъ на Божественото въ себе си, да не ги напуща. Светията трѣбва да работи, да увеличава своята светость. Учениятъ трѣбва да работи, да увеличава своята ученость. Обикновениятъ човѣкъ трѣбва да работи, да стане необикновенъ. Истински ученъ е онзи, който изучава Божиитѣ закони и става тѣхенъ проводникъ. Задачата на науката не е само да дава знания на хората, но и да ги учи какъ да живѣятъ.

 

 Азъ рекохъ: „Богове сте“. За да дойде до положение да се нарече божество, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ всичко временно, преходно, и да задържи само онова, което има значение и на земята, и на небето. Дойде ли до това положение, каквато служба да изпълнява на земята, навсѣкѫде ще бѫде добре приетъ. Обикновениятъ човѣкъ ще слѣзе на земята пешъ, а божеството — съ колесница. Добре е понѣкога човѣкъ да се качи на колесница, но на такава, която да не тръска. Подъ думата „колесница“ разбирамъ съвкупность отъ всички възвишени и благородни мисли, чувства и постѫпки. Качи ли се човѣкъ на тѣхъ, тѣ могатъ да го занесатъ отвѫдъ земния свѣтъ. Това значи да бѫде човѣкъ божество.

 

Днесъ отъ всички се иска приложение. Колкото малко да сте разбрали, приложете го. Не е достатъчно да знаете кои сѫ добри и възвишени мисли, но трѣбва да ги приложите. Като приложите знанието си, вие сами ще разберете, че животътъ на земята има велико предназначение. Свѣтътъ се нуждае отъ кърмилници, които да имъ помагатъ. Ще дойде день, когато отъ всѣки човѣкъ ще се иска отчетъ какво е направилъ на земята, какво е далъ на човѣчеството. Докато е боленъ, човѣкъ се нуждае отъ помощьта на лѣкари, на милосърдни сестри. Като боленъ, всѣки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравѣе ли, излѣзе ли отъ болницата, веднага трѣбва да отиде на работа: свещеникътъ ще вземе пособията си и ще отиде на работа; учительтъ ще вземе книгата си и ще отиде на училище да учи децата; лѣкарьтъ ще вземе инструментитѣ си и ще отиде да преглежда болни; сѫдията ще облѣче тогата си и ще отиде да раздава правосѫдие между хората. Мѫже, жени, деца - всички трѣбва да отидатъ на работа. За здравитѣ се предвижда работа, а не милване. Свѣтътъ се нуждае отъ здрави, работоспособни хора, а не отъ инвалиди.

 

Следователно, болниятъ не трѣбва да съжалява, че е боленъ, но да благодари на ония, които му услужватъ. Като оздравѣе, той ще помага на слабитѣ и немощни хора. Дали братя или сестри ще ви услужватъ, това е безразлично. Никой не може да злоупотрѣби съ болния. Здравиятъ, който услужва, трѣбва да подигне очитѣ си нагоре и да благодари, че има възможность да се прояви, да прави добро на своитѣ слаби и болни братя и сестри. Като помагате на слабитѣ и на болнитѣ, вие давате възможность на Божественото въ васъ да се прояви, да отворите пѫтя си къмъ велики възможности и постижения.

 

Азъ рекохъ: „Богове сте“. Христосъ казва, че сте богове, но кога? Когато изпълните Христовото учение, както се е проповѣдвало — чисто, безкористно, безъ съблазънь, безъ обезсърдчения, безъ никакви ограничения. Ако човѣкъ може да служи на Бога по този начинъ, ако може да стане носитель на Божественото въ свѣта, той е придобилъ много. Мнозина материалисти, религиозни, моралисти намиратъ, че идеята за служене на Бога внася заблуждение въ умоветѣ на хората. Отъ тѣхно гледище е така, но отъ по-високо гледище не е така. Човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата отъ идейния свѣтъ, отъ свѣта на абсолютната чистота, за да може да се произнася за тѣхъ. Иначе той всѣкога ще вади такива заключения, които постоянно ще се измѣнятъ. Както възгледитѣ и обичаитѣ на хората за живота постоянно сѫ се измѣняли и измѣнятъ, така и тѣхнитѣ идеи за Бога сѫ търпѣли и търпятъ промѣни. Обаче, има единъ идеаленъ свѣтъ, дето хората живѣятъ по Божественъ начинъ. Тѣхнитѣ идеи и възгледи за нѣщата сѫ едни и сѫщи за всички времена и епохи. Този свѣтъ ние наричаме свѣтъ на боговетѣ, на светиитѣ, на адептитѣ, на избранитѣ. Отъ този свѣтъ се осмисля и земниятъ. Отъ гледището на идейния свѣтъ всѣки човѣкъ — мѫжъ, жена или дете, сѫ благословение за другитѣ хора. Защо сѫ благословение? Защото сѫ носители на Божественото. Обаче тѣ трѣбва да съзнаватъ това и да работятъ разумно. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, работата, която ви предстои да свършите, ще ви се нареди добре. Ако срещнете единъ човѣкъ и работата, която ви предстои да свършите, не дава добъръ резултатъ, ще знаете, че той не е по-добъръ отъ васъ.

 

Следователно, излизате ли отъ дома си и отивате да свършите нѣкаква важна работа, не бързайте да излѣзете, но спрете се малко, да мине край васъ добъръ човѣкъ, той да ви бѫде първа срѣща. Когато нѣкоя жена туря на стана си да тъче нѣщо, тя гледа да я срещне нѣкое дете, или нѣкой добъръ човѣкъ, работата ѝ да върви наредъ. Правете и вие сѫщото. Ставате ли сутринь отъ сънь, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога въ себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено, Красивъ е животътъ, когато се движите въ свѣтъ, дето Богъ се проявява. Уповайте на Бога въ себе си и вънъ отъ себе си, а не на хората. Уповавате ли на Бога, вие ще оправите своитѣ работи, както и тия на своя народъ. Слушате нѣкой да казва, че трѣбва да направи заемъ, да уреди работитѣ си. Щомъ объркатъ малко работитѣ си, така казватъ и българитѣ, както и всички народи. Като не могатъ и съ заеми да оправятъ работитѣ си, тѣ казватъ, че трѣбва да правятъ економии. Не, нито заеми помагатъ, нито економии. Ако искатъ да оправятъ работитѣ си, българитѣ трѣбва всѣка сутринь да ставатъ рано, да посрѣщатъ Бога въ себе си. Ако това правятъ всички, отъ последенъ гражданинъ до царя, полезътъ имъ ще бѫде добъръ. Щомъ полезътъ е добъръ, и работитѣ имъ ще се наредятъ добре. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се разрешатъ економическитѣ въпроси, както на отдѣлния човѣкъ, така и на всички държави. Свѣтътъ се нуждае отъ мѫдри хора. Който иска да стане дипломатъ, той трѣбва да бѫде мѫдъръ, да разбира отъ отношения, да може да влияе съ доброто, което носи въ себе си. Всѣки човѣкъ съ ставането си отъ сънь трѣбва да си спомни, че не е позволено на никого да прави престѫпления. Човѣкъ трѣбва да знае, че законитѣ за едного сѫ общи закони за всички. Благата на едного сѫ блага за всички. Всѣко живо сѫщество трѣбва да се подчинява на Божиитѣ закони. Вънъ отъ тия закони нѣма животъ. Когато музикантътъ свири, и той спазва известни правила и закони, които не сѫ отъ него измислени. Законитѣ на музиката сѫ закони на природата. И праведниятъ, и светията живѣятъ споредъ Божиитѣ закони. Колко повече обикновенитѣ хора трѣбва да спазватъ тия закони! Ако решатъ да живѣятъ споредъ Божиитѣ закони, българитѣ ще се благословятъ и великъ народъ ще станатъ.

 

Азъ рекохъ: „Богове сте“. Живѣятъ ли споредъ великитѣ закони на Битието, и българитѣ могатъ да кажатъ за себе си: „Богове сме.“ Не живѣятъ ли така, нищо не могатъ да направятъ. Никой не може да ги застави насила да подобрятъ живота си. Богъ остава човѣка свободенъ, самъ да приема доброто или да го отблъсква, вследствие на което човѣкъ върши грѣхове и престѫпления. Обаче дойде ли човѣкъ до положение на боленъ, който трѣбва да се лѣкува, тамъ лѣкарьтъ има думата. Болниятъ не може да се налага на лѣкаря. Каквито лѣкарства му препорѫча, той е длъженъ да ги вземе. Въ широкъ смисълъ на думата, Божиятъ Промисълъ е лѣкарьтъ, който лѣкува болнитѣ хора.

 

Съвременнитѣ хора се намиратъ на тѣсно. Признаватъ Божия Промисълъ или не, тѣ Го опитватъ на гърба си. Богъ имъ предписва лѣкарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на день. Ако постѫпвате споредъ наставленията на Великия лѣкарь, ще имате резултатъ. Не постѫпвате ли по Неговитѣ наставления, ще носите болестьта си. Разумность се изисква отъ всички. Истинската мисъль внася успокояване на ума, истинското чувство — успокояване на сърдцето, а истинскитѣ дѣла — успокояване на цѣлия организъмъ. Дойде ли до тия положения въ себе си, човѣкъ ще чуе Божия гласъ, както пророкъ Илия го чу въ пустинята, дето прекара 40 деня въ постъ и молитва. Илия чу тихия Божи гласъ, който му казваше: Пѫтьтъ, по който действувашъ, не е правъ. Свѣтътъ може да се оправи съ любовь, а не съ насилие. Свѣтътъ може да се оправи само чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта и чрезъ истината, поставени като основа на живота. Това означаватъ думитѣ „Азъ рекохъ: Богове сте вие“.

 

 22. Беседа отъ Учителя, държана на 26 януарий, 1930 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt