Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_12_29 Азъ живѣя, и вие ще живѣете

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 03 юни 2016 - 11:37

От томчето "Да ви даде", Сила и живот,

13 серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Азъ живѣя, и вие ще живѣете

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“.

Иоана 14:19.

 

Да се живѣе, въ това седи великиятъ смисълъ на нѣщата. Да се живѣе, това е велико изкуство. Така казватъ всички поети, учени и философи. Всички хора се стремятъ къмъ живота. Христосъ казва: „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Понеже майката живѣе, и детето ще живѣе. Ако майката умре, и детето ще умре. Нѣкои казватъ, че детето може да живѣе и безъ майка си. Това е твърдение, но доколко е вѣрно, то е въпросъ. Има твърдения, които въ основата си не съ вѣрни и не се допущатъ. Ако майката е умрѣла, и детето щѣше да умре. Понеже майката живѣе, и детето ще живѣе. Докато въздухътъ сѫществува, и ние живѣемъ. Щомъ въздухътъ престане да сѫществува, и ние ще умремъ. Безъ въздухъ човѣкъ не може да живѣе. Понеже водата сѫществува, и човѣкъ живѣе. Изчезне ли водата, и човѣкъ умира. И обратното е вѣрно. Водата и въздухътъ сѫществуватъ, защото човѣкъ живѣе. Умре ли човѣкъ, въздухътъ и водата ще престанатъ да сѫществуватъ. Същото може да се каже и за хлѣба. Хлѣбътъ е резултатъ на това, че човѣкъ живѣе. Какво нѣщо е резултатътъ? И детето може да каже, че 25 е резултатъ на произведението отъ числото петь, умножено само на себе си. Дойдете ли до съдържанието, до сѫщината на числото 25, и ученитѣ, и философитѣ не могатъ да кажатъ нѣщо положително. Числото 25 може да вземе участие навсѣкѫде въ живота. То е съставено отъ майката и голѣмата дъщеря, която е женена. Двойката е майката, а петорката — дъщерята.

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Животътъ, къмъ който всички се стремятъ, има свой външенъ и вѫтрешенъ смисълъ, но не такъвъ, какъвто хората разбиратъ. Ако се спремъ върху смисъла и цельта на живота, отъ гледището на обикновения човѣкъ, ние казваме, че животътъ нѣма никакъвъ смисълъ, никаква цель. Животътъ има една вѣчна цель. Както да се опредѣля смисълътъ и цельта на живота, тѣ ще останатъ всѣкога неопредѣлени. Какво представя животътъ? Животътъ е това, което има цель, която никога не може да се опредѣли. Животътъ е това, което има смисълъ, който никога не може да се опредѣли. Тѣзи нѣща се говорятъ толкова лесно, както е лесно да се каже 510. На книга лесно се подига числото петь въ десета степень, но за да го подигнете въ живота си, вие трѣбва да минете презъ живота на единъ ангелъ. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бѫде свършена наполовина. Лесно е да кажете за нѣкого, че е десетостепененъ чиновникъ, но въ природата това степенуване не става лесно. Споредъ разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да живѣе човѣкъ, това не е еднократенъ процесъ. Рѣката живѣе дотогава, докато е свързана съ извора. Щомъ връзката ѝ съ извора се прекѫсне, заедно съ това и рѣката престава да живѣе. Въ този смисълъ човѣшкиятъ животъ не може да се отдѣли отъ Божествения, както Божествениятъ не може да се отдѣли отъ човѣшкия. Животътъ е единъ непреривенъ процесъ. За човѣка е важно да живѣе, а какъ ще живѣе, това е другъ въпросъ. Казвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ, благороденъ, красивъ. Кѫде е неговата доброта, кѫде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате отъ добротата и благородството му, а не отъ мѣстото на тия добродетели въ него. Човѣкъ се интересува отъ свѣтлината на свѣщьта, а не отъ материала, отъ който е направена. Когато свѣщьта изгори, свѣтлината ѝ изчезва. Щомъ свѣщьта не свѣти, тя не е свѣщь. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Човѣкътъ е човѣкъ, докато има животъ въ себе си. Щомъ животътъ го напусне, той престава да е човѣкъ. Значи, докато Божественото се проявява въ човѣка, той минава за човѣкъ. Щомъ Божественото въ човѣка изчезне и връзката му съ Бога се прекѫсне, съ това заедно той престава да живѣе и се връща въ първоначалното си състояние. Какъвъ е билъ човѣкъ първоначално, никой не знае.

 

Днесъ всички хора питатъ какъвъ е билъ свѣтътъ първоначално? — Никакъвъ не е билъ. — Тъмнина ли е било всичко? — Никаква тъмнина не е сѫществувала. — Ами свѣтлина имало ли е? — И свѣтлина не е имало. Ако кажемъ, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че нѣкѫде е имало свѣтлина. Ако кажемъ, че всичко е било свѣтлина, ще излѣзе, че нѣкѫде е имало тъмнина. Значи, първоначално, преди създаването на свѣта, нито свѣтлина е имало, нито тъмнина.

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Всички хора сѫ заинтересувани отъ живота, искатъ да живѣятъ, вследствие на което искатъ да се осигурятъ: да бѫдатъ здрави, да учатъ, да свършатъ училище, да заематъ добри служби, да си купуватъ кѫщи, имоти и т. н. Кой човѣкъ, като е живѣлъ известно време на земята, е постигналъ своитѣ желания? Кой човѣкъ се е ползувалъ отъ обичьта и почитьта на своитѣ близки до края на живота си? Ако десеттѣ души, които сѫ го обичали и почитали, умратъ, кой ще го обича следъ тѣхъ? Какво ще остане отъ васъ, като умрете и вие? Слушате нѣкой да казва: Нѣма какво, ще се мре. Ако този човѣкъ е убеденъ, че ще умре, защо прави толкова голѣми усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мѫчи толкова много? И смъртьта има смисълъ. Смъртьта заставя човѣка да обикне живота. Като обикне живота, човѣкъ влиза въ областьта на вѣчнитѣ промѣни. Човѣкъ ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне Онзи, Който му е далъ животъ. Смъртьта ще заведе човѣка при живота, а животътъ — при Бога, при Вѣчния принципъ. Смъртьта подразбира вѣчни промѣни: разлюбвашъ едного, залюбвашъ другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбенъ и търси другъ нѣкой момъкъ. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мѫжъ, да се освободи отъ него, за да намѣри другъ. Когато мѫжътъ иска да умре, това подразбира, че той е решилъ да се освободи отъ жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намѣри другъ нѣкой, по-добъръ отъ него.

 

Следователно, желае ли човѣкъ смъртьта, това показва, че той иска да се освободи отъ страдания. Наистина, смъртьта е освобождаване, но за кого? Смъртьта освобождава праведния, но не и грѣшния. Като умре, праведниятъ се освобождава отъ всички противоречия и заблуждения въ живота си. Мнозина казватъ, че безъ заблуждения и противоречия не може да се живѣе. Да се мисли така, то е все едно да се подържа твърдението, че безъ ядене не може. Вѣрно е, че безъ ядене не може, но трѣбва точно да се опредѣли, безъ какво ядене не може. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе, но безъ кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсемъ да се откаже отъ ядене, човѣкъ ще се намѣри въ положението на Настрадинъ Ходжа, който всѣки день намалявалъ храната на магарето си, докато го отвикналъ да яде. Обаче, въ който день магарето престанало да яде, и животътъ му се прекратилъ. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли безъ магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Като живѣе, човѣкъ ще дойде до вѫтрешния смисълъ на живота. Да разбере човѣкъ вѫтрешния смисълъ на живота, това значи, да се свърже съ закона на любовьта. Наистина, само любовьта може да осмисли живота. Само любовьта може да направи човѣка силенъ, благороденъ, ученъ. Въ старо време човѣкътъ на любовьта наричали „магъ“, а днесъ го наричатъ князъ, царь, божество. За онзи, който е придобилъ любовьта, животътъ е лекъ. Който не е придобилъ любовьта, той очаква любовьта на хората. Добре е да ви обичатъ, но праведнитѣ, а не грѣшнитѣ хора. Обичатъ ли ви грѣшнитѣ, това значи да ви предадатъ своитѣ слабости, отъ които съ години не можете да се освободите. Когато грѣшникътъ ви обича, чрезъ любовьта си той може да ви направи голѣми пакости. Въ такъвъ случай, за предпочитане е безлюбието на грѣшника, отколкото неговата любовь. Когато грѣшникътъ не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начинъ се освобождавате отъ слабоститѣ му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлювъ и приемате слабоститѣ му. Докато не се е калилъ, докато не е разбралъ законитѣ на живота, човѣкъ не трѣбва да се отваря. Обичайте хората, безъ да се свързвате съ тѣхнитѣ слабости. Помагайте на хората, безъ да се свързвате съ тѣхъ. Преди да обичате нѣкого, вие трѣбва да обичате Бога и заедно съ Него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближенъ е нещастна, преди да си я обикналъ, ти трѣбва да я примиришъ съ мѫжа ѝ, да внесешъ любовьта помежду имъ. Успѣешъ ли да направишъ това, и тѣ ще ти се радватъ, и ти ще имъ се радвашъ. Какво ще придобие единъ мѫжъ или една жена, ако внесатъ раздоръ въ едно семейство? Ако жената напусне мѫжа си, или мѫжътъ — жена си, това не е никакво разрешаване на въпроситѣ. Като напусне мѫжа си, жената ще търси другъ мѫжъ. Сѫщото ще направи и мѫжътъ. Ако се откаже отъ едно знание, отъ една теория, или отъ една религия, човѣкъ ще потърси други, по-нови. Слушате нѣкой да казва, че новото учение, новитѣ идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората сѫ отдавна опредѣлени. Първата Причина, която е изпратила човѣка на земята, е опредѣлила отношенията му къмъ неговия ближенъ. Програмата, която човѣкъ трѣбва да изпълни на земята, е отдавна опредѣлена. Неговата задача не седи въ това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече опредѣлена. Въпрѣки това, човѣкъ си създава своя програма и търси щастието си тамъ, дето го нѣма. Каквото да прави човѣкъ, въ края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простиятъ овчарь да задоволи нуждитѣ и изискванията на царската дъщеря? Овчарьтъ може да ѝ говори за природата, за своя естественъ животъ и да я задоволи за день-два. На третия день, обаче, тя ще започне да въздиша въ овчарската колиба и да мисли по какъвъ начинъ да се върне въ двореца на своя баща.

 

Царската дъщеря символизира душата на човѣка, която е живѣла въ двореца на своя Великъ Баща, дето всичкитѣ ѝ нужди били задоволявани. Тя е слѣзла на земята, да живѣе въ овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде свѣтътъ на хората? — Е, ще живѣемъ поне като хората, ще ядемъ, ще пиемъ, ще се веселимъ. Не, това не е животъ. Човѣкъ трѣбва да води съзнателенъ, разуменъ животъ, да се освободи отъ недоволството. Недоволството е проказа за човѣшкото съзнание. Влѣзе ли недоволството въ съзнанието на човѣка, той престава да разбира правилно нѣщата. Каквото да говорятъ на недоволния, каквото да му даватъ, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволниятъ има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живѣе съ царската дъщеря, човѣкъ трѣбва да има нейнитѣ разбирания. За да се разбиратъ двама души, между мислитѣ и чувствата имъ трѣбва да има известно съответствие. За да могатъ двама души да живѣятъ въ хармония, тѣ трѣбва да сѫ готови да се жертвуватъ единъ за другъ. Не е ли готовъ човѣкъ да се жертвува за възвишеното въ свѣта, той не е въ състояние да се освободи отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Ще кажете, че всички хора сѫ се жертвували, познаватъ закона на жертвата. Кога сѫ се жертвували? Когато сѫ се влюбвали. Наистина, когато мома и момъкъ се влюбятъ, тѣ отправятъ единъ къмъ другъ особени, крадливи погледи, които представятъ нѣкакви инжекции. Инжекциитѣ на единъ отъ двамата излизатъ по-силни, вследствие на което момата или момъкътъ заболява. Ако момъкътъ заболѣе, момата се заема да го лѣкува. Като го излѣкува, тя иска да ѝ даде голѣмо възнаграждение. Като се види въ несъстоятелность да плати такава голѣма сума, той започва да мисли какъ да избѣга, да се освободи отъ нея. Момата се сърди, недоволна е отъ него, говори за голѣмата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направилъ за нея. Всѫщность, нито момата се е жертвувала за момъка, нито момъкътъ - за момата. Жертва, която води къмъ разлюбване, къмъ недовѣрие между хората, не е истинска жертва.

 

Христосъ казва: „Това е Животъ Вѣченъ - да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Днесъ хората страдатъ, разочароватъ се, разлюбватъ се, защото не се познаватъ. Въ познаването на нѣщата има нѣщо специфично, което опредѣля силата на човѣка. Специфичното се заключава въ любовьта и въ вѣрата на човѣка. Любовьта и вѣрата правятъ човѣка силенъ. Азъ не говоря за обикновената човѣшка любовь и вѣра, но за онази любовь, която внася животъ въ човѣка, и за онази вѣра, която не се разколебава при никакви условия.

 

Какво представя любовьта? Любовьта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се мѣсятъ въ любовьта на окрѫжаващитѣ, досега свѣтътъ би се оправилъ. Нѣма сила въ свѣта, която би могла да се противопостави на любовьта. Като не разбиратъ любовьта, хората се страхуватъ отъ нея и едни-други се съветватъ да не се влюбватъ, да не би да се разлюбятъ скоро и да страдатъ. Дето има влюбване и разлюбване, тамъ никаква любовь не сѫществува. Ние наричаме това нѣщо „игра на любовь“. Двама актьори, мома и момъкъ се влюбватъ, излизатъ на сцената, да покажатъ предъ хората своята любовь. Въ истинската любовь нѣма влюбване и разлюбване. Тамъ гори вѣченъ, неугасимъ огънь, запаленъ отъ Божествения Духъ. Този огънь никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любовь, той не знае какво всѫщность представя любовьта. Посети ли любовьта човѣка, той трѣбва или да бѣга отъ нея, или да ѝ се подчини. Обаче, бѣгането не разрешава въпроситѣ. Дойде ли любовьта при васъ, вие трѣбва да ѝ се подчините — нищо повече.

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. — Защо живѣе Христосъ? — Защото обича Отца си. Следователно, като обичате Отца си, и вие ще живѣете. Христосъ е пазилъ своята вѫтрешна връзка съ Бога, вследствие на което ималъ вѣченъ животъ. Влѣзе ли любовьта въ човѣка, отъ бездаренъ тя го прави даровитъ, отъ ленивъ — прилеженъ. Любовьта внася великъ импулсъ въ човѣка. Любовьта осмисля живота. Това сѫ опитности, презъ които сѫ минавали и минаватъ всички хора. Любовьта е посещавала много пѫти човѣка, но той всѣкога я изпущалъ. За оправдание, човѣкъ казва, че е изгубилъ любовьта си, понеже е билъ простъ, невежа. Отъ друга страна, сѫщиятъ човѣкъ казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Кое отъ дветѣ е вѣрно: че е простъ човѣкъ, или че е създаденъ по образъ и подобие Божие? Ако наистина човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, какъ е възможно да не е позналъ любовьта, т.е. образа на своя Създатель? Ако нѣкога, по известни причини, човѣкъ е изгубилъ любовьта, днесъ той не трѣбва да се оправдава съ простотата и съ невежеството си, но да се обърне къмъ Христа и да поеме онзи пѫть, отъ който нѣкога се е отклонилъ.

 

Днесъ всички хора сѫ недоволни, търсятъ нѣщо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старость. По какво познавате старостьта? По бръчкитѣ на кожата. Бръчкитѣ сѫ признакъ на сухота въ организъма. За да се подмлади, човѣкъ трѣбва да внесе въ организъма си отъ онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция отъ първичната вода въ кръвьта на стария дѣдо и старата баба, за да ги видите вече превърнати въ младъ момъкъ и млада мома, които се разговарятъ помежду си за любовьта. Да се мисли, че стариятъ не може да люби, е толкова вѣрно, колкото и твърдението, че той не се нуждае отъ храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човѣка да люби, независимо отъ това, дали е старъ или младъ. Колкото е необходимо за човѣка да яде, толкова е необходимо и да люби. Грѣхътъ на човѣка не се заключава въ яденето и въ обличането му, но въ непознаване на любовьта. Човѣкъ трѣбва да познава любовьта и да я прилага навреме и намѣсто. Който се е запалилъ отъ огъня на любовьта, той е въ състояние да запали всѣки, който се докосне до него. Като не разбиратъ проявитѣ на любовьта, хората ѝ приписватъ неестествени качества. Тѣ казватъ, че нѣкой не могълъ да спи отъ любовь. Това не е вѣрно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живѣе добре. Като не разбиратъ любовьта, хората ѝ приписватъ редъ патологически прояви. Патологията е наука за болнитѣ хора, а не за здравитѣ. Любовьта е за здравитѣ. Задачата на човѣка е да освободи любовьта отъ ония патологически прояви, останали отъ вѣковетѣ, и да я приложи въ нейния естественъ видъ. Задачата на човѣка е да освободи и религията, и науката отъ тѣхнитѣ неестествени положения, да ги види въ онази чистота, въ каквато сѫ се родили за пръвъ пѫть въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце.

 

Следователно, една отъ задачитѣ на новото учение е да изнесе любовьта въ тази форма, въ каквато е поставена въ свръхсъзнанието на човѣка. Да познае човѣкъ любовьта, която действува въ свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения животъ. Този животъ наричаме изгрѣвъ на слънцето. Да познава човѣкъ любовьта на самосъзнанието, това подразбира духовния животъ, когато слънцето е въ своя зенитъ. И най-после, да познава човѣкъ любовьта на съзнанието, това значи влизането му въ физическия животъ, когато слънцето се намира въ своя залѣзъ. Стане ли сутринь, човѣкъ трѣбва да хване началото на Божествения день, нареченъ свещенъ моментъ на любовьта. Този моментъ е нареченъ пръвъ лѫчъ на любовьта. Този моментъ се срѣща и на обѣдъ, когато слънцето е въ своя зенитъ, и вечерь, при залѣза на слънцето. Изгуби ли човѣкъ този моментъ, всичкитѣ му работи се развалятъ. Безъ Божественото животътъ на човѣка представя празна воденица, която дига шумъ, но никаква работа не върши. Обаче, животътъ на всѣки човѣкъ, който е намѣрилъ Божественото, е пъленъ. На такъвъ човѣкъ може да се вѣрва. Вѣрвайте въ всѣки човѣкъ, който е намѣрилъ свещения моментъ на любовьта въ изгрѣващото, въ обѣдното и въ залѣзващото слънце. Този човѣкъ е намѣрилъ истината.

 

Христосъ казва: „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Не е достатъчно човѣкъ само да живѣе, но той трѣбва да живѣе като Христа. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Христосъ живѣе въ закона на любовьта и споредъ този законъ дава всичко въ жертва. Щомъ е така, и хората трѣбва да дадатъ всичко въ жертва, да се самоотрекатъ. Самоотричането е неизбѣженъ законъ. Човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко старо въ себе си: отъ своето старо знание, отъ своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече отъ старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живѣятъ, докато се хранятъ и лѣкуватъ по старъ начинъ, хората ще останатъ на една и сѫща степень на развитие. Нѣма защо да се проповѣдва на хората какъ да живѣятъ, какъ да се хранятъ и обличатъ. Дайте имъ свѣтлина, чистъ въздухъ, чиста вода и доброкачествена храна и не се безпокойте. Въ чистия въздухъ, въ чистата вода и храна тѣ сами ще намѣрятъ Бога. Какво повече имъ е нужно? Каква по-велика молитва е нужна на човѣка отъ тия четири елемента? Като ги приеме въ себе си, той е готовъ вече да се моли. Обаче, човѣкъ може да се моли само когато въ него присѫтствува Великия Божи Духъ, Който познава законитѣ и дава свѣтлина и сила на човѣка да ги прилага. При това положение молитвата на всѣки човѣкъ се приема. Значи, когато Духътъ присѫтствува въ човѣка, ние казваме, че той е пещь, въ която гори свещениятъ огънь на любовьта. Отсѫтствува ли Духътъ въ човѣка, той е пещь, въ която свещениятъ огънь на любовьта не гори. — Защо този огънь не гори? — Има нѣщо неправилно: или пещьта има нѣкакъвъ недостатъкъ, или вѫглищата не сѫ доброкачествени, или пъкъ съвсемъ отсѫтствуватъ. Дето свещениятъ огънь гори, тамъ е любовьта. Изгасне ли той, и любовьта изчезва. Какво представя човѣкъ безъ любовьта? Да любишъ, значи да живѣешъ. Щомъ не любишъ, ти си лишенъ отъ живота, отъ Божествения принципъ, който работи въ всѣки човѣкъ. Щомъ изгуби любовьта, човѣкъ започва да я търси тамъ, дето не сѫществува. Като не я намѣри, той започва да отпада духомъ, докато единъ день се види остарѣлъ, измѫченъ, безъ никаква свѣтла мисъль за животъ. Време е човѣкъ да се върне къмъ първичната любовь, къмъ първичното вѣрую, което е било достояние на всички вѣрващи, на всички чисти хора по умъ и сърдце.

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Христосъ и до днесъ още живѣе и ще продължава да живѣе за вѣчни времена. Христосъ ще носи любовьта въ свѣта и ще помага на хората, докато и тѣ я възприематъ и могатъ взаимно да си помагатъ. Това значи да придобие човѣкъ Божественото. Щомъ Божественото се оттегли отъ него, той става обикновенъ човѣкъ. Като обикновенъ, той прилича на всички хора. Когато казваме, че всички хора си приличатъ, имаме предъ видъ човѣшкото естество въ човѣка, а не Божественото. Когато плаче, страда и се мѫчи, причината за това е човѣшкото. Божественото никога не страда и не плаче. Когато Христосъ заплака, това бѣше изявление на човѣшкото въ Него. При това, Христосъ не плака за себе си, а за евреитѣ, както и за цѣлото човѣчество, които сами затвориха пѫтя си къмъ духовния свѣтъ.

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Съ други думи казано: Понеже азъ любя, и вие ще любите. Любовьта е предметъ, който и мѫдрецитѣ въ древностьта сѫ изучавали, но и днесъ още я изучаватъ. Като изучава любовьта, човѣкъ дохожда до тънко различаване на нейнитѣ прояви. Той различава проявитѣ на любовьта въ обикновения човѣкъ отъ тия на високо напредналия по умъ и по сърдце. Това различие се вижда въ погледа, въ усмивката, въ всички движения. Всѣка мисъль, която минава презъ човѣшкитѣ очи, храни самитѣ очи. Колкото по-възвишени мисли минаватъ презъ човѣшката глава, толкова по-фина храна представятъ тѣ за човѣка. Затова е казано въ Писанието, че не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога. Силата на човѣка седи въ неговата мисъль. Мисъльта храни човѣка така, както и хлѣбътъ. Ако мислитѣ на човѣка не сѫ здравословни, колкото да се храни физически, той пакъ ще линѣе. Който живѣе по законитѣ на любовьта, на вѣрата и на надеждата, той и съ сухи корички хлѣбъ може да бѫде здравъ и веселъ. Днесъ малко хора могатъ да повѣрватъ, че мисъльта храни човѣка. Тѣ мислятъ, че хлѣбътъ само дава сила на човѣка. Словото Божие е живиятъ хлѣбъ, за който Христосъ е говорилъ. Той представя сгѫстена Божествена енергия. Житното зърно е едно отъ възлюбенитѣ деца на ангелитѣ. Които не разбиратъ значението на житното зърно, гледатъ на него като на обикновено нѣщо. Тѣ не подозиратъ даже, каква жертва прави житното зърно за човѣчеството. Когато хората го дъвчатъ, то казва: Радвамъ се, че ме дъвчете и мога да ви дамъ нѣщо отъ себе си. При това, колкото повече ме дъвчете, толкова повече давамъ.

 

Когато се говори за любовьта, хората трѣбва да знаятъ, че разликата между Божествената и човѣшката любовь е такава, каквато между старитѣ и нови дрехи. Не е все едно да облѣче човѣкъ стари или нови дрехи. За да се облѣче съ нови дрехи, той първо трѣбва да се окѫпе, да тури чиста риза. Следъ това ще облѣче новитѣ си дрехи. Само новиятъ човѣкъ може да живѣе въ Божествената любовь. Които не разбиратъ тази любовь, искатъ да примирятъ новото съ старото. Това е невъзможно. Невъзможно е човѣкъ да облѣче нови дрехи върху старитѣ. Той трѣбва да съблѣче старитѣ си дрехи и тогава да облѣче новитѣ. Дали човѣкъ е влѣзълъ въ новия животъ, или още е въ стария, това е въпросъ на съзнанието. Външностьта не опредѣля нѣщата. Стариятъ и младиятъ човѣкъ се отличаватъ по своята мисъль, а не по външна форма. Нѣкой човѣкъ външно е старъ, а по мисли и чувства е младъ. И обратно: нѣкой външно е младъ, а по мисли и чувства е старъ. Младиятъ и стариятъ могатъ да се разбиратъ, когато мислятъ еднакво. Младиятъ говори на стария за наука, за изкуства, а стариятъ, макаръ и неученъ, слуша съ внимание и одобрява всичко, къмъ което младиятъ се стреми. Ако младиятъ не се интересува отъ мисъльта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарѣлъ. Той се е втвърдилъ въ своитѣ разбирания. Мѫчно се възпитава такъвъ човѣкъ. Истински младъ е онзи, който е готовъ всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ своята вѣра, къмъ своето знание, къмъ своитѣ убеждения. Ако човѣкъ остане съ сѫщата вѣра, съ сѫщитѣ знания и убеждения, каквито сѫ имали неговитѣ дѣди и прадѣди, какъвъ смисълъ има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човѣкъ, че живѣе добре, че има правилни разбирания за живота. Човѣкъ може да живѣе добре, но има по-добъръ животъ и отъ неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и отъ неговитѣ.

 

Христосъ казва: „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Който иска да живѣе, той трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че сѫдбата ви е опредѣлена, и човѣкъ, колкото да работи, не може да я измѣни. Има една сѫдба опредѣлена, наречена първична сѫдба, но има една сѫдба, която човѣкъ всѣки день пише. Както живѣе, така пише. Той самъ пише сѫдбата си. Отъ човѣка зависи да си напише добра или лоша сѫдба. Затова е даденъ умъ на човѣка, да мисли, да не се хвърля безогледно въ една или въ друга посока. Като мисли, той пакъ нѣма да бѫде щастливъ, но поне ще се освободи отъ ненужнитѣ страдания. На земята щастие нѣма. На земята има само учение. Ако срещнете нѣкои щастливи хора, ще знаете, че тѣ сѫ изпреварили времето си. Тѣ сѫ дошли съ нѣкаква особена мисия. Тѣ могатъ да живѣятъ само въ разсадницитѣ на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трѣбва да превъзмогнете условията, въ които живѣете.

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Да живѣешъ, това е най-голѣмото благо за тебе. Да живѣешъ, това значи, да съзнавашъ, че Богъ, ангелитѣ, добритѣ хора въ свѣта сѫ тилъ за тебе. Нѣкой казва, че живѣе, а въ сѫщото време не вѣрва въ Бога, въ ангелитѣ, въ добритѣ хора. Той ходи натукъ-натамъ, лута се, нѣма никаква опора въ живота си. Какъвъ вѣрващъ е той? Въ това отношение, всѣки банкеръ има по-голѣма вѣра отъ мнозина вѣрващи. Нуждае ли се отъ пари, той вѣрва, че като изпрати единъ чекъ до нѣкоя банка, веднага ще получи известна сума. — Защо вѣрва той? — Защото е вложилъ нѣщо въ тази банка. Вѣрващиятъ се моли на Бога да му помогне материално, но не вѣрва, че ще получи отговоръ на молитвата си. — Защо? — Защото нищо не е вложилъ въ Божествената банка. Ако е вложилъ нѣщо, ще получи отговоръ на молитвата си. На всѣки човѣкъ се дава съответно на това, което е вложилъ въ Божественитѣ банки, или въ банкитѣ на природата. Може ли да очаква човѣкъ нѣщо, ако нищо не е вложилъ? За да очаква, човѣкъ трѣбва да е вложилъ нѣщо. Затова именно Христосъ казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молецъ ги напада, нито ръжда ги разяжда“. Човѣкъ все трѣбва да даде нѣщо отъ себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигатъ това знание. Причината, поради която мнозина не успѣватъ въ това знание, се дължи на факта, че тѣ искатъ да се осигурятъ чрезъ него, да живѣятъ добре. Тѣ не успѣватъ още и поради това, че правятъ разлика между единъ и другъ животъ. Животътъ, обаче, е единъ и непреривенъ. Всѣки живѣе единъ или другъ животъ, споредъ степеньта на своето развитие. Ако единъ ангелъ слѣзе отъ небето, той ще живѣе съ радость. Земниятъ животъ ще бѫде за него красиво развлѣчение. Сѫщиятъ животъ е мѫчение за обикновения човѣкъ. Радвайте се, когато разумни, свѣтли сѫщества слизатъ на земята и се обличатъ въ човѣшка форма. По този начинъ между тия сѫщества и обикновенитѣ хора става такава обмѣна, каквато между капиталитѣ на различнитѣ държави. Държавитѣ не трѣбва да очакватъ само на взаимната обмѣна на капиталитѣ си, но тѣ трѣбва да обърнатъ погледа си и къмъ възвишения, разуменъ свѣтъ да получи тѣхнитѣ капитали. Оттамъ тѣ ще получатъ капитали въ видъ на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човѣкъ да разполага съ нѣкакви капитали, вложени въ банкитѣ. Добре е да има човѣкъ капитали, но да не ги заравя въ земята, че да не знае, кѫде ги е турилъ.

 

Въ турско време, единъ българинъ ималъ голѣмо богатство, все злато, което искалъ да скрие нѣкѫде въ земята, да не го взематъ турцитѣ. Единъ день той го заровилъ въ земята и се върналъ у дома си спокоенъ, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавалъ често това мѣсто, той забравилъ, кѫде заровилъ паритѣ си. Наистина, той ги скрилъ отъ турцитѣ, но и отъ себе си ги скрилъ. Така останали паритѣ въ земята, и той заминалъ за другия свѣтъ безъ тѣхъ. Никой не могълъ да се възползува отъ неговото богатство. Какво богатство е това, което съ години лежи въ земята, безъ да може нѣкой да се ползува отъ него?

 

Какво е важно за всѣки човѣкъ? Отъ какво се интересува човѣкъ? Отъ живота. Днесъ пущамъ единъ листъ, на който може да се подпише всѣки, който желае да стане акционеръ на голѣмата природна банка. Който иска да участвува въ тази банка, той трѣбва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадатъ съответно количество акции. Единъ день той ще получи отъ банката часть, съответна на това, което е вложилъ. Природната банка предлага на всѣки свой членъ три акции: първата акция струва десеть лева, втората — сто, а третата — хиляда. Следователно, който иска да участвува въ благата на природната банка, той трѣбва да внесе всичко 1110 лева.

 

„Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“.

 

18. Беседа отъ Учителя, държана на 29 декемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt