Jump to content
Ани

1929_12_22 Имамъ власть

Recommended Posts

От томчето "Да ви даде", Сила и живот,

13 серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Имамъ власть.

 

Псаломъ 119: Алефъ.

 

Пилатъ казваше на Христа: „Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна“. Христосъ му отговори: „Не би ималъ власть, ако не бѣ ти дадена отгоре“. Тия два стиха отговарятъ на двата възгледа на хората. Споредъ тѣхъ, хората се дѣлятъ на две категории. Тия отъ първата категория казватъ: Не сме ли учени, даровити, богати и силни хора? Тѣ сѫ подобни на Пилата, който казва: Нѣмамъ ли власть да те разпна? Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна. Съ тѣзи думи Пилатъ се е обърналъ къмъ Христа, единъ отъ най-великитѣ хора на свѣта. Казвате: Не можа ли Пилатъ да постѫпи по другъ начинъ? Така постѫпвате и вие, когато решавате нѣкоя трудна задача, отъ която зависи живота ви. Щомъ се намѣрите въ трудно положение, казвате: Нѣмамъ ли власть да постѫпя по единъ или по другъ начинъ? Не съмъ ли свободенъ да постѫпя, както разбирамъ? Какво спечели Пилатъ съ осѫждането на Христа? Прослави се. Ако не бѣше осѫдилъ Христа, досега името му щѣше да бѫде забравено. А днесъ, като се чете Евангелието, постоянно се споменава името на Пилата. Културенъ човѣкъ бѣше Пилатъ. Съ едно измиване на рѫцетѣ си той искаше да мине за невиненъ, да се освободи отъ всѣкаква отговорность. Ако има нѣкаква грѣшка въ това дѣло, той я стовари върху гърба на евреитѣ. Съ измиването на рѫцетѣ си, Пилатъ искаше да каже, че като римлянинъ, той не поема нищо на съвестьта си.

 

 Когато става въпросъ за Пилата, всѣки казва, че е лесно да измие човѣкъ рѫцетѣ си, да махне отъ съвестьта си всѣкаква отговорность. Питамъ: Кой човѣкъ не е постѫпилъ поне веднъжъ въ живота си като Пилата? Щомъ извърши нѣкакво престѫпление, или направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ измива рѫцетѣ си и се отказва отъ всѣкаква отговорность. Той започва да търси виновници за погрѣшката си вънъ отъ себе си и казва: Майка ми бѣше нервна жена, баща ми бѣше сприхавъ, тѣ предадоха своитѣ качества на мене, вследствие на което не можахъ да се владѣя и сгрѣшихъ. Това сѫ разсѫждения на Пилата. Пилатъ казваше, че има власть, но властьта му имаше сила, докато се прояви. Щомъ се прояви, човѣкъ има власть да постѫпи по единъ или по другъ начинъ. Въ това време той е на изпитъ. Като се прояви, като произнесе присѫдата, той вече не е свободенъ. Докато е на поста си, сѫдията има власть да постѫпва по единъ, или по другъ начинъ. Щомъ напусне поста си, той изгубва властьта си и влиза въ запасъ. И въ миналото, както и днесъ, сѫдиитѣ сѫдятъ свѣта, но свѣтътъ не е станалъ по-добъръ. Наистина, свѣтътъ не е станалъ по-добъръ, но и по-лошъ не е станалъ. Днесъ хората не сѫ толкова добри, колкото ще бѫдатъ въ бѫдеще, но не сѫ толкова лоши, колкото сѫ били въ миналото. Изобщо, лошото се опредѣля отъ миналото, а доброто — отъ бѫдещето.

 

 Кои сѫ били побудителнитѣ причини, които заставиха Пилата да осѫди Христа? Самъ Пилатъ каза, че има власть да разпне Христа, има власть и да Го освободи. Въпрѣки тази изповѣдь, Пилатъ не можа да се противопостави на желанието на евреитѣ. Тѣ му казаха, че ако освободи Христа, той се обявява противъ Кесаря. Пилатъ се уплаши и отстѫпи. Като се намѣри предъ дилемата, кого отъ двамата да предпочете, Кесаря или Христа, Пилатъ веднага реши въпроса. Той не искаше да изложи своя личенъ интересъ на рискъ, затова предаде Христа на евреитѣ, да се разправятъ съ Него, както тѣ намиратъ за добре. Христосъ каза на Пилата да постѫпи споредъ властьта, която му е дадена отгоре. Пилатъ се замисли и си отговори: Имамъ власть да те пусна, но ако постѫпя така, ще изчезна като Пилатъ. Ако те осѫдя, името ми ще остане знаменито.

 

 „Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна“. Сѫденето на Христа се започна преди две хиляди години, но още не е завършено. И до днесъ още Христосъ стои предъ съвременния Пилатъ да Го сѫдятъ. Отъ Пилата на миналото Христосъ се освободи, но отъ сегашния Пилатъ още не е свободенъ. Христосъ се освободи отъ старитѣ римски вериги, но отъ съвременнитѣ вериги още не е свободенъ. Христосъ се освободи отъ Пилата, отъ Ирода, отъ Каиафа, отъ първосвещеницитѣ и отъ книжницитѣ на миналото, но отъ съвременнитѣ сѫдии, отъ първосвещеницитѣ на XX в. още не е свободенъ. Много отъ сегашнитѣ християни се намиратъ въ положението на апостолъ Петъръ, който искаше да умре заедно съ Христа, но скоро следъ това се отрече три пѫти отъ Него. Други пъкъ се намиратъ въ положението на евангелистъ Иоанъ, любимиятъ ученикъ на Христа, когото щомъ хванаха за дрехата, остави я въ рѫцетѣ на онѣзи, които го преследваха, и избѣга. Останалитѣ ученици на Христа, вънъ отъ 12-тѣ, се разпръснаха по различни посоки, кой дето очитѣ му виждаха. Дванадесеттѣ ученици на Христа представятъ 12 вида убеждения, религии, които се пръснаха по свѣта. Христосъ, обаче, остана самъ, съ своето вѣрую. Въ какво се заключава вѣруюто на Христа? — Въ любовьта, въ геройството Му, въ умението Му да страда и накрая да излѣзе победитель. Христосъ смѣло понесе своя кръстъ, за което Го увѣнчаха като победитель.

 

 Днесъ всички задаватъ въпроса, защо Христосъ носи кръста само до едно мѣсто и после го захвърли? Има една тайна въ това. Христосъ носи кръста до известно мѣсто, но после каза: Оттукъ нататъкъ не нося кръстъ. Дотукъ азъ го носихъ, а сега той ще ме носи. Следъ това разпнаха Христа на кръста. Обаче, отъ възкресението до днесъ Христосъ не е носилъ никакъвъ кръстъ, но кръстътъ Го носи. Хората, обаче, още носятъ кръста. Благодарение на кръста тѣ сѫ направили много изобретения. Въ страданията човѣкъ става изобретателенъ. Като влѣзе въ нѣкой домъ, кръстътъ разплаква всички. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е плакалъ на кръста. Кръстътъ е единъ отъ страшнитѣ ангели. Кръстътъ е едно отъ страшнитѣ, но разумни сѫщества, което, чрезъ човѣка, разрешава една отъ великитѣ задачи на живота. Заедно съ него и човѣкъ разрешава тази велика и трудна задача. — Защо трѣбваше да разпнатъ Христа? — Това е Негова работа. — Защо човѣкъ трѣбва да умира? — Това е негова работа. — Защо живѣя? — Това е моя работа. Защо ти живѣешъ, това е твоя работа. — Пари ми трѣбватъ, за да уча. — Това е твоя работа. При каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да съпоставя нѣщата, правилно да решава въпроситѣ си, да не очаква други да му ги решаватъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че всички въпроси, които се отнасятъ до неговото сърдце, до неговия умъ и до неговата душа, сѫ лични, и той самъ трѣбва да ги реши.

 

 Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, по причина на това, че сѫ се отклонили отъ първичния подтикъ на живота и сѫ измѣнили посоката на своето движение. Понѣкога тѣ попадатъ въ правия пѫть, но временно, и скоро следъ това пакъ се отклоняватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ направи едно добро дѣло, т. е. изпълни волята Божия и бърза да се произнесе за себе си, че е добъръ, праведенъ човѣкъ. Щомъ каже, че е праведенъ, че има власть, той е въ положението на Пилата. Не, когато говори за себе си, или за другитѣ хора, човѣкъ трѣбва да говори истината. Само чрезъ истината човѣкъ може да разреши въпроситѣ на живота. Докато самъ решава въпроситѣ си, човѣкъ може да каже, че това е негова работа. Взематъ ли участие и други въ решаването на тия въпроси, това е тѣхна работа. Запримѣръ, докато майката носи детето въ утробата си, това е изключително нейна работа. Щомъ детето се роди и го поематъ други хора — бащата, това е вече тѣхна работа. Следователно, докато една идея живѣе само въ ума на единъ човѣкъ, тя е негово притежание. Излѣзе ли вънъ отъ него, тя става обща идея. Щомъ се роди, детето е общо притежание. То плаче, смѣе се, и всички около него взиматъ участие въ неговата радость и скръбь. — Защо плаче детето? — Това е негова работа. — Защо се смѣе? — И това е негова работа. Нѣкой казва, че сърдцето му е скръбно. — Защо? — Това е негова работа. — Умътъ му е помраченъ, не може да мисли правилно. — И това е негова работа. Човѣкъ мисли, че има право върху сърдцето и ума си. Не, сърдцето и умътъ разрешаватъ своитѣ задачи, а човѣкъ трѣбва да чака разрешаването имъ, безъ да взима участие. — Нѣмамъ ли власть на сърдцето и на ума си? — Нѣмашъ никаква власть. Ако мислишъ, че имашъ власть, ти си Пилатъ, който мислѣше, че има власть да разпне Христа, но има власть и да Го пусне. Тази власть му бѣше дадена отгоре, и то временно.

 

 И тъй, силата на човѣка седи въ приложение на истината. Ако не може да разбере и да приложи истината, човѣкъ всѣкога ще си остане слабъ и немощенъ. Който е придобилъ истината, той разбира защо страда. Страданията на човѣка могатъ да бѫдатъ лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. Понеже е удъ на Божествения организъмъ, човѣкъ взима участие въ страданията на цѣлокупния животъ. Това е неизбѣженъ законъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ общитѣ страдания, като свой дѣлъ. Мнозина мислятъ, че човѣкъ страда само за грѣховетѣ си. Ние оставяме грѣха настрана. Грѣхътъ е анормално явление въ живота. Той произтича отъ неестественитѣ желания на човѣка. Има страдания, които сѫщо произтичатъ отъ неестественитѣ човѣшки желания. Често най-красивитѣ нѣща въ живота произвеждатъ страдания. Запримѣръ, любовьта, съ своето голѣмо изобилие, произвежда редъ страдания. Като види това голѣмо изобилие, човѣкъ започва да граби, за да се осигури. Той вижда, че не може да запази любовьта за дълго време, затова гледа да се възползува отъ присѫствието ѝ. Любовьта дава свобода на човѣка да яде, колкото може; да взима колкото иска. Който не е готовъ за това изобилие, той се натъква на голѣми противоречия и страдания. Който иска изведнъжъ да придобие много нѣща, да стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ, светъ човѣкъ, той има нѣкаква користолюбива мисъль. Той иска да се представи предъ хората, че е постигналъ много нѣщо. Следъ това ще започне да разправя, че е прекаралъ цѣли 20 години въ пустинята въ постъ и молитва. Това е тщеславие. Не е нужно човѣкъ да разправя на хората какъ е станалъ светъ.

 

 Колкото да се говори за светость и чистота, хората още не сѫ дошли до това положение. Тѣ проповѣдватъ истината, но сами се съмняватъ, вследствие на което се натъкватъ на противоречия. Тѣ казватъ: Чудно нѣщо, едно време молитвата ни се чуваше, но днесъ не се чува. Едно време имахме всичко въ изобилие, а днесъ и хлѣбъ нѣмаме даже. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ Бога, но въпрѣки това по цѣли дни и часове седатъ предъ фурнитѣ, чакатъ да получатъ хлѣбъ. Тѣ благодарятъ на фурнаджиитѣ, че иматъ грижа за тѣхъ. Тѣзи хора не могатъ сами да си приготвятъ хлѣбъ, а минаватъ за учени, за светии, за праведни. Не говорете за вашата ученость и светость. Отъ васъ има много по-учени и по-свети хора. Ако отидете на небето, съ вашата ученость и светость нищо не можете да направите. За да ви покажатъ, колко сте учени и свети, веднага ви изпращатъ на земята да помагате на грѣшни хора, да ги учите, да имъ покажете пѫтя къмъ свѣтлината. Отъ това, което можете да направите за тѣхъ, ще се опредѣли вашата ученость и светость. Ако нищо не можете да постигнете, ще кажете, че тия хора сѫ голѣми грѣшници, не възприематъ нищо. — Това е тѣхна работа. — Много се измѫчихъ съ тѣхъ. — Това е твоя работа. Докато намирашъ, че хората сѫ голѣми грѣшници, че си пострадалъ за тѣхъ, Господъ не ти обръща внимание. Кажешъ ли, че ти си направилъ за тия хора, каквото си могълъ, а останалата работа е Божия, цѣлиятъ невидимъ свѣтъ ще се спре предъ тебе и ще ти помогне. Тѣ се радватъ, че срѣщатъ човѣкъ, който работи въ съгласие съ Бога.

 

 И тъй, за да не губятъ равновесието си, съвременнитѣ хора трѣбва да съпоставятъ нѣщата. Това не значи още, че тѣ абсолютно ще запазятъ равновесието си, но поне ще могатъ, като го нарушатъ, отново да го възстановятъ. Докато е въ параходъ, човѣкъ неизбѣжно ще се клатушка на една и на друга страна, ще страда, ще се разочарова и т. н. Дългиятъ пѫть, който човѣкъ извървява, е свързанъ съ голѣми изненади, съ голѣми изпитания. За човѣка е важно да придобие вѫтрешно равновесие въ себе си. Само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да му дадатъ това равновесие. Тѣ сѫ единственитѣ фарове, които опредѣлятъ посоката на неговото движение въ тъмни и бурни нощи. Дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да я постави на мѣстото ѝ. — Ама докато дойдемъ до любовьта, гладни ще умремъ. — Това е ваша работа. По този начинъ ще опитате, какво значи да умре човѣкъ гладенъ. Кое е по-добре: гладенъ ли да умре човѣкъ, или ситъ? И дветѣ положения сѫ добри. Ако човѣкъ умре гладенъ, за нищо нѣма да го държатъ отговоренъ, защото не е направилъ никакви дългове. Ако умре ситъ, кредиторитѣ му ще го теглятъ, ще искатъ да плати дълговетѣ си. Щомъ дължи, споредъ закона на кармата, той трѣбва повторно до слѣзе на земята, да плати дълговетѣ си. Да повтаря човѣкъ нѣщата, това още не значи, че той е разрешилъ въпроситѣ си. Повторението не урежда работитѣ.

 

 И тъй, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се домогне до великата наука на любовьта. Да се домогне до тази наука, това значи, да я изучава въ нейното последователно развиване, въ проява на силитѣ, които се криятъ въ нея. Става ли въпросъ за приложението ѝ, тя може да се приложи въ своето максимално и минимално проявление. Тя действува въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на човѣка, както и въ подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието му.

 

Пилатъ казва: „Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна“. Отъ това гледище мнозина казватъ: Имаме право да живѣемъ, както разбираме и както желаемъ. — Кога хората не сѫ живѣли както разбиратъ и както искатъ? Не е въпросъ за свободата на човѣка. Всѣки е свободенъ да живѣе споредъ разбиранията си. Важно е, обаче, така да живѣе, че да придобие нѣщо ценно. Иска ли да придобие нѣщо ценно, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ дребнавоститѣ на живота. Трѣбва ли да разисквате върху въпроса отъ двама учени, лѣкарь и свещеникъ, кой е по-ученъ, по-способенъ или по-духовенъ? Учениятъ се познава по работата си; способниятъ лѣкарь — по изкуството си да лѣкува; добриятъ свещеникъ — по начина на живота си. Човѣкъ трѣбва да знае какъ да живѣе, какъ да работи, какъ да се моли, какви думи да говори. Има думи, силата на които може да тласне свѣта напредъ. Отъ човѣка се изисква умѣние правилно да ги произнася. Достатъчно е една отъ тия думи да се произнесе правилно, за да се освободи човѣкъ отъ нещастията и противоречията въ живота си. Една такава дума е въ състояние да подигне човѣка до небето. Каква по-силна дума искате отъ думата „Господъ“? Ако при най-тежкитѣ моменти на изпитания, човѣкъ се обърне къмъ милостьта Божия за помощь, той ще разбере, какво значи, да бѫдешъ свързанъ съ Бога. При това положение трѣбва ли да се питате, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ. Който е създалъ свѣта, Той е предвидилъ всичко.

Днесъ всички се запитватъ, коя е причината, задето човѣкъ непрекѫснато губи своя вѫтрешенъ миръ. Много причини има въ живота на човѣка, които го спъватъ. Не е важно, какви и кои сѫ причинитѣ за това; важно е какъ да преодолѣе тия спънки. За да се справи съ препятствията си, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ себе си, къмъ силитѣ, вложени въ неговия организъмъ. Въ ума, въ сърдцето, въ душата на човѣка се криятъ сили, заложби, чрезъ които той може да се справи съ всички противоречия. Тѣ представятъ несмѣтни богатства за него, но ако разумно се използуватъ. Като изучава своя умъ, своето сърдце, своята душа и своя духъ, човѣкъ разкрива богатствата, които сѫ вложени въ тѣхъ, и се учи. Какво представя сърдцето? — Сборъ отъ разумни сѫщества. — Що е душата? — Божественото начало. — Що е духътъ? — Проявениятъ Духъ въ свѣта. Следъ всички тия богатства, трѣбва ли човѣкъ да се занимава съ дребнавостите въ живота, които непрестанно го спъватъ?

 

„Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна.“ Всѣки човѣкъ може да каже сѫщото, но той трѣбва да прилага онази власть, която му е дадена отгоре. Обиди ли те нѣкой, не бързай да се саморазправяшъ, но запитай Христа, т. е. Божественото въ себе си, какъ да постѫпишъ. Ще ти се отговори: Постѫпи, споредъ властьта, която ти е дадена отгоре. Не приложишъ ли тази власть, единъ день и тебе ще сѫдятъ. Ще дойде день, когато Пилатъ ще бѫде изправенъ на сѫдъ предъ Христа. И Христосъ може да му каже, както едно време Пилатъ Му е казалъ, но любовьта никога не отмъщава. Христосъ ще му каже: „Имамъ власть да те разпна, но имамъ власть и да те пусна. Азъ ще постѫпя споредъ властьта, която ми е дадена отгоре. Бѫди свободенъ! Пилатъ ще се освободи отъ позорния стълбъ, но отъ любовьта, отъ Христовото учение нѣма да се освободи. Докато не приеме любовьта дълбоко въ себе си, човѣкъ е изложенъ на постоянни разочарования, независимо от това дали е богатъ или беденъ, ученъ или простъ, младъ или старъ. Кой баща, или коя майка не сѫ се разочаровали отъ синоветѣ и дъщеритѣ си? Кой ученъ не се е разочаровалъ отъ работата си? Това не значи, че женитбата е лошо нѣщо. Нито женитбата е лошо нѣщо, нито науката. Всичко, което става въ живота, е добро, но има нѣщо, което човѣкъ още не разбира, вследствие на което преживява голѣми разочарования.

 

Сега ние желаемъ да ви поставимъ на правия пѫть. За тази цель, казвамъ: Забравете миналото си и започнете да работите оттамъ, дето сте стигнали. Голѣма часть отъ човѣчеството сѫ дошли до положението на Пилата, но за да не направятъ сѫщата грѣшка, тѣ трѣбва да дадатъ мѣсто на Христа въ себе си, да приематъ Неговата свѣтлина. Пилатъ не можа ли да приложи къмъ Христа властьта, която му бѣ дадена отъ Бога? Той не можа ли да направи всичко, за да не осѫди Христа. Ще възразите, че ако Христосъ не бѣше разпнатъ, човѣчеството не би могло да се спаси. Това бѣше единъ отъ начинитѣ за спасяване на човѣчеството, и то най-слабиятъ. Хиляди начини има, чрезъ които Богъ може да спаси свѣта. Ще кажете, че Пилатъ е билъ лошъ човѣкъ, затова осѫдилъ Христа на смърть. Много пилатовци има и днесъ въ свѣта. Колко хора, колко семейства сѫ изпѫдени отъ кѫщитѣ си, благодарение на правото на собственицитѣ на тия кѫщи. Безъ да мислятъ много, тия собственици влизатъ въ правата си и пѫдятъ навънъ, всрѣдъ зима, бедни и нещастни хора. Щомъ има право и власть, човѣкъ може да я приложи, но отъ отговорностьта на дѣлата си нѣма да се освободи. Човѣкъ носи отговорность за всѣка своя постѫпка. Отговорностьта носи страдания за човѣка, а страданията турятъ отпечатъкъ — бръчкитѣ на лицето. Тѣ говорятъ за сухота на сърдцето, за безлюбие. Щомъ любовьта напусне човѣка, старостьта го посещава. Дето е старостьта, тамъ е безлюбието; дето е младостьта, тамъ е животътъ. Когато безсилието обхване човѣка, животътъ го напуща. Мѫдростьта изключва глупостьта. Истината изключва лъжата и насилието. Любовьта изключва безлюбието и разрешава всички въпроси въ живота.

 

Като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ всички нейни прояви: къмъ личностьта на човѣка, къмъ семейството, къмъ обществото, къмъ народа и къмъ цѣлото човѣчество. Велико нѣщо е любовьта! Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се поддава на любовьта. Обикнете ли нѣкого, колкото и да е индиферентенъ къмъ васъ, въ края на краищата, все ще ви обърне внимание. Можете ли да поставите едно тѣло на 20,000° топлина и да не го стопите? — Невъзможно е. Каквато твърдость да притежава, въ края на краищата, това тѣло не само че ще се стопи, но и на пара ще се превърне. Какво ще стане съ човѣка, ако го поставятъ не на 20,000° топлина, но на 35 милиона градуса? Той ще се запали отъ всички страни и ще тръгне по свѣта да търси лицето, което го е обикнало. — Не е ли детинско това нѣщо? — Не е детинско. Детинска любовь не сѫществува. Любовьта е любовь, но проявитѣ ѝ сѫ много. Каквито да сѫ проявитѣ ѝ, любовьта е въ състояние да утешава, да възкресява, да подига падналия, страдащия, слабия. Любовьта посещава човѣка въ момента, когато е самъ, отъ всички изоставенъ и забравенъ. Когато мисли, че всичко съ него е свършено, тогава именно човѣкъ ще чуе тихия гласъ на Великия, Който започва да му говори за ново, за свѣтло бѫдеще. Отъ мъртъвъ, той възкръсва, излиза отъ студената обвивка на безлюбието и влиза въ любовьта, носителка на живота. Дойде ли до този моментъ, човѣкъ става гениаленъ, започва да твори въ областьта на музиката, художеството, изкуството, науката и т. н.— Да вѣрваме ли въ това нѣщо? — Това е ваша работа. — Право ли говоришъ? — Това е моя работа.

 

17. Беседа отъ Учителя, държана на 22 декемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×