Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1930_01_12 Да се радватъ наедно

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 03 юни 2016 - 11:44

От томчето "Да ви даде", Сила и живот,

13 серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Да се радватъ наедно.

 

„Да се радватъ наедно

и който сѣе, и който жъне“.

 Йоана 4:36.

 

Въ свѣта сѫществува велико начало, великъ законъ, който опредѣля причинитѣ и последствията на нѣщата. Този законъ се вижда отъ цитирания стихъ: „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Това значи: да се радватъ наедно и онзи, който сѣе доброто семе, и онзи, който жъне доброто семе. Само при това положение човѣкъ може да се радва. Ако и двамата не се радватъ наедно, това показва, че единиятъ използува труда на другия. Наистина, който жъне, той всѣкога използува труда на онзи, който сѣе. Това, именно, внася дисхармония въ живота на човѣка. Въ живота на всички сѫщества се забелязва стремежъ едни други да се използуватъ. И въ човѣка, който минава за разумно сѫщество, се забелязва стремежъ да използува труда на другитѣ хора. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е склонно да използува другитѣ сѫщества. Всички се запитватъ какъ е възможно човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, да има слабоститѣ на животнитѣ? По замисълъ човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но той не е още проявенъ, т. е. не е проявилъ Бога напълно. Има хора, които сѫ проявили Бога напълно — това сѫ светиитѣ и Учителитѣ на човѣчеството. Обаче, тѣ не оставатъ на земята, както обикновенитѣ хора. Тѣ временно идатъ на земята и скоро следъ това си заминаватъ.

 

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ велики постижения. Всички искатъ да живѣятъ въ миръ, въ съгласие. Всички искатъ да турятъ редъ и порядъкъ въ живота си. Дето отидете, слушате, че всички говорятъ красиво: царе, князе, министри, депутати, свещеници, учители, майки и бащи. Всички говорятъ красиво, но дойдатъ ли до приложение, липсва имъ нѣщо.

 

Единъ день младиятъ кривъ ракъ излѣзълъ съ баща си да се разходятъ. Като по-младъ, синътъ тръгналъ напредъ, бащата следъ него. — Синко, защо вървишъ така криво? — Какъ да вървя, татко? Излѣзъ предъ мене, да ми покажешъ, какъ да вървя. Бащата излѣзълъ предъ сина си да му покаже, какъ да върви. Като видѣлъ, какъ върви бащата, синътъ казалъ: Татко, така и азъ вървя.

 

Казвамъ: Каквито усилия да прави, кривиятъ ракъ все криво ще върви. Той има нѣщо криво въ естеството си. Той е създаденъ кривъ, не може лесно да се изправи. Сѫщото се отнася и до човѣка. Каквато философия или каквото учение да му проповѣдвате, докато изкривеното, хромото въ него не се изправи, той все ракъ ще си остане. Докато не изплати дълговетѣ си, човѣкъ никога не може да стане богатъ; докато не се освободи отъ болестьта си, болниятъ никога не може да оздравѣе; докато не се освободи отъ грѣховетѣ си, грѣшниятъ никога не може да стане праведенъ. Да мислите, че безъ да изплати дълговетѣ си, безъ да се освободи отъ грѣховетѣ си, безъ да премахне болестьта си, човѣкъ може да живѣе въ хармония съ Цѣлото, това е все едно да наливате вода въ пробита стомна и да очаквате да се напълни.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Това значи: да се радватъ наедно и сиромахътъ, и богатиятъ. Сиромахътъ мисли, че всѣкога сиромахъ ще бѫде; богатиятъ мисли, че всѣкога богатъ ще бѫде. Не е така. Сиромахътъ трѣбва да знае, че е кандидатъ за богаташъ, а богатиятъ — кандидатъ за сиромахъ. Каквото прави - лѣга ли, става ли, сиромахътъ постоянно мисли и говори за богатство. Богатиятъ пъкъ постоянно говори на децата си за сиромашия. Той ги съветва да пестятъ, да не пилѣятъ пари, да не осиромашеятъ. Ще дойде день, обаче, когато сиромахътъ ще стане богатъ, а богатиятъ — сиромахъ. Ще дойде день, когато грѣшникътъ ще стане праведенъ, а праведниятъ — грѣшникъ. Ще дойде день, когато невежиятъ ще стане ученъ, а учениятъ — невежа.

 

Това сѫ противоречия въ живота, които не могатъ лесно да се примирятъ. Не е въпросъ въ външното примиряване на нѣщата. Хората всѣки день се примиряватъ, въпрѣки това войнитѣ продължаватъ. Примиряването за единъ день не разрешава въпроситѣ на цѣлия животъ. Да се наядешъ единъ день, това не разрешава въпроса за храненето презъ цѣлия животъ. Да направишъ едно добро, това още не разрешава доброто на цѣлия животъ. Една мисъль само не опредѣля посоката на човѣшката мисъль. — Ама азъ искамъ да бѫда добъръ. — Да бѫдешъ добъръ, това не е механически процесъ. Доброто не иде по външенъ пѫть. Много работа се иска отъ човѣка, за да стане добъръ. Ако натоварите човѣка съ чувалъ злато на гърба му, това не може да го направи богатъ. За да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да има знание, добре развитъ умъ, да знае, какъ да употрѣби богатството, което му е дадено. Не знае ли какъ да се справи съ богатството си, човѣкъ не може да се нарече богатъ. Той е натоварена камила, която ще падне подъ тежестьта на товара си. Богатиятъ, който мисли само за ядене и пиене, за автомобили, за кѫщи, за скѫпи дрехи, е кандидатъ за онзи свѣтъ. Човѣкъ не е дошълъ на земята само за ядене и пиене. Смисълътъ на живота не е въ яденето и въ пиенето. Тѣ сѫ само условия, които подържатъ живота. Красотата на човѣка не може да бѫде неговъ идеалъ. Защо? Защото, ако човѣкъ днесъ е красивъ, утре може да изгуби красотата си. Важно е човѣкъ да бѫде разуменъ. Щомъ е разуменъ, той може да стане красивъ, но красивиятъ не може да стане разуменъ. Разумниятъ, даровитиятъ носи красотата си отвѫтре, да не се спъва въ развитието си. Ако има външна красота, той ще бѫде изложенъ на голѣми изпитания, които ще го спънатъ въ пѫтя му. Богатиятъ разполага съ външна сила. Силата и уважението му се криятъ въ паритѣ. Разумниятъ и даровитъ човѣкъ разполага съ вѫтрешна сила. Богатството не може и не трѣбва да бѫде цель въ живота на човѣка, но и сиромашията не може и не трѣбва да му служи за спънка. Задъ богатството и задъ сиромашията се крие нѣкакъвъ миналъ животъ. Причината за богатството на човѣка се крие въ живота на неговитѣ дѣди и прадѣди. Причината за богатството или за сиромашията на даденъ човѣкъ ще намѣрите, като проследите живота на неговитѣ дѣди и прадѣди поне до четири поколѣния. Ако животътъ имъ е билъ добъръ и разуменъ, богатството се явява като естествено последствие на тѣхния животъ. Ако не сѫ живѣли добре, сиромашията иде като естествено последствие на тѣхния животъ. Изобщо, дали човѣкъ е богатъ или сиромахъ, здравъ или боленъ, добъръ или лошъ, уменъ или не, това сѫ естествени последици на неговъ миналъ животъ, както и на миналитѣ животи на негови дѣди и прадѣди.

 

Следователно, иска ли човѣкъ да дойде до положителни заключения въ живота, той трѣбва да изучава причинитѣ и последствията на нѣщата. Които не разбиратъ този законъ, тѣ казватъ, че условията сѫ причина за всичко, или пъкъ Богъ е причина за всичко, което става въ свѣта. Не, нито условията, нито Богъ е причина за доброто, за злото, за грѣховетѣ и за престѫпленията, които човѣкъ върши. Да прави човѣкъ добро или зло, това сѫ условия, при които той попада, за да бѫде изпитанъ. Когато студентътъ се явява на изпитъ и отговаря добре на всички въпроси, професорътъ ли е виновенъ за това? Ако студентътъ пропадне на изпита, професорътъ ли е виновенъ? Желанието на студента да учи е причина да излѣзе той предъ професора си, който е готовъ да го изпита. Значи, студентътъ самъ се поставя въ положение да издържи изпита си или да пропадне. Които не търсятъ причината на нѣщата тамъ, дето въ действителность сѫществуватъ, тѣ вадятъ криви заключения за последствията. Запримѣръ, често слушате да казватъ, че професорътъ е причина за пропадане на студента, или Богъ е причина за смъртьта на човѣка и т. н. Нито професорътъ е причина за пропадане на студента, нито Богъ е причина за раждането и за умирането на човѣка. Що е раждането? Възможность на човѣка да изправи погрѣшкитѣ си. За да се роди нѣкой, природата му е дала кредитъ да дойде на земята, да учи, да работи, да изправи живота си, т. е. да изплати дълговетѣ си. Що е смъртьта? Последствие на ненормалния животъ на човѣка. Иска ли да се избави отъ смъртьта, човѣкъ не трѣбва да грѣши. Сѣй доброто семе, за да може онзи, който жъне, да пожъне добъръ плодъ. Тогава и двамата наедно ще се радватъ.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Въ този стихъ думата „сѣене“ е употрѣбена въ широкъ смисълъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да сѣе и въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и умствения. Като земедѣлецъ, човѣкъ ще сѣе доброто семе на нивата, на черната земя. Като ученикъ на живота, човѣкъ ще сѣе доброто семе въ областьта на сърдцето и на ума. Ако учи добре, ученикътъ ще се ползува отъ благоволението на своя учитель. Не учи ли добре и редовно, той ще изгуби благоволението на учителя си. Който плаща редовно задълженията си спрѣмо банката, той се ползува отъ кредитъ, отъ уважението и почитьта на нейнитѣ членове. Не плаща ли редовно задълженията си, той се лишава отъ кредита и довѣрието на банката. Докато прилага Божиитѣ закони въ живота си, човѣкъ може да бѫде светъ. Престане ли да ги прилага, той губи светостьта си. Това показва, че човѣкъ не се ражда светъ. Светостьта е резултатъ на усилието на човѣшкия духъ. Докато мисли, чувствува и постѫпва споредъ Божиитѣ закони, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни сѫщества ще бѫдатъ на негово разположение. Престане ли човѣкъ да мисли, да чувствува и да постѫпва споредъ великитѣ закони на Битието, всичко се опълчва противъ него. Мисли ли човѣкъ, че може да живѣе както разбира и пакъ да бѫде здравъ, щастливъ, той е на кривъ пѫть. Това никога не е било и нѣма да бѫде. Здравето, доброто, щастието се обуславятъ отъ спазване на великитѣ Божии закони. Прогресътъ на единъ народъ зависи отъ това, доколко е спазилъ моралнитѣ, общественитѣ и духовнитѣ закони. Това сѫ едни и сѫщи закони — закони на Битието, на разумната природа или Божествени закони, но хората сѫ ги раздѣлили на категории споредъ разбиранията си. Нѣкой казва за себе си, че е религиозенъ, т. е. спазва законитѣ на религията. Другъ казва, че има любовь въ себе си, т. е. живѣе споредъ законитѣ на любовьта. Какъ е позналъ, че има любовь? Понеже се е влюбилъ.

 

Каква е разликата между влюбения и онзи, който не се е влюбилъ? Влюбениятъ представя запаленъ огънь, на който може да сварите нѣщо. Който не е влюбенъ, той представя незапаленъ огънь. Искашъ ли да се влюбишъ, вземи клечка кибритъ, тури я подъ дървата на огнището и гледай какво ще стане. Следъ известно време дървата ще се запалятъ и ти ще бѫдешъ влюбенъ. Това влюбване наричаме горение. Докато огъньтъ въ огнището гори, човѣкъ е неспокоенъ да не стане нѣкаква пакость. Легне ли да спи, все за огъня мисли; стане ли отъ сънь, пакъ за огъня мисли; чете ли, учи ли, работи ли, все за огъня мисли. Най-после започва до пише писмо на възлюбения си. Напише писмото, но пакъ не е спокоенъ, дали е турилъ всѣки знакъ, всѣка дума на мѣсто, да не го разбере криво. — Ама ще изгасне ли този огънь? — Щомъ е запаленъ отъ човѣка, непременно ще изгасне. Че огъньтъ ще се запали и ще изгасне, нищо лошо нѣма въ това. Лошо е, ако човѣкъ не може да използува този огънь на мѣсто. Обаче, може ли да го използува за разтопяване на твърдото въ човѣка, за изправяне на кривото въ него, за придобиване на по-голѣма свѣтлина на ума, той е на мѣсто. Човѣкъ може да се влюби въ своя ближенъ, въ науката, въ музиката, въ изкуството и т. н. Влюбването има смисълъ дотолкова, доколкото води човѣка къмъ сѫщественото въ живота.

 

Нѣкога, въ далечното минало, сѫществувалъ единъ царь, Соломонъ-Ра, който назначавалъ и уволнявалъ министритѣ си по особенъ начинъ. Единъ день, като се разхождалъ изъ царството си, той срѣщналъ единъ младъ селянинъ, земедѣлецъ, облѣченъ съ стари, скѫсани дрехи. Царьтъ го спрѣлъ и му казалъ: Какъ смѣешъ да ходишъ изъ царството ми съ такива скѫсани дрехи? Кой те облѣче съ тѣхъ? — Майка ми и баща ми. Царьтъ дигналъ тоягата си и започналъ да бие земедѣлеца. Следъ това го съблѣкълъ съвършено голъ и го оставилъ на пѫтя да го гледатъ хората. Той искалъ да види, какво ще прави земедѣлецътъ, ще запази ли свободата си, или ще се засрами отъ своята голота. Следъ това царьтъ заповѣдалъ на слугитѣ си да му дадатъ нови, хубави обуща и дрехи и да го облѣкатъ отъ главата до краката. Като се видѣлъ тъй хубаво облѣченъ, земедѣлецътъ погледналъ къмъ царя съ желание да му каже какво да прави по-нататъкъ. Доволенъ отъ вида му, царьтъ казалъ: Произвеждамъ те пръвъ министъръ въ царството ми, но ако не можешъ да управлявашъ както трѣбва, ще те сваля отъ този постъ и ще те набия добре. Следъ това царьтъ срещналъ своя пръвъ министъръ, когото сѫщо спрѣлъ на пѫтя и много любезно му казалъ: Какъ смѣешъ да носишъ тия хубави дрехи? Скоро да се съблѣчешъ съвършено голъ. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на своя господарь. — Сега ще се облѣчешъ съ селски, скѫсани дрехи и въ този видъ ще отидешъ въ село, дето цѣла година ще орешъ земята, ще сѣешъ и ще жънешъ. На края на годината ще дойда да видя какво си направилъ. Работата, която си свършилъ, ще опредѣли твоето бѫдеще. Наистина, странно било поведението на царя. Къмъ земедѣлеца, когото назначилъ пръвъ министъръ въ царството си, той се отнесълъ грубо и жестоко, а къмъ действуващия министъръ се отнесълъ внимателно, любезно, като отнелъ поста му и го оставилъ да се занимава съ земедѣлие.

 

Това, което е станало съ земедѣлеца и съ министъра, става всѣки день съ всички хора. Срѣщате днесъ единъ министъръ, известенъ на всички, но следъ това чувате, че го свалили отъ поста му, станалъ земедѣлецъ. Другаде чувате, че нѣкой земедѣлецъ се издигналъ до положение на министъръ. Следъ всички тия бързи промѣни, които ставатъ въ живота на хората, мнозина се запитватъ, защо сѫ дошли на земята, каква е тѣхната цель. Това, именно, е задачата, която всѣки самъ трѣбва да реши. Не мислете, че човѣкъ е дошълъ на земята да поживѣе известно време, да спечели пари, да остави завещанието си и да замине за другия свѣтъ. Ако човѣкъ трѣбва да се роди, за да умре, жалко нѣщо е той. Не, човѣкъ е дошълъ за нѣщо велико въ живота си. Колкото и малка да е неговата мисия, тя е велика. Може ли всѣки човѣкъ да изпълни мисията си както трѣбва, свѣтътъ ще се поправи. Не е въпросъ за безсмъртието. Щомъ се е родилъ, той ще умре, но важно е какъ ще умре. Човѣкъ трѣбва да умре съ пълно съзнание, че заминава за другия свѣтъ, за да се върне пакъ на земята, когато пожелае. Дойде ли часътъ на заминаването му, той поканва домашнитѣ и приятелитѣ си, разговаря се спокойно съ тѣхъ, сбогува се и казва, че заминава за другия свѣтъ, като остава всичкото си богатство на тѣхно разположение. Докато се разговаря още съ приятелитѣ си, той започва да се топи като снѣгъ. Какво ще остане отъ този човѣкъ? Какво ще погребвате? Ще дойде време, когато хората ще се раждатъ и ще умиратъ по новъ начинъ.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Семето, което сѣете, трѣбва да бѫде Божествено. Ако при сегашнитѣ условия на живота не можете да сѣете Божественото семе, нищо не можете да постигнете. Какво можете да очаквате отъ сегашнитѣ майки и бащи, които всѣки день внасятъ въ ума на синоветѣ и дъщеритѣ си мисъльта за женене? Майката казва на дъщеря си: Гледай да намѣришъ нѣкой богатъ, ученъ момъкъ, да се оженишъ за него. Какво трѣбва да прави тази мома, ако не намѣри такъвъ човѣкъ? Какво ще прави синътъ, ако не намѣри богата и красива мома? Тѣзи мисли не сѫ Божествени и не могатъ да дадатъ добри резултати. Да се посаждатъ такива мисли въ главитѣ на младитѣ преждевременно, това значи, да се върши насилие върху тѣхъ. Обаче насилието нищо не допринася. Какъвъ резултатъ ще има тази женитба, която е свързана между мома и момъкъ, потънали въ дългове? Ще кажете, че като се оженятъ младитѣ, тогава работитѣ имъ ще се наредятъ. Това е криво разбиране, крива мисъль. Хората се женятъ да оправятъ работитѣ си, но въ края на краищата работитѣ все неуредени оставатъ. Защо работитѣ на хората не се оправятъ? Защото тѣ не сѫ дошли до съзнание да сѣятъ Божественото семе, отъ което всички да се радватъ.

 

Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ работитѣ си, защото сѫ изгубили всѣкакво довѣрие помежду си. Като чуятъ, че нѣкой говори или проповѣдва нѣщо, веднага се запитватъ, защо говори, каква е цельта му. Много естествено. Човѣкъ е запалена свѣщь. Като говори, той разнася свѣтлината си навсѣкѫде, да свѣти на хората да четатъ, да виждатъ какво правятъ. Каква е цельта на запалената свѣщь? Да освѣтява пѫтя на хората. Щомъ се запали, свѣщьта гори известно време и следъ това изгасва. За да не гори напразно, като свърши работата си, човѣкъ я изгасва. Когато спи, човѣкъ трѣбва да изгасва свѣщьта си. Свѣщьта гори само докато човѣкъ е въ тъмнина, докато му предстои нѣкаква работа. Свърши ли работата си, той я изгасва. Въ нѣкои голѣми европейски градове оставятъ лампитѣ на магазинитѣ да горятъ по цѣли нощи. Какво показва това? Крадци има въ тѣзи градове. Като горятъ лампитѣ, крадцитѣ не смѣятъ да нападатъ магазинитѣ. Когато нѣкоя държава има много закони противъ крадцитѣ, това показва, че въ тази държава има много крадци. Това говори за морала на нѣкои отъ нейнитѣ поданици. Всички хора не сѫ неморални, следователно, законитѣ се отнасятъ само до ония, които нѣматъ съзнание да разбиратъ своитѣ задължения като членове на обществото и на държавата.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Който сѣе, той трѣбва да знае какво е семето, което хвърля на нивата си; който жъне, и той трѣбва да знае какво ще жъне. Това значи човѣкъ съ убеждение. Човѣкъ се ражда съ убеждение, не го придобива отпосле. Ако човѣкъ има убеждение за истината, за мѫдростьта, за любовьта, нѣма защо да го убеждавате да вѣрва въ тѣхъ. Ако е убеденъ въ любовьта, той навсѣкѫдѣ я вижда и прилага, нѣма защо да го убеждаватъ въ нейното сѫществуване. Ако е убеденъ въ безсмъртието на душата, въ задгробния животъ, човѣкъ не се нуждае отъ никакви доказателства. Тѣзи нѣща сѫ дадени на човѣка, нѣма защо отсега нататъкъ да се даватъ. На човѣка е дадено съзнанието, въ което се криятъ много опитности и знания на миналото. Като живѣе, човѣкъ прилага съзнанието си по отношение къмъ всички живи сѫщества и по този начинъ се учи отъ себе си. Ако отношенията на човѣка почиватъ върху законитѣ на любовьта, той твори. Когато обича ученицитѣ си, учительтъ ги учи да четатъ, да пишатъ, да смѣтатъ, да пѣятъ, да свирятъ. Неговата работа не е нищо друго, освенъ творчество.

 

И тъй, любовьта е творчески принципъ. Като люби, човѣкъ трѣбва да е свободенъ да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае въ работата си, заедно съ това той губи любовьта си. Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, нѣма никакво отношение, статуята нѣма да излѣзе както трѣбва. Това значи: скулпторътъ предварително трѣбва да е опиталъ камъка, да знае съ каква материя му предстои да работи. Истинската любовь се проявява само тамъ, дето има правилни, разумни отношения. Каква любовь може да сѫществува между две неоформени, неорганизирани сѫщества? — Ама ще порастемъ. — Това е другъ въпросъ. Въ природата всичко е живо, всичко расте, но зависи какъ расте - като камъкъ, като растение или като човѣкъ. Камъкътъ расте отвънъ навѫтре; растението — отвѫтре навънъ, а човѣкъ — отвѫтре навънъ и отвънъ навѫтре. Сѫщевременно, човѣкъ разбира отношенията, които сѫществуватъ между частитѣ и цѣлото, както и действието на силитѣ вѫтре и вънъ отъ него. Човѣкъ трѣбва да разбира своя ближенъ като себе си и да не го подозира, да не се съмнява въ него. Защо ще подозирате човѣка? Гледайте лицето му и четете по него. Върху лицето на човѣка природата е написала всичко, което е преживѣлъ той най-малко преди четири поколѣния. Върху лицето на човѣка е написана не само неговата история, но историята на неговитѣ дѣди и прадѣди отъ четири поколѣния насамъ. Ако разбираха това писмо, хората биха могли да го използуватъ разумно въ живота си, да не се натъкватъ на противоречия. Споредъ тази наука, ако двама души трѣбваше да предприематъ обща работа, тѣ предварително щѣха да знаятъ могатъ ли да свършатъ работата добре, или не. Когато между двама души има пълно съответствие, пълно разбиране, работитѣ имъ всѣкога ще вървятъ добре. Това не значи, че тѣ трѣбва да бѫдатъ еднообразни въ проявитѣ си. Хармонията не подразбира еднообразие. Еднообразието е законъ на злото, а разнообразието — законъ на доброто.

 

Следователно, хората могатъ да се разбиратъ само тогава, когато между характеритѣ и темпераментитѣ имъ има пълно съответствие, т. е. правилно, хармонично съчетание. Две цигулки могатъ да бѫдатъ въ съгласие, когато и дветѣ сѫ нагласени по правилата на музиката: магаренцата имъ добре поставени, струнитѣ — добре настроени. Ако и цигуларитѣ сѫ въ хармония помежду си, цигулкитѣ имъ ще звучатъ хармонично. Който чуе какъ свирятъ, той ще остане напълно доволенъ. Човѣкъ представя цигулка съ четири струни. На четиритѣ струни отговарятъ четиритѣ темперамента. Дали човѣкъ е сангвиникъ, холерикъ, флегматикъ или умственъ темпераментъ, не е важно. Отъ човѣка се иска умѣние да управлява своя темпераментъ. Ако знае да го управлява, той ще свърши добре дадената му работа. Флегматикътъ е спокоенъ, безгриженъ, подобенъ на застояла вода. Той е бавенъ въ говора, въ движенията си, вследствие на което е склоненъ къмъ затлъстяване. Холерикътъ е противоположенъ на флегматика. Той е огненъ, динамиченъ темпераментъ. Като знае свойствата на своя темпераментъ, холерикътъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не хвърля кибритенитѣ си клечки навсѣкѫде, да не произвежда пожаръ. Обикновено военнитѣ хора сѫ холерици. Тѣ обичатъ реда и порядъка, но като знаятъ свойствата на огъня, тѣ трѣбва да го регулиратъ, т. е. да постѫпватъ разумно. Сангвиникътъ е човѣкъ на въображението, на охолния и веселъ животъ. Той много обещава, малко изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той дига рамене и казва: Имахъ доброто желание да направя нѣщо, но не можахъ. Сангвиническиятъ темпераментъ наричатъ още и въздухообразенъ. Човѣкътъ на умствения темпераментъ обича да философствува. Като мисли върху известенъ въпросъ и не може да го разреши, той започва да се нервира. Той мисли, че може да разреши въпроситѣ на живота само съ ума си, но остава излъганъ.

 

И тъй, за да свири добре, човѣкъ трѣбва да нагласи и четиритѣ темперамента правилно, да свири едновременно на всички. Струната sol въ цигулката отговаря на флегматичния темпераментъ, mi — на нервния. Вие ще опредѣлите, кои темпераменти отговарятъ на струнитѣ re и la. Който може да нагласи четиритѣ темперамента въ себе си правилно, той е влѣзълъ вече въ хармонията на живота. Той има основна идея въ живота си, около която нарежда всички свои работи. Той има инициатива, той има камертонъ, споредъ който нагласява всички свои прояви. Докато единъ народъ, едно общество, едно семейство, единъ човѣкъ се нагласяватъ споредъ своя камертонъ, всичкитѣ имъ работи вървятъ добре. Не се ли съобразяватъ съ своя камертонъ, тѣ сѫ осѫдени на фалитъ. Наистина, когато цигуларьтъ обтегне една отъ струнитѣ си повече, отколкото камертонътъ показва, тя непременно ще се скѫса.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Сѣенето и жъненето сѫ два разумни процеса, които се извършватъ непреривно въ природата. Щомъ ставатъ въ природата, тѣ трѣбва да ставатъ и въ живота. Значи, всѣко желание, всѣка мисъль въ човѣка сѫ семена, които той всѣки моментъ посажда въ почвата на своя животъ. Отъ начина на посаждането имъ зависи и тѣхното ожънване. Падне ли на добра почва, посѣтото семе трѣбва да израсте и да даде плодъ. Разумниятъ човѣкъ сутринь сѣе, вечерь жъне. Остави ли посѣтото днесъ - да го ожъне утре, отъ него нищо не може да излѣзе. Каквото днесъ посѣе човѣкъ, още днесъ трѣбва да го реализира. Добритѣ, красиви и разумни нѣща се реализиратъ веднага. Колко време петхилядниятъ народъ трѣбваше да чака Христа да ги нахрани? Христосъ взе петтѣ хлѣба, начупи ги и веднага нахрани народа. Ще кажете, че това Христосъ само е могълъ да направи. Нима днесъ нѣма богати хора въ свѣта, които могатъ да нахранятъ нѣколко хиляди хора? Разликата ще се заключава само въ това, че Христосъ ги нахрани съ петь хлѣба, а тѣ ще ги нахранятъ съ повече.

 

Членоветѣ на една богата английска църква, въ която проповѣдвалъ известниятъ английски проповѣдникъ Спърженъ, се събрали да решаватъ какъвъ начинъ да намѣрятъ, за да помогнатъ на беднитѣ членове, принадлежащи къмъ тази църква. На събранието присѫтствувалъ и самиятъ Спърженъ. Той слушалъ какво говорятъ богатитѣ членове на църквата, но не взималъ участие въ разискванията имъ. Най-после тѣ взели решение да се помолятъ на Господа да отвори сърдцата на богатитѣ хора, да помогнатъ по нѣкакъвъ начинъ на своитѣ бедни братя. Тогава Спърженъ взелъ думата и казалъ: Братя, не трѣбва да изкушаваме Бога по такъвъ начинъ. Всички ние, тукъ събрани, сме богати хора. На кои други хора, вънъ отъ насъ, трѣбва да очакваме? Ето, азъ отдѣлямъ една голѣма часть отъ своята заплата за беднитѣ. Ако всѣки отъ васъ отдѣли колкото може отъ своята заплата, положението на нашитѣ бедни ще се подобри.

 

Това, което е станало въ църквата на Спържена, става и въ съвременнитѣ семейства, общества и народи. Всички очакватъ на богатитѣ, всички очакватъ на бѫдещето поколѣние. Какво трѣбва да правятъ сиромаситѣ? Какво трѣбва да правятъ сегашнитѣ хора? Хората на миналото сѫ очаквали на сегашнитѣ хора, които сѫ били младо поколѣние на времето си. Сегашнитѣ хора пъкъ очакватъ на бѫдещото поколѣние. Тѣ чакатъ младитѣ да израстатъ, да свършатъ тѣхната работа. Така работитѣ не се уреждатъ. Така не се разсѫждава. Всѣки самъ трѣбва да свърши възложената му работа, да не очаква на другитѣ. На всѣки човѣкъ е дадена една работа, която той самъ трѣбва да свърши на времето си, да не я отлага.

 

Като не разбиратъ, какво представя Божествениятъ принципъ, хората се запитватъ, какво е свършилъ Христосъ на земята. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да се гледа на Христа, като на историческа личность, която нѣкога е живѣла на земята, донесла нѣкакви идеи и заминала за онзи свѣтъ. Тѣ не подозиратъ, че отъ деня на възкресението си до днесъ Христосъ нито за моментъ не е преставалъ да работи въ свѣта. И въ бѫдеще Той непрестанно ще работи. Божествениятъ принципъ е вѣченъ огънь. Въ началото си той е слабъ, но запали ли се веднъжъ, постепенно се усилва и непрестанно гори, като става все по-мощенъ. Той движи съзнанията на всички културни хора и народи по цѣлия свѣтъ. Той изправя пѫтя на всички, които сѫ го изкривили. Но и тѣ сами трѣбва да пожелаятъ това, да работятъ въ това направление. Мнозина очакватъ спасението като свършенъ фактъ. Спасението е свършенъ фактъ, но за да се спаси, човѣкъ трѣбва предварително да е работилъ и да работи. Пролѣтьта ще дойде, но трѣбва да намѣри хора, готови за работа. Какво ще прави онзи, който не е сѣлъ? Есеньта ще дойде и ще си замине, а той нищо не е пожъналъ, нищо не е турилъ въ хамбара си. Царството Божие е идвало на земята много пѫти, но само за ония, които сѫ били готови. И днесъ Царството Божие иде на земята, но пакъ за ония, които сѫ готови, които могатъ да използуватъ неговитѣ блага. За ония, които не сѫ готови, Царството Божие ще мине и замине, безъ да имъ остави нѣщо.

 

Следователно, ако човѣкъ не може да се ползува отъ свѣтлината и отъ благата, които Царството Божие носи, той ще се намѣри въ тежко положение. Божията Любовь предупреждава всѣки човѣкъ, на когото предстоятъ изпитания, но не всѣки иска да се вслушва въ думитѣ ѝ. Щомъ човѣкъ не иска да се вслушва въ гласа на любовьта, главата му ще побѣлѣе отъ страдания. Съвременнитѣ хора не знаятъ още, какво представятъ страданията. Това, което тѣ наричатъ страдание, още не е никакво страдание. Детето страда, че майка му не иска да задоволи нѣкое негово желание. Ученикътъ страда, че пропадналъ на изпитъ. Студентътъ страда, че, като свършилъ университетъ, не му даватъ служба. Той самъ може да си създаде нѣкаква служба. Ще каже, че е училъ, за да намѣри нѣкаква служба за прехрана. Ако човѣкъ учи за служба, това е другъ въпросъ. Обаче, ако човѣкъ учи, за да се развива, да придобива знания, той нѣма да страда отъ това, че не е получилъ служба. Не може ли да се назначи на държавна служба, нека си купи едно точило и започне да точи ножове. За предпочитане е човѣкъ да точи ножове, отколкото да лъже, да краде, да върши престѫпления.

 

Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да придобива знания, чрезъ които да познае любовьта, т. е. Бога; да познае ближния си и себе си. Разумность се иска отъ човѣка, за да разбира и прилага великитѣ закони на Битието. Нѣма сила въ свѣта, която може да измѣни тия закони. Всѣки човѣкъ или държава, която се е опитала да измѣни единъ отъ Божиитѣ закони, е изчезнала отъ лицето на земята. Обаче, който се е подчинилъ на Неговитѣ закони, той и до днесъ сѫществува. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе като истински човѣкъ, да прилага разумнитѣ закони на природата и да се развива. Около него се движатъ различни животни, птици, но той не трѣбва да се спира върху тѣхния животъ. За какво мисли вълкътъ? Той мисли какъ по-лесно да открадне една овца и да се нахрани. Птицата мисли за зрънца и мушици. Задачата на човѣка не е нито като тази на вълка, нито като на птицата, или на рибата. Задачата на човѣка е да учи. Животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ сѫ символи, които човѣкъ трѣбва да изучава. Днесъ вълцитѣ, лисицитѣ и всички свирепи животни постепенно изчезватъ. Тѣ се намаляватъ на брой, но не се увеличаватъ. Защо? Защото и тѣ живѣятъ споредъ първичнитѣ закони на своя животъ. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Иска ли да запази и продължи живота си, той трѣбва да мисли, да чувствува и да действува правилно. Каквото прави, той трѣбва да го обмисля добре. Каквото обещава, трѣбва да го изпълнява. Кѫдето ходи, той трѣбва да помни, че се намира подъ зоркото око на Великия. Нищо не може да избѣгне отъ окото на Бога. Всѣки трѣбва да работи, да изкарва прехраната си по честенъ начинъ. За човѣка, който разполага съ здраве, съ сили, никаква просия не се позволява. За човѣка, който има умъ, сърдце, който може да мисли и чувствува правилно, никакво насилие, никаква неправда не се позволява.

 

Като не разбиратъ своето предназначение, хората сами се натъкватъ на противоречия и страдания. Следъ всичко това, тѣ казватъ, че условията сѫ лоши, хората сѫ лоши и т. н. Това е криво мислене. Докато мисли криво, човѣкъ нищо не може да постигне. Изправи ли мисъльта си, той може да постигне всичко, което желае. Когато мисъльта на човѣка е права, той може да приложи новитѣ идеи, той може да бѫде здравъ, силенъ, богатъ. Отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или сиромахъ. Добре е понѣкога човѣкъ да бѫде сиромахъ отъ грѣхове, а богатъ съ добродетели. Сиромашията учи човѣка да не грѣши. Богатството пъкъ го учи да прави добро. Дали човѣкъ е богатъ или сиромахъ, ученъ или невежа, не е важно. За човѣка е важно да има високъ идеалъ въ живота си, който никога да не се мѣни. Като следва идеала си, човѣкъ трѣбва да върви напредъ, да не се връща къмъ своето минало. Ако се страхува, ако лъже и краде, по атавизъмъ, той се връща къмъ миналото, което нѣма да му допринесе нищо особено. Забравете миналото и вървете напредъ.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Какъ трѣбва да сѣе и да жъне човѣкъ, за да се радва? — Съ любовь. Ако човѣкъ не сѣе и не жъне съ любовь, свѣтътъ нѣма да се поправи. Разумната природа е турила всички сили въ действие, за да оправи свѣта. Изправянето на свѣта е въ зависимость отъ изправянето на хората. Изправянето на човѣка наричаме възкресение. Възкресението на човѣка наричаме още и пробуждане на съзнанието. Онзи, на когото съзнанието е пробудено, е готовъ на всѣкакви жертви за красивото и великото въ свѣта.

 

При единъ богатъ американски банкеръ отишла една млада, красива мома, да поиска нѣкаква сума за благотворителна цель. Той билъ голѣмъ скѫперникъ, не обичалъ да дава пари за никакви цели, но като видѣлъ тази мома съ ясенъ, чистъ погледъ, въ него станалъ голѣмъ превратъ. Той я изслушалъ съ внимание и веднага подписалъ чекъ за исканата сума. Като излизала момата отъ кантората, банкерътъ ѝ предложилъ, когато има нужда, пакъ да дойде. Освенъ това, може да води всѣки день по една отъ своитѣ бедни другарки, за да имъ помага. Отъ момента, когато видѣлъ тази красива мома, банкерътъ билъ готовъ на всѣкакви жертви. Той се почувствувалъ възроденъ и възкръсналъ.

 

И тъй, ако не възкръсне и не се прероди като този скѫперникъ, човѣкъ ще остане все въ сѫщото си положение, да тъпче и чопли на едно и сѫщо мѣсто. Ако младата, красива мома не мине край вашия дюкянъ да поиска нѣщо отъ васъ, нищо добро не ви очаква. Мине ли, обаче, край дюкяна ви и ви посети, добро ви очаква. Красивата млада мома символизира любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ.

 

Двама американски студенти спорили по различни въпроси: какъвъ е смисълътъ на живота, сѫществува ли задгробенъ свѣтъ, има ли Богъ въ свѣта и т. н. Като вървѣли и разговаряли оживено, тѣ не забелязали, че сѫ на единъ мостъ, подъ който текла буйна вода. Унесени въ разговора, и двамата се подхлъзнали и паднали въ водата, отдето едва могли да излѣзатъ на брѣга и да се спасятъ. Като се погледнали единъ другъ, тѣ се засмѣли, и всѣки отъ тѣхъ разбралъ, кое е ценното въ живота. Тѣ разбрали, че по-ценно нѣщо отъ живота не сѫществува. Любовьта ражда живота. Безъ любовь, никакъвъ животъ не сѫществува. Всички хора, семейства, общества и народи се нуждаятъ отъ любовь. Що се отнася до патриотизъмъ, до дипломация, това сѫ качества, съ които човѣкъ се ражда. Любовь, обаче, е нужна на цѣлото човѣчество. Има ли любовь, има и разбиране, и хармония между всички хора, общества и народи. Дали нѣкой е мѫжъ или жена, слуга или господарь, ученъ или невежа, това сѫ предметни учения, но любовьта е вѣчна, неизмѣнна.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Който сѣе, той непременно ще жъне. Като има какво да жъне, човѣкъ ще избѣгне сиромашията. Не е ли сѣлъ, човѣкъ не може да жъне. Този човѣкъ минава за сиромахъ и се оплаква, че нѣма коричка хлѣбъ въ джоба си. Мнозина се оплакватъ отъ гладъ, отъ сиромашия, но малцина сѫ опитали истински гладъ. Толстой писалъ единъ разказъ, въ който разправя за глада на едно бедно семейство, което било осѫдено на смърть. Това се случило презъ една тежка зима, когато бедното население, поради неплодородието презъ лѣтото, било изложено на гладъ. Бедното семейство, което живѣло нѣкѫде въ степитѣ, прекарало три-четири деня безъ хлѣбъ, безъ никаква храна. Лишени отъ всѣкаква възможность да получатъ отнѣкѫде хлѣбъ, тѣ очаквали часа на своята смърть. Най-малкото дете на семейството казало на родителитѣ си да не се отчайватъ, защото скоро ще имъ дойде помощь отвънъ. Въ това време единъ богатъ търговецъ тръгналъ съ голѣми провизии по селата, да помага на бедни и гладни хора да не умратъ отъ гладъ. По пѫтя се явила голѣма буря и той, изпадналъ срѣдъ степитѣ, потърсилъ единъ кѫтъ да се спаси. Отдалечъ той видѣлъ свѣтлината на една малка кѫщичка и се запѫтилъ къмъ нея. Оказало се, че кѫщичката била на бедното семейство. Благодаренъ за щастливото спасение, търговецътъ извадилъ отъ куфаритѣ си всичко, което носѣлъ за сиромаситѣ. Така той ги спасилъ отъ гладна смърть. Предсказанието на детето се сбѫднало, но следъ два деня то заминало за другия свѣтъ. Това дете не било отъ обикновенитѣ деца. Значи, има обикновени и необикновени деца, както обикновени и необикновени млади и стари хора.

 

Коя е причината, че се раждатъ обикновени и необикновени хора? Казано е въ Писанието: „Роденото отъ Духа - духъ е; роденото отъ плътьта - плъть е“. Казано е още, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Отъ този човѣкъ се иска работа, да извае себе си, да изработи характеръ, който да не се сломява отъ никакви бури и вѣтрове. Иде време, когато човѣкъ ще се ражда отъ Духа, но за това се иска работа, да се приготви той за новитѣ условия. Новиятъ животъ, който иде, не е нѣщо чуждо, далечно за човѣка. Ще се запитате, защо човѣкъ страда. Разумното страдание подразбира борба на човѣка съ спънкитѣ, външни и вѫтрешни, за да влѣзе въ новитѣ условия. Победи ли тия спънки, той се радва. Радостьта е признакъ, че човѣкъ е победилъ противоречията и изпълнилъ волята Божия. Това значи, да сѣе човѣкъ доброто семе. Ще дойде день, когато присадката на злото въ човѣка ще се счупи и ще започне да расте само онова, което отначало още Богъ е насадилъ.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Ако и вие сѣете и жънете добре, ще бѫдете здрави, радостни и весели. Съ други думи казано: ако вършите волята Божия, цѣлиятъ ви домъ ще живѣе въ радость и веселие. За да изпълни волята Божия, човѣкъ разполага съ всички добри условия. Добритѣ условия сѫ въ него: сила, знание, богатство, любовь. Това подразбира, че Богъ живѣе въ него. Каквото реши да прави, човѣкъ трѣбва да се обръща за съветъ къмъ Бога, като Учитель на неговата душа. И каквото го съветва, той трѣбва да слуша.

 

Като слушате да ви се говори така, това не значи, да пламнете като суха клечка и скоро да изгаснете, или да се нагорещите като желѣзо и скоро да изстинете. Това сѫ моменти на настроения. Човѣкъ трѣбва да бѫде свѣщь, която гори, безъ да изгасва. Човѣшкиятъ умъ е свѣщь, на която трѣбва да се дадатъ условия вѣчно да свѣти. Като свѣти въ тъмнината, човѣшкиятъ умъ ще се домогне най-после и до великата Любовь, отъ която нѣкога е излѣзълъ. Всѣки търси любовьта, защото тя внася животъ, тя подмладява човѣка. Безъ любовь не може да се живѣе. Придобиете ли любовьта, животътъ ви става приказенъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. При любовьта човѣкъ лесно се справя и съ сиромашията, и съ глада, и съ мѫчнотиитѣ. Като се намѣри въ пустинята, съ еврейския народъ, жадни и гладни, Мойсей удари съ тоягата, и вода потече отъ канарата, хлѣбъ слѣзе отъ небето. Тоягата, съ която Мойсей си служеше, представя магическата тояжка на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Който разполага съ магическата тояжка, той може да превърне живота си въ рай.

 

Като сте дошли на земята, отъ какъвто произходъ да сте, каквито убеждения да имате, всички се нуждаете отъ едни и сѫщи нѣща: отъ въздухъ, вода, огънь и почва, върху която да стѫпвате. Това сѫ елементи, отъ които всѣки човѣкъ се нуждае и въ физическо, и въ духовно отношение. Придобие ли тѣзи елементи въ този двоякъ смисълъ, разбере ли тѣхното предназначение, човѣкъ се намира предъ реализиране на своя великъ идеалъ. Не е достатъчно само да диша, да пие вода, но той трѣбва да знае какъ да диша, какъ да пие вода, на мѣсто да употрѣбява огъня и свѣтлината. Това значи човѣкъ на новото. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ нови хора. Поети, писатели, учени, философи, музиканти, управляващи и управляеми трѣбва да бѫдатъ носители на новото. Да носи човѣкъ новото въ себе си и да му служи, това значи, да се е освободилъ отъ всѣкакво користолюбие. Докато служи на користолюбието, човѣкъ ще бѫде вънъ отъ предѣлитѣ на новия животъ, вънъ отъ границитѣ на царството Божие.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Кога хората се радватъ наедно? Когато има единство между тѣхъ и въ физическия, и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Докато хората сѫ раздѣлени помежду си, докато самъ човѣкъ е раздѣленъ въ себе си, не може да става въпросъ за радость. Днесъ всѣки има свое вѣрую, всѣки принадлежи къмъ специална църква, вследствие на което се явява споръ, кое вѣрую е право, коя църква трѣбва да има предимство надъ всички останали. Една църква сѫществува въ свѣта — вѣчна и неизмѣнна — Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовьта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава единъ народъ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи.

 

„Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Семето, което се сѣе и жъне, трѣбва да бѫде семе на положителната вѣра и на необятната любовь. Желая тази вѣра и тази любовь да обхванатъ всички народи, всички хора по лицето на земята. Желая българитѣ да бѫдатъ изворъ, отъ който да изтича великата любовь. Желая ви да бѫдете образецъ на чистата, необятна любовь, на знанието и на мѫдростьта, свободни отъ всѣкаква користь. Желая ви да бѫдете носители на правдата и на истината, които ще ви направятъ свободни. Посѣйте това семе въ почвата на вашия животъ, да пожънете плодоветѣ му, за да могатъ и които сѣятъ, и които жънатъ да се радватъ наедно.

 

20. Беседа отъ Учителя, държана на 12 януарий, 1930 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt